Вестник "Teen's paper", брой 51-52/2017

Page 1

ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑ­ÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 51/52 2017 ã.

ÈÇ­ÄÀ­ÂÀ Í× „ÐέÄÈ­ÍÀ 1860”-ÑÒÀ­ ÑÒÀ­ÐÀ ÇÀ­ÃέÐÀ

Ìå­ñå÷­íî èç­äà­íèå, öå­íà 0.30 ëâ. e-mail àä­ðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503

55 години СУ „Максим Горки“ – Стара Загора Гимназията започва своето съществуване през 1962 г. чрез разкриването на три езикови паралелки осми клас с преподаване на руски език към Първо средно политехническо училище ”Иван Вазов”.

КО И

Пети юни 1963 г. е датата, на която училището получава статута на самостоятелна Руска езикова гимназия “Максим Горки”, а от 1 септември 1963 г. е организиран и първият прием на ученици за новата гимназия.

СМЕ

НИЕ

Ние сме Руската! При нас няма назад! При нас има само напред и нагоре, защото зад нас има доверие, очаквания, обич, подкрепа. Ние имаме стабилен гръб, стабилна база. Няма как да се върнем назад. Единствено и само напред! Мариана Пенчева - директор УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, УВАЖАЕМИ УЧИТЕЛИ, СКЪПИ УЧЕНИЦИ, За мен е чест да Ви поздравя с празника на училището и да Ви пожелая много здраве и успехи както в личен, така и в професионален план. В 55-годишната си история Средно училище „Максим Горки“ се е превърнало в емблематично място, в което децата на Стара Загора получават най-доброто образование. Позволете ми да използвам този прекрасен повод да изразя своята благодарност към всички директори и учители, оставили част от своя живот и творчески път в училището. Уверен съм в доброто бъдеще на Вашите възпитаници и вярвам, че ще се реализират успешно като граждани на Европа и ще прославят името на България по света. Кмет на Община Стара Загора Живко Тодоров СУ „Максим Горки“, по-известно сред поколения старозагорци като Руската гимназия, навърши 55 години от създаването си. Още по тематана стр.6


ñòð. 2

Учениците се вдъхновяват повече от връстниците си, отколкото от учителите Ново проучване показа, че учениците се мотивират повече от връстниците си, отколкото от учителите, предаде агенция ЮПИ. Учените от университета на Мичиган откриха, че учениците пишат по-добре формулирани есета и имат по-високи оценки, когато актьори в ролята на техни връстници, вместо на ръководители, им обяснят значението на изучавания материал. Откритията, публикувани в сп. „Интернешънъл джърналъведюкейшънълрисърч“, не омаловажава ролята на учителите. Преподавателите имат основно значение при предаването на образователното съдържание. Но връстниците са по-добри в про-

никването в същността на реалната стойност на предмета. „С други думи, като ученик аз мога да се идентифицирам с моите връстници и да си представя как използвам информацията по същия начин като тях. Това придава смисъл на материала и цел, която надминава запаметяването му“, каза проф. КеъриРоусет. Проучването беше направено сред ученици от уводен курс по психология. На някои от тях материалът беше преподаден от техни връстници, а на други – от учители. И двете обосновки бяха предварително описани по сценарий. Трета група от учениците не бяха допълнително

Във всяка гимназия ще се кандидатства с различни оценки от дипломата за седми клас Училищата могат да изберат различни учебни предмети при образуването на бала за прием след седми клас за всяка отделна паралелка. Разлика може да има дори между две паралелки с един и същи профил в едно и също училище. Става дума само за избора на двата предмета от свидетелството за завършено основно образование, които участват в балообразуването, съобщиха от просветното ведомство. Така например в дадена гимназия една от паралелките с профил „Чужди езици“ може да класира кандидатите с оценките по български език и литература и по чужд език, а друга – с тези по български език и литература и по философия. Оценките от свидетелството за основно образование се преобразуват в точки по определена скала. При нея отличен (6) се приравнява на 50 точки, много добър (5) – на 39 точки, добър (4) – на 26 точки, а среден (3) – на 15 точки. Три варианта за балообразуване на 500 точки Един кандидат-гимназист може да участва в класирането с максимум 500 точки. Останалата част от бала се образува от точките, получени на националното външно оценяване. Те могат да се използват по три начина. Според първия може да се удвоят резултатите от изпитите по български език и литература и по математика. При втория се удвоява или резултатът по български, или този по математика, а резултатът от другия предмет се включва само веднъж. Към получения бал се добавя и резултатът от олимпиада или състезание, включено в календара на Министерството на образованието и науката (МОН). Третият вариант е единият от резултати-

