по случай
1 юни - Деня на детето
Броят е илюстриран
с картини на децата от Ателие за
рисуване и приложни
изкуства към НЧ
„Просвета 1927“ с
ръководител Вили
Колева. Творбите
са създадени по
време на пленер
с. Бродилово през
есента на 2022 г., вдъхновени от Странджа
Огнян Дишков, 10 г.
Вълшебна водица извира в горица, седи си и чака да изгрее дъгата. То не е обикновено, то е изворче вълшебно.
От него пие ли човек, желанията му се сбъдват ред по ред. Но ако мине под дъгата, ще си проклина съдбата. Тръгне ли си дъгата, ще се изгуби в тъмата.
Щом денят заспи, всичко мигом се свива. Млъкват веднага липи, таралежът в дупка заспива. Бухалът за лов се приготвя, паякът мрежа плете –
муха да хване, аз да я сготвя, а после той сладко да я яде.
Децата спират своите игри, вече не си разказват шеги, в леглата бързичко заспиват и в света на сънищата отиват.
ISSN 2738-8395
https://karia2020.com/ e-mail: muzivzaliva@gmail.com
Имало едно време едно момиченце, то се казвало Мария. Мария си играела на гоненица със своята най-добра приятелка Габи и кучето си Грут. Но когато Грут гонел момичетата в парка, се отклонил от играта и за почнал да лае силно. – Грут, какво има? – попитала Мария, скрита зад едно голямо дърво.
– Сигурно има съкровище в този дънер – казала Габи.
Продължава на стр.3
Александра Йотова, 13 г.
Международен ден на детето
Белослава Митева, 10 г.
От голям успех ме е страх, затова две неща съчетах –да танцувам и да пиша умея –пред такава трудност се смея. Но ще дойде моят ден успешен пред цял свят да съм смешен. От притеснение, че всичко може да се обърка, мозъкът ми изключи и захърка. Как ще нося толкова много слава?
Неволята съвети да ми дава, за да бъда прочут навеки, повече и от кренвирши „Леки“!
Момичетата ме нападат като пчели, повечето са много зли.
Ако можеше да са по-мили…
А не толкова диви!
Обичат много да ме дразнят, а на госпожите да се мазнят.
Трудно се свиква с тях, затова в началото само си мълчах.
Но сега казвам: да си гледат кошниците с мед и да ме оставят да бъда поет!
Шейк ще си направя сам, ще включва ягода и банан, може и парченце авокадо, да го хареса дори момче злоядо.
Банана ще обеля внимателно, ще нарежа ягодите старателно. После ще си пия шейка плавно, докато гледам филм, който ще свърши бавно.
През деня е красиво, обляно в светлина, но истинската магия се случва през нощта, когато всичко е някак мистично, всичко е подредено и прилично. Не по случайност в късните часове се забавляват кралици, принцове и князе. Казват че феи в кръг се въртят, че и светулките над света бдят. Дори и луната размишлява: защото фантазията тогава оживява.
Не сме си стъпили здраво на краката, даже щом летим далеч от земята. Тогава сънищата са на власт –дали с теб ще слушаме джаз, дали с измислен герой ще се бием, или чай с кралицата ще пием?
Дали ще напишем стих вълшебен, или ще се срешем с магичен гребен?
Тези мигове от нощта, дошли като сън, са приятни, докато не чуем алармен звън, който ни връща в реалността и оставаме в ръцете на случайността.
Дъждът ръми, ръми, ръми, римички хвърчат сами –каквито си ги пожелаеш.
Спокойно, няма да скучаеш, щом се заиграеш с римите игриви, ще разбереш, че те са сполучливи. Но понякога се объркват и само в главата ми пърхат. Дъждът, дори и прекрасен, си тръгва с гръм гръмогласен.
А римите се скриват в малко изречение, което се превръща в стихотворение.
