Черно и Бяло 91/2015 by Enthropy 1

ISSN 2367-5055 #91/2015

КИТАЙСКАТА ИКОНОМИКА – ДВИГАТЕЛ НА ГЛОБАЛНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

Открийте различния свят на Китай с вашия мултумедиен комплект „Здравей, Китай”?

Из „Здравей, Китай”

Как ни поздравяват в Китай? Ни хао означава „Здравей“ и е първата дума, която чужденците обикновено чуват, когато стъпят на китайска земя. Ни хао често се използва като поздрав, особено между непознати и в официални случаи. Ни хао също е първата дума, когато вдигате телефон. Нин хао означава „Здравейте“ и е уважителен поздрав, например в службата или към по-възрастни.

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Снежана Тодорова – приятел на китайските журналисти Госпожо Тодорова, наша делегация беше поканена от Общокитайската Асоциация на журналистите. Бихте ли разказали за договореностите между двата съюза, за приликите и разликите, за бъдещите намерения? Снежана Тодорова: Съюзът на българските журналисти осъществява сътрудничество с Общокитайската Асоциация на журналистите от 1987г. Вече 28 години Съюзът на българските журналисти и Общокитайската Асоциация на журналистите разменят журналистически групи и информации по въпроси от взаимен интерес. Нашите колеги, когато посещават Китай, виждат много интересни неща, различни от това, което може да види един турист и това е напълно обяснимо, тъй като програмите се подготвят от журналисти за журналисти. Китайските колеги винаги се съобразяват с желанията на своите гости. По този начин българските журналисти имаха възможност да посетят не само Пекин, Шанхай,Нанкин, Гуанджоу, но и различни провинции на Китайската народна република, да се запознаят с модерното лице на съвременен Китай. От публикациите в медиите научаваме нови и любопитни неща за динамичното развитие на КНР. Журналистическите впечатления преди години отразихме в книга „Китай през погледа на българските журналисти“. Убедени сме, че нашето ползотворно сътрудничество трябва да се развива и укрепва. Това е в интерес на България и КНР, на българския и китайския народи. Когато говорим за приликите и разликите, мога да кажа, че интересът на журналистите към взаимно опознаване е много висок. История, традиции, култура, обществено развитие, актуални проблеми на съвременното развитие – теми, които вълнуват както нас, така и китайските колеги. Нашите организации са професионални журналистически сдружения, но в Общокитайската Асоциация на журналисти членството е колективно, а в Съюза на българските журналисти – индивидуално. Китайските колеги получават финансова подкрепа от държавата, докато нашата организация финансира дейността си от собствени средства. От Асоциацията получихте престижна награда – Сертификат „Приятел на китайските журналисти“. Как се мотивираха колегите и с какви думи Ви я поднесоха? Това е много високо признание. Възприемам го ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

като отношение и оценка на приноса на Съюза на българските журналисти за развитието на сътрудничеството между Съюза на българските журналисти и Общокитайската Асоциация на журналисти повече от четвърт век. Китайските колеги се отнасят с особено уважение към обстоятелството, че контактите между нас никога не са прекъсвали, въпреки трудностите, предимно финансови, които СБЖ изпитваше през годините. Вие сте била в Китай и преди. Видяхте ли промените? О, да! Моето предишно посещение беше през 2010г. и мога да кажа, че за 5 години Китай е невероятно променен. Пекин е придобил още по-модерен облик. Невероятни сгради, много красиви, впечатляващи със своята архитектура. В Китай при първото ми посещение преобладаваха велосипедите. Сега те вече са от-

живелица. Модерни коли от най-различни марки летят по широките китайски магистрали – 10–12 ленти на пет нива. Всичко ново, което видяхме, бе израз на бързия икономически напредък на страната. Китай устремно върви по нов, модерен път, който внушава увереност в добрите перспективи на развитие. Този път какво най-много Ви впечатли? Хората! За пореден път се убедих, че неслучайно Китай е постигнал толкова много. Те са изключително трудолюбиви, много скромни, много солидарни и много организирани. Красивите, интелигентни млади лица, които днес осъществяват „Китайската мечта – велико обновление на китайската нация”. Си Дзипин, Председател на КНР и Генерален секретар на ККП, който въвежда това понятие през 2012г. описва „Китайската мечта“ като постигане на „Двете стотици”. Едната е материалната цел – Китай да стане сравнително заможно общество, или да бъде увеличена средната класа до 2021 година – тогава, когато ще се честват 100 години от създаването на Китайската комунистическа партия, а другата – модернизационната цел, е Китай да стане напълно развита нация до 2049 година, когато ще бъде отбелязана 100-годишнината от създаването на Китайската народна република. „Китайска мечта“ – „това е национално обновяване, подобряване на живота на хората, просперитет, изграждане на по-добро общество и подсилване на военното дело“. „Китайската мечта“ има за цел обществено развитие по пътя на личното израстване и удовлетворяване на персонални желания и нужди, но не и за сметка на обществените. В китайското общество преди всичко се говори за просперитет на колектива, а не за лични желания за просперитет, кариера и т.н. И неслучайно когато Си Дзипин влиза в управлението на страната с идеята за „Китайска мечта“, един от първите му изрази е: „Ние, китайците, трябва да направим нещо за страната си“. Мисля, че те с всичко, което са направили дотук показват, че имат сили и възможности да осъществят своята мечта. Ще идват ли колегите от Китай на почивка в базите а Съюза на българските журналисти? Разбира се, ние предложихме Международния дом на журналистите в гр.Варна да бъде място за творчески срещи и почивка на китайски журналисти. Пез последните години китайските туристи са може би най-многобройните в света и това е обяснимо, като имаме предвид, че населението на КНР е 1 350 000 000. Всички, с които сме разговаряли по време на това посещение и при предишни срещи подчертаваха, че имат желание за сътрудничество с България. Връзките с България и българ-

ския народ са много отдавнашни. България е втората държава, която признава Китайската народна република. Китайците знаят, помнят и дълбоко ценят този исторически факт. В Китай се отнасят с изключително уважение към историята и традицията, към всяка една личност, която има принос и роля за развитието на страната. Убедени са, че допуснатите грешки не са причина за отричане на заслугите. Впечатляващо е и тяхното отношение към културата. В гр.Чанчун, столица на провинция Дзи Лин, посетихме Дом на културата, в който жени и мъже на пенсионна възраст прекарват свободното си време. Спортна зала, Литературен клуб, Студио за калиграфия, Музикален салон, Зала за танци – просторни помещения за всеки, който желае да се отдаде на любимото хоби. Тези мили хора пяха, свириха, рисуваха, танцуваха за гостите от България с отдаденост и въодушевление. И каква бе изненадата ни, когато научихме, че средната им възраст бе 67 години! Те не криеха радостта от общуването, възможността да са заедно. Тази среща ще остане незабравима за мен... Аз бях дълбоко впечатлена от посещението на Китайската опера – почти космическа сграда, „кацнала” по средата на изкуствено езеро. Модерна конструкция, цялата обсипана със светлини, сякаш покрита с кристали „Сваровски”, няколко красиви зали, прекрасна акустика, невероятни фоайета, в които са изложени творби на съвременно изобразително изкуство, както китайско, така и европейско и американско. Впечатляващи афиши за предстоящи гастроли на много световни музикални състави. С голям интерес прочетох богатата програма на Мариинския театър – прочутия оперен театър от Санкт Петербург с художествен ръководител и диригент – световноизвестния Валерий Гергиев. Така че отговора на въпроса: „Какво ме е впечатлило най-много в Китай?”, бих могла да го допълня: това е отношението към традицията, изключително уважително и в същото време умението да я покажеш по един модерен начин, отношението към културата, тази почит, която китайците отдават на хората на културата и на изкуството, отношението към образованието и разбира се, едно изключително сърдечно, топло и гостоприемно отношение към гостите от България. Признателни сме за това, което ни показаха, за това, което видяхме и искрен беше нашият отговор, когато нашите домакини ни попитаха: „Какво ще кажете за „Китайската мечта”? Вярваме, че „Китайската мечта” е осъществима! Постигнатите резултати ни убеждават в това. разговора води: Станислава Пекова снимки: Мари Канълян

1 4 12

В редакцията на списанието на адрес: София, ул.„Граф Игнатиев” №4, ет. 3, Ентропи 1 ЕООД GSM 0888 33 65 19

18 20 25

Китайска ли е китайската мечта

Снежана Тодорова – приятел на китайските журналисти. . . . . . . . . . Докосване до китайската мечта. . . . . . . . . . . . . . Китайска ли е китайската мечта. . . . . . . . . . . . . Делегацията от представители на български университети и училища с преподаване на китайски език. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж. . . . . . . . . . . . . . . Един премиер, шестима министри, много желания и две споразумения с Китай. . . . . . . . . . . . . . . . . Николай Спасов и неговата „Алтернатива” в Братислава. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Георги Тошев за Катя Паскалева... . . . . . . . . . . . . . Музикална школа „Развигор”. . . . . . . . . . . . . . . . . . Доц.д-р Здравка Константинова изненадва с нова книга . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Димитър Драндийски: За да има приемственост, трябва по-често да се обръщаме към миналото. . . . АртАфиш. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Български пощи ЕАД каталожен №1903

26 28 33 36 38 40

С партньорството на:

20 За развитието на китайската икономика

Съюз на българските журналисти www.sbj-bg.eu Сдружение „Найден Геров” Българска федерация на туристите ветерани Медийни партньори: www.pinks.bg Българско национално радио

6 2 Изложбата „Алтернатива” в Словакия

Издание на „Ентропи 1” ЕООД София, ул. „Граф Игнатиев” №4, ет. 3, GSM 0888 33 65 19, ISSN 2367-5055 www.blackandwhitemag.bg e-mail: contactus@blackandwhitemag.bg Главен редактор: Станислава Пекова Зам. главен редактор: Петър Красимиров Отговорни редактори: Снежана Тодорова, Иван Върбанов Международни връзки: Борислав Петранов Главен секретар: Андриана Коцева Графичен дизайн: Симеон Пеков Фотограф: Мари Къналян PR и реклама: Дамяна Лютакова, Красимир Петков

Редколегия: Венцислав Удев, проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, Мила Александрова, Милена Коцева, Милен Гетов, Росена Иванова ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

Здравка Константинова с нова книга

Съдържание

Абонаментна кампания 2016г.

Абонирайте се за списание „Черно и Бяло” през новата 2016 година

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Докосване до китайската мечта От 8 до 15 ноември делегация от Съюза на българските журналисти посети Китай по покана на Общокитайската асоциация на журналистите. Домакините избраха за тема на общуването ни „Китайският народ. Китайската мечта”.

ще при посрещането ни Чън Тао, директор на Европейското направление в Департамент „Международни отношения” на Асоциацията сподели, че целта на китайците днес е до 2021г. да постигнат своята мечта – да увеличат двойно брутния си вътрешен продукт и да създадат благоденствие в живота на всеки китаец. Възможно ли е това? Ето какво видяхме, докосвайки се до Китай и неговите хора. Още по пътя от летището до хотела, намиращ се в центъра на Пекин, се усеща ри-

тъмът на над 20-милионната китайска столица. Смайващи гледки на комплекси от небостъргачи се редуват една след друга. Движението в обедния час пик е интензивно. И не че няма задръствания, но то почти не спира, а някак методично и невидимо се регулира. По улиците и кафенената не се виждат тълпи от хора, убиващи времето си просто ей-така. Имаш усещането, че всички китайци работят – там някъде вътре из огромните сгради – тихо и усърдно. Не се забелязва стрес и бързане – а спокойствие и хармония. Сякаш жителите на града не са милиони. Тук-там из гра-

динките и парковете се виждат групи хора, които танцуват под звуците на различни стилове музика. Но тя задължително е нежна и мелодична. Гледката може да се види по различни места и в различни часове на деня. Прословутите колелета ги има, но не са кой знае колко много. В потока от коли повече впечатляват малките триколки, които служат на дребните търговци за пренасяне на стока. Велико обновление на нацията Когато през март 2013г. Си Дзинпин, председател на Китайската народна република и генерален секретар на Китайската комунистическа партия, встъпва в длъжност, в първото си обръщение към китайския народ той използва няколко пъти израза „китайска Столичният музей

мечта”. Свързва го с идеята за „велико обновление за китайската нация“. Набляга върху емоционалния момент, свързан с мечтите на хората – да се запази бързото икономическото развитие, но и да се постигне благоденствие за всеки китаец. Оттогава постигането на „китайската мечта” се превръща в държавна политика, а подета от китайските медии, тя се превръща в цел за китайския народ. „Всеки има своя мечта“, казва Си Дзинпин. И призовава младите китайци да мечтаят, да работят усърдно за осъществяването на мечтите си и просперитета на нацията си. Наближавайки центъра на Пекин, започват да се съзират и знаците, оставени от хилядолетната му история – пъстри врати, части от покриви на дворци, храмове, стени, малки улички с особена арт атмосфера... За селище на това място за пръв път се споменава в историческите хроники от 11 век пр.н.е., когато династия Джоу побеждава династията Шан. Цялостното развитие на града оттогава до днес може да се проследи в... ...Столичния музей Той бе и първата забележителност, която посетихме в Пекин. В него може да се види какво ли не – древни папируси, уникални изделия от порцелан, изящни бижута от редки минерали... В различните сектори на музея чрез фигурални композиции са представени възстановки на живота от различни сфери и периоди от развитието на нацията. Тук има разказ за всичко – за малките очарователни улички – хутуните, за традиционните къщи „съхъюен“, за дворците, за войните и дори за водната система на Пекин! В странното, с формата на наклонен цилиндър крило, на няколко етажа са разположеЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

ни временните изложби. Музеят е перфектно организиран и въпреки това човек трудно може да го разгледа в рамките на няколко часа. Но пък лесно може да се изгуби. В крайна сметка всеки посетител отнася нещо със себе си като незабравим спомен. Както и от другите музеи в Пекин. Трябва да напомним, че след Лондон, китайската столица е на второ място в света по брой на музеите – те са над 140. Град-мечта за туристите. Както повечето от обществено значимите сгради в китайската столица, съвременната архитектура на музея звучи почти космически. Разбира се, в това отношение най-впечатляващо е прословутото „Птиче гнездо” – националният стадион в Пекин, едно от чудесата на инженерната мисъл в света. Да ти кажат с усмивка „Син Чин!” Китайският народ е добронамерен, отворен към хората и света и много, много любезен. Това се усещаше навсякъде, където отивахме – без значение дали в Китайския народен университет, в редакцията на вестник в столицата или провинцията, в клуб за възрастни хора, в ресторант или просто на улицата, навсякъде те даряват с усмивки. И навсякъде се чува: „Син Чин!”, което в превод значи: „Заповядайте, влезте!”. Хората ни се радваха, прегръщаха, искаха да се снимат с нас. И това не е защото им липсват чужденци. Естествено из Пекин щъкат милиони туристи от цял свят. А защото такава им е природата. И защото свързват българите с два факта – с това, че България е втората страна след Съветския съюз, признала Китайската народна република и с българската роза, без която, за прецизните и изящ-

ни в естетическо отношение китайки, парфюмерийната индустрия не би съществувала. „Обожавам мириса на розовото масло” – сподели и младата ни преводачка Чън Циао, студентка по български език в Пекинския университет, или както всички я наричахме – Милена. Китайският народен университет Образованието и стремежът към него са на почит в Китай. Неслучайно страната е на първо място по брой на студентите в света – те са някъде около 27 млн. Причините за това се крият не само в мечтите на младите хора и в древните философии на Изтока, а и в условията, които предлагат китайските университети. Само Факултетът по журналистика в Китайския народен университет – Ренмин, е поголям от който и да е наш университет. Създаден през 1955г., днес той празнува своя 60-годишен юбилей. През факултета са минали над 10 000 студенти, а из него водач ни бе проф. Зонг Ксин, директорка на катедра „Международна журналистика и комуникационни мастер програми”. Тя с гордост ни показа кабинетите, радио-кабината, тв-студиото... А в залата, в която ни покани за среща със студентите, с изненада видяхме да ни посреща надписът „Добре дошли, български журналисти!” И може би всеки от нас видя за пръв път името си, изписано на китайски, на табелките за местата на масата. Силен интерес към България показаха въпросите на студентите, но също и желание за обсъждане как да се покаже положителният образ на Китай пред света. Очевидно смятат, че напоследък той не е добре представен в световните медии.

