ñòð. 2
УСПЕХЪТ Е В ГЛАВАТА НА ВСЕКИ ОТ НАС ИНТЕРВЮ С ЯНКО ЯНКОВ
Продължава от стр.1 - Вие сте млад човек, баща на три деца и имате поглед как живеят днешните млади хора. Но въпреки това искам да Ви върна малко назад във времето, когато сте били тийнейджър. Какви са били вашите мечти? Коя от тях е най-съществената и дали се е сбъднала тя? - Като малък аз живеех в обикновено работническо семейство в квартал „Зора“. Майка ми беше шивачка, а баща ми – шофьор. Не сме били бедни, но и не можех да си позволя много неща, които са имали мои приятели и други, които съм искал. Затова ми се наложи да работя от малък. Първата ми работа беше на 14 години -ходих да бера череши (смее се), след това – на 16 станах сервитьор и започнах да се издигам по стълбицата в ресторантьорския бизнес. За да постигнеш нещо в този живот, се иска неспирна и постоянна работа, а забелязвам, че повечето от младите сега ги мързи. Така няма да успеят. Мислят си, че като завършат висше и парите потичат сами. Аз до скоро бях само със средно образование. Образованието не е фактор за успех. Мечтата като дете ми беше да живея нормален живот, без да се лишавам от нищо, и децата ми също. Мисля, че засега съм го постигнал. - В много от вашите изявления споменавате, че сте един много щастлив човек. Не мислите ли, че щастието не идва само, а трябва да се извоюва, да се търси и добре да се брани? Според Вас как може да борим злобата и завистта, отчуждението, които засилено присъстват в обществото ни? - Всеки сам определя какъв ще му е животът. Каквито вълни изпращаш на хората и на вселената, такива ти се връщат. Аз съм постоянно усмихнат и весел човек, на никого не желая злото, даже напротив – помагам и на тези, които са ме нападали и обиждали. Когато се изпълниш с омраза, завист и злоба, не може да очакваш нещо добро и това ти спира растежа. Много е важно също да не се оплакваш, защото винаги може да стане и още по-зле, а и всеки да се замисли колко реално е зле… Това, че нямаш най-новия айфон или кола, или дрехи, не е причина
да се озлобяваш, да бъдеш нещастен и да търсиш вината в хората за твоето собствено положение. Просто намери начин да го промениш. Завистта, злобата и отчаянието са най-големият проблем в живота. Другото, което правят младите като грешка, са големите претенции. Не може да започнеш веднага като директор с 2000 лв. заплата. Със злобата и завистта не можеш да се бориш. Аз лично го изпитвам на гърба си от
доста време. Винаги ще има някой, който ще те мрази и обсъжда, и колкото повече израстваш в този живот, толкова повече ще стават тези хора. Единственият начин е да не им се обръща внимание, така им оставяте злобата и омразата в тях, а не я приемате. Пълно игнориране – това ги убива. Те всъщност не мразят вас, те мразят себе си и собствения си живот, затова не се занимавайте с тях, за да не проваляте и вашия. - Вярвате ли на хората като цяло? - Много труден въпрос. На хората не вярвам, много пъти съм бил предаван. Живота ми е показал, че всеки може да бъде пречупен и да те предаде… Затова и хората, на които разчитам, се броят на пръстите на едната ми ръка, но вярвам в доброто у хората, всеки човек, дори и най-лошия, ако подходиш с добро към него, се променя. Сега ще кажа нещо, което ще е за младите: Както за децата новината, че дядо Коледа не съществува е голямо разочарование, добре е да знаят от сега, за да не се разочароват после, като мен, че: Няма вечни приятели, има вечни интереси! – надявам се, че ще ме разберат правилно. - И отново да се върнем към тийнейджърските Ви години. Напоследък доста се говори и пише за агресията в училище и тя, за съжаление, е факт. Какво си спомняте от времето, когато Вие сте били в последния клас на средното си образование?
