гр. Бяла черква
57
Кулата в гр. Бяла черква е построена като камбанария на храм през 1878 г. През 1929 г., на 5 юли, в камбанарията е монтиран часовников механизъм. Дарителите са Йоаким и Христина Василеви от Бяла черква. Часовникът е доставен от Л. Нейчев – часовникар от София. Механизмът е на немската фирма „C. F. ROCHLITZ – GROSS UHEREN FABRIK – BERLIN S“ и е с фабричен № 7876. Има два циферблата – от северната и южната страна. До сега часовникът не е спирал и не са извършвани съществени ремонти. С поддръжката и курдисването (сверяването и навиването) в момента се занимава Валери Василев, който е електротехник по професия. Интересното при кулата в Бяла черква е, че тя продължава да бъде
и камбанария на черквата и часовникова кула. Има две камбани – по-голямата е черковната, а по-малката – на градския часовник. Валери Василев, който е правнук на дарителите, се грижи за поддръжката на механизма. При неоходимост – секретарят на читалище „Бачо Киро“ Милко Грънчаров, който бие църковната камбана, му помага. В близко бъдеще предстои подмяната на гредите и дъските на пода в помещението на часовниковия механизъм. Те са прогнили, а тежестта от цялата конструкция на двете камбани и часовника е много голяма.
72
с. Владимирово, община Бойчиновци
Часовникът е монтиран при построяването на сградата на кметството през 1933 г. Механизмът е немски и камбаната му бие на всеки половин и цял час, със съответния за часа брой удари. Часовникът е работил до средата на 70-те години и след това около 20 години стоял повреден. През 1997 г. Тотю Ст. Ранков от София предлага оферта за ремонт на часовника, но тя не е приета. През 1999 г. Николчо Гоцов от Владимирово извършва ремонта и пуска часовника. По време на ремонта не допуска никогов кулата и пази в тайна занаята си. Дори донесената му храна е приемал на стълбата под помещението с часовника. Николчо Гоцов дава наставления за поддръжката на механизма само на един местен жител на име Григор, по професия полицай. От 2000 г. трийсетгодишният Стефан Светлев Стефанов, родом от с. Владимирово, ежедневно навива часовника и се грижи за него. Часовниковият механизъм е в много добро техническо състояние и работи точно.
73
Часовниковият механизъм в с. Владимирово.
74
Стефан Стефанов навива часовника.
с. Водица, община Попово
75
Часовникът в с. Водица първоначално се e намирал на старото училище „Отец Паисий“. По-късно механизмът е преместен в сградата на РПК, строена през 1952-1954 г. от тревненски майстор, роден във Водица. След земетресението край Стражица на 7 декември 1986 г. сградата се напуква, а часовникът спира. След това той не е възстановяван.
с. Връв, община Брегово Строителството на сградата на читалище „Съзнание“ е започнало през 1927 г. и се е проточило доста във времето. Завършено е 1957 г. През 1960 г. местният часовникар Минголов поставя произведен в Унгария часовников механизъм, който трябва да се навива ръчно веднъж на седмица. През 80-те години го е поддържал Марин Барбов. По време на кметския мандат на Мицов тази задача е изпълнявал Васко Дроев. По времето на кметицата Любимка Топоранова е поддържан от Емил Джегов. Механизмът е поддържан добре през годините, макар да е имал кратки периоди за ремонт.
100
гр. Дупница
За часовниковата кула в гр. Дупница е прието да се счита, че е построена през 1782 г. Механизмът е ръчно изработен и най-вероятно е на български майстор. До 1939 г. часовникът е работил, но поради износването му и лошото поддържане в този период, той спира. Кулата и часовникът са реставрирани през 1979 г. по случай 1300 г. от основаването на Българската държава.