Нашата делегация във Факултета по журналистика в Китайския народен университет – Ренмин. В редакцията на в-к „Гуанмин дейли”

Общокитайската асоциация на журналистите Надпис „Добре дошли!” ни посрещна и на входа на редакцията на в-к „Гуанмин дейли”. Директорът на Бюрото по международните работи – Ксиао Лианбин, първо ни разказа за историята на изданието чрез фотоизложба, разположена в обширното входно фоайе. После ни разведе из редакция, за каквато българските журналисти могат само да си мечтаят. Смайват найвече внедрените в работата съвременни комуникационни технологии. Недалеч от сградата на в-к „Гуанмин дейли”, почти на отсрещния тротоар, е разположена тази на Общокитайската асоциация на журналистите. Секретарят по международните отношения там – Джу Шоучън, ни прие сърдечно в елегантен салон, в който на видно място сред подаръците

от различни страни, стоеше и този от Съюза на българските журналисти – дървена малка скулптура на Дон Кихот. Тя бе подарена на Асоциацията неотдавна, при едно посещение на нейни представители в София. Разговорът се въртеше около медийната обстановка у нас и в Китай и доброто партньорство, което имат съюзите ни вече 28 години. Кулминацията на срещата бе моментът, в който г-н Джу Шоучън връчи на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, престижното отличие на Общокитайската асоциация на журналистите – сертификатът „Приятел на китайските журналисти”. От наша страна Джу Шоучън получи почетен плакет на СБЖ. Космическата опера в Пекин Още първият поглед към нея

е шок. Съзираш космическа чиния, полегнала кротко в центъра на изкуствено езеро. Две трети от повърхността на този шедьовър на футуризма, творение на френския архитект Пол Андрю, е от плочи от титан (22 000), а останалата една трета – от стъкло. Нищо не нарушава перфектно гладката елипсовидна повърхност. За да стигнат до сърцето на операта, зрителите влизат през вход, разположен на брега на водния басейн, после минават през стъклен тунел под него, дълъг около 60м. От двете страни по цялото му протежение може да се видят наредени различни произведения на изкуството, свързани с музиката, а на постери – и афишът на операта. Вижда се, че тук гостуват все световни величия – водещи оркестри, певци, балетисти. А вътре... Вътре, на площ от 149 500 кв.м., са изградени ог-

В Общокитайската асоциация на журналистите

ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

ромни зали за опера, концерт, театър... с общо 5473 места. В една от тях успяхме да се насладим на прекрасните изпълнения на хора „Наследниците на дракона” към Пекинската национална опера. И да се уверим, че ултрамодерните технологии са използвани не само в строителството на сградата, но и в оборудването за спектаклите. С една дума, видяхме опера-мечта. И най-голямата инвестиция в културата на Китай за периода 2001–2005г., възлизаща на 336 млн. долара. Националният театър в Пекин, както официално наричат сградата, е открит през 2007г. Разположен е на запад от най-големия площад в света – Тянанмън, точно в противоположна посока на... ...Забранения град Не може да посетиш Пекин и да не видиш две неща, за които всички сме чели и знаем – Забраненият град и Великата китайска стена (найпосещаваният туристически обект в света – годишно от 9–10 милиона души). Но те са тема за друг разказ. Тук ще споделим само, че още на входа на Забранения град ни се усмихна надпис на български език – за електронен гид. Естествено, веднага се възползвахме от него. На всяка точка, на която стъпиш по време на разходката си из този град, устройството се включваше автоматично и приятен и мелодичен женски глас ни разказваше най-важното за нея. Кратко и с мярка, точно колкото е нужно на един турист. А останалото е въпрос на въображение и на усещане. Мисля обаче, че в съзнанието на всеки от нас изплува картина от шедьовъра на Бертолучи – „Последният император”. Филмът е сниман в Забранения град, но Пу И, последният император от династията Цин, свършва живота си на

север, в гр.Чанчун, столицата на провинция Джилин, който имахме късмета да посетим. Както и неговия дворец-музей там. Трагичната съдба на императора-кукла се усеща във всичко – от строгата величественост на мебелировката до восъчните фигури, пресъздаващи скромността на житейското му поведение. Чанчун означава „Дълга пролет” И градът, сякаш за да докаже името си, вместо с бури и сняг, както всички очакваха, ни посрещна със слънце. Колегата там ни разказа, че жителите му са около 3 милиона. Че градът е млад, на 100-тина години, тъй като е бил разрушен от японците. Започва да се съживява икономически с помощта на Съветския съюз. Тук Мао Дзедун е на особена почит. Неговите снимки са навсякъде – от фасадите на сградите до дисплеите на телефоните. Всъщност, ако попиташ китаец дали Мао Дзедун не е направил големи грешки, той отговаря, че може и да има такива, но заслугите му са много повече и че за своето време е изпълнил своите задачи. В Чанчун видяхме и историята на Китайската комунистическа партия, разказана в снимки по стените на ресторант, носещ актуалното име „Подмладяване на нацията”. Посетихме го с Ли Синлин, председател на Асоциацията на журналистите в Джилин. Провинция Джилин, наброяваща около 29 милиона души, е много богата: на природни залежи, огромни икономически зони, високотехнологична промишленост, голяма селскостопанска продукция, перфектна инфраструктура. Тя е важен център на зимния туризъм в Китай. А столицата є наричат „китайския автомобилен град” или люлка на автомобилостроенето. Посещението

ни в компания „FAW Volkswagen” ни убеди, че това не е случайно. Само от високотехнологичната производствена линия в този завод на всеки 4 минути и половина излиза нов автомобил. Провинция Джилин се развива стремглаво. За миналата година номиналният є БВП възлиза на 1300 милиарда юана (210 милиарда долара). Колегите ни от Джилин В Чанчун почти всички сгради са нови и внушителни, включително и тази на вестникарската група „Джилин Дейли”. В нея са събрани редакциите на 11 вестника, 3 списания, един сайт и един телефонен вестник. Тук работят около 3 000 души, от които 700 са журналисти. Вестник „Джилин дейли” е основният в групата и найстарият – тази година той навършва 70 години. „Историята на провинцията е много дълга, на вестника – също. На 10 ноември 1935г. е излязал нашият първи брой.” – сподели главната му редакторка. Той е ръководен от ККП и правителството. „От една страна, ние сме като мост между правителството и народа. От друга, в съдържанието му публикуваме всички новини от Джилин. Системата ни за работа е много добра. На 8 ноември имаше празник на журналистиката и много от нашите колеги получиха награди.” Редакторката ни подари няколко броя на вестника, в които имаше новини от различни области на живота в провинцията. Един от тях беше посветен на „китайската мечта”. Когато колега я попита какво означава за нея това, тя отговори: „Подмладяване на китайската нация. Ако тя става по-млада и по-богата, и народът ще е по-богат и по-щастлив. Преди 30 години бяхме много бедни, сега све-

Джу Шоучън връчва на Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, престижното отличие – сертификат „Приятел на китайските журналисти”

тът призна нашия напредък.” И тъй като разположението на Джилин е стратегическо, провинцията граничи или е в близост с Русия, Монголия, Корея, Япония, тук се усеща влиянието им. „Имаме тясно сътрудничество с тези страни. Всяка година правим търговски изложения, в които те участват. Имаме правителЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

ствени, културни и медийни комуникации.” Радио-телевизионният център Известно е, че една от на-високите сгради в света е телевизионната кула Гуанчжоу в Китай – 610м. Но и тази в Чанчун не е мъничка и, разбира се, найпрекрасните гледки се откри-

ват от горните є етажи. Този месец радиото на Джилин отбелязва 70 години от създаването си. В момента то има 9 програми, 21 отдела и 470 служители. Бюджетът му за миналата година е бил 150 милиона юана. Програмите му покриват цялата провинция. Ето какво сподели неговият директор: „Като

Дворецът на Пу И, последният император от династията Цин. В редакцията на в-к „Джилин Дейли”, в Радио-телевизионния център в Чанчун

В ателието по калиграфия в кв. „Шиуей”

традиционна медия и ние сме застрашени от новите медии. Затова през 2008г. открихме сайт, в който имаме над 390 милиона посетителя. Днес ние развиваме радиото чрез телефона и интернет. Имахме два трудни периода в своето съществуване. Първият бе, когато се появи рискът от телевизията, вторият – от интернет. Сега мислим много как да съчетаем новите и традиционните медии.” А директорът на телевизията в Джилин разказа, че тя е създадена през 1959г., след Българската национална телевизия. И е една от първите в Китай. Има 10 канала за обществения, икономическия, културен живот... Слави се с документалните си филми, особено с тези, свързани със селското стопанство. „Ние имаме около 80 милиона зрители и сме някъде между 18-о и 20-о място по популярност сред телевизиите в Китай.” Приходите им от реклама са ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

сериозни. Засилват сътрудничеството с чуждестранни медии от Нова Зеландия, Русия и др. Телевизионните им сериали се излъчват и в Южна Корея. Имат две станции в чужбина, едната от тях е в Америка. И дигитални канали, които се развиват добре. Квартал „Шиуей” Тук бе може би най-емоционалната ни среща в Китай. В програмата видяхме включено посещение на квартал Шиуей в Чанчун, но нямахме представа за какво става дума. Разположен в близост до езерото „Нанху”, в този квартал живеят предимно възрастни хора. Срещнахме се с част от тях в нещо като местен културен дом. И тук наистина се докоснахме до китайската душа. Още с влизането видяхме няколко мъже да играят пинг понг на закрито. А по-нататък, в ателиетата по интереси, всички ни очакваха с нетърпение и усмивки. В литератур-

ния клуб ни четоха поезия, в музикалната зала ни свириха популярна китайска музика, в салона за танци ни зарадваха с прекрасни фолклорни изпълнения. А от ателието по калиграфия едва се откъснахме. Там невероятни майстори в това изкуство нарисуваха или пък изписаха за всеки от нас по нещо. Рядък и незабравим момент. Тръгнахме си от там убедени, че от отношението на една нация към възрастните хора се съди за нейната мъдрост. Китай е толкова необятен, че нито може напълно да се анализира, нито може да напълно се опише, нито може напълно да се разбере. Човек просто може само да се докосне до него. А докосне ли се, сърцето му се изпълва с любов, душата – с хармония, а очите – с красота. Екатерина Павлова източник: „Дипломатически спектър”

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Китайска ли е китайската мечта Поглеждах със извинително съжаление към лицата на хората, с които се разминавах по малката уличка. Беше толкова тясна, че ако двама души застанеха с разтворени ръце, за останалите щеше да е невъзможно да преминат. Точно заради това да се провра през тях ми отнемаше усилие. Много… Точно в 17:00 часа, (българско време 23:00) имах среща с колегите си в малкото кафене на ъгъла. Трябваше да съм коректнa. Ето защо изпитах радост, регистрирайки точност. Докато пиех капучиното си и бъбрех задъхано, установих, че вълнението ми идва от настроението, предадено ми от всичките тези хора по улицата, затова не спирах да се усмихвам… Оказа се, че сме попаднали в един от най-старите квартали на Пекин, на уличката „Нан Луо Гу Сян”. Тук преимуществено се събираха млади хора и по всичко личеше, че те владеят изцяло положението. Тогава се сетих за основното мото на китайците, а именно, китайската мечта – „Подмладяване на нацията и забогатяване на населението”. За нас нямаше съмнение, че в голяма степен тази мечта е изпълнима. Денят беше събота и само два часа по-късно програмата ми включваше посещение на концерт в Пекинската опера. А в неделя всичко щеше вече да е спомен. Но нека започна отначало…

оканата беше изпратена от Общокитайската асоциация на журналистите, с която в договорни отношения СБЖ е от 1987 година. Предвид дистанцията на времето и промените, настъпили в периода, една от задачите на визитата беше да се даде ход за подновяване на този договор. Делегацията се състоеше от шестчленна група, между които и председателят на СБЖ Снежана Тодорова, Екатерина Павлова, главен редактор на интернет изданието „Дипломатически спектър”, Евелина Стeфанова, мениджър към пресгрупата на БТА, Георги Калагларски, доцент към Варненски свободен университет и член на УС на СБЖ, Валентин Стоянов, член на УС на СБЖ и представител на сп.„Черно и Бяло” в мое лице. С пристигането ни на 8-и ноември, в първия следобед от престоя ни посетихме Столичния музей. Строителството на сградата е завършено през 2006 година и сама по себе си тази футуристична постройка е архитектурен шедьовър. Всеки път при посещение на културен обект съм си давала сметка за силата на възприятията и степента на въздействието, което имат историческите факти. Считам, че най-важният елемент за посетителя е емоцията, с която възприема и обективно (лично) изгражда познание. Стоях пред витрината и не смеех да се помръдна. Сред изложените предмети имаше фрагмент, чиято магнетичност ме остави без дъх. Знаех, че съм в музей и че се намирам в царството на порцелана и все пак.... Продължих разходката си, но в мислите ми остана спомена за изящната кутийка от съвършен порцелан и хармонията от великолепно сливащи се цветове, въздействащи по неповторим начин. Изведнъж се сетих за пеперудата: „Когато рано сутрин пърхаща пеперуда докосне с кри-

