472
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
œ‡‚Ó Ì‡ ‰ÂÚÂÚÓ Ì‡ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡˘ ÊËÁÌÂÌ Òڇ̉‡Ú Текст на чл. 27 1. Държавите – страни по конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. 2. Родителят (родителите) или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. 3. Държавите – страни по конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. 4. Държавите – страни по конвенцията, предприемат всички необходими мерки за получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от другите лица, които носят финансова отговорност за него, както на тяхна територия, така и от чужбина. Особено когато лицето, носещо финансова отговорност за детето, живее в държава, различна от тази на детето, държавите – страни по конвенцията, подпомагат присъединяването към международни спогодби или сключването на такива спогодби, както и приемането на други подходящи договорености.
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
473
– ≈«fiÃ≈
л. 27 предоставя на децата правото на съответстващ жизнен стандарт с оглед на тяхното пълноценно развитие. Родителите носят първостепенна отговорност за осигуряване на това право; при необходимост държавите трябва да подпомагат родителите и в случай на нужда да осигурят материална подкрепа на детето, например изхранване, облекло и жилище. Държавите са длъжни също да предприемат подходящи мерки за получаване на издръжката, дължима от родителите.
◊
29). Вторият принцип, въплътен в т. 2 и 4 на чл. 27, е, че родителите носят първостепенна отговорност за осигуряване на това развитие, с подкрепата на държавата. Този принцип е потвърден и в чл. 5, 7 и 18.
Чл. 27 свързва два основни принципа от Конвенцията за правата на детето, които се срещат и в други разпоредби. Първият от тях, прогласен в т. 1 на чл. 27, е правото на всяко дете на “развитие”, а то, както ясно е посочено другаде в конвенцията, трябва да бъде до “максимално възможна степен” (чл. 6) или до “пълния потенциал” на детето (чл.
В чл. 27 се признава, че развитието на детето не може да бъде отделено от неговите условия на живот. Изброявайки различните аспекти на пълноценното развитие – физическо, умствено, духовно, морално и социално, чл. 27 ясно потвърждава, че подобаващият жизнен стандарт не се свежда само до наличието на храна, облекло и подслон, колкото и важни да са те. Много малко държави до този момент са докладвали на комитета, че са използвали наличните си ресурси в максималната възможна степен, за да откликнат на нуждите на децата – в някои от най-богатите страни в света също има деца, които живеят при недопустими лишения.
Извадки от Насоките на Комитета по правата на детето относно докладите, които трябва да бъдат представяни от държавите – страни по конвенцията За пълния текст на Насоките относно периодичните доклади вж. приложение 3, стр. 824.
Насоки относно първоначалните доклади Чл. 27, т. 1-3 “Основни мерки в областта на здравеопазването и социалните грижи По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да предоставят относима информация, включително за основните съществуващи законодателни, съдебни, административни и други мерки; институционната инфраструктура за изпълнение на политиката в тази област и особено за стратегиите и механизмите за наблюдение; факторите и срещаните трудности, както и постигнатия напредък при изпълнението на съответните разпоредби във връзка с: …(д) жизнен стандарт (чл. 27, т. 1-3) Освен информацията, предоставена по т. 9(б) от настоящите насоки, от държавите се изисква да посочат естеството и обхвата на сътрудничеството с местните и националните държавни органи и неправителствени организации, например институции на социални работници, във връзка с изпълнението на тази част от конвенцията. Държавите – страни по конвенцията, се насърчават да предоставят допълнителна относима статистическа информация и показатели във връзка с децата, визирани в този раздел.” (CRC/C/5, paras. 19-20) Чл. 27, т. 4 “Семейна среда и алтернативни грижи По този раздел от държавите – страни по конвенцията, се изисква да предоставят относима информация, включително за основните съществуващи законодателни, съдебни, административни и други мерки и по-специално за това
474
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
как принципите на зачитане на “висшите интереси на детето” и на“възгледите на детето” са отразени в тези мерки; фактори и срещани трудности, както и напредък при изпълнението на съответните разпоредби на конвенцията; приоритети в процеса на изпълнение и конкретни цели за бъдещето с оглед на: б. (e)…получаване на издръжка за детето (чл. 27, т. 4)… Държавите – страни по конвенцията, се насърчават да предоставят допълнителна статистическа информация и показатели относно децата, визирани в този раздел.” (CRC/C/5, paras. 16 and 18)
Насоки относно периодичните доклади Чл. 27, т. 1-3 “VI. ЗДРАВЕ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ Г. Жизнен стандарт (чл. 27, т. 1-3) Моля предоставете информация за: мерките, предприети с цел признаване и осигуряване на правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие; относимите показатели, използвани за оценка на този съответстващ жизнен стандарт и на наличието му сред децата, включително данни, дезагрегирани по пол, възраст, региони, селски/градски райони, социален и етнически произход, и положение на семейството; критериите, въведени за оценка на способността и финансовите възможности на родителите или другите отговорни за детето лица да осигурят необходимите жизнени условия за развитието на детето, както и за установяване на тези условия; всички мерки, предприети в съответствие с националните условия и според средствата на държавата – страна по конвенцията, за подкрепа на родителите и другите отговорни за детето лица при осъществяване на това право, включително характер на предоставяната помощ, отражението й върху бюджета, нейната връзка с цената на живота и отражението й върху населението; когато е уместно, предоставената информация следва да бъде в дезагрегиран вид, включително по региони, селски/градски райони, възраст, пол, социален и етнически произход; възприетия праг за отпускане на помощ при необходимост; съдействие и програми за материално подпомагане, особено с оглед на изхранването, облеклото и подслона, като се посочи характерът на помощта и програмите, и населението, обхванато от тях, включително по пол, възраст, селски/градски райони, социален и етнически произход, дял на бюджетните отчисления, осигуреното покритие, определените приоритети и цели; релевантните мерки, предприети вследствие на Декларацията и плана за действие, одобрени от Конференцията на ООН за населените места (“Хабитат” II). Докладите следва да съдържат и информация за постигнатия напредък при осъществяването на тези права, срещаните трудности и определените цели за бъдещето.” (CRC/C/58, paras. 103 and 104) Чл. 27, т. 4 “V. СЕМЕЙНА СРЕДА И АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ Е. Получаване на издръжка за децата (чл. 27, т. 4) Моля посочете предприетите мерки (включително законодателни, административни и съдебни) и механизмите или програмите, разработени за осигуряване получаването на издръжката за детето от родителите или от другите лица, които носят финансова отговорност за него както в държавата, така и в чужбина, включително при раздяла или развод на родителите. Следва да бъде предоставена и информация за:
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
475
предприеманите мерки за осигуряване на издръжката за детето в случаите, когато родителите или други лица, които носят финансова отговорност за детето, не плащат издръжката; предприетите мерки за осигуряване спазването на основните принципи на конвенцията, а именно забрана на дискриминацията, зачитане на висшите интереси на детето, зачитане на възгледите на детето и право на живот, оцеляване и развитие в максимално възможна степен; факторите и трудностите, които може би се отразяват върху получаването на издръжката за детето (например невписване на раждането) или принудителното изпълнение на решения, засягащи задълженията за издръжка; относимите международни споразумения, които са сключени от държавата или към които тя се е присъединила, както и всички други подходящи договорености, постигнати от нея; относимите данни в тази област, дезагрегирани по пол, възраст, национален произход и местоживеене на детето и неговите родители или на лицата, които носят финансова отговорност за него.” (CRC/C/58, para. 79. С изготвянето на доклади по настоящата разпоредба е свързана и т. 66 от Насоките относно периодичните доклади; за пълния текст на Насоките вж. приложение 3, стр. 824.)