те от националното външно оценяване да бъде утроен, а другият да се използва само веднъж. Когато един ученик не се е явил на някой от изпитите от националното външно оценяване, в класирането този предмет участва с нула точки, обясниха от МОН. Балът по профил „Чужди езици“ например може да бъде формиран чрез удвояване на двата резултата от външното оценяване плюс точките по два предмета от свидетелството за основно образование. Може обаче балът да се образува чрез утрояване на единия резултат от изпита плюс резултата от втория изпит и точките за два предмета от свидетелството за основно образование. Държавният план-прием се утвърждава по области до 30 март. До 10 април на интернет страниците на регионалните управления на образованието се публикува утвърденият план-прием за всички училища в съответната област. Той се обявява и на интернет страницата на съответното училище. Изпитите – на 19 и на 22 май Изпитът по български език и литература е на 19 май, а по математика – на 22 май. Датите за провеждане на изпитите за проверка на способностите са съответно – по изобразително изкуство – 2 юни, по музика – 5 юни, и по физическо възпитание и спорт – 31 май и 1 юни. Документи за прием се подават между 16 и 22 юни. Учениците могат да кандидатстват за профилирано обучение по чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт. dnevnik.bg

стимулирани и вдъхновени за урока си. Тези, които получиха вдъхновение от връстник, бяха оценени в курса с резултат 92%. Учениците, вдъхновени от учител, изкараха 86%, а третата група – 90%. Експертите обясниха, че фактът, че учителите контролират оценките и казват на учениците какво да правят, работи против усилията им да внушат на младите хора защо материалът е важен. manager.bg

Ранното финансово образование учи децата на отговорност към парите Ранното финансово образование трябва да бъде във фокуса на вниманието на обществото, за да се учат децата на отговорност към парите. На това мнение бяха директори на училища, организации с отношение към развитието на учениците и представители на

бизнеса, които взеха участие в кръгла маса „Ранно детско финансово образование”. Инициативата е част от събития, с които се отбелязва „Европейската седмица на парите“. „Финансовото образование е процес с диалог, в който децата тряба да разберат, че парите се печелят срещу упражняване на професионална дейно ст“, по сочи Ивелина Атанасова, изпълнителен директор на Фондация „DigitalKids”. Диян Стаматов, директор на 119-о

СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София и бивш зам.-министър на образованието, напомни, че от осем години в училището, което ръководи, има инициатива за ограмотяване, а през новата учебна година за учениците от началния курс ще се въведе предмет „Технологии и предприемачество“ . „Учебниците са интересни и прагматични“, поясни Стаматов, но коментира, че е много важно как учителите ще представят тези полезни знания пред децата по подходящ начин. Той е убеден, че новите програми ще формират в учениците бизнес умения, лидерство и стратегии за успех, а когато напускат образователната система, те ще умеят да ползват финансовите услуги, които се предлагат на пазара, както и да взимат информирано решение при управление на личните си финанси.


ñòð. 3

Моята прошка е твоето най-голямо наказание

Аз не отмъщавам. Това е едно от нещата, които ти не знаеш за мен, не успя да разбереш и навярно няма да разбереш. Не обичам да се карам с хората и да търся правосъдието, без да има крайна причина. Смятам, че е невъзпитано да търся вината у другите за грешките, които съм допуснала и за моето нещастие. Уважавам приятелите си повече отколкото трябва. Дори и след като вече не са ми приятели. Уважам факта, че ние сме имали общо минало и спомени. Не търся заместители на хората, присъст-

вали някога в живота ми. Никога няма да успея да им намеря. Благодаря на всяко едно падание. Именно паденията са причината да продължавам да катеря и да градя силата си. Ти не си нито падение, нито беше заместител на някого. Никога няма да те заместя. Ще те уважавам дори и след нашата „раздяла“. Няма да търся вината в теб за грешките си (защото знам, че аз също грешах), нито ще ти отмъщавам. Защото това не съм аз. Много е жалко, че не можа да ме опознаеш. Но сега ти давам тази възможност. Това е моят стил. Това, което държиш в ръцете си е мой приоритет и моето първо аз, когато ме погледнеш в очите. Върху тези листи аз живея. Често казвам, че не обичам да прибързвам. И винаги търся позитивността у хората. Старая се да гледам на тях с добри очи и да им позволя да ме опознаят. Изслушвам ги и се опитвам да търпя критиките им. Давам втори шанс, но помня стореното. След него никога не гледам по същия начин. На теб също не гледам вече по същия начин. Бих искала да кажа, че си ме разочаровал, но ще излъжа. Аз сама разочаровах себе си. Разочароваха ме МОИТЕ очаквания, МОИ-