Днес една кучешка лапа ми скъса чорапа. Мама малко ми се скара, татко загори един омар на скара. Кучето избяга от страх. И защо, аз бързичко разбрах.
Но вместо да му се ядосам, реших с прегръдка да го омагьосам. Заради тази бримка станах на кучето любимка.
Белослава Митева, 10 г.
Продължение от стр. 1
– Или в онази хралупа – на високото.
– Хайде да се покатерим на дървото! – предложи Мария.
– Да, хайде ! – каза Габи, а кучето излая на своя език и двете момичета разбраха, че казва „Да!“.
Двете приятелки ловко се покатериха на дървото. Понеже Габи беше по-сръчна в катеренето, тя държеше в едната си ръка кучето Грут, а Мария се катереше след нея.
Двете стигнаха до една хралупа и кучето разбра, че е необитаема.
– Може да има духове! – каза Мария.
– Няма духове! – отговори Габи.
– Бау! – съгласи се кучето и влезе в хралупата да разгледа.
Там намери една звезда, направена от блясък. Когато Грут, Габи и Мария докоснаха звездата едновременно, те се озоваха в света на вълшебните мечета. Едно мече на име Лимончо и още едно мече на име Брауни Шоколадчето поискаха да се запознаят и мечетата решиха да ги разведат из вълшебния си свят. Имаше много оживени улички, пълни с мечета и красиви местенца.
– Това е сладкарницата – обявиха мечетата.
– А това е магазинът за цветя. После следва улицата на играчките. После има библиотека и зъболекарски кабинет. И най-накрая е училището! – представиха града мечетата.
– О, и кметството, да не го забравяме! – каза Брауни.
– Мили граждани, скъпи гости – започна кметицата, – ще Ви кажа, че пратих малката звезда в хралупата да посреща гостите, защото оригиналната, главната звезда я няма. Не сте ли я виждали?
– Не, не сме, но можем да потърсим вашата звезда – каза Мария.
И тримата решиха да хванат крадеца.
Мария, Габи и Грут се качиха на кметския хеликоптер и потеглиха да търсят скривалището на крадеца. От шума на хеликоптера се беше събудил един голям булдогов прилеп и излетя от пещерата си.
– Аз ще ви кажа къде е крадецът на звездата! – каза прилепът. – Но ако ме оставите после да се наспя!
Приятелите се качиха на гърба на прилепа. Скоро той ги остави в дъното на друга пещера.
– Тук се намира скривалището на този подлец – каза прилепът и отлетя.
– Хайде да влизаме! – каза Мария.
Габи, Грут и Мария се смъкнаха още по-навътре в пещерата и видяха крадеца. Ето как изглеждаше той: Беше несесер за моливи, който
беше взел звездата и я слагаше на върха на един молив. Габи му каза:
– Ей, върни звездата, моля!
– Никога! Или първо ще ме хванете! – отговори оживелият несесер и побегна на подскоци.
И Грут се хвърли върху него. Несесер пусна звездата. Мария я взе и я утеши, защото беше уплашена. После се върнаха при мечетата и съобщиха новината.
Когато чу това, кметицата каза:
– Знам, че вие не живеете тук, но сте поканени да идвате, когато поискате! Само че не мога да ви направя кметове-заместници.
– Това е достатъчна награда, госпожо – каза Габи.
Двете момичета се върнаха с Грут у дома и Мария заяви:
– Това е страхотно!
– Да, наистина смятам така! – отговори Габи. И кучето беше съгласно: „Бау!“.
И Габи, Мария и Грут идваха понякога на гости на мечетата.
А що се отнася до крадеца несесер? Той се пръсна от яд.
Худ- Мария Йоргова, 12 год.
