ново! уникално! забавно!
ВИЦПАРАД
OiP T mx
ÊÈ ÂÑÒÐÈÉÑÍÅ ÈÎËÎÃ ÃÅ 80 ÒÈÊ (18 6) 192
ÊÀ ÑÒÈÕÎÑÁÈÐ ÁÓÐÈÍ ÎÒ ÈÂÀÍ
кръстословици•судоку•игри•смях
ÑÊÎ ÌÀÔÈÎÒ ÍÅ ÈÇÍÓÄÂÀ
ÏÎ ÌßÐÊÀ ÇÀ ÂÚÐÕÍÈÍÀ
ÒÅÍ ÅÄÍÎÂÀËÅÍ ÐÀ ÀÐÎÌÀÒÅÍ ÄÈÊÀË ÔÐÅÍÑÊÈ ÑÅÖ ÆÈÂÎÏÈ 3) (1832188 ÍÎ ÍÀØ ÈÊÎ 02 ÌÈÑÒ (19 1974)
ÚÂ ÅÏ. ÎÍÀ
2 486
У О Ш
година XXI
лв.
ISSN 1310-5981
за 1
фитнес за ума
Ì. ÀÉ ÀÍÀ ÐÎÌÀÍ ÎÒ ÊÀÐÈÌÀ
ÎÁ ËÅÒÂÈ ÇÀ ÍÀ ØÈÂÀÍÅ ÒÀÂÀÍ
ßÏÎÍÑÊÀÍÀ ÍÀÖÈÎÍÀË ÄÐÅÕÀ Ò ÏÐÅÄÍÀ ×ÀÑ ÍÀ ËÎÄÊÀ
ÄÂÎ ÒÈÒËÀ ÍÀ ÈÑ ÐßÍÊÀ ß ÏÀÍÈ ÇÀ ÅÄÈÍÈÖÀ ËÀ ÑÈ
СКА КРЪСТОСЛОВИЦ
А
ÄÈÂÀÍ
ÃÎËßÌ ÊÚÑÁ ÕËß
8
ÍÀ ÀÂÒÎÐÚÒ Â “ÊÎÒÀÐÀÊÚÒ ×ÈÇÌÈ”
9
10
Âîäîðàâíî: 1. Ñúä çà õðàíà. 5. Íàøà äðà ì àò è÷í à àê 16 òðèñà. 10. Ïîâðå ÎÍÈß ÃÐÀÄ Â ßÏ äà íà êîæàòà. 14. 19ÎÑÒ ÐÅÊÀ ÍÀ ØÓ Ïð úñò åí îâ èä åí ÐΠÕÎÍ êîðàëîâ îñòðîâ. 23 ÃÐÀÄ Â ËÀÒ ÊÈ ÂÈß ÌÎÄÅË ÐÓÑ 15. Âèä ñëà ä êî ÑÀÌÎËÅÒÈ âîä íà ðèá à. 16. 27 28 ÊÈ ÌÀÐÊÀ ÐÓÑÒÈ 29 Ñòàðîòî íàèìå ÑÀÌÎËÅ íîâ àí èå íà öåí ÏÎ ÅÏÈ×ÅÑÊÀÅÇÈß 31 32 òðàëíèòå ÷àñòè íà Âèåòíàì. 17. ÊÈ ÓÊÐÀÈÍÑ94 37 Þæ íîñ ëà âÿí ñ êî 38 ÏÎÅÒ (18 1925) 39 40 õîðî. 18. Âíîñêà ан. çà äóõ îâ åí ñàí . 43 44 Лати, Натан, Ел а, ан ен 19. Ïîìîùíà òå ати, К ане, Алан îðåìà â ìàòåìà 47 48 А òèêàòà. 20. Âóë е им êàíè÷íà ìàãìåíà с съответнит цифрите съ51 52 ñêàëà. 22. Àíàòî ìè÷åí îðãàí. 23. 54 Ãðàä â Áúëãàðèÿ. 24. Íå ï îäâ èæ í à 15 7 58 âðúçêà. 25. Åòèî 59 60 ïñêà âëàäåòåëñêà 1 3 òè ò ëà. 27. Îá 863 64 13 øèðíî ïðîñòðàí А Ц ñòâî. 29. Îñòðîâ 69 16 70 8 íà ãðóïà â ÿïîíñ 8 4 êî ìîðå. 30. Ãåðîé 73 íà À. Ëè íä ã ð åí 17 8 îò “Ïèïè äúëãî 5 1 òî ÷îðàï÷å”. 31. Ëåòëèâî âåùåñ ò Ï. Ïåíåâ. 37. Ëúæ ëèâî èìå. 41. 20 Çâåçäà îò ñúçâåçäèå Åäí2îâàëåíò òî 5 íè àðî6ìàòíè ðà äè êà ëè. 45. Ïîâåñò îò Èâ. èíåðàë îò ãðóïàòà íà ñëþäèòå. 49. Ðóñêè ñà ìîëåòè. 50. 52. Îðëÿê. 53. Ïàðâåí 4äî þ. 54.8Ðîä ìå íîñíè äúðâåòà. 55. à Ïî 6 ëàñÿí18 . 58. Ïðèã Р 12 å â öúð А ê îâ íî ïååíå. 59. Ðåêà â Ãðó ä âúâ çèÿ Н ÔðàíОöèÿ. 65.ВÒðàêèéñêî ïëå ìå. 67. Åçåðî â Êàíàäà. öêè ôóòáîëåí îòáîð. 73. Óê 10ðàøåíèå. ÷àñ ò6èö è. 3. 16Ïî ù åíñ ê à ïðà òê à. 4. Åäè í îò Ìà Àò àí àñ îâ. ëê èò å 6. Ðå÷ í è íàò ð óïâ àí èÿ. 7. Ãî ðà îò åëè . îâ è. 10. Ïî â åñò çà 8. äåö à è þí 3 îø è19îò Ñò . 16 Äè ÷ åâ. 11. Ðóñ êè4êîì ï îç èò îð (18 72 190 4). 21. Íà ø å ïðå äï ð è íè. 26. Ðî ìàí îò Éî êî Îò à. 28. Ðî ìàí îò Ê. Òåò íà ßâî ðîâ . 33. Ðî ìàí 8 19 îò Åì 6 . Çî ëà. 34. Ëþ á èì èÿ ò 9ñ Ïð îë åò åí ìå åö. 36. Áåç ï ð àâ åí ÷î â åê â Ñïà ðò à. à ïîê ð èâê à. 40. Ãðà í è÷ åí íà ëîã . 42. Ãðà ä â Êà íà äà, Âèä ìó õà ïî äîá èò 16 úê à.
À ÇÀ ÅÍÀ
11
12
ÍÀ ÓÑÒÐÅÌÍÎ ÏÀÄÅÍÈÅ
13
е в о д и в Всичкиловици кръстос нти Лабири и карикатури е в о ц и В и к ч и с в и у к о и д с у у С б е р и к с н о п я е в видо ТЯ вСЕ бЪРкаШЕ успокоителните с противозачатъчните. Сега 3 СВЕТОВЕН ВИЦПАРАД 8 деца и изима общо не й пука.
ЖЕниТЕ, коиТо Си МиСлЯТ, че всички мъже са магарета, просто пасат на погрешната поляна!
наЙ-ЖЕланиТЕ и ТЪРСЕни хора в света са: четвърти за белот и втори за секс.
бЪлгаРинЪТ Е ЕдинСТвЕниЯТ бозайник, който отглежда децата си 40 години!
ВИЦПАРАД ШОУ 3
ЦИФРОСЛОВИЦА
ÍÀØÀ ÏÅÂÈÖÀ "ÅÄÍÀ ÁÚËÃ. ÐÎÇÀ"
ÂÚËØÅÁÍÈÊ, ×ÀÐÎÄÅÉ
ÊÓÒÈß ÇÀ ÏÓÑÊÀÍÅ ÍÀ ÁÞËÅÒÈÍÈ
ÐÀÇËÀÒ ÄÎÌÀÊÈÍÑÊÈ ÑÚÄ
ÑÚÑÒÅÇÀÍÈÅ Ñ ËÎÄÊÈ
ÁÈÂØ ÏÎËÑÊÈ ÏÐÅÇÈÄÅÍÒ
ÌÚÆÊÈßÒ ÍÀ ÎÂÖÀ
ÊÐÀÑÈÂÈ ÏÚÑÒÐÈ ÏÒÈÖÈ
ÈÒÀË. ÎÑÂÅÄÎÌÈÒÅËÍÀ ÀÃÅÍÖÈß
ÓÐÅÄ ÇÀ ÌÅÐÅÍÅ ÍÀ ÒÅÆÅÑÒ
ÄÓÕÎÂÍÎ ÈÇËÚ×ÂÀÍÅ ÍÀ ×ÎÂÅÊÀ ÑÒÐÅÌÈÒÅËÍÎ ÍÀÏÀÄÅÍÈÅ
ÂÚÆÅ ÊÀÒÎ ÏÀÐÀÏÅÒ ÍÀ ÊÎÐÀÁ
ÍÀÒÓÐÀËÍÀ ÒÎÍÈÇÈÐ. ÄÎÁÀÂÊÀ
Ã-É ÎÒ Ô-ÌÀ "ÌÎÌ×ÅÒÎ ÑÈ ÎÒÈÂÀ"
ÍÀÉ ÏÐÎÑÒÎ ÒÎ ÆÈÂÎÒÍÎ
ÑËÅÄÀ ÇÀ ÄÎÊÀÇÀÒÅËÑÒÂÎ
ÌÎÕÀÌÅÄÀÍ ÑÊÈ ÄÓÕÎÂÍÈÊ
ÊÀÐÒÀ ÇÀ ÈÃÐÀ, ÀÑÎ
ÁÅÇÀËÊÎÕÎË ÍÀ ÍÀÏÈÒÊÀ
ÅÄÍÎÖÈÔÐÅ ÍÎ ×ÈÑËÎ
ÃÐÀÄ Â ÈÒÀËÈß ÎÁÈÊÎËÊÀ ÍÀ ÀÐÒÈÑÒÈ ÏÎ ÃÐÀÄÎÂÅ
×ÅÐÍÎÌÎÐÑÊÀ ÐÈÁÀ
ÒÂÚÐÄÎÑÒ, ÇÄÐÀÂÈÍÀ, ßÊÎÑÒ
ÊÎÐÈÒÎ Ñ ÕÐÀÍÀ ÇÀ ÄÎÁÈÒÚÊ
ÑÁÎÐÍÀ ÃÐÓÏÀ ÏÀÏÀÃÀËÈ
ÍÀÐÅÄÁÀ, ÄÅÊÐÅÒ (ÌÍ.×.)
