Селският идиот Имало едно време село, наречено Егодом, което се гушило, скрито в планините. Както повечето села, и това село си имало селски идиот, наречен Грамадан Просешков. Грамадан, селският глупак, бил посмешището на Егодом. На селския мегдан често видни местни жители го подлъгвали лукаво, за да се надсмеят безмилостно над погрешния му избор. - Грамадан - казвали те - искаш ли тези блестящи 25 цента срещу тази стара зацапана и накъсана доларова банкнота? - Предпочитам бляскавите 25 цента - отговарял Грамадан. Неговият подигравател му давал 25 цента и продължавал напред, смеейки се, доказал, че Грамадан е истински селски идиот. А Грамадан просто се свивал и продължавал по пътя си. В това иначе бедно село, много хора по няколко пъти на ден повтаряли този номер на Грамадан. С годините тази подигравка заприличала на ритуал, в който десетки участвали. Така тези хора се чувствали по-добре, сравнени със „селския идиот”, който в очите им изглеждал по-унизен и глупав от тях. Но не всеки се забавлявал за сметка на Грамадан. Имало неколцина, които му съчувствали и му подарявали стари износени дрехи, останала в повече храна и му дали дори стара барака, в която да живее накрая на селото. Грамадан живеел за сметка на щедрите малцина. Един ден Грамадан се появил на селският мегдан, носейки чисто нов костюм. Всички били поразени, защото малцина имали достатъчно средства да носят нови дрехи, дори в селото имало само магазин за дрехи втора употреба. Тогава сред изумените местни, един от по-видните попитал Грамадан откъде е взел костюма, мислейки, че е откраднат. Но „идиотът” отговорил че сам си го е купил, и че къщата, строяща се на планинския склон, на която всички се възхищавали, била също негова. Когато бил запитан, откъде е взел парите за това, Грамадан отговорил: - Вие ми ги дадохте, живях с храната, дрехите и под покрива, който щедрите ми съселяни подариха, а спестявах и внасях всеки цент, който ми давахте. Може да съм „селският идиот”, но не съм глупав - казал Грамадан с усмивка.
- Но защо вземаше винаги по-малката сума пари, която ти предлагахме? - попитали те. - За да продължите да ми се присмивате с този номер - отвърнал той. Иначе щяхте да спрете да ми давате пари и да намерите друга повод за подиграване.Сега аз съм най-богатата личност в това село. Не съм прахосвал средства, за да се забавлявам за сметката на някой човек, който погрешно съм възприел като по-незначителен. А вие всичките имате помалко сега, отколкото преди да започнете да ми се присмивате. Е, кажете ми, кой всъщност е селският идиот? Грамадан отново се усмихнал, после раздал стодоларови банкноти на тези, които са били мили и щедри към него. Всички в селото останали шокирани. Наистина те прахосвали всеки ден по една незначителна сума, задоволявайки стремежа си да се чувстват по-значителни и умни в сравнение със селският идиот. Това само идва да ви покаже, че ако живеете в Егодом, внимавайте, за да не се превърнете в идиот от съгражданите си със суетни възприятия. От друга страна, ако следвате мъдростта и находчивостта на Грамадан Просешки, може да се окажете един ден най-богатият човек в селото.