лете си китайски порцелан, шумът от допира им отеква далече в океана, произвеждайки буря.“ Смисълът на тази фраза не се губи само ако знаеш точно за какъв порцелан става дума... Беше ясно, предстояха ми чудесни преживявания и освен физическа издръжливост, трябваше да се подготвя и за смайващи изненади. Първият ден в столицата на Китай завърши с разходка по една от централните търговски улици, в близост до хотела ни. На следващия ден бе срещата ни с преподаватели и студенти от Китайския народен университет – Ренмин. Професор Зонг Ксин, директорка на катедрата по международна журналистика и комуникационни мастер програми, както и студенти от Факултета по международна журналистика ни посрещнаха като истински приятели. Проведе се една вълнуваща и много непринудена, изпълнена с разговори среща, в която основният въпрос беше какво е впечатлението ни от Китай и разбира се, хората на Китай. Всичко, което следваше от тук нататък – срещи, семинари, разговори, обяди и вечери изискваше стриктно спазване на програмата, за която само в общи линии имахме предварителна представа. Денят на срещата ни със студентите и преподавателите от журналистическия факултет на Китайския народен университет щеше да завърши с пищна вечеря, но преди това трябваше да посетим издателството на вестник „Guangming daily”, а също и лидерите на Националната асоциация на журналистите. В заключителната част на тази среща Джу Шоучън, секретар по международните отношения към асоциацията връчи на председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова наградата „Приятел на китайските журналисти”. Призът е наистина висока оценка за дейността на г-жа Тодорова в нейната мисия на представителен фактор от най-висок ранг. Този момент сам по себе си донесе празничност, след което макар и по протокол продължихме вечерята. Ние, българите се наричаме още и балканци. Известни сме с гостоприемството си. Склонни сме да определим наличието на шум за празничност. В Китай откривах съвършенство в тишината, в премерените жестове, в изкуството да накараш този, който е до теб да се чувства важен. И още нещо, почти всички познаваме вкуса на китайската кухня. Сега съм абсолютно сигурна – необходимо е да си там, за да откриеш нейното богатство и наистина да го наречеш изобилие! В хотела се върнахме късно вечерта. Следващия ден щеше да е не по-малко интересен с посещение на забраненият град „Гу Гун”. ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

Българската делегация пред университета

Среща с китайски преподаватели и студенти

обедните часове да влезем в Забранения град. „Храмът на небето“ беше само началото, с което започнах да разпознавам китайското величие, вписало историята си и чрез забележителните архитектурни шедьоври. И ако в днешни дни в Пекин правят впечатление многобройните бляскави сгради – Националната опера (Яйцето), Националният стадион (Гнездото), както и десетките сгради, построени от гениални екипи, то въздействието от градоустройственото мислене на миналото е единственият начин да се впишеш в представата си за тази колосална култура. Необходимо е да си тънък познавач на особеностите при различните династии, управлявали векове наред азиатските земи, за да откриеш заложения като клеймо почерк на съответните императори. За мен беше трудно в малкото време, с което разполагах да се вглеждам в подробности. Но си обещах, че визуалният ми допир с всичко това ще продължи с по-задълбочено изучаване на китайската история. „Храмът на небето“ е само щрих в управлението на император Юнлъ. С „Храма на слънцето“ и „Храма на луната“, той успява да изгради и „Затворения град“. Мащабът на комплекса е наистина главозамайващ. И всичко това само за един човек. Трябвало е да се натрупа време от 500 години, за да се позволи и на обикновени хора да стъпват върху белите мраморни алеи. С днешна дата тази изумителна среда носи посланията на една източна мистична култура, към която европейското любопитство нараства забележително бързо. Истинско неуважение беше малкото време, което посветихме на тези исторически артефакти, но програмата трябваше да продължи в по-забързан ритъм, в който китайското „фън шуй” остана някак недооценено. В сряда, на 11 ноември трябваше да се придвижим със самолет в северната провинция Дзилин.

Сбъднати мечти През прозореца ми от петнайстия етаж на хотела гледката беше подканваща. Независимо от мъглата или по-скоро надвисналия смог, настроението ми беше ведро, а нагласата ми – отворена за предизвикателства. Според програмата в днешния ден трябваше да посетим Великата китайска стена, а в след-

Пролетният град Така наричат Чанчун. Или още по-точно – Дългата пролет. Намира се в района на Дзилин и е столица на северната провинция. Полетът ни продължи точно два часа, а придвижването ни от летището до хотела – близо три, заради трафика. Очаквахме студ, но бяхме посрещнати от слънце… Това се случи на четвъртия ден от престоя ни в Китай. Не бях подготвена за изненадата на първата вечер, но да разкажа е повече от приятно. През всичкото време, преминавайки през зали, коридори и стълби се питах дали някъде и

в България не е останало такова местенце, носещо печата на абсолютната власт на тоталитаризма. Знамена, плакати, портрети, бюстове, реликви и освен това, всички домакини (управители и сервитьори) облечени в емблематичните сиви униформи, с червени ленти от времето на Маo Дзедун. Приличаше на претрупан със свидни спомени музей, наричащ се „Подмладяване на нацията”, но всъщност бяхме в ресторант и сега, ако трябва да го оценявам по оригиналност бих го поставила доста напред в класациите. Зa Чанчун казват, че е сърцето на Джилин. Населението на провинцията е около 27 милиона, а само на града около 3 000 000. Предвид стогодишната му история (градът съществува от 1700 години, но на два пъти е опожаряван) очаквахме да видим предимно съвременна архитектура, но и един дворец, притихнал в спомена за последния император на Китай. Досещате се – императорът е Айсин Джоро, поизвестен като император Пу И. Разходката из двореца беше планирана за финала на престоя ни в Чанчун, а в по-деловата част ни очакваше посещение в редакцията на вестникарската група „Джилин дейли”, както и радио-телевизионния център на провинция Джилин. Работата на весникарската гилдия е стартирала на 10.11.1945г. С днешна дата вестниците са 11, три са списанията. Съществува и едно електронно издание. Тяхната основна мисия е да са балансиран мост между народа и правителството. Темата е китайската мечта. „Какво означава за тях?” – „Подмладяване на китайската нация. Ако народът е по-богат и ние ще сме по-щастливи” – преди 30 години са били много бедни, но сега се развиват в добра посока. Вярват, че подмладяването на нацията се осъществява. Работещите във вестникарската група наброяват 3000. Журналистите са повече от 700 човека. Навсякъде и в редакциите, и по коридорите е тихо. Тук научаваме за годишната отпуска на работещият китаец – тя е точно една седмица. Интересно! Сградата на радио-телевизионния център в Чан Чун е наистина внушителна. Телевизионните програми започват излъчване през 1959г. В момента работят 2000 човека, от които 470 журналисти за 9 програми в телевизионното студио. Програмата е 48-часова, като особен акцент се поставя на селскостопанската тема. Зрителите са над 80 милиона и са на 18 до 20 място по рейтинг в държавата. „FAW Volkswagen” се намира в Чанчун. Смесеното дружество съществува от 24 години и в него се произвеждат няколко различни версии на двигатели за автомобили VW, както и Audi. ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

Посещението ни в четирите цеха, разгърнати на 27000кв.м. площ беше привилегия. Ползите, които могат да се извлекат от тази система на работа са огромни. Квартал „Шиуей” е също в Чанчун. Жилищните сгради са почти същите като в България. На пръв поглед разлики не се забелязват. Специалното в този случай са хората. В една

от сградите се оказа, че е разположен нещо като културен клуб за отдих, спорт и различни занимания, включващи поезия, танци, калиграфско писане. Да, наоколо нямаше дворци, нито китайски дракони, демонстриращи сила и имперска мощ, но пък бяхме посрещнати по найтрогателния начин от живеещите в района.

Незабравими моменти! Следващото преживяване от престоя ни в Чанчун беше разходката из двореца и градината на последният император на Китай и дванадесетият император на Манджурската династия Цин, Пу И. Наистина си заслужаваше да се види всичко това. Съдбата му е била да изпише чрез живота си последните страници от имперското величие на Китай. Сложната ситуация в началото на века, японската инвазия, както и появата на нов строй на управление е повратен момент в историята на страната. В каква степен манджурският император е бил кукла на конци е исторически коментар. Пу И носи драматизма на мъчителните промени в началото на XX век, в което ярко се вписва едно друго име, чиито портрет може да се разпознае навсякъде – това на Мао Дзедун. В 19:00 часа трябваше да излетим от Чанчун за Пекин. Денят беше петък, 13-и. „Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.” Късно вечерта на 13-и, петък, се върнахме в Пекин. Настанихме се в същия хотел. Имаше нещо трогателно в това да си някъде там в света за първи път, да вдишваш въздуха на съвършено различен континент, да си наясно относно всичките непреодолими за осем дена разлики и въпреки това да се чувстваш някак уверен и на мястото си. Тази вечер ми се стори особена... Бях спряла да мисля за инцидента на летището в Чанчун. Сега той ми изглеждаше като разиграване на сцена, в която участието ми е било единствено на наблюдател. А всъщност, съвсем не беше така – бях изпаднала в обяснима паника. Имаше нещо в багажа ми, което задейства алармата и... о, да, в този момент си дадох сметка какво е да си безпомощен. Емоционалната криза изчезна на мига, в който си получих бордната карта, за да продължа към самолета. В стаята влязох само, за да си оставя куфара. После бързо се насочих към изхода на хотела и продължих по широката улица на нощен Пекин. Наоколо всичко блестеше. Беше светло като през деня. Движех се бавно и спокойно без посока. Беше топло. Дишах свободно и знаех, че това са моите единствени 15–20 откраднати минути, които съм си подарила на най-непознатото място на планетата. Ето я и съботата. На следващия ден трябваше да прелетим отново над Азия, за да се приберем у дома. Денят едва започваше. Трябваше да пропътуваме през цял Пекин и да се отправим към мястото в близост до едно от най-великите

КОНФУЦИЙ

съоражения на всички времена – Великата Китайска стена. Бяхме подготвени за това приключение. Смайваща гледка! Легендите за построяването, както и всичките разкази за стената, чрез която китайците са отблъсквали недобронамерените (както самите те ги наричат) варвари са многобройни. Но, всъщност основното впечатление от пейзажа е усещане за безкрайност. Тази извиваща се драконова линия се простира като че ли отвъд хоризонта. Без съмнение в заложените намерения на създателите стои грандиозен замисъл и всички изследвания, анализи и заключения в случая представляват само смирена благодарност и почит към усилията им. Сега Китайската стена е символ на мощ, култура, уникална философия, величие... Да, наистина е особено състоянието на човек, стоейки на това място. Дали древните китайци са си представяли, че някога светът ще гледа на тях с такъв възторг? Впрочем, в един момент възхищението ми от гледката отстъпи място на едно друго вълнение. Около десетина минути над нас се носеше странно бръмчене от нещо летящо, чиито перки се въртяха в различни посоки и провокираха единствено и само по детски веселяшко настроение. Летящото нещо почти се презими на площадката пред нас, пръскайки всеобща радост и въодушевление. Разбира се, току-що появилият се дрон не беше включен в програмата, но изживяването няма как да се забрави и се вписа като извънредна точка от дневния ред. Предвижването ни обратно към Пекин ни отне повече от два часа. Булевардът на дългото спокойствие, Забраненият град, площадът Тянанмън и... Операта. Сградата прилича на капсула, като че ли поставена нарочно във водна среда. Няма врати. За да проникнеш в нея трябва да тръгнеш от площада и да преминеш през подлез. Панелите са стъклени и е достатъчно само да погледнеш на горе, за да видиш течащата вода. Не се наемам да описвам пространствата, както и интериорните решения на тази постройка. Попаднахме в сърцето на пекинската опера, а после и в концертната зала. Насладихме се на хоров концерт, изпълнен от хорa на националната пекинска опера „Наследници на дракона“. На връщане към хотела направихме последните си нощни снимки, а на следващия ден се отправихме към летището. Очакваше ни дълго пътуване, този път към нещо познато и обичано. Прибирахме се у дома. Даниела Владимирова Христова ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

Дни по-късно открих изречение, срещу което беше изписано името на Конфуций

„Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.“

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Делегацията от представители на български университети и училища с преподаване на китайски език Посещението в Китай на делегацията от представители на български университети и училища с преподаване на китайски език, превърнало се в ежегодно мероприятие на Институт „Конфуций” в София, тази година се проведе в периода 28 октомври – 10 ноември 2015г. Културно-образователният проект се реализира с финансовата помощ на Централата на институтите „Конфуций” – Ханбан и по покана на Пекинския университет за чужди езици. Участници в тазгодишната

делегация бяха доц. Ефрем Каранфилов – зам.декан на Факултета по журналистика към Софийски университет, инж. Славея Юрукова – началник отдел „Стопански“ към Софийски университет, г-жа Таня Павлова – главен юрисконсулт на Софийски университет, г-жа Цветана Кюмюрджиева – директор на Природоматематическата гимназия в Габрово, г-жа Илиана Митрова – директор на 101 СОУ „Бачо Киро“, г-жа Каролина Пълчовска – директор на ЧСОУ „Евлоги и Христо Геогриеви“, инж. Филип

Посещение в Централата на институтите „Конфуций” – Ханбан

Филипов – директор на Професионална гимназия по електротехника и електроника „М.В.Ломоносов“, Горна Оряховица и г-ца Александра Ангелова – координатор по културната дейност към Институт „Конфуций” в София. Програмата на делегацията включваше посещения на културно-исторически забележителности и участие в академични срещи в градовете Пекин и Шанхай. В Пекин българската делегация имаше възможността да посети обекти от световна