ÕÈÙÅÍ ÌÎÐ ÑÊÈ ÎÕËÞÂ
ÅË.ÍÀÒÎÂÀÐÅ ÍÀ ×ÀÑÒÈÖÀ
ÒÈÒËÀ Â ÒÓÐÖÈß
ÑÅËÎ Â ÑÒÀÐÎÇÀÃÎÐÑÊÎ
ÏÐÈÇÈÂÈ
ÊÀÐÓÖÀÐ
ÑÀËÀÒÀ ÎÒ ÇÅËÅ È ÖÀÐÅÂÈÖÀ
ÌÅÒÀËÍÀ ÇÍÀ×ÊÀ ÇÀ ÇÀÑËÓÃÈ
ÏÐÅÄÏËÀÒÀ
ÃÐÀÄ Â ÞÆÍÀ ÒÓÐÖÈß
ÊÌÅÒÑÒÂÎ Â ÒÓÐÑÊÎ ÂÐÅÌÅ
ÆÈÒÍÎ ÐÀÑÒÅÍÈÅ
ÏÐÅÃÐÀÄÀ ÍÀ ÐÅÊÀ, ÁÅÍÒ
ÍÀØ ÔÓÒÁÎËÅÍ ÎÒÁÎÐ
ÏËÀÒÍÅÍ ÍÀÂÅÑ
ÇÀÐÎÄÈØÍÎ ÐÀÑÒÈÒÅËÍÎ ÇÚÐÍÎ
ÊÎËÎÍÈß ÍÀ Î. ÍÎÂÀ ÃÂÈÍÅß
ÑÊÓËÏÒÎÐ
ÑÚÑÒÎßÍÈÅ ÍÀ ÌÚÊÀ, ÑÊÐÚÁ
ÄÚÐÆÀÂÀ Â ÀÇÈß
ÏËÀÒ ÇÀ ÏÎÄÏËÀÒÀ
ÄÚÐÆÀÂÀ  ÈÇÒÎ×ÍÀ ÀÔÐÈÊÀ
ÂÈÄ ÒÀÍÖ ÇÀ ÄÂÀÌÀ
ÊÀØÀ ÎÒ ÑÓÑÀÌÎÂÎ ÁÐÀØÍÎ
ÂËÀÄÅÒÅËÑÊÈ ÒÈÒËÈ
Ó×ÅÍÈ×ÅÑÊÀ ÌÀÑÀ
ÐÅÊÀ Â ÑÈÁÈÐ
ÑÒÀÐÀ ÅÄÈÍÈÖÀ ÇÀ ÇÅÌ. ÌßÐÊÀ
ÑÒÎËÈÖÀÒÀ ÍÀ ÊÓÁÀ
ÂÎÅÍÍÀ ÇÈÌ ÍÀ ÄÐÅÕÀ
ÃÎÒÎÂÎ ßÄÅÍÅ, ÃÎÇÁÀ
ÏÐÈÒÎÊ ÍÀ ÄÓÍÀÂ
ÂÌÅØÀÒÅËÑÒÂÎ
ÎÏÀÑÍÀ ÁÎËÅÑÒ ÏÎ ÊÓ×ÅÒÀÒÀ
ÎÑÒÐÀ ÂÚÇÁÓÄÀ, ÃÍßÂ
ВИЦПАРАД ШОУ 4
ÊÍÈÆÊÀ ÎÒ ÐÀÍ ÁÎÑÈËÅÊ
КОНТУРИ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да съединявате съседните точки, така че да формирате една единствена затворена линия без пресичания или разклонения. Номерата между точките показват точно колко чертички трябва да има около съответното квадратче.
ВИЦПАРАД ШОУ 5
ТРУДНО
Ай Би Ем са изобретили нов компютър и на презентацията предлагат на журналистка да му зададе въпрос. Тя пита: - Къде е баща ми? Компютърът: - Лови риба по крайбрежието на Флорида. - Това е грешка. Баща ми почина преди 20 години.
ЛЕСНО
ТРУДНО
Изобретателите: - Компютърът не греши. Перефразирайте въпроса си. - Къде е съпругът на майка ми? Компютърът: - Почина преди 20 години, а баща ви лови риба по крайбрежието на Флорида…
Старшина минава ме-
дицинска комисия. При очния: - Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Какво, съвсем нищо ли не виждате? - Не, виждам си отлично - просто съм забравил как се казваха...
Мъж стои на кантара в банята и се мъчи да си глътне корема. Жена му си мисли, че се опитва да намали теглото си и отбелязва: - Това едва ли ще ти помогне. - Напротив - възразява той. - Само така виждам цифрите.
ВИЦПАРАД ШОУ 6
СКАНДИ ХАОС
менна – е р б е и , женаемти месец! наци! е з р и о л т б к о А с - Д осемнаде ИМ - ЩЕ
новото правителство – това е добре забравеното старо!
ВИЦПАРАД ШОУ 7
ъщи… к в р а к кам ле На 25-30 и в о п а … искамо де блондинкиа очи… , о л А син елн Желат години със
МОСТОВЕ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Мостове се играе на правоъгълна решетка. Някои клетки са заети от кръгчета с цифри от 1 до 8 - това са островите. Останалите клетки са празни. Целта е да се свържат всички острови в единствена, свързана група като се прекарват мостове между тях при следните условия: Мостовете трябва да започват и завършват от острови по права линия хоризонтално или вертикално; Мостовете не трябва да пресичат други острови или мостове; Най-много два моста могат да свързват двойка острови; Броят на мостовете свързани с даден остров трябва да е равен на цифрата на острова.
ТРУДНО
Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новини-
те...
- Не ме ядосвай като се ядосам, ставам страшна! - Е, ти и сега не си съвсем за гледане...
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи
разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: „Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?” Отишъл в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай... Попитал дявола каква е тази работа и
той му отговорил: - Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик. - Дай го този инженер насам – казал св.Петър. - Горе в Рая не се живее от жега! - Ааааа, не! - отговорил дяволът. - Щом си го изпуснал един път, сърди се на себе си. - Ще те съдя! - разго-
ВИЦПАРАД ШОУ 8
ТРУДНО
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили „Титаник”...
ЛЕСНО
ШИКАКУ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ ЛЕСНО
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ВИЦПАРАД ШОУ 9
Трябва да разделите решетката на правоъгълници и квадрати, така че всеки правоъгълник да съдържа точно едно число, и това число трябва да отговаря на броя на квадратчетата в правоъгълника.
рещил се свети Петър. - Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?
- Мога да ви препоръчам прекрасен адвокат! Един негов клиент го заплашваше смърт на електрическия стол, а той успя... - Да го оправдае? - Не, да се пребори за
намаляване на волтажа...
Съдията пита обвиняемия: - Защо сте сам? Къде е адвокатът ви? - Ами като разбра, че наистина не съм откраднал парите, ме напусна...
Адвокат защитава в съда красива млада блондинка, за която прокурорът иска 5 години затвор. - Господа съдии, само от вас зависи съдбата на тази млада дама: дали от тази зала тя ще попадне в студена, влажна затворническа килия, или ще се върне в своя апартамент с всички удобства на
улица „Роза” 36, етаж 4, апартамент 14, телефон 135-51-33...
Адвокат показва на свидетеля снимка и пита: - Това вие ли сте? - Да, сър. - И сте присъствали, когато е била направена снимката, нали?
ВИЦПАРАД ШОУ 10
СКАНДИ ХАОС
лекарството, което ми изписахте така ми помогна. Вие сте вълшебник! Докторът: - Ако трябва да съм честен, то в аптеката са вълшебници. По грешка съм ви дал бланка за рецепта, на която съм си разписвал химикалката...
ПЛАТЕН ЗАВОЙ
ПРОУЧВАНЕ
ВИЦПАРАД ШОУ 11
Съдебно заседание. Съдят младеж, опитал се да изнасили девойка в двор в 00.00 ч. на Нова година. Разпитват вещо лице - метеоролог. Съдията: - Кажете, колко градуса беше температурата на въздуха по това време? - Минус 20 градуса! Подсъдимият не издържа, става и се обръща към съда: - Е, кажете г-н съдия, на вас ще ви стане ли при минус 20 градуса? Адвокатът му рязко става и го удря по главата с папката. И за да замаже тази обида към
съда, казва: - Ти да мълчиш! На съда винаги му става!
Има три категории мъже – спиртомани, сексомани и мани мани...
Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж
казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.
Две дечица си говорят: - Баща ми все ми казваше: „не ходи в парка по тъмно, че какво ли не може да видиш…” - А ти отиде ли в парка? - Да. - И какво видя? - Баща ми…
Пациент е на контролен преглед: - Докторе, направo не мога да повярвам, че
Колко свободолюбив е нашият народ! 200 човека питах – нито един не иска в затвора!
Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: - Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види, и казал: - Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: - На бариерата, на бариерата!
Êúì äàäåíèòå ñúãëàñíè ïðèáàâåòå ãëàñíèòå è ðåøåòå êðúñòîñëîâèöàòà! ÑÓÕÀ ÊÎÐÀ ÍÀ ÐÀÍÀ
ÀÍÃË. ÌßÐÊÀ ÇÀ ÄÚËÆÈÍÀ
ÁÔÒÊ
ÇÐÈÒÅËÅÍ ÎÐÃÀÍ
ÂÈÑÎÊÀ ×ÀØÀ ÇÀ ÏÐÈ×ÀÑÒÈÅ
ÙÐ
ÑÒÅÏÅÍ Â Ó×ÈËÈÙÍÈß ÊÓÐÑ
ÊÒÍ
ÓÊÐÀÑÈ ÍÀ ÏËÀÒ
ÅË. ËÀÌÏÈ Ñ 2 ÅËÅÊÒÐÎÄÀ
ÃÎËßÌ ÕÐÀÌ ÌÅÊÀ
ÏÊÐÄ
Ë
ÐÀÄÈÎ ËÎÊÀÒÎÐ
ÃÊ
ÐÄ
ÁÎßÇÚÍ, ÓÏËÀÕÀ
ÂÈÄ ÔÎÐÌÀ ÍÀ ÈÇÍÓÄÂÀÍÅ
ÑÒÐÂ
ÎÁËÀÑÒ, ÐÅÃÈÎÍ
ÁÇÐ
ÌÞÑÞËÌÀÍ ÑÊÈ ÁÎÃÎÑËÎÂ
ÂÈÄ ÂÎÄÅÍ ÁÀÑÅÉÍ
ÕÐÑ
ÄÌÐË
ÐÖ
ÑÒÒ
ÒÓÐÑÊÈ ÏÈÑÀÒÅË, ÑÀÒÈÐÈÊ
ÑÁÎÐ ÎÒ ÏÐÀÂÈËÀ, ÏÐÀÂÈËÍÈÊ
ÌÐ
ÏÐÌ
Í×
ÏÐÅÄÍÀÒÀ ×ÀÑÒ ÍÀ ÊÎÐÀÁ
ÒÐÁ
ÌßÐÊÀ ÇÀ ÅËÅÊÒÐÎÏÐÎÂÎÄ ÈÌÎÑÒ
ÄÊÍ
ÃÎËßÌ ÂÎÄÅÍ ÁÀÑÅÉÍ
ÁÈÂØ ÈÒÀË. ÔÓÒÁÎËÈÑÒ
ÓÒÀÉÊÀ ÂÚÐ ÕÓ ÔÈËÒÚÐ
ÄÐÅÁÍÀ ÔÐÅÍÑÀ ÌÎÍÅÒÀ
ÑÍÑ
ÊÊ
ÒÊ
ÑÒÎËÈ×ÍÎ ÏÈÂÎ
ÐÒ
ÕÐ
ÍÊ
ÄÂÎÐßÍÑÊÀ ÒÈÒËÀ  ÀÍÃËÈß
ÏÐÎÒÅÑÒÈÐÀÙ ×ÎÂÅÊ
Ñ
ËÔ
ÁÚËÃ. ÁÎËßÐÈÍ (IXÂ.)
ÁÑ
ÁÍ
ÑËÀÄÊÀÐÑÊÎ ÈÇÄÅËÈÅ
ÒÍ
ÏÄ
ËÂÄ
ÁÒØ
ÄÈÐÅÊÒÎÐ, ØÅÔ (ÌÍ.×.)
ÍÀØÈ ÀÂÒÎÁÓÑÈ
×Ë
ÊÐÐÑ
ÏËÎÑÊÎÑÒ ÇÀ Ñ×ÓÏÅÍ ÊÐÀÊ
ВИЦПАРАД ШОУ 12
ÔÈËÌ ÎÒ ÑÀÙ Ñ ÒÈÌ ÐÎÁÈÍÑ
МНОГО СМЕ! „Помощ!” – ето още един човек, който има какво да каже на хората.
- Защо спиш със съседката от първия етаж? - Защото от нейния балкон най-лесно се скача!
Мотае се нощно време един студент из града и попада на полицейски патрул. Ченгето започва да пита: - Такаам… Не работим значи. - Ами да. - И държавни пари харчим… - Ъхъм. - Та студенти сме казваш… - Извинявам се, ама само аз съм студент.
Да ви помогна ли или да не ви преча...
Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
ВИЦПАРАД ШОУ 13
Момиче се моли: - Господи, не искам
нищо за себе си. Моля те, дай на мама хубав и богат зет!
Внимание!!! Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг – НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ! Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезете в съприкосновение с РАБОТА, облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близката бирария. Поръчайте противоотрова, известна като БИРА. Повтаряйте приемането на противоот-
ровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система. Препредайте това съобщение…
Шефът към нова служителка: - Тук ние много държим на чистотата. Изтрихте ли краката си в изтривалката пред вратата, преди да влезете? - Да, господине! - Тук ние много държим и на честността. Ние нямаме изтривалка!
КАКУРО
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да попълните всяко празно квадратче с някоя цифра от 1 до 9. Сборът от цифрите в белите празни квадратчета трябва да е равен на числото в съседното сиво квадратче.
