Доброволецът 15 Февруари, 1921, Ню Йорк. В операционната зала на болница „Кейн Самит“ лекар извършва апендектомия (отстраняване на апендикс). Пациентът е имал оплаквания за остра болка в коремната област. Диагнозата е ясна: възпален апендикс. Д-р Ивън О'Нийл Кейн извършва операцията. В своята забележителна 37-годишна медицинска кариера той е извършил близо 4,000 апендектомии, така че тази операция ще бъде спокойна по всякакви причини, освен две. Първата новост при нея ще бъде използването на местна упойка. Д-р Кейн е борец срещу пълната упойка и за него локалната е далеч побезопасна. Мнозина от колегите му са съгласни с него по принцип, но за да се съгласят изцяло, трябва да видят теорията, приложена на практика. Хирургът търси доброволец, пациент, който да е готов да се подложи на операция с местна упойка. Но не се намира лесно такъв. Повечето хора изтръпват при мисълта, че ще са будни по време на собствената си операция. Други се боят, че упойката ще изгуби действието твърде рано. В крайна сметка, д-р Кейн намира кандидат. На 15 Февруари, 1921г., се състои историческата операция. Пациентът е отведен в операционната, поставена му е локална упойка. Както го е правил хиляди пъти, хирургът разрязва тъканта и стига до апендикса. Умело го отстранява и завършва операцията. По време на процедурата пациентът се оплаква само от лек дискомфорт. Доброволецът е отведен в болнична стая. Възстановява се бързо и е изписан два дена по-късно. Д-р Кейн доказва своята теория. Благодарение на готовността на един смел доброволец, хирургът демонстрира как местната упойка е приложима, предпочитана алтернатива.
Но в началото споменахме, че има две причини тази операция да бъде уникална. Първата вече я казахме: употребата на местна упойка. Втората е самия пациент. Смелият кандидат за операцията бил самият Д-р Кейн. За да докаже теорията си, той се оперирал сам! Мъдър ход. Докторът станал пациент, за да убеди пациентите, че трябва да се доверят на доктора. Повечето хора, чули тази история, особено медицински професионалисти, я смятат трудна за вярване. Може и така да е. Но тази история далеч не се доближава до историята на един Бог, Който стана човек. За да можем аз и ти да повярваме, че Лечителят познава нашите болки и доброволно стана един от нас. Постави се в нашата позиция. Изстрада нашите рани и почувства нашите страхове. Отхвърляне? Почувства го. Изкушения? Познава ги. Самота? Преживя я. Стрес? Може да напише бестселър за това. Смърт? Вкуси от нея. Защо го направи? Поради една причина. Когато те боли, да отидеш при Него – при твоя Баща и твой Лекар – и да Му позволиш да те излекува.