ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 39/40 2016 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
ТРЕТИ МАРТ 1878 година
Освобождението на България от турско робство МУЗИКАЛЕН ТАЛАНТ ОТ КАЗАНЛЪК
Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България. От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост. На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е подписан от граф Николай Павлович Игнатиев. По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата тери-
тория на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро -Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина - обединението на разбитите български земи от Берлинския договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.
Димитър Димитров Гайдаров е на 9 години. Ученик е в трети клас в СОУ „ Екзарх Антим Първи“ в Казанлък.Димитър бе удостоен с първа награда и златен медал в Седмия Национален конкурс „ Музикални награди“ на СОУ „ Екзарх Антим Първи“ 2016 в разделите Народна музика - солово вокално изпълнение и Класическа музика - солово инструментално изпълнение - флейта.Това са поредните завоевания на деветгодишния Димитър, който е участник в конкурси от петгодишен. Продължава на стр.2
ñòð. 2
ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО ВСЕКИ РОДИТЕЛ ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ
Български ученик смая света, след като успя да реши задача на 2000 години задача да се построи окръжност, която минава през три дадени точки.
19-годишният Радко Котев от Националната природоЗадачата на древногръцкия математик е да се построи окръжност, математическа гимназия успя да реши загадка на 2000 години. която се допира до три обекта, а още по-интересно е, когато имаме три дадени окръжности и търсим друга окръжност, която се допира до тях. Тя мъчи брилянтните математици в света.
„Мотивира ме фактът, че тази задача е трудна за математиците. Тя е поставена през 260 г. пр. н. е. и до този момент съществуват четири доказателства, които изпълняват условието окръжността да се построи с линия и пергел.“ споделя 19-годишният Котев. Той прави сравнение с Питагоровата теорема, която е почти толкова стара, и има над 100 известни решения. Известно е, че оригиналното решение на Аполониевата задача изгаря в Александрийската библиотека. Преди две години учителят по математика на Радко споменава за нерешената досега загадка, която мъчи човечеството. Около две години са необходими на нашето момче да направи чертежи и да намери доказателства за решението. Ученикът показва резултатите от проекта първо на учителите си, след което печели и световно признание и специална награда в Европейското състезание за млади учени в конкуренция с 85 проекта Ученикът представи решение на Аполониевата задача, с което от цял свят. Днес светът не спира да следи Радко, тъй като той променя маизуми света на науката, съобщи в. “168 часа”. Източник: novini Аполоний, който е бил ученик на Евклипт, доразвива неговата тематиката завинаги.
Моето училище От много малък мечтая да стана художник. Още в детската градина госпожите харесваха рисунките ми, но за жалост никой не приемаше сериозно моята мечта. Миналата година започнах да чета книгите за магьосника Хари Потър, защото обичам и да чета, освен да рисувам. Когато стигнах до момента в който Хари получава писмо от училището за вълшебства и магия „Хогуортс”, за първи път замечтах да получа покана от едно такова вълшебно училище. После си притесних много, защото аз навършвам 11 год. в края на годината, а докато съм на 10, не мога да бъда поканен в „Хогуортс”. Винаги съм бил най-малкия в класа, по тази причина. Кандидатствах в НГПИД „акад. Дечко Узунов”, като се надявах да ме приемат
там и да стана художник, както винаги съм мечтал. Това да можеш да рисуваш страхотно е също, като магия. Така се и оказа. Приеха ме! Новото ми училище е истински „Хогуортс”. Тук можеш да
които съм виждал. Самото училище е като замък, с големи стъпала и много скулптури и картини. Повечето от учениците са много интересни деца, дори с големите можеш да бъдеш приятел.