Предистория Всеобщата декларация за правата на човека прогласява: “Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.” (чл. 25, т. 1) Международният пакт за икономически, социални и културни права доразвива това право по следния начин: “Държавите – страни по този пакт, признават на всяко лице и семейството му правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот. Държавите – страни по този пакт, ще вземат съответни мерки, за да осигурят осъществяването на това право, като признават в тази насока важното значение на международното сътрудничество, почиващо на свободно изразено съгласие.” (чл. 11, т. 1) В наръчника за докладите по пакта се подчертава специално “непрестанното подобряване на условията на живот”, а от дър-
476
жавите се изисква да докладват дали жизненият стандарт на всички социални групи се е подобрил през съответния период, например през последните пет или десет години. Наръчникът изисква също да бъде предоставяна информация за БВП на човек при най-бедните 40 на сто от населението и за дефиницията на понятието “линия на бедността”, както и много данни за “продоволствената сигурност” на населението и жилищната осигуреност в страната (Manual on Human Rights Reporting, 1991, pp. 60 and 61). Комитетът за икономически, социални и културни права е приел и важен Общ коментар относно характера на задълженията на държавите – страни по пакта (коментарът е цитиран подробно в анализа на чл. 4, стр. 62). Там се приема, че не всички страни ще бъдат в състояние да осигурят изцяло икономическите и социалните права – факт, който е признат изрично в самия пакт (както и в Конвенцията за правата на детето). Поставената цел обаче е пълно прилагане и Пактът за икономически, социални и културни права “… задължава да се върви колкото е възможно по-бързо и по-ефективно към постигането на тази цел. Нещо повече, всяка целенасочена мярка в обратната посока трябва да бъде разгледана най-внимателно и се нуждае от изчерпателно обосноваване в светлината на всички права, пред-
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
видени в пакта, и в контекста на пълноценното използване на максималните налични ресурси… …Комитетът [за социални, икономически и културни права] е на мнение, че на всяка държава-страна по пакта е вменено минимално основно задължение да осигури постигането поне на минималното основно ниво по отношение на всяко от предвидените права. Така например държава-страна по пакта, в която голям брой лица са лишени от основни храни, основни здравни услуги, покрив и жилище, и дори от найосновните форми на образование, до доказване на противното e в нарушение на задълженията си по пакта…” (Committee on Economic, Social and Cultural Rights, General Comment 3, 1990, HRI/GEN/1/ Rev.5, p. 20).
“...правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие” Чл. 6 – един от общите принципи на конвенцията, вменява на държавите отговорност да “осигуряват в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете”. Чл. 27, т. 3 изброява три основни фактора за физическото развитие на децата – изхранване, облекло и жилище. Чл. 24 ги доразвива, като подчертава например необходимостта от чиста питейна вода, здравно образование, добра хигиена и санитарни условия, естествено кърмене и действия за предотвратяване на замърсяването на околната среда, злополуките с деца и вредните традиционни практики. Чл. 29 и 31 са насочени към правото на децата да имат възможност за физическо развитие чрез спорт и игри, което е особено важно за децата от градовете. Гражданските права на децата по чл. 12 до 17, правото да се ползват от собствената им религия и култура в сигурна семейна или общностна среда (чл. 5, 7, 8, 9, 18, 20, 21 и 30) и целите на образованието по чл. 29 също допринасят за социалното, моралното, умственото и духовното развитие на децата.
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
“Родителят (родителите) или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето” Първостепенната отговорност на родителите и другите лица, отговорни за детето, за създаване на възможности за удовлетворяване на неговите нужди, отразява принципите, изведени в чл. 3, т. 2, чл. 5 и чл. 18 от конвенцията. Когато става дума за развитието на детето по чл. 27, родителската отговорност е съпроводена изрично с уговорката “в рамките на техните способности и финансови възможности”. Това е важно напомняне, че когато родителите нямат необходимите умения или средства, държавата трябва да ги подпомогне при изпълнението на техните задължения, включително чрез предоставяне на материална помощ като храна, облекло и жилище. Комитетът прави следния коментар по отношение на Демократична република Конго: “Комитетът се съгласява с държавата – страна по конвенцията, изразявайки дълбока загриженост, че държавата като че ли все повече прехвърля задълженията си върху родителите и лицата, които отговарят фактически или юридически за отглеждането на детето …”(Democratic Republic of the Congo IRCO, Add. 153, para. 36) Както се изтъква по-долу във връзка с издръжката по т. 4 на чл. 27 (стр. 399), законодателството може съвсем точно да дефинира това, което се очаква от родителите, като определи в закона “родителската отговорност” за удовлетворяване на материалните, емоционалните и интелектуалните нужди на детето и нуждите на неговото развитие. Тук не става дума за това, че подобно законодателство може да е неизпълнимо – законът има и важна образователна функция.