ТЕ представи, МОИТЕ вярвания, МОЯТА позитивност, МОИТЕ сторени и МОИТЕ несторени дела. Често пъти мислех, че ако сега бяхме поне приятели, щяхме да бъдем щастливи с привързаността си. Чувствах се неизслушвана и пренебрегвана в твоята компания и нехаех заради това, но месеци по-късно, когато имам свободата да крещя на глас това, което искам да кажа, оцених дори и тази част от приятелството ни. Не ми липсваш, защото сега се чувствам по-добре. Не завиждам на приятелите ти, защото знам, че ще им е трудно с теб. Не искам да те виждам или поздравявам, защото се чувствам зле. Не искам да четеш това, защото то е за мен, а не за теб. Простих ти. Ти страдай. Дария Иванова

Коя е най-важната част в нашия компютър и как да я изберем

„Походът на книгите“ тръгва в България през април От 2 до 23 април 2017 за шести път се провежда националната кампания за насърчаване на четенето От 2 до 23 април в цялата страна ще се проведе шестото издание на Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“, съобщават от Асоциация „Българска книга“. Началната дата на „Походът на книгите“ не е случайна, а съвпада с рождения ден на приказния Ханс Кристиан Андерсен (2 април 1805

г. – 4 август 1875 г. ). През 1967 г. този ден е обявен за Международен ден на детската книга по инициатива на Международния съвет на книгите за младите хора (IBBY). Краят на кампанията пък идва на 23 април - денят, обявен през 1995 г. от ЮНЕСКО за Световен ден на книгата и авторското право.

Знаете ли коя е онази част от вашия компютър, която има ключова роля в представянето на машината? Да, процесорът отговаря за мощността на компютъра и за това колко бързо той да решава определени задачи. Разбира се, влияние имат още RAM паметта и видео картата. Какво трябва да знаем, когато си избираме компютър и съответно процесор? Най-важно е да си отговорим на въпроса за какво ще го използваме. Компютрите, които се ползват за офис работа, обикновено не изискват мощни процесори, тъй като офис програмите и приложенията не са ресурсоемки. Сходна е ситуацията и при избор на лаптоп или настолен компютър за ежедневни нужди като браузване в интернет или чат с приятели. При машините за игри обаче процесорът трябва да е по-мощен и съответно по-скъп.


ñòð. 4

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: Тодор Билчев е роден на 18.04.1956 г. в Русе. Завършва „Българска филология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Издал е 65, предимнодокументални и исторически книги. Публикувал е стотицинаучнисъобщения и научнопопулярнистатии, както стихотворения и разкази в местния и централенпечат. Лауреат е на много литературниконкурси. СЛЪНЧОГЛЕДИ Слънчогледи, слънчогледи – жълто светнали слънца. На земята кой доведе тоз разкош от светлина?

Слънчогледите тогава във Вселената цъфтят. Светлината завладява целия притихнал свят.

Вред, где погледът достига цветовете ви горят. И на „среща”, и на „стига”, вашите очи пламтят.

А когато вечер лятна нежно затрепти над нас, над земята необятна носи се гальовен глас

Всички искат светлината. И към нея се стремят. Ала трябва топлината, своята, да я дарят.

на заспали слънчогледи – все с наведени глави… Кой в душата ми погледна? И сърцето с лъч обви?!...

Л ЕГЕНДАТА ЗА ВИТОША И ЛЮЛИН Сред треви, сред бурен, храсти, сред вековни лесове, изворна вода на пръски от земята с шум тече. Стар овчар овцете тука бе довел да напои. А от шумналата бука славей песен заизви. Заразказва на овчаря приказни, тогаз, слова. С планината разговаря. За любов…И…за смъртта… Как на Витоша момата в Люлин влюбена била. И как майка й – най-злата – в камък ги превърнала. И днес Люлин Вита вика. А отвръща Вита – Що? Ехото пък се провиква. И се чува: ВИ – ТО – ША-А-А-А-А!...

