Черно и Бяло by Enthropy 1

ладата и талантлива художничка Силвия Радулова направи своята първа самостоятелна изложба на карикатури в столичната галерия „Zoombox”, в София.

Силвия, която няма никакво формално художествено образование, открива, че да рисува художествени шаржове е нейната страст. Баща й е известният български художник Георги Симеонов, от когото тя наследява своя талант. Мнозина познават Силвия от телевизионното предаване Сървайвър, където показва екстремния си характер. Тази нейна черта се наблюдава и в творчеството й. На изложбата бяха представени петдесет нейни творби - един пъстър свят от известни и по-малко известни личности, както ги виждат нейните очи. Тя умело пресъздава образите на видни личности от родния „хайлайф” – Лили Иванова, Ивана, Азис, Тодор Батков, Димитър Бербатов, Христо Стоичков, Евгени Минчев, Бойко Борисов, Тодор Живков, Кеворк Кеворкян... Спонсор на изложбата е французойката Мерлин Арно, петролен магнат. Силвия не се вписва в образа на типич-

СМ

Силвия Радулова карикатура автопортрет

МЯХ

по време на

криза Черно и Бяло, 3-4/ 2011

ния художник. Освен страстта й към мотоциклетите и екстремните спортове, тя е и носител на няколко награди за бодибилдинг. Сякаш това не й е достатъчно, защото Силвия се изявява и като професионален модел, със сесии в престижни издания като FHM. Пред Черно и Бяло тя сподели: „Когато открих, че рисуването на шаржове ми се отдава, направо се преродих. Никога не бях рисувала с желание, а сега не спирам да творя. Хората намират за забавно и интересно да правят подобни подаръци на техни близки и често се обръщат към мен. Главата ми е пълна с идеи и мога да изобразя един човек по много начини, да изкарам и невидими черти от характера му и това да е забавно. Ако нещо не ме разсмива, мен самата, в процеса на рисуване, веднага сменям темата. Важното е на мен да ми хареса, което е гаранция, че и другите ще се забавляват.”

Бъдещитей планове са свързани с модния дизайн. С нетърпение очакваме бъдещите изяви на талантливата млада художничка Силвия Радулова. Диди Чолакова

СЪДЪРЖАНИЕ Смях по време на криза. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Журналистите се лишават от доверието на читателите . . . Провалът на мултикултурния модел. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Любовта и страданието в “Майки” на Милчо Манчевски. Клаудия Кардинале в България . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . „Както ви харесва” обещава да стане хитов спектакъл . . . . Процеп в празнотата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Най-финото перо от шапката на Теди Москов. . . . . . . . . . Армен Джигарханян с наградата „Св. София“ . . . . . . . . . . . Кой ще регулира медийната среда в Европа?. . . . . . . . . . . . Най-голямото дружество на СБЖ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . За новия PR на Русия. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Момиче в “Черно и Бяло” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Исторически музей - Карлово. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Борис Гондов. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Трансформ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Ретроспективна изложба Живопис от музейния фонд на НХА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Незабравим концерт. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Тото Котуньо пя в Националния дворец на културата . . . . Европа и славянският свят. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Мигове, запечатани за историята: „Големите фоторепортери на България”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Казахстан с поглед към 2030 година. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Културен обмен. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Научни и технически постижения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Из „Как станах хайдутин”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Планините обичат силните.... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Пролет на Дунава. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . По следите на прабългарите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Затлъстяването - проблем на XXI век. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

1 4 5 7 9 12 14 16 18 19 21 23 24 25 26 29 30 32 33 34 35 37 39 40 42 43 44 45 46

С партньорството на: Съюз на българските журналисти Федерация “Приятели на Русия и на народите на ОНД Сдружение “Найден Геров” Българска федерация на туристите ветерани Медиен партньор: www.pinks.bg Издание на “Ентропи 1” ЕООД София, бул. Евлоги Георгиев 169 GSM 0888 33 65 19, e-mail cernoibialo@mail.bg Главен редактор: Станислава Пекова Зам.главен редактор: Петър Красимиров Отговорен редактор: Снежана Тодорова Международни връзки: проф. Мими Дичева PR и реклама: Красимир Петков Редактори: Момка Спасова, Росена Иванова Художник: Иво Милчев Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Веселин Сейков, Венцислав Удев, проф. Миглена Иванова, Милен Черно Здравко и Бяло, 3-4/Райков, 2011 Гетов, Николай Пиперов

черно и бяло

Най-финото перо от шапката на Теди Москов

19 Медийната среда в Европа

26 Борис Гондов

Големите фоторепортери

Уляна Лопаткина, (на първа корица), с ролята на «Кармен» в Националния академичен Болшой театър за опера и балет на Република Беларус

Из «Как станах хайдутин»

ЧЕРНО и БЯ

Журналистите се лишават от доверието на читателите...

ЛО

БЪЛ Г

НАЛИС УР

* ФОР

УМ

СКИ Ж АР

родната политика скандалите служат за маскиране на една невероятна безпомощност и управленска неграмотност. Произволно взети факти от реалността говорят сами по себе си през есента на миналата година фискалният резерв бе около 7 милиарда лева, а днес е наполовина. Двоен е, обаче, ръстът на безработицата за същия период. Тенденцията е ясно очертана - летим по наклонената плоскост, за да се убедим, че мизерията няма дъно... Степента на креативна комуникация на политиците ни е извън всякаква критика. Всъщност, поабсурдна комуникация през последните две десетилетия не сме имали. Става дума за най-долнопробна пропаганда от времето на маккартизма и най-мрачните години на тоталитаризма. Не случайно рейтингът на депутатите е смразяващо нисък, той е под санитарния минимум. Болшинството в парламента говори със заучени клишета или повтаряйки кръчмарските реплики на вожда си. Политиците ни доказаха, че каквото другите не умеят, те не го умеят още повече. Много журналистите грешат, като се превръщат в говорители на празнодумците от парламента и правителството.Те не осъзнават, че така се самоубиват, защото се лишават от най-важното в професията си - доверието и интереса на своите читатели, зрители и

слушатели. Това управление ще си замине след броени месеци, но журналистите ще трябва да продължат да общуват с публиката си. Кризата на доверие, която те сами днес пораждат, може да им създаде много неволи в недалечно бъдеще. Друга горчива истина е, че циркаджийското поведение на властимащите очевидно се харесва на немалка част от публиката. Парадоксът е, че точно тази дълбоко спяща публика след време ще се събуди, за да осъзнае, че за пореден път е била изиграна от своите днешни любимци. И да разбере, че те са вървяли през цялото време по същите, добре утъпкани корупционни пътища. Принудени сме да се адаптираме към все по-изненадващи ни промени в околната среда, към непредсказуеми форми на поведение на партньори, а това означава, че доскоро работилите отлично комуникативни стратегии вече не ни вършат работа. . Проучване на Световната банка преди време показа, че 600 години ни делят от САЩ по отношение на стандарта на живот. Е, с какво са по-продуктивни американците от нас? С това, че се фокусираха върху създаването на концепции и идеи изнасят си производството в бедни страни, но се съсредоточиха найвече в творческия аспект на нещата. И сега светът им плаща за продуктите на нестандартното мислене - няма страна, която да не ползва софтуера на Майкрософт, услугите на Гугъл, айпода. Работейки по традиционни начини, ние харчим огромна част от времето си, за да получим минимален ефект, но ако се съсредоточим

в полето на креативността, с далеч по-малко разходи на ресурси можем да постигнем забележителни успехи. Според мен телевизията се превръша в тромав мастодонт. Става дума за тенденция, която засега си пробива път - телевизиите в цял свят губят зрители за сметка на уеб-журналистиката. Скуката залива не само родни телевизионни канали, това се среща навсякъде, особено показателно е, че новите поколения вече са си направили избора: интернет. Но поне в близките години, най-вече заради все още ниското покритие с интернет услуги у нас, телевизията ще продължава да е от голямо значение - който я владее, ще може да я ползва като оръжие за масово поразяване на човешки мозъци. Обяснимо е, че тя е основно средство за информиране на ниско образованата публика, а точно тази публика редовно застава пред избирателните урни. По същата причина се дават купища пари и за социологически сондажи - точно заради това - за да манипулират. Добре подбрани и фризирани данни от проучванията се подхвърлят на електората не случайно. Разчита се на конформизма - когато едно болшинство подкрепя някого, то останалите са склонни да се присъединят към това мнозинство. Къде е тогава «пътят към храма»? Двадесет и първи век е векът на креативността. Тя се превръща в основен фактор за просперитета както на една организация, така и на отделната личност. Проф. Здравко Райков

политическа култура

ПРОВАЛЪТ НА МУЛТИКУЛТУРНИЯ МОДЕЛ

В лицето на канцлера си А. Меркел, Германия първа официално призна пред Европа и света, че изпълнението на мултикултурния й проект се е провалил.Последва реч на британския премиер Д. Камерън на Конференцията за сигурността в Мюнхен, но вече няколко месеца по-късно, със същия смисъл. Той призова европейците към общи усилия за интегриране на мюсюлманите, най-вече младите, за да се води успешна борба срещу екстремизма. Много неща в Европа се промениха. След 11 септември, Стария континент имаше своите атентати в Мадрид, Лондон, осуетени опити в Париж, Виена, Франкфурт... Всички атентатори бяха млади мюсюлмани, студенти, живели, обучавали се и работили в западноевропейски градски среди.Френският президент Саркози е третият европейски лидер, който публично коментира, че мултикултурният модел е бил твърде загрижен за запазване на идентичността на новопристигналите, а не за държавата, която ги приема. И тримата лидери подчертаха, че липсата на интеграция на мюсюлманите ги приобщава към религиозния екстремизъм. Този път гражданските общества приеха с овации тези изявления на управляващите в Европа, най-вече защото повечето европейци не вярват, че „ислям” и „демокрация” са съвместими понятия. Те са свидетели на пълното обезличаване на индивида в затворените мюсюлмански общества в градовете си и често са виждали там безпрекословно подчинение на догми, които са неприсъщи на времето, в което живеем. Фотография на годината на World Press Черно и Бяло, 3-4/ 2011

Photo-2010 стана потресаващия фотопортрет на афганката Айша с отрязан нос, станала жертва на религиозни мюсюлмански фанатици, насилвали я години наред. Цивилизованият свят отдавна вече не е безразличен към посегателството над личността, особено над жените и децата – нещо, което е по-скоро норма на поведение в мюсюлманските държави. Европейското, а след 11 септември и американското общество, е всъщност изключително нетолерантно към исляма. Широко възприетото в САЩ след 11 септември мнение е, че исляма е по-скоро идеология на терористи, отколкото религия. Но мюсюлманите там не са много и отказът да се строи джамия до мястото, където бяха кулите-близнаци, само потвърждава тенденцията за съзнателно издигане на стена между изповядващите различни религии. В Европа е по-различно. Проблемите са сериозни, защото в Германия живеят около 4 млн.турски емигранти, около 10% са мюсюлманите във Франция, 3.5% - в Холандия, а в Англия има градски части, в които до 40% от населението е мюсюлманско. Всеки четвърти жител на Марсилия също е мохамеданин. Това на практика е мюсюлмански град, където средната възраст на живеещите, изповядващи тази религия е 26 години. В Кьолн дълги години радикализирани религиозни водачи, молли, успешно управляваха своя „държава в държавата” и се радваха на толерантността на кметството, докато Салман Ружди се криеше с чужд паспорт и дегизировка из цяла Европа заради книгите си, разобличаващи радикалния ислям. В същото време 40% от турските емигранти в Германия не говорят немски, въпреки че са трето поколение имигранти. В периода на криза лидерите на водещите европейски страни бързат да подчертаят, че страните им остават отворени за света, но нямат нужда от имиграция, която да тежи на социалната им система. Икономиките им имат нужда само от квалифицирана работна ръка и то в определени сектори. В тези устроени според демократични закони и ред държави, не е приемливо да има група от хора, която спазва принципите на шериата, живее в гета и чиито ценности са в проиворечие с приетите от веко-

Политическа култура ве конституции. Знае се, че имигрантите търсят път към Европа заради грижата, която тя проявява към личността. Това неизбежно влияе на поведението на новодошлите, които насочват усилията си не към собственото си адаптиране, изява и растеж, а към агресия и неприязън към водещите по-качествен живот европейци. Но могат ли различията да бъдат отчетени и толерирани и доколко? Могат ли етнически обоснованите конфликти да бъдат разрешени с взимане на мерки по интеграцията на мюсюлманските малцинства в Европа, или вкоренените от векове стереотипи и заложена взаимна враждебност, мотивирана от историята,религиите и културните традиции, ще доведат до пълен разрив? В самите основи на мултикултурния модел е заложен принципът на зачитане на равнопоставеността, толерантността, усилието да разберем „Другите”, осъзнаването на взаимната зависимост и осигуряването на материална независимост с цел достоен живот за всички. За съжаление, днешната ситуация на етнически, религиозни, политически и всякакви конфликти не позволява прекален оптимизъм или надежда за възход на мултикултурния модел. Фактът, че и водещите политици на Европа го признаха, означава, че енергията в това направление в момента е изчерпана. Пропастта между двата свята се увеличава. Постмодерна Европа не може да допусне ислямизиране на населението в условията на глобализацията, а ислямът не търпи модерния християнски европейски дух. Западната християнска култура е изграждана с векове при големи кризи, с цената на милиони жертви и сега има относителен интегритет. Тя не би жертвала своята свобода и културна идентичност за модел, който е столетия назад в обществено-икономическото си и културно развитие. Може би затова емигрантските вълни от източна Европа след рухването на Берлинската стена не създадоха мащабни проблеми. За тяхното интегриране не се наложиха толкова много усилия, защото те просто се вляха в същата европейска и християнска среда, която им е присъща и познават от собствените си държави. Тревогата е и във факта,че мюсюлманството не прави своята „крачка напред”, а създава плодородна почва за присаждане на радикален ислям. В САЩ живеят 2.5 милиона мюсюлмани, които имат добро икономическо ниво. Голяма част от тях са професионалисти, които са се интегрирали успешно. Но в същото време мюсюлманските центрове там са в ръцете на ислямисти, в резултат на което се създава възможност за обучение на джихадисти в иначе интегрирано мюсюлманско общество. На този фон събитията в Северна Африка допълнително усложниха обстановката и разединиха Европа. Европа, както и САЩ, които до скоро сътрудничеха с някои твърде авторитарни управници региона, този път трудно излязоха от ролята на наблюдатели и започнаха реални действия чак след като Кадафи стреля срещу собствения си народ. От друга страна, режимът на Кадафи дълги години предпазваше страните от Eвропейския съюз от допълнителен приток на имигранти. Този ре-