Странджа – царството на зелениката, на вековните дъбови гори с хилядолетни лъжници и благуни, на стотиците параклиси, аязми и свещени кътове, скрити в сенките им, на легенди, дълги, като кросно на стан. Точно там, където тя е най-меко накатена и слиза за целувката си с морето, се намира Бродилово – селото с най-високия връх Папия, с най-голямата южна река Велека, с най-ниско слизащите от небето звезди, с магарета, козички, кученца, светулки, хрупкави ябълки и манов мед, със странджански песни и живи легенди, като леля Веса-нестинарката, певиците от битовата група на бродиловското читалище и всички възрастни хора, останали малко, но щастливо живеещи заедно.
И точно там, в тази омайваща, наситена от природно присъствие и човешки истории атмосфера, 5 дни бургаските деца твориха волно, всеки в неговото си творческо поле, но и като приятелска публика за изкуството на другите, и разбира се, с големи аплодисменти за тях!
Бродилово. Безгрижие в пребиваването – Жоро, управител на Еко-център „Духовно огледало“, отличен домакин, организатор и снабдител на всичко необходимо от Царево, истински привърженик на ваканции без интернет и телефони, леля Станка – единствен, но главен готвач, приготвящ най-вкусната храна за деца и магазинерката в селския магазин, която по специална заявка достави шоколад във вторник! Всички помагаха за да бъде възможно детското творческо търсене, въодушевление и сливане с природата и местния бит.
В цялото това странджанско приключение за децата-творци се включиха с домакинство и ценна информация: Ева Иванова – секретар на читалището в Бродилово, която им показа експонатите от етнографската читалищна сбирка и организира жените от селото, някога участници в битовата група за автентични песни, да попеят отново и за най-голяма радост – заедно с децата от Фолклорна формация „Тракийче“ – техни наследници в странджанското пеене; леля Веса-нестинарката, чиито разкази са притаяващи дъха – за нестинарството в Странджа, за иманярите, светиите и легендите в странджанския край, много впечатляваща среща, от която се родиха повечето герои в сътворената от децата приказка, превърната по-късно в драматургичен текст на техния спектакъл.
За пленерната програма съдейства и Дукина – уредник и клисар на църквата „Св. Великомъченик Пантелеймон“, която отключи храма за нас и нашите „тракийчета“ направиха малка музикална програма от акапелни изпълнения на странджански пени в прекрасната акустика под купола и от църковния балкон.
Бродене из горите край Бродилово в търсене на параклиси и аязми, рисуване на селските къщи и други впечатляващи обекти, творческо писане и рецитатция, актьорски етюди, гостуване по селските дворовете, за почерпка на децата с грозде и ябълки, нови приятелства с местните хора, а и между самите деца – с това се изпълниха дните на арт-пленера. Така се затъка историята, станала съдържание на детския авторски спектакъл „Зунка – дъгата на Странджа“, който под ръководството на младия, талантлив режисьор Христо Хр. Симеонов имаше своя премиера на 7 април 2023 г. на сцената на Държавен куклен театър Бургас и изложба във театралното фоайе. Високоуважаван гост на представлението бе проф. Росица Йорданова – културолог и университетски преподавател, която написа статия озаглавена „Браво, деца!“ и в нея ги спомена поименно, а за преподавателите каза „ те водят по пътя на изкуството и културата, за да могат подрастващите да заявят своята идентичност на творци и носители на изконни български ценности.“
Проектът Детска резидентна програма „Зунка – дъгата на Странджа“ на НЧ „Любен Каравелов 1940“ Бургас се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество“ 2022.
Участници в проекта са деца от: Литературно студио „Митични птици“ към НЧ „Любен Каравелов 1940“ Бургас с ръководител Роза Боянова; Театрална формация „Усмивка“ –НЧ „Фар 1946“ Бургас и Театрален състав „Светулка“ – НЧ „Светлина 1939“ Поморие с ръководител Румяна Кралева; Фолклорна формация „Тракийче“ към НЧ „Любен Каравелов 1940“ с ръководител Пенка Петрова, Ателие за рисуване и приложни изкуства към НЧ „Просвета 1927“ с ръководител Вили Колева.
