Provo #5 by PROVO BG

/ Списание с послание

Година 2 (2013)

ЯПОНИЯ

/ Списание с послание Брой 5, Година 2 (2013) www.provo.bg Редакция

Фотографи на броя

Стилян Манолов – директор Иван Цонев – редактор

Ема Бардизбанян Knartist photography

Автори на броя Владислав Христов Десислав Капламаджиев Десислава Христова Детелина Тихолова Добо Мързов Мартин Радилов Петър Чухов Стилян Манолов Тина Пенева bulgarianhistory.org

Гости на броя Драгомир Джуров Дарин Тенев Томоко Тогаши Росер

Тема на броя ЯПОНИЯ Тема на следващия брой МАМА АФРИКА Тема на по-следващия брой ПРО ТЕСТ

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ: провъзгласи

пространство

ЕНСО В ЯПОНСКАТА КАЛИГРАФИЯ И ДЗЕН

Хотел „Любов“

Владислав Христов

/52

Тина Пенева

пропътуване Отговорен редактор за брой 5: Стилян Манолов

проводник ХАЙКУ УРОЦИТЕ НА ДЖЕЙН РАКХЪЛД Владислав Христов

175 $ Мартин Радилов

/58

/14 пробектив промисли ДАРИН ТЕНЕВ: НАЙ-ГОЛЯМ ИНТЕРЕС БУДИ У МЕН НАЧИНА, ПО КОЙТО ЯПОНЦИТЕ ОСМИСЛЯТ НИЩОТО Интервю на Стилян Манолов с Дарин Тенев

/18 провидение СУМИ – Е ИЛИ РИСУНКА НА ЕДИН ДЪХ Детелина Тихолова

/28

„МАСКАТА - ЯПОНСКИ ПОРТРЕТИ“ Ема Бардизбанян

/62 протон ЯПОНЦИ ПО БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ Добо Мързов

/100

профили

произход

БЛИЦ. ЕПИЗОД 5

ДРАГО ДЖУРОВ: В ЯПОНИЯ ОСТАВИХ НЯКОЛКО КАШОНА С КНИГИ, ДИСКОВЕ И СТАРИ СНИМКИ, А СИ ВЗЕХ НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Блиц портрет на Томоко Тогаши Росер

/113 просъществуване МОРАЛ, ЧЕСТ, ДОСТОЙНСТВО – ПАРАЛЕЛ МЕЖДУ ЯПОНЕЦА И БЪЛГАРИНА Десислав Капламаджиев

/118

Интервю на Десислава Христова с Драгомир Джуров

/132 пропозиция СЕЙГО ЯМАДЗАВА – ПЪРВИЯТ САМУРАЙ СТЪПИЛ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ bulgarianhistory.org

про100 ЯПОНИЯ – ОГНЕНИЯТ ОБРЪЧ Десислава Христова

/122 прозрение АНТОЛОГИЯТА „РАЗЛИЧНА ТИШИНА“ – ЛЕТОПИС НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ХАЙКУ Владислав Христов и Петър Чухов

/126

/140

възгласи

видение

Енсо в японската калиграфия и дзен Владислав Христов Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Издадени книги – „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (стихове, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов“). Член e на международна организация „The Haiku Foundation“. Носител е на първи награди от

Брой 5, Година 2 (2013)

конкурсите – за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс „Cherry blossom“ (2011). През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“, „World Haiku Review“, „Frogpond“ и др., част са от международни антологии и сборници. Текстовете му са издавани на английски, немски, френски, испански, италиански, японски, руски и унгарски езици. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

възгласи

нсо е символ на кръга в японската калиграфия и е важен символ в Будизма. Той представлява абсолютната празнота и едновременно с това абсолютната цялост на Вселената. Енсо представлява и универсален символ на цикличната природа на съществуването, както и визуален израз на Харт Сутра (Сърдечната сутра), “Формата е празнота и празнотата – форма”. Използва се, за да ни напомня да изразяваме себе си с елегантност докато наблюдаваме всеки момент, развивайки сила, усърдие и интуиция за постигане на просветление. Символизира просветлението, силата, елегантността, Вселената и празнотата; може също да символизира японската естетика сама по себе си. Като “израз на момента” то често се разглежда като форма на минималистично експресивно изкуство. В дзенбудистското рисуване енсо символизира момента, в който ума е свободен да остави тялото/духа да твори. Нарисуваният с четка кръг обикновено е направен върху копринена или оризова хартия с едно движение и няма възможност за промяна: той показва изразителното движение на духа по това време. Дзенбудистите “вярват, че душата на художника е изцяло извадена на показ в това как той или тя рисува енсо. Само човек, който е умствено и душевно завършен може да нарисува истински енсо ежедневно като вид духовно упражение.” Енсо често се описва в различни форми, структури и плътност, изразявайки

www.provo.bg вътрешното състояние на майстора, който калиграфира. Прави се внимателно с един замах и рядко се получава перфектен кръг. Красотата на всяко енсо се крие в отличителните белези, които калиграфът успява да изрази. Едно енсо не е просто самата линия или кръг, а и вътрешното пространство като по този начин се подсилва идеята за дуалността на празнотата/цялостта на живота:

“На един дъх, стани Буда!” Енсо може да се види на корици на албуми и книги за shakuhachi (шакухачи). Те могат необичайно да наподобяват бамбуковия корен на шакухачи. Точно както свирещият на шакухачи се стреми да постигне просветление с единединствен тон, Дзен калиграфът може да го направи с един-единствен кръг. Енсо обикновено се състои от четири части: кръг, надпис, подпис и hanko(печат на името). Може да се започне от която и да е част на кръга (повечето започват от долу, от ляво) и може да се изрисува по или обратно на часовниковата стрелка. Енсо са неперфектни, точно както и хората, които ги рисуват. Могат да бъдат нарисувани с един или няколко замаха. Плътността на цвета на мастилото може да варира или да избледнява със завършването на кръга. Боята или материалът може да бъде във всеки цвят или комбинация от цветове. Енсо понякога дори не е окръжност! Едно известно триъгълно от калиграфа Фукушима Кейда се появява с описанието “Дори това е кръг”. Енсо представлява

възгласи

Брой 5, Година 2 (2013) чувството, което дава кръгът. Съществува също и традиция да се рисува картинка в самия кръг като например сцена от притчите за десетте бивола (осмата притча се изобразява като енсо) или рисунка на бамбук. Съвети при рисуване на енсо: Слушайте дъха си. Седнете изправени и вижте енсо в съзнанието си преди да докоснете хартията с четката. Не спирайте след изрисуването на кръга, а довършете всички елементи на енсо наведнъж. Понякога несъвършенства или грешки могат да сътворят най-доброто енсо. Започнете издишайки. Спрете когато допрете четката до хартията и грациозно вдигнете четката когато приключите. Четката се държи изправена.

състояние на ума в момента на създаването му. Могат да бъдат спокойни или да съдържат огромна енергия. Никои две енсо не си приличат, точно както никои два тона на шакухачи. Надписът обикновено се поставя отстрани, но може да бъде навсякъде, включително и вътре в самото енсо. Може да е на японски или който и да е друг език. Традиционно, надписът е цитат от будистки текст или коментар.

Енсо традиционно се рисува със суми или въгленово мастило и калиграфски четки. Но, ако не разполагатe с такива, всеки вид боя или четка биха свършили работа. Калиграфите се нуждаят от време, за да подготвят мастилото, използвайки клечка за мастило и камък, които помагат да се успокои ума.

Някои Дзен калиграфи изобразяват нещо ежедневно, като поничка например с надпис като “Ямммиии!”; има и хумористични надписи като “Какво е това?” Това ни напомня да не се вглъбяваме в анализиране на идеята, а да се наслаждаваме на момента.

Майсторите на енсо През 1707, един млад монах на име Хакуин видял непринудена калиграфия на стар Дзен майстор, която страхотно му въздействала. Въпреки че неговата калиграфия изглеждала по-лъскава заради интензивната му практика с четката, било му до болка очевидно, че неговата работа не изразява неговата вътрешна осъзнатост. Хакуин видял, че до изображението пишело:

Знакът на надписа може да засилва

Блести добродетелта – уменията са

възгласи несъществени. Той изгорил четките си, положил двойни усилия в практикуване на Дзен и не посегнал към калиграфията сериозно още четиридесет години. Изкуството в Дзен произлиза от тази традиция: години на дисциплина и медитация, търсене на пробуждането и просветлението. Дзен изкуството остава жива традиция и до днес, въпреки че има силни и дълбоки корени в миналото. Един от най-големите майстори на енсо е Енжи Торей (1721-1792), който прави много за популяризирането на енсо сред дзен монасите, като начин на изразяване и достигане на пустотата. Най-ранният пример за енсо е на Ранзан

www.provo.bg Шориу (1718-1797). Още като много млад, той имал голямо желание да стане монах и учил при един от най-вдъхновяващите учители по онези времена. Ранзан бил прочут със своето преподаване и състрадание. Бил от голяма помощ за хората през гладните времена Теммей. Неговото енсо било съпроводено с надписа:

Вселената се забавя. Навеждам глава. Не всички интересни творби принадлежат на известни хора. Дзен рисунките често се подписват с възрастта на художника. Често те са на твърде напреднала възраст, тъй като Дзен изкуството обикновено се създава след уединение. Ако се сравнят рисунките на един и същ

възгласи

монах през различни години, лесно може да се види как тяхната Дзен осъзнатост се задълбочава с времето. Текстът към едно енсо на седемдесет и шест годишният Тоя гласи:

Всички мъдреци от десетте посоки са навлезли тук! Една от техниките на медитация е да седнеш, вглеждайки се в собствените си мисли и след това, след изчезването на мислите чрез укротяване на ума и тялото, да се вгледаш в празнотата. Може би това има предвид Канкей Джомин (1876-1934) с калиграфията на своето енсо:

Извиси ума и не позволявай да се настани никъде! Енсо фигурите са се правили като тип вълнуваща медитация, така че противно на конвенционалните калиграфи, които

Брой 4, Година 2 (2013)

търсят разнообразие и оригиналност, тези калиграфи скицирали едни и същи фигури отново и отново, използвайки едни и същи по модел щрихи. Рисунките не само показвали качествата на художника, а също и уникалността на всеки момент във времето. Енсо също е формата на луната, и много енсо, описват образа й, както това на Маней (1790-1860):

Кой може да каже, че сърцето ми е като есенна луна? Има запазени текстове вътре в енсо изобразяващо луна:

Маймуната търси луната във водата, преследвайки я безспирно до смъртта си. Ако вместо това потопи ръката си в дълбокия извор, чистата, ясна лунна светлина ще освети

възгласи Вселената. По-често, енсо са празни във вътрешността, ето защо, посланията в тези два примера изглеждат даже посилни. Натембо (1839-1925):

Във въртящия се кръг на живота сме родени. Човешкото сърце, също, трябва да се пази винаги Кръгло и цялостно. Енсото на Исан Шинко (1740-1815), съдържа в центъра символа на сърцето:

Запази себе си здраво концентриран тук вътре и нищо не е в състояние да те разруши.

www.provo.bg Дзен изкуството често комбинира думи и рисунки по начин, по който ни загатва по-дълбок смисъл. Може би този цитат за преживяване на просветлението на Омори Рош ще ви даде някои допълнителни идеи за истинското значение на символиката на енсо:

“В точния момент, ще можеш да пробиеш през състоянието на небитието. Ще запазиш тази осъзнатост заради нещо и ще знаеш с цялото си същество, че си в центъра на абсолютното небитие, в центъра на безкрайния кръг. Да бъдеш в центъра на безкрайния кръг в тази човешка форма е да бъдеш Буда. Спасен си от началото. Ще знаеш всички тези неща със сигурност.”

