ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 65 / 2018 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀ ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
24 Май! - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
Светлината на 24 май Думи за единяващото Слово Какво единява троицата от символи на 24 май: просветата, културата и славянската писменост? Словото. Живото Слово. То превръща троицата в Света Троица. В светлина. Единението е горе, не тук, върху яйцевидния лоб на Земята. Тук е съ-единението. Тук е об-еднението. Може да се единим само чрез духа на изначалното (Божието) слово и чрез духа на изконното (българското) слово. Словото не е нито цел, нито средство. То е корен, и то небесен. И неделим от корена на единосъщния манас. Но трябва ли да се единяваме разномислещите, разноезичните? „Глас народен – глас Божи“ е първият популистки лозунг. Само като си помислим къде е измислен и как е въплъщаван – направо да го щамповаме на руло „Белана“! Продължава на стр. 2
ДВЕ ПЪРВИ, ВТОРО И ДВЕ ТРЕТИ МЕСТА ЗАВОЮВА БАЛЕТНА ШКОЛА ПРИ НЧ „РОДИНА-1860”, Стара Загора Балетна школа при Народно читалище „Родина-1860” с ръководител Снежана Дескова се завърна общо с пет големи отличия от три конкурса, провели се през месец април в Пловдив и в Стара Загора. На Националния конкурс „Дъга от таланти” – Държавно първенство в рамките на Международния танцов конкурс „Plovdiv Open” 2018 малките балерини спечелиха І-во място и купата в най-малката възрастова група /4-8 г./ с танца си „Фантазия”, а ІІ-рото място им беше присъдено за танца „Пеперуди” – съответно с 83 и 82 точки от журито. На Европейския танцов шампионат „Europe Grand Dance Cup” 2018, за който имаше предварителен кастинг с 15 допуснати формации, двата танца на нашите млади таланти бяха класираха на ІІІ-то място от
международното жури. Ръководителят на Балетна школа – бившата дългогодишна прима на балета на Държавна опера Стара Загора – Снежана Дескова, похвали четирите малки дарования за това, че са били най-малките на конкурса – на 5 и 6 г., а са се представили достойно. На V-тия Национален фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце“ на 21 април в Стара Загора на Балетна школа бе присъдено първото място за изпълнение на танц по музика на руски композитор. Балетната школа при читалище „Родина” е в своя 43-ти творчески сезон. Новият спектакъл на школата „Приказни чудеса“ ще е на 8 юни 2018 /петък/ от 18.30 часа в Драматичния театър /вход свободен/. Евгения Пекова
ñòð. 2
Светлината на 24 май Д у м и з а ед и н я в а щ ото С л о в о Продължава от стр. 1 Гласът народен е много разнороден! Той не е хор за полифонични оратории, той е шум и гам, нестроен, смỳтен, какофоничен бръм в ефира на глухата държавност. И за да бъде чут, трябва тоя народ, или поне по-голямата му част, така да ревне, че да завият алармите на всички правителствени и парламентарни мерцедеси. Пътят ни към Европа все повече заприличва на прескачане на себе си. И на собствената сянка. Тъй като обаче сме нефелни скачачи, обикновено след прескока забиваме пети в собствената си гръд. И в собствения си неспешен дух. От известно време отродени абстинирани парвенюта „оферират“ идеята да пропишем на латиница. За да се „единим“ с цивилизования свят. Дванайсет века след словокръщението ни от светите братя някой иска да ни върне в лоното на чуждо едноезичие, което отдавна е безплодно. Ялови са им напъните и на тези господа, вбримчени като
чипове в компютърна мрежа. Като мухи в паяшка работа. Половината български школари вече не знаят що е ръкойка и повет, но знаят що е сайт, сейввам, дилийт, нетуърк и прочие дивотии. Не само кръстоносните походи и джихадът убиват духа. (За фанатизма тялото е само инструмент.) А нечуваното българско „ъ“, неведомо за други народи, е най-глухият, най-тъмният, най-вековечният, най-първозданият извор на животворящото Слово, още преди да стане думи. Това ни възражда непрестанно. Не само с химна на 24 май. А великият българин Стоян Михайловски, чийто Кирило-Методиев химн пеем опиянено в най-българския ден, бе десетилетия наред редактиран. Окастрян и подменян. Време е да четем оригиналите. На кирилица. И да въведем латиницата само за молбите за напускане. На призванията си. На самосъзнанието си. На страната си. Георги ВЕНИН
Можем ли да изпишем вярно имената на светите братя, създали българската азбука
Неграмотността се е ширила дори на 24 май 24 май се чества у нас като Ден на българската просвета и култура. Тъжно е обаче, че именно този празник понякога ни дава повод да констатираме за пореден път проявите на неграмотност, на които ставаме свидетели ежедневно. Така е днес, така е било и преди. Темата е намерила място и преди близо 80 години на страниците на вестник „Казанлъшка искра“. В брой 354 на старата газета от май 1939 г. дописка, подписана с инициалите К. К., обръща внимание, че в публикациите в родните вестници и списания за празнуването на 24 май в онези времена неизменно се повтарят грешките при изписването имената на първите ни просветители – братята Кирил и Методий. Както отбелязва авторът, те се срещат в най-различни варианти: св. св. Кирил и Методий; Св. Кирил и Методий; Св. Св. Кирил и Методий и пр. – с едно или с две „св.“, като второто е ту с главна, ту с малка буква, или пък големия брат е ту с „й“ в края на името си, ту без него...Същите нелепи грешки и днес може да се видят върху фасадите на училища и църкви, чийто патрон са солунските братя, както и на много други места. А вие знаете ли как е правилно трябва да се изпишат?! Диана Славчева
Честваме 24 май! Денят на просветата и културата ни Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура
24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 160 години. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е
общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.