Филип Милен Павлов, 5. клас, ОУ „Любен Каравелов“, град Бургас
Българска свобода
2 МЯСТО НА НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС
Каравелов, Левски и Раковски!
Идат с Ботев и Бенковски!
Тук на българска земя
да развеят бойни знамена!
Че е вече крайно време
България свобода да си изземе.
Сблъсък с ордите душмански -
върха си брани от талазите османски.
Шипка стене! Пушките гърмят!
А сърца юнашки кървят ли, кървят!
Падат мъртвите тела,
но глава не скланят и пред смъртта!
Едничка мисъл за свободата -
поддържа жива им душата
и втурват се един след друг да мрат, с труповете си врага да победят!
В миг България възкръсва, на небето грейва светлина
и слава по земята се разпръсква, завоювана е българската свобода!
Нощем луната те кани да спиш, сякаш на облак, на меко лежиш. В тъмата нежно блещукат звездички, оцветяват небето със златни боички!
Морето нашепва за голяма любов, вятърът носи нежния зов.
Кристална вода те мами да плуваш, в нея да пееш, мечтаеш, лудуваш.
Тук с вълните сякаш играеш на валс!
Град на мечтите е моят Бургас.
От всяка болка с магия спасява, с радост голяма сърцето дарява.
По морски – прекрасен!
Сякаш ангел - безгласен!
Бездомникът в теб приютява
и надежда в живота ти дава.
Бургас - прочут е град!
Душата ми все окрилява!
Тук съм жив и вечно млад, от възхита умирам и пак оживявам.
Морето синьо се бунтува, пее песен и лудува. Пенливият връх на вълните разказва за Бургас и мечтите. Приседнало кротко на големия мост, дете гледа и милва долетелия гост.
Вижда безкрая из морската шир, усеща омая и вътрешен мир.
-Чуй, детенце малко, сладко, една история накратко. Откак свят светува, всеки тук ми се любува.
Но аз море съм тъй широко, пазя тайните дълбоко
за Бургас - вечен и млад, град като приказен свят.
Пълен с усмихнати хора!
Трудят се тук все без умора.
Уж, човеци, а творят чудеса
с бургаския дух като скала.
Здрав и вечен е легендарният мостпосреща, изпраща всеки нов гост.
С аромата си омайва Морската градина
като царица велика, непобедима.
Тук всяка нежна теменужка ти е на сърцето дружка. А росата във тревата събужда света на чудесата.
Часовник отмерва безкрайното време, а компас посочва кой път да поемеш. Центърът – една малка вселена от подвизи геройски увековечена.
И велик, и омаен е морският град!
От него история велика извира, на творци и поети все тъй е богат, голям, а в човешко сърце се побира!
Яница Малчева, 14 г.
Мадлен Николаева Янчева, 5 клас
5 клас
И зима, и лято в Бургас обичам морето си аз!
И зимния вятър, и морския бриз
са бургаски каприз!
Има дни, в които
небето и морето са еднакво сини и намирам в пясъка много раковини.
Плажовете зимата са пусти, лятото пък пълни със чадъри пъстри. Мостът свети всяка вечер, Тръгваш, но не и надалече!
Бургас – град на щастие и любов, на гларуси, чайки и на моя дом. Вървя из него и се чувствам жив, щом усетя морския му бриз.
Морето ме мами и топлият пясък, а гларуси сутрин ме събуждат с крясък. Вълните пенливи - сякаш с дантели, блъскат скалите като полудели.
Ето и моста, прегърнал брега, сякаш пътека към вечността. От него все виждам безкрая друго такова място не зная!
А грамофонът красив и вечен оживява „Богориди“ с песен.
Все тъй нежно в тъмата свири сякаш мелодия на хиляди лири.
Бургас – град на щастие и любов, на гларуси, чайки и на моя дом. Вървя из него и се чувствам жив, щом усетя морския му бриз.
