ÍÀÉ-ßÊÈßÒ ÂÅÑÒÍÈÊ! ÁÐÎÉ 69 / 2018 ã.
ÈÇÄÀÂÀ Í× „ÐÎÄÈÍÀ 1860”-ÑÒÀ ÑÒÀÐÀ ÇÀÃÎÐÀ
Ìåñå÷íî èçäàíèå, öåíà 0.30 ëâ. e-mail àäðåñ: teen_stzagora@abv.bg, òåë. 0899 425 503
МАТЕМАТИК С ГОЛЯМО БЪДЕЩЕ
Здравейте! Казвам се Любен Карбанов. На 12 години съм. Уча в ППМГ „Гео Милев“ гр.Стара Загора . Тази година съм в 7 клас в класа на г-жа Радостина Атанасова – математик.
- И ние от името на младежкият вестник „ Teen’s paper“ те поздравяваме за наградите и отличията, които непрекъснато печелиш на математическите олимпиади.
Кажи ни, кога разбра, че ти и математиката сте приятели и не можете без друг? - Като малко дете обичах да колекционирам камъни и автомобилчета. Когато излизах на разходка с мама повтарях цифрите на паркитаните автомобили ... и техните марки. Беше интересна детска игра. Първата среща с моята учителка в училище - г-жа Мария Темникова, беше като Хари Потър, намерил своята професор Макгонъгъл. И двамата приличаме на героите на Джоан Роулинг. Тя ми отктехна прозореца към математиката. Още в първи клас завоювах 5 златни медала от състезания и станах звезда на Казахстан 2013 г. След това дойде Учителят, от когото имах нужда. Наричам го „Човекът – Математика“ и го обичам. Това е г-н Любомир Любенов. С него наградите и отличията ми станаха десетки. Математиката наистина е Кралицата на науките както я е нарекъл принца на математиците – Йохан Гаус. Тя е красива и стройна - приятел, който не те подвежда. Аз пък я наричам - Царица на науките, защото царица е по-висша форма на единовластие! Може да е истинска магьосница! Решаването на една сложна задача е като да попаднеш в затворен замък, от който сам намираш правилния път да излезеш. Това ми носи чувство на свобода. Следва на стр. 2
ЕДНА ОТ ПРОФЕСИИТЕ НА БЪДЕЩЕТО ВЕЧЕ ЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗУЧАВА В СОФИЯ Първата по рода си у нас магистърска програма по една от най-перспективните професии на бъдещето се нарича „Бизнес и дигитална трансформация – блокчейн иновации“. Тя ще подготвя кадри по една от най-горещите нови технологии – блокчейн. Магистратурата е част от програмата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
„Блокчейн е експоненциална технология. Експоненциалните технологии се развиват много бързо във времето. В началото са във фаза на скрито нарастване, но когато стигнат до инфлексната си точка, променят всичко около себе си. Така и блокчейн ще промени света. В момента ние сме в тази инфлексна точка“ – споделя Радой Стоянов от българската софтуерна компания BULPROS, който е един от лекторите в програмата. Кратко интервю с експерта по темата е достъпно тук.
ШЕСТИ НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ПРИЯТЕЛИ НА С ЛОВОТО Приятелството – и то като всяка дума, съдържа огромни пространство от човешкия живот, защото живеенето е докосване, съприкосновение, взаимност, а без приятелство, ти и светът сте две отделни непознаващи се вселени. Приятелството на човек с човека, на човек със заобикалящия
го свят е първото доказателство, че същ ествува хармонията между разума, интуицията и интел екта. И нашите малки приятели със своите есета са открили пътечката към тази взаимност и отговорност. Всеки е тръгнал от своя житейски опит и своите разсъждения, за да
се получи тази красива мозайка от пътеки към всеобхващ ащ ата дума ПРИЯТЕЛСТВО. И така без да иска е станал приятел със словото. Поздравл ения и успехи в непрестанното търсене на все по-широкия друм на думите, които ни разкриват света в своята цялост. Сашо Серафимов За конкурса четете на стр.4
ñòð. 2
МАТЕМАТИК С ГОЛЯМО БЪДЕЩЕ Продължава от стр. 1 - Знаем, че като всеки млад човек с остър ум като твоя , може да има и други занимания. Какви са твоите и колко време им отделяш? - Обичам историята. Чета книги свър-
зани с нея. Обичам екскурзиите и снимам забележителности. Разбира се обичам и игрите в компютъра. Време има за всичко, ако човек го планира правилно. - Сподели ни нещо любопитно, което
запомнил и често се сещаш за него? Човек винаги се учи от тези, които обича! Какво би искал да кажеш на онези, които нямат твоите природни възможности или ги притежават, но изучават с нежелание математика – чувстват я като бреме? Да! Задачите от училище изобщо не се доближават до тези, които животът поднася. Но това е само на пръв поглед. Отговорите на житейските задачи – винаги се коренят в математиката. Тя развива логическото мислене. А чрез него можем веднага да преценим, че хамбургерът от • Малайзия е известна и със своите Макдоналдс не се компенсира с диетична плодове. Много от плодовете, които се кола, защото и двата продукта са вредни. срещат в страната, са непознати в Европа. Някои от тях имат необичаен вкус и миризма. Един от тях е дурианът. Миризмата на дуриана е на развален лук и чесън. Екскурзоводката ни показа как се яде, но никой не повтори. ти се случило или ти е впечатлило по време на твоите математически изяви? - Понеже обичам математиката и историята стана така, че представянето ми в азиатските олимпиади обогатява и историческите ми познания. Например: • Името на Сингапур идва от малайската дума „Sing“ – лъв и санскритската „pur“, която означава град – град на лъва. Ние децата от България бяхме с тениски на българския трикольор и един голям лъв. Това много се хареса на домакините.
