ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 62 / 2018 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀ ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
ТРЕТИ МАРТ 1878 година
Освобождението на България от турско робство Трети март означава отговорност към историята, съвременността и бъдещето на България
Опълченците на Шипка Иван Вазов, 11 август 1877
Кушията Трети март Трети март ни събира. В една човешка длан. Някога ни е разединявал. Може би е бил прав Бенковски да обича народа си, като го снизхожда. Май няма друг начин да обичаш такъв народ. (Според Достоевски няма друг начин и Христос да обича човеците.) Още по-малко да го поведеш. Бенковски е първият велик манипулатор на народната душа. Той я яхна като муле, възседна я като седло, но не за да му е меко на дупцето, а за да я превърне в ат. И препусна хвърковато да освобождава същат а т ая ибрикчийска душа. А като я освободи, да скочи от коня и да я пусне да
галопира на воля. Ние още не можем да развеем волни перчеми. Нямаме ни своя върховна воля, ни свой връх Вола. Седим и слушкаме радио. И гледкаме телевизийка („Великолепният век“, през който са обръщали децата на „българската майка юнашка“ в еничари майцеубийци). Юзди (където з-то май е излишно) ни запират; букаи – не букви.. По Националното радио ни пускат само редактирани Чинтулови песни: вместо „противу турци да вървим насреща“ хорово ни глушат с „против вразите…“. Сакън, да не обидим някогашния поробител! Продължава на стр. 2
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. Продължава на стр. 2
ñòð. 2
От стр. 1
О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: „Търчете! Тамо са раите!“ И ордите тръгват с викове сърдити, и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: „Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!“ При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. „България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!“ Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. „Грабайте телата!“ някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! Иван Вазов, 11 август 1877
Кушията Трети март Следва от стр. 1 Още сме роби. Не сме строшили оковите. Така на националния празник в главата ни се сблъскват като бойни кавалерии мисли за величието на българския дух и за вечното му самосъжаление. Всичките ни гениални духове са хокали народа. Като любимо чедо. Само Левски успя да му говори благо на неговия си език. Затова е толкова особено нещо Апостола на свободата. Остават броени дни до Трети март. Защо тъкмо тази невесела дата е избрана за наш празник, е загадка, тъмна като в санстефанско задкулисие. Повечето българи жаждаха за национален
празник да се обяви 24 май. Дали рожденият ден на тогавашния президент Желю Желев – 3 март, не изкуши суетата му, когато подписваше указа, няма как да разберем. Но ви желая да сте горди с рода и историята на нашата древна държава, пълна с несметни богатства. И да се чувствате като едно от тези богатства! Несметно, макар и насметено да аргатува на чужди господари и под чергата… или самара. Не се обезценявайте. Георги ВЕНИН поет, писател, публицист Член на Съюза на българските писатели Варна
ñòð. 3
За насърчаване на професионалното образование ще бъдат намалени езиковите и математическите паралелки От следващата година в средните училища в някои градове паралелки, за да се стигне до пренасочване на ученици в най-вероятно ще бъдат намалени профилираните паралел- професионалните гимназии. Мярката се извършва на местки, т.е. езикови, математически и природо-математически но ниво в координация между регионалните управления на образованието, общините и бизнеса, но се подкрепя и от просветното министерство. Първият такъв случай е във Враца, където по думите на образователния министър Красимир Вълчев на парламентарния контрол в петък се очаква да бъдат намалени профилираните паралелки в СУ „Христо Ботев“ и ППМГ „Академик Иван Ценов“. Причината – досега в училищата се откриват повече паралелки, отколкото са учениците след седми клас, и така професионалните остават незапълнени. Според депутата от „Воля“ Слави Нецов обаче родителите протестират и искат запазване на една от паралелките в СУ „Христо Ботев“. Наблюдаваната тенденция е, че след седми клас учениците масово предпочитат езикови и математически гимназии и тъй като се откриват повече паралелки, отколкото има нужда, професионалните остават празни.