ТРУДНО
- Днес поставих ултиматум на началника си - или ми вдига заплатата, или напускам. - Е, и какво? - Ами поспорихме и стигнахме до компромис. Той няма да ми вдигне заплатата, а аз няма да напускам.
- Господин началник, може ли да си взема
отпуска? - За какво ти е бе, Петров? И без това бюрото ти е точно до прозореца!
Подчинен казва на началника си: - Ако не ми повишите заплатата със сто лева, ще разкажа на всички колеги, че сте я повишили с 200.
В социалното осигуряване: - Казвате, че сте получили работна травма. Кой е виновен? - Шефът. - Каква ви е диагнозата? - Бременност!
Един си кара трабанта. Спира го полицай, защото не е с колан и казва: - Сто лева! - Дай още петдесет и я вземай!
Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.
ВИЦПАРАД ШОУ 14
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ИНСПЕКТОР БОРГ
Рожденият ден на съпругата му винаги беше изключително тежко изпитание за сержанта от криминалната полиция Глум. Трудностите започваха още далеч преди този свещен празник. Да се направи километричен списък с гостите, да се купи планина от продукти, да се измисли план за забавление на гостите за цяла вечер... дори само от една от тези задачи, човек
би могъл да изгуби интерес към живота. А на всичко отгоре трябва и подарък. А да се угоди на капризната и разглезена Матилда беше сто пъти по-трудно, отколокто да угоди на прекия си началник, инспектор Борг, дори. И отново даване на пари. Стиснатият Глум винаги се опитваше да икономиса от финикийските знаци, когато демонстри-
НЕСПОЛУЧЛИВ ПОДАРЪК
Криминална загадка
ВИЦПАРАД ШОУ 15 раше любовта си към съпругата си, но след това винаги плащаше двойно за тази икономия. Но този път той реши да превъзмогне себе си и да похарчи за подарък цялата получена премия от 1000 добли за обожаемата си половинка. - Какво може да се купи за 1000 добли като подарък за красива, но сурова жена? – директно попита той Борг, спомнайки си миналогодишния си провал, подарявайки косачка за трева. - Съпругата ви рожден ден ли има? – веднага се досети проницателният Борг.
- Да, скоро – раздразнено отвърна сержантът – И този път не трябва да допускам грешка. - Подарете й нещо красиво, от което тя не разбира. Например, картина. - Картина? – Глум беше озадачен – Смятах да й купя ски. - Но тя не може да кара ски! – засмя се Борг, когато за миг си представи ужасената Матилда да се спуска по планинския склон покрай уплашените туристи! - Ами, може някой ден да се научи – в гласа на Глум се прокрадна нотка на съмнение. – Но вашата идея с картината е много по-добра! – погледът му се оживи. – Откъде може да се купи? - О, от това по-просто няма – зарадва се инспекторът. – Смятах да ходя на разходка из Булонския лес, а там, на Алеята на Изкуствата има тълпа от художници,
Премахнете толкова букви, колкото са запетайките отпред и отзад на фигурите. При правилно решение на задачата ще научите филм с Патрик Суейзи.
ВИЕ СТЕ ЕРУДИТ? ДАНО НЕ Е МИТ!
1. Кой пролив древните гърци са наричали „Херкулесови стълбове”? а) Босфор б) Гибралтар в) Дарданели 2. Кое пухесто зверче има най-ценната и най-скъпа козина? а) Норка б) Чинчила в) Хермелин 3. Как е на арабски „старец”? а) Шах б) Шейх в) Халиф
4. Според Артър Конан Дойл кой не може да бъде герой на криминале? а) Убиец б) Крадец в) Въобще престъпник 5. Авторите на приключенски романи кои наричат „рицари на плаща и кинжала”? а) Шпионите б) Тореадорите и матадорите в) Мускетарите
продължава на 17-а стр.
които продават картините си. Така че – тръгваме натам. - Инспекторе! – Глум сияеше – Вие решавате всичките ми проблеми! След петнадесет минути двамата детективи се разхождаха бавно покрай изложени картини от всички стилове и направления в живопистта. Наоколо стояха, седяха или дори лежаха в тревата авторите на тези творби. Сержант Глум за първи път попадаше на такова място и беше въодушевен. - Това вече е нещо красиво – спря се той пред акварелна рисунка на голи, къпещи се жени с „рубенсови тела” – Това ще е отличен подарък за Матилда. - Струва ми се, че по-скоро избрахте подарък за себе си! И все пак, мисля, че жените при Реноар са по-красиви!
ВИЦПАРАД ШОУ 16
ГРЕШКА Иванов видя мишка и се разкрещя – заработи навикът, изработен през дългите години преди смяната на пола.
- Госпожице, искате да постъпите на работа при мен като секретарка. Имате ли нещо като препоръки? - Разбира се, ето любовно писмо от предишния ми шеф
Иванчо пита баща си: - Тате, аз откъде съм се появил? - Щъркелът те донесе. - Ами братовчеда? - И него щъркелът го донесе. - А, братовчедката? - И нея. - Егати, тате….мама и леля такива хубави жени, а ти и чичо щъркелите чакате!
- Ало, търсите работа? В нашата фирма приемаме специалисти и от двата пола. - Жалко, аз имам само един.
ВИЦПАРАД ШОУ 17
от 15-а стр. - Това ваш познат ли е? Може ли да видя и неговите картини? Ще ме заведете ли у тях да ги разгледам? - Закъснели сте с около сто години – започна да нервничи Борг. – Да вървим нататък. - Не, чакайте! – запъна се Глум, без да може да откъсне очи от едрите женски фигури на къпещите се. – Колко струва тази картина? – обърна се той към дремещия брадясал тип до картината. Онзи веднага стана от столчето си: - Само 500 добли. - Само 500 добли! – зарадва се Глум, но тогава се сети за обещанието си да похарчи цялата си премия и продължи – А нямате ли същата, но два пъти по-голяма? - О, вие сте истински ценител! – подскочи художникът, предвкусвайки голямата печалба. – Имате
късмет. От тази картина имам различни размери. Подобно на фокусник, онзи тип измъкна от купчината до себе си същата картина, но по-голяма. - Ето тази струва 1000 добли. - Взимам я – почти извика Глум, впечатлен от още по-големите тела. - Вие сте се побъркал! – накрая реагира Борг и дръпна Глум за ръкава – Тази цапаница не струва и 100. - Нищо не разбирате от съвременна живопис! – дръпна ръката си Глум и извади портфейла. - Само минута – обади се художникът и очите му блеснаха от алчност. - Има малък проблем. Тази картина я купи онзи господин – и той посочи към стоящия наблизо мъж – Той е известен изкуствовед, специалист по съвременна живопис, но ако платите 100 добли повече, ще дам кар-
тината на вас. Маестро! – извика той към мъжа – Ще възразите ли ако продам картината на този човек? - Чакайте! Чакайте! – плесна онзи с ръце. – Аз вече купих това платно! - Но този господин иска да плати повече от вас! – говореше художникът, сякаш това е сигурно. - Е, хм, колебая се – измърмори Глум. - Поздравления, колега! – извика към Глум „специалистът по съвременна живопис” – Имате отличен вкус, веднага си личи познавача! Явно вие ще вземете картината, защото аз нямам повече пари в себе си. Съжалявам – почти разплакан добави той, – че се разделям с тази блестяща картина. Думата «колега» окончателно срази Глум. - Решено! – умопомрачено
възкликна той. – Взимам я за 1100! С треперещи от възторг ръце, Глум започна да брои банкнотите. - Сержант Глум! – неочаквано извика интелигентният Борг. – Заповядвам ви да приберете парите и веднага да ме последвате! Сержантът трепна и инстинктивно се подчини. - Какво става, инспекторе? – разтревожен попита той. Здравият разум и природната подозрителност постепенно се завръщаха при него. Нещо не е наред ли? Нали вие сам чухте какво каза изкуствоведът? - Той е толкова изкуствовед, колкото и вие! – засмя се Борг, отвеждайки Глум далеч от това място – Още повече, тези двама мошеници работеха заедно. Какво е предизвикало съмненията на Глум?
ТОЙ УБИ 300 МОМИЧЕНЦА! ОПАСНА СТРАНА Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа Колумбия през 1949 г. в периода, познат като “Ла Виоленсиа”, когато страната изпада в тежка политическа криза, в която връх взема насилието. Това е последното място на света, в което човек
би искал да се появи на бял свят. Страната била раздирана от метежи и немислими актове на насилие. Проблемите започват през 1948 г. след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиесер Гайтан, което дава началото на гражданска вой-
на. Войната продължава през следващите 10 години и взима над 200 000 жертви. ДЕТСТВО Педро е седмото от 13те деца на една безпарична проститутка и детството му съвсем не е щастливо. Неговата майка била нетърпяща
възражения жена, която възпитавала децата си с железен юмрук. Но дори трудният живот у дома бил за предпочитане пред този на улицата, където нарушаването на човешките права от паравоенните групировки и членовете на националните въоръжени
ВИЦПАРАД ШОУ 18
ПЕДРО ЛОПЕЗ
Педро Лопез, син на бедна проститутка, не можел да се похвали с щастливо детство. Той израства на улицата, където е изнасилен, и като тинейджър попада в затвора за кражба на кола. Там го изнасилват отново и това завинаги прекъсва връзката му с реалността. Когато го освобождават, той убива над 300 малки момиченца в бедните квартали на Еквадор, Колумбия и Перу. По-късно, вече в затвора, Педро се хвали, че е „Човекът на столетието“ и никога няма да бъде забравен. През 1998 г. колумбийското правителство го пуска на свобода, въпреки заканите му, че ще убива отново.