• В Хонг Конг се намира един от най-големите морски тематични паркове в света – Ocean Park. Невероятен е. Притежава най-големия на планетата рифов аквариум с огромно количество разноцветни риби, костенурки, акули, делфини и др. Има огромен увеселителен парк. Кой от съветите на твоята майка си
За да направим добра снимка трябва да сме направили 40-50 кадъра и от тях да намерим най-подходящия. Ако успеем да намерим любимата си работа и имаме любящо семейство, то със сигурност ще усетим щастието. И това ... е МАТЕМАТИКА! Въпросите зададе: Дария Иванова
ИНСТИТУЦИИ, ОБЩИНИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОБСЪДИХА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА В ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ Национална мрежа за децата участва в семинар в рамките на комуникационната кампания на ОПРЧР „Мисията е възможна“, организиран съвместно с Фондация „ЛУМОС“. Представители на общините, неправителствените организации и институциите дискутираха трудностите и научените уроци от старта на деинституционализацията на децата през 2009 г. до момента и обсъдиха възможностите за подобряване на координацията при провеждане на последния етап от реформата. По покана на Фондация „ЛУМОС“ специален гост-лектор на семинара бе комуникационният експерт Емили Кулуварис. Участниците в семинара се обединиха около извода, че един от най-силните компоненти, който до момента липсва при реализирането на деинституционализацията на децата, е широката
обществена подкрепа за тази реформа. Усилията в предстоящия последен етап от закриване на специализираните институции за деца ще бъдат насочени именно към обръщане на негативните
обществени нагласи и информиране на местната общественост за ползите от изграждането на новите социални услуги, възможностите, които се предоставят на
децата в тях и разликата им със старите специализирани институции. Издигането на престижа на професията на социалния работник е част от мисията, която институции, местна власт и неправителствени организации си поставят като цел. С промяната на отношението към социалната работа и изграждане на по-голяма толерантност към усилията на социалния работник ще бъдат привлечени млади кадри към професията. Директорът на „ЛУМОС – България“ Бисер Спиров определи ролята на комуникацията и предоставянето на информация по време на деинституционализацията като един от факторите за успешно провеждане на реформата. Според него добрата комуникация може да минимизира до много голяма степен съпротивите, които съществуват в обществото.
ñòð. 3
ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА СТРАНИЦИТЕ НА ВЕСТНИК „TEEN’S PAPER“ Стиховете на Моника Сивова публикуваме без редакторска намеса АВГУСТ Вървя по пясъка изстиващ, а топлите морски приливи стъпалата ми заливат След това в тихи отливи стъпките ми назад изтриват Небето илюзии играе с мойте очи, из между облаците бледо розови ме галиш нежно със слънчеви лъчи Топъл летен бриз и две сърца пълни с мечти, да ни не чуе утрото тихо но страстно ме люби И нека в пясъка студен вечно догарящи останат нашите две следи. ОГЛЕДАЛНА ЛЮБОВ
Моника Стилианова Сивова Стара Загора На 17 години
Вдишваме от същия въздух на мястото в което за първи път усетихме желанията си Но за жалост вече сме сами в компанията си Гледаме се в същите проклети очи В който преди горяха всичките ни мечти Вървим сега държейки други за ръка Надявайки се да ни мине проклетото чувство за самота Целувайки друга сега, усещаш от вътре кървящата си душа Със сълзи опитваща се да запълни след любовта ни гореща, студената следа Дните са къси а нощите дълги Убиващи бавно ни носят само тъга Нима всяка една от целувките ти е била лъжа Веднъж докоснала се до тялото ми, превръщаща те завинаги в една красива илюзия.
ТЪМНО СИНЬО Искам всяка вечер чуждата кожа да усещаш докато я любиш и на сутринта пак с моя аромат по себе си да се будиш Искам безнадеждно да ме гасиш с всяка следваща цигара и отново да бъда дима който бавно душата ти изгаря И нека сега вдигайки телефона с надежда пак да чуеш моя глас, в собствената си тишина бавно да потъваш всеки следващ час.
ДЕТСТВО СТУДЕНО ЛЯТО Плахи стъпки в студения мрак И мъглата паднала веч пред стария праг Лампа догаряща шепот плах Призрачни сенки рисува душата от страх Злокобна чернилка паднала пред очите с мигли заскрежени Последни спомени за любов блажени.
Помниш ли времето когато тичахме боси под дъжда По покривите чужди с небрежно носеща се от вятъра коса Ден след нощ времето ни промени Все по големи ставахме с нашите мечти В миг забравихме за безгрижната игра Отиваха си вече случайно обелените колена Отнасящи със себе си две малки деца Бързащи с колело да покорят света.