водник

Хайку уроците на Джейн Ракхълд Владислав Христов Наблюдавайки текстовете на българските автори на хайку през последните няколко години, често си задавах въпроса: „Защо са толкова далече от световните образци, какво им липсва да пораснат и качат нивото си?“ Един от отговорите несъмнено се крие в ниската теоретична подготовка на пишещите хайку. Малкото текстове, свързани с теорията на това изкуство, дават само обща представа що е хайку. Липсата на цялостен текст

Брой 5, Година 2 (2013) с практическа насоченост, който да помогне на изкушените от хайку да се ориентират по-добре и да навлязат в детайли в материята, ме доведоха до идеята за превеждането на „Основи на хайку“ от Джейн Райкхълд. „Основи на хайку“ представлява поредица от уроци, в които авторката, едно от най-значимите имена в световното хайку, дава незаменими съвети относно техниките на писане на хайку, споделяйки многогодишната си практика и опит на хайджин. Тези уроци добиват голяма популярност сред хайку общността не само в САЩ, а и по цял свят. Те са много полезна основа за всички начинаещи, които тепърва се запознават с хайку. В същото време дават и ценна информация за по-напредналите автори, с която ще могат да се усъвършенстват като хайджини. Искрено се надявам, че с „Основи на хайку“ качеството на българското хайку ще се повиши поне с едно стъпало, а авторите ще придобият по-голяма увереност в способностите си. „Основи на хайку“ нямаше да се реализира без помощта на преводачките Ваня Стефанова и Радост Ангелова, а така също и на Мая Любенова, която направи необходимите корекции по текста, за да стигне той до читателите във вид, найблизък до оригинала. Пожелавам ви приятно четене и много вдъхновение с „Основи на хайку“! Уроците можете да намерите на адрес: http://haikubg.wordpress.bg Джейн Райкхълд е родена в Лима, Охайо през 1937 г. и израства в Рокфорд. Учи изкуство и журналистика в Блъфтан Колидж, Охайо и държавния университет, Фресно, Калифорния. Отваря ателие за керамика в Динаба, Канада през 1967-1971, след което се омъжва за Вернер Райкхълд и заедно с него заминава за Хамбург, Германия. Там става

водник първата американска художничка, приета в Организацията на немските художници. След завръщането си в САЩ през 1987 г., тя основава издателската компания AHA Books и списанието Mirrors International Haiku Forum. Джейн стартира Tanka Splendor Awards през 1989 г. – конкурс, който се провежда всяка година. От 1993 г., заедно със съпруга си Вернер, е редактор на LYNX, едно от най-престижните издания за англоезично хайку. От 2000 г. двойката предлага ценно онлайн съдействие на автори, пишещи хайку. Преди това, на 7 декември 1995 г., стартира сайтът ahapoetry.com. Джейн Райкхълд е член на Хайку обществото на Америка, Хайку поети на Северна Калифорния, Хайку Канада, Хайку Интернешънъл, Токио, Япония; Германското дружество за хайку и Поетичното общество на Япония. Тя е

www.provo.bg два пъти носител на наградата на Музея за хайку литература в Токио и три пъти носител на наградата на Хайку обществото на Америка за заслуги за книгите: „Тигри в чаена чаша”, „Тишина” и „Речник на хайку”. Носител е и на множество награди за хайку, включително и на второ място в японския конкурс Air Lines през1987г. и на наградата на Itoen Tea Company. Поканена е от императора и императрицата на Япония да присъства като гост в двореца в Токио на императорската Нова година през 1998 г. Тя е публикувала над тридесет книги с танка, ренга, хайку и друга поезия, които се пазят в Американския хайку архив в Държавната библиотека на Сакраменто, Калифорния. Десет години от живота си Джейн Райкхълд посвещава на Basho: The Complete Haiku – превод на цялото творчество на великия японски майстор, за пръв път издадено в един том.

мисли

Дарин Тенев: Най-голям интерес буди у мен начина, по който японците осмислят нищото Интервю на Стилян Манолов с Дарин Тенев Дарин Тенев е главен асистент по теория на литературата в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е българска филология и

Брой 4, Година 2 (2013)

японистика. Специализирал е в Киото и Токио. Сред преводите му от японски са стихосбирката „Пътуване“ на Таникава Шунтаро и романът на Дадзай Осаму „Провалът на човека“ Кога започна да се интересуваш посериозно от Япония? През 2002 г. завърших бакалавърската си степен. Последва една година специализация в Киото, след което завърших магистратура Литературознание. После отидох отново в Токио, този път за две години. Занимавах се основно с японска литература и по-конкретно с японска модернистична поезия от началото на XX век. Като период това би отговаряло на Пейо Яворов; Гео Милев; Атанас Далчев; Елисавета Багряна… периода от началото на XX век до към трийсетте години. Интересите ми са свързани и с японската философия и мисъл, отново с акцент

мисли началото на XX век до наши дни. Разкажи ни за японската поезия? Двете най-известни форми на японската поезия са хайку и waka (на български е прието „вака”), които са 5-7-5 срички и 5-7-5-7-7. Вака е много древно, датира от около VII век. Малко по-късно се появява и хайку. Поезията такава, каквато ние я познаваме, дългите поеми, по друг начин сложни, се появяват по-късно в Япония и се променят рязко в началото на миналия век. Мисля, че асоциацията, която някои правят на Япония с хайку, може да работи в определени моменти, но определено е едностранчива. В никакъв случай не бива да бъде налагана като литературна нагласа, защото не можем да оприличим Япония само на кратки 17-срични форми. Японският опит в писането на есета е изключителен, можеш да бъдеш колкото си искаш разпилян, разнопосочен, да пишеш за най-разнообразни неща. Преди време попаднах на „Записки под възглавката” – кратки размисли на Сей Шонагон от X век. Много интересни наблюдения, които прерастват в размисъл за нещата от живота. Имат ли допирни точки японската и българската поезия? 20-те години на миналия век в България има и поезия, която много си прилича с японската. В японската поезия има няколко имена, които наподобяват творчеството на Далчев. Обръщат внимание на изличаването на субекта. Сещам се за „Повест”:

Прозорците – затворени и черни и черна и затворена вратата, а на вратата – листът със словата Стопанинът замина за Америка.

www.provo.bg И аз съм сам стопанинът на къщата, където не живее никой, ала не съм аз заминавал никъде и тук отникъде не съм се връщал. Т.е. хем съм тук – хем ме няма. Подобен тип отсъствие или изличаване на субекта има и в японската поезия. Това е своебразен отговор вследствие на модернизацията, която идва от Европа и им налага понятия като „субективност”, които по принцип не са много характерни за Япония. Как се променя във времето японската култура? Културата на японците се променя много през втората половина на XIX и през XX век. След Втората световна война, когато Япония губи и известно време е окупирана от Щатите, които й налагат своята култура. Бейзболът, например, става много бързо популярен, по-популярен дори от футбола, на фона на традиционни практики на тялото като сумото. Заедно със спортовете, дошли от запада, голяма популярност набират и някои храни и напитки. Японците имат много хубава бира и въпреки че тя не е традиционна напитка като сакето, днес тя заема много по-голямо място в културата на пиене на младите японци. Днес японците ядат много повече месо, докато преди са ядяли повече риба и в традиционно слабата японска нация вече често наблюдаваме хора с наднормено тегло. Музиката също е силно повлияна от Запада. Поп-музиката е особено популярна в Япония. Всеки голям западен стил е наложил своите продукти в Япония чрез масовите нагласи. Твърде възможно е това обаче да е някаква повърхностност, защото въпреки нещата, които се случват, много от традициите оцеляват и се запазват. Често пъти

мисли като се говори за Япония, се говори като за технологична нация, за икономическия им възход. И това при положение, че след войната положението им е било в пъти по-лошо от ситуацията в България в момента. От голяма бедност и мизерия те успяват не просто да се изправят на крака, ами след кратко време компаниите им се превръщат във фактори на световния пазар. Ако разгледаме, структурата, йерархичните отношения, нагласите на служителите в тези компании, ще ни направи впечатление, че там съществува т.нар. „Код на честта”. Казано иначе, ако се провалиш си правиш сепуку, което не е нито нова, нито модерна нагласа, а почива изцяло на японските традиции. Вчера с приятели четохме едни текстове за самураите малко преди и по време на Шогуната Токугава (XVI век), за времето, когато няколко силни и могъщи фигури се опитват да обединят Япония. Голямо впечатление ми направи употребената на места дума „милост”. Разбирането за милост, което са имали по онова време е много различно. Интересно ми беше как е употребена думата „милост”, при положение че Токугава избива хиляди португалци, включително деца, цели семейства. Действие, което не е проява на милост нито в християнския, нито в будисткия смисъл на думата. Между другото японците са се плашели от християнството, защото са се страхували от колонизация. Та да продължа за значението, което са придавали на думата „милост”. Ако на бойното поле бъдеш победен, за теб има два възможни сценария – или те пускат да си идеш вкъщи и живееш в срам заедно със семейство си, или молиш да те убият на място, на бойното поле. В този случай, този, който те убива проявява милост към теб и по този начин запазва и честта на семейството ти.