Колко е важна медийната грамотност на децата за безопасността им в интернет Днес над 120 държави по света отбелязват за 15-а поредна година международния Ден за безопасен интернет. Целта на инициативата, станала вече глобална, е да се обединят Снимка: freeimages.com институции, организации, бизнес и гражданско общество и чрез различни инициативи и кампании да се заостри внима- ученици от начален и среден етап на образованието. нието към необходимостта да се полагат още повече общи За да се привлече вниманието и участието на родителите усилия за превръщането на дигиталния свят в по-безопасна в развиването на дигитални и медийни умения у децата, се и полезна за развитието на децата среда. предлага и план за среща за дискусия с родителите, също с приложена презентация и покана за участие в срещата. За постигането на тази цел ключово значение има развиваДнес по традиция ще се състои и награждаването на нето от най-ранна възраст на дигитално-медийна грамотност най-добрите дейности, проведени от обучени през 2017 г. и умения у децата. За развиването на тези умения трябва от Центъра за безопасен интернет киберскаути. Наградените да помагат възрастните – семействата и образователните тази година ще са от 79 СОУ „Индира Ганди“ в София, ОУ институции. В България днешният ден е с фокус върху „Яне Сандански“ в Пловдив и ОУ „Проф. Иван Батаклиев“ от Пазарджик. Децата и медийната грамотност Главна тема на събитието ще бъде различаването на вярна от невярна и подвеждаща информация и комуникация в инТази цел обедини 14 български организации в Коалиция за тернет. По нея ще дискутират представители на институции медийна грамотност, част от която е и Национална мрежа за и организации от Обществения съвет за безопасен интернет, децата. Заедно с Центъра за безопасен интернет те са подгот- младите хора от Младежкия панел към Центъра за безопасен вили различни кампании и инициативи в рамките на Дните интернет, киберскаути, учители и родители. Ще бъде орг ан и зи ран и в и деомо ст с уч а с тн и ц и в на медийната грамотност, които ще продължат до 17 март. Една от главните инициативи е национална кампания по ц ен т ра лн о ев роп ей ско съби ти е за Д ен я за бе зо п а с е н училищата, насочена както към учениците, така и към тех- и н терн ет в Ст рас бург п од ег и дат а н а ев ро коми с а р я ните родители. За целта Националният център за безопасен п о въ п р о с и т е н а ц и ф р о ват а и ко н ом и ка и ц и ф р о во интернет разработи презентации и планове за занятия с обще ство М ари я Габри ел.
ñòð. 4
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ:
Тодор Владжалиев от гр. Хасково и Дивна Сомова от гр. Казанлък Дивна Сомова е родена в гр. Казанлък на 11 юни 1999 год. Тази година завършва ППМГ „Никола Обрешков“ в родния й град. От малка се увлича по рисуването и затова усилията и мечтите й са насочени в областта на изобразителното изкуство. Има намерение да продължи образованието си в чужбина.
Тодор Владжалиев е на 17 години и е роден във Варна. Обича да казва за себе „морско чадо“. От десет години живее и учи в град Хасково – ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ с профил информационни технологии и английски език. Непосредствено след пристигането им в Хасково родителите му го записват в театралната школа с ръководител Румяна Георгиева. И още от първия момент му харесва и продължава досега.
ЕДИН ВЪПРОС
МЛАДИТЕ АКТЬОРИ ОТ ХАСКОВО
ДВА ОТГОВОРА
Театралната школа при Младежки център гр. Хасково започна своя 26- ти творчески сезон. Основан от неговата ръководителка Румяна Георгиева през 1992 година и е започнала само с шест деца, а в момента работи с деветдесет и шест талантливи момчета и момичета. Ръководителката не веднъж е казвала, че акцентира върху българска драматургия, защото счита,че малките театрали трябва да познават най-добре българското, преди да прочетат например Шекспир. Те са участвали на много фестивали, наградите вече не се побират в репетиционната зала и имат реализирани много младежки театрални обмени в Европа и Азия. Румяна Георгиева : За мен е много важно да работя с новите човечета в школата по тяхната подготовка по култура на говора, сценична реч и всяко дете, посещавало школата поне една година, да има личен репертоар, включващ стихотворения, басни, монолози, откъси от проза и няколко диалога. И да може спокойно да се справя с всички зададени етюди и нормално сценично поведение.
На снимката:Тодор Владжалиев, Ани Касабова, Тони Тотов, Любомир Христов в спектакъла „Магията на любовта“ – авторски спектакъл на Театър „Арлекин“.
