GRAJDANIN 9-2012

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 9, ГОД. 4, 2012, 1 МАЙ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.

И ЧАСОВНИКЪТ НА КОГО ЛИ Е ПО-СКЪП – НА РУСКИЯ „АСКЕТИЧЕН” ДРУГАР ИЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ МУ ДОСТОЕН ВЪЗПИТАНИК?

ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА МИСЪЛ НА ВЕЛИКАТА "ЖЕЛЯЗНА ЛЕДИ" – БАРОНЕСА ТАЧЪР...

ЗА НЕСМЕТНИТЕ БОГАТСТВА И БЛЯСКАВИЯ РАЗКОШ, В КОЙТО ЖИВЕЕ "АСКЕТЪТ"МИЛИАРДЕР КИРИЛ, ПАТРИАРХ НА РУСИЯ

ЗАБЕЛЕЖКА: Заслугата за намирането на тази мисъл в книгите на М.Тачър принадлежи на гжа Мара Попович от София, която днес ми я припомни и уточни от кое именно място е цитираната мисъл. ЧУВСТВАТЕ ЛИ РАЗЛИКАТА?

Изображението ТУК.

взаимствах

от

Тия вече нямат абсолютно нищо общо с Христос – и даже не си правят труда да се преструват поне малко, че имат... С МЕГАЛОМАНСКИ КИЧОЗЕН ПАМЕТНИК НА ЛЕВСКИ В ДУХА НА ПАТРИОТАРСКИЯ СОЦРЕАЛИЗЪМ ЩЕ ОСКВЕРНЯВАТ ПАМЕТТА МУ

Изображението взаимствах от ТУК; твърде интересни са и коментарите, които могат да се прочетат на това място...

По темата вижте и това клипче: Миллиардер Гундяев, а също и раздела за патриарх Кирил в предаването Вяра и общество - 28 април 2012, в който също има интересни подробности около склонността на негова светлост да живее в неподобаващ за християнина лукс... В ПУТИНСКА РУСИЯ УСПЕШНО ИЗПЪЛНЯВАТ ЗАДАЧАТА: ПОСТРОЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО НА ДЯВОЛА В ЕДНА ОТДЕЛНО ВЗЕТА СТРАНА

Попаднах на невероятно интересен и дълбок текст, анализиращ процесите в духовната област и в Русия, но също така и у нас, понеже ситуацията принципно е все същата; ето, моля, погледнете, почетете, проумейте и вие: Открытое письмо патриарху Кириллу от мирянина Андрея

Бессмертного-Анзимирова. Аз лично за себе си открих няколко изключително съществени момента, които ми се иска да изведа на преден план, та да се имат предвид и да не се забравят; от друга страна ми се иска и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да се запознаят с най-важното в представяната статия; ето това, което ме впечатли най-силно: ... Вы, несомненно, хорошо осведомлены о том, что за последние двадцать с лишним лет в русском обществе установились две сомнительные и опасные тенденции. Первая из них - тенденция воспринимать Православие не как религию, но только как идеологию. Вторая из них – выдавать упомянутую идеологию за религию, тем самым превращая Православие в квазирелигию и изгоняя из него Иисуса Христа. Результатом этого стало то, что под личиной «православных» в современной России постоянно выступают ряженые господа советской формации, агрессивные, нетерпимые, злобные и не блещущие умом, поскольку они считают, что, обжегшись на левом радикализме, Россия теперь обязана вместе с ними поклониться кумиру правого радикализма и, как и прежде, «тащить и не пущать» все, в чем наличествует дух свободы. Но черная сотня ничем не лучше красной сотни. В том, что приходится противопоставить христиан и «православных», мне поддержка святитель Тихон Задонский, который писал: «Святое Писание дано нам от Бога ради нашего спасения и прославления имени Божия: ради того должно его читать, и поучатися, и внимать. А когда ради православия нашего читаем и тщимся его знать, то оно не токмо не в пользу, но во вред будет нам». Поэтому, когда мы говорим о православии как о стержне русской культуры и нации, мы всегда должны помнить о Том, Кто есть стержень православия – об Иисусе Христе. Если такового сознания нет, если в личном или коллективном подходе к православию отсутствует живой Христос, то перед нами очередное использование православия в виде идеологии, что является не просто подменой, но прямым извращением евангельского учения. Религия и идеология суть разные формы общественного сознания, смеши-

3 вать их было бы грубейшей ошибкой или намеренным шарлатанством. Религия у людей подобного рода становится служанкой идеологии, причем идеологии косной, обскурантистской и человеконенавистнической. Поэтому, когда я беру слово «православный» в кавычки, я имею в виду те слои невежественной агрессивной полуинтеллигенции («образованщины» по терминологии Александра Солженицына), которая в наши дни объединяется под знаменем так называемого «православного патриотизма», не религии, а чистой воды идеологии, оправдывающей инфантильновеликодержавные пристрастия и чаяния и все, что душит любые свободы. На деле эти люди не православные, но всего лишь «православисты». Иными словами – ряженые. Имя им – легион... Повторяю, черная сотня ничем не лучше красной. Сегодня обе они слились и тщатся затопить собою всю страну в надежде, что русский народ захлебнется в них навсегда: уже десять лет критикующий Вас за «либерализм» православист Владимир Семенко наивно предлагает Вашему Святейшеству воспользоваться прецедентом с Pussy Riot, чтобы отказаться от всякого диалога с внешним миром, поскольку «всякий диалог предполагает равноправие его участников», и «выжечь каленым железом злейшую «всеересь» либерализма». Иначе говоря, самочинно вводит в оборот несуществующее в Православии понятие «всеереси» и обвиняет в таковой либерализм. На деле слово «либерализм» давно потеряло в России всякий смысл и превратилось в простое бранное обозначение всего, что связано с понятиями свободы, демократии, капитализма, открытого рынка, честного бизнеса, свободы совести, реальных выборов, реального парламента, реального верховенства закона. Православист Максим Шевченко называет акцию Pussy Riot «вторжением передовых отрядов либерально-западной цивилизации» и сообщает, что «либерализм – это раковая опухоль страны, которую, по-видимому, придется удалять хирургически». Удалять хирургически – это как? Кострами? Сапогами правос-

лавных штурмовиков? Куклуксклановцами из союза хоругвеносцев? Методами советской пропаганды, которые применяются сейчас, когда девушки из Pussy Riot приравниваются к «мужчине в соборе Великого Устюга, который топором нанес удары по 30 иконам» и «человеку, который ворвался в Покровский кафедральный собор Невинномысска, где крушил иконы, втыкал нож в поклонный крест, избил священника, сломал царские врата и осквернил алтарь»? Это патологическое сравнение не уступает по уровню мошенничества прошедшим недавно молебнам и стояниям «в защиту веры, поруганных святынь, Церкви и ее доброго имени». Никакие молебны и стояния не помогут вернуть доброе имя Церкви, которая сознательно вступила в союз со злом и согласилась работать над созданием системы православного фашизма.

Что пугает «православных патриотов» в акции девушек и отчего они так обозлены на «либерализм»? Их пугает и бесит то, что изза наличия в природе самого понятия «свобода» они неспособны в соответствии с несуществующими в природе «традиционными российскими ценностями» (к коим сегодня апеллирует каждый мошенник, шарлатан и демагог) сразу затоптать этих девушек ногами, растереть их в порошок, насладиться видом их шипящей на костре плоти, запороть их насмерть, накор-

мить их радиоактивным полонием, пустить каждой из них по девять грамм в затылок – в духе своих паханов. Агрессивные «ревнители православия» оправдывают свою холодную жестокость к рок-певицам тем, что Сам Христос изгнал с помощью бича торгующих из храма. На деле Иисус Христос выгнал бичом только жертвенных животных, которыми там торговали. Никаких аналогий с акцией Pussy Riot... Отъевшиеся на путинских харчах православисты, эти психически и морально больные люди с извращенной психикой и атрофией того места, где должны находиться совесть и нравственное чувство, все эти самозваные казаки и хоругвеносцы, михалковы-рощины, шевченки-семенки, прохановы-фроловы – публика невероятно злобная и кровожадная. И высекут, и сожгут, и в монастырь заточат на всю жизнь, и хирургически удалят, и каленое железо в их устах не метафора. И к свободе их ненависть не наносная, а подлинная. И исповедуют они не православие, а путинославие. ПУТИНОСЛАВИЕ ЕСТЬ ПРАВОСЛАВИЕ БЕЗ ХРИСТА. ПУТИНОСЛАВИЕ ЕСТЬ ПРАВОСЛАВИЕ С ВУРДАЛАЧЬИМ ЛИЦОМ. Какова же цель «путинистов» и Путина, принудившего Вас, Ваше Святейшество, к организации нынешнего «всеправославного балагана»?... Их цель – создание радикального православизма по типу радикального исламизма и введение в России системы православного фашизма как идеологического оправдания и основы путинской диктатуры, с завистливой злобой противостоящей всему миру. Для этого Путину надо превратить Церковь Христову в то, что о ней всегда искренне думали большевики и чекисты. Церковь виделась им и сегодня видится их верному наследнику Путину не как Тело Христово, но как система организованных суеверий, как организованный обман народа, как опиум для народа. А также как черносотенная организация для подавления свободы и инакомыслия, для пропаганды изоляционизма и шовинизма, для оправда-

4 ния новой холодной войны и новой гонки вооружений за счет собственного народа, привычно почитаемого за быдло и пушечное мясо. То, что путинская пропаганда пытается бессовестно, бесстыдно и мошеннически промывать мозги целой нации, – это очевидность. То, что эта пропаганда и руководящий ею узурпатор пытаются вовлечь в свои черные дела Церковь Божию, - это тоже не ново: такое творилось и в сталинские, и в брежневско-андроповские времена. Если русское общество даст сегодня себя запугать, то можно будет считать, что то, с чем не справились большевики, успешно осуществили православные фашисты. Я имею в виду построение царства дьявола в одной отдельно взятой стране. ПОМПОЗНОСТТА ПО ПОСРЕЩАНЕТО НА ВИСОЧАЙШИЯ ГОСТ – РУСКИЯ ПАТРИАРХ КИРИЛ – ЩЕ БЪДЕ НЕВЕРОЯТНА

Г-н Инджев, както винаги си точен и изчерпателен, така че не бих намерил какво повече да добавя! Бях споменал преди по подобен повод какво е отношението ми към след деветосептемврийската и най-вече след десетоноемврийската Българска православна църква, с нейния най-ярък представител -пловдивския митрополит Николай. Като жител на Стария град (в подножието на църквата „Св. Богородица“), още от днес ще сложа „карантина“ на личния си автомобил и до неделя няма да излизам с него. Помпозността по посрещането на височайшия гост наистина ще бъде невероятна, започваща от границите на епархията, през под-

насянето на венци (с особен акцент „Альоша“), литийно шествие, съпровождано от военен духов оркестър, гвардейска рота, духовници. Патриаршеските нозе ще стъпват пред „Св. Марина“ по килима от рози, застлан от ръцете на девойките от ансамбъл „Тракия“. Освен грижата за автомобила си, ще трябва да се погрижа за слуха си, снабдявайки се с шумозаглушителни тапи, защото митрополит Николай е подготвил за посрещане на руския патриарх седем топовни салюта (на Великден имах неблагоразумието да съм в близост с ракетната му „батарея“ – идея, която е почерпил отново от „братската“ руска църква). В информационните материали за посещението на патриарх Кирил ми направи впечатление един нов нюанс. Вече не се казва за „Альоша“, че е паметник на съветската армия-освободителка, а че е паметник в памет на загиналите във Втората световна война съветски войни. Несъмнено дял в тази „метаморфоза“ имаш и ти, Иво! Разбира се непосредствено преди посещението пред българската общественост не се говори за биографията на руския патриарх. Не се споменава, любовта му към Господ ли го е карала да лети на самолет-изтребител и да иска да стане космонавт или отдадеността му към КПСС. Едва ли много хора са гледали интервюто с Горан Благоев по БНТ тази сутрин. Весели празнични дни на всички приятели и съмишленици в блога! Написа: Христо Бойчев ЗАБЕЛЕЖКА: Чета на едно място следното: 12-те години управление на Владимир Путин са Божие чудо, заяви руският патриарх Кирил, цитиран от Ройтерс. Той похвали премиера на среща на религиозните лидери от страната в Москва. Кирил остро нападна и противниците на Путин и сравни времето преди идването му на власт с нападението на нацистка Германия срещу СССР през 1941 г. Нямам коментар, излишен е всякакъв коментар…

П.П. Вижте и чуйте и това: Горан Благоев коментира визитата на руския патриарх в България. Чудесен коментар, радващо е, че имаме такива журналисти! ПАТРИАРХ КИРИЛ: “ВЛАДИМИР ПУТИН Е БОЖЕСТВЕНА БЛАГОДАТ ЗА РУСИЯ!” – И ЗА БЪЛГАРИЯ, ПО ПОДРАЗБИРАНЕ

Иво Инджев е написал чудесен текст под заглавие Литийно (на)шествие с руска патриаршеска икона начело, поне откъс от който ми се иска да стигне и до читателите на хартиения вестник ГРАЖДАНИНЪ; подбрах само два откъса, но си заслужава да се изчете цялото; ето: Медийната телевизионна трибуна на пловдивския Николай, която се обслужва от неговия съгражданин и съименник в ТВ 7, сега се е самообявила за „екслузивен медиен партньор” (точно така се изрази Бареков) на църквата за отразяване на явно неотразимото като магнит за привличане на масови овации посещение на руския патриарх Кирил. Очевидната амбиция на пропагандата, която по нищо не напомня на смирение, благоговение и преклонение пред иначе шумно прокламираните ценности на духовността, прилича на шумно разгласено и нагласено шоу, е една олигархична клика, придобила пропагандни имоти в националния ефир, в печата и в интернет (напоследък). Целта е да извлече така липсващите на тази клика морални дивиденти от евентуалното избелване на корумпирания й образ в очите на максимално широка аудитория. А какво поподходяща платформа от това от амвона, почитан по традиция от вярващите!