В ДРЕВНИ ВРЕМЕНА ХОРАТА ВЯРВАЛИ, ЧЕ ЗЕМЯТА Е ПЛОСКА И ЧЕ СЕ ПОДДЪРЖА ОТ ТРИ ГИГАНТСКИ КИТА. ДНЕС СМЕ ЗАПОЗНАТИ С ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ, ЧЕРНИТЕ ДУПКИ И ПОСТОЯННО РАЗРАСТВАЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА В древни времена хората вярвали, че Земята е плоска и че се поддържа от три гигантски кита. Днес сме запознати с Големия взрив, черните дупки и постоянно разрастващата се вселена. Сигурни сме, че съществуват още множество невероятни открития, които човечеството тепърва предстои да направи. Междувременно… представяме ви 10 невероятни факта за нашата Вселена, които ще ви удивят. 99 процента от материята е празно пространство. Ако отстраним това пространство от атомите ни, тогава цялото човечество (7 млрд.) ще може да се побере в едно кубче захар. Всеки от нас се състои от атоми, които някога са били част от звезди, избухнали преди милиарди години. Малък процент от статитката, която виждате на телевизора си, всъщност е остатъчно зарево от Големия взрив.
Една година на Венера се равнява на 224 земни дни. Един ден на Венера обаче е равен на 243 земни дни. С други думи - един ден на Венера е по-дълъг от една година. Почти всички водородни атоми в нашите тела са се образували в Големия взрив - преди
около 13,7 милиарда години. Слънцето съставлява 99,8 процента от маста в Слънчевата система. То е толкова голямо, че в него могат да се поберат 1,3 млн. планети, големи колкото Земята. Във Вселената има повече звезди, отколкото песъчинки на Земята. Вселената ухае на малина, ром, бекон, печени бадеми и барут. Неутронните звезди са толкова гъсти, че само една чаена лъжичка от техния материал ще тежи повече от връх Еверест. Обикновената материя, която виждаме, съставлява едва 5 процента от Вселената. Останалата част е тъмна енергия и тъмна материя, за които все още не знаем почти нищо.
ñòð. 4 ШЕСТИ НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ Във вестника публикуваме отличените есета без редакторска проблема: „Светогледната позиция в българската средновековна намеса и със съгласието на техните автори. култура – Небеса и Шестоднев на Йоан Екзарх“, а през 2005 г. защитава и докторат по българска литература на тема: „Повестта Вторият конкурс за есе се организира от: Община Стара „Жетварят“ на Йордан Йовков – текстология и междутекстовост“. Загора, Народно читалище „Родина 1860“ – Стара Загора, клуб Автор на книгите „Повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков – литературни и културни диалози“ (2009 г.), „Йордан Йовков. Щрихи „Млад писател“ и вестник „Teen’s paper“. към неговото творчество“ (2015 г.) и един от двамата съставители Тази година в конкурса взеха участие шестдесет и девет млади на двутомника „Йордан Йовков (1880 – 1937). Летопис на неговия автори от България живеещи в градовете Свищов, Ямбол, Со- живот и творчество“ (2013, 2014), както и на сборника „Йовковите фия, Пловдив, Берковица, Монтана, Шумен, Провадия, Казанлък, архиви разказват. Документи и спомени“ (2017 г.). Участва със Кърджали, Поморие, Пирдоп, Раднево, Лом и от селата Ягодово, свои статии в различни научни издания, съставител на сборници, редактор на книги. В момента живее в Добрич и от 1993 г. след Бузовград и Чепинци. По темата „ПРИЯТЕЛСТВОТО В НАШИЯ СВЯТ“, в двете спечелен конкурс работи като главен уредник на Дом-паметник възрастови групи: от 7 до 13 и от 14 до 18 години се състезаваха и „Йордан Йовков“. Преди това преподава антична и западноевропейска литература като редовен асистент в ШУ „Еп. К. Преславски“ ученици от Русия, Македония и Турция. Получените творби бяха оценяване от жури по регламента: и като хоноруван асистент по същите дисциплини в изнесеното в оригиналност и творчески подход при представяне на темата; Добрич обучение на ШУ. От 2002 г. е член на Съюза на учените в целенасоченост, убедителност и завършеност на аргументацията; България – клон Добрич. ДИМИТЪР НИКЛЕНОВ – от гр. Стара Загора. Автор е на деезикова прецизност и стилово единство; както и жанрово съответсетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, излъчени по ствие и адекватност на темата на конкурса. Журито: САШО СЕРАФИМОВ – от гр. Добрич. Завършил БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара е Славянският университет - София, специалност „Социална Загора. Негови пиеси за деца са поставяни в куклените театри на педагогика“. Издал е стихосбирките „Белег“ (1979; в съавтор- Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Пазарджик, ство), „Дума свободна“ (1990), „Дарителят на сънища“ (1994), Търговище и др. Приказки и пиеси на автора са превеждани на „Врата на хоризонта“ (1998), „Синият поглед на дървото“ (2004), персийски, английски, испански, турски, руски и в Македония. „Потъване на светлината“ (2009). През 1995 г. издава книжка с Член е на СБП. ФИЛИП ДИМКОСКИ – от гр. Прилеп, Република Македония. приказки „Объркани приказки“. Стихосбирката му „Старците умират в края на света“ (2013) получава две национални награ- Завършил е Факултета по аграрни науки и храни в Скопие. Автор е на книгите: „Подхранващи думи от подаръци за деца ди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата „Дамян Дамянов“. Негови стихотворения са превеждани на полски, сло- (поезия и проза за деца, 2010 г.)“, „Богинята на прабългарска (поезия вашки, турски, румънски, руски, английски и др. езици. Лауреат за възрастни, 2014 г. „The Arc Long (преведено на сръбски, 2016 е на международни литературни фестивали в Украйна, Румъния, г.)“, „Възраст на древността (преведено на български език, 2016 г.)“, „Има само любов в градината (поезия за възрастни, 2018 г.)“, Полша, Турция. Член е на Съюза на българските писатели. КРЕМEНА MИТЕВА - от гр. Разград. Завършила е българска „Заедно да расте (поезия за деца, 2018 г.)“, „ Еко-наблюдатели на филология в ШУ „Еп. Константин Преславски“ с дипломна работа природата (съавтор на книгата с илюстратора Жасмина Главинче, на тема: „Шестодневът на Йоан Екзарх. Въпроси на текстологията 2018 г.)“. Поезията му е преведена на английски, иврит, руски, и поетиката“. През 1992 г. защитава специализантска работа по италиански, немски, сръбски, хърватски, български и ромски ... СПЕЦИАЛНА НАГРАДА – Първа група Галатея Стоянова Стоянова, 13 г. гр. Провадия Клуб „Художествено слово“ с ръководител Марта Радева ПРИЯТЕЛСТВОТО Е ПРЕГРЪДКА Приятелството в нашия свят е странно. Забелязала съм как при някои деца и тийнейджъри то е нещо като „излез навън, седни на една пейка и играй на телефона си“. Според мен малките деца не трябва да ги глезят с модерни телефони. Защото стават такива хора, които губят същественото заради лъскавото и фалшивото. Мисля, че приятелството е нещо толкова хубаво, че трябва да се изживее пълноценно. Приятелите са важни, те са до теб, когато ти е тъжно, те са до теб, когато искаш просто една прегръдка. Те са като родителите, братята и сестрите, но те не са ти рода. Родството с тях е не по кръв, а по избор. Бях чела една поговорка: „Не ходи пред мен – може да не мога да те следвам, не ходи зад мен – може да не мога да те водя; ходи да мен и просто бъди мой приятел“. Тя е много вярна. Приятелите знаят всичко за теб, познават те, и все пак са ти приятели. Те не се големеят – не ходят пред теб. Те не се държат угоднически и раболепно с теб, не те следват безпрекословно, когато грешиш. Те ти сочат грешките, но остават до теб. Аз разпознавам истинските приятели по това, че те са искрени, дружелюбни и мили с теб, знаят всичко което ти харесва, и всичко,
което не ти харесва. Знаят кога ти е скучно, кога може да те ядосат, с какво може да те обидят и кога ти е забавно. Могат дори да се скарат с теб – когато не си прав, да ти помогнат да се поправиш. Но не те изоставят, не те предават, не говорят зад гърба ти. Аз разпознавам и фалшивите приятели. Те са тези, които не те уважават, които казват на други всичко, което знаят за теб, които те манипулират. Но най-тъжното е, че те не те харесват, мъчат се да те съборят от стълбата на успеха и те карат да страдаш, а накрая те се представят за онези, които са наранени. Понякога казваш, че им вярваш, но накрая съжаляваш. Човек лесно може да бъде заблуден или излъган. Затова е добре, рано или късно, да се съвземеш, да станеш и да продължиш. Дори ако трябва да останеш за известно време сам. Тъжно е, но е много по-добре, отколкото да си с неискрен приятел. И нека отново да се върна на „приятелствата“, които поддържаме чрез телефона, лаптопа или таблета си. Истински или фалшиви са те? Чувала съм много истории от майка ми, как преди, когато тя била малка, било забавно, защото са се събирали много деца и са играели на много игри. Аз съжалявам, че и в днешно време не е така, защото би било много интересно… Но сега всички си играят на телефоните и си седят у дома. И все пак има и добри, истински, вълнуващи приятелства. Пожелавам на всички да срещнат такъв приятел, който да им помага, да ги обича и да се закрилят заедно. В днешния реален, а не във виртуалния, измислен свят. Защото истинското приятелство е прегръдка за цял живот.