- Агресията винаги е съществувала. Просто сега се говори повече за нея и хората научават заради интернет. Преди просто не се знаеше. Аз съм завършил „мъжко“ училище – Механотехникума и там побоищата всяко междучасие си бяха нещо нормално. Организирали сме си и боеве между отделните училища. Всеки трябва да може да се защитава, дори от обща култура. Не се знае на какъв човек ще попаднеш. Разликата между тогава и сега е, че нямаше наркотици толкова свободно, а това вече води до ексцесии. Съветът ми към младите е: НИКОГА НЕ ВЗЕМАЙТЕ НАРКОТИЦИ ПОД КАКВАТО И ДА Е ФОРМА! Това не ви прави модерни и не ви издига в очите на вашите приятели, напротив – ставате жалки и смешни, а това ви прави уязвими. Не позволявайте да имате зависимости, ако искате да успеете. - Г-н Янков, трябва ли да говорим на младите за реалността, в която живеят? Да им се помага ли да изграждат у себе си чувство за отговорност и себеуважение, как да защитават интересите на града, в който живеят, да милеят за Родината си? - На младите хора много трябва да им се говори, но с това заобикалящо ги ежедневие по-скоро трябва да им се дава и личен пример. Няма какво да се лъжем, животът стана много труден и тежък в България. Ще оцелеят само тези, които се борят и не се предават. Поставяш си ясна и постижима цел и я следваш. Младите трябва да разберат, че никой не им е длъжен с нищо – нито държавата, нито обществото… И да не се изпълват с отчаяние и омраза, а сами да направят така, че да успеят. И това не се получава с високите оценки в училище, а с правилното поведение в живота. - И накрая, кой е най-важният съвет, който бихте им дали? - Никога да не се предават и да следват целите си. Дори и да се провалят първите няколко пъти – накрая ще успеят. Който се откаже, той е загубил. Никога да не предават семейството си и да го загърбват – каквото и да стане с тях, те (семейството) ще са единствените хора, които ще ги подкрепят, защото кръвта вода не става. Винаги да помагат с каквото могат на всеки, който е поискал помощта им. А НАЙ-ВАЖНИЯТ съвет от мен е: Не правете това, което не искате да ви направят. Всичко се връща в този живот рано или късно, ако не на вас, на децата и на близките ви. Благодаря за откровеността Ви. Димитър Йорданов
ñòð. 3
ТОЛЕРАНТНОСТТА ХАРМОНИЯ В РАЗЛИЧИЯТА Чували ли сте за Аманда Тод? Не се притеснявайте, ако не сте. Малцина знаеха историята й, докато не се случи най-лошото. Момичето от Америка. Когато е в седми клас, тя прави снимка на гърдите си за своя приятел. По-късно снимката обикаля социалната мрежа. Съученичките на Аманда започват да я тормозят – казват й, че е дебела и грозна. Момичето се мести в ново училище, но снимката и подигравките продължават да я преследват. Аманда прави два неуспешни опита за самоубийство. Третият път успява. Навярно ще кажете, че това е единичен случай, но нека погледнем статистиката тук в България. По последни данни в над 80 процента от училищата има подадени сигнали за агресия. Разбира се, тук не става въпрос само за физически, но и за психически тормоз. Говорим не само за вандализъм и насилие, но и за вербална агресия. Но по-важното е – защо се случва това и как да се преборим с проблема? Все пак училището е онази институция, където децата възприемат изключително лесно моделите на възрастните. Там те трябва да се научат да откриват хармония в различията, но на какво всъщност стават свидетели и кои са техните модели на подражание. За никого не е тайна, че медиите и в частност социалната мрежа са основен източник на информация за днешните тийнове. Там все по-често се откроява американският модел на образование, но наред с него и поведенческият модел. Всеки от нас е гледал поне един американски филм. Опитайте се да си спомните как изглеждат гимназиите там. Ще ви подскажа: Те имат строга йерархична структура. Малка група момичета или момчета се изявяват като лидери или дори господари и всячески малтретират съучениците си, които приемат като заплаха или дори тези, които кротко си стоят в ъгъла. Тази конфронтация остава умишлено „незабелязана” от учителите. Е, изглежда и нашите младежи приеха това за „готино” и насадиха този модел и у нас. Погледнете всички медийни проучвания. Вижте темите на предаванията по телевизията или филмите и сериалите, които гледат децата ви. Нима именно те не насаждат агресия? И на кое друго място, освен в училище да отпуснем напрежението? Защо да не избием комплексите си, удряйки или обиждайки различния, по-слабия, незрящия или сакатия? Само дето насилието над най-беззащитните не е израз на нищо друго, освен на собствената ни слабост, собственото ни неудовлетворение от себе си и безсилие да се изправим срещу личните ни проблеми.