5 Във вчерашния брой на „Стандарт”, българския всекидневник с най-богата традиция за писане на подмазвачески репортажи за руското благоволение към България (паметни са лигавите му отразявания на похожденията на московския кмет Лужков по многострадалните български земи), до такава степен бяха пресолили сълзливата манджа с раболепието пред височайшата визита, че се бяха изхитрили да измислят десетина теми и заглавия, посвещавайки на практика водещите си страници на предстоящото патриаршеското руско посещение. Над всички суперлативи като петолъчка грееше цитираният руския патриарх, според когото Владимир Путин е божествена благодат за Русия (и България, по подразбиране). МИРЕН ПРОТЕСТ В ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА РОДИТЕЛИТЕ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА

Някои могат и да си помислят, че обаждането ми тук е „off topic”, но срещу поредното доказателство за „минало незабравимо” – (на)шествието на златотканата (и златоносна) офицерска ДС-КГБ дружба, крепяща се на „божествената” путинова благодат, гражданското ни общество, поне тази част от него, която се чувства за такова, може да се изяви като участва в друго едно, плакатно вече шествие, на което да изрази несъгласието си с онези остатъци в съзнанието, породили и литийната пародия на расата с пагони. Става въпрос за организирания за утре (събота, 28-ми април) протест срещу допускането за разглеждане в НС на тоталитарния по същността си „проектозакон за детето”. Това е първата масова акция срещу безумния опит децата

ни да бъдат „национализирани”. В тази връзка по-надолу следва извадка от призива на организаторите на гражданския протест: „На 28 април от 12:00 ч. ще се проведе мирен протест в защита на гражданските права на родителите в областта на възпитанието, образованието и здравеопазването на децата, както и срещу посегателството на проекта за Закон за детето, с който на практика ще се нарушат правата и свободите на родителите, а оттам ще се посегне и на правата на децата. Също така, опитът на други държави, в които такива законови политики действат, сочи, че те създадат хаос, злоупотреби и насилствено вмешателство в семейството от страна на институциите, (…). Тези оценки могат да обяснят донякъде неточността, свободните интерпретации и нескопосаното разписване на целия проектозакон, пълната липсва на синхрон с Конвенцията на ООН за правата на детето, а също и ограниченото разбиране относно богат световен опит в областта на образованието и здравеопазването. Протестът ще се проведе в следните градове: София (пред НДК), Пазарджик (пред Математическа гимназия) и Варна (пред ФК).“ Нека заедно да кажем НЕ на закон, позволяващ злоупотреби и насилие! НЕ на закон, поставящ родителите в незащитима позиция! НЕ на насилственото осиновяване на деца! ЗА стабилно семейство и ПРАВА за родителите! Държавата не е способна да обича! На това са способни родителите!“ П.С. Видеото, за което давам тук линк е с основна сюжетна линия случаят с отнетите ми деца във Франция. Но неговото послание надхвърля повествованието и е отправено към всички родители, за които, най-общо казано, семейството е ценност и родителската загриженост и обич са „живи” слова, а не нормативно разписани институционални прерогативи, както това се прокарва в убогия „В Христе” (а и не само) проектозакон за детето. Написа: Борис Танушев ГАВРИТЕ НА “ПРАВОСЛАВНИТЕ” КАГЕБИСТИ С ХРИС-

ТОВАТА ЦЪРКВА ДА ПРЕСТАНАТ!

ТРЯБВА

Днес руският патриарх Кирил ще дойде в България и ще намине към Пловдив та да поздрави за активната служба руския представител за България, тукашният владика Николай, готвен за бъдещ патриарх на изцяло преданата на Кремъл Българска православна църква. Е, разбира се, ще иде и да поднесе венец на паметника на съветския окупатор Альоша; няма начин да не поднесе венец на Альоша шефът на руското кагебистко православие, на унизената руска православна църква, в която вилнее духът на един кагебистки обскурантизъм, не на човеколюбивото и свободолюбивото християнство.

Питам се тази сутрин: а с какви ли плакати трябва да бъде посрещнат руският патриарх? Ето, набързо съчинявам няколко лозунга, които могат да бъдат издигнати днес; пиша ги на руски, та Кирил да може да ги разбере: Владыко, пустите, не наказывайте девушки Рussy Riot! Долой кагебисткого “православия”! Стыдно служить Путину, а не Богу! Вразумитесь: уберите к себе, увезите в Москву своего Алеши!

6 Вразумитесь: уберите к себе, увезите в Москву своего Николая! И още много други лозунги могат да се измислят. Ако някой иска да протестира, а не знае с какви лозунги може да бъде направено това, ето, да си избере някой от предложените. Аз лично днес ще отида да протестирам пред осквернения храм Света Марина; осквернен от руския послушник за България и за Пловдив Николай, тоя същия, чиито поглед свети с такъв неподправено злобен чекистко-кагебистки плам. Добре са го обучили, няма що: погледът му излъчва злоба, не християнско смирение. Гаврите с Христовата църква трябва да престанат; но как ще престанат ако ние, хората, ние, гражданите, ние, небезразличните към Бога, продължим да си мълчим?! Ето, все по-нагли стават проклетите кагебисти, за които няма нищо свято! Така ще бъде – докато продължаваме да си мълчим… Понеже така и така стана дума за тия неща, ето в заключение какво написах по същата тема във Фейсбук: Къде да отиде кагебисткият “патриарх”, на Альоша ще иде да се поклони, разбира се, няма да отиде някъде другаде да се поклони. А паметниците на Альошовците са нещо като маркери, подобни на това както кучетата опикават територията си, та никой да не влиза в нея, а ако влезе някой, ще бъде ухапан или изяден; така и руските империалисти с паметници на “освободителите”, сякаш я опикават, маркират територията на външните граници на империята си, та да се знае докъде е руско, а откъде-накъде вече не е. Ето затуй така много зачитат тия свои паметници, не е за друго… И така, заповядайте на протеста! Нека да покажем, че не сме безсловесно и неразумно стадо, а сме човешки същества, държащи да бъдат достойни – и свободни! В ПОЛИТИКАТА ТРЯБВА ДА ИМА МОРАЛ – КАКТО ТРЯБВА ДА ИМА МОРАЛ И ВЪВ

ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ

ЧО-

Попаднах на текст със заглавие Проектът на Кунева и автентичната десница в България: три години по-късно, което ме провокира; написан е от молекулярния биолог Светослав Александров и е публикуван в неговия блог. Зачетох се в статията – тя е дълга и засяга доста моменти – и открих близост на изложените възгледи и позиции с моите собствени. Ето един от най-силните, по моя преценка, моменти, а иначе си заслужава човек да прочете цялата статия:

Движението на Кунева е поредният проект, който цели унищожаването на автентичната десница. То се ръководи от същата тази личност, която през 2009 година подмени евровота. Досега то се възползва от няколко слабости, от които сините могат да се поучат. Първата слабост беше известна още от вътрешнокоалиционните избори за кандидатпрезидент от лятото на 2011 година. Хубава беше инициативата да се проведат избори както на сестринската Републиканска партия в САЩ, макар че лично аз бих желал в такива инициативи да участват повече от двама кандидати. Слабостта на тогавашния вот беше, че ние предварително знаехме, че симпатизантите на ДСБ са склонни да гласуват на президентски избори само за Светослав Малинов

– не и за Румен Христов. Голяма част от сините фенове не излязоха да подкрепят Христов, а някои – сред които и уважаваният син блогър Ангел Грънчаров (помня!) прегърна кандидатурата на Кунева! Някои от другите подкрепиха Плевнелиев или Светльо Хиподила – последният съвсем не изненадващо получи толкова гласове, колкото… Румен Христов. Сините избиратели не излязоха да подкрепят Христов. Кампаниите се провеждаха активно само за кметските избори, не и за президентските. Фейсбук стените мълчаха… Точно сред това упорито синьо мълчание излезе Кунева, която се обяви за дясна. Понеже текстът наистина ми хареса, реших да направя нещичко, та повече хора да го прочетат, още повече, че е написан от един млад човек; реших и аз да кажа нещичко; ето какъв коментар написах там: Чудесен текст с напълно верни констатации, които споделям. Приемам и критиката, да, моя грешка беше, че подкрепих на президентските избори Кунева (първи тур); но го направих, така да се рече, с отвращение; другият вариант за мен беше изобщо да не гласувам, което за политически ангажирани граждани не е добър вариант. Не знам, на втория тур пък подкрепих Плевнелиев, не съм сигурен дали също не направих грешка, но то ще се разбере; това бяха трудни избори за хората, които имаме автентично десни ценности, които споделяме дясната политическа философия… Хора сме, грешим, важното е обаче да не нарушаваме основни принципи на морала, съвестта ни да е чиста, да не се продаваме, както сториха тия, прибежчиците (Прошко и остоналите), които отърчаха при Кунева с надежда да се уредят на избираеми места в листите за наближаващите избори. За разлика от Доган някои хора смятаме, че в политиката трябва да има морал, както трябва да има морал и във всички останали човешки отношения. Българската политика трябва да бъде очовечавана; трябва да направим нужното та нравственото уродство в нея, тоест тържеството на политическите нравствени

7 уроди да бъде най-сетне прекратено… ПЕНСИОНЕРКА ОТДЕЛИ ОТ ЗАЛЪКА СИ ЗА ДА ПОДКРЕПИ СПИСАНИЕ ИДЕИ

Г-жа Г.Г. от Велинград, пенсионерка, която още от създаването на сп. ИДЕИ преди 4 години го е подкрепяла и разпространявала в своя град, тия дни, като получи няколко книжки от найновия брой, изпратени й от мен, изпрати 50 лева, които са значително повече отколкото струват изпратените й книжки. Тя е пенсионерка, знаем какви са пенсиите в днешно време, не стигат за нищо, един вид тази благородна жена отдели от залъка си; понеже ми е крайно неудобно да приема тия пари, се наложи поне да й напиша следното писмо: Здравей, Г., получих парите, но ми е крайно неудобно, че си пратила толкова много пари; моля те, за да се реванширам поне малко, да ми съобщиш следното: би ли могла да подариш в замяна мои книги, които ще ти пратя, на читалища и училищни библиотеки във Велинград? Ще ти ги пратя веднага щом ми кажеш, искам малко да се реванширам поне с каквото мога. Ако пък опиташ да уредиш (чрез познати) някои мои книги (или книжки от списанието) да бъдат оставени на консигнация в книжарница, ще бъде чудесно, тъй като ако (когато) се продаде някоя,

ще можеш поне отчасти да си върнеш парите, щото все пак си пенсионерка и това са много пари за един пенсионер. Моля те да ме разбереш правилно, просто искам по някакъв начин да ти се реванширам за безценната помощ и подкрепа, която даде на списание ИДЕИ. Точно в подходящия момент дойде помощта ти, тъй като съм доста задлъжнял на издателя; още за предишната книжка не съм му се доиздължил. Благодаря ти много за твоя така благороден жест! Това й написах на г-жа Г.Г. Понеже не съм я питал за разрешение да публикувам името й, затова пиша само инициали. Иска ми се да се знае, че и такива хора като нея има в наше време. Което е знак, че работите не са съвсем безнадеждни както понякога ни се струва – и както понякога изглеждат... ЗА НЕОБЕЗПОКОЯВАНОТО С НИЩО ШЕСТВИЕ НА ЗЛОТО ПО СВЕТА СМЕ ОТГОВОРНИ НИЕ САМИТЕ

Идеята ми за една такава книга, оказва се, не се вмества във възприетата до този момент форма за влагане на съдържанието. Да напиша философско-психологическо изследване, което нищи в един дискурсивен маниер проблемите явно не този е пътят, по който следва да вървя. Дискурс означава размишление, т.е. просто да размишлявам и да тълкувам проблемите, както съм писал почти всички свои досегашни книги, не този следва да бъде пътят. Аз тръгнах по него, но ето, вървенето (по този начин и по този път), оказва се, все повече и повече не ми е по вкуса. Един вид духът ми търси нова форма за влагане на подобаващото съдържание. Накратко казано, обикновената философска дискурсивност явно ми е втръснала. Трябва да опитам нещо ново. Нов начин за излагане на идеи и мисли, да, на философски идеи и мисли, но съвършено друг тип философстване, в който водещото да е принципно различната форма. Много ми е трудно да обясня какво имам предвид, ето, ще дам пример; дано той хвърли допълнителна светлина.

