Provo #6 by PROVO BG

#6 МАМА АФРИКА Година 2 (2013)

/ Списание с послание

/ Списание с послание Брой 6, Година 2 (2013) www.provo.bg Редакция

Фотографи на броя

Стилян Манолов – директор Иван Цонев – редактор

Даниела Михайлова Ина Сотирова Мартин Христов Mariska Van der Zee Ренета Велева 3inSpirit photography

Автори на броя Десислава Христова Ина Сотирова Маноела Иванова Мартин Радилов Севдалина Добрева Стефан Н. Щерев Стилян Манолов

Гости на броя Дезире Касенда Златина Толева Мария Коса Кристи Макинтош

Тема на броя МАМА АФРИКА Тема на следващия брой ПРО ТЕСТ Тема на по-следващия брой БИО Отговорен редактор за брой 6: Стилян Манолов

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ: провъзгласи

пространство

ЕКО – МИСИЯ В СЕНЕГАЛ

АФРИКАНСКОТО ИЗКУСТВО И МЯСТОТО МУ В МОДЕРНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ДОМ

Севдалина Добрева

Ина Сотирова

/50 проводник ЗЛАТИНА ТОЛЕВА: „АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ, ЗАРАДИ ТОВА, КОЕТО ВСИЧКИ НИЕ СМЕ!“ Интервю на Стилян Манолов със Златина Толева

пропътуване МАМА АФРИКА Мартин Радилов

/64

/12 пробектив промисли

АФРИКАНСКИ КОНТРАСТИ

МАРИЯ КОСА: БЪЛГАРИЯ Е ИДЕАЛНОТО МЯСТО ДА САДИМ КУЛТУРНИ ЦВЕТЯ

Мартин Христов

Интервю на Стилян Манолов с Мария Коса

/20 провидение КЕЙПТАУН – НА КРАЯ НА СВЕТА ИЛИ РАЯ НА ЗЕМЯТА Маноела Иванова

/30

/76 профили БЛИЦ. ЕПИЗОД 6 Блиц портрети на Кристи Макинтош и Дезире Касенда

/95

просъществуване ПЯСЪЧНИТЕ ДЖАМИИ НА САХЕЛ Ина Сотирова

/102 про100 АФРИКА Стилян Манолов

/116 3inSpirit САХАРА АФРИКАНСКАТА ОДИСЕЯ НА 3INSPIRIT Стефан Н. Щерев

/124

възгласи

видение

Еко – мисия в Сенегал Севдалина Добрева Концепцията за корпоративна социална отговорност е успешна бизнес стратегия за устойчиво развитие, която освен че помага на компаниите да увеличат влиянието си на пазара, съдейства за изграждането на положителен публичен образ. Хората днес са по-толерантни към фирми и организации, които участват в благотворителни инициативи и подпомагат реализацията на каузи и различни обществени събития. В продължение на 35 години италианската компания L’Erbolario се отнася с голяма отговорност и грижа

Брой 6, Година 2 (2013)

към красотата на жените. Лидер в областта на фитокозметиката, тя решава да отбележи този важен рожден ден с насърчаване на съвместен проект с друга италианска организация – неправителствената Green Cross. Проектът е посветен на жените и тяхната роля в семейството и общността. „Ибискус – цвете за Африка”, в подкрепа действията на Green Cross в Африка, е създаден от Даниела Вила в сътрудничество с нейния съпруг и съдружник в компанията – Франко Бергамаски. Еко мисията на L’Erbolario и Green Cross е разработена така, че да отразява някои от основните ценности на компанията като защита труда на жената и устойчиво опазване на околната среда. „Ибискус – цвете за Африка” е инициатива в помощ наСенегал – прекрасна страна с

възгласи

www.provo.bg

оскъдни възможности за растеж. Целта на проекта е да подкрепи програмите наGreen Cross в село Samba Gouriki Diom в района наMatam – земя по протежението на река Сенегал, приблизително на 750 км от Дакар, достижима единствено с джип като пътуването отнема наймалко осем часа.

продуктивна, а жените от село Samba Gouriki Diom ще могат да я култивират. Над 5000 души ще се възползват от интервенцията.

L’Erbolario и Green Cross стартират мисия, която през следващите три години има за цел да насърчи балансирано и устойчиво развитие на земеделски райони, пустеещи в продължение на 35 години, чрез създаване на по-добри жизнени условия за жителите на тази територия. Благодарение на това ценно сътрудничество 400 000 кв.м. земя ще бъде отново плодородна, напоена и

Философията, която обединява L’Erbolario и Green Cross, се заключава в използването на капково напояване. Тя ще рационализира употребата на води от река Сенегал като намали на половина количеството, необходимо за напояване. В сравнение с традиционните методи, новите технологии всяка година ще спестяват стотици милиони литри вода. Чрез използването на възобновяеми

За повече от 2000 деца ще бъде осигурена и гарантирана прехрана за останалата част от живота им.

възгласи

Брой 5, Година 2 (2013)

възгласи енергийни източници (фотоволтаични системи) ще може да се произвежда поевтина и чиста енергия, която да се ползва при изпомпването на водата, необходима за напояване. По този начин вредните CO2 емисии също ще бъдат сведени до минимум. Фокус на проекта „Ибискус – цвете за Африка” е централната роля на жените в обществения живот. Освен създаване на възможности за работа, включва и изграждане на подходящи условия за заемане на различни ръководни длъжности.

www.provo.bg магазините на L’Erbolario вСофия и Варна. Ако искате да станете част от инициативата за облагородяване на частица от африканската земя и предоставяне на възможност за препитание на Сенегалските жени и техните семейства, може да посетите магазините на марката – в МОЛ България в столицата и на ул. „Шипка” 5 във Варна. Ние вече го направихме с Папа и Мария...

Новата ароматна линия „Ибискус – цвете за Африка” е вече налична в

водник

Брой 6, Година 2 (2013) хора по света. Съосновател е на сдружение с нестопанска цел Global Vision Circle, чието мото – „Изкуството като комуникация и комуникацията като изкуство“, се е превърнало в ежедневна практика на Златина. Най-често може да я срещнете зад пулта на някое от world beat партитата, които организира (следващото такова е Афро – на 15 юни в клуб Жул Верн), развихрена на дансинга или в компанията на африканци, които освен приятели, са и терен на изследователската й работа.

Златина, защо Африка? Заради музиката От кога тази любов, как се запали?

Златина Толева: „Аз съм това, което съм, заради това, което всички ние сме!“ Интервю на Стилян Манолов със Златина Толева Златина Толева, позната още като DJ Olaija, е интердисциплинарен артист, антрополог и социален учен, който намира вдъхновение в уникалността на различните култури и

Вече близо 10 години, през 2004 г. бях на едно африканско денс парти с много африканци, с които танцувах, хареса ми, усетих, че има нещо африканско в мен, че съм нещо като африканка. Междувременно покрай събитията станах DJ и голяма част от музиката, която пускам е предимно африканска. Впоследствие се запознах с една африканка, самотна майка,разведена, без документи, без работа, не знае български и започнах да й помагам да оцелява тук, адаптирането й беше кошмар. Покрай нейните проблеми започнах да се интересувам и занимавам изследователски с проблемите около установяване на статут на африканците. Правих и дипломна работа – „Адаптацията и гражданството на африканците в България“, използвах качествени методи – включено наблюдение и дълбочинни интервюта с 15 човека от различни страни, с различен статут, на различна възраст, пристигнали по различно време от различни африкански страни Гвинея, Гвинея Бисау, Сенегал, Танзания, Конго, Нигерия, Етиопия, Гамбия, Камерун, Судан и др.

водник Кои са най-многобройни в България? Мисля, че най многобройни са нигерийците, после етиопците и конгоанците. Какви прилики и разлики намираш между отделните африкански народи? В България като цяло се говори много генерализиращо за Африка, като за едно нещо. Африка, обаче е голям континент с 54 държави, в които има страшно много племена. В Конго например има над 280 етнически групи, с различен племенен език, имат си и един изкуствено създаден официален – лингала. Границите на държавите в днешния им вид са изкуствено създадени от европейците и това всъщност е проблемът, че в рамките на една държава живеят най-различни етноси, които често са ивраждуващи помежду си, нямат усещане за заедност и за общност, но границите са ги събрали. Приликите според мен са, че всички африканци имат много силна духовност. От различни религии са, но не се концентрират, толкова в църквата, колкото в разбирането, те казват „Бог е в теб“, няма значение на каква църква ходиш.Тук не ходят на църква, защото в техните църкви много пеят, имат развит общностен живот, докато тук са се пробвали, но по-скоро се разочароват от нежеланието на хората да ги приобщят.

www.provo.bg на семитските езици. Те поддържат идеята, че навремето от там е тръгнал цар Соломон, с мисълта, че са избран народ. Това се проявява и в отношението им към другите африканци. В Гана имат изключително интересни ритуали, там все още съществуват племенни вождове, царе, които ги носят на тържествени носилки. Мислиш ли, че образованието е в основата на това? Да, често срещано е по-високо образованите хора да имат по-развито критично мислене, тъй като имат повече познания, които им позволяват да са по рефлексивни към предразсъдъците си.

Въпреки че са жертва на много предразсъдъци от страна на българите, те самите също робуват на такива помежду си. Взаимоопределят се и се делят най-вече на англо и френско говорящи. Повечето ми контакти са със хора от Западна Африка. Етиопците са съвсем различни от всички други африканци. Първо в религиозно отношение, после в езиково, те използват амхарския, който е от групата

видение

Често казват: „Това, че сме с един цвят на кожата не означава, че сме на едно мнение.” Имат голяма расова солидарност, когато африканци се видят на улицата се спират, поздравяват се, разменят си телефоните, което не означава, че ще почнат всеки ден да си звънят или виждат… В тежки ситуацииобаче разчитат главно на свои сънародници. Няма ясно обособена африканска общност, поскоро си се подкрепят на национални и езикови принципи. Разликите в културно отношение не мога да кажа точно какви са, но повечето говорят за едни и същи неща, които им липсват от Африка тук. Едно от нещата, които им тежи, е че там след работа всички са навън, никой не се заключва вкъщи, докато тук е обратното, тежи им, че не познават комшиите си.

Брой 6, Година 2 (2013)

Каква е причината африканците избират България като дестинация?

да

От заниманията ми с миграционните процеси на африканците в България мога да кажа, че за тях, ние сме транзитна страна. Като външна граница на ЕС много африканци влизат от Турция нелегално в България и според Женевската конвенция ние сме страната, която трябва да им уреди статута преди да ги пусне да продължат по други места в Европа. Целта общо взето е икономическа миграция за по-добър стандарт на живот, възможности за развитие и реализация. Не искат обаче да остават тук, тъй като за тях сме бедни, расисти и не намират подходящи условия.

