ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 71 / 2019 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀ ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
ИЗПИТИТЕ ПО НАЦИОНАЛНОТО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ В ДЕСЕТИ КЛАС НЕ СА МАТУРИ За първи път в края на учебната 2019/2020 година ще проведе задължителното външно оценяване по български език и литература и математика в 10 клас. То ще включва материал от 8-и до 10-и клас включително. Външното оценяване беше въведено с новия закон, с който гимназиалното образование се разделя на два етапа, а първите ученици по новата програма ще завършат 10-и клас през 2020 година. Всички ученици, които в момента са в 9-и клас, подлежат на това външно оценяване, обясни по БНР Евгения Костадинова, директор на дирекция „Съдържание на предучилищното
и училищното образование“ в МОН. Тя посочи, че изпитите по националното външно оценяване в 10-и клас не са матури и няма да попречат на учениците да получат свидетелство за завършен първи гимназиален курс за разлика от зрелостните изпити, които са задължителни за получаване на средно образование. Национално външно оценяване се провежда в края на 4-и, 7-и и 10-и клас и просто измерва нивото на усвояване на знания в края на всеки етап, каза Костадинова. Продължава на стр. 2
Нарисува от снимка: София Николова – 11 клас – Национална търговско-банкова гимназия гр. София
ИЗПИТАНИЕ ЛИ Е ТАЛАНТЪТ? Кевин Месрин Ферхад Един от любимите ми вокалисти на световната група „Бийтълс“ беше казал, че талантът е способността да вярваш в успеха. Успехът обаче, изисква много труд и постоянство, а вярата е може би просто е центърът на всичко това. Всеки път, когато постигам моя цел и съм положил
много труд, разбирам, че успехът си има цена. Колкото е по- голям успехът, толкова е по- голяма е и цената. Зависи, колко сме готови да платим. Казват, че с талант всичко се постига, но трябва отдаденост и лишения, които трябва да се комбинират с таланта, за да постигнем мечтания успех. Всеки от нас носи своите присъдидарби, заложби и талант. Има и такива, с повече от една „присъда“, които не са рядкост и имат по няколко таланта. Върви им и по рисуване, и по математика. Предполагам, че не е много лесно да прецениш, кое се явява като по- силен талант и него да развиваш. Сигурно е голяма битката между талантите, когато човек е с много таланти. Трудно се прилага това, което вече имаме. Продължавана стр. 2
ñòð. 2
ИЗПИТИТЕ ПО НАЦИОНАЛНОТО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ В ДЕСЕТИ КЛАС НЕ СА МАТУРИ Следва от стр. 1 В рамките на националното външно оценяване в 10-клас задължителни са изпитите по български език и литература и по математика, по желание учениците могат да се явят на изпити по чужд език и информационни технологии. Според Ко стадинова е добре учениците да се явят и на допълнителните изпити, защото това ще даде въ з м ож н о с т в с в и д е т е л с т в ат а з а завършен първи гимназиален етап да бъдат записани и тези резултати. При чуждия език това може да стане, ако резултатът от изпита е над 60% от общия брой точки, а при дигиталните умения – при резултат над 50%. Това ще им даде възможно ст на следващия етап от образованието да имат сертифицирано ниво, добави тя. Изпитът по български език и литература ще включва те ст, въпро си с кратък свободен отговор и задача за създаване на текст, а този по математика ще е подобен – те ст, кратък
свободен отговор и аргументирано разписване на задача. Моделите на изпитите ще бъдат опове стени до края на сегашната учебна година. В удо стоверението за завършен първи гимназиален етап ще бъдат записани оценките, които учениците са получили през него при вътрешните оценявания, както и точките, получени на националните външни оценявания като процент от максималния брой. С оценките, получени на националното външно оценяване, учениците ще могат да кандидатстват в допълнителните паралелки за продължаване на образованието в 11-и и 12-и клас. Тези, които по някаква причина не искат да продължат образованието си, могат да се насочат към пазара на труда и да започнат работа, но във всеки един момент могат да се върнат в училище и да завършат средното си образование, по сочи още Евгения Ко стадинова. Дария Иванова
може да и не успееш, идват съмненията, за да пречат на успеха. След това идва разочарованието. Остава ти успокоението от формулата, че трябва да загубиш 10 пъти, за да
Идеята за младежко формиране в училището се ражда спонтанно през 1995г. като закономерен отговор на динамично протичащите демократични процеси в обществения живот. По своя тематичен характер дейностите в Клуба пряко кореспондират с наименованието му - „Калейдоскоп“. Множество широк кръг от инициативи,