Ние самите сме отговорни, не някой друг, а най-малко пък Бог е виновен за каквото и да било... ТВОРЧЕСКИ НЕВОЛИ, НЕЖИ И ТЕРЗАНИЯ

КОП-

Тази сутрин отново станах с намерението да се върна към работата върху своята книга с условно заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ. Една отдавна започната, но все още далеч не завършена книга, писането на която, уви, съвсем не върви. Тия дни обаче все повече се убеждавам, че е сгрешена концепцията на книгата, което и е причина за нежеланието ми да работя по нея. Ето какво имам предвид.

Напоследък написах три книги, в които, тъй да се рече, измених на досегашния си дискурсивен стил на философстване. Писах спомени, първо, за живота ми в казармата със заглавие ТАМ ГОРЕ ПОД НЕБЕТО; след това написах книжка за преживяното в ерата на комунизма; накрая, опитах се да изложа разбиранията

8 си за истинския университет, но го направих не в общ, принципен, абстрактен план, а значително поконкретно, на базата на моя личен житейски опит. Преди пък, и то с вдъхновение, пак по този тертип, написах книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Тоест, както се вижда, все повече ме занимава конкретното, непосредствената жизнена реалност, реалността на живота, такъв, какъвто той е. В неговите личностни и житейски измерения и проекции. Разказвах най-различни случки, разнищвах конкретни ситуации, в които съм попадал, и то в един съвсем личностен, психологически план, а не, така да се каже, на нивото на философската абстракция. Явно навлизам в нов етап на развитието си, в който моят дух търси нови, по необичайни начини за изява на вълнуващото го съдържание. Или на смисъла, който напира да постигне своя израз. И ето, от тази гледна точка е съвсем обяснимо защо така и така започнатата книга със заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ съвсем не върви; не ми се връща към нея - и то от доста време. Явно беше нужно известно време, та да изкристализира онова, което всъщност терзае духа ми – и напира, за да получи своя израз. Имам желанието да напиша текст, който да е нещо средно между чистия философско-психологически анализ на проблемите и тяхното конкретно художественообразно пресъздаване и изображение; пример за такъв род писане е, да речем, книгата на Сартр ПЪТИЩАТА НА СВОБОДАТА. Който е чел тази книга мигновено ще се сети какво имам предвид. В нея си има герои, конкретни лица, които разговарят, чиито вътрешен процес на живота авторът успява да въплъти и изобрази. И зад всичкото това стои именно идейната, философската страна. Цялата работа значи е в това човек да изобрети ония най-подходящи средства, та да даде израз на съответните идеи. Голият дискурс явно тук е безсилен. Иска се конкретика, жизнена достоверност, иска се изобразяването на лица, които са носители на различни житейски философии – и едва чрез сблъскването на тия последните да може да се постигне желаното. Разбира се,

една такава свръхзадача може просто да не ми е по силите. Но какво, прочее, ми пречи да опитам? Има обаче нещо друго: тази пренастройка на духа ми изисква спокойствие, потребна тук е и свобода. Аз сега, тия дни, когато съм в болнични, почувствах такова едно спокойствие и свобода, но след седмица отново започвам работа - и спокойствието и свободата ми ще отидат по дяволите. Е, през лятото, в горещините, когато съм ваканция, ако мога нещичко да напиша, ще бъде добре. Ужасно е, че така и през целия си живот не можах да си осигуря нужното спокойствие и всичко, което съм написал, е все било набързо, все "между другото", сякаш е писано "на коляно"; е, има и изключения, някои книги съм ги писал в по-спокойни периоди, но пак при остър дефицит на време, все бързайки. Явно социумът добре е преценил, че на такъв тип като мен не бива да му се дава свобода и спокойствие, че току-виж, ако му ги дадем, може и да направи нещо истински стойностно - и тогава какво ще правим?! Такива като мен в нашенските родни условия трябва да бъдат мачкани. Системно и жестоко. Нито миг не бива да бъдат оставяни на спокойствие. Няма да се излагаме да ги оставяме да живеят свободно и спокойно, я?! Тормозът върху мен в годините беше перманентен. В грижи за оцеляване, в робски труд премина живота ми, без минутка спокойствие. Такава явно ми е била съдбата. Желаното спокойствие явно никога няма да ме осени. Да живея като други, освободен от всякакви грижи, да се отдам изцяло на творчество - за мен такива условия са съвсем непостижими, са нещо като мечта и мираж. Но това пък може и да е за добро. Знае ли човек... КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ГЛУПАЦИТЕ

ЕДНА СЕНТЕНЦИЯ НА ШОПЕНХАУЕР

ОРГИАСТИЧНА РАДОСТ, ЛИКУВАНЕ И ЛУДО ВЕСЕЛИЕ ОБЗЕ СРЕДИТЕ НА АНТИКОСТОВИСТИТЕ

Намерих това изображение ето ТУК, но тия дни на много места човек може да стане свидетел на неудържима, направо оргиастична радост, ликуване и лудо веселие в средите на т.н. антикостовисти, които обединяват водачи и дейци от кажи-речи всички краища на т.н. политическия спектър; неистово се радват на “разпадането” на партията на Костов: 1.) Всички т.н. “сини мравки”, т.е. ония, които навремето, бидейки в СДС, се продадоха на мафията, които влизаха в безпринципни коалиции (примерно, подкрепяйки заедно с Доган и комунистите марионетното комунистическо правителство на Беров), които заслужиха вечна признателност на мафията, щото осигуриха най-бляскавите й времена на подем и разцвет; 2.) Всички ония, които вечно ще мразят Костов, щото навремето е задраскал имената им от листите на депутати, от списъците за назначения на сладки държавни служби и прочие, т.е. всички клиентелисти и кариеристи, на които Костов лично им е попарил мераците за повече власт и лапане; 3.) Обяснима е също така радостта на всички ченгета от ДС и

9 КГБ (и тахните влиятелни подлизурковци), които години наред получаваха пари от мафията за да плюят по медиите Костов, ала началството редовно им дърпаше ушите щото пропагандната антикостовистка война, независимо от несметните парични ресурси, що бяха изпотрошени, не доведе до особен резултат, а омразният Костов продължи и до ден днешен да е в Парламента; ала сега надеждата е Костов вече да не в Парламента и затова така неистово ликуват борците срещу него; тук ликуват наймного, убеден съм в това, ченгета или корифеи на епичните антикостовистки борби от последните години като Тошо Тошев (Бор), Кеворк Кеворкян (Димитър), Слави Трифонов и прочие, и так далее; 4.) Предполагам повисшите кръгове също ликуват, и то така, че няма да се учудя, ако агент Гоце тия дни непрекъснато играе казачок, а пък агент Сава (Доган), предполагам, играе смесица на казачок с маане; Бойко Борисов, облечен с генералска униформа, в късни доби сигур репетира пред огледалото как ще приема овациите на вечно благодарния народ, щастлив затуй, че по негово време беше освободен от “злодея Костов”, което пък, от друга страна погледнато, гарантира найпосле светлото бъдеще на природопопулацията ни; 5.) Клубовете на червените бабички и старчета на БКП-БСП, предполагам, благоговейно изнасят панахиди за отбелязване на “политическата смърт” на Костов – и плюят в пазвите си да не би тоя изверг да вампиряса, щото тогава битката с него ще бъде още пострашна; 6.) Босовете на народната милиция и на мутренскобандитския корпус, обединени в ПП “ГЕРБ”, най-вероятно с пищни банкети ще отбележат “кончината” на партията на Костов, понеже неговата смърт гарантира наймалко хилядолетното й управление, пируване и блаженствуване във властта; И така нататък. Вижда се, почти всички ликуват и не могат да скрият радостта си. Щото напускането на тия кариеристи, които с бодра стъпка измаршируваха в партията на г-жа Кунева, сякаш най-после вещае провала на злия

политически гений Иван Костов, заради когото тържеството на родната ни мафия не можа да е пълно, т.е. биде помрачено във всички тия години; Костов стана проклятието на родната ни политическа мафия, а това никога няма да му бъде простено. Разбира се, радостта ще бъде най-пълна ако тоя проклет Костов бъде разкъсан и съсечен, както навремето бе направено с един друг всеобщ народен враг и злодей – Стефан Стамболов, на чиито гроб, както историята помни, ликуващите са играли хоро! Повече от век се е изтърколил, а нашенските нрави, както виждаме, са си все същите…

койно си спим, а разрухата в образованието зованието се шири се шири и върлува и върлува както иска; нейни жертви са нашите деца!

МОЛЯ, НЕ ОБРИЧАЙТЕ ПОВЕЧЕ ДЕЦАТА СИ НА ИЗДЕВАТЕЛСТВАТА НА ОБЕЗЛИЧАВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, НАСЛЕДЕНА ОТ КОМУНИЗМА! КОЙ Е НАЧИНЪТ ОТНОВО ДА СИ ОТВОЮВАМЕ ДЕМОКРАЦИЯТА И СВОБОДАТА?

Петицията, наречена Открито писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос, именно въпроса за образованието на децата ни, събра подписите на 407 човека и... беше забравена! У нас, знайно е, всяко чудо е наймного за три дни, а дори и за помалко. Особено пък ако се отнася до въпроси като образованието, духовните неща, никакво чудо даже и не може да се случи. Тъй че, гледайки знаменития филм Pink Floyd: The Wall – който по същество съдържа същите идеи, от които се вдъхновяваме ние, борците за истинска реформа в българското образование – се позамислете и ако искате, идете и се подпишете под петицията. Моля, не обричайте повече децата си на издевателствата на обезличаващата образователна система, наследена от комунизма, която си стои непокътната като бетонен бункер! Страшно е, че спо-

В публикацията У нас има хора, в това число даже, представете си, и журналисти, които не можеш да ги купиш с никакви пари отправих един въпрос към г-н И.Инджев, свързан с представянето на историята на неговото уволнение от БТВ, която моя милост даде като пример в интервю, поискано от украинска медия. По сощия въпрос сега се изказва друг коментатор; оцених позицията му за интересна и затова я публикувам отделно, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Господин Инджев, попаднах на нещо свързано с вашето дисциплинарно уволнение от БТВ докато се ровех из архивите на един вестник. В статията се казваше как единствено ДСБ и СДС са ви подкрепили в онзи момент. Ес-

10 тествено статията е кръстена „Десните трупат точки на гърба на Инджев“. Тогава те са казали, че „Първанов принудил ръководството на bTV да освободи журналиста, тъй като Иво Инджев си позволил да зададе въпрос за имотното състояние на държавния глава. Направи го след недопустим натиск и заплахи за отнемане на лиценза на частната телевизия и то в качеството си на един от кандидатите в президентската кампания. Десните смятат още, че Първанов се опитал на окаже контрол върху свободното слово. Това издава страх и отмъстителност, заяви говорителят на дясната трибунка Веселин Методиев (ДСБ).“ Както разбирам от вас това е било истина, въпреки станалата традиция по медиите да се клепат и омаловажават всички твърдения и действия на десните партии. Не смятате ли, че е време вие и други публицисти и журналисти да заемете някаква позиция на страната на онези, които ви защитават – като се разделите със страха от опетняването, което ви предстои ако го направите. Защото опетняването на десните партии и Иван Костов е чудовищно и всеки, който застане на тяхна страна, му предстои нещо страшно. Но това е дело на комунистите и техните наследници, на тях не бива да им се вярва. Не бива да се страхувате да заемете позиция – защото те това искат. Да ви уплашат от заемане на позиция на страната на десните чрез пропагандата, която ги превърна в престъпници и крадци. Но не е ли време да застанем отново на тяхна страна без да ни е страх, че ще ни изкарат крадци, лъжци, протежета, поставени лица и т.н. Не се ли отвоюва по този начин демокрацията и свободата? Защото в момента всички видни личности в страната са се скрили и не смеят да издумат дума в подкрепа на дясна партия или на Иван Костов – от страх да не ги намразят или изкарат някакъв измамници, крадци и т.н. Но не е ли било така и преди 89-та година в епохата на комунизма? Извинявайте, ама в кое време се намираме? Аз си мислех, че комунизмът е отминал и всеки може да изкаже подкрепа или да заеме по-