водник

www.provo.bg

Общо взето не сме много желана дестинация, но поради географското си положение сме територия през, която трябва да преминат. Веднъж получили статут на бежанец или на имигрант те гледат максимално бързо да се ориентират към друга европейска страна. Друга част от африканците са дошли в България като студенти. Навремето са им давали стипендии, имали са добри условия в общежития и т.н. Впоследствие са решили да останат тук, оженили са се, имат деца. Някои след близо 20 години в България продължават да се чувстват като чужденци, като много различни, но казват, че ако сега се върнат в собствените си страни и там биха се чувствали така, защото живота в Африка също много се е променил и са загубили социалните си контакти. По-скоро искат да се връщат за малко за да виждат роднините си.

представителства в различни африкански страни са закрити предполагам по икономически причини. Въпреки, че Африка много се развива в момента ние нямаме сериозни икономически връзки, които да поддържат такъв тип официални взаимоотношения.

Има ли много африканци женени за българки?

Генерално за културата не мога да говоря, тъй като не я познавам добре, мога да говоря за музиката. В музиката влиянието е по-ясно изразено. Нигерийците се влияят днес много американската музика, имат стремеж към хипхопа на Щатите. Френско говорящите – Конго, Кот Д’Ивоар например са запазили по типичното африканско звучене. Въпреки че е стереотип, може би френско говорящите са и по-елегантни, ходят с костюми. Те самите смятат, че това е заради френското влияние, докато нигерийци и ганайци ходят предимно със смъкнати дънки, бейзболни шапки и маратонки, като американските рапъри.

Да, но за българските жени е много е трудно, защото има голямо неразбиране и отхвърляне от страна на българското общество. На мен също ми се случвало, когато съм се разхождала с африканец, да получавам обидни квалификации. На самите жени, омъжени за африканци също им е много трудно, защото в семейството им считат това за провал и изпитват срам от такава връзка. Имаш ли наблюдение как се развиват днешните взаимовръзки между България и африканските страни? Не мога да кажа каква е официалната политика на България по отношение на африканските страни, много

Познавам африканци, които са от много години в България и сега ще се местят в Африка, защото освен, че е богата на природни ресурси в момента предлага и повече възможности за бизнес. В България посолства има главно на северноафриканските държави – Алжир, Мароко, Египет, Либия, Судан, ЮАР, има и различни почетни консули, които обаче са българи. Как „западното влияние“ е повлияло на културата в Африка?

Свободата в Африка – днес? В Африка все още в много страни като Мали, Конго, Сомалия, Судан и др. има граждански и племенни войни. Имам приятел който е с хуманитарен статут, заради това, че е бил военен в старото правителство.

водник Ситуациите и правителствата в африканските държави много често се сменят, политическата обстановка е много нестабилна и често променлива, но е силно диктувана от развитите страни. Основната причина хората от Африка да са пръснати по цял свят не е икономическа, а е именно заради свободата, заради всички тези постоянни конфликти и размирици на континента. Така поне самите те споделят. Африканското изкуство е много интересно, но и сякаш непознато в България? Изкуството ги обединява по някакъв начин, то е висша форма на духа на дадена нация, както и един вид отдушник. То ги свързва с корените им. В България африкански музикални инструменти не се продават и трудно се намират, колкото до другите проявления на изкуството им, една част от тях могат да бъдат видяни в една галерия за африканско изкуство в София (Галерия „Номад“, повече за нея в рубриката ПРОСТРАНСТВО/ПРОВО бр.6). Музиката е много важна част от ежедневието им. Те могат да правят музика с всяко нещо до което се докоснат. Другото много характерно нещо за африканците е танца. Те изразяват с танц всяка случка или събитие вживота си, имат танц за раждане на дете, за смърт, когато искаш да съобщиш нещо, когато дойде нов човек в селото… Как си обясняваш големите различия в развитието между Африка и Европа, или Америка да речем? Едно от възможните обяснения е, че това се дължи на климатичните условия. В Африка можеш да спиш на земята и да

Брой 6, Година 2 (2013) ядеш банани от дървото, което трудно би те мотивирало да работиш за да си изкарваш прехраната, да се развиваш, да правиш нещо, в сравнение с живеещите на север, във Финландия, или Норвегия например. Много често погрешно се смята че Европейците са едни поробители, които отиват и поробват щастливо живеещите там африканци. Европейците в Африка обаче, почти не са водили войни, европейците са отивали с кораби до пристанищата и са купували робите от други африканци. Племената са воювали помежду си и което племе загуби е било продавано в робство на „европейските колонизатори“ от победителите. Тези им взаимоотношения също са оказали влияние в развитието им. Ще дам още един пример, който характеризира развитието. Един прятел работеше към ООН и участваше в група, която беше пратена в Африка за да обучават населението как могат да подобрят земеделието си така, че да изкарват повече продукция от единица площ. Една година ги обучавали, давали им семена, култувирали ги, дали им торове и т.н., и когато се връщат на следващата година виждат, че добитите количества са същите. Изумени, че това е невъзможно питат какво се е случило и отговора, който получават е „Ние просто засадихме два пъти по-малко, защото не ни трябва толкова, това ни е достатъчно, не ни трябва повече.” Вместо да работят те предпочитат да се събират и да си говорят или танцуват. Социалния, общностния живот за тях е от много голяма важност. Това е много различно от Европа, въпреки че в България все още го има, запазила се е тази селска,

видение

родова менталност, в семейството, в махалата се случват нещата, но и тук в големите градове това вече го няма. Много впечатлен бях, когато разбрах, че думата единение я има и на африкански и тя е убунту, разкажи ни повече? Да, убунту е африканско понятие, рефериращо към морална философия, която отразява идеята за човешката взаимосвързаност, солидарност и единство, за това каква е самата същност на „човешкото“. На езика банту думата означава „човечност към другите“ или “Аз съм това, което съм, заради това, което всички ние сме!“ Това им дава голяма здравина, тази духовност, която имат, че всички са братя, тази

www.provo.bg

здрава нишка, която им дава сила да продължават. Убунту като концепция и идея го разбират всички, много популярен термин, който се ползва навсякъде в Африка. Когато ходихме в посолствата преди партито и им казвахме, че искаме да правим Убунту – всички ни разбираха. Ние като Глобал Вижън Съркъл от 2006 г. всяка година организираме парти по случай деня на Африка. Странното и хубавото всъщност е, че всички африканци ги събират българи, иначе те си го празнуват поотделно. Тази година отново ги обединихме, посолствата също се включиха, подкрепиха ни и на 25 май в Culture Beat наистина се получи едно убунто събитие.

мисли

Мария Коса: България е идеалното място да садим културни цветя Интервю на Стилян Манолов с Мария Коса Историята на Мария Коса започва на 23 септември в София, преди близо 21 години… Хвърли малко светлина върху себе си? Майка ми е българка, баща ми е от Мозамбик. Бил е студент в София, където

Брой 4, Година 2 (2013)

са се запознали, след което съм се пръкнала аз. Той не ме познава, нито аз него. Когато съм била малка, е искал да ме види, но майка ми не му е позволила. По-късно не е правил опити да ме намери, аз също не съм го търсила. На 3-4 годинки се озовавам в Сребърна, където е омъжена баба ми. Там отрастнах. Завърших езикова гимназия в Силистра. Разпилявах се в различни начинания, дори правих неуспешни опити да рисувам… Искам да се занимавам с грънчарство в някакъв бъдещ момент… От близо две години съм в София. Когато дойдох започнах да работя и да уча PR. Изкарах обаче само един семестър и прецених, че за момента това не е за мен… Не обичам да ме поставят в рамки. Въпреки че университета ти дава много полезни знания, същевременно ти налага и редица ограничения, а за мен най-важното наистина е свободата и мисля, че влизайки и приемайки дадени взаимоотношения

мисли и правила в определени ситуации човек я губи, променя се. Затова се радвам, че започнах пак да се намирам. Какви са спомените от детството ти? Имаше ли проблем заради различния цвят на кожата? Имам спомени за определени моменти като много малка, когато някои родители обясняваха на децата си, че не е хубаво да контактуват с мен. Един вид дискриминация. Търпях доста подигравки и в училище. След години вече, когато поотраснахме, отношението им се промени. Не знам дали защото са ме приели или по-скоро са свикнали с мен, но тези неща не са оставили трайно лоши спомени. Напротив, винаги

www.provo.bg съм имала приятели. С някои от тях продължавам да поддържам връзка. Главна роля в детството ми изигра моята баба. Тя е много важен фактор в моя живот. Баба ми е уникална жена. Освен че беше първата жена с автомобил в Сребърна, дори го ремонтираше сама. В много отношения беше наравно с мъжете. От нея съм се научила на „мъжка приказка“, да си държа на думата. Като кажа нещо, да го изпълнявам. Баба ми вкорени любовта към българската народна музика. От нея се запалих да слушам музика на плочи и от съвсем малка мога да танцувам 5 народни хора. По-късно научих и други. Какво знаеш за Мозамбик? Малко неща. Знам, че е една от най-найбедните държави на континента.

мисли

Брой 5, Година 2 (2013)

мисли

www.provo.bg

Била ли си в Африка?

Емоцията?

Все още не съм, но догодина смятам да отида и искам да видя колкото се може повече места освен Мозамбик.

За себе си запазвам чувството. Емоциите ми изглеждат като фурнаджийска лопата – ту са, ту не са. Въпреки това може би са нужни на някого, предимно на хората. Откакто се уча да ги изпитвам, животът ми се превръща в лабиринт, а формулата все надясно като че ли е практическо решение на проблема, но само на теория. Това, което ми остава е да се усмихвам – ту критично, ту доста симпатично.

Какво е за теб свободата? Как я определяш? Свободата е отговорност да отстояваш себе си, да не вредиш на другите и в найдобрия случай да съумееш да им служиш. Вярвам и в думите на Нина Симон, че свободата е липса на страх. Работя над това скоро да постигна една или друга нейна форма. Според мен свободата е осъзнат избор и е за хора, които не се притесняват от неприятности. Свободата е да вървиш по пътя си и да изпитваш радост на всяка крачка, дори и да не знаеш на къде ще те отведе посоката. Свободата е да следваш мечтите си. Свободата е танц. Чувствам се свободна, когато танцувам, сливам се с цялата красота около мен. Свободата е да нарисуваш нови светове в света, в който живееш. Свободата е да знаеш, че можеш да летиш… Вдъхновението? Вдъхновявам се тогава, когато се възхищавам. Вдъхновявам се от разлято вино по дървени дъски. Вдъхновяват ме вплетени ръце. Вдъхновявам се от черно бомбе, камшик и дим от цигарета, ако щеш. Дори бяла стена. Символичността е моето вдъхновение. Да уловиш нечий поглед, а оттам да създадеш история. Харесвам символите, защото когато ги използвам, няма нужда да се разпростирам – който разбрал, разбрал.