“Държавите – страни по конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности…” Когато родителите не са в състояние да оси-
477
гурят адекватен жизнен стандарт за своите деца, държавата трябва да се намеси. Чл. 27 също изрично обуславя задължението на държавата – то се изпълнява “в съответствие с националните условия и в рамките на възможностите”. Тези думи издават всеобщата нервност на правителствата, когато става дума за финансови ангажименти и контрол върху държавните разходи (това се отнася и за богатите държави – именно делегатът на САЩ предлага фразата “в съответствие с националните условия”, а делегатът на Великобритания – израза “в рамките на възможностите” (E/CN.4/1985/64, pp. 8-10; Detrick, pp. 374-375). Съмнително е обаче дали тези квалификации смекчават основното задължение икономическите права на детето да бъдат спазвани “до максималната степен с оглед на … [наличните] ресурси”, както изисква чл. 4. Думата “налични” несъмнено означава “в съответствие с националните условия и в рамките на … възможностите”. Със сигурност нито една страна досега не е твърдяла пред комитета, че разпоредбите на чл. 4 са неприложими към правата по чл. 27. Комитетът често изразява тревога за отражението върху децата на политиките за икономическо преструктуриране от края на 80те и началото на 90-те години в страните, зависими от международна помощ, както и преходът към пазарна икономика в много държави, особено посткомунистическите страни в източна Европа. Рецесията през първата половина на 90-те години също води до повсеместно ограничаване на държавните разходи. Резултатът е нарастващо, често катастрофално обедняване на децата от онези групи от населението, чието оцеляване зависи от социални помощи. Хората, които работят за намаляване на бедността в света, наричат този период “изгубеното десетилетие”, а международните донори и финансови институции сега преразглеждат някои от най-крайните политики през периода. Например най-подробното проучване на бедността, правено някога от Световната банка – “Доклад за развитието на света, 2000/2001: атака срещу бедността”, препоръчва действия в три приоритетни области: “Утвърждаване на възможностите: разширяване на икономическите възможности за бедните чрез стимулиране на общия ръст и чрез укрепване на техните активи (като земя и образование) и увеличаване на възвръщаемостта от тези активи чрез съчета-
478
ване на пазарни и непазарни мерки. “Улесняване на овластяването:… разширяване на участието на бедните в политическите процеси и вземането на решения на местно ниво, и премахване на социалните бариери, които са резултат от разликите по пол, етническа принадлежност, раса, религия и обществено положение. “Повишаване на сигурността: ограничаване на уязвимостта на бедните от болести, икономически удари, слаба реколта, политически мотивирани преселвания, природни бедствия и насилие, както и подпомагане на бедните да се справят с тежките удари, когато настъпят такива.” (World Development Report 2000/2001: Attacking Poverty, the World Bank, Oxford University Press, Inc., 2000, p. VI) Независимо от натиска върху развиващите се страни да намалят държавните разходи, комитетът припомня дори на страните с найголеми затруднения техните задължения по конвенцията. Например тежките условия на живот на поголямата част от децата в Хондурас са изтъкнати от комитета, който отбелязва следното в отговор на първоначалния доклад на тази държава: “мерките, предприети от правителството на Хондурас за изплащане на външния дълг и в изпълнение на програмата за икономическо преструктуриране, са поставили под натиск ресурсите на страната. Влошаването на икономическото положение в Хондурас води до влошаване на жизнените и социалните условия за неговите граждани до такава степен, че 60 на сто от населението живее в изключителна бедност. [Комитетът] признава също, че сушата, наводненията и другите екологични проблеми имат сериозни последици за хондураските семейства, чийто поминък е земеделието, с оглед поддържането на адекватен жизнен стандарт и съответно с оглед на тяхната самоиздръжка и издръжката на децата им. Тъй като почти 60 на сто от населението на страната е на възраст до 18 години, нейното влошаващо се икономическо положение има сериозно отражение върху децата в Хондурас.
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
Комитетът отбелязва, че социалните неравенства, съществуващи в страната, включително във формата на неравно разпределяне на доходи и земя, са допринесли за значителните проблеми, пред които са изправени децата в Хондурас.” (Honduras IRCO, Add. 24, paras. 7 and 8) Комитетът препоръчва: “Комитетът взема предвид инициативата …да бъдат набелязани най-бедните области на страната с цел предоставянето на основни услуги да се насочи приоритетно към тези найнуждаещи се области … Комитетът отбелязва усилията, положени от държавата – страна по конвенцията, за осигуряване на програми за семейно и социално подпомагане, както и за изпълнение на допълнителни програми за изхранване въз основа на международно сътрудничество, включително от страна на Световната програма по прехрана. Независимо от тези усилия комитетът препоръчва основното внимание и ресурси да бъдат насочени към по-нататъшни мерки за решаване на проблемите на изключителната бедност, засягащи по-голямата част от населението, които са се отразили неблагоприятно и върху правата на децата, включително правото им на адекватно изхранване, облекло и жилище.” (Honduras IRCO, Add. 24, paras. 6 and 29) Когато Хондурас представя втория си доклад, комитетът отбелязва все още ширещата се бедност и опустошителните последици на урагана “Мич”, но приветства “създаването на програми за намаляване на бедността като тези, изпълнявани от Хондураския фонд за социално развитие, Програмата за семейно подпомагане и Фонда за жилищно настаняване, които съответстват на препоръките на комитета …”(Honduras 2RCO, Add. 105, para. 7) Комитетът не подценява отговорностите на донорската общност, например по отношение на Боливия. В отговор на първоначалния доклад на тази страна той прави следните бележки:
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
“Комитетът отбелязва, че икономическите фактори, включително високото ниво на външния дълг, много затрудняват пълното прилагане на конвенцията. Във връзка с това комитетът отбелязва със загриженост, че дългосрочните намерения, въплътени в много политики за икономическо преструктуриране, не отчитат в достатъчна степен потребностите на днешните деца. Държавата е отговорна за изпълнението на Конвенцията за правата на детето, но комитетът признава, че ще бъде необходима допълнителна международна помощ за по-ефективно преодоляване на предизвикателството да се подобри положението на децата, живеещи в бедност, особено тези от селските райони на страната.”(Bolivia IRCO, Add. 1, para. 5) По времето, когато Боливия представя втория си доклад, международните финансови институции вече са започнали процес на намаляване на дълга на някои от най-бедните страни: “Комитетът е запознат с усилията, предприети от държавата – страна по конвенцията, за отделяне на значителни финансови средства в полза на децата, но подчертава своята загриженост …, че строгите бюджетни мерки и външният дълг, както и трайната широкоразпространена бедност и неравномерното разпределение на доходите все още се отразяват отрицателно върху положението на децата в държавата … Комитетът насърчава държавата – страна по конвенцията, …да продължава да предвижда достатъчно бюджетни отчисления за социални услуги за деца и да отделя особено внимание на закрилата на децата от уязвими и обществено неравнопоставени групи … Комитетът насърчава държавата – страна по конвенцията, да продължи да полага усилия за намаляване на тежестта на външния дълг, включително чрез мерките, предприети в рамките на инициативата на Световната банка и Международния валутен фонд “Силно задлъжнели бедни страни”. (Bolivia 2Rco, Add. 95, para.15) Комитетът насърчава подобни действия и в Грузия:
479