ñòð. 3
ДВЕ НАГРАДИ ЗА КЛУБ „МЛАД ПИСАТЕЛ“
Конкурс за рисунка „Земята, пчелите и хората“ Зорица Анчева Адреева 5кл. ОУ „Христо Ботев“ , с. Ореш р-л: Вероника Ранкова в Burgas, Bulgaria
Екипът на „Серенада“ спечелил награда на Фестивал „Малкият принц“ на Царевец. Младежки теа тър „ Прия тели“ - Пазарджик
Христослава Александрова Колева 13 г. 6 клас. училище „Н. Вапцаров“ гр.Казанлък родител: Иванка Колева
Танцът е любов и любовта е танц Често ме питат защо танцувам и какво място заемат танците в живота ми. Аз самата много пъти съм разсъждавала и единствения извод, до който стигам е, че само тогава съм себе си. Разкривам се напълно, забравяйки за света и всичко, което е проблем в реалността. Любовта от своя страна е разголване на душата, пред теб и пред ближния, тя е изречена тайна, един откраднат миг, който няма да се върне вече. Танцът е обсебване, нещо което бих сравнила с наркотик, опиат за влюбените, пристрастяване, за всеки един, който е готов да отвори сърцето си за него. Един споделен ритъм, няколко съвместни крачки с половинката ни и цял изтанцуван живот не са просто движения, те са обичта. Тя учи душата да се бори, когато тялото е неспособно вече. Кара сърцата ни да бият в един и същи такт на своя собствена мелодия. Тангото, например, е отдаване на друг, доверие и взаимна грижа. Оставяш се в ръцете на партньора и се надяваш да си цял накрая. Любовта е отдаване на сърцето, на душата, любовта е отдаване на живота. И често хората, давайки всичко на някого, се молят той да ги предпази от унищожение, болка и разбити надежди. Танцът е забрава на всичко, дори на самия себе си. Откриваш, че можеш да си щастлив, без конкретна причина, да чувстваш всяко едно движение, подтикнато не от ума, а от сърцето. Независимо накъде вървиш, ти се движиш в посока на човека до теб, любовта е път, хиляди крачки, които трябва да извървите един към друг и след това да продължите заедно. Казвам, че когато
танцувам разказвам история с тялото си. Танцът е разказ за една любов, споделена или не, ожулена от времето, преминала през трудностите и достигнала до сегашния момент, за да бъде предадена не с думи, а с емоция. Точно затова танцът е смисъл, танцът е помощник на душата, позволявайки на сърцето да се освободи от всичко, притискало го толкова силно. Танцът говори за живота, повече отколкото сме си представяли и ни показва как да се справяме с него. Точно като любовта ни учи на подялба, равноправие и на това да оценяме малките удоволствия, често оставащи незабелязани. Както и че има неща, с които можем да бъдем свободни, дори намирайки се в най-трудния за нас момент. Случвало ли ви се е да ви се плаче толкова, че сълзите да напускат очите ви, дори и да не им позволявате? А случвало ли ви се е да са ви наранили
толкова, че да изпитвате физическа болка, сякаш някой е стиснал сърцето ви и не го пуска? И тогава сме готови да избягаме при любимия човек, искайки прегръдка и успокоение. Търсейки подкрепа и дори просто да ви каже, че всичко ще бъде наред. Танцът ви дава и това, не с думи, но ви го дава с емоция. Само ако го следвате е готов да направи чудеса с душата ви. Той е изкуство и като всяко такова ви прави свободни да бъдете себе си, точно както само в любовта можем напълно да се разкрием пред друг… значи тя също е изкуство, само трябва да я овладееш. Да си влюбен означава да си свободен, въпреки че принадлежиш и точно това да ти дава чувството за свобода. Бих направила сравнение още с летене, например птиците са най-волни, но напролет винаги се връщат у дома. А не е ли това смисълът - винаги да се връщаш при човека, който обичаш независимо къде си бил и кого си срещнал. Танцът е огън, искащ, чакащ и изпепеляващ всичко след себе си, дори и теб самия, защото когато се отдадеш на емоцията за минута две, след края му ти си празен. Оприличавам това само с разбитото сърце след една голяма любов. Танцът е страст, танцът е поглъщане, независимо накъде вървиш, точно както те поглъща любовта, независимо от човека срещу теб, когато си влюбен, ти се отдаваш, без дори да очакваш той да направи същото. Танцът е желание, точно както си пожелаваме любов на свещичките на тортата, в полунощ или при падаща звезда. Елена Иванова
ñòð. 4