Любовта? Иска ми се да съм конкретна. Честно казано, не я разбирам, но знам, че когато я има, всичко е по-красиво и по-топло. Какво се вижда от твоята камбанария? От моята камбанария виждам безкрайна магия. Тя присъства тогава, когато й дадем правото да съществува. Запомнила съм история, която бащата на брат ми Елиазар е разказвал на майка ми. Баща му се казва Грило, а прадядо му е вожд на африканско племе. Когато Грило бил дете, прадядо му го изпратил с приятели да наберат зеленчуци от градината, която се намирала на разстояние от дома им. Преди да тръгнат им дал торбичка с прах. Казал им, че на връщане, след като наберат всичко, което им е необходимо, ще завали дъжд. Децата се изненадали, че дядо им знае кога точно ще завали, засмяли се. Той им отговорил, че знае повече неща отколкото изглежда. Дал им напътствия в момента, в който завали, да отворят торбичката и да посипят съдържанието над главите си: „Там, където вървите, няма да вали. Вие няма да се намокрите и ще се приберете съвсем сухи.“ Грило и приятелите му отишли в градината

мисли и набрали зеленчуците. Тръгнали да се прибират и заваляло. Те си спомнили за прашеца. Извадили го, разпръснали го и станало точно така, както казал вождът – дъждът валял, а те си оставали сухи през целия път до дома. Някои няма да повярват и ще го нарекат мит, легенда, приказка. Аз вярвам и го наричам магия. Магия е да откриваш възможностите, които Вселената грижливо прикрива от невежите и охотно предоставя на онези, които искат да бъдат осъзнати. Какво би променила, ако имаш неограничени възможности? Искам открити взаимоотношения между хората. Искам доброта, любов, смелост да свържеш своята душа с тази на Другия. Искам честност, доблест и веселие. Ако имах вълшебна пръчка бих си пожелала да имам чувство за хумор. Моето е като хартиен акордеон – имаш акордеон, знаеш за какво служат акордеоните, но щом сгънеш своя от хартия и не чуеш музика, започваш да се замисляш да не би все пак да има нещичко с този акордеон, което да не е толкова в ред, колкото са те убеждавали в магазина за декоративни и не чак толкова сувенири… За какво мечтаеш? Мечтая да достигна ниво, което да е над този свят. Мечтая да накарам хората да усетят себе си и да успеят да прехвърлят видимата реалност, защото тя не е такава, каквато се вижда. Реалността е винаги в главите ни. В какво вярваш? Вярвам в мисълта. В момента. Тук и сега.

Брой 6, Година 2 (2013) И в себе си, най-вече. Стремежите ти? Краткосрочните ми са да спра да бъда продавач-консултант в магазин и са свързани в момента с най-ниското стъпало в пирамидата на потребностите. Дългосрочните ми стремежи в момента са малко в мъгла Танците? Искам да стана най-добрия танцьор, но не в сравнение с останалите, а най-добрия, който аз мога да бъда! Мислиш ли, че си попаднала на правилното място, от гледна точка на културната среда? Да, защото аз съм тук за да се уча. В случай, че следваме твърдението „ако искаш да направиш откритие – потърси проблем”, то България е идеалното място да садим културни цветя. Тук много неща те провокират да твориш. Мисля, че изкуството, освен че олицеторява света, в който живеем, отразява и една друга реалност. Връщаш ли се в Сребърна? Връщам се рядко и ми липсва, най-вече природата, с която чувствам много силна връзка от малка. Може би това е африканската ми половина. Когато за първи път отидох на море, се къпах гола. Почувствах се изключително добре, усещах с фибрите си всеки слънчев лъч. Имах чувството, че се разтварям във водата. В Сребърна обаче се чувствам найспокойна, най-себе си, най-цялостна, найсвободна.

мисли

www.provo.bg

мисли Какви прилики и разлики намираш в културата между българи и африканци? Ще прозвучи странно, защото не познавам кой знае колко африканци, но между тях се чувствам по свободна, няма го този често срещан в българите поглед „тая пък“… Има ли африканска общност в България? Според мен има няколко африкански общности. Едната е на хора, които са се заселили вече. Другата е тази на бежанците, от която май познавам повече към момента. На тях им е много трудно, а на мен ми е много тежко, че не мога по никакъв начин да им съдействам за да им се уредят нещата. Какви са ти влеченията? Хоби? Какви книги четеш, кои са ти любимите автори? Много обичам да чета. Любимият ми автор е Йордан Йовков. Последната книга, която прочетох беше „Дъщерята на пеперудите“ на Мери Алис Монро. Напоследък чета и много будистка литература. Освен танците се уча да свиря на джембе, да въртя пой, шия дрехи, правя бижута, пиша разкази и проза… Ето моята МОЛИТВА Проблясна светкавица… Разтресе се земята… Усмихна се космосът… От водната плазма се роди яйце Родих се аз И мигом ти ме облече в дълга дреха Сплете косата ми в плитка Нареди ми да бъда благоприлична Написа правилник как да вървя, как да дишам Ти се страхуваш да не сгрешиш… Ти се присмиваш, котато не разбираш нещо, когато нещо ти е чуждо… Ти не понасяш, когато прекрачват твоите

Брой 6, Година 2 (2013) закони… Ти оскверняваш, за да не бъдеш осквернен… Ти контролираш, за да не признаеш, че обичаш… Но аз се появих от едно яйце и съм сестра на Ерос Аз нося Любов, Желание, Страст, затова съм по-просто устроена от теб Не усложнявам, а чувствам. Аз чувствам, че искам да обичам Съблечи ме Не позволявай да разреша косите си Блъсни ръката, протягаща се към стъкленото шишенце с аромат Остави ме да викам, за да освободя себе си от гнева (Да, толкова много искам да крещя!) Остави ме да бягам – гола, с разрошена коса, без парфюм Жълти лъчи, перелина от жълти лъчи… Трева, високо чак в небето, птици и дъжд, много птици… Сън ли е? Остави ме да бягам гола… Остави ме да викам, гола, без парфюм… Остави ме Остави ме Остави ме Ограничаваш ме с твоите: не трябва, не е позволено, неприлично е Позволи ми да бъда себе си, защото си липсвам Позволи си да се смееш Позволи ми да прегърна твоя смях Позволи ми да пея Позволи си да харесаш моето пеене Позволи ми да танцувам боса като дива котка Позволи ми да те любя под лъчите на светулките Моля те, Живот, позволи си да те обикна! АЗ

видение

Кейптаун – края на света или рая на Земята Маноела Иванова Казвам се Маноела и имах щастието, и късмета да посетя на два пъти, едно от най-красивите места на планетата – Кейптаун. Живях там през 2009/2010 и 2012/2013 от октомври до март, когато тук е зима, а там – лято. Кейптаун беше за мен понятие от часовете по география, като бяло платно,

Брой 6, Година 2 (2013)

чакащо да бъде нарисувано. Никога не съм си представяла, че може да има място „някъде там долу”, останало леко незабелязано и малко скрито зад супер популярните градове и туристически дестинации. Още със слизането от самолета слънцето сякаш те гали. По пътя към града не остават незабелязани гетата, които напомнят за филма Сектор 9 на Нийл Бломкамп, сниман в Йоханесбург. Кейптаун е град изтъкан от контрасти. Високи търговски сгради в центъра и малки улички с антикварни магазини, където може да се намерят както изящни сребърни свещници, изработени през епохата на Джордж III, така и запазени части от фермерска кухня. По дългата улица* в препълнените заведения можеш да срещнеш Ал Пачино, Камерън Диас или Орландо Блуум да си пият коктейла

видение в почивките докато снимат новите си филми. Дългата плажна ивица от Грийн Пойнт до Кемпсбей е пълна със сърфисти. Mалките църкви са на всеки ъгъл до уникалния пристанищен, търговски и туристически център Виктория и Алфред Уотърфронт. Планината Тейбъл е обгърнала града, океана свири и навсякъде мирише на франджипани. Необяснимо е как толкова много красота е побрана в толкова малка територия… Планината Тейбъл, която се бори за място в класацията на новите седем чудеса на света, е първото място, което трябва да се посети, заедно със склона Лайънс Хед. Изкачването на Тейбъл може да се направи и с лифт, но местните и голяма част от туристите предпочитат да я

www.provo.bg изкачват пеш. Отнема приблизително два часа да стигнеш до върха. Малко пократко, но безумно красиво е изкачването на Лайънс Хед. По пътя нагоре срещаш хора, които хапват, пият вино и гледат залеза. Малки дечица се катерят със затворени очи, а по-големите се спускат с парапланери. На места изкачването е улеснено с вериги и стъпала. При първото ми покоряване на върха там заварихме цветнокожа група, която пееше и танцуваше като църковен хор. Това направи спиращата дъха гледка още по-разтърсваща и емоционална. Там горе се чувстваш свободен като орел, щастлив и замислен как е възможно да има толкова красиво място и точно в този момент ти да си

видение

на него! Освен планините, край Кейптаун има и безбройни плажове – рай за всички сърфисти и кайтбордисти. По цялата западна и източна част на полуострова през половин час с кола има толкова различни и красиви плажове, че се чудиш къде по-напред да се опънеш на пясъка или направо да скочиш във водата. Нужно е да се внимава, защото на някои от тях има обозначение ‘‘Внимание акули!‘‘, които ежегодно взимат жертви. В града също има места за плажуване. В квартала Сий Пойнт, докато сутрин тичаш по плажа за здраве покрай теб може да мине конен полицай, а кит да прескочи в океана… Край четирите плажа на Клифтън къщи имат Мадона, сем. Бекъм, Шумахер. Кемпсбей е най-дългата плажна ивица в града с многобройни заведения и ресторанти на фона на планината. Интересното в Кейптаун е,

Брой 6, Година 2 (2013)

че няма нито едно заведение на плажа. Алкохола е забранен за консумиране не само на плажа, но и на публични места извън заведенията. Най-популярната напитка е бирата-сайдер Савана. Денят започва на плажа, а вечерта приключва на Дългата улица. Цялата бохемска улица е обсипана с барове и кръчми и всяко място е с различна музика. Задължително трябва да се посетят два ресторанта от веригата Мойо. Единият в района Блауберг. Докато се храните там се наслаждавате на Атлантическия океан с крака потопени във водата. Другият е в Стеленбош, където вечер под ритмите на мараби, квела и афро джаз може да вечеряте на маса върху някое от дърветата в гората и за добре дошъл ти рисуват лицето в африкански стил. Кухнята на

