До Чикаго и ОтЗАД 1

До Чикаго и ОтЗАД Из аналите на една млада емиграция

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Copyright © 2011 Nikolaî Steffanov All rights reserved.

БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА Всяка прилика с реални лица и събития не е случайна. Отделните епизоди са наистина случили се, а зад повечето от героите стои прототип. Същевременно основната сюжетна линия е изцяло продукт на въображението на автора.

ПЪРВА ГЛАВА

Валя беше паркирала срещу тухлената стена и се взираше безидейно. Смучеше една от тези дълги и тънки цигари, като изпускаше дима бавно на тънка струйка. На моменти се заглеждаше в маникюра си. Любуваше му се. Отдавна не беше ползвала черен лак, което сега оценяваше като грешка. А белите формички върху него наподобяваха паячета. Новата дамска чантичка на 'Guess' за 200 долара пасваше идеално, както и черната блузка на 'Bebe' и якето 'Prada', които си купи с летните спестявания. Мислеше си, че от работа не ѝ остава много време да се грижи за външния си вид. Искаше да се почувства желана от всички мъже, с които се разминаваше по улицата, а у жените да буди завист. Затова свали сенника, за да провери в малкото огледалце дали гримът ѝ беше в ред. Цигарата бавно изгаряше, но това не ѝ пречеше да се концентрира върху очната линия, тръскайки пепелта в малкия пепелник под радиото. Така прекара около 5 минути. Най-после се измъкна от колата. Караше една японска сапунерка, която тя си мислеше, че не ѝ подхожда, но за момента трябваше да се придвижва с нещо. Намираше се на паркинга на един супермаркет, известен като ‘жълтия магазин’. Смрачаваше се. Предвидливо паркира в найотдалечения и тъмен ъгъл срещу тухлената стена на гърба на един жилищен блок. Не искаше да я виждат така добре

5

До Чикаго и отзад

облечена да излиза от десетгодишна бричка. Запъти се към магазина, който се намираше от западната страна на паркинга, разделяше ги само една малка уличка. Движеше се бавно, отчасти защото токчетата не ѝ позволяваха, но и не бързаше за никъде. Беше дошла да си купи ябълки, за да има сутринта за закуска. След още десет минути излезе от магазина и се запъти обратно към колата. Този път по-бързо. Отключи колата и усети, че е наблюдавана. На гърба на жилищния блок имаше прикрепени аварийни стълби. Българите в Чикаго наричаха такъв тип постройка ‘билдинг’1. Валя забеляза, че на нивото на втория етаж на парапета на стълбите се беше облегнал млад мъж, който пушеше цигара и като че ли гледаше право в долната част на тялото ѝ. За момент погледите им се срещнаха и тя се смути, но бързо възвърна увереността си. Влезе в колата и я запали. След около минута потегли. Младият мъж все още стоеше на стълбите и пушеше. Гледаше след отдалечаващата се кола. Времето беше приятно тази есен. Температура около 20 градуса, а вятър почти нямаше. Нетипично за Чикаго. Валя предпочете да си отвори прозореца, вместо да пуска климатика, макар и да се страхуваше, че това може да развали прическата ѝ. Отиваше на българско заведение, което имаше маси с чадъри отвън. Използваха се последните хубави есенни дни за раздумка на открито. Хората се тълпяха и говореха на висок глас, а дечурлига тичаха между масите без надзор. Майките им бяха твърде заети да коментират със свои приятелки последните модни тенденции и цените в моловете. Заведението се наричаше ‘Мираж’ и се намираше в западната част на Чикаго близо до международното летище в предградието Шилър Парк, където живееха много българи. В това число и Мина — приятелката на Валя. Истинското ѝ име беше Минка, но тя го мразеше и затова навсякъде се представяше като Мина. Имаше един български отворко, който пък се обръщаше към нея с Майна, което много я 1

building (англ.) — сграда, постройка.

6

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

вбесяваше. Седеше одрямана в заведението и чакаше Валя да се появи. Най-после японската сапунерка влезе в паркинга и зае първото свободно място. След миг Валя се домъкна до масата.

— Ади, ма! — изръмжа Мина и започна да реди с особения си акцент, който натъртваше на ‘у’. — Изкурубих съ на таа пластмаса. Фанàх хемуруиди!

— Отбих се да си купя ябълки — каза Валя. — Утре за закуска.

— Ш’са пудрискаш с тез ябълки — Мина си събу сандала и качи крака си на ръба на своя стол, след което си кръстоса ръцете около коляното. — Станàла си 30 кила с мокри дрехи, а ми пазиш диета. Кокалите ти тракат.

— Не мога да закусвам друго. Тук ли ще седим цяла вечер? — опита се Валя да смени темата.

— Е па, ще хапнеме, ще пийнеме, пък къдету ни утвее вятъра после. Чакам един пич да се пуяви.

— Кой?

— На Данчу един от шуфьорите. Бил скъсàл с приятелката си и си търсел нещу сериозну. Правел хубави курсуве и изкарвàл дубри пари. Имàл собствен апартамент в Маунт Проспект. В този момент едно рошаво изчадие от женски род с много черна коса и физиономия на гарга застана до масата, гледайки страшно. Мълчеше. На Валя ѝ отне около половин минута да осъзнае, че това е сервитьорката.

— Може ли едно капучино? Рошлата не даде никаква индикация, че е чула. Просто се врътна и се отдалечи от масата. ‘Мираж’ беше прословут с отвратителното обслужване.

— Вальо — подхвана Мина, — ти какту си тръгнàла да ги пудбираш, скору гадже нема да си намериш. Тоз не ти харесвàл, онзи бил мухлю, а накрая ти си преèбана. Не разбра ли, че любов нема? Всичку се измерва в пари, дури и ургазмите. Намери си един пич, сега пулвината ти заплата

7

До Чикаго и отзад

утива за наем. Устанувете се заедну, пък може и да гу заубичаш. Не мога да разбера какво чакаш още.

— Пак ли ще ме редиш на някой?

— Насила хубус не стаа. Ама ти страдаш. Пуслушай ме и цял живот ще си ми благударна.

— Ти затова ли живееш сама в онова мазе? — захапа се Валя.

— При мен нещата са така, защоту не си изиграх картите правилну. Пудведух се по чувствата си, а тува винаги е грешка. Не прави кату мен!

— Олееее! Какви чувства може една жена да има към онова животно Жоро? Да не говорим да си легне с него. А ти го трая толкова време.

— На Жору утстрани виждате фасадата — Мина свали крака си обратно на земята. — Дълбоку в себе си е многу нежна душа. А и сексът беше неверуятен!

— Да, бе, да. Затова с цялата си нежност те дереше на лягане и на ставане, а ти се свиваше, щото си мислеше, че като нямаш документи, не можеш да го осъдиш. Много ме е яд на този селянин!

— Както и да е... — Мина се отпусна в стола си и започна да оглежда останалите посетители. През две маси оживено се надвикваха Мицубишито, Вожда, Красьо Змията, Картофа, Плюнката и Балатума. Последните двама предимно мълчаха, защото знаеха, че са безгранично тъпи, макар и тематиката да беше мотори и кубици, а те самите се пишеха големи рокери. Сега просто клатеха глави и повтаряха последните две думи от всяко изречение на Мицубишито. За повече нямаха акъл. Цялата тази компания виждаше себе си като един вид елит. Мислеха си, че са мафиоти, а в действителност трудно можеше да се класират и за бандити. Всички лижеха задника на едно дупнишко гъзе, което беше популярно като Миро Бореца. Занимаваше се с източване на дебитни и кредитни карти. Много рядко обаче можеше да бъде видян да седи на заведение. Тези му вършеха периодично услуги срещу

8

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

заплащане, предимно пране на пари. Но иначе всеки един от тях си имаше легална работа. Плюнката беше на около 30, селски задръстеняк от Перник с фигура и физиономия, напомнящи бегло на актьора Алфред Молина. В Щатите караше камион. Рядко говореше, защото не знаеше какво да каже, а и го беше страх да не се издаде, че говори диалектно. Премерваше всяка дума, за да излиза, че говори правилно. Но пък имаше проблем с произнасянето на ‘л’ и при по-продължителен монолог (разбирай 30 секунди) му се събираше слюнка в единия край на устата. Оттам и прякорът му. Жените не му обръщаха внимание, но той беше свикнал, тъй като и в България картинката не беше по-различна. В редките случаи, в които се опитваше да ги впечатли, започваше да говори с благо гласче като свещеник. Това обаче не съответстваше на голямото му туловище и тъпа мутра. Обличаше се с маркови дрехи и поддържаше къса прическа с гел. По китките имаше ланци, а около врата му се беше увил масивен синджир, който бе подебел от въжето, използвано при обесването на Васил Левски. Естествено, много повече би му подхождало да пече кебапчета на някое крайпътно, облечен в омазан анцуг върху домашно плетен пуловер. Не можеше да се отрече обаче, че бе много трудолюбив. От малък бе научен да не стои със скръстени ръце и да не прави нищо, а това в Америка му носеше доста доходи сега на камиона. Караше като луд и не отказваше товари. Затова и диспечерите го обичаха и му даваха винаги най-хубавите от тях. Знаеха, че ако се наложи, Плюнката ще направи и лош товар, без да има хъкътъ-мъкътъ. Добрите доходи обаче не го откъсваха от самотата. Това го накара да си намери компания и да започне да движи с тези хора. Купи си мотор, въпреки че никога не е бил вманиачен. Мислеше си, че по този начин ще се внедри и евентуално ще стане известен сред българите в Чикаго. А известността според него неминуемо щеше да привлече жените. Измина около половин час. На масата останаха само Плюнката и Балатума. Останалите запалиха моторите и шумно отпрашиха нанякъде. Мина използва момента и им махна.

9

До Чикаго и отзад

— Елате при нас!

— Нали уж чакаше някакъв пич? — прошепна Валя, но нямаше кой да я чуе. Плюнката се усмихна и побутна авера си.

— Хайде! Балатума направи кисела гримаса и неохотно се подчини. Той беше не по-малко прост, но го раздаваше тежко. Беше на около 45, а хората му казваха, че прилича на Бойко Борисов. Също беше шофьор, но беше женен и имаше две деца. Пристигна в Америка сам преди около 7 години, две години след това докара от Благоевград жена си с едното дете. Второто се роди година по-късно. В началото имаше млада любовница, но нещата постепенно се разсъхнаха след пристигането на съпругата му.

— На вас ви е скучну и на нас ни е скучну — Мина не спираше да кудкудяка. — Пуне да се събереме да си лафим. Двамата се настаниха на масата. Плюнката седна близо до Мина, а Балатума нямаше избор и седна до Валя.

— Как сте, момичета? — благо продума Плюнката.

— Търсим си мъже за тази вечер — Мина се кикотеше като дърта шафрантия.

— Само за тази вечер? — опита се на свой ред да флиртува Плюнката.

— Е, че малку ли е? Кой би утказал на две хубави жени? — Мина се обърна към Балатума. — Теб те виждам многу честу, но никуга не сме се запузнавали. Балатума намръщено изсумтя нещо нечленоразделно.

— Аз съм Мина, а тува е Валя.

— Ицо. Приятно ми е! Плюнката изведнъж реши, че и той трябва да се представи на малко име, най-вече защото Валя му харесваше и искаше да си приведе възможно най-интелигентен вид.

— Казвам се Пуамен — гледаше Валя право в очите, но тя блуждаеше.

— Да. Пламен Плюнката — закопа го Мина, смеейки се истерично. — Знаем за теб.

10

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Нещо му закипя отвътре, но успя да се овладее и леко се усмихна. Балатума обаче не ѝ пусна аванта: — Ти си била много отворена, ма! — изръмжа той. — Много хора май познаваш. И ние ги знаем такива като теб.

— Всички бъугари се знаеме в този град — реши да тушира страстите Плюнката. — Някои жени обаче са прекауено хубави. Не моеш да ги пропуснеш и да искаш. Валя скучаеше, обаче не можеше да не забележи, че този дебелак почти не отделяше поглед от нея и това я подразни за момент. В същото време се почувства поласкана. Неадекватното държание на Мина работеше в нейна полза, a шофьорът на Данчо, когото онази уж очакваше, така и не се появяваше. Масата бе отрупана с дробчета, езици пане, уискита за пичовете и бели вина за примадоните. Рошавата сервитьорка с физиономия на гарга не можа да седне в продължение на не по-малко от два часа. Накрая успя да се усмихне, само когато получи 50 долара бакшиш. Балатума се прибра при жена си, а останалите трима се озоваха в дискотека ‘Енигма’. В този голям подземен клуб, собственост на българи, имаше две зали — една по-голяма, в която се пускаше предимно хаус и друга по-малка, в която дънеше чалга. Там, под звуците на хитове на Преслава, Галена и Анелия, Мина се тресеше като току-що заклана кокошка. Косата ѝ наподобяваше метла от прекалено боядисване в грозно русо, а потта ѝ се стичаше директно в очите поради липсата на вежди. Нейните бяха почти толкова тънки, колкото диарията на сезонна муха. Валя от своя страна си мърдаше лениво дупето малко отделена от другите двама, сякаш се срамуваше от тях. Имаше стройно телце, права черна коса под раменете, големи светлозелени очи и много красиви пълни устни. Кожата ѝ беше толкова бяла, че черните дрехи и грим ѝ придаваха готически вид. Всичко това не остана незабелязано и не след дълго младо симпатично момче с бяла блуза на 'Armani', модерен дизайн дънки и прическа като на модел на 'Dolce&Gabbana' застана до нея и извика в ухото ѝ: — Не сме ли се виждали някъде?

11

До Чикаго и отзад

— А?

— Днес те видях на паркинга на жълтия магазин.

— Така ли?

— Да. Аз бях застанал на стълбите и те гледах отгоре. Валя забеляза, че пичът имаше златно разпятие на врата, което беше извадил върху блузата. Видя ѝ се селско.

— Мисля, че си се объркал — каза тя и му обърна гръб.

— Караш Тойота Корола, нали? Този въпрос я жегна и я обезоръжи. Почувства се безпомощна и изглеждаше глупаво да продължава да се надува. В този момент Плюнката застана между двамата, хвана я за ръката и реши, че трябва да танцува с нея. Тя понечи да се дръпне, но неговото туловище я беше почти обгърнало и се клатеше в ритъма на песента, подканяйки я и тя да прави същото. Непознатото момче се отдалечи, но периодично хвърляше по един поглед. Мина обаче изревнува. Опитваше се безуспешно да привлече вниманието на Плюнката, но той не се отдели от Валя цяла вечер, с изключение на случаите, в които ходеше до бара да купува поредния коктейл. Останаха почти до затваряне. На излизане момчето с бялата блуза се опита отново да се приближи до Валя и да поиска номера ѝ. Плюнката изсъска: — Бегай оттука, бе! Момчето само вдигна ръце като за ‘предавам се’ и се отказа от намерението си. Валя се качи в собствената си кола и се прибра. Плюнката последва Мина до нейния апартамент. Тя го покани да влезе за по още едно. Искаше да го ‘преслуша’, за да може да се убеди, че е неин. Не го харесваше, но откачаше при мисълта, че той я накара да се чувства пренебрегната. От своя страна Плюнката знаеше, че ако си легнеше с Мина, се прощаваше и с без това малкия шанс да омае Валя. Но пък не беше спал с жена от години и се поддаде на хормона. Чукаха се в продължение на около час. Той знаеше за Мина, че бе прекарала немалко мъже и че ‘прави всичко’. В

12

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

един момент се опита да ѝ го вкара отзад без подготовка, но тя се дръпна. Тогава реши, че е взел достатъчно за момента и се отказа да я натиска повече. Когато приключиха, Мина го помоли да остане да спи при нея. Той се оправда, че трябва да товари камиона 2 часа по-късно и тръгна да си ходи. Тя понечи да му поиска телефонния номер, но той я отряза с думите: — Ще се намерим.

13

До Чикаго и отзад

ВТОРА ГЛАВА

Тошо Сусамката си хапваше шеста палачинка. Много ги обичаше с конфитюр от ягоди. Беше два метра висок и три широк. Ядеше като ламя и сереше като самосвал! Понякога огладняваше нощно време и се забиваше в долнопробни денонощни закусвални, само защото нищо друго не беше отворено. Готвачите в българските заведения го мразеха, тъй като беше много претенциозен и ги караше да готвят като за цяла рота. И всичко трябваше да бъде прясно сготвено. Специално за него не се използваха полуготовите бланширани картофи, а се режеха на момента и се пържеха на тиган, защото във фритюрника не ставали хубави. А за десерт омиташе по десетина палачинки или баклави. Беше заможен, но пък много стиснат. Имаше транспортна компания с около 40 собствени камиона, a поне още толкова оунър оператори2 караха за него. В офиса му работеха десетина души, като на мъжката част от тях плащаше много зле, а на жените даваше огромни бонуси и редовно ги изкарваше на обяд или вечеря. Те му се подмазваха и му се пишеха големи приятелки, една от тях дори се поебваше с него периодично, макар да беше омъжена. Самият той беше ерген, но не му липсваше секс. От години чукаше жената на брат си, без никой да подозира. От време на време забърсваше нещо инцидентно, а се случваше и да си поръча проститутка няколко пъти годишно.

2

owner operator (англ.) — професионален шофьор, който кара за чужда транспортна компания със собствен камион.

14

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Трудноподвижен беше и креватните изпълнения бяха цяло изпитание за партньорките му. Обикновено лежеше по гръб и му се лашкаха отгоре, но понякога успяваше някак си да го натамани на задна прашка. Снаха му наблягаше на оралната любов, можеше да му прави свирки с часове, а той обожаваше това. Балатума му беше брат и караше един от неговите камиони. Със седмици беше на път. Така се започна всичко. Трябваше обаче да се пази в тайна, защото в противен случай можеше да се стигне до двойно убийство. Сусамката беше 7 години по-млад от брат си, в края на годината щеше да навърши 39. Беше дошъл в Америка на 24 и макар и да беше пълничък тогава, в съпоставка към днешна дата се явяваше фиданка. В началото работеше на строежите за 60 долара дневен надник, след това взе професионална книжка и започна да кара камион. Плащаха му 32 цента на миля и с много лишения и труд след около две години успя да си купи собствен камион. След още десетина години беше един от най-успешните транспортни босове сред българската общност. Довърши си палачинката и махна на сервитьорката да ѝ плати. Намираше се в ‘Авеню БГ’ — български ресторант в северозападните предградия. Момичето му донесе сметката.

— За шо 75 долара, ма? — извика Сусамката. — Вие съвсем на балама ме правите.

— Ама...

— Шо ‘ама’? Шо толкова ядох или пих?

— То всичко е написано — оправда се сервитьорката.

— Нищо не съм надписала.

— Абе, ти нещо много отворена го раздаваш бе, момиче! Я извикай шефа си тука! Нема да се разпраям с тебе!

— Ама, защо да...

— Извикай си шефа, ма! — изкрещя Сусамката. — Ти български не разбираш ли? Да ти го кажа на английски, ако искаш. Сметката беше акуратна. Отразяваше една шкембе чорба, един шницел, мешана скара с гарнитура пържени картофи, шопска салата, салата ‘Снежанка’, шест палачинки,

15

До Чикаго и отзад

едно двойно уиски и една кола. Хлябът идваше безплатно. Сусамката обаче реши, че са се овълчили и са вдигнали цените. Шефът на заведението беше селски човечец, не обичаше да се кара, само се почесваше зад ухото и се извиняваше. Взе сметката, прибра я в джоба си и каза, че няма нищо за плащане. Това обаче предизвика нов ураган.

— Аз на бам3 ли ти приличам, бе? — изригна Сусамката. — Аз мога да си платя сметката. Мога да ви купя всички тука.

— Не ме разбра, Тоше — заекваше собственикът. — Наистина искам да те почерпя, защото те уважавам. Идваш всеки ден, редовен клиент си, а водиш и други клиенти със себе си. Затова нека този път обядът да е от нас. В крайна сметка Сусамката излезе, без да плати и цент. Качи се в джипа си и отиде да нагледа хората в офиса. Там смигна на любовницата си. Онази знаеше какво да прави.

— Шефе, може ли да изляза по-рано от работа днес?

— обърна се към него тя. — Трябва да мина през училището на малката да говоря с учителката ѝ.

— Кога това? — привидно разсеяно попита Сусамката.

— Ами, ако може веднага.

— Може.

— Еееее. Супер си, шефе! Сусамката излезе от офиса и отпраши. Беше резервирал стая в един хотел в предградието Роузмонт. Само прати есемес на любовницата си с информация къде точно ще я чака. След около 30 минути те правеха секс, който продължи около час. После тя си тръгна, а той остана да подремне. Не искаше някой по някаква случайност да ги засече заедно. Това му се беше случило преди няколко години. Брат му си беше в Чикаго, затова със снаха си отидоха на хотел. Не щеш ли обаче, пред асансьора се засече с едно младо българче, което беше виждал по заведенията. Затова вече не рискуваше. Влизаше сам в хотела и след това излизаше отново сам.

3

bum (англ.) — бездомник.

16

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Телефонът звънна. Сусамката се отърси от сладката дрямка. Беше Плюнката.

— Шо става, Плюнка?

— Тоше, имам пробуем. От обeд чакам да ме натоварят и все не ми идва редo.

— Е, аз шо да напраим? Обадѝ ли се у офисо?

— Обаждàх се, но никой ме не ебава.

— Ше те натоварят, нè се кòси. Почакай още малко. Сусамката се прозяваше.

— Тоше?

— Да, тук съм.

— Не моеш позна коя ебах.

— Кой? Ти ли? — Сусамката се оцъкли. — Коя си èбал?

— На Жоро Разуошки бившата приятеука.

— Коя му бивша приятелка?

— Мина се казва.

— Знам я. Тая голема курва, бе! Плюнката се кикотеше ситно.

— Разпрах ѝ гъзо! Обаче се запознах с една нейна приятеука. Страшна путка! Вауя се казва. Oт Стара Загора. В Америка от една година, но не мисуя, че си има ебач. Бачкауа в неква босненска дупка като сервитьорка. Ако можем да я уредим да бачка у нашио офис, нема да е зуе.

— Имаш ли ѝ некви координати? — Сусамката въздъхна отегчено.

— С Мина са приятеуки — Плюнката говореше все повъодушевено. — Тоше, казвам ти, путката мамата си трака! Тяуо, едно мауко стегнато дупè, цици, очи... Красавица!

— Е, ти нали èбеш другата. За шо ти е таа?

— Мина я поузвам като трампуин, ама май не трябваше да я èба. Сега ще ѝ каже. Ама ако не я, ти моеш да я èбеш.

— Требва да я видя. Докарай я у офисо и ше преценим. Обаче да знаеш, че в момента немам нужда от никой. Освен ако не изгоня некой.

— Ти че се вуюбиш, га я видиш таа! — Плюнката не спираше да навива.

17

До Чикаго и отзад

— ОК де. Казàх ти, докарай путката у офисо! Сусамката пак беше гладен като вълк. Тегли си един душ в хотела и се отправи към ‘Мираж’, който се намираше недалеч. Седна отвън на открито под един чадър. Дребна сервитьорка веднага се приближи и го попита на английски: — Искате ли меню? Сусамката я поогледа от глава до пети и се усмихна.

— Откъде си?

— Полякиня съм, но съм родена тук.

— Говориш ли полски? — заговори Сусамката на развален полски.

— Да. Говоря полски — мацето продължаваше на английски и сянка на раздразнение премина през красивото ѝ лице. — Искате ли меню?

— Естествено, че искам меню! — Сусамката превключи обратно на английски.

— Ето ви. Нещо за пиене да ви донеса ли, докато си избирате? — светлосините ѝ очи се спряха на огромната му кълка.

— Един двоен 'Блек Лейбъл' и бутилка 'Кола'. Лед в отделна чаша.

— Това ли е?

— Да. Сервитьорката се обърна и направи три крачки. Тогава Сусамката извика: — Извинявай! Момичето се върна до масата.

— Как ти е името?

— Каша.

— Много си хубава, Каша! — Сусамката се усмихна като педофил пред детска градина.

— Благодаря! — сухо през зъби каза полякинята и отиде да си изпълнява поръчките. Сусамката се зачете в менюто. Колебаеше се между свински джолан и палачинка с месо. Беше толкова съсредоточен, че не чу, когато телефонът му звънна. Взираше се напрегнато, сякаш пред очите му бе книга на Ницше.

18

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Дилемата бе много голяма. Хем беше гладен, хем не му се чакаше дълго. Затова се ориентира към гозбите, които евентуално биха отнели по-кратко време за приготвяне. Зачете се в прикрепения лист към менюто с готвените манджи за деня. Реши, че ще яде винен кебап. Телефонът иззвъня отново. Този път го чу. Беше Балатума.

— Шо стаа, брато?

— Брат ми — подхвана Балатума, — аз излизам на път. Ще товаря за Ел Ей4.

— Кога това?

— Тази вечер товаря от Расин, Уисконсин. Дотам ще отида празен.

— ОК. Супер! Обади ми се, като тръгнеш.

— Аз съм тръгнал. Вече пътувам с колата към камиона.

— Добре тогава. Лек път! Сусамката си поръча винен кебап, но реши, че и палачинка с месо няма да му се опре. Поръча две. Докато чакаше, набра снаха си.

— Силво, шо прайш?

— Вкъщи съм, Тоше, с децата.

— Знаеш ли? — Сусамката се замисли за момент. — Брат ми тръгна на път.

— Знам. Преди малко излезе.

— Можеш ли да оставиш децата за някой друг час да се видим?

— Къде?

— Хотел ‘Мариот’ в Роузмонт. Стая 315. След час.

— ОК. Яденето му дойде. Нахвърли му се, без да се офлянква. Умираше от глад. Усети, че го наблюдават отдясно. Погледна. На една маса седяха две мацки. Друг път в подобна ситуация би се върнал обратно към вечерята, но разпозна Мина. До нея седеше много хубава мадама. Може би това е Валя, за която Плюнката му спомена. И двете гледаха право в 4

L.A. (англ.) — съкратена форма на Лос Анджелис.

19

До Чикаго и отзад

него. Разбра, че бе тема на техния разговор. Реши да ги заговори.

— Теб не те ли познавам? — извиси глас той. Въпросът му беше насочен към Мина. — Не си ли на Жоро Разлошки жèна? Мина усети погледите от другите маси да се събират в нея. Почувства се неловко.

— Не — плахо каза тя. — Бях. Утдавна немам нищо общу с негу.

— Е, аз отде да знам? Не се интересувам. Ама знам, че движихте заедно.

— Not anymore5 — поклати глава Мина. — By the way6, Запузнах се с брат ти снощи?

— Така ли? — учуди се Сусамката.

— Мхм. Седехме на една маса.

— Не ми е споменал. Ти как си? Бачкаш ли?

— Бачкам — въздъхна Мина.

— Шо бачкаш?

— В един италиански рестурант.

— Твойта приятелка с теб ли бачка? — Сусамката се опита да въвлече другата мацка в разговора. Мина вътрешно се изкефи на открилата се възможност да унижи Валя.

— Не. Тя бачка на другу мясту. При едни бусанци. Целият този разговор се водеше на висок глас. Сусамката се провикваше през масите, без да се съобразява, че наоколо бяха насядали други хора. Валя обаче упорито мълчеше. Мина вече я беше информирала кой е Сусамката и с какво се занимава, но това изобщо не я впечатли. Гледаше с досада и Сусамката забеляза това. Изпсува наум и размени още няколко думи с Мина, след което се концентрира върху вечерята си. Когато облиза чиниите пред себе си, погледна часовника си и поиска сметката. Плати и се надигна. Само 5

not anymore (англ.) — вече не.

6

by the way (англ.) — между другото.

20

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

махна за довиждане на Мина, без дори да поглежда към Валя. Пристигна в хотелската стая след около 10 минути. Изтегна се с дрехите и обувките на леглото. Не след дълго се чукна на вратата. Сусамката се надигна тежко и отиде да отвори на Силва. Тя бе на неговите години, но малко позахабена. Имаше сенки под очите, бръчки се бяха пооформили, а кожата ѝ беше пепелява. В дрехи тялото ѝ изглеждаше доста добре, но съблечеше ли се чисто гола, се виждаше, че циците са ѝ поувиснали, дупето също. Но когато се нагъзеше, на Сусамката му се виждаше много секси. Путката ѝ беше много месеста и изпъкваше в тази поза като задника на кобила. Той откачаше при тази гледка. И сега тя не загуби много време да се отърве от дрехите си, след което той грубо я прегъна и я нагъзи на ръба на леглото. За около минута наблюдаваше, после коленичи и започна да прониква дълбоко с дебелия си език във влагалището ѝ, плъзна се нагоре до ануса и пак надолу. Лека миризма на фекалии го озадачи.

— Ти днес срала ли си?

— Да, защо? — Силва си помисли, че той има намерение да си поиска анален секс.

— А изми ли си задника след това?

— Амиии...

— Е, как може такова нещо? — Сусамката изрече с гримаса на погнуса.

— Амииии... Стана много бързо — оправдаваше се Силва. — Ти се обади и нямах време да се оправя.

— Ето ти банята. Марш да се оправяш сега! — заповяда той. Тя се изправи и безмълвно се подчини. Отиде до банята, пусна душа и прекара там около 10 минути. Когато се върна, ухаеше на евтин хотелски сапун. Сусамката се беше изтегнал по гръб чисто гол. Силва легна до него и започна да се бори със сланините, за да докопа члена му. Беше много добра в оралната любов. Балатума неведнъж бе казвал, че жена му със свирки го е ‘закопчала’, но минаха години, преди

21

До Чикаго и отзад

Сусамката да се убеди лично. Размерът му не беше впечатляващ, а сред тази огромна маса дори изглеждаше малък. Тя го поемаше целия, забързваше и забавяше, отпускаше обръча, пак го затягаше, използваше езика си, като същевременно се стараеше в устата ѝ да има достатъчно слюнка. Той забелваше очи от кеф и пъшкаше тежко. Мисълта, че ще трябва впоследствие да се надигне, за да ѝ го вкара, го връщаше към реалността. Искаше му се минетът да продължи с часове, а когато се изпразнеше, да се отпусне в сладка дрямка. Знаеше обаче, че жените също имат желания и в повечето случаи си размърдваше дебелия задник, за да поклати. Този път Силва успя да го свърши сравнително бързо и продължи да духа, за да е сигурна, че той няма да загуби ерекцията си. Беше свикнала да гълта всичко до последната капка и без да го вади от устата си, продължи още около половин час. В този момент Сусамката бе вече на ръба и готов да свърши втори път. Тя му седна на корема и си го вкара сама, за което също имаше чалъм. Той не можеше да прави нищо друго освен да гледа как циците ѝ се мандахерцат във всички посоки и независимо една от друга. Тя пъшкаше лениво и си стискаше очите. Представяше си, че се клати с млад мускулест мъжага, ала тази представа се разбиваше всеки път, когато неволно докоснеше сланинестото шкембе. Опитваше се да достигне оргазъм, но в този ден това не беше писано да стане. Сусамката извика: — Ох, Силво, ще свърша! Ох! Ооооооох! Силва го извади от себе си и като котка се извъртя, за да го поеме с уста. Само първата струя ѝ се залепи на дясната буза, всичко останало изгълта с апетит. Поцелува члена нежно още известно време, след което легна до Сусамката и се унесе в лека дрямка. Двамата останаха така около 45 минути. После Силва се облече и си тръгна, докато Сусамката реши да остане в хотела и за през нощта. Пусна телевизора и се загледа в някакъв филм.

22

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ТРЕТА ГЛАВА

Българските бизнеси се помещаваха предимно в западните предградия. В това число транспортни компании, ресторанти и механи, информационни центрове, фризьорски салони и т.н. Рядко изключение, ако не и единствено, правеше козметичният салон на Петя Дафова. Той се намираше почти в централната част на града. Клиентите бяха както американци, така и българи. Самата Петя беше много красива жена на около 45, носеше се с професионална изисканост, нищо прекалено крещящо: вталено късо сако с добра кройка и пола над коленете, която загатваше перфектни бедра и дупе. На прическата ѝ би завидяла дори американска сенаторка. Бе изрусена в много красив цвят, който седеше невероятно естествено. Лицето ѝ бе румено и излъчваше живот, а дългите мигли и големи кафяви очи бяха сами по себе си достатъчни да покорят всеки мъж. Неотдавна бе взела американско гражданство и се прекръсти, затова на лиценза на стената в салона можеше да се прочете: PETA DUFFIN. В Америка дойде със зелена карта заедно със съпруга и двете си деца преди 7 години и в началото работеше като помощничка във всякакви миризливи салони. После се установи и успя да открие свой собствен. Беше ветеран в професията, козметичка дълги години в България, самата тя не вярваше в многобройните козметични процедури и не ги прилагаше върху себе си, но успяваше в същото време добре да ги продава на другите. Нейна позната я бъзикаше, че е като

23

До Чикаго и отзад

плешив доктор по присаждане на коса или беззъб зъболекар, но Петя по-скоро се самоопределяше като трезва барманка. С това изкарваше пари за себе си и за семейството си, беше свикнала от 20 години да носи всички и всичко на плещите си. Мъжът ѝ Емил винаги е бил безделник. В България по комунистическо след уволнението от казармата работеше в ДАП известно време, след промените бе съкратен и впоследствие основното му занимание беше салатка и ракийка с приятели, понякога към това се прибавяше и игра на карти. Петя обаче си го обичаше и държеше на него, беше първият мъж в живота ѝ, а децата бяха две малки съкровища, момче и момиче, които израснаха толкова бързо. Днес те бяха съответно на 22 и 18. Когато спечелиха зелена карта и първоначално се установиха в Атланта, съпругът ѝ бе изпаднал в депресия. За първи път му се налагаше да работи, чистеше нощно време магазини за мизерни пари, не си доспиваше, дори не му се пиеше без компания и от умора. Мърмореше постоянно и искаше да се връща обратно в България, докато Петя винаги излизаше с аргумента, че двамата трябва да се жертват в името на доброто бъдеще на своите деца. Тя бе решена да се пребори с или без него. Не се страхуваше, че той може да я зареже и да се прибере. Освен това последните две години в България преди да спечелят зелената карта, Петя се бе хванала с един търговец на алкохол. Нищо ангажиращо. Само секс. И то не кой знае какъв. За него тя беше бройка, за нея той бе откъсване от досадното ежедневие да се будиш до махмурлия всяка сутрин, който понякога се сещаше да я изчука, но отвратителното му пиянско пръхтене и алкохолните пари, разнасящи се в смесица с миризма на пот, бяха превърнали интимния им живот в неприятно задължение. Особено за нея. В Америка съвсем забравиха за секс, за първите шест месеца се чукаха само два пъти за по пет минути. А когато се преместиха в Чикаго, мъжът ѝ си намери нова компания от пияндета и работеше от дъжд на вятър в строителството. Нещата общо взето наподобяваха ситуацията в България, само дето Петя си нямаше любовник. Децата учеха, вече бяха в

24

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

колеж. Дъщерята смени няколко гаджета, последното беше поляк. Момчето не се чуваше да има нещо сериозно. Всички живееха заедно в собствена къща в северозападно Чикаго. Основните доходи естествено идваха от Петя, децата също работеха, но всичко, което изкарваха, си оставаше за тях. За Петя работният ден започваше в осем всяка сутрин без неделя. Все пак салонът си работеше седем дена в седмицата, като помощничката ѝ отговаряше за бизнеса в нейно отсъствие. Беше младо американско момиче на име Джулия, което попиваше всичко като гъба и израсна в бранша за отрицателно време. Петя ѝ имаше пълно доверие и логично един ден официално я произведе в свой асистент. Беше петък около обед. За цяла сутрин само една американка на средна възраст, която работеше в застрахователната агенция на отсрещната страна на улицата, влезе да ѝ оправят веждите. Петя реши сама да се захване. След няма и 5 минути Миро Бореца влезе с тежка стъпка, видимо недоспал.

— Ооооо, Мирко — каза Петя, без да откъсва поглед от веждите на клиентката си. — Как си, на кака хубавото момче? Миро беше 32-годишен як и строен мъжага с първи номер прическа и много обеци, гривни и ланци по себе си. Обикновено ходеше с анцузи на Ювентус или Манчестър Юнайтед, но този път бе с широка кройка светли дънки и бяла риза с шарки по нея, незапасана, остри обувки от естествена кожа като на Малкия Мук и рокерско яке без ресни.

— Е па, не се оплаквам — отговори той, като междувременно кимна на Джулия.

— Какво те води насам? Миро посочи с пръст Джулия и каза на български: — Ков е тоа гланц на джуките ѝ? Секаш се е намуала със свински пръжки с праз.

— Какво? — Джулия се усмихваше. Знаеше, че говорят за нея и искаше да разбере какво точно.

— Нищо, бейби — каза Петя на английски. — Миро каза, че си прекрасна и че иска да се ожени за теб.

25

До Чикаго и отзад

— Наистина ли? — Джулия засия. — Благодаря ти много, но не мисля да се женя в скоро време.

— Че ме вкараш у проблем, ма — обърна се Миро към Петя. — За чий уй ми е този дрогиран американски парцал? Не ѝ думай така, че земе да поверва.

— Тя си има гадже, точно в тебе няма да се влюби. Не бой се!

— Кака — подхвана Миро делово, — додòх да ме опрайш. Петя за първи път надигна поглед.

— Какво искаш? Крака, ръце, гърди?

— Е па, да. Сичко. Като миналио път. Че излизам с една пичка довечера.

— Какво намери пак бе, Мирко? — закачливо и провлачено попита Петя.

— Не се знае още. Че видиме.

— Какво стана с онази Миленка?

— Уффф — махна Миро с ръка. — Мани, мани. Она много люта. Не ми требе!

— Хаха. Заряза ли те?

— Кой? Как че ме зареже она мен? Она рева като муле две недели.

— Може да те е обичала, затова да е плакало момичето.

— Они обичат само пàри и парцали. Че си намери бръже, не се кòси. Сос них цици гладна нема да остане.

— Лош си, Мирко, лоооош — вяло каза Петя. — Дай ми още две минути и ще се захвана с теб. Освен ако не искаш Джулия да те оправи.

— Не, не. Че изчакам.

— Защо, бе? Тя е много добра.

— Оти тебе си сакам я! — изрече Миро с убедителен тон. Настана едноминутна тишина. На Миро му стана скучно и реши да подхване клюките.

— Кака, ти знаеш ли Пламен Плюнката?

— Кой? Не. Какъв е тоя?

26

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Един от шофьорите на Тошо Сусамката. Тъп газ!

— Какво за него? — Петя се почеса отстрани по носа, без да отмества поглед от веждите на клиентката си.

— Чукàл онази Мина, знаеш я? На Жоро Разлошки бившата приятелка.

— Сериозно? — оживи се Петя. — Че тя редовно идва тук да си оправя катеричката. Даже последно беше тук сега понеделник или вторник.

— Она голема курва! Я също съм я чукàл. Добре го дуа. А га се кàчи отгоре, как го връти тоа газ!

— Малееее, как говорите само! Така ги обсъждате навсякъде и затова после бягат да се чукат с американци. Петя приключи с веждите. Изпрати клиентката да плати на Джулия и махна на Миро.

— Хайде отзад в стаичката! Миро се надигна тежко и я последва. Докато го щавеше, Петя подхвана наново темата: — Значи така наш'та Мина. Виж я ти! Игрива ще да дойде.

— Она много проста. Жоро я спукваше от пердах.

— Този Жоро не знам дали ти е приятел, ама ми е адски неприятен. Никога не съм го харесвала.

— Пич е — каза Миро. — Редовно си правим услуги.

— А как се казваше този, шофьорът на Сусамката?

— Кой?

— Отрепката ли беше? Дето викаш, че чукал Мина.

— Плюнката. Он и за мен бачка.

— Какво пък работи за теб?

— Дълго за обяснение, кака. Че ти кажем като излезеш с мен на вечера.

— Мирко, не се задявай с кака си!

— Знаеш, че съм ти мераклия, а се дърпаш.

— А със Сусамката как си? — приключи набързо задявката Петя.

— Уважаваме се, но не сме много гъсти. С брат му се имам повече.

— Аз знам жената на брат му. Силва. И тя ми е

27

До Чикаго и отзад

клиентка.

— Таа гнусна джофра! — подхвана Миро. — И она ли на красива се прави? Пък нея кой че я погледне?

— Всеки влак си има пътници, Миро. А пък защо непременно трябва да се прави за някого? Може да се прави за мъжа си.

— Она мръсна курва! Мъжо ѝ като дошъл най-напред у Чикаго, она стрòшила сумà ти курове у Благоевград. Знаем от сигурни източници. Она, ако òтвори ỳста, цела кофа сперма че нàпълни.

— Ууууу, какви са тези източници, бре? — подигравателно каза Петя. — Всичко знаят. За мен какво са ти казали?

— Ти от Бургас ли беше?

— Да.

— Че питам и до утре че ми снèсат информация. Че се изненадаш. Че ми плащаш да си мълчим.

— Ти това ли правиш? Рекетираш хората?

— И това! — самодоволно натърти Бореца.

— Значи твоите източници в България съм сигурна ще ти кажат, че такива при мен не минават.

— Иииии, кака, бойна го даваш — ухили се тъпо Миро.

— Затова ми аресваш.

— Готов си! Триъгълника ще го правим ли? Или задника?

— Всичко, кака, всичко. За мен само да остане да си обèрем топките с бръсначо. След около половин час Миро беше вече отвън в приемната и си плащаше. Остави 30 кинта бакшиш.

— Мерси много, Мирко — каза Петя. — И успех довечера. Да разкажеш после.

— Оно че се чуе.

— Хайде, време ти е да те женим. Докога ще гониш малките дрисли?

— Нечем да се женим я. Лек ден, кака.

— Всичко хубаво, Миро — махна му Петя за довиждане. — Пак мерси! И умната!

28

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

В момента, в който той излезе от салона, Джулия запита Петя: — Настина ли каза, че иска да се ожени за мен?

— Джулия! — скара ѝ се Петя. — Това ли ти беше в главата цял час? Не е за теб този.

— Защо не? Има готино тяло.

— Прави каквото пожелаеш — отсече Петя и се отправи към изхода. — Отивам за кафе до Старбъкс. Ти искаш ли нещо?

— Не, благодаря — каза Джулия. — Аз си поръчах да ми доставят тайландско. Трябва да пристигне всеки момент.

29

До Чикаго и отзад

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

В салона към българската църква 'Св. София' се вихреха народни хорà и чалга. Имаше жив оркестър, който в този неделен следобед създаваше настроение на много интересно съсловие. Самото помещение се намираше в двора на църквата на около 20 метра северно от самия храм, а помежду им се мъдреше паметник на Кирил и Методий. Кръчмарска обстановка и посетители със средна възраст около 65 години, миризма на кебапчета и наденички, всякакъв вид алкохол в изобилие, и то по време на пост — това беше повече от характерно явление в духовния живот на българите в Чикаго. Естествено, много емигранти бойкотираха изцяло църквата, тъй като намираха всичко това за светотатство и поругаване на християнските ценности. От друга страна църквата не беше на бюджетна издръжка като в България и се търсеха всякакви начини да се привличат повече хора и приходи. Освен това имаше още една българска църква — 'Св. Иван Рилски'. Там пък кръчмата бе в мазето на самия храм. Двамата попове от години взаимно се обвиняваха в нелигитимност, а поп Валентин, който бе начело на 'Св. Иван Рилски', бе запопил своя зет Божидар и двамата заедно водеха службите. За да бъде разколът пълен обаче, неотдавна Божидар бе натирен от дядо си и логично намери приют при кръвния враг поп Грую от 'Св. София'. Сега си пийваше уиски с лед на малкия бар в салона и наблюдаваше как баби и дядовци се веселят. Тези хора обикновено се събираха в

30

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

неделя, тъй като жените работеха предимно като гледачки на стари хора и неделята им беше единственият ден, в който можеха да излязат. Мъжете бяха най-вече пенсионери, които се радваха на своите старини сред весели компании от връстници и връстнички. Много от тях се изживяваха като тийнейджъри. Имаше заигравания, любови и изневери, ревност и интрига. Баба Мими се вихреше сама на дансинга. Повечето хора бяха насядали около масите да си починат след дългите хорà и ръченици, а оркестърът реши да разнообрази с малко кючеци. Това създаде идеална възможност за баба Мими да се превърне в център на внимание, а тя обожаваше това. Пот се стичаше по цялото ѝ тяло, но тя с широка усмивка продължаваше да се кълчи енергично. Сусамката беше седнал на една маса малко встрани и я гледаше с отвращение. Беше най-младият посетител. По едно време се надигна, за да отиде до бара да си вземе уиски. Застана до поп Божидар. Бяха градски и се уважаваха.

— Попе, тук по-весело от дискотека в даунтаун7 — с крива усмивка каза Сусамката.

— Нека се веселят хората — отвърна Божидар. Бай Ставри беше зад бара. Той беше от църковното настоятелство, но в неделите го раздаваше барман.

— Бай Ставри — провикна се Сусамката, — дай ми още едно уиски тука!

— Какво беше? ‘Блек Лейбъл’ и лед отделно?

— Точно така. Дай тука, че като гледам шо става по дансинга и ми се допива. Точно в този момент поп Грую се появи отнякъде и се запъти към оркестъра. Махна им да спрат музиката и се приближи до микрофона.

— Драги съотечественици, моля за малко внимание! Всичко утихна. Баба Мими стоеше на дансинга и гледаше в недоумение.

— Искам да направя едно съобщение, така да се каже — продължи попът. — Нашият добър приятел и дългогодишен 7

downtown (англ.) — център на град.

31

До Чикаго и отзад

благодетел Дамян Кавалов, когото ние всички знаем като бай Даме, е издал роман, който отразява мечтите и въжделенията на много от нас, емигрантите. Много се радвам, че имам възможността да обявя това събитие, което се явява нов светъл лъч в нашата млада емиграция. Книгата се продава за 10 долара на масата там отзад, а самият бай Даме ще ви напише лично посвещение и ще ви даде автограф. Едно малко уточнение: приходите от продажбите ще отидат изцяло за нуждите на църквата, за което от все сърце аз и настоятелството благодарим на бай Даме. Бай Даме, хора като теб крепят българския дух и култура. Бог да те благослови! След кратки аплодисменти поп Грую пожела весело изкарване на всички и изчезна от салона. Оркестърът поде родопско, а Сусамката избоботи на Божидар: — Вече и книги ми пишат. Романи. То и аз съм изписал сума ти му книги, докато карах камиона. Пътни листове, логбуци8... Мойто си е цял пътепис, този тук тръгнал с някакво романче да ми иска 10 кинта. Ако аз почна да таксувам за всичко, де съм изписал, ше се пенсионирам.

— Стига бе, Тоше! — отвърна Божидар. — Това са хубави неща. Не може само работа, ядене и пиене. Седнал човекът и се захванал да напише нещо. Дори и да е боклук книгата, заслужава си уважение усилието.

— Бай Даме вече взел-дал. Щом книги прописа.

— Не я купувай бе, Тоше. Никой никого насила не кара каквото и да било. Човекът сам си е платил за дизайна и отпечатването и каквото продаде, ще го дари на църквата.

— Аз, като си платим за две уискита, ще даря повече на църквата, ама не казвате, че допринасям за културата. Всичко живо откачи в тази Америка.

— То има и поетически клуб в Чикаго, знаеш ли? — подхвана подигравателно бай Ставри. — Чети им душевните диарии във всеки брой на вестника. Тези вече наистина не са с всичкия си. Изживяват се като Ботевци и Яворовци. Имат и 8

logbook (англ.) — дневник, регистър, опис. В случая се използва като пътен лист.