значимост, много от тях под егидата на ЮНЕСКО, включително Великата китайска стена, Забранения град, Храма на небето, Летния дворец, площад „Тянанмън“, Столичния музей, Олимпийския стадион и много други. Групата успя да надникне в известните пекински „хутуни“ и да усети духа на тези, изпълнени с култура и история, традиционни улички. В Пекин беше организирано и посещение на представление на прочутата пекинска опера. В Пекинския университет за чужди езици делегацията се запозна с дейността и работата на Международния бизнес колеж към съответния университет и постави началото на едно бъдещо сътрудничество. Българските представители бяха любезно поканени на официален обяд, даден от г-жа Джан Сяохуей – директор на Отдела, отговарящ за връзката с институтите „Конфуций”, към Пекинския университет за чужди езици. На обяда присъстваха г-жа Чън Ин – заместник-декан на Факултета по европейски езици и култура и г-жа Джан Сяо‘ин – декан на Факултета по журналистика. Посещението в Пекинския университет за чужди езици завърши с подписване на споразумение за обмен между деканите на факултетите по журналистика съответно в Софийския университет и Пекинския университет – доц. Ефрем Каранфилов и г-жа Джан Сяо‘ин. Българската делегация остана очарована и от разнообразието на експонати и многото съвременни функционални решения, използвани при изграждането на културния център на Главната квартира на Съвета за международно разпространение на китайски език (Ханбан), където г-н Лин Сънмао любезно демонстрира богатството и красотата на китайската култура. В програмата на делегацията ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

Разходка на участниците в делегацията с рикши из пекинските хутуни

бяха включени и посещения в две китайски гимназии, афилиирани към Пекинския университет за чужди езици. Особено добри впечатления и хубави спомени остави посещението в гимназията „Уаншоусъ“, където лично директорът на гимназията посрещна делегацията. В град Шанхай българската група видя как успешно и атрактивно могат да се комбинират модерното с традиционното. Примери за това бяха модерният финансов център „Пудун“ и старата част на града с прекрасната градина Ююен, както и така наречения „воден град“. В Шанхайския педагогически университет „Хуадун“ делега-

цията посети базата за подготовка на преподаватели по китайски език, където бяха представени програмите за набиране и обучение на преподаватели и доброволци. Бяха обсъдени и възможности за специализация на чуждестранни преподаватели, както и организирането на ученически летни лагери. Посещението в афилиираната към Шанхайския педагогически университет гимназия даде редица идеи за подобряване на учебната среда и оптимално използване на учебните ресурси. Срещата приключи ползотворно с обсъждане на бъдещите партньорски възможности. Институт „Конфуций”

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж Дин Хао, кореспондент на списание „Черно и Бяло” от Пекин ните механизми, активно стимулиране стартирането на частен бизнес и ефективно справяне с различни рискове и предизвикателства, поради което китайската икономика се развива стабилно и създава доверие за възстановяването и на световната.

последно време пред възстановяването на световната икономика отново се появиха предизвикателства. Глобалният фондов пазар, валутния и стоковия пазари изпитаха значителни колебания. За да се справят с

тази ситуация, Централният комитет на ККП и правителството на КНР предприеха редица мерки като по-нататъшно засилване на иновативните мерки за макроконтрол, всеобхватно задълбочаване реформата на институционал-

Развитието на китайската икономика продължава да е в разумни граници Изправено пред сложна икономическа среда в страната и чужбина и продължителното увеличаване на натиска от спада, китайското правителство предприема по-предпазливи мерки, свързани с планиране на стабилния растеж, продължаване на структурната регулация и реформите, подобряване благосъстоянието на хората, което постепенно започна да дава резултати. Развитието на китайската икономика продължава да е в разумни граници. Първо, като цяло промишленото производство е стабилно. От януари до август добавената стойност на промишлеността се увеличи с 6,3% спрямо същия период на миналата година, скоростта на растежа остана на нивата си от първата половина на тази година. Второ, ръстът на потреблението също е стабилен. От януари до август, общата сума на продажбите на дребно на стоки за бита се е увеличила

с 10,5%, скоростта на растеж е с 0,1% по-висока от първото полугодие. Трето, продажбите на жилища продължава да се увеличава. От януари до август, обемът на продадените жилища се е увеличил със 7,2% спрямо същия период на миналата година, а сумата от продажбите – с 15,3%. Четвърто, ситуацията със заетостта също е стабилна. През първата половина на тази година са били открити 7,18 милиона нови работни места, а безработицата в 31 големи града поддържа нива от 5,1%. Пето, индексът на потребителските цени се повишава умерено. От януари до август той е нараснал с 1,4% спрямо същия период на миналата година. Шесто, секторът на услугите бележи стабилен ръст. От януари до август ръстът в тази сфера е 8,2%, което е с 1,9% повисоко от ръста на промишлеността. На фона на стабилното действие на икономиката се ускориха темповете на структурни изменения и преструктуриране. През първата половина на тази година добавената стойност на третичната индустрия се увеличи с 8,4%, а скоростта за растеж е с 0,5% по-голяма от първото тримесечие и заема 49,5% от БВП, което е увеличение с 2,1% от първата половина на тази година и е с 5,8% по-висока от втората индустрия. През първата половина на тази година окончателните потребителски разходи добавиха 4,2% към ръста на БВП, като делът им достигна 60%. През този период, потреблението на чиста енергия е било 17,1% от общата енергийна консумация, което е увеличение с 1,6% в сравнение със същия период на миналата година. Потреблението на енергия на единица БВП пък е намаляло с 5,9% спрямо същия период на миналата година, ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

а увеличаването на спада е с 5,9% спрямо първото тримесечие на тази година. От януари до август, добавената стойност на индустрията на високи технологии се увеличи с 10,4% спрямо същия период на миналата година. Едновременно с това, индустриите като туризма и културата, се развиват интензивно. От януари до август, продажбите на дребно на стоките по интернет се увеличиха с 35,6% в сравнение със същия период на миналата година. През този период, добавената стойност на промишлеността в частния сектор се увеличи с 8.1%. Неправителствените инвестиции се увеличиха с 11% и заеха 65% от общите за страната, което е увеличение с 0,1% спрямо същия период на миналата година. През първата половина на тази година броят на регистрираните фирми се увеличи с 19,4%, а регистрираните капитали – с 43%. През юли и август, новите регистрираните фирми са се увеличавали с 10 хиляди всеки ден. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж През последните години Китай успя да устои на сериозния натиск от спад, като икономиката му поддържа стабилен растеж и се превърна във важен двигател на глобалния ръст, давайки също така сериозен принос за възстановяването на световната икономика. На първо място, приносът на китайската икономика за глобалния икономически растеж е най-голям. От 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надмина 30%, а този на САЩ е 18%.

След като влезе в периода на ново нормално състояние, въпреки че се забави, китайската икономика продължава да е една от най-важните, които нарастват най-бързо в света. През 2014 година китайската икономика зае 13,3% от световната, което е увеличение с 4,1% спрямо 2010 година. През първото полугодие на тази година делът на китайската икономика за глобалния растеж достигна 30% и тя продължава да е „стабилната котва“ за световната. На второ място, Китай поддържа стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. През последните години Китай провежда най-активна политика за внос и въпреки че цените намаляха значително заради спада на цените в световен план, обемът на вносните стоки поддържа стабилност и растеж. От януари до август на тази година вносът на зърнени храни се е увеличил с 24,4% в сравнение със същия период на миналата година, вносът на медни руди е нараснал с 12,1%, а на суров петрол – с 9,8%. Китай все още е главен вносител на стоки за страните от Латинска Америка и Африка, с което стимулира развитието на местните икономики в тях. През 2014г. делът на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е бил над 60% от общия за Китай и 20% от общия износ на тези региони. На трето място, броят на китайските туристи в чужбина и харчовете им се увеличиха значително. С повишаването на доходите на китайците броят на китайските туристи в чужбина непрекъснато се увеличава, а потреблението им там също се повиши. През 2014 година БВП на глава от населението

на Китай достигна 7591 долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надмина 10 хиляди долара. През 2014г. китайските туристически пътувания в чужбина надминаха 100 милиона, като за първото полугодие на тази година ръстът им е бил с 16% по-голям от същия период на миналата година. За трета поредна година обемът на потреблението на китайските туристи в чужбина също е най-голям. През 2014 година надмина 1 трилион юана, което е увеличение с 30% спрямо 2015 година и заема 11% от глобалните туристически доходи, което също повиши растежа на потреблението на някои страни. Четвърто, преките инвестиции в чужбина нарастват осезаемо. На фона на поскъпването на долара, оттеглянето на глобалните капитали, намаляване на подвижността и значителния спад на възвръщаемостта от инвестиции, Китай увеличи външните си капиталовложения. През 2014г. китайските изходящи преки инвестиции достигнаха рекордните 123 милиарда долара, което представлява увеличение с 14,2% в сравнение с 2013г. и за трета поредни години страната е на трето място по този показател в света. От януари до август тази година нефинансовите изходящи преки инвестиции достигнаха 77 милиарда долара, което е увеличение с 18,2% в сравнение с миналата година. Инвестициите главно се използват в развиващи се страни и региони в Африка и Латинска Америка и играят положителна роля за подобряване на тяхната инфраструктура и увеличаване потенциала за икономическото им развитие. Освен това, Китай активно стимулира реализацията на инициативата „един пояс, един път” и провежда взаимноизгодно сътрудничество със 60 страни, които се

намират в нейния обхват. През 2014г. китайските преки инвестиции в тези страни достигнаха 13,7 милиарда долара. От януари до август тази година обемът им е бил 10,7 милиарда долара, което е увеличение с 48,2% спрямо миналата година. Стойността на подписаните проекти със страните в обхвата на инициативата „един пояс, един път” достигна 54,4 милиарда долара, което е увеличение с 33%, като всичко това дава огромен принос за стабилизиране на международната инвестиционна среда и развитието на икономиките в множество страни. Китайската икономика е повлияна от дълбокото регулиране на световната След 30-годишен интензивен растеж китайската икономика навлезе в т.нар. ново нормално състояние, характеризиращо се с по-нисък темп на растеж. От една страна, до спада се стигна заради влиянието на промените в средата, свързана с ресурсите и пазарните условия, а от друга – важна причина за него са и структурните проблеми, които започнаха да се проявяват през годините. В този смисъл структурните реформи са и спешни, и необходими. Китайското правителство се адаптира към новото нормално състояние и ускори темповете на тези реформи. Същевременно финансовата криза и дълбоките промени в световната икономика също оказаха дълбоко влияние за забавяне растежа на китайската икономика. Това забавяне обаче е обективно и ще създаде стабилна основа за дългосрочното и устойчиво развитие в бъдеще на китайската икономика. Първо, продължителният спад на световната икономика причини очевиден спад в китайския износ. След международната финансова кри-

за, световната икономика се намира в процес на дълбоко регулиране и показва особености като нисък растеж, дисбаланс и редица рискове. Бавното възстановяване на световната икономика причини спада на глобалната търговия. В тази ситуация, отделни страни предприеха мерки за защита на своите пазари, като резултатът бе засилване на търговския протекционизъм, особено срещу китайски вносители и производители. Заради това, през последните години натиска върху китайския износ непрекъснато се увеличаваше и той спадна осезаемо. От 2011 до 2014г. годишният ръст на китайския износ е бил 7,7%, което е намаление с 16,5% спрямо периода от 2002 до 2008г. От януари до август тази година износът спадна с 1,6%. Второ, спадът на цените на основни продукти в световен план е друга причина за забавянето на китайската икономика. През последните години китайската промишленост е изправена пред постоянен натиск от спад. До август тази година, цените на промишлената продукция е намалявала през 42 поредни месеца и има тенденция към продължителен спад. Причините за това, от една страна, са излишните мощности в някои традиционни индустрии, а от друга – влиянието на значителния спад на цените на основни стоки в световен план. От 2012 до 2014г. индексът на цените на вносните стоки на Китай е намалявал с 2% годишно. От януари до август тази година той е спаднал с 11,3%. Цената на вносния суров нефт намаля от 100 долара за барел през 2014г. до около 50 долара сега. Цената на желязната руда е спаднала от 130 долара за тон през 2013г. до 60 долара, цената на соята – от 600 долара за тон през 2012г. до сегашните 400

долара. Според първоначалните прогнози в момента 1/3 от спада на индекса на цената на производителите се дължи на спада в цените на внасяните стоки. В сравнение със значителния спад на цените на вносните стоки този при износните е сравнително по-малък. От януари до август индексът на цената на износните стоки на Китай е намалял с 1,4%. Трето, на фона на популяризиране на програмата за количествено облекчаване в главните икономики китайската пострада от пасивното поскъпване. От избухването на международната финансова криза през 2008г. САЩ проведоха няколко кръга мерки за количествено облекчаване, след тях Япония и Европа предприеха по-силни мерки в същата насока, което доведе до пасивно поскъпване на юана. От началото на тази година САЩ отмениха политиката за количествено облекчаване, прогнозите за увеличаване на лихвения процент се засилиха. Американските компании изтеглиха голяма сума капитали от развиващите се страни, заради което, валутите на много от последните се обезцениха, а юанът поскъпна спрямо тези валути. Според прогнозата на Банката за международни разплащания от януари 2014г. до август тази година номиналният ефективен валутен курс на юана е поскъпвал с 10,5%, а реалният – с 10,6%. Китайската валута поскъпна със 17,3% спрямо еврото и с 9,6% спрямо японската йена. Поскъпването на китайския юан доведе до намаляване на конкурентоспособността на износните стоки, което бе важна причина за значителния спад на износа на Китай. В средата на август Китайската народна банка обезцени юана с около 4% спрямо долара, като целта бе по-нататъшното лиЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

берализиране на валутния му курс и приближаването му до пазарните реалности. Поради благоприятните средно- и дългосрочни перспективи за икономическото развитие на Китай не съществуват основания за бъдещо значително обезценяване на юана. Китай все още е важна сила за стабилизиране на световния финансов пазар. Структурната реформа в Китай ще дава все по-голям принос за възстановяването на световната икономика След глобалната финансова криза различните страни по света започнаха да правят преоценка на моделите си за икономически растеж и структурните реформи се превърнаха в тенденция. САЩ и Великобритания поставиха на преден план реиндустриализацията, ЕС и Япония заложиха на стимули за възстановяване на производството, а Индия, Мексико, Виетнам и други развиващи се страни работят за ускоряване темповете на структурните реформи и модернизацията на традиционните им индустрии. С навлизането на световната икономика в период на мащабно регулиране, китайската също бе изправена пред необходимостта от реформи, модернизация и адаптация. Мащабната структурна реформа на китайската икономика не само създава солидна основа за реализиране на нейното устойчиво развитие, но също така дава и нови шансове за ребалансиране и стабилно възстановяване на световната. Първо, всеобхватното изграждане на общество със средно ниво на благосъстояние (сяокан) ще доведе до все по-голямо разширяване на потреблението, от което ще се облагодетелстват много страни. Към момента сред-

ната класа в Китай надхвърля вече 300 милиона души, като потребителският є модел се променя основно от традиционното купуване на дрехи и храна към сектори като: информация, туризъм, образование, услуги за възрастното население и домакинствата, чиито потенциал се очертава като особено голям. Ако в следващите 10 години потреблението поддържа стабилен растеж, до 2025 година разходите на китайците ще надхвърлят 1 милиард долара, а от това ще имат полза и множество чужди производители. Второ, модернизацията на индустриите ще увеличи вноса на технологии и оборудване. В процеса на превръщането на Китай в световна индустриална сила модернизацията и реформата на традиционните индустрии ще се нуждаят от внос на напреднали технологии и оборудване от висок клас и важни компоненти. Интензивното развитие на индустрията за битово обслужване също ще предостави нови шансове на глобалните търговски партньори за обследване и дизайн. Ако индустрията за битово обслужване поддържа сегашната си тенденция за развитие, през следващите 10 години нейният обем ще надхвърли 1,2 милиона долара. От януари до юли тази година сред преките чуждестранни инвестиции, тези в индустрията за битово обслужване, са нараствали най-бързо, достигайки 19,6%. Трето, международното сътрудничество в сферата на производствения капацитет ще увеличи пространството за сътрудничество и съвместни инвестиции. Китай има предимства в производствения капацитет при среден клас оборудване, като съотношението между качеството и цената е по-добро, отколкото на западните му конкуренти.