видение ресторанта предлага специалиети от алигатор, куду, спрингбок, карпачо от антилопа… Южна Африка е известна с производството на вино, а Кейптаун гордо може да се похвали с превъзходни вина. Най-прочутите винарски райони са – Стеленбош , Франшхоек и Паарл. Производители са от 1688 г. Благодарение на топлия климат вината им са със силен плодов вкус и относително високо съдържание на алкохол 11,5-14,5 %. При червените вина най-масовите сортове грозде са Каберне Совиньон, Мерло, Шираз, Пино Ноар. Може да опитате и вино от сорта Пинотаж , произлязъл от кръстоска между Пино Ноар и Синсо. От белите вина – Совиньон

www.provo.bg Блан, Шардоне, Шенин Блан, Коломбар. Въпреки, че страната е по-известна с вината си, не бива да се подценява и пивоварството. Освен винени, може спокойно да заложите и на бирени турове. Пристанищният търговски център Виктория и Алфред Уотърфронт е историческа забележителност . Името му е свързано с принц Алфред, вторият син на кралица Виктория. Добро място за социални контакти, което предлага от МОЛ до пазари за произведения на изкуството и занаятите, театри, музика на живо и други развлечения. Голяма атракция около пристанището са полегналите на припек тюлени. В Уотърфронт се намира и най-големият аквариум на южното полукълбо. През

видение Чапманс Пийк до края на света – нос Добра Надежда. По неописуемо красивия път стигаме до легендарния нос и оставаме без дъх. Прокаран по планинския склон на няколко стотин метра над океана, живописният осемкилометров път ни вдъхновява на няколко пъти да спрем. Искаме да се насладим по-пълно на възхитителните гледки към скалистия бряг, спускащ се отвесно в морето, водещ на север през многобройните сърфистки плажове, красиви вилни, селища и щраусови ферми до Кейп Пойнт. Изкачваме се пеша до фара на нос Добра Надежда. Пред нас се разкрива спираща дъха гледка. Чувстваме се на края на света. Наслаждаваме се на красотата и

Брой 6, Година 2 (2013) силата на океана. Според историята тук се срещат водите на Индийския и Атлантическия океан, но това е по-скоро фолклор. Истиснкото място на срещата не е толкова живописно – при Иглен нос няколко километра по на юг. Малко история: Добра надежда е скалист нос на Южноафриканския атлантическия бряг. Често погрешно е смятан за най-южната точка на черния континент и граница между Атлантическия и Индийския океан, макар такава да се явява разположеният на около 150 километра в югоизточна посока Иглен нос. Основната причина за тази заблуда е фактът, че нос Добра Надежда е най-важната

видение в психологическо отношение точка за моряците, заобикалящи Африка по време на Великите географски открития. Първият европеец, който достигнал носа, е бил португалецът Бартоломеу Диас. През 1488 той предприема пътуване на юг покрай западния бряг на Африка. Целта му е да заобиколи континента и да открие търговски път към Индия и Далечния изток. Диас дава на носа името „Нос на бурите“ поради постоянните силни морски вълнения в този район. Названието „нос Добра Надежда“ е въведено от португалския крал Жоао II, който бил много оптимистично настроен след разрастването на търговията с Източна Азия. Териториите около носа и самият той прилежали към земите

www.provo.bg на племето хотентоти (койкой), което живеело по тези места от хилядолетия. Именно с тях се сблъскали холандците през 1652 година, когато създали първото европейско поселище по тези земи. То било разположено на около 50 километра на север в залива Тейбъл Бей и постепенно придобило огромно значение за моряците, заобикалящи Африка, тъй като там се снабдявали с прясна храна и вода. С времето селището се разраснало и хората започнали да го наричат Кейптаун (Град на носа). В края на XVIII век англичаните сложили ръка на Кейптаун, а по този начин и на нос Добра Надежда, което им давало огромно предимство в търгуването с

видение Изтока. През 1803 година холандците отново овладели територията, но на 19 януари 1806 година британските войски си върнали контрола. През 1814 година между двете враждуващи страни бил подписан договор, според който земите около нос Добра Надежда и Кейптаун стават част от Обединеното кралство и биват обособени в колония Кейп. Това положение се запазило чак до 1910 година, когато територията влязла в новоосвободения Южноафрикански съюз (днес Южноафриканска република). Поради своята значимост за мореплавателите и постоянно бушуващите бури, нос Добра Надежда е станал част от много легенди. Той е митичното убежище на Летящия холандец. Днес нос Добра Надежда е част

Брой 6, Година 2 (2013) от националния парк Тейбъл Маунтин и е дом на много редки растителни и животински видове. Няма определение като хипер, мега, ултра – това място трябва да се изживее. Атракция по пътя са и многобройните бабуини, които се разхождат свободно между колите. Не е за изпускане и музея на сърцето в Кейптаун. Първата сърдечна трансплантация в света е извършена на 3.12.1967 г. именно в този град. Гмуркането сред акули в предпазна клетка е друга местна атракция. Изживяването е уникално, а адреналина на макс. Разглеждаме затвора на остров Робен. Островът се намира на 10 км. от бреговете на Кейптаун, в залива Тейбъл. Той е интересен не толкова с природата си, колкото със своята историческа

видение

стойност на място, свързано с Апартейда. Тук са се намирали няколко затвора, в които са излежавали присъди множество политически затворници, сред тях и легендарният южноафрикански политик Нелсън Мандела, който покъсно става президент на страната. На остров Робен Мандела изкарва цели 18 години. Островът е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО и днес изпълнява функцията на музей, проследяващ пътя към свободата на Южна Африка. Плажът по пътя Саймънс Таун към нос Кейп Пойнт е прочут не само като безопасно за къпане и сърфиране местенце – клонии пингвини са го приели за свой дом.

www.provo.bg

Любителите на цветята могат да видят южноафриканското национално цвете – кралската протея.

... Дойдох да променя Кейптаун, но Кейптаун промени мен! Виждам топли цветове и зеленина. Безгрижни, щастливи хора. Нови усещания, безумно красива природа, свобода, динамика, музика… Приемат те такъв, какъвто си. Ходят боси в магазините и живеят с цялата красота на природата, вселила се в тях… Затварям очи и си представям, че съм там…

странство

видение

Африканското изкуство и мястото му в модерния европейски дом Ина Сотирова Всеки, който влезе вкъщи първо усеща миризмата на дърво. После с интерес започва да разглежда фигурите по масите и первазите, маските по стените, чудноватите мебели. Женски силует с бебе на гръб. Врата на шкаф с релеф на антилопа в човешки ръст. Конник с червени устни и светло сини вежди. Биволска глава с рога на антилопа, птица на челото и хамелеон,

от Брой 4, ГодинаДетайл 2 (2013)

майсторката туарежка изработка на традиционен камилски самар

който излиза от устата й. Масивна, сглобаема маса. Стъклото й лежи върху кръгли дървени греди напречно подредени върху две по-големи, обвити в рисувана кожа и с изкусно гравирани крайници. За нас като колекционери, африканското творчество е извор на несекваща красота и вдъхновение, а опознаването му – едно безкрайно пътешествие. Вкъщи, то ни носи топлина и усещане за близост с природата и света. Африкански маски имаше у нас и когато бях дете, носени от пътуващи роднини и приятели. Спомням си ги бегло. Много преди номадската ни съдба да отведе родителите ми в Африка, тамошното изкуство ги привличаше с мистериозното си излъчване и красиви форми. Никой не предполагаше тогава, че ще се превърне в семейна страст, но веднъж стъпили на континента и потопили носове в

странство разнообразното изкуство на африканските народи, любителският интерес прерастна в неутолимо желание да опознаем древните артистични и културни традиции на континентa. Ето част от това, което научихме. Всичко в природата е живо. Одухотворено. Животните, гората, камъните, земята, водата… Не видим с просто око, духът на всичко живо и всичко някога живяло съществува в „отвъдното“ – онова пространство, паралелно на осезаемия свят на земното ежедневие. Там безсмъртните ни души отиват когато напускат физическото ни тяло не само след смъртта му, но и в сънища или ритуали. Онова пространство обитават и душите на предците ни – нашите пазители, както и душите на природните сили – нашите покровители. Тези вярвания са в

www.provo.bg основата на традиционните африкански култури. Оттам произлиза и изкуството на континента; или по-скоро това, което ние наричаме изкуство, защото в Африка то не е изкуство, а неразделна част от живота, бита и историята на всяко племе. Там маските и фигурите нямат декоративно или естетическо предназначение, категоричен е баща ми. Тяхното предназначение винаги е функционално, а функциите – разнородни. Една от тях е разказвателна. Богаторезбованите догонски врати, както и тези на племето Сенуфо, например, изобразяват митовете за създаването на света на съответния народ. Така изкуството служи и за да документира и възпроизвежда културата, историята, традициите. Освен това то може да бъде важен маркер за племенна принадлежност, както и за

Дворната врата на богаташка къща от племето Бамбара (Буркина Фасо/Мали) с релеф на високо почитаната от тях антилопа вече е вграден шкаф

Туарежки самар за камила, или великолепната маса в трапезарята, върху нея – кукли-фетиши за плодородие (Юруба, Нигерия)

видение

На масичката в хола: музикални инструменти от Габон (племето Пуну) и Кот Д’ивоар/ Либерия (племето Гере), на преден план – кутия Юруба от Нигерия

Брой 6, Година 2 (2013)

странство

www.provo.bg

социалния статут на определен човек или клан. Вождовите кутии за тютюн, например, са уникално орнаментирани с човешки и животински образи. Бастуните на духовните лидери също носят своята сила и символика. Различните прически на фигурите обозначават племе, ранг, разграничават млади моми от омъжени жени, войни от шамани.

Ритуалните маски са създадени, за да танцуват. В африканската традиция, името на всяка маска означава не само физическата скулптура, но и нейното козмологично значение, танците и ритуалите свързани с нея и духът, който се вселява в нея. Пълното значение си остава обаче тайна достъпна само за просветените.

Използвани като обредни предмети, маските и фигурите въплъщават всичко духовно и свято така, че то да може да бъде почитано и омилостивявано. Превръщат се и в медиум за комуникация с отвъдното, с душите на предците и природата, с божественото. Някои излизат на показ само при определени ритуали, други участват в ежедневието като пречистват, предпазват, съветват.