Каменното тяло на кулата е с трапецовидна форма, като основата е квадрат с дължина на страната около 5,50 м. В горния край квадратът е със страна 4,90 м. Височината му е 7,70 м, а дебелината на стените е 1,00 м. Височината на горната дървена част е 3,50 м. В нея се намира часовниковият механизъм, който е с 4 циферблата. Цялата височина на кулата е 17,20 м. Покривът също е дървен, обшит с ламарина, и е с пирамидална форма. В средата му, върху четири греди, се издига малка куличка с разположена вътре камбана, завършваща с четиристранен дъсчен покрив, обшит с ламарина. На камбаната има надпис „Виена – 1782 г.“
гр. Етрополе
101
В Етрополе през 1710 г. е построена отбранителна кула. Главен строител е бил майстор Тодор. През 1821 г. тя е превърната в часовникова от майстор Дидо. На северната стена е поставен циферблат. Долната каменна част на кулата е висока 11,20 м, като подът вътре е изкопан на дълбочина 1,80 м. Изкопът под нивото на терена се прави с цел да се увеличи вътрешната използваема височина, нужна за развиването на въжетата за топузите, като не е необходимо
да се издига целият градеж. По това време не е било възможно да се вдигат градежи по-високи от конака. При основата си квадратното тяло има страна 5,10 м и 4,85 м в горната си част. Дебелината на стената е 0,50 м. Средната част е висока 2 м и в нея се намира часовниковият механизъм. Тези две части са покрити с каменни плочи. Горната ажурна част е осемстенна и в нея е монтирана камбаната. Тя е покрита с осемстенен пирамидален ламаринен покрив, завършващ с шип. Общата височина на цялата кула е висока 19,30 м. Нямам сведения за състоянието на механизма и за това кой се е грижел за него.
102
гр. Елена
Часовниковата кула в гр. Елена е построена през 1812 г. с парите на търновския айянин Купаджи баши Фейзи-ага от неизвестни майстори и ангария от местното население. Основната долна част на кулата, висока 12,50 м е с форма на паралелепипед с квадратна основа и външна страна 4,70 м. Дебелината на стените долу е 0,75 м, а горе – 0,60 м, като са поставени само три дървени пояса за връзка на зидарията. Градежът е от едри речни камъни. Над нея се издига осемстенна паянтова призма с височина 4,50 м, в която е поместен часовниковият механизъм. Над нея се намират дървена част за поместване на камбаната, покрив с ламаринена обшивка и шип с три оловни топки с обща височина 5,70 м. Цялата височина на кулата е 22,70 м. Механизмът и камбаната са купени от същият айянин, като „чаркът“ (механизма) е изработен от габровски майстор. В бележките си Христо Кършовски пише: „да знай куга се согради сахата сене 1812, чана укачи се на Енувь день“. На камбаната е имало надпис „Търновалия Купаджи баши Фейзи-ага“. Рамката на часовника е запазена и служи досега в автентичния си вид, докато някои части от механизма на часовника и ударният механизъм са подменяни през последните години от Асен Мирчев. Той се грижи за часовника всеки ден в продължение на дълги години, чак до смърта си през 2003 г. Теглото на всеки от камените яйцевидни топузи е 25 кг. Въжетата им имат такава дължина, че до земята първо се допира този на камбаната. По този начин следващото биене на камбаната няма да се състои и това предупреждава, че до два часа ако не се навие, часовникът ще спре. Зъбните предавки и височината на кулата са такива, че с едно навиване часовникът може да работи 26-27 часа. От това възниква необходимостта от ежедневно навиване. Механизмът отчита най-точно времето, ако се навива по едно и също време на деня. Бай Асен ми разказа всичко това и сподели, че през 1998-1999 г. след поредно навиване на часовника, той слиза от кулата, затваря вратата и в този момент проехтява трясък. Отваря отново вратата и вижда единия топуз забит в земята със скъсано въже на една педя на мястото, където е бил само преди миг. „А каква ти е заплатата, Бай Асене?“ – попитах аз. „А, заплатата! Десет лева на месец ми плаща общината.“ – засмя се той. „Механизмът трябва да се навива всеки ден, да се смазва, поддържа. Как се справяш по празниците?“ – „Всеки Божий ден го навивам. Зиме и лете, Коледа и Великден. Всеки Божий ден. Само ако съм болен, идва жена ми.“ През 1857-1858 г. горната част на кулата се саморазрушава, след което е ремонтирана от известния в района майстор Цончо Устабаши. Пълна реставрация на кулата е извършена през 1987 г. и 2001 г. по проекта „Красива България“ (по информация от кмета на града по това време – Сашо Топалов). Механизмът е изцяло реставриран от майстор Илия Ковачев. След смърта на бай Асен с поддръжката на часовника се заема Стефан Петков Георгиев. Навярно заради скъсените въжета, сега механизмът трябва да се навива два пъти дневно.
103
104
Бай Асен пред „чарка“.
Бай Асен показва въздушната спирачка.
105
Обичайните стари надписи за сдаване и приемане на „чарка“.