“Комитетът отбелязва със загриженост големия дял от населението, живеещо под прага на бедността (приблизително 43 на сто, главно в градските центрове), и невъзможността на общественоосигурителната система да подобри положението на растящия брой бедни семейства. В съответствие с чл. 27 от конвенцията комитетът препоръчва на държавата – страна по конвенцията, да разшири усилията си за предоставяне на материална помощ и подкрепа на семействата в икономически неравностойно положение и да гарантира правото на децата на съответстващ жизнен стандарт. В този контекст държавата – страна по конвенцията, се насърчава да подкрепя програмите за възпиране и предотвратяване на детската просия. Комитетът насърчава държавата – страна по конвенцията, да продължи изпълнението на програмата за премахване на бедността, особено сред децата, в сътрудничество със Световната банка.” (Georgia IRCO, Add. 124, paras. 50 and 51) Въпреки че комитетът приветства енергичните действия, предприети от богатите държави за намаляване на бедността, той призовава към по-всеобхватни действия, както в случая с Канада: “Комитетът е загрижен от появяващия се проблем на детска бедност, особено сред уязвимите групи. Той е разтревожен и от нарастващия брой деца, които се отглеждат от самотни родители или в друга проблемна среда. Като оценява вече създадените програми, комитетът подчертава необходимостта от специални програми и услуги за гарантиране на необходимите грижи, по-специално в областта на образованието, осигуряването на жилище и храна за такива деца … Признавайки вече направените стъпки, комитетът отбелязва със загриженост специфичните проблеми, с които все още се сблъскват децата от уязвимите групи и групите в неравностойно положение, например децата от коренното население, що се отнася до упражняването на техните основни
480
права, включително достъп до жилище и образование.” (Canada IRCO, Add. 37, paras. 12 and 17) Водещият мотив в препоръките на комитета във връзка с чл. 27 е, че както богатите, така и бедните страни трябва да анализират детайлно обхвата, причините и взаимовръзките на всички форми на лишения на децата. Бедността трябва да бъде проследена и да започне борба с основните причини за нея. Например: “Комитетът препоръчва държавата – страна по конвенцията, да обмисли възможността за приоритетно организиране на по-цялостна и координирана кампания, чрез която да бъдат търсени решения на следните взаимосвързани семейни и социални проблеми: големия брой разделени семейства, сравнително високата смъртност сред родилките и големия брой бременности в юношеска възраст, броя на децата – жертви на насилие или посегателства, и нарастващия брой деца, живеещи или просещи по улиците, които са изложени на риск от сексуална експлоатация”. (Nicaragua IRCO, Add. 36, para. 35) “Като взема предвид отделянето на допълнителни ресурси за семейни помощи и желанието да се предприемат други мерки за постигане на понататъшен прогрес при решаването на проблемите, с които се сблъскват самотните родители, и като признава волята на държавата – страна по конвенцията, да предприема мерки за подобряване на достъпа на най-бедните деца до извънучилищни дейности, включително отдих през свободното време, комитетът е на мнение, че с предимство трябва да бъде извършен анализ на нивото на детската бедност. Този анализ трябва да бъде цялостен, като се отчитат възможните връзки между жилищните условия, семейната подкрепа за детето вкъщи и в училище, и рискът от отпадане от училище. Резултатите от това изследване могат да се превърнат в повод за дискусия по тези теми в парламента и с компетентните органи, както и за създаване на по-задълбочен и интегриран подход за преодоляване на установените проблеми.”(Germany IRCO, Add. 43, para. 31)
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
“Комитетът … отбелязва, че въпреки своята всеобхватност социалните политики на държавата – страна по конвенцията, са довели до социалноикономическо изключване на някои групи деца, например ромите и децата, живеещи на улицата и в различни специални институции. Комитетът препоръчва държавата – страна по конвенцията, да привлече неправителствените организации, особено такива, занимаващи се с проблемите на семейството и децата, и цялото гражданско общество, към диалог при разработването на социалните политики, за да бъдат изяснени по-добре причините за изключване и да се стимулира даването на нови идеи за повишаване на жизнения стандарт на уязвимите групи деца.” (Slovakia IRCO, Add. 140, paras. 43 and 44)
“Държавите – страни по конвенцията, … предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето… и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане…” Акцентът в чл. 27 – държавата да подпомага по-скоро родителите при изпълнението на основната им отговорност да осигурят условия за живот на децата, отколкото пряко да подпомага децата, е израз едновременно на самозащита и на принцип: на самозащита, тъй като авторите на конвенцията се опасяват, че държавите биха се оказали задължени да подпомагат децата на богатите родители или биха позволили на родителите като цяло да прехвърлят отговорностите си върху държавата; и на принцип, тъй като – както се подчертава в конвенцията, децата имат право винаги, когато е възможно, да получават грижи от собствените си родители и да останат в семейната среда. Чл. 27 потвърждава принципа, установен в чл. 18 – и двамата родители носят първостепенна отговорност за децата си, но държавата
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
Задоволяване на нуждите на децата от храна в Йордания Правителството на Йордания докладва, че в сътрудничество със Световната програма по прехрана проучва възможностите за училищен проект за изхранване, според който около 60 000 ученици (момичета и момчета), които ходят на училище в найбедните райони, ще получат храна, която да задоволява една трета от техните дневни хранителни нужди. Разработва се и проект за изхранване на около 30 000 ученици в по-долните класове. Правителството докладва, че самите ученици са помогнали за създаването на училищни закусвални и участват във всички аспекти на тяхното управление. Освен че си помагат при задоволяване на хранителните нужди, учениците се учат да управляват и да работят в сътрудничество. Тази схема има и допълнително предимство – тя допринася за намаляване на броя на пътно-транспортните произшествия, тъй като на учениците не се налага да напускат училище по обяд. (Jordan 2R, paras. 113-115) също е длъжна да подкрепя родителите при закрилата и утвърждаването на благополучието на техните деца. Комитетът е загрижен, че държавите могат да игнорират факта, че някои родители са неспособни да поемат отговорностите си и се нуждаят от подкрепа: “…Трябва да бъдат предприети понататъшни мерки за укрепване на системата за подпомагане и на двамата родители при изпълнението на техните задължения за отглеждане на децата, по-специално в светлината на чл. 18 и 27 от конвенцията. Наред с това се предлага да бъдат проучени проблемите на самотното родителство и да бъдат създадени съответни програми, за да се отговори на специфичните потребности на самотните родители.” (Poland IRCO, Add. 31, para. 33) “С оглед на големия брой изоставени деца и аборти комитетът препоръчва на държавата – страна по конвенцията, да възприеме стратегия и политика за подпомагане на уязвимите семейства при подкрепата на техните
481
деца. Трябва да се извърши оценка на адекватността на съществуващата система за социално осигуряване и на програмите за семейно планиране …” (Ukraine IRCO, Add. 42, para. 26) “Комитетът насърчава държавата – страна по конвенцията, да предприеме по-нататъшни мерки за предоставяне на помощ за семейството, за да осигури поемането от негова страна на отговорностите по отглеждането и развитието на детето, по-специално в светлината на чл. 18 и 27 от конвенцията. Трябва да се обърне специално внимание на превенцията на изоставянето на деца, както и на превенцията и подпомагането на семейства, оглавявани от деца.” (Republic of Korea IRCO, Add. 51, para. 27) Общата подкрепа за родителите е анализирана по-подробно в коментара на чл. 18 (вж. стр. 295).