жим изнасяше и сериозни количества петрол за Европа, което бе в полза на гражданите на тези страни. Сега Италия се чуди как да се справи с вълните имигранти по своите острови и търси помощта на ЕС. На преден план излиза не въпросът за смяната на диктаторите, чието време явно е изтекло отдавна, а за това кои сили ще вземат връх в протестните движения и промени. Ако това са хора, които убиват заради карикатурите на пророка Мохамед, какво ще се прави?! Арабите протестират срещу произвола на управляващите, но в протестите им се усеща и привкуса на религиозния конфликт, на племенни вражди, ислямски политически страсти, националистически призиви. Друг е въпросът за разногласията между позициите на Анкара и Париж относно начините за разрешаване на кризата в Арабския свят, в частност - в Либия. Не е необходимо да се припомнят амбициите на Турция за основната роля на лидер в този регион. Всъщност, Турция е особен случай на мюсюлманска държава, която върви по пътя на демокрацията с трудности, с криволичения, с проблеми, но и с претенции да има преди всичко светско излъчване. Тя, разбира се, може да залитне към умерен или по-изявен ислямизъм, но може и да остане вярна на изградените от Ататюрк светски основи. Дали ще издържи тази комбинация,предстои да видим, но самата държава успешно „шантажира” и Брюксел, а в момента и Франция във връзка не само с членството си в ЕС, но и за събитията в Либия. България е единствената страна в ЕС с мюсюлманско малцинство, което не е в резултат на миграция. Имаме си и шаблон за български етнически модел. У нас никой не задава въпроса може ли демокрацията и ислямът да бъдат съвместими, защото нашите мюсюлмани отдавна разсъждават различно от „другите”. Отвреме – навреме разсъждаваме и дебатираме по проблема дали сме реално толерантни или само на битово ниво сме такива. Иначе ние, българите, имаме прилични и приемливи закони в тази насока, но де факто трудно приемаме малцинствата като част от националното цяло. У нас, както и въобще на Балканите, заплахата от ислямизъм идва отвън и действащи саудитски фондации в регионите с население, предимно с мюсюлманска религия, създават условия да се говори за „спящи клетки” на фундаменталисти или дори на Ал Кайда. Кризата и икономичeските несгоди често се превръщат в плодородна почва за развитието на фундаментализма. Събитията в Северна Африка и увеличилите се в резултат на това емигрантски вълни, доведоха и до възход на популистските и крайно десни партии в Европа. Те подхранват негативните реакции на хората към малцинствата и допълнително отслабиха позициите на мерките за интеграция на малцинствата. Надеждата е, че признаването на краха на мултикултирния модел ще отвори път за намирането на по-активни и ефективни форми за интегриране на мюсюлманските имигранти – нещо, от което Европа и светът само биха спечелили. Зорница Илиева

културен свят

София филм фест:

ЛЮБОВТА И СТРАДАНИЕТО В “МАЙКИ” НА МИЛЧО МАНЧЕВСКИ

В началото на март с първия полъх на пролетта дойде и София Филм Фест. Нашият любим кино форум стана на 15 години. Образ, звук, магия, 118 игрални, 24 документални и над 70 късометражни филма, срещи с легенди на световното кино, вълнуващи мигове, пиршество за сетивата и духа... Известният македонски режисьор представи лично най-новия си филм „Майки”, ко-продукция на Македония, България и Франция. Световната премиера на лентата беше на кинофестивала в Торонто. У нас филмът пристига след участие на Берлинския кинофестивал. Съвсем наскоро “Майки” се окичи и с двете основни награди на 39-ото издание на Белградския кинофестивал. Милчо Манчевски е роден през 1959г. в Скопие. Петдесет и две годишният режисьор е завършил кино и фотография в Университета на Южен Илинойс, САЩ. Утвърждава се като фотограф и автор на експериментални филми, както и на награждавани музикални клипове за световнoизвестни имена от света на музиката. Като режисьор прави първия си пробив още с игралния си дебют „Преди дъжда” (1994г) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция (1994г) и номинация за „Оскар” (1995г) за най-добър чуждоезичен филм. Публиката на София Филм Фест познава и другите му филми „Прах” (2001г) и „СенЧерно и Бяло, 3-4/ 2011

ки” (2007г, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм), също ко-продукция с България. „Майки” е четвъртият филм на Милчо Манчевски и беше македонският кандидат за номинациите за „Оскар” за чуждоезичен филм. Кинотворбата представлява болезнено красив и истински портрет на онези безразлични и нехаещи към родителските си задължения майки, чиито деца са твърде разглезени. Във фабулата е намесена и общност, в която стари хора умират изоставени, а възрастни жени стават жертва на

сериен убиец, който се оказва техен съсед. Всички тези истории се основават на реалността. Фактите заплитат интрига, в която измислицата се превръща в истински документален разказ, провокиращ към дълбок и полемичен размисъл. „Майки” е експериментален по своя формат филм. Той разказва три истории: Две деветгодишни момичета съобщават в полицията за ексхибиционист, когото, всъщност, дори не са виждали; трима млади кинорежисьори срещат единствените жители на безлюдно село възрастни брат и сестра, които не си говорят от 16 години; пенсионерки - чистачки са намерени изнасилени и удушени в малък град. МЕ: Г-н Манчевски, с какво „Майки” е по-различен от останалите филми? ММ: “Майки” въздейства като триптих, каквито сме виждали в църкви и музеи. Три картини функционират като едно цяло и се доизграждат взаимно. Ако ги поставите една до друга, различията между тях се подчертават, а също и приликите. От нас се иска да ги видим в нова светлина. МЕ: И този филм неминуемо носи Вашият кинематографичен

културен свят

почерк- откъде дойде вдъхновението за него? Коя истина искате да представите - на режисьора, на героите или на публиката чрез нейното възприятие ? ММ: Аз не знам къде се пресичат тези истини и коя е по-важна. Повече ме интересува да поставя тези въпроси, да питам себе си и да поканя публиката заедно да разсъждаваме на тази тема. И ми е много приятно, че така преживявате филма. Но още по-важно от размислите по тази тема е усещането на посланието. Трябваше да следвам инстинктите, душата, себе си. Щастлив съм от резултата - историята притежава чувство, определена композиция. Това е различен подход от традиционния за правене на филми. Трите истории сами се привлякоха и се съединиха. Това за мен лично е почестният начин. Има връзка, но е тънка, деликатна - не съм използвал традиционните разказвачески препратки. И трите линии на сюжета са действителни, те са не само въз основа на реални събития, но често следват действия и диалог дословно - така, както са се случили. Една от историите - третата, е документален филм, но истината в документалния филм може да се окаже по-неуловима и дори объркваща. Кое отличава измислицата от реалността - измислицата е истина, прикрита в една лъжа. Затова, в крайна сметка вярвам, че изкуството, дори и когато е концептуално, накрая съществува заради чувството, което носи. МЕ: Вашето творческо виждане

е, че „и трите истории съдържат в себе си истина, отразена в криво огледало”... ММ: Колкото повече навлизаме в истината, толкова по-маловажно е какви са фактите. Все по-значим става фактът, каква точно се оказва емоционалната истина на човека срещу теб. Фактите не могат да се пренебрегнат, но в края на краищата любовта и страданието се оказват много по-важни. МЕ: Споделяте, че сте уморен от филмите, които разказват истории по тривиален начин, защото те изостават от литературата, изкуството и музиката, когато става въпрос за новаторство – и то само защото се предполага, че публиката няма да ги разбере! ММ: Има публика както за „Титаник”, така и за провокиращи, нова-

торски кинотворби. Страхувам се, че корпоративния начин на мислене ще погълне всичко, дори и хората, мислещи креативно – често се оказва, че сами цензурираме себе си в и от името на въображаемата широка публика. „Индустриалният подход” към създаването на нещата често пречи не само на изкуството, но и на човешкия дух, на житейския ни опит. Нищо не може да ни оправдае, ако допуснем корпоративната настройка на сетивата да ни диктува начина, по който правим изкуство. Старая се да гледам отделни филми, а не киното като цяло. Интересуват ме определени режисьори и творци. Колкото до балканското кино - нека съхраним своето достойнство и не позволяваме да ни третират като екзотични животни, да показваме уважение към самите себе си. Най-новият проект на Милчо Манчевски се нарича “Слънчева светлина” - една интересна игра с представата на хората за това какво е филм, създаден по експериментален начин. На сбогуване Милчо Манчевски ми каза кои са двата основни принципа, на които учи своите студенти: да усвоят занаята, професията и да имат сърце - да отворят съзнанието си и да бъдат честни със себе си. М. Енева

културен свят

Клаудия Кардинале Легендата на европейското кино получи „Наградата на София”

в БЪЛГАРИЯ

Клаудия Кардинале присъства като специален гост на 15-ото издание на Международния филмов фестивал „София Филм Фест”. На гала прожекцията на филма „Гепардът” на Лукино Висконти в Зала 1 на НДК, Клаудия Кардинале получи „Наградата на София” на Столична община за изключителен принос към Седмото изкуство, лично от кмета на гр. София Йорданка Фандъкова. Клод Жозефин Роз Кардинале, по-известна като Клаудия Кардинале, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис. На седемнадесет години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис и получава като награда пътуване до Венеция по време на филмовия фестивал. Тази победа я кара да се усмихва, когато си спомня, че по онова време едва е говорила италиански. Родителите ù – сицилианци, ù дават френско образование и тя дълго време се възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка. По време на едноседмичния си престой си във Венеция, хубавата Клаудия привлича погледите на италианската филмова индустрия. След като прекарва два месеца в известното филмово училище „Centro Sperimentale” в Рим, тя подписва договор за седем години с компанията „Vides”. Успехът е леко вгорчен от факта, че няма право Черно и Бяло, 3-4/ 2011

да се омъжва, да си подстригва косата или да напълнява На фестивала в Западен Берлин тя участва в документален филм, едва четиринадесет годишна. Макар че в този филм лицето ù се мярка едва за няколко секунди, именно тогава я забелязва Омар Шариф, популярния египетски актьор. Съвместната им работа по френско-тунизийския исторически филм „Гоха” от 1958г е първата ù истинска роля. Впоследствие филмографията ù бързо расте. Първият филм, в който изгрява звездата на Клаудия Кардинале, е „I soliti ignoti”/Обичайните заподозрени”/ - комедията на Марио Моничели от 1958г. В същата лента участва и още една легенда на италианското кино - Марчело Мастрояни, с когото Клаудия ще развие ползотвотрно сътрудничество. Следват „Il bell’Antonio”/”Хубавият Антонио” (1960, реж. Мауро Болонини,) и „La ragazza con la valigia”/ “Момичето с куфара” (1961, реж. Валерио Дзурлини), Гепардът” (1963) на Лукино Висконти, в който отново партнира на Ален Делон и се среща с Бърт Ланкастър; „Осем и половина” (1963г, реж. Ф. Фелини). Този филм, поставя акцента на друго качество на актрисата – нейният глас, считан впоследствие за много съблазнителен. Истината е, че от началото на работата си на полуострова до този момент Клаудия винаги е дублирана, защото италианският ù не е достатъчно добър. Фелини залага на френския ù акцент, чужд и странен за част от публиката, но изключително прелъстителен според самия режисьор. Режисьорът Лукино Висконти оказва огромно влияние във формирането на таланта ù чрез блестящо създаде-

културен свят ните роли. „С Лукино имахме прекрасни отношения. На доста неща гледам през неговите очи, питайки се какво би казал той за тази или онази роля. Истински го боготворя. Той ме научи на всичко – дори и как да бъда красива. Когато в “Гепардът” играехме любовна сцена, Висконти ни наблюдаваше изпитателно. Държеше да се целуваме наистина. После Делон казваше, че между нас би могло да има и нещо повече. До романс не се стигна, но и днес сме близки приятели. При Лукино играеш като при театър, а при Фелини е по-важна импровизацията.” За сметка на това, когато се снима във Франция, не се налага да я дублират. Двамата с Белмондо си поделят славата в „Cartouche” (1962) и се срещат отново през 1972 г. в „La Scoumoune”. Без съмнение Клаудия Кардинале се превръща в истинска международна звезда, сериозна конкуренция на Джина Лолобриджида и София Лорен. През 1962 г. тя участва в „Розовата пантера” (реж. Блейк Едуардс), където партнира на Питър Селърс и отново се оказва дублирана, този път заради колебливия си дебют на английски. Върхът в холивудската ù „забежка” е свързан с жанра на уестърна – „Професионалистите” (1966, реж. Ричард Брукс), където се среща отново с Бърт Ланкастър. Всички ù предричат голяма американска кариера, но Кардинале е твърде привързана към среди-

земноморските си корени. При все това уестърнът ù допада и това ù носи роля в култовия „Имало едно време на запад” на Серджо Леоне, който въпреки участието на Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робъртс си остава италианска продукция. През ‘60-те години редица режисьори си оспорват присъствието ù в своите филми. Сред имената, с които Клаудия Кардинале е работила, са също Франко Дзефирели, Пиетро Джерми, Чито Мазели и дори Михаил Калатозов. През ‘70-те години Клаудия Кардинале се среща с Бриджит Бардо на снимачната площадка на „Петролотърсачките”. Бриджит Бардо не се колебае да отбележи: „Вече знам кой ще ме наследи!” С настъпването на ‘90-те актрисата се посвещава повече на писането и театъра. Получава множество почетни награди - във Венеция, Париж и Берлин. Появите ù на големия екран стават все по-редки. Извън света на киното, Клаудия Кардинале е социално ангажирана жена, която се бори за правата на жените и през 2000г е избрана за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО. След доста телевизионни участия в края на ХХ век, актрисата приема да участва във филма на Клод Льолуш „И сега... дами и господа” (2002г). През 2009г Кардинале се завръща в киното с драмата „Le Fil” на Мехди Бен Атиа, филм който я отвежда в родината ù Тунис и разказва за католичка от средната класа, омъжена за мюсюлманин. През 2010г играе в „Un balcon sur la mer” на французойката Никол Гарсия, а през 2011г се очаква да се появят още четири филма с нейно участие. През над 50 годишната си кариера Клаудия Кардинале заснема 130 филма. Тя получава наградата за най-добра женска роля на фестивала във Венеция през 1984 г. за изпълнението си в „Кларета” на Паскуале Скуитиери. Актрисата има в колекцията си четири награди Давид на Донатело (известни като италианските Оскари) и четири Сребърни ленти – отличие на Националния синдикат на филмовите жуналисти в Италия. През 1993г Кардинале получава във Венеция почетен „Златен лъв”, а през 2002г получава и почетна „Златна мечка” на Берлинския филмов фестивал. За нейните изключителни заслуги и принос към света на киното, през 2008 година френското правителство удостоява Клаудия Кардинале с най-високата награда на Франция - Ордена на почетния легион. Мариана Енева

културен свят

Черно и Бяло, 3-4/ 2011

културен свят

„КАКТО ВИ ХАРЕСВ ДА СТАНЕ ХИТОВ В своята сценична адаптация режисьорът ни въвлича в една хомогенно изградена постановка, в която Шекспир смесва всички жанрове. Според Красимир Спасов посланието на автора е „Разберете колко важно

Творческият състав на „Както ви харесва”

е това, защото един-единствен път е даден от Бог на човека да бъде млад, да бъде влюбен, свободен в изявлението на чувствата си”.

