Abitare issue 10

architecture

observation

Централна гара София през погледа на Йоши Ямазаки

62

010

Sofia Central Railway Station as seen by Yoshi Yamazaki снимки Гергана Петрова / photos by Gergana Petrova

010

63

Йоши Ямазаки

Скритата съвременна стоа – Централна гара София ентрална гара София е първата социалистическа сграда, която видях. Това се случи, когато през 1988 пътувах от Истанбул за Виена. Спомням си, че, свикнал на европейския тип гари, изпитах леко притеснение, когато слязох от влака. (Централна гара София не е от типа начални гари.) Сивото февруарско небе, допълнено от кишата, засили тревогата ми. Нямаше я атмосферата, характерна за началните гари като вход към града. Закрачих в един подлез и се озовах в града. Почудих се къде е сградата на гарата, а когато погледнах назад, видях дълга хоризонтална постройка. Разбрах, че без да се усетя, съм излязъл извън нея. Почувствах се излъган. Все още е ясен споменът ми за хоризонталната масивна фасада на Централна гара София. В момента в България репутацията на Централна гара София като цяло е лоша. Според мен това се дължи на емоционални причини и на това, че сградата просто се свързва със социалистическата архитектура. А всъщност наистина ли е толкова лоша тази сграда? За мен лично този проект е интересно архитектурно решение. Сегашната сграда на гарата е построена през 70-те години поради нефункционалност и износване на старата сграда. За осъществяването на този проект поне два пъти е организиран конкурс. Вторият конкурс печели проектът на архитект Х. Герике от Източна Германия. Но неговият проект не се осъществява. Сегашната сграда на гарата е проектирана от Транспроект. Но всъщност тя прилича много на проектираната от Герике. Голям правоъгълен терасовиден покрив, хоризонтална масивна фасада, цялата покрита със стъкло, пероните са свързани с подземни коридори, тоест главната идея за функционалността на сградата е същата като сегашната гара. Голямата разлика

снимки Йоши Ямазаки / photos by Yoshi Yamazaki

Ц

64

010

е в това, че правоъгълният покрив, който продължава над платформите, е намалял наполовина и покривът във формата на козирка е сменен от покрив, подпиран от колонада. Нямам представа как е станало това. Струва ми се, че и сега съществува тази практика на неяснота и заимстване в архитектурните конкурси в България, т.е. нещата не се променят изобщо. Но за мен не е толкова важно кой е проектирал гарата, интересува ме повече обемът на просторната чакалня. Това е огромен правоъгълен паралелепипед с ширина 30 метра, дължина 150 м и височина 15 м, успоредна на железопътните линии. И някъде в средата на това голямо пространство подът се вдига на 3 метра височина, като под него се разполагат гардеробът и други помещения. Подът на чакалнята е от бял мрамор, южната част, която гледа към града, е покрита с дълги стъкла, през които се вижда колонада от X-образни колони, а на страната към перона, т.е. на северната стена, е залепен варовик и в него с алуминиеви ленти, дебели 3 милиметра, е вклинен релеф. Релефът на Иван Киров заедно с пода, който се издига в дъното, подчертават хоризонталното пространство и създават усещане за движение. Това пространство предизвика у мен асоциация за извисяващата се около агората стоа - древногръцката постройка, състояща се от колонада със стена. Тя може би е възникнала случайно без ясното съзнание на тогавашните архитекти. Стори ми се забавно да смеся идеята за древногръцката стоа с урбанистичната функция на железопътната гара. Ако тази гледна точка се разшири, ще се усети потенциалът, който носи архитектурата на тази сграда. Можем да си представим, че гарата е стоа, то площадът пред нея става един вид агора. Може би ако архитектите бяха заложили в

Yoshi Yamazaki

The hidden contemporary “stoa”– Sofia Central Railway Station he Sofia Railway Station was the first socialist building I encountered. It happened while I was travelling from Istanbul to Wien in 1988. I remember that I, as a person used to the European type of railway stations, was rather anxious when I saw it. The Sofia Railway Station is not the kind of railway main stations. The grey February sky, together with the mixture of rain and snow aggravated my anxiety. The atmosphere, typical for main stations as the entrance to a city, welcoming passengers, couldn’t be felt. I got off the train and strode into the subway and suddenly I found myself out of the station. While I was wondering where the main building of the station was, I stopped, looked back and saw a long horizontal building; I realized then that I had imperceptibly left the station. I felt deceived. I can still clearly remember the massive horizontal facade of the building.

At the moment in Bulgaria the reputation of the Sofia Railway Station is rather bad. In my opinion its bad reputation results from emotional reasons, because of the fact that it is related to socialist architecture. And is the building that bad in fact? To me it seems a very interesting architectural solution.