32

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

сдружение на поетите и писателите в чужбина. Какво знаеш ти, Тоше? А си тръгнал тука да се ядеш с бай Даме. Човекът си описал личната история. Лошо нема.

— Отдека намират време тези за всичко това? Поезии, клубове...

— Придават си важност — настърви се Ставри. — Правят всички тези сдружения, за да се тикат при местните политици, че да намажат нещо. Не видите ли как всички се умилкват на онази гъркинята, дето е некъв си политик? Папас ли се казваше? Снимат се заедно, лижат ѝ гъза, организират форуми и ги канят все такива като нея. Държавата отпуска много средства за разните му измислени сдружения, а на нас църквите само гледат как да ни отрежат главите с такси и данъци. Едва оцеляваме.

— Вземат от нас, мама им мръсна, за да дават на тези сдружения! — възмути се силно Сусамката. — Знаеш ли колко данъци плащам аз всеки месец? Тези евреи така са го направили тук, за да ни вземат всичко.

— Те контролират всичко — съгласи се бай Ставри. — Те казват кой ще е президент и къде ще има война. Мамата са си ебали! Баба Мими най-после седна на дългата маса, около която се бяха настанили 15 души. Озова се до Митко, когото много баби ухажваха, защото беше стар емигрант, имаше хубава пенсия, къща и никакви наследници. На всичкото отгоре беше доста запазен за 73-те си години и ходеше винаги с костюм и вратовръзка, което му придаваше още попривлекателен вид. Баба Мими грабна салфетката, на която бяха поставени неговите прибори, все още неизползвани, разгъна я и старателно избърса потта от челото си, също лицето, врата и цепката между циците, след което я върна обратно на същото място, само че този път върху приборите.

— Мите, защо не танцуваш днес, душа? — заговори го най-после тя.

— Аз не танцувам много, Мими. Не ми се отдава.

— Ами ще те научим, бре. Как така няма да танцуваш? В този момент разговорът им приключи, тъй като

33

До Чикаго и отзад

Мими погледна назад и зяпна в благоговение. Видя един прегърбен дядка с бастунче, който бавно се примъкваше към голямата маса.

— Агапиму9! — изкрещя Мими и скочи да прегръща и целува дядото. — Ела тук да седнеш! Дядото беше грък на 83 години, а баба Мими му беше любовница. Казваше се Йорго. Вдовец от една година. Жена му почина от рак, а Мими беше наета да се грижи за нея в последната година от живота ѝ. Така стана и заварката. Една вечер Мими буквално изнасили дядо Йорго. Оттогава се преструваше на много влюбена, а той ѝ се отблагодаряваше с малките подаръци, които му позволяваше скромната пенсийка. Синът му и дъщеря му бяха много успешни ресторантьори и доста заможни, но откакто разбраха за връзката му с Мими, тотално го отебаха и дори не проверяваха дали е добре. Единствено един от внуците му се обаждаше на два месеца. Беше наркоман и низвергнат от фамилията, а дядо Йорго го съжаляваше и му даваше по някой долар, който естествено мигновено биваше похарчван за кока.

— Какво искаш да ядеш, мурому10? — Мими загрижено го гледаше.

— Добре съм. Нищо не искам. Една бутилка вода само. Другите баби гледаха с нескрита завист към Мими, а и тя точно това искаше да предизвиква. Беше горда, че е завъртяла главата на гърка, докато другите се чудеха на кой нещастен български дядо да направят впечатление. От ъгъла на бара Сусамката не пропусна да изкоментира пред аверите си: — Виждате ли я тази дърта курва? На 72 е, а казва на всички, че е на 64. Ебе дядото грък и си мисли, че ше го умори и наследи. Онези неговите нищо няма да ѝ дадат. А той наймалко ше се ожени за нея.

— На този може ли да му става изобщо? — позачуди 9

αγάπη μου (гр.) — любов моя.

10

μωρό μου (гр.) — бебе мое, любими мой.

34

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

се Ставри.

— Има Виагра за тази цел. А и тази дъртата, като му извърти един минет, ше го направи скала. Гледай ги бабите какви долни курви са, а ние се възмущаваме на внучките им. Они поне са млади и си правят кефа. Експериментират още. Тези дъртите само кътат мангизи и се ебат на поразия. Телефонът на Сусамката иззвъня. Беше брат му.

— Шо става?

— Къде си, брат ми? — сухо промълви Балатума.

— На черквата си говорим тук с поп Божидар.

— Искам да те помоля да ми направиш една услуга, ама не знам откъде да подхвана — Балатума звучеше обезпокоен и объркан. — Става въпрос за Силва. Сусамката усети сърцето си в петите, а ушите му започнаха силно да пулсират. Беше сънувал този момент многократно. Брат му е разбрал за Силва и сега започваше отдалече. Познаваше го много добре. Щеше да последва ураган. Затова се ориентира моментално към паркинга, без дори да махне на попа и Ставри за довиждане. Беше издал на брат си къде е и онзи сигурно вече беше тръгнал към църквата. Сусамката трябваше моментално да се омита и да мисли как да се покрие.

— Тошо, там ли си? — попита Балатума.

— Да — глухо каза Сусамката.

— Слушай сега! Мисля, че жена ми си има любовник. Сусамката помисли, че ще се насере от ужас. Мешаната скара, която беше погълнал преди малко, вече бе готова да излиза. Едва се добра до джипа и закопча колана.

— Ти пък! — Сусамката успя частично да възвърне контрол и включи на скорост. След миг потегли.

— Има нещо, казвам ти.

— Как така изведнъж реши точно това?

— Как да ти кажа? Просто забелязвам, че от известно време си бръсне путката — каза Балатума. — Това породи съмнения.

— Само заради това ли? — Сусамката си отдъхна. — То сега е модерно. Всички го правят.

35

До Чикаго и отзад

— Знам, че е модерно, затова в началото не му обърнах внимание. Първо започна да си прави разни формички и сърчица, после тръгна на козметик да ѝ махат всичките косми с кола маска. Обаче децата ми казаха, че майка им редовно излизала за по няколко часа, а на мен не ми се връзва. Обикновено ми казва всеки път, когато отиде до магазина или излезе на кафе. Това са случаи, за които не ми е дала обяснение.

— Е, добре де, брато. Аз шо искаш да напраим?

— Искам да ѝ хвърляш по едно око, докато аз съм на път.

— Аз си имам работа, брато — каза Сусамката. — Не мога да я следя денонощно. А и така тя ще се усети, че има нещо.

— И ти имаш право — въздъхна Балатума. — Чакай ме да се върна от път и ще го измислим. Междувременно хвърляй по едно око.

— ОК. Ти кога се прибираш?

— Утре вечер трябва да съм в Чикаго.

— Добре. Ше говорим тогава. Всичко друго наред ли е?

— Всичко ток. Нещата са под пълен контрол.

— Супер. Хайде до утре. Сусамката отби колата вдясно, пусна аварийните и се отпусна в седалката. Все още трепереше и не знаеше какво да мисли. Дали брат му не опипваше почвата? Може би знаеше и се опитваше да го вкара в капан, за да му бъде по-лесно след това да го хване в крачка. Стоя така 15 минути, след което набра Силва.

— Трябва спешно да говорим.

36

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ПЕТА ГЛАВА

Кемал седеше на бара в своето кафене и наблюдаваше внимателно Валя. Тя забърсваше кафе машината старателно и беше готова да приключва смяната си. Беше 5 следобед и нямаше никакви клиенти. Вече се беше отчела. Оставаше само момичето от вечерната смяна да се появи. То закъсняваше. Кемал се изнервяше. Не ѝ беше за първи път. В същото време се любуваше на Валя и се радваше, че ще може да се наслади на компанията ѝ още малко. Вътрешно беше осъзнал, че е лудо влюбен в нея. От 10 години беше собственик на кафенето и много момичета се бяха изредили да работят при него, но никога не беше хлътвал така жестоко. Беше корав мъж на около 40, беше се бил в Босна, оттам остана без 3 пръста на дясната ръка — мина беше избухнала в близост до него. Жена му и двете му деца намериха смъртта си там. Оттогава не се беше женил. Получи убежище в САЩ и не след дълго завъртя бизнес. В началото в строителството, а впоследствие успя да купи тази дупка и да я превърне в оборотно кафене. Апартаментът му се намираше точно над кафенето. Ползваше го предимно за терен да чука проститутки, през останалото време или киснеше в заведението, или се наливаше с ракия долу в мазето, което ползваше за склад. Знаеше, че хората се страхуват от него, ала по принцип не му пукаше. Единствено съжаляваше заради Валя. Искаше му се тя да види в него добър човек, но знаеше, че това е почти невъзможно. Особено след няколкото негови

37

До Чикаго и отзад

изстъпления, на които тя беше ставала свидетел. Веднъж една от другите сервитьорки започна да му се отваря и да се опитва публично да го унижи. Той я хвана за косата и я завлече на паркинга зад заведението, където между колите я принуди да му духа. Най-брутално я скубеше и направляваше минета. Когато дойде време да свършва, само ѝ каза през зъби: — Само посмей да не го изгълташ, кучко! Тя се подчини. След това я остави отзад на паркинга и се прибра обратно в кафенето. Тя го последва вътре. Разкрещя се пред всички: — Мислиш, че си голям мъж? Само това ли можеш? Кемал наново издивя и я замъкна долу в склада. Там я нагъзи на касите с безалкохолно и я шиба злобно на задна прашка. След това вкара показалеца си в ануса ѝ. Тя зави. Знаеше какво следва. След съвсем малко Кемал ѝ го набута свирепо, а тя крещеше от болка и унижение. Потече кръв. Точно в този момент Валя слезе до склада да вземе нещо и се вцепени. Големият член на Кемал безмилостно и интензивно пореше задника на колежката ѝ. Когато свърши, той се забърса със салфетките, които намери пакетирани на около два метра встрани и равнодушно промълви: — Уволнена си. Качи се горе, където Валя трепереше.

— Отчети колежката си! — каза ѝ той. — Аз ще се върна след около час. Дотогава да се е омела. След този случай той знаеше, че Валя се страхуваше от него. С нея иначе се държеше повече от либерално, но и тя беше много съвестно момиче. Вършеше си работата перфектно. Вече година работеше там и успяваше сама да се изхранва. Имаше многобройни обожатели, но не даваше шанс на никого. Затова и Кемал толкова много я уважаваше. Не беше курва. Стана 5:15! На Кемал му закипя отвътре.

— Валя, имаш ли ангажименти тази вечер? — изстреля светкавичен въпрос той. — Можеш ли да ми направиш услуга и да работиш двойна смяна?

38

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Ами аз... — заекна тя.

— Ако не можеш, не е проблем. Само ми кажи.

— Не. Няма проблем. Ще остана. Кемал набра телефона на другата сервитьорка.

— Къде си? Онази се оправдаваше нещо от другата страна.

— Знаеш ли какво? — прекъсна я той. — Не идвай на работа повече. Не искам да ти виждам грозното лице. ОК? Затвори, без да изчака отговор. На Валя сърцето ѝ се беше свило. Наистина я беше страх и затова не посмя да му каже, че има планове за вечерта. Бяха изминали два месеца от онази вечер с Мина и Плюнката в ‘Енигма’, когато срещна момчето с бялата блуза, което ѝ поиска телефонния номер. Впоследствие то изглежда бе разпитало за нея и беше разбрало къде работи. Започна да идва редовно да пие кафе и да се сваля. Малко левашки в началото, но постепенно Валя взе да го намира за забавен и както първоначално се държеше студено, отношението ѝ коренно се промени. Смееха се с часове, особено когато Кемал не се навърташе наоколо. Естествено, дойде моментът, в който момчето плахо я покани да излязат заедно. Тя прие. Ходиха няколко пъти на бар и се отпускаха все повече един към друг. Последния път се целуваха нежно по устата. Уж се прегърнаха за довиждане, когато и двамата осъзнаха, че искаха прегръдката да продължи. Започнаха да търкат бузите си една в друга и постепенно заеха позиция за целувка. Той леко целуна устните ѝ и тя му отговори по същия начин. И така няколко пъти. Не си пуснаха език. Сега Валя беше готова да предприеме по-решителна стъпка. Достатъчно се беше дърпала. Мислеше си, че два месеца са нормален период за флиртове. Нямаше начин след толкова време да я помисли за курва, а това като че ли я притесняваше най-много. Момчето се казваше Ивайло и беше от Пловдив. Като нея беше дошло на студентска бригада предишното лято, след което реши да просрочи визата си и да остане в Америка нелегално. Паркираше коли на един от небостъргачите в даунтаун и живееше с още две момчета българчета в един

39

До Чикаго и отзад

двустаен апартамент. Имаше сериозно гадже в България, което го остави още на втората седмица, след като той пристигна в Америка. Оттогава не му се беше усмихнал късметът да ‘удари’ нещо. Харесваше Валя невероятно много и всяка вечер лъскаше чекии в банята, представайки си как тя пъшка под него. След два месеца свалки бе хлътнал до полуда. Целодневно мислеше за нея и се чудеше как да подхване разговор за сериозна връзка. След последната среща и целувките не знаеше дали да се радва или да го е страх. Ами ако сега точно тя реши, че е направила грешка и се дръпне? Не искаше да спира да си говори с нея и не издържаше и ден, без да я види. Около 6:30 Валя получи есемес: „Остава ли уговорката за довечера?” Огледа се и видя, че Кемал втренчено я наблюдава.

— Сигурна ли си, че нямаше други планове тази вечер? — попита той.

— Не, не. Нямам. Изчака го да отиде до тоалетната и текства обратно: „На работа съм. Ще работя до затваряне.” Почти мигновено получи: „Защо?” Кемал излезе от тоалетната и Валя не успя да отговори. След около 5 минути получи ново съобщение: „Ще дойда да те видя.” Валя се разтревожи. Лудият ѝ шеф щеше да заподозре, че тя излиза с Ивайло и не се знаеше как точно ще реагира. Страхуваше се. Направи се, че и на нея ѝ се ходи до тоалетна и хукна с телефона. Седна върху чинията и написа: „Не идвай! Шефът е тук и ще се осъмни. Моля те!” Този есемес жегна Ивайло. Не знаеше какво да мисли. Дали пък не целеше да го разкара? А и какъв ѝ се падаше шефът на нея, че да я ревнува? Около час се чудеше какво да прави и се разкъсваше вътрешно. Най-после се осмели да отиде в кафенето. Валя пребледня, като го видя. Кемал му кимна и се загледа в телевизора над бара. Ивайло се усмихна на Валя и каза: — Здрасти.

40

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Как си? — прошепна Валя, без да го поглежда в очите.

— Всичко наред ли е?

— О, да. Изгониха колежката и аз трябва да работя двойна.

— Аха. Имаше още двама клиенти босненци на бара. Единият се провикна: — Дай ми още едно кафе, красавице! Валя се обърна и се захвана с поръчката. Ивайло постоя около половин час, накрая стана и на излизане каза: — Ще те изчакам да приключиш. Обади ми се, колкото и да е късно. Валя изтръпна и погледна към Кемал, но нямаше от какво да се притеснява. Той не разбираше добре български. Беше се съсредоточил върху някакъв футболен мач. Ивайло получи обаждане към 11:30 тази вечер.

— Иво, сега приключих — каза му Валя.

— Искаш ли да излезем за по едно?

— Не знам. Много съм уморена. Искаш ли да го оставим за утре?

— Утре съм на работа вечерта. Хайде, само за по едно. Няма да се бавим много. Искам да те видя.

— ОК — съгласи се Валя след кратка пауза. Срещнаха се в един американски бар и си поръчаха по едно мохито. Валя започна оживено да разказва как е преминал денят ѝ, а Ивайло я слушаше внимателно и я гледаше в захлас. Искаше му се да отхапе тези хубави устни.

— Валя — прекъсна я в един момент той. — Много си хубава! Лека усмивка плъзна по лицето ѝ, след което тя веднага се овладя и продължи с разказа си. Поръчаха по още едно, след това по още едно и Валя започна все повече да се отпуска. По едно време усети слабост в корема и изпита огромно желание да се нахвърли върху Иво и да прави див секс с него. Едва изчака да си довършат питиетата и да излязат навън. Иво понечи да ѝ каже нещо, вероятно да ѝ се

41

До Чикаго и отзад

обясни в любов, но тя не го изчака и вкопчи устните си в неговите. Влажният ѝ език се вплете с неговия, от допира с устните му се възбуди невероятно много и усети как се подмокря обилно. Целуваха се навън около 15 минути, след което Валя каза: — Ела вкъщи! Двамата се качиха в колите и се отправиха към нейния апартамент. Веднага след като стигнаха там, тя запали две ароматизирани свещи и пусна тихо нежна музика. Започнаха бавно да се събличат, като не спираха да се целуват и прегръщат. Когато останаха един срещу друг чисто голи, Валя забеляза, че Иво беше много възбуден. Членът му беше среден размер, но невероятно красив и напращял. За миг изпита желание да коленичи и да започне да му духа, но разумът ѝ подсказа да не бърза толкова много. Хвана го за ръката и го поведе към леглото. Тя легна по гръб, а той започна нежно да я целува по цялото тяло, внимателно масажираше гърдите ѝ, пускаше език нагоре и надолу по корема ѝ, завърташе около пъпа. Прокара леко пръсти по вътрешната страна на лявото ѝ бедро и се захвана да я целува отдолу. Тя беше много влажна. За момент се притесни, че не ѝ беше останало време за кола маска или поне да си тегли един бръснач. Леко беше набола в най-интимната област. Това обаче ни най-малко вълнуваше Иво, който с невероятна възбуда шареше с език по клитора и срамните устни, леко със зъби засмукваше и отново прокарваше езика си. Не след дълго започна с члена си да я стимулира. Валя през цялото време сладко мъркаше и се наслаждаваше на неговите целувки и ласки. Беше готова да го приеме в себе си и леко надигна таза си. Беше толкова влажна, че го пое без проблеми. Тяло в тяло те се любиха около 15 минути. Тя изпитваше това изпълване, което ѝ беше липсвало цял живот, усещаше стройното му тяло и мускулите му да треперят от удоволствие. По едно време Иво леко забърза в тласъците и тя усети, че е готов.

— Моля те, не свършвай в мен! — прошепна му тя. Той продължи да прониква в нея още около минута и

42

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

тя му повтори: — Не свършвай в мен, чу ли?

— Спокойно, мила. Иво усещаше, че ще свърши много силно. От притеснение да не го направи в нея, Валя лиши самата себе си от възможността да достигне до оргазъм. Беше почти готова иначе, но когато Иво ускори, тя се уплаши и вълната премина. Иво достигна ръба, от който връщане назад повече нямаше, извади члена си и масажирайки го леко, свърши върху корема ѝ. След това се надвеси над нея и обсипа с леки целувки очите ѝ, нослето, устните, челото, веждите... Отидоха един по един до банята, измиха се и си легнаха отново един до друг. Не говориха много. Чувстваха се толкова блажено. Тя положи глава на гърдите му и се унесе. Не след дълго и той заспа.

43

До Чикаго и отзад

ШЕСТА ГЛАВА

Плюнката караше камиона по баирите на Пенсилвания. Бързаше. Беше взел товар от Калифорния за Ню Джързи, но закъсняваше за доставката, защото бе направил грешката да вземе Мина със себе си на това пътешествие и се налаше да спират често, тъй като тя искаше секс буквално на всеки половин час. Сега примадоната спеше на леглото отзад в кабината след поредната радикална интервенция, а той се опитваше, доколкото е възможно, да пришпорва, макар и да беше с доста тежък товар. Това създаваше немалко опасности по хълмистия терен и особено по нанадолнищата. Имаше опасност да се подпалят спирачките или най-малкото въздушното налягане да падне толкова, че те да откажат. Телефонът му звънна. Беше Балатума.

— Бай Ицо, как си? — провикна се Плюнката и Мина се събуди.

— Шо прайш, Плюнка?

— Карам. Закъснявам за деуивърито. Много стопове правих.

— Аз съм в Оклахома Сити. Бех си поръчал една бразилка да еба. Страшна! Клиторчето като бобово зърно. Преди малко я изпратих.

— Хехехехе. Пич си ти, Бауатум!

— Пламене — подхвана Балатума, — искам да те помоля нещо.

— Кажи, Ице!

— Мина с теб ли е?

44

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Да.

— Виж дали можеш да я накараш да разбере нещо за мойта жена.

— Какво за твойта жена? — учуди се Плюнката.

— Май се шиба с някого, да ѝ еба майката! Имам големи съмнения.

— Хм.

— Виж я там да поразпита, ако може.

— Защо си мисуиш така?

— Имам си причини да го мисля. Не искам да изпадам в подробности, но преди малко се опитах да се свържа с нея и телефонът ѝ беше изключен или без сигнал. Обадих се вкъщи и щерката каза, че майка ѝ излязла преди повече от час и още не се е прибрала. Много често започна да се случва напоследък.

— Не знам какво да ти кажа, Ице. Ще видя какво мога да направя.

— ОК, мерси! — въздъхна Балатума. — Хайде да се чуем по-късно. Звънят ми на другата линия.

— ОК. Мина се надигна и се премести отпред в кабината на седалката. Прозяваше се.

— Съкровище, искам секс! — изцепи се тя и започна да се кикоти неистово.

— Закъсняваме за доставката, коте. Посуе като натоварим.

— Ееее, стига дееее... Не мога да чакам толкува! — лигондреше се тя.

— Стегни се де! Ще има секс, но нека свършим работа първо.

— Ти си лош!

— Мина, трябва да те питам нещо — Плюнката звучеше сериозно. — Бауатума се обади. Съмнява се, че жена му се чука с някой друг. Ти чувауа уи си?

— Аз не я пузнавам. Саму съм я виждала.

— И не си чувауа, така уи?

— Не, а и нямам наблюдения. Виждала съм я на

45

До Чикаго и отзад

‘Мираж’ или с приятелки, или с брат му.

— Поразпитай, щото му обещах. Нещо си е въобразиу.

— ОК. Плюнката продължи да кара и успя да закара товара точно навреме. Докато го разтоварваха на терминала, реши да подремне, но Мина му се нахвърли.

— Искам те сега!

— Нека мауко да подремна. Трябва по-късно да товарим от Бостън за Чикаго.

— Искам пишка! — не го чуваше тя и му събу дънките. Боляха го ташаците. Само днес се беше изпразнил точно 5 пъти. Мина му го налапа и с невероятен апетит му въртеше минет, сякаш не бе виждала кур с месеци. Телефонът отново звънна. Плюнката отговори, а Мина нямаше никакво намерение да спре.

— Ауо.

— Плюнка, имаш проблем! — Миро Бореца се обаждаше.

— Аз ли? Какъв пробуем?

— Жоро Разлошки сака да ти ошамари врато, оти му èбеш приятелката.

— Сериозно?

— Нали го знаеш, че е откàчен? Че му мине. Споко. Но я имам рабòта за теб. Дека си сега?

— Ами у Джързи, ще товаря от Бостън за Чикаго. У петък ще съм си у Чикаго.

— Треба да напраим една транзакция — Бореца дъвчеше нещо. — Че говорим у петòк. Плюнката се примири с мисълта, че няма да може да си отдъхне и се остави Мина да му духа, докато той мислеше за Бореца и неговите операции. Беше се хванал на хорото и се чудеше как да се откаже. Не му се занимаваше с рискови начинания. Изкарваше си достатъчно с камиона и не искаше излишни главоболия. Обмисляше различни начини да се изолира постепенно от Бореца. Мина започна да го дразни много. Изпита неописуема агресия спрямо нея. Вече беше достигнал ерекция.

46

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Дай да те чукам! — заповеднически ѝ каза. — Съблечи се! Тя успя само да изахка и моментално си свали дрехите. Застана в стойка партер на леглото. Плюнката я залашка бързо на задна прашка, като постоянно стискаше задника ѝ, пошляпваше го с месестата си ръка, гледаше как влиза и излиза и се кефеше. Ставаше все по-груб. Най-после се реши да ѝ го вкара в ануса. Тя му помогна. Зацепи я със същата бързина. Лека миризма на изгоряло постепенно прерастна в откровена смрад на лайна. Той ръмжеше и не спираше, нито забавяше. Тя охкаше все по-силно и ѝ ставаше все по-хубаво. По едно време Плюнката усети, че съпротивлението става голямо, с усилие го буташе навътре. Извади го и сякаш кофа с гореща течност го плисна по корема. За миг не осъзна какво е станало. Погледна се и видя, че целият е в лайна. Не беше виждал такова огромно количество фекалии на едно място никога. Половината легло бе омазано също. Доповръща му се.

— Егати! — извика той. — Виж какво направи! Сега как ще го чистя?

— Аз ще гу изчистя — уплашено каза тя.

— Как ще го изчистиш, ма? — Плюнката все позастрашително повишаваше тон. — Чисто нов камион на два месеца. Цяу го осра! Взе бикините ѝ и започна да се забърсва. Когато и те се омазаха, грабна дънките ѝ и старателно се доизбърса. Откачаше от погнуса. Отиде отпред в кабината и отвори прозорците. Миризмата се разнесе чак зад ремаркето, където трима докери все още разтоварваха. Слезе да потърси тоалетна. За лош късмет обаче, когато я откри, видя, че единственото нещо, което можеше да му послужи, бе една изтъняла ролка тоалетна хартия. Нямаше салфетки за ръце. Върна се в камиона и започна да бърше леглото. Мина се беше свила в един ъгъл, задникът ѝ все още осран. Тоалетната хартия се оказа недостатъчна, затова Плюнката се пресегна да вземе блузата ѝ, която беше захвърлена настрани.

— Недей! — опита се да го спре тя. — Тува е GUESS!

47

До Чикаго и отзад

— Ама само на GUESS и на Версаче ще ми станеш, като те подпукам по гуавата! — викаше Плюнката. — Забърши си гъза с бъузата! Тя взе блузата и се избърса. Тогава той я грабна от ръцете ѝ и доизчисти, колкото можа. След това намери наблизо един контейнер, където изхвърли дрехите ѝ. Мина седеше чисто гола на леглото и кротуваше. Когато най-после тръгнаха за Бостън, Плюнката се отби на една плаца с магазинчета и слезе да ѝ купи една евтина тениска и долнище от анцуг. Продължиха, като и двамата не обелваха дума. Приблизително по същото време Жоро Разлошки пристигна в апартамента на Миро Бореца. Изпитваше финансови затруднения и се надяваше да успее да вземе малко пари назаем. Разположи се на кожения диван в хола и изчакваше домакинът да налее по едно уиски.

— Жорè — обърна се към него Миро, — оти сакаш да надèреш Плюнката? Ков ти е проблемо с него?

— Че му èбем мамата на тоз селянин! — подпали Разлошки. — Навсякъде говори, че ми бил ебал гаджето. Сякаш мен е ебал.

— Хайде сега! Она много палава, бре. Знаеш много хора са я чукàли. Я също съм я чукàл.

— Не е така. Ти не се хвалиш наляво и надясно. Може да е била с много, но всички я свързват с мен. Как става таа работа?

— Плюнката е наш човек. Не го закачай, ако ме уважаваш! Жоро седеше мъчаливо като насран и не знаеше какво да каже.

— Сега — продължи Бореца, — с що моем да ти помогна?

— Слушай, Миро! — започна да чупи пръсти Разлошки. — Много съм зле, брато. Имам нужда от малко помощ. Връщам ти с лихва, колкото кажеш.

— Колко?

— Ами, 3-4 бона. Много съм я закъсàл. Трябва да обявя банкрут и да почнем на чисто.

48

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Хм! — Бореца се почеса по носа. — Дотам я докарà, а? Оти така?

— Много фактори. Еба ми се мамата!

— ОК. Чакай малко! — Бореца се надигна и отиде до другата стая. След малко се върна с една пачка. Подаде я на Жоро и каза: — Ето ти 5! След точно 2 месеца искам 6! Става ли?

— Става! — не скри усмивката си Жоро. — Жив и здрав да си! Мерси много! Двамата побъбриха на общи теми още около 15 минути и Жоро стана да си ходи. Бореца го изпрати до вратата и му подметна: — Имам рожден ден другата недела. Че го правим в събота у ‘Механата’. Каним те да дойш.

— Ооо, непременно. С удоволствие! — Жоро засия от факта, че Бореца го караше да се чувства вътрешен. Бореца затвори вратата след него и си каза на глас: — Боклук! Изми чашите от уискито и седна да гледа телевизия. Отново набра Плюнката.

— Плюнка, отърва кожата?

— А? — объркано избоботи Плюнката.

— Купѝх ти спокойствието за 5 бона. Требе да черпиш!

— Как така?

— Ами как! Дадох 5 бона на Разлошки и му казах да не те пипа. Ти дека си сега?

— Пътувам за Бостън да взема товар. Още не съм стигнау.

— Много добре. Забравих да ти кажем. Направи си плановете така, че да доеш на рожденио ми ден идната недела. Че го праим в събота у ‘Механата’.

— Ох, ще видим.

— Нема що да гледаш, Плюнка. Че те чекам да дойдеш!

— Не зависи от мен. Не знам къде ще ме пратят от компанията.

49

До Чикаго и отзад

— Не ми обесневай! — твърдо каза Бореца. — Сакам те там! Дòведи и путката с теб!

— ОК, Миро. Мерси за поканата! Миро затвори и продължи да зяпа в телевизора. Стана да си сипе малко уиски и фъстъци. Зобеше и вътрешно се кефеше какъв тарикат е. Мечтаеше един ден да стане като Дон Корлеоне и сериозно работеше по въпроса. По цял ден седеше на лаптопа и въвеждаше кодове, източваше кредитни карти и трупаше състояние. Беше свил над 500 хиляди долара и вече бе успял да изпере около 200 бона. Още малко и щеше да ги вложи в нещо голямо. Искаше да се намърда в трафика с дрога и да измести албанците. За целта му трябваше да направи обаче една голяма сделка, която да му осигури достатъчно капитал. Знаеше какви са пътищата и дори имаше връзките с нужните хора. Единствено беше необходимо търпение и постоянство. Искаше му се да елиминира всички дребни играчи и да се утвърди като крупен бос, който да контролира болшинството от пазара. Не го беше страх от властите, защото в Чикаго всички бяха корумпирани, дори и кметът. Беше млад и гъвкав, знаеше как да се покрие, ако се наложеше, без да губи и капка влияние. Италианците все повече сдаваха багажа, пуерториканците бяха недисциплинирани мангали, а с албанците щеше да се справи по балкански. И без това те повече разчитаха на влиянието си в Мичиган и Ню Йорк, в Чикаго бяха слаби и уязвими. Продължи да мечтае още малко, преди да се унесе в сладка дрямка. Навън равномерно зачука дъжд. Смрачаваше се и дори снижаващите се самолети се редяха един след друг толкова равномерно, че биха приспали всяка жива душа. Телевизорът излъчваше скучни политически предавания и се вписваше в общата леност, а времето забави своя ход и чакаше удобен момент да стовари поредната изненада. Бореца остана да лежи на дивана и скоро заспа дълбоко и непробудно. Настоящето бе обвито в мудността на лишено от стрес ежедневие, а бъдещето се криеше и не смееше да загатне за себе си дори в съня. Всичко заобикалящо придоби еднакъв ритъм и зазвуча в унисон.

50

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

СЕДМА ГЛАВА

Във фамилната къща на Петя Дафова в северно Чикаго само тя беше будна тази сутрин. Мъжът ѝ хъркаше след пиянски запой предишната вечер, а децата бяха стояли до късно пред компютрите. Тя си пусна българска телевизия и се загледа в някакъв турски сериал. Не го следеше, просто ѝ беше интересно как турците подреждат къщите си. Пиеше кафе и се чувстваше мръсна. Беше правила секс през нощта. Емил я беше събудил към 3 и си взе своето. Не се беше случвало 3-4 месеца. Тя му се отдаде, но сега ѝ се повръщаше. Опита се да не мисли. Страхуваше се, че от много мислене може да си развали семейството, а за нея децата бяха найважното нещо и не искаше да ги наранява или най-малкото да им дава лош пример. Затова беше приела съдбата си и го караше ден за ден. Доизпи си кафето и влезе в банята. Търкаше се със сапун, сякаш за да заличи и най-миниатюрната следа от снощния секс. Прекара повече от 20 минути под душа. Когато излезе, дъщеричката ѝ седеше на масата в кухнята, подпираше си с длан главата и изглеждаше много нещастна.

— Сънена ли си или си плакала? — равнодушно попита Петя. Момичето като че ли чакаше този въпрос, за да се отприщи. Сълзи рукнаха по бузите ѝ, тресеше се в отчаян плач.

— Какво има, бейби? — Петя се втурна да прегърне дъщеря си. — Деси, какво се е случило, мамо?

— Нищо — изхлипа малката.

51

До Чикаго и отзад

— Кажи ми! Моля те! Нещо с Мариуш ли? Детето кимна.

— Скарахте ли се? — попита Петя.

— Да.

— Защо?

— Има си друга. Лъгал ме е.

— Как така?

— Не ми се живее! — каза Деси и избухна в още посилен плач.

— Не говори така, мила! Знам, че е неприятно.

— Нищо не знаеш — редеше малката. — Ти си била с татко цял живот. Не знаеш как боли. Петя се надигна и започна да си търка косата с хавлията.

— Дай всички да ревем, щото някакъв пъпчив пикльо те е лъгал — каза тя. — Намери си друг! Кво толкова?

— Не разбираш.

— Какво има да разбирам? От кое те боли повече? Че не те иска или че те е лъгал?

— Не знам. Петя седна отново до дъщеря си.

— Имаш ли училище днес? — попита тя.

— Да.

— Можеш ли да отсъстваш?

— Предполагам. Инструкторите са ни готини.

— Искаш ли да дойдеш с мен до салона днес? — предложи Петя. — Ще си побъбрим там. Или, ако искаш, да отидем на шопинг до ‘Уудфилд’? Деси кимна. Петя стана и потърси телефона си. Грабна го и набра Джулия.

— Джули, можеш ли да се справиш сама днес? Нещо спешно ми излезе.

— Разбира се. Не се тревожи!

— Благодаря ти. Ще се чуем по-късно. Петя затвори телефона и се обърна към Деси.

— Влез да си теглиш един душ и се оправи да поизлезем.

52

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Детето се надигна и се замъкна към банята. Влачеше кльощавите си крачета по теракота. Петя гледаше след нея загрижено и поклати глава.

— Сега и това ми дойде — каза си тя на глас. — Крайно време беше. След 45 минути двете пътуваха по магистралата за Шомбърг. Деси мълчеше и гледаше намусено в пътя напред. Петя я потупа по коляното.

— Не се тревожи, бейби. Всичко ще е наред.

— Мамо — каза Деси, — ти някога изневерявала ли си на татко? Петя се вцепени. „Сега и това ли?”, помисли си тя.

— Що за въпрос е това? Не. Какво общо има това с проблема ти?

— Интересно ми е да разбера какво кара хората да изневеряват, особено когато имат до себе си човек, който ги обича и би направил всичко за тях.

— За каква обич ми говориш на 18? — Петя направи подигравателна гримаса.

— Ти на колко беше, когато се хвана с татко?

— Моето е друго.

— Какво му е другото? — разпали се Деси. — Ако не си го обичала, щеше ли да се хванеш с него? Кога за първи път правихте секс?

— Защо ми задаваш такива въпроси днес? — оцъкли се Петя. — По-скоро аз трябва да ти ги задавам.

— Задай ми! Ще ти кажа!

— Виж сега! — Петя се опитваше да извърти разговора в друга посока. — Времената наистина си бяха други. Но аз съм живяла малко повече от теб и мисля, че съм видяла повечко. Ти си дама. Не се унижавай да се тръшкаш заради един келеш. Защото от мойта гледна точка той си е точно такъв. След десетина години ще се сетиш за него и сама ще си се подиграваш, повярвай ми!

— Сексът беше много хубав! — каза Деси унесено.

— Пак този секс. Какво ви става в днешно време? Само това ви е в главата. И онези малки пачаври, дето идват в

53

До Чикаго и отзад

салона да ги оправям, само за секс говорят. Че и дъртите барабар с тях. Когато ми каза, че си правила секс на 15, помниш ли какво ти казах? Че ще дойде време, когато ще осъзнаеш, че си подранила. Сега не можеш да го видиш. Аз също си мислех на твоите години, че съм закъсняла, защото повечето ми връстнички се бяха отворили и се мушкаха редовно. Сега си мисля, че е можело да поизчакам още малко.

— Много ми е интересно как може да си била само с един мъж цял живот — Деси наново подхвана темата. — Не ти ли се е искало да направиш сравнение?

— За какво сравнение ми говориш? — Петя бе видимо раздразнена.

— Ами, знаеш... Ако ще да го пипнеш само! — Деси се засмя за първи път тази сутрин.

— Малеее, как говори с майка си! — Петя даде десен мигач и се подготви да излезе от магистралата. — Едно нещо ще ти кажа, а ти го разбирай както си искаш, но не желая да подхващаш темата наново, ОК?

— Защо?

— ОК? — въпросително повиши тон Петя.

— Добре де. Забравѝ.

— За мен вие с брат ти сте най-важни. Приоритет ми е било да ви отгледам и възпитам и не ми е оставало време да си мисля за сравнения и за пипания. Точка по въпроса!

— Гадно ми е, мамо. Затова се държа така. Извинявай!

— Казах ти, че всичко ще е наред — Петя погали дъщеря си по главата. — Сега ще си направим един хубав шопинг. Двете обикаляха мола повече от два часа, влизаха почти навсякъде, пробваха дрехи, бижута, хапнаха по един сандвич, разглеждаха. Накрая се качиха в колата и отпрашиха обратно към Чикаго.

— Къде отиваме? — попита Деси.

— Където кажеш.

— Все ми е тая.

— Ако искаш да се отбием през салона и оттам ще

54

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

решим — предложи Петя.

— ОК. Когато стигнаха в салона, завариха Джулия да си говори с Миро Бореца и да се хили истерично.

— О, Мирко. Как си, кака? — попита го Петя. — Сваляш ми асистентката ли?

— Отбих се само да ви видим — каза Миро. — Домъчне ми за вас.

— О, да. Повярвах ти. Ще те щавим ли?

— Не, не. Казàх ти, че само минàх да ви видим.

— Хубаво си решил. Познаваш ли се с дъщеря ми? — Петя посочи към Деси.

— Това е щерка ти? — очите на Миро се уголемиха. — Прекарасна точно като майка си. Аз съм Миро.

— Деси. Приятно ми е. Двамата си стиснаха ръцете. Бореца гледаше похотливо. Мислеше си, че подмокря жените с поглед.

— Я че си одим, кака — каза след малко той.

— Много набързо, Мирко. Стой още малко.

— Я съм тук вече два саата. Сфанà ми се гъзò.

— Щом така си решил. Кога ще обсъдим клюките с теб?

— Че минем другата недела. Миро си тръгна. Петя погледна към Джулия.

— Е?

— Е, какво? — повдигна рамене Джулия и се правеше, че не разбира.

— Какво искаше този?

— Да излезе с мен.

— И?

— Казах му довечера.

— Ти луда ли си? — сопна се Петя.

— Защо? Вижда ми се готин.

— Позволи ми да знам по-добре от теб.

— Имаш някакъв проблем, че ще излизам с него ли?

— попита Джулия.

— По принцип не. Но не искам и ти да ми ревеш след

55

До Чикаго и отзад

това. Ако искаш да излезеш някъде на обяд, върви сега. Аз ще постоя малко тук.

— ОК. Джулия си наметна палтото и си грабна чантата. Отиде пеш до един малък италиански ресторант през 3 пресечки. Седна на една маса и набра Миро.

— Имаш ли някаква идея защо Петя може да е против да изляза с теб? — попита тя.

— Не знам. Сигурно ревнува. Нали ще излезем все пак?

— Разбира се. Ще те видя довечера. В салона Петя и Деси си говореха.

— Сама ще се вкара в беля тази Джулия! — тюхкаше се Петя.

— Какъв е този селянин?

— Миро Бореца му викат.

— Ооо, този ли е той? Чувала съм за него.

— Ще завърти главата на Джулия. Тя каквато е наивна. Гледай и се учи! Деси се засмя.

— И тя иска да пипа и да прави сравнения — продължи Петя. — Сама ще си го натресе.

— Защо мислиш така?

— Защото този е прост и се мисли за плейбой. Сменя ги една след друга, а простите курветини му се връзват на акъла. Толкова ли е трудно да видят, че за нищо не става?

— Може би си падат по него, защото има хубаво тяло — отбеляза Деси.

— Ти пък кога му видя тялото?

— Емиии, то си личи. Добре е сложен. Явно ходи на фитнес.

— Абе, моля ти се! — махна пренебрежително с ръка Петя. — Кривокрак и целият се щави. Като някой педерунгел.

— Мамо, много си консервативна.

— Хич не съм. Такива като него знам, че в нищо не ги бива. Само обикалят и се надуват като пуяци. Въздуси под налягане.

56

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Двете продължиха да обсъждат още малко, а когато Джулия се върна от обяд, решиха пак да отидат на мол. Шопинг терапията действаше добре на малката. До края на деня бяха похарчили 800 долара за всесъзможни боклуци, но се чувстваха много добре. Прибраха се чак към 8 вечерта. Петя реши да сготви нещо набързо, а Деси се усамоти в своята стая пред компютъра. Мъжете ги нямаше и не се знаеше кога ще се приберат, но на Петя не ѝ пукаше. Беше прекарала прекрасен ден с дъщеря си.

57

До Чикаго и отзад

ОСМА ГЛАВА

Бореца шибаше Джулия в апартамента си. Беше ѝ вдигнал краката, държеше я за глезените и правеше енергични движения в кръста. Проникваше дълбоко в нея, а тя равномерно нареждаше с тънкото си гласче: — Ох, мили Боже... Чукай тази путка! Ох, да... Това е толкова хубаво! Използваха презерватив. Бореца не обичаше да го вади, когато свършва. Тя се наслаждаваше на плочките на корема му и на голямата татуировка, която се разпростираше от дясното му рамо до предмишницата. Той се беше съсредоточил върху най-интимната ѝ част. Харесваше му какво вижда. По едно време ѝ нареди да се обърне. Тя се надупи и той ѝ го вкара внимателно. Продължи със същите движения, като я придърпваше ритмично с двете си ръце. Загледа се в ануса ѝ. Личеше си, че там е работено много. Прииска му се. Извади го и се приготви да го вкара отзад. Тя леко се измести и го попита: — Това ли искаш?

— Искам всичко, бейби! — каза той. Тя скочи и потърси дамската си чанта. Извади от нея лубрикант, специално подготвен за такива случаи. Намаза се старателно и се подложи. Бореца внимателно проникна. Започна бавничко, след това ускори. Джулия отново занарежда, но децибелът определено се увеличи.

— Ох, мили Боже... Чукай този гъз! Ох, да... Това е толкова хубаво!

58

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Бореца се въодушевяваше и на свой ред започна да ръмжи и да произнася по някоя мръсотия. Тежкият му акцент на английски я възбуждаше още повече. Когато свърши, остана в нея известно време, след което внимателно го извади. Презервативът беше пълен, но чист от външната страна. Изхвърли го в коша и отиде до банята да се измие. Легна до нея. Целуваха се и се обарваха цяла нощ. На сутринта Джулия се успа за работа. Петя я събуди с телефонното си обаждане.

— Къде си, Джулия?

— Ох — притесни се Джулия, — не можах да се събудя навреме. Ще дойда възможно най-скоро. Петя затвори и си промърмори: — Почна се. Бореца изпрати Джулия и се настани на дивана. Отвори лаптопа и се захвана за работа. Не можеше да се съсредоточи. Довечера щеше да празнува рождения си ден и само за това мислеше. Беше поканил българските си авери. Щяха да се разцепят! Беше резервирал места в ‘Механата’ — българско заведение, направено в традиционен стил. Дървения, възрожденски орнаменти и бъчви се подаваха от стените... Всякакви такива. Сервираше се в гювечета или разните му там глинени съдове с шарки по тях. От огромна видеостена се кълчеха поп-фолк звезди. Вечер имаше диджей, който не можеше да прикрие афинитета си към Тони Стораро и пускаше всеки от хитовете му по 7-8 пъти. Понякога припяваше по микрофона, защото се изживяваше и като певец, макар диапазонът му да беше по-малък от една октава. Дори известно време беше един от солистите на местен български оркестър. Не можеше обаче да се отрече, че пееше вярно, гласът му беше бистър и звънлив, а това се харесваше на повечето клиенти. Масите бяха с традиционните шарени покривки, като червеното преобладаваше. От едната страна се простираше дълъг дървен бар, около който бяха наредени ‘щъркели’ с плетени седалки и без облегалки. Специално за рождения ден на Бореца щяха да бъдат събрани няколко маси и поставени точно в средата на кръчмата. Очакваха се над 30

59

До Чикаго и отзад

човека негови гости. Към 7 вечерта Валя и Ивайло влязоха в ‘Механата’. Те не бяха сред поканените, дори не знаеха за предстоящото събитие. Просто бяха дошли да вечерят. Тя беше работила порано през деня и не се беше преоблякла за излизане. Нямаха намерение да се бавят много. Искаха да хапнат и да се приберат, за да се отдадат на любовни ласки. Цяла седмица графиците им се бяха разминавали и двамата с нетърпение чакаха момента, в който да могат да се насладят един на друг. Той си поръча кашкавал пане и една наливна бира, а тя си взе пилешки хапки със салата за гарнитура и бутилка вода. Мълчаливо ядяха и се гледаха любовно. Когато приключиха с гозбите и бяха готови да си викнат сметката, се изсипа накуп една тумба народ, сред който бяха Бореца, Вожда и Мицубишито. Настаниха се шумно на резервираната маса. След няма и 5 минути влязоха Мина и Плюнката. От няколко маси се разнесоха шепоти: „Дрислата”. Плюнката се беше похвалил вече навсякъде за подвига си в камиона предишната седмица и новината бързо стана тема на разговор из българските среди. Валя също беше чула, но не вярваше. Мислеше си, че Плюнката избива комплекси и си измисля. Затова се учуди да види Мина с него. Тази нямаше ли поне малко достойнство? Двете не се бяха чували повече от две седмици. Сега Мина забеляза Валя и се запъти към нейната маса.

— Къде отиваш? — провикна се след нея Плюнката.

— Ей сега се връщам. Мина студено поздрави Ивайло и се обърна към Валя.

— Какво правиш из наште квартали?

— Дойдохме да хапнем — отговори Валя.

— Кво нову?

— Ами много неща. Обади се да си побъбрим. Валя посочи с глава към Плюнката и добави шепнешком: — Ти защо си с този селяк? Знаеш ли какви ги е приказвал за теб?

— Какви?

60

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Иво разбра, че може би не трябва да присъства на този разговор, макар и да знаеше за какво иде реч. Надигна се и отиде до тоалетната. Валя тогава каза: — Мухльото говорил, че те бил чукал отзад и че ти си се била подрискала в камиона. Що за идиот!