Душите на влюбените Стихотворения от книгата „Златноесенни огньове“ на Орфей Петков Душите им взаимно се оглеждат –

Две очи Очите ти са мънички слънца, незнаещи ни страсти, ни неволи – те ту са ясни бистри езерца, ту извори са в сини ореоли… Прозира в тях душата на дете – далечна от тъга и от принуда... Как чисти са, как девствени са те – животът им изглежда само чудо… Дълбоко нейде виждам в тях копнеж, мечти – сияйно светли, много жажда, и ти – ако на мене ги дадеш – аз в стихове шедьоври все ще раждам…

желаят те мигът да няма край, а клони с бухнал цвят край тях се свеждат и правят омагьосващ този рай... Неволи, болки, скърби и печали не носят те на своите плещи и битовите грижи не познали – живеят сред химери и мечти... Контактът им днес толкова е силен, че мокри ги любовен само дъжд и купът от милувки е обилен... Нима сме с тях във свят един и същ? Те знаят, че животът се нарежда – навсякъде край тях лъчи струят! Най-важна е и тяхната надежда: щом заедно са – те ще се спасят! Ни нож на завистливец, нито брадва, ни злоба този рай ще разрушат! Но всъщност – те, душите – най се радват че всяка е облечена във плът!


ñòð. 5

П РЕ ДС ТА ВЯМЕ ВИ:

ХРИСТИНА РАДОМИРОВА: ДУМИ О Т МЕ Н: Родена съм на 11.12.1974г. в Стара Загора, където и понастоящем живея. Обичам музиката, поезията. Мои стихове са отпечатвани в различни литературни издания като вестник Литературен глас, литературните рубрики на вестник „Старозагорски новини” и др. Звучали са и в ефира на радио Стара Загора. Едно от стихотворенията ми е отличено на Варненския национален конкурс „Любовта, без която не можем”. Издала съм стихосбирките „Надежда назаем” – 2003, изд. „Дъга+” – Стара Загора; „Понякога се случва да съм птица” – 200 6, изд. „Шибилев” – Стара Загора; „По безкрая на краткия миг” – 2010, изд. „Антос” – Шумен; „Акорди от звездите“ - 2011, изд. „Антос“ - Шумен и „Дъх на сътворение“ - 2012, изд. „Антос“ - Шумен; „Да си жив” – 2014, изд. „Антос” – Шумен, „Да бъде Обич“ - 2015, изд. „КолорПринт“ - Варна. Има създадени две песни по мои стихове, в изпълнение на Джина Иванова от „Трамвай номер 5“, с която продължаваме да работим в тази насока.

ЖЕНЯ – ЕДНА БОЖИЯ МИЛУВКА

Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя. Около мен имаше разхвърляни купища играчки, но погледа ми се рееше някъде през прозореца – там, накъдето окованите ми пориви искаха да полетят... Не съм усетила кога Женя се е приближила до мен, но в един момент гласът й ме извади от унеса. – Тине, хайде да излезем на двора да си играем! – изчурулика ми тя. Обърнах се и я погледнах право в сините, пълни с топли искрици очи. – Не можеш да ме изведеш, подобре излез сама... – казах аз. Тя сякаш не чу думите ми и малките й ръчички се промушиха под мишниците ми. – Женя, не можеш да ме свалиш долу, ще се изпотрепем по стълбите! Но нищо не беше в състояние да я спре и ме смъкна от леглото. Изненадана от факта, че това слабичко и по-малко от мен с пет-ше ст години дете ме държеше и с всичките си събрани сили ме тегли към входната врата, аз се вкопчих в телцето й, успях да се стабилизирам на краката си, доколкото ми беше възможно, и двете, стиснали се една друга, потеглихме към изхода на къщата. Бяхме аз, тя и нашето огромно желание да излезем навън! И Бог беше с нас! Прекрачихме прага и стъпили на малкото предверие, усетихме вятъра в ко сите си и слънчевите лъчи, озарили детските ни лица! В онзи миг в света едва ли имаше по голяма