Способността за комплексно съчетаване и проектно изграждане е голяма. Валутният резерв на страната остава голям, което е от полза тя да играе ролята на мост за премахване на пречките пред индустриалното развитие в други страни, съчетавайки предимствата на развитите страни в ключовите технологии с превъзходството на развиващите се, в областта на природните ресурси и ниските разходи за труд. Тази ситуация може да създаде един по-голям пазар за съвместни инвестиции и сътрудничество и да се набере нова енергия за стабилния растеж на световната икономика. Може да се очаква, че след като китайската икономика успешно реализира структурната реформа и модернизацията, премествайки тежестта за растежа от инвестициите към потреблението, тя ще навлезе в етап на по-интензивно, по-качествено и по-устойчиво развитие и ще продължи да бъде двигател за световния растеж. Фактите показват, че китайската икономика винаги е била източник на енергията за стимулиране на здрав и устойчив растеж на световната. В епохата на глобализацията, на фона на сериозните предизвикателства и продължаващото слабо възстановяване на световната икономика съвместните усилия и сътрудничеството са ключа за разрешаването на трудностите. Китай има увереност и решимост да реализира целите си за поддържане на икономически растеж със средна и висока скорост и заедно с другите страни ще продължи да работи за стимулиране на приобщаващо и балансирано развитие.

ългария е готова да направи много, за да привлече китайски инвестиции – от консултации и финансови стимули до промяна на закони. Това беше посланието, с което в Шанхай пристигна най-мащабната министерска делегация, която София е пращала в Китай досега. В групата, освен премиера Бойко Борисов, са включени още шестима министри – на земеделието, на регионалното развитие, на външните работи, на транспорта, на финансите и вицепремиерът по европейски фондове. Причината за посещението е форматът „16 плюс 1”, в който Китай разговаря за инвестиции със страните от Централна и Източна Европа. А София очевидно иска да извлече максимума от едно такова посещение. „Търговският ни оборот към момента е 1,8 млрд. долара и това е много малко. Имаме възможност за в пъти повече“, не скри намеренията вицепремиерът Томислав Дончев по време на форум, организиран от Българската агенция за инвестиции. Той изброи и секторите, в които имаме интерес от инвестиции – машиностроене, високи технологии, земеделие. „Може да стане и въпрос за ползване на обекти от публичната инфраструктура – готови сме да обявим концесии за редица летища и пристанища. Готови сме да променим законодателството, за да улесним достъпа до тях“, заяви щедро Дончев. Икономическият министър Божидар Лукарски пък поиска китайски инвестиции в индустриални зони и „София тех парк“. „В интерес на китайския бизнес е да се възползва от нашите предимства“, обяви Лукарски, повтаряйки мантрата за чудесното географско положение и подобряването на инфраструктурата. Дали тези призиви ще попаднат на благотворна почва предстои да видим. Китай е обявил, че има намерение да изнася производства към Централна и Източна Европа, но все още е в процес на преговори. Присъстващ на форума китайски експерт, който се занимава с износа на китайските компании, обаче не беше особено впечатлен. „Не съм чувал за интерес на китайски технологични и машиностроителни компании към България. Те търсят предимно Германия и Франция. Има обаче надигащ се интерес от страна на земеделския сектор за производство и внос на продукция“, посочи той. Земеделието – две споразумения и много надежда Като доказателство на форума бяха обявени две споразумения – и двете в областта на земеделието и храните. Първото беше между Nantong Sumu Biological Technology и БАИ за подкрепа на инвестиция в завод за слънчогледово олио и фураж. Китайската компания към момента изнася царевица и слънчоглед, но възнамерява да инвестира 7 млн. долара в строежа на собствена фабрика, която да прера-

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

Един премиер, шестима министри, много желания и две споразумения с Китай Първият ден от мащабната визита на кабинета в Шанхай показа, че България много иска инвестиции, а агросекторът е най-привлекателен ботва нужните є суровини. Обещанието им е във фабриката да работят предимно българи, а от БАИ ще очакват помощ за улесняване на процедурите. Инвестицията трябва да стане факт до 2 години, поясниха от компанията. „Работим с „Биофреш“ и искаме да внасяме и етерични масла“, обясни мениджърът на Nantong Sumu Юн Чен. Втората компания, която обяви споразумение, е Bright Dairy & Food Co., която произвежда кисело мляко с българска закваска под името „Момчиловци“. Това е една от най-успешните марки кисело мляко на пазара, твърдят от китайската компания, която е продала над 16 млрд. кутийки миналата година. Сега Хан Мин Зю, директор на дружеството, обяви, че ще подпишат договор с Българския център за развитие инвестиции и туризъм в Китай, който е бил и връзката им с Момчиловци, за внос на още продукти. Всъщност България осъзнава, че има интерес към сектора. Тази година е договорено страната да поеме центъра за агротърговия, който също е част от формата „16 плюс 1”, и така през София да минава китайският интерес в тази област към региона. Земеделският министър Десислава Танева не забрави да спомене традиционното, което казваме на чужди инвеститори: че България е „земеделска страна с дълги традиции“ и че ще могат да се възползват от 800 млн. евро инвестиции на година, смятано с европейските пари. Има обаче няколко пречки пред тези надежди. Първата е тежката китайска бюрокрация при вноса на каквато и да било земеделска продукция – България се надява да облекчи този процес с ново споразумение, което вече е пристигнало в земеделското министерство. Втората е невъзможността китайските инвеститори да придобиват земя – отдавашно тяхно оплакване. „Смятаме, че това е основна пречка пред интереса“, казва китайски анализатор от голяма държавна компания. И третото е, че България трудно може да отговори на интереса на огромен пазар като китайския - дори с пазар като Катар изпитахме огромни ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

затруднения в доставянето на агнета. Преди няколко години, когато китайската страна се интересуваше от износ на люцерна за животни, българските фермери така и не успяха да отговорят на условията и да договорят взаимоизгодни условия. (Не)познати лица България се състезава на това поле с още поне 16 държави, които ще присъстват на икономическия и политически форум в Суджоу във вторник и сряда. А някои от тях като Унгария тичат на съвсем друга писта. „Правя 50 пъти повече китайски бизнес в Унгария“, дава за пример български бизнесмен, пристигнал с делегацията да търси китайски инвестиции във финансови инструменти. Но ако има нещо, с което е полезна тази огромна делегация, е, че играе на онази струна, типична за китайците, които се впечатляват от протокола и постовете. „Китай е нашият най-важен партньор в Азия“, заяви Бойко Борисов пред кмета на Шанхай Ян Сюн, с когото се срещна първо. Японците, които от години инвестират в България, вероятно биха се обидили малко на това определение, но в отговор Сюн посочи, че всеки ден пие българско кисело мляко. Малко по-късно, на инвестиционния форум, докато слушаше, впечатлен от присъствието на Бойко Борисов, един китайски представител потърси на телефона си повече информация и попадна на статия за Пламен Орешарски, когото известно време сравнява с човека на подиума. „Той ли е“, попита той и показа снимката. Когато получи отрицателен отговор, кимна и каза „нов, значи“. „Предимствата на България пред повечето балкански страни са членството в Европейския съюз, стабилните парламентарна подкрепа и правителство, най-ниските данъци в ЕС, висококвалифицираните кадри“, отговори му задочно Борисов от трибуната, където продължаваше да обяснява защо китайците трябва да инвестират в България. Огнян Георгиев, източник: Капитал

КУЛТУРА

Николай Спасов и неговата „Алтернатива” в Братислава

Николай Спасов

рез октомври т.г. в БКИ Братислава се откри самостоятелна изложба на Николай Спасов, един от характерните наши съвременни художници, чиито графики предизвикаха голям интерес у българи и словаци. Всяка графика е специфична и неповторима, с изключително чувство за перспектива на автора. В творбите му има една контурна определеност на фигурата. Спасов непрекъснато открива различни неща от ежедневието, които му дават повод да твори. Въздейства върху зрителя с геометрични форми, символи, знаци, спирали, кръстове и вечния „Златен храм“, който присъства в много от изложените графики. Графиката „Нищо, нещо“ е като автопортрет на художника, защото името Николай, всъщност означава „човек на кол”... Усмихнатото лице на клоуна е външната страна, а вътрешната му страна е за-

дълбочена и добра, изпълнена с размисли за безкрая. Затвореното пространство е неговият дом. Николай е зодия Рак и домът и семейството имат огромно значение в живота му. Неговият дом е неговата крепост. В графиките на художника арките също са нещо специфично за него, а именно в „Минало“, „Минало 2“, „Нищо, нещо“, „Е...“, „Нежност“, „Идилия“ и др. В творбата „Някъде там“ има контрасти и центриране. Това е земното кълбо и четирите посоки – изток, запад, север и юг. Пътищата се пресичат и човек намира себе си някъде там. В „Идилия“, авторът, за когото домът и семейството са най-важни е обрисуван домът. Нарисувал е основните две фигури Ин и Ян, но цветни, преплетени и допълващи се. Има светлина, струи обич, любов и хармония. Има арка с масивни камъни, колони и стабилна основа. Ако се загледаме ще видим, че колоните и двете фигури са стъпили върху основа, на която пише „къща”. В свойте произведения Спасов създава един свят на безкрайност, където всичко е възможно. В неговата рисунка има силен контраст и майсторски цветни петна, благодарение на което се получава движение и пространствена конкретика. В графиките си използва смесена техника. Вниманието на зрителя се приковава от движението и главния образ. Той работи с душа и сърце, без излишна показност. В графиките си, творецът показва борбата между доброто

и злото, между материалното и духовното, хармонията и безкрайността. Николай Спасов има 18 самостоятелни изложби в София и други градове в България. Участва в почти всички изложби от национално значение в страната, а това са: Бианале на графиката, гр.Варна, Трианале на графиката, гр.София, Миниатюрна графика, гр.София. Има, също така, много международни участия: в Сапоро, Япония, Торонто, Канада, Кайро, Египет, Виена, Австрия. Много от произведенията на твореца са в частни галерии по света: в Русия, Великобритания, САЩ, Италия, Чехия, Полша и други. Изложбата в Братислава бе посетена от ценители на изкуството. Искам да кажа едно огромно „благодаря” на хората, които ни помогнаха за осъществяването на тази изложба, а именно директорката на БКИ във Виена доц.д-р Румяна Конева, директорката на БКИ в Братислава г-жа Ваня Радева и нейния прекрасен екип – Ева Стоянова, Виктория Петрова. Атмосферата, с която тази изложба ни дари, имаше същото магическо усещане, като очарованието ни от този вълшебен и приказен град Братислава. Не мога да не опиша поне на кратко този приказен град, който пази в себе си много интересна история. Братислава е столицата на Словакия и е разположена от двете страни на река Дунав, през която преминават няколко моста. Всички племена и държави, които са обитавали и владели земите на днешна

Словакия – келти, славяни, римляни, унгарци, австрийци са оставили по нещо, което напомня за културата им. Тук е замъкът „Братиславски храд” – с четирите кули, точно над река Дунав, откъдето се открива невероятна гледка към града, към Австрия и към Унгария. В готическата катедрала „Св.Мартин” са коронясвани няколко унгарски крале. В църквата на ордена „Св.Клара” се провеждат концерти, а части от манастира се ползват за университетска библиотека. Много интересна е ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

старата сграда на кметството и е едно от най-старите каменни здания в Братислава и най-старото кметство в Словакия. Портата „Михаил” е единствената порта, която е запазена от средновековните укрепления на града. Точно над нея се намира и най-тясната сграда в Европа. Силно бяхме впечатлени от синята църква, която поради синия бонбонен цвят приличаше на приказна. Тя е построена в архитектурния стил „Арт нуво“. Мостът SNP, известен повече като НЛО, заради

кръглата постройка отгоре, наподобяваща летяща чиния, предлага страхотна гледка. На Хвиездеславовия площад е започнала нежната революция през 1989г. Точно зад пълния със забележителности Главен площад се намира Дворецът „Примаси”, в който Наполеон подписва Пресбургския мирен договор след победата си над Австрия и Русия при Аустерлиц. Тук се намира и народният театър и операта, където имахме щастието да се насладим на музиката на филхармоничния оркестър на Братислава с участието на българския диригент Боян Виденов. Това стана възможно благодарение на директорката на БКИ г-жа Ваня Радева, една изключително позитивна, градивна и слънчева личност. Елена Бакърджиева