— Е, сега — Мина се смути за момент. — Тува са си нурмални неща. Валя се оцъкли. Това означаваше, че слуховете, които този задник беше разпространил, не само бяха верни, но и на Мина не изглеждаше да ѝ пука особено. Затова реши да смени темата. Размениха още по няколко думи, след което Мина се отправи към масата на Бореца и се настани до Плюнката. Валя и Ивайло си платиха сметката и тръгнаха. Постепенно заведението се напълни до краен предел. Блъсканица, чалга и пот доминираха пространството за около 4 чàса. Към 23:30ч. Жоро Разлошки се появи с огромен подарък, опакован в пъстроцветна хартия. Настаниха го точно срещу Мина и Плюнката и той започна да се нерви. Но се държеше. Нямаше как. Плюнката обаче изпитваше огромна нужда да се гаври с него и не спираше да целува Мина, да я прегръща и обарва по гърдите, между краката. Самата тя също се наслаждаваше. Жоро набързо удари 3 уискита и агресията му взе да изплува на преден план. През това време останалите или се катереха по столовете и се друсаха на чалгата, или пък боцкаха от мезетата и се наливаха с алкохол. Бореца седеше на края на масата като дон и наблюдаваше снизходително всички. Обичаше да му се подмазват, а именно това другите правеха с него цяла вечер. Изреждаха се да му говорят на ухото, той клатеше глава тежко и благодареше на всеки комплимент. Женската част от гостите не пропускаше да му хвърля подканващи погледи, макар повечето да бяха с половинките си. Жоро изпи четвърто уиски и отиде до Бореца. Наведе си и му каза на ухото: — Миро, не се обиждай, но ще тръгвам, защото някои хора ме дразнят.

— Еее, нали се разбрахме нещо, Жорè? — Бореца

61

До Чикаго и отзад

направи кисела гримаса.

— Знам и затова реших да изчезвам. За да не стане инцидент.

— Както решиш, но да беше останал поне за тортата.

— Пак ще имаме поводи да се събираме — каза Жоро и потупа Бореца по рамото. — Жив и здрав да си! Разлошки се измъкна от кръчмата. Мина погледна след него, което не се понрави на Плюнката.

— Май ти е мъчно за този бокъук, а? — заяде се той.

— Напротив. Не мога да гу дишам!

— Той ебау уи те е отзад? — поинтересува се Плюнката.

— Ами... Защо питаш?

— Да иуи не?

— Той ми беше сериозну гадже. Живеехме заедну...

— Да иуи не? — Плюнката повиши тон.

— Да.

— Хаха. Знаеш уи, че си мръсна курва?

— Стига де, Пламене! — Мина беше готова да ревне.

— Кво да стига? Курва си и това е! На Бореца му доскуча и затова откровено започна да флиртува с една от сервитьорките. Тя беше от едно видинско село, дребничка, леко мургава, с прическа на черта и добре оформено дупе. Нямаше цици, но това не беше от голямо значение в този момент. Без да се церемони, ѝ отправи покана да излязат.

— По принцип не излизам с клиентите си — реши да се направи на недостъпна тя.

— Рожденият ден продължава у мойо апартамент. Каним те да дойдеш. Нищо повече.

— Ще си помисля.

— Що има да мислиш? Всички се местиме оттук у апартаменто да си допиеме.

— Ако не се чувствам уморена, ще дойда. Обещавам!

— сервитьорката се усмихна и му обърна гръб, не защото вниманието му ѝ беше неприятно, а просто имаше прекалено много поръчки да изпълнява.

62

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Един по един гостите се разотидоха, останаха само верните авери на Бореца. Наистина решиха да се преместят в апартамента му. Той беше написал на една салфетка адреса си и го беше дал на сервитьорката. След около час и тя се изтърси. Пиха и слушаха музика до сутринта. Бореца откровено я сваляше.

— Ти имаш ли си гадже? — попита я той.

— Не.

— Оти така? Хубава мадама без гадже.

— Ами, така. Не мога да си харесам никой.

— Искаш ли на мен да станеш гадже?

— Хаха! — нервно се изхили тя. — С какво ще ме впечатлиш?

— Мислех, че съм те впечатлил вече. А ако не, сигурен съм, че има с що. Постепенно двамата започнаха да интимничат. Първо се опираха един в друг, после се запрегръщаха, накрая жадно се зацелуваха на дивана. Пиячите един по един си тръгнаха и останаха само двамата. Беше 7 сутринта. Съблякоха се и се преместиха в спалнята. Бореца понечи да я лиже, но от онази ѝ работа се разнесе миризма на смесица от евтино канцеларско лепило и вкиснал се магарешки суджук. Той си нахлузи презерватив и я зачеса здраво. Въртеше я във всички посоки. Беше лекичка и си правеше с нея каквото поиска. Изглежда тя си падаше по бързото чукане, защото всеки път, когато той забавеше, тя придърпваше задника му и го подканяше да забърза. Дори когато му беше отгоре, се тръшкаше много енергично. Беше влажна и вагината ѝ издаваше жвакащ звук от търкането. Бореца дълго не можеше да свърши, вероятно от алкохола. Когато най-после му дойде, той шумно се изпразни в нея. Викаше силно. Тя също. Легнаха един до друг. На нея ѝ се искаше да продължи, затова му свали презерватива и започна да му духа. Не беше много добра в това, а и Бореца беше преситен и уморен. Не можа да го вдигне.

— Извинявай, бейби! Много съм пил! — оправда се той.

63

До Чикаго и отзад

— Няма за какво. Много добре се справяш. Успя да ме впечатлиш. Още ли си търсиш гадже? — глезеше се тя.

— Кога съм ти казàл, че си търсим гадже? — откровено се учуди Бореца.

— Преди малко отвън на дивана.

— Така ли? Не си разбрала нещо. На мен гадже ми не требе в този момент. Ако сакаш, че се чукаме чат-пат, но нищо обвързващо.

— Ясно — смотолеви тя, надигна се и отиде до банята.

— Мръсни курви миризливи! — прошепна на себе си Бореца. Мацката се изми, облече се набързо и без да казва каквото и да било, си тръгна. Явно се чувстваше прелъстена и изоставена. Бореца вътрешно се усмихна: „Записàхме ме я у тефтеро и таа!” Стана от леглото и си наля натурален сок. Умираше от жажда. Изгълта го на един дъх и си сипа още една чаша. Седна пред телевизора. По Фокс Спортс даваха мач на Манчестър Юнайтед. Спеше му се, но в същото време беше голям фен на отбора и не му се изпускаше. Запали цигара и се изтегна странично на дивана. Чувстваше се велик. Беше похарчил цяло състояние да почерпи нещастниците за рождения си ден, напи се свирепо и еба. При това еба, след като беше разкъсал гъза на онази тъпа американска кучка Джулия предишната вечер. Животът му беше прекрасен!

64

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ДЕВЕТА ГЛАВА

В офиса на Тошо Сусамката цареше хаос. Един от шофьорите беше направил сериозна катастрофа в щата Вирджиния с камион на компанията, а полицаите, явили се на местопроишествието, бяха открили, че пътният лист и застраховката не са изрядни. Сусамката пътуваше с джипа си към офиса, когато Силва му звънна.

— Силве, имам проблеми! — опита се да я отпрати набързо той. — Ще ти се обадя по-късно.

— Тоше, много е сериозно! — Силва едва говореше.

— Шо има?

— Ицо са го арестувàли у Вегас.

— Как така? — Сусамката подскочи и удари главата си в тавана на джипа.

— Хванàли са го с проститутка, представяш ли си?

— Как разбра?

— Ами обадиха се от тамошната полиция първо — Силва се тресеше. — После той се обадѝ и каза да ти се обадя да намериш кой да му плати гаранцията. Опитал се да се свърже с теб, но не успял.

— Сега ше видя шо мога да направя — Сусамката мислеше трескаво. — Даде ли ти някакъв адрес? В кой участък?

— Не. Знам само, че е в Лас Вегас.

— ОК. Стой до телефона. Ше ти се обада после. Днес ми се струпà.

65

До Чикаго и отзад

— Защо? Какво е станало?

— Бай Иван, един от мойте шофьори, убил трима души с камиона у Вирджиния.

— Ужас!

— Да. После ше ти звънна. Сусамката пристигна в офиса, където всички се надпреварваха да го уведомят какво знаят. В един момент той изкрещя: — Млък всички! Само Елена да дойде у моя офис. Обратно по бюрата! Едно от момичетата го последва.

— Слушай, Ели! — Сусамката започна, като се опитваше да запази самообладание. — Имаме още един проблем освен бай Иван. Брат ми са го арестувàли у Вегас.

— Как така? — подскочи момичето.

— Ето така. Ти знаеш най-добре английски от всички ни, затова искам да оставиш всичко друго и да поемеш случая. Искам да разбереш в кой участък е, колко е гаранцията и как да го изкараме възможно най-скоро. Под секрет ше ти кажа, че брат ми е нелегален, кара с фалшива книжка и ако се мотаме, сме в голем проблем. Моля ти се, заеми се веднага с това.

— ОК! — Елена скочи и отиде обратно до бюрото си. Сусамката разтриваше слепоочията си, пот се стичаше по цялото му тяло. Какво ще прави сега? Преди да успее да си отдъхне, телефонът му звънна отново. Пак беше Силва. Плачеше.

— Тоше, какво ще стане сега?

— Казах ти, че ше ти звънна обратно! — развика се Сусамката. — Главата ми пуши!

— Ако се обадят на имиграционните, какво ще правим?

— Спокойно. Не е направил нищо сериозно. Само ше го снимат и ше го пуснат под гаранция.

— Сигурен ли си?

— Почти.

— Ох, какво ще правя, ако го хванат? След това и мен,

66

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

и детето ще екстрадират.

— Не мисли най-лошото. Ше го пуснат. Дръж си телефона отворен. Ше ти се обадя по-късно. Сусамката се надигна и започна да обикаля нервно из офиса. След около 15 минути Елена влезе.

— Шефе, намерихме го. Свързах се и с Ерол. Той е във Вегас в момента и ще отиде да плати гаранцията. Даже му пуснах чек от компанията. Извинявай, че не те попитах първо.

— Супер си направила! Ше те позлатя, ако всичко мине наред! Сусамката се втурна навън и се качи в колата. С мръсна газ подкара джипа и отпраши. Набра Стенли.

— Батко Стенли, Тошо се обажда. От Благоевград. В много голем проблем съм. Требва спешно да те видя. Стенли беше изпечен играч на средна възраст. Обикновено се занимаваше с намирането на фалшиви документи, било то от България за идване до Америка, или на местна почва — фалшиви паспорти, социалноосигурителни номера, шофьорски книжки и прочие.

— Тоше, играя карти в ‘Астория’-та. Ела тук! — каза Стенли, при което извика: — Терца!

— Много деликатно е. Ако може, насаме... — мънкаше Сусамката.

— Ела дотук и ще отидем някъде. Не се притеснявай! Сусамката излезе на магистралата и натисна газта. След 20 минути влезе в кафе ‘Астория’. Стенли играеше белот на една маса с още трима. Усмихна му се и каза: — Тоше, още две ръце и свършваме. Сусамката отиде до бара и си поръча една баничка.

— Не я дръж в микровълновата много! — каза той на барманката. — Не искам да ми пари. Усещаше, че вече губи контрол върху тялото си и затова поседна. Стомахът му стържеше. Захапа баничката като лъв плячката си. Когато приключи, Стенли все още играеше и се надвикваше с останалите трима. Сусамката се изнервяше. Телефонът му отново звънна. Беше Балатума.

— Къде си? — изсъска Сусамката и се втурна да излезе

67

До Чикаго и отзад

от кафето.

— Брат ми, загазѝх!

— Знам. Дек си сега?

— Току-що ме пуснаха. Ерол плати гаранцията.

— Шо станà?

— Бях си поръчал курва — започна да разказва Балатума. — Вкарàх я в камиона и тъкмо започнахме да се събличаме, нахлуха ченгета, изкарàха ме и ме повалиха на земята. Дори имаше някакъв телевизионен екип, снимаха за някакво шибано шоу. Закарàха ме в участъка и ме снимàха. Взеха ми отпечатъци. Абе, с две думи съм в гъза!

— Ти не знаеш ли, че имиграционните могат да те погнат, бе? — Сусамката започваше да показва беса си.

— Навън съм. Пуснàха ме. След един месец трябва да се явя в съда.

— Ти луд ли си, бе? Никакъв съд! Качвай се с Ерол на неговия камион и се прибирай! Аз ше намеря кой да прибере твоя камион. Много я загазѝхме!

— Как така?

— Не ме питай как, а ме послушай! Като дойдеш в Чикаго, ше говорим.

— Ама Ерол ще стои още два дена тук.

— С теб ли е сега? Дай да говоря с него! Ерол грабна телефона.

— Кажи, Тоше!

— Аркадаш, обади се у офисо да ти намерят товар! Качваш брат ми и се прибирате, ОК?

— Ама...

— Слушай ме! — прекъсна го Сусамката. — Направи ми тази услуга, моля те!

— Добре, Тоше. Балатума отново взе телефона.

— Брат ми, защо е всичко това? — попита той.

— Защото си тъп гъз! — Сусамката откровено викаше на брат си, което много рядко си позволяваше. — Не ми противоречи!

— Всичко ще е наред.

68

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Не съм много сигурен в това. Обади се на Силва! Хвърля боб горката. Много се е шашнàла! Там как ше се оправдаваш, не те знам. Ама това ни е най-малкият проблем в момента. Ше говорим после. Сега съм зает. Сусамката затвори и влезе обратно в кафето. Стенли вече не играеше.

— Кво става, Тоше?

— Трябва да говорим насаме, батко Стенли. Двамата се качиха в Тошовия джип. Сусамката запали двигателя, пусна парното и без да потегля, започна да говори: — Моят брат са го хванали с проститутка във Вегас. Пуснàли са го под гаранция, но са му взели отпечатъци и са го снимàли. Шо ше прайм?

— Хм — замисли се Стенли. — Това, че са го пуснали, е добър знак.

— Защо?

— Ами защото значи, че не са му проверили нито социалния номер, нито книжката. Трябва да се покрие сега. Социалният номер е на умрял човек, а книжката му е от Флорида и ще го търсят там.

— Хванàли са го у камионо. Сега ше тръгнат след мен. Разбираш ли?

— Уффффф. Тоше, ти досега защо не му оправи документите, а го пускаш да кара така?

— Батко Стенли, много са причините. Как да се измъкна аз?

— Ако те питат, кажи, че всичко ти е изглеждало редовно и затова си го наел на работа. Никой не знае, че ти е брат. Той е влязъл в Америка през Мексико и то с фалшиво име, така че... Никъде в регистрите не съществува с истинското си име, нали?

— Така е.

— Тогава не се притеснявай.

— Всъщност... — замисли се Сусамката. — Тъпият гъз дал телефона на жена си и от полицията се обадили на нея. Но не знам подробности. Така ми каза Силва. Пък и когато племеницата се роди, писахме истинското му име в графата

69

До Чикаго и отзад

на бащата.

— Едва ли някой ще тръгне да разследва чак до родилното. Не е убил човек. Плюс това винаги можеш да кажеш, че бащата не е бил тук, просто сте го писали. Жена му и децата с истинските имена ли са?

— Да. Тя дойде с виза заедно с племеника. Сега са нелегални, ама са с техните си имена, а племеницата се роди тук и е гражданка. Има паспорт.

— Брат ти трябва да се покрие, а жена му я омъжи за документи. Ще го измислиш!

— Ти имаш ли някой, който да търси да се ожени за документи? — поинтересува се Сусамката. — Ше плàтим колкото требва.

— Ти, Тоше, не си ли гражданин?

— Не съм още. Спечелих имиграционното дело преди три години и имам само зелена карта. Догодина ше мога да кандидатствам.

— Тогава намери някой друг. Друг начин да я узакониш няма в днешно време. А за голямото дете не знам. На колко е?

— 11 или 12.

— Там е по-сложно. Евентуално когато майка му стане гражданка, ще може да подаде петиция за него. Дотогава не виждам как. Сусамката обърса потта от челото си с ръкава на шубата си. Звъннаха от офиса. Той не вдигна.

— Батко Стенли, не можем ли да издадем други фалшиви документи?

— Не бих рискувал, Тоше. Брат ти вече е в системата. Ако го хванат с превишена скорост и му вземат пак отпечатъци, проблемът ще стане много голям.

— Разбирам.

— Не знам какво да ти кажа. Разговорът беше приключил. Стенли се върна обратно в кафето, а Сусамката единствено го последва, за да си плати сметката. След това подкара джипа си към апартамента на брат си. Завари Силва разтреперана и с кървясали очи.

70

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Брат ми обадѝ ли ти се? — попита Сусамката.

— Да.

— Требва да измислим шо ше прайм. Нещата се усложниха.

— Ще ни екстрадират ли?

— Не. Но трябва да помислим как теб да узаконим. Не можем да отлагаме повече.

— Как?

— Ше сключиш фиктивен брак. Друг начин нема. Силва седна на дивана и наведе глава.

— Не знам да съм бясна или да ме е страх. Аз се чувствах толкова виновна години наред, а той ходи да чука проститутки.

— Това сега не го мисли. Не го удряй на съвест. Поважно е да се отървем от властите. Защото сега ше тръгнат след мен да ме питат защо съм го наел на работа и нали знаеш, ако един шибан българин само се намери да изпее, че ми е брат, шо ше стане?

— Не се бях замисляла за това.

— Откъде полицията ти знаят номера? Казваш, че първо те се обадѝли.

— Откъде да знам? Сигурно той им го е дал.

— Имаме един месец до съда. Дотогава трябва да действаме. Като се прибере брат ми, аз ше говоря с него и ше вземем решение. Но при всички положения нещата не могат да си останат така. Разбираш ли ме?

— Да.

— Сега се успокой! Аз трябва да ида до офиса да видим шо ше прайм с бай Иван. Сусамката целуна Силва по челото и тръгна. Тя стоеше и гледаше в една точка. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна. Искаше ѝ се това да е само сън. Със сигурност животът ѝ щеше да се преобърне, но неизвестното я плашеше. Отиде до кухнята и отвори хладилника. Намери една преполовена бутилка ‘Блек Лейбъл’ и си сипа в една чаша без лед. Отпи и усети как алкохолът се разпростира по гърдите ѝ и я сгрява. Реши да се напие.

71

До Чикаго и отзад

ДЕСЕТА ГЛАВА

Валя и Мина пиеха кафе в ‘Капучино’ — италианско барче на Харлем Авеню. Обсъждаха клюките и си даваха една на друга акъл. Мина не одобряваше Ивайло. Не че го познаваше отблизо, но я беше яд, че Валя се е хванала сериозно с някого. За свое собствено успокоение ѝ се искаше да вижда как другите сменят гаджетата. Дълбоко в себе си усещаше, че е курва и искаше и другите жени да се чукат на поразия, за да се увери, че е нормална и че всички са като нея.

— Чудя ти се! — подклаждаше Мина. — Една гудина се надуваше и не се даваше на никуй. Мъжете ти се натискаха. За да се хванеш накрая с един мухлю.

— Стига де! — Валя се дразнеше.

— Какво да стига? Не само че нема документи, ами и пари не изкарва. За кво ти е?

— Добричък е и ми харесва.

— Унази рабута ли му е гулема? — смигна Мина и се ухили тъпо.

— Не.

— Става ли изобщу? Дубре ли гу прави?

— Не се оплаквам.

— Многу си путайна.

— Ами такава съм си.

— Мумиче, уреди си живота! — кокореше се Мина. — Нема цел живот да си млада и хубава. Хвани си некуй да ти уреди статута и да се грижи за теб. С този немаш перспектива.

72

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Ще видим. В този момент в заведението влезе висока мацка на около 30 с чуплива черна коса почти до кръста, слаба и с луфт между краката. Движеше се като инвалид. Едва ходеше и краката ѝ се събираха в коленете, като образуваха ‘хикс’ при всяка крачка. Човек наистина би си помислил за момент, че е била болна от детски паралич или нещо подобно, но причината за тази походка се криеше в адски неудобните бели ботуши с тънък ток. Мацката се казваше Анелия и беше редовна клиентка на Мина в ресторанта, преди последната да напусне, за да се вози с Плюнката на камиона. Ходеше там с гаджето си италианец и двете постепенно започнаха да си говорят и да се опознават. Размениха си телефоните и тръгнаха да излизат заедно по кафета.

— Здравейте! — Анелия се цопна на стола и издаде шумна въздишка.

— Ади ма, Нело! — каза Мина. — Дукуга ще те чакаме? Валя и Анелия се запознаха. Започнаха безсмислен разговор, но постепенно се ориентираха към обсъждане на гаджетата си.

— Аз с българи отдавна вече не се занимавам — каза Анелия. — Малко ли си блъсках главата с тях в България, че и тук в началото? За нищо не стават. Хванете си нещо друго. Българите не уважават жените и са мързеливи. И са големи простаци. Знаете ли? Иван Вазов е написал един роман, който се казва ‘Бай Ганьо’. Прочетете го и ще видите какво е българинът. Валя мълчеше, а Мина кимаше с глава и се съгласяваше.

— Тук в началото ходех с един боклук, ама жена му дойде от България и се разпърдяхме. Вие можете да го знаете. Брат му има компания за камиони. Сусамката му викат.

— Ходила си със Сусамката? — ахна Мина.

— Не с него. С брат му.

— Балатума?

73

До Чикаго и отзад

— Същият. Но нищо сериозно. Просто секс. Ей така за спорта.

— Ти разбра ли, че са гу арестувàли? Сега се е пукрил.

— Не ме интересува!

— Анелия каза пренебрежително. — Знам само, че откакто си смених номера и не контактувам с българи, съм много добре. Препоръчвам ви и вие да не си губите времето.

— Аз ѝ казвам на Валя същуту — реши да суфлира Мина. — Хванàла се е с един нехранимайку. Ниту дукументи има, ниту пари изкарва.

— Пак ще ви повторя — нахакано говореше Анелия. — Намерете си тази книга, прочетете я и ще прозрете истината. ‘Бай Ганьо’ се казва. Телефонът на Мина иззвъня. Тя го извади от дамската си чантичка и излезе отвън. Анелия се обърна към Валя.

— Ти откога си тук в Америка, мила?

— Година и половина.

— Ооо. Ти си нова още. Ще ти дойде акълът в главата. Откъде си от България?

— От Стара Загора. А ти?

— От Севлиево, но съм живяла в София — Анелия се почеса по главата. — А приятелят ти откъде е?

— От Пловдив. Не я слушай Мина. Пичът си е много готин.

— Българин ли е, не ми го хвали!

— Не е така.

— Ще дойдеш на мойта! — убедително каза Анелия.

— Пак ще си говорим. Мина се върна.

— Аз ще ви уставям — каза тя. — Пламен се убадѝ, че се прибира. Трябва да утида да се пууправя и да пудредя малку вкъщи. Дувечера ще ходим някъде на заведение. Аку искате, ще ви се убадя да дойдете.

— Аз ще ходя с моя в даунтаун — каза Анелия. — Знаеш, че по българските кръчми не ходя. Не понасям селяния.

— Ивайло работи до късно тази вечер — оправда се на

74

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

свой ред Валя. — Ще го чакам да се прибере. Трите платиха сметката и се надигнаха да си ходят. Всяка се качи в автомобила си и потегли в определена посока. Валя си пусна музика и се понесе по Форест Призърв. Чудеше се какво да прави и къде да се забие. Скучно ѝ беше. Животът в Америка ѝ се струваше еднообразен. От работа вкъщи и обратно, чат-пат на кафе с Мина. Връзката с Ивайло вървеше, но сексът ставаше еднообразен. Беше много нежен и внимателен, носеше я на ръце, но ѝ се искаше от време на време да я разчесва малко по-радикално. Ходеше ѝ се на ваканция, а двамата не можеха да съберат достатъчно, за да си го позволят. Беше като заробена, а се чувстваше млада и ѝ се живееше. В същото време ѝ беше мъчно за роднини и приятели. Преди две вечери бившето ѝ гадже от България се свърза с нея по Фейсбук. Чатиха с часове. Припомни си хубавите моменти с него и се замисли относно живота като цяло. Не беше убедена, че е взела правилното решение с оставането в Америка след изтичането на визата ѝ, но се надяваше нещата да тръгнат в по-благоприятна посока скоро. Почувства се самотна и набра Ивайло. Той не вдигна. Знаеше, че е на работа и не може да говори, но се надяваше, че може би случайно ще ѝ отговори. Продължи да кара и се опитваше да изхвърли мрачните мисли от главата си. След около 5 минути Ивайло ѝ се обади. Беше видял пропуснатото обаждане и се беше притеснил.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— О, да. Просто исках да те чуя. Липсваш ми.

— И ти ми липсваш, коте. Нямам търпение да свърша работа и да се прибера.

— Аз бях на ‘Капучино’-то с Мина. Наду ми главата с тъпотията си.

— Хаха. Защо изобщо излизаш с тази, коте? Изобщо не ти е на нивото.

— Няма с кого да излизам. Никаква среда нямам тук. Само работа и вкъщи. И ми е писнало от Кемал и клиентите в кафето. Искам да се запиша да уча и да работя нещо, с което да се чувствам полезна.

75

До Чикаго и отзад

— Ще го мислим, коте. И на мен не ми е много приятно да паркирам коли.

— Мина каза, че Плюнката можел да ме уреди на работа в неговата компания. Да съм диспечер на камионите. Щели да ме обучат и всичко. Ще имам време да се запиша на училище.

— Не ѝ вярвай на тази! — нотка на раздразнение се прокрадна в гласа на Ивайло. — Нея защо не я е уредил Плюнката да бачка там, а изведнъж може теб.

— На нея не ѝ се работи. А и той изкарва достатъчно на камионите.

— Аха. Демек и аз да се кача на камионите, така ли?

— Не съм казала такова нещо.

— Тогава няма да ме има със седмици и двете с Мина ще можете да ходите по кафета и да курволеете.

— Защо го извърташ? — плахо попита Валя.

— Трябва да работя. Хайде чао! Ивайло прекъсна връзката. Валя се разплака. Почувства се отвратително. Не ѝ се прибираше, а не знаеше къде да отиде. Караше безцелно по улиците и накрая реши да спре в кафенето при Кемал.

— Ти да не си се объркала нещо? — посрещна я Кемал. — Не помня да сме се разбирали да идваш на работа днес.

— Не сме. Дойдох само да видя какво става. Кемал се трогна.

— Какво ще пиеш? — попита я той.

— Ще си направя едно кафе.

— Нищо няма да си направиш. Сядай тук! Днес си клиент. Аз ще ти сервирам. Какво кафе? Еспресо?

— Да. Дълго. Сервитьорката, която беше на смяна гледаше злобно ту единия, ту другия. Валя забеляза това, но не ѝ пукаше. Тук се чувстваше като у дома си, колкото и странно да ѝ се струваше това.

— Къде е твоят момък? — попита Кемал, поднасяйки ѝ кафето. — Захар?

76

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— На работа е. Аз ще си сипя захар, благодаря!

— Добре ли се отнася с мойта любима работничка?

— О, да. Не мога да се оплача.

— И на мен ми изглежда добро момче. Ти заслужаваш добър мъж!

— Хаха — Валя се изчерви. — Не знам какво заслужавам.

— Кога ще свърши работа той?

— Късно.

— Искаш ли да извадя една бутилка вино? — предложи Кемал със зарибяваща усмивка. — Имам долу. Да си сипем по една чаша.

— Другите клиенти ще ревнуват. Ще искат и те.

— Е па, ебал съм ги всичките! — Кемал извика достатъчно силно, за да го чуят двама босненци седнали от другата страна на бара. — Кафето си е мое! Кемал слезе до мазето и донесе една бутилка шардоне. Имаше тирбушон на ключодържателя. Извади тапата и разля в две водни чаши. Казаха си ‘наздраве’ и отпиха.

— Нещо ми се струваш разтревожена — каза той. — Всичко наред ли е?

— Всъщност... Не знам.

— Как така не знаеш?

— Чувствам се безполезна и самотна. Нямам цел в живота.

— Животът е курва, Валя! Откакто загубих семейството си, за мен цел престана да има.

— Защо? — повдигна вежди Валя. — Ти си млад. Направи си семейство пак.

— Не става. Сънувам кошмари, пия. Никоя не ме иска. А и аз не искам никого. Сам си ми е добре. Правя достатъчно пари, пия, ям, еба проститутки и чакам да умра. Това е.

— Не е така. Можеш да го направиш, но не искаш.

— Не знам какво искам или не искам. Ти не се тревожи! Ти си млада и имаш много шансове.

— Липсва ми семейството, Кемал — проплака тя. —

77

До Чикаго и отзад

Тук животът е толкова скучен и безцелен. Искам да уча. Да завърша нещо. А не правя нищо по въпроса.

— Какво искаш да учиш?

— Аз в България учих икономика. Искам тук да си продължа образованието.

— Запиши се на училище. Какво чакаш?

— Знаеш, че съм с изтекла виза. Не мога.

— Всичко може. Има начини.

— Как?

— Ти го реши, пък аз ще ти кажа тогава какви са начините.

— Аз съм го решила. Но нямам времето и парите.

— Тук работиш пет дена, най-вече през деня. Ще се запишеш да учиш вечер и в почивните си дни. Ако трябва, ще ти разместя смените. Не се тревожи! Валя наведе глава и се загледа в чашата си. Кемал ѝ досипа.

— В момента не искам да мисля, Кемал, разбираш ли? Мозъкът ми постоянно работи и мисли. Искам да се изключа.

— Знам — кимна Кемал. — Същото го чувствам от години. Двамата смениха темата и продължиха да бъбрят. Отвориха нова бутилка, след това още една. Ставаха все повесели и безгрижни. Времето летеше. Смееха се и чукаха чаши. Чак към 1:30ч. през нощта Ивайло звънна да каже, че е приключил работа и се прибира. Валя си допи чашата на един дъх и клатушкайки се, излезе от кафето. Кемал я изпрати до колата.

— Аз ще те закарам — предложи ѝ той. — Не шофирай така!

— Добре съм — отряза го тя. — Знаеш, че живея на няколко пресечки. Пристигна вкъщи преди Ивайло. Когато той дойде, тя излизаше от банята. Изсуши се и легна на една страна на леглото в спалнята. Той се изпъна до нея и започна да я милва по гърба. Тя само успя да смотолеви: — Спи ми се, кот. Много съм уморена.

78

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Ивайло реши да не настоява. Отиде до кухнята и извади една бира от хладилника. Преполови я на един дъх, след което си пусна тихо телевизора в хола и започна да превключва каналите. Не си хареса нищо. Угаси телевизора и си доизпи бирата. Съблече се и отиде до банята да си удари една чекия. След това се намърда внимателно до Валя в леглото. Тя вече спеше дълбоко. След няколко минути и той заспа.

79

До Чикаго и отзад

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Дядото на баба Мими умря. Дъртият грък не ѝ остави нищо. Нейните тригодишни усилия да го омае до такава степен, че той да се ожени за нея и да ѝ остави наследство, претърпяха пълен крах. Сега беше в изходно положение и се чудеше какъв да бъде следващият ѝ ход. Не беше свикнала да харчи пари, все смучеше от някого и затова усилено се оглеждаше за нова жертва. Изкарваше предостатъчно пари, грижейки се за една стара баба, за която се молеше да се подържи още малко. Живееше при бабата, в Америка на този вид работа ѝ казваха ‘ливин’, изкарваше близо 3 хиляди на месец, от които харчеше само около 15 долара. Хранеше се на работа, ползваше телефон там и единственото, за което се ‘охарчваше’, бяха телефонните карти за връзка с България. Обаждаше се на двете си дъщери по веднъж седмично, а те от своя страна не спираха да се оплакват колко е зле в родината и как изнемогват. Баба Мими вече беше купила по един апартамент на всяка от тях и отделно пращаше немалко пари, които потъваха незнайно къде. Най-голямата ѝ внучка беше вече на 25 и напираше да идва в Америка, защото в България нямало бъдеще за младите. Сега ѝ уреждаха виза чрез Стенли, което вече беше глътнало 7 бона и се очакваше да струва поне още 2-3 без самолетния билет. План за действие трябваше да бъде начертан много бързо. Беше неделя сутрин и навън прогресивно трупаше сняг. Баба Мими набра една от дъщерите си, но вместо нея

80

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

внучката вдигна телефона.

— Йоанче, ти ли си, баба? — разписка се тя.

— Аз съм, бабо.

— Какво прави на баба момичето? Къде е майка ти?

— Ами... Пере сега. Искаш ли да я извикам?

— Аз с тебе исках да си поприказвам. Имаш ли време?

— Ами... Ще излизам на кафе, ама има време. Какво има?

— Нали знаеш, че във вторник си на интервю за виза?

— Знам, бабо. Как да не знам?

— Казаха ли ти там от агенцията точно какво да говориш?

— Да, бабо. Всичко е наред.

— Като ти дадат визата, баба ще ти купи билет и ще дойдеш тук. Нямам търпение!

— Аз нещо се колебая, бабо — каза Йоана. — Чудя се дали да идвам в тъпата Америка.

— Защо, бабче? Как така изведнъж го реши? Мислех, че много искаше.

— Не знам. Американците са прости.

— Да не би някое гадже да ти е замотало главичката?

— Какви гаджета бе, бабо? Всички съм ги ритнала. Не ми трябва никой.

— Тук ще си намериш. Има много хубави момчета.

— Ето ти майка — изведнъж каза внучката. — Аз трябва да излизам. Чао, бабо! Майката на Йоана взе телефона и започна да се оплаква: — Останах без кръст днес. Имам нужда от нова пералня, тази само проблеми създава. И от сушилня. Сега ще ми се стъжни от простиране.

— Нека първо уредим Йоанчето — остро каза баба Мими. — После ще мислим за сушилни. Детето е по-важно.

— Е, аз нищо не съм казала — глухо измънка щерката.

— Защо не иска да идва детето? Вие ли му промивате мозъка там? Не разбирате ли, че няма перспектива в България? Америка е за млади хора. Ако аз бях на нейните

81

До Чикаго и отзад

години и знаех език, никой нямаше да може да ме спре. Сега щях да съм милионерка.

— Ще дойде тя. Къде ще върви? Тук има една компания, събират се и затова явно. Мъчно ѝ е за приятелките.

— Тук ще си намери нови приятелки. Момичета и момчета бол. Знаеш ли колко млади хора? Стискай само палци да ѝ дадат виза, че се охарчих бая и дано не е било на вятъра.

— Стискам.

— Аз ще затварям, че закъснявам за църквата — каза баба Мими. — Ще се обадя във вторник да разбера как е минало интервюто. Навън продължаваше да вали обилен сняг. Баба Мими гледаше през прозореца и чакаше една нейна приятелка да дойде да я вземе с колата. Междувременно бай Съби, стар коцкар от Пазарджик, ѝ се обади.

— Мимче, къде си, душа?

— Още съм си вкъщи, Съби.

— Защо? Нема ли кой да те забере?

— Чакам Данчето, ама в този сняг придвижването е трудно явно.

— Ами обади ѝ се и виж къде е. Аз мога да дойда да те взема — предложи той.

— Добре тогава. Баба Мими звънна на Данчето да ѝ каже да не се разкарва и зачака Съби. Той се появи след по-малко от 20 минути. Потеглиха към църквата, но им отне час и 40 минути, преди да пристигнат. На паркинга другите баби видяха баба Мими да се измъква от колата на Съби и започнаха да си шушукат. Двамата влязоха в храма, набързо запалиха по една свещ, след което се прехвърлиха в ресторанта, където оркестърът подготвяше уредбите. Съби попита баба Мими: — Мимче, какво ще пиеш?

— Засега една вода. След около час баба Мими се вихреше на дансинга и се потеше обилно. Съби я запозна с възрастен човек на около

82

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

75, чисто бяла коса, добре оформена брада, модерен костюм и вратовръзка. Имаше вид на благородник. Затова сега тя въртеше гюбеци и го подканяше и той да стане. Разбра, че бил вдовец и си нямал любовница. Реши да използва отдалата ѝ се възможност. Когато се умори да танцува, седна до него, без някой да е я канил.

— Много се извинявам, как Ви беше името? — ухили се тя и венците на горната и челюст лъснаха.

— Иван.

— Ох, остарявам, щом име като Иван не мога да запомня.

— Вие сте млада! — изчетка я той.

— Нека минем на ‘ти’, ако нямате нищо против.

— Разбира се. С удоволствие.

— Не съм те виждала на църквата досега.

— Аз живеех в Детройт много години — започна да разказва Иван. — Жена ми почина миналата година, нямам роднини там и реших да се преместя тук. Знам, че има много българи, а самотата и спомените ме убиват. Мими се усмихна вътрешно. „Този е готов”, помисли си тя.

— Знам как се чувстваш. Моят мъж почина неотдавна!

— Мими го каза толкова драматично, че сама се учуди на сълзата, която потече по бузата ѝ.

— О, много съжалявам! — каза Иван и я погали по гърба.

— Благодаря! Бай Съби гледаше към двамата и се подхилкваше. Поп Грую се приближи до него: — Гледай, попе! — каза му Съби. — Баба Мими не си губи времето. Сега ще омотае бай Иван от Детройт.

— Да са живи и здрави! — каза поп Грую и отмина. Мими така направи да изглежда, че не разпитва много. Остави Иван сам да си каже всичко. Той не беше запознат с нравите в Чикаго и че дъртите курви ще се избият да го изядат, затова беше на път да се нахендри на първата, която му обърне малко внимание. Неслучайно баба Мими

83

До Чикаго и отзад

беше изкусна в занаята — знаеше, че няма време за губене и моментално го загради. Другите баби гледаха завистливо и кълняха, къде на ум, къде на глас. Тя седеше неотлъчно до него цял следобед, отказа се дори да танцува, случайно някоя от другите да не го прелъсти. Когато оркестърът приключи и започна да си събира уредбите, повечето се ориентираха да си ходят, но не и тя. Чакаше бай Иван да ѝ предложи да си ходят заедно. Но той каза: — Беше ми много приятна твоята компания. Аз съм канен на гости в една жена и ще трябва да ходя. Надявам се да се видим скоро. Мими щеше да припадне от ужас. При коя ли щеше да ходи? Не можа да се стърпи.

— Да не е при някоя позната да се събирате? — полюбопитства тя.

— А, не. Ще сме в много тесен кръг. Малко да се видим. Приятна вечер. Бай Иван се надигна от стола и се наведе да ѝ целуне ръка. Тя погледна към Съби за помощ. Той обаче си казваше довиждане с една друга баба.

— Какво има, Мимче? — попита я, след като видя упоритите ѝ опити да му привлече вниманието. Тя посочи с поглед към бай Иван и Съби чатна. Само вдигна рамене и не се опита да направи каквото и да било. Бай Иван си тръгна. Мими отиде до тоалетната, защото беше стискала няколко часа, за да пази плячката си. Нервничеше. Тоалетната хартия се омота около кълката ѝ. Треперейки се запаса и излезе в двора на църквата. Започна да се оглежда някой да я закара до вкъщи. Съби помоли една жена да я вземе с нейната кола. Мими с неохота се качи и през целия път мълчеше и мислеше как се е прецакала. Трябваше да е понастоятелна. Не можеше да си прости, че пропусна тази златна възможност. Беше сигурна, че следващата неделя щеше да види бай Иван с някоя друга хиена. Когато се прибра, моментално набра Данчето.

— Данче, видя ли какво стана? — беснееше тя.

— Не. Какво е станало, Мими?

84

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Ами този мъж от Детройт отиде някъде на гости.

— Знам. Събират се в Надка. Даже ме викаха и мен.

— Как така? — подскочи Мими. — На мен защо никой не ми каза? Сигурна съм, че тази дърта курва сега ще го оплете в мрежите си. Цял ден ме гледаше, че седя до него и нарочно не ме извика. Сега ми се подиграва сигурно. Тя ще допре до мен и тогава ще види.

— Аз мислех, че знаеш. Те още миналата седмица обсъждаха, че ще се събират у Надкини.

— И ти защо не ми каза? Затова ли сме приятелки? Как не те е срам, Данче? И ти ли започна да ми правиш интриги зад гърба?

— Какво съм направила? — оправдаваше се Данчето.

— Ти никога не се събираш с Надка. Откъде да знам?

— Тази му иска пенсията и да го наследи. Знам аз. Мръсница!

— Не се ядосвай! Тя е все още влюбена в Съби. Не мисля, че този я интересува.

— Ама и Съби ли участва в заговора против мен? Не го е срам! Аз си мислех, че е на моя страна. Дърт курвар! Няма да му проговоря повече! Баба Мими затвори телефона и усети, че трепери. Бабата, за която се грижеше, я извика. Мими ѝ смени памперса и си отиде в собствената стая да полегне. Беше вдигнала кръвно и сърцето ѝ щеше да изскочи. Бръкна в нощното шкафче и извади лекарствата си за високо кръвно. Глътна две хапчета и освен това си сложи един ‘Валидол’ под езика. Чакаше да ѝ попремине, но измина повече от час, преди да усети някакво облекчение. Стана и отиде до банята да се изкъпе. Когато излезе, се чувстваше нов човек. Облече се и седна пред телевизора. Не разбираше английски, но обичаше да зяпа картинки. Отпусна се и се закани на глас: — Ще ги науча аз всичките! .

85

До Чикаго и отзад

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Сусамката и Балатума бяха седнали около кухненската маса и разгорещено обсъждаха бъдещето.

— Забравѝ да се качиш пак на камион! — викаше помалкият брат. — Забравѝ и да се прибèреш на България! Имат ти отпечатъците. Никога нема да те пуснат обратно.

— Не знам — Балатума разтриваше слепоочията си. — Много се преèбах!

— Требва да намерим начин да прайш пàри. Започни в строителството. Немаш друг избор. А Силва трябва да я омъжим за документи.

— За кого?

— Остави на мен. Ше намеря за кого. Виждаш ли от една твоя глупост как на всички ни влезе четвъртит?

— Дай да действаме! — разпали се Балатума. — От един месец не бачкам, парите се топят, жена ми не спира да реве, пие като смок... Не издържам вече. Да не говорим, че ме обвинява и не ми дава путка.

— Днес ше говоря със Стенли да ми намери некой да я омъжим. А на теб документи не ти требват на този етап. Ше караш с българската книжка и ако случайно те спрат, ше казваш, че току-що си пристигнал от България.

— Не става. Българската ми книжка може вече да е изтекла. Не съм проверявал.

— Тогава отиваш до българското консулство и си я подновяваш. Не ме гледай умно!

86

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Не може ли Стенли да ми направи нови фалшиви документи?

— Не може! — троснато каза Сусамката. — Прекалено рисковано е. Евентуално по-нататък ше го помоля, но на този етап е изключено. Силва влезе в кухнята, без да ги поглежда. Отвори хладилника и извади уискито.

— Стига си се наливала, ма! — изкрещя Балатума. Тя се правеше, че не го чува и си сипа в една чаша.

— Чу ли кво ти казàх? — гласът му се повиши още повече.

— Глей си работата! — едва промърмори тя и излезе от кухнята. Балатума въздъхна тежко.

— Виждаш ли докъде се докарàх? — вайкаше се той.

— Ше ѝ мине! Дай ѝ малко време!

— Хич не ми пука дали ще ѝ минава. Пука ми само за децата. Тази курва не мога да я понасям.

— Не говори така!

— Все още си мисля, че се чука с някого. Затова не е на себе си. От един месец съм тук и не може да отиде да се наèбе. Затова е депресирана.

— Не те ли е срам да говориш така? — Сусамката всячески се опитваше да смени темата още в зародиш. — Всички сме на този хал, защото дърт чекиджия като теб си поръчва курви от улицата. Започни работа и всичко ше си дойде на мястото. А аз ше изкарам Силва да се разведри малко и може да се обадя на Стенли, за да задействаме нещата.

— ОК. Само я махни оттук, че не мога да гледам как се налива. Сусамката и Силва излязоха и моментално се отправиха към любимия си хотел в Роузмонт. И двамата нямаха търпение да се изчукат. Това беше подсилено и от факта, че тя беше подпила и неистово ѝ се лапаше кур. Искаше да усети топла сперма в устата си. Стори ѝ се, че пътуват два часа до хотела, а в действителност им отне само

87

До Чикаго и отзад

12 минути. Обаче се чукаха цели 3 часа! И двамата се почувстваха леко, макар и да ги боляха кокалите от енергичното лашкане. Намериха Стенли в ‘Астория’ да цака карти. Носеше същите дрехи както месец по-рано и цигарата не излизаше от устата му. Дясното му око вече постоянно стоеше присвито от дима. Трябваше да изчакат около час, за да приключи с играта, на която загуби 2 хиляди долара. Сусамката изпсува наум. Страхуваше се, че Стенли е раздразнен и няма да може да свърши работа на момента.

— Тоше, дай да отидем някъде другаде, че тези педераси не ги понасям — каза Стенли.

— Шо, бе? — изръмжа един от аверите му.

— Играете комбина срещу мен. Прецакахте ме с 2 бона. Повече с вас не сядам да играя. Ебал съм ви в мошениците! Стенли, Сусамката и Силва излязоха. Решиха да отидат в друго кафене в района, за да могат да си поприказват на спокойствие. Спряха се на босненската дупка на Кемал. Влязоха и се настаниха на една от масите. Столовете бяха толкова неудобни и тесни, че Сусамката си помисли, че неговият ще му влезе в гъза. Три четвърти от задника му беше извън контурите на стола. Валя се приближи да им вземе поръчката и Сусамката я позна.

— А! — възкликна той и се усмихна широко. — Ти си наше момиче, нали?

— Да. Добър ден! — Валя отговори делово.

— Теб съм те виждал. Много си хубава! Затова не съм те забравѝл. Валя видя с периферното си зрение, че Силва я гледа с неприязън. Набързо взе поръчката и се върна обратно зад бара. Стенли се почесваше зад врата и още мислеше за играта на карти.

— Стенли, събуди се! — каза Сусамката. — Требва да ни помогнеш тук. Много сме я загазѝли.

— Какво правим сега? — Стенли опита да се концентрира.

88

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Требва да направим фиктивен брак. Намерѝ некой!

— Имам един американец... Пияница. Ще го направи за по-малко пари.

— Колко?

— 10 бона.

— Идеално! Дай да се срещнеме и да говорим бизнес. Немаме време за губене.

— Ще му се обадя и ще ви срещна.

— Само да не започне да изнудва после и да се чудим шо да прайм. На колко е години?

— Към 50. Интелигентен човек е, ама пълен несретник. Нещастник. Не му стигат парите. Работи като компютърен инженер някъде в даунтаун. Обаче плаща издръжка на бившата си жена и сина си, който още няма 18. Едва свързва двата края. Много пие. Каквото му остане, го изпива, взема пари назаем и като му дойде заплатата, си връща борчовете.

— Ше му купя цяла цистерна с пиячка! Ше го удавя в алкохол!

— Да те предупредя обаче — Стенли подпря лактите си на масата и се наведе напред. — Искам пълна дискретност. Не искам да го водите по места с много българи, не искам да се знае изобщо за брака и прочие. Моят дял е 3 бона. Даваш ми ги при подписа. Оттам нататък се разплащаш с човека. Той също ще иска 3 бона на подписа, 2 бона след първото интервю, а останалите 5 след последното интервю. Става ли?

— Естествено, че става. Срещни ни с човека възможно най-скоро.

— Добре.

— Стенли, имам още един въпрос — Сусамката звучеше неуверено. — Дай да измислим нещо и за брат ми. Не може ли да му издадем нови документи за самоличност?

— Тоше, как да стане? Прекалено рисковано е.

— Поне един социален номер, че да се опитаме да издадем книжка. Нема да му взимат отпечатъци.

— Тоше, сега искат допълнителни документи да се легитимираш. Искат виза или зелена карта. Няма как да стане.

89

До Чикаго и отзад

Валя им секна разговора. Дойде до масата и им сервира кафетата.