задоволяващи интелектуални, културно-образователни, естетически, емоционални и други личностни интереси. Целта на Клуба е формиране на основополагащи норми и базисни умения за активна социализация, ефективно общуване, гражданска ангажираност, самостоятелност, активност, спечелиш веднъж. Може това веднъж рефлексия и ориентация в социалния живот; да е следващия път? Харе сва ми да формиране на универсални човешки доброправя мултимедийни презентации, да се занимавам с роботика и информационни технологии. Многократно съм участва л в състезания, губил съм и понякога съм печелил. Това, ко ето ми дава кураж е, че знам, че независимо от резултата, аз мога да правя това, което ми харесва. Сила е талантът, която постоянно ни следва, защото я носим в нас. Винаги ни предизвиква да се изявяваме, да бъдем по- целеустемени, детели се явява основополагаща цел при по- отговорни и реши- реализирането на цялостната дейност на телни. Това предизви- Клуба. Утвърждава се равнопоставеността, кателство- т а лантът, екипно ефективната дейност, културата на изисква много т руд, диалога и общуването. В Клуба членуват 25 саможертва и отдаденост, за да ни ученици. Координатори са г-жа Корнелия Тодорова и г-ца Халиме Сунаева– препоповеде по пътя на успеха. Кевин Месрин Ферхад, 16 г. даватели по БЕЛ. Председател - Нехсат Хасан, Английска Езикова Гимназия ученик от 11. клас „Гео Милев“- Русе
ИЗПИТАНИЕ ЛИ Е ТАЛАНТЪТ? Следва от стр. 1 Човек трябва да се пребори със своите притеснения, страхове и нерешителност. Когато знаеш, че имаш талант, че си дал всичко от себе си, а
МК „КАЛЕЙДОСКОП“ ПРИ СУ „СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ - С. САМУИЛ Е СВОЕОБРАЗНА ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ ТАЛАНТИ В УЧИЛИЩЕТО
ñòð. 3
КОЛКОТО И ДА СЕ РАЖДАТ ХОРА, ТОЛКОВА ЩЕ ИМА ПОТРЕБНОСТ ОТ ИЗКУСТВО Орхан Исмаил – художник и директор на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ община Самуил.Завършил е художествен профил Хуманитарна гимназия в Разград, после специалност изобразително изкуство в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Той е автор на паметника в центъра на селището на цар Самуил. Има изложби в Европарламента в Брюксел, Разград, Стара Загора и в София. Участвал е в бианалета в чужбина. - Какво е мястото на СУ ,, Св. Св. Кирил и Методий‘‘ в село Самуил сред другите средни учебни заведения в Разградска област? - Училището е оная обществена институция, която не позволява на хората да изпаднат в незнание за обичаи, нрави, опитност, език, култура от предните поколения. То дава на хората смисъла да продължават напред, защото открива какво е постигнало човечеството и какви цели си е поставило занапред. Училището - учи, възпитава и обучава. То е колективен орган на обществото, за да може младото поколение да приеме опита и мъдростите на предните и да товари своето настояще и бъдеще. Един ден това обучаващо се младо поколение ще стане възрастно и ще направи същото - ще предава чрез училищата си опитана идващите млади потомци. - Според Вас каква е ролята на МК ,,Калейдоскоп“ за развитието на учениците? - В нашето средно училище има будни деца, които не се отказват в името на мързелуването от това да учат повече и да преоткриват повече, чрез срещите си и интересни общественици и творци. Това са учениците от нашия младежки клуб ,,Калейдоскоп“. Вижте предишни членове на клуба къде а вече - учат и са станали пълноценни граждани и зрели млади хора, управляващи своето настояще и съдба в днешните условия на криза и трудности. Но са не забравяме и учителите, които дават стимул и са двигател на този клуб. Те също трябва да бъдат признати и да им се окаже нужното уважение за тази възрожденска работа. - Вие цените срещите със съвременни творци, какви отзиви получавате от учениците в това отношение? - Срещите с различни хора дават на младите да се сравняват и да си избират по какво си приличат с гостите и как да постигнат в перспективите си подобни успехи. Без да си постави човек цели в близкото или далечно бъдеще - няма как да стигне някъде. Нали и капитанът на кораба, който тръгва от пристанището - си е поставил цел - знае накъде е
тръгнал и коя ще е крайната точка на акостиране. Учениците му благодарят, че ги подкрепям в инициативите, Родителите също с а доволни, че имат възможност за по- разширено творчество в работата си с децата и свобода. - Като гледате децата и днешното поколение оптимист ли сте за бъдеще? - Да! Аз съм оптимист. Имало е винаги трудни времена и сблъсъкът между поколенията. Но винаги младите да успяват да поемат кормилото на живото и да станат достойни граждани на времето, в което живеят. Всяко поколение с неговото си време. Аз вярвам в младите. - Вие сте един от най- добрите художници в Лудогорието, oт какво се
вдъхновявате? Кои са Вашите музи? - Вдъхновява ме природата на Лудогориете. Силата на родния край ме привлича, като че ли с магнит. Дава му сили също като оня герой от гръцката митология, който като стъпил на земята и има невероятна сила Атлас, мисля че се казваше. Стъпвам ли по земята на Лудогорието - ще творя винаги със свои сили и вдъхновение. също така съм признателен на хората от Лудогорието, защото виждам тяхната мъдрост да живеят заедно , независимо от различията си вбит култура, етнос и религиозна на-