The current building of the station was constructed in the 70s because the old one was found non-functional and old. An architectural competition had been organized at least twice for the accomplishment of this project. The project of the East German architect Ch. Gerike won the second competition. But it was not realized. The current building of the station was designed by Transproekt. But actually this building is quite similar to the one projected by Gerike. It has a large rectangular terraced roof, a massive horizontal glazed facade, the platforms are interconnected by underground corridors, i.e. the main idea about the building’s functionality is the same as the existing station. The big difference is that the rectangular roof, which continues over the platforms, is cut down in half and the hanging roof is replaced by one supported by a colonnade. I have no idea how this happened in that time. I have the feeling that the practice of illegibility and borrowing still

T

exists and is part of the architectural competitions held in Bulgaria, i.e. the situation remains the same.

To me, however, it is not so important who designed the building; I am more interested in the spacious waiting room. It is a huge cuboid which measures 30 meters wide by 150 meters long by 15 meters high and is parallel to the tracks. And somewhere in the middle of this huge area, the floor is elevated 3 meters up and the left-luggage and other premises are located underneath. The floor of the waiting room is made of white marble, the southern side, which faces the city, has long window panes, revealing a colonnade of X-shaped columns and the side next to the platform, i.e. the northern side is covered in limestone with a long and huge relief made of 3 mm thick aluminum sheets. Ivan Kirov’s relief in combination with the elevated floor in the bottom, highlight the horizontal line and create a sense of motion. This space evokes the association with a stoa rising around the agora. Stoa is that ancient Greek building, which consists of a colonnade with a wall. It might have originated by chance, without the awareness of the architects of that time. I found it interesting to mix the idea of the ancient Greek stoa with the urban function of the railway station. And if this point of view is expanded to urbanist point of view, one will realize the development potential of the station’s architecture. Maybe if the architects had included such concept into the project, they would have developed it and would have reached better results. Yet, there is something I consider an advantage of this project – it is that that no building was envisaged for the square in front of the station building. So the next generation will have the chance to further develop this open area. Unfortunately recent designs clearly show that not only do we witness lack of further development, but we also face irresponsible destruction. The only way to work out is to leave this new “rag-fair” unnoticed against the background of the otherwise good architectural concept of the railway station building.

At the moment in front of the station building there is an enormous

010

65

Перспектива на конкурсен проект за сграда на жп гара София. Втори конкурс – 1-ва награда (арх. Х. Герике) / A perspective of a competition project for the building of the Sofia Railway Station. Second competition – 1st prize (arch. H. Gericke)

Макет на конкурсен проект за сграда на жп гара София. Втори конкурс – 1-ва награда (арх. Х. Герике) / A miniature of a competition project for the building of the Sofia Railway Station. Second competition – 1st prize (arch. H. Gericke) 66

010

проекта си подобна идея, биха имали възможност да я развият и да стигнат до по-добър резултат. Все пак има нещо, което оценявам като предимство на проекта, и то е, че на нивото на предгаровия площад не е била предвидена никаква сграда. И така оставя „вратичка” на следващите поколения да доразвият това пространство. За съжаление от сътвореното през последните години се вижда ясно, че не само не се развива, а безотговорно се унищожава. Единственото спасение е този нов „битпазар” да остане незабележим на фона иначе силното архитектурно решение на сградата на гарата. В момента пред Централна гара има огромна конструкция във формата на циркова палатка, която закрива характерната масивна хоризонтална фасада на сградата. И по този начин прекъсва всякакви възможности за реализиране на съвременна агора. Освен това тази палатка прикрива социалистическата архитектура, прави я незабележима. За мен тя е като завеса, която скрива миналото. В този ред на мисли изведнъж се сетих, че в Италия открих нещо много интересно. Преди 20 години, когато бях на гости у приятелка италианка, тя ми показа книга на италианския архитект Адалберто Либера. И някъде към

construction in the form of a circus tent, which shuts out the view to the distinctive massive horizontal facade of the station. Thus it cuts out any chances for a contemporary “agora”. Apart from that, this tent prevents one from seeing the socialist architecture, makes it invisible. To me it is like a curtain, which covers the past.

In this train of thought I suddenly remembered that I had found out something really interesting in Italy. Twenty years ago I visited a friend in Italy and she showed me a book by the Italian architect A. Libera. And somewhere towards the end of the book I noticed a small print of the project of the Sofia Railway Station. The project already existed in 1940.

Right after the start of WWII, there was no socialist regime in Bulgaria yet. During that period Libera worked on a monumental project for the fascist party and the EUR exhibition close to Rome. Maybe because of this fact or because of the classic side of Italian Rationalism, the project turned out very good. In other words the project is an architectural style approved by Italian fascism. It is amazing to what extent the project resembles the current building. It is the same plan of a big rectangular railway station building, a facade highlighting the horizontal line, an internal space with a colonnade; everything corresponds to the above information. Of course, this doesn’t mean that the contemporary building of the station is a direct borrowing from Libera’s project. But it is clear that the designers used the same technique from the period of Classicism that Libera used.