І-ВИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА АВТОРСКА ПРИКАЗКА`2018 Тема: „Гора Вълшебница и нейните сестри - музика и поезия“ „ГОРА ВЪЛШЕБНИЦА И НЕЙНИТЕ СЕСТРИ – МУЗИКА И ПОЕЗИЯ“ е темата на І-вия Национален конкурс за авторска приказка, организиран от Община Стара Загора и Народно читалище „Родина 1860“, с любезното домакинство на Къща музей „Гео Милев“. Целта на конкурса е да провокира творческата мисъл и емоция у авторите и да търси и открива млади творци, които не са работили в този жанр. Конкурсът беше отворен за всички желаещи автори без ограничение на възрастта, стига да са навършили 18 години. Всеки автор можеше да участва с до 2 творби до 5 страници А4, размер на шрифта 12, без ограничение на литературната форма – поетична или белетристична. Всички отличени участници в конкурса ще получат диплом, а победителите и материални награди. Приказките, които журито класира на първо, второ и трето място, ще бъдат отпечатани в специално книжно издание. То ще бъде издадено до 6 месеца след обявяване на отличените. Те ще получат безплатно определен брой от издадената книга. Класираният на първо място получава Призът на конкурса. Независимо, че конкурсът се провежда за първи път, той изненадва с големия брой участници. До крайния срок за изпращане на произведенията са постъпили 205 приказки от 116 автора от цяла България, включително и от българи в чужбина: Плевен, София, Пловдив, Каварна, с. Баня, Карловско, Русе, Омуртаг, Мездра, с. Челопеч , Варна, Силистра, Панагюрище, Троян, Бургас, Провадия, с. Първомайци, Карлово, Перник, гара Елин Пелин, Благоевград, Шумен, Габрово, Асеновград, Ямбол, Панагюрище, Търговище, Казанлък, Якоруда, Чирпан, Козлодуй, село Кабиле, Разлог, Ракитово, Кърджали, с.Белозем, Полски Тръмбеш, Добрич, Якоруда, Нова Загора, Пазарджик, Стара Загора, Харманли... Жури на конкурса са: Ана Костадинова: родена във Велико Търново през 1988 г. Завършила специалност Българска филология (2011), магистратура по Българска литература и култура (2012) и докторантура по българска литература за деца и юноши (2017) във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий“. По настоящем е преподавател
в същия университет. Печели стипендия „Димитър Съселов“ през 2015 г. и 2016 г. Публикува в „Балкански калейдоскоп“, „Света гора“, „Проглас“, „Образование“, различни университетски научни издания. Автор на книгата „Сънят на инфантата“. В „Посоки на антинормативизма в поезията за деца на НРБ“, тя прави цялостно изследване на процесите в поезията ни за деца в периода от 1944 до 1989 г. Светлана Дичева: През 2000 г. излиза първата ѝ белетристична книга „Балканският пророк“. В нея са включени повестта
„Балканският пророк“ и двайсет разказа. Печели наградата на фондация „Българка“ за най-добра книга от жена автор за 2000 г. Първият ѝ роман е „Мона и Магелан“ (Колибри 2004). Следват романът „Лабиринт за романтични минотаври“ (Колибри 2005), за който печели поощрителна награда в конкурса „Митовете“ на шотландското издателство „Кенънгейт“, романът „Заекът на Гала“ (Унискорп, 2010), повестта „Роял в мазето“ (Унискорп, 2013), сборникът с разкази „Парти за разглезени самотници“ (Унискорп, 2014) и сборникът с разкази „Разкази от черен шоколад“ (Лексикон, 2017). През 2016 излиза пиесата й „Миграцията на сьомгата“, посветена на Силвия Плат, в сборник с пиеса на Мая Кисьова (Скалино). Известен радио-глас. Носителка на наградата „Златния глас“ за 2009 година. Водила едни от най-емблематичните предавания на
БНР – „Преди всички“ и „12 плюс 3“. От 18 години води сутрешното съботно радио-шоу „Закуска на тревата“, а от 9 години и на предаването за култура и литература „Графити по въздуха“. Димитър Никленов е роден през 1949 г. Той е автор на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, излъчени по БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора. Негови пиеси за деца са поставени и играни с успех в куклените театри на Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Търговище и др. Приказки и пиеси на автора са превеждани на английски, персийски, испански, турски, руски и в Македония. Член на СБП. Ръководител на Клуб „Млад писател“ при НЧ “Родина 1860“ и на вестник „Teen’s paper“. Книги за деца: „ Трите врабчета” – сборник с приказки; „Приказки” – сборник с приказки; „ Приказка за светофара” – приказка; „Приятели на Слънчо” – приказка; „Алчният селянин и магарето” – приказка; „Сънливка” – приказка; „Две звездички от Иран” – приказка; „Мушкатка” – приказка; „Къдравелка” – приказка в съавторство с Палмира Никленова; „Тримата в капан” – фантастична приказка; „Кучето Бокс” – приказка; „Магьосникът” – приказка; „Велосипедчо, Сиамчо и още нещо” – приказка; „Люлка под дъгата” – избрани приказки; Филми за деца по БНТ: „Старият охлюв”; „Червенушка”; „Болното Джудже”; „С нашата ракета”; „Приятели на слънцето” и др. Пиеси за деца: „Приказка за светофара”; „Къде ми е зелената шапка?”; „Приятели на Слънчо”; „Рошльо и Кончето”; «Отличане в Космоса»; «Магаренцето Ритльо»; «Шуши» и др. Пиеси за възрастни: «Довиждане, дъще» – моноспектакъл; «Мъжкарят» -моноспектакъл, «Търсачи на щастие» – моноспектакъл; «Остани вкъщи, за да полудееш» – комедия и др. Книги за възрастни: „Любов с вкус на лимон” – роман. Продължава на страница 5