соченост. Заедно живеене винаги ми е било пример за разбирателство между хората и за тяхното добро бъдеще. Затова обичам хората и за тяхното добро бъдеще. Затова обичам хората на Лудогорието. Също се вдъхновявам и от семейството си. То ми дава спокойствие и съм щастлив със задружността ни и обичта между нас. - Кога започнахте да се занимавате с рисуването? Какво е усещането? - Рисувам, откакто си помня. Така е и с моя брат близнак, който също е художник. Художник е и нашият баща, който вместо да ни учи на занаяти и професия, за да изкарваме като пораснем пари - ни възпитаваше в красота и любов към света около на си на изкуството, наречено изобразително. Научи ни да съчетаваме цветовете. Научи ни, че няма значение как ще се съчетаят цветовете. Има значение какво изразяваме. Благодарен съм на детството си и на родителите си за свободата, която са ми давали. - Можете ли да си представите живота без изкуство? - Не! Животът без изкуство е безсмислен.Още от най- древна история знаем, че първобитните хора са рисували по стените на пещерите. Пеели са и са танцували. Не може да се живее само, за да ядем, да спим и да продължим поколенията Трябва душата да съхрани с красота - а това е изкуство. Колкото и да е раждат хора, толкова ще има потребност от изкуство. - Определете мястото на българското изкуство. И какво искате да пожелаете на младите хора? - Мястото на българското изкуство е било винаги сред световните големи представители на изкуството. Ние можем да се гордеем с нашите големи имена като Никола Ганушев, Владимир Димитров- Майстора, Светелин Русев. Я се сетете още за Боянската църква. Там какво е - изкуство- ренесанс преди още в Европа да се заговорила за това. Пожелавам на младите първо здраве, а след това успехи, да открият своите вдъхновители, да пазят вдъхновителите си, да се вдъхновяват от тях и те един ден да бъдат вдъхновител. Въпросите зададе: Нехат Хасан Сътрудник на вестник „Teen’s paper“
ñòð. 4
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „РОДИНА 1860“ На 25 ма рт 1 8 6 0 г. д ва д е с е тина буд ни с т а ро загорц и о с ъ щ е с т вя ват з а р од ил ат а с е пре з 1858 г. ид ея да с е о с н о ве ч и т а л и щ е в гра д а ни. Пре з 1883 г. с е създава „У че н ол юб и во д руже с тво“ , а пре з 1900 г. с е о сн овава Кул ту р н о - п р о с ве тно д руже с тво „Те атъ р“ , ко ето с е о бя вя ва з а п р а во п рие м ник на „ Уче нолю б ивото друже ст во “ и н а ч и т а лищ е то в „ Же л е зник “ . Пре з 1943 г. д руже с т во „Те ат ъ р “ с е пре им е нува в На род но чи т а лищ е „ Род и н а “ . С и с торият а и д е йно с тт а на чи т а ли ще „Родин а “ с а с вър з ани с ъ зд а ва не то и ра звит и ето н а Д р амат и ч е н т е ат ър „ Ге о Мил е в“ , на пъ рват а и звън стол и ч н а о п е р а - Дъ ржа вна опе ра Ст а ра За гора, н а Ре г и о н а л н и я и с то риче с к и м узе й и Друже с твото н а п и с ат е л и т е в г р а д а ни. По н а с тоящ е м д е йно с тт а на чит а л ищ е то е н асочен а к ъ м р а з в и т и е и о б огатява не на кул турния ж и вот н а Ст а р а З а го р а и р е г иона . Дне с в на род но чи т а ли ще „Родин а - 1 8 6 0 “ р а б отят: Библ иоте ка „ Род ина “, Музика лна школа, Езикова школа и Школа за изобразителни и з ку ства , ка кто и 8 л ю б ите лс к и форма ции, 6 клуба и 1 р а б от и л н и ц а : См е с е н хор „ Род ина “ , Младежка те ат ра лна студия „Сцена 99“, Вока лна студия „Усмив к и“ , Ф ол кл о р н а ш кола „ Жа ра ва “ , Те ат ра л но с туди о за ю но ш и „ Ф а н т а з и о “, Ба л е тна ш кол а , Д е т с к и т ан ц ов съ ст ав „ З а го р ц и “ , Д е т с ко кук ле но-те ат ра лно студи о „Сл ъ н ч и ц е “ , К л уб за бъ лга рс к и на род ни т а н ц и „Загорци“, Клуб „Млад пис ател“, Д ет ски клуб „Приятели н а к н и г ат а “ , К л уб „ Са ха д жа йога “ , Хатха йог а клуб „Санто ш а “ , К л уб „ Ха рм ония“ и м об илнат а кули н арн а р абот и л н и ц а з а зд р а во с ловна хра на E VIAs Kitchen. Пр е з 2 0 1 7 г. ч и т а лищ е „ Род ина “ е орга ни затор и съ о р г а н и з ато р н а 1 3 ма щ а б ни прояви с на цио н а лен и между н а р од е н ха р акте р, под к ре пе ни от Об щ и н а Ст а-
ра Загора. В тях с а в зели участи е около 2 7 0 0 ду ши . За ц ялат а 2017 годи н а люби телски те форма ц и и н а Н ародн о чи т а ли ще „Роди н а-1860“ с а орг а н и зи р а л и и ли в зели участи е в 131 п рояв и – 5 межд у н а р одн и , 23 н ац и он а лн и , 24 общи н ски и 79 с ме стен ха р а кте р ,
Младежка театрална студия „Сцена 99“ от разен и в рег и он а лн и я п ери оди чен п ечат, те л е ви зи и и елект рон н и меди и , а Б и бли отека „Роди на “ н а 4 5 4 п рояв и - общо 585 п рояв и за 1 годи н а. През 2017 година съставите на читалището са доне сли 33 отличия и награди, като доказателство за отличнат а дей н о ст н а школи те и люби телски те формац и и . Н ародн о чи т а ли ще „Роди н а“ е н о си тел н а н а г р а дат а П очетн а и н сти туц и я н а Ст ара Загора п о п овод 1 4 0 - го ди шн и н ат а н а чи т а ли щето.