ИСТИНСКИ КОШМАР
ВИЦПАРАД ШОУ 19
сили било нещо обичайно. Престъпността в страната била с петдесет пъти по-висока от където и да е в света. НАЧАЛОТО През 1957 г., когато Педро е на осем години, майка му го хваща да посяга сексуално на по-малката му сестра и го изгонва завинаги от къщи. Тази безрадостна ситуация не продължава дълго, тъй като един старец го прибира от улицата и му предлага дом и храна. Педро не можел да повярва на късмета си и сляпо се доверил на ненадейния благодетел. Оказало се, че всичко е прекалено хубаво, за да е истина. Вместо да се озове в уютен дом с храна и легло, Педро бил отведен в една изоставена сграда, където бил изнасилван многократно, преди отново да бъде изхвърлен на улицата. След тази злощастна случка със стареца, Педро започнал да изпитва непреодолим страх от непознати. Той спял в алеи и изоставени сгради и излизал само през нощта, за да се рови в боклука за храна. Изминала почти една година преди Педро да събере достатъчно кураж и да започне да обикаля страната, като накрая се озовал в Богота. След като в продължение на няколко дни просил по улиците и се
ровил в боклука, Педро бил забелязан от една американска двойка. Застаряващото семейство се умилило от вида на просещото храна дете и се ужасило от изпосталелия му вид. Те го нахранили и го поканили да живее с тях. Педро не разполагал с много възможности и приел предложението им. Те му осигурили безплатна стая и храна и го записали в училище за сираци. УЖАСЪТ ПРОДЪЛЖАВА Добрият късмет на Педро, както и всичко друго в живота му, не продължава дълго. През 1963 г., когато е на 12 години, той е насилен сексуално от един свой учител. Миналите страхове на Педро се разразили отново с пълна сила, но този път с тях пораснал и гневът му. След инцидента той откраднал пари от офиса на училището и избягал от къщи. Педро се върнал към единственото сигурно място, което познавал – улиците на Колумбия. Гражданската война оставала в миналото, правителството се реорганизирало, а фабриките, построени през периода на депресията, бавно започвали да отварят врати. Педро обаче, нямал никакви умения и съвсем нищожно образование. Той прекарал следващите шест години от живота си, просейки за храна
и извършвайки дребни кражби, за да оцелее. Като тинейджър Педро започнал да краде коли, за да се издържа. Той нямал какво да губи, а местните незаконни гаражи му плащали добре за услугите. Той бил много изкусен автокрадец и по-младите чираци в занаята го гледали с възхищение. Напук на уменията му, през 1969 г. осемнадесетгодишният Педро е арестуван за кражба на кола и осъден на седем години затвор. Само след два дни зад решетките той е брутално изнасилен от група затворници. След тази атака Педро се заклел, че повече никога няма да позволи на някого да го докосне. Той си изработил нож от кухненските прибори и един по един убил четиримата мъже, които го изнасилили. Властите приели убийствата му като самозащита и просто прибавили още две години към първоначалната му присъда. ПСИХИЧЕСКИ ОТКЛОНЕНИЯ Времето в затвора, в комбинация с предишните му несгоди, причиняват непоправими щети в ума на Педро. В резултат на тормоза, който изтърпял от майка си като малък, той изпитвал страх от жените. За него било невъзмож-
но да общува с нежния пол и задоволявал фантазиите си с помощта на порнографски книги и списания. В ума на Педро неговата майка била виновна за всичките му житейски несгоди и страдания. ЗВЯР НА СВОБОДА След освобождаването му от затвора през 1978 г. Педро обиколил Перу надлъж и нашир. По-късно той твърди, че точно през този период е започнал да дебне и да убива най-малко 100 малки момичета от индианските племена, обитаващи региона. Макар да е невъзможно да се докажат тези твърдения, известно е, че той е бил заловен от племето Аякучо в северно Перу, докато се опитвал да отвлече едно деветгодишно момиченце. Индианците го съблекли и изтезавали в продължение на часове и накрая решили да го заровят жив, като намазали главата му със сироп, за да го изядат мравките. Късметът обаче, бил на негова страна, защото една американска мисионерка убедила похитителите му, че убийството е грях и че трябва да предадат Педро на властите. Те неохотно се съгласили и предали затворника си на перуанските власти. Правителството нямало желание да се занимава с „дребни“ индиански жалби и
суални робини. ОТКРИТИ ТРУПОВЕ През април 1980 г. едно наводнение близо до Амбато в Еквадор кара властите да преразгледат случаите с изчезнали лица, когато бушуващите води изравят останките на четири деца. Макар да било трудно да се установи причината за смъртта им,
очевидно било, че смъртта на тези момичета не се дължи на нещастен случай, тъй като някой се бил потрудил да зарови и скрие телата им от любопитни погледи. Само четири дни след наводнението местната жителка Карвина Поведа пазарувала в магазина с 12-годишната си дъщеря Мари, когато един
ВИЦПАРАД ШОУ 20
затова депортирало Педро в Еквадор. Педро пътувал из цялата страна, като често се отбивал в Колумбия. Властите скоро забелязали увеличаване на броя на изчезнали малки момичета, но предположили, че това е работа на разрастващите се южноамерикански картели за търговия със сек-
непознат мъж се опитал да отвлече младото момиче. Карвина се развикала за помощ и той бил заловен от притеклите се хора, и задържан до идването на властите. Полицаите заварили Педро да бърбори несвързано и първоначалното им убеждение било, че са заловили някакъв безумец. УЖАСЯВАЩИ РАЗКРИТИЯ Озовавайки се в полицейското управление, Педро отказва да съдейства на властите и да отговаря на въпросите им. Следователите скоро осъзнали, че ще им се наложи да прибегнат до различна стратегия, ако искат да го накарат да говори. Един от офицерите предложил да дегизират местния свещеник отец Гудино като затворник и да го вкарат в килията на Педро. Задачата на отеца била да спечели доверието на заподозряния и да го накара да говори за престъплението си. Не след дълго Педро се разприказвал и до следващия ден вече бил разкрил такива ужасяващи подробности пред отчето, че светият човек не
ВИЦПАРАД ШОУ 21
можел да слуша повече и поискал да бъде изкаран от килията. След кратък разговор с отец Гудино детективите се изправили срещу Педро с новопридобитите доказателства и той най-накрая се пречупил. Педро си признал, че е убил най-малко 100 момичета в Еквадор, 100 в Колумбия, и много повече от 100″ в Перу. „Харесвам момичетата в Еквадор“ - казал той. – „Те са по-нежни и доверчиви, по-невинни. Не са подозрителни към непознатите, като колумбийските момичета“. По време на признанията си Педро хвърлил вината за престъпленията си върху своя труден живот и самотното си детство. ЗВЕРСКА ЖЕСТОКОСТ И ЛУДОСТ Когато го запитали как е набелязвал жертвите си, той казал, че обикновено е обикалял селските пазари и се е оглеждал за момичета с „определено невинно излъчване“. Той винаги убивал жертвите си на дневна светлина, понеже не искал тъмнината да скрие смъртната им агония. Педро обяснил, че първо изнасилвал жертвите си, а после ги удушавал, взирайки
се в очите им. Той изпитвал дълбоко удоволствие и сексуална възбуда, наблюдавайки как живота напуска телата им. Ужасът продължавал дори след смъртта им, тъй като той често разигравал зловещи чаени партита с телата на мъртвите момичета, като ги нагласял в определени пози и
разговарял с тях. Полицията първоначално приела скептично злокобните и почти невероятни признания на Педро, а запитванията към властите в Перу и Колумбия не успели с нищо да ги подкрепят. Когато Педро осъзнал, че следователите се съмняват в истинността на твърденията
му, той им предложил да ги заведе до някои от гробовете пръснати из цялата страна. РАЗКРИТИЯ Само няколко дни след първоначалните му самопризнания Педро е изведен от управлението с оковани във вериги крака и повежда полицейския конвой към мес-
освободен от затвора в Еквадор на 31 август 1994 г. и един час по-късно е арестуван от-
GОЛЕМИТЕ ИZЦЕПКI ТЪПИ ЗАКОНИ В САЩ! МОЩНИ ИЗБЛИЦИ
Когато правите секс само мисионерската поза е законна. Забранено е спането в пар-
киран автомобил. Нарушение е ако целувате жена си по гърдите. Незаконно е
да продадеш децата си!!! Търговците на автомобили не могат да ги предлагат в неделя.
Майорът никога не бяга, защото в мирно време ще предизвика смях, а във военно паника.
ЗащО ОвЦЕТЕ нЕ сЕ сМаЛяваТ КОгаТО ваЛИ? ЗНАЕШ ЛИ? ИЗ ДОКЛаД в 6-ТО РПУ ТАРИКАТСКА В Австралия Трупът прелетя от едната стена до ГАТАНКА петдесетцен- другата и бавно се спусна по нея. Има шест кратова монета съдържа сре- ЛИчЕн ИЗБОР ка, а ходи по глава. Що е то? бро на стойност два долара.
ББ може да разцепи атома. С ръце!
- Въшка. - Ха-ха-ха...
ВИЦПАРАД ШОУ 22
Според друга версия, разгледана в един документален филм на телевизия A&E, той е
ново като нелегален имигрант, и предаден на властите в Колумбия, които повдигат срещу него обвинение в убийство, извършено преди двадесет години. Той е обявен за невменяем и е изпратен в психиатричното крило на болницата в Богота. През 1998 г. Педро е обявен за нормален и освободен под гаранция за сумата от 50 долара. Същият документален филм казва, че през 2002 г. Интерпол е препоръчал на колумбийските власти да го арестуват отново, във връзка с едно ново убийство. Педро Лопез дава екслузивно и единствено по рода си интервю на кореспондента от „Нешънъл Екзаминър“ Рон Лейтнър, което е публикувано през януари 1999 г. В него той много садистично и дори с гордост описва деянията си. Предвид тежките му деяния, повечето медии изпитват съмнения, че той е освободен, но никой не знае каква е реалната картина и какво се е случило в действителност. „Когато ме освободят, аз пак ще почувствам онзи момент“ – обещава той в интервюто си.
ТъМнОТО ПИвО Е МнОгО ПО-хУБавО ОТ свЕТЛОТО БъДЕщЕ!
тата, на които е захвърлял жертвите си. Съмненията на детективите скоро изчезнали, когато Педро ги насочил към един усамотен район близо до Амбато, където открили останките на 53 момичета на възраст от осем до дванадесет години. През същия ден той ги завел до още 28 места, на които обаче не открили тела. Полицаите предположили, че останките са били разпръснати от дивите животни и наводненията. Педро е обвинен в 57 убийства, но благодарение на неговите собствени самопризнания, бройката на жертвите бързо достига 110. И ОБВИНЕНИЕ В края на 1980 г. Педро Алонсо Лопез е признат за виновен в многобройни убийства и осъден на доживотен затвор. Сред серийните убийци изпъква една смразяваща тенденция – голям брой от тях са деца на проститутки. КАКВО СЛЕДВА Според телевизия BBC Педро Лопез е освободен от правителството в Еквадор през 1998 г. и депортиран в Колумбия.
ВИЦПАРАД ШОУ 23
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ИВАН КОСТОВ
ПИАНО ЗА ЧЕТИРИ РЪЦЕ
- Боже мили! – както вървеше, Генерала внезапно подскочи, в краката му паднаха две отрязани ръце. Те се изсипаха отгоре, с тях и други, и не го засегнаха. Не всичко, което пада отгоре, удря, което пада пада, падало е и винаги ще има да пада, Генерала продължи с разсъжденията си, а ние гледаме и слушаме. – Все обири, обири, обири на банки, обири на часовникарски магазини, големи кражби, още по-големи кражби и кражби! Безумното трупане на пари! – Божичко мили, как се изкелиферчи светът! Няма ли нещо истинско, къде отиде светът на прекрасното, няма ли нещо по-така, което да ни възвиши? - Генерале, по-добре си мълчи, кротувай и си трай, не търси белята, тя сама ще те намери, това не ти е Овалния кабинет, намираме се на улицата! – нервно го прекъснах. С капитан Косто Костов гледаме към небето, не сме вярващи, но минаваме край патриаршеския храм. Случката едва ли има нещо общо с църквата. Високо от небето, едва ли не от самата небесна твърд, се изсипваха отрязани ръце: две по две, падаха по чифтове. Повечето космати, други с къси дебели пръсти, всичките грозни и отвратителни. Като че ли нарочно падаха в краката ни и ние ги прескачахме. Непохватният капитан Косто Костов дори се спъна. Той, благодарение струпването на много капитани Косто Костов преди време, насъбра не малко акъл и стана прекалено умен. - Генерале, какви ги вършиш?! – уплашено изкрещя умникът капитан Косто Костов, напоследък точно от капитана чат-пат се страхувах. --През това време, на друго място Подобие някакво, не само подобие, уж съм аз Г-в, а не съм аз, нещо друго трябва да е, говореше само на себе си и свиреше на пиано, опитваше на четири ръце, а не се получава. Нещо ми щукна, като да ми бръмна в главата, казваше си то, до доказване на противното го нарекох Подобието, в един най-обикновен ден, си купих пиано. Тайно, никой не разбра. От музикалния магазин го докараха късно през нощта, защото имало много покупки, и се получи наистина да е тайно. Успях, престраших се и най-после се получи! Та, седи си Подобието вкъщи,
щорите са леко притворени, струи нежен полумрак, мечтае. Седнало е до пианото и свири на четири ръце. И защо на четири ръце? Ето един уместен въпрос. Защото пръстите му са къси, дебели и космати, направо отвратителни, никаква естетика. Друго е да има още две ръце, чиито пръсти са тънки, дълги и гъвкави. С такива пръсти дори е приятно да си бръкнеш в носа. Колкото и да е неприлично, усеща се нужният финес, класата. Четири ръце, това са 20 пръста едновременно, какви музикални възможности се разкриват пред тях! Истински музикални празници! Разкрепостена от вълшебството на мелодията, усеща се липсата на още две ръце, но мисълта му се носи величествена и неудържима. Подобието се чувства уютно и комфортно, никакво объркване. За въображението му няма граници. Всички врати и прозорци по света са отворени, неудържимата мисъл спирачки не знае. Какво ли не му идва в главата и може ли нещо да му се опре! Например, защо да не си направи духов оркестър от 101 акордеона? Всичките пъстроцветни, блестят по-ярко от дъгата, появила се след най-силния дъжд? Със спукани мехове и без нечетните клавиши
в четните дни. Смята го за важно условие. А защо не без четните клавиши в нечетните дни? Важна е играта на числата. Което се дели на две, е четно, а което не се дали на две, не е четно, а нечетно. 39 август е нечетен ден, защото не се дели на две, въпреки че денонощието се дели на две: ето ги денят и нощта, и се редуват. Самите дати не си струва да се помнят, непрекъснато ги сменят. Декември има 31 дни, но е четен, защото се дели на две по своеобразен начин: ДЕКЕ+МВРИ! Изключение, признава се, защото е в края на годината! Акордеони с изрисувани черни зверове. При изтегляне на спукания мех, зверовете подскачат със злобно свистене, а при свиването се скриват с жалко скимтене. --На Подобието мисълта му се вихри, удря го в главата и стене. Докъде ли ще стигне. То, което е толкова умно, натрупало знания и опит, да не говорим за уменията, нима заслужава да е толкова старо? Младостта вече е недостъпна за него! Главата му е по-бяла от планински връх през най-лютата зима, от ушите му с любопитство надничат валма косми! Някога гъвкави и пълнокръвни, сега артериите му са трудно проходими, задръстени от зловредни налепи, а вкоравените им стенички зловещо припукват! Един блестящ и изобретателен ум, скован от склерозата! Все още може нещичко да направи! Подобието е проникнало в игричките на времето, прави каквото си иска и разполага с купища свободно време. Не прекарва времето си напразно и времето минава интересно и забавно за него. С невероятна лекота утрините преминават във вечери, без да се прескача следобеда. През нощта очаква идващия ден. Признава си, че скуката му е чужда. Понякога стреля по часовника и така си убива времето, иначе времето е вечно и безкрайно. Гръмне няколко часа и съседите притичват, паникьосано звънят на вратата. Те са недостойни хора, и не си струва да живеят. Една дама от тях прави впечатление, със синя коса и се вдетенява. Нещо в нея го привлича. Обикновено последна пристига тя, старата дама със синя коса. Капризна и празна кокетка. През далечните години от живота си трябва да се е наричала Малвина.