Ния Невен Мастикова
5 клас
5 клас
Обичам сутрин, като стана
в летен ден с мирис на море,
от бриза морски да получа ласка
и ведър поздрав „здравей, усмихнато дете“!
От аромата на морската пяна, привлечена тръгвам сама
леко на душата ми стана
и по моите улици крача сега. По „Александровска“ вече минавам, „Компасът“ посока чертае, с часовника приятелски се поздравявам, а „Богориди“ на сладолед ми ухае.
Познати улици и сгради ме срещат, като магнит привлича ме брегът.
И ето мостът простира се отсрещалюбимото ми място от града.
Всеки знае кое е мястото,
в което съм си просто у дома.
То чувство за познатото -
Бургас нарича се градът.
Морето край Бургас е тъй прекрасно, лодки рибарски люлее все страстно.
Гларуси безгрижно в безкрая се скитат, високо, високо в небето политат.
Бургас, така любящ и грижовен, побираш ни всички във теб! Град си велик и вековеннезабравим морски момент.
Вечер на моста щом седна, притихнало смирено морето, ме приканва за миг да погледна звездната приказка горе в небето.
А стъпя ли на пясъка ти с боси крака
от морския бриз усещам все лекота.
Бургас, град си на сбъднати мечти, в който детският смях ехти ли, ехти.
5 клас
В този слънчев град Бургас дни текат си час по час.
А морето се вилнее и по пясъка синее.
Слънцето лъчи разгаря, а лале листата си разтваря.
Нощем небето с бисери свети, сякаш от приказен свят взети!
Обичам те истински, мой слънчев Бургас, и за палати не бих те заменила аз!
Млади таланти от училище
„Елин Пелин“
Уважаеми читателю, интервюто, което ще прочетеш, е дадено от една млада талантлива дама на име Мая Николова, автор на приказката за вълшебните бобчета. Мая е ученичка в четвърти клас, в училище „Св. св. Кирил и Методий“, Бургас.
Надяваме се да нейните думи да успеят да вдъхновят и най-дълбоко заспалите в съня на възрастните мечтатели за действие.
Интервю на Елена Валентинова
– Здравей, мило момиче, казвам се Елена и съм запленена от твоята приказка, но още по-любопитна съм да разбера коя е Мая? – Аз съм много творческа личност. Винаги трябва да творя нещо. Много обичам да пея, някой път даже се увличам в караоке, сама да си измислям песни. Обичам и да танцувам, танцувала съм на сцена.
– Каква искаш да станеш като пораснеш?
– Много обичам да шия, да правя рокли. Да, някой път не се получават както реша, но… Имам дневник, в който си рисувам моделите и ги правя от стари тениски. Но ако ще ставам дизайнер, искам и същевременно да се занимавам с книгите, ще се чувствам много горда, ако видя моя книга публикувана. Казах и че обичам и да пея, бих искала да правя и трите, не знам как едновременно, но ще започна първо с едното, ще се развия с другото и накрая и третото.
– Кога написа приказката и имаше ли нещо, което те вдъхнови
– Госпожата по творческо писане ни зададе тема за вълшебни бобчета и понеже всяка приказка има добро, реших и моята да бъде такава и като се замислиш, доброто е най-хубаво. Направи добро и ще ти се върне. Всички бобчета са хубави, но всъщност добротата е най-добрата сила, която човек може да има, лош човек е сам нещастен.
– За какво мечтаеш?
– Да се развивам така както ми харесва. Като порасна, искам просто да творя. Да правя нещо, което ми доставя удоволствие и разбира се, заедно с приятели.
– Имаш талант да пишеш, а обичаш ли да четеш и ако да – какво най-много ти харесва? Имаш ли любима приказка/произведение?
– Още от първа група в детската градина разпознавах първите букви и малко по-малко започнах да разчитам думички. Сега чета тухли по 600 страници, а мама и тате ми се карат да заспивам.
Обичам да има някакво действие, фантастични истории.