ñòð. 5 СПЕЦИАЛНА НАГРАДА –ВТОРА ГРУПА Ива Еленкова Иванова – 17 години гр. Монтана Клуб „Медии“ ПРИЯТЕЛСТВОТО В НАШИЯ СВЯТ Честито пълнолетие! От днес вече можеш легално да си купуваш алкохол и цигари, да се кандидатираш за избори, да гласуваш, да вземеш книжка за кола и да се омъжиш. Вече си възрастна (което не е синоним на „стара”, а на „зряла”). Сигурно се чудиш какво е това писмо, което четеш. Знам,че никой вече не пише такива. Пък и те накарах да го четеш сама... Исках да ти подаря нещо по-необичайно и лично, което не можеш да намериш в магазина. Не мога да ти изпея или изсвиря нещо, защото слухът ще ти трябва и в бъдеще. Не мога и да ти нарисувам нещо стойностно и сантиментално, макар че не обещавам, че няма да се опитам. Затова реших да ти напиша нещо. Първоначално идеята беше да е приказка, но сега, докато го пиша, не съм сигурна какво ще излезе. Вероятно ще откриеш послания, които никога не съм ти казвала и се надявам те да ти донесат по-скоро приятни емоции, а не да те натъжат. Както вече знаеш, така започва всяко едно писмо. Елбърт Хъбърт някога е казал: „Приятел е някой, които знае всичко за теб и въпреки това те обича“, но ти си повече от приятел. Ти си сестрата, която нямам, партньорът в белите, по-добрата ми половина... Ти ме познаваш повече отколкото самата аз се познавам. Знаеш какво харесвам, какво мразя, как ще реагирам. Винаги си до мен. Подкрепяш начинанията ми и търпиш глупостите ми. И не винаги става въпрос за това, което си казваме, или нещата, които правим, защото ти, сама по себе си си достатъчна причина за щастие. Ти, с твоята усмивка, със смеха, с приятелството си, си повече, отколкото заслужавам. Заедно сме се смели, плакали сме и сме ставали по-силни. Няма мен без теб, защото ти си част от мен, от живота ми, от семейството ми, от целия ми свят. Познаваме се от цяла вечност. Един споделен живот, изпълнен с ярки впечатления и неизличими спомени. Знам за теб подробности, които не се предполага да знам. Помня моменти, които ти може би си забравила и факти, които сигурно ти се иска никога да не съм разбирала. Присъствала съм на всеки твой рожден ден, на всяко едно откриване на изложба, при всяко твое награждаване. Виждала съм те да се смееш, да тъжиш, да се ядосваш, дори сама съм предизвиквала гнева ти. Виждала съм те непоколебима и засрамена. Знам как се държиш около приятелите си и как се променяш за семейството си. Правила съм толкова глупости, отнасяла съм се ужасно с теб, макар тогава да не съм го осъзнавала, но ти продължи да ми бъдеш приятелка. Продължи да ми се усмихваш. Никога не си ми се карала, не си ми повишавала тон, а е имало много моменти, в които съм си го заслужавала. Винаги си търпяла лудориите ми, без да се оплакваш. Била си до мен и в добрите и в лошите моменти. Виждала си ме, тогава, когато никой не би искал да бъде до мен и когато съм била меко казано непоносима, и си държала ръката ми. Ти си нещо като моя втора майка-сестра-терапевт-бодигард накуп. Заедно можем да покорим света. Рамо до рамо. Истината е, че не знам дали бих могла да направя каквото и да било без теб. Всъщност, сигурна съм, че не бих могла. Знаеш всичките ми съкровени тайни и най-амбициозните ми мечти. Винаги си подкрепяла дори най-лудите ми фантазии (Като например да кандидатствам в НАТФИЗ. Къде ми е бил умът!?!). Никога няма да забравя всички книги, които съм открила благодарение на теб. Всички книги, които сме си разменяли и които сме обсъждали с часове. Приказните герои, в които сами се превръщахме понякога и мечтите, които взаимствахме от вълшебните светове. Знай, че винаги ще съм насреща да прочета нещо, което си написала и ще ти оправя правописните
грешки. Е, това и друг може да го стори, но... Какво бих правила аз без теб? Ти си незаменима за мен. Предполагам, че ще трябва да се науча да се грижа сама за себе си, да следвам собствените си съвети (следователно да се науча да си давам по-добри съвети) и да мечтая сама. Нима е възможно? Както вече ти е известно, паметта ми не винаги е толкова услужлива, колкото ми се иска, и явно отдавна е да трябвало да започна да пия гинко билоба. Не помня кога сме се сприятелили, нямам представа и как се озовахме на един чин. Спомням си ярко обаче един час по история, в който се кикотехме толкова гръмогласно, че се наложи учителката да ме накара да се преместя до края на часа. Беше нещо свързано с малки лепящи листчета и правописа ми, но не се сещам какво точно. Помня само усещането за споделено щастие от мига и неудържимия смях – прекрасно чувство. Тогава се почувствах намясто, знаех, че няма да бъда тотален аутсайдер, а само средно голям. Разбрах, че имам приятелка, която е искрена, а не престорена. Такава, която не се интересува какво мислят хората, не използва изкуствени усмивки, не приема лицемерие, а винаги казва каквото и е на сърцето, не премълчава, защото на някой би му било по-удобно. Една