Подобието не обича старите жени, но се наложи да я уважава. От младостта й беше останала единствено боядисаната в синьо коса. Сега под боята е бяла. Тя се опитва с мършави ритници да отвори вече отворената врата. Защото Подобието не заключва, какво да се страхува. Много му е смешно и усмивката му е неразбираема за тях. На шега кряска: - Горе ръцете, долу гащите! Не насочва пистолет. Пистолет няма и не може да има, защото му е забранено. Нещо друго си е намерило. Но те са чули изстрели? Та то си убива времето и те си внушаваха, понякога прекаляват с въображението! На предложението за горе ръцете и долу гащите Малвина отвъща с ослепителна усмивка от обеца до обеца. Неочаквано светна поредицата от ослепително бели зъби, чу се тракането на изкуствените ченета и каза баналното си: - О, Жорж, моля ти се, престани най-после. Колко пъти съм ти казвала, че не нося долно бельо! Подобието съвсем не се казва Жорж и никога не се е казвало Жорж, името му е съвършено друго и светът все още не го е чувал. О, като разберат! --Някои от нападалите отрязани ръце мърдаха като живи. Пръстите подскачат, все едно натискат клавишите на пианото! Дали не е случаят, за който Генерала мечтае? Дано помъдрелият капитан Косто Костов прояви въображение! - Генерале, защо минаваме оттук, да бяхме заобиколили! – хитро подхвърлям. - Г-в, не си прав. Май нещо става, нека видим какво ще се получи! – Генерала е клъвнал. Минавахме край Архирейското наместничество, понякога така наричат Патриаршеския храм. В момента там се лееше литургия за упокой душите на убитите невинни напоследък, които още по-напоследък ще станат много повече. Ненавиждам лицемерните прояви на Наместничеството. - За Бога по дяволите, по-добре да не бяхме минавали оттук! На такива места небето се отваря и на моменти под небесния купол се събират всякакви духове, витаят неверни сили и объркват потока на човешките мисли. Човек се гърчи, усеща, а не разбира какво става, оставя се на течението да го носи! Усеща се престъплението.
Уловил чувствата ми и донякъде смутен, Генерала се обърна и отвръща: - Г-в, ама сме избрали момента! Колко си прав като каза да заобиколим и минем по друг площад. Наоколо са толкова площади и с нищо не са по-лоши от този. --И за Подобието няма покой. То е притворило очи, мелодията го носи и неусетно е изпуснало действието, забравило за събралите се на стълбището. В главата му припламват и се блъскат идеи, от ужасни по-ужасни. Неусетно отива към вратата и преди да е натиснало дръжката, отново го прихващат. Пред очите му витаят неясни образи, нещата скоро ще дойдат на мястото си, а по-нататък каквото стане и ще го бъде ли? - Ах да, звъняло се е, тримата-четирима са се струпали на вратата и неволно се настъпват. – Опряло е око на шпионката. Отваря, слага маската на любезната усмивка, търпеливо изчаква най-учтиво да се извинят един на друг за настъпването. Дъртачката Малвина закачливо казва: - Ах, Жорж, този път май прекалихте? – имаше предвид мнимата стрелба. Тя е най-чувствителна. Ама Малвина наистина прекалява и досажда! Нервите го хващат, не може да я търпи. Дали не е знак, навярно с нещо го привлича? Само да мине някой и друг ден, нека се оправи объркването във времето, нека се наместят пластовете, тия напразни изстрели престанат, и тази прецъфтяла хубавица с проскубани сини коси, нарекла се Малвина, няма да я има! С нея можеше да се опита, ще пробва и другите… Затвори вратата, не му се занимава с простаци. Зад гърба му замират последните звуци на пианото. От групичката пред вратата позвъниха още малко и бавно се разотидоха без да разговарят. Изоставени, никому ненужни боклуци. Пристъпи към обичайното си занимание и седна на столчето пред пианото. Седна и се завъртя няколко пъти. Колкото обиколки наляво, толкова и надясно. За да се получи равновесие, иначе объркването в главата му ще бъде пълно. Колкото отнемаш, толкова и даваш! Не бива само да се взема, не бива само да се дава. Нужна е хармония, търсе-
ше пълната хармония! Първите акорди се получиха неистово фалшиви, но мелодията се усещаше и напираше през тях. Нямаше сила, която да го спре, а не е правилно сам. Трябваха му най-добрите ръце! Ръмжеше и настървено си повтаряше: пиано, пиано, пиано за четири ръце! Дойде времето да обърне внимание на кукувичката от стенния часовник. Тя изкука три пъти. По този начин искаше да му каже, че вече е шест часът. Просто трябва да се умножава по две, логиката й е елементарна, а умножението лесно. Измисли го в една безкрайна вечер. Оставаше му да убие още няколко часа, оставил си е и за следващия ден, после си ляга. Сиреч време е. Когато се убива време, неминуемо падат жертви, с времето шеги не биват! Някои ще умрат, други да ги последват… Отново ще пробва, дано има успех. На старата жилищна сграда с олющени стени няма да й се размине. Дали да не я опука до шушка? Ще си я остави за по-късно. --Подобието продължава с мислите, казани на глас, веднъж набрало сили, отива напред! Все има някой да пита и все то трябва да му отговаря. Това си беше нещо лично негово и нека не му се бъркат. Негова работа, трябва да се въведе ред. Въпрос: - С твоята склероза как ще караш кола? Защо, склерозата не пречи да се шофира… Отговор: - Много е просто и не изпитвам затруднения. Ще оставям склерозата си вкъщи. Въпрос: - Други варианти? Отговаря се с лекота, съществуват и варианти, разбира се… Отговор: - Или ще я оставям в багажника на колата. В багажника дори е за предпочитане. Въпрос: - Значи по-добре в багажника? Колите имат багажници, така че защо не в багажника… Отговори без да се напъва: - Нека си стои в багажника, може да ми потрябва по пътя! Въпрос: - Продължаваш да търсиш удобни ръце? Най-главният, въпросът на въ-
ВИЦПАРАД ШОУ 24
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ВИЦПАРАД ШОУ 25
ПСИХО/МИСТЕРИЯ просите… Продължаваше, напоследък липсва качество! Но трябваше, нямаше начин да не излъже! Отговор: - Да, имам пиано, но не свиря на четири ръце! Къде ти толкова ръце! Знае накъде се биеше. Тъпчовците от полицията нищо не знаеха и не подозираха, нямаше и да разберат. Искат да започна с разкритията? Няма да има разкрития! По дяволите, ще успея да се измъкна по някакъв хитър начин! --Трудно му беше на Подобието, но продължаваше и не спираше. Разполага с две несъразмерно развити ръце. При раждането му, а то било тежко, не се минало и без мозъчни увреждания, лекарят дръпнал дясната му ръка. Ръцете му като да били подвижно свързани: изтеглената се удължила, а другата скъсила! Това е и такава е теорията му. Наличието на по-къса и по-дълга ръка му позволява да прилага специални хватки. Умения, които обикновеният убиец не може да си позволи. Издебва жертвата откъм гърба, когато си стар трябва да пестиш сили. Внезапно я притиска към себе си с по-късата лява ръка. Нещастникът не мърда, като прикован е! После по-дългата дясна ръка се увива и прихваща главата през лицето и стига до тила. Рязко завъртане! Кратко движение, зловещо припукване и вратът е счупен! „Пациентът” остава да лежи на земята с неестествено извърната глава, сякаш отказва да погледне на света. --Кратко мълчание от страна на Подобието и отново продължава. Всъщност какво стана със старческото му оглупяване, дето се нарича и склероза? Докато възрастен човек ту помни, ту не помни, самотният възрастен човек търси изгодата. Подобието е от опитните и отраканите. Нека полицията брои труповете, то е весело, доволно и безгрижно, каквито са щастливите хора. Да вземем номера с тухлата от шосето за Банкя. Цап по главата и край, няма повече! Не някой си уличник-простак, то го е измислило! Намерило е на шосето за Банкя най-случайна тухла: червена, продълговата, пращи от здравина, без следи от хоросан – неизползвана, незнайна. Взело я, оставило я в ко-
лата на седалката до себе си и не забравя за нея. Кара старото си очукано автомобилче, двигателят му припряно пухти. Склерозата си трае, оставило я е в багажника. На седалката до него е тухлата, да я наречем пипнато-местено. Шахматистите ще го разберат. Приготвил се е. Трябва да убие човек, само един, повече не бива! Не иска да му излезе име, не иска просташкото сериен убиец! Извън града пътят се вие, спуска се надолу, изкачва се нагоре, къде отива не го интересува. Върти кормилото, натиска и отпуска педалите. Отворил е страничния прозорец, вятърът свири в ушите му. Настроил се е, за желанието прегради няма. Долни мисли щъкат в главата му, носят се из купето, изпълват съзнанието му. Невинен човечец върви мирно край пътя и не бърза. Подобието не го отминава, бавно намалява и спира. Оня поглежда със скрита надежда Подобието да го вземе. Няма да го бъде, напразно си въобразява, защото намисленото от Подобието е друго! Такива често се срещат по пътищата. Дребничък, бързоподвижен, а ходи бавничко, сякаш опипва земята преди да стъпи. Те обикновено са женени, имат по две-три деца, две от които са момичета, все нещо оправят по жилището си, забиват пирончета, уплътняват прозорците. Мъничките му сини оченца невинно щъкат, не стоят на едно място, всичко виждат. Но мозъкът му не разбира и никога не ще проумее какво е станало. Само малко търпение. Веднага забеляза предната дясна гума. Отвори уста да каже, но Подобието го изпревари: - Дясната ми гума нещо е спаднала? Отвори уста и пак не успя, отново беше изпреварен: - Дали Подобието е усетило, че кормилото дърпа надясно? Отвори уста и пак не успя, и по-нататък все биваше изпреварен. - Гумата ми ще прегрее и гръмне? Трябва да съм по-внимателен? Ще подбия джантата в случаен камък, ще изтървя волана и ето ме в канавката? Най-после Подобието му отвърна: - Приятел, напразно се притесняваш, за опитния шофьор случайни камъни няма. Човек не бива да се оставя на случайностите да оп-
ределят живота ни. Съгласен е, мълчаливо кимна с глава, не изпитва съмнения. И когато скромната и тиха личност се наведе да огледа гумата, Подобието го удари с тухлата отзад по главата. Ударът по малкия мозък винаги е смъртоносен. Чу се звучното пук, черепът му се спука като презряла диня. Нещастникът падна и не помръдна. Остана да лежи с отворена уста, сякаш все той е говорил. Подобието огледа ръцете му. Съжаляваше, за нищо не стават. Така да се каже, припознал се, грешка! Такива ръце не му трябват. Извади склерозата от багажника. Така трябва, има нужда от нея, забравата е важна. Ето, че е забравил за убийството и отново ще го извърши! Нали трябваше да убие само един? Нали не иска да е сериен убиец! Настигна друг, не е като първия. Първият винаги е по-особен, единствен и неповторим и се отличава от следващите, които пък си приличат – е, не като две капки вода. Пътят оставаше зад него, осеян с пукнати глави и мънички, съвсем мънички локвички черна кръв. Язък за бензина, нищо че цената му непрекъснато се смъква. Напразно са били усилията му. Попаднал е не на този, който му трябва. Напоследък по пътищата се мотка голям боклук, изглежда хората дегенерират от некачествената храна и ниското заплащане, липсва екстрата. Къде отидоха високите и стройни фигури с красивите бели ръце, с дългите източени пръсти и грижливо изрязани нокти? Не може да ги няма. Навярно трябва да се търси другаде? --От известно време в Департамента правеше впечатление как от старата пропукана жилищна сграда на „Раковски” никой не влиза и не излиза. На четвъртия, петия, може би седмия ден взехме мерки и влязохме във вече именитата стара сграда, където живеела и някаква г-жа Малвина, брантия с проскубани сини коси и изкуствени ченета. Генерала ме попита: - Г-в, дали да не пуснем първо онова младо полицайче, дето напира по стълбището? Пуснахме го напред. Младо полицайче с жълто на човката и дъвка в устата. Жвака си, плюе по стълбището и безгрижно се изкачвало,
отмерва стъпало по стъпало, сякаш ги брои. Върви полицайчето, на всеки етаж неистово крещи, а ние чакаме. Успяло да стигне най-горе, а там припаднало, но успяло да изплюе дъвката. Иначе щяло да се задави и умре, ето ти смъртен случай вповече, ненужната смърт. Докато се сетихме и хукнахме на помощ. На всяка стълбищна площадка намираме по две отрязани до лактите ръце с грозно разперени пръсти. Самите труповете оставени по стаите си. Лицата им изглеждаха спокойни, тихи и мирни, като заспали. Получава се след фатална загуба на кръв. Само на една от площадките отрязани ръце липсваха, но трупът в жилището също беше без ръце! Липсват ръцете с красивите и дълги гъвкави пръсти. Ръцете на дамата със сините коси, одъртялата Малвина, която, както се изясни, наричала някого Жорж. Не ги намериха и при тялото й, колкото повече търсехме, толкова повече ги нямаше! Как да ги има, след като на някого му трябвали, явно отдавна им хвърлил око. Пианото имало нужда. Двете ръце с дълги пръсти на дамата и двете на убиеца правели точно четири! Първи се сетих: - Генерале, пиано за четири ръце! – веднага се пръкна в главата ми. - Г-в, правилно, чудесна идея! – поздрави ме поумнелият напоследък капитан Косто Костов, стигнал до същия извод. --Може да мине и за спомени на Подобието, което неизменно фиксираше случилото се. Нямаше как, полицаите се усъмниха и влязоха в жилището му. Подобието с пианото за четири ръце имаше посещение, полицията нещо си въобразила. Усещаше един тип с право да го нарича Подобието. Докато при другите апартаменти старите врати зееха широко отворени, Подобието трябваше да отключва. Тъкмо си почиваше. Доскоро беше свирило на четири ръце: дълго, уморително и вдъхновено. Никакъв фалш, звуците излизаха сочни и неземно величави. Импровизираше и изпълненията му бяха наистина неповторими! Но още може, трябва да се търси и търси, недостигаше младостта, иска повече чувства.