Любимата ми книга е „Хари Потър“. Последната книга съм я чела 4 пъти. Сега чета „Училището за добро и зло“. Две приятелки, имат си пълно доверие, рискуват живота си една за друга. Много се възхищавам на такива приятелства. Предпочитам книги пред филми. Книгата мога да си я представя така както аз го виждам, всичко е много по-интересно.
– Посланието, което приказката носи е повече от чудесно. Доброто ли според тебе е най-голямата магия?
– Ако се опиташ да бъдеш добър, не е трудно. Да се чувстваш добре, да излизаш с усмивка. Усмивката е нещо, което може да оправи деня ти.
– Елфчето Бори се променя при досега с бобчето на доброто. Вярваш ли, че всеки човек може да бъде по-добър, ако има такова вълшебно бобче и къде според теб може да го намери?
– Ввсеки човек, стига да иска, може да бъде по-добър. За елфчето Бори (всяка приказка трябва да има действие и злодей, но в моята приказка реших злодеят да не си остане злодей), вижда, че силата на добротата е много голяма, той вижда, че като си добър е по-хубаво. Самото бобче е доброта, той разбира това и се засрамва от постъпката и се променя.
– Ами ако някой се отнася лошо с теб?
– Лошо с лошо не прави хубаво, затова мисля, че ако някой се държи лошо с теб, ти трябва да се усмихнеш. Да не го забелязваш и да се държиш добре, защото човекът отсреща като вижда, че ти се държиш добре, ще се засрами от постъпката си и ще се промени… като елфчетата.
– Елфчето Тоби е пример за подражание и на малки и големи, ако можеше сега то да говори, какво би казало като финални думи на всички нас?
– Добротата и усмивката са по-силни от всичко. Дори физически да си слаб, ако знаеш каква е силата на добротата, само това има значение. Както ни учат в приказките, то винаги побеждава.
– С нетърпение ще очакваме и други твои приказки. За какво би искала да продължиш да пишеш?
– Опитвам се да събера всичките си стихотворения и разкази и да ги споделя. Всичките са фантастика, мисля, че ще е интересно за читателите.
– Какво ще кажеш на нашите читатели за четенето?
– Много хора разбират четенето като наказание, но надявам се читателите да започнат да го приемат като удоволствие, защото то те потапя в историята, усещаш емоцията, все едно си на живо.
ВЪЛШЕБНИ БОБЧЕТА – БОНБОНЧЕТА
Мая Ненкова
Живели някога 7 приказни елфи в замъка на детската градина. И един ден царят на приказките им възложил да напишат нова история. Дал им седемте вълшебни бонбона и им казал всеки да си избере един. Всички били запленени от мощта на първите шест – силата на водата, огъня, природата, слънцето, музиката и ледът. Последното бонбонче имало силата на добротата. Единствено малкото свито елфче Тоби искаше бобчето с добротата. Другите били учудени от избора му, но бързо награбили могъщите бобчета. Елфите започнали да съчиняват историята си, и използвали силите си. Незнайно как, всички обикнали плахия Тоби. Само елфчето знаело защо – заради силата която то си избрало. Когато другите елфи разбрали за силата но доброто, се засрамили от своя избор, но още повече заобичали Тоби. Само елфа Бори завидял и решил да открадне бонбончето. Но когато се доближил до бонбона, усетил странно чувство от което се засрамил от постъпката си. Усетил добротата на бонбончето. Бори признал за намеренията си на Тоби, а той не му се разсърдил. Благодарил ме, че е искрен. Елфчетата разменяли силите си и след много опити, разбрали, че добротата е най-могъщото вълшебство. А историята била към края си.
Минало се време и приказката била готова, Цялото царство я чуло и тя станала любима на всички. Сигурно е стигнала и до вас, но все пак ще ви разкажа малко: Живели някога 7 приказни елфи …Е, чували сте я, така, че спирам.
Мая Ненкова, 4 клас: Когато порасна, искам просто да творя