“особено по отношение на изхранването” През 1999 г. Комитетът за икономически, социални и културни права приема Обща препоръка относно правото на достатъчно храна. В нея се потвърждава, че правото на достатъчно храна по чл. 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права е “неразривно свързано с присъщото достойнство на човешката личност и е необходимо за осъществяването на други човешки права, въплътени в Международната харта за правата на човека”. Комитетът за икономически, социални и културни права определя основното съдържание на правото на достатъчно храна по следния начин: “наличие на храна в количество и с качество, достатъчни за задоволяване на хранителните нужди на лицата, като в тази храна няма вредни вещества и тя е приемлива от гледна точка на съответната култура; устойчив достъп до тази храна, при който не се стига до противоречие с упражняването на други човешки права.” В Общия коментар подробно е анализирано значението на осъществяването на това право (Committee on Economic, Social and Cultural Rights, General Comment 12, 1999, HRI/ GEN/1/Rev.5, p. 57). Комитетът по правата на детето изразява силна тревога при всяко доказателство за недохранване на деца, например когато разглежда първоначалните доклади на Бурки-
482
на Фасо, Гватемала, Мавриций, Никарагуа, Хондурас, Шри Ланка (за която посочва дял от 23 на сто деца, родени с тегло под нормата) и Уругвай. Децата не биха постигнали значителен напредък в своето “физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие”, ако не се хранят добре, следователно изхранването винаги ще оглавява всеки списък с приоритети по отношение на децата, както е изяснено и на Световната среща на високо равнище за децата (вж. стр. 348). Там, където децата са заплашени от недохранване, комитетът в някои случаи е препоръчвал да бъде създадена “национална политика за изхранване на децата”, например: “В областта на здравните и социалните услуги трябва да бъдат предприети понататъшни стъпки. Необходими са поспециално съгласувани усилия за борба с недохранването и осигуряване на изпълнението на национална политика за изхранване на децата.” (Bangladesh IRCO, Add. 74, para. 41) Комитетът обаче често отнася недохранването към общите категории “бедност” и “здравословно състояние” при обеднелите групи деца (вж. чл. 24, т. 2(c), стр. 431). Това може да се случи, ако не са били предоставени данни за недохранването на децата – понякога страната е твърде бедна, за да събира данни за теглото при раждане или за недохранването на децата. Ето защо комитетът отправя следния съвет към Гватемала: “…Комитетът споделя тревогата, изразена от представителя на държавата – страна по конвенцията, за широкоразпространеното недохранване и недостатъчните данни и статистическа информация за контрол върху изхранването.” (Guatemala IRCO, Add. 58, para. 17) Аналогично, комитетът насърчава Мавриций “…да изследва подробно отражението на недохранването върху развитието на децата, по-специално с оглед отпадането от училище и детския труд, и да вземе всички подходящи мерки, за да се справи с този проблем. За изпълнение на тази задача може да се потърси международно сътрудничество, както и да се помисли за разширяване на сътрудничеството с Международната организация на труда
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
Правата на децата и жилището През февруари 1996 г. група експерти от УНИЦЕФ, Центъра по населените места към ООН (UNCHS) и други организации провеждат среща, за да установят връзката между Конвенцията за правата на детето и целите на “Хабитат” II. Тяхната декларация включва следните елементи:
“В домашната среда Потребността на детето от сигурна, безопасна и здравословна среда започва още в периода преди раждането. Здравословен дом означава достатъчни и сигурни доставки на вода, безопасна и достъпна канализация и управление на отпадъците; а също и защита от движението по пътищата и други рискове, свобода от замърсяване, радиация и заболявания, прекомерен шум и пренаселеност. Домашната среда трябва да улеснява полагането на грижи и да съответства на основните физически, социални и психически нужди на детето. Децата от двата пола трябва да имат равни възможности и предизвикателства за игра и обучение, както вкъщи, така и в непосредствено обкръжаващата ги среда. Особено внимание трябва да се обръща на нуждите, които имат децата с увреждания или другите уязвими деца в своя дом.