зиция за когото поиска без страх да го изкарат Юда. Но явно не е така. Вярно, всеки може да говори каквото си иска срещу когото си иска, но има някакво неписано правило: НИКОГА НЕ ЗАСТАВАЙ НА СТРАНАТА НА ИВАН КОСТОВ ИЛИ НА СИНИТЕ!!! Това е станало абсолютно табу. Аз обаче доста се порових и видях, че цялата тази акция по сриване на десните партии организирана от някой в червено костюмче и е започнала от 2000 година с идването на ЦАРЯ. Ние се уплашихме да подкрепим сините, така както са били уплашени демократите преди 89-та и гледахме безучастно как цялата мръсотия се излива по тях. Не е ли време някой да каже, че всичко това е било лъжа и пропаганда, целенасочена, именно с цел сриването на дясното пространство и реабилитирането на комунистите? Ние отричаме това и не му вярваме, не сме съгласни с техните твърдения и няма да мълчим пред клеветите и лъжите. Ще застанем още веднъж със сините знамена за да покажем на червената паплач, че една лъжа не може да продължи вечно, а само определено време; и че можеш да лъжеш една част за известно време, но не можеш да лъжеш всички през цялото време. Защото червените от “со кротце и со благо” не разбират, а само от со малко кютек, както видяхме през 97-ма. Ако само си мърморим тихичко нищо няма да стане. Трябва да използваме техните методи. Със знамената и на площадите – само дето знамената да бъдат сини, а не това кърваво червено, символ на жестокостта и насилието. Знам, че звуча като пролетарий, но с техните камъни по тяхната глава – тази ми е логиката. И не бива да се страхуваме, че ще кажат: “Я ги па тия, сините мошеници на крадеца Костов, пак искат да крадат!”, защото това са лъжи и глупости на червената сган. И трябва ясно да го осъзнаеме това – и изобщо да не ни е страх! Написа: AZ КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ "ОСВОБОДИТЕЛИТЕ" СИ – И

ОТ ТЕХНИТЕ ЛАКЕИ ОТ ПЕТАТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ?

Наистина, как? Какво трябва да направим та да се изскубнем от смъртоносната хватка на тая толкова безочлива комунистическа напаст?! Която ето, пак най-безсрамно си иска АЕЦ "Белене", руската АЕЦ на българската земя... Из книгата "Анал фестивал" на Хаджи Бойко Бочев. Изображението взаимствах от ТУК. Здраво Кулев във Фейсбук коментира ето така повода да отбележим днешната дата: Да си спомним! На този ден преди 135 години с манифест Цар Александър II обявява война на Високата порта и направи възможно прокарването на руските имперски интереси в района на Цариград и Проливите, война която продължава да кърви в настоящето и доведе до сегашното ни дередже, да се чудим как да се освободим от освободителите си и техните лакеи от петата колона в България! (Долното е подходящ поздрав за освободителите и техните фараши!) ДА УБЕДИШ МУТРА В ПОЛЗАТА ОТ ЧЕТЕНЕТО Някакъв човек ми препоръча да прочета статия от в-к СТАНДАРТ под заглавие Нечетенето убива Невежеството е риск, а не блаженство. Впечатлила го, много била мъдра; автор бил Райко Байчев. Е, прочетох я. И в един момент ми хрумна нещо, което опропасти изцяло т.н. авторово внушение. Ето за какво става дума.

11 Неговата теза е: ако хората почнат повечко да четат книги, помалко ще бъдат в обществото убийствата, стрелбите, побоищата, грабежите, отвличанията и пр. Логиката е тази, първо, че четейки, бидейки заети с четене, предполагам, хората няма да имат толкова време за да се бият, да убиват, да се стрелят, един вид дори поради самата заетост; на второ място т.н. начетени хора са един вид поумнели и съвсем не прибягват до побоища, убийства, стрелби и пр. за решаване на конфликтите си; станали са един вид по-миролюбиви, щото четенето внася миролюбие в манталитета на човека. Ето как самият автор ни убеждава в тезата си, прибягвайки за целта до цитат от Георги Господинов, писател:

"Литературата ти помага да спечелиш още един ден живот. Още малко смисъл. Гледам новините: мъж убива детето си, стреля по жена си, гонки по софийските улици, убити по спирките. Какви са всички те? Хора с огромни празни дупки. Не четат книги, не ходят на театър и нямат с какво да запълнят дупката на безсмислието. Чалгата не помага, вземаш колата, настъпваш педала, стреляш. Все още вярвам, че литературата може да бъде противоотрова за това безсмислие." Даже за по-голяма убедителност тоя Байчев е прибавил и едно изречение от така мъдрия адвокат М.Марковски, да, оня същия, едричкия, който бил казал, че сред защитаваните от него хора (той защищава предимно убийци, изнасилвачи, трепачи и пр.) нямало хора, които да ходят на театър, опера или да обичат да четат книги. Ето сего обаче сюблимният момент, който мен ме порази: в-к СТАНДАРТ е мутренски вестник, е вестник, създаден и финансиран

от мафиот (Майкъл Чьорний), явно правен, за да се чете от мутри, от бандити и пр., т.е. от хора, по дефиниция не четящи изобщо. Но ето докъде довежда културният прогрес: същият този вестник вече проповядва сред аудиторията си ползата от четенето! Аргументацията е тъкмо подходяща за убеждаване в ползата от четенето на мутри и на бандити: ако почнеш да четеш, няма вече да ти се иска да убиваш, ерго, няма да имаш и проблеми с правосъдието (не че до тоя момент хероите от тия среди са имали някакви особени проблеми с нашенското правосъдие де!). Виждате ли до какъв род логика се прибягва в туй убеждаване?! Давате ли си сметка докъде сме я докарали, за какво говори това? Не че тоя Байчев си дава сметка за това, което казва де, но без да иска (не вярвам да е умишлено, да е подвел по найфин начин мутренския вестник, та да го изложи) е произвел доста убийствен ефект за него. Да убеждаваш един човек, който, макар и да не чете, но не е бандит, в ползата от четенето с този аргумент - почни да четеш, щото четящите са по-малко склонни към убиване! - е най-малкото странно, да не кажа и неуместно (изразявам се, виждате, меко). Но за дадени среди, където убиването е ежедневие, явно такъв род аргументация не е чак толкова странна и неуместна. Ако пък читатели на в-к СТАНДАРТ са все от тия бандитски среди, втасахме я хептен вече. И още нещо: да бъдат убеждавани в ползата от четенето тъкмо четящите вестник, при положение, че те все пак са четящи (щом чете вестник, може и към книга да прибегне в някой приказен ден; важното е, че не е забравил да чете, важното е, че още не е забравил буквите!) също е явен нонсенс; тия проповеди за ползата от четенето трябва да ги правят не по вестниците, а по телевизиите, особено по чалга-телевизиите (апропо, те останаха ли у на други, има ли изобщо у нас нечалга телевизии?). Виждате в какво чудато отечество живеем, щом и пишещи, сиреч, мислещи и интелигентни хора, допускат такива безсмислици и алогизми. Вярно, добре е повече хора да четат, не съм против четенето.

Но цялата ни младеж бива отвращавана най-системно от четенето тъкмо от институцията, която е призвана да ги приобщи към него: училището. Пък после младите не били чели: ами няма да четат, щом са ги отвратили така ефективно и успешно от него! Но това е друга тема, хайде да спирам: желая ви хубав ден! ЩО Е ПОЛИТИЧЕСКИ ЧАЛГАШОУМЕН? ВИЖ БОРИСОВ…

Снимката е от в-к LE FIGARO. Не знам прави ли ви впечатление какво означава мислещ, интелигентен избирател; много добре си личи това на снимката. Дали и ние някога ще имаме повече такива избиратели, които умеят да мислят?! Прочетох текст под заглавие Капанът на популизма щракна, написан от Радан Кънев. Чудесен анализ на ситуацията във Франция, на изборните настроения и пр.; който иска да се ориентира, много ще спечели ако прочете този интересен анализ. На мен обаче ми направи впечатление най.вече следния момент: Между изборния успех и доброто управление има една голяма разлика, която бързо разбраха Караманлис, Берлускони, Бъсеску, Орбан, Борисов и други от клуба на десните, нека не ги наричаме палячовци, ами… performers. Това е нещо като актьор, ама с друга професия. Разликата е… икономиката, разбира се. В найширок смисъл… Не може едновременно и да играеш с примитивните (пък били те и основателни) страхове и стремления на обществото и да насърчаваш неговата инициатива, трудолюбие и желание за подобър живот. Първото е популизъм, второто – дясна политика. Победителите в популисткото

12 състезание се оказаха (съвсем предвидимо) най-слаби в икономическото. Рекох и аз в това отношение да добавя нещичко; коментирах там ето така: Искам да кажа нещичко. Първо, текстът е чудесен; аз лично научих много за реалните политически процеси във Франция след като го прочетох. А абзаца за разликата между популизма и същинската дясна политика го препубликувам в блога си, та да се прочете от повече хора – и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, двуседмичното хартиено издание на моя блог. Понеже оценявам това разграничение за сполучливо. Предлагам политици от типа на Борисов да ги наричаме политически шоумени, а още подобре (за нашенските специфични условия) – чалгашоумени. Политически чалгашоумени. Много му приляга тоя термин на любимеца на родното простолюдие. Горкият обаче: много е бос в сферата на икономиката! Той, разбира се, толкова може и затова това прави: управлява държавата сякаш тя е охранителна фирма. Или пожарна команда. Или селски отбор по футбол, който играе мачле. Какво да му се сърдим: он толкова си може. Он това може. Да се стреля по некадърния пианист е глупаво. Да му мислят обаче тия, дето ни го натресоха. Де да можеха обаче тия същите да мислят! И излиза: да му мислим ние, дето виждаме какво става – и с чалгашоумените просто не можем да свързваме никакви надежди. Но поставената от автора дилема е твърде важна, понеже ни кара да се замислим и за изхода от нашенските, от тукашните ни омагьосани кръгове: В резултат – демократите и реформаторите вдясно и в политическия център са разделени, разколебани и публично непредставени. А именно те – и единствено те – са силата, която може да изправи френската икономика на крака и да обедини френското общество. Ако Саркози се обърне към тях (както го съветва Жан-Пиер Рафарен), той може би няма да спечели гласовете на Льо Пен и ще загуби втория тур. Но със сигурност ще даде възможност за възстановяване на десния цен-

тър като сила, която преодолява разделението, потушава враждите и в крайна сметка сочи пътя напред не само за Франция, но и за Европа. Какво трябва да се случи, че да се обединят и да бъдат политически представени и у нас демократите и реформаторите вдясно и в политическия център е възлов въпрос, над който следва да се мисли най-интензивно. Защото и у нас идат решаващи избори. Радвам се, че десните ни политици съзнават така ясно проблема; остава да намерят работещо решение, реален изход от нелеката ситуация. Да видим какво ще стане във Франция, може би случилото се там ще ни подскаже, ще ни помогне да разбием и нашите омагьосани кръгове. Омагьосаните кръгове на българската политика от доста години насам… ОТГОВОР НА ЗАГРИЖЕН БЛАГОЖЕЛАТЕЛ ОТНОСНО КОМЕНТАРИУЕМОСТТА В МОИТЕ БЛОГОВЕ

На едно място, т.е. на онова същото място, където напоследък водя някои разгорещени дискусии с поклонниците на т.н. луд д-р Филипов, един типичен нашенски благожелател, анонимен, разбира се, злорадства по твърде многозначителен начин; нарекъл се е, прочее, "антиФридман". Развълнувал се е, както ще видите, от "липсата на коментари" в мой блог. Ето какво пише той и ето как се наложи да му отговоря: ... От пустото му любопитство... взех че прескочих до сайта на ФИЛОСОФА. Установе-

но от мен: коментари под всяка статия в т.нар. списание – 0 (за по-простите – ЗЕРО)... И аз поне не видях и драстнат ред от някой... Забележете, пише думата "драснат" оригинално: "драсТнат", но това е малък кусур; и за други неща пише, но тук ви привеждам само този момент, в който изразява вълнението си поради "ниската коментируемост" в моите блогове; та ето как се наложи да възразя: Що се касае до коментируемостта на блоговете ми, попаднал сте - или умишлено сте избрал оня мой блог, който по начало няма как да има чак толкова коментари: блогът на едно философско списание. Но ето, щом сте проявил интерес: видеоблогът ми – първият ми блог – има общо 13 582 броя коментари, а основният ми текстови блог – 11 440. Не нула ("зеро", както се изразяват някои, развълнувани, че вече знаят как се казва по чуждоземному "нула"!), а хиляди! И това при положение, че ние, както се види, държим над текстовете ни не да се умиляват, а да да се замислят... Апропо, сега се сещам: моя милост се гордее, че в неин блог е публикацията, която има наймного коментари в българското блог-пространство: и това е знаменитата публикация със заглавие Народът лудна по песента “Въх, рамо, рамо”, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество! Тази статия има скромните 1 270 коментара! Ако решите да я отворите и да проверите, внимавайте, ще блокира компютъра ви. Да не кажете, че не съм ви предупредил. Ако някой намери статия в български блог или сайт, която има повече коментари, ще го почерпя три, а не една пловдивски бози! Аз иначе съм скромен човек, но бях предизвикан да възразя, щото, казах, за мен истината е най-драгото – и заради едната справедливост се видях принуден да реагирам... ДА ИГНОРИРАМЕ ПРОСТАЦИТЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ... В нашенските, в родните ни български условия трябва да се

13 говори за простаци, не за идиоти. По Европа говорят за идиоти, щото не знаят какво е това простотия от нашенски мащаби. Затуй си позволих да изменя фройдовата мисъл; един вид я актуализирах според нашите реалности.