ñòð. 5
НАГРАДЕНИ УЧАСТНИЦИ В ПЪРВИЯ Изключително оспорван конкурс приятели „Мастиленият лабиринт“. Тя КОНКУРС ЗА НАПИСВАНЕ НА с участието както на утвърдени име- е изпълнена с приключения, самоотна, така и на хора, които нямат опит в верженост, а финалът е великолепен! ОРИГИНАЛНА ПРИКАЗКА ПЪРВА НАГРАДА: Стилиян Колев SOLLAM И ПРИЯТЕЛИ „Мастиленият лабиринт“ ВТОРА НАГРАДА: ДИМИТЪР ПЕТРОВ ПЕТРОВ „Царският зет с трите имена“ РУМЯНА ЛЮБЕНОВА ПЕЛОВА „Полуприказка-полуистина за полухората и полузмейовете“ ТРЕТА НАГРАДА: ХУБАВЕНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА „Царството на трите сестри“ ВЕРА КОСТАДИНОВА НЕДЯЛКОВА „Приятелите на Гората Вълшебница и нейните сестри Музика и Поезия“ ГРАМОТИ ЗА СЛАДКОДУМЕН РАЗКАЗВАЧ НА ПРИКАЗКИ ИЛИЯ АНГЕЛОВ ДЕВЕДЖИЕВ „Феята на неприбраните играчки“ ТЕОДОРА НЕДЕВА - „Ковачницата на змея“ ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ ПОПОВ - „Къртицата“ ПАВЛИНА ВЕСЕЛИНОВА НИКОЛОВА „Юнакът чародей“ ДАНИЕЛА СТЕФАНОВА БОГОЕВА-ГЮРГАКОВА „Легенда за момините сълзи СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА - „Истинска приказка“ ДИМИТЪР БУЗОВ - „Вълшебно сестринство“ КОСТАДИН КОСТОВ - „Гора Вълшебница и нейните сестри – Музика и Поезия“ МАРИЯ ГОРАЛОВА „Приключенията на Вълшебница“ ЙОРДАН КАЛАЙКОВ - „Странници в ясни нощи бродят“ МАГДАЛЕНА МАНЧЕВА - „Горски вятър“
литературата. Наградените приказки са оригинални, епично разгърнати и носят дискретна поука. Дори онези от участниците, които са останали в рамките на точно зададената тема, са дали воля на въображението си. Сред тях откроявам приказката на Вера Недялкова „Приятелите на Гората Вълшебница и нейните сестри Музика и Поезия“. „Царският зет“ на Димитър Петров носи дълбоко послание за необходимостта човек да развива у себе си храброст, мъдрост и миролюбие. Приказката на Румяна Пелова „Полуприказка-полуистина за полухората и полузмейовете“ стъпва на популярната тема от народната приказка, но внася нова психологическа дълбочина - за сложността на човешкия характер, в който се съчетават „човешкото“ със „змейското“ и за онзи баланс, който се стремим да постигнем през целия си живот между страстта и разума, емоционалността и аналитичността. Приказката на Хубавена Димитрова „Царството на трите сестри“ акцентира върху жертвата, която трябва да направи онзи, който иска да бъде водач. Може би тя би се сторила донякъде жестока на децата, но нима приказките на братя Грим не са жестоки? Много талантливо написана е приказката на SOLLAM и
SOLLAM И ПРИЯТЕЛИ
Мастиленият лабиринт ПРИКАЗКА Било много, много отдавна. Всичко се случило в годините, когато хората все още вярвали, че хубавите приказки имат лечебни свойства. За това и всеки път, когато малкият Гого се разболеел, баба му разказвала по една красива приказка. Най-му харесвала приказката за Вълшебницата Гора, намираща се в подножието на планината, близо до селцето им. В тази приказка се разказвало, как преди хиляди години Вълшебницата Гора била най-прекрасното място на света. Всеки Божи ден бил изпълнен с нейните горски чудодейства. Леко подухване било достатъчно, за да бухнат короните на дърветата в изящни форми. Докоснела ли храст, той разцъфтявал с цветовете на дъгата. Щом вдигнела ръце, щастливи птици излитали от ръкавите на мантията ѝ. Изпод огромната ѝ капела изскачали зайци, таралежи, даже мечки и сърни. В дланите си омесвала най-вкусните пчелни пити, които поръсвала с рояци от пчели. Щракнела ли с пръсти, около дърветата се извивали стълби с причудливи стъпала. Малчуганите се катерели по тях. Скачали от там на земята, криели се в храстите, а вечер притихвали в горския скут, залисани в песента на листата. Щом някое дете се изгубело и заплачело, сестрите на гората - феите Музика и Поезия, тутакси се събуждали и литвали заедно над дърветата. Крилете им засиявали. Диря от светлинен прах лъкатушела след пируетите им. Щом Музика засвирела на флейтата си, перли от ноти поръсвали горските коси. Перото на