приятелка, която ако те изостави, значи наистина си го заслужил и задължително преди това ще ти обясни какво си направил грешно. Много съм щастлива, че до този ден не ти се е налагало да водиш подобен разговор с мен и се надявам да не се случи никога. Помня безброй многото часове в студиото по изобразително изкуство. Многото минути на смях и забавления. Помня и как учителката ни изгони и ни забрани да ходим една седмица, защото пречим на останалите. Няма да забравя дългите съботи на рисуване, работилниците, годишните изложби и пленерите. Как подбирахме рисунките за конкурси и ги подготвяхме за изпращане до близки и далечни страни. Последните години се бяхме превърнали в нещо като пазителки на архива и главни помощник-учителки. Помня и многото часове в студиото по приложно изкуство и иконопис. Часове на смях и търпение, на концентрация и хипноза. Заедно сме правили толкова много неща. Смяли сме се заедно, забавлявали сме се, били сме овиквани заедно и в двете студиа по изкуство. И не само от тях – и от ръководителите на духовия оркестър и на мажоретния състав, дори в клуб „УНИЦЕФ“ (май където и да ходим двете заедно, накрая все привличаме вниманието и все ни овикват). Заедно сме се напивали до момента, в които не можем да си стигнем до стаята (ех този Кушадасъ). Заедно скачахме от палубата на онзи кораб в Средиземно море. Набутахме се в разгара на мелето (Турция плюс турне май не ни се отразява добре). Загубвали сме се в гората (когато предложа да минем напряко, не винаги е добра идея, затова е опасно да бъда слушана). Седяхме в онзи кучи студ в Мърчево близо час (още един пример, защо не трябва да бъда слушана). Заедно станахме целите цветни в София на фестивала на цветовете, почти изпуснахме влака, обиколихме центъра, загубихме се (май много пъти не е било добра идея да ме слушате)... Заедно сме се опитвали да вмъкнем алкохол на училищна екскурзия. Пили сме заедно. Пяли сме заедно. Пяли сме, докато сме пили... Били сме заедно в половината градове в България по различни причини. Заедно сме създавали спомени... и приятелство... Благодаря ти за това приятелство и за всички незабравими спомени. За всички моменти, които сме споделили, за малките неща, които правиш всеки ден за мен и за всички от компанията ни. Дори утре да спреш да ми говориш, пак ще бъда щастлива, че съм те познавала. Знам, че ще сбъднеш всичките си мечти и ще бъдеш щастлива. Carpe diem, или казано на български: Улови мига. Това е единственият момент, за който трябва да мислиш и към който трябва да се стремиш – сега. Искрено твоя, Една приятелка мечтателка
ñòð. 6 ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА – Първа група Никол Колева гр.Ямбол ОУ „ Л. Каравелов“. гр. Ямбол ПРИЯТЕЛСТВОТО В НАШИЯ СВЯТ В днешно време да имаш приятел означава да имаш човек до себе си, който се държи добре с теб. Параметрите на приятелството от миналото са се променили. Именно заради това възприемането му в нашия свят е различно. В миналото всичко в приятелството е било взаимно. Може би, защото светът не е бил толкова материален. Хората са общували устно по- често, отколкото ние днес. Възможностите, които ни предоставя светът, като че ли компенсират нуждата от личния контакт. Липсата на информация в миналото е подтиквала хората да изпитват нужда за „срещи на живо“. Това, което е обществото е определяло за ценност, е било в основата на истинското приятелство. Днес не е така. Определението за приятелство е коренно различно от това, което е било преди. Всичко се гради на интереси. Днешното поколение се интересува от красотата, парите и известността на един човек,повече от колкото на
качествата му. Материално заема много важна роля в света на хората.Отношенията се заместват с интереси, а ценностите с материални придобивки. Като че ли страдаме от липса на духовност. Общуването все по- често е ограничено в интернет пространството. Да, неоспорим е фактът, че компютърът ни предоставя много възможности, но дали би заместил човешките ценности от миналото? Честно казано – не мисля! Трудно мога да покажа на човека с когото общувам, колко го ценя, само с емотикон. Или да изразя по- силно емоцията си в интернет , отколкото на „ живо“. В миналото приятелството не се е градяло на тези критерии. Може и да не е модерно, дори бих казала, че е старомодно,но мисля, че в едно истинско приятелство трябва да има някой( или някои), който винаги да е до теб и ти до него. Независимо дали сте в добър или лош момент, вие никога не се оставяте, когато сте си най-нужни един на друг. Уважавате се такива каквито сте: без значение богати или бедни, красиви или грозни. Подкрепяте се в трудни моменти. Когато единият от вас падне, другият му помага да стане. Отношенията помежду ви са взаимни. Вие просто сте истински приятели. В моя свят приятелството е такова. Но всеки решава сам от какво има нужда. За това светът е интересен, защото всички сме различни!