Беше се отпуснало и тънеше в блаженство, когато тъпите полицаи звъняха и ритаха по вратата. Музиката се лееше в главата му, носеше се по стаите на жилището, обикаляше и чезнеше през отворените прозорци в небитието. - Какво правиш? – запитаха полицаите и опънаха шии. Заключената врата ги беше изненадала и искаха да видят. Нужно беше време, за да проумее въпроса им. Кимна с глава и отвърна едва ли не мълчаливо: - Убивам си времето! – посочи стенния часовник. Кукувицата излезе точно навреме и изкука. - Ето, убих още един час! - И нищо друго ли не убиваш? – ехидно попита младичкото полицайче-тийнейджърче, пълно със съмнения. Съвзело се, миличкото, лапнало дъвчицата и небрежно-предизвикателно жвакаше. Веднага пролича, че не обича Подобието. - Не искам да ми е скучно, така си убивам времето! Извинявай за откровеността, миличък, но си ми безбожно досаден. Бъди кратък. Интелигентно момче си и се надявам да ме разбираш! Ако не ми вярвате, арестувайте ме, истината ще излезе наяве, но първо трябва да си измия ръцете… - А после краката… – неочакван опит за шега от страна на полицайчето. То най-сериозно се занимаваше с Подобието, без да разбира каква е работата. Който свири на пиано, често си мие ръцете, трябва да се уважава и хигиената. Иска му се да го уязви: - И ти ли, мили ми перко, можеш да свириш на пиано? Видя пръстите му и вече имаше чувството да е изпуснал нещо важно, как напразно е търсил, имаше и нещо предвид! Глупавото полицайче не усети капана, едва не се задави с дъвката от радост, очетата му светнаха: - Мога и още как! В полицейската академия освен компютрите познаваме и пианото, също свирим на акордеон. В нашия блок дори има пиано, някъде по етажите се свири, ама отказах да отида. Говори се да е лошо акордирано, търсели свестен корепетитор… Не му беше времето, но Подобието се размечта: - Аз пък все мисля да си направя оркестър от 101 акордеона, ама още не са пуснали от тия с пукнати-
те мехове! С четни и нечетни клавиши. Не само тийнейджърчето, ами и някои от полицаите го погледнаха с уважение. Други вдигнаха вежди и поклатиха глави с разбиране. Подобието смирено попита с най-невинния си глас, дето рядко го пуска в употреба, последната дума нарочно провлачи: - А можеш ли да свириш на четири ръце-е-е? - Как на четири? Та аз имам точно две! Самата невинност! Както има, така можеше и да няма! И показа двете си съвършени, все още непохабени от живота невероятни ръце с дълги изтеглени пръсти. Такива ръце се срещат рядко и трудно се намират. Подобието усети от пръв поглед! Решението се получи само! - Ако си съгласен да посвирим, с моите ще станат четири. Така се свири на четири ръце. Имам още едно въртящо се столче за сядане. Ти ще свириш на белите клавиши, а аз на черните, че са по-трудни. Надявам се да са ти чисти ръцете? - Дори по-чисти от съвестта ти. Наистина не го обичаше, поне му беше интересен и се съгласи. - Тогава какво чакаме, нека започваме! Имаме гости и нека получим овациите им, нека концертът започне! На три, а? Седнаха на въртящите се столчета и се нагласиха удобно. Генерала и капитан Косто Костов се отпуснаха на двата случайно намерили се фотьойла. Самият Г-в, така се нарича един от присъстващите, го гледаше втренчено. Измъчван от съмненията се беше дръпнал настрани, налучкваше и сам не разбираше колко е близо до истината! Дали не си спомняше разследването на убиеца, болен от шизофрения – раздвояване на личността. Рядка заразна форма, заболяването се предава по въздушно-капков път. Един от психиатрите в клиниката предполагаше, че няма да му се размине и ще се прояви по странен начин. Групата редови полицаи се облегнаха на стената – сякаш я подпираха да не падне, скръстили ръце на гърдите и притворили очи. Притаиха дъх. Предусещаха красотата и величието. Обяви: - Концерт за пиано на четири ръце, опус фокус-мокус-бокус! Започваме, три, и! Първо чукна той – шестия че-
ВИЦПАРАД ШОУ 26
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ВИЦПАРАД ШОУ 27
ПСИХО/МИСТЕРИЯ рен клавиш отляво надясно. Нали е черен, прозвуча тъжно и песимистично. Тутакси чукна пет клавиша по-вдясно, търсеше тънките тонове. Усети се известно просветление, желаните и очаквани звуци на престъпна нежност. Това беше втората му ръка. Полицайчето възторжено го последва и заситни едновременно с двете си ръце по белите клавиши. Така ръцете станаха четири! Сякаш ситните зрънца на градушката се сипят едно през друго по тънка ламарина, а звуците излизаха ясни и отчетливи, отпускаха душата, пълнеха сърцето с радост и красота. После Подобието му отвърна, той му отвърна. Не могат да спрат, получи се най-висшата хармония. След което уверено забарабаниха заедно. Всеки се стараеше да бъде по-добър, да изпревари другия, да даде повече от себе си. Клавишите потъваха и подскачаха, не стояха на едно място. Не от тях, от самите клавиши извираше мелодията! Все още ненаписаната, досега несвирената! Съществувалата в чезнещото преди смъртта съзнание на композиторите, потънала с тях в черната земя и ненамерила покой. Сега тя трошеше и рушеше тежките надгробни камъни, тресеше килнатите кръстове. Мрачната човешка прокоба излизаше от дълбините, осветена от зарята на блестящи прожектори! Незнайната мелодия звучеше настойчиво и категорично, в нея се смесваше воят на черните и бели клавиши, боричкаха се злото и доброто по света. И макар по-малко на брой, черните клавиши побеждаваха. Всичко е предопределено и решено, съществува единствено съдбата, която не може да се прескочи! Когато удариха последните черни и бели акорди, а клавишите намериха покой, полицаите бяха омаяни, забравили ден ли е, нощ ли е, никой не питаше къде е тоалетната. За минути времето беше спряло. Бавно се приземяваха, сякаш се връщаха от нищото. Ако не бяха се подпрели на стената, тя или те, някой щеше да падне! Не закъсня и признанието. Излезли от вцепенението, върнали словото си, гостите бяха категорични и не го подлагаха на съмнение, признаваха вината си. Генерала беше по полицейски кратък и ясен, макар и просълзен. - Братко, извинявай, че сме си
помислили лоши неща за тебе! Каква грешка сме щели да допуснем, която по-късно да се превърне в съдебна и да обвиняваме съдебната система, да й правят реформи. Човек с талант като твоя и душа като твоята, не може да бъде престъпник! Никога, никога! Ти не можеш да убиеш и мухата, кацнала на пианото ти! Нужно е да се каже на Генерала, лудналият двойник от шизофренията повече нямаше думата! Трябваше да се намеся аз, Г-в, преносителят на заразата. - Да, като малък не можеше да убие муха, само ги хващаше и им късаше крилцата, после ги пускаше! – така трябва да е било. Не можех да забравя някои неща и ми се буйстваше, неистово ми се крещеше. Минала през мене, самата зараза се беше поела от другия, наречен Подобието, и кошмарът се получил! - Така, Г-в, точно така е! – енергичният и помъдрял капитан Косто Костов се намеси след като прекрасната мелодия отшумя. – Господа, всъщност няма никаква мелодия! Чуждата лудост е завладяла съзнанието ни и във всяка глава звучи по различен начин, но завладяваща, проникваща, неземна, можеше да бъде без край, отървахме се! - Капитане, нека я приемем за мелодия. Все още възторжен и покорен от мелодията, Генерала сурово пита: - Г-в, какво става с тебе?! Нима лудостта бушува в главата ти! Вземи се в ръце! Чакам обяснение, а не шменти капели, тинтири-минтири! Искаш ли да ме хванеш за шлифера?! – заплашваше той. Капитан Косто Костов гледаше като изтърван. Поумнял след срещите си с многото капитани Косто Костов, всичко разбираше и искаше да обясни. В настъпилата суматоха, докато се усетим, лудналото следствие на шизофренията – самозваният пианист, мой двойник, че и сериен убиец неочаквано се стопи и изчезна в небитието, като отнесе остатъците от шизофренията със себе си. --- Говори, Г-в, слушам те! – след три дни ласкаво питаше Генерала, благ и добродушен, пълен с търпимост и решителност. В началото трудно си спомнях, така че поумнелият капитан Косто
Костов с удоволствие обясни: - Генерале, заразно заболяване, нищо друго, шизофренията понякога е прилепчива като шарката, защо не и грипа. Нали помниш случая с шизофреника, големите му бадемови очи, рошавата му коса и брада, разследвахме го за двойно убийство. Г-в беше прекалено активен и е прихванал от него, уж невинното кихане. При раздвояването вторият в него си внушил да е стар човек, притиснат от годините, и го ударило на музикална тема. Внушил си да е именит пианист от класата на Давид Ойстрах, а не като нас просто ченге. В клиника за психотерапия го лекували с радиоактивен кобалт и прекалили с облъчването, музиката и убийствата тръгнали в едно. И ето го парадоксът, Г-в, здравата част, преследваше получилия се сериен убиец. - Г-в, ще добавиш ли нещо към казаното от капитан Косто Костов? - Генерале, единственото неизвестно е защо проскубаната Малвина, дамата със сините коси, го е наричала Жорж! По-нататък ще проуча, но съм сигурен да е глупост някаква, не струва вниманието ни. - Г-в, трябва да се отбележи, че този мним пианист, застаряло твое копие, успял да използва склерозата, която влизала във внушенията му, за собствени нужди! Друг не би се сетил, но той си внушавал, че забравя и съвестта му била чиста, че не е сериен убиец. - Чудесно. --Умникът капитан Косто Костов предполагаше даровитото полицайче да е прихванало шизофрения от мнимия пианист, после попаднало в неизвестна клиника и там изчезнало в лудостта на лудите. Приехме версията на капитана да е непоклатима. Чудното е, че преди ден-два, трупът на музикалното полицайче беше намерен над шосето за Банкя, първо ударено с тухла отзад по главата, с отрязани до лактите ръце. Някой беше намерил най-истинските ръце – с дълги и тънки пръсти… Лично за мене чудното беше друго. Напоследък като ходех на кино, театър, мач и други подобни места, винаги си купувах два билета. А седнех ли, мястото до мене се оказваше заето. Непозната лукава личност, винаги различна, която се усмихваше подигравателно.