Изящните мъжки и женски фигури пък не само идеализират определена красота. Те олицетворяват дедите. За всеки народ или клан е важно предците да са близо до него, да го напътстват и закрилят. Затова тези фигури и маски трябва да са много красиви – според стандартите на съответното племе – за да се харесват на предците, чиито безсмъртни души ще ги обитават когато слизат на земята.

Детайл от туарежкото легло, което ни служи за холна маса

странство

Брой 6, Година 2 (2013)

Ръчно резбованите крака на камилски самар За тях се полагат специални грижи и те винаги са поставени на почетно място. Без нужните обреди и ритуали обаче, тези предмети губят силата и атрактивността си за душите от отвъдното, които така или иначе са неотлъчно свързани с племето и неговите корени. Пренесени на друг континент и извън традиционния им контекст, тяхната функция коренно се променя. Тук те се превръщат в ефектни акценти в интериора, великолепни произведения на изкуството с богата символика и културна стойност. Един от любимите ми мотиви е двойката антилопи на племето Бамбара: мъжката – с изящно дълги рога и буйна грива, а женската – с фина шия и бебе на гърба си. Заедно те символизират плодородие, изобилие, единство и хармония. Носят щастие и

фертилност в семейството. А самата антилопа, както и лъвът, маймуната и хиената при други народи, олицетворява смелост, знания, късмет. В България някои хора се страхуват от маските. Мислят си, че носят лоша енергия. Суеверен народ сме все пак. Но лоши маски няма. Да, някои изглеждат малко по-страховити, особено по-старите, но те са такива именно, за да плашат злите сили. Всъщност много от фигурите и предметите на този вид изкуство са поскоро талисмани – фетиши за плодородие, за лечение, за късмет… Туарежкият или Агадески кръст например, който символизира четирите краища на света, се ползва като амулет, предпазващ от

видение

www.provo.bg

Детайл от легло на Танзанийски вожд, което използваме за масичка за телевизор (съвременна изработка на Мамади Конте)

видение

Типичните туарежки кутии и модерна лампа, също облечена в кожа и инкрустирана с Агадешки кръст

Брой 6, Година 2 (2013)

странство опасности по време на път. А туарегите са номадски народ, който от древни времена прекосява Африка, царства над пустините й и владее транссахарската търговия. Макар името и донякъде формата на амулета да свидетелстват за далечното им христянско минало, туарегите са поклонници на Аллах. Затова и тяхното изкуство коренно се различава от това на други африкански народи – в Исляма идопоклонничеството се смята за грях, изобразяването на човешки форми е забранено. Ненадминати майстори в обработката на кожа и сребро, вместо маски и фигури, те правят бижута, кожени възглавници и други предмети за бита като изящните кожени кутии, фино гравирани, когато са правени от мъжете туареги, или богато украсени с цветни рисунки от ръцете на жените им. Оставайки верни на традициите си, но и адаптирайки се към съвременния начин на живот, туарегите вече правят и модерни шкафове, маси и ракли, целите облечени в кожа с изкусно резбовани традиционни мотиви, сребърни и бронзови инкрустации. По наша идея и уникални стойки за лампи измайсториха. С малко повече въображение, каквото на майка ми никога не й е липсвало по отношение на интериорен дизайн, и камилските самари на туарегите се превръщат в прекрасни трапезарни маси. Изработени са от фино резбовани дървени парчета, затегнати едно към друго с кожени каишки. През стъклото майсторската изработка остава на показ. Традиционните туарежки легла пък, както и пигмейските, стават страхотни масички за хол. Понеже все пак са номадски народ, по традиция туарегите нямат

www.provo.bg голяма покъщнина и само най-богатите спят на легла, които бързо и лесно се разглобяват, за да могат да се пренесат до следващия стан. Дървените части отново са резбовани, изрисувани и инкрустирани, някои са облечени в цветни кожи. С едно стъкло на мястото на рогозките за спане и ето изключително стилната и нестандартна маса за кафе, с която впечатляваме гостите си. Същата е логиката и с пигмейското легло, което се отличава по това, че вместо върху крачета, правоъгълната му дървена плоскост лежи на главите на четири сладки пигмейчета. А те доста приличат на извънземното от едноименния филм на Спилбърг. Друго интересно дизайнерско решение е идеята ни да превърнем малките догонските вратички от семейните хамбари за зърно, с животинските им и човешки фигури изобразяващи сътворението и първородните кланове, в дървени шкафове. Релефно изрисуваните дворни врати на богаташите от различни племена пък използваме като панá на стената или врати за зидани долапи и дрешници. От години вече живеем обкръжени от африкански произведения на изкуството. Когато вкъщи вече нямаше място за повече, създадохме Галерия Номад, единствената по рода й в София галерия за африканско изкуство, с колекция по-богата от тази на Галерията за Чуждестранно Изкуство. Тогава родителите ми живееха в Уагадугу, столицата на Буркина Фасо – една мъничка държава, някога позната като Горна Волта, в сърцето на Западна Африка и на брега на предпустинята Сахел. Името й означава „земя на добродетелните хора.“ Едната дума е на езика на племето Моси, а

странство другата е на Гурунси-тата – двете основни племена в Буркина. Освен тях обаче, там живеят още поне 60-ина народа, всеки със собствен език, култура и традиции. В Буркина имахме възможността лично да общуваме със съвременни майстори, да опознаем не само изкуството им, а и семействата, начина им на живот, процеса на работа. Често сме се изумявали на фината изработка, която правят предвид примитивните инструменти и техники – същите, ползвани в миналото от дедите им. Видяхме как се прави четка за боя от подръчни материали: пръчка, чувал и джобно ножче.* Научихме, че черният цвят се прави от сажди, червеният от глина, белият от варовик, а синият от растително индиго. Може да се каже, че Африка ни омагьоса. Веднъж усетили духа и топлината й, пред нас се отвори един свят, чието културно

Брой 6, Година 2 (2013) и артистично наследство плени душите, сърцата и съзнанието ни. Галерия Номад е плод на желанието да споделим с България и света не само изкуството, а всичко видяно, научено и изживяно там. Защото колко по-хубаво е масата върху, която вечеряш с приятели да има собсвтвена история и дух, вместо да е поредната масово произведена вещ? * Успяхте ли да си го представите? Четката се прави като се отскубва един коноп нишки от чувала, връзват се за клечката и се изравняват с чекийката. Галерията за Африканско изкуство „Номад“ се намира на ул. 6ти септември №2, Sofia, Bulgaria Повече информация и контакти на www.facebook.com/GaleriaNomad

Змия Бага (Гине Конакри) – висока към 1.70м, тази маска-предпазител се използва при ритуални танци и се смята за най-силният противник на злите сили

пътуване

Мама Африка Мартин Радилов Геноцидът в Руанда е избиване на около 937 000 Tутси (1) и умерени Xуту (2), извършено в по-голямата си част от 2 екстремистки бойни групи на Хуту – Интерахамве и Импузамугамби, за период от 100 дни от 6 април до средата на юли

Брой 6, Година 2 (2013)

1994 г. За мнозина геноцидът в Руанда се откроява като исторически значим, не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от Първия свят отказват да се намесят. Оживление цареше навсякъде. Край масите за дегустация се разнасяше миризма на канела, джинджифилови панделки и най–

пътуване вече миризма на какао. Безобидно усмихнати промоутърки разнасяха всякакви кексчета между тълпите. Предприемачи отхапваха шоколадови цигарета и отпиваха уиски, направено от течен шоколад. Швейцарски джуджета показваха зашеметяващи трикове и от ноздрите им излизаха балончета от най -разтегателната дъвка на света. Огромни желирани жирафи, слонове и маймуни с щампа „С консерванти се радваме. Консерванти обичаме” се извисяваха над главите на опиянените от захаросано настроение гости. Тувенс разглеждаше най-ярките модели на бонбони от изложението, наречено „ Нестандартни сладки, а защо не и ядки”. Изложението се състоеше в центъра на Кейптаун и интересът към него бе неописуем. То бе на изключително високо

www.provo.bg ниво. От цял свят бизнесмени, разбиращи от сладки, приеха на драго сърце мисълта, че точно тук биха могли да направят нещо повече за развитието на бизнеса си, за щастието на децата и за възбудата на техните родители. И ето че настъпи големият момент. Десет мажоретки във формата на еклери обявиха пристигането на най–големия в тази бонбонена увертюра. Великият Мистър Марципан щеше да изнесе прочувствена реч. Тувенс не бе особено впечатлен от случващото се наоколо. Бивш световноизвестен сладкар от Белгия, Тувенс бе зачеркнал отдавна бизнеса, наследен от баща си, който бе завещал 200 ванилени фабрики, 200 завода за сладко-кисел сос и 200 халета за близалки. Сега Тувенс се занимаваше със съвсем друго нещо.

пътуване Бе станал един от най-търсените детективи, занимаващи се с найневероятните комично смрачаващи се случаи на земята. Това се случи, след като част от халетата за близалки беше изчезнала. Тогава Тувенс се нае сам да реши случая, като изходи от останалите налични халета. Той разбра, че най–важното сега бе да приложи математическите си способности. И така, той преброи наличните 99 халета и от 100 извади 99. Случаят бе разрешен. Липсваше точно едно хале. Сега оставаше да разбере къде е то. Той извика всичките си работници, събра ги накуп и им сподели: ” В името на баща ми и в името на цялата фамилия, за да защитя честта на фирмата и да намеря мистериозно изчезналото хале, аз преставам да бъда Тувенс Сладкаря. От днес Аз ставам Тувенс Следотърсача”. И така Тувенс Следотърсача остави наследството в ръцете на най–опитните си сладкари и пое по пътя на мистериите. След като намери халето затрупано от снежни бури на Северния полюс, той бе нает от няколко международни детективски компании, работещи съвместно с ООН. Негов бе случаят с всички изчезнали проститутки от земята, случая с Костенурката гигант, негов бе и проектът „Живот на Марс под прикритие” и т.н., и т.н. На няколко пъти отказа да участва като истински герой в „Досиетата Х”, но пък на драго сърце приемаше участие в предавания за защита на малцинствата, предавания за етнически конфликти и найвече зъболекарски предавания за защита на детските зъби от кариес. Но нека се върнем на захаросания купон. Изведнъж речта на Мистър Марципан бе прекъсната от шума на няколко хеликоптера, кръжащи над празненството.