— Как се казваш, душа? — провикна се Сусамката и Кемал изопна врат от другия край на кафенето, за да види кой си говори със сервитьорката му.

— Валя.

— Откъде си?

— Стара Загора.

— Браво. Аз служѝх там. Много хубав град. Имате институт, нали? За ветеринари. По много купони съм бил. Голем кеф! Откога работиш тук?

— Година и нещо.

— Харесва ли ти?

— Ами... Бива.

— Имаш ли си приятел? Силва срита Сусамката под масата и Валя видя.

— Имам.

— Българин ли е?

— Да.

— И той ли е от Стара Загора?

— Не. От Пловдив е.

— Оооо. Майничка. Шо бачка?

— Валей паркинг в даунтаун.

— Къде точно?

— На онези двата високи билдинга, дето приличат на царевици.

— Колко време ходите?

— Два месеца.

— Само толкова?

— Ами толкова — Валя нервно въртеше празната табла. — Аз имам други поръчки. Трябва да ходя.

— Бегай, мойто момиче. Тя се отдалечи, а Сусамката вече не помнеше докъде беше стигнал със Стенли. Силва го гледаше накриво.

— Кво се задяваш с тази? — изсъска тя.

— Приятно момичето.

— Те всички са приятни.

90

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Стенли се върна обратно на темата.

— Слушайте сега! Дайте да направим един план!

— Добре, батко Стенли — Сусамката запали цигара и се провикна: — Валя, пуши ли се тук?

— Да — каза Валя иззад бара. — Ей сега ще ви донеса нещо да тръскате.

— До няколко дни ще ви се обадя — продължи Стенли. — Ще се срещнем с човека и дано всичко мине ОК. Веднъж подпише ли се, работната карта на Силва ще дойде до 90 дни. Нещата ще се канализират. Ще трябва да си отворите обща банкова сметка, телефони, ток и вода. Официално ще живеете заедно. С други думи — трябва в неговия апартамент да има нейна четка за зъби, шампоани, дрехи, всичко. Но това са подробности, които ще уточним допълнително. А на брат ти ситуацията ще я мислим. Ще се обадя на мои хора в Ню Йорк да видим дали нещо не може да се направи. Можеше и Флорида, ама предишните му документи бяха оттам и не искам да рискуваме. Има и трети вариант. Имам хора в щата Вашингтон, които могат да свършат работа. Работят и на територията на Орегон. Дайте ми малко време.

— Много ти благодаря, батко Стенли! — Сусамката се потеше.

— Няма за какво. Тримата си допиха кафетата и махнаха на Валя за сметката. След около минута тя дойде до масата. Сусамката се загледа между краката ѝ. Беше с впити дънки.

— Валче, ти как си с английския? — попита я той.

— Много добре. Учила съм в гимназия с усилено изучаване. Но тук почти не го практикувам. Виждаш, че няма с кого.

— Аз имам компания за камиони. Търся си некой с добър английски да взема товари от брокери.

— Хм. Интересно! — Валя за първи път се засмя.

— Шо мислиш?

— Аз нямам никакъв опит в подобен бизнес.

— Ше те тренираме. Пък ако държиш да сервираш, ше

91

До Чикаго и отзад

ми носиш кафето у офисо. Хаха. Сусамката си помисли за момент, че има невероятно чувство за хумор.

— Не съм сигурна, че ще мога да се справя — дърпаше се Валя.

— Не ти пречи да пробваш. Колко дни работиш тук?

— 5 дни в седмицата. Обикновено само през деня.

— Утре работиш ли?

— Да. Тук ще съм. Сусамката се ухили.

— Ше мина да пием кафе и ше говорим. Става ли?

— Става! — убедително каза Валя. — Ще те чакам. Силва започна да дава зор.

— Тоше, хайде да ходим!

— Да, Силве, тръгваме. Силва не можа да издържи да стигнат до колата, за да изрази гласно раздразнението си.

— Ти сериозно ли ще вземеш тая на работа?

— Ше видим.

— Малко ли гнусарки нае да бачкат за теб? За какво ти е тази?

— Имам предвид нещо — сухо каза Сусамката. — Мисля да уволня некои хора.

— Кой?

— Ше ти кажа, като му дойде времето. Двамата млъкнаха, а Стенли също се беше потопил в своите мисли. Мислеше си пак за двата бона, които беше изгубил на комар. Пътуваха в джипа на Сусамката и не говореха. Напрежението беше обхванало всеки един от тях.

92

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Боби Гюлето излезе от затвора и нямаше къде да отиде. Беше лежал 4 години за изнасилване. Здрав като бик, но леко разплут, без врат и с коса до раменете на ситни къдрици. Целият беше в татуировки, като най-впечатляващата от тях беше огромният пречупен кръст на дясната му гърда. Осигуряваше му спокойствие в кауша, макар и черните да го мразеха и да искаха да го пречукат, но пък арийците го пазеха, най-вече защото го мислеха за абсолютно хахо и ги беше страх. Вманиачен фен на Хитлер, за което доказателство бе фактът, че знаеше наизуст цели пасажи от ‘Mein Kampf’11, Гюлето минаваше метър като психопат. Сега се беше отправил към клуб ‘Авангард’, който беше най-популярното българско заведение, преди да влезе в затвора. Когато стигна там в късния четвъртък следобед, той се изненада да завари празно заведение без нито един клиент. Разположи се на едно сепаре и зачака да му обърнат внимание. Млада сервитьорка се приближи и му подаде едно меню.

— Добър ден! Гюлето гледаше страшно.

— Кой държи кръчмата? — попита той. — Още ли е Лъчо?

— Не. Има нови собственици.

11

Mein Kampf (нем.) или ‘Моята борба’ е книга от нацисткия лидер Адолф Хитлер (1889 – 1945), съчетаваща националсоциалистическа иделогия с автобиография.

93

До Чикаго и отзад

— А къде е Лъчо?

— Не знам.

— Как така не знаеш?

— Трябва ли да знам? — сервитьорката откровено се подразни.

— Дръж се малко по-възпитано, ако обичаш! — изсъска Гюлето и се ококори така, че да я смрази. — Къде мога да го намеря? Него или жена му?

— Наистина не знам. Нещо за пиене искате ли?

— Искам голям Чивас.

— Само Чивас? Нещо безалкохолно?

— Една кола в бутилка, ако има.

— Имаме само от gun12.

— Нищо. Донеси ми и една кола. Момичето отиде до бара и му приготви напитката, след което се върна и внимателно я поднесе пред него с чаша лед.

— Няма ли щипка? — язвително каза той.

— Щипка?

— Да. Щипка за леда. С ръце ли да бъркам в чашата?

— Ами...

— Еби му майката! — Гюлето махна пренебрежително с ръка. — Бегай оттук!

— Ще искате ли нещо от кухнята? — сервитьорката говореше много плахо.

— А, да. Има ли боб яхния?

— Има.

— Тогава искам боб и шопска салата. И още един въпрос?

— Да?

— Ти защо нямаш цици? Момичето си замълча и се отправи към кухнята да даде поръчката на готвача. Беше сама на смяна и вече изпитваше страх от Гюлето, когото никога не беше виждала и се чудеше какъв е. Изглеждаше агресивен и си мислеше, че всеки момент може да я подпука. За нейно успокоение точно 12

gun (англ.) — пистолет.

94

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

в този момент мениджърът на заведението влезе и тя веднага го осведоми за току-що случилото се. Мениджърът отиде до Гюлето.

— Добър ден! Гюлето погледна изпод вежди в недоумение и не отговори.

— Всичко наред ли е?

— Къв си ти бре, момко? — изстреля внезапно Гюлето.

— Аз съм мениджърът. Има ли някакъв проблем?

— Мениджърът? Точно ти ми трябваш.

— Ето, тук съм. Какъв е проблемът?

— Имаш ли телефона на Лъчо?

— Нямам го запаметен в телефона си, но съм сигурен, че го има записан някъде в офиса. Защо?

— Така. Бегай до офиса и му се обади! — заповеднически каза бившият затворник.

— Мога ли да попитам защо?

— Кажи му, че Боби Гюлето иска да говори с него. Само така му кажи. Приятели сме.

— Добре — повдигна безразлично рамене мениджърът. — Сега ще му се обадя.

— Благодаря. Мениджърът отиде до офиса и се върна след около 2 минути.

— Включва ми се гласова поща — каза той. — Не вдига.

— Пробвай пак!

— Аз съм зает, имам си и друга работа. Като сте приятели, защо му нямате телефона?

— Дълго за обяснение. Моля ти се, пробвай пак! Мениджърът хлътна в офиса и след малко отново се появи, обаче този път със слушалката в ръка. Подаде я на Гюлето и каза: — Лъчо е на телефона. Гюлето се оживи. Пое слушалката и извика въодушевено.

95

До Чикаго и отзад

— Лъче, къде си, брат? Аз съм аут13! Ела да ме вземеш. Последва двуминутен монолог от другата страна на линията, след което Гюлето само успя прегракнало да промълви: — Добре. Ще чакам. Прекъсна връзката от копчето и подаде слушалката обратно на мениджъра.

— Благодаря. Дойде му яденето. Нахвърли му се като вълк. Облиза си чиниите и започна да си поръчва уиски след уиски. На седмото Миро Бореца влезе в заведението и се приближи. Като го видя, Гюлето скочи и двамата се прегръщаха и потупваха в продължение на 5 минути.

— Лъчо ми се обади и ми каза, че си тук — каза Миро и седна на сепарето. — Разправай сега!

— Излязох. Свободен човек съм. Ама няма къде да отида.

— Че измислим нещо.

— Трябва и работа да започна.

— И това че го измислим. Сакаш да бачкаш за мен?

— Какво ще правя?

— Че ти кажем. Дребни операцийки, а като стъпиш на крака, имам нещо големо. Но сичко с времето си. Сервитьорката се приближи да вземе поръчка от Бореца. Той също си викна едно уиски. След малко тя му го донесе, той надигна чашата, чукна се за наздраве с Гюлето и жадно отпи.

— Ох, махмурлия съм от снощи. Много се нашморцахме.

— Къде беше?

— У даунтаун.

— Тук защо няма жива душа? — поинтересува се Гюлето.

— Вече никой не идва тук. Има други места. Че те заведем.

— А за ебане има ли нещо? Много съм загорял! Искам 13

out (англ.) — вън, навън.

96

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

да разчекна някоя!

— Дай да си допиеме и че идеме дòма — предложи Бореца.

— Имаш ли бяло?

— Сичко имам. И че се обадим на една курва. Че ѝ напраим тройка.

— Супер! Хехехехе. Бореца поиска сметката.

— Борец, аз нямам никакви пари, да знаеш! — каза Гюлето.

— Нè се кòси! Я че плàтим. Цялата сметка беше $136.80! Бореца остави 160 и смигна на сервитьорката. Тя леко се поусмихна и благодари. Двамата се надигнаха и отпрашиха към апартамента на Бореца. Когато се разположиха на дивана, всеки с по една чаша уиски в ръка, Гюлето попита: — Къде е бялото?

— Чекай де! Първо че се обадим на една курва.

— Каква курва?

— Нашенка. Живее в онези билдинзи на улица 'Беруин' в Чикаго. Она женена, ама се чука за мангизи. Двеста кинта и прави сичко. Я черпим.

— Ой, котьо! — кефеше се Гюлето. — Става ли поне?

— Бива. Изрусена, големи цици, дуа яко!

— В гъза ебе ли се?

— Сичко съм ти рекъл, бре! Що си пожелаеш.

— Супер! Хайде! Обади ѝ се!

— ОК. Бореца се обади и след около час пристигна една мадама на около 30, дискретен грим и ухаеща на евтин шампоан. Междувременно двамата се бяха нашмъркали с огромно количество кока. Без да говори много, тя започна да се съблича, докато не остана чисто гола. Посегна към ципа на Бореца, разкопча го и докопа члена му. Започна да му духа, но след около минута той ѝ каза: — Виж да обърнеш внимание на мойо човек тука. Я че идем да ударим още една линийка.

97

До Чикаго и отзад

Курвата се приближи до Гюлето и го попита: — Какво искаш? Кажи ми!

— Искам да го духаш, курво! Тя го налапа и започна яко да върти минет. След около 10 минути Гюлето я спря и каза: — Дай да те шибам! Тя коленичи на дивана и се нагъзи.

— Ах, че хубав задник имаш! — възкликна той. — Ще го разпоря! Гюлето я подпука с цялата злоба, която беше събирал в продължение на 4 години. Удряше ѝ звучни шамари по гъза и я скубеше. Тя явно си падаше по грубите изпълнения, защото видимо се въодушевяваше при всяко оскубване. Стенеше силно. Той навря дебелия си палец в ануса ѝ, впоследствие го замени с показалеца, вкара и средния си пръст, накрая и безимения. Въртеше и разширяваше сфинктера ѝ, като през цялото време не спираше бързото лашкане. Имаше невероятна енергия от коката и усещаше, че ще може да продължи с часове. Когато целият плувна в пот, спря за миг, извади го и внимателно ѝ го вкара в гъза. Тя започна да крещи от удоволствие, като постоянно си стимулираше клитора с пръстите на дясната си ръка.

— Ох, дааааааа! Точно така!

— Точно така, курво! — пръхтеше Гюлето. — Викай, мама ти да еба! Бореца също се включи. Седна до нея на дивана и наведе главата ѝ, за да му духа. Гюлето не спираше да я чука в гъза, като отвреме навреме забавяше, за да се наслаждава на гледката. Изваждаше го и пак го вкарваше, кефеше се на зейналата дупка. Анусът ѝ беше станал по-широк от кръга, който се образува при събирането на палец и показалец. Продължиха в тази поза изключително дълго време, след което двамата с Бореца започнаха да я въртят. Докараха бутилка със сметана от кухнята, изцъркваха на венериния ѝ хълм и лижеха в екстаз, наново я подпукваха. Когато найпосле Гюлето реши да свършва, застана пред нея и извика: — Искам да ти свърша на лицето, путко! Ела тука!

98

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Отвори си устата! На няколко тласъка изкара огромно количество сперма, която покри лицето ѝ. Тя започна да я размазва. През това време Бореца я чукаше в гъза с презерватив и също беше готов да свърши. Извади го, махна презерватива и с лъвски рев ѝ заповяда: — Гълтай! Оооох! Тя изгълта всичко, старателно му го дооблиза и започна да му смучи ташаците. Той я прекъсна.

— Тва беше, бейби! Тя отиде до банята и се изкъпа. Познаваше апартамента добре. Бореца неведнъж я беше канил на оргии, като по време на някои от тях ѝ се изреждаха по седем човека. Когато си тръгна, Гюлето и Бореца се отпуснаха чисто голи един до друг на дивана и запалиха по една цигара. Едновременно избухнаха в силен смях.

— Егати! — поклати глава довчерашният затворник.

— Що? Гюлето всмукна дълбоко от цигарата и каза: — Първият ми ден на свобода надмина и най-смелите ми очаквания.

99

До Чикаго и отзад

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Сусамката посети Валя в кафенето. Когато влезе, тя и Кемал си разказваха вицове и се смееха. Нямаше клиенти. Сусамката се настани на бара и поздрави. Кемал му кимна и слезе в мазето. Валя подхвана разговор.

— Радвам се да те видя! Удържа на думата си и дойде.

— Разбира се — Сусамката се почеса зад ухото. — Шом съм казàл.

— Какво да ти предложа.

— Ше пия късо еспресо. Нещо за ядене предлагате ли?

— Какво например?

— Като банички например. Баклава?

— Много ни е хубава баклавата. Сочна.

— Супер. Дай ми две.

— Веднага. Валя му сервира и се облегна пред него от другата страна на бара.

— Как си днес? — попита тя.

— Не се оплаквам. Помисли ли си за това, което ти казàх?

— За кое по-точно?

— Искаш ли да бачкаш за мен?

— По принцип нямам нищо против. Но както ти казах, притеснявам се, че няма да се справя добре.

— Ше се справиш!

— Ох. Надявам се.

100

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Кога ше можеш да дойдеш? Утре?

— Трябва да говоря с шефа да ме пусне от работа. Той е малко особен.

— Къв е тоя резак?

— По принцип е точен и не мисля, че ще има проблеми, но трябва да му дам малко повече време, за да си нагласи графика.

— Тогава предлагам следното — каза Сусамката. — Ела направо следващия понеделник в 8 сутринта. Ето ти картичката ми, адресът е написан отдолу. Нали знаеш как да стигнеш до Елк Гроув Вилидж?

— Да. Няма проблеми.

— Идеално! Не искам да се притесняваш. Гарантирам ти, че ше се справиш. Валя се усмихна. Имаше много бели и хубави зъби. Сусамката си помисли, че рядко се среща толкова красиво момиче. На всичкото отгоре си личеше, че е интелигентна и има добри обноски.

— Баклавата наистина е много хубава! — възхити се той.

— Нали?

— Откъде я взимате?

— От една босненска баничарница на Туи Авеню. ‘Феникс’ се казва.

— Не я знам, ама май ше мина да си взема за вкъщи. Ивайло звънна. Валя вдигна и му каза, че е заета. Сусамката вътрешно се усмихна. „Тази клъвна!”, помисли си той. Все още не знаеше кого да изгони от работа. Беше набелязал едно от момчетата в офиса и мислеше да му каже още днес, че от другата седмица няма да бъде на работа. Доизяде баклавата, плати си сметката и излезе от кафенето. Едва изтрая да се качи в колата, за да набере Плюнката.

— Шо става, Плюнка?

— Ооо, Тошка — започна веднага да се подмазва пернишкият селяк. — Обикауяме по моуовете с Мина тука.

— Кога ше тръгваш на път?

— Утре вечер.

101

До Чикаго и отзад

— Добре. Хайде на кафе тогава.

— Къде?

— Не знам. Некъде около ‘Мираж’?

— Шо ше каеш за ‘Капучино’?

— ОК. До 40 минути съм там. Сусамката първи пристигна. Наложи му се да изчака 10 минути, преди Плюнката и Мина да се появят. Това обаче не му беше попречило да си поръча огромен пуешки сандвич, който вече бе преполовен.

— Най-после! — каза той и лигава троха изхвърча от устата му, за да се лепне върху масата.

— Как си, Тоше? — лендзеше се Плюнката.

— Сядайте! Имам новини. Мина и Плюнката се настаниха на два стола в очакване, без да предполагат какъв шок им предстоеше. Сусамката преглътна поредния залък и каза: — Вашата приятелка Валя започва да бачка за мен от понеделник. На Мина очите ѝ станаха големи като лимони.

— Как така? — изсумтя тя.

— Ами реших да изгоня един от мойте диспечери. Ше я взема на негово място.

— Тоше, защо не ми каза по-рано? — скимтеше Плюнката. — Можеше да вземеш Мина да бачка.

— Не знаех, че си търси бачкане — внезапно спря да преживя Сусамката. — Пък и нали ти ме уговаряше за Валя? Мина изгледа Плюнката с нескрито отвращение.

— Това беше преди — оправда се Плюнката. — Мина тогава имаше работа. Сега имаме нужда от пари. Изнемогваме!

— Оти напусна ресторанта тогава? — сопна се Сусамката на Мина. — И как така изнемогвате? Ти правиш добри кинти на камиона. Пък и живеете вече заедно, тоест спестявате от една квартира.

— Имаме си други разходи, Тоше. Аз все чаках удобен момент да те питам, ама...

— Не мисля, че Валя е пудхудяща за тази работа —

102

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

намеси се Мина. — Многу е нова в Америка.

— Вие ме хвърляте у тъча сега — каза Сусамката. — Аз вече ѝ казàх на момичето. Ше дойде в понеделник на тренинг. Много се зарадва.

— Ти си решаваш в крайна сметка, Тоше — не спираше да целува задник Плюнката. — Компанията си е твоя и ти си достатъчно умен, за да прецениш кое е най-добре за теб. Сусамката се захвана с остатъка от сандвича си. Мина се чудеше какво да му каже и как да го разубеди, но не ѝ идваше никаква стратегия на ум. Затова реши директно да напада.

— Тоше, нека те светна малку за тази — каза тя. — На мен ми е гуворела такива глупусти за теб, така те е плюла, а ти ще я вземаш да работи за теб. Нема логика.

— Какво ти е говорѝла за мен? — на Сусамката му стана любопитно.

— Какво ли не! — очите на Мина започнаха да пресвяткат. — Даже не искам да ти казвам, защоту ще се ядосаш.

— Кажи де! — настояваше Сусамката.

— Амииии... Прост си бил, надут, мислел си се бил за гулема рабута. Усвен тува ме пита дали не си бил чукал жената на брат ти.

— Шо? — извика Сусамката и подскочи от стола. — Кога ти го казà?

— Ами не многу утдавна. Ходил си бил с жената на твоя брат в кафенету. Вика, че така сте се били гледали, че, вика, сигурну се чукат.

— Тази не е наред!

— Аз ти казвам — продължи Мина. — Чука се с един несретник и си мисли, че е хванàла Брад Пит. Пузнавам я прекалену дубре. Не става!

— Определено нещо ѝ хлопа! — клатеше глава Сусамката. — Как може нормален човек да си помисли дори такова нещо?

— Тя е многу пудмолен човек. Упитваше се дури на Пламен да завърти главата. И е многу нечиступлътна. Веднъж

103

До Чикаго и отзад

спа вкъщи, не си беше сменяла прашките сигурну една седмица. Пълна мизерница.

— Аз съм в пълен шах! — Сусамката се опита да запази самообладание. — Казвайте ми подобни глупости. Като чуйте, не си трайте, а ми казвайте. Сега само такива клюки ми липсват с всичките проблеми около брат ми.

— Хората са такива, Тоше — намеси се Плюнката. — Говорят неподготвени и само правят интриги. Сусамката беше толкова притеснен, че не можеше да си довърши сандвича. Като никога! Взе една салфетка, обърса си устата и я пусна в чинията върху каквото беше останало.

— Имате ли ѝ телефона? — попита смутено той.

— На Валя ли? — почти истерично извиси глас Мина.

— Да. Аз ѝ дадох мойта визитка и не помислих, че е нужно да ѝ искам номера.

— Аз ще ти гу дам.

— Ше ѝ се обадя да не идва в понеделник.

— Тоше — изведнъж се замисли Мина, — тя ще се усети, че аз съм ти дала телефона ѝ. Не ми се разправя после.

— Е, шо предлагаш тогава? Пък и шо като съм го взел от теб? Това нищо не означава. Плюнката работи за мен и съм го искал от него.

— Всъщнуст да. Пък и да се усъмни, не ми пука. Аз гуворя истината. Мина му продиктува телефона и Сусамката го набра. Валя вдигна на третото позвъняване.

— Валя, Тодор се обажда от ‘Балканика Транспортейшън’. Преди малко бях при теб.

— А, да.

— Стана нещо непредвидено. Не може да започнеш веднага работа. Трябва да изчакаме малко. Ше ти се обадя евентуално другия месец. Много се извинявам. Не зависи от мен в случая.

— Разбирам — Валя звучеше посърнала. — Ти си знаеш.

— Просто изчакай малко. Ше видя какво мога да направя.

104

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Разбира се. Знаеш как да ме намериш.

— Да. Лек ден. Мина вътрешно тържествуваше.

— Не те пита уткъде ѝ знаеш номера, а? — каза тя, след като Сусамката прекъсна връзката.

— Не. Много мразя такива моабети. Шо ли не съм слушàл по мой адрес, ама чак, че чукам жената на брат ми... Това минà всекакви граници. Знаеш ли колко пъти съм се колебал да взема американци да работят за мен и да уволня всички българи? Долно племе сме.

— Така е, Тоше — каза Плюнката. — На мен постоянно ми правят мръсотии. Сусамката си плати сметката и тръгна. Мина и Плюнката поостанаха още около половин час, през който тя проведе два телефонни разговора, съответно с Анелия и с фризьорката си, а той гледаше като заблуден бивол в един от телевизорите на стената и скучаеше. Когато се прибраха вкъщи, Мина седна на компютъра и започна да се рови из уебсайтовете на различни магазини за дамски чанти, но нищо не си хареса. Плюнката изхвърли боклука и изми съдовете. Една от мръсните чаши в мивката беше от кафето, което той пи, преди да тръгне на път 3 седмици по-рано, но явно Мина не си беше направила труда да пипне каквото и да било. Тъкмо започна да бърше прах в хола, когато чу телефона на Мина да звъни на масичката пред дивана. Вместо да се надигне от компютъра, тя заповяда: — Кот, дай ми телефона! Плюнката го вдигна от масичката и ѝ го подаде.

— Хелоу.

— Какво става? — попита Валя от отсрещната страна.

— С Пламен се мутаеме из къщи.

— Знаеш ли какво стана днес?

— Какво?

— Сусамката идва при мен в кафето.

— И?

— Ами — въздъхна Валя, — предложи ми работата.

Kаза, че започвам от понеделник.

105

До Чикаго и отзад

— Супер! — Мина се престори на въодушевена.

— Чакай малко. Два часа по-късно обаче ми се обади и ми каза, че станало нещо непредвидено и че ще трябва да изчакам до другия месец.

— Как така?

— Мисля си, че това е просто извинение. Дали ще ми се обади?

— Чакай малку! Не разбрах. Дуйде ти на крака и ти каза, че започваш рабута и след тува ти се убажда и казва, че трябва да изчакаш още един месец. Така ли?

— Да.

— Е, тува е многу пумиярску. Не мисля, че ще ти се убади. Ама защо изобщу те е карàл да се надяваш? Егати!

— Лошото е, че с хиляди уговорки си издействах от Кемал да промени графика, за да мога да отида в понеделник. Той изцяло ме отряза от понеделниците и ми даде другите дни да работя вечер, когато не се правят пари изобщо. Сега ще работя четири вечери вместо пет дни. При нас пари от кафе вечер не се правят, нали знаеш? Не е като да имаме алкохол.

— Тува е гадну!

— Не знам какво да правя.

— Сусамката е многу несериозен! Аз утдавна гу пумолѝх мене да ме вземе и той направѝ същуту. Не се учудвам, че и с теб гу е направѝл.

— Ох. Ще го измисля. Ивайло пък се издразни, че ще работя вечер и само ще се разминаваме.

— Мани гу тоа! Намери си друг. Още ти се чудя защо не си гу разкарàла.

— Както и да е. Какво ще правите тази вечер?

— Ще си седим у дума.

— Аз имам нужда да се напия. Ивайло днес работи вечерна, така че ще изляза сама.

— Излез. Може да ти излезе късмета. Хихихихи.

— Добре тогава. Утре ще се чуем.

— Чао, миличка — излигави се Мина и прекъсна връзката.

106

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Поседя на компютъра още малко, след което отиде до хладилника и извади една кутия натурален сок. Наля си в чаша за уиски, отпи и процеди през зъби: — Мръсна курва!

107

До Чикаго и отзад

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Петя и Джулия нямаха клиенти и бяха седнали на по чаша кафе в салона.

— Все се каня да те питам — каза Петя. — Какво стана с Миро?

— Нищо. Излязохме, след това отидохме до неговия апартамент и правихме секс цяла нощ. Не помниш ли, че закъснях за работа на следващия ден?

— И той повече не ти се обади?

— Не. Аз му звъннах два дена по-късно и му оставих съобщение, но той не ми върна обаждането. Реших, че ме е отсвирил и повече не съм го мислила.

— Не се е появявал напоследък и се чудих да не е заради теб.

— Обвиняваш ме, че гоня клиентите, като излизам с тях ли? — пошегува се Джулия.

— Интересно ми е защо го направи.

— Привличаше ме сексуално и исках да си направя малко кефа. Не съжалявам. Хареса ми. Петя поклати глава.

— Не мога да те разбера.

— Какво не можеш да разбереш? — озадачи се Джулия.

— Как можеш да си легнеш с някого просто така?

— Не виждам нищо лошо в това. Например и снощи правих секс за една вечер.

108

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— С кого?

— С един пич, когото срещнах в бара.

— Добре. Интересно ми е просто. Ако сега Миро влезе тук, как ще го погледнеш?

— Какво имаш предвид? Харесахме се и правихме секс. Толкова ли е трудно да го проумееш?

— Явно да. Не те ли е страх да не пипнеш нещо?

— Използвахме предпазни мерки.

— И все пак?

— Слушай! Животът си е достатъчно отвратителен. Сексът те разтоварва от стреса. Това е. Петя реши да не човърка повече. Нямаше смисъл да дискутира нещо с човек, който имаше коренно различни разбирания. Но това я накара да се замисли и да се притесни за дъщеря си. Ами ако и тя започнеше да се чука на поразия? Вечерта се прибра и не завари никого вкъщи. Захвана се да сготви нещо набързо, но мислите не ѝ даваха мира, затова реши да набере дъщеря си.

— Деси, къде си, мамо?

— На хука бар съм с Ива и още едно момиче — каза малката.

— Кога ще се прибираш?

— След около два чàса. Защо?

— Няма никой вкъщи и ми е скучно.

— Хаха. Няма да закъснявам. Ще се видим.

— ОК. Петя се облегна назад на бар плота в кухнята и продължи да мисли. Що за ненормален свят? Не можеше да приеме за нормално нищо от това, което я заобикаляше. Депресираше се, а знаеше, че това е глупаво. Затова започна да шета из къщи, вместо просто да чака манджата да стане готова. В един момент телефонът ѝ звънна. Погледна дисплея. Беше непознат номер.

— Хелоу.

— Петя? — беше мъжки глас.

— Да.

— Миро се обажда. Твойо клиент. Сетѝ ли се?

109

До Чикаго и отзад

— Ооооо, Мирко. Как да не се сетя? Откъде ми имаш телефона?

— Не съм ли ти казàл, че сичко намирам?

— Джулия?

— Не. Я не одим на салоно заради нея.

— Защо?

— Оти ѝ разорах гъзо. Она не ти ли се е похвалѝла?

— Каза ми чак днес. Говорихме за теб и ето, че се обаждаш. Защо се криеш от нея?

— Оти че сака пак да я èбем.

— Може и да не сака — Петя натърти на последната дума. — Тя такива като теб знаеш ли колко ги е минала?

— Предполагам. Личи си — Бореца избухна в смях.

— На какво дължа честта да ми се обадиш?

— Требе да обсъдим нещо с теб. Важно е.

— Давай! Слушам те.

— Требе лично да те видим.

— Много си потаен.

— Имам бизнес предложение.

— Уууууу — подигравателно каза Петя. — И какво е това бизнес предложение?

— Ай се видим!

— Кога?

— Ами сега.

— Сега? Не мога. Готвя и чакам малката да се прибере.

— Само за 5 минути — примоли се Бореца.

— Кажи ми ориентировъчно за какво става въпрос.

— Че ти кажем. До 5 минути съм пред вас. Излез навонка. Че говорим у колата.

— Откъде ми знаеш адреса?

— Сичко знам я, какче. Точно след 5 минути Бореца отново звънна и каза, че е паркирал пред къщата. Петя излезе и се вмъкна на предната седалка.

— Е? — подкани го тя.

— Я не съм ти кажувал с що точно се занимаем.

— Интересува ли ме?

110

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Е, па... Може да сме си от полза — Бореца звучеше колебливо.

— С какво се занимаваш тогава?

— Крадем карти.

— А? — изписука Петя.

— Кредитни карти. Точим карти.

— Не държа да знам това. Аз какво общо имам?

— Можем да направим нещо. Требе ми човек с бизнес. Като теб. Никакъв риск. Просто отчиташ повече пàри и прибираш процент.

— Тоест да пера пари.

— Ами да.

— Мирко...

— Чекай! — прекъсна я Бореца. — Наистина не съществува никакъв риск. Направѝх голем удар! Че ми отнеме много време да изпèрем мангизите, освен ако не ги прекарам през нечии бизнес.

— Аз имам работа и семейство. Нямам намерение да се въвличам в нищо сенчесто.

— Помисли си, кака! Не рискуваш.

— Как да не рискувам, бе? Рискувам да ме опандизят, да се орезиля. Чуваш ли се изобщо какво ми предлагаш? Защо се спря точно на мен? Има много бизнеси в Чикаго. Хора с транспортни компании, заведения. Защо не пробваш при тях?

— Немам доверие у никого, кака.

— А на мен имаш, така ли?

— Да. Петя си пое дълбоко въздух и възможно най-спокойно каза: — Миро, нека продължим да се уважаваме. За мен този разговор не се е провел. Но не ме питай отново подобно нещо, ОК?

— Ама...

— Моля ти се! — повиши тон Петя. — Нека си имаме уважението.

— ОК. Нема да те молим повече. Мерси все пак, че ме изслушà.

111

До Чикаго и отзад

— Няма проблеми. Това ли е?

— Да, какче.

— Аз трябва да се прибирам обратно вкъщи. Ще ми загори манджата.

— Кога че те водим на вечера? Да си изкупим грехо?

— Какъв грях?

— Че ебах работничката ти.

— Хаха. Ела да те ощавя и ще отидем на обяд. Обещавам!

— Нечем да одим тамока — поклати глава Бореца. — Освен ако Джулия я нема.

— Много си се наплашил от тази Джулия. Тя те е забравила вече. Хич не си те слага.

— Че видим тогава. Може да минем скоро.

— ОК. Лека.

— Лека. Петя слезе от колата и се отправи към входа на къщата. Бореца гледаше след нея и отпраши, чак когато тя влезе вътре. Тя махна манджата от огъня и се разсмя на глас.

— Егати хората! Бизнес щял да прави с мен. Реши да си сипе и да хапне. Нямаше да чака никого. Когато си облиза чинията, усети, че ѝ се доспива. Направо се отправи към банята, без да вдига масата. Тегли си един бърз душ и се приготви за сън. Точно в този момент Деси се прибра.

— Ще си лягаш ли, мамо? — попита тя.

— Изчака ми се чакането — отговори Петя. — Лягам си.

— Е, аз сама ли да тъпея?

— Тогава да не си лягам. Какво искаш да правим? Да обсъдим ли клюките?

— Да — широко се усмихна Деси.

— ОК. Петя сипа манджа на дъщеря си и седна срещу нея на масата.

— Джулия преспала с онзи Миро. Сещаш ли се?

— Сериозно? — ококори се Деси.

112

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Да. Още тогава, когато го видяхме в салона. Същата вечер. И повече не ѝ се обадил.

— Ужас.

— На нея не изглежда да ѝ пука. Така се била разтоварвала от стреса.

— Лошо няма.

— Деси, по този повод искам да ти кажа нещо. Поскоро да те помоля.

— Какво?

— Знам, че съм консервативна и че не приемам за нормално това, което днешното общество приема за нормално. Но не искам да те видя като нея. Много ще ме заболи. Разбираш ли ме?

— Не. Какво искаш да кажеш? — Деси изглеждаше тотално объркана.

— Искам да кажа, че не искам да те виждам да се унижаваш и да спиш с момчета за по една вечер. Ти си жена. Имай достойнство.

— Мамо, обиждаш ме. Не съм тръгнала с никого за една вечер.

— Знам, мамо — каза Петя. — Но хората гледат едни от други и не искам да се увлечеш. Разбираш ли ме? Когато станеш майка, ще разбереш защо ти говоря така.

— Ти изцяло ме обърка. Да не би да си чула нещо за мен и да ме пробваш?

— Сега ти ме объркваш — Петя погледна дъщеря си изпитателно. — Има ли какво да чуя?

— Стига де! — Деси извика. — Затова ли ми се обади да се прибера? За да ми кажеш, че съм курва?

— Господи! — Петя покри с длани лицето си.

— Иначе започваш отдалеч. Уж че Джулия.

— Забрави, Деси! Все едно нищо не съм казала.

— Ти вече го каза! — малката изкрещя и хвърли вилицата си в чинията.

— Достатъчно! — извика на свой ред Петя и стана от масата. — Този разговор приключи! Сега си отивам в спалнята.

113

До Чикаго и отзад

Петя се врътна и отиде да си легне. Имаше няколко клюкарски списания на нощното шкафче. Взе едно, отвори го и се зачете. Искаше да се разсее. Обаче не спираше да мисли. Още повече, че списанието отразяваше любовните похождения на известни актриси и певици. Затвори го и го пусна на земята. Въртя се около час. През това време чу сина си, че се прибира, а не след дълго го последва и мъжът й. Обърна се на една страна и реши да се престори на заспала, случайно за да не се наложеше да прави секс. Емил обаче се мотаеше в хола. Може би си беше сипал уиски и гледаше телевизия. Тя така и не усети кога си легна до нея. Беше заспала дълбоко.

114

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мина започна работа в компанията на Сусамката в деня, в който Валя трябваше да започне. На едно от момичетата в офиса бе отредена нелепата участ да проведе тренинга. Мина не схващаше абсолютно нищо. Кошмарът беше неописуем! Затова когато Мина ѝ предложи след дългия работен ден да излязат за по един коктейл, момичето се съгласи. Определено имаше нужда от нещо силно. Тя беше от Русе и се казваше Илияна, омъжена с тригодишно момченце. Съпругът ѝ караше камион за компанията. Отидоха до ‘Авеню’ и се настаниха на бара. Поръчаха по едно мохито.

— Уффф, как ще се справя? — тюхкаше се Мина. — Така съм се утчаяла!

— Ш’съ спрайш — каза Илияна. — На мен също ми беши трудно.

— Уткуга работиш там?

— 3 години почти.

— Многу време.

— Минава много бържи времито — заключи Илияна. Помощник готвачката излезе от кухнята и седна до тях на бара. Нямаше поръчки и реши да изпие едно уиски с кола. Беше жена на 67 години с богат опит зад граница. През 90-те години беше работила в Гърция, след което се прибра в България, където опука всичко спестено покрай роднините и затова тръгна за Америка. Вече 5 години работеше нелегално

115

До Чикаго и отзад

и къташе всяка стотинка. Приличаше досущ на Георги Парцалев, дори и мустаците не липсваха. Косата си я беше захванала от едната страна с полуръждясала фиба, а около врата имаше древен гердан от пожълтели перли. Заслуша се в разговора на Мина и Илияна.

— Моят многу ме ядосà онзи ден! — каза Мина.

— Кой? — попита Илияна.

— Гаджето ми.

— Що?

— Тръгнал да урежда една курва на рабута в кумпанията, моля ти се! Така гу сръчкàх. Сега съм гу уставѝла без секс.

— Коя компания?

— Нашта. ‘Балканика транспортейшън’.

— Аха.

— Няма да му гу прустя! Тъпкану ще му гу върна! Ще му сложа ругца.

— Хаха. Така ли му отмъщаваш? — Илияна видимо се развесели.

— Дусега не съм му изневерявала.

— От колко времи ходити?

— 6 месеца.

— Много отскоро. Аз с моя мъж сме женени 7 години, а преди това ходихми още 3.

— Изневерявала ли си му?

— Преди да се оженим само. След това не. Готвачката леко се поусмихна и отпи от уискито. Мина забеляза това.

— Лелче, ти женена ли си? — попита я тя.

— Никога не съм била женена. Бях омъжена.

— Така дееее.

— Разведена съм от много години.

— А колку време беше омъжена преди тува? — любопитстваше Мина.

— 25 години.

— Изневеряваше ли на мъжа си?

— Хаха. Случвало се е.

116

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Явну е неизбежну — философски заключи Мина.

— Много е избежно — контрира лелката. — Почти невъзможно е да случиш на мъж обаче.

— И ти си права.

— Аз се разбирам с мъжа си — намеси се Илияна. — Не мога да съ оплача.

— Защо си му изневерявала тугава? — почти в един глас попитаха лелката и Мина.

— Това беши приди да съ оженим. Бяхми млади и лесно съ залита тогава. Пък и аз ни знаих кво искам. Сега ми е много добре с него.

— Щастливка! — почти подигравателно каза Мина. — Сексът как е?

— Много добре. Ни мога да съ оплача.

— Не ти ли е умръзнàлу?

— Не. Дажи с времито става по-хубаво.

— Експериментирате ли?

— В смисъл?

— Ами различни пози. Нещу нетрадиционну?

— Отпусками съ от времи на времи. Но нищо извратеняшко.

— Анален секс?

— Понякога той си иска, ама на мен никога не ми е харесвало. Предпочитам си другото.

— Как така не ти е харесвалу? Значи мъжът ти не гу бива. За мен е многу яку да гу правиш.

— Не искам, като стана на 60, да ни мога да задържам... знаеш какво.

— Чак пък толкува.

— Кво? Там си съ разширява.

— Знам. Едно време лайната ми бяха тънки кату кърначета, сега са кату корабни въжета. Ама не ми пука. Кеф ми е. Мина се разсмя гръмогласно. Струваше ѝ се, че е изказала нещо гениално.

— Гледай само какви теми започнахми да обсъждами!

— Илияна се опита да приключи този разговор.

117

До Чикаго и отзад

— Тува са си нурмални неща — каза Мина.

— Да, ама все пак не обичам да ги обсъждам с други хора. Предпочитам каквото правим да си остани между мен и мъжа ми.

— Точно така! — съгласи се лелката.

— Аз не виждам нищу лошу — Мина обожаваше да говори за това и не искаше разговорът да мине в друга посока. — Мъжете не гуворят ли саму за тува?

— Те са мъже — каза лелката. — Обичат да се хвалят. Плюс това в повечето случаи преувеличават. Ох, чувствам как сега ще ме накарат да готвя. Лелката беше погледнала към входа и видя един як мъж да влиза. Изглеждаше от този тип, който обича да си хапва, пък дори ако беше излязъл с цел да пие. Тя гаврътна уискито на един голям гълток, взе бутилката кола със себе си и се отправи обратно към кухнята.

— Този гу пузнавам — прошушна Мина, докато мъжът сядаше на бара с лице към тях. — Мислех, че е у затвора. Явну са гу пуснали. Мина моментално беше разпознала Боби Гюлето. Той я погледна, но не ѝ обърна внимание. Бяха се запознали преди години, когато тя се мъкнеше с Жоро Разлошки, а те двамата се имаха. Явно той не я беше познал. Тя се опита да му привлече вниманието, обаче той блуждаеше. Барманката се доближи до него.

— Абе, много чудна работа! — каза на висок глас Гюлето. Барманката се стъписа за момент.

— Обикалям заведенията — продължи Гюлето, — но никъде не видях сервитьорка с хубави цици. Вас на конкурс за травестити ли са ви подбирали?

— Я се дръж прилично! — сопна му се барманката.

— Аз си се държа много ОК!

— Изобщо не е ОК!

— Виж сега! — Гюлето звучеше спокоен. — Ако съм на теб и се виждам, че нямам цици, ще взема едно въженце и ще се обеся ей тук горе на абажура.

118

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Отказвам да те обслужвам! — барманката трепереше. — Егати простотията!

— Кой прост, ма? — изкрещя Гюлето. — Искаш ли да обера пода с тебе като с мапа?

— Достатъчно! Обаждам се на 911. Барманката вдигна слушалката на служебния телефон и се приготви да набере полицията.

— Вместо да набираш, извикай мениджъра по-добре да говоря с него — каза Гюлето.

— Няма го.

— Обади му се да дойде! Ебах ти отношението към клиент! Барманката остави слушалката обратно.

— За какво отношение ми говориш? — избухна наново тя. — Идваш и започваш веднага да се правиш на интересен и да обиждаш. Моята работа е да вземам поръчки и да сервирам, а не да си слагам силикон.

— ОК де — виновно каза Гюлето. — My fault14! Признавам си. Дай ми едно меню, ако обичаш. Барманката въздъхна тежко и нищо не каза. Подаде му менюто, без да го поглежда. Той започна да разглежда, но не можеше да си хареса нищо. Илияна леко се наклони към Мина и попита тихичко: — Какъв е този тип? За какво е бил в затвора?

— Изнасилѝ приятелката си и я преби от бой — Мина шепнеше, макар и да звучеше тиха музика и по този начин Гюлето нямаше шанс да ги чуе. — Съдилища, свидетели. Беше гуляма патаклама.

— Как така му е била приятелка, а я изнасилил?

— Ами тя не искàла да прави секс една вечер, защоту била уморена и той ѝ ударил два шамара и я изнасилѝл. После я претрепàл ут бой. Така гуворят де. Не знам колку е вярну.

— Личи му, че е изрод. Аз шъ ходя.

— Къде?

— Прибирам се — Илияна се надигна и извади една 14

my fault (англ.) — вината е моя.

119

До Чикаго и отзад

20-доларова банкнота.

— Не се бъркай изобщу — каза Мина. — Аз черпя.

— Е, как така?

— Така! Прибери си парите. Ще ме убидиш! Илияна си прибра двадесетте долара обратно в портмонето, каза си довиждане с Мина и излезе от ресторанта. Гюлето я проследи с поглед, след което се втренчи в Мина. Тя му махна.

— Здрасти. Помниш ли ме? — плахо се усмихна тя.

— Позната си ми. Откъде се познаваме?

— Жору Разлошки ни запузна многу утдавна. Сетѝ ли се?

— Оооо, ти му беше гадже — Гюлето откровено се зарадва. — Чак сега ми изплува.

— Как си?

— Ами как. Излязох от затвора, ако си чувала. Осъдиха ме за изнасилване.

— Да, бях чула.

— Ела седни тук! Твойта приятелка тръгна ли си?

— Да — Мина моментално грабна чашата си в една ръка и якето и дамската чанта в другата и се премести на стола до него. — Не си се променил изобщо.

— Не съм, ама друг път. Не мога да се гледам в огледалото.

— Защо? Многу дубре изглеждаш.

— Мерси. Ти знаеш ли какво точно се случи с мен?

— Не точну.

— Ами онази кучка, дето живеех с нея, ме наклевети, че съм я бил изнасилил. И те в тази държава смятат всичко за изнасилване, щом жената така каже. Пропиляха ми няколко години от живота. Излязох гол и бос. Мразя тази ебана държава!

— Защо мислиш гу е направѝла? — Мина се опита да звучи състрадателно.

— Защото на всички жени в тази държава нещо им става и откачат. Сега се е покрила във Флорида някъде, ама аз ще я намеря. Обещал съм си, че ще я накарам да си плати.

120

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Откъде знаеш, че е във Флорида?

— Казаха ми. Дори се била оженила за някакъв пуерториканец. Мръсен парцал!

— Не я мисли! Гледай напред! Не си прупилявай живота с тази.

— Тя ще си плати! — Гюлето злобно стискаше зъби.

— Не си струва да се занимаваш.

— Ти как си? Жоро какво прави? — реши да измести разговора той.

— Ние утдавна се разделихме.

— Защо? Какво стана?

— Какво ли не. Сега не си гуворим.

— Ех, живот! — мъдро поклати глава Гюлето. Продължиха да си говорят на безсмислени теми и да се наливат. Останаха чак до затваряне. От алкохола и на двамата либидото се беше покачило до пределна граница, така че без много уговорки тя го извика в апартамента, където правиха див секс без задръжки. Плюнката беше излязъл на път два дена по-рано и нямаше да се прибере поне още една седмица. След като свършиха, тя заспа с усмивка на лицето, а той се чудеше дали не сънува. След излизането от затвора му беше тръгнало като по мед и масло.

121

До Чикаго и отзад

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Съби проклинаше живота си. Баба Мими го беше помолила да отидат с неговата кола до летището да посрещнат внучката ѝ. Едно обикновено посрещане обаче прерастна в пътешествие из цяло Чикаго. Баба Мими искаше да използва безплатния превоз, за да покаже на Йоана различни забележителности, както и да напазарува луканки, суджуци, лютеници, кренвирши и локуми от българските магазини. Внучката ѝ само се мръщеше и гледаше накриво с огромните си черни очи. Когато се озоваха в магазин ‘Малинчо’, за да купи баба Мими две каси жълта лимонада, Йоана не издържа и се развика на баба си пред продавачките.

