ИСТОРИЯ С ЛИМКИ

История с лимки Колкото повече остарявам, толкова повече се наслаждавам на неделните утрини. Вероятно заради тишината, която ме посреща, когато пръв се събудя, или, заради радостта, която изпитвам от факта, че не съм на работа. Преди няколко седмици, четейки неделния си вестник и слушайки радио-програма, в която се обаждаха на живо слушатели, животът ми предложи един от онези уроци, които променят отношението ти към приоритетите. В програмата се обади 75-годишен мъж, който сподели следното: „Сега ще ви разкажа за моите 1000 лимки. Един ден седнах и си направих следната проста сметка. Средностатистическият човек живее около 75 години. Някои живеят повече, някои по-малко. Ако една година има 52 седмици, то 75 години са 3900 седмици, което означава, че в живота си имаме 3900 недели. И сега идва важната част. Тъй като тогава бях на 55 години, вече бях преживял почти 2900 недели. До 75годишнината ми оставаха само 1000 недели. И то ако бях късметлия. Затова отидох в магазин за играчки и купих всяка лимка, която имаха на разположение. Нужни ми бяха три магазина за играчки, докато събера 1000 лимки. Прибрах се у дома и ги сложих в една кутия. Всяка неделя от тогава насам вземах по една лимка и я изхвърлях. Открих, че когато виждах как намаляват лимките, обръщах повече внимание на истински важните неща в живота. Нищо не може да се сравни с това да гледаш как времето ти на тази земя отминава, и това ти помага най-добре да подредиш приоритетите си. И ще ви кажа още нещо, преди да затворя телефона и да отида да изведа прекрасната си съпруга на закуска навън. Тази сутрин взех последната лимка от кутията ми. Според мен, ако доживея до следващата неделя, значи ми е било даден бонус от време. А всички ние бихме искали да имаме още малко време живот.” Мъжът затвори телефона. А в студиото настъпи пълна тишина, както и сред нас, слушателите. Той ни даде добра тема за размисъл. Аз трябваше да поправям антената тази сутрин, после да се срещам с приятели от клуба, но вместо това отидох и събудих съпругата си с целувка. „Хайде, скъпа, ще ви изведа теб и децата на закуска навън”. „Брей, как така ти дойде наум това?” – попита тя с усмивка. „О, нищо особено, просто отдавна не сме прекарвали неделята заедно с децата. Ааа, и още нещо, ще спрем в един магазин за играчки да си купя малко лимки.”