Брой 6, Година 2 (2013) Покривките на масите започнаха да се веят, пудра захар хвърчеше по лицата на хората, мандаринки залепваха по ушите на гостите като прецизно изработени обеци. „ Нещо пак се е случило. Най-вероятно идват за мен. Така е. Така беше и преди. Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка Тувенс и отхапа една вафла от шапката на дегустаторката до него. И наистина бе така. Няколко от хеликоптерите кацнаха встрани от случващото се, а един кацна върху огромната торта, предназначена за финал на тържеството. От страничните хеликоптери излязоха войници от Руанда, а от хеликоптера, кацнал върху тортата, излезе самият Главнокомандващ на Република Руанда – Макхонго Кхити. Гостите на празненството помислиха, че това е поредният номер и започнаха възторжено да ръкопляскат. Войниците от своя страна приеха ситуацията като враждебна и насочиха автоматите си към гостите. Настана объркване. Викове, пищене и детски плач заляха атмосферата. - Как смеете да разваляте празненството ми, неандерталци такива! – извика Мистър Марципан – Маймуни нещастни! Африкански зомбита! Носорожки фекалии! Лошо ви се пише! - Спокойно, господине! – на съвсем човешки език отвърна Макхонго Кхити и нареди на войниците да свалят оръжията си. – Не искахме да прекъсваме празника, просто търсим господин Тувенс. Случаят е спешен, иначе не бихме си позволили да нахълтваме по този начин. - Аз съм господин Тувенс. Така е, така беше и преди, така и ще бъде! Хм, хм. – изхъмка

пътуване Тувенс и се усмихна победоносно. - Господин Тувенс, бихте ли дошъл с мен в хеликоптера? – помоли учтиво Макхонго Кхити.- Имаме спешна нужда от вас. - Разбира се. – отвърна Тувенс и добави – само да взема зарядното на диктофона си. След това Тувенс и военачалникът се качиха в машината. Макхонго си пое въздух и започна разказа. - Господин Тувенс, вчера по време на черната луна в един резерват край река Кагера, близо до шатрата на уважаваната от всички руандийци местна шаманка Мама Тутси (1), са били намерени, цитирам: два трупа на ескимоси, два трупа на пингвини, два трупа на полярни мечки, съответно два трупа на тюлени. Както и кашони със сладолед и купища чували с лед. Край резервата има поставени невидими камери на всеки 10 метра, но камерите не са засекли нищо. Абсолютно нищо. Макхонго изтри потта си и от хладилна кутия извади един сладолед от намерените край реката. – Ще хапна, ако нямате нищо против, все пак е веществено доказателство. Е… какво ще кажете? Бихте ли дошъл с нас на място, за да разследвате тази вуду ситуация? Хонорарът ви ще бъде такъв, какъвто вие определите, а за благодарност ще ви дам да стреляте колкото пожелаете върху картонени мишени на деца. Моля, съгласете се! - Приемам – съгласи се Тувенс. – Това с мишените- деца си го спестете. За хонорара ще говорим по–късно, губим време. Наредете да излетим веднага! Хеликоптерите се издигнаха нависоко, а под тях Мистър Марципан продължаваше заплашително да ръкомаха с карамеления си жезъл по посока на натрапниците.

www.provo.bg - Ако не възразявате, ще се преместя отзад – обърна се Тувенс към Главнокомандващия – трябва да направя географска справка спрямо местопрестъплението. И Тувенс седна на задната седалка, извади диктофона си и започна да записва.

СЛУЧАЙ 723-ти. КОДОВО ИМЕ: ”КОНТИНЕНТАЛНО ПРИВЛИЧАНЕ” МЯСТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО: РЕЗЕРВАТ КАГЕРА/РЕКА КАГЕРА – СЕВЕРОИЗТОЧНА РУАНДА – НАЙ–НАСЕЛЕНАТА ДЪРЖАВА В АФРИКА, ЗЕМЯТА НА ХИЛЯДИТЕ ХЪЛМОВЕ И ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ. НЕДОПУСТИМ ФАКТ: НЕВЪЗМОЖНО НАЛИЧИЕТО НА ПОЛЯРНИ ИНДИВИДИ! ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ВЪЗМОЖНА ТЕЛЕПОРТАЦИЯ/СИЛНА НУЖДА НА ЖЕРТВИТЕ ОТ ДРУГ КОНТИНЕНТ/ НЕПРИСПОСОБЯВАНЕ НА ЗИМОРНИЧАВИ ИНДИВИДИ КЪМ ТОПЛА АТМОСФЕРА. КОНСТАТАЦИЯ: ЗАСЕГА НЕЯСНА. КРАЙ: НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ АНАЛИЗ. ДОБАВКА: МИСЛЯ ДА ПОДРЕМНА! Когато Тувенс се събуди, хеликоптерът вече бе кацнал в Резервата. Тувенс протегна ръце и напипа нещо мъхесто, космато и меко. Главата на Тувенс се намираше върху един от труповете на местопрестъплението. Трупът на Бялата Мечка. - Бяхте дълбоко заспал и за ваше удобство ви сложихме да полегнете на меко. – отвърна един войник – Надяваме се да сте си починали добре, господин Тувенс. - Идеално! Даже сънувах, че съм… но да не се мотаем повече. Донесете ми камера, за да заснема местоположението на жертвите – нареди Тувенс и след минута се появи цял операторски екип в помощ на следователя.

пътуване

Брой 6, Година 2 (2013)

- Искам… – нареди Тувенс – искам първо да се заснемат близките планове на жертвите, след това общите и накрая държа да се заснеме кратко изявление на военачалника на Руанда – Макхонго Кхити, в което той признава, че не е пряко отговорен за случилото се. Така е. Така беше и преди. Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка Тувенс и се обърна към момчетата с автомати – А вие не допускайте Местните възрастни да се доближават до ескимосите, жирафите до мечките, слоновете до пингвините и маймуните до тюлените. Не бива да се стига до континентална мешавица! Не и днес. Не и докато не бъде изяден всичкият намерен сладолед. Действайте… а, и още нещо, доведете ми всички деца от резервата.

Тутси! Водете ме в колибата си. Очаквах вашето присъствие. Приятно ми е, казвам се Тувенс. Така е…

- Слу–шам, господин Следовател! – покорно тропна един войник и се зае с изпълнението на задачите.

- Независимо от сведенията… – показа снимката Мама Тутси на Тувенс – които постъпиха преди започването на убийствата и отразяването от международните новинарски медии на истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгърна, практически всички страни от Първия свят отказаха да се намесят. Въпреки голямата възможност да ни помогнат, те ни оставиха да се избием един друг като пилци. И ти… и ти си от там – от света, който има всичко, и нехае за нашия Ад. И ти си от там, но ти, ти имаш друго минало, моето момче! Ела, влез в гостната.

Не след дълго стотина деца се появиха пред Тувенс. Той погали по веднъж всяко дете, усмихна се два пъти и помоли преводача си да преведе следното: А сега деца на Африка, скачайте, веселете се, насладете се на хубавия ден и изяжте целия сладолед. Ура! А! щях да забравя най-важното: НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ ОПАКОВКИТЕ ОТ СЛАДОЛЕДА В РЕКА КАГЕРА. ПАЗЕТЕ ПРИРОДАТА! Ура! Пет часа по-късно детските глъчки затихваха. Сладоледът беше на привършване. Операторските екипи също приключваха задълженията си. И докато Тувенс гледаше отиващото си огнено кълбо, приличащо на разярен, развял гривата си лъв, една кокалеста ръка се подпря на рамото му. - Знаех си, че ще ме посетите – откривателски каза Тувенс, без да се обръща – вие би трябвало да сте Мама

- Така беше и преди. Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка вместо Тувенс Мама Тутси, на съвсем ясен френски език – заповядайте в колибата ми, не стойте тук. Тук няма да откриете нищо. И те се запътиха към сламената обител на Мама Тутси. Колибата се състоеше от две помещения. Преддверие и гостна. В преддверието бе окачена огромна снимка, на която имаше 937 000 черепа. Това бяха жертвите от големия геноцид през 1994 година. Жестоката битка между Тутси и Хуту .

В гостната миришеше на изгоряла слама и тамян. По стените бяха окачени маймунски черепи и кокоши крака. Навсякъде имаше запалени свещи във формата на жирафски вратове, а в дъното примигваше огромен плазмен монитор, който излъчваше Cartoon Network. Тувенс вдигна глава, погледна към монитора и нещо отчайващо премина през погледа му. Китките на ръцете му се схванаха, лицето му смени цвета си

пътуване няколко пъти, раменете му затрепереха като пружинена глава на негърче-играчка. Целият плувнал в пот, той едва доловимо успя да обели: „Алергичен съм към Том и Джери” и припадна. Мама Тутси се усмихна, погали челото му и положи неравномерно дишащото му тяло върху меката слама. След това подпря един череп от маймуна на гърдите му, сложи два стръка памук в ръцете му и загаси всички свещи. Тувенс отвори очи и видя някакъв призрак, облечен в старинни дрехи с близалка в ръка, яхнал захарен кон. Призракът досущ приличаше на него. Само старинните дрехи го правеха по-различен. - Сега разбра ли защо те доведох чак до тук? – поде призракът с мек и спокоен глас. – Виж записите от камерите. Погледни разположението на труповете. Всички те образуват една голяма цветна торта, непринадлежаща на ничия религия, боя, или политика. Всички те образуват един сладък международен празник. Без война и расизъм. Без претенции. Без сълзи. - Да, това е така, наистина е така. Но кой си ти? – попита Тувенс. - Аз съм пра–прадядо ти – Тувенс I. Човекът, който спаси хиляди руандийци от колониално изтребване. Човекът, който от един стрък захарен памук сбъдна Захарната мечта на цял свят, от която ти така лесно се отказа. Не те виня. Всеки има право на избор. А сега ти имаш право на още един. Да останеш тук – в земята на прародителите си, в земята на вечната пролет, в земята на страданието и величествеността…. -Или…? – попита Тувенс. -Или да си тръгнеш. Ти избираш. Но запомни… Тук си у Дома! А аз винаги ще

Брой 6, Година 2 (2013) бдя над теб. Сбогом, мой наследнико. P.S. : Две години по–късно. Тайна Военна База – Централна Африка – Полупустинята Сахел. Оживление цареше навсякъде. Край масите за подготовка на нападение се разнасяше миризма на смазочно масло за оръжие. Безобидно усмихнати капитани разнасяха кутии с муниции. Генерали отпиваха уиски и настървено очакваха момента за действие. Тувенс разглеждаше най–ярките мостри на последен модел Химическо Оръжие. Отдавна загърбил детективската кариера, сега той оглавяваше Отдела за новото нападение на Руанда. Хиляди войници очакваха неговата заповед за атака. - Така е! Така е било! Така и ще бъде! Хм, хм – изхъмка Тувенс, и обяви началото на самолетните атаки. Задаваше се пустинна буря. В памет на хилядите невинни жертви на Руанда. (1) Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Тутси са смятани за наследници на най-старите жители на региона. (2) Хуту е името на една от трите етнически групи, населяващи Бурунди и Руанда. Хуту са най-голямата група — много по-голяма от другите две. 85% от руандийците и 85% от бурундийците са хуту. От културна гледна точка разделението е донякъде изкуствено, по-скоро класово, отколкото етническо, защото между хуту и другите етнически групи в района, особено тутси, няма значителни езикови или културни различия.