Специално откроявам невероятната фантазия в приказката „Феята на неприбраните играчки“! Това е напълно професионално написана приказка, която съчетава стил и свежест на идеите. За съжаление е извън темата на конкурса, иначе би взела първото място. Отличен стил на приказките по-скоро разкази и импресии - на Людмил Попов „Къртицата“ и Йордан Калайков „Странници в ясни нощи бродят“. Идеята в „Къртицата“ е много дълбока и засяга сериозни проблеми в „човешкия“ свят. Великолепна идея на Мария Гаралова в приказката й „Приключенията на Вълшебница“, в която Вълшебница е една упорита и борбена мравка. Много свежа е и приказката на Магдалена Манчева за зайците, които мечтаят за вечна ваканция - сред малкото приказки в конкурса, в която има чувство за хумор. Темата на приказката на Светлана Ангелова е изгубеното доверие, а посланието е да не се поддаваме на лошите чувства, а да се борим за възвръщането му. Приказката на Димитър Бузов също е много поучителна. Амбицията и съперничеството не само разделят сестрите, но и ги карат да загубят дарбите си. Костадин Костов пък вкарва в приказния вълшебен свят малката Ема, която няма никакви дарби, но вярва в чудеса. Светлана Дичева
Поезия пък не спирало да окичва гората с гирлянди от думи и рими. Птици и животни запявали песента на уюта в един глас. Думите се събирали в рими, а римите – в хвърчила, за чиито опашки нотите се захващали. Горският вятър ги подухвал и те политали към Луната. Щом гъделичнели нослето ѝ, Луната така засиявала, че усмивката ѝ разпалвала с още светлина фенерите на светулките. Пламъкът от тях танцувал по пътеката, хващал изгубеното дете за ръка и го повеждал към дома. Всяка сутрин Вълшебницата Гора изплаквала тревите си в росата. Пооправяла косите си на планинския ветрец, а после срамежливо притихвала в очакване на първия слънчев лъч. – Добро утро, обич моя! – прокарвало Слънцето лъчи по косите ѝ, след това целувало тревите ѝ. В един горещ летен ден, няколко непослушни малчугана се покатерили на най-високото горско дърво и започнали да хвърлят камъни по Слънцето. То се страхувало, криело се, но нямало как да помръдне от мястото, отредено му на небето. Долу, в подножието на дървото, малката Зори махала с ръце. Хвърляла съчки и шишарки по малчуганите в желанието си да ги спре, умолявала ги, но никой не откликнал на молбите ѝ. Поредният камък ударил Слънцето, счупил парче от него и то се засвличало по небосклона. – Прости ми, че това се случи! Прости ми! Аз съм виновна! – викала гората, но нямало как да спре слънчевото пропадане. Отчаяние заогъвало клоните на дърветата ѝ. Мъка мачкала тревите ѝ, а ветрецът се превърнал в безмилостна буря, върлуваща из дебрите ѝ. Объркана и разярена, Вълшебницата Гора хванала дървото, на което били качени малчуганите. Отскубнала го от плътта си и точно, когато била готова да го хвърли, на пътя ѝ се изпречила малката Зори. Продължава в следващия брой
ñòð. 6
Преди половин век давали по пет пари за една ока набран розов цвят Автор: Диана Славчева В Казанлъшкия регион започна кампанията по прибирането на розов цвят. Производителите очакват добра реколта, но се притесняват от ниската изкупна цена за килограм цвят, която дават розопреработвателите. Тази година тя е едва 2 лева. По 1 лев за килограм набран розов цвят пък получават розоберачите. И тази година обаче се очаква да има недостиг на работна ръка в розовите насаждения. Ето как преди 65 години описва във в.„Казанлъшка искра“ от 1933 г. спомените си за участието в розобера видният български адвокат и учител Матей Георгиев. „Това бяха дни на недоспиване, на влага, на измъчване. Полуоблечен, с някакви си съдрани обуща на краката, трябваше да се провирам в нависналите храсти от росата или от току-що навалялия дъжд, да обирам розовия цвят, която работа трябваше непременно да стане преди слънцето да е нагряло достатъчно храстите. В поетичните майски утра, когато славеевата песен се разнася из чаровната Розова долина, тогава пропити от влага, след няколкочасово изнемогване край розовите храсти, нарамвахме чувалите с набрания розов цвят и се отправяхме към „гюллапаната“, дето беше депозита и дето ставаше дестилирането на розите“. По-нататък дописникът на старата газета споделя, че понякога, „като бакшиш за усърдната работа“, покойният вече негов роднина, чиито рози са брали, носил на невръстните берачи по едно симидче. Веднага след предаването на розовия цвят Матей бързал да отиде на училище. Той споделя, че за розоберството тогава получавал по „пет пари за една ока набран цвят“. „Но макар и зле платен, след това той много прехвалено време, отивах в училище с новоушита горна риза“, завършва спомените
си казанлъчанинът. Ако направим аналогия с днешното заплащане на розобера, сега то е доста по-значително отпреди. В Османската империя пет пари правели един грош. След 1888 г., когато се появяват първите български монети и горе-долу това е времето, за което разказва Матей Георгиев, турските пари получават еквивалент от стотинки и така пет пари се равняват на монета