— Бабо, аз идвам от България и ми е писнало от луканки и суджуци, а такава лимонада там никой не пие дори. Уморена съм от пътуването и искам да отида да се наспя.

— Ей сега, мойто момиче — съвсем хладнокръвно каза Мими. — Сега ще отидем да ти покажа квартирата, която съм ти намерила. Ще живееш с две съквартирантки, много хубави млади момиченца, а утре ще отидем да питаме да те вземат на работа в един български ресторант. Съби само пуфтеше и се чудеше как час по-скоро да се отърве. Реши да си измисли причина. Набра една своя позната и си побъбри 5 минути с нея, след което каза на баба Мими, че му се е отворила спешна работа и затова трябва да побързат. Баба Мими обаче не се трогна.

— Съби, каква работа ти се е отворила? Нали говорихме още вчера да си отложиш ангажиментите заради

122

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

мен?

— Стана непредвидено.

— Някой да не е на легло случайно? — Мими присви едното си око. — Няма да те задържаме още много дълго. Спокойно! Съби ги закара до квартирата, където щеше да отседне Йоана и каза, че наистина трябва да тръгва.

— А мен кой ще ме закара до работата, Съби? — негодуваше Мими. — Не те ли е срам да ме оставиш на пътя така?

— Мими, ние се разбрахме да посрещнем детето само. Не сме се уговаряли да загубя целия си ден с теб.

—Добре тогава. Благодаря ти много, Съби! — баба Мими трепереше от яд. — Няма да забравя услугата ти и ще ти се отблагодаря както подобава. Приятен ден! Тя обидено се врътна и влезе с внучката си в квартирата, където разопаковаха багажа. Побъбриха си малко, след което Йоана реши, че трябва да спи. Баба Мими се обади на една своя позната.

— Недялке, здравей! Мими ти се обажда.

— Здравей.

— Ела да ме вземеш от Арлингтън Хайтс, че онзи изверг Съби ме остави на произвола. Помолих го да посрещнем мойта вучка от летището. След това ни пусна тук, а аз трябва да се прибера да гледам бабата.

— А защо си в Арлингтон Хайтс?

— Тук намерих квартира на внучката. Вземи да си напишеш адреса и да дойдеш да ме вземеш.

— Ама аз не мога сега — отказа ѝ Недялка.

— Как така не можеш? — сопна се Мими. — Аз можех ли да навъртя една камара телефон да ти търся работа преди време. Ама всички забравяте услугите много бързо.

— Не е така, Мими. Наистина не мога.

— Не ми говори! — слюнка хвърчеше от устата на Мими. — Всички сте използвачки! Не може да се разчита на вас! Баба Мими прекъсна връзката и започна дълбоко да

123

До Чикаго и отзад

си поема въздух, защото усети, че кръвното ѝ се вдига. Чудеше се кого може да помоли. Нейната приятелка Данчето беше на работа и нямаше да може да излезе до неделя, а беше едва сряда. Какво щеше да прави сега? Не ѝ оставаше избор, освен да се изръси 40-50 долара за такси. Вече се беше бая охарчила за луканки и суджуци, че чак й се плачеше. А и не знаеше английски. Как да си поръча такси по телефона? Ако излезеше на улицата в това пусто предградие, шансът да мине такси беше минимален. Все повече се отчайваше, докато изведнъж ѝ светна, че можеше да изчака съквартирантките на Йоана да се приберат и да помоли една от тях да я закара. Минаваше 9 вечерта. Беше оставила сама бабата, за която се грижеше, вече 10 часа. Ако работодателите ѝ узнаеха за това, моментално щяха да я уволнят. Самата баба обаче имаше Алцхаймер и не можеше да се оплаче. Първата съквартирантка се прибра около 9 и половина. Баба Мими веднага я емна.

— Диянче, много голям проблем имам! — проплака тя. — Няма кой да ме закара на работа. Ще ме изгонят! Можеш ли да ме закараш?

— Бабо Мими, капнала съм от работа. Сигурна ли си, че няма на кого да се обадиш?

— Няма наистина. Не искам да те притеснявам, ама не ми остава друг избор. Моля ти се!

— Добре — каза момичето. — Само да се преоблека и да сложа набързо нещо в устата си.

— Купила съм суджук и луканка — каза подкупно баба Мими. — Сложила съм ги в хладилника. Нарежи си и си хапни. Момичето я закара до работата ѝ. Баба Мими си отдъхна, когато намери бабата да спи сладко. По нищо не личеше, че е забелязала липсата ѝ. Провери и стационарния телефон за пропуснати обаждания. Само от две банки бяха звъняли да зарибяват с оферти. Събуди бабата и ѝ смени памперса, след което седна пред телевизора и започна да сменя каналите. Сега трябваше да намери начин утре отново да излезе и да закара Йоана до ресторант ‘Авеню’, за да питат за работа там.

124

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

На сутринта се опита да се обади на Съби, но той не вдигна. Тогава реши, че ще трябва да прежали малко пари за такси. Намираше се почти в даунтаун и таксита летяха от всички посоки. Спря едно и показа на шофьора адреса, който беше написала предварително на едно листче. След около 40 минути стигнаха в Арлингтън Хайтс. Йоана беше сънена и чорлава и с триста зора се съгласи да отидат до ‘Авеню’.

— Часовата разлика не ми влияе добре, бабо — мънкаше тя. — Защо трябваше точно днес да идем до този ресторант?

— Трябва да работиш, бабче — редеше баба Мими. — В Америка всички работят. Трябва да си изкарваш парички. В ‘Авеню’ седнаха със собственика на заведението в една стаичка отзад. Той започна да разпитва.

— Сега. Ти имаш ли някакъв опит като сервитьорка в България?

— Не — сухо отговори Йоана.

— Добре тогава. Ела на тренинг довечера. Днес е четвъртък и няма да има много хора. Другите момичета ще ти покажат какво се прави. А сега вземи едно меню със себе си вкъщи и го научи отначало докрай. Става ли?

— Става! — Йоана изглеждаше много отегчена. Баба Мими обсипа с благодарности собственика, след което двете си вдигнаха чукалата и се прибраха обратно в апартамента.

— Йоанче, довечера помолѝ една от съквартирантките ти да те закара до ресторанта. Виждаш, че не е далече. В краен случай и пеш може да се отиде. А аз ще трябва да тръгвам обратно да си гледам бабата. Остави внучката си да сумти и се върна пеш до ресторанта, където помоли барманката да се обади за такси. След около 15 минути колата я чакаше отпред. В този ден се изръси близо 100 долара само за превоз. Болеше я сърцето. Но нямаше как. Йоана се търкаля цял ден, а вечерта помоли новата си съквартирантка Дияна да я закара до ресторанта. Още с влизането събра погледите на една маса шофьори на

125

До Чикаго и отзад

лимузини, които си бяха чукнали среща за вечеря, преди да седнат отново зад воланите. Когато видяха, че тя си слага престилка и осъзнаха, че е новата сервитьорка, те започнаха открито да се задяват и да я разпитват. Знаеха, че на новодошлите мацки трябваше веднага да се налага атака, защото конкуренцията сред мъжкото съсловие бе голяма и не отнемаше много време на едно момиче да си намери гадже. Другояче казано, чекиджии много!

— Йоана, може ли да те наричам Йо? — флиртуваше най-отвореният от компанията. Казваше се Георги и беше облечен в служебната си униформа, тоест черен костюм, бяла риза и вратовръзка. — Кефиш ме!

— Хаха. Може, разбира се.

— До колко часà си на работа тази вечер? Искаш ли да ходим на дискотека?

— Още не мога да свикна с часовата разлика — опита се да отклони поканата Йоана. — Ще ходя да спя.

— Достатъчно ще спиш, като умреш. Аз съм до полунощ на бачкане. Не искаш ли след това да дойда да те взема и да отидем само за по едно, ако ще да е?

— Не, благодаря. Друг път.

— Кога друг път? — нахалстваше Георги. — Утре на работа ли си?

— Не знам. Още съм на тренинг и не съм говорила с шефа какъв ще ми е графикът.

— Е, какво ще ти стане да излезем тази вечер? Ще ти хареса. Обещавам! Йоана го харесваше. Беше неин тип. Светлорус, синеок, висок, приличаше на скандинавец, а костюмът му седеше много хубаво. На фона на другите от компанията, в която преобладаваха анадолски мутри, Георги изглеждаше като холивудска звезда.

— Наистина предпочитам да не излизам тази вечер. Има време.

— Жалко — надигна рамене Георги. — Ама щом така си решила... Йоана се отправи обратно към бара. Всички гледаха

126

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

след нея. Георги сръчка един от аверите си и каза: — Това сочно дупе да го хвана. Ох. Ще я скъсам!

— Трябва да побързаш — намеси се друг от лимузинаджиите. — Тези не си губят времето. До една седмица ще я видиш с гадже.

— Не знам — замечтано каза Георги. — Много ме кефи тази! Платиха си сметката и отпрашиха с лимузините. Георги се върна половин час след полунощ и завари сервитьорките да метат и чистят. Готвеха се да затварят. Йоана говореше с шефа на бара. Георги застана на един метър встрани от тях и помоли барманката да му направи едно кафе.

— Изчистих машината вече — каза му тя. — Нещо друго не искаш ли?

— Дай ми един ‘Ред Бул’ тогава. Йоана беше с гръб и внимателно слушаше собственика. Двамата говориха в продължение на още 10 минути, след което тя се обърна към Георги.

— Ти се върна?

— Исках да проверя дали не си си променила решението.

— Какво решение?

— Да отидем на дискотека.

— Къде ще ходим толкова късно?

— Има една българска дискотека недалеч. ‘Енигма’ се казва. Работят до 4 сутринта. Обикновено не са отворени в четвъртък, но днес щяло да има някакво парти.

— Не знам, човек — Йоана силно се колебаеше.

— Хайде, хайде! Тя най-сетне склони. Отидоха до ‘Енигма’. Седнаха на едно закътано сепаре в един ъгъл. Георги поръча по едно пиене и започна сериозна атака. Обясняваше ѝ за живота в Америка, как е много трудно да се разчита на някого, как човек трябва да си подбира с кого да се събира и че всеки гледа да те прецака. След това започна да ѝ говори колко е красива и че момичета с нейната външност винаги имат множество обожатели. В един момент постави дланта си на

127

До Чикаго и отзад

нейното бедро, но тя грубо се дръпна.

— Аааа, не сме се разбирали така. Нали излязохме за по едно пиене уж?

— ОК де — вдигна ръце Георги. — Извинявай!

— Аз как да знам дали мога да разчитам на теб например? — попита Йоана. — Така ми описа живота тук, че не знам.

— Можеш. Аз съм си патил много, но ако ти имаш нужда от помощ или съвет, аз съм насреща.

— Мерси. Двамата си доизпиха пиенето и Георги я закара до квартирата. На излизане от колата тя му каза, че би ѝ било приятно отново да излязат. По този начин тя отбиваше неминуемите опити на всеки мъж да я натисне в колата, преди да може да слезе. Тактиката проработи и Георги реши, че няма смисъл да търси целувка, при положение, че тя изрази желание отново да излязат. Йоана бе посрещната на вратата на апартамента от съквартирантките си.

— Къде беше бе, момиче? — подхвана я Дияна. — Баба ти скъса телефона и не ни оставя да спим. Помислихме, че са те отвлекли.

— Отидох за едно пиене в една дискотека. Едно момче ми се примоли да ме закара.

— Много бързо се ориентираш. Къде те води? Йоана не обърна внимание на заяждането.

— В някаква си дискотека ‘Енигма’.

— Аха. Че къде другаде може да те заведе един тъп българин! Къде го намери?

— Беше дошъл като клиент в ресторанта и цяла вечер ми се моли да излезем и аз накрая, защото ми писна да се разправям, се съгласих да отида с него за едно пиене.

— Какъв е? С какво се занимава?

— Кара лимузина.

— Мизерник! — изцепи се Дияна. — Изобщо не се занимавай с такива. Обади се на баба си да я успокоиш. Дияна се прибра в стаята си, а Йоана набра баба си.

128

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Бабо, прибрах се.

— Изкара ми акъла бе, Йоанче! — баба Мими наистина звучеше притеснена.

— Ходих малко след тренинга на дискотека.

— С кого?

— С едно момче. Беше дошъл в ресторанта и ме покани.

— Опичай си акъла! Има време да се срещаш с момчета. Не се хвърляй от първия ден.

— Аз само за едно пиене бе, бабо. Не съм се хвърлила.

— Аз да си кажа само. Тези дни трябва пак да изляза да отидем да ти вземем един телефон, за да може да поддържаме връзка постоянно. Как мина в ресторанта?

— Много добре. Шефът каза, че утре започвам да работя 5 дни в седмицата. Смените ще се въртят.

— Браво! — зарадва се баба Мими. — Сега си легни и си почини хубаво. Баба и внучка си казаха лека нощ и всяка си легна и заспа дълбоко.

129

До Чикаго и отзад

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Валя изнемогваше. Изкарваше много малко пари, а Кемал не даваше и дума да се спомене относно нова промяна в графика. Чувстваше се предаден от нея, а толкова много я уважаваше. Все още не му даваше сърце да я уволни, но си търсеше подходящ повод, за да може след това да спи спокойно. Беше глупаво да я изгони просто поради факта, че тя се опита да си намери друга работа, затова я изчакваше да направи гаф и по този начин да може да оправдае решението си. Валя не беше вчерашна и усещаше точно какво се върти в главата му, затова не си губеше времето и разпитваше навсякъде относно други възможности за работа. Беше разбрала, че Мина ѝ е подляла вода, но не таеше злоба. Познаваше я добре и виждаше в нея едно нещастно същество, което би трябвало да буди преди всичко съжаление у околните. За себе си мислеше, че трябва да действа час поскоро. Ивайло също изнемогваше, сезонът при него беше слаб и парите едва му стигаха. Когато платяха квартирата, телефоните си и подръжките по колите, на тях им оставаха минимални средства за оцеляване. Не можеха да си позволят да излязат на ресторант дори. Той беше много пасивен и нерешителен, не можеше да си намери друга работа, а и не се опитваше. Тя усещаше, че трябва да поеме инициативата, преди да се изпокарат жестоко. Наскоро един от босненските ѝ клиенти беше споменал, че търсят сервитьорки в един изискан арабски ресторант и че той познава мениджъра и може да я препоръча. Разбраха се да я закара дотам, хем да

130

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

огледа мястото, хем да се срещне лично с мениджъра. Арабският ресторант се казваше ‘Фатима’ и се намираше на пъпа на Чикаго. Клиентите бяха предимно американски хомосексуални двойки с афинитет към интернационалната кухня и култура. Петък и събота вечер се пълнеше и с араби, най-вече защото имаше жива музика и кючекчиня. Валя и босненецът отидоха да се срещнат с мениджъра и да говорят по-подробно относно работата. Седнаха на една маса и си поръчаха по едно пиене. Не след дълго се появи и самият мениджър. Казваше се Джамал, но се представяше навсякъде като Джим. Беше висок и добре сложен, с типична арабска физиономия, дебели джуки, леко набола брада и прическа първи номер. Той се приближи до масата, придърпа един стол и седна накриво.

— Добър вечер! — каза Джим и си протегна ръката.

— Добър вечер! — Валя протегна своята ръка, Джим я пое и нежно я целуна. — Много ми е приятно!

— Подобно. Разбрах, че си търсиш работа. Кажи ми нещо повече за себе си. Валя набързо му разказа къде е работила, какво може да прави и какви са ѝ очакванията. Джим оцени прямостта ѝ.

— Благодаря за изчерпателния отговор с няколко кратки изречения. Не ми остави възможност да те питам каквото и да било. Кога можеш да започнеш?

— По принцип веднага — Валя се изненада колко бързо и без излишни увъртания мина всичко.

— Много добре. Можеш ли да дойдеш на работа утре в 5 вечерта? Единствено трябва да си облечена в бяла риза и черен панталон. Имаш ли проблем с това?

— Съвсем не — отговори Валя. — Имам ги. Джим им предложи по още едно пиене от заведението, но те отказаха и си тръгнаха. Бяха дошли с колата на босненеца и сега се отправиха обратно към мястото, където Валя беше оставила нейната кола. По пътя той започна да ѝ се жалва колко е самотен и да ѝ прави множество комплименти, на които тя дори не отговори. Когато стигнаха и той отби встрани от пътя, Валя усети ръката му да се промъква

131

До Чикаго и отзад

нагоре по бедрото ѝ. Обърна се учудено към него, но в този момент той жадно ѝ се нахвърли и започна да я целува по устата. Тя се освободи погнусена и извика: — Какво си мислиш, че правиш?

— Харесвам те!

— Разбирам, но не това е начинът. Лека нощ! Тя отвори врата и понечи да излезе.

— Не те разбирам — каза той. — Ти да не би да си помисли, че ще ти направя услуга, без да поискам нищо в замяна? Живееш в Америка.

— Изненадваш ме — едва промълви Валя. — Нека запазим уважение един към друг.

— Не си губи времето да ходиш във ‘Фатима’ утре. Ще те върнат. Ще направя всичко възможно и Кемал да те изгони. Валя реши, че не си струва да отговаря и затвори вратата след себе си. Босненецът потегли с мръсна газ. Тя се прибра. Завари Ивайло да пие бира изтегнат на дивана.

— Къде ходиш? — попита той.

— До един арабски ресторант да питам за работа.

— Арабски ресторант? — Ивайло светкавично мина от легнало в седнало положение.

— Да. Намира се почти в даунтаун. Много хубава клиентела.

— Каква клиентела? Рязани перверзни типове, които се чудят кого да наебат?

— Стига де! Аз се чудя как да излезем от дупката, ти ми говориш глупости.

— Знам как ще ти влязат в дупката. Тези не си поплюват.

— Ти какво предлагаш? Хм? — Валя учести дишането си.

— Всичко друго без араби.

— Кемал ще ме изгони, не разбираш ли? Какво ще правим тогава?

— Ти не разбираш. Не знаеш за какво става въпрос.

— Знам, че трябва да си намеря работа, която да ми носи пари. И ако това не ти харесва, не мога да ти помогна.

132

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Достатъчно се съобразявах с теб. Ти обаче нищо не предприемаш. Само философстваш.

— Не ти давам да започваш работа там. Точка!

— И как ще ме спреш? — Валя бе обзета от чиста ярост.

— Ще видиш.

— Заплашваш ли ме?

— Казах, че ти няма да работиш там! — извика Ивайло. — Какво още обсъждаме?

— Защо се държиш така?

— Как?

— Защо си мислиш, че можеш да ми заповядваш?

— Не заповядвам. Казвам, че тази работа не е за теб. Ивайло тръгна към спалнята.

— Чакай малко! — Валя го последва. — Не можеш да си налагаш своето така. Аз не го правя само за себе си.

— Звучиш като проститутка, която се оправдава, че се ебе, за да изхранва децата си.

— Ииииии! — Валя усети топка в гърдите си. — Проститутка ли ме нарече?

— Казах, че звучиш по подобен начин. Валя се разплака и седна на ръба на леглото. Ивайло си обу дънки и се приготви да излиза.

— Къде отиваш? — през сълзи каза Валя.

— На арабски ресторант. Да се напия и да еба някоя от сервитьорките.

— Не може така да си разрешаваме проблемите. Нека говорим.

— Нямам какво да ти кажа повече.

— Моля ти се! Ти си ми единственият близък човек тук.

— Тогава ще се съобразиш с желанието ми. Ще намериш друг начин.

— Добре. Нека го обсъдим.

— За мен темата приключи! — Ивайло беше непоколебим. — Аз излизам.

— Не ходи никъде, моля те!

133

До Чикаго и отзад

Ивайло се отправи към вратата и започна да обува обувките си.

— Чукай ме! — проплака Валя.

— Какво? — той откровено се изненада. Не я беше чувал да говори така досега.

— Чукай ме! Спри да мърмориш като една стара баба и се прояви като мъж поне веднъж. Изчукай ме!

— Ти откачи изцяло! — поклати глава Ивайло. — Работата определено не ти влияе добре.

— Имам нужда от теб сега — изскимтя Валя и се опита да го прегърне.

— Какво ти става? — той я бутна и се освободи от нея.

— Хвана влака за Каспичан май. Валя преглътна сълзите си и седна безмълвно на дивана. Когато той излезе, тя избухна в нова вълна от плач. По-силна. Чувстваше се безкрайно самотна и неразбрана. Нямаше към кого да се обърне. Мина беше долно животно, което можеше единствено да се наслади на нейната болка, затова нямаше да ѝ достави удоволствието. Други близки хора в Чикаго нямаше. Всички ѝ бяха просто познати, които чувстваше толкова далечни и чужди. Бръкна в дамската си чанта и извади кутията с цигари. Запали. Дръпна си два пъти и отново бръкна. Този път извади една карта за телефонни разговори до Европа. Погледна часовника. Беше почти 10 вечерта, тоест в България беше 6 сутринта. Малко раничко, но все пак реши да пробва да се обади на майка си. Набра. На десетото позвъняване майка ѝ отговори със сънен глас: — Ало.

— Майко, ти ли си?

— Ало. Да. Валя?

— Да, мамо, аз съм. Събудих ли те?

— Да, ама аз трябва да ставам и без това.

— Исках да те чуя само — гласът на Валя потрепера леко.

— Какво има? Всичко наред ли е?

— Много ми е зле, мамо!

— Какво има, детето ми? — майка ѝ изведнъж се

134

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

разсъни. — Случило ли се е нещо?

— Много съм самотна! Липсваш ми!

— И ти ми липсваш, миличка. Какво да направя? Валя отново се разплака. Не можеше да си поеме дъх. Майка ѝ се видя в чудо от другата страна на линията. Не можеше да я успокои.

— Мамо, искам да си дойда — каза най-после Валя. — Не издържам повече. Тук не е живот.

— Защо, Валя? Какво те тормози? Кажи ми!

— Не ми върви в нищо. Опитвам се да изплувам и не мога. Отвсякъде ми правят сечено и каквото и да измисля, не проработва. Писна ми! Искам да се прибера.

— Не искам да се тревожиш. Какво толкова е станало?

— Не мога да си намеря по-хубава работа, не ми стигат парите, никой не ме разбира. Превърнала съм се в роб и едва оцелявам.

— Ако си решила, си ела! Не искам да се чувстваш зле. Ако там не е за теб, не се тормози.

— Не знам какво да правя. Абсолютно сама съм и на никого не му пука за мен.

— Как така сама? — учуди се майка ѝ. — Нали ми каза, че живееш с едно момче.

— Той е част от проблема.

— Как така?

— Не ме разбира, а и нищо не прави, за да ми помогне. Само ме потиска.

— Толкова ли са необратими нещата?

— Не знам.

— Успокой се, моля те!

— Опитвам се, но само мисля и се депресирам, а мразя, че е така. Чувствам се безпомощна.

— Горката ми тя!

— Мамо, аз наистина мисля да си дойда. Мисля да си купя билет с парите, които съм заделила за наема и да тегля майната на всичко и всички.

— Аз те подкрепям, детето ми, каквото и да решиш. Наспи се хубаво. Помисли си за всички възможности и ако

135

До Чикаго и отзад

наистина няма друг вариант, си ела. Боли ме, като те слушам как се тормозиш. Няма да те оставя! Винаги ще съм до теб!

— Благодаря ти, мамо! — от плача на Валя бяха останали само откъслечни подсмърчания. — Извинявай, че те тревожа, но нямаше на кого да се обадя.

— Не се колебай да ми се обаждаш. Винаги съм насреща. За теб живея, Валя!

— Знам, мамо. Утре пак ще ти се обадя.

— По-добре ли се чувстваш?

— Много по-добре. Мерси! Валя приключи разговора и си пое дълбоко въздух. Беше ѝ олекнало. Единствено главата я наболяваше, но винаги така се получаваше, след като беше плакала. Взе си един бърз душ и се приготви да си ляга. Провери телефона си. Имаше две пропуснати обаждания. Докато беше във банята, Ивайло беше звънял. Тя си изключи апарата и го остави на масичката в хола. Отправи се към спалнята. Облече си нощница за първи път от месеци и се сгуши под завивките. Не ѝ отне дълго да заспи дълбоко. Ивайло се прибра пиян два часа след полунощ. Беше похарчил всичките си налични пари, за да се надрънка в ‘Енигма’. Под влиянието на алкохола беше започнал да изпитва чувство на вина за начина, по който се беше държал с Валя и затова се беше опитвал да ѝ звънне. Сега лежеше до нея в леглото и я милваше по косата, но тя спеше дълбоко и не усещаше. Надигна се и клатушкайки се отиде до хладилника. Извади бутилка вода. Изпи я на един дъх, след което се тръшна на дивана и заспа. На сутринта отвори очи и видя Валя да обикаля из апартамента, без да му обръща капка внимание.

— Как си? — попита я кротко той. Валя мълчеше. Той се изправи тежко и отиде до тоалетната да се изпикае. Когато излезе, тя си обличаше палтото и се готвеше да излиза.

— Къде отиваш? Валя не обелваше дума. Наведе се да си обуе ботушите. Ивайло застана пред вратата.

136

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Извинявай за снощи! Ново мълчание. Тя се опита да го заобиколи, за да излезе, но той ѝ блокира пътя.

— Нека говорим — предложи ѝ той.

— За какво? — промълви най-после тя.

— За всичко.

— Иво, моля те! Искам да изляза.

— Къде отиваш?

— Не е твоя работа.

— На мен не ми е по-малко тежко. Разбери ме.

— Знаеш ли? — Валя въздъхна. — Искам да се разделим. Очите му се уголемиха. Шокира се! Не очакваше такъв отговор.

— Какво? — смотолеви той.

— Добре ме чу. Искам да се разделим.

— Чакай малко. Това пък защо?

— Не става между нас. Опитвах се всячески да запазя връзката, но не става. По-добре ще е и за двама ни.

— Аха. Не си губиш времето. Изглежда си завладяла арабския сектор вече.

— Не започвай отново.

— Завъртяха ти главата.

— Моля те, спри! — изкрещя Валя. — Не ме разтрепервай и днес, ако обичаш! Пусни ме да изляза!

— Къде отиваш?

— Оставям на теб да реши кой да се изнесе в края на месеца. Ако искаш, ти оставай и плащай цялата квартира. Ако решиш, се изнеси. За мен няма значение. Ивайло се разплака.

— Защо говориш така? Аз държа на теб.

— Пусни ме да изляза!

— Никъде няма да ходиш! Ще говорим сега. Не може от един безобиден спор да слагаш край на връзката ни.

— Безобиден?

— Аз те обичам, не разбираш ли? — викаше Ивайло през сълзи. — Държа на теб.

137

До Чикаго и отзад

Валя си съблече палтото и седна на дивана. Запали цигара.

— Иво — каза тя, след като си дръпна дълбоко, — нещата не вървят. Не се чувствам добре с теб. Дори в секса не ми е добре.

— Явно имаш база за сравнение. С кого се срещаш?

— С никого не се срещам. Не ти изневерявам. Но не издържам да съм с теб повече.

— Как така изведнъж? Ще се справим с трудностите. Само ми дай малко време. Обещавам ти!

— Няма смисъл, Иво.

— Дай ми шанс, моля те!

— Много пъти ти го давах досега. Ти не ме слушаше. Превърна живота ми в ад. Съжалявам! Ивайло плачеше неутешимо. Валя не направи никакъв опит да го прегърне или да го успокои по някакъв начин. Той седна до нея на дивана, но тя моментално стана и се отправи към вратата.

— Не ходи никъде! — молеше се той. — Стой при мен! Валя излезе. Запали колата и караше в продължение на два часа без посока. Искаше да си събере мислите. Искаше целият този кошмар и тази драма да приключат възможно най-скоро. Когато се върна, Ивайло лежеше на дивана в безпомощно положение и хлипаше. Тя отиде до кухничката и сложи на котлона вода, за да си прави спагети. Той се домъкна.

— Кажи ми, моля те!

— Какво искаш да ти кажа бе, Ивайло?

— Кажи ми заради кого правиш всичко това.

— Не виждам смисъл да се повтарям — делово отбеляза Валя. — Не е заради никого. Нямам друг. Заклевам се в най-милото ми!

— Нека си разрешим проблемите като големи хора.

— Моля те! — извика Валя. — Не ми се говори сега. Не ми надувай главата, ако обичаш! Трябва да ходя на работа.

— Аз се обадих, че напускам — каза Ивайло.

— Какво? — рипна Валя. — Как така напускаш?

138

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Не мога. Без теб нищо няма смисъл.

— Ти не си добре. Кой ще те храни? На улицата ли искаш да останеш?

— Не ме интересува. Искам теб само и единствено.

— Ти ме загуби. Намери си друга.

— Тогава се прибирам в България. Не мога да понеса мисълта, че някой друг ще те докосва и целува.

— Не психясвай, моля те!

— Не ме интересува. Не мога да те загубя. Валя вреше и кипеше. Не знаеше къде да избяга. Всичко това я натоварваше изключително много. Изключи котлона. Отказа се да яде спагети. Взе една книга и се затвори в спалнята да чете. Помоли Ивайло да не я притеснява. Той седна да гледа телевизия в хола. Когато стана 3 и половина следобед, тя започна да се приготвя за работа. Изглади си бялата риза и черния панталон, гримира се дискретно, оправи си прическата. Ивайло наново захленчи.

— Помисли си, моля те! Не искам да вземаш прибързани решения.

— ОК — каза тя, за да приключи разговора. Той видимо си отдъхна и попита: — Кога ще се прибереш?

— Около 2 часà.

— Добре. Ще те чакам.

— Ти наистина ли напусна? Няма ли да ходиш на работа?

— Взех си почивка днес. Казах, че съм болен.

— ОК. Валя излезе и мигновено изпита огромно облекчение. Качи се в колата и си пусна силно музика. Пристигна пред ресторант ‘Фатима’ 10 минути по-рано. Реши да изпуши една цигара, преди да влезе. Точно в този момент Мина ѝ звънна.

— Ало.

— Как си, мила? — писукаше онази.

— Влизам на работа и не мога да говоря. Ще се чуем утре, става ли?

— Саму да ти кажа една клюка набързу.

139

До Чикаго и отзад

— Кажи!

— Балатума пребил жена си. Вкарàл я у болницата.

— Радвам се за тях — равнодушно каза Валя.

— Унази се убадѝла на пулицията и гу прибрали. Сусамката се видя у чуду.

— Той нали нямаше документи?

— Тува е прублемът. Сега ще гу разчекнат. Сусамката се развика пу телефона на Силва.

— Ти откъде знаеш? — направи се на глупава Валя.

— Ооо, ние не сме гуворѝли и не съм ти казвàла, че започнах рабута в офиса на Сусамката.

— Аха. На мен ми се обади да ми каже да не ходя. Явно е предпочел теб.

— Валя, не исках да се получава така и знам, че изглежда гадну, ама в крайна сметка не зависеше ут мен. Станà случайну. Пламен и Сусамката гуворѝли и така. Нямах избор. Пламен все ми натяква, че не бачкам.

— Мина, трябва да влизам на работа — прекъсна я Валя. — Ще се чуем утре.

— ОК. Лека и дохудна. Валя изпръхтя и се вмъкна във ‘Фатима’. Мениджърът я посрещна с широка усмивка. Изглежда босненецът я беше само заплашил. По нищо не личеше, че ще я върнат.

— Здравей, Джим! — ведро каза тя.

— Изглеждаш великолепно! — арабинът пусна мазна усмивка. — Готова ли си за работа?

— Разбира се. Джим не отдели поглед от Валя цяла вечер. Беше изумен колко добре работи, как комуникираше с клиентите и колко красива изглеждаше. Това явно не беше само негово впечатление, защото накрая на вечерта тя си тръгна с найголемия бакшиш. За една вечер беше изкарала повече от седмичната си заработка при Кемал. На раздяла Джим отново ѝ целуна ръката и я погледна недвусмислено, но тя не обърна достатъчно внимание. Беше се отърсила от стреса само за няколко часа. Когато се прибра, Ивайло беше буден и я чакаше. Не

140

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

му хареса да я види в приповдигнато настроение. Обзе го ревност.

— Как мина? — привидно запази самообладание той.

— Идеално. Изкарах двойно повече бакшиш от всеки от другите сервитьори.

— Радвам се.

— Ти как си?

— Как да съм? Като парцал.

— Съжалявам. Ивайло я приближи и се опита да я прегърне. Тя го избегна.

— Какво има? — попита той.

— Ох, не се прави сякаш нищо не е станало. Помисли ли по онзи въпрос?

— Кой въпрос?

— По това кой ще остане в квартирата и кой ще се изнесе.

— Валя, нека не прибързваме.

— Пак ли започваш? — Валя се разкрещя и хвърли дамската си чанта на земята. — Що за малоумник си? Мразя те! Не те искам! Махай се от мен!

— Ти си долна курва! — Ивайло също кипна.

— Курва съм! Проститутка! Каквато пожелаеш! Само се махни от живота ми! Чуваш ли? Чуваш ли?

— Млъкни! Ще събудиш съседите и ще извикат полиция.

— Не ме ебе! Мразя те! Валя беше изпаднала в истерия. Цялата трепереше. Грабна си дамската чанта и хукна да излиза без връхна дреха. Ивайло понечи да я спре.

— Не ме докосвай! Идиот! Тя замахна с чантата си и го шибна с всичка сила. Той се хвана за лицето и тя използва момента да изтича надолу по стълбите. Качи се в колата си и отпраши. Гледаше в огледалото да не би той да я следва с неговата кола. Когато се отдалечи достатъчно, отби в една малка уличка, паркира, загаси светлините и двигателя, положи главата си на волана и

141

До Чикаго и отзад

се разрева. Остана така около 15 минути, след което тръгна да търси мотел. Намери един почти веднага, влезе в паркинга и си избра място. Отиде до рецепцията, поръча си единична стая, попълни формуляра и взе ключа. Стаята беше на втория етаж. Тръшна се върху огромното легло с дрехите и обувките. Беше много изтормозена. Унесе се за момент, но в съседната стая някой правеше шумен секс и я стресна. Опита се да игнорира, но тези така се чукаха, че се блъскаха чак в стената и всичко се тресеше. Валя хвана дистанционното за телевизора и намери някакъв канал. Усили го. По този начин пъшкането в другата стая не ѝ се струваше толкова дразнещо. Така и задряма на фона на целия този шум. По едно време отново се стресна. Съседите бяха утихнали. Тя изключи телевизора и се обърна по корем. Отпусна се и заспа.

142

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Сусамката плати гаранцията на брат си и го чакаше да излезе от полицейското управление. От полицията в Лас Вегас все още не бяха опреснили базата данни, както и не бяха вкарали отпечатъците в националната система, затова Балатума отново мина метър. В Чикаго властите си нямаха идея, че не се е явил на съд в Невада и че беше издадена заповед за арестуването му. Можеше обаче да научат всеки момент. Официално той се водеше, че живее във Флорида. Беше казал, че е на гости на приятелката си в Чикаго и че са се скарали, но това поставяше Силва в неизгодно положение, защото при едно национално издирване неминуемо щяха да почукат на нейната врата. Ситуацията му се усложни допълнително. Когато излезе от управлението, Сусамката се беше облегнал на калника на джипа си и гледаше намръщено. Не обелваше дума. Отправиха се към един италиански ресторант в Харууд Хайтс. Трябваше да говорят сериозно някъде, където околните не ги разбираха. Настаниха се на една отдалечена маса и отвориха менютата. Балатума реши да наруши мълчанието.

— Брат, кво прайм сега? Сусамката мълчеше. Беше толкова бесен, че отново загуби апетит. Само в последния месец беше свалил 10 килограма.

— Кво прайм? — повтори Балатума.

— Обедваме — носово каза Сусамката.

143

До Чикаго и отзад

— Кажи де! Знаеш кво те питам.

— Брато, така не става. Ше те хванат. Балатума наведе глава.

— Не искам да ти чета морал и да ти казвам, че жена не се бие, защото това не е най-важното в този случай. Разбираш ли ме?

— Много ме ядоса! — Балатума почеса брадата си. — Не можах да се стърпя.

— Идваш да живееш при мен. Поне на първо време. Не можеш да останеш там.

— Както кажеш.

— Сега хапваме и отиваме да ти събèрем багажа.

— ОК. Сусамката набра Силва.

— Силве, дòма ли си си?

— Да, Тоше.

— Можеш ли да излезеш да се помотаеш някъде? Аз ше ти се обадя кога да се прибèреш.

— Защо?

— Да събèрем багажа на брат ми. Идва да живее при мен.

— Как да изляза бе, Тоше? — жалваше се Силва. — Окото ми не е синьо, а черно. Устната ми е сцепена. Как да се покажа?

— Слагай едни тъмни цайси и хòди на мол — предложи Сусамката.

— Ох. Откачих!

— Аз ше ти се обадя после и ше говорим. Става ли?

— Става. Сусамката прекъсна връзката и се обърна към брат си.

— Мисля, че трябва да започнеш работа за Цецовците на стилажите. Ше работиш по другите щати с месеци. Ше ти плащат добре. Приятели са ми.

— Кои са тези?

— Двамата Цецовци, не се ли сещаш? ‘Цецо енд Цецо Матириал Хандлинг Инкорпорейтид’.

— О, тези ли? Да, знам ги.

144

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Още утре ше говоря с тях, преди да са духнàли по обекти из другите щати. Вчера видях единия на кафето.

— ОК. Сусамката се замисли. В миналото големият му брат винаги го беше защитавал и го беше вадил от калта, а сега го гледаше безпомощен и сякаш беше изця ло различен човек. Приключиха с обяда и отидоха да съберат багажа. След това го пренесоха в къщата на Сусамката. Почти не говореха. Нямаха настроение за общи приказки, а належащите теми ги натоварваха. Към 4 следобед се разделиха. Балатума остана в къщата, а по-малкият брат се качи на джипа и отиде да се среща със Силва. По пътя я набра.

— Къде си, Силво?

— На мол. Както ми каза.

— Кой мол? Идвам да те зàбера.

— На Харлем Плаза.

— ОК. До 15 минути съм там. Сусамката настъпи газта и наду музиката. Пиеше му се. От офиса не спираха да му звънят, но той не отговаряше. Не му се занимаваше с никого. Силва го чакаше в закрития гараж на мола. Когато се качи в джипа, Сусамката се уплаши.

— Малееее! — възкликна той. — Как те е разкрасил само! Добре ли си?

— Ще ми мине. Той я целуна по челото.

— Имаш ли нещо за пиене у вас? Имам нужда.

— Има ‘Джони’.

— Супер. По пътя мълчаха. Когато пристигнаха, Сусамката се тръшна на един от фотьойлите и я помоли да му сипе едно. Тя му подаде една чаша пълна догоре.

— Силво — започна той, — пак я загазихме. Нещата стават все по-зле.

— Знам.

— Защо се обадѝ на ченгетата? Така и себе си ше прецакаш.

— Уплаших се, че ще ме убие. Никога не е пощурявал

145

До Чикаго и отзад

така.

— За шо се скарàхте?

— Той не ти ли казà?

— Не съм го питàл.

— Наши си неща. Аз също имам вина.

— Оти?

— Казàх му някои истини, а трябваше да си замълча.

— Истини? — Сусамката се ококори. — Трябва да внимаваш много шо му говориш. Особено в яда си.

— Спокойно.

— Ше му потърся работа извън щата. Малко да му уври главата. Но засега ше живее при мен и нема да се виждате.

— Аз и не искам да го виждам.

— Ти нема да се явиш в съда другия месец и така автоматично ше падне обвинението. Да се надяваме, че дотогава онези от Лас Вегас нема да го надушат. Искам само да ме слушаш.

— Добре, Тоше. Знаеш, че ти имам доверие.

— На децата шо ше кажеш? — Сусамката отпи една яка глътка.

— Не знам. Ще измисля нещо. Телефонът на Сусамката пак звънеше.

— Уфф, цел ден ми звънят от офисо — той погледна дисплея. — Всъщност това е Плюнката. Чакай да го видим шо иска тоа селски бек. Ало?

— Тоше, шо стаа?

— Нищо, Плюнка. Дек си ти?

— У Айова. Прибирам се към Чикаго.

— Браво.

— Абе, верно уи е това, де го говорят? — попита Плюнката.

— Кое?

— Брат ти нещо станауо.

— Кой ти казà пък на теб? — Сусамката откровено се подразни.

— Хората навсякъде говорят. Вече 5 души ми се

146

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

обадѝха. Нещо той и жена му са се скарàуи.

— Как така стигат бързо новините до вас? Всичките сте на майната си, въртите гевреците, а сте по-осведомени от СиЕнЕн.

— Затова ти се обаждам на теб, Тоше. Да разбера дауи е истина.

— Шо точно са ти казàли?

— Че Ицката го прибрауи куките, оти набиу Сиува.

— Верно е.

— Кога това?

— Снощи. Днес го изкарàх.

— Ееее, уошо! Оти така?

— Плюнка, искам да те помоля да не го разтръбяваш навсекъде. Става ли?

— Немаш пробуем, Тоше. Знаеш, че съм точен.

— Требва да затварям. Ше се чуем по-късно.

— Добре, Тоше. Сусамката бясно хвърли телефона пред себе си.

— Ебах го у клюкарскио град! — откачи той. — Мразим българи!

— Какво е станàло? — попита Силва.

— На всички шофьори сте им тема на разговор днес. Боклуци!

— И на мен ми скъсàха телефона днес приятелки. Не знам как са разбрали. Всяка ми дава акъл да съм го била съдила.

— Ше се махна от този град! Само да събера некой лев и отивам у Флорида. Далече от българи. Сусамката си пресуши чашата.

— Искаш ли още? — попита го Силва.

— Да.

— А ние двамата какво ще правим? — поинтересува се тя.

— В смисъл?

— Между нас.

— Шо предлагаш?

— Не знам. Питам само.

147

До Чикаго и отзад

— Искаш да спрем да се виждаме ли? — Сусамката надигна една вежда и пое нова пълна чаша с уиски от Силва.

— Не съм казàла такова нещо. Просто не знам кое ще е най-разумно на този етап.

— Просто требва да внимаваме като досега. Това е.

— Тоше — Силва се колебаеше дали да продължи. — Аз сериозно обмислям да се разведа.

— Не бързай!

— Това не е продиктувано само от снощния побой.

— Сега разбрах — нервно се изхили Сусамката. — Поискала си развод снощи и он те е натèпал.

— Да. Казàх му.

— Силво, той ми е брат.

— Знам.

— Нещата ше се усложнят, ако се разведете. Тогава каква ше си ми на мен, че да ти помагам? Евентуално племениците може да са ми оправданието, но нема да имаме работа да се срещаме.

— Тоше, разбери ме! Не мога да живея повече с този човек. Отвращавам се от него.

— Изчакай малко — предложи Сусамката. — И без това официално трябва да се разведете, за да се ожениш за онзи за документи. Глупаво е било да му казваш, че искаш наистина да се разведеш. Така може да не ти даде развод и да се провали сделката с американеца. Нема да моеш да се узакониш.

— Аз проучих. Мога да се разведа без негово съгласие. Просто пускам обява във вестника.

— Не прави глупости! Пак ше ти повторя. Не забравяй, че он ми е брат.

— Какво точно предлагаш ти? — Силва сипа уиски за себе си.

— Предлагам да не предприемаш нищо. Остави ме аз да говоря с брат си. Не искам той да остане с впечатлението, че се развеждате окончателно. Така ше имаш пълната ми подкрепа.

— Добре. Оставям всичко в твои ръце. Само ми кажи

148

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

какво да правя. Сусамката си допи уискито и стана да си ходи.

— Искаш ли да се чукаме? — попита го Силва.

— Децата къде са?

— Няма да се върнат в близките два часа. Малкото е у Ивини да си играят с нейния. По-късно и аз ще отида там.

— Не ми се рискува — поклати глава Сусамката. — А и сега не съм на кеф, ако трябва да съм откровен.

— Разбирам. Той се отправи към вратата. Тя го последва. Целунаха се за довиждане.

— Всичко ше е наред — прошепна ѝ той.

— Знам.

149

До Чикаго и отзад

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Баба Мими се вихри в църквата цял следобед, след което реши да се отбие в ‘Авеню’ да нагледа внучката си, която беше на работа. Йоана тъкмо беше сервирала агнешка чорба на Боби Гюлето, който от своя страна не пропусна да отбележи: — Най-после хубава сервитьорка в този град с хубави гърди. Заведението се пръскаше по шевовете в този късен неделен следобед. Персоналът едва смогваше да изпълнява поръчките. На Йоана най-малко ѝ беше до баба ѝ, но Мими най-безцеремонно започна да я прегръща и целува и да ѝ пречи да си върши работата. В крайна сметка се укроти на една маса заедно с баба Данче и един непознат мъж. Натъкнаха се на него в църквата, новопристигнал българин на около 60, беше на гости на сина си, снаха си и внуците. Общо взето неподходяща партия, но баба Мими имаше нужда от мъжко внимание. Йоана се приближи до тях, за да им вземе поръчката.

— Ама ми е много хубава внучката! — възторжено обяви баба Мими. — Какво ще кажете?

— Бабо, ще си поръчвате ли, защото откачам днес? — подразни се Йоана. — Нямам време за излишни приказки.

— Добре, бабче. На мен ми дай една вода в бутилка. Останалите също си поръчаха. Йоана хвръкна обратно към бара да изпълнява поръчката. Усети една ръка на рамото си и се обърна. Беше Георги. Той не спираше да ѝ досажда,

150

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

всеки ден ѝ звънеше по 100 пъти, отбиваше се в заведението през час, постоянно я канеше да излязат отново и тя едва успяваше да отклонява предложенията му. Сега ѝ се усмихна мазно и се направи на остроумен.

— Знаеш ли, че ‘Своге Сушард’ са фалирали?

— Какво?

— Толкова си по-сладка от шоколадите им, че не издържали на конкуренцията ти.

— Моля те да не ме занимаваш с глупости — отряза го Йоана. — Не виждаш ли, че едва смогваме днес? Седни някъде и не ме закачай, ако обичаш. Той застана прав на бара точно там, където се издаваха поръчките и започна да досажда на сервитьори и бармани. Те го поглеждаха с неприязън, но не смееха да му кажат нищо. Когато за пореден път погали Йоана по гърба и се опита да ѝ каже нещо, тя избухна: — Казах ти да седнеш някъде! Не ме закачай! Боби Гюлето чу и се отправи към бара. Стовари ръката си върху рамото на Георги.

— Кво става, пич? Нещо май не си желан тук. Георги подскочи като петел и грубо се освободи.

— Кво подскачаш бе, боклук? — озвери се Гюлето.

— Седни си на масата и не се бъркай. Става ли? — Георги го раздаваше курназ.

— Защо притесняваш момичето, а?

— Нищо не е станало — намеси се Йоана. — Просто съм изнервена и затова така реагирах. Не ме притеснява. Гюлето обаче не чу. Беше му паднало пердето.

— Броя до 3 и да си се изпарил от ресторанта! Барманът се опита да се намеси в защита на Георги, но в шумотевицата никой не му обърна внимание. Георги изгледа Гюлето с презрение, но не каза нищо.

— Изчезни! — извика Гюлето и събра погледите на цялото заведение.

— Не се занимавай с мен, бе! — Георги се опита да е спокоен. — Седни си на масата и да не правим цигански работи.

151

До Чикаго и отзад

— Кой си ти да ми казваш кво да правя? Аз ли съм циганин? Юмрукът на Гюлето се стовари със страшна сила върху скулата на Георги. Удареният политна и падна по гръб и си прасна главата назад в пода. До него се приземи златната гривна на Гюлето.