Брой 5, Година 2 (2013) Интересно как се е променило разбирането им за милост в днешно време? Моят японски приятел и учител Комада Сатоши, който в момента е в България, разказа за съвременните „битки“. Ако сега в японска компания изп. директор по някаква причина трябва да бъде сменен и има двама души, които се борят за поста му, след като единия неминуемо победи и получи поста (без значение какви средства е използвал) е много важно как ще се отнесе с победения си противник. Ще може ли той да запази честта си, при положение, че го запази на работа във фирмата? Естествено е като загубил позицията му да е по-ниска, което само по себе си е обида, но той не може и да си помисли да отиде другаде и да изостави компанията, за чийто просперитет се е борил толкова години. В случая „милост”, или най-близкото до „убиване“, е победеният да бъде назначен на отговорна позиция, но в далечен клон, в непозната страна, където компанията няма големи интереси. Така той запазва честта си… това са самурайските традиции. Какви други самурайски нрави са се запазили в съвременните отношения? Други самурайски нрави личат и от начина, по който японците се отдават на компанията. Те й отдават живота си. Става дума за тип вярност, подобна на феодалната вярност към васала, или на васала към суверена. Именно поради трудното преодоляване на вековните традиции, често пъти срещаме и примери на дискриминация. По отношение на жените, например. Може би е културно несъзнавано, но ако за един пост се борят мъж и жена, почти сигурно е, че ще предпочитат мъжа, защото неминуемо се поражда въпроса „Ако забременее?“. Дискриминацията

мисли

почива най-често на традициите, където се сблъскват старите и новите порядки. Ние сме по-склонни да даваме шанс на жените. При японците законите ги има. Правата и възможностите имат правен израз, но в практиката много често са пренебрегвани. Традициите оцеляват не само пряко западните модели, които са пуснали корени, а през и в самите модели. В този смисъл не съм много сигурен дали една огромна част от японската култура не оцелява под друга форма. Просто се видоизменя по свой начин. Сещам се за един прекрасен разказ „Разговор в мрака“ на Акутагава Рюноске, преведен на български от Дора Барова. В този разказ известен християнски мисионер задава въпрос на едно японско женско божество „Защо християнизацията все не се получава?“ и отговара е „Ние сме малка държава, търпим винаги нечие чуждо влияние – Християнство, Будизъм, Западното

www.provo.bg

влияние като цяло, но всъщност всеки път използваме тези влияния за оцеляването си и ги превръщаме в нещо японско“… И това е точно така. Дисциплината не е взета от запада, но тя продължава да съществува като задължителен елемент в американските спортове. В бейзбола, например, дисциплината е определяща. Лесно ли се интегрира? Как успя да се „напаснеш“ към японския начин на живот? В Япония съществуват някои древни порядки, които не са самурайски. Самурайският код на честта е военен код, но заедно с него там са се запазили и много други порядки, които битуват в Япония и до днес. Те правят живота изключително подреден. Мисля, че е много по-лесно със семейството си да отидем да живеем в Япония, отколкото, например, в Китай. Японците са настроени много приятелски към чужденците. Втория път когато

видение

отидох, бях с жена ми и детето. Синът ми е рус и синеок, нещо което там не се среща и рязко контрастира с японските деца. Но на детската площадка имаше десетина майки, които веднага реагираха приятелски, включиха ни в тяхната малка общност. После бяхме приети много добре и в детската градина, канеха ни на гости. Получихме много положително отношение. Никога не сме имали проблеми в комуникацията. С това не искам да кажа, че една част от японската култура не остава затворена и труднодостъпна, но мисля, че показаното във филма „Шогун“ като отношения е много отдавна отминал период. Характерно за японците е и едно особено отношение, с което се отнасят към чужденците. Не с всички, но с повечето се отнасят като към по-висши (според нашите разбирания), с едно особено уважение, с което ние не сме свикнали. Но със сигурност е много

Брой 5, Година 2 (2013)

приятно. Разбиранията за чест и достойнство са особени категории в Японската култура. Променят ли се и те? Вероятно и разбиранията за чест и достойнство на японците също бавно се променят. Ще дам пример с работното време. В една Фирма, основана на самурайски принципи, е нормално всеки да дава всичко от себе си – да работи до късно вечерта, както и през уикенда. Така е възникнало и т.н. поколение без бащи… Понастоящем обаче все повече японци започват да си търсят почивките, нормирания работен ден, допълнителното заплащане. Разбира се, съвсем не е както на Запад, но все пак отношението на служителите към компанията се променя. Не съм сигурен доколко това ще засегне и промени разбиранията им за чест и достойнство. Не съм убеден, че разбиранията за

мисли

www.provo.bg

понятията „чест” и „достойнство”, които трябва да се следват, са японските.

библиотеки. Каквото и да потърсиш – там го намираш и се работи много лесно.

Как ще коментираш отказа на Япония от международна хуманитарна помощ след един от последните сериозни инциденти там?

Най-силните ти спомени от Япония?

Зад решението да не търсят чужда помощ след последното голямо земетресение се крият политически аргументи. Япония отказа международна помощ, защото ако беше приела, трябваше да приеме и тази на Китай – нещо, което не само политическата конюктура не може да допусне. Това би ги поставило в известна зависимост от Китай – нещо, което те винаги и всячески са се опитвали да избегнат. С какво те спечели Япония? Първо, има нещо, което те кара да обикнеш дадено място. Нещо, което може би не е свързано с интереса. Просто ти е приятно там, харесва ти. На мен Япония ми харесва, защото там се живее лесно. Защото е много подредено. Със съпругата ми и детето, с една стипендия за два дни се регистрирахме, нанесохме и настанихме. Всичко беше много бързо уредено и готово. Какъвто и проблем да възникне, японците веднага откликват с готовност. Второ, имат страшно много вкусни неща, които в България ги нямаме. Като започнем от видовете гъби, през найразнообразните неща с ориз. Имат интересни японски спагети, както и японска пица, която обаче се прави без тесто, на плоча. Трето, като човек занимаващ се с литература и философия, едва ли има място по света, където има по-големи

Дълго време след като се прибрах в България сънувах едно определено място, което се намира по средата на Токио. Там на една уличка има 144 антикварни книжарници, където продават всякакви книги на различни езици. Тази уличка прелива в друга с около 30 магазина за спортни стоки, предимно за тенис, сноуборд и други. Напреки пък има улица с около 50 музикални магазина, където има всякакви инструменти, на които можеш и да посвириш. Веднъж в един от тези магазини видях страхотна класическа китара, която не мога да си позволя да купя, но ми се прииска да посвиря на нея. В този момент при мен дойде един господин, който се оказа известен оперен певец, чието хоби било да свири на цигулка. И така направихме един излючителен, незабравим джем сешън в магазина. Не казвам, че това в България не може да се случи, но в България първо може би не бих се разсвирил в магазин, и второ нямаме и такива магазини, въпрос и на пазар. Едно от любимите ми ястия е японското къри. Прави се с картофи, гъби, говеждо или свинско и по средата на чинията се слага бял ориз. На въпросната улица има и няколко ресторанта, които предлагат невероятно къри. Това пространство просто е нещо като малък рай за мен! На тази улица имам толкова много хубави мигове, че години наред след като се прибрах в България, това място ми се явяваше в сънищата и когато се събудя ми е носталгично… Защо се върна в България?

мисли

Брой 5, Година 2 (2013)

Една от причините, поради която съм

как се развиваш и усъвършенстваш, и не

в България е защото смятам че тук съм

на последно място – начина, по който го

по-полезен, включително и с преводите на

правиш. Една особена емоция, чрез която

японски.

изкуството остава сякаш недоисказано. Предава се недоизказано. Предава се до един

Какво в Япония те интригува в момента

определен момент с последваща емоция

от философска гледна точка?

– има я и в театъра, и в литературата, дори и в анимационните филми. Ако има

В момента най-голям интерес буди у мен

нещо в момента, което мога да определя

начина, по който японците осмислят

като най-интересно за мен в японската

нищото. Преосмислянето на отношенията

философия и култура, това е точно тази

обект – субект; отношенията между творец

нишка на нищото.

– творение; между теб и професията ти;

видение

www.provo.bg

“

Хем съм тук – хем ме няма. Подобен тип отсъствие или изличаване на субекта има и в японската поезия. Това е своебразен отговор вследствие на модернизацията, която идва от Европа и им налага понятия като „субективност”, които по принцип не са много характерни за Япония.

“ 25

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

Суми–Е или рисунка на един дъх Детелина Тихолова Детелина Тихолова е родена в Добрич през 1970 г., живее и работи в Кюстендил. Учител по изобразително изкуство. Специализира текстилен дизайн. Занимава се с приложно изкуство. От 1992 г. пише хайку, а от 2004 г. създава хайга. Работи и в двете основни течения на хайга – традиционна с рисунки с туш (суми-е) и модерна с фотографски изображения. Рисува в техника суми-е от 2008г. Свои текстове е публикувала в сп. „Пламък“, „Литературен клуб“, хайку антологията „Пътят“. Публикации на хайга има в онлайн изданията „Full Moon“, „Simply Haiku“ и „Haigaonline“. С фотография се занимава любителски от 1986 г., има публикации във фотографски форуми. Печели награди от електронния конкурс на LiterNet „Мечти по лято“ (2002), от международния фотографски конкурс „За най-добра снимка от България, 2004″, както и от конкурса за хайга на Световната хайку асоциация (2004). След спечелен конкурс за дебютна книга на изд. „Арс“ публикува книгата си „Хайку, хайга, суми-е“ (2010). Прави самостоятелна изложба на хайга и суми-е в галерия „1908″-София. Участва в хайку антологиите „Пътят“, „Градът“ и „Различна тишина“. Член е на

www.provo.bg българският хайку съюз. “Влечението по изтока съм го носила дълго време в мен, и се прояви в момента, когато съм била готова, искала съм го , но не на всяка цена… много се възхищавах на източните рисунки, на изместената композиция, на простотата на хайку и всичко това промени светогледа ми – вече малките неща имат значение – падащият без вятър лист, пътя на мравката, сливовия цвят плуващ в локвата…

...

Суми-е е нещо повече от техника, то е духовно пътуване. Суми-е е картина, която не показва нещо специално, тя просто съществува. Преведено, „sumi“ означава „черно мастило“, а „e“ – „пътека“ и „живопис“. Състои се предимно от мощни, бързо нахвърлени удари с четката. Което е пропуснато и загатнато, често е по-важно и по-изразително от нарисуваното. Икономията на изразни средства е найважното при Sumi-E живописта.

...

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

странство

видение

Хотел „Любов“ Тина Пенева Япония, освен като страната на суши, аниме, роботите, земетресенията и разбира се – на изгряващото слънце, е известна и с много чудатости, които за местните хора са нещо нормално, а за чужденците се превръщат в атракция, съперничеща си с планината Фуджи или Златния храм в Киото. Една такава странност са т.нар. “любовни хотели” (на японски rabu hoteru,от английското love hotel), които будят любопитство с асоциациите на загадъчност и (забранени?) телесни удоволствия, които обикновено предизвикват.