Иван Радоев в ролята на Жак

етата поред премиера за сезона на Театър Българска Армия „Както ви харесва” от Уилям Шекспир е още едно доказателство, че когато има талантлива трупа и утвърден режисьор като Красимир Спасов, класиката е печеливш ход в репертоарната политика на театъра.

„Тази пиеса е в моето режисьорско чекмедже. Там се намират тези пиеси, които съм планирал преди доста години. И ето че дойде времето или по-точно необходимата ситуация „

- споделя проф. Красимир Спасов. Неговият прочит на тази най-играна творба на най-известния англичанин е както модерен, така и верен на автора. Брилянтният превод на Валери Петров допринася за чудесния контакт, който постановчикът и актьорите осъществяват с публиката. В тази пиеса е знаменитата фраза на Шекспир, че светът е сцена и всички хора са актьори.

Спектакълът е разделен на две части – на авансцената се представя един сив свят на града, в който се развива част от действието и след това виждаме прочутата Арденска гора, където героите попадат в едно място на свободата – с много музика, танци и светлина. Това е място, което спокойно можем да наречем „пространството на младостта”. За внушенията на режисьора, а и на автора допринася блестящо изпълнената сценография на Марина Райчинова. Задачите, които продукцията й предоставя са решени с такова въображение, че сами носят светлината на посланието на Шекспир. Впечатляваща е и актьорската игра. Спектакълът „Както ви харесва” е ансамблово изграден от 14 актьори, които постигат равностойно присъствие на сцената.И все пак не могат да не бъдат откроени младата актриса Лидия Инджова в ролята на Розалинда/ Ганимед. Тя се превъплъщава с еднаква лекота и в жената Розалинда, и в младия мъж Ганимед. Със своята игра се отличават и Леонид Йовчев в ролята на Шута, и Иван Ласкин в ролята на Шарл и Силвий, и Ангел Генов в ролята на Орландо дьо Боа, и Иван Радоев в ролята на Жак, и Йоана Буковска в ролята на Целия/ Алиена, и Анастасия Ингилизова в ролята на Одри, и Стефка Яворова в ролята на Фиби.В този

Мирослав Косев в ролята на Княз-изгнаник

А” ОБЕЩАВА

Културен свят

СПЕКТАКЪЛ

Йоана Буковска и Лидия Инджова

Стефка Янорова и Иван Ласкин в сцена от „Както ви харесва”

„звезден” състав успешно се справя и Мирослав Косев в ролята на Княз Фредерик и Княз-изгнанник. Изненадата в този спектакъл е авторската музика на Добрин Векилов – Дони. Музиката е композирана по стиховете на Шекспир. „Напролет” е само една от специално създадените за „Както ви харесва” песни, които звучат от сцената и се вписват по уникален начин в представлението. Музикалното оформление е на режисьора и представлява препратка към творчеството на друг известен английски културен феномен - Бийтълс. „Както ви харесва” е един чудесен, много интелигентен, приказен и естетски издържан спектакъл. Напълно е възможно и той да има такъв дълъг живот както „Много шум за нищо” и дълго да пълни салона на Театър „Българска Армия”. Определено има всички предпоставки за това. Лилия Динова

Черно и Бяло, 3-4/ 2011

Процеп в

Културен свят

Текстът на неаполитанския драматург Манлио Сантанели тайничко флиртува с темата за лишението, отсъствието и загубата. Абсурдистски семеен дует играе на изтощителна криеница за възрастни. Зрителят проследява психологическото дебнене и надиграване между майка и

син . Получава калейдоскопичен образ от “разбягали се” идентичности. Обърканият диалог е амбивалентно залитане между сатиричното и трагичното, между волната игра и строгото наказание. Многоликата Липса се е настанила удобно из цялата драматургична

тъкан на “Кралицата майка”. Разгръща се върху различни плоскости, подканва към различни посоки на тълкуване. Зрителят различава трагическо отсъствие на истинност и автентичност в съществуването на персонажите, Липса на завършеност и пълнота, загуба на принадлежност към някого, към нещо. Петдесетгодишен журналист, с неясна сексуална ориентация, зависим от успокоителни, отчаяно търси поне едно истинско нещо в живота си, пък било то и смъртта на собствената му майка. Истерично тършува из неподредената си биография, за да сграбчи поне една истина, в която да повярва. Произведението търси отговор на въпроса „Какво прави човек, ограбен от всички факти в живота си? Кого търси, когато всичко, което спиралата на битието е “навила”, се оказва измамно? И как ще се защитиш, когато изненадващо те срита парадоксът, че единственото, което те “определя” като съществуващ, е Липсата?...” Отговорът е логичен. Втурваш се не към бъдещето, а към незавършеното минало. Тичаш към Началото, отправната точка на съществуването си. Търсиш факти. Датата на раждане, корените, утробата, приспивните песни, бащиното огнище, което да те сгрее с малко топлина от детството… все елементи от традиционна образна система. Зрителят ги вижда в главозамайваща въртележка, задвижена от монолозите - откровения на главния герой. За да запълни “празнотата отвътре”, както сам я нарича, Алфонсо се връща назад. Решението да се грижи за болната си майка е само претекст. Всъщност желанието му е да затвори генезиса на Липсата между страниците на планирания си роман

празнотата Културен свят

- сензация. Уморен от всички шеги на съдбата, които горчат в съзнанието му и дълбаят празнота, се впуска в пътуване към Началото – до жадуваното състояние tаbulа rаsа. По пътя се надбягват олющени спомени, разбити илюзии, развенчани факти. Минава покрай причудливи сенки, движи се към разрушения вече дом, детската стая, леглото на майка си и баща си... Но, вместо бленуваното чисто състояние, поетият път го отвежда до мрачен психологически Дедалов лабиринт. А там зад всеки ъгъл дебне някой лъжовен факт, признание за неистина. Бащиното огнище по-скоро пари, отколкото топли. Къщата от детските спомени отдавна е съборена. Бащата си е отишъл от този свят. Дори образът му, натрапчиво налаган от майката, се оказва измамен. Пиесата затяга гордиев възел от псевдореалности, задушаващи съществуването на Алфонсо. Целостта, единството на неговия Аз се разпада. Разпилява се пред зрителя, точно както страниците на незавършения роман. Италианският драматург изсипва върху публиката раздробените парченца, късовете от живота на героя си, отчупени от камшика на съдбата. До финала пиесата си запазва правото, като в по детски абсурдна игра, да превръща с лекота черното в бяло, злото - в добро и обратно. Сериозни екзистенциални

Черно и Бяло, 3-4/ 2011

въпроси са трансформирани в гротескно бръщолевене. Велики претенции - в пародийни арии. Драматични подбуди – в комични ефекти. А най-абсурдното е, че търсеният център на автентичността е забоден от “смъртта на мама”. Поради липса на друго. За да обърка още повече публиката и да я изведе окончателно от координатите на привичното възприятие, пиесата слага край на уморителното пътуване назад с оперетно изпълнение, типично по италиански. Оперетният стил на пиесата отказва да даде право на разгледаните събития да добият трагично измерение. С гротескно - сатирични контури е очертан колебливият профил на една псевдореалност, която, в крайна сметка, винаги ни се изплъзва. Петдесетгодишното бродене из празни пространства е лишено от шанса да бъде трагично. Всъщност трагедията е в друго. Алфонсо успява да преживее и загубата на съпругата си, и уволнението. Справя се по свой начин с ръждивото усещане за “отпадане” от живота. Но едно нещо истински го съкрушава – мисълта, че е лишен от последния останал факт, чиято истинност му е осигурявала защита срещу житейските липси. Осъзнавайки, че всички факти, върху които е градил представата за своето Аз, са “отмъкнати”, Алфонсо се вкопчва в идеята за болестта на майка си. Това, което не може да й прости, е отнемането на едничката останала истина, доказваща неговото съществуване. След като и приближаващата смърт на майка му се оказва лъжа, значи няма нищо “вярно” в живота му. Следователно е илюзорно и самото негово присъствие. Отново стигаме до архетипния образ на вечния скитник, който не принадлежи дори на

себе си и разсейва своята самота из пределите на житейското лутане. Някой ще промърмори, че предложеният поглед върху жанровия хибрид “Кралицата Майка” го натоварва с малко повече екзистенциализъм, отколкото може да понесе. Но може ли да се отрече, че е от онези поливалентни текстове, които не просто предполагат, но и изискват разнородни, дори диаметрално противоположни прочити. Ракурсът на всеприсъстващата липса е просто един възможен подход. Всеки може да допълни списъка с контекстуални ключове към текста. Достатъчно е само да си преведе тези на пръв поглед обогатени стенографски записи на битовото общуване. Черно и Бяло

Най-финото перо от шапката на Теди Москов

Културен свят

“Сирано дьо Бержерак” по Едмон Ростан

За трети път Талия и Мелпомена нашепнаха на Теди Москов едно любимо име. Сирано дьо Бержерак. Словесен фехтовач, свободен ум. След като оживя на сцената на Сатиричния театър и хамбургския Талия театър, този сезон се роди отново, акуширан за пореден път от Москов, за да стане любимото дете на Народния театър. Работата на антидогматичния по дух режисьор може да вдъхнови и хора, неизкушени от класиката. Белязана е с печата на увлечението му към гегове и скечове, на характерния за него стил, вдъхновен от “комедия дел арте”, на познатия вкус към хиперболи и парадокси. Излишно е да се говори за отсъствие на строга жанрова обособеност. Теди Москов предлага постмодернистична интерпретация на класически текст. Оставайки полусериозен, полушеговит, добродушен, Москов извайва фина гавра с поп културата. Всеки зрител може да посегне към пищната постановъчна трапеза и да избере каквото му е по вкуса. Гротесковото пол шване в тазобедрената част и щракането с пръсти,

гъделичкащи низките страсти, издават присъствието на ревностен защитник на ценностите на високата култура. Подбраните цитати от днешния ден имат потенциал да предизвикат бурен смях, да натъжат, да обидят. Забелязва се, че една част от публиката със сключени вежди проследява режисьорската разходка по пътя на калпака към фрака. Спектакълът спретва среща между старовремската поетична форма и съвременната визуална интерпретация, между неоромантизма и постмодернизма, между драматичната поетичност и гротеската. Междувременно може да се оглежда наоколо за първосигнални адресанти на посланията от “повеселичката” част с преекспонираното опростачване. Кършенето на Кристиян (Владо Карамазов) е нежен еквивалент на едно до болка познато масово явление, обримчило годините на българския преход. По някое време зрителят започва да гадае колко ли енергийни напитки изпива Деян Донков преди един такъв спектакъл. Полуреален, неразпознат, отчужден, неговият герой извървява своята Голгота, под тежестта на кръста, преведен на “московски” език като дунапренен нос с човешки размер. Изразителното прегъване на Деян Донков, докато го носи из сцената, е сред малкото режисьорски решения, които щадят опорнодвигателната система на актьора. Танталовите мъки на Сирано са прожектирани ту върху трагичен, ту върху комичен екран. Гротескното наметало на моменти заменя трагичното. Смехът е осмислен като панацея, която прави по-поносими изпитанията на Фортуна. “Отместен”, непоискан, влюбеният поет трепти с широка емоционална амплитуда. Сирано, трагичната неуговорена среща между Човека и Свръхчовека, си сграе със смъртта, сгърчил се в екстаза на своята любовна невъзможност. Неясни остават режисьорските подбуди по отношение на избора как да звучи словесният майстор Сирано, трагичната метонимия на неизказаната болка. Уж най-съкровеното, най-ценното се изрича нежно, шепнешком. Очаква се крясъкът, шумът да са от страната на арогантността и ниските страсти, а от другата – едва да се долавят трелите на влюбената душа, тихите слова,