Рисунка: Дивна Сомова
Според тебе талантът има ли възраст? Дивна Сомова : Всички сме родени с малко семенце талант, скрито дълбоко в стомашната кухина; желанието ни му позволява да достигне до сърцето, а от там страстта и усилията го подхранват. Няма възраст. Важно е само какви грижи полагаме за това семенце, защото то ще цъфти успоредно с нашето душевно и естетическо израстване. Тодор Владжалиев : Талантът има възраст, но е въпрос на избор, дали ще помогнеш на таланта си да се развие. Можеш ли да постигнеш някакъв успех без подкрепата на родителите си, независимо колко си талантлив? Дивна Сомова : Недоверието и липсата на интерес от страна на родителите могат да изсушат почвата, но не и семенцето. Сърцераздирателно е да не усещаш подкрепата на най-важните за теб хора, но може би е и твое задължение да ги убедиш в истинността на желанията ти, а в крайна сметка – няма родител, който да не се радва на успеха на детето си. Ако има желание, има и начин. Тодор Владжалиев : Не знам. Моите родители ме подкрепят и се радвам, че нямам представа какво е от другата страна. Получавал ли си подкрепа от своите учители, когато си се представял добре на сцената или в училище? Дивна Сомова : Да. Успехът на един ученик в голяма степен е огледален образ на усилията на учителя. Похвала от авторитетна фигура, на която се възхищаваш, е и като малък десерт, за който бягаш на пътеката 2 часа. Тодор Владжалиев: На двете крайности
са. Някои се радват при всяка постановка, други - с упрек ми напомнят толкова често, че съм актьор, че и да искам не може да ми излезе от главата. Как мислиш – сегашното образование на достатъчно добро ниво ли е, за да бъдеш подготвен за живота? Дивна Сомова : Аз съм строго против „утопичната“ идея на повечето ученици за една свръх профилирана система. Нагласата ни към самото училище е грешна. Никой не може да те подготви за живота – това не влиза в работата на учителя. Като цяло, не можеш да се подготвяш или да чакаш нещо, което реално се случва сега. Човек е достатъчно адаптивен, за да се справя и сам. Наистина не харесвам да ходя на училище, но не намирам нищо съществено, което непременно трябва да се промени в програмата. Тодор Владжалиев: Нивото е дъно, но реално те подготвя за живота. Прости хора – цял живот. И накрая едно пожелание към младите хора, които все още не са решили как да запълват свободното си време, ако имат такова? Дивна Сомова : Нямам пожелание, а съвет – започни. Останалото е лесно. Започни едно нещо, прави нещото, прави го добре. Нека е продуктивно, но не е и нечувано да преуспееш само играейки Dota на компютъра. Важно е да си доволен от труда си накрая, няма нищо по-хубаво от това да осъзнаеш напредъка си и как всичко става по-лесно, как можеш и още. Как семенцето се превръща в ябълкова градина. Тодор Владжалиев: Намерете време и пространство за себе си, тъй като цял живот ще бъде точно с този човек. Интервюто осъществи най-младото попълнение на клуб “Млад писател“
ñòð. 5
Надежда Радева ПОЛУНОЩ Идва, идва часът. Полунощ е. Неминуемо идва часът. Всяка нощ се докосват стрелките да удари часът като нож безпощаден... И днес се превръща във вчера... Само миг - за секунда едничка и започва денят с друга дата. Знам - за същото време издъхва човек, но се ражда тъй също и някой...
* * *
ДОКАТО ТЕ НЯМАШЕ... Докато те нямаше, научих много неща: да вярвам и да се съмнявам, да бъда силна, да се боря, да мога да се радвам на малките неща... Да не се втурвам презглава напред, да се взирам в себе си, да искам... и да казвам „не“. Научих кои неща са ми скъпи. Научих се да оправям леглото си сутрин, да пия вино, да се скитам... ... дори да заспивам сама! Мислех и да се науча да обичам, но Теб те нямаше...