ето тук: Всички махнали се от България казват, че не парите са им били проблема, а простотията. Самият доктор, естествено, не благоволи да снизходи от висотата на трона, на който седи и да се включи в дискусията, но това не промени твърде показателния й характер с оглед самопознанието на психологията и, повтарям, нравствения облик на българското племе. Воден от такива висши изследователски подбуди, публикувам и следващата част не епохалната дискусия; ето: Acho: Само бедните хора са еднакво бедни. Ама тия тука не могат да го разберат… четвърта българка: Не аз, умнико, те засегнах, а твоят обожател.

Та нека да игнорираме простаците! Те винаги имат числено превъзходство! Взаимствано от ТУК. КОГА НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ЩЕ РАЗБЕРЕМ, ЧЕ С ТАРИКАТЛЪЦИ, С МАМЕНЕ И С КРАДЕНЕ ЖИВОТА НА ДЕЦАТА НИ НЯМА КАК ДА СТАНЕ ХУБАВ?

Онази все същата дискусия с по-читатели на знаменития д-р Тони Филипов (великите писатели, значи, имат не само читатели, но и по-читатели, и дори поцитатели!)не утихва. Който иска може да види последната й публикувана част – за читателите и на вк ГРАЖДАНИНЪ и с оглед попълването на някои празноти от нравствената история на българската народна природопопулация –

Diane Lane: Бравос! Кат се върнах тука да проследя диалозите и що да видя – няма диалози. Останали само апологетите на иженарицаемия д-р, щото той не е такъв. Ами сега, бе лешпери, с кого ще се дърляте, като останахте само единомислещи? За туй ли беше цялото лаене? Да прогоните тия дето ви пречат, а мен някаква другарка ме обвини, че съм била гонила хора. Не, другарко, аз никого не съм гонила оттук, вие го направихте и такива като вас. Ами, честито да ви е беззъбия форум. Продължавайте да венцеславите възлюбления доктор и не допускайте врагове тук да ви развалят кефа. Той и другара Т.Ж. така “подкрепяше” градивната критика – като я унищожаваше. Хай, че ми писна, отивам при Люба Русева и Цветозар, те поне още не са купени.

Veselka: Казах, че гонят Вас от форума, не че вие гоните някого. Аз съм на мнение, че щом е форум, трябва да е свободен. Проследете какво е писано и ще видите – или не по-добре. Лудост е! Чичо Йоцо: Другарко Lane, и когато ви хвалят не сте доволна! Така е, защото отново пишете преди да прочетете(помните реториката, нали?)! А и лъжете нахално! Д-р Стойко Филипов Тонев работи като преподавател в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. И да,

доктор е! Проверете отново в БАН, ако искате. Иженарицаема сте вие, защото Diane Lane не сте. Препоръчвам ви да си смените прякора, тъйкато текстовете ви предизвикват асоциации с други, не толкова нежни имена. “Екатерина Михайлова”, например. антиФридман: Ако си по-внимателна и справедлива щеше да забележиш, че повод за това дадоха двама. Единият откровено си заяви, че “отвреме на време се сещал за Родината си” и оплю всички останали в нея. Другият се изживява като гл.редактор на Раб.дело. Какви Диалози, какъв ти Платон? Димитър Попов: Доста помия се изля в този форум. Виждам, че синята идея се е свела до закрила на Иван Костов от всякаква форма на критика – ако е така, горко й – и дясното и лявото в България имат нужда от мислещи хора, а не от фанатизирани последователи. Г-н Грънчаров, от съдържанието на дългите ви постинги виждам, че сте начетен, но озлобен и ехиден човек – единственото, което ме притеснява в случая е, че преподавате на деца и то философия, доколкото разбирам. Обръщам се към мислещите хора – спрете да пишете повече под тази статия, за да се успокоят останалите, да им мине и да намерят нещо друго, с което да се занимават. И отново – поздрави и със здраве! Тенев: Много помия се била изляла!? Кой си ти, че да даваш оценки на тези, които имат мнение и го казват? Това ли ти е синята идея? Да затваряш устата на хората с мнение? И кой си ти, че да се обръщаш към мислещите хора! Е, аз съм от мислещите! И никак не ми харесва да чета тъпите ти оценки за хората. Ега ти нахалника!

2 наум: Тенев, нещо пак се нервиш, а? Успокой се, каузата е пердута. Костов беше политик с огромен шанс да остане като истински реформатор в историята, но само тя си знае защо той го пропиля. И остана в нея с други неща. Първото е корупцията. Второто е мизантропията. Двете заедно го дисквалифицират като полезен политик. За велик, какъвто

14 вярващите в него го възприемат, пък и дума не става. Не ти харесва, нали? И на мен, но е вярно, уви. Тенев: Нито корупцията, нито мизантропията са доказани. Мизантропията е измислица, а докторът само я повтаря. Ако човек следи изказванията и изявите на Костов, много лестно ще установи, че е много далече от мизантропията. Т.е. не става въпрос да твърдиш нещо от глупост. На Доктора му е пределно наясно, че Костов не е мизантроп. Той просто клевети. Това очевидно е в характера му. А ти, повтаряйки тази клевета, се превръщаш също в клеветник. Същото е и с твърденията за корупцията. Очевидно е, че такова твърдение е чиста пропаганда и лъжа. Не си в състояние да приведеш нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение. Така че: клеветиш втори път. Ти си клеветник! Ясен ли съм? Мога да добавя – и лъжец! И запази за някого другиго менторския си тон. Много жалко звучи! Димитър Попов: Тц, Тенев, ти си от хората с мнение. Мислещите са други. Дерзай! Не е така, иначе е, щото на мен така ми е кеф...

Acho: Вярно г-н Попов, доста помия се изля… Моят отговор бе адресиран само до двама души. Но щом се поде така бурно въпроса за Родината, емигрантите и останалите, дали да не го продискутираме, още повече че е един и до днес наболял проблем. Тъкмо възможност да покажем че можем да обсъждаме и дискутираме като интелигентни, културни и мислещи хора, желаещи да постигнат нещо без страстите да вземат връх. Добър въпрос се постави погоре, колко са “успелите” и дали им добре на ония Там. Някой би ли искал да го дискутираме? Какво точно значи “успял”? Спечелиха или загубиха тези дето заминаха? Четох неотдавна изказване на премиера, че щял да направи скоро така че емигрантите да почнат да искат да се връщат. Някой вижда ли нещо да се прави от правителството по този въпрос? Ако да, то какво? А на първо място, защо толкова много хора заминаха? А

защо младите продължават да заминават и до днес? Това не смущава ли никого? Е, хайде да докажем че можем да дискутираме истински реален проблем като културни и интелигентни хора. Може ли?

MG: Acho, не беше ли ти човекът, който вчера доста крайно се изказа, как най-умното нещо, което си направил, е да напуснеш България и че в нея са останали само найголемите некадърници. От тази позиция какво има да се дискутира и какво значение има за теб, какво се случва в България? Колкото до успеха, можеш да погледнеш едно четиво на Малкълм Гладуел – Outliers (мисля, че го превеждат "Изключителните" на български) Acho: Да, изказване то ми бе наистина крайно, но не съм казвал че напускането е най-умното нещо… Нека поясня. Освен един български унивеситет, съм учил и един по на Запад. И когато през 92-93 година хората масово напускаха и гледах лично опашките пред чуждите посолства в много държави в Европа, аз върнах в България, въпреки че имах дори добра работа осигурена. Много хора ми се смяха тогава, но аз вярвах в бъдещето на България и в обещанията на новата демокрация. Няколко правителства се смениха докато не разбрах, че словото се потъпква точно както и преди, и че новите методи не се различават силно от старите, и че на нито едно правителство не му пука за хората. А такива дето си позволяват да се изказват, да имат мнение и да задават въпроси са точно толкова нежелани колкото и преди. За задаване на въпроси и имане на собствено мение в отдавнашното време ме изключиха от комсомола; в новото, нямаше от какво да ме изключат, но навсякъде където съм бил, ми се казваше и показваше, че не може да си отваряш устата даже и да си прав, щото началството дето зорлем е завършило училище, много се обижда като някакви дето са завършили на запад си мислят че могат да знаят или да могат повече от него. И единствената им мисъл (на началствата) бе – тоя май иска да ми седне на стола. След като видях с очите си как от глупост и

невежество много и добри проекти се провалиха, след като с очите си видях как хората на власт изнудват за пари (и то много) перспективни чужди бизнесмени и фирми инвестиращи в България и осигуряващи добра работа за много хора, е, тогава разбрах, че е подобре да си истински имигрант, отколкото да си имигрант в собствената си Родина. И това, уви, не е само мое мнение. Учуден останах колко много учени и интелигентни Българи имигранти срещнах по света. Имигрирали точно поради същите причини. Има преподаватели в университети, мениджъри в големи фирми, добри бизнесмени. Имам дори познати, които работят като работници и бояджии, нямат над средно образование, и даже в България са печелели повече, но са се махнали поради същата причина. И много от тях, както и мен, ги боли за това, което става в България. Затова четем и търсим контакти, защото се надяваме да видим някаква промяна или поне зачатък на нещо различно. Та, след като отговорих на въпроса какво значение има за мен и защо и поднесох извинения на всички почувствали се засегнати от думите ми, дали да не продължим с въпроса по същество? И нали никой тук в този форум не смята, че Българите в чужбина са по-малко родолюбци от тези в България, и да не трябва да интересуват или коментират по български проблеми след като не са там? Ангел Грънчаров: И аз нещичко да каже, ако уважаемите разговарящи не възразяват. Няма нищо лошо, че заминалите навън са заминали; че са заминали не значи, че са един вид “дезертирали”, че са зарязали България един вид само заради личното уреждане. Не бива да се мисли така. От друга страна, естествено е, че тия, дето са отвън, в повечето случаи са по-загрижени за това, което става тук, у нас; тяхната оптика е друга, а пък и разни чувства ги карат да са и по-чувствителни към нашите общи български работи, и, на тази основа, и поангажирани. И, чини ми се, тия, дето напуснаха и се запиляха да си търсят

15 щастието по света, общо взето винаги са по-качествени хора, понеже, първо, не са мърморковци, дето само мърморят, но нищичко не правят, и, второ, понеже не са малодушници и страхливци. И винаги са по-свободолюбиви и дори подостойни хора, щото достойнството един вид е функция на свободолюбието. А тия, дето сме тука, нека да имаме добрината да не се мислим за нещо като стоици или герои, а да се вгледаме в това какво правим, как се държим в нелеката ситуация, какви са нашите реакции, щото, безспорно, ситуацията у нас е функция на това какво правим, как се държим, сиреч, е функция на степента на собственото ни малодушие. Достойните хора общо взето си извоюват един достоен живот, а пък малодушниците, разбира се, много ще страдат докато изкупят малодушието си… и това е справедливо! Както и да е. Но не това беше темата. Е, няма лошо и тия проблеми да се обсъждат. Важното е обаче това да се прави по подобаващия начин, без плюене, без обиди, а както разговарят разумни и отговорни хора, ценящи личността на другия и нейното суверенно право хем да мисли както си иска, хем гласно да заявява какво мисли. Но, видя се, за жалост, ние дори и това не го умеем. Не само аз, и други хора, загрижени, поставиха сериозни проблеми, бездействието по които трови съществуването ни. Видя се, че не се реагира както е достойно, както подобава, и то от мнозинството. Не бива така. Само това ще кажа. И, разбира се, чакаме да чуем или прочетем какво мисли любезният домакин. Аз лично поставих около неговите текстове и вътрешната мотивация на автора доста въпроси, по които да замълчи вече е равностойно не само на тарикатско измъкване, но и на малодушие, и на позорно бягство. Така е: когато човек каже или, особено, напише нещо, трябва да е отговорен; подхвърлените обвинения спрямо някого, пък дори и този някой да носи името Костов, трябва да бъдат основателни, а не изсмукани от пръстите. Повтарям, личността на всеки човек е свята. Барем това да осъзнаят повечето сред нас ще е невероятен напредък и импулс за решаване на проблемите