пак това училище не е за всеки. Ако някой дойде, защото си мисли, че тук се учи по-малко или защото родителите му искат така, няма да е щастлив. За такова училище е нужно да имаш мечти
си поговориш дори с директорката, както Хари си говори без притеснение с Дъмбълдор. Учителите са много добри, но най-хубавото е, че са по-интересни от всички други учители,
Моето училище е вълшебно и магическо. За жалост нямаме униформи и мантии, щеше да ни подхожда, но се чувствам като Хари Потър – истински герой от книга или филм. Все
и въображение. Трябва наистина да искаш да станеш художник. Тогава ще си, като в магия. На най-хубавото място на света! Кирил Димов 11год.–Гр.Казанлък
МУЗИКАЛЕН ТАЛАНТ ОТ КАЗАНЛЪК Следва от стр. 1 Първото конкурсно участие на деветгодишния музикант е през 2012 година в Третия национален шампионат по фолклор във Велико Търново, когато бе удостоен със званието „Откритие“ на Националния шампионат. Той е носител и на почетното отличие „ Златна лира“в Националния музикално-фолклорен конкурс „ Орфеево изворче“ 2014г. и второ място от същия конкурс през 2015г. Носител е и на първо и второ място съответно през 2014 и 2015г. в Националния конкурс „ Песенна дъга над Кутев“ в Котел. Димитър е и част от ФА „ Гъдулица“, където освен че пее, той изпълнява и пиеси за флейта и оркестър написани от Димитър Гайдаров - старши. Малкият Димитър е шесто поколение музикант на фамилия Гайдарови. Прадядото пак Димитър Гайдаров е основател на множество хорове в населените места на Подбалкана - от Златица до Твърдица, както и на първите фолклорни състави на днешните „ Арсенал“ и „ Искра“. Следващите амбиции на малкия талант са свързани с участието му в Националния конкурс „ Орфеево изворче“ в Стара Загора в края на месец март и на 1 април в „Песенна дъга над Кутев“ като вокален изпълнител, а като флейтист в национален конкурс във Велико Търново в началото на месец април.
ñòð. 3
П РЕ ДС ТАВЯМЕ ВИ:
Епилепсия „Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.“ Бертолт Брехт
Николай Генчев Генов Николай Генчев Генов е роден на 21.07.1994 година в Хасково. Началното си образование получава в град Пещера, а средното – в Пазарджик, след като завършва немски профил в Езикова гимназия „Бертолт Брехт“. През 2013 година е отличен в съпътстващия конкурс за ученици от пазарджишка област „Милош Зяпков“ с три стихотворения. През съ-
Оглозгаха клепачите на Дебелянов, а Славейков те погребаха с насмешка. Вапцаров бе клиширан твърде рано, Василев бе забравен по погрешка. Из скованите от студ квартали Смирненски измръзна нечовешки. Неговия дявол разпозна ли? Носи поетически облечки.
щата година излиза и дебютната му стихосбирка – „Резонанс“. Негови творби са публикувани в творчески алманаси и литературни списания („Литературен вестник“). Понастоящем е студент в специалност „Българска филология“, в СУ „Св. Климент Охридски“. Някои от текстовете си подписва с псевдонима Боян Савин.
А прозорецът над тези свети Далчев вътре се обесва. Не останала му пръст за всеки в саксията небесна. Що да пиша, дядо Брехте, ето чуваш – не мълча си, но проклетото ми време... ...кой остана с ума си?
Атанас Янев
България е в моето сърце (есе)
България е в моето сърце. Обезателно. Има два възможни подхода за обяснение на неразривната връзка между мен и собствената ми родина. Единият предполага да се потопя в дискурса на относително сложни понятийни структури, изразни средства и еклектични обяснителни модели, имайки за цел да опиша релацията човек-родина. Това винаги крие опасността да попаднеш в кръга на словесната еквилибристика, и опитвайки се да изясниш нещо простичко по сложен начин, в крайна сметка да не кажеш нищо. Другият подход предполага да разгледам една многовековна екзистенциална категория, издържала перипетиите на времето, която разгадава тайната на битието. И тайната на горепосочената релация. Това е любовта. Предпочитам втория подход. Защото любовта е навсякъде и по всяко време. Защото тя е в състояние да опрости сложността и със силата на аргументите да победи аргументите на силата. Тя е закодираната в онова сюблимно „Обичам те“, която изразява нашите най-съкровени блянове и душевни