Намалили поведението на учениците, които поднесли цветя на венчавката на Антон Страшимиров После до гроб пътят на писателя е постлан само с бодли, отбелязва негов възпитаник Неотдавна разказахме как Антон Страшимиров зашлевил шамар на казанлъшкия кмет, който му търсил сметка защо писателят писал слаб на сина на големеца. Историята е описана в първия януарски брой на в. „Казанлъшка искра“ за 1938 г. от някогашния Страшимиров ученик Стефан Ат. Шопов. В следващия б р о й н а с т а р ат а газета отпреди 80 години обаче друг ученик на писат е л я – н я ко й с и Петър Каменаров, твърди, че любимият им учител по литература всъщно ст не бил уволнен баш заради по с егателството му върху кметската буза, а по-скоро поради това, че ударил ле сница на свой възпитаник от трети прогимназиален клас, задето нещо не харе сал краснописа му. А н т о н С т р а ш и м и р о в н е е у в о л н е н в е д н а г а . То в а е п р е д ш е с т в а н о о т с л е д с т в и е и р е в и з и я н а р а б о т ат а м у в к л а с а , и з въ р ш е н а о т с п е ц и а л н и я м и н и с т е р с к и
п р ат е н и к И в . П е е в . Напускайки Града на гюловете, той заминава за Видин. Там, както отбелязват биографите му, по време на сказка среща втората си съпруга – Стефка Симова, също гимназиална учителка. Тя е щерка на един от видинските големци, който, като научава за връзката им, забранява на наследницата си да дружи „някакъв си пришълец и беден драскач“. Това не трогва Страшимиров, който отвлича любимата си, а и тя много се не дърпа, тъй като самата е изкушена от стихоплетството. Двамата заедно пристигат в с. Шипка, където казанлъшките граждани се стичат да ги по срещнат с цял керван от файтони. А ученици причакват с букети от рози любимия си бивш даскал в Хашката кория. В деня на венчавката на Стефка и Антон тези ученици пак поднасят на новобрачнвата двойка венци и букети – направо в квартирата им в „Кулата“. Няма да порярвате обаче какво се случва впоследствие с тези гимназисти – учителският съвет намаля с по една единица поведението им! Семейство Страшимирови прекарва медения си месец именно в Казанлък, както отбелязва Каменаров: „през май, когато розите цъфтяха и вдъхновяваха и писателя, а по сле до гроб пътят му бе по стлан само с бодли“! И наистина той зарязва даскалуването и се включва в четата на Яне Сандански. По сле участва като редник в Балканската война, а през Междусъюзниче ската и Първата световна война отново е на фронта – този път като военен коре спондент... Но това вече е друга история. Автор: Диана Славчева
ñòð. 6
ДАРОВАНИЯ, КОИТО РАДВАТ СТАРА ЗАГОРА
Танцовата школа „Илин и Ели“ е позната с това име от съвсем скоро на старозагорци. Допреди няколко месеца Илин Велев и Елена Найденова са тренирали танцьорите на Лока Денс. Двамата треньори са преоткрили себе си чрез латино танците и са намерили своята половинка. Днес те гордо заявяват, че танците продължават да бъдат тяхно вдъхновение и една голяма част от ежедневието им. От колко време се занимавате с латино танци? Илин: Преди шест-седем години мой приятел ме заведе на тренировка по латино танци. Започнах съвсем случайно, а след две години срещнах и Елена. Елена: Аз също започнах съвсем случайно, преди четири години. Никога преди това не бях танцувала. Започнах с цел да спортувам, но по-късно осъзнах, че салса, бачата и кизомба са танците, с които трябва да се занимавам. Какви групи водите и как протича една тренировка? Имаме начинаеща група, средно напреднала и напреднала група. Има дни, в които ги смесваме, за да има положителен ефект върху танците и за да се създават контакти между хората. При нас идват много различни личности – с разнообразни интереси и професии. Тренировката трае около два часа. Започваме със загрявка, а след това и с фигури. В салсата те са доста разнообразни и много интересни. Повтаряме ги и така се запомнят лесно. Коя е тайната за лесното научаване на тези танци? Салса, бачата и кизомба не са сложни танци. Има няколко стъпки, при салсата са горе-долу три. От там нататък всичко е фигури. Научават се доста бързо. Повечето хора се стресират, когато започнем да обясняваме по-сложни стъпки, но всичко се свежда до
натрупване, постоянство и най-вече – желание. То винаги е на първо място. Имате ли конкуренция в нашия град? Да, имаме конкуренция и не се притесняваме да го изречем на глас. Започнахме да тренираме заедно, но поради определени обстоятелства се разделихме. Все пак, ако нямаме конкуренция, няма как да ставаме по-добри. Кога за първи път се качихте на сцената? Илин: Качих се на сцената, когато бях още начинаещ танцьор, но и до днес си спомням за първата си изява с усмивка. В крайна сметка това е адреналин, напрежение, което всъщност после се превръща в една приятна емоция. И разбира се – все още има притеснение, когато ни повикат на сцената. Кой е най-съкровеният ви спомен, свързан с тнаците? Елена: Аз съм щастлива, че влязох в залата, че се запознах с партньора си. Спомени създаваме всеки ден и за всеки един има място в нашите сърца. Запечатват се в нас и ни зареждат с нови сили за напред. Особено много