И все пак, мили родители, най-учтиво се обръщам към вас и ви моля – не съдете децата си. Едва ли ще решите проблема като и набиете или им крещите. Напротив! Агресията им ще ескалира. Мили родители, замислете се. Нима проблемът не е именно във възрастните? Почти всеки в това общество е родител. Ваша задача е да наложите цензура върху медийните продукти, които предизвикват агресия, а защо не и върху са-
мите медии, които пропагандират подобни материали. Началото е вашата собствена автоцензура, а задачата е много проста – наложете същото и на децата си. И не, не им забранявайте, посочете им алтернатива. Обърнете им внимание, вижте от какво се интересуват и ангажирайте времето им и вниманието им с нещо градивно и в същото време – интересно. Научете ги да обичат и да разбират другите. Важно е те да разберат, че толерантността е ключово качество за развитието на една успешна личност в съвременния глобализиран свят. Това е единственият алтернативен начин да спрем агресията в училище, защото, повярвайте!, никъде няма гаранция, че вашето дете няма да е следващата жертва, особено ако се причислявате към някое от етническите малцинства. Бях потресена, когато децата от село Калище отхвърлиха своите афганистански съученици. Ненавистта, с която се обръщаха към тях, е висша проява на расизъм. Подобно, дори по-лошо, е отношението към ромите в някои краища на страната. Всеки индивид, без значение от неговите религиозни убеждения, етническа и национална принадлежност, има право на образование и развитие и ако ние отнемано това право на който и да е гражданин на България, нямаме право да виним същия, ако избере същия метод, за да се отбранява. Не бива да се учудваме, ако утре същото това дете открадне или дори убие, защото агресията се предава
като чумата – тя е страшна и жестока болест, която убива човешкото у човека… Училището е мястото, където децата от най-ранна възраст трябва да се научат да живеят заедно, да бъдат човеци. Те не разбират от етнически модели, не знаят как трябва да бъдат изградени, нито пък се интересуват от сложни схеми за интеграция, не са виновни, че някой 25 години не си е свършил работата и не бива да позволяваме именно те да стават жертва на предразсъдъците на възрастните. Не защитавам никого, не виня никого, но смятам, че агресията в училище повлича цялото ни общество в един омагьосан кръг на безизходица и това т р я б ва д а с п р е . Крайно време е да разберем, че за човек не се съди по пол, етнос, вероизповедание или какъвто и да е външен белег, а по поведение и отношение спрямо другите. Нека да изкореним дихотомното мислене от съзнанието си, а заедно с него ще се отървем и от агресията в училищата. Глобализацията доведе до нарастване на всякакъв вид отношения и взаимовръзки между държавите. Ето защо, още в училище трябва да се научим да общуваме с хора от различни раси и култури, да бъдем в хармония с различията, да бъдем толерантни. Вместо да използваме интернет пространството за така нареченото хейтърство, което, от своя страна, да пренасяме на училищна почва, можем да вземем урок по толерантност, който да предложим и на децата си и то като използваме не кой да е, а някои от положителните моделите на подражание на днешната младеж – Анджелина Джоли, Ема Уотсън или Джордж Клуни. Те участват в редица инициативи за справяне с агресията и разпространяване на идеята за толерантността сред младите. Липсата на позиция е равносилна на мълчаливо съгласие. Стига!!! „Имам една мечта…“ – казал Мартин Лутар Кинг, един велик носител на идеята за толерантността. Аз също имам и тя е – да спрем агресията в училище. Заедно – ученици, родители и учители, защото НИКОЙ не заслужава да бъде следващата Аманда Тод! Нанси Борисова
ñòð. 4
ТРЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ВОКАЛНИ ГРУПИ „ХАРМОНИЯ – 2015“ СЕ ПРОВЕДЕ В СТАРА ЗАГОРА Организатори на конкурса бяха Народно читалище “Родина 1860“ и Община Стара Загора. Жури под председателството на доц. Алис Боварян и членове – Борис Чакъров и Жанина Янкулова наградиха: ГРАН ПРИ –присъдиха на Акапелна вокална формация „Сеп- Пловдив тимус“ при Национално училище за музикални и сценични изДве І награди: куства „Христина Морфова“, Стара Загора, с ръководител Надя І награда - Детска вокална група „Сладки пуканки“ при Тончева. Национален дворец на децата, София І награда и Награда на Младежкото жури - Детска вокалІ категория - ДУЕТИ И ТРИА на формация „Омайниче - Ранопойчета“ при Военен клуб, Първа възрастова група - Поощрителна награда - Дует „Мал- Пловдив чугани“, Музикална школа „Сакутска“, Пловдив Втора възрастова група - поощрителни награди за Детски ІІІ награда и Наградата на Младежкото жури - Дует Ема и Андреа хор „Рондино“, Народно читалище „Дружба 1870“, Харманли от Детска вокална група „Сладки пуканки“ при Национален Вокална група „Калинки“, 74-то СОУ „ГоцеДелчев“, София дворец на децата, София ІІІ награда и Награда за най-добро сценично предстаІІ награда - Дует Иванина Вълкова и Кристиян Каменов, вяне - Секстет SIXplosion, Вокална формация Double Ko Студио за поп пеене при Национален дворец на децата София Performance, София Втора възрастова група -ІІІ и ІІ награда - не се присъждат Две ІІ награди: Upstream Voices - Diamonds, Вокална шкоДве І награди: за Дует „Double Ko“ и Вокална формация ла Upstream Voices, Севлиево и Детска вокална формация Double Ko Performance, София и на Дует Елия Тодорова и „Омайниче“ при Военен клуб, Пловдив Валентин Илиев, от „Арт Войс Център“, Пловдив І награда и Награда на Младежкото жури - Квартет „МаТрета възрастова група гия“, Арт Войс Център, Пловдив ІІІ награда - Дует „Черно и бяло“ - Весислава Георгиева и Невена Александрова, Основно училище „Княз Александър І“, гр. Пловдив ІІ награда - Трио „Вива“ при Център за изкуство „Зорница“, София І награда - Трио „Галакси“ от Вокална школа „Upstream Voices“, Севлиево Четвърта възрастова група ІІІ награда - Вокално трио „Фантазия“, СОУ „Саво Савов“, Пирдоп ІІІ награда - Трио „Сладурани“, Народно читалище „Пейо Яворов 1867“, Чирпан ІІ награда - Трио „Сюрприз“, Народно читалище „Яна Лъскова 1905“, Несебър І награда - Дует Кристиана Атанасова и Даниел Николов от Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ І награда и Наградата на Младежкото жури - Трио „Вая“ от Вокално студио „Таланти“, Народно читалище „Искра“, Велико Търново Трета възрастова група: ІІІ награда - Детска музикална формация „Щурче“, Народно читалище „Христо Ботев 1871“, ІІІ категория - НОВА ДЕТСКА ЗАБАВНА ПЕСЕН ІІ награда - „Да бъдем по-добри“ - музика и текст Галина Смолян, ІІ награда - Вокална студия „Траяна Глас“, Център за Сакутска в изпълнение на Дует Малчугани от Музикална наука, култура и изкуство, Стара Загора и І награда - Квартет Upstream Voices, Вокална школа Upstream Voices, Севлиево школа Сакутска, Пловдив І награда - „Вярвам в чудеса“ - текст и музика Галина Четвърта възрастова група: ІІІ награда и Награда на Младежкото Иванова, изпълняват Трио „Вива“, Център за изкуство „Зожури - Вокална група „Фантазия“, СОУ „Саво Савов“, Пирдоп, ІІ рница“, София награда - Вокален квартет „Омайниче“ при Военен клуб, Пловдив и І награда - Вокална формация „Фортисимо“ при НУМСИ „Проф. ІІ категория - ВОКАЛНИ ГРУПИ Панчо Владигеров“, гр. Бургас 1 възрастова група НАГРАДА ЗА ВОКАЛЕН ПЕДАГОГ се присъжда на Милена ІІІ награда - Вокална студия „Траяна Глас“ при Център за Добрева, ръководител на Вокална формация „Фортисимо“ при наука, култура и изкуство, Стара Загора ІІ награда - Детска вокална група „Пеещите котенца“, НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, гр. Бургас
ñòð. 6
АГРЕСИЯТА В УЧИЛИЩЕ – ЕДИН ОТ СЕРИОЗНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА МОН Агресията в училище е един от сериозните проблеми, с които трябва да се справи българската образователна система. Този проблем набира все по-големи размери. Статистиката към месец март тази година е доста тревожна. Над 4000 са регистрираните случаи на агресивно поведение с участието на ученици през последната половин година. Над 80% от училищата в страната са подавали сигнал за насилие, а 45% от преподавателите са били обект на психически тормоз от страна на ученици и родители. От страна на родители и деца над учители случаите на агресия са 310, а от учители над ученици – 92. От всичките 4000 регистрирани случаи на ученическа агресия в последната половин година в близо 1700 става дума за физическа агресия, 1600 за вербална, в около 500 за психически тормоз. За учебната 2013/2014 година случаите на физическа агресия са били общо 606 – увеличението е със 174%. Най-много са случаите на насилие в Софийска област, а най-малко в Смолян. Увеличават се случаите на насилие в по-малките населени места. Общо случаите на физическо насилие, вербална агресия, вандализъм, автоагресия, психологически тормоз, виртуален тормоз и противообществени прояви са 4117. Често срещани са и случаите на етническа агресия в училищата в цялата страна. Тя бива различни видове – физическо насилие, вербал-