Перспектива на конкурсен проект за сграда на жп гара София. Първи конкурс (арх. А. Либера) / A perspective of a competition project for the building of Sofia Railway Station. First competition (arch. Libera)

Макет на конкурсен проект за сграда на жп гара София. Първи конкурс (арх. А. Либера) / A miniature of a competition project for the building of the Sofia Railway Station. First competition (arch. Libera) 010

67

края на книгата забелязах дребно отпечатан проект за софийската Централна гара. През 1940 година този проект е съществувал. Веднага след началото на Втората световна война Либера е работил над монументален проект, поръчан от фашистката партия, за изложението EUR до Рим. Дали заради това или заради класическата страна на италианския рационализъм, но проектът е много силен. С други думи проектът е в архитектурен стил, одобрен от италианския фашизъм. Удивително е колко този проект прилича на съвременната сграда. Планът на голяма правоъгълна сграда на гара, фасада, която подчертава хоризонтала, вътрешно пространство с колонада, всичко се връзва със съществуващата постройка. Разбира се, не става въпрос, че съвременната сграда на гарата директно е заимствана от проекта на Либера. Но е ясно, че е използвана същата техника на класицизма. Каква ирония на съдбата – типичната за социализма архитектура да прилича на антагонистичната фашистка архитектура. Тоест благодарение на архитектурата идеологически и логически невъзможни неща стават възможни. Въпреки всичко тази случайно изникнала сграда има странен архитектурен стил. И точно тази непроницаема странност ме привлича. Естествено, сградата на гарата няма архитектурна стойност, за да стане световен паметник на културата. Но въпреки това занапред подобен тип сгради няма да бъдат строени в България. Смятам, че подобни странни сгради рядко се срещат по света. Из цяла България има много постройки, останали от социалистическо време. Но имам усещането, че такъв тип сгради са мразени, няма обективен анализ на архитектурата им и много от тях биват разрушени или оставени на произвола. Мисля, че вместо да обръщат поглед към тенденциите и теченията на чуждестранния архитектурен дизайн, сега за българските архитекти е по-важно обективно и реалистично да анализират ситуацията в собствената си страна. Необходим е не анализ на стереотипите, а реален анализ от лична гледна точка. Тук не е Германия, нито Русия, нито Америка, тук е България. Такива мисли ми минаваха през главата, докато ползвах изпотрошената, но изцяло мраморна тоалетна на найгорното ниво на чакалнята и си представях как преди 30 години това пространство е било като жив организъм, а в закрития и приличащ на реликва ресторант се е вихрело пищно сватбено тържество.

68

010

What irony of fate – the typical socialistic architecture resembles the antagonistic fascist architecture. This means that by courtesy of architecture, ideologically and logically impossible things became possible. Nevertheless, this building, which appeared by chance, has a strange architectural style. And it is precisely this impenetrable strangeness that attracts me. Of course the railway station building doesn’t possess the architectural value to become a world cultural monument. But yet such type of buildings won’t be constructed in Bulgaria in the future. I think that such strange buildings are rare to find all over the world. There are many buildings throughout Bulgaria, which are remains from the socialist time. But I have the feeling that such type of buildings is detested, there is no objective analysis of their architecture and many of them are left to the mercy of fate. Instead of turning to the trends of foreign architectural design, it is more important for Bulgarian architects to analyze the situation in their own country objectively and realistically. They don’t need a stereotypes analysis, but a real analysis from their personal perspective. This is neither Germany, nor Russia or the USA, this is Bulgaria.

These were the thoughts that crossed my mind while I was using the genuine white marble toilet of the indoor ruin-like closed restaurant, located in the huge space on the top level of the waiting room. Standing by the white marble toilet, I imagined a sumptuous wedding celebration taking place here thirty years ago.

Йоши Ямазаки (1966, Токио) Архитект. Живее в София от 2007. След като получава магистърска степен от университета Уаседа в Токио, Ямазаки изучава в Москва руския авангард и постсоциалистическата архитектура след края на ерата СССР. По метода, създаден благодарение на това проучване, той пише статии, изнася лекции и представя създаването на архитектура. Публикува в a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Наскоро премества основното си ателие в София и започва работа по проекти в България.

Yoshi Yamazaki (Tokyo, 1966) architect. Lives in Sofia, Bulgaria, since 2007. After receiving master’s degree at Waseda University. In Tokyo, he has researched Russian avant-garde and post-socialist architecture in Moscow after the end of the USSR Era. In a method created by this research and analysis he has written articles, lectured and presented the creation of architectures.

Published in a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Recently he moved his main studio to Sofia and started work on Bulgarian projects.