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ:
КЕВИН МЕСРИН ФЕРХАД Е РОДЕН В ГР. ДУЛОВО, ОБЛ. СИЛИСТРА
Ученик е в 10 „г“ клас в Английска езикова гимназия „Гео Милев“- Русе. Кевин участва в Национален младежки конкурс за есе втора поредна година и е носител на първа награда за есе на турски език На VI-ти национален младежки конкурс за есе 2018 г. с международно
участие „Приятелството в нашия свят“, организиран от Община Стара Загора, НЧ „Родина 1860“, клуб „Млад Писател“ и вестник “Teen’s Paper”. През 2017 година е награден за есе на турски език на Националния младежки конкурс на тема „ Общуването в моето ежедневие“. Членува в Младежки парламент към Общински Младежки домРусе, където участва в различни дейности, благотворителни и доброволчески инициативи. Като ученик в трети клас е награден със Златна грамота за най- висок резултат в състезанието по български език, организирано от Сдружение на учителите филолози „Любословие“. Посещавал е детски танцов ансамбъл за фолклорни танци „Дуловчанче“, гр. Дулово. През 2015г. чрез конкурс е
избран за участие в Детски Космически Лагер “Space Camp Turkey” в Измир, Турция, където е преминал едноседмична програма за обучение в областта на астрономията, роботиката, астро- физиката и биологията. Национален финалист и победител на Регионалния кръг на Състезанието по правопис на английски език „Bulgarian National English Spelling Bee” през 2016. С изявен интерес към информационните технологии, Кевин е награден за второ място, раздел „Презентация“ на Национален кръг на състеазнието по информационни технологии „IT Знайко“, проведен през 2017 в Пампорово. През свободното си време поддържа гейминг Youtube канал, свири на саз (струнен музикален инструмент) и пиано.
ñòð. 5
ПИСАТЕЛЯТ КОСТАДИН КОСТОВ Той е роден на пети август в София. Завършва Факултета по журналистика към Софийския университет и веднага започва да пише за редица списания и онлайн сайтове. Бил е част от екипа на списанията „ELLE“, „Кенгуру“ и „Мениджър“. Както и в сайтовете: lentata.com и iwoman.bg. Носител е на голямата награда
за публицистика на фондация „Васа Ганчева“. През свободното си време обича да чете, да помага на животни в нужда или просто да пътува. Мечтае един ден да издаде книга с детски приказки! Костадин Костов участва в Първия конкурс за оригинална приказка организира от НЧ“Родина 1860“ и се представи достойно.
Гора Вълшебница и нейните сестри - Музика и Поезия приказка Ема мразеше чай. Не го харесваше нито топъл, нито студен. Сигурно поради тази причина, всеки следобед точно в 15.00 часа, майка й организираше чаено парти, на което малката Ема трябваше да присъства. Този следобед обаче нещата се развиха по коренно различен начин. Денят започна зле още от сутринта: -Няма да облека розовата рокля с лилавите панделки, вече не искам да съм принцеса!- проплакваше Ема, докато майка й решеше дългите й руси къдрици. -Всеки ден казваш, че искаш да бъдеш принцеса, аз от къде да знам, че вече си се отказала?тъжно отговори майка й, като продължаваше да води борба с косата. - Отказах се, отказах се. Сега искам да стана моряк! -Момиченцата не стават моряци. Можеш да избираш между принцеса, кралица, херцогиня… хм, хайде дори и баронеса. Обаче моряк тотално отпада от списъка!- важно, важно изреждаше майка й. -Не, казах ти. Ще стана моряк. Искам синята рокля на белите точки. Без панделка, моряците не носят панделки. – продължаваше да упорства четири годишното дете, силно убедена, че както винаги желанието й ще бъде изпълнено. След като направиха общ компромис: бяла рокля със синя панделка, майка и дъщеря продължиха деня малко по-спокойно, докато не дойде време за обяд: -Мамо, господин Томпсън къде е?-попита Ема и започна да се провира под маси и шкафове, за да открие сиво-черния си котарак, който имаше лошия навик да изчезва винаги, когато наближаваше времето за чай. -Сутринта го видях, докато закусваше. Сигурно пак е излязъл на обичайната си разходка. -Той излиза само с мен, мамо. Никога сам. Трябва да го намерим. Господин Томпсън не знае пътя до дома и може да се изгуби в гората. - сълзите започнаха да се появяват в големите кафяви очи на Ема. -Не се притеснявай, красавице. Той ще дойде, винаги идва за вечеря. – отговори майка й, докато подреждаше масата за обяд. –Освен това утре е твоят рожден ден, няма как Господин Томпсън да пропусне тортата! -Да, така е. – помисли си Ема- Господин Томпсън, никога не би отказал торта. … Чаеното парти се оказа по-неприятно от друг път. Приятелките на майка й обсъждаха различните новини, които са дочули в града. Пиеха