Културен свят притаеният вопъл. Сирано дьо Бержерак и Кристиян са представители на две различни селения, на два свята, непреодолимо отдалечени, които в драматургичното пространство се срещат точно там, където се разминават. Арогантността и простотията висят като дамоклев меч над главата на поетичната изисканост. Както се придвижва върху сцената в стъпка па дьо дьо, героят на Владо Карамазов се озовава там някъде между фикцията и факта. Излишно е да се правят културноцивилизационни паралели. В лицето на Кристиян откриваме ходещо въплъщение на цинизма, биещо се в гърдите обобщение на гръмка показност, кресливо самочувствие, дрезгав егоцентризъм. Диалогът между провинциалиста парижанин и словесния майстор демонстрира как арогантната простащина плюе благородството, плези се на изтънчеността, пули се пред поетичната душа. Чистият гротесков рисунък изобразява плътско пиршество на мускули и телеса. Не само Кристиян е огледан като еднопланово присъствие

недовършена. Плъзга се от един обект върху друг, без да дообяснява. Творческото перо присъства като самостоятелен персонаж в “Сирано дьо Бержерак”. Кристиян осъзнава, че му липсва и решава да убие патка, за да си забоде едно и той. Целта е да доближи поне малко поета, да имитира, след като не може да създаде. Всеки може да си отскубне отнякъде и да се накичи с перо. Неопитното око може и да не улови измамата. Но малцина са тези, на които не се налага да крадат чуждо. Творецът носи перото заедно със себе си. С него идва на този свят. Мария Цветкова

в драматургичното пространство. Граф дьо Гиш (Димо Алексиев) поражда неудържим кикот сред публиката още в началото, когато се появява тържествуващ, с походката на самодоволната духовна нищета. Релефен, но едноизмерен. Облечен в костюм на Батман, този лесно разпознаваем социален тип също е “преведен” в телесната метафорика. Сценографът е равностоен партньор в създаването на спектакъла. Едно не особено оригинално вмятане тук би звучало така – работата на Чавдар Гюзелев обрича “Сирано дьо Бержерак” на успех. Тайната на това да си скучен била да казваш всичко, твърдят. Сигурно затова художникът е търсел ефекта на движещи се елементи, които като че ли са останали недорисувани. Оставени са в начална фаза. Подвижните фигури от сценографията (перо, ключалка, ръка, която маха за сбогом, светкавица, която се превръща в стълба към Рая) са като следи от действие, от френетично препускане на мисълта. Сценографията може да се “преведе” като ефектна стилизация на постмодернистичната мисъл, обречена да не стигне там, където се е запътила. Нетърпелива, Черно и Бяло, 3-4/ 2011

Културен свят Джигарханян, който бе посрещнат на сцената с бурни аплодисменти. „Наистина много обичам България. Мисля, че имаме потребност от сближаване на народите”, отбеляза известният творец. Той сподели, че е близък приятел с българския си колега Крикор Азарян. Друг негов приятел у нас е Ованес Мелик Пашаев, човекът, който допринася много за разпространението на руската култура в България. „Мисля, че ще ни помогне връзката между времената, както казва Шекспир. Тя ще се осъществи благодарение на нашите деца и внуци.“ - добави Джигарханян. На церемонията той получи награда и от Руския лицей в София. Престижните награди “Золотая муза” бяха връчени за седемнадесети път. Празничната вечер започна с приветствие от руския посланик у нас Юрий Исаков. Издателят на в-к

“Золотая муза” бе присъдена и на генералния директор на БНР Валери Тодоров, който сподели, че като дългогодишен кореспондент в Москва е особено чувствителен към тази награда. „Надявам се, че това е признание за всички нас, които подпомагаме да бъде опознавана, да бъде развивана руската култура и език. Това е богатство, което ние, българите, имаме много причини да ценим” - допълни шефът на БНР. Сред отличените са и проф. Иван Маразов. „Аз съм човек, който иска да хвърли мостове между нашата и руската култура“ - каза Маразов. Голямата награда - бронзова статуетка, изработена от Петко Генов, бе присъдена посмъртно на големия български диригент Димитър Манолов. “Золотая муза” получиха и режисьорката Бина Харалампиева, известната ни балерина Сара-Нора Кръстева, генералният директор на

Армен Джигарханян с наградата „Св. София“ Големият артист получи отличието по време на церемонията „Золотая муза“

евероятният руски актьор и режисьор Армен Джигарханян бе удостоен с приза “Св. София”, който му бе връчен на тържествена церемония в зала „България“. Става въпрос за XVII годишни награди за изкуства „Золотая муза“. Джигарханян е отличен за цялостно творчество, както и за постановката на пиесата “Три сестри” от Чехов в Русенския театър през 2010 г. „Много съм щастлив, че съм тук и получавам тази награда”, каза Армен

ДУМА и председател на Национално движение “Русофили” Николай Малинов получи “Золотая муза” за албума за съветските паметници на територията на България, както и “за неговия принос за медийния плурализъм чрез всекидневното представяне на руската гледна точка на страниците на в-к ДУМА и богатото приложение “Русия и България”, което излиза два пъти месечно. Наградата му бе връчена от президента на “Жокер медия” Ованес МеликПашаев.

НДК Христо Друмев. Главният редактор на “Россия сегодня” - журналистката Димитрина Гергова, получи «Золотая муза» за активна и ползотворна преводаческа дейност, както и за интересни публикации, свързани с българо-руските отношения. Наградата й бе връчена от Снежана Тодорова, Главен секретар на Съюза на българските журналисти. Мари Къналян

форум български журналист

Кой ще регулира медийната среда в Европа? В дискусията взеха участие и Борислав Цеков, директор на Института за модерна политика, и журналистката Валерия Велева от в. „Труд”. Националните проблеми, свързани със свободата на пресата, бяха обсъдени от представители на Центъра за независима журналистика в Румъния, Кралския университет „Сигизмунд” в Унгария, Националната федерация на италианската преса и Международната асоциация на журналистите, включваща 77 национални печатни асоциации от над 100 страни, и др. организации от Испания, Италия, България, Румъния и Унгария. По мнение на редица наблюдатели, ще е много полезно създаването на мозъчен тръст за медийна политика,

рез март в Европейския парламент в Брюксел се проведе дискусията „Свободата на медиите в опасност: национален опит и европейски инициативи”. Тя бе дело на групата „Социалисти и социалдемократи”, втора по големина в ЕП, след тази на Европейската народна партия, чиито представители също бяха наблюдатели на форума. От българска страна участваха евродепутатите-социалисти Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиян Вигенин и Евгени Кирилов, както и колегите им-либерали от групата на АЛДЕ Филиз Хюсменова и Станимир Илчев. Специално поканени за присъствие на дискусията бяха 25-ма български журналисти от БНР, „Труд”, „24 часа”, „Дума”, „Стандарт”, „Сега”, „Българска армия”, както и от различни вестникарски, и електронни регионални издания от Велико Търново, Кюстендил, Плевен, Ловеч, Силистра, Кърджали и други градове на страната. Черно и Бяло, 3-4/ 2011

който да разработи насоки към правителствата в страните от ЕС за регулация на новата медийна среда. Зад тази идея трябвало да застанат Европейският парламент и Европейската комисия, които да създадат политически независими структури за публичната им подкрепа. За да се преодолее кризата в т. нар. „етична журналистика”. Защото, „има влошаване на свободата на медиите в Европа след влизането в сила на 1 декември 2009 г. на Лисабонския договор, който е за реформи на Европейския съюз, като с въвеждането на редица институционални промени се целеше да се подобри функционирането му”, бе заявено още на старта на първия панел на дискусията. Това налагало час по-скоро „да се задвижи системата за ранно предупреждение и бързо действие”. Според различни специалисти, докладвали пред форума, „липсва въображение за намиране на правно основание за европейски инициативи и решения, свързани с подобряване на условията в европейски мащаб на свободата на медиите”. За да бъде спазена Хартата за правата на човека и да има приложимост на европейското право, което е задължително за страните-членки. Признава се, че 4 са властите, които управляват в публичното пространство: икономическа, финансова, медийна и рекламна.

форум български журналист

„Гражданското общество трябва да си върне територията за свобода на информация, за да даде ясен европейски сигнал”, твърди Борислав Цеков, който има опит на депутат в НС на България и на главен секретар на националния ни омбудсман. Пак според Цеков, в България от 1,5 г. има ерозия на основни права и свободи, вкл. и чрез замисления Закон за обидата и клеветата. „Никога медийната среда в България не е била така дискретидирана, замърсена и несигурна, а журналистите да работят в климат на страх”, обяви журналистката Валерия Велева. Характерен е натиск от управляващите и от финансовите групировки. „В България медиите се продават и купуват като мебели, а журналистите – като футболисти”, обяви още журналистката с 20-годишен опит в пресата. „Собствениците на медии у нас имат по правило друг бизнес и враждуват със себеподобни собственици, а враждата се пренасяла между медиите и сред журналистите”, коментира журналистката. Все повече им били необходими млади, неопитни и послушни журналисти. Недопустимо било да има корпоративна журналистика, обслужваща всякакви обединения с икономическа цел. „Борбата за журналистика е борба за сериозна политика”, e мнението на Петър Корумбашев, депутат от КБ в българския парламент. Според него, в „българския случай” се борим с герои, като че ли излезли от филма „Кръстникът”. Дискусията, започнала в София и продължила в Брюксел, трябва да я има и занапред, но в Европейския парламент, вкл. и чрез депутатите от ЕНП, които да „проверят” дали са доволни от „десницата” в Европа, пак по отношение на свободата на информация и на медиите. Нееднозначна е ситуацията и във Франция. Там съществува недоверие към журналистите, предизвикало

отдръпване и дистанциране от работата им, за разлика от уважението от 80-те години на миналия век. По повод аферата „Бетанкур”, сегашната ситуация приличала на тази от 30-те години. „Като по-тревожна и по-опасна, отколкото се мисли”, бе определено положението в Румъния. На север от река Дунав има дори абсурдни предложения,като това, „всяка година всеки журналист да минава...психиатричен преглед”; навлизане на регламент за лицензиране на печатни издания; промяна в разпределението на времето за реклама с цел облагодетелстване на медиите, близки на управляващите и т.н. „След одобрение от парламента предстои влизане в сила на така нар. „Стратегия за национална отбрана”, в която медиите са отбелязани като „уязвимо място”, следователно са „заплаха за държавата””, твърди Йоана Авандани от Центъра по независима журналистика в Румъния. В Италия смятат, че политическата власт също упражнява натиск над медиите, вкл. определя правилата за реклама, дори и в публичните телевизионни канали, на практика подчинени на министър-председателя. „Предстои да бъдат „купени” от управляващата групировка и основни вестници в Италия, което обрича страната на малко независими издания, собственици на медии и свободни журналисти”, заяви Роберто Натале от Националната федерация на италианската преса. В страните, представени на дискусията, се твърди, че все по-често, включително и у България, банкови консорциуми са издатели на медии, изпълняващи поръчки на управляващите. Отчита се все по-голяма финансова зависимост на медиите, което гарантира контрол над тях, както и засилен икономически натиск над журналистите. В международните си структури журналистите споделят спора за това „дали има нужда от закон срещу конфликта на интереси и дали ни трябва европейски закон, както и регламент за гарантиране на стандартите в това отношение”. „Информационният плурализъм и медийната свобода са основата на демократичното общество”, е есенциалният извод от дискусията, проведена в Брюксел. Според Ейдън Уайт, председател на Международната федерация на журналистите: „Журналистите в Европа са разтревожени и ядосани заради политическото неразбиране и безразличие, но има мобилизация сред тях в страни като България, Румъния и Унгария, за да обсъждат теми като тази за етичната журналистика и за отговорното използване на информацията”. Той смята, че не е необходим специален доклад по въпроса дали се спазват основните ни права по отношение на свободата на информация, тъй като събраната информация от страните в ЕС е надеждна. Йордан Георгиев, СБЖ

форум български журналист

Най-голямото дружество на СБЖ ДОСТОЙНИ НАСЛЕДНИЦИ НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИК, ЖУРНАЛИСТ, ЕЗИКОВЕД, ПЕДАГОГ, ХИМИК, МЕДИК, БОРЕЦА ЗА ЧЕРКОВНО- НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ, АВТОРА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА, ИЗДАТЕЛЯ НА I БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИК „БЪЛГАРСКИ ОРЕЛ” и КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ…, на д-р ИВАН АНДРЕЕВ БОГОРОВ ! ТОВА ИМЕ И ДОСЕГА Е ОБЕЗСМЪРТЕНО И Е ВОДЕЩО В ЖИВОТА И ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПЪРВОТО, УЧРЕДЕНО СЛЕД ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СБЖ СЛЕД 9-ти СЕПТЕМВРИ 1944 г. ДРУЖЕСТВО НА ЖУРНАЛИСТИТЕ НА СВОБОДНА ПРАКТИКА „Д-Р ИВАН БОГОРОВ”. Всичкото това пролича на проведеното на 25.ІІІ. 2011 г. в салона на Славянското дружество (София, ул. Славянска) Отчетно-изборно събрание за дейността на д-во „Ив. Богоров”. В работата на събранието взеха участие и нашите официални гости: Главният секретар на СБЖ, Председател на Сдружение „Найден Геров” и Зам.-председател на ДММ – Г-жа Снежана Тодорова, членове от делегацията на Сръбския съюз на журналистите, начело с Главния секретар Г-н Нино Брайович и др. На трибуната е досегашният Председател на Д-вото – д-р Милен Гетов. В изнесения от него отчетен доклад се съдържаха обобщени данни, Черно и Бяло, 3-4/ 2011

оценки и изводи за реално извършената работа в дружеството периода 29.01.2010 - 2.03.2011 г. Беше отчетена спецификата на дружеството: в него членуват преди всичко ветерани на българската журналистика. Днес в нашето дружество членуват 525 души, от тях – мъже 325 , жени – 200.