ни; щото повечето от проблемите ни сами си ги правим. Хайде да спра тук, че да не се дразнят някои хора, че, един вид, безсрамно съм се бил правел на не знам си какъв като съм си позволявал, видите ли, не само да мисля, но и да заявявам свободно какво мисля и дори защо така мисля… Сватовница: Acho, на първо място се извинявам за закачките по-горе. Първоначалните Ви коментари Ви показваха в съвсем различна светлина. Когато написахте откровено и човешки и най-вече без поговорки и сентенции, откривам, че има какво да споделим. Аз също след учение и занимания в чужбина се върнах в България с не малко оптимизъм. Издържах по-малко от 3 години. Макар че материално нямах лишения, имаше твърде много неприемливи ситуации. Може би най-трудно е когато сравняваш условията, в които растат децата в България и това, което е достъпно за тях в почти всяка друга държава. И когато имаш деца, изборът е практически автоматичен. Така че докато правителството не почне да инвестира не просто в по-добро образование, а в по-добра среда като цяло за младите поколения, не знам как някой би се върнал в България. Г-н Грънчаров, на Вас ми е трудно да се извиня. Не може очаквате да Ви приемаме сериозно, когато първата дума след изречението Ви “… личността на всеки човек е свята” е “Барем.” А и твърде много реклама си направихте на чужд гръб. Ангел Грънчаров: Да, драга Сватовнице, правилно разсъждавате: на мен не трябва да се извинявате в никакъв случай! Аз съм крайно лош, подъл, завистлив и т.н., при това съм и цялостно опорочен и съвсем пропаднал човек. Като капак на всичко отгоре съм и неграмотен, и дори, представете си, съм човек, който няма стил, а това едва ли може да се прости някому. Правилно сте ме надушили, че не заслужавам никаква пощада! Мен бива само да ме обиждате и плюете. Мерси!

Acho: Драги г-н Грънчаров, защо след като казахте по горе, че всеки

може да изкаже мнението си и че трябва да се зачитаме и уважаваме, сега се обиждате? Това е едно честно мнение, толкоз. Тъкмо започнах да вярвам че все пак можем да говорим по сериозни проблеми, да дискутираме, и се бях зарадвал че най-после ще може да се върнем на началните проблеми. А те бяха, както и Вие поставихте по-нагоре, че: 1. Домакинът не води дискусиите които започва, 2. Домакинът не отговаря на въпроси, 3. Домакинът отправя твърдения които явно не може да подкрепи и обоснове 4. Домакинът явно не уважава мнението на никой от участниците в форума, Това от своя страна също показва неговото отношение и, както забелязаха и отбелязаха и други, така Домакинът ще остане без истински читатели и само с тези, дето го аплодират. Сега можем само да спекулираме, дали това всъщност е неговата цел. Само той може да ни обясни каква е целта на статиите и блога му, след като явно не е дискусия, не е обмен на мнения с културни и мислещи хора, не е водене на диалог… Тогава какво? И защо? Мисля, че интелигентните хора тука все пак показаха че са доста и че могат да дискутират проблеми и да се аргументират обосновано, и че могат да го правят помежду си. Но няма Лидер… Тогава автоматично идва въпроса, а защо да го правят тук? Тук Автора (Лидера, Домакина) не ще да им чуе мнението. Ми, тогава… да си слуша ръкоплесканията. Е, съвсем скоро или ще разберем или ще трябва да си направим изводи. Само че някак некрасиво се получава спрямо другите Автори в този сайт, защото цялостния имидж на редута.бг се гради от отношението им към читателите, което се вижда от дискусиите им с тях. Може би те биха взели посериозно въпроса с имиджа на сайта си и биха направили нещо за да не загубят читателите си. Нищо не струва да ги питаме. ДОКТОРЕ?? Ангел Грънчаров: Аcho, не съм се обидил, просто се опитах да се пошегувам, нали се каза, че тоя блог

16 е за шеги и остроумия, та и аз рекох да се пробвам, явно неуспешно… А иначе сте прав, бих си позволил да се присъединя към Вашия апел за един наистина смислен разговор с участието на домакина. Убеден съм, че и други хора копнеят като нас това да се случи… acho: Ама Вие май почти не спите нощем. Ако позволите едим прям въпрос, забелязахте ли коментара ми под едно от есетата за Америка във вашия сайт-дневник? От преди два дни. Надявах се на ваш коментар и там. Роси: Да… разговорите напоследък ми показват нещо доста важно – и Ачо, и Сватовницата, още повече 2 наум, свеждат нещата до ролята на правителството и отделната личност. Аз пък съм убедена, че е АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО за 4 или 5 години някой да направи така, че тъпият началник – натегач да стане умен работодател от западен тип. За мен това е процес. Трябва да губиш, да фалираш, ако си тъп и нагъл. И за това за нужни бая годинки, и то ако хората, многото, разберат, че с хитрост, мамене и крадене не става хубав живот за децата. Тези държави, където емигрират българите, са изстрадали своя живот. Трябва да си го изстрадаме и ние, но при тях в началото не е имало добре организирана група комунета и ченгета и разложеният труп на комунизма, унищожил тотално понятия като чест, достойнство, трудолюбие, страх от Бога… Та затова бягат българите на уреденото, тук е блато, което трябва да се пресушава дълго и мъчително, а вонята е отвратителна… БГ Шоп: Браво докторе, браво! Най-после се изпусна за Костов. Ама много напъване падна – така е със запека. Днес започнах да мисля, че Румен Петков е развързал кесията за лобиста от 4-ти километър, за да успее Гоце. Но това е за добро. Така на следващите избори няма да има БСП. Сватовница: Роси, в теорията на игрите има концепция наречена

“Дилемата на затворника” – опростено – въпреки, че е взаимно изгодно да си сътрудничим, ние избираме да се спасяваме поединично. Няма как да живееш в блато и да израстваш в блато и да поискаш то да пресъхне. антиФридман: Ачо, 1. приветствам начина, по който поне частично, но струва ми се искрено сподели свои чисто лични житейски неща.

2. относно притесненията ти, че д-ра не влиза в дискусия. Сигурен съм, че в момента пише и в неделя или понеделник ще има изненада. Поне така си мисля (или се надявам).

3. смути ме изнесения от теб факт, че въпреки БГ университета и по на Запад такъв и поживял там, чак след 3-4 правителства си проумял, че нищо не се променя. Ами то си беше ясно още от Кръглата маса, Луканов + Максуел + Сорос, откритото признание на Луканов, че “Костов е нашия човек”, че “по-лесно ще се разберем с Жельо като президент, отколкото с П.Дертлиев”. Не посветените, а разсъждаващите разбраха, че схемата е да нахраним яко примерно около 1000 – 2 000 от уж различни цветове, отколкото да бъхтим неистово за някакво имагинерно благоденствие на 7-8 милиона.

4. И е прав д-ра, че след всичко което ни се случи за тези 20 години, всеки е в правото си да се пробва за Водач. С уважение и както викат по някои краища на Родината, ако има нещо, няма нищо (демекизвинение). пена: Като представител на селото имам уважението към по-учените. От няколко дни с интерес следя полемиката в сайта на Д-ра. И какво прозрях – че учен човек не е равносилно на добър човек. Иначе нямаше безспорно образовани и умни хора да са на противоположни мнения относно доброто за родината ни. А за да тръгнат нещата към добро са ни нужни добри Човеци. Иван Иванов: Пена, не съм убеден, че добри човеци ще свършат работата. За това са нужни лидери; за да си лидер, трябва да вземаш решения, а няма универсално доб-

ри решения. В България няма лидери, които да са носители на някакви идеи, с които да обединяват. Може би разсъждавам наивно, но вероятно Бойко Борисов имаше такъв шанс. Още като кмет на София можеше да тества различни управленски варианти, които покъсно да приложи в по-голям мащаб като министър-председател. За това му беше нужен екип от хора с идеи, знания и опит. Той обаче остави всичко в ръцете на Цветанов, който не може да понася хора с по-голям капацитет от неговия и така критериите за селекция паднаха практически до дъното. И точно това е тезата на Доктора – след това правителство, абсолютно всеки може да заяви сериозни претенции за управлението на България. Само сред пишещите преди мен изглежда, че има доста компетентни хора за едно смислено правителство (Не, г-н Грънчаров, Вие уви не сте сред тях).

Veselka: Точно така! Сигурно въобще не държи да има читатели. Ние следващия път го четем, само за да видя какво ще каже по въпроса с форума, за това как успя да разгорещи страстите на някои недотам цивилизовани индивиди, които сметнаха, че са “поравноправни” и дали въобще ще каже. Ако не ще си направим някаква комп. програма с малко “Не ли?”, “Ало пенсиите”, “А пък оня ден” и т.н.

Acho: Право в десятката! Ачо: Е, “Докторе”? Защо в кавички, надявам се да се сетиш, учен човек си. Ама учен, не означава непременно интелигентен и обратно. Моля, никой друг да не се засяга и да не отговаря вместо “доктора”; той не е малък, може и сам да отговори ако иска. Както можа да видиш от коментарите под статията, хората които те четат са определено интелигентни и мислещи. Статиите ти досега бяха не само забавно злободневни, но и с претенции да е нещо много повече, за дълбок смисъл. За мислещите и интелигентни хора. Останах страшно разочарован да разбера, че това не е така.

17 Явно и други са. И не се притеснявай, пак ще те четат, но вече само за развлечение, както шоуто на Слави, Каналето и кой да е друг клоун. А хората тук те имаха за нещо повече. И очакваха от теб нещо повече. Но не го получиха, както не го получиха и от Премиера, нито от правителството, нито от Костов. Тогава ти с какво си повече от тях, та нямаш статия в която да ги пропуснеш? Те, хората, ти го казаха в прав текст отгоре. И сценарият ти вече им е напълно ясен. И директно те питаха, бе що отявлено статията звучи като политическа услуга? Ми, то, ако знаеш в некои квартални кръчми какви сербеци има и как я бистрят политиката и с какви изрази и лафове коментират, само да ги преписваш тука ще ти се увеличат читателите двойно. Че на хората отсега им е ясно какво ще видят: Бойко това, Цеци онова… Пък царя (или който и да е друг)… Аллооу, пенсиите… А пък един… леле, мале! Жив да не бех. Не ли? И разбира се ще има обичайните реплики: Ашколсун Докторе, Бравос, добре че си ти да ни кажеш и обясниш с думи прости, трепачка си, обичаме те! Но дори и те няма да видят поне едно мерси от теб. Е, хайде, със здраве “докторе”. Всички тръпнем в очакване на новите бисери до които ти, от висотата на величието си, милостиво ще ни позволиш да се докоснем. Само дето цената им доста рязко падна. И едва ли някой вече ще търси някакъв дълбок смисъл в думите ти.

1 наум: Ангеле (Грънчаров), скрий се бе, спри се бе!!! Аман от тебе, бе Ангеле (ака Acho; ака Ачо)! Сам си пишеш и сам (с друг ник) си отговаряш. Ама пипето ти не стига да изфабрикуваш два различни образа, че от тях по различен начин да громиш автора на статията. Ти вярно не си от опасните луди, ама си башка луд, бе Ангеле! Една трета от постовете тук са твои (под различни имена). Подивя като чу за твоя единствен бог – Костов – “лоша” дума. По това се познава що за стока си. Един съвет – ако искаш да доживееш до старини, спри със

злъчта, скрита във всяка твоя дума. Че те трови самия теб. len: Божее, ако още има хора дето се вълнуват от Костов?!

4udo: Бря, бря, бря! Голямо чудо, голямо нещо! Не мож’ му се начуди! Да допуснем, че Доктора е платен драскач; да допуснем, че читателите му са недостойни да бъдат граждани на тази държава и да бъдат управлявани от Този управник (Генерала). Дотук добре. Но не мога да разбера какво правят в Този сайт хора-интелигентни, хора с блестящ ум, хора-титани на мисловната дейност като грънчаров, тенев, анонимка, ачко и т.н., Нима някой злодей ги е вързал пред комютъра и ги кара насила да четат писанията на Доктора?! МАРШ ОТ ТУКА БЕ, МЪРШИ С МЪРШИ! bravo: Браво! Чудото сложи точката и удивителната (ръкоплескания)! То чудно написано, особено – Марш мърши! В това последното е и характеристиката на вашата личност. Не взимайте под крилото си Доктора, защото така му вредите. Ако не трябва да има коментари, да бъдат премахнат или да има надпис – коментарите да са само хвалебствени.