ИЗЛЕЗ, АКО МОЖЕШ
ВЛЕЗ, АКО ИСКАШ
в която ще ми правите кафе и ще го носите в кабинета ми. - Добре! - Ето компютъра, на който ще работите, ще получавате и изпращате поща, ще пишете оферти... - Добре! Приключвайки с всички обяснения, бизнесме-
нът пита: - Извинете, а вие знаете ли други думи, освен това „Добре”? - Секс... - Добре!
Банкет. Съпругата на генералния директор на търговска фирма любезно се обръща към съседа си на масата:
- И вие ли сте от големите доставчици на съпруга ми? - Не, госпожо... - Тогава си махнете веднага ръката от коляното ми...
Анкета, проведена от социологическа агенция, показала: само 5% от новобогаташите,
ВИЦПАРАД ШОУ 28
Бизнесмен запознава новата си секретарка със служебните задължения: - Ето стола ви. - Добре. - Ето телефонната централа, по която ще ме свързвате с необходимите хора. - Добре! - Ето кафеварката,
ОТКРИЙТЕ 8 РАЗЛИКИ!
ШАХМАТКО
излизайки от дома си, се прощават със съпругите си. Останалите 95%, отивайки си от жена си, се прощават с дома си...
Белите започват и дават мат в два хода
От тези 25 фигури само 3 са напълно еднакви. Открийте еднаквите фигури!
ВИЦПАРАД ШОУ 29
ТРИЪГЪЛНИЦИ
Сержант Джоузеф поучава новобранците: - Вие може да не блестите с ум, но обувките ви трябва задължително да блестят!
Мъж се развел с жена си и се оженил за младата съседка. Бившата му жена решила да му отмъсти чисто по женски. Тя пък се омъжила за бащата на съседката и така му станала тъща!
На среща на любители гълъбари един любител казва: - Аз пък ще правя кръстоска на пощенски гълъб с папагал! - Защо?! - Ами ако не може да намери пътя сам, поне ще може да попита някого. Полицай спира автомобил с бургаска регистрация в София. - Добър ден, капитан Иванов, 20 лева глоба? - Ама как 20 лева господин полицай, какво съм направил? – попитал учудено водачът. - Абе, от Бургас до София няма как да не си направил нарушение!
НАГЛАСИЛИ СЕ, седнали, очите им прогледнали напред-назад: едно гледат, друго виждат! Не разбират къде се намират, чудят се какво търсят! Минал ококорен мъж и казал, че отзад изглеждат много добре! Те му отвърнали, че никога няма да му се открият тайните, които крият. Де да видим! – надявал се той.
Монахиня и блондинка пътуват във влак. - Не мога да ви разбера как се въздържате - казва блондинката. - Ето например това палто един ми го купи за един път секс. Друг ми купи кола. Трети - апартамент. Връща се монахинята в манастира. Влиза си в килията и тъкмо да си легне да спи, на вратата се чука. - Кой е? - Отворете, сестро. Аз съм отец Игнатий. - Я да ми се махаш от главата с тия вафли!
Разговор между две блондинки: - Какво мислиш, да преспя ли с него или не? - Преспи, щом ти харесва. - Да, ама той е един такъв съвестен... - Спокойно, тя съвестта не се предава по полов път...
В дискотеката: - Госпожице, ще възразите ли, ако поискам да правите секс с мен? - Не, никога не съм го правила! - Никога не сте правили секс? - Не, никога не съм
възразявала!!!
Плейметка излиза от киното и се превива от смях. До нея се доближава един мъж и я пита: - Филмът с хепиенд ли е? - Не, с Брад Пит!
Помощник-шерифът докладва: - Шефе, тоя си призна! - Глупако, това е потърпевшият...
Между моделки: - Знаеш ли как е пра-
вилно да се пише - Иран или Ирак?
Защо на блондинките не са разрешени по-дълги почивки за кафе? - Защото след това ще трябва да ги обучават наново!
Между две миски: - Според теб кое е по-близо - Лондон или Луната? - Не знам. - Естествено, че Луната! Да виждаш Лондон наоколо!?
ВИЦПАРАД ШОУ 30
РПАТ НА ИМЕНЯЦИТЕ ИМ ДЪ СЕ ДА УШИТЕ, КАКВО ТРЯБВА А? ИК ДРЪПНЕ НА МЛАДОЖЕН
СУДОКУ ЛЕСНИ + ТРУДНИ ВИЦПАРАД ШОУ 31
, добре Т Я И Н БОЛ сега ще ви сте, а а таблетки. изпиш ги приемате, а Няма ди ги донесете – ще мтях аз ще ви а за 200 лева. дам Учителят пита: - Къде се намира Америка? Никол, една от ученичките става и посочва Америка на картата. - Браво! А кой е от-
крил Америка? Иванчо се обадил от задния чин: - Никол!
Един човек си стоял на пейка в градската градинка. В този момент минал униформен полицай с куче и човекът му казал: - Ей, на къде си повел тази овца? - Това не е овца, а куче - отговорил полицаят. - Не питам теб, а питам кучето!
Психолог вече шести час си говори по телефона на доверието с някакъв депресиран тип. Накрая го пита: - А мислили ли сте за самоубийство? - Не... - Ами помислете тогава!
Хирург се обръща към медицинската сестра: - Дайте бързо още упойка. Операцията ще продължи повече от очакваното. - Каква да бъде - импортна или българска?
- Хайде българска, че е по-евтина. Сестрата запява: - Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа “Лека нощ”...
В едно щъркелово гнездо: - Мамо, къде е татко? - Той носи бебета по света и радва много семейства! Няколко месеца по-късно майката щъркел пита сина си: - Къде беше цял ден? - Плаших гимназистки!
ВИЦПАРАД ШОУ 32
ЦИФРОСЛОВИЦА
ВИЦПАРАД ШОУ 33
ОТГОВОРИ СТРАНИЦА 3 Хоризонтално: паламарка * анорак * ларсен * рипс * топка * ра * ат * екипи * каен * кранове * панда * лил * пилор * тис * атака * офикия * било * имам * аман * пикап * ир * аколада * рани * ад * вили * хартс * маг * миома * кет * омега * мармара * нане * аден * емир * сунит * ак * та * боеве * игла * сторно * блик * око * сидни * бод * кармен * редове * артел * фалин * маар * кавабата * Вертикално: параклаза * аморет * окам * нитрит * мадам * маскара * поп * алабак * гени * торта * арсен * кинов * гарбо * мер * ла * копал * лиман * орсел * активи * опали * есенин * опело * идиом * увод * фа * алпи * офика * маане * нрав * рак * прима * харди * биела * крака * капра * метил * диб * ас * антим * аркан * гибона * ередия * интер * алков * ананас * приставка * деца * СТРАНИЦА 4 ВОДОРАВНО: Паша Христова - Тиган - Тахан - Чин - Ватин - Яз - Лена - Регата - Валенса(Лех) - Овен - Папуа - Али - ЦСКА - Орден - Колар - АНСА - Йон - Пауни - Ро - Царе - Кантар Закалка - Аура - Пиеза - Ран - Ясла - Фитин - Тента - Амеба - Две - Улика - Яд - Ориз - Намеса. ОТВЕСНО: „Патиланско царство” Шинел - Конак - Леер - Маг - Непал - Рапан - Хавана - Апели - Туз - Урна - Спора - Кефал - Траур - Укази - Ин Ястие - Адана - Атака - Танго - Енина - Имам - Йох - Аванс - Турне - Ваятел - Арара - Бяс - Танзания - Оранжада. СТРАНИЦА 6 Хоризонтално: хиперинфлация * равиоли * халс * тот * смоци * кон * еко * инкасо * торф * врата * тт * заек * алест * даскали * риал * трасе * обем * тву * опака * ага * очила * лескин * краб * сиера * яд * есер * крома * антракс * нотка * изрив * слог * кош * даяна * ело * чанев * оратор * пилюла * стрина * Вертикално: широкозатворениочи * пат * рас * участ * шал * рев * ефект * ибери * ню * риск * карол * раздел * диомов * лапас * крава * нло * раиса * иксия * официал * еклер * внос * интер * аерон * арт * мах * касио * самос * ар * цака * табак * атлети * милост * легия * колон * яснота * мандрагора * СТРАНИЦА 10 Хоризонтално: кирилиметодий * пакет * корито * аудион * стомах * син * еми * кира * ако * осака * ан * лес * малро * спагети * текме * имола * сааб * сеир * каско * ра * длани * торакс * юпи * оофор * нит * лост * ураза * данакил * банка * панам * бдин * ниса * крема * об * норма * ривера * салдо * алманах * Вертикално: випуск * предпланина