— Виждаш ли какво направи? — завайка се бившият затворник. — Гривна от чисто злато. Гюлето се наведе и хвана Георги за яката. Опита се да го вдигне, но онзи се беше отпуснал като труп. Прасна му още едно кроше. Барманът беше изтичал пред бара и застана пред Гюлето. Трима по-възрастни клиенти също ги наобиколиха с цел да ги разтърват.

— Момчета, не се бийте! — каза единият. Собственикът излезе от кухнята и се приближи.

— Какво става тука, ва?

— Този боклук тук прави проблеми на персонала и ми скъса златната гривна — каза Гюлето.

— Защо се бийте тука, ва? — вайкаше се шефът. — Идват ми клиенти, защото знаят, че само тук от българските места не стават побоища. Може ли такова нещо, ва?

— Ще убиеш момчето, бе? — набра смелост Йоана да се опълчи на Гюлето. — Той ми е приятел, ти какво си помисли? Че ще ме изнасили ли? Баба Мими беше притичала от масата си и дърпаше внучката си настрани.

— Йоанче, баба, не се меси! Махни се оттук! Остави ги да се оправят.

— Ще те помоля да напуснеш заведението ми — обърна се собственикът към Гюлето. — Не мога да толерирам такива неща.

— ОК, бе. Махам се, да ви еба майките! — избоботи Гюлето. — Селяни долни! Дайте си ми гривната! Единият от възрастните мъже се наведе да вземе гривната от земята и му я подаде. Гюлето я пусна в джоба на ризата си и отиде до масата, където беше оставил телефона си. Собственикът го следваше и не спираше да му повтаря да

152

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

напусне. Дори му опрости сметката. Георги все още лежеше безпомощно на пода. Опитваха се да го свестят. Гюлето с тежка стъпка излезе навън, а собственикът се приближи до Георги и го попита: — Жоре, как си, ва? Добре ли си, мойто момче? Едната от сервитьорките уви лед в една кърпа и я постави върху удареното място. Георги бавно се надигна. Шефът го поведе отзад към кухнята далеч от хорските погледи.

— Седни тук, Жорка! Георги седна на един стол до фурната, като придържаше кърпата с леда.

— Кво стана, мойто момче? — попита собственикът.

— Не знам — повдигна рамене Георги. — Най-кротко си седях на бара и този дойде и започна да ме псува.

— Познаваш ли го?

— За първи път го виждам. Не знам какъв е. Йоана се появи в кухнята, като гледаше виновно.

— Заради мен стана всичко — каза тя. — Орепчих ти се и онзи си помисли, че нещо ме притесняваш.

— Не е негова работа да се меси — каза през зъби Георги.

— Все пак. Ако не бях реагирала така, той нямаше да стане. Добре ли си?

— Не знам. Дано не ми е счупил нещо. Бая ме фрасна.

— Дай да видя! — Йоана се втренчи в лицето на Георги. — Понадул си се. Какъв изрод само! Собственикът гледаше загрижено. Чешеше се по голата глава и не знаеше какво да каже.

— Жорка, ти днес на работа ли си, ва? — попита той.

— Днес почивам. Утре.

— Дано спадне до утре, че как ще се появиш пред клиентите? Ех, че ме е яд! Йоана отиде да си обслужва масите. Георги остана в кухнята още около час. Дотогава повечето клиенти, които бяха станали свидетели на инцидента, се бяха разотишли. Дори баба Мими изчезна. Имаше единствено няколко млади

153

До Чикаго и отзад

момчета на бара да пият евтино Шуменско пиво за по долар и 99 цента. Георги седна недалече от тях и си поръча едно уиски.

— Как се чувстваш? — попита го барманът.

— Цепи ме цялата глава ужасно.

— Защо не си направиш рентген и да го съдиш този боклук? Ние имаме камери тук. Всичко е снимано.

— Кой е този между другото? — поинтересува се Георги.

— Гюлето му викали. Наскоро излязъл от затвора. Даже казват, че още бил в изпитателен срок, така че е в голям проблем, ако го съдиш.

— Хм. Трябва да проуча. Йоана се отчиташе. Този път колежките ѝ не я прецакаха да остане до затваряне.

— Ще си ходиш ли? — попита я Георги.

— Да. Приключвам.

— Искаш ли да отидем някъде да пием по едно.

— Къде ще ходим, бе човеко? Сигурно имаш сътресение на мозъка. Прибери се и си налагай лед.

— Нищо ми няма. Защо само ми се дърпаш?

— Не се дърпам. Мисля за теб — излъга Йоана.

— Трогнат съм. Но ако наистина мислеше за мен, щеше да дойдеш за по едно пиене някъде.

— Добре. Къде искаш да отидем за това едно? — тя изпитваше вина за случилото се и не искаше да го реже.

— Има една гръцка таверна недалеч оттук. Имат много хубава колекция от вина. Пиеш вино, нали?

— Само бяло.

— Идеално. Йоана си дооправи сметките, преоблече се в склада и беше готова. Георги си плати. На тръгване барманът отново му каза: — Помисли си много добре. Има много свидетели и камера. Аз ще ти свидетелствам, ако трябва. Не мога да го понасям този идиот.

— Ще си помисля.

154

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Георги и Йоана отидоха до гръцката таверна, поръчаха по едно саганаки, сиреч паниран кашкавал, една бутилка чилийско шардоне и се гледаха. Тя го харесваше, но си мислеше, че е тъп и досаден. Все пак сериозно се замисляше да си легне с него, защото не се знаеше кога ще изскочи нещо по-добро, а не беше свикнала без секс. Откакто се отвори на 14, при нея не беше имало празно за повече от 3 седмици. Дори застъпваше много често гаджетата си. Преди да скъса с единия, започваше да прави секс с другия. Неведнъж се беше случвало за една вечер да прави секс с двама различни.

— Лицето ти обаче става все по-зле — каза тя съчувствено. — Много ли те боли?

— Да.

— Не трябваше да идваме. Аз ти казах. По-добре да се беше прибрал.

— Предпочитам да съм с теб. Виното дойде. Сервитьорът го разля в две чаши, които постави внимателно пред тях. Чукнаха се за наздраве и отпиха, гледайки се в очите. Йоана открито изфлиртува. Погледът ѝ бе подканващ.

— Кажи ми повече за работата си — каза тя. — Доволен ли си?

— Не мога да се оплача на този етап.

— Винаги ли си работил тази работа?

— Не. В началото бях пица деливъри 15. Имах една трошка, която ме изкара 2 години. Свърши ми идеална работа. След това един приятел ме препоръча в компанията за лимузини. Взеха ме веднага.

— Изкарват ли се пари? — продължаваше да чепка Йоана.

— Зависи. Понякога се изкарват, обаче работата не е малко. Стоиш буден по нощите, ставаш рано да вземаш клиенти и да ги караш до летището. Не е толкова лесно.

— Ти сам ли живееш?

— Не. Купих си апартамент преди две години, но дадох едната стая под наем, за да ми помага с изплащането. С 15

pizza delivery (англ.) — доставка на пици.

155

До Чикаго и отзад

един колега живеем заедно.

— Разбирате ли се? Защото аз отсега мога да кажа, че с моите съквартирантки ще си имам проблеми. По-малко от месец съм там, но вече не можем да се гледаме.

— Ние почти не се засичаме с него. Той е малко особен. Обаче има гадже и често ходи да спи при нея, така че...

— Аз се чудя дали не сбърках с този ресторант.

— Как така? — озадачи се Георги.

— Нещо не ми допада тази работа. Но явно на първо време трябва да се прави нещо. Клиентите ме дразнят. Имам чувството, че в Америка са се изсипали най-големите утайки от България.

— Има нещо такова.

— Ти знаеш ли някъде работа като за мен? — попита Йоана.

— Ще се интересувам. Какво искаш да работиш?

— Ох, не знам. Не ми пречи да съм сервитьорка, ама да не е в българско заведение и да се изкарват пари, разбира се.

— Имам един приятел сервира на летището. Изкарват много хубави пари там, защото има голямо текучество на хора. Ще го питам.

— Ще съм ти много благодарна. Йоана отпи нова глътка вино и отново го погледна с влажен поглед. Георги усети, че се възбужда. Продължиха да говорят на безобидни теми, но и двамата си мислеха за секс. Все пак спазиха протокола и дори поръчаха още една бутилка и не станаха да си ходят преди да я довършат. Георги я закара до квартирата. Не беше готов да си иска, защото си мислеше, че тя пак ще го отреже. Затова само ѝ пожела лека нощ и ѝ благодари, че се е съгласила да излезе с него. Тя обаче посегна към лицето му и погали ударената област.

— Става все по-зле.

— Така изглежда от тъмното — Георги се изсмя нервно.

— Ще мине.

156

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Йоана нежно го целуна по скулата. Усети объркването му и затова пое инициативата. Целуна го леко по устата веднъж, втори път, докато той не отвърна. Вкопчиха устните си едни в други и се натискаха на запален двигател и светнати фарове около половин час. По едно време тя прошепна: — Много те искам, но съквартирантките ми са много големи клюкарки и не мога да те вкарам в апартамента.

— Няма проблем — разбра Георги намека. — Искаш ли да отидем вкъщи?

— Удобно ли е?

— Разбира се. Тази вечер съквартирантът е при приятелката си. Георги натисна газта и подкара бързо. Нямаше търпение да стигнат по-скоро. Тя се беше гушнала в него и усещаше как той я милва по косата с дясната си ръка, докато държеше волана с лявата. Още с влизането в апартамента той започна да я съблича трескаво. Тя го остави сам да се мъчи с разкопчаването на дънките и сутиена, даже мислено се наслади на непохватността му. Най-после остана чисто гола пред него. Беше негов ред да се съблече. Когато свали и боксерките си, тя забеляза, че членът му беше огромен! Хем дълъг, хем дебел. Топките му също бяха необичайно големи. Беше прекарала около 30-40 мъже през живота си досега, но такова чудовище не беше виждала, дори не мислеше, че е възможно да съществува. Пренесоха се в спалнята и се чукаха трескаво. В началото имаше проблеми, докато влезе. Тя имаше чувството, че ражда. Не че някога беше раждала. Но когато той започна да се движи, всичко дойде на мястото си. Смениха няколко пози, при всички от които тя забеляза, че в нея влиза не повече от една трета от члена му. Той се възбуждаше все повече и в един момент не издържа. Трябваше да свърши. Не ползваха презерватив, затова го извади и започна да лъска над нея. Първата струя, която излезе от него, беше като все едно от пожарен маркуч. Огромно количество семенна течност се плисна върху корема ѝ и се разля настрани. Последвалите конвулсии изкарваха

157

До Чикаго и отзад

нормално количество. Тя се наслаждаваше на гледката. После отиде да се измие в банята. Реши, че определено трябва да спи с него поне още веднъж, а защо не и да го запази за подълго време. Такъв кур не беше за изпускане. Дано той не я ритнеше, но по нищо не личеше, че това може да стане. Беше налапал въдицата и оставаше само тя да започне да го върти на малкия си пръст. Двамата заспаха в нежна прегръдка. Оставиха разговорите за следващия ден.

158

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Петя щавеше Миро Бореца и го подпитваше за някоя нова клюка.

— Какво ново из българската диаспора, Мирко?

— Е па, нè знам. Ти че каеш. Сите са ти клиентела.

— Не си ли забърсал нещо ново? Хм? — Петя повдигна лукаво едната си вежда.

— Нищо ново. Че требе да изкарам Джулия пак май. Нищо ми не връзва.

— Джулия те е забравила. Кой знае колко ги е сменила след тебе.

— Добре се èбе, мама ѝ курвенска. Охка като порнозвезда. И гъзът ѝ разработен.

— Ужас! — Петя направи кисела гримаса. — Да не би да си я чукал отзад?

— Разпорѝх ѝ гъзо! — Бореца се въодушеви. — Она не ти ли се пофалѝ?

— Не обсъждаме такива подробности.

— Хайде, хайде! Вие сте по-зле от нас. И по-вулгарни.

— Не и аз — поклати глава Петя. — Не ме интересува кой как си го слага, нито пък другите ги интересува аз какво правя.

— Ти си тигрица, я знам — каза Бореца. — Инак се правиш на светица.

— Аз съм си светица, Мирко. Такива като мене не останаха в днешно време.

— Праведни ли?

159

До Чикаго и отзад

— Прости.

— Хаха. Време ти е да се опомниш.

— Не искам да си развалям рахатлъка.

— Ама ти се иска, а? — усмихна се Бореца.

— Какво да ми се иска?

— Е па, знаеш...

— Иска ми се децата ми да са добре. Това е!

— Щерката как е? Много е хубава!

— Как да е? Тийнейджърска му работа. Знаеш какво ги вълнува.

— Има ли си гадже?

— Имаше, ама нещо не се разбраха. Сега си търси.

— Е, препоръчай ме!

— Мирко, не пипай там! Даже не си прави устата!

— Ти ме сакаш за тебе, знам я — изфлиртува Бореца.

— Много знаеш кво сакам — подигравателно каза Петя.

— Джулия оти не е на работа днес? — попита той.

— Взе си почивен ден. Сигурно е усещала, че ще дойдеш.

— Она снощи е духàла. Задавѝла се е сос сперма.

— Много си гнусен, Мирко! Така ли говориш на мацките?

— Как?

— Като на мен току-що.

— Я винаги тàко си думам. Ебал съм ги у мастиите!

— И те ти връзват?

— Дека че одат?

— Нямам думи, Мирко. Нямам думи. Петя се поколеба за момент, но реши да подхване друга тема.

— Мирко, любопитно ми е... Помниш ли, като говорихме за бизнес?

— Да — каза спокойно Бореца. — Що те интересува?

— С какво точно се занимаваш? Как точно го правиш? Не е нужно да ми казваш. Предполагам, че е рисковано.

— За мен рискът е минимален. Я земам процент. Не

160

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

точим директно кредитните карти.

— Как така?

— Че ти кажем. Картите се точат с машинки. Слага се един чип на банкомато и когато хората идат да си теглят, нали вкарват пино?

— Да.

— Е... Машинката чете чипо, който е запаметил номеро на картата и кодо. Прави се карта дубликат и минаваш след това на банкомато и теглиш кеш.

— Това не е ли опасно? Има камери навсякъде.

— Я го не правим това. Като с дрогата, има си дилъри на улицата. Они се занимават да теглят. Задържат малък процент за них си, останалите ги дават на мен. Цела мрежа си е, кака.

— Те не могат ли да си задържат цялата сума за себе си? — любопитството на Петя се засилваше.

— Скивай сега да ти кажем. Машинките идват от България. Целата мрежа се задейства оттам от хора, за които четеш по вестниците всеки ден. Имена не ме карай да ти давам. Тук има два големи боса, които ръководят всичко. Единио е у Флорида, а другио у Канада. На них им пращат машинките, а я се водим регионален мениджър за Чикаго. Земам машинките от босо у Флорида и си вербувам дилъри за улицата. Нещастни пичове, дето немат цел у живото или камионджии, които пътуват из Америка и теглят от различни места. Така не могат да им фанат дирите.

— Хм. Интересна работа е това — Петя се заслушваше все по-задълбочено.

— После ми се отчитат на мен — продължи Бореца. — Я изпращам определена сума на босо у Флорида, другите ги задържам и там ми идва проблемо.

— Защо?

— Е па оти требе да изпèрем мангизите. Не сакам да ги дръжим кеш дòма. Че почнем бизнес по-нататъка и ми требат легално у банката.

— Какъв бизнес, Мирко?

— Нечем да ти кажем сега. Ама нема да е транспортна

161

До Чикаго и отзад

компания. Двете най-големи транспортни компании как мислиш съществуват? Они са създадени с крадени пари и сега пèрат.

— Кои бе? Този Сусамката от тях ли е?

— Не, он не е голем. Он си е легален. Я работим с негови шофьори само, ама он не подозира. Инак ти говорим за ‘Интертранс’ и ‘Крослоудс’.

— Кои са тези?

— Не ти требе да знаеш, кака. Големи са и лесно пèрат пàри. Я сакам да си изпèрем задèленото. Засега ползвам лични акаунти на хора с малки суми, за да не прави впечатление. Но имам ли бизнес да ги прекарам, че стане много по-лесно. Я затова те бех питàл, ама ти не сакаш.

— Мирко, не ми се рискува. Но ми е интересно. Ти си умно момче. Защо не се захванеш с нещо легално и да си изкарваш парите с честен труд?

— Още малко, кака. Че започнем бизнесо, че видиш. Требе ми начален капитал.

— Млад си и ако те хванат, след това няма оправия. Представи си, че хванат някой от тези на улицата, които теглят. Те ще те изпеят и федералните ще тръгнат след теб.

— Помислѝл съм за това. Не може да стане толкова лесно.

— На нашите нямай доверие. Така хубаво ще те изпеят, че свят ще ти се завие.

— Кака, я съм тарикат — контрира Бореца. — Изпекъл съм си работата. Между другото, нали ме питà за клюки?

— Е?

— Да ти кажем една, па после че се върнем на темата за бизнесо.

— Кажи, Мирко!

— Онази Мина, де Плюнката я èбе?

— Да? Какво за нея? Онзи ден идва да я оправям.

— Наèбала се с един авер, Плюнката докато е на път. Един, дето излезе от затворо.

— Ауууу! — настръхна Петя. — Големи приятели имаш, няма що!

162

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Боби Гюлето чувàла ли си?

— Не. Кой е тоя?

— Преди неколко години изнасилѝ една и го вкарàха у затворо. Беше се разчуло.

— Мисля, че се сещам.

— Изчукàл тъпата курва. Она е мнооооого проста, да знаеш.

— То си личи. Ама ми е редовна клиентка.

— Зàеби я! Чекай да ти кажем още за бизнесо.

— Кажи.

— Га изпèрем парите, че ги вложим у бизнес. Голем бизнес! Тогава сите че ме гепат за куро. И Сусамки, и Крослоудовци.

— Ще се радвам наистина да те видя с добър бизнес. С добра жена също. Не си губи времето с курви.

— Они сите са курви, кака. Нема една свестна.

— Ще си намериш ти. Не ги търсиш на правилното място. А ти е време.

— Нечем никоя. Петя приключи с колата маска. Прехвърлиха се да пият кафе в лобито. Други клиенти нямаше, затова използваха момента да си побъбрят още известно време. След това Бореца стана да си ходи. Петя го изпрати до вратата и му пожела лек ден. После реши да набере мъжа си, което правеше много рядко, ако ли не почти никога.

— Кво става, жена? — отговори той.

— Къде си?

— Черпим се тук в кафе ‘Пловдив’ със Сашката и още двама приятели.

— Пак ли в тази дупка? Какво ви харесва там?

— Кажи за кво ми се обаждаш? Само да мърмориш ли?

— Не — каза Петя. — Как се казваше онзи твоят приятел с транспортната компания?

— Живко ли? Живко Шунката?

— Май той. Как му се казва компанията?

— Оффф, чакай! Как беше...

163

До Чикаго и отзад

Последва кратко мълчание. Петя реши да опресни паметта на мъжа си.

— ‘Интер – нещо си’? — попита тя. — С ‘Интер’ ли започва?

— Не.

— Крослоудс?

— Май така беше. Виж в българския вестник. Там има огромна реклама.

— Там има хиляда реклами.

— Крос... Това е май. Чакай да видя. Тука има вестници. Петя изчака. След около минута мъжът ѝ каза: — Крослоудс е.

— Аха.

— Защо питаш?

— Ще ти кажа вкъщи... Естествено, ако се прибереш.

— Кажи де!

— Не любопитствай! Не е нищо важно. Тя му затвори телефона и се замисли. Що за мафиоти бяха превзели Чикаго? Обикновените хорица се чудеха как да свързват двата края, а разните му играчи от България идваха и откриваха бизнеси веднага, за да перат пари. Нямаше справедливост! Не ѝ се ходеше по български мероприятия и църкви, защото още от паркинга се мъдреха едно до друго Мерцедеси, БеЕмВета, Аудита и скъпи джипове. Парад на парвенющината, заради която тя най-вече избяга от България. Опитваше се да държи децата си далеч от българските среди и засега успяваше. Не искаше да бъдат заразени с далавераджийство и измамничество. Но не се знаеше докога щеше да успява да ги държи настрани. За съжаление повечето ѝ клиенти бяха българи и това правеше невъзможно тоталното откъсване. Опитваха се да ѝ досаждат и да се присламчват около нея дори извън работно време, обаче засега ги режеше успешно. В салона влезе клиентка и откъсна Петя от мрачните мисли. Някаква непозната американка. Трябваше да се постарае, за да може да я спечели за постоянно. В Америка

164

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

много държаха обслужването да е бързо и качествено, но преди всичко придружено с много учтивост и уважение. Българите наричаха това ‘лицемерие’, защото бяха вечно намръщени и песимистично настроени и всяка усмивка им се виждаше неестествена. Просто на тях самите им костваше огромни усилия да се усмихнат и наистина им идваше някак си превзето. Поради тази причина не можеха да проумеят как е възможно американците да го правят толкова много на всеки и то за щяло и нещяло. Петя обаче се беше научила на много добри обноски и американците много я харесваха, въпреки че по принцип рядко и трудно се доверяваха на имигрантски бизнеси. Остатъкът от деня протече нормално. Петя изцяло се потопи в работата си и забрави както за разговора с Бореца, така и за депресиращите мисли, които я бяха обхванали впоследствие. Чувстваше се доволна и полезна.

165

До Чикаго и отзад

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Валя започна да излиза с Джим след работа. Постепенно ставаха близки и тя се отпускаше да му споделя все повече. Той не ѝ беше казал, че е женен и че има две деца, защото се надяваше да си легне с нея. Чувстваше, че работата му се опича и в скоро време щеше да се наложи или да играе двойна игра, или да ѝ каже истината, дори това да означаваше край на надеждите му за интимна връзка. Беше ѝ позволил много бързо да му влезе под кожата и знаеше, че леко нямаше да се отърве. Тя очевидно го харесваше, но не флиртуваше курвенската, а се държеше на ниво. Разговаряха надълго и нашироко на всякакви теми, смееха се и не усещаха как времето лети, когато бяха заедно. Един петък на работата стана проблем. Една от другите сервитьорки вдигна скандал, защото според нея Джим открито фаворизираше Валя и ѝ даваше най-хубавите маси. Валя си хвърли престилката и помоли да си тръгне порано, за да се избегнат по-нататъшни конфликти. Джим ѝ отказа и вместо това уволни оплакалата се. След края на работното време Валя го приближи и плахо попита: — Защо изгони Алина?

— Румънско лайно! — злобно изсъска Джим. — Никой не може да си позволява да ми държи такъв тон публично. Ако е имала проблем, можеше да го адресира лично до мен, а не да ме прави за резил пред всички.

— Така излиза, че аз съм лошата и едва ли не съм ти

166

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

любовница.

— Задръж! Ще говорим после. Искаш ли да излезем да пием по едно?

— Разбира се. Отчетоха касата и се отправиха към едно американско нощно заведение, което работеше до 4 сутринта. Седнаха на бара, поръчаха си по един коктейл и сладко се разприказваха. Избягваха темата за работата и вместо това обсъждаха филмово изкуство и музика, тестваха познанията си и се наслаждаваха един на друг. Валя харесваше отсеченото му лице и матова кожа, леко наболата брада и високото му стройно тяло. Излъчваше неописуема мъжественост, а това я привличаше. Разумът ѝ подсказваше, че е неправилно да се заиграва с прекия си началник, но поривът ѝ за сблъсък с непознатото беше много силен. С огромно нетърпение очакваше той да направи първата крачка, за да може да се отпусне в ръцете му и да го остави да прави с нея каквото намери за добре. Този момент обаче все не идваше — той наистина се държеше галантно, но не ѝ правеше евтини комплименти, нито издаваше някакво намерение за интимност. Затова тя с неохота реши да действа. Нямаше какво да губи.

— Джим, искам да те попитам нещо — колебливо започна тя. — Ти какво очакваш от живота?

— В какъв смисъл?

— По принцип. Какви са ти целите?

— За мен приоритет номер едно е семейството — каза той. — Искам да имам щастливо семейство.

— Какво ти пречи да си осъществиш целите?

— Виж, Валя! Искам да ти кажа нещо. Той се поколеба за момент, след което продължи: — Аз много те харесвам! Валя вътрешно ликуваше. Ставаше по-лесно от очакваното. Беше дошъл моментът.

— Наслаждавам се на всяка минута с теб — каза Джим, но погледът му блуждаеше. — Мисля, че си много интелигентна, умна, красива... Изобщо нямам думи да опиша

167

До Чикаго и отзад

как те виждам. Ти си едно съкровище!

— Радвам се, че така ме виждаш — свенливо промълви Валя.

— Още когато те видях първи път, си казах, че този, който е с теб, ще е невероятно щастлив. Ти събуждаш найдоброто у един мъж. Знам как само присъствието ти ме прави по-добър човек. Обаче ти не ме познаваш. Има неща относно мен, които не биха ти харесали и затова аз нямам право да те наранявам.

— Аз знам, че ти ме караш да се чувствам жената, която съм — намеси се Валя. — Не гледаш на мен като един обект просто, едно парче месо, а ме караш да се чувствам ценна и уважавана, без да го изказваш гласно, за което ти благодаря.

— Но Валя...

— Знам, че може би има неща, които биха ни раздалечили — прекъсна го тя, — но не мога да не отчета, че поне на този етап се разбираме прекрасно. Ти си ми найдобрият приятел, така ме караш да се чувствам.

— Слушай! — Джим постави ръката си на рамото ѝ. — Трябва да ти кажа нещо. Много е важно! Не знам как ще реагираш обаче и затова се страхувам. Валя погали дланта му от горната страна и реши да действа. Наведе се напред и го целуна страстно. Той се стъписа за момент, но не се дръпна, а се остави изцяло на емоциите да го завладеят. Светът около тях престана да съществува. Тя усещаше неговата сила, макар и през галантните му целувки, а той не можеше да повярва, че такова нежно създание се топеше в ръцете му. Усамотиха се в нейния апартамент и правиха страстна любов до припадък. Валя стенеше неудържимо, беше се пренесла в непознато за нея досега измерение, побъркваше се при всеки един тласък, долавяше лека миризма на мъжка пот, което определено ѝ доставяше допълнително удоволствие. Той неудържимо проникваше в нея и се отдаваше на желанието си да бъде с тази жена колкото се може по-дълго. Наслаждаваше се на хубавото ѝ тяло,

168

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

красивите извивки и нежна кожа. Двамата не можеха да спрат и да се отделят един от друг. Дори когато прекъснаха за момент и лежаха доволни един до друг, изведнъж едновременно пак изпитаха порив да се любят лудо. Отдадоха се наново на жаждата си един за друг. Нито един от тях не можеше с точност да каже колко дълго продължи всичко това. Най-накрая си взеха по един душ, а Джим започна да се облича.

— Няма ли да останеш? — попита го тя.

— Вече е сутрин, прекрасна. Имам задачи. Трябва да отида до вкъщи да се преоблека. Чака ме дълъг ден и след това дълга нощ. Ти си почини добре. Беше невероятна.

— Никога не съм се чувствала толкова добре.

— Аз също се чувствам добре. Ще се видим довечера на работа. Той я целуна нежно по устните и почти насила се откъсна от нейната прегръдка, за да излезе. Валя се отпусна на леглото и шумно въздъхна. Опита се да заспи, но не можа. Сетивата ѝ бяха изострени и се чувстваше толкова жива. Пусна да погледа телевизор, но ѝ доскуча и се зачуди на кого да се обади в този час. Изгаряше от нетърпение да сподели с някого. Разтърси се из запаметените телефонни номера на приятелите и познатите си в Европа. Очевидно на майка си нямаше как да каже, но пък имаше две съученички, които живееха в Англия. Не ги беше чувала повече от година. Реши да пробва едната. Включи се оператор, който съобщаваше, че няма връзка с абоната. Може би си беше сменила номера. Набра другата си съученичка, но се включи гласова поща. Валя някак си се разочарова, но се отказа да пробва други хора. Вместо това се зави в леглото и пробва да заспи. Затвореше ли очи, започваше да си представя как прави любов с Джим и се възбуждаше. Специфичната му миризма все още можеше да бъде доловена във въздуха. Тя промуши ръка под бикините си и започна да се самозадоволява. Стенеше по-силно отколкото по време на самия акт, дори произнасяше името на Джим и се възнасяше. Не ѝ отне много време да достигне до силно разтърсващ оргазъм. Беше ѝ петият за тази нощ. След това

169

До Чикаго и отзад

заспа сладко. Събуди я телефонът. Не успя да го вдигне навреме. Погледна колко е часът. Беше вече 10:30. Провери от кого е пропуснатото обаждане. Ивайло? Как така? Откакто се изнесе, не беше звънял. Реши да провери какво може да е искал.

— Да — кратко каза той.

— Кажи!

— Не мога да си намеря една риза. Сигурно съм я забравил там.

— Как така?

— Прала ли си скоро? Може да съм я бил хвърлил в коша за пране.

— Онзи ден прах — Валя се прозяваше. — Щях да я видя, ако я беше забравил.

— ОК тогава. Забравѝ!

— Ти как си? — без капка ентусиазъм попита тя.

— Как може да съм? Едва ли те интересува.

— Интересува ме, щом те питам.

— Ако те интересуваше, щеше да се замислиш, преди да вършиш каквото и да било.

— Ясно. Обадил си се да се заяждаш. Приятен ден!

— За какво се мислиш, ма? — избухна Ивайло. — Мръсна курво! Кой знае с кого си го слагаш, селянко тъпа!

— Какъв ти е проблемът на тебе? — разкрещя се на свой ред Валя.

— Ти си ми проблемът! Върна ме в първи клас. Ходя по улицата и си говоря сам.

— Съжалявам! Не съм искала.

— Кво не си искала, ма? Боклук! Шибат ли те арабите? Разшириха ли ти гъза?

— Достатъчно! Няма да ти позволя да ми говориш така. Чао! Валя прекъсна връзката. Цялата трепереше. Не издържа да не се обади на Джим. Той не вдигна. Пробва още 3 пъти без успех. Остави съобщение. След по-малко от минута телефонът звънна. Тя трескаво го вдигна, без да погледне кой звъни.

170

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Хелоу.

— Ако още един път ми затвориш телефона, ще дойда и ще видиш какво ще стане! — беснееше Ивайло.

— Ивайло, моля те! — Валя реши да пробва с добро.

— Сънена съм, неадекватна съм. Не ми викай така!

— Поне спиш спокойно, а мен сън не ме лови заради теб.

— Казах ти, че не съм искала да е така. Какво искаш да направя?

— Да се отнасяш с уважение към мен.

— Аз винаги съм те уважавала и ти го знаеш. Не си струва да издивяваш така.

— Ти ме разби тотално! — Ивайло се разрева. — Знаеш ли колко ми е тежко?

— На мен също не ми е леко, Иво.

— Тогава защо го направи?

— Повярвай ми, така е по-добре.

— Кое му е по-добрето?

— Успокой се! Моля те! Ако искаш да се видим и да поговорим, но само ако ми обещаеш да не крещиш и да не ме обиждаш.

— Ти не разбираш ли, че никой не може да те обича като мен? В какво сгреших толкова?

— Успокой се! Ще се видим и ще говорим. Но не днес. Обади ми се утре по някое време, става ли?

— Да — през сълзи каза той.

— Супер! Хайде тогава. Лек ден и не се тормози. ОК?

— ОК. Валя затвори и въздъхна с облекчение. Направи си закуска и се опита да се успокои. Тревожността ѝ обаче се засилваше с всяка изминала минута, защото Джим не ѝ звънеше обратно. Започна да се прокрадва съмнение, че е я използвал само за една вечер. Това би било ужасно! Особено като се имаше предвид, че трябваше да работи с този човек почти всеки ден. Пробва да му звънне отново няколко пъти в следобедните часове, но резултатът не бе по-различен. Започна да се оправя за работа, но не спираше да мисли как

171

До Чикаго и отзад

ще го погледне в очите, когато стигне там. Със свито сърце се качи в колата и подкара към ресторанта. Беше толкова разсеяна, че замалко щеше да изтърве два червени светофара. Когато влезе във ‘Фатима’, Джим съсредоточено разглеждаше касови бележки. Не ѝ обърна внимание, а и тя се постара да не влиза в полезрението му. Имаше намерение да остави на него да започне някаква комуникация. Той обаче се държеше хладно и професионално почти през цялата вечер. Валя се разкъсваше вътрешно и не знаеше какво си мисли той. Времето течеше ужасно бавно, направи две грешки с поръчките, счупи една чаша. Съвсем отчаяна реши накрая на вечерта, след като се отчете, да се прибере, без да го пита нищо. Чувстваше се толкова унизена. В един момент той я приближи отзад и ѝ прошепна на ухото: — Едва се въздържам да не ти скоча тук! Страшно секси си! Вълна на огромно облекчение премина през цялото ѝ тяло. Искаше го сега на момента. Вече не я интересуваше защо не ѝ беше вдигал телефона цял ден или каквото и да било друго. Единствено искаше да го чувства в себе си. Едва си задържа емоциите до края на работното време. След като се отчете, тя го погледна въпросително.

— Прибери се и ме чакай! — ниско каза той, така че никой наоколо да не чуе. — Аз ще затворя и ще дойда. След по-малко от час Валя го прие в апартмента си и му налапа обрязания член буквално от вратата. Засмукваше го с неутолима страст, докато в същото време се търкаше отдолу. После застанаха в позиция 69, преди се впуснат във вихрен секс. Страстните ѝ въздишки прерастнаха в откровени крясъци и мръсни подканвания. Неговото либидо се покачи до максимум, така че да стане умерено агресивен. Нейната отдаденост го побъркваше и го накара на няколко пъти да ѝ каже, че я обича. Потеше се обилно и не можеше да спре да прониква в нея. Беше толкова топла и влажна! След като свършиха по няколко пъти, се пренесоха в банята и се целуваха под душа в продължение на още половин час. Не можеха да се откъснат един от друг. Когато излязоха обаче,

172

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Джим се изсуши хубаво, облече се и се приготви отново да си ходи. Валя реши да не задава въпроси. Не искаше да разваля вълшебното усещане. Изпрати го до вратата, целуна го нежно по устата и само успя да промълви: — Отсега ми липсваш ужасно!

173

До Чикаго и отзад

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Сусамката се излежаваше в стаята си в ‘Ембаси Суийтс’ в Роузмонт и си играеше с телефона. Тъкмо беше изпратил една пуерториканска проститутка, а стаята бе платена за цяла нощ. Беше едва 6 следобед. Почеса си топките и се изпърдя. Силната миризма на каквото беше остатъчен продукт на кюфтета с бял сос се разнесе из стаята и го накара да се замисли за вечеря. Хапваха му се свински пържоли в кромид с богата гарнитура. В този момент обаче Плюнката му звънна и го изкара от сладкия блян.

— Тоше?

— Кажи, Плюнка!

— Имам гоуем пробуем! — заоплаква се Плюнката. — Мина е бременна!

— Ха-ха. И?

— Не знам що да прайм. Шашнàу съм се.

— Нали живеете заедно? Не си ли го очаквал? Ползваш ли презервативи?

— Не, ама се празним отвънка.

— Празниш се, ама то не пита. Една капка требва.

— Она иска да се женим.

— А ти?

— Коуебаем се.

— Е, аз шо требва да напраим? Да ти дам благословия ли?

— Не съм готов сега за семейство. Не правим

174

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

достатъчно пàри. Ние сега изнемогваме, камо уи га се рòди детето.

— Слушай, Плюнка, да ти кажем сега — прозвуча сериозно Сусамката. — Не е хубаво да ти го казвам, ама тази е голема курва. Цел град я знае. Ако съм на теб, ше се замисля. Сигурен ли си, че е твое?

— Кое да е мое? — не разбра Плюнката.

— Детето. Сигурен ли си, че ти си бащата?

— Е, чие да е?

— Па не знам.

— Да не би да знаеш нещо и да се опитваш да ми кажеш? — разтревожи се Плюнката.

— Шо да зная?

— Да не би да се èбе с некой?

— За в момента не съм чувàл, ама знам, че преди хич се не спираше.

— Това в минауото не ме интересува. Ебауа се е, не съм я познавау тогава.

— Е, да де. То си е човещинка. Ти си знаеш най-добре.

— Ти ме накара да се замисуя. Не си бех помисляу, че може да се е ебауа с друг. Сега що да прая?

— Направи си ДНК тест. Хората са го измислѝли.

— Ще откача!

— Нема шо да откачаш, Плюнка. Време ти е. На колко беше ти години?

— 32.

— Таман! Фащай я и ходете да подписвате. Тъкмо ше ѝ опрайш документите.

— Това ми е посуедната грижа сега. Що ще прая с детето?

— Ше си го гледаш. Ше изкарваш пàри и ше го гледаш. Де викаш, она ше се кротне, като има задължения.

— Мисуиш ли?

— Не е важно шо мисля. Жени се там и не го мисли. Рано или късно требва да стане. Плюнката въздъхна силно. Не знаеше какво да каже и по всичко личеше, че е много объркан. Сусамката наруши

175

До Чикаго и отзад

краткото мълчание.

— Плюнка?

— Тук съм, Тоше — прозвуча нова въздишка.

— Не се шашкай! Мина шо мисли по въпроса?

— Иска да се женим.

— Това ясно. Относно бебето шо мисли?

— Не ще и да чува за аборт. Решиуа е да става майка. Мечта ѝ биуо.

— Супер. Значи работата ток.

— Ще я накарам да направим ДНК тест обаче. Нещо ме гуожди.

— Не знам дали можеш да направиш, преди да се роди детето. Ама питай! Може и да може.

— Извинявай, че те занимавам, ама съм се спекъл.

— Ше се разберете, Плюнка. Не си го слагай толкова!

— Ох, да се надяваме.

— Ти дек си сега?

— Пътувам от Кентъки за Чикаго.

— Отбий се през офисо утре да си поговорим.

— ОК. Сусамката затвори и се изхили гърлено, след което си каза на висок глас: — Минке ле, Минке, мръсна курво! Ше си седнеш и ти на гъзо! Отиде до банята и се изсра. Псуваше. Какъв беше този стандарт, че тоалетните чинии по хотелите ги правеха толкова малки и ниски? Истинско мъчение! А нивото на водата бе толкова високо, че всеки път като изсипеше лайно, го оплискваше по гъза. Избърса се старателно, взе си душ и използва всички налични хавлии, за да се изсуши. Тъкмо беше започнал да се облича, когато му хрумна нещо. Позачуди се дали още пази номера на Валя. Реши да ѝ се обади. Започна да рови из телефонните номера. Откри я и набра.

— Ало? — отговори женски глас.

— Валя?

— На телефона.

— Тошо ти се обажда. Сещаш ли се? От ‘Балканика

176

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

транспортейшън’.

— О, да. Разбира се, че се сещам. Как си?

— Много добре. Ти как си?

— Не се оплаквам. Бачкам.

— Къде?

— В един арабски ресторант в Ъптаун. ‘Фатима’ се казва.

— Напусна ли босненското?

— Да.

— Защо така?

— Не печелех достатъчно пари.

— Имам предложение за теб — подкара го делово Сусамката. — Искаш ли да работиш за мен?

— По принцип да. Аз ти казах и преди. Но сега е малко по-сложно.

— Съжалявам, че така се получи. Но сега ше имам работа за теб. Помисли си. Ше ти плащам много добре.

— Аз съм много доволна в ресторанта — каза Валя. — Имаме разнообразна и добра клиентела. Не бих искала да напусна. Тъкмо се утвърдих.

— Колко дни работиш там?

— 5, но понякога 6.

— Сутрин или вечер?

— Вечер само.

— Ако мислиш, че можеш да издържиш, идвай при мен сутрин.

— Е, не! Аз започвам от 5 следобед. Няма как да стане.

— Ше го измислим. Можеш да бачкаш при мен от 7 сутринта докъм 2 следобед.

— Ще ми дойде нанагорно. Благодаря ти, но на този етап няма как да стане.

— Разбирам. Сусамката осъзна, че Валя твърдо е решена да му откаже, но искаше да започне интрига все пак.

— Иначе как си? — попита той. — Разбрах, че си разкарала гаджето.

— Как разбра?

177

До Чикаго и отзад

— Имам си информатори.

— Мина ли ти каза? — Валя много трудно прикриваше раздразнението си.

— Аха. Имаш ли ново гадже?

— Не. От работа нямам време да мисля кого да издържам.

— Затова ти казвам да дойдеш при мен — с нотка на шега в гласа каза Сусамката. — Твойта приятелка не само има време да мисли, а не си губи времето и прави деца.

— Кой?

— Мина.

— Как така? — учудено попита Валя.

— Нали е бременна?

— Мина ли е бременна?

— Не аз за всеки случай, макар и така да изглежда. Ти не знаеше ли?

— Не ми е казвала. И как така се е решила? Ти май ме бъзикаш?

— Не те бъзикам. Плюнката се е шашнàл, обажда ми се и не знае какво да прави човекът. Онази била твърдо решена да го ражда.

— Интересно. Не е в стила ѝ.

— Аз ше мина да те видя някой ден в ресторанта — смени темата Сусамката. — Имате ли хубаво меню?

— На мен ми допада. Няма свинско естествено.

— Ше го преживея, стига останалото да е хубаво.

— Ресторантът си е изискан. Препоръчвам ти го.

— Щом казваш...

— Ела, няма да съжаляваш. Работя всяка вечер без понеделник и вторник.

— Сега ми хрумна — каза Сусамката. — Понеделник и вторник не работиш изобщо, така ли?

— Почивам и двата дни, освен ако няма някое специално парти.

— Ето! — оживи се той. — На мен ми трябват хора да стоят у офисо в събота и неделя. Така ше мога да преместя двама от мойте да бачкат от сряда до неделя, а ти ше ми

178

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

покриваш понеделник и вторник. Разбираш ли ме?

— А аз кога ще почивам?

— Оставям те да си помислиш. Имаш ли ми номера? Обади ми се да ми кажеш. Става ли?

— ОК. Ще си помисля.

— Много ше се радвам, ако почнеш работа при мен. Ше ти давам 25 кинта на час. За два дена ше си докарваш 400 кинта допълнително, а отделно ше ти внасям осигуровки и ше ти направя медицинска застраховка. Помисли си! Не е за изпускане.

— Звучи много добре — Валя сериозно се замисли. — Дай ми време до края на седмицата да реша.

— Разбира се.

— Аз ще ти звънна.

— Идеално. Очаквам с нетърпение.

— Приятна вечер.

— Чао. Сусамката прекъсна връзката и изрева еуфорично: — Йес! Ше те изчекалим и теб, Валче!

179

До Чикаго и отзад

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Йоана се пренесе да живее в апартамента на Георги. Разходите ѝ се сведоха до минимум. Харчеше от собствените си пари, само когато излезеше сама на мол. През останалото време беше или на работа в ‘Авеню’, или двамата щъкаха заедно по ресторанти и магазини. Тя си изпълняваше задълженията старателно — чукаше го редовно и влагаше особено старание при всеки акт. Не отказваше дори по време на месечния цикъл. Когато му духаше, му го държеше с две ръце и се побъркваше при всяка еякулация, тъй като усещаше прииждащия поток семенна течност по дланите си, преди всичко да се излее в устата ѝ с мощта на голям водопад. Понякога гълташе, но по-често го изплюваше. Беше ѝ се случило на 17-годишна възраст да повърне върху корема на тогавашното си гадже, когато се опита да глътне за първи път. Този спомен бе запечатан в съзнанието ѝ и затова неохотата ѝ имаше по-скоро психологичен характер. Георги не беше добър любовник, но компенсираше с размер. Баба Мими не го одобряваше, но на Йоана не ѝ дремеше — все пак я издържаше и докато не намереше нещо по-добро, не си струваше да се блъска сама като грешен дявол за едното достойнство. Освен това имаше мераклии сред клиентите в ресторанта, които упорито я сваляха и я засипваха с множество лукративни оферти. Досега не се беше възползвала, но си беше харесала един малко по-възрастен. Беше много забавен и постоянно я развеселяваше. Проучи

180

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

кой е и разбра, че бил женен. Ставаше въпрос за Емил — съпругът на Петя Дафова. Той бе станал редовен клиент покрай шефа на българската транспортна компания ‘Крослоудс’ Живко Шунката. Редовно резервираха маса заедно с още няколко техни приятели и разпиваха с часове. Емил винаги държеше Йоана да ги обслужва и даваше огромни бакшиши. Даже веднъж ѝ беше подал скришом едно пакетче, в което имаше скъп женски парфюм. Интересът му бе нескрит, но Йоана не се решаваше. Не че ѝ пречеше да си легне с 20 години по-възрастен мъж, но се страхуваше клюките да не стигнат до ушите на Георги. Петя забеляза, че мъжът ѝ все по-често беше започнал да тегли пари, но не се опитваше да си го обяснява. Вероятно алкохолът по кръчмите бе поскъпнал, а и на този етап не представляваше заплаха за семейния бюджет. Напоследък и тя беше започнала да се отпуска, като излизаше с Джулия два пъти седмично на вечеря в изискани ресторанти. Двете открито говореха за личния си живот и искрено се наслаждаваха на историите си. Една вечер Джулия обсипваше шефката си с интимни въпроси, а Петя не се притесняваше да отговаря. Виното ѝ беше развързало езика.

— Ти колко често правиш секс? — полюбопитства Джулия.

— Хахаха. Няма да ми повярваш.

— Защо?

— Веднъж на 6 месеца.

— Шегуваш се.

— Не — придоби сериозен вид Петя. — Последният път беше преди около два месеца.

— Не може да бъде.

— Казвам ти. Може и по-дълго да е.

— Господи! Как издържаш?

— Как издържам на кое?

— Без секс. Как издържаш без секс?

— Аз съм омъжена 25 години почти. Други неща излизат на преден план.

— Две седмици без секс и откачам! — опули се

181

До Чикаго и отзад

Джулия. — Започвам да викам, троша, чупя... Сексът е найхубавото нещо в този шибан живот.

— Може би. Обаче никога не ми е бил приоритет.

— Колко гаджета си имала преди да се омъжиш?

— Нито едно. Омъжих се девствена. Всъщност не. Не бях девствена на сватбата, но Емил ми беше първият мъж.

— И единствен?

— За единствен не съм сигурна — палаво се усмихна Петя. — Но това си остава между нас.

— Изневеряваш ли му?

— Имах нещо като извънбрачна връзка преди десетина години. Нищо специално.

— Той знае ли?

— Емил ли? Не. Надявам се, че не.

— А той имал ли е любовници?

— И да е имал, не съм разбрала.

— Не ти ли харесва сексът с него?

— Ако съм честна, не. Но децата ми са най-важното нещо в моя живот. Ще разбереш, когато станеш майка.

— Аз обичам да се чукам. Не виждам нищо лошо в това. Като пристрастена съм.

— Имаш ли някакви табута в секса?

— По принцип съм много отворена и обичам да експериментирам, но не си падам по разни крайности като садо-мазо, да се режа с ножове, душа с колани и подобни.

— Групов секс?

— Зависи. Случвало ми се е да си легна с петима.

— Ти с петима мъже? — оцъкли се Петя.

— Да.

— Ти беше единствената жена, така ли?

— Да. Беше много хубаво. Продължи с часове.

— Не мога да си го представя. Поотделно ли ти се изреждаха или накуп?

— И двете.

— Как е възможно това?