Брой 4, Година 2 (2013)

Според едно изследване всеки японец на възраст между 20 и 30 години посещава любовен хотел поне 2 пъти месечно. Посетителите могат да избират от 625,000 стаи, разположени в около 30,000 хотела на територията на цялата страна. Индустрията на любовните хотели е огромна и печеливша – годишният й оборот се оценява на 42 трилиона йени (над 318 милиарда евро), което се равнява на цялата хотелска индустрия във Великобритания. Що е то любовен хотел? Накратко, това са специални хотели, които предлагат стаи за усамотение на двойки за няколко часа или за цялата нощ. Въпреки че не е изключено да се използват и за проституция, любовните хотели се ползват предимно от двойки, млади или стари, женени или не, които имат нужда от място, където да задоволят сексуалните си потребности.

странство Защо точно в Япония? Не случайно любовните хотели възникват точно в страна като Япония (в днешно време хотели по японския модел има и в други азиатски страни като Южна Корея, Тайван, Хонг Конг, Сингапур). В третата по големина икономическа сила в света с ниво на брутен вътрешен продукт от 5.9 трилиона долара, средното пространство за живеене на един човек е около 18-20 кв. м., което е големината на един средностатистически хол в български панелен блок. В това пространство японецът извършва всички основни действия – спи, готви, храни се, къпе се, почива си и т.н. И, разбира се, прави секс, ако може да се престраши. Има няколко важни подробности от ежедневието на японците с оглед на местата и възможностите за любовно уединение. На първо място са японските къщи, голяма част от които са изградени от много тънки материали и нямат никаква изолация. Това позволява да чувате звъненето на телефона на съседите, тракането на прибори по време на хранене и разбира се – всички по-лични звуци, които биха могли да дойдат от спалнята. Друга важна подробност е фактът, че независимо от тенденциите за промяна, които се наблюдават в последните 10 години, японското общество е все още силно патриархално и голяма част от младите хора живеят с родителите си до създаването на свое собствено семейство в същите тези къщи с тънки стени. Тази тенденция е особено силна извън урбанистичните центрове Токио и Осака, където повечето жители са мигрирали от провинцията заради работа, учене и т.н. Много често създаването на семейство

www.provo.bg не означава автоматично отделяне от родителите, а двете поколения заживяват заедно, особено в по-провинциалните райони. Логично възниква въпросът – при тези обстоятелства как, кога и къде японците правят секс? И логичният отговор е – в любовните хотели. Малко история Някои изследователи откриват предшествениците на днешните любовни хотели в т.нар enshuku, които се появяват в Япония в началото на 20 век. Те предлагали стаи на двойки (но не и на проститутки), които имали нужда от място за усамотение. Хотелите enshuku предлагали шокиращи за тогавашните разбирания екстри като двойно легло и заключващи се стаи. Истинското развитие на тази толкова печеливша индустрия започва през 50-те години на 20 век и постепенно набира скорост до средата на 80-те години, когато настъпва истинският бум на строителство на любовни хотели в Япония. Само за 5 години изникват около 10,000 нови хотела. Този бум се обяснява от една страна с финансовия „балон“ по това време и наличието на значителни финансови ресурси, които трябва да се инвестират някъде. От друга страна, хората, които живеят в този „балон“ – това е поколението „dankai или бейби бум“ са изцяло задоволени на ежедневно ниво и имат нужда да харчат парите си за нещо по-необичайно и по-вълнуващо. Като посещение в любовен хотел, например. Ръководство за употреба Въпреки че не е тайна за никого в Япония за какво служат любовните хотели и че много „официални“ двойки и семейства

странство ги ползват, ключовите думи както в концепцията, така и в използването на любовните хотели са анонимност, лична неприкосновеност и опазване на уединението на клиентите. Те са заложени във всеки един детайл в любовния хотел: от местоположението и входа, през лобито и рецепцията, до начина на плащане и напускане на хотела. Любовните хотели в Япония са разположени в три основни места, които предполагат запазване на анонимността на клиентите: в предградията на градовете, в самите градове, обикновено в или около районите с увеселителни заведения и по магистралите. Те са лесно различими по табелите с розови сърца, които висят на входа им или пък с чудатата си архитектура, която варира от имитация на средновековен европейски замък до стилизиран вариант на къщичката на Хензел и Гретел. Входът, особено на хотелите в градовете, често е незабележим и обикновено води към втори, вътрешен вход, който пък отвежда посетителите в хотелското лоби. Лобито е сумрачно, с което допълнително се гарантира анонимност на клиентите, особено при разминаване на хора . Ако хотелът предлага паркинг, регистрационният номер на колата се покрива. Жив контакт с хотелски служител няма, или ако има, служителят на рецепцията е скрит зад плътно стъкло или завеса и комуникацията се осъществява през гише, през което се могат да се проврат само ръце. Най-често срещаният начин на регистрация на гостите в хотела е чрез компютърни панели, на които с няколко натискания на екрана посетителите избират стая, време за ползване и начин за плащане. Според специалисти в бранша,

Брой 5, Година 2 (2013) 95% от плащанията в тези хотели са в брой, което също е резултат от стремежа на гостите да запазят анонимността си. Цената за една стая е около 4-5,000 йени (35 евро) за кратък престой до 7-8,000 йени (60 евро) за цялата нощ. Стаите биват общо два типа – с обикновен и с по-необикновен интериор, но винаги предлагат нещо, което липсва в жилищата на повечето японци, като джакузи, прозрачна вана и автомати за презервативи или дантелено бельо, например. Необикновеният интериор предлага почти всичко, което може да измисли фантазията на клиентите: стая, имитираща ученическа стая с чинове и черна дъска, сцени от филм на Дисни, както и анимационни герои като Мики Маус, Батман или Том и Джери, любимото на милиони японци Hello Kitty, легла с клетки и катинари, балдахини, палми, автомобилни гуми или глави на животни. Има множество изследвания, посветени на любовните хотели и ролята на спасителен остров, която играят в живота на японците. Много двойки споделят, че ако не са любовните хотели, те няма да имат никаква възможност да консумират любовта си; други пък признават, че благодарение на любовните хотели и необикновените стаи, които предлагат, могат да дадат воля на сексуалните си фантазии – нещо, което би било недопустимо в семейната спалня, например. От друга страна, не липсват и противоположни мнения, според които много по-добре би било хората да имат възможност да вършат толкова лично нещо като секса вкъщи, а не да ходят на хотел… Тина Пенева е антрополог, японист, а в последно време и икономист.

видение

www.provo.bg

“

Независимо от тенденциите за промяна, които се наблюдават в последните 10 години, японското общество е все още силно патриархално и голяма част от младите хора живеят с родителите си до създаването на свое собствено семейство в същите тези къщи с тънки стени.

“ 55

пътуване

видение

175 $ Мартин Радилов

Късна есен, нейде от далеч долитат окапали листа. Шики

В японския квартал валеше проливен дъжд. Проливен дъжд валеше и в испанския, и в руския, и в италианския квартал. Но този дъжд и тази история конкретно се отнасят за японския квартал. Слик имаше среща с Мартин. Точно в

Брой 4, Година 2 (2013)

14 часа следобед, точно под стряхата на Ресторант ”Хирошима”, точно там, където се срещаха винаги. Зад запотените стъкла на ресторанта проблясваха дракони, водорасли танцуваха азиатско танго, а сервитьори, готвачи и клиенти ,очакваха есенните мигове на меланхолията и спокойствието. И нищо необичайно не предвещаваше този тих и приветлив кът на големия град. Просто нещата бяха такива, каквито повечето жители на земното кълбо биха искали да бъдат. Слик погледна часовника и осъзна, че е станало 14:30. Не бе усетил как е преминал този половин час в чакане. Усмихна се и си помисли, че ще удържи процент от 175-те долара,

пътуване които имаше да връща на Мартин. Мобилните телефони отдавна не бяха на мода, така че ще спестя описанието на тази вещ. И така той извади от жакета си телефона и набра Мартин. След седмото повторение на свободния сигнал в главата на Слик се образува следната притча: „Ни повей, ни век, ни стон Мартински, ни човек. Само свободно бълбука телефонният звук…” …и тогава той прекъсна тези стихотворни розовини и реши да изчака Мартин в Азиатския „Мак Доналдс”, наречен „Макуа Дуан Дълдс”. Поръча си соева бира и чийзбургер със змийски хапки. Бирата „Хин Кай Ники Ен” съдържаше ниско количество алкохол и не беше много калорична, така че Слик спокойно можеше да изпие три и пак да не го хване следобедната дрямка. В ъгъла, зад барплота барманът обясняваше на барманката, че ако имали един ден дете, то нямало да се казва Дракон, а може би Орхидея, защото най–вероятно щяло да бъде момиченце. Възрастен японец пееше някаква песен за това как самураите са липсвали много във Втората световна война, и ако ги е имало, със сигурност щели да вземат нещата в своите ръце и мечове и щели да помогнат. По радиото обявиха точно време 15 часа. „Мартин изгоря с още пет долара” помисли си отново Слик и си поръча четвърта соева бира. В закусвалнята влезе рижав младеж и кой знае защо веднага се насочи към Слик. Младежът предложи на Слик уникална колекция от книги на Харуки Мураками, включваща допълнително издание с живота му

www.provo.bg в Япония и извън нея. Комплектът струваше само 16 долара, така че Слик не се поколеба и веднага си го купи. Той остави на младежа 4 долара отгоре и взе пакета с книги. Момчето му благодари и излезе отново под дъжда. Когато Слик разгърна страниците от първата книга от колекцията „Кафка на плажа”, телефонът му иззвъня . Беше Мартин. - Слик, съжалявам. Забавиха ме в работата. Някаква сделка от Токио. Ще почерпя. Този път успях. Ало, Ало… нещо прекъсва. Може би е от дъжда. Ало, идвам… изчакай още половин час. Ало, не те чувам, Слик идвам….Там ли си – и връзката прекъсна. Може би от дъжда. Слик глътна последната глътка от бирата, отброи 10 долара, подаде ги на девойката която стоеше на касата, пожела приятен ден на персонала и излезе навън. Застана пак под същата стряха на ресторант „Хирошима”, докато реши накъде да поеме. Загледа се в запотените стъкла на ресторанта и видя плакат на който пишеше: „Само тази седмица, всеки ден от 11 до 19 часа, специално художествено изложение в трите най-големи зали на Японския културен център”. И Слик разбра, че ще прекара останалия половин час там. Отправи се към сградата, която беше съвсем наблизо, влезе във фоайето и разгледа проспектите. Реши да посети първо фотографската изложба на тема „Никога повече атомна война, нека технологиите бъдат за добро! Роботи и мир! Мир и софтуерен напредък!”