* радиола * илион * сол * ликин * егира * сапард * лео * осем * нотка * мо * фитнес * токио * инка * мамила * фулар * лексика * астор * мерл * тот * алт * кораб * мим * порок * ресор * забава * дими * ока * ананд * ен * витара * марки * киора * йохансебастианбах * СТРАНИЦА 12 ВОДОРАВНО: Бифтек - Очила Щур(Людовит) - Октан - Ботуш - Ливада - ПАКАРД - Ил - Карерас(Хосе) Атон - Гайка - Уроди - Пуд - Ибис - РИЦ - БАН - Естет - Херес - Базар - Струве(Василий) - Ас - Демирел(Сюлейман) - Райт(Робин) - Юнак - Мороа - Алф - Херо - Инч - ОТК - Торба - Прием Сеанси - Дякони - Каук. ОТВЕСНО: „Нищо за губене” - Лорд - Фут - Радар - Мюфтия - Струпей - Несин(Азис) - Кек - Шарки - Страх - Мо - Око - Каабе - Рекет - Клас - Исбул - Роси(Паоло) - Потир - Устав - Море „Чавдар” - Езеро - Бак - Шина - Торта - Ариана - Диоди - Район - Су - Началници - Стачник. СТРАНИЦА 13 ВОДОРАВНО: Сукалчета. Кок. Квит. Зачатие. Вария. Ми. Инар (Гюстав). Фас. Уши. Обект. Флора. Дири. Терм. Котле. Ор (Робърт). Рояк. Вина. Влак. СИК. ОТВЕСНО: Рукавишников (Николай). Кочани. Роял. Макара. Фитка. „Тирол”. Ичкия. Ботев (Христо). Еве (Макс). Фере (Джанфранко). Ис. ХТИ. Макарони. Атеист. Мрак. СТРАНИЦА 15 Ребус – Рудниците на цар Соломон. Вие сте ерудит - 1б, 2б, 3б, 4в, 5б. Криминална загадка – ОТГОВОР - Окъде ви хрумна това? – заинтересува се Глум, знаеки, че Борг никога не греши. – Сякаш всичко беше наред! - За един любител, може би, да. Но и най-начинаещият изкуствовед знае, че акварели се рисуват върху специална хартия, никога върху платно. - Така ли? Не знаех! – разстрои се Глум. - Няма страшно. В полицейската академия не ви учат на това – успокои го инспекторът и веднага предложи – Да разгледаме пейзажи? - А, не! – рязко отказа Глум, още веднъж поглеждайки към съблазнителните къпещи се жени – Стига ми толкова изкуство. Ще купя на Матилда ски! СТРАНИЦА 16 Хоризонтално: павета * блокировка * руина * маори * алиот * алт * зной * лоби * псе * кале * антрета * реал * оланд * отпор * ир * ела * оби * уат * не * кафка * фраза * рана * аир * брут * вина * сук * сана * тарок * скара * фа * яма * код * тол * ур * есаул * кулак
* раса * ротатор * срив * акт * нане * икар * ира * ореол * житни * манин * наркомания * устата * Вертикално: практика * фараон * аула * раиса * акра * витло * фра * естер * ен * елек * няса * ок * таз * алабама * нло * нана * аура * монд * фут * лонжа * байт * ортак * теин * ло * риба * роса * ти * орле * извод * тиня * киото * аик * коки * бату * тура * раи * парасол * рмс * ол * рота * клас * ат * випер * нса * крина * коса * науру * ирит * ателие * каравана * СТРАНИЦА 17 ВОДОРАВНО: Показател. Рап. Нота. Аптекар. Лечева (Весела). БСП. Сена. Оки. Ело. Феерии. Об. БТА. Ноги. Пристав. Котета. Песимисти. ОТВЕСНО: Корпус. Ебрие. КАТ. Поети. Капел. Краски. Кесии. Том. Даначе. Инати. Торене. Овес. Сет. Валог. ТТ. Лама. Обичаи. СТРАНИЦА 29 ШАХМАТКО ОТГОВОРИ Офицер с8! Цар: с8 2. Дама а8#, 1… Цар а7 2. Дама b7#. Кръгчета– 3, 16, 19.a СТРАНИЦА 32 Хоризонтално: морскоконче * веро * алиби * ок * аденом * сикоза * ти * апорт * ефор * екс * триас * оон * ишиас * фурна * кибик * алест * азил * флирт * ле * бреве * банги * по * ренар * арап * ара * серао * уно * кутре * пенал * адана * туист * тери * табун * ум * илиада * иматра * но * тарле * флаг * ант * лаици * ага * ешарп * лекар * казус * офис * не * овен * аморет * сектор * тирета * Вертикално: ватенка * панатинайкос * медик * избор * делон * аве * оре * сибир * акари * тезек * рона * шилер * униат * шунт * оптик * веста * далас * камора * фенер * тарар * ар * ол * рисал * арета * липом * киста * либра * убиец * фот * оби * сфера * опиум * илири * нике * устна * еснаф * есер * офорт * грунт * тлак * те * еозоон * лиана * ураган * карначе * полумагарета * КОРИЦА ВОДОРАВНО: Неизвестност - Плисета - Ски - Кеф - Ело - Сиал - Еминем - Ни - Пулпит - Кесия - Диор(Кристиан) - Петкан - Бакх - Марка - Ракел - АУДИ - Яка - Осем - Тал(Михаил) - Скутер - Ли(Вивиан) - Фактор - Тамян - Уран Фадинг - Ефир - Циник - Отолит - Орар - Яр - Сенки - Око - „Детска любов”. ОТВЕСНО: Пеперуда - Крауфорд(Синди) - Илф(Иля) - Ликра - Крит Ези - Епоха - Старост - Всемир - Кокон - Лес - Шеелит - Месур - Цинк - Стон - Палет - Фитка - Юта - Екер - Метан - Ил - Сметка - Радио - Коси - Скаут Микроб - СКАНИА - Далян - Ако - Стилиян Чилингиров.
ОТГОВОРИ
Криминална хроника във вестника: „Заведено беше дело срещу сержанта от полицията А.Б. - за опит за изнасилване на малолетната В.Г.” „Малолетната В.Г. е арестувана за съпротивление на органите на реда.”
Джъстин
Бийбър
отишъл на благотворителна визита в старчески дом, за да ободри старците. Но там с изненада установил, че никой не го познава. Хората изглеждали озадачени. Накрая се приближил до една възрастна госпожа и я попитал: - Знаете ли кой съм? - Не се безпокой, скъпи - прошепнала тя. Старшата сестра ще
ти каже.
Група полицаи ще заминава на екскурзия в планината. Началникът им ги събира за инструктаж: - Ще пътуваме с камион с ремарке. Половината от вас ще са в каросерията на камиона, половината в ремаркето. Да дойдете тук рано сутринта - камионът заминава в 7.00. Въпроси? - Да - а ремаркето кога заминава?
Чуждестранна делегация посетила наш завод. Майстор и работник оживено разговаряли, без да забелязват нищо наоколо. Един чужденец, който знаел български, превеждал разговора на останалите: - Майсторът предлага на работника да обработи детайла, обос-
новавайки се, че той e в интимни отношения с майката на работника. Работникът отказва, обосновавайки се с това, че е в интимни отношения с майката на майстора, с началника на цеха, с директора на завода и със самия детайл...
- Как полицаят пие „средно кафе”? - Нарежда три чашки една до друга и пие от средната.
ВИЦПАРАД ШОУ 34
… Сега телевизорът ви ще работи като часовник!
СТРАНИЦА 31
Излиза всяка трета сряда от месеца София 1618, П.К. 117, тел. 963-14-81; e-mail: s.babukov@gmail.com Телефон за разпространение: 855-64-31 Каталожен № 721 Можете да се абонирате всеки месец от 1 до 15 Издател: Иван Бабуков, София 1421, ул. „Бисер” № 2
СТРАНИЦА 14
ÄÅÑÏÎÒ ÊÀ ÑÒÈÕÎÑÁÈÐ ÅÒÅÑÀ ÎÒ ÃÐ. ÏÎ ËÈ ÇÎÈ ÊÀÐÅ ÏÎ ÏÐÎÒÈÂÎ ÍÀ ÑÒ ËÎÆÍÎ Ò ÈËÈ ÏÐÅÄÌÅÍÈ ßÂËÅ Å
ÀË ÁÈÂØ ÑÊÈ ÑÀÙ ÏÈÅÖ ÎÒ
ÍÀ ØÀÕÌÀÒÐÀ ÃÓ
ÏÅ ÌÚÆÊÈ ÃËÀ Ñ ×ÅÑÊÈ
ÍÈÅ ÓÏÐÀÂËÅ ËÈÅ ×ÐÅÇ ÍÀÑÈ
ÃÐÀÄ ÂÚ ÄÅ ÔÐÀÍÖÈß, ËÎ È ÃÀÐÎ Ì ÃÅÐÎÉ ÍÀ À “Ì ÃÎÐÊÈ ÊÀ” ÅÌ. ÐÎÌÀÍ ÎÒÇÎËÀ
ÐÀÑ ÒÐÅÂÈÑÒÎÅ ÒÅÍÈ
ÒÅ ÌßÐÊÀ ÇÀ ÆÈÍÀ
ÅËÅ ÕÈÌÈ×ÅÍ ÌÅÍÒ
ÊÀÌÀ ×ËÅÍ ÍÀ ËÎÐ ÐÀÒÀ ÍÀ ÒÅ ÄÎÂÅ
Ê ÍÀ ÑÏÚÒÍÈÍÅ ÏËÀ ÒÀ
ÈÖÀ ÊÐÀÉ, ÈÂÏËÀÒ ÍÀ
ÑÒÎ ÀÇÈÀÒÑÊÀ ËÈÖÀ ÄÂÎÉÍÈ
3
ÑÊÀ ÂÈÄ ÌÎÐ ÂÈÄÐÀ
ÀËÓ
5
25
35
ÃÎÐÅ ÃÎËßÌÀ ÇÍÎÉ ÙÈÍÀ,
ÊÎÐÏÓÑÈ
41
42
50
ицата, тослов53
55
56
66
4
7
9
Д
8
А
стите
след като заме
5
4
10 62
елен, Ма
, Пари, С
57
8 61
Р
46
Камерер
Ц ЦИФРОСЛОВИ
Речник:
Решете кръс букви!
3 СВЕТОВЕН ВИЦПАРАД
36
49
ÑÎÐÒ ÐÎÇÈ
45
É
26
34
ËÍÈß ÊÐÀ
ÄÎ ÍÀ ÄÐÅÕÀ 22
ÏÎÒ ÎÒÂÎÐ ÍÀÆËÅÇÀ ÍÀ
30
А 71
ÊÎÑÒ ÌÅÑÒÍÎÑÒ ÊÎÂÎ ÊÐÀÉ ÕÀÑ
21
ÍÀ ÎÒÏÀÄÀÍÅÊÐÀß ÃËÀÑÍÀ ÂÌÀÒÀ ÍÀ ÄÓ
8
ÓÊÐÀÑÀ ÑÒÅ
18
33
7
24
65
6
15
ÑÊÈ ÊÀÌÅÍÀÐ ÂÇÐÈÂ
20
КЛАСИЧЕС
ÅË ÄÐÅÂÍÎ ÑÒÐÆÈÅ ÊÎÂÎ ÎÐÚ
17
4 ÌÈÍÈÐÈÅÂÈÄÈÕÈÄ
14
ÄÚÐÂÅÍÀ ÎÁÓÂÊÀ
ÍÎ ÕÅ ÎÐÃÀÍÈ×ÊËÅÍÎ ÒÅÐÎÖÈ ÍÈÅ ÑÚÅÄÈÍÅ
2
Ñ ÀÌÅÐÈÊÀÍ ÀÏÀ ÊÈ ÔÎÒÎ ÐÀÒÈ
1
ÔÈ
ÀÂ ÁÈ Ò
2
Е
12
5
5
11
Л 67 У68 2 72
Ц
5
òâî ñ ìèðèçìà íà ÷å 8 è 12 ñ5úí. 33. Ñò õîòâîðåíèå îò “Ãîëÿ14 ìîòî êó8÷å”. 42. Îïå ðà îò Õ. Ôðèìàí. 44. Âàçîâ. 46. Ìåäíè ìóçè Å êàëíè èíñòðóìåíòè. 19 48. Ìè Âúïëúùåíèå íà áîã Âèø 5 2 í ó â ãå ðîèòå íà Êðèøíà. 1 Ðåêà â Òóðöèÿ. 57. Ðåêà â Èòàëèÿ, ïðèò îê íà ðåêà ïðèòîê íà ð. Ðèîíè. 61. Ìóçèêàëíà íîòà. 3 ä 9 63. Ãðà 69. Ùàò â Èíäèÿ. 71. 1 Ñêú ï îöåíåí êàК 11 ìúê. 72.И 4 1. Øà Ãðúö Îò â åñí î: ìàí äó ðà. 2. Õè ì è÷í è ãðà äèâ íè çîí ä ñ êè îñ ò ðî âè, Èí ä îí åç èÿ. 5. Ïè å ñ6à îò 12 Í. À Íà ø à ïëà í èí à. 9. Ðîä 16 ðàñ ò åí èÿ îò ñåì . ÷à 4 ä úð î Ïî â åñò îò À. Êàð à ë èé÷ åâ. 12. Çàã àò â à í å. 13. Ð ÿò èå çà êîç ì åò èê à. 23. Ìÿ ð êà çà çúð19 11 í åí è õðà ìàé åð. 30. Òåã ë î íà í 19 8 îïà ê îâê àò à. 32. Æå í àò à í íà áîã èí ÿ18Àô ð îä èò à, ïðå â úðí àò â öâå ò å. 35. 38. Åäè í îò êîð àá è ò å íà Êî ë óìá . 39. Öú 8 ð êîâ19 ïðî â. Àëá åðò à. 43. íà 8à ë èñò 4 Ñïå ö è ïî àíà ëè çè. 46. 50. Ëè ò åð àò óð åí ðàç á îð