пътуване

www.provo.bg

бектив

видение

Брой 5, Година 2 (2013)

АФРИКАНСКИ КОНТРАСТИ Мартин Христов

бектив

артин Христов е архитект по професия. От 2001 г. живее и работи във Варна. Преди 7 години със съпругата си и приятели се записват на водолазни курсове и така започват подводните им пътешествия по света. Запалих се по подводната фотография от момента, в който видях красотите и цветовете на живота под водата. Много бързо хобито ми се превърна в страст. В течение на годините участвах в курсове на световни фотографи, запознах се с някои от големите имена в тази сфера, намерих много нови приятели. През 2011 г. бях поканен за първи път на състезание по подводна фотография в провинция Раджа Ампат – Западна Папуа, където спечелих трета награда в категория Широкоъгълна фотография. Червено море е една от най-красивите и достъпни дестинации, които съм

www.provo.bg посещавал. Полетът е само два часа и няма часова разлика. Красотите на кораловите градини са несравними и нямат аналог из целия световен океан. Първото ти впечатление пристигайки до Червено море е сухия и изпепеляващ въздух, комбиниран с мъртвите скали и пясъци на пустинята, мастилено синьото море и небето с изгарящо слънце. Потапяйки се под водата контрастът е неописуем! Тържество на цветове и форми – меки и твърди корали, най-различни по форма и големина риби, всевъзможни морски обитатели – истински рай! Всеки път идвайки на Червено море намирам нещо различно. Човешкото око трудно може да се насити на подводните градини, част от които ще се пробвам да ви покажа в няколко кадъра… Повече за Мартин Христов и подводната му фотография на www.martindive.com

фили

Кажи ми няколко думи и аз ще ти кажа какъв си!

ДИСТАНЦИОННИ БЛИЦ АНКЕТИ

6 Д О З И ЕП

фили

www.provo.bg

Интервю на Десислава Христова с Кристи Макинтош

квартала, срещахме се с други деца и си измисляхме най-различни игри в градината ни.

Кристи, разкажи ни какво е да израстнеш в Южна Африка? Сподели някои спомени от детството ти…

Разкажи ни за „скритите съкровища“ в Кейптаун, нещо, което обикновеният турист трудно може да намери?

Родена съм в Кейптаун, но по-голямата част от живота ми съм прекарала извън Южна Африка. Когато бях на 3 години, баща ми беше изпратен за 3 години в Токио, след време, когато вече бях на 10 за още 7. Винаги с умиление си спомням за детството ми, прекарано в Кейптаун. Сестра ми и аз обичахме постоянно да сме навън, не ни трябваха играчки – катерехме се по дърветата, карахме колелета из

Разходка по Long Street, с нейните фънки магазинчета, ресторанти и галерии… Ресторантът Bertha’s, известен с техните едно килограмови порции от скариди и уличните музиканти, свирещи пред него. Кои са твоте топ 3 места за посещение в Кейптаун? 1. Разходка на Тейбъл Маунтин (една от

фили най-големите забележителности в ЮАР. Тя е част от общия изглед на града, а общинската управа решава да сложи облика на Тейбъл Маунтин на флага на града. Тейбъл Маунтин се намира в северния край на Пясъчната планинска верига, която формира гръбнака на Полуостров Кейп и е част от едноименния резерват.) 2. Посрещане на зората в Кампс бей (богато предградие на Кейптаун, което през лятото привлича голям брой чуждестранни посетители, както и южноафриканци търсещи почивка на плажа. Известен с белите си пясъчни плажове, украсени от палмови дървета и разполага с модерен нощен живот).

Брой 6, Година 2 (2013) свят в една държава“. Има толкова много различни неща за разглеждане. Бих препоръчала посещение в Ланга; разходка с кола по Garden route и спирка по пътя за посещение на националния природен парк Тситсикама; Оудсхорн (град, разположен в югозападната част, провинция Западен Кейп. Административен център на едноименната община) и пещерите Канга; сафари в Крюгер (най големият национален парк в ЮАР) или Порт Елизабет (град в център на Нелсън Мандела Бей, провинция Източен Кейп), както и посещение на Franschhoek winеlands. Кое е нещото, което никога не би искала да се промени в Кейптаун?

3. Посещение на винарните…

Невероятният микс от езици и култури!

Ти си живяла в чужбина много години, докоснала си се до различни култури, какво прави Южно африканците уникални?

Кристи, ти си женена за българин, живяла си на много места по света и твоята козметична компания Pura Vida продава органични продукти от Южна Африка и България. Как е възможна тази симбиоза?

Като цяло Южно африканците са отворени и приятелски настроени хора, които са винаги готови за барбекю, няколко питиета и забавления, от друга страна, те са хората, които са най-критично настроени към собствената си държава и често забравят за хубавите неща. Колко от 11-те официални езика говориш? За жалост само английски. Започнах да уча Африкаанс и Ксоса, когато бях малка, но след като заминахме за Япония, така и не продължих… Какъв в твоят съвет към хората, които искат да посетят Южна Африка. От къде да започнат, какво трябва обезателно да видят? Южна Африка е известна като „целият

Лично аз постоянно се изненадвам от приликите между Южна Африка и България, що се отнася до светогледа на хората, начина по който и двете държави са били в изолация и как това е оформило начинът на мислене на двете нации. Също така потенциала на местните продукти на двете държави в световен мащаб. Южна Африка и България имат множество естествени природни съставки и компании, които се стремят да използват качествени продукти в хармония с природата. Южно Африканските продукти не са толкова изтънчени във външния си вид все още, но са водени от желанието си да бъдат по-добри, така че в това отношение симбиозата работи много добре.

фили

www.provo.bg

“

Лично аз постоянно се изненадвам от приликите между Южна Африка и България

“ 97

фили

Интервю с Дезире Касенда Казвам се Дезире Касенда. Роден съм в Блантайър, Малави. Обичам музиката, а ентъртеймънта е моята страст. По настоящем живея в Кейптаун. Завърших саунд инжинеринг в местния университет. Участвам в организирането на музикални събития и съм решен да публикувам своята книга „Как да изградим щастлива връзка”.

Брой 6, Година 2 (2013)

Най-много се срамувам от? От нищо не се срамувам. Хоби? Писането. Страст? Музиката. Професия? Саунд инженер.

Зодия? Дева.

Специални умения? Умея да мотивирам хората.

Най-много се гордея с? Че съм африканец и съм черен.

Любима книга? „Целеустермен живот” на Рик Уорън.

фили

www.provo.bg

Любима песен? Awesome God Любим филм? „Без правила” на Даниел Таплиц с Джейми Фокс, Габриел Юниън, Морис Честнът, Питър МакНикол и др. (www.imdb.com/title/tt0349169) Разкажи ни история за твоя град, която не може да се прочете в туристически пътеводител? Вижте Мпумаланга (провинция в източната част на ЮАР). Коя е най-добрата южноафриканеца? Много са.

черта

на

Коя е най-лошата южноафриканеца? Егоизмът.

черта

на

Кое е най-великото нещо, което ЮАР е дала на света? Домакинството на световното първенство по футбол през 2010 г. Какви знания искаш да предадеш на децата си? Да вярват в себе си. Кажи ни с 20 думи защо си заслужава да посетим ЮАР? Южна Африка е мултикултурна страна с красиви исторически места. Хората са много гостоприемни и приятелски настроени. Има стабилна валутна система, в сравнение с други африкански страни и предлага различни социални забавления. Кога да посетим ЮАР? По всяко време, когато сте готови, считано от тази година

Кое е най-странното нещо, на което си бил свидетел в ЮАР? Ксенофобските атаки. Коя чуждестранна култура те изумява най-много? Китайската. Коя държава искаш да посетиш най-много и защо? Ямайка, за да изпитам скромния им начин на живот. Коя е най-голямата грешка, която южноафриканците са допуснали по време на развитието си? ЮАР е много добре развита страна с модерни технологии.

съществуване

102

Брой 5, Година 2 (2013)

съществуване

Пясъчните джамии на Сахел Ина Сотирова Градчето Бани в северна Буркина Фасо е уникално със седемте си пясъчни джамии – по една за всеки ден от седмицата. Казват, че погледнати от птичи поглед те са разположени във формата мюсюлманин в молитва, на колене пред Аллах и с ръце вдигнати към небето. Първа е построена централната джамия, преди по-малко от половин век, а останалите шест гледат към нея, не към Мекка, както е прието по канон. Конструкциите им са изцяло на базата на пясък, глина и дърва и честата

www.provo.bg поддръжка е наложителна. Освен за молитва и уединение с Бог, прохладните джамии служат и като място за отдих от жестоката жега и слънце навън. Бани се намира в предпустинята Сахел, която дели червеникавата суша на Сахара от зелената африканска савана. Макар и не съвсем пустиня, климатът е подобен. За земеделие трудно може да става дума, затова местните се занимават главно с животновъдство, и „туризъм“. По време на разходката ни в селото стана ясно, че нашият гид разполага с имане от 20 камили. Беше готов да даде половината на баща ми, за да ме откупи за жена. Поясни, че и другата половина би дал, но по-добре да ги запази, за да може все пак да ме издържа след като се оженим. Нямаше сделка.

103

108

109

100

Африка Стилян Манолов Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 668 599 мили²) (включително площта на островите), тя заема 6 % от повърхността и 20,3 % от сушата на Земята, а нейните 840 000 000 обитатели представляват 12 % от населението на света. Континентът има 53 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко. Населението на Африка е най-бързо

116

Брой 6, Година 2 (2013)

нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година, а между 1955 и 2009 то се е учетворило. Най-населената страна е Нигерия - 160 млн. души. Найголямата държава в Африка е Судан – 10-та в света, а най-малката са Сейшелски острови, която е и с най-малобройно население 87,476 души (към 2009 г.) Най-голямата пустиня на Земята се намира в северна Африка и се простира на около 9 065 000 кв.км, от които само около 3 кв.км представляват частично плодородни оазиси. Границите на пустинята са се променяли многократно през годините, така че не е възможно да бъдат определени с точност. Все пак, на запад Сахара граничи с Атлантическия океан, а на север с планините Атлас и Средиземно море. На изток е Судан, докато на юг – река Нигер.

