4
КУЛАТА С ЧАСОВНИК Чудно затрептя нощта. Греят златните звезди. Морно сън заспа града. Кулата с часовник бди. С бели каменни стени тя на стража там стои и от час на час звъни: точно времето брои. Тежкият камбанен чук удря в нощна тъмнина и след трепетния звук пак настава тишина. Иван Карановски, 1896 г.