Оформени са няколко дружествени формации: Клуб на журналистите – ветерани, Дискусионен клуб, Клуб на пътешествениците и др. (в перспектива). Разбира се за нас основен приоритет беше СОЦИАЛНАТА ДЕЙНОСТ: спонсорирането на отделни прояви е рядко явление, реални са членският внос и наемите от някои останали имоти на СБЖ. Въпреки това, през отчетниия период бяха отпуснати помощи

на 16 крайно нуждаещи се членове на дружеството, обсъждаме възможностите за „абонаментно здравно обслужване”, продължава ползването на дневния дом „Здраве” в полите на Витоша, Международния дом на журналистите–Варна, почивната станция край язовир Батак и др., където се приемат за почивка дружествените членове по договорени условия и преференциални цени. Продължават проблемите с почивния дом в Банки, кафе-клубът на 1 ет. на СБЖ също не работи. Бившият ресторант в същата сграда работи като ресторант – сладкарница с 40 % намаление на цените за съюзните членове. Могат да ползват правните услуги на консултантите-юристи на СБЖ. Съществува възможност за възстановяване на инициативата„Журналистическа борса, проучваме възможността за частично субсидиране от страна на СБЖ и дружеството на по-тежки случаи на заболяване. От друга страна, вече имаме установени контакти със столични театри (Народен, Сатиричен, Военен, Младежки, Концертна зала „България”, архивното кино „Одеон”) за възможността да се посещават спектакли , концерти и кинопрожекции с намаление или безплатно въз основата на журналистическата ни карта. В момента се уговарят условията, а така също чакаме отговор от НДК, Националната опера и балет и ДМТ. Изпратено е писмо до Министерство на културата за осигуряване безплатно посещение на всички държавни музеи и галерии, както и до Софийска голяма община за об-

журналистически журнал

щинските такива с журналистическата карта.

ОБЩЕСТВЕНА И ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ: запазихме

традициите да честваме юбилярите- признание за достойно изминат път. В Дискусионния клуб разговаряме за историята и проблемите на българската журналистика, за чистотата на българския език в медиите, Особено място в нашата дейност заема клуб ЛИН(литература, изкуство и наука), който смятаме за „своя рожба” и който отдавна надхвърли рамките на дружеството и се утвърди като обществена формация към СБЖ. МЕЖДУНАРОДНА

ДЕЙНОСТ:

установихме контакти с представителства на ЕС у нас, с желанието да се запознаем с условията и възможностите за кандидатстване по отделни проекти, свързани с дейността на СБЖ и конкретно с нашето дружество. На тази основа Милен Гетов, ст.н.с. д-р Николай Пиперов и гл.секретар на СБЖ Снежана Тодорова разработихме и представихме на Международния тематичен конкурс „Насърчаване на научните из-

следвания в приоритетни области” (за нас приоритетната област беше „Културно-историческо наследство, национална идентичност и социална среда”) І-ия ни съвместен проект със Съюза на сръбските журналисти на тема: „Българо – сръбски диалог за културно-историческо наследство, националната ни идентичност и социална среда в контекста на Обединена Европа”. Направили сме предложение с журналиститеветерани от Сърбия и консултация с журналистите-ветерани от съседна Гърция за учредяване комисия на журналистите-ветерани към Европейската федерация на журналистите. Тези действия ни доведоха до идеята за създаване на Балкански клуб на журналистите-ветерани, в който могат да членуват всичики членове на дружествотовото. Има вече създаден Инициативен комитет. Чрез отдела „За връзки с обществеността” на Министерството на външните работи сме заявили желанието си да участваме в провежданите от посолствата на балканските страни и тези на ЕС срещи с гостуващи общественици, публицисти,

хора на науката и изкуството. Не може да не се отбележи със задоволство доброто взаимодействие с Ръководството на СБЖ. Имаме разбирането в решаването на много от проблемите ни. В края на отчетния доклад беше направена положителна персонална характеристика за работата на отделните членове на Ръководството: Бинка Милева, Лиляна Кънева, Николай Пиперов, Рита Генчева. След приключване на изказванията и предложенията бе дадена думата на Председателя на Комисията по проекто-решенията – ст.н.с.д-р Николай Пиперов, който ги представи на събранието за разискване и гласуване. Новите и по-съществени предложения бяха по отношение Утвърждаване на новите приоритети в дейността на дружеството, укрепване и усъвършенстване на неговата структура, изпълнението на нови соц. функции, насърчаване дейността в конкурсните приоритетни области, активиране сътрудничеството с други сродни организации в страната и чужбина, да се използват възможностите на партньора на СБЖ списанието „Черно и бяло” за пропагандиране и публикуване на наши материали, за което в Редколегията на списанието да бъдат приети Милен Гетов и Николай Пиперов, да се издейства правото с журналистическата карта да се влиза свободно във всички редакции, да се създаде комисия за чистотата на българския език, да се засили дейността на Клубовете по отношение на пътешествия с намаление на цените за членовете на дружествотовото, и други дейности. Проекто-решенията бяха приети с пълно болшинство и станаха решения на събранието. След последвалите разисквания беше извършен избор с явно гласуване. Новоизбраното ръководство на дружеството „Д-р Иван Богоров” е в следния състав: МИЛЕН ГЕТОВ – Председател и членове: Бинка Милева, Лиляна Кънева, Николай Пиперов, Владимир Арденски. Председател на КРК – Руска Стоянова. Николай Пиперов

Културен свят

миджът на Русия сериозно пострада заради неотдавнашната газова криза. Заплахите на Москва да пренасочи петролните и газовите доставки от Европа към Азия и безцеремонните опити на «Газпром» да придобие английската компания «Сентрика» предизвикаха негативни реакции в ЕС и поставиха началото на оживено дебатиране на енергийната зависимост на Стария континент от Кремъл. Подобна имиджова криза не е изключение в руската историята на Русия, която днес, както и в миналото, отговаря на предизвикателството с развиването на нов, по-ефективен PR. През 2006г. Кремъл наема базираната в Брюксел PR фирма Gplus, за да осъвремени отношенията си с медиите. През 2007-а руският газов монополист “Газпром” подписва споразумение за медийната политика, за подкрепа и за защитата на управленските си решения. Годишните договори, които трябва да бъдат подновени през пролетта и есента, покриват работата на Gplus в Брюксел и Париж, както и споразуменията с подизпълнителите - консултантските агенции “Димап” (Dimap) в Берлин и “Рети” (Reti) в Рим. Gplus твърди, че лобирането й за Русия пред европейските институции струва по-малко от 200 хиляди евро на година. Има и неофициални данни, според които става дума за много по-големи суми. Gplus наема бивши служители на европейските институции и известни журналисти. Сред тях са Грегор Кройцхубер, който отговаря за “Газпром”, е бивш говорител на Европейския комисар на промишлеността; Петер Вит, старши съветник, германски Заместник-постоянен представител в ЕС; Ангъс Роксбърг, отразявал войната в Чечения за Би Би Си. По време на войната в Грузия през 2008г., Gplus работи усилено. Организира посещения на представители на медиите в Южна Осетия, по такъв начин, че европейските телевизии и продуцираните от тях репортажи показват нещо повече от Черно и Бяло, 3-4/ 2011

За новия PR на Русия вилнеещи руски войници и танкове. Gplus успява да представи една поистинна картина на случващото се. Цялата информация, която можеше да се получи, идваше само от Gplus и Москва. И именно това целеше Русия - да стане централно, свързващо звено в информационната надпревара. При газовата криза, през октомври 2008-а, положението е напълно различно. Единственото, което може да бъде общо за PR-стратегията на Gplus между войната в Грузия и газовата война през октомври 2008г. е, че най-достоверната и точна информация можеше да се получи от един източник. Ако се изпишеха в интернет думите “газ”, “Украйна”, “газова война”, “газов спор” и т.н., всичко водеше към един сайт, подкрепящия “Газпром” сайт (www. gazpromukrainefacts.com). По-късно, през януари, базираните в Брюксел журналисти получават всекидневно имейли с лесни за копиране цитати и подробности от телефонните конференции на Дмитрий Песков, говорител на руския премиер Владимир Путин. „Общувайки” на пресконференции на ЕС с журналисти, гости и представители на различни държави, Gplus „тихо” съобщават последните новини около газовият спор и възможната газова война. „Про-Путиновият профил” на Gplus, както и задачата, която е по-

ставена пред нея – изграждането на имиджа на Русия като световна сила - не й пречи да работи и за клиенти като “Майкрософт”, “Тойота” и “Виза”. Посланието, което Москва изпраща към ЕС, относно доставката на газ, се засилва от PRфирмата Hill and Knowlton (“Хил енд Ноултън”). Директорът на брюкселския клон на компанията, Илейн Крукшанкс рекламира проекта на “Газпром” за изграждането на газопровода “Северен поток”, като «чисто търговско начинание и стратегическа перспектива за разнообразяване на енергийните източници на Европейския съюз». “Хил енд Ноултън” знае как да работи и как да гради силен и правилен PR на своите клиенти. Пример за това е, PR-тактиката на “Хил енд Ноултън” - с частен самолет депутати от Европейския парламент са заведени до Сибир, до руския петролен гигант “Роснефт”.През 2009г. Москва показа по-висока класа от Киев в газовата дипломация, но въпреки това средствата на съвременния PR работят и срещу нея. Сродната на “Хил енд Ноултън” компания “БърсънМарстълър” (Burson-Marsteller), която е част от медийната група WPP, представлява адвоката на намиращия се в затвора антикремълски олигарх Михаил Ходорковски. Дамяна Лютакова

момиче в “черно и бяло”

Михаела Михаела Гогева е родена в гр. Дупница и е на 19 години. Манекенка е вече от три години . Образованието си завършва в Италия – Милано. Там изучава мода и бойни изкуства. В момента работи в агенция MSA MODEL GROUP, където споделя, че се чувства „ истински щастлива, защитена и обичана”. Не е момиче, което се отчайва при първата трудност, обратно – приема я като предизвикателство, което трябва да преодолее. И още за себе си казва: „От малка обичам креативните, шантави и нестандартни занимания. Определено съм „луда” глава, но имам амбиции да се развивам и да правя крачки напред...” Има шанс за успех, не само заради собствените си усилия, но и заради това, че родителите й я подкрепят. Обича приятелите си, обича шоколад и всичко истинско. Мрази лъжата и хората – интересчии.

от малкият град

Музеят е отворен за посетители всеки ден: от 8.00-12.00ч. от 13.00-17.00ч. гр. Карлово ул. “Възражденска” № 4 тел. 0335 / 9-47-28 e mail: museum_karlovo@avb.bg, musei_karlovo@abv.bg http://hm-karlovo.org

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО

Историческият музей в Карлово се намира на юг от паметника на Васил Левски срещу църквата „Св. Николай”. Сградата, в която се помещава, е бившото Петокласно мъжко училище, построено през 1871 г., е една от най-представителните архитектурни паметници в града от епохата на Българското Възраждане. През своето 100-годишно съществуване Историческият музей е съхранил във фондовете си стотици културни ценности от древността до наши дни. Експозицията е разположена на площ от 800 кв. м и дава възможност да се проследи историческото разЧерно и Бяло, 3-4/ 2011

витие на Карлово. Представено е археологическото наследство на Горностремската долина от праисторическата, античната и средновековната епохи. С много фотоси на сгради, архитектурни детайли и композиции е онагледен архитектурният облик на Карлово от XV в до XIX в. В експозицията са представени част от многобройните занаяти, развивали се тук: медникарство, кожарство, златарство, розопроизводството и др. Специално място е отделено на един от най-добре развитите занаяти през епохата на Възраждането - гайтанджийството. Изложени са произведения на тъкачеството и мутафчийството: китеници, торби, месали, черги и килими, отличаващи се с характерните за района орнаменти. Музеят притежава богата колекция от местни носии. Много атрактивни са изложените кукерски костюми, свързани с традиционните за карловско кукерски игри, които водят началото си от древността и се свързват с надеждата на хората за плодородие и благополучие. Проследено е развитието на просветното дело и книжовната дейност на плеядата самоотвержени просветители от Карлово: Райно

Попович, даскал Ботьо Петков, д-р Иван Богоров, иконом Христо Попвасилев, Брайко Хаджигенов и др. Представено е участието на населението в борбата за църковна независимост, дейността на карловското читалище и на Женското дружество „Възпитание”. С много документи и оригинални оръжия е представено участието на българите от Карловско в национално-освободителното движение през Възраждането и драматичните събития по време на Руско-турската освободителна война през 1877 - 1878 г. Тук всеки посетител може да се запознае с първите десетилетия от историята на Карлово след Освобождението, както и с делото на карловските дарители братята Евлогий и Христо Георгиеви - най големите дарители в българската история, на Пулиеви, Лазарови и др. Към Историческия музей действат: постоянна Етнографска експозиция „Мазакова къща” на ул. „Евстати Гешев” № 3 и експозиция в Даскал Ботевата къща на ул. „Даскал Ботьо „ № 11, която представя живота и делото на видния възрожденски просветител. Мария Деянова Петя Цонева

изложби Борис Гондов Роден през 1935 г. в гр. София. Завършва специалност ”Скулптура” в Националната Художествена Академия през 1959 г. Професор по скулптура в Националната Художествена Академия. Работи предимно монументална скулптура, портретни паметници, изящна скулптура предназначена за галерии и интериори. Автор е на редица паметници от национално и регионално значение. Измежду тях по-известни творби са: Мемориал “Самуилова крепост”, гр. Петрич; Паметник на Патриарх Евтимий, гр. Велико Търново; Паметник на Кольо Фичето, гр. Дряново; Паметник на Цар Борис I, гр. Плиска и др.

Борис Гондов

Критиците за Гондов: ...”Далече от шумните арт събития на суетата, щестлавието и рекламата, затворен не толкова в себе си, колкото в красивите илюзии и тъжни житейски равносметки, в ателието Борис Гондов е извън съвременната пластическа иконография, по-точно – е над нея, което прави изкуството му лично, самобитно и неповторимо. Това е Изложба-Път, и в пластически, и в духовен смисъл. Това е скулптура, преминала през болката и страданието, през разрушени илюзии... – едно човечество, древно като греха, възмездието и наказанието, търси себе си, и спасението!” Светлин Русев

първото затопляне на времето тази година, посетих изложбата на Б. Гондов в галерия „Академия”. Експозицията включваше творби на професора и около тридесет рисунки. Това, което ми направи впечатление е, че изкуството на професора е със социална насоченост, близко до битието на човека, до неговата лична емоция... Почувствах се странно свързана с малките фигури пред мен. Изпитах болката им, усетих мъдростта им, видях в тях частичка от себе си. Изкуствоведите казват, че добрият скулптор поставя въпроса за смисъла на изкуството, като част от човешкия социум, а не само като отделна естетическа и пластическа концепция. Борис Гондов е от онези творци, които, въпреки съвременните тенден-

ЖЕНИТЕ ДНЕС

Черно и Бяло, 3-4/ 2011

жените днес

ции, демонстрира, че изкуството не е изгубило своя социален смисъл и стремеж. Творбите му третират проблема с пластичната интерпретация на човешкото тяло като повод за вдъхновение и реализация в траен материал – бронз и дърво.