трепети. Тя не може да бъде обяснена, просто се чувства. Тя е безконечната химия между отделните частици живот във Всемира. Тя е способна да опише и близките отношения между един преждевременно остарял младеж и неговата страна. Защото България е в моето сърце. И защото България ме гледа строго през избодените очи на Самуиловите войници. През авантюристичните си древни царски идеали. През стиховете на Ботев. България е в с и ч ко о ко л о м е н . Ух а н и е т о н а ц ъ ф н а л о ц в е т е в п од н ож и е т о н а С т а р а п л а н и н а . Ус м и в к ат а н а в л ю б е н о ко к и ч е в с е л с к а градина. Величието на Царевец. Комитетите на Левски. Чутовният подвиг на опълченците при Шипка. Вярващият в чуде са и химери лириче ски човек на Вапцаров. България е в моето сърце. И това не е изблик на патриотарско словоизлияние. България е и всичко вътре в мен. Тя диша през моите ноздри. Пулсира чрез моето сърце. Плаче с моите сълзи. Целува с моите устни. Вслушва се в повея на вятъра, използвайки моите уши. Прегръща с моите ръце… България е в моето сърце. От разстоянието на историческото време в
мен са се втренчили революционери и идеологии , царе и генерали, бунтове и погроми, поети и писатели, държавници и селски люде. Батак плаче с кървави сълзи на рамото ми. Перущица също. Раковски и Бенковски веят знамето на свободата в скрития ми зимник от емоции. Яворов въздиша по своята метафизична Лора, макар че не е забравил напълно Мина. Българските войници сломяват врага с бойни викове „ура“. И ни най-малко не ме засяга, ако всичко това ви се струва банално. Защото България е в моето сърце. И нищо друго няма значение. Поне за мен. Има два възможни подхода, които мога да използвам, за да завърша. Единият предполага да се потопя в дискурса на елементаризираната патетичност. Но това крие своите опасности. Така мога, например, да хиперболизирам собствената си емоционалност или да я минимизирам. А също така да оскотя посланията си чрез фалшив екстаз. Вторият подход предполага да ви кажа, че най-сложните неща всъщност са най-прости. Една страна, един младеж и любовта между тях – всичко, освен това би изглеждало ненужно. Защото България е в моето сърце.
ñòð. 4
ПАВЛИНА СТАМЕНОВА Родена е през 1955 г.в село Венец, област Шумен. Член е на Съюза на българските писатели от 2003 година. Автор е на четири книги с лирика. Нейни стихове са превеждани в САЩ, Турция , Кипър, съвместно с българските поетеси Елисавета Багряна, Дора Габе и Ваня Петкова. По нейни стихове композиторите-Тончо Русев, Хайгашод Агасян, Георги Холянов, Евгени Бенов, Валери Костов, Милен Македонски и др. са правели песни за естрадните певци Ваня Костова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Марижана Иванова, Веселин Маринов, Константин Белчев и др. Много от нейните стихотворения са отличавани с награди в престижни национални конкурси за поезия, включително и в конкурсите „Песни за Бургас и морето“ /1996 г.; 1998 г./ и „Златен Орфей“ /1999 г./
Недялко Йорданов: Поетесата Павлина Стаменова е гордост не само за Разград, а за цяла България. Тя е един уникален творец, живял цял живот в провинцията, далече от столичните снобски поетически кръгове, далеч от битките в Съюза на българските писатели. Точно това е опазило чистотата на нейната личност и на нейната поезия. Днес сме свидетели на голям куриоз. От една страна – бедност и мизерия, грижи за насъщния, от друга – бум на поезията. Ще каже някой – хората се отчуждиха, всеки се опитва да оцелява поединично. Така е. И именно това затваряне на хората в собствените им проблеми и грижи ги кара да се чувстват самотни, БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА Не те видях... но знам, че съществуваш, че някъде те има по Света. А може би и ти за мен тъгуваш, Надежда моя, Истина-Мечта!
тъжни, неразбрани от другите. И така идва необходимостта от споделяне на големите болки и малките радости със себеподобните. Именно тази необходимост от споделяне се нарича поезия! …Стиховете на Павлина Стаменова са толкова благодатни за пеене и някои от тях станаха музикални шлагери на най-големите наши музикални конкурси, защото стиховете на Павлина са чисто нейни, майсторски, писани с огромна взискателност.
НА ШИПКА Чудна камбана - реди ли реди приказка за свободата... Пак ни повеждат към Шипка следи. Връх - покорил Небесата! Слава, безименни - святи ръце, тòнове гилзи събрали! И претопили ги в живо Сърце, медна камбана изляли.