на, психологически тормоз. Недопустимо е в двадесет и първи век, в едно демократично, европейско общество като нашето, някой да бъде подлаган на тормоз заради етническата си принадлежност. Този проблем поставя на
дневен ред много въпроси, свързани най-вече с интеграцията на различните етнически малцинства в състава на българското общество. Друг важен въпрос е този за превантивните мерки. Вместо да се търсят алтернативни наказания след като агресията се е случила, сякаш е по-добре да се помисли какво я е провокирало и как тя може да бъда спряна в зародиш. Агресията в училище, включително и тази от етническо естество, често е огледално отражение на общественото статукво извън училище, защото децата повтарят моделите на които стават свидетели в семейството, виртуалната среда и улицата. Поради тази причина превантивните мерки за справяне с училищната агресия трябва да бъдат координирани с други
институции, а не да се очаква само и единствено училището да се справя със съответния тормоз. Трябва да се усъвършенства и формата, по която учителите регистрират случаите на тормоз и агресия. Отделен е въпросът с т.нар. обществени модели, които да служат за пример. Възпитанието на учениците не трябва да е задача само на учители и родители, а и на известни хора в обществото ни, като например актьори, певци, футболни звезди, които да се превърнат в катализатор на един нов, възпитан и културен модел на поведение и общуване. От МОН смятат, че в училищата трябва да има по-активно присъствие на представители на МВР като хора на реда и пример на модел на отношение към насилието, като институция, която запознава децата с последиците от нарушаването на закона, запознава ги със самите норми на закона, с техните права и задължения, защото децата трябва да припознаят в служителите на реда хора, към които те могат да се обърнат с доверие, а не хора, които просто изпълняват служебните си задължения. Предвиждат се и законови промени, като въвеждане на по-строги наказания за агресивни действия спрямо учители и персонал в училищата, както и увеличаване броя на психолозите в учебните заведения. От Министерството са решили също така да обособят краткосрочни и дългосрочни перспективи за решаване на проблема. А от неговото решаване зависи спокойната и толерантна среда, в която трябва да се получават знания, а не юмруци или словесни обиди. Предстои да видим развитието на казуса и мерките, които ще бъдат взети. Но такива мерки задължително за необходими. Атанас Янев
С А М О ТА „Прибираш се вкъщи, правиш си кафе, сядаш на дивана и наоколо тишина... Тогава ти сам решаваш какво е това: Самота или Свобода!“ Самотата е много повече от това да си сам в стаята, кабинета или ресторанта. Самотата е да си единствен вътре в себе си. Самотата е да има толкова много хора в сърцето ти, които мълчат. Да има толкова много хора в живота ти, с които не можеш да разговаряш. Това е да си толкова сам, че ако поискаш да се самоубиеш, да се наложи сам да си напомниш, че трябва да живееш. Защото, когато имаш толкова много познати и „ приятели“, се чувстваш сякаш никога не са те питали: „Как си?“ Самотата е болка… По-голяма от болката на любовта, ревността, приятелството, предателството, защото, когато няма никой около теб, няма на кого да дадеш любовта си, няма кого да ревнуваш, на кого да покажеш приятелство и дори ти липсва, че няма кой да те предаде… Защо ли?! Защото безразличието на хората към теб е най-голямата болка, която те кара да желаеш всички други... Искаш да караш колело с приятел и да ядете сладолед, но за жалост, това го виждаш само по филмите или от някои случайни минувачи. Желаеш нещо толкова малко, но и толкова недостижимо...