ПЕТНАДЕСЕТ НЕВЕРОЯТНИ ФАКТА ЗА ЖИВОТНИТЕ Светът е населен с какви ли не животни. И макар и да има доста известни факти за повечето от тях, има и неща, които тепърва ще научаваме. Ето 15 невероятни факта, подбрани от Bored Panda, които вероятно чувате за пръв път. 1. Кравите наистина имат най-добри приятели и се разстройват, когато са разделени с тях. 2. Пандите нямат определено място за сън, а заспиват където им падне. 3.Щастливите кучета махат с опашка надясно, а тъжните - наляво. 4. Овцете се самолекуват. Когато са болни, ядат определени растения, които ще им помогнат да оздравеят. 5. Домашна котка може да надбяга Юсейн Болт. 6. Краката на тигъра са толкова здрави, че може да стои прав, дори и след като е умрял. 9. Прасешки сърца са били използвани при 7. Мъжкият пингвин предлага камъче на женската; ако тя го приеме, те стават двойка. трансплантиране на човешки сърца. 10. Зайците има 360-градусово панорамно Някои пингвини не правят гнезда, а вместо виждане, което им помага да засичат присъсттова носят яйцата на краката си. вието на хищници от всички страни. 8. Слоновете не могат да скачат! Добре потулено,но лесно за намиране: Да прооследим дирите на хитрата къртица. От спалнята й (А) до нейната наблюдателница (къртичината Е) тя е построила заплетена мрежа от канали и леговища. Всяка сутрин тя обикаля от А до Е, като при това преминава през склада си за припаси. Интересното е, че го намира само по определен закон. Ако
11. Новородените лисичета тежат 100 грама, глухи и слепи са и не могат да ходят. Майка им стои при тях, докато баща им им носи храна. 12. Лъвиците, които са сестри, живеят заедно до края на живота си. Техните малки женски също остават в прайда, докато мъжките го напускат, когато пораснат. 13. Зебрите могат да комуникират помежду си. Когато ушите им са прилепнали назад, това означава, че зебрата е ядосана или неспокойна. 14. В Индия боготворят маймуните. Смята се, че въплъщават бог Хануман. 15. Американско магаре - Джордж Вашингтон за пръв път започва да отглежда това магаре в САЩ.
*** Аз съм мила и добричка. Със своите приятели щастлива. Всички, заедно със госпожата, Играем, веселим се, решаваме задачи. За госпожата какво да ви кажа – Тя ни учи да четем и пишем. И още на добро ни учи, както казва: „Да сполучим“ стигне до къртичината след три, пет, седем, девет или единадесет междинни леговища,
тя не е преминала през склада. Напротив, ако достигне до Е след четен брой леговища,
тя е открила склада. Между кои две леговища е разположен складът за припаси?
Виктория Искренова Илиева 2 „б“ клас ОУ „Васил Левски“ Гр. Разград 17.10.2018 г.
ñòð. 7
П РЕ ДС ТАВЯМЕ
ВИ:
Емануил Ангелов
Художник съм и се занимавам във сферата на Живописта. Пореподавател съм и по изобразително изкуство.Завършил съм в най-добрата гимназия с академична подготовка в град Пловдив - Национална Художествена гимназия „Цанко Лавренов“. След това бях приет и в най-елитното висше учреждение за Изящни изкуства в България -Нациолната художествена академия в град София. Там също учих и завърших Живопис в ателието на Светлин Русев,като мои преподаватели бяха професор Ивайло Мирчев И професор Десислава Минчева.
СТИХОВЕ НА ПОЕТЕСАТА ЕМИЛИЯ ДУЛЧЕВА Млъкни сърце Непременно ли трябва да издирвам от някъде, да изравям остатъци, да ги слепвам със вятъра, да извайвам любов ? Ненаситна душата ми вечно търси приятели, вечно страда обидена без надежда и зов. В странно време родена, обречена да дарявам живот, аз раздадох сърцето си. Аз сама се обрекох да те търся навсякъде … Чуй моят зов ! Отвори ми вратата си, помогни ми да стигна до теб. Ти, поредно, неясно видение. …………………………………. Вратата пред мен се отвори...
ОЧАКВАНЕ
АНГЕЛ
Полъхът на вятъра ми донесе зов. Есента нахлу във мен като див поток. Стон, изтръгнат, каза ми, че една любов някъде очаква ме... Листите, обагрени, падат мълчешком. Свърши вече лятото – пуст е моят дом – на въздишки пламенни и на две очи... Лятото си тръгна... но ще дойдеш ти.
Докосваш ме със звук… Политам, запленена – от тайнството, което се събуди в мен. Погалваш ме с очи… И тръгвам, заслепена – от силата на любовта, която ми дари. Омайваш ме със дъх… И аз, опиянена – душата си ти подарих.
* * * Повиках те. Повиках те отновоняма смисъл. Пътеките са се превърнали във свлачища, а виж-небето е като бездънна яма помежду ни... Невярваща във чудеса пак ще се лутамтърсеща... Без да те виждам вече, без да те викам, но всъщност цялата обсебена от теб. Във сънища превръщам дните си и онзи миг, във който,може би, съдбата ще ни срещне.