от 2,5 стотинки. За сравнение, чаша боза или едно яйце са стрували 4 стотинки, така че покупателната способност на петте пари на практика е нищожна. Не че в наше време с левчето, което дават за кило гюл, може да се вземе нещо съществено, но все пак е реално възможно да се натрупа една доста по-прилична сума не само за нова риза на гърба. Нека кажем две думи за самия Матей Георгиев. Според „Уикипедия“, той е роден е
на 20 август 1880 г. в Казанлък и завършва тамошното Педагогическо училище, след което работи като образцов учител в родния си град. Учи право в Лозана, Швейцария. А после бива учител и адвокат в София. Секретар е на Казанлъшка дружба „Розова Долина“ в София. Изследовател на историята на Казанлъшкия край, автор на книги и статии с краеведска и педагогическа тематика. Преводач с френски език. Умира в София на 20 декември 1948 г. Апропо, според експерти тази година в България се очаква да бъде произведено около 3 тона розово масло. Близо 37 000 декара са розовите насаждения у нас, като 13 000 са само в казанлъшкия регион. За добиване на 1 килограм розово масло са необходими от 3 до 5 тона розов цвят, припомнят от БНТ. По данни на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ (БНАЕМПК) през последните години площта на розовите насаждения в България се е увеличила значително. Към настоящия момент повечето розови градини са в отлично състояние. Над 50 са работещите дестилерии в Розовата долина. БНАЕМПК напомня, че през 2014 г. беше утвърдено Защитеното географско указание „Българско розово масло“, с което приключи успешно над 10-годишна работа, целяща допълнителна защита на този традиционен български продукт, както и затвърждаване на неговия имидж в световен мащаб.
Лъчезар Йорданов на 14 год. е избраникът на „Спейс Камп Турция 2018” Лъчезар е един от изявените таланти на клуб „Светлини сред сенките” при ОДК „Св. Ив. Рилски”, лауреат на награди от Национални конкурси, участник, като автор в колективния роман на клуба „Момичето от квартала”, както и в клиповете и разработките на новите проекти на „светлинките”. През лятото на 2018 година България ще изпрати новите си участници – 90 младежи до 15 години, сред които и нашият Лъчезар. Бъдещите изследователи подготвят есе или видео есе по из-
брана тема. Нашият представител писа за времето, което е различно в космоса и на Земята. Лъчезар очаква с голямо нетърпение заминаването си на космическия лагер, от който ще се завърне с нови творчески вдъхновения. Клуб „Светлини сред сенките” и Лъчезар Йорданов, благодарят сърдечно за помощта и съпричастието на Община Казанлък и на всички, които помогнаха мечтата на талантливото момче да се осъществи. ОДК „Св. Иван Рилски“
ñòð. 7
В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ИМА УЕБСАЙТ ЗА СПОДЕЛЯНЕ И РАЗМЯНА НА КНИГИ В България заработи първия по рода си уебсайт за споделяне на книги. Той се нарича Knigoman.bg и представлява пълноценна платформа, в която всеки желаещ може да размени свои книги срещу такива, които не е чел. В сайта можем както да предложим собствени заглавия за споделяне или да си избираме от тези на други потребители, така и да си създадем лична виртуална библиотека, която след това да разширяваме. „Споделянето на знание е в основата на всяка цивилизация и затова нашето желание е, създавайки проекта Knigoman.bg да го направим още по-достъпно за българските читатели. Убедени сме, че от това ще има дългосрочна полза не само за сайта, а и за цялото ни общество. Във време, когато икономиката на споделянето набира популярност в целия свят с нови и нови платформи за предоставяне на лични автомобили, домове и вещи, какво по-хубаво от това да създадем лесен инструмент за споделяне на знание – може би най-ценният актив, който едно общество може да има“ – обяснява Владислав Костовски, основател на уебсайта. Т.нар. икономика на споделянето (sharing economy) е една
от най-актуалните и най-бързо развиващи се тенденции при онлайн услугите. В този сегмент по света вече съществуват стотици проекти и услуги – от такива за споделено пътуване или предоставяне на лични жилищни домове, през сайтове за различни туристически пособия, инструменти, техника или други предмети, както и за преотстъпване на време или на специализирани умения. В България този нов сегмент все още тепърва прохожда, а Knigoman.bg е сред първите български проекти, фокусирани върху споделянето и размяната на лични вещи – в случая книги. В сайта вече може да бъде открита както художествена литература, така и книги на техническа или бизнес тематика, медицинска и правна литература, заглавия за изкуство, езотерика, еротика, помагала за обучение по чужди езици и много други. Освен възможностите за споделяне на книги, посетителите на платформата ще имат достъп и до организираните от нея томболи и други прояви.