много чай и следяха внимателно поведението на Ема. Тя трябваше да седи изправена, да се накланя леко, само докато пие чая и в никакъв случай да не прекъсва възрастните. Детето имаше възможност да се намеси в разговора, само ако е попитано и да отговори с кратки изречения в правилна глаголна форма. -Скъпа Ема, днес чух една доста неприятна новина- обърна се към нея една от приятелите на майка й, госпожа М. - научих, че искаш да станеш моряк!? -Моряк ли?- стресната от своята дрямка се разбуди и госпожица Фло, - Момиченцата не стават моряци. Можеш да избираш между принцеса, кралица… -Не, аз ще стана моряк и точка!- прекъсна я Ема- Мама вече ми каза възможностите, но аз избрах да бъда моряк. -Възмутително! -Скандално! -Невъзпитано! Изредиха в хор дамите. -Ема, казах ти, че не трябва да прекъсваш възрастните. Хайде, ходи да си играеш зад къщата, докато стане време за вечеря- остро нареди майка й. Непослушното момиче напусна партито намусено. Всеки път така ставаше. Стараеше се да се държи добре, но дамите никога не я разбираха, както и майка й. Ема тръгна зад къщата, но обичайната игра с куклите и се стори безинтересна. -Ще намеря господин Томпсън!- реши спонтанно тя и се отправи към гората. Русото момиченце никога не беше влизала преди в забранената територия. Майка й казваше, че там живеели страшни духове, които може ли да я вземат в тяхната къща, а там роклите били само в един цвят, а кукли не можело да присъстват. Това ужасяваше малката Ема, защото какъв би бил този свят, ако дрехите са ти еднообразни?! Въпреки това, господин Томпсън беше по-важен и тя трябваше да го намери! -Господин Томпсън, господин Томпсън- започна да го вика Ема- Покажи се, скоро ще стане време за вечеря, след това ще си играем, а утре имам рожден ден. Господин Томпсън, ще има торта!!- не, нищо не се получаваше. Котката я нямаше. Ема продължи по-навътре в гората, където пролетното слънце грееше по-слабо, а дървета правеха такава сянка, че все едно беше нощ. -Господин Томпсън, вече сериозно ще се разсърдя. Обеща, че ще бъдеш послушен, знаеш как трудно те спасих, след като преди време подгони една мишка. Не знам дали мама ще бъде толкова
добра и този път, когато разбере къде сме.- продължи своите опити да намери котката тя. Ема не знаеше колко време е вървяла, но точно когато усети умора, чу малко по-навътре в гората шум. Сигурно е той, помисли си тя, и измина още няколко крачки навътре. Тогава попадна на най-чудната гледка. Насред гората имаше огромна маса и четири красиви стола. Върху масата човек можеш да открие торти, пасти, кремове, кроасани и дори масленки, полети с шоколад. Това наистина беше като Рай. Три от столовете бяха заети от най-странните госпожи, които Ема беше виждала. -Добър ден малка госпожице, какво те води в нашия дом?- попита една от дамите, висока жена с гарваново черна коса и голяма бяла усмивка. –Не сме те виждали до сега? -Нормално да не си я виждала, хубавите хора могат само да се чуят, а не да се видят. Същественото е невидимо за очите- бърза я прекъсна друга дама, с къдравочервена коса и прекрасна рокля в жълто. – Ела миличка, представи ни се. -Запознанството е път към приятелството, а приятелството е всичко!- изрецитира третата дама, която беше руса и ослепително красива. -Ъъ, здравейте!- изненада се от появата им Ема и загуби и ума, и дума. -Скъпа, не използвай „ъъ“, не звучи красиво- прекъсна я последната дама.- Думите са създадени, за да ни радват. -Съжалявам. Кои сте вие?- бързо се отърси от шока тя. -Ние ,скъпо дете, сме повелителките на горатазапочна да разказва първата дама- Аз съм Гора Вълшебница и съм откривателка на природата. Това са моите сестри Музика и Поезия. А ти коя си? -Аз съм Ема, приятно ми е! -Какво си открила Ема?- попита Поезия и си отчупи от единия кроасан- Човек е човек, ако открие нещо. -Нищо не съм открила…- тъжно отговори малкото момиченце и погледна в земята- Аз дойдох да търся котката си, господин Томпсън. Виждали ли сте го? -Мило дете, ела седни. Гласът ти е радост за моите уши- въодушевено заговори Музика- Седни на празния стол и ни разкажи симфонията на своя живот. -Каква симфония, Музика?! Момиченцето търси котката си. – намеси се възмутена Гора Вълшебница- Не, душичке. Не сме виждали котка. Преди време оттук мина един елен, но едва ли ще ти е от полза.