1 наум: Ангеле, прочети отново какво ти писах. Гледай поспокойно на живота, че много отрова си насъбрал. Надявам се все пак да се вслушаш. Написаното от теб те издава, независимо под какъв ник се криеш. Успокой се, Ангеле.

4udo: Бравчо, ако не си забелязал пиша коментар за пръв път, а чета Доктора от години. Когато гледам телевизия и някой канал не ми хареса, просто го сменям; когато слушам радио и не ми харесва, просто сменям станцията; когато ми попадне “жълт’ вестник, просто не го чета. Не мога да разбера как така има хора, които системно не харесват Доктора, системно го четат и системно го оплюват. Не е ли далеч по-резонно системно да го избягват??? П.П. Не съм взел никого под крилото си – не съм нито ангел, нито адвокат, нито меценат –

аз съм обикновен човек, не като повечето грандомани, които коментират статиите на Доктора… bravo: Понеже още съм тук – Гн/Г-жа 1 наум, чета отдавна, но пиша за първи път тук и понеже не съм много наясно, явно написаното се отнася за мен. Това да ме припознавате в Ангел Грънчаров е чест за мен, защото той е философ, доколкото разбирам, а аз също съм обикновен човек (като Чудото). Освен, че ме зарадвахте, доста ме разсмяхте, а сигурно развеселихме и Доктора. Така де, няма само той да ни разсмива. Не харесвам какво пише Тони Филипов за г-н Костов, когото много уважавам - и който за мен е един достоен човек; но пък ми харесват други неща които пише, особено когато създават добро настроение.

4udo: Интересно, т’ва трябва да се нарича избирателно чувство за хумор?! Имаше един виц който е доста показателен за подобен remote control на смеха: – Пешо , вярно ли жена ти знаела френски?

– Не бе, едо пишлеме от махалата я научило… Мдааам, на пичовете в махалата, дето се бъзикат с Пешо им е смешно, но на наш Пешо -едва ли… Та в тоя ред на мисли: на “безпристрастните” читатели на Доктора всичко им е смешно, само да не е нещо за ГЕНЕРАЛА, че Он е божество…. bravo: За последно да отговоря и на Чудото, а и ще си припомня таблицата за умножение. Не знам за какъв Генерал говорите, но да се осмива и иронизира някой, трябва да е за нещо, което е характерно за дадения човек или обект, и да има поне частица истина, а не да се повтарят до болка повтаряни думи, повечето от които са грозни лъжи. Това не добър хумор!

4udo: … да бе, Тоя беше КОМАНДИРА… взех да ги бъркам – 20 години мутри, лъжци и михлюзи… то на човек да му се доповръща от прякори…

Veselka: Не съм аз Ангел белоснежен ама като гледам и много от апологетите тук не са добрите мал-

18 ки феи също. То една апологетика, малко като синдрома на Турет… Докторе, с такива приятели не Ви трябват врагове! Харесвате ли си форумните фенове? Ангел Грънчаров: Капка Вачева: “Днес никой не пита защо Жан Виденов или Симеон Сакскобургготски не са направили това или онова. На фона на слабите им управления всяка претенция би била нелепа. За общественото съзнание е ясно, че от слабите политици не може да се очаква много. Затова и няма изисквания към тях. Но към големите политици, които могат да се справят с големите обществени въпроси и очакванията са много по-големи. Огромният брой въпроси около личността на Иван Костов в поступравленския му период идва от няколко обективни факта: Първо, успехът му като министър-председател. Второ, неотговорените въпроси по време на неговия мандат. Трето, двегодишното му мълчание след това. Четвърто, уникалната по мащабите си клеветническа кампания срещу него. Пето, огромната омраза и злост на неговите врагове, която успя да достигне до една част от хората. Шесто, безкористната обич и доверие на неговите съмишленици и привърженици. Какво щеше да бъде България днес, ако през 1997 година Иван Костов не беше дошъл на власт? Моята оценка като журналист и гражданин за Иван Костов е, че той издигна от руините на посткомунизма днешната съвременна България, откъсна я от руската орбита, изгради визия за бъдещето й, успя да наложи тази визия дори на своите опонентите и сложи началото на новия път на България към цивилизования свят. Както у нас, така и в другите страни, рядко се появяват такива ярки политически лидери. Те са тези, които оставят трайна следа в историята на страната си. В световен мащаб през ХХ век такива фигури са Рузвелт, Аденауер, Тачър, Рейгън, Кол… Техните продължителни реформаторски мандати са резултат на обществен разум и

инстинкт за национално самосъхранение. Нашият самосъхранителен инстинкт се оказа обаче послаб и прати Иван Костов в опозиция. Истински проблем за България е, че разполага с един държавник реформатор, който не можа да завърши започнатите от него реформи. Всичко казано дотук, определя Иван Костов като политик, към когото не можеш да бъдеш безразличен. Това е неговата съдба.” ясминка: Филипов, мислех, че аз имам абстиненция, ама тия ме минаха… Николай: Цитатът на Ангел Грънчаров изчерпва темата и обяснява нашата гледна точка. А към ясминка ще се обърна с цитат от д-р Филипов: “Млъкни бе, жено, руса жено!” У НАС ИМА ХОРА, В ТОВА ЧИСЛО ДАЖЕ, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, И ЖУРНАЛИСТИ, КОИТО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ КУПИШ С НИКАКВИ ПАРИ

Тази сутрин ми се наложи да отговарям на въпросите на интервю с мен, поискано от политолога и журналиста Виктор Каспрук за авторитетния украинския сайт «Телекритика»; темата, както вече писах – виж В Украйна се интересуват каква е реалната ситуация в сферата на медийната свобода у нас, а ние обаче интересуваме ли се?! – е за това

има ли изобщо свобода на словото у нас. Може да се види в тази връзка и предишната ми публикация по същия проблем: Без истинска свобода и конкуренция в областта на медиите няма и не може да има демокрация. Та значи тази сутрин найпълноценното ми време за писане отдадох на упоменатото интервю – и по тази причина нищичко друго в блога си не успях да напиша. Е, ето, сега ще компенсирам отчасти тоя пропуск с настоящия текст. Аз нямам право да публикувам текста на интервюто преди да излезе в поръчалата го медия; не е коректно да го сторя, въпреки че не съм обещавал да не го правя. Трябва да има морал и в тия работи. Но не ми пречи да публикувам малък откъс от интервюто; и понеже ми се иска да бъда коректен към упоменати в интервюто ми хора, ето два откъса, в които споменавам името на Иво Инджев; иска ми се да го уведомя за това и да го попитам дали има забележки за начина, по който съм представил неговия случай; ето какво реших да напиша в блога на г-н Инджев: Г-н Инджев, украинска медия – става дума за авторитетния украинския сайт «Телекритика» – пожела да вземе интервю от мен за ситуацията със свободата на словото у нас. Тази сутрин изпратих своите отговори на 9-те въпроса, които ми бяха зададени; дадох интервюто на руски език. И понеже ми е много трудно да се изразявам, да пиша на този език, и понеже, от друга страна, въпросите са доста заплетени, а пък, на трето място, тъй като се наложи да упомена и Вашето име, та Ви моля да прочетете абзаците, в който споменавам Вашето име. И Ви моля да ми съобщите дали имате някакви забележки по отношение на начина, по който поднесох пред чуждата медия една история, която Ви касае лично. Ако имате забележки, мога да внеса корекция, тъй като интервюто тепърва ще се превежда на украински език и има време да се реагира още; та ето двата въпросни абзаца: … Очень негативное явление это то, что главный вдохновитель этого процесса – это самый сердечный друг болгарорусской олигархии и мафии, боль-

19 шой друг Путина, бывший уже президент Георгий Перванов; он также и бывший агент коммунистической ДС, являющаяся филиалом КГБ. Начались репресий против свободомыслящих журналистов; так например популярного телевизионного журналиста Иво Инджева фактически выгнали из канале БТВ после того как он в передачи задал неудобный вопрос к президенту Перванову; этот журналист стал „персона нон грата” и вот, уже 6 лет никакая медия не хочет взять его на работу. Есть и другие примеры подобному отношению к журналистам, в том числе, скажем, независимому журналисту Огняну Стефанову отомстили физическим насилием; посланные за него бандиты, исполняя приказ, били его молотками, сломая кости руки и ноги, чтобы вселить страх среди журналисткой гильдии; он чуть-чуть выжил. И втория касаещ Ви абзац: … Видите ли, несмотря на все сказанное, я оптимист. Я не вижу все в черные краски, хотя ситуация, как видели, слишком тяжелая, для некоторых людей якобы безнадеждная. Есть однако и обнадеждывающие симптомы. Есть у нас, скажем, людей, в том числе даже, представляете, и журналисты, которые нельзя купить никакими деньгами; они немного, но их все таки есть. Упомяну хотя бы одно имя: Иво Инджев. Репресии его не сломали. Есть также и „островки” достойной журналистики среди море нравственной деградации; есть и некоторые передачи, которые ставят серьезные, подлинные проблемы болгарской жизни. Но их не сосчитать на пальцах одной руки… Това е. Да се абстрахираме от лошия руски език и множеството грешки с падежите – 30 години не съм писал и говорил на този език. Понеже текста тепърва ще се превежда на украински, та това ме утешава и успокоява за грешките. Но ми се иска да съм коректен и понеже говоря за друга личност та Ви моля ако имате някакви забележки за начина на поднасяне на историята Ви, да ми ги съобщите, било тук, било на имейла. Правя го не за да Ви се “подмазвам”, както някои няма да

пропуснат да забележат, а единствено от уважение към истината. Простете ако има нещо, но мисля, че историята Ви не е “скришна”, та затова няма нищо лошо, че й придавам още веднъж допълнителна публичност. ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР ЗА ТЕБ, ГНУСНИ НАЦИОНАЛНИ ПРОДАЖНИКО ГОЦЕ!!!

Чета на едно място любопитна информация и установявам, че другарят Гоце Първанов вече без капчица свян открито показва на кой именно служи през всичките 10 години, когато изпълнява длъжността (п)резидент на Москва по управлението на руския троянски кон в ЕС и НАТО, все още (формално) носещ името “България”, а не Задунайская губерния на Русия: виж Първанов поведе митинга в Плевен в защита на АЕЦ “Белене”. Явно безработицата зле се отразява на високо платения рубладжия и нещо чудно той вече да е назначен, тайно, разбира се, на длъжността върховен емисар на петата колона на путинска Русия у нас; следващото му повишение ще е на сладка служба директно в “Газпром” за огромна заплата. Ето малък откъс от визираната информация: … По-доброто бъдеще на страната ни минава през възстановяване и ускореното строителство на АЕЦ “Белене”, заяви на митинга Първанов. Той нарече спирането на строителството на централата “престъпно решение, за което носи отговорност лично Бойко Борисов”. Първанов “се обзаложи” пред участниците в митинга с правителството, че “нова атомна централа ще има и ако

то навреме не осъзнае своята грешка и не направи обрат в поведението си, то едно следващо национално отговорно правителство ще запише като точка първа в своята програма възобновяване на проекта “Белене”… Стига толкова. Наглецът, вари го, печи го, си остава наглец; предателят винаги ще си бъде предател; мизерникът няма как в един момент да престане да бъде мизерник; рубладжията винаги ще ламти за рубли. Не може нещо друго да бъде невероятният наглец, безочливият предател, пословично безличният мизерник и ненаситно лакомият рубладжия Гоце Първанов. Нямам думи вече, затова, за да щадя болното си сърце ще предоставя думата на един мой приятел във Фейсбук Stoyan Dermendjiev, който е написал по превъзходен начин това, което и аз бих искал да завя по случая; неговите думи изразяват и моята реакция, и моите мисли; ето: Надявам се всички добре да запомниха враг Nr. 1 и национален гробокопач на Европейска България: екзалтирана отявлена комунистическа креатура на репресивната комунистическа ДС; антинатовец; антиевропеец и непочитан от никоя влиятелна фигура в ЕС и в света; национален енергиен продажник и проводник на опасните енергийно-недиверсифицирани проекти на кремълската енергийно-монополистка мафия; създател на тройната престъпна ламя; верен слуга на тираните Путин, Асад и Милошевич; патрон на знаковите мутроолигархични креатури от прехода; убиец на архари; покровител и свързан с знаковите фигури на организираната престъпност в БГ – пернишкото гоце, който днес всъщност трябва да е в затвора, а не да оглавява на свобода кампании за чернобилската АЕЦ “Белене” и трови нервите на българския данъкоплатец, ограбен от гоцевите олигарси. Доживотен затвор за теб, гнусен национален продажнико гоце!!! В УКРАЙНА СЕ ИНТЕРЕСУВАТ КАКВА Е РЕАЛНАТА СИТУАЦИЯ В СФЕРАТА НА МЕДИЙНАТА СВОБОДА У НАС, А НИЕ

20 ОБАЧЕ СЕ?!