Душата ми и праведна, и грешна, с прекършени криле към теб лети. И все така те търси, безутешна, зад хиляди заключени врати.
Мигове паметни! С почит мълчим. Бавно се вдигат мъглите... Грейват над урви небесни очи. Горди - възкръсват орлите!
През погледи, зад спуснати завеси, над хребети далечни и била. Ех, бяла чудотворнице, къде си? Сестрице слънчева, при нас ела!
Рамо до рамо, с юнашки гърди, братя кръвта си проливат... И ще пребъдат - слънца и звезди, в плодната, Българска нива!
Върни се, чудна птицо, на Земята. Гнездо те чака в нечий празен дом. И нека буря гняв небесен мята, ще я възпре сърцето мълчешком.
Свята камбана, с глас меден реди притчата за Светлината... Пее, как Правдата - мрак победи. И засия Свободата!
От спомени да лумне пак огнище. Неземен огън как ли се гаси? За себе си не искам нищо, нищо. Душите, черно-белите, спаси!
Още над Шипка неспирно звъни. Гилза до гилза припява... Спомня метежните нощи и дни. Връх - на велика Държава!
ñòð. 5 Обичам да се разхождам по „Стара Загора”. Тази улица с живописна и уютна алея, където можеш да отдъхнеш под величествените дъбове, борове и ели, а цветарниците с пищни ярки рози очароват с божествения си аромат. Три малки фонтана, в които шумно и весело се плискат дечица, завършват ансамбъла на една от най-красивите улици на града. През дърветата се вижда прочутият кинотеатър „Шипка”. Не, не, аз не съм в България, а в руския град Самара. Стара Загора и Самара са градове-побратими. Самарци пазят паметта за героичните събития на Балканите през 1876 – 1878 година.… На 30 април 1876 год. В Самарската преса е публикувано съобщение за въстанието на българския народ против петвековното турско иго. На 5 юни същата година в Градския съвет на Самара е създаден комитет за събиране на средства в помощ на въстаниците. Олга Михайловна Борисова е роВъзглавил го губернаторът П.В. Аладена през 1960 година. По професия бин. Хиляди доброволци от Русия се е педиатър. Поет и преводач. Авотправили към Балканите на помощ тор на поетичните сборници „Как на братята-славяни в борбата им за мимолетен е денят”, „Отражедългоочакваната свобода. Сред тях ние”, „Времена и време”. Превежда имало и граждани на Самара. от български, френски, английски, Монахините от Иверския женски фински и чешки език. Победител манастир също не останали безучастни е в много руски и международни към това събитие и внесли своята дан за поетични конкурси. Носител е на Освобождението на България. Четири наградата на Министерството на от тях постъпили в отрядите на милокултурата на Руската федерация. сърдните сестри, други шили дрехи и Публикува в руски и чуждестранни престижни издания. Стиховете бельо за българското опълчение и ги й са преведени на много чужди предавали в пунктовете на Червения езици, в т.ч. и на български език. кръст. Майсторките на везмата със Олга Борисова е член на Съюза на златни конци създали Самарското знаруските писатели и Руския съюз ме. Ушили го по ескизите на художника на професионалните литератоН. Е. Симаков, когото повикали специри, Председател на Самарската ално от Петербург. Под ръководството организация на този съюз, главен на игуменката Антонина(Анастасия редактор на литературно-худоРозалиева) и с нейното активно участие жествения алманах „Паралели”. се създавало знамето. Същито било от Изключително духовно извисена три цвята коприна – червен, бял и син. личност, издигнала се над маОт едната му страна в центъра върху четериалното и комерсиалното в рен кръст били изобразени славянските живота, с дълбока и искрена вяра в просветители Св.Св. Кирил и Методий, Бог, доброта и любов към ближния, а кръстът бил украсен със златни орнакаквито може да се срещнат само менти – арабески. На обратната страна у славянството. Олга Борисова се била иконата на Иверската Божия майка радва на любовта и подкрепата на . На знамето имало извезан надпис: „Сасвоите колеги – литераторите от мара. За българския народ. 