пътуване - Господине – поздрави приближилият се към него салонен управител, – Радвам се от името на цялата наша нация, че посетихте това изложение. Идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. В тази зала вие може да оставите средства, които ще спомогнат развитието на компютърния напредък. Всеки оставен цент е крачка към кибер-революционния напредък. Всеки долар – Роботизиран Рай. Всяка стодоларова банкнота – О, да! Всяка стодоларова банкнота – сюрреален океан. Вие как мислите, господин…? - Слик Мортън. Приятно ми е.

Брой 5, Година 2 (2013) може да закупите детска рисунка и средствата ще спомогнат развитието на художествения напредък. - Разбира се – усмихна се Слик, – защо не. Мисля да закупя тази рисунка – „Потъналият лаптоп край Пърл Харбър”. Също и тази с изписаното върху нея модерно хайку. Доколкото виждам, двете струват 45 долара, но аз ще оставя 60. Все пак идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. А аз ще се радвам от името на цялата наша нация и от мое име да подпомогна вашата нация. Между другото, много ми е приятно, казвам се Слик Мортън.

- Звучи убедително.

- На мен също много ми е приятно, господин Слик. Казвам се Ишаки Мураками, но нямам нищо общо с Харуки Мураками.

- Благодаря, че се съгласихте и навлязохте на дълбоко в идеята на това изложение!

- Е, аз пък имам, – кимна Слик – преди час си купих цялата колекция от книгите му.

- О, за нищо – усмихна се Слик и остави 30 долара в касичката за благотворителна цел. После разгледа спокойно изложбата, кимна за довиждане и се качи във втората зала. Там имаше изложение на детски рисунки на тема ”Моят личен айпод – Ах какъв домашен любимец”.

- Прекрасно, господин Мортън, нека ви покажа и останалата част от изложбата.

- Вие как мислите, господин Слик Мортън?

- Господине – поздрави приближилата се към него салонна управителка. Дамата бе на около двайсет, изискано облечена и с изтънчен вкус, – радвам се от името на цялата наша нация, че посетихте това изложение. Идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. В тази зала вие

- С удоволствие, госпожице Мураками. И те разгледаха обстойно цялата изложба и се оказа, че бе станало 17:30. Слик се извини, извади телефона си и написа съобщение на Мартин, че го чака в Японския културен център. После понечи да се сбогува с младата дама, но тя го прекъсна. - Аз приключвам за днес. Бихте ли желали да изпием по нещо в Галерията – Бар на

пътуване приземния етаж. Там може да видите и последното изложение от чаши за саке. - С удоволствие, госпожице Мураками, – отвърна Слик и тя облече палтото си, хвана Слик под ръка и го поведе към Галерията – Бар. Пиха първо чай, после хапнаха оризов чипс и накрая решиха да пият по едно саке. - Господине – обърна се любезно сервитьорът към Слик, – ако поръчате три вида саке за двама на стойност 55 долара, ще спечелите 6 чаши за саке в различни цветове. - Защо не! – отвърна Слик и на масата се появи подаръкът – кутия с чаши за саке и три вида саке за двама. - Наздраве, госпожице Мураками. - Наздраве, Слик – отвърна Ишаки и целуна Слик по бузата. И телефонът иззвъня. Беше Мартин. - Ало, Слик, във фоайето съм. Най– накрая пристигнах. - Слез на приземния етаж, аз съм в Галерията–бар, отговори Слик и целуна Ишаки по бузата. След секунда Мартин влезе при тях, запозна се с Ишаки и седна на масата. - Господине – обърна се любезно сервитьорът към Мартин, – ако поръчате три вида саке за двама, ще спечелите 6 чаши за саке в различни цветове.

www.provo.bg - Защо не – отвърна Мартин, – и без това днес е Свети Мартин – добър повод да се почерпим! - Мартин, честит имен ден, приятелю! – поздрави го Слик. Бъдете здрав и усмихнат, Мартин – пожела на именника госпожица Мураками. - Мерси, мерси. Наздраве! – вдигна тост Мартин. - Мартин – сподели Слик, – междувременно докато те чаках, изхарчих парите, които имах да ти връщам. - Ха-ха – засмя се Мартин и вдигна наздравица, – нали затова са приятелите, да закъсняват и да харчат парите, които имат да връщат на приятелите си. Ах, тази Япония! Обичам я! Вие кога ще се жените? Мартин погледна едновременно и Слик, и Ишаки. - Утре – отвърна Слик. - Утре – отвърна Ишаки. Собственикът на галерията включи осветлението на стената с изрисуванa вишневa градина. Някакъв старец запя песента за големия Буда и малката яребица. В японския квартал продължаваше да вали проливен дъжд. Проливен дъжд валеше и в испанския, и в руския, и в италианския квартал. Но този дъжд бе посветен на тази японска история.

бектив

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

МАСКАТА – ЯПОНСКИ ПОРТРЕТИ Ема Бардизбанян

бектив

секи, който посещава Япония за първи път остава изумен от масовото носене на хирургически маски по улиците. За всички останали, които периодично се завръщат в страната на сушито, остава пък изненадата от темповете, с които тази тенденция се задълбочава с всяка изминала година. Освен обичайните и логични (евентуално) причини за любовта на японците към този артикул, като страх от зарази, отговорност към ближния, опит за намаляване ефекта от поленовите алергии и пр., има още една – желанието да скриеш истинското си лице, да останеш анонимен – и именно тя е тази, която ме интригува така силно. При изследване, проведено през 2011 г. сред 100 човека, носещи маски в един от най-модните квартали на Токио – Шибуя,

www.provo.bg 30% от интервюираните са посочили, че носят маска по причини, различни от здравословните. „Не желая да показвам на другите истинското си аз“, „Когато лицето ми е покрито, хората не знаят как наистина се чувствам. Това ме успокоява“ и „Не обичам да съм принуден да слагам някакво изражение на лицето си заради хората“ са някои от причините, които японски гимназисти, които носят маска независимо от сезона, са посочили. Подобен порив се долавя и в популярните суб-култури на Япония – лолити, гот, аниме и пр., които чрез облекло, грим и „сценично поведение“ дават идентичност и заличават идентичност едновременно. Маски – буквални и преносни. Мъже като чиновници, жени като майки, стари и млади.. Кое е истинско и кое роля? Една разходка из лицата на Токио.

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

тон

ЯПОНЦИ ПО БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ Добо Мързов Япония е хайку. Всяко от лицата й може да се побере в стих от три кратки реда. Без нищо излишно. Без да се пропусне нищо съществено. Просто три реда. Какво е общото между Токио, Осака и българското черноморие? Katsuya и Osaka Monaurail

100

Брой 5, Година 2 (2013) Варна и къмпинг Градина Хубаво е (всъщност е истинско щастие) когато в страната ни гостуват музиканти от Япония. Независимо в кой жанр се изявяват, те неизменно носят със себе си духа на онази далечна страна. Същата, която, въпреки обгърналия я от всички страни океан, попива чуждите култури (близки и далечни) като гъба и в същото време остава себе си. А за това се изисква уважение към традициите и смелостта да бъдещ свободен. Качества, които в нашето време се срещат все по-рядко. Но все пак се срещат. През 2010 г. един екстравагантен и в същото време много земен японец кацна във Варна по покана на лейбъла Love & Happiness Music, за да представи съвместния си проект с едно от големите имена на британската музика от 90-те. Музикалната кариера на Katsuya

видение

започва като джаз басист, композитор и продуцент под силното влияние на хипхопа от 90-те. Днес важна част от нея е проектът му Celectrixx, който японският мултиинструменталист стартира преди няколко години заедно с Ндеа Дейвънпорт – емблематичния глас на ейсид джаз пионерите Brand New Heavies. Katsuya пътува непрекъснато по целия свят, но в кратката пауза между два полета с радост отговори на няколко въпроса за читателите на списание provo.bg Какво си спомняш от гостуването си в България? Ракията, Черно море, хората, слънчогледовите полета, киселото мляко, циганите… всичко. Кое е основното нещо, което хората

www.provo.bg

трябва да знаят за Япония? Аниме, манга, самураи, нинджа, суши. Ако не живееше в Япония, къде щеше да живееш и защо? Мога да живея навсякъде, където има прясна храна и вода. Кажи три имена на японски музиканти, които всеки трябва да чуе? Терумаса Хино, Руичи Сакамото, Шуя Окино (диджей). Сподели повече за проекта Celectrixx? Celectrixx е концептуална музикална колаборация с Ндеа Дейвънпорт. От една страна и двамата имаме опит с денс музиката, а от друга, сме израснали в две различни култури – източна и западна.

101

видение

102

Брой 2, Година 1 (2012)

тон

Мисля, че точно тази разлика ни вдъхновява (а понякога ни и обърква). Иначе звукът ни се базира на танцувалната музика от 20 и 21 век. В изпълненията си на живо включваме живи инструменти, дигитални технологии и визуални ефекти. Няколко думи за “One Night Only”? Преди три години в Токио стартирах парти вечер, озаглавена “One Night Only”. Целта ми в началото бе да дам възможност на млади талантливи артисти да представят музиката си пред публика (особено чужденци, които живеят в Токио). Постепенно, поради различните интереси на участниците, тази вечер прерастна в събитие, включващо мода, различни изкуства, музика и медии и се превърна в уникално място за срещи между хора с интереси в тази посока.

www.provo.bg

Кое предпочиташ повече: свиренето на някакъв инструмент или диджейската работа? Обичам да правя и двете. Стремя се да се усъвършенствам и в двете направления, като времето, необходимо за овладяването на инструмент, определено е много повече от това за подобряване на диджейските умения. В наши дни диджеите са почти толкова известни, колкото музикантите, чиито парчета пускат. Какво мислиш по този въпрос? Това е чудесно при условие, че диджеят уважава музиката и групата, която пуска. Защото диджеят има възможността да популяризира дадена банда, което би трябвало да заздравява връзката между диджеите и музикантите.