изложби Проектът „ТРАНСФОРМ” е международен форум за изобразителни изкуства. Неговите цели са чрез културен диалог – серия от изложби в десет града на Югоизточна Европа, дискусии и други инициативи, да се представят важни художествени и научни разработки и нови перспективи както пред бъдещите художници, така и пред образованието по изкуство в международен контекст. Инициатори на проекта са Националната художествена академия - София и Университетът „Мимар Синан” -Истанбул, Турция, които полагат началото на едно успешно и ползотворно сътрудничество между академиите и университетите по изкуства от Югоизточна Европа. Участниците в международния проект ТРАНСФОРМ са университети и академии по изобразителни изкуства от Загреб, Любляна, Букурещ, София, Солун, Белград, Истанбул, Скопие и Тирана. В Националната галерия за чуждестранно изкуство беше представена международната студентска изложба ”ТРАНСФОРМ СОФИЯ 2011”, организирана от Националната художествена академия. Бяха изложени подбрани работи на студенти от десет академии и университети от Югоизточна Европа. Експозицията включва живопис, скулптура, графика, мултимедия, приложни изкуства, дизайн, фотография, дигитални изкуства. Изложбата има за цел да запознае публиката с работата на наскоро завършилите студенти, да представи техните виждания за изкуството.

Трансформ

Черно и Бяло, 3-4/ 2011

изложби

РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА

ЖИВОПИС

изложби

ОТ МУЗЕЙНИЯ ФОНД НА НХА

Тази пролет, в галерия „Академия“ на Националната художествена академия беше открита ретроспективна изложба „Живопис от музейния фонд на НХА“. Изложбата е част от културния и образователен проект ТРАНСФОРМ и е своеобразен исторически поздрав към чуждестранните гости от художествените академии и университети от Югоизточна Европа. В изложбата са представени произведения, постъпили в живописния фонд от началото на ХХ век до края на 30-те години, между които творби на Иван Мърквичка, Борис Митов, Иван Ангелов, Никола Петров, Никола Михайлов, Константин Щъркелов, Иван Милев, Пенчо Георгиев, Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, Стоян Венев, Георги Попов – Джон и др. Бяха показани и архивни снимки от първите десетилетия на съществуването на Академията в София. Като цяло, систематизацията на живописната експозиция следва историческата логика в развитието на ноЧерно и Бяло, 3-4/ 2011

вото българско изкуство. В историческа перспектива тя разкрива една фрагментарна, но много интересна картина на художествените процеси и на образователните стратегии през първите три десетилетия на ХХ век. Поставени в този контекст постиженията на редица български живописци, които по-късно проявяват съвършено различни в жанрово и стилово отношение интереси, придобиват ново и понякога неочаквано значение. Музейната сбирка на Националната художествена академия съхранява една от най-старите и оригинални художествени колекции в България. Създадена едновременно с основаването на Академията (тогава „Държавно рисувално училище”) през 1896г, тя включва в своите фондове живопис, графика и икони, оригинални произведения на дърворезбата, шевици, съдове, накити и дори оръжия. Андриана Коцева снимки: Симеон Пеков

концерти

Незабравим концерт Класическа музика Концертът, обединяващ професионалност и ентусиазъм на млади талантливи музиканти от България и Италия се състоя в Националната Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров” в София. Концертът на струнния квартет „Анима” с гост италианския виолончелист Кристияно Фризенда беше изпълнен от: Магдалена Вълчева (цигулка), Диана Станчева (цигулка), Елица Атанасова(виола) и Ирена Манева (виолончело). Квартетът започва творческата си дейност през 2008 г. в Националната музикална академия под ръководството на Ангел Станков и изнася концерти в София, Русе, Стара Загора и в други градове. Изпълнява пред българската публика и една програма с висока стойност за европейската култура: Хендел, Франц Шуберт (квартет на струнни в до мажор) и квартет на Бетовен. Музиката в качеството на универсален език, както сподели директорът на Италианския Институт за Култура Анна Амендоладжине, е един от най-важните компоненти за приятелство между страните! С голям ентусиазъм и ураган от ръкопляскания приключи вечерта на блестящия концерт в София. Диди Чолакова

ТОТО КОТУНЬО концерти

пя в Националния дворец на културата

егендата на италианската попмузика Тото Котуньо взриви зала 1 на НДК, където прозвучаха неговите вечни хитове. Меломаните се насладиха на великолепното зрелище и на звуковото пиршество, благодарение на Жокер медиа. Заслуга на импресарската кьща е перфектната организация на концерта, очакван с голямо нетърпение от бьлгарската публика. Тото Котуньо призна, че София има някаква магнетична сила, която го привлича. По време на концерта той си изля душата и високо оцени красотата на българските жени. Трогнат от горещия прием на слушателите певецът слезе при тях, като оказа специално внимание на дамската половина на публиката. С много топлота Тото Котуньо си спомни за своя приятел, покойния френски певец Жо Десен и нарочно изпьлни няколко песни от Черно и Бяло, 3-4/ 2011

неговия репертоар, като не забрави да каже, че сам ги е написал. В непосредствен разговор с феновете си Тото Котуньо дори призна, че е бил опериран от рак на простатата и призова мъжете да не пропускат профилактичен преглед, за да се спасят от това коварно заболяване. Звездата не се умори да говори и да пее, дори се пробва в българския хит „Моя страна, моя България”, което предизвика буря от възторзи в залата. Следващата спирка от маршрута на Тото Котуньо бе Москва. За руската столица той излетя по покана на руския премиер Владимир Путин, който е голям негов фен и приятел . текст и снимки: Мари Каналиян

нови книги

Европа и славянският свят

На 10.03.2011г в зала 7 на НДК фондация «Устойчиво развитие за България» направи представяне на книгата на проф. дфн Орлин Загоров «Европа и славянския свят». Присъстваха представители на посолствата на Русия, Беларус, Украйна, директорът на Полския културен институт, от Съюзите на учените, писателите и журналистите, както и от Софийския и Нов български университети. Проф. дфн Орлин Загоров е автор на много книги и други научни публикации в областта на философията, политологията, културологията, философската антропология и социалната екология. Много от неговите книги се намират в найавторитетните академични библиотеки в Русия, Сащ, Англия. Настоящата книга представлява развитие на идеите, заложени в няколко от неговите книги: «Обединена Европа и славянската духовност» (2003г), «България. Европа. Славянството» (2006г), «Европейска идентичност със славянски дух» (2008г) и «Духовната криза» (2010г). В книгата е дадена дефиниция на

духовността като философско-антропологично понятие, което се използва за обозначаване на качественото състояние на ценностната система, характеризираща се с хуманистична насоченост на човешките помисли и действия. А терминът „славянска духовност” е израз на съвкупността от ценности, които изразяват специфичната душевна нагласа и обща духовна идентичност на славянските народи. Принадлежността на един народ към славянството не се определя по генетичен

признак, а от културната идентичност като духовно самоопределяне. За пример, според изследванията през 2009г на швейцарския институт по генетика «Игенеа» съвременните българи са наследници най-вече на траките (49%), по-малко на прабългарите (около 20%), още по-малко на славяните (14,5%) и финикийците (11%). За сравнение гърците и албанците имат по 20% славянски гени, но не те, а ние се считаме за славяни. Славянството съставя помногочислената част от европейските народи и , в резултат на което славянският дух играе голяма роля във формирането на европейската културна идентичност. Затова славянството, като част Европа, трябва да бъде част и от Обединена Европа. Авторът вижда славянската общност в бъдеще много поконсолидирана и намираща се изцяло в Обединена Европа. Това би бил стабилизиращият фактор, който би довел до устойчиво развитие на Стария континент. Донка Янева

нови книги

Мигове, запечатани за историята:

„Големите фоторепортери на България” Не зная откъде му е дошла идеята на моя колега Цветан Томчев да представи в едно тритомно изследване за големите фоторепортери на България през последния половин век, но резултатът е повече от добър. И подтикът навярно идва не само от желанието да припомни на съвременните поколения имена, които в това наше трескаво и сюрреалистично ежедневие все повече затъват в тресавището на забравата, Черно и Бяло, 3-4/ 2011

но и от стремежа да ни припомни времената на всеотдайно и отговорно отношение към професията. Документалната снимка крие не само едно поизбеляло от годините очарование и някаква своя атмосфера, но и убедителна достоверност, каквато на другите средства – устното и писменото слово, не винаги им достига… Спомням си с какво детско любопитство и вълнение разглеждах семейните ни албуми със

снимки черно-бели: кой ги беше направил? Кои бяха тези хора, които ме гледаха от пожълтелия картон? Тези снимки пораждаха и желанието да потърся в книгите нещо повече за тях… Авторът безспорно е прав, когато споделя в уводните думи: „Досега подобна книга не беше издавана и това ме провокира да се захвана с тази нелека задача. За да се съхранят имената, опитът, интерес-

памет българска Фамилията фотомайстори Юскеселиеви, братята Георги и Кольо Панамски, Иво Хаджимишев и Стефан Тихов, Виктор Гилтяй и Христо Славов, Румяна Бояджиева и Ганчо Стоянов… Всеки с неповторима житейска и творческа индивидуалност, с различна съдба, но еднакво отдадени на професията, която за тях е и призвание. Заслуга на автора е, че в интервютата и разказите търси отговори на въпроси, които винаги са актуални за журналистиката - за творческата и личната свобода, за преодоляването на цензурата и различните табута, за фокусирането на човешкото лице, което по свой начин говори много за времето и условията на живот. Въпреки че сега твърде много се шуми в каква сковаваща рамка са работили преди промените журналистите, майсторите на камерата са намирали начин да преодолеят забраните. Разгърнете страницата на „Народна младеж”, „Поглед”, „Вечерни новини” и редица други издания и вижте фоторепортажите там, включително и от „горещите точки по света. Те са точни, честни и създадени с много талант свидетелства за времето. Затова с огромен интерес очакваме и следващите книги от поредицата „Големите фоторепортери на България”. Лина Кимова ните случки и свидетелства за отминалото време, преживяни и запечатани от летописците с камера”. За осъществяването й той е имал и широката подкрепа на Съюза на българските журналисти. Но това не е албум от снимки с интересни попадения и ракурси – и те, естествено, присъстват, но струва ми се, че Томчев набляга преди всичко на друго - чрез интервюта, разкази и спомени на съвременници на описаните фоторепортери, да разкрие тяхната личност, отношението им към тази нелека професия, интересни случки и събития, не винаги весели и забавни. Макар и да обхваща определен исторически период, имената в

първата книга не са подредени хронологично и може би така е подобре: майстори от различни поколения са работили рамо до рамо по летища, концертни и конгресни зали, стадиони, препускали са по пътищата на родината до найзатънтени селца, за да може на страниците на утрешния вестник да се появи образът на важна случка или на пореден герой от народа. Имената засега са тридесет и две, някои от тези репортери вече ги няма, други са твърде възрастни, за да се връщат в годините назад, но в разказите на по-младите за колегите им, прави впечатление един общ дух, една колегиална съпричастност, каквaто в определена степен сме изгубили .

Казахстан с поглед към 2030 година

българия и светът

Интервю с г-н Темиртай Избастин, управляващ Посолството на Република Казахстан в България продължение от миналия брой Г-н Избастин, Казахстан има богата културна история. Как съчетавете традиции и съвременност? - В период на глобализация пред всяка държава стои проблемът на запазване на националната идентичност и същевременно на интеграция в световното културно пространство. Основната традиция на казахите, която с времето стана особеност на националния характер, е тяхното гостоприемство. В казахското общество от древни времена има неофициален закон «госта да се посреща като пратеник на Бога». Друга традиционна наша черта е уважителното отношение към възрастните. По традиция децата от малки са възпитавани да се отнасят почтително с възрастните. За щастие, изброените национални особености са присъщи не само на казахите. Днес могат да се видят много примери за това как национално-културните традиции се интегрират в съвременния живот. Например пролетният празник Науръз обединява всички представители на казахстанското общество. Казахстанците вярват, че силата е в единството. В страната ни живеят представители на над сто и четиредесет националности със своите обичаи и традиции. Съвременен Казахстан ги обединява. - Защо туристите биха избрали Казахстан? - При избора на дестинация туристите се интересуват от природата, географските особености, културното наследство, добрата инфраструктура и сигурност. В това отношение Казахстан има всички възможности да заеме достойно място сред страните с благоприятен туристически имидж. Нашата държава е в самото сърце на Евразия, тя е кръстопът на пътища, съединяващи някои от най-големите и значими страни от Азия и Европа. Имаме възможности за почти всички видове туризъм: културно-исторически, екологичен, приключенски, активна почивка... В Казахстан има уникални природни резервати и национални паркове, над 100 лечебно-възстановителни бази, над 9 000 археологически и исторически паметници. През територията му преминава северното отклонение на Пътя на коприната. Този участък представлява Черно и Бяло, 3-4/ 2011

уникален комплекс от исторически, археологически и архитектурни паметници. Градове като Отрар, Сауран, Туркестан са били не само центрове за търговия, но и научни и културни центрове. Имаме и известни сред туристите ски-курорти: Шъмбулак, високопланинска пързалка Медео и курортната зона «Шчучинск-Боровое» - нашата «Казахстанска Швейцария». Искам да използвам случая, за да разкажа на вашите читатели за едно културно събитие, което се планира тази година – проектът «Пътят на коприната – 1000 години по-късно». Той е с голямо международно значение и е приносът на Казахстан в укрепване на културните, хуманитарните и икономическите връзки с чуждите държави. Този проект представлява автомобилна експедиция, преминаваща през столици и крупни културни центрове на 16 държави, разположени по маршрута на Пътя на коприната. Ще премине и през България. В състава на експедицията са дейци на културата, изкуството, учени, журналисти. -Наричат Астана «младата столица» - първата в света построена през XXI век. Разкажете ни за нея. - За десет години Астана се превърна в ултрамодерната столица на нов, независим Казахстан. Днес тя е наймладата столица в света. Лице на една държава, тръгнала по пътя на възраждането и развитието.