обичаме времето, което прекарваме, когато пътуваме. Това се случва доста често и съзнанията ни са пълни с прекрасни емоции и спомени. Може би създаваме най-ярките си такива, когато всички заедно отиваме на фестивал. Смехът, въодушевлението на хората около нас са нещата, които повдигат духа ни. Каква е магията помежду ви? Нашият танц е съвкупност от близост, хармония, синхрон, себеотдаване и любов. Магията е проста: любов, приятелство и разбирателство, съчетани в танц. А какво е усещането с други партньори? Когато танцуваш с различни партньори, имаш възможността да се докоснеш до друг стил и начин на танцуване, както и да усетиш различен вид емоция. Всичко е опит, било то и танците с различни танцьори. Танцова школа „Илин и Ели“ успявала ли е да събере и други влюбени? Да, танцът е едно голямо вълшебство, което преди всичко е подходящ начин да срещнеш любовта. Кое е вашето най-високо постижение в танцовата сфера? За нас най-важното нещо, което сме постигнали е, че успяхме да запалим толкова много хора по латино танците, че успяхме и успяваме да споделяме опита си с хора, които искат да се научат и че ги зареждаме с позитивизма си. Най-голямото удоволствие
е, когато ги виждаме щастливи и доволни от постигнатите резултати. Кои са вашите любими латино изпълнители и танцьори? Безспорно наши любими танцьори са Атака и Алемана. Стилът им на танцуване ни вдъхновява. Имахме възможност да се докоснем до тях, да присъстваме на техен урок по бачата и определено спечелиха сърцата ни във всяко едно отношение. А относно изпълнителите, много зависи от нашето настроение. Харесваме песните на Ромео Сантос, Дани Джи, Йоди Фокс и много други. Предпочитаме да слушаме бачата, но нямаме любими песни. Звученето им е идентично и всички са много красиви. Какви участия Ви предстоят? Ние пътуваме из цяла България. През два месеца сме някъде. Сега предстои фестивал в Боровец. Интересното е, че те нямат състезателен характер и всичко е на базата на уроци. Повечето фестивали продължават около три дни. Състоят се, както казахме, от уроци и партита – това е най-забавната част. На уроците обменяме опит, идват много известни инструктори, от които ние се учим. Ходим на много места и винаги е интересно и различно. Смятате ли, че у нас тези три танца – салса, бачата и кизомба са уважавани и имаме ли учебно заведение, където се преподават? Не смятаме, че са толкова популярни, колкото ни се иска. В Благоевград има такъв университет, където се подготвят инструктори по танци, но няма специална латино паралелка. Единствено се преподават в школи. Като цяло в другите градове тези танци са доста популярни. В София, Пловдив има много клубове и там са много уважавани. Треньорите не винаги са професионалисти. Повечето се учат, както ние, ходейки по фестивали. Пък и в днешно време и интернет много помага. Какво бихте казали на младите, които не са се докоснали до латино танците? Истината е, че човек трябва да израсне за латино танци, защото съзнанието на младите хора в днешно време е насочено към други среди. Искрено бихме се радвали, ако успеем да докажем на младото поколение, че това е един страхотен начин за забавление и развлечение, а защо не – и един отличен старт в живота!? В този забързан и изнервен живот, който водим, искаме да пожелаем на всички да намерят отново място, хора или човек, който ги прави щастливи и ги зарежда с нови сили. Животът тече и е прекалено кратък. Уловете мига! Дария Иванова
ñòð. 7
NI.co. разбиват голите обещания в „Само на думи“
Новата година поставя своето стилно музикално начало с новия сингъл на NI.co. След успеха на „Да останеш тук“ през 2016 година Ники Николов, Кирил Диков и Влади Христов опаковат в ноти и визия „Само на думи“. „Идеята на парчето е да избягаме от голите обещания и ситуацията „едно се говори – друго се прави. Огледайте се: наоколо сякаш всички само празнословят, обещават, а делата са малко“, разказва
фронтменът на групата Ники Николов. Освен стилното съвременно звучене, характерен за NI.co. остава дълбокия смисъл в думите към песните. Преди две години, когато групата издаде „Да останеш тук“, текстът беше тема на есе за учениците в пловдивската френска гимназия, а самата песен се изучаваше в часовете по музика в софийски училища. „Много държим на текста. Аз винаги съм можел да пиша истории, литературата ми е силна страна“, споделя Ники. А като добавим и образованието по журналистика, може би няма нищо странно в това, защо темите в песните на NI.co. са винаги въздействащи и актуални. Както преди, така и за идеите в новите си проекти, групата се доверява изцяло на вокала си и мениджър Ники Николов. Текстът и музиката на „Само на думи“ са негови, като има участие и в аранжимента, направен съвместно с Дани Димитров от Deep Zone Project. Главната роля в режисурата отново е за Ники, като видеообработката е поверена на Павел Дюлгерски (Campa Records). Видеото прави своята промоция в новосъздадения YouTube канал на NI.co. Проектът е и първия, който Ники Николов продуцира самостоятелно, а „Само на думи“ е водещия сингъл от предстоящия втори албум на групата.