103

видение

Кой или какво е твоето най-голямо музикално вдъхновение? Музиката на 90-те беше много важна за мен… особено хип-хопът от началото на 90-те. Той е причината да погледна към джаза, соула, фънка, както и към другата денс музика. Освен това събуди интереса ми към културата на чернокожите в Щатите и изобщо към западната култура. Опиши музиката, която обичаш? Музика, която резонира с душата ми. Независимо дали е акустична или електронна. Ако прескочим две години напред ще си спомним другата среща между изкушени от музиката японци и българи, която се случи през лятото на 2012 г. в къмпинг Градина. Тогава част от програмата на второто

104

Брой 5, Година 2 (2013)

издание на фестивала Sozopol Fest – July Morning бяха фънк фуриите Osaka Monaurail. Осемте виртуозни музиканти и техния атрактивен фронтмен накараха пясъка под краката на публиката да запари и показаха, че Япония, освен мъдра, смирена и прогресивна, може да бъде и фънки. Дяволски фънки. Групата е създадена през 1992 в Осака. Името е взето от класическото парче на the J.B.’s “(It’s Not The Express) It’s The J.B.’s Monaurail”. Първоначално Osaka Monaurail е 20-членен фънк бигбенд, но след очевидните трудности с побирането на сцената, които музикантите изпитват, започвайки през 1993 г. да свирят в клубовете на Осака, те свиват състава си до формат, който се е запазил и до днес: Икеда Юичи (китара), Хаями Дан (китара), Какета Ясуши (тромпет), Сакакибарта Сейджи (тромпет), Хираиши Кацутоши (тромбон), Окусе Кенсуке (барабани),

тон Рио Наката (вокал, орган и перкусии), Мукай Шимон (флейта, баритон и алт саксофон) и Оуши Цуйоши (бас). През 2000 г. бандата издава дебютния си албум “What It Is… What It Was”, който две години по-късно е последван от “Rumble ‘n Struggle”. През 2003 г. музикантите се преместват в Токио, където музиката им достига до много по-широка публика – именно тогава популярността на Osaka Monaurail прекрачва границите на Япония. Следват още албуми в дискографията им, последният от които засега е “State Of The World” (2011). Иначе на сцената Osaka Monaurail по нищо не отстъпват на останалите представители на вълната от съвременни фънк банди, заляла целия свят в края на 90-те. Всъщност те са едно от

www.provo.bg водещите имена в този ренесанс и до днес не изневеряват на автентичното си сурово звучене. Преди година българската публика за първи път стана свидетел на тяхното шоу – специфична смес от японска сдържаност (музикантите зад Рио Наката) и американска фънки темпераментност (самият Рио Наката). Лайв плейлистът им включва както авторска музика, така и доста класики от миналото, но фронтменът на Osaka Monaurail подчертава, че това не е „трибют” шоу: „Аз свиря фънк класики така, сякаш са актуални и модерни сега, сякаш са горещата новина на деня именно днес.” Да, Япония има много лица. Но което и от тях да срещнем, неизменно ще я познаем. И ще я заобичаме още повече.

105

видение

106

Брой 5, Година 2 (2013)

тон

www.provo.bg

107

108

109

фили

Кажи ми няколко думи и аз ще ти кажа какъв си!

ДИСТАНЦИОННИ БЛИЦ АНКЕТИ

5 Д О З И ЕП

фили

Портрет на Томоко Тогаши Росер „Открихме“ Томоко под една цъфнала вишна на Алеята на вишните в Морската градина на Варна. „Роденa съм в Япония, нo живея в Бали, Индонезия. Дойдох във Варна заедно със съпругът ми, който е британец и има бизнес тук. Това е второто ми посещение на Варна. Обичам много да се разхождам в Морската градина. Това е един страхотен парк!“

www.provo.bg

Водолей. Хоби? Да пътувам и да гледам филми. Професия? Домакиня. Образование? Нутришънист. Специални умения? Иска ми се да имах някакви…

Име? Томоко Тогаши Росер

Любима книга? „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин.

Зодия?

Любима песен?

113

фили

114

Брой 2, Година 1 (2012)

фили

www.provo.bg Как си представяш Япония след 50 години? Нямам никаква представа.

Не мога да избера само една… Любим филм? „Наистина любов“ с Хю Грант, Колин Фърт, Кийра Найтли, Клаудия Шифер, Лиам Нийсън, Били Боб Торнтън, Ема Томпсън, Роуън Аткинсън. Разкажи ни някоя история за твоя град, която не може да се прочете в туристически пътеводител? Моят град никога не е бил в туристически пътеводител. Коя е най-добрата черта на японеца? Гостоприемството и умението подобрявяме нещата.

да

Коя е най-лошата черта на японеца? Прекаленото доверие в другите. Кое е най-странното нещо, на което си била свидетел? Играчи на Кос в Харажуко и Шибуя. Кой е най-невероятният факт, който ти знаеш, а ние не за Япония? Може би на този въпрос най-добре ще отговорят хората, които се интересуват от Япония. Какво в чуждестранната култура те изумява най-силно? Всяка чуждестранна култура ме впечатлява. Коя държава искаш да посетиш и защо? Перу – за да посетя Мачу Пикчу.

Коя е най-голямата грешка на японците по пътя на развитието им? Нима сме направили някаква грешка? Кое е най-великото нещо, което Япония е дала на света? ВХС видео касетите, Анимацията, Японските автомобили, Електрониката, Полу-готовите нудели, последният пример е как японците се справиха след последното разрушително земетресение. Ние никога не се предаваме. Нека се помолим за Япония! Кои знания искаш да предадеш на децата си? Аз нямам деца. Кажи ни с 20 думи, защо си заслужава да посетим Япония? Вижте Япония с очите си! Японската храна извън Япония не е същата, трябва да я опитате на място! Кажи ни кога трябва да посетим Япония? По всяко време! Всеки сезон има своятя неповторимост, както и съпътстващи културни събития. Насладете се на цветовете на вишните през началото на Април. Изкачете Фиджи през лятото. Храната е много вкусна през есента, а зимата е идеална за каране на ски! За мен найподходящи месеци са Април и Май. Пролетта в Япония е сезон за пътувания.

115

съществуване

Брой 5, Година 2 (2013) ограничени финансови възможности по наследство, а като наследство е и възпитанието, че парите нямат стойност и човек трябва да се развива и да работи за изграждането си, а не за хартии. Служи 1 1/2 г. в секретно ракетно поделение – редовна военна служба, след което завършва медицина във Варненски МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“. Специализира съдова хирургия във Варненската УБ „Св.Марина“ и след 3 г. заминава за Япония, където защитава Докторантура в областта на стволовите клетки от костен мозък. Завършва докторантурата и продължава специализацията си в областта на кардиохирургията. Понастоящем работи в София, в УМБАЛ „Св. Анна“ (бившата Окръжна болница) в клиниката по кардихирургия.

Морал, чест, достойнство – паралел между японеца и българина Десислав Капламаджиев Десислав Капламаджиев е роден във Варна, през 1993 г. завършва II МГ „Д-р Петър Берон“, от там са му и найдобрите приятели, с които поддържа редовен контакт, винаги е бил с

118

Идеята за морал, като сбор от правила, предполагаемо е възникнала в естествената еволюция на общото съзнание на групата. Социумът в тези ранни общества вероятно е използвал форми на морален кодекс, предимно за да защити и гарантира общото благополучие, като насърчава усещането за принадлежност и осъжда индивидуализма. Въпреки че, в исторически план, много по-често негативният опит налага обществата да определят правила, идеята за морал в България повече се усеща лековато, като пожелателно героично задължение на индивида, отколкото, като приоритет на социума като цяло. През последните десетилетия в България, трите съществителни от заглавието се декламират заедно, най-често в медиите, по повод минали събития и хора живели

съществуване отдавна. Усещането е, че моралът липсва, а честта и достойнството са качества на далечни индивиди, които не принадлежат на днешният ден. До голяма степен думите са естествено лишени от смисъл и определено остават бонбонен вкус на театрално клише. Съвременното българско общество е консуматорско, социумът продуцира блага оскъдно, като едновременно с това изпитва остра нужда и почти хищнически глад да ги потребява. Действащото, съвременно общество в Япония е динамично и има характеристиките на жива система. Там същите думи имат малко патос и ясно значение. Морал, чест и достойнство звучат ежедневно и написани представляват абстракция, която предава идея т.е. неминуемо, ако можеш да я прочетеш означава, че можеш и да я разбереш. Японската земя е парче застинала вулканична лава в океана, лишено от натрупванията в континенталната геологична история. Инвестицията в човешкият ресурс на Япония е в основата на успехите на обществото. Младите хора са насърчавани да учат за да знаят. Те са бъдещето на нацията и възпитанието на обществено полезен морал е основен момент в индивидуалното им развитие. Като резултат младият японец реализира себе си и става основна активна единица на стабилното обществено съзнание. В България едновремешното простодушно правило „Учи, мама за да не работиш” е заменено с „Учи, мама за да заминеш в чужбина да печелиш пари”. Тук въпреки

www.provo.bg всички блага на земята, която населява – съвременният българин емигрира, лишавайки обществото от основният градивен елемент – човекът. Традиционният поздрав, към отиващият на работа в България е, както всички знаем – „Айде, лека работа!”. Японците, обаче имат друго отношение към работният процес – „Гамбате, кудасай!”. Смисълът на това пожелание е – „Не се щади, дай най-доброто от себе си, моля!”. Естествено е, две раси да са различни в светоусещането си, но разликата в правилата на играта са понякога драстични. Трудно е дори да си представим, какви личностни качества например не толерира японеца. Твърдение, като това – „Човек не трябва да се чувства различен от другите и никога не трябва да се сравнява с другите”, неминуемо напомня наистина за определящата разлика в културното наследство. Така или иначе няма обща истина за това кое е абсолютно правилно или погрешно, но това, което прави едно общество успяващо реално е волята и акта на спазването на правилата, определени от групата. И докато закона може да бъде налаган, то морала е нещо, което се научава, не в училище, не точно и у дома, по-скоро „навън” – всеки свободно и самостоятелно избирайки примера на хората около нас.

119

100

Брой 5, Година 2 (2013) че няколко континентални и океански плата: Евро- Азиатското, СеверноАмериканското, Филипинското и Тихоокеанското, се срещат в тази част на света. Постоянното им движение генерира огромен заряд от енергия, който често бива освобождаван под формата на вълни цунами и земни трусове с различен магнитуд. Историята на земетресениятa в Япония е дълга и богата. Едни от първите сведения за трусове датират от преди близо 2 000 години. Като най-разрушителни са запомнени тези в провинциите Канто и Кобе.

Япония – огненият обръч Десислава Христова Всеизвестен факт е, че Японският архипелаг е разположен върху сеизмично активен регион. Близо 90% от земетресениятa света се случват именно там. Причината е,

122

Земетресението в Канто през 1923 г. взима най-многобройни човешки жертвинад 150 000 загинали и изчезнали. Трусът от 7.9 по скалата на Рихтер е резултат от „подпъхването“ на Филипинското океанско плато под Окшотското плато. Над 2 милиона души остават без подслон! Второ по значимост е земетресението в провинцията Кобе през 1995 г. Епицентърът на този трус е много близо до земната кора, само 16 километра! Засегнат е и силно населен географски район, което прави щетите огромни. Жертвите са над 6 000 плюс 400 000 ранени и над половин милион разрушени или силно повредени домове. След всяко разрушително земетресение Япония взима все по-силни мерки за осъвършенстване на предупредителната си система и все повече средства се отделят за превантивна подготовка на жителите за оцеляване по време наи след силен трус. Въпреки модерната изчислителна и предупредителна техника,

100

www.provo.bg

все още е трудно да се предвиди с точност кога и къде ще има земетресение. Поради това, ключово за японското общество е да бъде максимално подготвено за подобен природен катаклизъм.