КУЛТУРА

Георги Тошев за Катя Паскалева... Родена е в Петрич през 1945г., а през 1967г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Творческият є път започва в Пазарджишкия театър. Прави забележителни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други. В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“. През 2002г. след продължително боледуване умира в София.“ Това е от Уикипедия за голямата Катя Паскалева. Всичко останало е опитал да намери Георги Тошев в „Последната роля“ – филм за вълненията, любовите, разочарованията, паданията и ставанията на една жена. Само преди малко този материал беше интервю. После обаче реших, че въпросите ми са напълно излишни. С Георги Тошев пихме кафе и той повече от час говори за Катя Паскалева. Почти не съм го прекъсвала. Усмихваше се, притихваше, насълзяваше се и не спираше да разказва. Разбрах, че той наистина е обичал тази жена. Актрисата, жената, приятелката, човекът Катя. И разбрах, че неговият проект няма нужда от въпроси. Това е история, разказана с много любов и респект. И изобщо има ли по-добър разказвач на съвремието ни от Георги Тошев? Георги Тошев разказва. С Катя имах много емоционално приятелство. Тя беше от актрисите, които харесвам още преди да познавам. Катя беше много особена. Срещнах я като приятел в началото на 90-те години и тогава улицата, промените, бяха разделили съсловието от двете страни на барикадата, много ярко и много гадно. А Катя през всичките тези години е била човек с принципи и морал. Тя имаше други зависимости, но като морал и достойнство беше абсолютно безупречна. Тя беше ясна на всички, никога не се е възползвала от нищо. Навремето, вместо да поиска жилище за себе си, отива при Тодор Живков, за да поиска апартамент за приятеля си Антон Горчев, защото той има дете и със съпругата му Соня Маркова живеят на един таван. Така че, когато я срещнах, Катя се чувстваше много изоставена от всички и є беше много мъчно, че така наречените „нови демократи” с лекота изтриваха биографиите на хора като нея, които са работили и животът им се е случвал преди 10-и ноември. Независимо, че Катя беше на площадите на всички тези митинги на СДС, нея много я болеше за това, че се омаловажават успехите. Това беше в годините, в които всичко минало беше ужасно. Нямаше никаква възможност да се погледне на това, което е добро, което е оцеляло, особено на работата

Георги Тошев

в изкуството, защото само в него е можело да се говори за нещата, които не сме харесвали по времето на социализма по един по-метафоричен начин. Независимо, че в България не е имало видими дисиденти като Солженицин, Валенса, да не давам други примери, в България е имало едни личности, тихи, невидими, които по своя си начин за тази територия са успявали да отстояват ценности, които са общочовешки. Тя беше особен човек. Много отворена към другите, но в същото време поставяше една невидима бариера. Всичко е шанс – има едни хора, които те харесват и други, които не те харесват. Моето случване на приятелството с Катя беше от взаимното харесване и от моя голям респект към нея, актрисата. Срещнах я като журналист – 1990–1991 година като млад репортер отидох при нея да правя интервю и тя ме прие доста въздържано. Беше казала, че разполага с 15–20 минути, а останахме два часа. Няма да забравя – покани ме в тях и разговорът се получи, защото тя разбра, че съм я гледал не само в киното, но и в театъра и че имам някакви интереси в тази област. Беше интересно да разговаряме. Истината беше, че в тези години не много хора се отбиваха у тях. Това бяха годините след голямата є кариера. Години, в които тя беше останала без достатъчно ангажименти, въпреки

че не говореше за това и не се оплакваше. Но болката беше видима и присъстваше в целия семпъл бит в дома є на „Янко Сакъзов“ 70 – в картините, които бяха по стените, в снимките… Катя обичаше да решава кръстословици и всеки є даваше от стари вестници нерешени кръстословици… Приятелството ни започна с това интервю и се случи се постепенно. Аз я канех на представления, които смятах, че ще є харесат. Тя беше много отворен към новите неща човек. Така стана нашето приятелство и то не е било битово. Елена Жандова, една от най-близките є приятелки, която познавах от Ню Йорк, също помогна Катя да ме приеме. Последен ме прие Иван Росенев, вторият є съпруг. Но после с него също имахме добри отношения. И оттогава приятелството ми с Катя остана до края. Дори имам един грях към нея. Катя вече беше оперирана, бяха є правени някакви манипулации и ни беше поканила да се разходим на Витоша с Люси Железова, журналистката от БНР. Нещо, което не можех да повярвам, защото Катя беше последният човек, който ще видиш в планината събота и неделя. И толкова бях зает тогава, нещо пътувах и не отидох. И после, когато поисках да я видя, тя вече беше в Правителствена болница. Иван каза, че тя не желае вече да вижда никого… Това приятелство наистина минаваше през годините. Но има нещо, което ни направи особено близки. През зимата на 95-а година, лютата Виденова зима, когато нямаше какво да се яде, наближаваше 50-тият рожден ден на Катя. И в цял свят, когато един актьор от подобна величина има юбилей, нещо се прави. Подшушнах тук-там в театрите на приятели да направят нещо, те казаха, че тя не е във форма, че няма да стане, че тя отдавна не играе. А това не беше истина – тя се беше взела в ръце, беше спряла да пие и беше в страхотна форма. И тогава измислих да направим представление с младия тогава режисьор Димитър Недков, който по-късно се отказа от театъра, но прави отлични свещи. Но тогава беше с голямо бъдеще и един от интересните режисьори. Подкрепи ни и Златко Гулеков, който беше успял актьор и директор на Сливенския театър по това време. Той беше успял да създаде една много пъстра и интересна платформа на театъра и да го извади от тази провинциална летаргичност, в която изпадат театрите, особено от безпаричие. Митко предложи да направим за Катя „Чайка“, а аз се сетих, че е ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

играла Нина Заречная, под режисурата на Николай Поляков в Пазарджишкия театър – роля, за която само съм чел. И имаше нещо символично да играеш Нина и после Аркадина – в най-хубавата си възраст. И предложихме на Катя – и аз, и Митко. В убеждаването много ни помогна и Милена Пантелеева, сценографът – те бяха много близки. Катя помисли и постави едно условие - да дадем роля и на нейния съсед и приятел Антон Горчев. По това време той, наистина изключителен артист, караше такси, за да се издържа. И Катя ми призна, че те са играли и в „Иван Кондарев“, и в „Козият рог“ заедно, но никога не са се срещали на сцена. И виж Катя – такъв човек! Отново да мисли за другите, за близкия приятел. И той изигра един великолепен доктор! Представлението се превърна в голямо събитие – играхме го повече от 50 пъти в цялата страна. Аз играх Треплев. И живяхме заедно – тя (звездата), Деси Минчева Раул (сега е журналист в Париж), Ася Иванова, Цветомир Лазаров (актьор в Лондон) – една много интересна трупа. Направихме това представление, което беше много рисково. Живеехме в гримьорните на Сливенския театър и се отоплявахме с каквото има – печки, духалки… Катя ни готвеше вечер и в тези интензивни два месеца, в които работехме и живеехме заедно, имахме страшно много време да си говорим. И тогава не само аз, но и всеки един от колегите преоткривахме другата Катя. И разбрахме как в тази иначе сдържана жена има една бездна от емоционалност, която обяснява страшно много неща в нейния живот, в съдбата є – някои нейни залитания, справяния, падания и отново изправяния. Тогава я почувствах много близък приятел. А от Катя човек много научаваше. Тя не се интересуваше от клюки – кой с кого. Но имаше невероятна памет, спомняше си цели сцени от филми, взаимоотношения… Беше изцяло фокусирана върху работата си и помнеше детайли от това как са се случвали ролите є. И от дистанцията на времето мога да кажа, че тя е един от малцината български актьори, които работят по метода на тоталното превъплъщение. Ще ти дам пример с „Вилна зона“. Когато се снима в него, тя е само на 28–29 години и трябва да изиграе майка на 18-годишен новобранец. И всички са се съмнявали, че ще се справи. Тя, която е играла Мария в „Козият рог“ преди три години, изведнъж трябва да е дребна еснафка, потънала в бита и собственото си недоволство. Каква актриса трябва да си, за да го направиш така добре

като нея?! Там тя отвърта и прословутия шамар на Ицко Финци, който почти получава комоцио от него, защото тя толкова се е вживяла в ролята. Така работеше и в „Чайка“. Толкова сериозна работа рядко съм наблюдавал. Когато търсех неща, свързани с Катя, попаднах на Държавния архив. Благодаря на фондация „Катя Паскалева“, че са съхранили и след смъртта є, каквото е останало. Животът на Катя днес е в три кашончета. И добре че са в Държавния архив. Там има свидетелства за времето, за епохата, за други големи творци. Но трябва да ти кажа, че дневниците на Катя са потресаващи. Част от дневниците на Катя ще се появят в новата книга,която аз и издателство „Сиела“ пускаме след 26-и ноември, а на 5-и декември в „Перото“ имаше представяне. Книгата се казва „Жените в мен – образи и думи“ и е книга-албум, която направихме с художника Дамян Дамянов. Надявам се да се хареса на хората, защото е една книга, която аз написах и после тотално изтрих. Когато попаднах на нейните дневници или бележки, както тя ги нарича, аз се убедих, че никой няма право да се изказва за живота на друг, когато има истински, автентични документи. И трябва да кажа, че тази книга ми беше една от най-трудните, въпреки че изглежда лесна – взимаш едни бележки и ги ползваш. Открих си и старо интервю на касета, което се оказа последното, което Катя е дала и е прекъснато. И аз нарочно съм го оставил такова нередактирано. И в крайна сметка, документалната книга показва последните є бележки – когато губи гласа си, когато почти не може да говори, когато е изрязана почти цялата… Тогава тя намира начин да общува със света – изрязва си малки квадратни бележчици и записва всичко на тях. Последната глава са тези бележки и последните неща, които пише, два дни преди да почине са: „влажни кърпи, мокро, студено, дъжд“ … и си отива. Представяш ли си какво е да отнемеш на актьора (актрисата) най-ценното – гласа? Но има и нещо много символично в съдбата є – кариерата є стартира с ролята на Наиме в „Краят на песента“, където е безмълвна. И финалът на живота є е безмълвен. Аз мисля, че Катя е щастлив човек въпреки всичко. Тя нарича себе си „сгъната“ и това е нещо, което не може да преодолее. Има едно нейно писание от времето, когато е на 40 и

нещо, което съм публикувал в книгата и което е: „Защо съм на 46? Защо обичам само един мъж? Защо продължавам да се изчервявам пред бакалина? Защо нямам деца? Защо се пропих?“ Когато човек живее със съзнанието кой е той, въпреки различните периоди, през които минава, аз мисля, че това е щастлив човек. За мен глупаците са нещастни хора. Те могат да тънат във видимо задоволство, но никога не са наясно кои са. Катя Паскалева или поне това, което съм почувствал, е един щастлив човек. И е щастлива както от шумните купони, в които е участвала – това е пловдивската бохема – Слона, Начо Културата, Здравко Попов (единственият останал жив) от това поколение – до последните тихи години, в които стоеше в своя хол. Тя живееше в двустаен апартамент под наем, пушеше цигара и казваше: „Достатъчно ми е един стек „Мелник“ и една водка N5“. Всичко това е тъжно за нас, които я коментираме. Но аз съм я наблюдавал – тя си беше самодостатъчна в добрия смисъл на думата. Дали ще попълва кръстословици във влака – тя, звездата, която пътува наравно с нас във втора класа; дали ще е след представлението, когато е толкова студено, че хората ни гледат с кожуси и носят цветя и плачат, и искат да се докоснат до нея, тя си беше добре със себе си. Аз съм много щастлив, че се случи това представление, между другото, за да види, че хората наистина я обичат. Когато се чувстваш абсолютно ненужен – защото когато си сам в апартамента си, ти си такъв – и тогава, когато видиш, че хората те обичат, това е прекрасно. Но никога не съм я чул да мрънка, да има претенции. Да, имаше изисквания към нас. Няма да забравя как ме извика след една репетиция и ми каза: „Ти си външен! Отпусни се, бе момче! Отпусни се!“ А ти знаеш тази сцена на Треплев с майка му, след като е направил опит да се гръмне, която е много интимна сцена, в която ти усещаш дъха на човека срещу теб. И аз съм с една актриса като Катя и как да забравя респекта и да мина към другите отношения, които са нужни за тази сцена?! И ми трябваше доста време. Но тя имаше подход към хората и те затова я обичаха. Темата за децата? Това е нещо, което не коментираше, но мога да кажа, че тя много обичаше децата и се грижеше за нейната племенница, която е жива и здрава някъде. Брат є си отива много млад, а баща є умира буквално в ръцете на Катя. Нейният живот е белязан от

много странни и драматични случки. И всичко има обяснение. Аз открих нейна съученичка в Перник, която ме шокира с изказването си: „Аз намразих Пловдив заради Катя. Тя отиде там, срещна тези хора, тези бохеми, сигурно са талантливи, но те я пропиха, защото в годините в Перник Катя не близваше алкохол. Тук беше в парка, природата я теглеше и така нататък.“ Много неща излизат във филма и в книгата и зрителите ще видят. На 26-и ноември в Мраморното фоайе на НДК, за първи път след смъртта є ще има изложба. И тук благодаря на НДК и на Боршош, които помогнаха този проект да се случи. Аз почти се бях отказал от него и твърдя, че в тази държава няма държавна политика за зачитане на хората. Не може всички да са ни равни! Имаме Невена Коканова, Катя Паскалева и Цветана Манева, да е жива и здрава. Това са едни хора, които са безспорни! Изкуството е субективно, но тогава броим филмите. Жена, която си отива на 52 години, има 48 филма! За Катя дори са се писали роли в киното. И не, защото някой ги е карал, а защото авторите са искали така. Последните є големи роли са в средата на 80-те. През 90-те години новата вълна режисьори – Красимир Крумов - Грец, Попзлатев, Иван Черкелов – са тези, които я канят и я връщат в киното. Доста от тези, на които им е правела „голямата работа“ са я отписали, забравили са я. Но това не е, защото - да си кажем направо – Катя е прекалявала с алкохола. Всички пием. Да, тя може да е имала периоди, в които е прекалявала. Тук става въпрос за общата грижа. Защото едно здраво общество се грижи за своите герои. А болното общество ги доубива. И така герои сега са всяка певачка, приятелка на футболист или самият футболист, който от своя страна не е и особено успешен. Затова ти казвам, че съм много щастлив от това, което се случи с проекта ми с Невена Коканова преди – 16-годишните пожелаха да научат коя е Невена Коканова. Това, което се надявам да стане с Катя. А не да кажат: „А, това е актрисата от „Козият рог“, а да се поинтересуват коя е тази актриса. Да гледат „Матриархат“ и да видят какво е присъствие. Катя е играла всичко – хулиганка, селянка, фатална жена... Да можеш да изиграеш всичко за тези години! И бай Йордан Радичков беше казал: „Ами, тя си свърши работата, бе хора!“ Има хора, които си свършват работата на 50 и малко. За това не искам този спомен за нея да бъде фатален. Искам да отговаря на духа є, на скромността є... Единственото, за което ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

съжалявам е, че тя си отиде, без да има реалното самочувствие коя е. И по-скоро тази липса на самочувствие е скрита дълбоко в детството, както ще разберат читателите на книгата и зрителите на филма. Тежко детство... Тя се чувства изоставена от баща си, който е бил нейният кумир и който според легендата, умирайки в ръцете й, казва: „Катя, Катя, ти си артистка“. Той е искал да стане актьор, но животът го очуква и посвещава живота си на семейството. Но неговата мечта, макар и след смъртта му, осъществява Катя. И това е много тежка задача – да поискаш от детето си да сбъдне мечтата ти. Животът на Катя плаче за филм. Правен е опит да бъде филмиран, но така и не е осъществен. Някога може би някой ще го направи, защото историята на Катя е много поучителна и отразява времето. Времето, в което са живели нашите родители и ние също. Ценностите, промените на тези ценности, корабокруширането на идеалите.