победа, извоювана от човешки съще ства, защото да надмогнеш себе си е най-трудно и о собено когато си малко дете. Седнахме на стълбите пред къщата да си починем. Мислех, че дотук беше достатъчно и че умората ще възпре братовчедката ми да ме мъкне и по стълбите. Но не би! След де сетина минути тя отново ме хвана и затегли към долното стъпало... Този път с ериозно с е уплаших! Закрещях й: – Спри вече! Тук ми е добре, до статъчно е! Надолу не можеш, ще се убием!... Докато крещях ужасена, срещнах нейния поглед. Имаше сълзи в очите й... и една необятна обич!... Не разбрах как се озовах с още едно стъпало по-близо до дворната площадка... Вкопчена в малкото тяло и в синия необят на Женините очи, не о съзнавах вече какво точно се случва... Още едно стъпало... В някакъв момент до съзнанието ми достигна вик – беше дядо, който тъкмо се прибираше. Не искам да гадая как се е чувствал при тази гледка, разкрила се пред него, но аз никога няма да забравя любовта н а това дете към мен! С т ази любов тя ме обгръщаше до края на своя кратък живот, който две години п о - к ъ с н о п р и к л юч и з а р а д и н е марливо стт а и бе зотгорността на държавата ни, в която винаги има вина, но няма виновници! Исках да ви разкажа за Женя – един ангел, живял на земята само 10 години. Всъщност не просто живя, а светеше като Божия милувка в живота ми! И вече толкова много години от небето продължава да свети в спомените ми!

КОЛЕЛА ЗА ПОЛЕТ Спомням си случка отпреди много години, емоцията от която се запечата завинаги в съзнанието ми! Един ден с баща ми бяхме излезли да се поразходим до центъра на Стара Загора. Мястото, където живея, се намира в покрайнините на града, а единственият наличен транспорт беше само за мен – тоест инвалидната количка с двигател-татко! По едно време, някъде в индустриалната зона, баща ми внезапно спря и най-сериозно каза: – Ставай от количката! Изгледах го недоумяващо дали правилно съм чула. – Ъ-ъ-ъм? – измънках аз, гледайки го, сякаш виждах някакво недоразумение. – Ставай, бе! Няма само ти да се возиш! Преди още да се усетя и смеха ми да изригне като фойерверк, татко ме грабна като кукла, седна той в количката, а мен инсталира в скута си. Смеех се неудържимо. – Държиш ли се? – попита, заразен от моя смях. – О, да-а-а! Карай право към психо-диспансера! Нов залп от звънтяща емоция! Татко завъртя обръчите на колелата и полетяхме! Вятърът се шмугна в косите ни, фойерверки се сляха с пъстрокрила дъга, а от преминаващите край нас автомобили учудени погледи се взираха в едно диво и летящо щастие! Това беше баща ми – див и непредвидим в желанието си да ми подари преживявания! И днес, поглеждайки към небето, виждам усмивката му, чувам гласа му и очаквам поредната ни щуротия да ме понесе натам, където една инвалидна количка се превръща в две колела за полет!


ñòð. 6

55 години СУ „Максим Горки“ – Стара Загора

КАКВО ПРАВИМ НИЕ, ГОЛЕМИТЕ

СУ „Максим Горки“ работи по културно образователно споразумение между Република България и Кралство Испания

и сме едно от 11-те училища за страната. Ние от 11-ти „б“ клас участваме в конкурс за училищен театър на испански

език, организиран от Министерството на образованието и от Посолството на Испания в България. Трета година по ред

с голям ентусиазъм подготвяме пиеса и с нетърпение очакваме да излезем отново на сцената и да представим труда си пред журито. Целта на този училищен театър е да се забавляваме и да научим испански по по-различен начин. През първата година, т.е. в 9ти клас, бяхме екип заедно със съученици от 10-ти „б“ клас и спечелихме награда за най-добре адаптиран текст, въпреки страховете ни, че няма да се справим, защото ни е за първи път и се притесняваме. Но все пак успяхме да се сработим. През втората година пиесата беше

написана от нашата учителка по испански език – Урсула Родригес, с която се постарахме да представим идеята по възможно най-завладяващ начин. Не взехме награда, но това

ко секунди започваш пиеса на чужд език, е наистина незабравим адреналин. Сега отново подготвяме пиеса и този път в екипа ни има нови попълнения от 10ти „б“ клас. Нямаме

въобще не ни отказа, защото чувството да си зад кулисите и да знаеш, че след някол-

търпение отново да бъдем супер на сцената и светлините да блеснат!