Кулата отвътре и отгоре – там, където се спускат въжетата за топузите.
гр. Златица
111
Часовниковата кула в гр. Златица е построена през 1777 г. със средствата на турските управници от български майстори и ангарията на населението. Звънът на камбаната се е чувал на 7-8 км. Долната част е квадратно каменно тяло е с ширина 4,20 м. То се събира леко в горния си край и достига височина 11,20 м. Завършва с малка стряха от турски керемиди. Над основното тяло е
издигната дървена осмоъгълна призма с височина 2,80 м и покрив, обшит с ламарина и завършващ с игла. Височината му е 2,70 м, а общата височина на кулата е 16,70 м. След Освобождението кулата е изоставена и горната й част се е разрушила. Едва през 1922 г. Пенчо Недев я възстановява и дарява нов часовников механизъм. Затова горната част на каменното тяло е с различна зидария. Тогава камбаната е свалена и преместена в църквата. В момента часовникът не работи.
116
гр. Казанлък
Часовникът е монтиран на сградата на Централна поща, построена 1937 г. Тогава е поставен и механизмът. В момента не се поддържа и не работи.
120
гр. Карнобат
Часовниковата кула е построена през 1841 г. по инициатива на тогавашния турски богаташ Ахпазаа бей от специално доведени от бея тревненски майстори. Материалът е от местността „Крумова дупка“. Часовниковият механизъм също е дело на български майстор, вероятно от Габрово. Кулата се състои от две части. В основата е квадратно каменно тяло със страна 5,45 м, а на височина около 5,30 м преминава в осемстенна призма и на височина 14 м завършва с корниз. Горната част, в която е поместен часовникът, е дървена с височина 6,70 м, а покривът и шипът са 2,75 м. Общата височина на кулата е 23,45 м. Дълги години механизмът не работи, а кулата се руши. В средата на 70-те години на ХХ в. по инициатива на Димитър Иванов Тодоров, роден през 1931 г. в с. Соколово, но дълги години работещ в Карнобат, кулата е реставрирана с помощта на общината. Димитър Тодоров ми разказа: „През 1975-1976 г. се връщах от една изложба в Орешак и без да имам нещо предвид, спрях в Севлиево точно до часовниковата кула. През това време часовникът започна да бие, точно в 12 ч. Би 12 пъти, удари 12 удара и аз ги броих, и в този момент си зададох въпроса: „Защо в Карнобат имаме часовникова кула, а не можем да имаме часовник? И тогава се зароди тази идея у мен и започнах да действам по кулата – да се направи най-напред кулата, да се реставрира и след като се реставрира, аз им казах, че искам да направя часовник. Уговорихме се със заместник-кмета Илия Мушев, лека му пръст – той си почина. С него започнахме разговорите и той прие присърце нещата и ги доведе до край с помощта, нали, разбира се, на кмета Димитър Радев. Той дори ми постави въпроса така: „Димитре, помисли си добре! Започваш да правиш часовник! Това не е шега работа, това е сериозна работа. Тука ще те гледат много очи. Да не е да не можеш да го правиш. Помисли си така и тогава решавай. Аз го погледах така, изслушах го. В приказките си беше прав човекът, защото не е малка работа, имало е много случаи с такива майстори, които са се хващали, а не са довършвали работата. И аз му казах тогава, че аз съм го обмислил добре въпроса и съм готов да го започна, че съм го започнал часовника да го правя, но искам само малко съдействие от тях. И те се отзоваха с голямо желание и внимание. Просто ми помогнаха. И го направих. С божията помощ часовника го направих. Преди туй е имало един стар часовник – тип „възрожденски“... Аз не го познавах този часовник, не съм го виждал, но не ги познавах и тези „възрожденските“ часовници, затова заедно с този часовник за Карнобат, който правих, същевременно работих и върху „възрожденския“ часовник. Изучавах ги, проследявах ги – какви са, що са – и така... След като ги долових, проследих им технологичния път и разбрах, че аз мога да го направя и този часовник – стария тип. И дори тогава реших дали от стария модел да правя часовник, или по-съвременен. Така с много колеги се консултирах и със съграждани, приятели и т.н. Решиха, че трябва да направя един по-съвременен часовник, който да се навива сам, да не се ходи всеки ден на кулата да се навива часовникът. В мене остана вече тази мисъл, че аз трябва да направя стария часовник, че трябва
121