2CELLOS с премиера на видео към “CAVATINA”, сингъл от албума “Score” С повече от 150 хиляди продадени билета, инструменталното дуо 2CELLOS приключи изключително успешното си американско турне „SCORE“, което премина през 28 града. Дуетът отбеляза финала на американската обиколка с премиера на видеоклипа към сингъла “Cavatina”, част от последния им албум „SCORE“ (Вирджиния Рекърдс/Sony Music). Вижте видеото тук: https://youtu. be/nEYyhGidL44.
Момчетата обявиха, че “Cavatina” е последният официален сингъл от албума им. “Cavatina” включва основната музикална тема от американско-британската военна драма, превърнала се в класика на режисьора Майкъл Чимино – „Ловецът на елени“. Филмът излиза през 1978 г. и е с участието на мега звездите Робърт Де Ниро и Мерил Стрийп. Сингълът “Cavatina” е записан заедно с Лондонския симфоничен оркестър.
Рапърът Flex и танцьорът BallaN ни призовават да бъдем себе си във „Верен на мен“ Нашумелият през последните години рапър Flex и танцьорът Калоян Димитров-BallaN – финалист от последния сезон на риалити предаването „Фермата“, представиха пред меломаните съвместния си проект, озаглавен „Верен на мен“. В него те призовават хората да не предават себе си, да свалят маските и да бъдат такива каквито са, защото само тогава те могат да изживеят пълноценно своя живот. „Да бъдем себе си е важно, не само защото всички останали роли са заети, а защото това е единственият начин да бъдем щастливи и пълноценни. Няма маска, която можем да носим твърде дълго, без да ни отегчи или заболи. Няма роля, която можем да играем вечно, а ако сме достатъчно честни ще признаем, че в най-щастливите си моменти сме били свободни… да бъдем себе си“, споделя рапърът Flex.
Във видеото специално участие взима танцьорът Калоян Димитров-BallaN – финалист от последния сезон на „Фермата“. Хип-хоп танцьорът и влогър, известен под псевдонима Ballan печели прозвището „българския Джъстийн Бийбър“ заради приликата с неговия стил, а по време на риалити предаването печели и сърцата на публиката, като в техния вот на финала той е класиран на първо място. Именно във „Фермата“ Flex забелязва Калоян, който го впечатлява с непринуденото си поведение и достойното си представяне. Рапърът решава да го покани да се включи във видеото на „Верен на мен“, а хип-хоп танцьорът харесва проекта и приема да стане част от него. „Верен на мен“ е по музика на Flex, по текста работи заедно с D-zasta, а видеото е заснето от режисьорът Радостин Събев – Шошо. Проектът е представен в канала K.
ñòð. 8
НОВИТЕ ДОСТЪПНИ ГЕЙМЪРСКИ ДИСПЛЕИ AOC G90 ВЕЧЕ СА НАЛИЧНИ Специалистът при дисплеите AOC наскоро обяви нова серия достъпни геймърски монитори G90, която включва: 24.5-инчовите (62.2 см) G2590VXQ, G2590PX и 27-инчовия (68.6 см) G2790PX!