ПРЕДСТАВЯ МЕ ВИ:

РАДОСТ СТОЯНОВА Тя е родена на 3 август 2004 г., в Стара Загора. Ученичка е в 6-ти клас в СУ „Максим Горки“ – Стара Загора. От ранна детска възраст има влечение към спорта и танците, като от петгодишна тренира първоначално спортна, а след това – художествена гимнастика. Сега е в школа за латиноамерикански танци. Учи и напредва в изучаването на английски език и пиано. Освен това тя обича да разсъждава върху белия лист.

ПЕТТЕ НАЙ-ВАЖНИ НЕЩА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА – Ели, защо не спиш? – Жена със сако, пола и доста високи токчета седна на леглото. Ели отмести очи от майка си. Дали можеше да й се довери? – Мамо, някога да те e било страх от нещо? От... истинско нещо имам предвид. Жената се усмихна. Ели видя как кръговете под очите й и обичайните бръчки изчезнаха за миг. Така майка й изглеждаше много по-млада. Тя я взе в прегръдките си и започна нежно да я гали по косата. – Всеки се страхува от нещо миличка. Когато бях на твоята възраст бях толковара зсеяна, че един път забравих да заключа вратата вкъщи. След два дни на път за дома треперих - сещаш се, когато цялото ти същество прави само едно „БУМ-БУМ-БУМ!!!“. Никой не разбра, но аз още го помня. Ати? От какво се страхуваш? -Тя спря да я гали и я обърна срещу себе си. Преди да се е замислила за последствията изстреля в отговор: – Страх ме е от училището - момичето сепнато запуши устата си с ръце. Очакваше майка й да сестресне, да облещи очи от изненада. Така де, къде се е чуло и видяло дете да се страхува от училище? Но такова нещо не последва. Тя я прегърна, след това заговори: – Затвори очи. – Не разбра защо, но Ели се подчини. – Представи

си, че си в класната стая с куп деца – прошепна тя и в съзнанието й се яви стая с десетки чинове, бяла дъска и големи прозорци. Момчетата се боричкат, момичетата си говорят помежду си. Мекият й глас се сливаше с фантазията й. Видя две момчета да се бият, друго наблюдаваше отстрани и ги посочваше с ръка, трето пък гледаше през прозореца. Пет момичета се бяха скупчили около един чин и бъбреха за любима им музика. – Представи си, че си част от тези две групички и когато имаш нужда от помощ или просто от някого можеш да разчиташ на тях. Картината се смени и се видя в тоалетната как плаче. След миг обаче няколко момичета се бяха насъбрали около нея и тя се смееше на приказките им. По лицето на Ели се появи усмивка. Неприятното чувство, което се таеше в стомаха й през целия ден изчезна заменено от щастие и голямо облекчение. – Това се нарича приятелство, едно от петте най-важни неща в живота на човека. – Кои са другите четири?-попита Ели с все още затворени очи. – Другите четири...ами да видим. Здраве... щастие... семейство... приятели... илюбов. -с тези думи майка й я положи на леглото. Елинай-накрая отвори очи. – Стана късно, миличка. Лягай си. Утре те чака вълнуващ ден! -Тя прегърна дъщеря си, целуна я по бузата и тръгна към вратата. Там й се усмихна.– Лека нощ, Ели! – Лека нощ, мамо!-Чу се затваряне на врата. Ели премигна. В ума й проблесна картината за препълнената с деца класна стая. Тази картина вече не я плашеше, а и вдъхваше увереност, че всичко ще е наред.Тя започна да брои на пръсти. „Здраве, щастие и семейство, имам ги. Остават ми приятел и илюбов“. – Някой ден, мамо, ще имам и петте! Обещавам!-прошепна тя и се унесе в спокоен сън.