1876година”. Самара, бардовете от известния Дръжката била от дърво, позлатена и Грушински фестивал, превърнал се вече в творчески клуб на поетите с изработена във вид на копие. На скобата, китара. На вниманието на младипридържаща платнището, също имало те читатели на вестник „ Teen’s надпис: „на българския народ. Самара. paper“ представяме голямата руска 1876 година”. На лентите била избропоетеса Олга БОРИСОВА: дирана молитва: „Да възкръсне Бог…”. На 20 април 1877година самарци изпратили делегация на Балканите, Самарското знаме начело с Петр Алабин и Ефим КожевОлга Борисова ников. И на 18 май 1877 г. в румънския град Плоещ знамето било връчено на ”Да си развеем знамената, българското опълчение, в ръцете на Да светне нашата земя…” Добри Чинтулов първия му знаменосец – 24 годишния Антон Марич. Връчвайки го, П.Алабин (из ”Стани, стани, юнак блкански”) казал: „ …Отдалече, през цялата Ру-
ска земя, то дойде при вас като живо доказателство , че ви се дава не от някакво кътче на Русия, а от цялата руска земя…Нека то бъде символ на любовта на Русия към вас…” Под този стяг влизала в атака 36-та опълченска дружина. Развявало се в боевете за Стара Загора, участвало в битката за Шипка. Руските войски заедно с дружините на българското опълчение под Самарското знаме обкръжили турския лагер край с. Шейново и взели в плен 23 хилядна армия османци. На скобата, укрепваща дръжката на знамето, българските майстори изсекли надпис: „Това свещено знаме, донесено от град Самара на българския народ в началото на войната за освобождение, водило 36 дружина на българското опълчение в славен бой с превъзхождащите ги по сила турци в 1877 – 1878 година”. През 1880 година Знамето наградили с Българския орден за храброст. Първи комендант на София станал губернаторът на Самара П. Алабин. Днес Самарското знаме се пази в един от музеите в София, а в Самара се намира негово точно копие, което е направила за нас благодарна България. Съществуват три копия на Самарското знаме. Символ на войнската слава – това е знамето. Живо е знамето и е жива паметта на народите за великия боен подвиг на руско-българското войнство. Тази памет е наш дълг и нека заедно да я съхраним за нашите потомци!
Битката за Стара Загора Широко поле аленее
от фесове турски безчет. Шумят ветровете и пеят отблясъци в залез червен. Пет хиляди войни прикриват тила си - града роден свой, а малък отряд в миг се вдига и хвърля се в яростен бой. Дим близките склонове скрива, от залпове - дъх обгорен, и викове, хрипове диви, и светло е, сякаш е ден. Но гордо Самарското знаме, заплувало в кървава сеч и светнало - истински пламък, към волност народа зове. Но падат от смъртните рани един знаменосец след друг… Героите Святото знаме повежда към следващ редут. Сплотени под знамето братя до българин - руски солдат през огън и дим свободата изстрадали в кървава рат.
ñòð. 6
Групите от Разлог, Калофер, Маломир и Челник взеха голямата награда на Маскарадните игри в Стара Загора Журито на провелия се в Стара Загора XVIII Фестивал на маскарадните игри.
Малчугани дадоха имена на бебета козлета по случай Празника на Зоопарка и идването на Баба Марта Сръчно изработени от клиентите на Дневен център „Козма и Дамян“ традиционни мартеници и хартиени сърчица бяха закичени на всички посетители на Зоопарка.
Пижо и Пенда се казват от днес две бебета козлета, обитатели на старозагорския Зоопарк. На тях бяха вързани и традиционни преплетени бели и червени конци, за да са здрави и игриви животните в зоологическата градина. Малчугани от три детски градини бяха гости на празника, посветен на рождения ден на Зоопарка, Баба Марта и пролетното настроение. Възпитаниците на СДГ №35 „Свобода,
ЦДГ №10 „Светлина“ и ЦДГ №23 „Кипарис“ взаимно си размениха мартенички и бяха част от пъстрия пролетен празник в зооградината. Баба Марта не пропусна да пожелае на всички здраве, румени бузки и усмивки, а с песен и танц талантливите деца от Вокална студия „Усмивки“, Детско-юношески народен хор „Жарава“ и Клуб за български народни танци „Загорци“ към НЧ „Родина 1860“ поздравиха всички гости на празника.