В квартала и общността Благоприятна среда за децата означава здравословни и мирни общности, в които няма престъпления. Важно е условията да утвърждават социалната справедливост, равнопоставеността на половете и участието в живота на общността. Детството и юношеството трябва да бъдат признати като уникални етапи в културното развитие на човека, изискващи уважение и разбиране от страна на общността и обществото. Децата от улицата и другите деца, живеещи при трудни условия, не трябва да бъдат изключвани. Здравеопазването, образованието и услугите, свързани с отглеждането на децата, трябва да бъдат с високо качество и достъпни в общността. Важно е децата да разполагат с безопасна, сигурна и защитена среда в съответната общност, където могат да играят, да участват в различни дейности и да опознават заобикалящия ги обществен и природен свят. Подрастващите се нуждаят и от места, където да се срещат, да се учат на самостоятелност и да развият чувство за принадлежност. Децата имат особен интерес от създаването на устойчиви населени места, които да допринасят за дълъг и плодотворен живот за тях и за бъдещите поколения. Те се нуждаят от възможности да участват и да допринасят за устойчивото бъдеще на градовете.” Children’s Rights and Habitat – Declaration and Report of the Expert Seminar, UNICEF, UNCHS/Habitat, 1996. и Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ).” (Mauricius IRCO, Add. 64, para. 28) На Световната среща на високо равнище по въпросите на социалното развитие през 1995 г. е постигнато съгласие по следната цел: “Постигане на продоволствена сигурност чрез осигуряване доставката на достатъчни и здравословни храни както на национално, така и на международно ниво, достатъчна степен на стабилност на хранителните доставки, както и физически, социален и икономически достъп до достатъчно храна за всички,
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
като в същото време храната не трябва да се използва като средство за политически натиск” (Programme Action of the World Summit for Social Development, A/CONF.166/9, p. 51). На специалната сесия на Общото събрание на ООН, проведена пет години по-късно като продължение на Световната среща на високо равнище, е отчетено, че към 2000 г. целта за намаляване на недохранването на децата до 5-годишна възраст не е била постигната (Twenty-fourth special session of the General Assembly, A/RES/ S-24/2, 2000, p. 5)
483
“жилището” Както в богатите, така и в бедните страни някои деца страдат от липса на подходящи жилища или са бездомни. Комитетът за икономически, социални и културни права е изготвил пространен Общ коментар относно “правото на достатъчно жилище” по чл. 11 от Пакта за икономически, социални и културни права, като посочва в него подробни изисквания – например сигурност на собствеността, наличие на основни услуги, достъп до жилище на приемливи цени (Committee on Economic, Social and Cultural Rights, General Comment 4, 1991, HRI/GEN/1/Rev.5, p. 24). Неотдавна Комитетът за икономически, социални и културни права приема и Общ коментар относно евикцията, като изтъква, че съдебното отстраняване често нарушава правата на хората, дори когато е основателна, и има особено голямо отражение върху децата и други уязвими лица (Committee on Economic, Social and Cultural Rights, General Comment 7, 1997, HRI/GEN/1/Rev.5, p. 51). Общ коментар 4 е подкрепен от Комитета по правата на детето в неговата Декларация пред Втората конференция за населените места (Habitat II, Istanbul, 1996), в която е изразено съгласие с изводите от експертния семинар по правата на детето и жилищното настаняване (вж. карето). Комитетът коментира:
В съответствие с чл. 27 от конвенцията комитетът препоръчва държавата – страна по конвенцията, да предприеме подходящи мерки, за да изпълни своите ангажименти, поети по време на “Хабитат” II през 1996 г., във връзка с достъпа на децата до жилище. В светлината на Резолюция 1993/77 на Комисията по правата на човека относно евикцията комитетът насърчава държавата да предотвратява всяко принудително преместване, преселване или друг вид недоброволно движение на населението. Комитетът препоръчва процедурите и програмите за преселване да включват регистрация, да улесняват пълното възстановяване на семейството и да осигуряват достъп до основни услуги.” (India IRCO, Add. 115, paras. 52 and 53)
Важно е да се подчертае, че правото на децата на жилище е взаимосвързано и взаимозависимо от всички други права, уредени в конвенцията. Това потвърждава всеобхватния и неделим характер на конвенцията, както и на процеса на нейното прилагане и на контрола за спазването й.” (Report on the eleventh session, January 1996, CRC/C/ 50, pp. 77 and 79)
В своята декларация пред “Хабитат” II комитетът споменава правото на децата да участват във вземането на решения относно тяхното жилище (чл. 12). Там, където има бездомни деца, това може би изглежда луксозно изискване, но наистина е важно всяко правителство, което се ангажира да подобри жилищните условия на децата, да взема предвид техните възгледи за планирането и архитектурата. Въпреки че “осигуряването на жилище” е обособено в чл. 27, преценката на жилището винаги трябва да се извършва с оглед на цялостното благоустройство на средата – също тъй важни са потребностите и мнението на децата за местата, използвани главно от тях, например училища, места за игра, заведения, в които се отглеждат деца, клиники и болници.
В отделни случаи комитетът е искал от държавите да го информират за мерките, предприети в светлината на “Хабитат” II (вж. Насоки относно периодичните доклади, т. 103). Например той поставя въпроса и изразява загриженост във връзка с евикцията от жилищата в Индия:
По време на “Хабитат” II се декларира: “Потребностите на децата и младежите, особено във връзка с тяхната жизнена среда, трябва изцяло да бъдат вземани предвид. Специално внимание трябва да се обръща на изискващите участие процеси, чрез които се оформят градовете, селата и кварта-
“Комитетът е уверен, че правото на жилище не трябва да се тълкува стеснително или ограничително, а като право да се живее на определено място сигурно, мирно и достойно …
484
“Комитетът е загрижен от големия брой деца, живеещи при неадекватни жилищни условия, включително порутени къщи, и тяхната недостатъчна прехрана и достъп до безопасна питейна вода и канализация. Комитетът е загрижен от отрицателното отражение на проектите за икономическо преструктуриране върху семействата и правата на децата.