Но знаеш ли, някой беше казал: „Катя корабокрушенец ли е? Не, Катя е капитан на кораб и този кораб е нейният собствен живот.“ И трябва да ти кажа, че въпреки целият драматизъм, този живот си е струвал и този живот е толкова смислен, колкото хора, които сигурно доживяват до 80 и до 90, не могат и да си мечтаят да имат. Защото животът є е много наситен и богат на чувства. Здравко Попов ми каза: „Катя се състезаваше със Слона не само кой е по-талантлив. Тя се състезаваше с него в пиенето, в любовта, във всичко“. Представяш ли си каква жена! А иначе последното, което мислиш като я гледаш е, че е състезател. Книгата и филмът са много различни. Аз мисля, че едното допълва другото. Както и изложбата – тя събира двадесет и няколко нейни картини, които не са показвани. А тя рисува фантастично! Боря се да взема един от трите портрета, които є е правил Златю Бояджиев и един от които є е правил Слона. Те са в частни колекционери и в момента договаряме всеки един. Благодаря на хората, които ги дават доброволно и на НДК, които договарят цялата организация, защото мечтата ми е филмът, книгата и изложбата да минат отделни градове на България, защото България не е София. И най-хубавото е, че понякога в по-малките градове хората повече помнят. И не защото нямат избор, както някой би си помислил, а защото паметта е свързана с нещо друго. Чух нещо друго, което малко ме ядоса. „Ти се качваш на тези хора, за да станеш популярен“, ми каза един наш колега. Аз му казах: „Аз не се качвам никъде, правя го може би първо заради себе си“. И то е, защото смятам, че това безвремие на безпаметност не води до нищо добро. Ние сме държава на амока. Никой нищо не помни. Някой краде, изчезва, връща се след няколко години с по-богата биография, по-богат и по-щастлив. Всяко чудо за три дни е тук. Не! Нищо не е за три дни! Кариерата на Катя не е за три дни! Животът є не е за три дни! И съм сигурен, че ще има един момент, в който хората ще се връщат и връщат, и връщат във времето. И много скоро ще си направя видеоканал, в който безплатно ще си кача всички тези портрети на големи българи, защото благодаря на съдбата, че ме е срещнала с тях, че съм дишал въздуха на тези хора. Това никой не може да ти го отнеме. Това ме мотивира. Дори това, че искам моята дъщеря да знае коя е Катя и чуждестранните ми приятели също, и

студентите ми. Ние имаме колеги, млади хора, които не знаят коя е Катя Паскалева. Е, да, но докато аз съм жив, ще връщам това име. Мен ме интересуват хора с истории; хора, чиито живот е бил изключително динамичен и в чиито живот нещо се е случвало. Много е трудно животът ти да се случва пред очите на другите. Това е направо непоносимо. И мисля, че част от проблемите на Катя са свързани с това, че тя не е осъзнавала каква цена трябва да плати за този успех. Който пък при нея е дошъл навреме, радвала му се е, харчила си е парите. Може и да са я прецаквали, но тя никога не е гледала с гняв към миналото. Имала е един шанс, който никой друг български актьор тогава не е имал – след „Козият рог“ тя е поканена в най-голямата британска агенция за актьори, за да є направят снимки. Катя отива в българското посолство и ги моли съвсем легално да замине. Те казват, че това е диверсия и не я пускат. Не я пускат да си получи наградата в Емина – европейският Оскар. В Панама също получава награда, без да разбере... В Катя нямаше грам озлобеност, въпреки че не обичаше комунистите. Беше изявен антикомунист, много разочарована от разбиването на СДС после, но в нея нямаше злоба. И може би затова хората, с които се срещах за филма, си спомняха за нея с любов. Някои хора, които срещнах във връзка с филма, говореха с тъга за нея. Защото са я познавали в трудните є моменти – на безпаричие, на безпомощност, на несправяне. Въпреки че никой от хората не я съжалява и всеки говори за едно голямо нейно качество – достойнството. Тя е човек, който не се е помолила никому. Въпреки, че това не е срамно, ако знаеш как да го направиш. Но знаеш ли и сега все едно е в кафето в дъното. Седи на една маса, пуши (тогава все още се пушеше в заведенията), на никого не пречи, пуши цигара от цигара и попълва кръстословици. И в това има ужасно много красота – да можеш след всички тези жени, които са минали през теб, живеят в теб, да запазиш себе си. Да имаш плът, да не си безличен, но да си като леко отсъстващ. Страхотно е да можеш да бъдеш отсъстващ. Никога не усетих натрапчивост за тези два месеца, в които работихме заедно. И това не е идеализация, а реалното усещане за този човек. Деликатността на човешката природа е висша форма, изразена в Катя. Диана Алексиева

КУЛТУРА

Музикална школа „Развигор” Зала 1 на НДК бе препълнена от влюбените в песните на Мими Иванова, Маргарита Хранова, Орлин Горанов и Кристина Димитрова, Данчо Караджов и Роси Кирилова. Публиката пееше от сърце и аплодираше тези прекрасни творци, хората отново се потопиха в истинското изкуство и преживяха полета на щастието. Това споделено усещане от моя близка буквално ме изстреля към популярното и любимо на поколения българи музикално семейство Мими Иванова и Развигор Попов. Кое е най-характерното за тях сега ли? Отговорът е прост. Вдъхновени в творчеството, духовити, сърцати и безкрайно заети в настоящите си задачи и проекти. За това и бързам с въпросите: Богата биография, невероятно творчество и огромна любов насочена към хората. Какво още бихте добавили или пожелали да постигнете? Мими Иванова: Спокойствие, хармония и мир между всички. Е – и още любов… Зная, че откровението и истината са важни черти от Вашия характер. Така ли ще продължавате и в бъдеще? Развигор Попов: Старая се, доколкото мога. Все пак дано Мими не разбере, че пуша, въпреки обещанието си да не го правя! Г-жо Иванова, вашите песни вдъхновяват поколения българи. Вие сте любима българска певица, а днес продължавате да творите чрез Вашите възпитаници в музикалната школа „Развигор” в столицата. Кое е най-важното нещо, на което ги учите? МИ: Да владеят гласа си и да усвояват различни вокални ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

„Нека не пренебрегваме таланта, по-възрастните и по-можещите.”

техники. Да проявяват изискан вкус при подбора на репертоара, да влагат емоция в пеенето, да обръщат внимание на текста. Да потърсят подходящи български песни, които да пеят с желание, както пеят английските. Марио Кръстев е Ваш ученик, който е в седми клас,

но вече има своя музикална кариера. Впечатляват ли Ви такива млади таланти? РП: Марио е едно приятно изключение. Много талантлив, любознателен, упорито гони целите, които си поставя и не се предава пред трудностите. Има вроден музикален талант, но и като актьор се

справя чудесно. Естествено, че силно ни впечатли още при първото ни запознанство, той не може да остане незабелязан. Щастливи сме, че имаме възможност да работим с него, голямо удоволствие е. Дай Боже повече ученици като Марио! Какво мислите за детските музикални конкурси и фестивали? В последно време някак станаха модерни тези изяви. А и предпочитанията са към англоезичните текстове. МИ: Радваме се, че ги има, че и ние понякога журираме и оценяваме тези млади талантливи деца. Наградите от тези форуми ги стимулират за още по-упорит труд. Там те сравняват себе си с останалите, правят своите стъпки, трупат опит. Добре е, че в тези конкурси участниците трябва да пеят по една българска песен. Забелязвам, че понякога тя звучи така, сякаш я пее чужденец, който има акцент. Сега всички учат, говорят, контактуват на английски и все по-малко им харесват и езикът, и песните ни… Лошо е, ако забравяме и пренебрегваме българското, нашето наследство, в което присъстват изключителни образци, с които се гордеем. С Вашия съпруг и неповторим български музикант и композитор Развигор Попов имате завидна кариера. Въпреки това, мислили ли сте да заминете и да живеете в друга държава? МИ: Да, понякога, но винаги е надделявала обичта към България. Тревожи ли Ви състоянието на днешната ни култура и на различните є превъплъщения през годините? РП: И да, и не. Логично е в някои периоди да настъпи спад, но след това обикновено настъпва подем. Просто не бива да си затваряме очите и ушите за пошлостта. Тревожни неща в нашето изкуство,

а и в целия живот има много… Задача и отговорност на всички ни е да ги посочваме, да се борим с тях и да ги преодоляваме. Имате ли отношение към съвременната политика и новите ценности в родната демокрация? РП: Имаме – като всички, които милеят за страната си и за хората в нея. Все пак осъзнаваме, че много неща не зависят съвсем от нас и се решават от личности, които ние избираме и разчитаме умно, отговорно и адекватно да водят държавния кораб през бурното море на живота. Кои са вашите най-близки и сърдечни приятели и колеги? РП: Много са. Не обичаме конфликти и се стараем да се разбираме с всички. Като че ли избягвате скандалите във вашата гилдия за разлика от ваши колеги. Ето, пресен пример е отношението към известната певица Кичка Бодурова? МИ: С Кичка освен колеги сме и семейни приятели. Това, което видяхме в телевизионен формат не се случва само с нея. Видяхме и други личности, определяни като VIP, само след няколко дни да си сринат така наречения „обществен имидж” в предаването. Явно това е тежко изпитание за егото, за голямото „Аз”, което съществува у всички и ни прави слаби. Ако спечелим битката със себе си, ще има по-малко скандали. Дали е нашенска черта да не уважаваме талантите си и да ги унижаваме понякога… МИ: Така казват… Не само таланта. Уважават ли се повъзрастните? По-можещите? За щастие имам хубавото чувство, че нашата публика не ни е забравила и продължава да демонстрира уважение и обич към всички изпълнители от поколението ни. Бихте ли разказали за работата Ви с музиканти, компо-

зитори, певци… РП: За това е разказано в моята автобиографична книга. Който се интересува, нека разгърне страниците є и там ще намери много весели, тъжни или абсурдни случки от живота ни по сцените. Заглавието е „Ау-у, от глад умирам”. Двамата с Развигор Попов сътворихте най-сърцатите песни. Те нямат чет и всички са хитове. Гордеете ли се с това? МИ: Разбира се! Толкова много албуми, продавани в огромни тиражи… Толкова концерти, награди… Толкова песни, толкова срещи, толкова обич! Не е гордост, а удовлетворение, че имаме спомени, които ни помагат да живеем. Вие стартирате кариерата си със състава „Мелоди” на Емил Димитров. Какво Ви завеща този любимец на поколения българи? РП: Трудно е да се формулира, но преди всичко любов и уважение към всеки човек от публиката и вътрешна необходимост да изпееш всичко онова, което ти е в душата и сърцето. Емо беше обаятелен и чаровен. Печелеше сърцата на всички. Добре съзнаваше това, но си остана докрай земен и много добър човек! Защо се насочихте към композирането на детски песни? Вероятно откривате нещо по-величаво и весело в тях… РП: Пиша песни и за деца, и за тийнеиджъри, и за майки и татковци, баби и дядовци. Децата са точна, взискателна и безкомпромисна публика и това е мерило за качеството на продукцията ни. Преди години, на концертите с групата, от сцената наблюдавахме публиката и реакциите и след всяка песен. Вече имахме песни за майките, за войниците, за влюбените и за още други най-различни категории. Забелязахме, че децата, които обикновено сядат на пода найотпред и реагират спонтанно

и емоционално, сякаш очакват песен, посветена на тях. Това ни накара да потърсим сюжет от някоя популярна детска приказка и така се роди първата ни песен за деца – „Вълкът и седемте козлета”. След неочаквания успех на песента продължихме традицията – още повече, че и дъщеря ни имаше нужда от песни като за нея. Така стигнахме до цял албум само с детски песни. Споделете с читателите кой готви във вашата къща и кои са сполучливите ви кулинарни предизвикателства? РП: Аз, но и Мими понякога. Бих дал и някои мои рецепти, ако желаете. Ето една много лесна и бърза, подходяща за зимата: В тенджера под налягане нарязваме изцедено кисело зеле. Чер пипер и бахар на зърна, дафинов лист, едно цяло пиле, малко пушен бекон за вкус, вода. Покриваме пилето до горе с кисело зеле. Час и половина ври под налягане и е готово. Повярвайте, много е вкусно. Пробвайте и няма да съжалявате! Предвиждате ли съвместно изпълнение с вашата дъщеря, която със сигурност ви липсва сега.. МИ: Ина живее в Берлин и все по-рядко сме заедно. Да, събираме се на празниците, но не е достатъчно… Тя пееше, но когато навърши 11–12 години, сама се отказа. Сега пее често, хубаво, но под душа. Госпожо Иванова, Вашият съпруг твърди в едно интервю, че Ви „откраднал” от полски приятел? Днес съжалява ли за това? МИ: Едва ли… Нямаше да сме толкова години заедно, нали? Вашето любимо занимание, хоби или навик…. МИ: Обичам разходки, срещи с приятели и още много все по-невъзможни дребни радости, поради липса на време. разговора води: Миглена Китанова ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

black and white mag.bg 35

НОВИ КНИГИ

Здравка Константинова изненадва с нова книга „Българската журналистика 1842–1944г. Актуални ракурси” е поредният труд, който доц.д-р Здравка Константинова поднесе като приятна изненада не само на университетски преподаватели и студенти, но и на всички, които се интересуват от ролята на пресата за развитието на българската държавност. Премиерата на книгата събра в салона на Съюза на българските журналисти десетки приятели и колеги на доц.Константинова, изтъкнати имена и личности, които са оставили ярки дири в професията. Книгата е издадена с помощта на Фонд „Научни изследвания” на Софийския университет, а статии са фокусирани върху нови научни полета и факти от историята на българската журналистика. Да припомним също така, че доц. Здравка Константинова получи тазгодишната награда на Съюза на българските журналисти „Златно перо” за приноса си в теорията на българската журналистика и по думите на главня секретар на СБЖ Иван Върбанов, който поднесе приветствие от ръководството на Съюза „тази награда е категоричен израз на нашето признание към нея за научните є постижения”. Неслучайно авторката е рамкирала времево поредния си сериозен научен труд от 1842г., рождената дата на българските медии – именно излизането на бял свят на периодичното издание „Любословие”, до 1944г., когато настъпва драматична промяна в медийната среда в България. Без ни най-малко преувеличение можем да кажем, че „Българската журналистика 1842–1944г. Актуални ракурси” е огромен изследователски труд, в който са анализирани 10 270 български периодични издания. Но не само в това е голямата заслуга на книгата – много елегантно доц. Константинова е фокусирала в статиите си нови научни факти, като е намерила и съвременните им ракурси. „Ние от Съюза на българските журналисти сме изключително радостни, че сме домакини на поредната премиера – един изключително стойностен труд, който обхваща изключително респектиращ като обем период във времето от развитието на българската журналистика, подчерта в приветствието главния секретар на СБЖ Иван Върбанов. Бих искал да ви припомня, че за книгата є „Държавност преди държавата” СБЖ присъди

на доц. Константинова награда за 2001г., като израз на респекта ни към нейния успешен прочит на историята на възрожденската ни периодика, който засега няма конкуренция. От нейната книга в моето съзнание се запечата един извод: идеята за нацията, за националната държавност, която се изковава с помощта на възрожденската ни преса. Историята е полезна, не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето. А модерната българска държава е в голяма степен съградена от българската журналистика, изтъкна още Иван Върбанов. В историческия портрет на времето – искаме или не искаме – медиите са втъкани със своята отговорност. Ето защо новата книга на доц. Константинова посрещаме с огромен интерес.” И още, сега, когато говорим за рождената дата на българска-

Главният секретар на СБЖ Иван Върбанов поднася приветствие към доц.Здравка Константинова.