ñòð. 7

Първият плаващ град в света В Тихия океан, недалеч от бреговете на остров Таити, след 2 години се планира построяването на първия в света плаващ град, който ще разполага с всичко необходимо. Ако подобен план ви се струва прекалено амбициозен, съветваме ви да се запознаете по-обстойно с днешния материал.Правителството на Френска Полинезия е подписало договор с института Систейдинг в Калифорния, който предвижда началото на строителството на град през следващите 2 години.Този план може да ви се стори доста амбициозен, но неговите разработчици смятат, че частично независимите градове може да се превърнат в идеално място за нов начин на управление и агротехнически методи.В продължение на последните 5 години специалисти от Систейдинг, заедно с основателя на PayPal Питър Тил, са разработвали дизайна на постоянни иновационни плаващи населени пунктове.Такъв проект, по мнението на разработчиците, ще постави началото на изпълнението на „8 морални задължения“: да се обогатят бедните, да се излекуват болните, да се нахранят гладните, да се почисти атмосферата, да се живее в хармония, да престанат войните, да се снабди целият свят с енергия и да се построят плаващи населени пунктове.Френска Полинезия включва в себе си 118 острова в южната част на Тихия океан. Местното правителство е заинтересовано от проекта, тъй като покачването на нивото на водата ще провокира изчезване на островите.В договора са указани 2 основни пункта, които организаторите са длъжни да изпълнят, за да се разреши строителството: 1. Проектът трябва да се отрази положително върху местната икономика; 2. Плаващият град не трябва да вреди на околната среда.Освен това проектът трябва да бъде одобрен от Франция. Плаващият град ще бъде снабден с ферми, медицински центрове и изследователски лаборатории, а също така и с електроцентрали, които

ще произвеждат енергия по екосъобразен начин.Строителството на всяка платформа се оценява на 15 милиона долара, а целият проект възлиза на 167 милиона долара.Целият град ще представлява мрежа от 11 правоъгълни и 5 петстранни платформи. Всяка една от платформите ще бъде дълга 50 метра, а сградите и жителите ще бъдат защитени с 50-метрови странични стени.Всички платформи ще бъдат изработени от укрепен цимент, способен да издържи през следващите поне 100 години. Сградите ще бъдат на 3 етажа с тераси.Предвидено е в новия плаващ град да живеят между 250 и 300 души.Ще има морски биолози и инженери, специалисти по аквакултура, юристи по морско право, лекари-изследователи, служба по безопасност, инвеститори, специалисти по околна среда и деятели на изкуството от цял свят.По време на бури хората на платформите ще бъдат по-добре защитени от тези на земята.По думите на работниците от института, хората в плаващия град ще могат да си избират правителство. Така, ако има няколко плаващи града, всеки един от тях ще има собствено правителство.Към 2050 г. институтът планира да бъдат създадени няколко платформи, а след това и няколко съединени помежду си платформи, способни да поберат десетки милиони хора, живеещи в описаните идилични мегаполиси.

Японци искат да прокопаят тунел до мантията на Земята Проектът ще даде първи досег на човечеството с вътрешността на планетата под земната кора Японски учени от агенцията за проучвания на водите и Земята JAMSTEC започват амбициозен проект. Те искат да прокопаят тунел, който да стигне до мантията на Земята, съобщава CNN. Досега човечеството не е стигало толкова дълбоко в Земята. Това ще е първият път, когато то слиза под земната кора. Подобен експеримент ще даде много информация за процесите под Земята и как се е формирала кората. Също така ще има повече данни за движението на тектонските плочи и земетресенията, което е особено важна информация за Япония. Допълнителен интерес представлява и проучване дали

има някаква форма на живот толкова дълбоко в земната кора. През септември т.г. учените ще анализират района около Хавай. Той е избран като едно от трите места, които може да са подходящи за прокопаването на тунела. Другите две са водите на Коста Рика и Мексико. И трите места са подводни, защото океанската кора е около два пъти по-тънка от тази на сушата. Въпреки това, изкопът ще трябва да е доста дълбок. Той ще се направи от кораба Chikyu, който специализира в подобна дейност. Ще са необходими тръби с дължина около 4 км., само за да се достигне до дъното на океана. След това учените изчисляват, че

ще има около 6 км. кора, която трябва да се прокопае преди да се стигне до мантията. Целта на проекта е да се прокопае и поне 1 км. в самата мантия. Преди да започне всичко това обаче предстои доста дълга подготовка. Учените първо трябва да изберат най-подходящото място за прокопаването на тунела. След това трябва да се намери и финансиране в размер на 542 млн. долара, които са необходими за реализирането на проучването. Японското правителство е осигурило част от финансите, но ще са необходими още много средства. Учените смятат, че ще могат да започнат с реалното прокопаване най-късно през 2030 г.


ñòð. 8

Бебета животни, които разтапят всички сетива

Искам, когато животът ми премине като на лента пред очите ми, гледането да си струва

Всички животни крият своето очарование и с добротата си намират начин да умилят сърцето ни. Но когато са още бебета, те са най-сладки и мили. Ето как изглеждат някои от най-сладките животни на планетата, когато са новородени.