100 Величественият връх Килиманджаро в Танзания се извисява на 5895 метра над морското равнище, което го прави найвисоката точка на континента, а найниската точка е езерото Асал в Джибути, което се намира на 156 метра под морското равнище. Най-дългата река в света – Нил е в Африка и извира от Бурунди, а дължината й е около 6 600 километра. Водите й текат в северна посока към североизточната част на континента, през Египет и до крайната й точка – вливането в Средиземно море. Басейнът на Нил е обширен и заема около 10% от площта на Африка. Страните, през чиито територии тече реката са Бурунди, Египет, Етиопия, Кения, Руанда, Судан, Танзания и Заир. Африка се гордее и с „короната“ за най-голям водопад на света – Виктория – 1708 метра – най-внушителната водна завеса в света. През периода март-април е изчислено, че всяка минута от водопада се изливат 500 милиона литра вода. Южна Африка има три столици – Претория е административната столица, Кейптаун е законодателната, а Блумфонтейн – юридическата, а най-големият й град е Йоханесбург, от където на половин час северозападно се намира едно място, което е наречено Люлка на човечеството. Паметник на световното наследство на ЮНЕСКО от 1999 г. 47 000 хектара, на които е разположен цял комплекс от варовикови пещери. В тях са намерени повече човешки останки от праисторически времена, отколкото където и да било другаде, като някои от тях са на възраст 3,5 милиона години. Само в една от пещерите – Стеркфонтейн – са намерени една трета от всички човешки останки, намирани някога. Свазиленд е една от малкото части в света, които са населени от Каменната

www.provo.bg ера до днес. Държавата е известна със своята абсолютна монархия и атрактивния фестивал на тръстиката, по време на който кралят си избира жена. Държавата е с най-висока заболеваемост от СПИН не само в цяла Африка, но в цял свят. Смята се, че средно 26 процента от пълнолетните свази са заразени, като болестта постепенно се оформя като епидемия. Заразени са много възрастни и деца. Някои смятат, че причината кралят да си избира жени само сред девойките, е именно опасността от СПИН. Масаите са етническа група в групата на нилотските народи, чиито корени могат да се търсят по поречието на река Нил. Територията им обхваща Източна Африка и по-конкретно Рифтовата долина. Според историите на масайската култура те са се преместили на юг от езерото Туркана преди около 600 години. Познати са със своята войнственост и номадски бит, както и с борбата си срещу поробването в тази част на Африка. Според някои теории масаите не са част от негроидната раса, като те не се смятат за негри в онзи аспект на думата, в който тя се употребява за повечето африканци. Формата на черепите, езикът и цветът на кожата им показват на учените, че племето вероятно е разклонение на нубийската или абисинската раса. Масаите са горди със своя произход и се смятат за специален народ, който не трябва да се смесва с обикновените африканци. За масаите от съществено значение е бройката на децата и добитъка, мъжете се оценяват по това колко деца и животни имат. Найбогати са онези хора от племето, които имат много и от двете. Месото, млякото и животинската кръв са основните храни в масайската диета, а кожата на животните се използва в бита.

117

118

119

120

121

3inSpirit

Африканската одисея на 3inSpirit Стефан Н. Щерев Мечтите на човек го карат да израства. Преди години мечтаех да посетя три места – най-високото (Хималаите), найголямото пусто и равно (Сахара) и найниското – (Мъртво море в Израел). След като изкачих Хималаите на 5600м. през 2008, преди да се изкъпя в Мъртво море през 2011, беше Сахара. Тръгнах сам. Никой от моите близки и приятели не знаеше къде точно се намирам. Знаеха само, че съм в Африка. Това, което

124

Брой 6, Година 2 (2013)

аз знаех, е че съм 5-ти ден някъде в мароканската част на Сахара, в колата на Азизу – 55 годишен мъж, с който се бях запознал случайно седмица по-рано на площада Джамал Ел Фина в Маракеш. От двуседмичния ми престой в Маракеш бях разбрал, че е пълна лудост да предприема това, което си бях наумил – да тръгна сам през пустинята. С Азизу се бях запознал в търсене на начин все пак да сляза от Маракеш в Сахара, но не с група или екскурзия, а сам, с кола и шофьор. Азизу беше един от малкото мароканци, които знаеха някоя друга дума на английски. В Мароко малко хора говорят английски. Предимно се говори на френски и арабски, езици на които аз не знам нито дума. След дълъг пазарлък (нещо задължително)

3inSpirit с Азизу за цената, уговорката ни беше ясна – тръгваме на 7 дневно пътешествие из Сахара, на което той ще спира и ще ме чака докато снимам. Бях доволен най-вече от това, че той усети що за човек съм и ми предложи спането през тези дни да е в различни семейства – негови познати. Аз точно това търсех – възможност да се потопя в истинският бит и култура на местните хора. 7-ми юни 2010 г. 5-ти ден сме на път, остават 2 дни до връщането ни в Маракеш. Почти бяхме обиколили местата, които си бях набелязал, когато Азизу ми предложи да отидем до неговото родно село. То се намирало на около 600 км. Нямало да заплащам допълнително, защото искал да види роднините си и да използва възможността да ми покаже още интересни места. Съгласих се, разбира се и потеглихме. Същият ден около 14 следобед Пътувахме от 5 часа и имах чувството, че полудявам от гледката на безкрайния прав път, потъващ в маранята и пясъците. Сякаш животът ми бе спрял и пътувах към безкрайността. Изведнъж, на около 500-600 метра от пътя, видях някакви колиби с голи играещи деца пред тях. Казах на Азизу да спре, за да ги снимам. Усещах онази превъзбуда, която ме обзема всеки път щом видя нещо вдъхновяващо. Минути след това, с апарат в ръце, се бях устремил към дечицата. В момента, в който децата ме забелязаха обаче се разбягаха. В Мароко е много трудно да снимаш хора, защото си крият лицата щом видят фотограф. Те вярват, че снимките отнемат част

www.provo.bg от душата. Леко разочарован, че не съм успял да снимам, се обърнах да тръгна към колата… В този миг видях, че колата я няма… Бях сам насред пътя! Изтръпнах! Никога преди не бях изпитвал такова чувство. Блокирах, осъзнавайки ситуацията, в която съм попаднал. Бях насред нищото, в пустинята Сахара. На място, където в продължение на 4 часа не бях срещнал жива душа. Нищо друго освен пясъци. Температурата беше 48 градуса, бях по потник, къси гащи, с фотоапарат в ръце… Без нищо друго! Всички вещи, които носех, бяха в колата – телефон, пари, паспорт, багаж… ВСИЧКО! Първото нещо, което си помислих беше: „Ех, какъв съм глупак… Как ме излъгаха, ограбиха и оставиха насред пустинята“. В този миг осъзнах, че не знам какво да правя. Мислех си как не мога да помръдна. Не можех да взема решение дори накъде да тръгна. Бях се гипсирал тотално. Нямах ни една стотинка, ни паспорт, ни багаж… Не помнех дори кога и в колко ми е полета за връщане. Помислих си, че дори фотоапарата няма как да предложа на някой. Защото в тази част на света сигурно друг, освен мен, не знаеше за какво служи и нямаше представа, че има някаква стойност. Нямам думи, с които да опиша какво усещах в онзи момент. Това, което помня най-силно е, че се усещах напълно друг човек. Осъзнавах, че нямам нищо… нито телефон да се обадя на някой, нито приятел до себе си… Усещах се напълно празен, безпомощен и уплашен. На 50 градуса, без капка вода и без шапка на голата си глава, до 30 минути щях да съм слънчасал… Помня, че тогава си казах: „Е, Стефане,

125

3inSpirit

Брой 6, Година 2 (2013)

хайде сега да те видя колко струваш!?”

как можех да взема погрешни решения.

В следващите 15 минути стоях все така неподвижен и усещах, че аз вече не съм аз.

Случи се само защото гледах през своята гледна точка, през своето самосъзнание – на изоставен, ограбен и самотен човек сред пустинята…

Въртях глава наляво и надясно и виждах все едно и също – нищо! Дори си помислих, че ще умра… В близост имаше само 5 колиби с хора, които бягаха щом ме видят. Тогава в далечината съзрях колата на Азизу. Ох… Стефан се върна в кожата си! Колата спря до мен и аз, сдържайки се да не покажа състоянието, в което бях изпаднал, попитах Азизу къде е бил. Отговори ми, че е отишъл да зареди до най-близката бензиностанция и ме е информирал за това преди да сляза от колата… Знаех, че това е така, защото щом видя нещо, което искам да снимам, ми пада пердето и нито чувам, нито виждам нещо друго… Фотографията винаги ме пренася в друг свят… Моя свят. По пътя разсъждавах над това, което ми се беше случило. За първи път в живота си се чувствах не на себе си, безпомощен и паникьосан до крайност. Не бях аз! Осъзнах как тази случка ми показва на практика неща, които от години се мъчех да възпитам в себе си. Видях как начинът ми на мислене ме доведе до паника и страх. Видях как греша в преценката си за ситуацията и

126

Да, но това се случваше само в моята глава. В този миг реално ситуацията не беше такава. Погледнах се отгоре… от космоса и видях как единствен на планетата в този момент мисля по определен начин за ситуацията, в която съм попаднал. Погледната отстрани, тя въобще не беше такава. Помислих как милиони хора ежедневно и ежеминутно се притесняват за неща от живота си, за които сами са преценили, че стоят по определен начин благодарение на своята гледна точка и самосъзнание. Помислих как милиони хора се карат помежду си, заради собствените си гледни точки и убеждения за истина. Помислих как хората реагират на живота, повлияни от начина и мястото на което са израсли. (ако аз бях израсъл на място, където кражбите са далеч от ежедневието, изобщо нямаше да ми мине през ума, че са ме ограбили, а просто, че шофьора е отишъл някъде за малко). Помислих, че човек не трябва да се ядосва, паникьосва или кара за нещата, които мисли, защото в повечето случаи реалността е различна от представата му за нея. След тази случка в Сахара станах някак по-спокоен, ако щете и по-добър.

3inSpirit

www.provo.bg

САХАРА 3inSpirit Photography

127

128

129

130

131

132

133

видение

134

Брой 6, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

135

136

137

138

139

140

141

видение

142

Брой 6, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

143

144

145

146

147

видение

148

Брой 6, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

149

видение

150

Брой 6, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

151

/ Списание с послание

видение

Брой 6, Година 2 (2013)

„Асоциация на учени, артисти и спортисти“ - сдружение с нестопанска цел регистрирано в обществена полза на 17 май 2010 г. - издател на provo.bg

154