та журналистика, не можем да не споменем за един исторически ден – денят 23 ноември т.г., когато се реализира 15-годишната мечта на поколения журналисти да бъде съграден паметник на Константин Фотинов. Както подчерта и в приветствието си главният секретар на СБЖ Иван Върбанов: „За СБЖ датата 23 ноември е историческа, защото Съюзът успя да реализира един проект, по който работи повече от 15 години – в основата на идеята е г-жа Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Така на 23 ноември ние открихме мемориал в чест на Константин Фотинов в Бурса, на 300км от Смирна. Това стана в партньорство с журналистите от Асоциацията на журналистите от Мудания, Турция, и е нашето послание към професионалните организации да работим за нови ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

проекти заедно за свободата на медиите, за отстояване на етичните и професионални стандарти”, каза в заключение Иван Върбанов. Водещ на дискусията беше изтъкнатата публицистка и културулог проф. Ерика Лазарова, която подчерта четирите големи достойнства на доц. Здравка Константинова: остро чувство за съвременност, историческо чувство, талантливо перо и дарба за диалогичност. За достойнствата на труда на доц. Константинова говориха доц.д-р Теодора Петрова, декан на Факултета по журналистика, изтъкнатият публицист и критик Петко Тотев, журналистът Светослав Терзиев, колеги и приятели. Майя Любомирска

НОВИ КНИГИ

Димитър Драндийски: „За да има приемственост, трябва по-често да се обръщаме към миналото” Димитър Драндийски е роден в гр.Оряхово, където през 1950г. завършва средното си образование. Дипломира се с отличие в Института по библиотекознание и архивистика в София и от 1956г. работи като методист по библиотечно дело в Софийски окръг. През септември 1968г. идва във Виена и през 1969г. започва да следва специалност Славистика във Виенския университет. През 1970г. е назначен на работа в Научната медицинска библиотека на Gesellschaft der Aerzte–Wien. Същата година записва да следва и медицина. Пише и защитава дисертация и завършва с докторат Виенския университет през 1977г. През 1992г. по случай 60-та му годишнина е награден с Орден от Виенската камара на лекарите за заслуги в научната медицинска информация. През свободното си време издирва и събира из австрийските архиви, материали за историята на България. Плод на тази му дейност е излизането през 1996г. на книгата Г-н Драндийски, как се роди идеята да напишете книга, посветена на историята на българската общност в Австрия? Често ме наричат хроникьор на българската общност, защото винаги съм проявявал интерес към историята є. Аз живея постоянно във Виена от 1968г., като причината да дойда тук бе моята леля Палагия Димитрова. Тя пък бе дошла в Австрия още като студентка през 1941г. и след края на Втората световна война остава във Виена. Познаваше всички видни българи, работили и учили във Виена по това време и много ми е разказвала за тях. Самият аз бях член на Културно-просветната организация „Кирил и Методий” и следях от близо обществения и културен живот на българи-

„Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария“, която е оценена и посрещната добре от специалистите от България и Австрия. Участвува активно в родолюбивата дейност на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методи“-Виена и е дългогодишен член на нейното ръководство. През 1998г. се пенсионира, но продължава да работи по издирването на материали из историята на българската общност в Австрия. Плод на тази му дейност е книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700– 2000)”. Тя излезе от печат в началото на месец октомври в София и беше официално представена на българската общност в Австрия по време на тържественото честване на 70-та годишнина от създаването на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” на 29 октовмри от 19:00ч. в БКИ „Дом Витгенщайн”.

те в Австрия. Така в един момент осъзнах, че знам много за нашата общност. Освен това по образование съм архивист и библиотекар, обичам да се ровя в старите книги и да събирам и обработвам информация. И ето, на лице бяха всички предпоставки да напиша 300-годишната история на българите в Австрия – издирих научни документи, имах лични впечатления и опит да подредя и опиша най-важните хора и събития, които през годините са формирали облика на българската общност в Австрия. Не съм първият, който пише по темата, но моят труд събира хронологически тези много писания и ги изследва в най-голям период от време – триста години! Книгата не се получи лесно. След смъртта на съпругата

ми пет години не бях в състояние да напиша нито ред, а когато бях готов, срещнах редица трудности с издаването є. Много съм благодарен на посланик Eлена Шекерлетова, че ме подкрепи и спомогна моят труд да види бял свят. Надявам се той да бъде полезен на сънародниците ми тук и да повдига самочувствието им, защото ние българите, където и да отидем, показваме, че знаем и можем. Книгата не е монография или научен труд, съзнателно съм бягал от академичния стил, за да достигна до по-голям кръг читатели. Но книгата ми не е и роман, защото се базира изцяло на богат документален и снимков материал. Много документи и снимки се публикуват за първи път и това прави книгата много ценна.

Вярно ли е, че българската общност в Австрия е сред най-старите български общности в света? Вярно е, разбира се. Можем да се върнем повече от 300 години назад. Моята книга обхваща периода от 1700 до 2000 година, в който хронологично съм подредил успехите и постиженията на нашите сънародници. И където и да се спрем, все ще се натъкнем на големи имена – във всяка насока, във всяка професия – от градинар до професор в университет. Та българските градинари са научили австрийците как да развиват зеленчукопроизводство! Във военните години, а и след Втората световна война, българските градинари спомагат за изхранването на населението и това е признато от австрийската общественост. В периода от Освобождението на България през 1878г. до Втората световна война в Австрия се изявяват много големи български певци, музиканти, композитори – техните имена подробно съм посочил в книгата си, защото се гордея, че това са хора, които са доказали какво знаят и могат. След Втората световна война нещата много се променят, да не говорим за периода след промените в България и рухването на комунизма. Всичко това съм го разказал подробно и съм го подкрепил с документи. Културно-просветната организация „Кирил и Методий” навършва 70 години. Разкажете на нашите читатели повече за създаването є. Още през юни 1945г., тоест веднага след края на Втората световна война, във Виена се създава Българско студентско антифашистско дружество. На 5-и октомври същата година в кафе „Ландтман” се учредява Български антифашистски клуб „9-и септември” като сред учредителите му е и дългогодишният ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015

редактор на нашия журнал „Новини” д-р Кирил Филипов. След обявяването на независимостта на Австрия през 1955г. студентското дружество се преименува в „Проф. Асен Златарев”, а антифашситкото дружество се преобразува в Българска културно-просветна организация „Кирил и Методий”. Тя беше сред най-активните български институции по света и инициатор на много събития. Развиваше се невероятна дейност – доклади, землячески срещи, концерти, заедно се честваха именни и рождени дни, имахме театрална, танцова и певческа група. Издаваше се журнал „Новини” с редактор Кирил Филипов. През 1977г. ме приеха в ръководството – това беше голяма чест за мен. Бях много горд, че можех да дам своя принос за съхраняването на българщината. След Освобождението на Виена през юни 1945г., както казах вече, ляво настроени български студенти се организират в Български студентски антифашистски клуб. Въпреки това комунистическото правителство в България призова всички студенти да се върнат в родината си. Мнозина се завръщат и завършват своето образование в Софийския университет, но голяма част от тях остават в Австрия. Те обаче са заклеймени от управляващата комунистическа власт за дълги години като „невъзвръщенци”, „врагове на народа” и „изменници на родината”. Но всъщност те бяха истински българи. През 70-те години нещата в двата лагера се бяха поуспокоили и нашите

другари в София разбраха, че само могат да имат полза от българите в Австрия. С кои видни българи имахте възможност да се запознаете във Виена? О, с много хора! Първо моята леля ми помогна да се запозная с най-видните личности тук, после и сам имах възможност да срещна някои от най-влиятелните българи. През годините след войната като добри финансисти се изявиха Анисим Христов и Недев, които работеха в австрийски банки. Активно развиваха бизнес Керяшки, Папазян, а братята Ангел и Андрей Златеви продаваха на едро плодове, зеленчуци и хранителни продукти за Нашмаркт и имаха голямо представителство близо до Театър ан дер Виен. Ангел Златев беше много респектиращ човек и често повтаряше на новодошлите „Трябва да се работи! Вие много сте се разглезили с тая система там.” Познавах оперните певци Тодор Мазаров, Любомир Панчев,

Люба Велич, Димитър Узунов, Гена Димитрова, която имаше апартамент тук, както и лекарите Доньо Донев, Георги Кайтазов и Чолаков, чийто кабинет беше на Марияхилферщрасе, единственият българин завоювал професорска титла Паяков – професор в Техническия университет. Имахме архитекти и инженери, хора на изкуството. С две думи – страхотна интелигенция – повечето бяха хора, завършили своето образование в Австрия, които не са се върнали след войната обратно в България. При все това, пак казвам, бяха големи българи, защото те се разсърдиха не на родината си, а на комунистическата власт. А другарите като ги научиха какви кадърни специалисти са, започнаха да ги използват – що народ идваше да се лекува във Виена! Не мога да не спомена и покойната Мими Дичева. Тя пък беше невероятно скромен човек и родолюбец.

Вашата книга не обхваща времето след 2000г. Как се промени според Вас българската общност в Австрия през последните 15 години? По-рано ние се наричахме българска колония, общност е понова дума, но пак става. След Втората световна война тук са били не повече от 400–500 човека. Между 1968–1990г. по мое мнение бяхме около 2 000, а сега сме сигурно над 35 000. По-рано беше рядкост да се чуе по улиците българска реч – сега вече на всеки ъгъл можеш да чуеш. Лошото е, че след 1990г. се отприщи бентът и като бурен поток сега не само Австрия, но и други страни от Западна Европа са залети от българи. Между тях, за съжаление, се открояват и не малко елементи, които избират криминалната „кариера” и омърсяват доброто име на нашите земляци, достигнато през изминалите десетилетия. С годините обаче потокът се избистри, за-

блестяха ценностите, изявиха се личностите в българската общност, тя възвърна отново образа и авторитета си, създадени през вековете. Виждат се вече новите таланти и с още по-голяма увереност тази общност върви по пътя на свеото развитие към посветло бъдеще. Вече има много млади хора и в тях ми е надеждата да се запази българщината тук. Какво е Вашето послание към това младо поколение? Младите често забравят да погледнат назад и мислят, че всичко започва от тях. Те сякаш нямат търпение и искат всичко да се случи веднага, на момента. А така не може. Затова им казвам – по-често се обръщайте назад и учете миналото, за да има приемственост. Имайте самочувствие, защото българинът от 300 години доказва в Австрия, че знае и може. разговора води: Елица Ценова

навечерието на Коледните и новогодишни празници, забързаното ежедневие и умората от делничния ден изискват от всеки да отдели своите 5 миниту почивка. Предколедният дух вече се спотайва във всевъзможни коледни базари, концерти, представления, изложби. Време е да спрем мислите, които натоварват света ни и да се отдадем на красотата на празниците. И независимо по какъв начин ще решите да разнообразите деня си, направете го със семейството. Защото и най-обикновената разходка в местния парк, градинките около блока ви, близката бакалия или градския театър и галерия, ще се превърне в необикновено приключение, щом сте заедно. И нищо, че според синоптиците сняг не се очаква по време на празничните дни – зимната приказка може да стане реалност и ние от екипа на списание „Черно и Бяло” ви я желаем най-искрено. 1. Празнични базари има във всички големи общински градове. Греяно червено вино, коледни сладки, баница с тиква, сурвачки, топли пуловери и още по толкова – търговци, фермери и домакини се усмихват зад тезгяхите. Концентрирано, цялото това настроение, примесено с традиционни обреди и обичаи може да наблюдавате в Етъра. Там ще се прави най-голямата сурвакница, ще се показват български рецепти и ще се разказва за зимните празници. 2. Коледни изложби има най-вероятно и в почти всички големи галерии в страната, софийската „Сердика” е една от тях. Всички те – изложбите – благотворителни или не, ще донесат нужния ни колорит и усмивка. Нея можем да си я вземем и от предствленията в театрите за малки и големи, коледната селекция предствления в Софийската опера и балет, концертите на любими български изпълнители от всички поколения и на майсторите на класическата музика, дошли специално за българската публика. 3. И не на последно място – отидете да се попързаляте на местната ледена пързалка и да пийнете чаша топъл шоколад.

Открийте изключителния свят на Китай с вашата енциклопедия?

Из „Енциклопедия Китай”

Малки прелестни градове в Китай Китайските градове имат вековна история. Малките добре запазени градове с над стогодишна история имат особена прелест. Например градчето Лидзян вече е вписано в списъка на световното културно наследство. Историята и културата му, миналото и настоящето му са като магнит за китайските и чуждестранните туристи. Именно по тази причина малките градове Джоуджуан, древният град Феникс, Яншуо, Уджън, Нансюн, Дали и др. привличат все повече и ЧЕРНО И БЯЛО, #91/ 2015 повече китайски и чуждестранниxliтуристи.