През самотните съботи, докато всички са навън, ти се питаш, какво си направил, за да си сам?! Ето го и отговорът: Сам си по природа! Това може да се промени с много усилия, труд и желание. Много желание... Но какво можеш да желаеш повече от всичко на тази планета… освен един човек до теб, който да те попита: „ Как си?“... Елена Иванова
ñòð. 7
Селски туризъм
Селският туризъм – добър начин за опознаване на традициите в България села се предлагат атрактивни занимания като грънчарство, иконопис, плетене, бродиране, народни песни и танци. Селски къщи за гости има в цялата страна. В района на Стара планина се намират Априлци, Шипково, Рибарица, Медвен, Жеравна, Ичера, селата в Еленския Балкан и други. Във Великотърновския регион са известни архитектурният резерват Арбанаси, а недалеч от Габрово е друга популярна дестинация – село Боженци. В Рила можете да отседнете в Говедарци,Добърско,Малацърква,БелиИскър, Долна баня и други. Редица са гостоприемните села в Родопите – Широка лъка, Смилян, Арда, Забърдо, Момчиловци, Лещен, Ковачевица, Долен, Триград, Ягодина и др. В сърцето на Пирин - Банско, туристите
могат да се снимат с традиционни носии, да направят разходка с каруца, да присъстват на провеждането на традиционни обичаи от този край. Атрактивен е престоят и в селата в Странджа планина – Българи, Граматиково, Кости, Бръшлян и други, където се предлагат посещения на старинни мелници, езда на магаре, разходки с магарешки каруци и разбира се – наблюдение на небезизвестния автентичен нестинарски танц върху жарава. В селата от Добруджа туристите могат да се запознаят с поминъка на селяните, местния фолклор, а също и да посетят уникалните добруджански чифлици. Любителите на Черноморието пък могат да се възползват от посещение на близките села, предлагащи такъв тип туризъм.
Повече дори от гуакамолето, авокадото е свръх популярно в момента и това не е изненадващо. То е чудесен източник на здравословни, мононаситени мазнини, които е известно, че понижават лошия холестерол и в резултат на това намаляват риска от инфаркт и инсулт. Всъщност, едно скорошно проучване показа, че комбинирането на умерено съдържание на мазни храни с едно авокадо на ден в действителност може да понижи нивата на лошия холестерол много повече от диета с ниско съдържание или умерено съдържание Черешите или вишните съдържат високи на мазнини диета без авокадо. нива на антиоксиданти. Ползите са, че те действат антивъзпалително, подсилват съня и подобряват възстановяването след спорт. Изследванията показват, че повишеният прием на вишни може да помогне за намаляване на някои странични ефекти след тренировки като например, болки в мускулите, възпаление и слабост.
засилване на здравето на устната кухина и намаляване на инфекциите. Това, което ги прави толкова полезни, са полифенолите, които се намират в тези малки червени плодове. Полифенолите притежават антиоксидантни, противовъзпалителни и антибактериални свойства. Само бъдете внимателни как приемате червените боровинка, тъй като често сокът от червена боровинка е пълен със захар.
Чрез престой в селска къща, туристите имат възможност да прекарат почивката си в уютна и домашна атмосфера, различна от тази на хотелите, докосвайки се до селския бит. Специфичното на този вид почивка е, че предлаганата храна е напълно истинска, тъй като голяма част от използваните продукти се отглеждат или правят на място. Туристите имат възможност да участват в приготвянето на блюдата, да се включат в селскостопанската работа, да се разходят из забележителностите в близост, да събират билки, гъби, горски плодове. Също така те могат да се включат в дейности свързани с доене, квасене на мляко, производство на домашно сирене и кашкавал, приготвяне на компоти и сладка, вино и ракия, и много други. В някои
Череши и вишни
Тиквени семки
Червени боровинки
Авокадо Както мнозина от вас знаят, боровинките се използват от години като помощно средство срещу инфекции на пикочните пътища. Но проучвания сочат, че тези плодове също може да имат по-широк спектър от ползи - от подобряване на здравето на нашето сърце, до предотвратяване на някои видове рак и
Всички знаем колко питателни са тиквите, но още повече може да се каже за семената от тиква. Те имат големи нива на протеини, фибри, манган, магнезий, фосфор и са богат източник на цинк – който е важен за имунитета, растежа и деленето на клетките, както и за съня, настроението, очите и здравето на кожата. Една шепа от тези малки семена е идеалната закуска. Можете също така да ги добавите към вашето мюсли.