Продължавана стр. 6
ñòð. 6
АНА НАНЕВА: ОТ МАЛКА ОБИЧАМ ДА ПИША, ДА ТАНЦУВАМ И ВЯРВАМ В ЧУДЕСАТА няколко. Защото обичам да пиша. Когато ме боли, когато съм щастлива, когато съм напрегната, когато съм влюбена или не знам какво искам… просто да си изясня… тогава пиша. Още дори преди да се науча да чета и пиша, аз пак съчинявах, а после майка ми разказваше на учителките в градината и те ме караха да
рецитирам пред другите деца. И така започнах отново да пиша. И отново благодаря, дори формално, когато всеки ден отивам на работа в Център по сугестопедия „Благодаря“. И сега съм тук, сред вас, в този гостоприемен клуб! Благодаря!“
Списък с книгите, които съм превела: от български на английски език • Жана Веселинова, Малката ягодова фея, CreateSpace Independent Publishing Platform (Amazone.de), 2017 „Родена съм в Стара Загора. От малка обичам да пиша и да танцувам. Вярвам в чудесата. Звучи ясно и логично, но нищо от това, което ме доведе тук, не беше нито едното, нито другото. По-скоро зигзаг от решения, вълнения и малко чудо. Дори началото беше по средата. Съзрях го, когато бях на 25. Драматичен обрат в живота ми ме накара да се замисля за пътя, който бях избрала и начина, по който живеех. Първата ми стъпка беше да си върна радостта и пътят ми направи рязък завой назад към детството, когато много, ама много исках да съм гимнастичка. Записах се на танци, а малко по-късно и на класически балет и ревизирах мечтата си. Разбрах, че всъщност цял живот съм искала да бъда балерина! Осъзнах го късно, но все пак съм благодарна, на съдбата и на г-жа Снежана Дескова, че вече десет години имам възможността да изживявам тази мечта. Тя ме промени, изгради, разчупи, изпълни с красота и любов и ме освободи. Почти едновременно с първата мечта, започна да се сбъдва и втората. Като печалба от тотото – случайно и ненадейно – се появи възможността да превеждам филми. Обожавах тази работа! Гледах приключенски риалити предавания, впечатляващи филми на големи компании и ставах част от тях! Хората, с които работех по филмите, бяха прекрасни и много ме подкрепяха. Благодарна съм, че ги срещнах! Малко по-късно, благодарение на близка моя приятелка, започнах да превеждам и книги. Нещо, което дори не бях сънувала, че може да се случи именно на мен. В представите ми дотогава това беше работа само за богоизбрани. Но някак си, колкото повече получавах, толкова по-малко ми беше. Нещо ме стягаше, нещо напираше да се освободи… И реших да се освободя напълно. Минах на свободна практика. Обучих се като преподавател в един от най-хуманните методи за преподаване, методът на сугестопедията, който развива въображението и отключва скритите резерви на личността. Но се оказа, че действа не само на учениците, но и на учителите. По време на обучението бях разтърсена от невероятни емоции, които ме върнаха отново назад във времето, този път в тийнейджърските години, когато най-добрият ми приятел беше дневникът. Всъщност имам
от английски на български език • Томи Грийнуолд, Наръчник на Чарли Джо Джаксън за повишаването на оценката, Artline Studios, 2016 • Лиза Чани, Chanel: Животът ѝ отблизо, A&T Publishing, 2015 • Томи Грийнуолд, Наръчник на Чарли Джо Джаксън как да не четеш, Artline Studios, 2015 • Шани Петрофф, Дяволита: На татко малкото ангелче, Artline Studios, 2013 • Даниел Смит, 100 места, които никога няма да посетите: Достъпът – строго забранен! (глави 52-77 и 90), A&T Publishing, 2013 Списък с някои от преведените от мен филми: • Завръщане на острова на Ним, Universal Pictures International UK, 2013 • Любовта е опиат, 20th Century Fox, 2011 • Живот и дълг, Стефани Блек, 2009 • Черно Злато, Марк Франсис и Ник Франсис, 2009 • Легендата за пияния майстор, Чиа-Лян Лиу, 2009 • Животът на студенокръвните, еп. 2, Би Би Си, Природонаучен отдел, 2008 • Големите надежди, еп. 2-4, Би Би Си, 2008
Гора Вълшебница и нейните сестри - Музика и Поезия От страница 5 -Не, не търся елен. Само котката си. – отговори Ема и се втренчи в трите дами- А вие какво правите тук? -Ние живеем тук!- дружно отговориха те. -Сами в гората?- учуди се детето и започна да ги гледа с по-голямо уважение.- Не се ли страхувате? -Не, мила. От какво? Аз мога да правя вълшебства, сестрите ми владеят две от най-големите изкуства в този свят. Няма от какво да се страхуваме. -Аз не мога да правя нищо- жално отговори момичето. -Как така не можеш?! Всеки може да прави нещо- важно се намеси Гора Вълшебница. – Да видим …изпей ми нещо. -Гълъбчееее, гълъбчеее, къде си гълъбчезапя Ема. -Не, не спри!- провикна се Музика и подскочи от масата.- Добре, мила. Съжалявам. Явно не можеш да пееш. Тогава измисли някакъв стих! -Ъъ..едно дърво скача, скача ли едно дърво. После спря да скача то, едно дърво… -Не, не. Скъпа, моля те.- тъжно се обади и Поезия.- Не можеш и с това да се справиш. -Момичета, момичета. Оставете детето.