имат шокови абсорбатори, които улавят сеизмичната енергия. Някои от тях дори разполагат с основи, които се движат и по този начин намаляват сътресенията от движенията на земните плоскости.

Всяко домакинство на острова трябва да е запасено с няколко неща необходими за оцеляване: фенер, радиостанция, комплект за първа помощ и достатъчно храна и вода за няколко дни. Препоръчително е в домовете да не се поставят тежки обекти или мебели, на места от където могат да паднат или да блокират изход, в случай на земетресение. Пожарогасителят е задължителен.

Интересно е, че японците използват различна скала за измерване на силата на земните трусове. Наричат я „Шиндо“, което е и името на мерната единица и буквално се превежда „степен на разтърсване“. За разлика от скалата на Рихтер, която отмерва енергията, освободена в епицентъра на земен трус, Шиндо отмерва интензивността на труса, въз основа на това, какво са усетили хората в тази зона. Степените са от 0 до 7, като от 0 до 4 трусът се смята за слаб и без значителни последствия. От 5 до 7 трусът е силен, като 7 означава, че разтърсването е толкова силно, че хората не могат да се движат, стените могат да се срутят и сградите да се разрушат.

Има няколко основни правила за действие при земетресение. Падащи предмети, тежки мебели и паниката, представляват най-голяма опасност. Един от сигурните начини да се предпази човек е да се скрие под солидна маса или да застане под рамката на вратата. Не бива да се излиза навън. Ако човек се намира на улицата, трябва да намери подслон от падащи стъкла и предмети от сградите. Ако човек е в дома си, веднага след затихване на труса, трябва да изключи електричеството и газта. Часовете след това биват прекарани в слушане на радио и гледане на телевизия за повече информация. В крайбрежните райони се възпроизвеждат звукови сигнали, предупреждаващи за цунами. В резултат на дългогодишните опити да се ограничат щетите след силни трусове, японците разработват нови начини за строене на по-устойчиви сгради. Повечето от сградите строени през последните 10-15 години са с по-дълбоки основи и

Хора, които не живеят в сеизмично активни райони е трудно да разберат какво значава постоянно да бъдеш в готовност, че земята под теб ще се разклати и че всеки бъдещ трус може да бъде „голямото земетресение“, поужасяващо и по-разрушително от всякога. Но, ако съществува държава, която е максимално подготвена да оцелее при подобен природен катаклизъм – това е Япония!

123

зрение

Брой 5, Година 2 (2013) българските образци на тази кратка литературна форма по достоен и изтънчен начин на унгарските читатели. Прочитайки сборника, те могат да се запознаят с едни от най-добрите хайку, писани от български автори и да проследят как се е променял и развивал жанрът през годините. Така сравнително малки литератури, каквито са българската и унгарската, правят обмен и се опознават. Сигурен съм, че българското хайку ще има много повече почитатели и ценители в Унгария след излизането на този сборник. Несъмнено ще възникнат и нови хайку приятелства, а какво по-хубаво от това те да се случат, благодарение на двуезична книга.

Антологията „Различна тишина“ – летопис на съвременното българско хайку Владислав Христов и Петър Чухов Без съмнение мога да нарека излизането на българо-унгарската хайку антология “Различна тишина” едно от значимите литературни събития на 2012 г. Имам най-малко два аргумента за това. Първият е, че този сборник представя

126

Вторият мой аргумент за значимостта на „Различна тишина“ е свързан с българските читатели. Антологията е един много добре подреден архив и исторически преглед на българското хайку от средата на миналия век досега. Книгата съдържа 159 хайку творби от 55 автори, родени между 1932 г. и 1993 г. – отрязък от време, обхващащ няколко поколения творци. Хронологичното представяне на авторите би било много полезно за по-задълбочените изследователи на кратките форми и хайку в българската литература. Чрез това представяне читателят може да придобие пълна представа за движението и видоизменянето на българското хайку с течение на времето. В този смисъл бих определил антологията като летопис на съвременното българско хайку. Освен за изследователите и познавачите на жанра “Различна тишина” ще бъде много интересна на всички, които тепърва ще се запознават с хайку. Подборът на авторите в книгата не е рестриктивен, включени са и инцидентно

зрение пишещи хайку автори и такива, имащи популярност в световните хайку среди. Присъствието на имена като това на Иван Методиев, създател на един цял светоглед в българската литература, свързан с кратките поетични форми и дзен-философията, прави книгата още поценна. Качеството на текстовете, избрани от съставителя на антологията Петър Чухов е на много високо ниво и най-хубавото в случая е, че текстовете са избирани със сърце, като са представени предимно текстове с ясно уловен хайку момент, нещо лично за мен много по-важно от това да е спазена една или друга форма при написването на хайку. В „Различна тишина“ текстовете са многообразни – от класически хайку с форма 5-7-5 срички, през освободени от това изискване хайку, до тристишия не толкова близки до хайку, и въпреки това в почти всяко едно от тях има така ценното улавяне. В случай, че някой не може да се ориентира кога едно хайку се е случило или не, бих му препоръчал да отгърне тази антология, защото в нея е пълно със случили се хайку. Въпреки многоликостта на текстовете, бих нарекъл антологията “Различна тишина” класически сборник с хайку, в който липсват експериментални хайку, заиграващи се с пространственото разположение на текста, едноредни текстове, а така също и самоцелни текстове, целящи единствено произвеждането на ефект у читателя. Освен на съставителя Петър Чухов, който безспорно е свършил огромна работа, за да може сборника да изглежда в този си вид, бих отдал и значимото на преводача и издателя Дьорд Сонди. Унгарското издателство “Напкут” се

www.provo.bg е справило чудесно в полиграфическо отношение, а илюстрациите на Сирма Сиромахова и Юдит Винце допълват по един ненатраплив начин текстовете в книгата. 2012 г. беше силна за българското хайку – освен антолагията “Различна тишина” за първи път на български бяха преведени хайку уроците на Джейн Райкхълд “Основи на хайку” (повече за това в рубриката ПРОВОДНИК #5), бял свят видя и българофренският сборник “Градът”. Десет българи влязоха в класацията на Европейския топ 100 за креативни хайку автори. Българското хайку в последните години е в подем, все повече родни хайджини присъстват в международните хайку издания и биват отличавани в престижни конкурси. Признанието за нашето хайку съвсем не е инцидентен факт, а трайна тенденция. Малко по малко страната ни заема достойното си място в световната мозайка на този жанр, а антологии като “Различна тишина”несъмнено допринасят за случването на това. Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на 9 книги: „Градината на слабата реалност“ (1995; награда за дебют на конкурса „Южна пролет“), „Руни“ (1998), „Мулето на Педро“ (1999; книга на годината на сп. „Егоист“), „Провинции“ (2000), „Малки дни“ (2002; Национална награда за поезия „Иван Николов“), „Снежни човеци“ (2003; Специална награда на конкурса за нов български роман „Развитие“), „Поскоро никога“ (2004, по която няколко години се играе спектакъл, осъществен от Театър-лаборатория @лма @лтер), „Три“ (2010), както и на двуезичната (на

127

видение

български и английски) книга с хайку и сенрю „Безопасни игли“ (2008; 2010). Включен в много антологии в България и в чужбина. Превеждан на английски, френски, немски, испански, японски, руски, чешки, литовски, унгарски, румънски, турски, сръбски, хърватски, словенски, македонски. Пише хайку и свързаните с него форми на английски, публикувани в много издания в САЩ, Канада, Англия и Япония. Превежда от английски и води страницата „Муха в аптечката“ във в. „Литературен вестник“ за хайку и свързаните с него кратки форми. Носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), Славейкова награда (2005), Първа награда „Златен ланец“ (2007), Наградата на музея „Башо“ в Япония (2007). Автор и водещ на проекта „Трубадурски двубои“, съавтор – с Марица Колчева – на комиксовата поредица „Гъвко и Мръвко“, излизаща на страниците на в. „Труд“, пише музика и текстове, свирил е в много рок-групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“), съосновател на етнорок-група

128

Брой 5, Година 2 (2013)

„Гологан“. Член на Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor. По повод работата ми върху „Различна тишина” трябва да кажа, че съставянето и редактирането на антология на една поетическа форма, която е в процес на търсене на своя облик у нас, не беше лесна задача. Тя се усложни за мен още повече и от това, че в крайна сметка с издателя Дьорд Сонди решихме сборникът да излезе, макар и в Унгария, двуезично – на унгарски и български, а също да се разпространява и в България. Което означаваше, че освен за унгарския читател, книгата ще изгради (или коригира) някакъв образ на българското хайку и тук. Тази отговорност ме накара да бъда много по-внимателен, защото сред литературните среди, а и сред читателите, има известен скептицизъм към тази форма и българските автори, които я създават. Така че се опитах,

зрение доколкото е възможно, едновременно да запазя „чистотата на жанра”, както аз я разбирам, но и да покажа различните стойностни почерци и посоки на търсене, дори с риск някъде да наруша собствените си критерии. По този начин в антологията има някои изключения от правилата, които, надявам се, ги потвърждават. За разнообразието на съдържанието помага и присъствието на голям брой дебютанти сред утвърдените автори. Техния стил на писане обаче вече е оформен и нещата, които съм включил, не отстъпват по качество на останалите. Моето разбиране за хайку се гради основно върху използването на естествения език и въздържането от „украшенията” на поезията – метафори, сравнения, олицетворения, хиперболи и т. н. Смятам, че поетическата енергия в хайку трябва да идва от съпоставката на образите, а не от поетическото им манипулиране. Ако перифразирам популярната фраза „Красотата е в очите на гледащия”, бих казал, че интересното в света около нас е в очите на възприемащия го. От безбройните възможни връзки между отделните неща, образи и събития, които непрекъснато преминават пред очите ни, понякога виждаме само баналното, добре познатото, но друг път забелязваме и уникалното, интригуващото, създаващото поетическия празник. От този „хайку момент” се ражда и стихотворението. Разбира се резултатът понякога може да бъде не хайку, а по-дълго стихотворение, дори разказ или просто лаф, с който да забавляваме компанията. Важното за „хайку нагласата” е да устоим на изкушението да се правим на поети, да си останем естествени и просто спокойно да чакаме „чудото” на поезията да ни се случи. И да не се ядосваме, ако това не стане.