Природата е наистина удивителна, щом е сътворила тези прекрасни невероятни същества...

Умно устройство за каска ще показва кога водачът на мотор спира BrakeFree е умно устройство за каска за мотоциклетисти, което играе ролята на трета стоп светлина. С помощта на светодиоди технологията позволява на водачите зад мотоциклета да видят, че скоростта му намалява. Светлинният сигнал е видим както при слънчево време, така и при наличието на мъгла. Концептът съвсем не е нов, но при BrakeFree не се изисква връзка между мотоциклета и смартфона на водача. Сензорите в каската засичат автоматично кога моторът спира и активират светлинния сигнал. Освен че използва спирачките, системата разпознава и

намаляване на скоростта с помощта на двигателя. „В BrakeFree сме заложили някои от новите напреднали технологии за производство, използ-

версални каски на пазара. Прикрепването към повърхността им става с помощта на магнити. За направата са използвани материали, които

„Не искам да се обърна назад и да си дам сметка, че съм пропилял живота си“. Така 33-годишният ирландец Джони Уорд описва мотивацията си да посети всички 197 страни в света. „Чувствам, че наистина живея живота си“, споделя той. Ирландецът прекарва последните 10 години в обикаляне по света. Този месец той успява да постигне целта си да посети всички страни на планетата. Норвегия е последната държава в списъка му. Сега Джони се опитва да получи официално признание от Рекордите на Гинес като най-младия човек, обиколил всички страни по света. По време на 10-годишното си странстване по света той е арестуван два пъти, хоспитализиран в 20 страни, става свидетел на престрелки и военни конфликти. Поставя си за цел да обиколи света през 2006, след като е заминал с еднопосочен билет за САЩ. През първите пет години успява

да преживее, преподавайки английски език. Пред следващите години той стартира блог за пътувания, с който успява да си докара над 1.5 млн. долара. В момента притежава дигитална медийна компания. „Бъдете честни със себе си! Признайте какво наистина искате от живота. И следвайте тази мечта! Ако искате да работите от 9 до 5 от понеделник до петък в продължение на 50 години, направете го. Но бъдете наясно, че вие сте те зи, които с а направили този избор“, подчертава Джони. И обяснява, че ще продължи да пътува до края на живота си. Следващата му цел е 80-дневно пътуване от Белфаст до Банкок без да лети със самолет. Междувременно събира средства за училищно оборудване и изграждане на игрище за деца бежанци от Мианма в Северен Тайланд чрез проекта GiveBackGiveAway. Economy.bg

Âåñ­òíèê “TEEN’S PAPER” - ÌÅ­Ñ ÅЧ ­Í Î ÈÇ­Ä À­Í ÈÅ, ÏÎ ÈÄÅЯ ÍÀ ÄÈ­Ì È­Ò ÚÐ ÍÈÊ­Ë Å­Í Î Èç­äà­âà: Êëóá „Ìëàä ïè­ñà­òåë” êúì Í× „Ðî­äè­íà 1860” Ñòà­ðà Çà­ãî­ðà, ïðåä­ñå­äà­òåë Äî­ðà Èëèå­âà Àä­ðåñ íà ðå­äàê­öèÿ­òà: ãð.Ñòà­ðà Çà­ãî­ðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áî­ðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg

вани от компании като Audi и BMW. Предлагаме продукт, който свети по-ярко, но в същото време е по-тънък от всички останали“, разказа индустриалният дизайнер на BrakeFree Technologies Иън Дън. Формата на устройството пасва на повечето уни-

правят BrakeFree водоустойчив. Теглото на модула е 170 грама, а захранването идва от батерия с капацитет 2600 милиамперчаса. С един заряд BrakeFree може да остане в работен режим в продължение на 8 часа.

http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äè­ìè­òúð Íèê­ëå­íîâ

Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò ÊËÓÁ „ÌËÀÄ ÏÈ­Ñ À­Ò ÅË” ÍÀ­Á È­ÐÀ ÍÎ­Â È ЧËÅ­Í Î­Â Å È ÑÚÒ­ÐÓÄ­Í È­Ö È ÇÀ ÂÅÑ­Ò ÍÈÊ TEEN’S PAPER


Turn static files into dynamic content formats.

Create a flipbook
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.