То е малко, не го измъчвайте.- Намеси се авторитетно Гора Вълшебница.- Миличка, а вярваш ли в чудеса!? -Дааа- радостно се обърна към нея ЕмаВярвам в чудеса. Вярвам, че ще стана моряк, ще обиколя всички морета, ще намеря злато, ще го раздам на гладните, а господин Томпсън ще бъде до мен, за да ме пази! -Ето, момичета. Щом Ема вярва в чудеса, значи тя няма нужда от друго. Вълшебствата са най-голямото богатство. Ако вярваш в тях един ден можеш да пееш, да цитираш поезия или да станеш моряк- радостна се обърна към другите Гора Вълшебница. Другите две дами заедно започнаха да аплодират сестра си. -Благодаря, дами. Сега обаче трябва да тръгвам. Стъмва се, а мама ще се притесни. -Довиждане, малка Ема. Отбий се някой път да пием чай!- весело я изпратиха те. Няколко часа по-късно, когато Ема си беше вече в леглото, а Господин Томпсън доволно спеше в краката й, тя се замисли за трите сестри: Може би са прави, аз вярвам във вълшебствата. Един ден ще пея, ще пиша поезия и ще преплувам морета, помисли си тя. Да, но първо трябва хубаво да се наспя, а утре имам рожден ден. Чудесата винаги се сбъдват, когато хубаво си се наспал!
ñòð. 7 Георги Борисов Ангелов е роден на 01.07.1968 г. в град Първомай, Пловдивска област. Завършва История във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор на поетичните книги: „Езикът на здрача” (1997), „Монолог на Кортес” (1998), „Ненамерени хроники” (2000), „Зимна трева” (2002), „Ариергард” (2003, номинирана за наградата „Пловдив”), „Жерав над снега” (2007, изд. „Захарий Стоянов”), „Опорна точка” (2007, изд. „Захарий Стоянов”), „Ненамерени хроники” (второ издание, 2010, „Литературен свят”; трето разширено и допълнено издание 2013, ИК „Хермес”), „Премълчаното” (2014, „Светулка 44”), „Друга свобода” (2014, „Светулка 44”), „Тристишия” (2014, „Светулка 44”), „Епицентър” (2014, „Светулка 44”), „Пепелище” (2017, „Фльорир”), „Солта на земята” (2017, „Фльорир”). Член на Съюза на българските писатели (СБП). Негови стихове са публикувани в националния печат, в антологии и сборници, превеждани са на руски, английски, турски, сръбски, френски, испански език. Превежда от руски език. Главен редактор на електронното списание „Литературен свят”, излизащо от 2008 г. Носител на годишната литературна награда „Ергосфера” (2014), Националната литературна награда „Божидар Божилов” (2014), Националната литературна награда „Пеньо Пенев” (2018).
Георги Ангелов
СРЕДНОВЕКОВНА ГРАВЮРА
***
Изкачвах, изкачвах протяжната дървена стълба… Отдолу площадът шумеше - бездънна река. А горе, наметнат с качулка, безлик и безмълвен, палачът приглаждаше нежно топора с ръка.
Попитат ли ме имам ли зора, която ме огрява мълчаливо – ще им отвърна, че една гора ме вика постоянно като жива; а чудната Давидковска река, която някога съм прекосявал, пак искам да разплискам със ръка – по дяволите, смърт, върви тогава!; че моят ненаситен поглед бе от детство пълен с багрите на залеза и аз познах природа и небе не само от добрия дядо Вазов… Зора ли имам, питате? Та тя ме гря от образа на Богородица, от татковия глас преди смъртта: „Не се събирай никога с отродници!” Зора си имах – бе „Достойно ест.” На Левски песента. Във светлината му разбираш колко твоят интерес е малък пред съдбата на приятеля. И на България. До днес приел съм само тази светлина пречистена. Търсете в нея български темел. Опорна точка. И последна истина. БАЩА МИ „С чистата мисъл върви и Христос да те пази.” – беше ми писал в последното твое писмо. „Стой надалече от гняв, не допускай омраза…” Гледах плика със досада – познато клеймо. Но тъй се оказа, че нищо тогава не знаех, просто нищичко, татко, до твоята смърт не разбрах. Кой да ми каже, когато очаквал си края, че вече ме чака коварен житейски пердах, но трябва мъжът да понася и пир, и тояга; че с труд и молитва животът ни двойно сладни; а пот да проливаш над черната угар е Благо; че „метъл” и Библия са несъвместими величини.
Исках всичко да чуя, да видя, но нямаше смисъл. По дънера гномчета виеха лудо хоро. Колене в ешафода опрях със едничката мисъл да замахна по шумно-ехидната ложа с око. Те навярно видяха и в миг замълчаха мъжете. Спря ръката на краля, монетите вече раздал, и увисна във въздуха, както провисват въжета, омърсени със прах от чудовищно остър метал. Не помолих за нищо. Дори и вода не поисках. Бе настъпил денят ми, а значи и Седмият ден. И не чух нито мъжкия вик, нито женския писък, нито ангела, кацнал високо и тихо над мен. И когато желязото, бяло от злъч, се надвеси, ни за бунта си мислех, ни за сана си, ни за жена там, до стълбата, плачеше дрипаво русо детенце то не биваше още да гледа такива неща. ИВАЙЛО Отивам си. Зад мене, самозвания, войската не върви във боен ред. И Дунавът от ледове скован е. А Търнов - от болярите превзет. Отдалечава се брегът - разделя ни… Отекват с гняв копитата, а аз довчера цар, сега отново селянин, проклинам мълком и мълча на глас: „Когато други дойдат утре, питам ви, и вредом кост под меча им хрущи, дали ще ви заварят честни, питомни, стаили дъх зад дъбови врати? Дори и да залоствате вратите си ще видите в руините поломени сред шепота на хиляди „Отричам се!” горят златотъканите ви спомени.