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
Законови разпоредби относно издръжката в Намибия В Намибия “… всяко лице, което по закон има право на издръжка, трябва сàмо да подаде жалба под клетва до служителя по издръжките в магистратския съд; не е необходимо да се правят разходи за адвокат. Служителят по издръжките е длъжен да проучи жалбата, като при нужда назначава съдебно разследване. Съдът има право да издава заповеди за издръжка, да постановява съдебни решения в полза на жената за всяка дължима й сума и съответно да определя наказание глоба или лишаване от свобода за неизпълнение на задълженията. Съдът има и правомощие да налага запор върху заплатата на мъжа, ако той работи. Съобразно закона обаче неплащането на издръжка не се наказва, когато се дължи на липса на средства, която от своя страна не е резултат от неправомерно поведение или нежелание за работа … Няма възраст, на която детето да става твърде голямо, за да получава издръжка – критерият е дали детето е в състояние да се издържа самò или не.” (Namibia IR, paras. 160-163)
лите; целта е да бъдат осигурени условия за живот на децата и младежите и да се използват техните познания, творчество и идеи за средата. Особено внимание трябва да се отделя на нуждите от подслон на уязвимите деца, например децата от улицата, бежанците и децата – жертви на сексуална експлоатация.” (United Nations Conference on Human Settlements (Habitat II), A/ CONF.165/14, p. 15) Подробната информация от държавите относно жилищното положение на децата или подробният коментар от страна на комитета са рядкост, но такива е имало, например във връзка с Хърватия: “Комитетът изразява загриженост относно Закона за временното владение, според който имотите могат да бъдат обитавани от временни заселници в отсъствието на собственика. Комитетът е загрижен, че семействата, засегнати от този закон, ще се изправят пред проблеми, ако им се наложи да се върнат в имота си, преди настоящите обитатели да са намерили друг подслон… Комитетът препоръчва, в светлината на висшите интереси на детето и при нужда в рамките на международното сътрудничество, правителството да положи специални усилия за решаване на проблемите на собствениците на имоти, които се връщат в домовете си, преди настоящите им обитатели да са успели да намерят друг подслон.” (Croatia IRCO, Add. 52, paras. 15 and 26). Освен това комитетът неизменно изразява тревога за категорията, известна като “деца от улицата” –в съответствие с препоръките
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
на Комисията по правата на човека (Резолюция 1994/93) комитетът ги нарича “деца, които са принудени да живеят и работят на улицата, за да оцелеят.” Въпреки че много от тези деца имат семейства, с които са в контакт, те често не живеят с тях и са принудени да спят по улиците или при недопустими жилищни условия. Тази тема е засегната при анализа на чл. 20 (стр. 349). И тук една от основните стратегии, насърчавани от комитета, е провеждане на повече изследвания и анализ на явлението: “Комитетът насърчава държавата – страна по конвенцията, да се заеме с превенцията и борбата с явлението “деца работещи или живеещи на улицата”, включително чрез извършване на изследвания и събиране на данни, насърчаване на интеграцията и програмите за професионално обучение, и гарантиране на равен достъп до здравни и социални услуги.” (Ghana IRCO, Add. 73, para. 39) Комитетът препоръчва да бъдат проведени по-нататъшни изследвания за установяване на причините за разпространението на бездомничеството, особено сред младежите и децата, включително като се изследва социалноикономическият произход на детето и неговото семейство, и за откриване на връзките между бездомничеството и насилието върху деца (включително сексуалното насилие), детската проституция, детската порнография и трафика на деца. Комитетът насърчава държавата – страна по конвенцията, да създаде и
485
други политики за намаляване на бедността и да разшири допълнително услугите в помощ на бездомните деца.” (Australia IRCO, Add. 79, para. 33)
Право на детето на издръжка: чл. 27, т. 4 Разпоредбите на чл. 27, т. 4, отнасящи се до финансовата издръжка на децата от родителите и от другите лица, отговорни за тях по закон, несъмнено са важни за много деца, чиито условия на живот могат да бъдат съществено подобрени чрез получаване на издръжката от отсъстващ родител (обикновено бащата). Издръжката обаче е доста сложен въпрос – това “право на детето” може да се използва по начин, който невинаги е в интерес на детето. Например някои бащи могат да използват финансови лостове, за да си осигурят нежелан от майката достъп до детето или за да претендират повече права при определяне на бъдещето на детето; майките могат да се стремят към родителските права над детето, сàмо за да осигурят финансова подкрепа или жилище за себе си; децата от втори семейства могат да се превърнат в незабелязани жертви на решенията за издръжка. Държавите също могат да бъдат безскрупулни при определяне на размера на издръжката и да я разглеждат само като средство за намаляване на обществените разходи. Затова при разработването на законодателството и процедурите за издръжка грижливо трябва да се следи за спазването на принципа по чл. 3 от конвенцията – висшите интереси на детето са първостепенно съображение (а в идеалния случай – върховно съображение). Независимо от това издръжката на децата често е свързана с по-широки социални придобивки, а не само с подобряване на жизнения стандарт на отделни деца. По-конкретно тя е решение на все по-значимия проблем с отсъстващия баща и с нарастващия в световен мащаб брой на семействата с един родител, оглавявани от жени (както неженени, така и разведени) (вж. анализа на чл. 18, стр. 300). Ефикасните процедури за получаване на издръжка могат да откажат мъжете от безотговорно отношение към семейното планиране и бащинството, и да ги стимулират да играят по-активна роля при отглеждането на децата. Например Намибия – държава с много проблеми, включително
486
голям брой семейства, оглавявани от жени, е предприела мерки за осигуряване на опростена, евтина и ефективна система, чрез която майките да търсят издръжка, и отчита високо ниво на усвояване на издръжките от неомъжените жени в градските райони (вж. карето). Комитетът изразява загриженост относно Кот д’Ивоар, тъй като въпреки действащите правни норми за издръжката, там цари широко неведение по отношение на закона: “Комитетът препоръчва държавата – страна по конвенцията, да запознае пространно населението и по-специално неграмотните жени с разпоредбите на националното законодателство относно издръжките, и да осигури подходящо обучение за категориите специалисти, занимаващи се с този проблем, а съдът да бъде по-стриктен по отношение събирането на издръжките от състоятелни родители, които отказват да плащат.” (Côte d’Ivoire IRCO, Add. 155, para. 33) Законовите определения на понятието “издръжка” могат да се използват и за формулиране на родителските и семейните задължения. Например комитетът е бил информиран, че родителите в Аржентина по закон са длъжни да удовлетворяват нуждите на децата си от издръжка, образование, свободно време, облекло, жилище, помощ и разходи в случай на болест (Argentina IR, para. 56-58). Законът за задълженията на родителите в Боливия отива дори по-далеч, като определя задължение на децата да бъде осигурено занятие или професия за бъдещето, ако е необходимо чрез поемане на разходите за обучението (Bolivia IR, para. 99). Законодателството на Коста Рика въвежда ред на лицата, финансово задължени към детето в семейството – родители, по-големи братя и сестри, баби и дядовци, и прабаби и прадядовци (Costa Rica IR, para. 155). Получаване на издръжка от чужбина При съставянето на конвенцията текстът на чл. 27, т. 4 е предложен от представителя на Финландия във вариант, който засяга само ефективното получаване на издръжка от чужбина поради трудностите на децата и на държавите в тази насока. По-късно възниква идеята да се гарантира и получаването на издръжката на територията на една и
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
съща държава (E/CN.41988/28, p.17; Detrick, p.378). Международните конвенции съдържат правила, които определят къде, от кого и как децата могат да претендират издръжка, ако детето смени държавата на обичайното си местоживеене или ако единият или двамата родители живеят или заминат за чужбина – тук се отнасят Конвенцията на ООН за получаване на издръжка от чужбина (Ню Йорк, 1956 г.) и Правилникът от 1993 г. за
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
реципрочно изпълнение на решения за издръжка от държавите-страни по Хагската конвенция. Съществуват и множество двустранни и регионални договори и споразумения за реципрочно изпълнение, отнасящи се до решенията за издръжка. Особено важно е тези споразумения да бъдат ратифицирани от държавите, в които има интензивно движение през границите, и там да съществуват опростени механизми за тяхното изпълнение.
