Clocktowersbg2

4

КУЛАТА С ЧАСОВНИК Чудно затрептя нощта. Греят златните звезди. Морно сън заспа града. Кулата с часовник бди. С бели каменни стени тя на стража там стои и от час на час звъни: точно времето брои. Тежкият камбанен чук удря в нощна тъмнина и след трепетния звук пак настава тишина. Иван Карановски, 1896 г.

100

гр. Дупница

За часовниковата кула в гр. Дупница е прието да се счита, че е построена през 1782 г. Механизмът е ръчно изработен и най-вероятно е на български майстор. До 1939 г. часовникът е работил, но поради износването му и лошото поддържане в този период, той спира. Кулата и часовникът са реставрирани през 1979 г. по случай 1300 г. от основаването на Българската държава.

Каменното тяло на кулата е с трапецовидна форма, като основата е квадрат с дължина на страната около 5,50 м. В горния край квадратът е със страна 4,90 м. Височината му е 7,70 м, а дебелината на стените е 1,00 м. Височината на горната дървена част е 3,50 м. В нея се намира часовниковият механизъм, който е с 4 циферблата. Цялата височина на кулата е 17,20 м. Покривът също е дървен, обшит с ламарина, и е с пирамидална форма. В средата му, върху четири греди, се издига малка куличка с разположена вътре камбана, завършваща с четиристранен дъсчен покрив, обшит с ламарина. На камбаната има надпис „Виена – 1782 г.“

105

Обичайните стари надписи за сдаване и приемане на „чарка“.

Кулата отвътре и отгоре – там, където се спускат въжетата за топузите.

110

с. Згалево, община Пордим

По разкази на местни жители часовникът е монтиран на камбанарията на православен храм „Св. Параскева“ в началото на 40-те години на ХХ в. От около 1989 г. часовникът не се поддържа и не работи.

гр. Златарица Часовниковият механизъм, монтиран на сградата на общината в гр. Златарица, от няколко години не се поддържа и не работи.

гр. Златица

111

Часовниковата кула в гр. Златица е построена през 1777 г. със средствата на турските управници от български майстори и ангарията на населението. Звънът на камбаната се е чувал на 7-8 км. Долната част е квадратно каменно тяло е с ширина 4,20 м. То се събира леко в горния си край и достига височина 11,20 м. Завършва с малка стряха от турски керемиди. Над основното тяло е

издигната ажурена правоъгълна призма с височина 2,80 м и четиристранен покрив, обшит с ламарина и завършващ с игла с обща височина 2,70 м. Височината на кулата е 16,70 м. След Освобождението кулата е изоставена и горната й част се е разрушила. Едва през 1922 г. Пенчо Недев я възстановява и дарява нов часовников механизъм. Затова горната част на каменното тяло е с различна зидария. Тогава камбаната е свалена и преместена в църквата. В момента часовникът не работи.

154

с. Паничери, община Хисаря

Часовниковата кула е построена през 1981 г. непосредствено пред читалище „Соколов“ със средствата, събрани от пенсионери набор 1921 г. Майстор на кулата е Коста Иванов. Механизмът е бил български, електромеханичен, по-късно е подменен с подобен. Поради липса на човек, който да го поддържа, от 7-8 години не работи.

гр. Пещера

155

Часовниковата кула в Пещера е издигната в самия край на града. Построена е на високо място върху скала, за да се вижда отдалеч. Точната година на построяването й не е известна, но най-вероятно в България тя се явява втората по възраст часовникова кула. Пещерският учител Иван Попов, автор на книгата „История на Пещера“ предполага, че „турският сахат“ е по-

строен около годината, в която е издигната джамията. Тази година е 1650 и приликата в градежа е добре видима. Николай Тулешков пише, че тя е строена преди 1710 г. Старият часовник не е имал циферблат и отмервал времето по турското часоброене. След Освобождението кулата не е поддър-жана и часовникът е откраднат. В основата си каменната кула е правоъгълна с дължина на стените 3,55 х 3,85 м и височина 8,40 м. Горната част е издигната с дървени греди и кирпичен пълнеж. Общата височина на кулата е 13,55 м. Като се има предвид този факт и начинът на изработване на механизмите от този период, може да се предположи, че е било необходимо ежедневното му навиване. Камбаната е била окачена под шатрообразния покрив на открито.

196

с. Смилян, община Смолян

При идването си в с. Смилян през 1929 г. Андрей Ляпчев подарява на жителите му часовников механизъм. Монтират го в новопостроената кула нависоко, в средата на селото, на мястото на стара кула, която датира от началото на XIX в. Това става по време на кметуването на Христо Лакудов. Механизмът е малък и опростен. Първоначално е бил с един „цифреник“

199

172

Преображенски манастир, В. Търново

Часовник на камбанария, която е построена през 1824 г., а часовникът е монтиран през 1928 или 1925 г. По време на голямото горнооряховско земетресение на 14.06.1913 г. с магнитуд 7 степен по скалата на Рихтер, в чийто епицентър е манастирът, от скалите, намиращи се над него, се откъртва голяма канара. Тя с трясък се търкаля точно към камбанарията. В последния момент скалата се отклонява и спира вляво от църквата на