— Ами всички дупки запълнени — Джулия се изкикоти. — Усещането е невероятно!

182

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Не е за мен това.

— Ти какво обичаш?

— Сексът не го свързвам с извращения. Съжалявам!

— Не ми казвай, че практикуваш само мисионерската като религиозните идиоти от Юга.

— Общо взето като тях. Права си.

— Без свирки? Без анален секс?

— Свирки може, но анален секс забравяш!

— Момичеееее — Джулия не криеше огромната си изненада, — нещо не е наред с теб. Чудя се как си задържала съпруга си толкова време.

— Не се движа по Кама Сутра. Това е.

— Ти трябва да се отпуснеш. Не си опитала от найхубавото в живота.

— Вече съм над 40. Сега тепърва да започна ли?

— Защо не?

— Не мога да се чукам отзад. Не е за мен.

— Господи! Невероятно е! Наистина ли никога не си пробвала?

— Никога.

— Не мога да повярвам. Нека ти дам съвет. Пробвай нещо по-нестандартно. Ще си укрепиш брака.

— Какво ще укрепя? Мъжът ми отдавна се е отказал да ме чука. Пък и на него други неща са му в главата.

— Как няма да се откаже? На секса ви му липсва разнообразие.

— Джулия, не ме карай на толкова години да се замислям като тийнейджър.

— Интересно ми е още нещо.

— Какво?

— Като духаш, гълташ ли? Петя направи кисела гримаса.

— Искаш да повърна тук на масата ли?

— Хаха. Много си сладка.

— А ти си отвратителна! Двете побъбриха още малко, платиха си сметката и станаха да си ходят. Джулия си хвана такси, а Петя се качи в

183

До Чикаго и отзад

собствената си кола и с риск да я хванат пила подкара към дома. По пътя се замисли, че може би Джулия беше права. Сексът с Емил винаги е бил скучен и голяма доза вина за това имаше тя. Може би бе прекалено консервативна. Затова когато се прибра и за пореден път не завари мъжа си вкъщи, реши да му се обади.

— Кво има, жена? — попита Емил.

— Къде си?

— На ресторант. Той се беше облегнал на бара в ‘Авеню’ и се закачаше с Йоана, когато Петя му се обади. Беше направил гримаса на досада, така че всички наоколо да разберат, че му е неприятно да говори с жена си.

— Няма ли да се прибираш? — кротко се поинтересува Петя.

— За какво съм ти?

— Мъжете, които имат семейства, се прибират от време на време. Не е ли така?

— Имаш ли нещо важно да ми казваш или си се обадила да се заяждаш?

— С кого си?

— С Живко Шунката и още двама приятели.

— Шунки, Луканки, Петрохани... Каква обща приказка си намираш с тези говеда?

— Гледай си работата! Емил затвори телефона и се усмихна на Йоана.

— Тъпата ми жена! — информира я той, сякаш тя го бе питала. — Ние се развеждаме.

— Защо? — изненада се Йоана.

— Защото ми писна от нея толкова години.

— Това не е основателна причина.

— Причините са много и не ми се говори за тях в момента.

— Извинявай! — каза Йоана и отиде да изпълнява поръчка. Емил я изчака да се върне отново до бара и ѝ направи предложение.

184

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Искаш ли да дойдеш с нас на автошоу този уикенд?

— Какво автошоу и кои сте вие? — закачливо попита тя.

— Годишното автошоу в даунтаун. Излагат нови модели коли, прототипи. Много е интересно. Дават ти да се качваш в колите, да се снимаш до тях...

— Кои ще ходите?

— Ами не знам точно. Ще се съберем аз, Шунката, още няколко човека. Няма да съжаляваш.

— Аз работя уикенда обаче.

— Ти работиш вечер. Ще отидем през деня.

— Може.

— Аз ще мина да те взема от вас.

— Това не е много добра идея.

— Защо? С кого живееш?

— Няма значение. Но може да се разберем да се чакаме някъде.

— Идеално. Емил седна на масата до аверите си и продължи да пие до затваряне. След това едва се закара до тях. Съблече се с хиляди мъки и се тръшна на дивана в хола. По някое време усети, че Петя го бута.

— Ела си легни като бял човек в леглото — каза тя. — Ще се изкривиш на този диван.

— Остави ме! Добре съм си тук. Петя се отказа да го закача повече и се прибра в спалнята. От много мисли не можа да мигне до сутринта. Джулия ѝ беше помогнала да осъзнае, че личният ѝ живот е под всякаква критика. Трябваше да предприеме нещо, в противен случай нещата можеха да придобият необратим характер. Трябваше да се опита да спаси семейството си.

185

До Чикаго и отзад

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Миро Бореца и Боби Гюлето предприеха наказателна акция спрямо Жоро Разлошки. Последният не успя да върне заема на Бореца в уговорения срок и след няколко предупреждения се покри. Известно време опитите да го открият удряха на камък, но се намери ‘доброжелател’ да издаде тайното свърталище на длъжника. Живееше в един апартамент на първия етаж на жилищен комплекс в предградието Дес Плейнс. Мястото бе собственост на друг човек, който беше камионджия и се прибираше рядко, но дължеше услуга на Разлошки и затова се съгласи да го приюти. Но в Чикаго бе много трудно да се скриеш — българи имаше навсякъде. Оказа се, че в комплекса живееха още две семейства българи и понеже са си любопитни, следяха всяка крачка на новия комшия, докато разбраха кой е. Клюката бързо се разнесе и достигна до ушите на Бореца, който от своя страна начерта бърз план на действие. Обади се на Райчо Хлебарката — дребен тарикат с физиката на Наим Сюлейманоглу в най-добрите му години и известен побойник. Решиха да нахлуят в апартамента и да теглят як пердах на Разлошки, като в същото време приберат каквито ценности намерят. Събраха се в уречения ден и час. Бореца и Хлебарката се въоръжиха с по една бухалка, докато Гюлето не признаваше друго оръжие освен ръцете си. Качиха се в един автомобил и потеглиха към Дес Плейнс. Беше малко след

186

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

полунощ. Паркираха на половин миля от комплекса и пеш се придвижиха до задния вход. Хлебарката безшумно отключи вратата на билдинга с кредитна карта, след което тримата със засилка разбиха вратата на апартамента и нахлуха. Разлошки беше буден и стана да види какво става, когато Гюлето му се нахвърли с юмруци и ритници. Успя да се отскубне за миг и да забие едно кроше в брадата на нападателя си, но пък тогава другите двама вече бяха размахали бухалките, повалиха го на земята и го млатиха няколко минути. Разлошки спря да мърда. Гюлето се надвеси над него и се протегна да му отскубне златните синджири и гривни. С малко повече мъка му изкара и пръстена от ръката. През това време Бореца и Хлебарката се разтърсиха из апартамента, но не успяха да намерят нищо ценно. В далечината се чуха полицейски сирени. Комшии бяха чули шума и се бяха обадили. Тримата хукнаха да бягат по обратния път. Добраха се безпрепятствено до колата и отпрашиха към апартамента на Бореца. Полицаите, които получиха сигнала, стигнаха до адреса по главния път, водещ до предния вход и затова се разминаха с нападателите. Разлошки бе настанен в болница с множество фрактури, кръвоизливи, както и сътресение на мозъка. Чак на третия ден двама следователи успяха да вземат някакви показания. Единият беше на около 50, едър с бирено шкембе и типични полицейски мустаци, а другият беше висок и атлетичен, на не повече от 35, небрежно брадясал и със среднодълга коса на ситни къдрици. По нищо не личеше, че е представител на закона. И двамата бяха облечени в черни дънки, черни ризи и черни кожени якета. Бяха получили разрешение от главния доктор да разпитат жертвата. Придърпаха по един стол и седнаха до болничното легло, извадиха едно репортерско касетофонче и един тефтер. Повъзрастният проговори първи: — Как се чувстваш?

— Добре, имайки предвид обстоятелствата — отговори тихо Разлошки.

— Аз съм главен следовател Остин, а това е моят

187

До Чикаго и отзад

колега Баранауски. Спомняш ли си нещо?

— Да.

— Колко си спомняш?

— Мисля, че всичко.

— Разкажи ни какво се случи.

— Чух шум от разбиване на врата и станах да видя какво става — започна Разлошки. — В този момент един ми се нахвърли и започна да ме налага с юмруци. Аз успях да го ударя веднъж, но други двама ме повалиха на земята и ме удряха с бухалки. След това като че ли загубих съзнание. Свестих се в линейката.

— Ясно. Познаваш ли нападателите?

— Да. Следователите се спогледаха въодушевено.

— Колко добре ги познаваш? — намеси се по-младият.

— Много добре. Взех назаем известна сума пари от единия преди време и вероятно затова ме нападнаха.

— Не си върнал заема ли?

— Не успях. Нямах възможност.

— Как се казват нападателите?

— Единият е Мирослав. Фамилията му е Юруков. Другите двама ги знам по прякори, но мога да им намеря имената.

— Адресите им имаш ли?

— Мирослав живее в апартамент на Ървинг Парк и Скот Стрийт в Шилър Парк. Единият от другите двама мисля, че живее с него.

— Така — отново взе думата по-възрастният. — Нека ти кажем какво следва оттук нататък. Независимо от това какво ще решиш ти, дали да ги съдиш или не, ние ще повдигнем обвинение срещу тях за вандализъм и насилствено нахлуване в частна собственост. Разчитаме на теб да ни бъдеш основен свидетел.

— Има още нещо, което искам да кажа — каза Разлошки внезапно.

— Какво?

— На вас ли трябва да кажа какво знам друго?

188

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Какво друго?

— Че този човек се занимава с нелегална дейност.

— Например?

— Източване на кредитни карти. Полицаите бяха като гръмнати. Погледите им бяха объркани.

— Имаш ли доказателства? — попита по-младият. — Да не би и ти да си замесен?

— Не, но знам как действат. Това си е цял ринг, който се управлява от Източна Европа. Въпросният господин така изкарва парите си, няма един работен ден в Америка и не мисля, че е плащал данъци.

— Това е много сериозно обвинение. За целта ще трябва да се обадим на ФБР. Това е в тяхната юрисдикция, тъй като е федерално престъпление. С нас ще работиш за нападението върху теб и разбиването на апартамента. Остин и Баранауски излязоха. След по-малко от час влязоха други двама, облечени в костюми и вратовръзки. Погледите им бяха студени. Бяха от ФБР. За разлика от филмите, където обикновено показват как полицията постоянно се съревновава с ФБР, в действителност двете агенции в повечето случаи работеха в добър синхрон.

— Господин Джорджи Маринов? — каза единият.

— Да.

— Федерален агент Уелман. Това до мен е федерален агент Тузик.

— Приятно ми е.

— От полицията ни уведомиха, че имаш желание да говориш с нас относно криминална дейност, за която имаш информация.

— Точно така.

— За какво става въпрос?

— Един от моите нападатели се занимава с нелегално източване на дебитни и кредитни карти.

— Защо твърдиш това? Някакви доказателства?

— Знам механизма на цялата процедура. Прави се със специална машинка и чип, който чете информацията от

189

До Чикаго и отзад

картите. Поставя се на банкомат и всеки път когато някой използва кода си да изтегли пари, чипът го чете и се прави карта дубликат. Въпросният господин е един от основните хора, които го правят. Лично съм виждал машинките в апартамента му. Ако сега отидете там, ще ги намерите.

— Не можем да отидем без разрешение от съдия. Трябва да има основателно подозрение.

— Този човек от това се издържа. Не плаща данъци дори.

— Това вече го проверихме. Наистина не е плащал данъци, нито има информация да има отворена банкова сметка на негово име. Но ние трябва да имаме повече улики, за да го арестуваме. На този етап може единствено да го поставим под наблюдение. Освен ако не знаеш повече.

— Не знам как може да се докаже. Той дава машинките на други хора да теглят, след това на него му се отчитат. Той прибира по-големия дял от кражбата.

— Знаеш ли някои от тези хора?

— Мога да посоча няколко.

— Виж сега — въздъхна федералният агент. — Ако искаш да сгащим този човек, трябва да работиш с нас. Имаш ли желание за това? Може да отнеме месеци.

— Разбира се. Ще помогна с каквото мога.

— Много добре. Сега нека ти зараснат раните и да мине процесът за побоя. Ще предявиш ли иск?

— Разбира се.

— Добре. Но нека те предупредим. Ако до един месец съберем достатъчно информация, която уличава този човек в тази дейност, може да те помолим да оттеглиш иска за побой. Разбираш ли?

— Не.

— Знам, че звучи жестоко, но за нас федералното престъпление тежи повече от побоя върху теб. Носи поголямо наказание.

— Разбирам.

— Много добре. Ако имаш нужда от нещо, ето ни визитките. Ние също ще поддържаме връзка с теб.

190

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Благодаря. Агентите напуснаха стаята и Разлошки се замисли. Дали взе правилното решение? Откачаше от злоба и жажда за мъст. Искаше да види всичките зад решетките на федерален затвор, където да ги ебат черняци с големи курове. Той нямаше от какво да се притеснява, защото беше легален и не се занимаваше със сенчести бизнеси. Щеше да кооперира на властите. Не се мина и половин час и следователите от полицията отново влязоха при него.

— Пак сме тук — каза Баранауски. — Трябва да оформим рапорта. Базирахме всичко на твоите устни показания, които записахме и тъй като предполагам, че не можеш да пишеш с тези счупени ръце, ще те помолим да прочетеш какво ние сме написали и ако има неточности, да ни коригираш. Подадоха му един лист. Разлошки го прочете и кимна.

— Подпиши се отдолу някак си — каза Остин и му постави химикал между пръстите на гипсираната ръка. Разлошки се разписа. Следователите отново си тръгнаха. Жоро Разлошки се опита да заспи, но болките бяха прекалено силни. Извика сестрата и я помоли да му пусне телевизора. Тя взе дистанционното и го натисна.

— Някакви предпочитания за канала?

— Остави ми дистанционното — каза той. — Мисля, че мога да се справя сам. Започна да сменя каналите с върха на показалеца си. Зазяпа се в някакъв филм, който беше гледал, но имаше нужда да се разсее. В същото време Остин и Баранауски се бяха отправили с цивилна кола към апартамента на Миро Бореца. По данните в полицейския компютър научиха каква кола кара и как изглежда. За тяхно съжаление обаче колата не се виждаше паркирана пред или около апартамента. Отбиха встрани на около 20 метра от мястото и зачакаха. След около два часа Миро се появи. Спря от отсрещната страна на улицата и излезе от колата. Беше сам. Влезе в апартамента. Смрачаваше

191

До Чикаго и отзад

се. Следователите решиха да не избързват да си ходят и да постоят. И наистина след около още час Бореца излезе и се качи в колата си. Подкара бавно, а полицаите го последваха. Още на първата пресечка не спря напълно на знак ‘STOP’ и това беше достатъчен повод да го отбият. Остин се приближи, Бореца смъкна стъклото наполовина.

— Документи и застраховка за проверка. Знаеш ли защо те спряхме?

— Не — каза Бореца.

— Не успяхте да спрете напълно на знак ‘STOP’.

— Не е вярно. Спрях. Остин взе документите и се върна обратно в цивилката. Това беше нормалната процедура. Нарочно се забави десетина минути, за да може Бореца да се изнерви. След това и двамата излязоха от колата и се приближиха.

— Излез от колата! — заповядаха те.

— Стига де! Не съм пил. Защо са всичките тези идиотщини?

— Излез от колата! Бореца се подчини и излезе. В този момент го обърнаха и му закопчаха белезници.

— Поставяме те под арест! — каза Остин. — Има рапорт срещу теб за побой и нелегално нахлуване в частна собственост. Имаш право да запазиш мълчание. Всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб в съда.

— Поне ме оставете да си паркирам колата — изпуфка Бореца. — После ще дойда с вас. Обещавам!

— Колата ти ще бъде вдигната.

— Стига де! Точно пред дома съм си.

— Съжалявам. Полицаите го вкараха на задната седалка на цивилката и се обадиха на камионче да дойде да му вдигне колата, след което подкараха към полицейското управление. Когато стигнаха там, го снимаха и му взеха отпечатъци. Наложиха му гаранция от хиляда долара. Бореца ги имаше в наличност и ги плати. След около час го освободиха. Излезе от полицейското и си хвана такси. Отправи се към паркинга за вдигнати коли.

192

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

По пътя звънна на Гюлето.

— Много я загазѝхме, Гюле!

— Защо? — изръмжа онзи от другата страна.

— Сигурно ме подслушват. Не мога сега да говорим. Чакай ме на ‘Мираж’-о след половин саат.

— ОК. Бореца затвори и изпсува на глас. За какво му беше да се занимава с тъпотии? И то заради едни мижави 5 хиляди долара. Сега всичките му големи планове можеха да претърпят провал заради един глупав побой. Опита се да се концентрира и да овладее паниката си. Трябваше да измисли как да излезе от тази неприятна ситуация.

193

До Чикаго и отзад

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Мина откачаше от злоба. Валя беше започнала работа в офиса на Сусамката, но това не беше всичко. Тъй като онази работеше само понеделник и вторник, наложи се да изместят нея самата да работи от сряда до неделя. Така ѝ се проваляше целият уикенд. Понеделник и вторник освен да отидеше на мол, друго не можеше да прави. От друга страна не се налагаше да се засича с Валя по време на работа, което си беше предимство. Таеше такава омраза към ‘арабската курва’, че едва ли щеше да се въздържи да не ѝ каже в очите какво мисли за нея и да стане проблем. В същото време си имаше достатъчно грижи на главата. Опитваше се да натисне Плюнката да се оженят, за да може да си оправи документите, а и беше бременна. Много ѝ се искаше да бъде майка и да се грижи за детенцето си. Той обаче все още се дърпаше, макар и да беше поомекнал. От негов колега шофьор беше разбрала, че се е интересувал откъде да купи годежен пръстен и затова с нетърпение го очакваше да се върне от път. По всичко личеше, че ще ѝ предложи. Беше петък следобед. Мина приключи работа и се прибра вкъщи. Плюнката се беше обадил, че паркира камиона и че до един час ще се прибере. Тя реши да се подготви за романтична вечеря навън. Изкъпа се и започна да си оправя прическата, когато той се появи. Тя скочи и му се хвърли на врата.

— Най-после! — каза тя, като не спираше да го целува.

194

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Многу ми липсваше!

— Що става? — по навик попита той.

— Ами управям се. Нали ще излезем тази вечер някъде?

— Пребит съм. Къде искаш да ходим?

— Не знам. Някъде на рестурант.

— Ще видим. Чакай да се изкъпя първо. Той си тегли един душ и седна по халат пред телевизора. Превключваше каналите с едната ръка, а с другата си бъркаше с клечка в ухото. Не даваше никакъв признак на ентусиазъм да излиза. Мина започна да се изнервя.

— Пламене, трябва да гуворим сериозну! — с остър тон каза тя.

— Знам.

— Затува исках да поизлезем.

— Тук не можем уи да говорим?

— Аз съм гладна.

— И аз съм гуаден. Ще си поръчаме пица.

— Не искам пица!

— Е, тогава ще седим гуадни. Мина се врътна и отиде да се гримира. След около половин час се върна и даде наново зор.

— Ти няма ли да се управяш?

— Нали ти казах, че не ми се излиза — раздразнено каза Плюнката.

— Имаме многу сериозен разгувур, Пламене!

— Говори!

— Защо се държиш така?

— Как?

— Идиотски!

— Казах ти, че съм уморен. Рънбàх 3 недеуи по пътищата, за да покривам сметките.

— ОК тугава. Аз излизам сама.

— ОК. Мина направи фасон и започна да се облича. Очакваше Плюнката да я попита къде щеше да ходи, но той

195

До Чикаго и отзад

най-спокойно продължаваше да гледа телевизия. Тя пуфтеше в отчаяните си опити да го накара да ѝ обърне внимание, но и тази тактика не проработи. Накрая излезе и тръшна входната врата след себе си. Качи се в колата и още не беше включила на скорост, когато се обади на Гюлето.

— Къде си? — попита тя.

— В ресторант ‘Сердика’.

— Искаш ли да се видим?

— Кога? Сега ли?

— Да. Свубоден ли си?

— Да — въздъхна Гюлето. — Ела тук!

— Не мога да дойда там. Всички ме пузнават.

— Да дойда у вас тогава.

— Не може и в нас. Пламен се прибра ут път преди малку.

— Къде тогава?

— Не знам. Нямаш ли никаква идея?

— Знаеш ли къде живее Миро Бореца?

— Да.

— Ела там!

— ОК. След 15 минути съм там.

— Направи го половин час.

— ОК. Гюлето прекъсна връзката. Беше седнал на бара и пиеше уиски. През два стола до него седяха двама мъже и си говореха. Единият беше Цецо Йончев — известен бивш футболист на ЦСКА и националния отбор, който десетина години вече живееше и развиваше бизнес в Чикаго. Другият човек беше от Кюстендил и също на средна възраст. Разказваха си спомени от младите години и обсъждаха тогавашната обстановка в България.

— Ама хубаво си беше при бай Тошо — намеси се Гюлето, без никой да го пита.

— Много се дразня, когато някой каже така! — сухо каза Цецо Йончев, без дори да поглежда Гюлето. — Човек трябва да е много прост, за да твърди подобно нещо. В подобна ситуация Гюлето би се нахвърлил с юмруци

196

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

върху всеки друг, но не и Цецо Йончев. Като повечето български тъпанари, той имаше респект към бивши и настоящи спортисти, особено тези, които бяха постигнали някаква известност. За него това бяха авторитетни фигури. Заядеше ли се с тях, това щеше да се отрази на и без това недобрия му имидж сред българските среди. Преди известно време така се беше получило с двама негови приятели от Дупница. По време на световното първенство по бокс в Чикаго те бяха скочили на Кубрат Пулев и компания. Изядоха по един як шамар, след което не само бяха обект на постоянни подигравки, но и никой не гледаше на тях сериозно. Смятаха ги за шматки.

— Защо, бате Цецо? — започна да се оправдава Гюлето. — Всички имаха работа, беше евтино, всяка година се ходеше на море...

— Защото държавата печаташе пари, които нямаха покритие — каза Цецо. — Има пари, а няма какво да си купиш с тях. Магазините празни. Всеки път, когато се връщах от мач в Европа, ми се ревеше.

— Сега по-добре ли е? — не искаше все пак да пада по гръб Гюлето. Цецо Йончев имаше навика да подсмърча на всеки 10 секунди, сякаш страдаше от синузит. Изглеждаше идеално за 55-те си години — леко понатежал в сравнение с активните си години, но ако не бяха торбичките под очите, спокойно можеше да мине за тридесетгодишен младеж. Отдавна беше обръснал мустака, с който дълги години беше известен на спортната общественост в България и това допълнително освежаваше вида му.

— Комунистите не само ебаха мамата на държавата — подсмръкна той. — Така ни промиха мозъците, че с поколения напред няма да можем да се оправим. Когато ми изтече контракта в Кипър в края на 80-те и тръгнахме да се прибираме в България, щерка ми беше на 3 годинки. Две седмици рева и искаше да си ходи у дома. Смяташе Кипър за дом. Едно дете вижда нещата по-добре от вас.

— Имаш право — угоднически каза Гюлето. — Не се

197

До Чикаго и отзад

бях замислял по този начин досега. Цецо Йончев го отеба и продължи да си говори със своя приятел. Гюлето се почувства в небрано лозе и извика сметката. Плати и тихомълком се изниза. Тръгна към апартамента на Бореца, за когото знаеше, че не си е вкъщи. Мина чакаше в колата си отпред и пушеше цигара. Когато видя Гюлето, излезе и се отправи към него.

— Хайде навътре! — подкани я Гюлето.

— Миру тук ли е? Не искам да ме вижда.

— Няма го.

— Как ще влезем тугава?

— Имам ключ. Влязоха и без да си казват нищо започнаха да се събличат. Това беше станало рутина за тях. Разхождаха се чисто голи из апартамента. Гюлето дръпна една линийка кока, предложи и на нея, но тя отказа. Вместо това седна на дивана, облегна се назад и се разкрачи. Той се приближи и се наведе да я лиже. Беше си пуснал катинарче и чешеше клитора ѝ грубо с гъстата си брада. Тя охкаше и от време на време шепнеше: „Искам те!” Имаше луфт между краката, по средата на който путката ѝ изпъкваше. Гюлето лигавеше клитора и бързо щъкаше с език нагоре-надолу. Когато се умори, започна да мачка и щипе срамните ѝ устни. Беше се надървил, но изчакваше нарочно. Искаше тя да му се моли да ѝ го вкара. Това го възбуждаше невероятно много. И наистина не след дълго тя застена: — Вкарай ми гу! Моля те! Искам те в мен! Целия! Той ѝ го набута и я зацепи безмилостно. Не откъсваше поглед от путката ѝ, въпреки че гледката не беше кой знае колко апетитна — срамните устни наподобяваха по-скоро издъвкана и изплюта дъвка. От коката дълго време на можа да свърши. Завъртя я в няколко пози, но спермата не идваше. Плувна в пот, усещаше пулса в ушите си, но и имаше неизтощима енергия. По едно време Мина започна да му се моли да свърши, защото не издържаше повече. Това го секна още повече и го накара да си мисли, че въобще няма да може да стигне до оргазъм. Но когато вълната изведнъж

198

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

заприижда, започна да реве с всичкия си глас: — Ооооох! Сегаааа! Сега ще свърша, курво! Даааааа!

— Свърши в мен! — скимтеше Мина. — Искам да те усетя в мен! Давай, мили!

— Да, курво! Откачам! Невероятно е! Даааа!

— Давай! Обичам да ме наричаш така!

— Курво, ще свърша! Сега, курво! Ще свърша в путката ти! Дааааа. Сега! Гюлето ебеше толкова скоростно, че Мина имаше чувството, че от бързите фрикции путката ѝ ще се подпали. Той свършваше бавно — вероятно изкарваше семенна течност в продължение на минута. Не го извади още десетина минути след това. Просто седеше вътре и дишаше учестено. Накрая тя се освободи от него. Той се отпусна на дивана.

— Онзи мухлю май няма да се ужени за мен — каза тя, докато се обличаше. — Не иска и детето.

— Сигурно подозира, че не е негово — изсмя се Гюлето.

— То че не е, не е!

— Ти защо си толкова сигурна?

— Защоту саму ти си се празнѝл в мен. А и той пу тува време беше 3 седмици на път.

— Пак ще ти кажа — заплашително каза Гюлето. — Ако се опиташ да ми го нахендриш с това дете, ще съжаляваш. Няма да го призная! А и да го призная, ще ме фанеш за кура ми Янко, ако поискаш издръжка. Аз не искам деца. Плюс това, няма да остана в Америка още много дълго.

— Аз не съм се надявала на теб и без тува.

— ОК. Аз да ти напомня само. Мина се намуси, но повече нищо не каза. Отиде до хладилника и извади някаква кутия с български портокалов сок. Развъртя пластмасовата капачка и си изсипа в гърлото.

— Аз си тръгвам, че утре съм утрану на рабута — каза тя, докато оставяше кутията със сока обратно в хладилника. — С този нов график се пубърквам.

— Добре — Гюлето не се мърдаше от дивана. Още беше чисто гол.

199

До Чикаго и отзад

Мина се прибра и завари Плюнката да си слага гел пред огледалото. Беше почти 11 вечерта.

— Къде утиваш? — ококорено попита тя.

— На кръчма да разпусна.

— Нали не ти се излизаше?

— Сега ми се изуиза.

— ОК. Къде ще ходим?

— Аз ще ходя. Ти нема да идваш с мен.

— Защо?

— Изуиза ми се сам.

— Нещу не разбирам — опита се да запази самообладание Мина. — Един месец пучти беше на път, ниту се зарадва да ме видиш, ниту искаш да гуворим. А сега излизаш и без мен. Аз съм бременна, Пламене. Трябва да решим какво ще правим. Плюнката се наведе да се обуе.

— Чуваш ли какво ти гуворя? — Мина повиши тон.

— Да — тихо отговори той.

— И нямаш мнение пу въпроса, така ли? Плюнката се изправи, облече си коженото яке и я погледна мрачно в очите. Едва промълви: — Искам да си направиш ДНК тест.

— Какво? — Мина изпадна в шок.

— Направи си ДНК тест. Искам да съм сигурен, че детето е мое.

— Как може да се съмняваш в мен? — се разрева тя. — Нямаш ли ми дуверие?

— Не ми говори за доверие сега — спокойно продължи Плюнката. — Когато си направиш ДНК тест, ще седнем да говорим сериозно. Той ѝ обърна гръб и понечи да излезе. Тя изтича и му блокира пътя.

— Къде утиваш? — не спираше да плаче. — Не ме уставяй сега.

— Махни се от пътя ми!

— Нека дойда с теб.

— Махни се от пътя ми! — изрева Плюнката.

200

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Тя встъпи встрани. Той излезе и не се прибра цяла нощ. Напразни се оказаха опитите ѝ да му се обади, тъй като телефонът му беше изключен. Тя бе съкрушена. Светът като че ли свършваше. След една седмица Мина направи аборт.

201

До Чикаго и отзад

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Сусамката изпращаше брат си на летището. Балатума се прибираше в България. Бяха му намерили българка с американски паспорт и я бяха навили срещу 25 хиляди долара да се омъжи за него в България. Разноските по нейното пътуване и престой бяха отделно. Междувременно бяха убедили Силва да се разведат — уж фиктивно, но за нея разводът си беше истински. Двамата братя бяха провели сериозен разговор и решиха, че това бе най-разумното нещо. Узаконяването на територията на САЩ бе почти невъзможно, тъй като Балатума бе влязъл с фалшив паспорт. Законът предвиждаше евентуално узаконяване само на хора, които бяха влезли с някакъв вид виза. Прескачането на границата от Мексико се смяташе за криминален акт, но не до такава степен, че човек да не може да се надява на някаква амнистия или узаконяване чрез дело по политически или етнически причини. Обаче влизането с чужд или фалшив паспорт носеше доживотна забрана за влизане в САЩ. С отиването си в България Балатума се надяваше да вземе зелена карта до няколко месеца и да може да се върне в САЩ напълно законен. Женитбата за американски гражданин на българска територия му даваше възможност да попълни документи за зелена карта. Следваше интервю в американското консулство, където, ако го одобряха, щяха да му издадат входната виза. Естествено, за целта не трябваше да се знае, че някога е бил в САЩ.

202

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Братята пиеха уиски в едно от барчетата на летището и мълчаха. Бъдещата фиктивна съпруга щеше да пътува седмица по-късно, за да се избегнат и най-минималните рискове. Сусамката гледаше в чашата си, като я поклащаше така, че бучките лед да издават звук. Това подразни Балатума.

— Стига си я клатил тази чаша! — басово изръмжа той.

— Изнервяш ме!

— И мен много неща ме изнервят, ама кой ме пита? — каза Сусамката и продължи да разклаща чашата.

— Брат, дръпнало ми се е лайното. Какво ще правя, ако не ми дадат виза?

— Шо ше прайш ли? Ше го мислим.

— На теб ти е лесно. Нямаш жена и деца.

— То и ти вече нямаш жена. Силва още не ти е простила.

— Ебал съм я у курвата! — настръхна Балатума. — Искам да я наблюдаваш, докато ме няма.

— И да я наблюдавам, ако е решила да се èбе, ше го прави, без да ми иска разрешение.

— Ако разбереш нещо такова, искам да ми се обадиш. Ще изпопретрепя цялата ѝ рода в България. Чу ли, брат? Искам да ми кажеш.

— ОК. Хайде пий по-бързо, че требва да минаваш през скенера след малко. Да не изтървеш самолето. Сусамката извади пари да плати, след което гаврътна уискито на екс. Балатума не допи своето. Отправиха се към опашката, оформила се пред скенера. Когато им дойде редът, двамата братя се прегърнаха.

— Лек път, брато! — каза Сусамката. — Ше се чуем, като кацнеш.

— Да. Балатума мина през скенера, обърна се да махне още веднъж за довиждане и се отправи по коридорите към ръкава. Сусамката се помота още малко и излезе на паркинга на 5-ти терминал. Качи се в джипа и набра Силва.

— Силво, шо прайш?

— Изпратѝ ли го?

203

До Чикаго и отзад

— Да.

— Аз тръгвам към хотела.

— Добре. Сусамката както винаги имаше резервирана стая в един хотел. Пристигна там след Силва, която вече беше чисто гола. Без да се съблича, я тръшна по корем на леглото и започна да ѝ лиже задника. Беше много възбуден. Така я целува около 15 минути, след което се чукаха зверски. Възбудата му прерастна в агресия и докато я шибаше на задна прашка, стоварваше тежко лапата си върху гъза ѝ. Ръмжеше като бесен пес. Накрая се изпразни в нея. Легнаха един до друг и мълчаха. На никого не му се говореше. Бяха емоционално изтощени. Тишината бе нарушена от звъненето на телефон. Беше Плюнката.

— Кажи, Плюнка!

— Тоше, имам новини — задъхано каза Плюнката.

— Шо има?

— Току-що изгонѝх Мина. Изхвъруих я от апартамента.

— Шо стана?

— Ти се оказà прав.

— За кое?

— Разбрах, че се е шибàуа, докато съм биу на път и се опита да ми припише бебето. Направѝуа е аборт онзи ден.

— Ха.

— Да. Изхвъруѝх ѝ багажа на бокъука. Искам да я увоуниш.

— Хаха — Сусамката откровено се развесели. — Òна днес не е на рабòта. У сряда, като дойде, с удоволствие ше я изритам.

— Мерси, Тоше.

— Нема за шо. Хич не си го слагай, Плюнка. Она си е боклук била и боклук ше си остане. Не е за теб.

— Така е. Сума ти му пари хвъруѝх по нея. Върнà ме у първи куас.

— Сега ше бачкаш за себе си и това е. Сусамката отпрати Плюнката и веднага набра офиса.

204

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Поиска да говори с Валя.

— Валче, слушай сега, мойто момиче.

— Кажи, шефе.

— Направи всичко възможно да си организираш нещата така, че да можеш да работиш 5 дена при мен.

— Защо?

— Имам нужда от теб.

— Не знам, шефе. Не мога.

— Помисли си и ми дай отговор до довечера — настоя Сусамката. — Хиляда долара на седмица плюс осигуровки. На месец ти идват 4 бона чисти.

— Преди също говорихме. Не искам да напускам ресторанта.

— Валя, не ме ядосвай! Колко правиш в онази султанска среща? Тук си на бюро, чиста работа. Хиляда и двеста ше ти давам. Помисли си.

— Ох...

— Обадѝ ми се довечера, за да ми кажеш със сигурност. Сусамката прекъсна връзката и се облече. Остави Силва да се излежава и отиде да хапне в ‘Мираж’. Гледаше през прозореца самолетите да се снижават и да се подготвят за кацане на О’Хеър Еърпорт. Това го караше да мисли за брат си. Кога ли щеше да се върне обратно? Валя приключи работа и се прибра. По пътя се обади на Джим, който имаше почивен ден. Нямаше търпение да го види и да прави любов с него. Напоследък толкова много ѝ се услаждаше сексът с него, че задръжките ѝ бяха изцяло паднали. И този път едва го изчака да се появи на прага на квартирата ѝ, за да го обсипе със страстни целувки. Мачкаше слабините му през панталона, след което му разкопча ципа и започна да духа. Остави се на вихъра и не след дълго двамата се озоваха на леглото в спалнята. Правеха любов в друго измерение. Когато той започна нежно да масажира ануса ѝ, тя разбра какво се искаше от нея. Обожаваше да се оставя на него да прави каквото си пожелае. Застана в поза, готова да го

205

До Чикаго и отзад

поеме анално. Той дълго я галеше и целуваше, вкарваше си пръста, разширяваше с език, пускаше слюнка. Тя бе тотално опиянена. Когато той започна да пресира с члена си, тя инстинктивно се сви.

— Не го свивай! — прошепна ѝ той. — Отпусни се и го поеми! Представи си, че си по голяма нужда. Не го свивай, а отпусни навън. Тя следваше инструкциите му и не след дълго усети как твърдият му член прониква бавно в нея. Не усети никаква болка. В началото тласъците бяха бавни, но постепенно се усилиха и тя имаше чувството, че ако го извади, няма да може да задържи фекалиите. За миг през главата ѝ премина мисълта за Мина и нейната ‘случка’ в камиона, но в следващия момент спря да ѝ пука. Беше ѝ толкова хубаво. Дори започна да подканя Джим: — Какво правиш с мен? Побъркваш ме! Толкова много ми харесва! Той се наслаждаваше на хубавото ѝ дупе и как ѝ влизаше. Отдадеността ѝ го влудяваше и той усети как скоро ще свърши. Експлоадира с пълна сила! Когато го извади бавно, от нея излезе желирана смес от кръв и фекалии в размер не по-голям от сопол, която цопна на чаршафа. Тя се притесни и скочи.

— Сега ще го изчистя. Той я прегърна и я целуна по врата.

— Шшшшт! — нежно ѝ каза в ухото. — Аз ще го изчистя. Това е нещо напълно нормално. Беше невероятна! Отиде до банята, взе една гъба, намокри я и ѝ сложи шампоан. След това внимателно изчисти петното. Изкъпаха се и седнаха да пият по една чаша бяло вино.

— Шефът в компанията ми предложи да работя 5 дена за хиляда и двеста на седмица — информативно каза Валя.

— И?

— Не знам. Колебая се. Не съм му дала отговор все още.

— Знаеш, че не ми харесва да работиш и два дена там.

— Джим, моля те!

206

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Кой дава на нов работник без никакъв опит такива пари? Има ли нещо между вас? Валя се изсмя.

— Нещо смешно ли казах? — попита Джим язвително.

— Не. Просто дежа ву.

— Какво дежа ву?

— Бившият ми приятел също ревнуваше без основание.

— Явно не е било без основание. Сега нали си с мен?

— Не е така.

— А как е? Горната устна на Джим потрепера. Тя знаеше, че той има агресивна страна, беше го виждала, но за първи път изпитваше агресията му върху себе си. Все още нямаше подозрения относно семейното му положение. Мислеше си, че иска да е независим и затова никога не оставаше при нея цяла нощ или не повдигаше въпрос за съвместно съжителство.

— Джим, аз имам нужда от пари — опита се да укроти топката тя. — Съвсем сама съм тук. Ще работя в ресторанта събота вечер само.

— Ако започнеш в компанията 5 дена, изхвърчаш от ресторанта! И забравяш за мен.

— Защо се ядосваш сега?

— Не ми излизай с курвенски номера! Очите му засвяткаха. Валя се опита да го погали и целуне, но той грубо я отблъсна. Тя подскочи.

— Какво ти става? — изкрещя тя.

— Не викай, кучко!

— Как ме нарече? Това е. Напусни апартамента ми!

— Успокой се! — презрително заповяда той.

— Няма да се успокоя! — изпадна в истерия тя. — На никого няма да позволя да ме нарича така. Не те ли е срам да разваляш всичко по този начин? Напусни веднага!

— Коя си ти да ми кажеш какво да правя? Българска курва!

— Напусни, лайно тъпо!

207

До Чикаго и отзад

Джим замахна и я шляпна с опакото на дланта си по лицето. Тя залитна и се хвана за бузата. Обаче на него това му се стори недостатъчно и ѝ стовари класически десен със страшна сила. Валя се строполи безпомощно на земята. Когато се посвести от удара, се разплака. Той строши чашата си с вино на пода и псувайки на арабски, си тръгна. Окото ѝ отече за отрицателно време. Извади лед от камерата, за да си наложи. Опита се да се поуспокои. Чувстваше се безкрайно унизена. Преглътна сълзите за момент, за да се обади на Сусамката. Той вдигна чак на петото позвъняване.

— Шефе, да не би да си зает? Валя е.

— Не, мойто момиче. Чакам да се обадиш. Какво реши?

— Напускам ресторанта. Можеш да разчиташ на мен.

— Идеално! — зарадва се Сусамката. — Браво, Валя! Трябва да излезем да отпразнуваме. В петък ше те черпя вечеря след работа. Става ли?

— Разбира се. Валя прекъсна връзката и избухна в нова вълна от плач. Сусамката пробва да се обади на Мина, обаче тя не си вдигаше телефона, затова ѝ остави съобщение: „Мина, Тошо се обажда! Искам да ти кажа да не идваш у сряда на бачкане. Реших да не разчитам повече на теб. Върви утре по некое време да си разчистиш бюрото и не се застоявай много, за да не те изритам с полиция. Лека нощ.”

208

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Делото на Миро Бореца мина по-лесно от очакваното. Адвокатът му се хвана за липсата на свидетели, които да могат да посочат Бореца и аверите му на мястото на инцидента. Дори бяха съставили изкуствено алиби — Плюнката се съгласи да свидетелства, че тримата са били в апартамента му и са играли карти. Изтъкнаха като мотив за обвинението и факта, че ищецът дължеше пари на единия от обвиняемите. Съдията гледаше с недоверие, но липсата на доказателства го принуди да издаде оправдателна присъда. Тримата успешно успяха да прикрият радостта си в съда, но когато излязоха извън сградата, започнаха да подскачат като малки деца. Решиха да полеят случая и се отправиха към апартамента на Бореца. Междувременно Жоро Разлошки псуваше като каруцар и пушеше цигара в колата си на паркинга пред съда, когато двамата федерални агенти го приближиха.

— Какво стана, Джорджи? — попита Тузик.

— Пуснаха ги.

— Не се притеснявай! — потупа го Уелман по рамото.

— Под наблюдение са. Сега си мислят, че са се отървали и ще направят грешка. Ще ги спипаме!

— Надявам се, че е така.

— Върви си вкъщи, а ние ще ти се обадим, ако ни потрябваш. Жоро така и направи. Той все още ходеше на терапия, за да си лекува контузиите, а съдията ги пусна. Това го

209

До Чикаго и отзад

изнерви до полуда. Затвори се вкъщи и започна да се налива с алкохол. Бореца възложи на Гюлето и Хлебарката да се обадят на колкото се може повече познати и да ги поканят на купон. Естествено им поръча да наблегнат на познатите от женски род. Щяха да си направят своеобразна оргия с много пиене и дрога. Гостите започнаха да се изсипват след 8 вечерта. Дотогава тримата герои вече бяха дръпнали по няколко линии кока и унищожили 3 бутилки уиски. Всякакви малки и не толкова малки курвенца обикаляха из апартамента, танцуваха, просеха по някоя линия и обръщаха шотове с алкохол. Към полунощ повечето бяха замаяни и готови за извращения. Точно тогава се появи и Емил с Йоана. Беше ги поканил Хлебарката, без да знае за проявата на Гюлето в ресторант ‘Авеню’, когато последният нокаутира Георги. Йоана се чукаше уж тайно с Емил, но доста хора знаеха. Иначе все още живееше с Георги, на когото обясняваше, че Емил ѝ е ‘само приятел’. Двамата си намериха място да седнат на единия от диваните и периодично се мляскаха като тийнейджъри. От уредбите звучеше силна чалга, а някои от гостенките бъркаха кючека с откровен стриптиз. На Йоана не ѝ отне дълго да се присъедини към танците, като от време на време се връщаше при Емил за целувка. Той не пропускаше всеки път да я обара по циците или задника. Към 1:30 след полунощ Деси, дъщерята на Петя и Емил, се появи заедно с един неин познат, който се познаваше бегло с Гюлето. Точно в този момент баща ѝ трескаво мачкаше циците на любовницата си, а тя беше седнала в скута му с лице към него и се правеше на възбудена. Той не виждаше щерка си, която се приближи и почука Йоана по рамото. Емил се опули.

— Деси, какво правиш тук? — объркано попита той.

— А ти какво правиш? А?

— Коя е тази? — попита Йоана.

— Сега ще разбереш — каза Деси и я дръпна за косата.

— Деси, спри! — извика Емил.

210

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Деси свали Йоана на земята и започна да я рита злобно. Наведе се и я оскуба отново, след което засили главата ѝ в пода. Бореца притича и дръпна Деси.

— Ще те убия, курво мръсна! — крещеше тя. Баща ѝ само гледаше и не знаеше какво да предприеме.

— Деси, моля те! — глухо промълви той.

— Какво ме молиш, боклук такъв? Не те ли е срам? Идиот! Пияница! Кретен!

— Не така, Деси! — каза Бореца и я държеше здраво, докато повечето от гостите само гледаха и недоумяваха какво точно става.

— Ще ги убия и двамата! Тук ли идват да се ебат? Не те ли е срам? Познаваш майка ми, а ѝ правиш сечено. Бореца знаеше, че Емил е съпруг на Петя, но не го познаваше лично. Само го беше виждал. Той отведе Деси в спалнята си и заключи вратата отвътре. Тя седна на леглото и се разплака.

— Деси, не се ядосвай така!

— Как да не се ядосвам? — през сълзи изкрещя тя. — Как може да организираш такива оргии?

— Деси, я не съм чикагскио поп. Праим си кефо. Не съм докарвàл татко ти, он сам се е появил.

— Ще ги убия и двамата! Майка ми не заслужава това.

— Знам, че не заслужава. Она е дòбра жèна.

— Откога са тук?

— Час, час и половина — погледна часовника си Бореца. — Сакаш ли да те отведем дòма? С кола ли си?

— Не, един приятел ме докара.

— Че те отведа дòма. Хайде.

— ОК. Бореца отключи вратата и понечи да излезе, но се сблъска с Емил.

— Деси, нека ти обясня — пелтечеше изневерникът.

— Що че ѝ обесневаш, бе? — сопна му се Бореца. — Сакаш ли да те паркирам сега?

— Ти не се меси! — подскочи Емил.

211

До Чикаго и отзад

— Я че се месим, оти си ми дошъл у апартаменто, без да съм те канѝл. Оди си обратно там на дивано и си трай. Бореца поведе Деси за ръка, която мина покрай баща си като експресен влак. Двамата преминаха през целия апартамент и излязоха през задния вход, след което заобиколиха билдинга, тъй като колата на Бореца бе паркирана отпред. Качиха се и потеглиха на изток. Деси трепереше.

— Сичко че е наред, Деси — опитваше се Бореца да я успокои. — Че кажеш ли на Петя?

— Не знам.

— Она че те пита що е станàло. Целата трепериш.

— Ще измисля нещо. Още не мога да го проумея. На колко години е тая?

— Нè знам. 23-24 може би.

— Ужас! — изсъска Деси.

— Она е сервитьорка у ‘Авеню’. Парцал некъв.

— Трябваше да ме оставиш да я пребия.

— Не се коси. Че има да я бият.

— Исках аз.

— Сакаш ли да идем да хапнем некъде? — предложи Бореца. — Гладна ли си?

— Че какво работи по това време?

— Има един ‘Денис’ недалеч. До него има и хубав бар, дека бачка до 4 саата, ама теб нема да те пуснат. Немаш двайсет и една.

— Аз имам фалшива лична карта.

— Може да пробваме тогава. Двамата отидоха до ‘Денис’ и хапнаха по един сандвич. После решиха да влязат в бара за по едно. Деси се поотпусна и се разприказва.

— Ти с какво се занимаваш? — попита го тя.

— Много неща.

— Например?

— Оти питаш?

— Интересно ми е.

— Играем на борсата.

212

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Хм.

— Купувам и препродавам.

— И как върви?

— Много добре. А ти учиш ли?

— Да. Вземам общообразователни в ‘Райт Колидж’. След това искам да се прехвърля в ‘Ю Ай Си’. Криминология.

— Интересно. Полицайка ли ще ставаш.

— Следователка. Влече ме.

— Май гледаш много филми.

— Кефи ме много. Убийства, отпечатъци, аутопсии... Малко вампир си падам. Обичам да гледам кървища.