Отличавайки се с привлекателен 3-странен „безрамков“ дизайн и впечатляващ набор от възможности, включително FreeSync и честота на опресняване до 144 Hz, серията G90 демонстрира как един дисплей може да бъде едновременно стилен, с убедително представяне и достъпна цена. Чакането приключи, защото тези три модела вече са налични в магазините. Край на чакането Серията G90 на AOC прави смело обещание: способен геймърски монитор за част от цената. И трите модела са оборудвани с 16:9 Full HD (1920 x 1080) TN панели, FreeSync поддръжка, много кратко време за реакция от 1 ms и високи честоти на опресняване (144 Hz при G2590PX и G2790PX, 75 Hz
при G2590VXQ). Всичко това гарантира плавна игра без призрачни ефекти и насичане. FreeSync поддръжката подобрява отзивчивостта с поддържани GPU на AMD като синхронизира кадровата честота на графичния процесор с опресняването на екрана в дадения честотен обхват (30-75 Hz за G2590VXQ и 30-144 Hz за G2590PX и G2790PX). По този не се увеличава входното закъснение на сигнала, което обикновено е характерно за други методи като V-Sync, а същевременно се елиминират насичането и накъсването на образа. В допълнение, Low Input Lag режимът на AOC допълнително оптимизира бързината: видео сигналът пропуска голяма част от вътрешните обработки в монитора, което осигурява още по-непосредствено преживяване. Елегантен дизайн и съвременни спецификации за по-малко пари 3-странният „безрамков“ дизайн на серията G90 ги прави привлекателни за погледите и супер практични в същото време, което позволява лесно изграждане на конфигурации с няколко монитора. AOC са помислили и за здравето на потребителите, защото моделите G2590PX и G2790PX идват с ергономична стойка, позволяваща настройка по височина, завъртане, накланяне и обръщане на 90 градуса. Стойката може лесно да бъде
В ИЦ ОВ Е Бабата: – Еех, чедо, едно време каква музика слушахме! Т‘ва днешното музика ли е? – Бабо, това е миксера... *** – Ало, полицията ли е? – Да, кажете! – Искам да съобщя за изчезнал човек. – От кога го няма? – Вече три поста не ми лайква. – Да не са тъпички? – Не, един виц и две смешни картинки. – Писахте ли му на лични? – Да, мълчи. – А самият той поства ли? – Вече пет часа ни лайк, ни пост … – Разбрах, разбрах … дайте имена, пращам дежурен екип.
закачена и демонтирана за секунди без нужда от отвертка. Технологиите AOC Flicker-Free (предотвратяваща умора на очите) и AOC Low Blue Light Mode (срещу потенциално вредното въздействие на синята светлина) също допринасят в грижата за здравето на геймърите. Като допълнителна екстра G2590PX и G2790PX са снабдени с вграден USB 3.0 хъб. Искате още? Дори най-заклетите геймъри ще бъдат впечатлени от спецификациите на моделите от серията G90 и техните конкурентни цени. Но AOC може да предложи дори още по-високо ниво на параметрите в своята изключително успешна премиум геймърска лимия AGON. Геймърите, чийто мощни компютри могат да достигнат 144 или 165 кадъра в секунда при QHD резолюция, имат на разположение модела AOC AGON AG271QX (FreeSync) или AG271QG (G-Sync). Пристрастените към детайлите, които искат да изживеят игрите в кристално чиста 4K резолюция, най-добре да се насочат към модела AG271UG. Също в размер 24.5” и налични в магазините са светкавично бързите AG251FG (G-Sync) и AG251FZ (FreeSync) за FPS състезатели, които имат нужда от най-бързата обратна връзка при впечатляващата честота на опресняване от 240 Hz.
Âåñòíèê “TEEN’S PAPER” - ÌÅÑ ÅЧ Í Î ÈÇÄ ÀÍ ÈÅ, ÏÎ ÈÄÅЯ ÍÀ ÄÈÌ ÈÒ ÚÐ ÍÈÊË ÅÍ Î Èçäàâà: Êëóá „Ìëàä ïèñàòåë” êúì Í× „Ðîäèíà 1860” Ñòàðà Çàãîðà, ïðåäñåäàòåë Äîðà Èëèåâà Àäðåñ íà ðåäàêöèÿòà: ãð.Ñòàðà Çàãîðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áîðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg
http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äèìèòúð Íèêëåíîâ
Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò ÊËÓÁ „ÌËÀÄ ÏÈÑ ÀÒ ÅË” ÍÀÁ ÈÐÀ ÍÎÂ È ЧËÅÍ ÎÂ Å È ÑÚÒÐ ÓÄÍ ÈÖ È ÇÀ ÂÅÑÒ ÍÈÊ TEEN’S PAPER