Кой да ми каже, че Вазов и Димчо остават вградени в темела на вечния български дух, а постмодернистите, дето чета, са си плява… Казвал си, татко, но аз съм се правел на глух.
Тогава ще се сетите за „лудия”, за непрокопсалия селски цар, но пак ще оцелеят подло юдите, превърнали България в пазар.
Потъвах, потъвах в измислени плитки води и се давех накрая на Дунав с нехайство познато, когато ти шепнел си: „Сине, защо се роди толкова късно… А аз се прибирам в земята.”
Върти се кървавата колесница с лъжите ви - към близкия си край. Тогава - смърт. Какво, че не е рицарска, а в стана на пияния Ногай…”
ñòð. 8
ТИЙН ИДОЛИ И ОНЛАЙН ЗВЕЗДИ С НОВАТА УЕБ КОМЕДИЯ „УБИЙ ПРОФЕСОРА“ Новият комедиен уеб сериал на 7Talents „Убий професора“ завладява зрителите . Форматът проследява историята на група младежи, които случайно се оказват по едно и също време в празната сграда на университета, в който учат. Кастингът за комедийния уеб сериал е истински фурор, който събира на едно място звезди като брат“ и мистъри уеб сериала „Килерът“), тийн идола Иван Тишев (актьор и музикант, Доби Тафкова (актриса, модел, инфлуенучаствал в първия БГ уеб сериал „Не така, сър и супер звезда от най-обсъжданото уеб
реалити за 2018 г. – Instaqueen , с близо 60 хлд. последователя в социалните мрежи, актрисата Анелия Мангърова и Георги Димитров (режисьор на хитовия уеб сериал „Следвай ме“), който влиза в ново амплоа и този път застава пред камерата. Всичко започва, когато четиримата герои – Филип (Иван Тишев), Тереза или още позната като Ийзи (Анелия Мангърова), Албена (Доби Тафкова) и Къци (Георги Димитров) се запознават по абсурден начин. Независимо от различията си, те незабавно се превръщат в група с обща цел – отмъщението. Всеки от тях има своята причина да мрази професора и да иска да му даде урок, но с какво точно е заслужил той тази омраза? И наистина ли целта оправдава средствата…дори и абсурдните такива?
ЛЮБОПИТЕН ВЪПРОС С ЛЮБОПИТЕН ОТГОВОР Всички знаем наизуст имената на планетите в слънчевата система, но обяснявал ли ни е някой някога откъде идват те? Някои от вас сигурно знаят отговора на този любопитен въпрос, за останалите вашия денонощен учител ще разясни в детайли. Още от дълбока древност хората са наблюдавали небето и движещите се по него обекти. Ето защо не е изненада, че планетите от слънчевата система всъщност са получили имената си от римската и древногръцката митологии.Меркурий, която се намира най-близо до слънцето, носи името на римския бог на търговията. Венера идва от богинята на любовта и красотата в Древен Рим. Предполага се, че е получила това наименование, защото свети много ярко на небосклона и вечер изгрява първа. Марс е бил богът на войната в римската митология, което дава добро обяснение защо червената планета от слънчевата система носи това име. Синият цвят на планетата Нептун буди асоциации с вода и не е никак случайно, че именно Нептун е името на древногръцкия бог на моретата и океаните. Сатурн носи името
В ИЦ ОВ Е В затвора. Пред инспекторска комисия директорът посочва един от затворниците и обяснява: - Той е нашата гордост. Когато постъпи при нас за първи път заради кражба, беше абсолютно неграмотен. Ние го научихме да чете и да пише. - А сега защо е тук? - За… фалшификация на документи. *** Снощи питам едната дъщеря: - Как ще завършиш срока? - Нали все повтаряш, че най-важното е да сме живи и здрави! - отвърна ми лукаво тя.
на римския бог на земеделието, а Уран – на древногръцкия бог на небето. Най-голямата планета в слънчевата система, Юпитер, е кръстена на главния бог в римската митология – пръв сред боговете и властелин на света.Интересен факт е, че Земята е единствената планета, която не носи името на бог. Ако искате да научите и други интересни факти чрез нашите видео уроци, не пропускайте да се регистрирате в Уча.се, ако още не сте го направили. Âåñòíèê “TEEN’S PAPER” - ÌÅÑ ÅЧ Í Î ÈÇÄ ÀÍ ÈÅ, ÏÎ ÈÄÅЯ ÍÀ ÄÈÌ ÈÒ ÚÐ ÍÈÊË ÅÍ Î Èçäàâà: Национален клуб „Ìëàä ïèñàòåë” êúì Í× „Ðîäèíà 1860” Ñòàðà Çàãîðà, ïðåäñåäàòåë Äîðà Èëèåâà Àäðåñ íà ðåäàêöèÿòà: ãð.Ñòàðà Çàãîðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áîðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg
http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äèìèòúð Íèêëåíîâ
Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò ÊËÓÁ „ÌËÀÄ ÏÈÑ ÀÒ ÅË” ÍÀÁ ÈÐÀ ÍÎÂ È ЧËÅÍ ÎÂ Å È ÑÚÒÐ ÓÄÍ ÈÖ È ÇÀ ÂÅÑÒ ÍÈÊ TEEN’S PAPER