ñòð. 8
„ПО МОЯ НАЧИН” ОФИЦИАЛНАТА АВТОБИОГРАФИЯ НА ДИМИТЪР БЕРБАТОВ ИЗЛЕЗЕ НА 10 НОЕМВРИ
Вд ъ х н о в я в а щ а та история на едно обикновено българско момче, стигнало до върховете на световния футбол, е разказана в близо 500 страници. Написана честно и неподправено, тя дава отговори и буди размисли. В нея Димитър е открит както никога досега и със сигурност има с какво да изненада и своите фенове, и своите отрицатели. Изданието съдържа непубликувани до момента снимки от личния архив на футболиста, а автор на
предговора е самият сър Алекс Фъргюсън. Димитър Бербатов е записал името си със златни букви до най-големите в българския футбол. Головете му за първия отбор на България са 48 и по този показател нападателят оглавява класацията на най-резултатните голмайстори в националния отбор за всички времена – рекордьор със 7 пъти №1. Тръгнал от „Пирин” (Благоевград) и ЦСКА (София), преминал през три от най-силните първенства в света – Бунде-
слигата, английската Висша лига и френската лига 1, Димитър и там оставя незаличими следи – както в статистиката, така и в сърцата на феновете с брилянтните си отигравания. Двукратен шампион на Англия, през третия си сезон в “Манчестър Юнайтед” (2010/11) Бербатов е сред водещите играчи в своя отбор и в Premier League. Той е с основна заслуга за шампионската титла за сезон 2010/11, когато става и голмайстор на Висшата лига, а Асоциацията на професионалните футболисти (PFA) го избира в идеалния отбор на годината. Той е първият футболист в историята на “Манчестър Юнайтед” от Втората световна война насам, който отбелязва хеттрик на “вечния враг” “Ливърпул”. В историята на Висшата лига влиза като първия
чужденец и четвъртия футболист изобщо, вкарал 5 гола в един мач. Отбелязва три хеттрика – едва трето подобно постижение в цялата история на английския футбол. Но това, с което милионите му фенове по света още го помнят, е „неговият начин” да играе тази велика игра – интели-
гентно и със способност да импровизира, с отличния му нюх за пласиране, с техниката на владеене на топката, перфектните пасове и играта с глава, както и джентълменското поведение на терена. През годините нападателят нееднократно вдига стадионите на крака с бляскави отигравания.
На 7 април 2008 г. звездата учредява фондация “Димитър Бербатов” с мисия да подпомага талантливи български деца да развиват своя потенциал в сферата на спорта, изкуствата и науката. През 2012 г. “за забележителната работа на неговата фондация” е избран за посланик на ЮНЕСКО.
М ОД Е Р Н И П О ГО В О Р К И Да би мирно седяло, не би чудо видяло. – Въздържанието от високоинтензивно движение не би довело до наблюдение на паранормални явления. Бързата работа – срам за майстора. – Ускорената продуктивност води до морално – психологически дискомфорт у производителя. Който копае гроб другиму, сам пада в него. – Индивид, предизвикващ литосферна трансформация с некфорилна цел, извършва равноускорително движение по посока на резултантната екскавация. Ум царува, ум робува, ум патки пасе. – Универсалността на интелекта се изразява в говернаментално поведение, подчинение и способност за изхранване на водоплаващи птици. Гладна мечка хоро не играе. – Физиологично незадоволен биологичен индивид отказва да извърши фолклорен елемент. Човекът е човек, когато е на път. – Представителят на вида homo sapiens recens се отъждествява със самоличността си единствено при перманентната си дислокация в пространството.
В ИЦ ОВ Е КОГАТО СЕ ЯВИТЕ … – Колко ви трябват? -пита банкерът. – 100 000 рубли , казва клиентът. – Касиер, дайте му 100 000 рубли, разпорежда се банкерът. – Къде да се разпиша? Паспорт да дам? – Няма нужда, спокойно, ние ви познаваме! – Не разбрах?! Няма нужда от подпис, от паспорт? – Да, няма нужда. – Как така няма нужда?! Ами ако не ги дам? Не ги върна? – Как така няма да ги дадете?! Как няма да ги върнете?! Ами, ще ви е срам тогава… – Какво… Срам ще ме е?! Пред кого? – Пред Господа – Бога. – Кога ще ме е срам пред него? – Ами когато се явите пред него. Тогава ще ви е срам. – Пфф… “да се явя”. А кога ще се явя, може да се явя горе след 50 години? – На 10-то число не връщате парите, на 11-то се явявате !
Âåñòíèê “TEEN’S PAPER” - ÌÅÑ ÅЧ Í Î ÈÇÄÀÍ ÈÅ, ÏÎ ÈÄÅЯ ÍÀ ÄÈÌÈÒ ÚÐ ÍÈÊËÅÍ Î Èçäàâà: Êëóá „Ìëàä ïèñàòåë” êúì Í× „Ðîäèíà 1860” Ñòàðà Çàãîðà, ïðåäñåäàòåë Äîðà Èëèåâà Àäðåñ íà ðåäàêöèÿòà: ãð.Ñòàðà Çàãîðà-6000, óë. „Ñâ. Êíÿç Áîðèñ I” ¹ 94, òåë: 0884367601 E-mail: teen_stzagora@abv.bg
http://www.facebook.com/TeensPaper Á/ñêà :BG58RZ8891551089070020 BIC RZ88BGSF Ðúêîâîäèòåë: Äèìèòúð Íèêëåíîâ
Екип от Стара Загора: Дария Иванова, Елена Иванова, Елена Георгиева, Радослав Ангелов, Нанси Борисова, Николай Димов, Камелия Тодорова и Светислав Тодоров Екип от Казанлък: Мария Николова, Кристияна Терзиева, Неделина Славова и Стела Тонева Õîíîðàðè íå ñå èçïëàùàò ÊËÓÁ „ÌËÀÄ ÏÈÑ ÀÒ ÅË” ÍÀÁÈÐÀ ÍÎÂÈ ЧËÅÍ ÎÂÅ È ÑÚÒÐ ÓÄÍÈÖ È ÇÀ ÂÅÑÒ ÍÈÊ TEEN’S PAPER