www.provo.bg Защото поезията, дори и да не се проявява чрез нас, съществува винаги и навсякъде. А това е достатъчен повод за радост. Имах шанса да посетя Япония като участник в поетическия фестивал в Токио преди няколко години. Ще разкажа нещо, което ме впечатли. В една от вечерите, някъде към полунощ, част от гостите на фестивала заедно с някои от нашите домакини, на връщане от заведението, в което бяхме ходили, решихме да поостанем още в някаква градинка близо до хотела. Всъщност тя приличаше повече на площадка между жилищните кооперации. Купихме си бира и вино от близък денонощен магазин и седнахме в кръг на земята да си говорим. Близо до нас, на пейките, имаше някаква компания тийнейджъри. След малко един от тях се приближи и каза нещо на едно от японските момичета – организаторки. Оказа се, че тийнейджърите питат, дали могат да се присъединят към нашата група. Съгласихме се и те седнаха сред нас. Ние бяхме хора на различни възрасти – от 40 – 50 годишни до 70 – 80 и ще си призная, че в първия момент усетих притеснение, че можем да станем обект на вербална или дори физическа агресия. Но нищо подобно не се случи – разговорът, макар и затруднен от необходимостта на моменти от превод, тъй като повечето от младежите не говореха добре английски, беше сърдечен, приятелски и придружен от искрен интерес. Може и да греша, но трудно мога да си представя подобно естествено, неформално общуване между непознати хора от различни поколения, държави и раси в България и то инициирано от група тийнейджъри, събрани в квартална градинка. Ето тази естественост, любопитство, липса на предубеденост и способност спонтанно да реагираш на повика на момента, мисля, лежи и в основата на хайку светоусещането.

129

изход

видение

Брой 4, Година 2 (2013)

Драго Джуров: В Япония оставих няколко кашона книги, дискове и стари снимки, а си взех няколко гледни точки Интервю на Десислава Христова с Драгомир Джуров

132

изход

www.provo.bg

Драго Джуров е роден през 1977 в Русе. Печели стипендия за следване в Hitotsubashi University в Tокио и така започва неговата японска авантюра, продължила близо десетилетие и половина.

норми. По този начин се напасвах към очакванията.

Разкажи ни как се озова в Япония? Колко години живя там и къде ?

Сещам се за един анекдот. Двама японци, познати, се срещат на гарата. Единият пита: „Ти къде отиваш?“, другият отговаря: „В Кобе“. Първият: „Лъжец такъв. Казваш ми, че отиваш в Кобе, за да си помисля, че отиваш в Осака, но аз проверих и зная, че наистина отиваш в Кобе.“ Какво значи това? Ей така, за всяко нещо трябва да се бъхташ да го разбереш защо е така, каква функция изпълнява, къде и как трябва да се използва. Това е валидно и за самите японци. Малките деца се учат с години да използват клечки за хранене правилно, а дори и възрастни хора често не могат да употребяват както трябва различните езикови форми, според степента на формалност, която дадена ситуация изисква.

Бях на 19, готов да отида дори на луната, ако имаше университетски стипендии. Япония се оказа достатъчно далече от зоркото родителско око, а имаше и стипендии. Живях в Осака и Токио. Осака е символът на индустриална Япония, живее за мига, примерна, шарена и опияняваща. Токио- символът на церебрална Япония, банки, сиви сгради и с поглед в бъдещето. И така, прекарах 14 години. Първо в университета, а след това работейки в няколко компании в Токио до 2011 година. Трудно ли ти беше да се интегрираш, колко време ти трябваше за да свикнеш и как успя да се „напаснеш”? Да се интегрирам – не. Да свикна – може би няколко месеца. Да се „напасна“ – няколко години. Ако един чужденец знае японски и разбира японските нрави, той може да се научи как да кодира поведението си по различни начини, в различни ситуации. Това е един вид гъвкавост, която се очаква от всеки японец – млад или стар. Японското общуване е силно обусловено от това фрагментирано разбиране за идентичност. Тоест, ти си едно „ти“ в една ситуация и друго „ти“ в друга ситуация. Тъй като в Япония един чужденец винаги си остава чужденец, изпитах просветление, когато осъзнах, че мога да си позволя да се движа между моето „аз“ на чужденец и другите видове „аз“, които малко или много са по-близки до японските културни

Коя е най-характерната японското общество?

черта

на

Разкажи ми за отношението на японците към един българин, в твое лице? За един японец е много интересна границата, където у теб се срещат „българското“ и „японското“, как си съжителстват и какви разговори протичат. Харесва ли ми тофу? А сурова риба как мога ли да ям, като не съм японец? А защо говоря японски толкова добре? Един японец не може да се впусне в луда „авантюра“ с българското. Територията не е картографирана, правилата за поведение не са ясни и японецът проучва внимателно. Вежлив интерес. Премерен. Освен това, японецът не иска да се окаже, че е нагазил в територия, където може да нагруби някого или да остави неприятно впечатление. Има и изключения, разбира се.

133

изход Какво знае средностатистическият японец за България и Българите? Япония е една от малкото страни в света, където България не само е известна (че съществува), но и се ползва с изключително добро име. Дълголетие, природа, сила и красота, малко абстрактна, но това е България за японеца. Колкото постар, толкова по-добра представа има за България. С изключение на киселото мляко и розите, не е много ясно от къде точно идва тази представа, но по всичко изглежда, че е трайна. Българите не са изтънчени като французите, дървеняци като англичаните или прагматици като американците… ние сме по-скоро нещо като елфове. Не сме им много ясни, но сме природосъобразни и някак си, готини. Кое най-силно те впечатлява в японската култура? Стремежът към незабележимото, към неуловимото. Те може би биха го нарекли усещане за „wa“. „Wa“ e много неща – осезаеми и не толкова. Хармония, мир, спокойствие, японски дух… Много японски предмети – битови и декоративни, често са пропити от „wa“, нещо което е трудно да бъде назовано. „Wa“ може да е един момент, в който имаш усещане за единство с природата или усещане за нещо родно и мило. Не зная, трудно ми е да го изкажа. С едно хайку можех да замажа пложението тук. Какво те дразни в японската култура? Всяко нещо в японската култура е двуяко. Каквото те дразни в един момент, те въодушевява в друг. И това състояние на нещата много ме дразни, но и често ми помага да се справя с привидно неразрешими противоречия. Един от любимите ми

134

Брой 5, Година 2 (2013) японски брандове е модна марка, която съчетава в себе си елементи от реге културата с милитъристични елементи. Според един редактор на модно списание, с когото разговарях по този въпрос, няма конфликт! Е, как да няма, бе човек!? Как разпуска японецът? Японците взимат най-малко отпуска от всички държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Нещо от сорта на 6 дни в годината. Идеята, че някой би предпочел да си почива вместо да иска да се отдаде на целите на организацията, в която работи, е недопустима. Изключение е, ако тази „идея“ произлиза от организацията или държавата. В Япония има 15 национални празника, тоест тогава официално им е разрешено да почиват и разпускат. Тази разбирания са в процес на промяна и младите японци са по-гъвкави и балансират между личното удоволствие и дълга. Иначе, истинското разпускане е в къщи, при спуснати кепенца. Струва ми се, че един японец може да разпусне само, ако е сам. Всеки си има някакъв интерес или хоби – събира плочи от 50-те или обикаля баровете в търсене на редки видове single malt уискита. Понякога интересът е споделен от други хора, но преследването на интерес или хоби се възприема като начин да влезеш навътре в себе си и да се откъснеш от заробващото присъствие на другите. Имат ли българинът и японецът, според теб някакви прилики? Имаме много общо като народопсихология. Също и в исторически план. България е била изолирана от останалата част от света до Руско -Турската война – малко парче земя

135

изход

в Османската империя. Япония съзнателно е затворила собствените си граници до 1868, когато един голям американски кораб принуждава феодалната държава да отвори пристанищата си и да търгува с „модерния“ вече индустриален свят. И ние и японците гледаме навътре, гледаме в себе си. В резултат на това познаваме себе си добре, но тази самовглъбеност има и недостатъци. Има голяма доза фатализъм и „комплекс на жертва“. Чуваш от много хора в Япония, под сурдинка, че „ако не бяхме изгубили войната“ … „светът е срещу нас, ние сме жертва на световната конспирация“. Това може и да е вярно, но така или иначе това да са „лесна жертва“ идва от японската самовглъбеност и неразбиране на чужденеца. Как те промени Япония, в каква посока и

136

Брой 5, Година 2 (2013)

какво успя да „вземеш” от там? Бях на 19 когато се озовах в Япония и ми е трудно да кажа дали Япония ме промени по начин, който друга култура не би го направила. На тръгване, 14 години покъсно, оставих няколко кашона с книги, дискове и стари снимки. На изпроводяк си взех няколко гледни точки. От една страна, това е разбирането за теб самия, като част от заобикалящата те среда, ти – като променлива и динамична величина, както и средата. От друга страна, разбирането за другите около теб, които имат различни идеи и желания. Япония ме научи, че стремежът към подобно разбиране на себе си и другите е постижим. Това, разбира се, е само един от възможните начини да се погледне на Япония…

видение

www.provo.bg

“

Япония е една от малкото страни в света, където България не само е известна (че съществува), но и се ползва с изключително добро име.

“ 137

позиция

Сейго Ямадзава – първият самурай стъпил на българска земя bulgarianhistory.org Сейго Ямадзава е роден през първата половина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Той е бил с благородно потекло и още от малък е показвал едни от най-типичните и висши ценности и характерности на японското

140

Брой 5, Година 2 (2013)

общество. Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, като своя религия. Известен бил със своята огромна храброст и твърд характер, и подобно на други японци от самурайското общество – със страстта си към алкохола. По време на жизнения си път участва в една от найзначимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя, Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска Нипон за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция. Именно през 1877г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия.

позиция Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта – разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България. Сейго Ямадзава започва да изпитва онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”. След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите:

www.provo.bg атака е това, че той и войниците, които предвождал, до последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така изненадали врага. За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч, на така да се каже безсмислена мисия, състояща се в това да поиска подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе. А войниците, които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в Мъртвата долина на град Плевен. След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. Сейго Ямадзава умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.

„Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите.” В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч). Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост, а турците се стреснали от вида му и крещейки „Жълт дявол“ побягват обратно, което се дължало на униформата му и факта, че се виждали само очите му. Една от основните причини за успешната

141

/ Списание с послание

видение

144

Брой 5, Година 2 (2013)

„Асоциация на учени, артисти и спортисти“ - сдружение с нестопанска цел регистрирано в обществена полза на 17 май 2010 г. - издател на provo.bg