ЕДИН ЧАС ПО БЪЛГАРСКИ
Автор: Красимир Бачков
Продължение от брой 63/64 Спирам до нея и нехайно питам: - Готова ли си? - Разбира се! – усмихва се красавицата. Тя каквото и да каже, все звучи умно, но сега направо събира очите на другите: - Винаги съм искала да се возя на такъв мотор! Много ти благодаря, Тони! – и пред всички най-неочаквано ме целува. Аз, естествено, само дето не получавам инфаркт,
но външно се държа и двамата се мятаме на японския звяр. Натискам стартера и двигателят изръмжава страхотно. Невена ме обгръщаздравосръце, а гърдите и буквално ми запалват гърба. В очите на момчетата встрани блести такава завист, каквато едва ли и Том Круз е забелязвал някога у съперниците си. Давам газ и излитаме от двора на училището. По улиците на града съм пълен цар, щото с мотоциклета мога да се провирам през всякакви задръствания. - Накъде да ходим? – обръщам се към Невена. - Където искаш! – отвръща въодушевено тя. – Само да е извън града! Леле! Не мога да
повярвам! Това момиче да не би да си пада по мен?! Излизаме от крайните квартали и хващам пътя за морето. С тая хала можем да стигнем до там за петнадесетина минути. Издувам Хондата яко, а феята зад мен се страхува, но си трае и само по-здраво ме стиска с нежните си ръчички. По някое време пристигаме на високия бряг, при село Топола. Спускам се бавно по чакълестия път към брега и спирам там, където лятото опъваме палатки и ходим на плаж. Сега е октомври, но времето е приятно и слънцето все още не е залязло. Невероятно тихо е. Само встрани, от време на време, се чува глухо чукане. То идва от новите грозни хоте-
ли, които са нацвъкани като курешки върху красивия бряг.Морето е зелено като сибирска елха и притихнало, сякаш специално за нас. - Тук е страхотно! – въздъхва очарована Невена. Изпъчвам се, като че ли цялата заслуга за това е моя. Момичето ме поглежда с някакво очакване и аз, като привлечен от магнит, заставам пред нея. Тя свежда очи и ме прегръща през врата. Целувам я. Буквално политам от възторг! - Невена! – започвам, но тя слага пръст на устните ми. - Не казвай нищо, Тони!АзпомолихНейчев да ти даде мотора. Немисесърдиш,нали? Да и се сърдя?! Това момиче е изкрейзило! Продължава в следващия брой
Усмивката води до щастлив и дълъг живот Всеки един от нас е чувал много фрази и поговорки за смеха и усмивката, защото през вековете те често са помагали на хората да се справят с трудностите и предизвикателствата на живота. Фразата „ Светът е оцелял, защото се е смял“, има своята дълбока истина изпитана във времето. Историята ни показва, че в миналото, както и сега, ежедневието ни е пълно с много изпитания и трудни моменти, в които е нужно да се съхраним и да съберем сили, за да се справим. Тогава на помощ може да дойде смехът, който има силата да зарежда с енергия и да прави така, че всичко да изглежда по-хубаво и светло. Не случайно Айнщайн е казал, че когато ти е най-трудно се оплези на живота и го погледни от смешната му страна, така ще ти стане по-леко на сърцето и ще можеш да видиш решенията на проблемите. По темата Ширинан е писал много в своите книги на духовна тематика , като в книгата „Да откриеш щастието вътре в себе си“ отделя специално внимание на усмивката и нейното енергийното и въздействие върху човека.