българия и светът По думите на президентът Назарбаев, в основата на архитектурния стил на Астана е «принципът на успоредното и хармонично съединяване на привични образи и архетипове със съвременен ултрамодерен стил”. В града се проявяват възможностите на съвременната архитектура. Основната идея на благоустройството на Астана е превъплъщаването в архитектура на рационалността на Запада и изискаността на Изтока, на грандиозността на Европа и оригиналността на Азия. В строителството на града, в промяната на неговия вид, са използвани наймодерните технологии и иновационни методи на градоустройството на XXI век. Световноизвестни архитекти реализираха тук своите най-добри проекти. Международната организация ЮНЕСКО присъди на Астана званието «Град на света».

на Казахстан във връзка с участието ни в Митническия съюз с Русия и Беларус и предстоящото приемане на България в Шенгенското пространство и еврозоната. Фактът, че и казахстанската, и българската икономики са ориентирани към европейските пазари, а също динамиката на взаимната търговия и бизнес-сътрудничеството през последните години, свидетелства за значителен взаимнодопълващ се потенциал на нашите икономики. Моята дейност в България е насочена към развитието на взаимното разбирателство, активизация на сътрудничеството и укрепване на отношенията между двете страни. Убеден съм, че през следващите няколко години отношенията между двете държави ще бележат значителен ръст. Прогнозирам общо бъдеще, пълно с надежда, увереност и оптимизъм.

-Разкажете ни, моля, как се развиват двустранните отношения между България и Казахстан в последните години? - За 19-те години, откакто са установени дипломатически отношения между Казахстан и България, ние имаме изключително приятелски отношения. Между нашите две страни има конструктивен диалог и като цяло няма разногласия от политически, икономически или друг характер. Това създава благоприятни условия за интензивно развитие на сътрудничеството в много сфери. През 2010 г. главно политическо събитие в двустранните ни отношения стана участието на президента на България г-н Георги Първанов в Срещата на върха на ОССЕ в Астана, която се проведе на 1-2 декември, както и срещата му с президента Назарбаев. Казахстанско-българското икономическо сътрудничество се характеризира с добри партньорски връзки на ниво малък и среден бизнес. Заедно с това, ние смятаме, че трябва да се преразгледа потенциалът за развитие на казахстанско-българското сътрудничество в търговскоикономическата и инвестиционната сфери, предвид приоритетите на икономическото развитие на нашите държави, промените във външнотърговската политика

- Какво бихте споделили за движението на капитали между Казахстан и България? - По данни от Казахстан, днес в нашата страна реално работят 55 смесени фирми с българско участие. Те са в сферата на фармацевтиката, хранително-вкусовата промишленост, търговията на едро и дребно, строителство, недвижими имоти, финансови и туристически услуги. По данни от българска страна, днес в България работят 35 фирми с казахстанско участие, от тях 28 са смесени и 7 – чисто казахстански. Казахстанският капитал в България е в сферите: недвижими имоти, хотелиерство, озеленяване, транспорт и спедиция, външнотърговски операции, търговия с хранителни стоки и автомобили, производство на селскостопанска продукция, алкохолни напитки, вина, производство на текстил и трикотаж, строителни материали и др. В структурата на казахстанския износ за България над 98% са енергоресурси. Основната част от от тях се доставя в България от казахстанската компания «Ромппетрол Болгария», със седалище в София.

Екатерина Павлова

българия и светът Основа на оперния репертоар на театъра са оперите от съкровищницата на европейската и руската класика, преди всичко шедьоври на италианското белканто: «Набуко», «Бал с маски», «Аида», «Отело» на Джузепе Верди; «Мадам Бътърфлай», «Тоска», «Бохеми» и «Турандот» на Джакомо Пучини. Любимите спектакли на белоруските зрители винаги са били и си остават операта «Княз Игор» на Александър Бородин, «Травиата» на Джузепе Верди, «Кармен» на Жорж Бизе и разбира се руския оперен шлагер «Евгений Онегин» на Петър Чайковски.

Културен обмен

Софийският национален театър за опера и балет и Националният академичен Болшой театър за опера и балет на Република Беларус подписаха договор за двустранно сътрудничество. Подписите си под документа сложиха генералният директор на Софийския национален театър за опера и балет, г-н Пламен Карталов и генералният директор на Националния академичен Болшой театър за опера и балет на Република Беларус, г-н Владимир Гридюшко. Договорът предвижда културен обмен в областта на музикалното изкуство, театрално-постановъчната дейност, съвместно организиране и провеждане на международни творчески мероприятия. Националният театър за опера и балет на Беларус има дълга история и утвърдени традиции. Редица доказали себе си режисьори, артисти, хореографи и диригенти допринасят за създаване на тази съкровищница на оперното и балетно изкуство. Днес ново поколение талантливи беларуски изпълнители блестят на най-известните световни сцени. Държавният театър за опера и балет е открит в Минск на 25 май 1933г. Неговата история, обаче, започва още през 20-те години на миналия век на сцената на първия държавен беларуски драматичен театър. По това време в състава му Черно и Бяло, 3-4/ 2011

влизат оперни солисти, хорова и балетна групи, а също и малък симфоничен оркестър. Сред първите дейци в театъра са певците: Л. Александровская, Р. Млодек, С. Друкер, И. Болотин, М. Денисов; солистите в балета: А. Николаева, Т. Узунова, Ю. Хераско, С. Дречин; Г. Петров (диригент), О. М. Борисович (режисьор), Л. В. Крамаревский (балетмайстор) и други. Колектива ръководи завършилият Петербургската консерватория И. Гитгарц, който е и първият диригент и режисьор. Към театъра работи и балетна студия, където се обучават най-способните деца и участници в самодейни кръжоци от цялата република. Построена по проект на не безизвестния Йосиф Лангбард, новата сграда на театъра отваря врати за първи път през 1939г. с изнасянето на балетния спектакъл „Бахчисарайски фонтан” на Борис Асафьев. През следващата година театърът поставя три големи постановки в Москва, чиито успех му донася и почетното звание „Болшой”. Втората световна война прекъсва дейността на театъра и разпръсва артистите из цялата страна. През 1942г. с решение на беларуското правителство творческият колектив е събран в град Горкий и продължава своята работа.

От 1990г. към театъра е създадена и детска музикална театър-студия. Днешният театър е оборудван по последна дума на техниката комплекс, но в неговия облик е запазен оригиналния стил на архитектурата от 30-те години на миналия век. Днес сградата е сред най-красивите културни забележителности на Беларус. През последните 15 години колективът на театъра посети повече от 30 държави в света: от Португалия и Испания до Япония и Китай, от Норвегия и Великобритания до Турция, Тайланд и разбира се България. Черно и Бяло

наука и техника (свръхзвезда). И едните и другите са били използвани за изследване свойствата на междузвездния газ, който изпълва Вселената. Минавайки през газовия облак, лъчите са променяли параметрите му. По тези промени може да се съди каква е била преди и сега температурата на газа във Вселената и по какъв начин би могла в бъдеще да се използва тази топлина от човечеството. Предполага се, че нагряването става благодарение на „работата” на квазерите. Излъчваните от тях високо енергиейни ултравиолетови лъчи, изглежда изваждат електрони от атомите на хелия в газовите облаци. Тези електрони, от своя страна, се сблъскват с други атоми и в резултат на това газът се нагрява и в далечна перспектива може да стане неизчерпаем (вечен) източник на енергия.

• За вярвяне ли е, че сега поставената батерия в някакво мобилно устройство, елек- тронен апарат, журналистически касетофон и др. ще я смените чак през 2041 г.?

Научни и технически постижения • Ще станат ли черните дупки неизчерпаеми енергоизточници във Вселената?

Интересни са наблюденията и изследванията на група британски учени от Университета в Кембридж за ролята на черните дупки, съществуващи в някои галактики, като „нагреватели” на все още младата Вселена. Черните дупки от физична гледна точка са струпвания на огромна маса в минимален обем и с толкова силно гравитационно поле, че дори и светлината не е в състояние да го преодолее, поради което този космически обект не може да бъде наблюдаван непосредствено. За сметка на това, всяка материя, попаднала върху него се нагрява до много високи температури и е с мощно радиоизлъчване в широк честотен диапазон. От изпусканите лъчи учените съдят за наличието на черна дупка, в т.ч. и на квазар

Едно от поразителните неща, които видях в една от лабораториите на Калифорнийския технологичен институт беше батерията с повече от 30 г. живот без зареждане. Разработката е на Изследователска лаборатория към Военното министерство на САЩ. Фактически това е един миниатюрен акумулатор, изграден от полупроводници и наноматериали и работи на принципа на безопасно радиоактивно бета-излъчване (поток от електрони). Същите се улавят от силициев екран и се превръщат в електричен ток. Използван е познатият тритий (изотоп на водорода), батерията не загрява и е гарантирана абсолютната й безвредност и отсъствието на токсични излъчвания по време на експлоатация и дори след това, преди рециклирането й.

• Фантастика ли е и захранването на електронна апаратура с подсладени разтвори от типа на оранжада, лимонада и др. газирани напитки?

Във филиала на Калифорнийския технологичен институт ми показаха разработка на батерия, работеща с флуид, съдържащ захар, например плодова газирана напитка, сироп от вишни или някакъв друг плодов сок. Интересното е, че този вид батериии имат няколко часа по-дълъг жгивот от сега използваните конвенционални литиево-йонни батерии. Принципът е биологично-, физико-химично разлагащо се гориво на базата на захарта, процес, които природата под формата на глюкоза е създала като източник на енергия за всяко живо същество. Засега учените са овладяли само процеса на превръщането й в електричество. Т.нар.захарна батерия съдържа специални ензими, които преработват захарта (горивото) в електричество, при което всички отпадъчни продукти са екологично чисти, тъй като в процесите не се използат никакви химикали. Опити са правени и през миналото столетие, но са се оказали икономически неефективни, а сегашната кри-

наука и техника

за подсказа нови решения, увеличи експлоатационния срок и мощността на батериите от този вид и в близките 2-3 год. се очаква редовното им производство.

• Първият космически хотел в космоса

Експериментален космически кораб за проверка целесъобразността от изграждане на хотел в Космоса беше изведен успешно в орбита от руска рaкета - носител. По същество това беше надуваем модул „Genesis II”, разработен от компанията „Bigelow Aerospace”, собстгвеност на американския магнат Robert Bigelow. Bigelow смята след извеждането на първия надуваем модул да продължи постепенното му разширяване до 2015 г. и в крайна сметка ще представлява конструкция от няколко съединени надуваеми модули, които са много ефективни, по-лесно се извеждат на орбита в космоса и в крайна сметка са много по-евтини. В плановете на компанията се предвижда и извеждането в космоса на втори модул „Galaxy”. Galaxy ще бъде предназначен вече за експериментален дом за живеене в космоса. Bigelow е в силна конкуренция с друга компания – „Virgin Galactic” на сър Richard Branson. Последната се занимава също с проблемите на космическия туризъм, но за да се развие успешно този перспективен бизнес от космически пътешествия трябва цените за осъществяването им да бъдат значително намалени. Черно и Бяло, 3-4/ 2011

• Разработени са кръвоносни съдове от рибешка кожа на сьомга

Това съобщение на изследователите от Университета в Хокайдо е първата стъпка към създаването на изкуствени кръвоносни съдове въз основата на колагена, получаван от кожата на сьомга. Този на пръв поглед екзотичен материал не е случаен: всяка година (до тази 2011, катастрофална за японците година) след преработването на сьомгата се изхвърлят около две хиляди тона кожа, от която биха могли да бъдът извлечени около 600 т. колаген годишно. Нещо повече, научно е доказано, че досега нито един вирус не е преминал от сьомгата в хората. Така, че използването на този колаген от сьомга е значително по-безопасен в сравнение с всички познати досега колагени от друг произход. Единственият сериозен, но разрешим проблем с колагена от кожата на сьомгата е, че той се разтопява при 19 ОС . Вече са публикувани резултатите от изследванията на учените в тази посока, от които се вижда, че след усъвършенстване на процеса и технологията на преработване е получен колаген от този вид с температура на топене около 55 О С. По тези въпроси и перспективата за внедряване на тази ефективна разработка се е ангажирало Японското дружество по регенеративна медицина. Николай Пиперов

забравените текстове

Из „Как станаххайдутин” А

сега ще се повърна да кажа де са се криели горе-поменатите хайдушки чети; зимно време най-голямото число от тях са се криели в самия Цариград. Все през гористите места са се промъквали в турската столица и са седели там цяла зима; едни като търговци, а други като работници. Пролет пак са излизали по горите и са вардели по пътищата да отнемат от турските гавази пощата (тъй са се наричали в него време сегашните жандари — „гавази”). Други от хайдутите са си живеели зимно време и по домовете. Ще каже читателят: „Как може пък чак и по домовете си да живеят?” Ето ще ви кажа и това. Пролетно време „дюлгерите” ще си земат сечивата и отиват на определеното място, далеч от техните места на 20 или 30 часове, скриват дрехите, дюлгерските сечива и със отнапред скритото оружие ходят по цяло лето. Стане ли есен, скриват оружието си пак в горите, вземат си дюлгерските принадлежности и като ги изтрият от ръждата и наточат — връщат се по домовете си. И като ги попитат: „Де бяхте това лято?”, отговарят: „Че ходихме да работиме в Букурещ (или в Цариград), защото там много е добра платата. Ний земаме там за ден колкото за една неделя тук.” Но затова пък, щом потерите хващали някого от хайдутите в гората, то неговото наказание е било да са набива жив на кол или да са обесва на бесилката. Но често е било наказанието живи да ги набиват на кол. Затова, когато са се наговаряли да излезат по хайдутлук, на определено място забивали колове от две страни, хайдутите минавали между тях, а войводата им е казвал: „Ето, на тез коли ще бъдете набити. Премерете ги на дирниците си, че който се улови от вас, това ще му бъде наказанието!” Откъсът, който следва е от първите страници на „Как станах хайдутин. Фамилиарни забележки.” на Панайот Хитов. В нея той е описал не само хайдутлука си, но и изключително интересни подробности от българската реалност от 18-и и 19-и век. Името на Панайот Хитов е свързано с определени очаквания в съзнанието на българина. Той е част от „благоприличната” история, заедно с идеализма на Ботев, „Хубава си, моя горо” и „Под игото”. Имаме един доста стереотипен възглед към личността му... Според впечатлението, което българската образователна система остави в мен – читателя на тази книга, Панайот Хитов би трябвало да бъде един изпълнен с наивен плам патриот от Възраждането. Все пак, пазех си едно на ум, че може и да греша – така покривах всяка вероятност, но в крайна сметка, нищо не можа да ме подготви за това, което ме очакваше, когато за пръв път прелистих страниците на „Как станах хайдутин”...