— Ти ме изненадваш — подсмихна се Бореца. — Майка ти що мисли по въпроса?

— Мисли, че съм откачила, ама предпочита да ходя на училище, така че не ми се меси.

— Много добре. А гадже имаш ли си?

— В момента не. Ходих с едно момче, поляк, около една година, но разбрах, че ми изневерява и бяхме дотам. От няколко месеца съм без приятел.

— И не правиш секс?

— Хаха — развесели се Деси. — Имах малка авантюра с един пич около седмица. Запознахме се на купон и се харесахме. Обаче след това разбрахме, че сме много различни и няма смисъл. Не казвай на майка ми, моля те! Тя е много консервативна, ако не си забелязал.

— Консервативна, а?

— Аха.

— Майка ти е много умна и амбициозна. Много я уважавам! Блъска се и мисли за семейството.

— За разлика от баща ми — наново се намуси Деси.

— Не го съди толкова. Ние сме мъже. Случва се понекога.

— Тъкмо се бях успокоила. Хайде да не говорим за това, че ме хващат нервите.

— ОК.

— Ти нямаш ли си гадже? — прехвърли топката тя.

— Не.

213

До Чикаго и отзад

— Защо?

— Оти не ми требе никоя.

— Сам ли ще си стоиш?

— Я нè съм сам.

— Сменяш ги, така ли?

— Може и така да се каже.

— Не искаш ли да се ожениш? Деца?

— По-нататък. Сега не му е времето.

— Ти си знаеш. А в България ходиш ли си?

— Немам документи.

— Нищо ли не правиш по въпроса?

— Че го мислим. Има време. Не бръзам.

— Не те ли е страх?

— Я внимавам.

— Защо не си намериш някоя да се ожениш за документи? Много хора го правят.

— Немам нерви сега. По-нататък.

— Май не ти се говори много с мен.

— Напротив. Сега нали си думаме?

— Да, ама ми отговаряш с по една дума.

— Я нè съм професор. Не мога да говорим с много думи. Ти одиш ли си на България?

— Бях миналото лято.

— Аресà ли ти?

— Много ми хареса. Голям купон. Но иначе там няма какво да се прави. Бързо омръзва. Тук са ми повечето приятели, даскало, има почва за реализация. Там само пиене и купон.

— Ти мислиш като голям човек.

— Това лошо ли е?

— Не. Напротив. Повечето момичета на твойта възраст ги интересува само как да си прават кефо.

— Аз също си правя кефа.

— Как?

— Излизам, правим глупости с приятелки.

— Дека одите?

— Предимно по купони. Рядко по клубове. Повечето

214

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

нямат години.

— И що прайте по тез купони?

— Пиене, танци, секс! — Деси избухна в смях.

— А на мен ми пилиш, задето правим оргии.

— Ние не правим оргии. Има други начини да си прекара човек добре.

— Нали казà ‘секс’?

— Пошегувах се.

— Шмъркаш ли? — Бореца повдигна вежди.

— Неееее. Ти да не би да го правиш?

— Аха.

— Ние само пушим понякога. Не казвай на майка, моля те!

— Споко. Двамата избухнаха в смях. Пиха по две и станаха да си ходят. Бореца щеше да я прибере до тях. Излязоха на магистралата и влязоха в средна лента. Движеха се с около 60 мили в час, бяха си пуснали музика и не говореха. Той нямаше настроение да кара бързо. Другите коли ги задминаваха отляво, а пред тях се движеше един голям камион и блокираше видимостта напред. Бореца обаче го мързеше да изпреварва. В един момент обаче камионът даде мигач и рязко започна да се изнася вляво.

— Скивай каков кретен! — успя да каже Бореца. — Нема право да кара у лева лента. Докато изричаше това, видя мигащи светлини непосредствено пред себе си. Две леки коли явно се бяха ударили леко и бяха спрели в средната лента. Бяха пуснали аварийните светлини, но от камиона Бореца нямаше как да ги види по-рано. Приближаваше се със страшна бързина. Инстинктивно сви наляво след камиона, въпреки че вдясно нямаше никой и спокойно можеше да ги заобиколи оттам. Навлизайки в лявата лента, не видя, че зад него връхлиташе друга кола. Чу само спирачки и удар. Другата кола ги удари под ъгъл, тъй като Бореца все още се опитваше да навлезе в платното и се явяше диагонално на пътя. От удара колата се поднесе и полетя във въздуха. Заби се с тавана напред в

215

До Чикаго и отзад

бетонната стена отстрани и падна на колелетата си обратно на пътя. Всичко замря. Бореца виждаше волана над себе си — толкова ниско беше се свлякъл. Не можеше да се надигне, защото таванът беше хлътнал много надолу. Потърси Деси с поглед, но ламарините му блокираха видимостта. Виждаше само част от бедрото ѝ.

— Деси? Не получи отговор. Опита се да се поосвободи, но отвсякъде бе блокиран от ламарини.

— Десииии! — изкрещя той. Чу сирени в далечината. Приближаваха се бързо. След това чуваше мъже да говорят на висок тон. Седеше сгънат безпомощно и не можеше да мръдне. Започна да усеща болки по главата и цялото тяло. После изпадна в безсъзнание. Колата бе сплескана до неузнаваемост. На пожарникарите и полицаите им отне цял час, преди да успеят да извадят Бореца и Деси. Наложи се да режат ламарини. Той беше целият в кръв, но дишаше. Сложиха го на носилка, поставиха му кислороден апарат и го качиха в линейката. На Деси главата бе жестоко смазана и обезобразена. Беше загинала на място.

216

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Валя преминаваше през много тежък период. Работеше през седмицата в офиса на Сусамката, а събота вечер сервираше във ‘Фатима’. Джим ѝ се умилкваше, извиняваше ѝ се постоянно, опитваше се отново да я подмами, като ѝ купуваше букети цветя, а тя инцидентно поддаваше и преспиваше с него. Караше я да се чувства много добре в леглото, но обидата и унижението ѝ причиняваха огромна душевна болка, затова го държеше като цяло настрана. Беше разбрала за семейното му положение и това допълнително я изпълваше със злоба. Той се обаждаше пиян понякога късно през нощта и тя му казваше да се отбие. Правеха секс, след което го изпращаше и спираше да му отговаря на телефонните обаждания с дни, докато не се видеха отново събота вечер в ресторанта. Междувременно преспа с още двама. Единият беше редовен клиент на ‘Фатима’, когото мислеше първоначално за гей. Той я беше добавил за приятел във фейсбук и двамата прекарваха часове в чат. Накрая излязоха и се изчукаха. Валя се мразеше на сутринта. С дни ѝ миришеше на този мъж и не че миришеше лошо — просто опиянението, което ѝ носеше Джим, беше толкова обсебващо, че дори от мисълта за близост с друг мъж ѝ се повдигаше. Затова и не се реши да си легне повторно с този човек. Джим не подозираше, че въпросният клиент е преспал с нея, но се съмняваше за наличието на друг мъж и ревността го разкъсваше. Вторият, с когото Валя прави секс, бе един брокер от полски произход.

217

До Чикаго и отзад

Редовно вземаше товари за камионите от него и от стриктно професионални разговорите им постепенно преминаха на поинтимна вълна. Като съвсем естествена дойде и поканата му за романтична вечеря, след която Валя веднага му пусна. Пак не ѝ хареса особено, но продължи да се вижда с него. Приемаше го като машина за задоволяване, не влагаше чувства и не ѝ пукаше да експериментира всякакви нови за нея неща. По интернет се ровеше в материали с налудничави кама сутра пози и начини за усилване на сексуалната наслада. Купуваше си флакончета с лекарства за прочистване, за да може да практикува анален секс с часове. Изпитваше нужда да бъде яко шибана отзад, особено след няколко чаши алкохол, и то колкото се може по-бързо и дълбоко. Пробва и да гълта спермата му. В началото не ѝ допадна изобщо, но след всеки следващ акт свикваше все повече и дойде момент, в който се улавяше по време на работа да мечтае за топла семенна течност в устата си. Затваряше очи и си представяше как членът пулсира и се изпразва на тласъци, изпълвайки цялата ѝ устна кухина, след което тя поемаше съдържанието на малки глътки. Но много скоро и тази авантюра приключи и тя се хващаше, че постоянно мислеше за Джим. Какво толкова ѝ беше направил, за да не може да го изхвърли от живота си окончателно? Реши да напусне ресторанта, като по този начин елиминира всякакъв допир до него, но и след това пак се изкушаваше и го приемаше от време на време за секс. Сусамката също ѝ се слагаше. Тя флиртуваше, но нямаше никакво намерение да си ляга с него. Той обаче се надяваше и редовно я изкарваше на обяд и вечеря. На всичкото отгоре и тайната му връзка със Силва беше пред приключване, тъй като онази започна да се чука със 70годишен грък и отказваше да се омъжи за американеца, когото Стенли ѝ беше намерил, за да ѝ оправи документите. Надяваше се да сключи брак с новия си тъпкач, който беше вдовец. Мина пък превъзмогна омразата си към Валя и започна да я търси. Първоначално си мислеше, че са я изгонили от офиса заради нея, но впоследствие осъзна

218

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

истинската причина и се чудеше как отново да се присламчи към старата си приятелка. Живееше в една порутена квартира с една македонка, където през вечер се вихреха оргии с разни тъмни субекти. Болшинството бяха босненци, албанци и араби, които идваха да се напият, надрусат и поебат. Мина не се спираше дори по време на цикъл. Веднъж покани и Валя, но тя издържа само около час и в момента, в който един мароканец започна да я обарва, си грабна чантичката и се изпари. На следващия ден Мина ѝ се обади към 4 следобед и я покани на кафе. Срещнаха се в ‘Мираж’.

— Снощи многу рану си тръгнà — опита се да наруши неловкото мълчание Мина.

— Бях уморена.

— Трябваше да устанеш. Гулям купон се завихри.

— Не ми е до купони напоследък. Пък и този тип купони не са ми по вкуса.

— Как я караш иначе?

— Оцелявам — въздъхна Валя. — Точно като преди.

— Харесва ли ти в офиса?

— ОК е. Не мога да се оплача. Ти знаеш по-добре от мен. Работата е специфична, но не изисква много усилия.

— Не знам как да гу кажа — почеса се нервно Мина, — ама имам нужда ут помущ.

— Защо?

— Едва кретам. Немам рабута. Бачкàх две седмици в едно бусанску кафе, ама не се разбирах с клиентите. След тува работѝх два уикенда в онзи сръбския рестурант на Монтроуз и Пуласки.

— ‘Боем’?

— Да. Ама и уттам не ми се убаждат повече. Явну немат нужда от сервитьорки. Закъсàла съм гу яку, не мога наема дури да си платя.

— Лошо — без капка емоция каза Валя.

— Не можеш ли да разпиташ някъде? Дали не търсят сервитьорки?

— Аз вече не работя в тази сфера. Напуснах арабския ресторант.

219

До Чикаго и отзад

— Така ли? А с онзи там какво станà? Нали имаше май вземане-даване?

— Финито.

— Защо?

— Оказа се женен с деца.

— Сериозну? — опули се Мина.

— Аха. Приключих там.

— Сега с куго си тугава?

— С никого. Не ми трябва никой.

— С Ивайлу чуваш ли се?

— Не. Той не иска и да чуе за мен.

— Дубро мумче беше.

— Преди не мислеше така май, а? — Валя изстреля кръвнишки поглед. — Постоянно ме навиваше да го оставя, доколкото мога да си спомня.

— Просту мислех, че не те заслужава — оправда се Мина. — Иначе немам нищу прутив негу.

— Както и да е... Върви питай за работа във ‘Фатима’. Може и да те вземат. Но не ме карай да ходя аз да говоря с онзи моя. Моля те!

— Е, аз не гу пузнавам. Как да утида да гуворя?

— Кажи, че ме познаваш, но не ме карай да ходатайствам аз. Опитвам се да съм далече от това място и особено от хората, които работят там.

— Разбирам. А в унува другуту можеш ли да утидеш да гувориш?

— Кое?

— Дету бачкаше преди. Бусанскуту кафе.

— При Кемал ли?

— Да.

— Не знам. Той ми беше малко обиден, като напуснах, но мисля, че му е минало. Ще говоря.

— Многу ще съм ти благударна. Куга ще можеш да утидеш да гувориш?

— Мога веднага да отида.

— Наистина ли?

— Разбира се. Стига Кемал да е там.

220

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Ох... Многу съм се утчаяла.

— Ще се оправиш някак си. Валя бръкна в чантата си и извади портмонето си. Потърси някакви дребни, но най-дребната банкнота беше от 20 долара. Хвърли една пред Мина.

— Ето ти за цялата сметка. Аз черпя.

— Ама не — Мина се направи, че се дърпа. — Не е правилну така. Аз те извикàх. Би трябвалу аз да пучерпя, а и ти ми вършиш услуга.

— Не се притеснявай — махна с ръка Валя. — Ще почерпиш, като започнеш работа.

— Разбира се. Благударя ти многу! Валя излезе от ‘Мираж’ и се отправи към кафето на Кемал. Как ли щеше да реагира, като я види? Малко се притесняваше, защото той беше луд и ако не беше на кеф, можеше буквално да я изхвърли с ритници. Това обаче не се случи. Както обикновено, Кемал седеше на бара и засия в момента, в който я зърна.

— На какво дължа тази чест? — каза той и стана да я целуне. — Много се радвам да те видя!

— Реших да се отбия да видя как си — излъга Валя. — Не мога да забравя кой ми даде старт в Америка.

— Сядай тук! Бързаш ли?

— Не много.

— Сега ще се напием — ухили се той и подвикна на момичето зад бара: — Агата, върви долу в склада и ми донеси една бутилка чилийско шардоне. Нали знаеш къде е?

— Знам — каза момичето и се отправи веднага към мазето.

— Добро момиче — посочи с глава към нея Кемал. — Полякиня.

— Как върви бизнеса? — следваше протокола Валя.

— По-зле става, но оцелявам. Много ни липсваш тука. Клиентите не спират да питат за теб. Ти как си? Къде работиш?

— В една транспортна компания. Офис работа.

— Много добре. Как ти плащат?

— Не мога да се оплача.

221

До Чикаго и отзад

— Не звучиш много ентусиазирана.

— Напротив! Плащат ми повече от добре.

— Защото ако имаш проблеми, трябва да знаеш, че винаги можеш да почнеш пак тук.

— Благодаря ти! Оценявам го! Валя реши да изчака, преди да изплюе камъчето. Не искаше да проличи, че е дошла с цел. Затова се увлече в разговор на общи теми. Неусетно изпиха бутилката, след това още една и отвориха трета. Минаха на лични неща.

— Има ли жени около теб? — попита Валя.

— Не. Нищо не се завърта около мен. При теб как е?

— Скъсах с онова мое гадже още тогава.

— Аз бях разбрал.

— След това ходих с един, но не се получи. Сега съм свободна.

— Ще си намериш. Ти си прекрасно момиче!

— Благодаря! — Валя свенливо наведе глава.

— И преди съм ти казвал, че заслужаваш много добър мъж.

— Къде е този мъж обаче?

— Ще се появи. Валя реши, че е време да говори на целта, но по позаобиколен начин.

— Тук някоя от сервитьорките не си ли успял да забиеш? — попита тя.

— Не.

— Колко момичета работят тук сега?

— Три. Тази и още две.

— И какво? Не ги ли харесваш?

— Какво искаш да ти кажа? Една и съща простотия с всяка.

— Не ти харесва как работят ли или като хора?

— И двете.

— Не си вършат работата ли?

— Клиентите не ги харесват. Знаеш, че теб те обожаваха и всяка след теб им се струва лоша.

— Смени ги тогава.

222

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Кой мислиш, че ще дойде? Същите като тях.

— Не се знае.

— Да не би да искаш да работиш пак и да се опитваш да ми кажеш? — шеговито каза Кемал.

— Хаха. Не. Валя определено знаеше, че Кемал изобщо не е прост и затова подхождаше толкова внимателно. Трябваше да намери най-подходящия момент да му подхвърли за Мина.

— Аз не бях много добра работничка — каза тя. — Не си ли спомняш колко трудно свикнах в началото?

— Клиентите те харесваха. В този бизнес най-важното е да се харесваш на клиентите.

— Кой пък ме е харесвал чак толкова?

— Всички без изключение. Искаха да спят с теб.

— Хаха. Значи са ме харесвали, защото са се надявали.

— Не е точно така.

— Тогава да се върна да работя пак. Какво ще кажеш?

— Майтап ли си правиш с мен? Защото ако говориш сериозно, веднага те вземам обратно.

— Хаха. Ти нямаш нужда от сервитьорки. Искаш да кажеш, че ще изгониш някоя заради мен ли?

— Веднага и то без да ми мигне окото. И без това едната съм я нарочил. Валя точно това чакаше.

— Имаш ли наистина проблем с персонала? — попита тя.

— Казах ти. Имам с едната малко проблеми.

— Защо не я смениш тогава. Ако имаш нужда, мога да ти препоръчам някого.

— Кого? — остро я погледна Кемал.

— Имам една позната, която си търси работа.

— Как изглежда?

— Хаха. Защо първо ме питаш как изглежда, а не как работи например?

— Защото клиентите това ги интересува.

— Добре изглежда. Ти може да си я виждал. Идвала е няколко пъти, когато аз работех.

223

До Чикаго и отзад

— Коя е тази?

— Една изрусена, висока, слаба. Мина се казва.

— Да не ми говориш за онази, дето работеше за Хуско в другото босненско кафе?

— Не съм сигурна — сконфузи се Валя. — Кога е работила там?

— Хуско я изгони на втората седмица. Мисля, че за нея ми говориш. Малко кучка си пада. За една седмица работа знам, че се е изчукала с поне двама.

— Не ѝ държа отчет.

— Точно тя е. Мина се казваше наистина.

— Не ти ли харесва?

— В никакъв случай! Тази не я искам тук. Искаш да ми се смее Хуско ли, че наемам работничките, които той е изгонил? Няма да стане! Изпрати ми друга!

— Не се сещам за друга. Кемал смени темата на разговор. Валя се отказа да го навива повече и чакаше само удобен момент, за да стане да си ходи. Той обаче се наслаждаваше на нейното присъствие и все повече скъсяваше разстоянието между нейното и неговото лице. Говореше ѝ нежно и с намеци, по едно време дори ѝ хвана ръката. Тя не се дърпаше. Не се дръпна и когато той внимателно я целуна по устата, дори остана в положение, с което го приканваше да си открадне още. Той отново потърси устните ѝ, а тя отговори на целувката му. Продължиха да говорят още известно време, но Кемал определено вече нямаше търпение.

— Хайде да се качим горе в апартамента — предложи той.

— Само да мина през тоалетната първо — отговори Валя. Тя отиде до дамската тоалетна, изпишка се, провери се как изглежда отдолу, след което извади една интимна кърпичка от чантата си и се избърса старателно. Припомни си случката, когато Кемал изчука нейната колежка в мазето и изпита огромно желание и нея самата да я шиба зверски в гъза. За съжаление обаче не беше пила от лекарството за

224

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

прочистване. Трябваше да се откаже от моментния си порив. Когато излезе от тоалетната, Кемал беше застанал до входната врата и я чакаше.

— Готова ли си? — попита я той.

— Да.

— Хайде тогава. Качиха се в апартамента му над заведението и набързо се отърваха от всички дрехи. Той дълго стимулираше клитора ѝ с език, като не спираше да я гали с ръце по бедрата и корема. След това проникна в нея бавно и с плавни движения се наслаждаваше на всеки момент. Тя обаче изпитваше нужда от бързо ебане и започна да го придърпва откъм задника.

— Хайде! Чукай ме! Той се вцепени за момент. От първия ден, в който я видя, искаше да спи с нея и представата му за интимност с нея изцяло се различаваше от реално случващото се в този момент. Беше изпълнен с такава нежност, че никога не можеше да си представи, че тя може да се чука като порноактриса. Това го разочарова, но не го отказа да довърши започнатото. Водеше се по нейните подканвания и едва ли не чукаше по задължение.

— По-бързо! — подвикваше тя. — Чукай ме грубо! Когато тя застана на задна прашка, той отново започна да прониква внимателно и нежно, но тя енергично раздвижи задника си и му каза задъхано: — Чукай ме като звяр! Кемал това и направи. Мърдаше се в кръстта с невероятна бързина и силно се отблъскваше от нея. Тя крещеше в екстаз! Продължиха в тази поза доста дълго, защото той се опитваше да свърши и да сложи край на тази пародия на секс, но не му идваше. Така и не успя да свърши. Просто в един момент го извади и се тръшна по гръб на леглото. Тя легна до него и мълчеше. Заспаха. На сутринта тя стана рано да си вземе душ. Трябваше да мине през нейната квартира след това, за да се преоблече за работа. Кемал също се размърда. Стана и отиде да си

225

До Чикаго и отзад

направи кафе. Валя се приближи зад него и го целуна по врата. Той не мръдна.

— Как се чувстваш? — попита го тя.

— Чудесно! Валя се мразеше отново. Какво ставаше с нея? Вървеше против всичките принципи, които с години отстояваше толкова упорито. Не можеше да вини само Америка и Джим за всичко, което се случваше, но и не искаше да приеме мисълта, че е курва. Не ѝ беше останала капка достойнство, а не искаше да е така.

— Закъснявам за работа, Кемал — каза тя. — Тръгвам.

— ОК. Лека работа.

— Да ти търся ли наистина сервитьорка?

— Не. Аз ще се оправя.

— Твърдо ли си решил, че не искаш Мина? Кемал чатна. Замълча за момент. Нима Валя се беше изчукала с него, само защото искаше да помогне на някаква си курва да си намери работа? Това съмнение го накара да изпита зверска омраза към бившата си работничка. Курвите обикновено се чукаха, за да извлекат лична полза, или пък можеха да направят саможертва заради децата си, или в краен случай съпрузите си. Но заради друга курва? Изглеждаше му невероятно. Въздъхна тежко и без да поглежда към Валя, каза: — Кажи ѝ да ми се обади.

226

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Петя бе съкрушена. Всичко бе като един лош сън, от който не можеше да се събуди. Случи се толкова бързо — от ужасното телефонно обаждане посред нощ, през разтърсващото разпознаване в моргата, до погребението в мрачния и дъждовен пролетен ден. Всички гласове преминаваха покрай нея, преплитаха се и създаваха какафония. Единствено гласът на Емил изпъкваше — дрезгав, плачевен, гневен! Петя го чуваше как иска да убива всички, как псува целия свят и как не му се живее повече. Приятелки се опитваха да я утешават, а тя не искаше никого наоколо. Само Джулия я успокояваше, въпреки че не говореше. Самото ѝ присъствие създаваше обстановка на покой. Затова и не спа вкъщи една седмица. Затвори се в салона и будуваше по цели нощи, през деня не ѝ се работеше, беше разсеяна. Емил се появи на третия ден и се изправи пред нея, но тя гледаше през него. Той успя само да каже: — Искам развод! Петя се разсмя истерично. Кошмарът нямаше край, а тя нямаше вече сили да се тръшка и да тъгува. Нищо нямаше значение. Не ѝ пукаше. Емил я гледаше с отвращение, след което се обърна и си тръгна.

— Какво ти каза? — заинтригува се Джулия.

— Нищо — едва промълви Петя. — Иска развод.

— Господи! Сериозно ли говориш? На третия ден след погребението?

— Не ми пука.

227

До Чикаго и отзад

Петя се оглеждаше неориентирано и се чешеше по главата.

— Джулия, имам молба.

— Какво?

— Върви да ми купиш нещо да се напия. По твой избор. Вино, водка... Няма значение. Джулия излезе и се върна след около 15 минути с 3 двулитрови бутилки бяло вино. Заключиха салона, макар да беше само 3 следобед и седнаха да се наливат.

— Аз напускам — наруши по едно време мълчанието Петя.

— Как така напускаш? — недоумяваше Джулия.

— Прибирам се в България.

— Защо?

— Няма да издържа тук.

— Недей! Сега си много тъжна и не мислиш трезво. Преживяваш огромен стрес.

— Не! — категорично заяви Петя. — Махам се!

— Какво ще правиш с бизнеса?

— Ще го продам. Искам да ти го предложа.

— Аз не мога да си го позволя. Нямам нищо спестено.

— Изтегли кредит.

— Не мога. Имам лош кредит от много отдавна. Моля те, не прави прибързани неща!

— Твърдо съм решила. Просто искам да ти оставя всичко на теб, защото заслужаваш. Ще ти направя огромна отстъпка. Намери начин.

— Не знам — объркано каза Джулия. — Поставяш ме в много неудобна ситуация. Предлагам ти да отидеш някъде на ваканция, а аз ще движа нещата в твое отсъствие. Когато се посъвземеш, ще се върнеш.

— Джулия, не ме карай да продам бизнеса на някой друг. Намери начин! Непоколебимостта на Петя тотално обърка Джулия. Не знаеше как да я разубеди. В същото време се страхуваше за работата си. Не можеше да си позволи да бъде безработна, защото това буквално би я оставило на улицата. Изчака два

228

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

дена и отново се опита да я разколебае, но Петя бе непреклонна. Тогава се обади на своя чичо в Айова и му обясни за какво става въпрос. Поиска му заем. Той обеща да ѝ услужи, без да прави много уговорки, но искаше да дойде на място, за да види лично салона. Междувременно Петя бе пуснала къщата си за продажба и въпреки че имаше криза в търговията с недвижимо имущество, купувач се намери за една седмица. Доброто местоположение изигра много важна роля. Джулия купи бизнеса за 25 хиляди долара. Прехвърлиха всички лицензи и сметки на нейно име. Петя пък успя да продаде къщата безпроблемно, от което ѝ дойдоха нови 60 хиляди долара. От тях написа чек за 30 хиляди, който даде на Емил. За две седмици успяха да се разведат. Той се изнесе с Йоана на квартира и започна усилено да си търси работа, защото знаеше, че с млада любовница парите много бързо се изпаряват. Сложи капаро за камион, взе професионална книжка и започна работа за Живко Шунката. Петя остави още 10 хиляди долара в сметка на името на сина си, който пък си беше хванал приятелка и беше излязъл с нея на квартира. Продаде и колата си, а когато към всичко това добави спестяванията си, събра около 100 хиляди долара. Купи си самолетен билет и зачака датата, на която щеше да се прибере в България. Беше си наела един мотел, където стовари всичкия си багаж. Не искаше да контактува с никого. Просто искаше да се махне колкото се може по-скоро. Преди това обаче искаше да свърши още нещо, а именно да се срещне с Миро Бореца. Той лежеше в болницата целият потрошен, но жив. Многобройните операции и последвалите терапии струваха много пари. Първоначално му предложиха да кандидатства за спонсорство чрез някакви фондации, но бумащината и разиграването го раздразни, затова се бъркаше в собствения си джоб за всичко. Здравна застраховка нямаше, а тази на колата му пое само една малка част. Започна да използва крадените пари, които беше спестил. Виждаше го като лоша карма и се надяваше по този начин частично да изкупи вината

229

До Чикаго и отзад

си за всички глупости, които беше правил. Дългите и болезнени нощи в болничното легло го караха да се замисля за смисъла на живота. Знаеше, че е поел по лош път и че е време да се осъзнае. Много беше жалко, че съдбата го удари така жестоко, за да се опомни. Вината за катастрофата бе негова според властите, тъй като намериха в кръвта му много висока концентрация на алкохол. Да не говорим за всичката дрога, която бе отразена в токсикологичния рапорт. Фактът, че от гледна точка на Закона за движение по пътищата вината не бе изцяло негова, можеше единствено да омекоти нещата в съда. За капак и федералните агенти започнаха да го притесняват и да му искат сметка за парите, с които си плащаше лечението. Дори съдия беше издал заповед за обиск на апартамента му. Не намериха нищо обаче. Гюлето беше изнесъл всички машинки за източване на карти и всякакъв вид дрога. Едно беше повече от сигурно — Бореца щеше да лежи в затвора! Не се знаеше само колко дълго. Петя влезе в болничната стая. Още като я зърна, Бореца не издържа и се разрида като малко дете. Тя седна до леглото и с насълзени очи сложи ръка върху гипса на дясната му ръка. Мълчаха и плакаха в продължение на 15 минути. Когато най-после буцата в гърлото на Бореца омекна, той започна да шепне: — Кака, никога нема да си го простим!

— Ти нямаш абсолютно никаква вина — каза Петя. — Съдбата така е решила.

— Не е така.

— Не се тормози! Животът е пред теб.

— Исках само да помогнем, но знам, че нема да ми поверваш, а и вече нема значение.

— Знам, Мирко.

— Ама... Петя сложи пръст върху устните му и му изшъшка да не говори повече.

— Дойдох да се сбогуваме — каза тя. — Прибирам се в България.

— Как така?

230

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Продадох всичко и се махам. Също се разведох. Емил живее с новото си гадже, купи камион и така...

— Заради онази станà сичко! — изсъска Бореца.

— Така е трябвало да стане, Мирко. Вече нямам сили да мисля. С години се опитвах да спася семейството си, но не успях. Насила хубост не става. И двамата се измъчвахме. Трябваше да се случи всичко това, за да осъзнаем как сме си губили времето.

— Кака, я че идем у затворо. Неизбежно е. Сетне че ме депортират.

— Всичко ще е наред, Мирко! Ще се оправиш!

— Това е знак от съдбата. Че си понесем сичко, а сетне че почнем нов живот. Я се бех забравѝл. Петя постоя още малко, след което му каза довиждане и му пожела на добър час. Миро отново избухна в плач. Тя този път не се опита да го успокои. Просто се обърна и излезе тихичко от стаята. В самолета седеше до един германец, пътуващ за Франкфурт. Истински джентълмен. Успя да я откъсне от мрачните мисли и да я накара да се смее. Беше на около 45, малко бозав, но добре сложен. Знаеше, че никога няма да го види повече, затова се впусна смело във флиртове. Не ѝ се беше случвало никога досега. Когато слязоха на летището във Франкфурт, тя се оглеждаше накъде да хване, за да не изпусне връзката за София. Той я хвана за раменете и поиска телефон и адрес.

— Скоро може да си сменя номера — каза му тя. — Няма да има как да ме откриеш. Беше ми много приятно, но пътищата ни се разделят тук.

— Разбирам — кимна немецът. — Ако все пак някога се сетиш за мен и решиш да осъществиш контакт, ето ми визитната картичка. Двамата се целунаха по устата и се разделиха. Петя си хвана самолета за София и отново изпадна в депресия. На летището я посрещна един неин братовчед. Потеглиха моментално за Бургас. Родителите ѝ бяха пенсионери, които живееха в малко апартаментче в центъра на града. Тя отиваше

231

До Чикаго и отзад

при тях. Не искаше дори да припари до собствения си апартамент. Прекрачеше ли прага, спомените за Деси щяха да нахлуят в главата ѝ със страшна сила и щяха да я погубят. Затова се нанесе при родителите си, разхождаше се по цял ден по магазините, плащаше за малки ремонти и обзавеждане, а вечер гледаше телевизия и лежеше в скута на майка си. Чувстваше се отново като малко момиченце, което гледаха като писано яйце. Беше единствено дете и винаги ѝ угаждаха, но пък тя не злоупотребяваше. Беше много послушна и изрядна във всичко. След два месеца идилия Петя реши да отпътува обратно за Америка. Кацна в Чикаго само за една вечер. Посети гроба на Деси, видя се за около два часа със сина си, след което излезе с Джулия на вечеря. Чувстваше се като в капсула. Градът я задушаваше и нямаше търпение да се махне час по-скоро. Джулия се срещаше с един млад брокер на стоковата борса, беше наела няколко момичета да работят в салона и изглеждаше много щастлива. От клиентки българки беше научила, че Бореца бе осъден на 3 години затвор, а след изтичането на присъдата щяха да го депортират. Още беше разбрала, че Емил се късал от работа на камиона, а Йоана имала проблеми с баба си, която била твърдо против връзката ѝ. Дори опитала саморазправа с Емил на публично място. Петя слушаше безразлично и отпиваше спокойно от чашата с вино. Всичко това ѝ беше вече толкова далечно, но остави Джулия да се наприказва. Истината беше, че това младо американско момиче ужасно ѝ липсваше. Беше толкова наивна и добра, а в същото време изключително способна и работлива. Гордееше се с избора си да повери бизнеса точно на нея. Убедена бе, че ще прогресира. На сутринта си взе лимузина до летището и отлетя за Сан Франциско. Настани се в един малък хотел и тръгна да обикаля за квартира. По лаптопа си търсеше работа, попълни множество молби и чакаше да ѝ се обадят отнякъде. Имаше достатъчно пари, за да може да си позволи да изчака и да не се впуска прибързано в нови професионални авантюри. Опознаваше града постепенно. Обожаваше да се разхожда из

232

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

китайския квартал и да кибичи в ресторантите там. Беше като преродена. Спокойна и свободна. Мина още един месец и най-после получи обаждане за интервю от един козметичен салон. Назначиха я на изпитателен срок, за да видят как се справя. Когато видяха, че си имат работа с професионалистка в бранша, я наеха за постоянно. Премести се в хубава квартира, обзаведе я по собствен вкус, купи си кола. Животът ѝ постепенно влизаше в релси и макар че болката от загубата на Деси едва ли някога щеше да отшуми, Петя имаше желание за живот и амбиция да се справи с това, което ѝ предстоеше.

233

До Чикаго и отзад

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Сусамката се потеше от напрежение. Седеше в джипа си на паркинга пред компанията и говореше по телефона. Балатума му беше пратил есемес да го набере. Беше откачил в България. Бяха му ударили черен печат на интервюто за виза, което означаваше, че нямаше право да припари до Америка, въпреки че се бе оженил за американска гражданка. Изглежда бяха получили сигнал относно нелегалното му пребиваване години наред с фалшива самоличност и затова директно му отказаха. Той се съмняваше, че някой българин ‘доброжелател’ се е обадил да подаде сигнала. За капак бе чул и за похожденията на Силва с гърка, което го изкара съвсем извън нерви. Опитваше се да изкопчи нещо от брат си.

— Брат, требва да ми кажеш, ако знаеш нещо!

— Шо да ти кажем, брато? — оправдаваше се Сусамката. — Не знам.

— Казаха ми сигурни хора, че жена ми се ебе с некъв си дъртак.

— Не съм я видел, брато.

— Тогава разбери! Ще ги заколя всичките, разбираш ли ме! Целата ѝ рода!

— Знаеш, че хората си говорят.

— Ходи разбери и вземи децата, ако е верно!

— Ти чуваш ли се? — Сусамката избърса потта от челото си с длан. — Вие се разведохте. Съдът присъди децата на нея. Они нè ги интересува, че сте се развели фиктивно.

— Ще я убия! — Балатума крещеше с цяло гърло. —

234

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

Намери начин да дойда!

— Много е рисковано, брато.

— Не ме интересува! Обаждай се на Стенли или там намери некой друг. През Мексико ще долазя, но ще дойда. Тази курва ще я убия!

— Ше говорим със Стенли, но последния път ми казà, че нищо не може да направи на този етап.

— Ти не разбираш ли, че аз трябва да дойда? Прати ми пари, аз ще си уредим виза оттук. Прати ми 10 бона!

— Отдека да ги извадим? Бизнесът понамаля.

— Кво ме интересува, бе? Като не можеш да ме уредиш оттам, ми дай пари да си купим виза оттук.

— Не ни дават толкова много товари като преди. Много сметки, едва ги покривам.

— Качи се ти на камион за един месец, ако требва. Така ще изкараш 10 бона.

— Сакаш да си изгоним шофьорите ли?

— Слушай! — Балатума скърцаше със зъби. — Идеята да се прибера в България беше твоя и на онази курва, която ми беше жена. Сега ще ми дадеш пари да си оправим визата. Ясно ли е?

— Не съм казал, че нема да ти дам. Просто ми дай малко време да измислим нещо.

— Немам време, брат! Не искам да изгния тук в мизерия.

— Ше го измислим. Не сè коси! Сусамката изпита огромно облекчение в момента, в който прекъсна връзката. Въздъхна тежко. Бавно се измъкна от джипа и влезе в офиса. Там Валя едновременно диспечваше няколко души по телефона и вземаше нови товари от един брокер. Той я изчака да се поосвободи и ѝ предложи: — Валя, вземи си малко почивка. Отиваме на обяд.

— ОК, шефе. Сусамката даде направления на останалите в офиса какво да правят, докато той и Валя се върнат. Двамата отидоха до ресторант ‘Авеню’ и седнаха на една отдалечена маса в

235

До Чикаго и отзад

единия от ъглите. Той си поръча свински уши за предястие и сач за основно ястие, а Валя се задоволи само с една салата ‘Цезар’ с пиле. Пиеха вода. Сусамката изглеждаше много обезпокоен и тя забеляза това.

— Какво има, шефе? — благо попита тя. — Нещо май те тревожи.

— Лични проблеми, Валя. Не можеш да ми помогнеш.

— Защо не? Кажи ми!

— Това не те засяга. Проблеми с брат ми и жена му. Она си фанà любовник, а он откача у България. Не може да дойде. Отказàха му виза.

— Гадно.

— Пък аз си имам мои проблеми.

— Какви?

— На 40 години съм. Немам семейство, деца. Самотен съм. А тук в Америка нищо свестно не мога да си намерим. Хубавите жени като теб или са заети, или не ме искат.

— Не е така. Ти не си търсил достатъчно упорито.

— Може и така да е — промърмори Сусамката. — Мисля да си взема жена от България. Немам друг избор.

— Онези ще се оженят, само за да дойдат тук. След това ще те ритнат.

— Ти не искаш ли да се омъжиш за мен? Валя беше като гръмната. Шумно преглътна и попита: — Шефе, ти да не би да ме изкара на обяд, за да ми предложиш брак?

— Валя, аз много те харесвам. Знам, че може би не съм твой тип, но мисля, че си много хубава и умна. Бих искал да имам такава жена.

— Мерси — изчерви се Валя.

— Но не съм те изкарàл да ти предлагам брак. Дойде ми спонтанно.

— Шефе, аз много те уважавам. Трябва да знаеш, че оценявам всичко, което си направил за мен. Мисля, че си много добър човек. Но е вярно, че не си мой тип. Не искам да те лъжа и да ти давам напразни надежди. Няма да е честно от моя страна.

236

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Разбирам — наведе глава Сусамката. — Все пак си мисля, че мога да ти помогна поне да си оправиш документите, защото много те уважавам и виждам колко ти е трудно.

— Как точно мислиш да ми помогнеш?

— Имам един американец, който е готов да сключи брак. Пазарих го за жената на брат ми, но тя се извъртя и се отказà. Ако искаш, мога да те свържа.

— За фиктивен брак ми говориш, нали?

— Разбира се. Човекът е много свестен, макар малко алкохолик да си пада.

— Не знам дали мога да си го позволя в момента, шефе — Валя звучеше объркана. — Не мога да се оплача как ми плащаш, но трябва да имам нещо зад гърба си.

— Точно за това ти говоря. Не само ше те свържа, аз ще му платя, а ти ше ми се издължаваш постепенно.

— Не мога да искам такова нещо от теб. Не ми е удобно.

— Валя, млада си и имаш бъдеще в Америка, но само ако си оправиш документите.

— Знам.

— Наистина искам да ти помогна. Помисли си много добре! Бих се оженил аз самият за теб, но все още не съм гражданин.

— Оценявам го наистина! Обещавам да помисля много сериозно. Сусамката си поръча от любимия десерт, а именно палачинки с ягоди. Валя стоеше на празна маса и го чакаше да се наяде. Продължиха да говорят предимно за работа. В един момент стана дума за Мина.

— Чуваш ли се с твойта приятелка? — иронично зададе въпроса Сусамката.

— Понякога.

— Как е она?

— Бива. Бачка в арабския ресторант, където аз бях. Бях ѝ намерила работа в босненското кафе, където се запознах с теб, обаче шефът я изгонил на втората седмица. Опитвала се

237

До Чикаго и отзад

да му се слага, а той е много особен. Не можеше да я понася. Беше я взел, само защото му се примолих.

— Хаха. Нема да се кротне таа.

— Сега се чука с мениджъра на арабския ресторант.

— Бех чул, че ти имаш нещо с него. За същия ли човек говорим?

— Да — наведе глава Валя. — Бях много объркана и направих грешка да се поддам на изкушението. Но бързо се осъзнах. Разбрах, че е женен и има деца. Бяхме дотам.

— Мина изглежда не я притеснява този факт.

— Проблемът си е неин.

— И ти как се примиряваш с мисълта, че се чука с бившио ти?

— Шефе, за мен този човек е мъртъв. Не съществува. Прекалено много болка ми причини. Но грешката си е моя.

— Разбирам. Всички правим грешки. От тях се учим.

— Така е, но тази грешка предпочитам да не я бях правила и да си бях останала ненаучена.

— Сега нищо не можеш да направиш по въпроса.

— Затова избягвам да мисля. Сусамката плати сметката и подкани Валя да стават. Върнаха се в офиса, където прекараха остатъка от работния ден. Тя трескаво мислеше върху неговото предложение, но се колебаеше. Макар да ѝ изглеждаше искрен, той можеше да си промени отношението към нея и да ѝ направи мръсно, ако реши. Не искаше да зависи от него. Животът в Америка я беше научил да няма доверие на никого. По пътя за вкъщи продължи да мисли. Не ѝ се прибираше веднага, затова се отби през кварталното ‘Старбъкс’ кафене, което беше свърталище на млади хора, предимно студенти. Поръчваха си кафе и сядаха по масите, отваряха лаптопите и пишеха реферати и курсови работи. Понякога просто използваха безжичната интернет връзка, за да се мотаят из Фейсбук и Туитър. Валя почти никога не носеше лаптоп, само сядаше на едно диванче и наблюдаваше хората, мислеше си за нейни собствени неща или пък просто се отпускаше. Много от клиентите бяха редовни, затова за нея

238

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

лицата им бяха познати. Не говореше с никого, единствено кимваше, когато на нея ѝ кимнеха. И сега тя последва познатата рутина, нареди се на опашката, взе си едно кафе и седна на диванчето. Замисли се за Джим. Сусамката засегна болното ѝ място. Още ѝ тежеше как се стекоха обстоятелствата. Той не спираше да се обажда, въпреки че имаше връзка с Мина и това разбира се я вбесяваше, но нещото, което не ѝ даваше мира изобщо бе, че се улавяше в слабост. Всеки път, когато звъннеше телефона и тя видеше името му изписано на дисплея, започваше вътрешна борба. Да му вдигне ли? Изискваше огромни усилия и воля от нейна страна да превъзмогне желанието за комуникация с този човек. Не можеше да скрие, че я вълнуваше и че много ѝ липсваше. Беше изживяла изключително красиви моменти с него и затова беше като пристрастена. Мразеше го! Мразеше и себе си! Не знаеше как да се отърси от тези мисли веднъж завинаги. Опитите ѝ да го забрави, хвърляйки се в обятията на други мъже, се оказаха отчаяни и крайно безуспешни. Самотата обаче също не ѝ помагаше. Нямаше ден и дори час, в който да не се хващаше да мисли за него. Що се отнасяше до Мина, не изпитваше и капка ревност. Даже ѝ беше смешно. Ненавиждаше ‘приятелката’ си, но продължаваше да изпитва съжаление към нея. Онази вероятно никога нямаше да се промени, а щеше да прелита от един мъж на друг и да не си дава сметка как се самоунижава. Може би връзката ѝ с Джим беше един вид отмъщение към него. Валя се молеше Мина да успее да го разведе и след това да му слага рога. Искаше да го види да пълзи и да се тормози, да загуби всичко, да си говори сам. Искаше отмъщение за всичката болка, причинена ѝ от него. Заради него не можеше да си легне с друг мъж, защото мислеше, че ще изпита същото отвращение като след мимолетните ѝ връзки с брокера, клиента от ‘Фатима’, па дори и Кемал. За кратко време бе преспала с повече мъже отколкото за цял живот преди това, беше правила неща, които дотогава бе смятала за извратени или присъщи на хора с нисък интелект, загуби всичкото си достойнство и самочувствие. Време беше да се отърси и излезе от тази

239

До Чикаго и отзад

дупка, в която бе попаднала толкова наглед случайно. За целта се изискваше желязна дисциплина, но тя си обеща да се справи напук на пречките. Привлекателен младеж я откъсна от мислите ѝ. Стоеше прав срещу нея и си мърдаше устните, но тя не го чуваше. Беше толкова залисана в своя свят, че ѝ трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че говори на нея. Той беше среден на ръст, облечен в черна тениска с дълги ръкави и черни дънки, които не успяваха да скрият леко кривите му футболни крака. Косата му бе средно дълга на ситни къдрици, очите му топлокафяви, а лицето му отсечено и леко брадясало.

— Извини ме! — отърси се изведнъж Валя. — Не те чух какво ми каза.

— Попитах те дали може да седна до теб на дивана — усмихна се момчето и разкри невероятно красиви, правилно наредени зъби. — Няма места никъде.

— Разбира се. Валя леко се отмести настрани, за да му направи място. Той седна до нея внимателно и я погледна директно в очите.

— Благодаря ти! Откъде си? Долавям акцент.

— От България — отговори Валя, не можейки да скрие притеснението си.

— Студентка ли си?

— Не. Живея наблизо и се отбих след работа.

— Аз също съм от Европа.

— Така ли? Откъде по-точно?

— От Италия.

— Хм. Интересно. Не си ли раждан тук?

— Не — засмя се той. — Не усещаш ли акцента ми? Дойдох на 15 при роднини за лятото, но впоследствие реших да остана. Записах се на училище, после колеж и така. Как се казваш?

— Валентина.

— Валентина? Това е италианско име.

— Хаха. Може би.

240

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

— Аз съм Луиджи, но всички ми викат Джиджи.

— Приятно ми е — Валя подаде ръката си, но продължаваше да се държи свенливо.

— Удоволствието е изцяло мое. Валя почувства напрежение в задните части. От притеснение така стискаше ануса си, че в един момент усети лека болка. Вътрешно се засмя на този факт. Никога не беше обръщала внимание как някои мускули се стягат в определени ситуации. Постепенно обаче се отпусна. Луиджи продължаваше да задава въпроси, а на нея ѝ доставяше истинска наслада начинът, по който му отговаряше с една дума или кратки изречения. Искаше да провери колко време той ще може да издържи да се прави на забавен. Беше неизчерпаем и устата му не спираше. В същото време излъчваше спокойствие и висок интелект, не беше досаден, нито пък говореше бързо, а точно обратното. Интонацията му беше толкова мелодична, думите излизаха плавно и галеха ушите ѝ. Затова когато без капка смущение я покани на вечеря, тя пусна най-неподправената си усмивка и каза: — С удоволствие!

241

До Чикаго и отзад

242

НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

ПОСВЕЩЕНИЕ Бих желал да изкажа специални благодарности на следните личности: Мария Енева за това, че първа й хрумна налудничавата идея за написването на книгата, Мила Прангова за конструктивната критика и насоките, с които ме обсипваше по време на целия процес, Мария Денева заради мъдростта й и безрезервната подкрепа, Светла Николова за това, че е най-верният ми фен, На всички емигранти, които се трепят като грешни дяволи далеч от родината си, за да оцеляват и създават блага на потомците си. Тази книга бе започната на 17-ти декември 2010г. и завършена на 15-ти март 2011г.

243

До Чикаго и отзад: Из аналите на една млада емиграция © 2011 Автор: Николай Стефанов Корица и оформление: Моника Илиева Всички права запазени.

244