ñòð. 8
УЛОВЕТЕ МОМЕНТА С ЛИНИЯТА PHILIPS MOMENTUM
MMD, водещият специалист при дисплеите и лицензен партньор на Philips monitors, обяви чисто новата линия от монитори Momentum, фокусирана върху домашното забавление и в частност конзолните игри. Първият дисплей Philips Momentum, който ще дебютира – моделът 436M6VBPAB, идва със спираща дъха 4K UHD резолюция на своя 43-инчов VA панел. 436M6VBPAB постига 1000 cd/m² пикова яркост, цветово пространство ultra-wide с покритие на 100% BT.709 и 97.6% DCI-P3 и 1.07 милиард цвята, постигнати посредством 8 bit +2 bit FRC (Frame Rate Control) представяне, което го прави първия в света дисплей, съвместим с новия стандарт VESA DisplayHDR 1000! 436M6VBPAB е снабден с Quantum Dot технология вместо с някоя от конвенционалните технологии с LED подсветка. Тази иновативна полупроводникова технология произвежда трептящи, динамични цветове с по-синьо синьо, по-зелено зелено и
по-червено червено. Благодарение на по-късата дължина на вълната на трите основни цвята при Quantum Dot, те са представени по-наситени и още по-живи и точни. 436M6VBPAB е истински геймърски монитор, който дава на играчите най-високо ниво на представяне, благодарение на режимите Low Input Lag и SmartResponse за по-бърза визуална обратна връзка, както и Adaptive-Sync за геймърско изживяване без насичане и накъсване на кадрите.Някои потребители са заклети фенове на PC игрите и не се отказват от своята клавиатура и мишка, предпочитат да седят на геймърски стол и да използват геймърски монитор с диагонал 24-32 инча от близко разстояние (<1 м). Други потребители предпочитат да използват контролери с геймърска конзола, която свързват към телевизор или голям дисплей, да се отпуснат на дивана или фотьойла и да играят от по-голямо разстояние. Всъщност, пазарът на конзоли за игра е втория по-големина през 2017 г. с 29% от глобалния пазар на игри според анализатора NewZoo. За съжаление повечето телевизори не са проектирани с оглед на игрите като основно приложение и не са подходящи за бързи, интерактивни
Нов музикален сайт ще популяризира начинаещи български изпълнители Музикалният сайт зиране на начинаещи Listn.to започва кам- български изпълпания по популяри- нители. Проектът,
който е създаден от български екип, има версии на български и английски език и ще се развива както у нас, така и в чужбина. Той включва цялостна онлайн база с артисти, база с текстове на песни, както и разнообразна друга информация за музикалните…
В ИЦ ОВ Е Младеж си чати с приятел: – zdr, ko pr? – nz, da se vidim? – ok … От страни го гледа езиковед от Българската Академия на Науките и не издържа: – Вие младите не можете да говорите, бе … Нищо не ви се разбира … – А вие кой сте?? Езиковедът изпъчил гърди авторитетно: – Аз, моето момче, съм гл. ас. д.ф.н. чл.-кор Иван Иванов …
действия, което предизвиква призрачни ефекти, замазване и подобни нежелани дефекти, които дразнят играчите. Дебютният модел 436M6VBPAB е снабден с бърз 43-инчов VA панел с CrystalClear 4K (3840×2160) UHD резолюция и отлично време за реакция от само 4 ms GtG, както и SmartResponse плюс Adaptive Sync технологии за възможно най-плавно игрово преживяване. Ексклузивната за панелите Philips технология SmartResponse позволява постигането на изображения без призрачни ефектисвъзможнонай-малкозакъснениевбързите игри и филми. Последните версии на актуалното поколение конзоли е способно да предлага 4K резолюция и HDR (High Dynamic Range) в някои игри, за които 436M6VBPAB е перфектно подготвен. Моделът е много подходящ и за спонтанни забавления като гледане на филми и сериали или игра, благодарение на поддръжката на Adaptive Sync, предлагана от графичните процесориAMD. Adaptive Sync напасва кадровата честота на рендваното изображение с честотата на опресняване на екранаи такаелиминиранасичането и накъсването от разминати кадри в игрите. Виолин Такев
Дронът – новата любима детска играчка Все повече интерес у децата будят дроновете. Може би причината е в това, че има дават усещането за свобода, много приличат на истинските летателни апарати, а в същото време са толкова достъпни, че ни карат да се замислим с какво ли ще играят децата след 20-30 години? Може би с истински самолет? С навлизането на… Âåñòíèê “TEEN’S PAPER” - ÌÅÑ ÅЧ Í Î ÈÇÄ ÀÍ ÈÅ, ÏÎ ÈÄÅЯ ÍÀ ÄÈÌ ÈÒ ÚÐ ÍÈÊË ÅÍ Î Èçäàâà: Êëóá „Ìëàä ïèñàòåë” êúì Í× „Ðîäèíà 1860” Ñòàðà Çàãîðà, ïðåäñåäàòåë Äîðà Èëèåâà Àäðåñ íà ðåäàêöèÿòà: ãð.Ñòàðà Çàãîðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áîðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg
http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äèìèòúð Íèêëåíîâ
Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò ÊËÓÁ „ÌËÀÄ ÏÈÑ ÀÒ ÅË” ÍÀÁ ÈÐÀ ÍÎÂ È ЧËÅÍ ÎÂ Å È ÑÚÒÐ ÓÄÍ ÈÖ È ÇÀ ÂÅÑÒ ÍÈÊ TEEN’S PAPER