И тъй, който се страхувал да претърпи такава смърт, то такъв се е отказвал да ходи хайдутин. Помня и до днес, веднъж на мой дядо Хитю му са поискало да иде и той със една хайдушка чета, но като му показали гореизложения пример, тоз час той се отказал и не помислил веч да ходи хайдутин. И ми е приказвал, че е виждал хайдути на коли набити и по два-три дене не можели да умрат, та молели от кола: „Дайте ми малко водица!” А после, като умрат на кола, и дорде да ги вземе властта за да не развалят въздуха, то кучетата им изяждали краката, защото били кървави, а някои даже и до пояса изяждали кучетата, докато ги снемат от кола. И тъй, мой любезни читателю, при всичката строгост на правителството, то пак горите били пълни със хайдушки чети през него време — от 1700 до 1800 година. А коя мислите е била причината, що е карала неустрашимите хора да излизат по горите и да излагат живота си любим на смърт нечестна? Само за едно препитание или за имане? Или пък самото турско правителство е било причината?...

туристи ветерани София за агроном. Тогава обиколих Витоша и Рила. Срещата ми с алпинисти, катерещи Басарбовските скали в Поломието на Русе, стана случайно през лятото на 1972г. Малко по-късно ТД „Приста” организира зимно изкачване на връх Мусала в Рила. Попаднах в групата на алпинистите, които направиха траверса, и тогава се заразих от „болестта” по катеренето на високи планини и стръмни върхове. ДЛ: Кои са Вашите учители в този екстремен спорт – алпинизма? ММ: На първо пясто, Заслужилият майстор на спорта Христо Попов, с чиято помощ осъществих първите си успешни стъпки. По-късно – Методи Савов, Христо Проданов, Иван Кандиларов и други, ми дадоха толкова много... Задължен съм и на Георги Варчев от Разград – първи мой

край Плевен, Мальовица и др. Особено впечатлен бях от покоряването на връх Елбрус в Кавказ в сборния национален отбор през 1975 г.; русенската студентска експедиция „Тян Шън”1990г.; първото зимно изкачване на западната страна на Елбрус /5842 м./ през1999г. , когато бях и технически ръководител . Изкачвал съм Словашките Татри, Тиролските Алпи в Италия и Олимп в Гърция. ДЛ: Ако трябва да направите кратка равносметка на тези четири десетилетия по планините, какво бихте казали? ММ: Накратко резултатът е следният – изкачил съм над 400 планински върха, в т.ч. 10 от тях с височина над 4000 м., 23 изкачвания на връх Мальовица и 20 зимни изкачвания на връх Мусала; над 60 похода у нас и в чужбина; обучил съм над 200 успешни алпинисти, защото

водач по категоризирани маршрути. ДЛ: Бихте ли посочили някои от по- важните експедиции у нас и в чужбина, които най-силно са Ви впечатлили? ММ: Да, много пътувания направих през годините, ходене, катерене... Многократни траверси в Стара планина – „Амбарица-Ботев”, традиционните дунавски алпиниади край Русе, републиканските алпиниади в Пирин, Вратцата, Райските скали, Мадарските скали, Кайлъка

бъдещето е в младите и затова аз съм пристрастен да инвестирам в тях. Мнозина от моите ученици постигнаха по-големи успехи и от мен. Но така е редно – ученикът трябва да надмине учителя си. Радвам се, че моята голяма любов към природата, най-вече към планините, успях да предам на децата и внуците си, които къде по-малко, къде по-успешно тръгнаха по моите стъпки...

Планините обичат СИЛНИТЕ... Русенският алпинист Матей Матеев на 70 години Сред русенските планинари е известен като широко скроена личност, с многообразни занимания – отличен овощар и пчелар, автор на редица публикации в печатни издания, поет, художник- живописец на планините /с няколко самостоятелни изложби/, флейтист... „Алпинист на НРБ”, „ Алпинист СССР”, медал „За особени заслуги” и много грамоти са отличията, с които е награждаван. Като инструктор по алпинизъм е подготвил над 200 опитни алпинисти.

разговора води: Димитър Луканов

ДЛ: Г-н Матеев, как се случи, че станахте алпинист и при какви обстоятелства? ММ: Сравнително късно, бях вече на 32 години. Иначе увлечението ми по пътешествия е още от ученическите ми години в Разград, в Селскостопанския техникум, което се засили по време на следването ми в Черно и Бяло, 3-4/ 2011

Туристи ветерани от софийските клубове

Корабът “Радецки”

туристи ветерани

Пролет на Дунава

Крепостта “Бабини Видини кули”

уристите ветерани от софийските клубове открихме новия сезон на 2011г.с пътуване по дунавския бряг. Съзерцавайки красивата природа на Дунавската равнина, стигаме р. Дунава, където разгледахме кораба „Радецки”. Пред 12-метровия обелиск с барелефа на Христо Ботев поднасяме цветя и с едноминутно мълчание почитаме паметта му. В Лом ни посрещат приятелите от туристическия клуб „Аспарухов хълм”. Разглеждаме града, с любезното съдействие на домакините и продължаваме към Добридолския манастир, закътан в красива местност. Игуменът ни споделя,че ние сме последната група преди затварянето на манастира и неговото реновиране. Следващата дестинация е гр. Видин, където ни поемат приятелите от клуб „Бонония”. Водят ни до крепостта „Баба Вида”- гордостта на видинчани, а след това до новостроящия се мост „Дунав-2” /Видин – Калафат/. Разказват ни, че мостът ще бъде на три нива, по него ще минава жп – линия и четири платна за автобуси и леки коли в двете посоки. И в Лом, и във Видин гостоприемните домакини по

Белоградчишката крепос

стар български обичай ни посрещнаха с цветя и подаръчета. Неподвластни на времето, и през двете вечери се забавлявахме с богата литературна програма от самодейни състави, пяхме и танцувахме до зори. На връщане към София минаваме и разглеждаме пещера „Магурата”, наричана още „Рабишка пещера”. Това е една от най-посещаваните и благоутроени български пещери. Обявена е за природна забележителност още през 1961г. Разположена е на 28600кв.м. Продължаваме към Белоградчик и неговите фантастични скални фигури, някои от които високи до 200м. Белоградчишките скали образуват ивица с дължина 30 км и ширина 3 км, сред тях се намира и Белоградчишката крепост, построена от римляните през I – I I век, доизградена по-късно от българите. И до сега тя е една от най-запазените крепости в България. Три изпълнени с нови впечатления и емоции дни завършват с удовлетворение и приятна умора.С пожелания за нови срещи се разделяме. Момка Спасова

атлас Проф. Николай Овчаров, директор на Института за средновековна история към Великия приорат на рицарите – тамплиери в България , даде пресконференция в БТА по повод експедицията в Цетрална Азия, към екзотичните Бурятия и Монголия. Експедицията не беше от чисто историографски характер – тя преследваше и културни и бизнес- контакти. Редица исторически забележителности, свързани с невероятно религиозно разнообразие и толерантност, впечатлиха всички нас от българската делегация. Съществуващите там религии представляват огромно многобразие от ритуалите на древните шамани, будистките манастири и дори православното християнство и неговата секта – староверците. В Монголия буквално попаднахме в света на Чингис хан – с непроменени юрти, яздещи пастири и безбройни стада добитък. Там се запознаваме с кметовете на столиците Улан Уде - Бурятия, и Улан Батор - Монголия, с министри и зам.-министри и депутати в националните парламенти. През Средновековието рицарите-

от ляво на дясно: Младен Станев, Проф. Н. Овчаров, Любомир Крумов, Иван Иванов

По следите на прабългарите тамплиери са били връзка между крале и императори, съдействапи са за установяване на мирни отношения между враждуващи религии. Подобно на тях издействахме и донесохме в България, приготвени лично от кметовете на двете столици писма за побратимяване с българските градове София и Варна. В Улан Уде нашата делегация се срещна с туроператори от Бурятия и Монголия. Представени бяха археологическите сензации Перперикон и Татул. Беше предложено въвеждане на нови технологии в строителството, които българската страна би могла да предостави на Република Бурятия и Монголия. Бяха споделени и конкретни идеи за участието на Варненска област в търговията с Централна Азия Черно и Бяло

Черно и Бяло, 3-4/ 2011

ЗДРАВЕ

ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРОБЛЕМ НА XXI ВЕК Далибор Стаменковски, търговски директор –

Слим Лайн Клуб – България

Искам да споделя с вас онова, което ме мотивира да стана част от Слим Лайн България. Роден съм в Македония, но от 10 години живея в България. Идеята за работа с компанията дойде много спонтанно. С моя братовчедка се срещнахме случайно. Преди тя беше много пълна, но сега се беше стопила, питах я от какво и тя сподели тайната си с мен: ПРОДУКТИТЕ НА Slimline. За три месеца и половина тя беше отслабнала 24 килограма. Нямаше да й повярвам, ако не я познавах. Сега мога да кажа с вдигната глава: Ако ежедневният стрес при вас е натрупвал излишни килограми и след многобройни опити не успявате да отслабнете, днес разкривате истинските продукти, уникални на пазара, които веднага дават резултати. Затлъстяването е глобален проблем за цялата световна популация. Появява се като резултат на прекомерно приемане на храна и нейното отлагане във вид на мастна тъкан в организма. При жените, ако обиколката на талията над 88 см, а при мъжете над 100 см, тогава със сигурност можем да кажем, че става дума за затлъстяване. Възниква въпросът, какво да направим, когато и с промяна на начина на хранене и с умерена физическа активност, все пак е трудно да загубим килограмите. Всички сме свидетели на нашите безуспешни опити да намалим теглото си с мъчителни нискокалорични диети. Резултатите са почти незначителни, а когато загубим килограмите, след определен период на отпускане те се връщат почти двойно повече. За това предоставям на вашето внимание продуктите на Слим Лайн Клуб.

Slimline Soft Gel

Безопасна за здравето, 100% натурална диетична добавка. Помага без диети и напрегнати упражнения, за кратко време да се намали излишната телесна маса и да се възстанови жизнеността и красотата. Действа еднакво добре и при мъже и при жени. С помощта на Slimline Soft Gel капсулите гарантирано ще загубите повече от 6 кг само за 30 дена! Този продукт е успешна и проверена формула, известна вече хиляди години на местното население от китайската провинция Юнан, наречена ‘’Кралството на растителността”. От Юнан, където

цари вечна пролет произхождат тези екологично чисти билки. Пропорционално избрани с помощта на научно и биотехнологично инженерство те са произведени под формата на желатинови капсули. Действие на продукта: потиска апетита, засища и предизвиква усещане за ситост, ефективно абсорбира мазнините от храната, увеличава АТП циркулацията, с което поддържа процеса на разграждане на излишните мастни натрупвания, като мастните натрупвания се разграждат в топлина, въглероден диоксид и вода, съдържа активен липолизен ензим, който целево разгражда мастните натрупвания около пояса, корема и ханша, увеличава консумацията на енергия на тялото, при разграждане на мастните натрупвания се създава енергетично гориво за организма, извършва детоксикация, активира микро- циркулацията в клетките, елиминирайки натрупаните токсични елементи, въвеждането на повече течности и вода е най-добрият начин за премахване на токсините от организма Период на консумация: За да постигнете подобри ефекти консумирайте този продукт най-малко три месеца, тъй като в края на третия месец вашият организъм помни дозата на мастни натрупвания, която Ви остава. Така със сигурност телесната маса няма да се промени нито след края на процеса на консумация. Препоръчително е този продукт да комбинирате с нашия чай за отслабване Slimline Tea. Ако и след 15 дни от консумирането не сте загубили апетит, комбинирайте с Slimline lose weight coffee.

ЗДРАВЕ

Черно и Бяло, 3-4/ 2011

ÑТОУН АРТ ÃРУП ООД

Стремим се към съвършенство! ... даваме и по малко от себе си! Дейности, които извършваме: Облицовка на сгради, стълбища, бар-плотове, подпрозоръчни плотове, настилки, камини, паметници, архитектурни детайли, балустради.

48 Илиан Игнатов 0888 45 21 04, Григор Игнатов 0886 86 06 02, тел./факс: 00 3592 956 25 40, http://kamuk.hit.bg

Миропа Кьосева собственик на агенция MSA Агенцията е на българския пазар от 22 години. Работи за откриване, обучение и реализиране на модели пo eвропейски изисквания. Към агенцията има и школа за подготовка на модели, фотомодели, водещи шоу програми и екипи за промоции. Организира събития, сватбени тържества, кетеринг и конкурси за малки и големи, има подписани договори с три световни вериги и изпраща своите победителки по цял свят. Работи с много модни агенции в България, Гърция, Китай, Чехия, Македония и Дубай. Агенцията има и импресанска дейност , ПР на личности и заведения.

тел. за контакт с агенцията: 0888 77 57 96 0878 77 62 96 офис Благоевград: 073 88 02 30