487
Предприети ли са подходящи общи мерки за прилагане на чл. 27, включително: определяне на отговорните служби и агенции на всички нива на управление и съгласуване на тяхната дейност (чл. 27 се отнася до министерствата на правосъдието и вътрешните работи, органите по жилищното настаняване и социалните грижи)? установяване на подходящи неправителствени организации/партньори от гражданското общество? подробен преглед с цел да се гарантира, че цялото законодателство, политика и практика са съвместими с тази разпоредба по отношение на всички деца на цялата територия под юрисдикцията на държавата? Приемане на стратегия за осигуряване на цялостно прилагане, която при необходимост включва определяне на целите и показателите за напредък; не влияе на разпоредбите, които са по-благоприятни за правата на детето; е съобразена с другите относими международни стандарти; при необходимост предвижда международно сътрудничество; (Тези мерки могат да бъдат част от обща управленска стратегия за прилагане на конвенцията като цяло.) бюджетен анализ и отпускане на необходимите ресурси; разработване на механизми за наблюдение и оценка; широко запознаване както на възрастните, така и на децата със значението на чл. 27; разработване на подходящи програми за обучение и повишаване на осведомеността (във връзка с чл. 27 най-вероятно е необходимо обучение на лицата, работещи за развитието на общностите и планиране на околната среда, служителите на бърза помощ, служителите в съда, социалните работници, здравните работници, както и лицата, работещи за образоване на родителите)?
Определила ли е държавата минималния жизнен стандарт, който е необходим за осигуряване на развитието на децата? Предприети ли са подходящи мерки за подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, при осигуряването на условия на живот, необходими за:
488
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето
За използването на въпросниците
вж. стр. XXI
физическото развитие на детето? умственото развитие на детето? духовното развитие на детето? моралното развитие на детето? социалното развитие на детето? Предприети ли са мерки родителите да бъдат напълно информирани за своите отговорности? Има ли установени правни или административни критерии, чрез които да се преценява дали родителите имат финансова възможност да изпълняват отговорностите си? Предприети ли са мерки и създадени ли са процедури за установяване на всички деца в държавата, които са нуждаещи се поради това, че родителите им нямат възможност да им осигурят съответстващ жизнен стандарт? Предприети ли са мерки за анализиране на причините, поради които условията на живот на децата не са достатъчни за тяхното правилно развитие? Осигурени ли са необходимите материална помощ и програми за подпомагане, които да гарантират правилното развитие на нуждаещите си деца, независимо от това дали те живеят с родителите си? Взема ли държавата мерки (включително отпускане на средства от бюджета), за да гарантира, че всяко дете се храни добре? Взема ли държавата мерки, за да гарантира, че всяко дете е настанено в жилище, което е: сигурно? с добър достъп до комунални услуги (в частност вода, канализация и отопление)? безопасно? здравословно? разположено на подходящо място (особено спрямо болници, училища и площадки за отдих)? съответстващо на мерките, препоръчани от “Хабитат” II? Вземат ли се предвид възгледите на децата при определяне на средата, в която живеят те? Взема ли държавата мерки, за да гарантира, че всяко дете се облича добре? Когато държавата няма достатъчно налични ресурси, за да осигури съответстващ жизнен стандарт на всички деца, включено ли е осигуряването на такъв стандарт като изрична цел в икономическите планове? Кандидатства ли се според нуждите за международна помощ и техническа подкрепа в случаите, когато липсват достатъчно ресурси за гарантиране на жизнения стандарт на децата?
ПРАВО НА ДЕТЕТО НА СЪОТВЕТСТВАЩ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
489
За използването на въпросниците
вж. стр. XXI
Издръжка Прилага ли се законодателство, което гарантира получаването от децата на издръжка от двамата им родители и от всяко друго лице, което отговаря за условията на живот на децата? Определя ли това законодателство висшите интереси на детето като първостепенно и върховно изискване? Евтино и лесно ли е за детето или за лицето, което се грижи за него, да постигне прилагане на това законодателство? Предвижда ли законодателството мерки за събиране на вземания или получаване на имущество от лицата, които не изпълняват задълженията си за издръжка? Страна ли е държавата по всички съответни международни или двустранни договори и спогодби относно получаването на издръжка от чужбина?
Конвенцията е неделима и нейните разпоредби са взаимно зависими. Чл. 27 не бива да се разглежда изолирано.
Особено внимание трябва да бъде обърнато на: Общите принципи Чл. 2: всички права трябва да бъдат признати на всяко дете под юрисдикцията на съответната държава без дискриминация по какъвто и да е признак Чл. 3, т. 1: висшите интереси на детето са първостепенно съображение при всички действия, отнасящи се до децата Чл. 6: право на живот и оцеляване и развитие в максимално възможна степен Чл. 12: зачитане на възгледите на детето по всички въпроси, които го засягат; възможност за изслушване на детето във всяко съдебно или административно производство, което го засяга.
Други тясно свързани разпоредби Нормите, чието прилагане е свързано с чл. 27, са: Чл. 3, т. 2: задължение на държавата да гарантира необходимата закрила и грижи за детето Чл. 5: отговорности на родителите и развитие на способностите на децата Чл. 18: обща отговорност на родителите, подпомагане на родителите от държавата Чл. 24: право на добро здравословно състояние и здравни услуги Чл. 26: право на социално осигуряване
490
Ръководство за прилагане на Конвенцията за правата на детето