ИНТЕРЕСУВАМЕ

ЛИ

Вече писах, че ми бе поискано интервю за авторитетния украинския сайт «Телекритика» по темата за реалното положение или за това има ли свобода на медиите в България: виж Без истинска свобода и конкуренция в областта на медиите няма и не може да има демокрация. Интервюиращият, именно г-н Каспрук, вече ми прати въпросите, и, няма как, тази сутрин сядам да им отговарям. Прочее, какво ми пречи да публикувам въпросите му и тук, та ако иска някой да ме подпомогне в отговорите, та да се отсрамим достойно пред братята-украинци, да може да го направи като коментар; да ме подсети за някой факт и пр. С тази цел ги публикувам, а пък и защото, знаете, съм твърде демократичен и толерантен човек, който държи на чуждите, на различните мнения; ето ги тия въпроси:

5. На протяжении более четырех десятилетий Коммунистическая партия доминировала в Болгарии, взяв на себя функций управления государством, ограничивая права и свободы человека. Тогда мониторинг общественных настроений никогда не находил свой путь в средствах массовой информации. Изменилось ли что-то в этом плане нынче?

6. Правящие политические силы до сих пор не в состоянии преодолеть свою склонность к желанию управлять средствами массовой информации?

7. Помогают ли болгарские СМИ в установлении общественного диалога в Болгарии?

8. Как повлияли новые информационные технологии на повышение журналистских функций, как представителей четвертой власти в Болгарии?

9. Какая сегодня роль средств массовой информации в политической жизни болгарского общества? ЗА НАВЛЕЦИТЕ В ПОЛИТИКАТА

Questions Media: 1. Господин Гранчаров, у нас, в Украине, за последние два года очень понизился уровень свободы слова в средствах массовой информации, и на телевидении в частности. Хотелось бы узнать у Вас, какой сегодня уровень свободы в болгарских СМИ?

2. Что можно вообще сказать о посткоммунистическом телевиденье и СМИ в Болгарии. Какие их главные проблемы и особенности?

3. К чему привели эти негативные явления?

4. Можно ли вообще говорить о конкуренции на телевидении и СМИ в Болгарии?

Тая снимка във Фейсбук е сложена от г-н Владимир Дойчинов с ето това посвещение: Павката Шопов от “Атака” сканира със супермодерна електроника за врагове! и е добавил: Снимката е автентична – без фотошоп! По повод на снимката се е образувала кратка дискусия на хора, които се дивят на този типаж, който, ако не знаете, да ви кажа, е от Пловдив; знам го как се мотаеше по едно време, отчаян, със скъсани

мръсни дънки по главната улица, по чаршията, в един период когато не беше депутат (той обаче рядко не е депутат, все се урежда да е там, у Парламенто!). Както и да е, та г-н Христо Марков, бивш депутат във ВНС и също в някои НС след 1989 г. от СДС пише нещо, на което моя милост възрази, воден от нравствени подбуди; ето какво си казахме: Ехххххх, и това доживях… Винаги съм се дивял на откровено лудия типаж Павката, когото не приемахме сериозно в началото на 90-те в Пловдив, но… Малко хора знаят, че по комунистическо време този тип бе изпратен за… съдия в Карлово, където отбеляза рекорд: от 90 решени от него дела 84 бяха отменени от Окр. съд… После ФД си го хареса много и направи депутат от СДС и така, та досега…. Това пише г-н Марков; за младите, които не знаят, съм длъжен да уточня, че “ФД” означава “Филип Димитров”, а Филип Димитров бе министър-председателят на първото демократично правителство след 1989 г.; “ФД” тогава го наричаха вестниците на Петю Путо (Петьо Блъсков, той още издава вестници и трупа пари!), на Тошо Тошев, агент Бор (тая персона още издава вестници) и вся остальная вестникарско-ченгесарска сволоч; пишеха името на първия демократичен премиер така защото много го мразеха, един вид се гнусяха от името му; също, с пълно отвращение, го наричаха и “Фил Кенеди”; та по тази причина, именно, не е редно и нормални хора да пишат по този начин името на Филип Димитров, а и по една друга, както ще разберете, се наложи да репликирам ето така: Марков, не вярвам точно Филип Димитров да е правил Павел Шопов депутат, нека да бъдем честни. Сам знаеш и то по-добре от мен каква лудница беше тогава по координационни съвети и какви навлеци се бяха наврели там, че с танк не можеш да ги извадиш; така се навираха и в листите, и не Филип Димитров, ами самият дядо Господ не можеше да ги извади оттам. Аз така виждам нещата; смятам, че т.н. Павка, за която и моя милост, ще не ще, съм си давал гласа, явно има талант да се вре, ето, навря се и в Атака, а пък утре

21 кой звае в какво ще се навре; интересно ми когато дойде Царя, той дали не се навря и в НДСВ, ти имаш ли сведения по този въпрос, аз не съм проверявал, пък и не помня? Ще видим как ще ми отвърне г-н Марков; който се интересува, може да прочете отговора му на този линк. АМЕРИКА Е ПАЗИТЕЛ И ГАРАНТ НА СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА ПО СВЕТА

По едно много старо мое есе (виж: Какво за мен е Америка?), написано е преди повече от 5 години, през годините се е провела дълга и многопосочна дискусия (75 коментара); един човек ми обърна внимание върху нея, което пък ми даде възможност да открия едно, по моя преценка, интересно разсъждение (с позоваване и на Б.Ръсел) на коментиращ с име Стоян; решавам да му обърна специално внимание за да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво този човек пише там: Разбира се, Америка е пазител и гарант на демократичните режими по света. Без нея, както правилно се изтъква, в света биха доминирали недемократични режими като Русия и Китай и мнозина от тези, които днес са против Америка, биха се видели в много по-голямо чудо. От това обаче не следва, че всичко в Америка е достойно за

възхищение и подражание. Картината е много по-диференцирана. Въпреки Платон няма идеални общества и всяко общество има силни и слаби страни. Демокрацията е най-доброто решение дотук, но ако се вгледаме, ще открием, че някои ОТДЕЛНИ, извадени от контекста елементи на други обществени устройства като аристократични системи, социализъм и т.н. сами по себе си са по-добри. Не и, разбира се, тези системи като цяло. Друг въпрос е, че Америка в последните 50 години е деградирала в резултат на консуматизма и пазарния хедонизъм. Старите американци бяха хора от съвсем друго тесто. Именно те направиха Америка силна, но тях ги няма вече и упадъкът на страната е неудържим. (Бел. моя, А.Г. Моя милост чува откакто се помни тия приказки за "неудържимия упадък на Америка", а и добре зная, че така се е писало и говорило и дълго преди да се родя, а аз съм вече стар човек; тъй че, не мога да скрия, такива приказки съвсем не ме впечатляват; уж Америка е в "неудържим упадък", уж "гние" и "прогнива", а пък така съкровено желаната – от левичарите по цял свят – нейна кончина все не иде и не иде, напротив, Америка става все по-силна и богата.) Интересни мисли за Америка не от кого да е, а от големия философ Бертран Ръсел (иначе, както е известно, политически левичар) от книгата му „Завоюването на щастието” от 1929. Конкуренция Ако попитате някого в Америка или пък който да било бизнесмен в Англия кое най-много му пречи да се наслаждава на съществуването, той ще каже “Борбата за оцеляване”. Но с “борбата за оцеляване” те в действителност имат предвид борбата за успех. Когато хората се отдадат на тази борба, те не се страхуват, че утре няма да имат какво да закусят, а че няма да успеят да засенчат ближните си. Ако американският бизнесмен трябва да стане по-щастлив, първо трябва да промени убежденията си. Докато не само желае успеха, но и с цялото си сърце и

убеден, че човек е длъжен да преследва успеха и че човек, който не прави това, е достойно за съжаление същество, животът му ще остане прекалено концентриран и прекалено пълен със страхове, за да е щастлив. Да вземем нещо просто като инвестициите. Почти всеки американец ще предпочете да вземе 8 процента от рискова, отколкото 4 процента от сигурна инвестиция. Резултатът е, че има честа загуба на пари и постоянно опасения и страхове. Аз обаче мисля, че от парите бих искал да добия свободно време и сигурност. В Америка парите са приетият критерий за интелект. Човек, който печели много пари, е умен, който не печели, не е. А никой не иска да го смятат за глупак. Коренът на бедите според мен е прекаленият акцент върху конкурентния успех като основен източник на щастие. Не отричам, че чувството на успех прави насладата от живота по-лесна. Да кажем художник, който е бил неизвестен през цялата си младост, вероятно би станал по-щастлив, ако талантът му бъде признат. Нито отричам, че до определена точка парите са в състояние да увеличат щастието, но отвъд тази точка мисля, че не. Това, което поддържам е, че успехът е само една от компонентите на щастието и че се купува прекалено скъпо, ако всички други компоненти се жертват, за да се добие успех. Вярно е, че в Европа и други кръгове имат престиж. В някои страни има аристокрация, а в други на почит са интелектуалните професии. Някой учен може или може и да не изкарва пари, но той със сигурност не е уважаван повече, ако печели, отколкото ако не печели. Никой не е изненадан да открие, че прочут генерал или адмирал е беден, дори бедността при тези обстоятелства сама по себе си е чест. Поради тези причини в Европа чисто монетарната конкуренция е ограничена до определени кръгове, и то може би не найвлиятелните и уважавани. В Америка е различно… Колкото до професорите там, те са наети слуги на бизнесмените и поради това са помалко уважавани от колегите им в по-старите страни. Резултатът е, че

22 в Америка ученият имитира бизнесмена и не представлява отделно съсловие като в Европа. Още от много ранна възраст американските момчета чувстват, че единственото нещо, което има значение, е финансовият успех и не желаят да се занимават с никакво образование, лишено от парична стойност… В 18-ти век една от характеристиките на “джентълмена” е била да има вкус към литература, живопис и музика. Богатият човек днес е съвсем различен вид. Той никога не чете. Ако създава картинна галерия с идеята да увеличи славата си, той разчита на експерти да изберат картините… той е некултурен по отношение на изкуствата. Резултатът е, че не знае какво да прави със свободното си време. Акцентът върху конкуренцията в модерния живот според мен е свързан с упадъка на цивилизационните стандарти, както трябва да се е случило в Рим в епохата след Август. Мъжете и жените сякаш са станали неспособни да се наслаждават на по-интелектуалните удоволствия.

Автор: Вени Гюрова … Причината да продължавам да съм привърженик на ДСБ. Голямата причина е, че ДСБ остана единствената партия в класическия смисъл на думата – изразява и представлява интересите на ясно дефинирана прослойка от електората: млади, високообразовани, дребни и средни бизнесмени, висококвалифицирани мениджъри, свободни професии; жители на София и на големите градове. Партия с ясен идеологически и политически профил, която не прави конюнктурни компромиси. Всички останали партии или са порочно заченати като изкуствени, конюнктурни проекти; или деградираха до всеяден сбириток, с единствена смисъл и цел използването на властта за далавера на елита си.

ЕТО КАК Е УСТРОЕН ЖИВОТЪТ В РЕПУБЛИКА "ШМЕНТИ-КАПЕЛИ"

няма да се изметна от тях. Защото ТРЯБВА да има и принципи. ЗАБЕЛЕЖКА: Да напиша и аз нещичко. В основни линии написаното по-горе изразява и моята мотивация да съм привърженик на ДСБ – също без да съм член на тази партия. Знам и много от кусурите й, които са преди всичко, тъй да се рече, до “качеството на матрьяла”, предимно ръководния, в различни нейни организации, предимно местни (в Пловдив, примерно), но въпреки това и добре знам, че в тази партия има и много качествени хора. Тъй че и за това също така я подкрепям – и ще я подкрепям. Подкрепям я обаче не на принципа “най-малкото зло”; не, нещата стоят иначе, това е една партия с принципи и ценности, ето затова я подкрепям. И заради лидера й я подкрепям – един доказан политик, направил много за страната; премиерът-реформатор, който тури икономиката на твърдата почва на пазарната икономика и ориентира България в орбитата на западната цивилизация на свободата и просперитета. Знам, че, както се казва, губя “много симпатии” на всякакви хора заради тази своя позиция, но на мен, пак ще повторя, истината ми е драга, а не нещо друго… И БОГОВЕТЕ БОЛЕДУВАТ, И ТЕ МОГАТ ДА ИМАТ РАНИ...

Автор Григор Лилов Да, господа, това е положението! ПРИЧИНАТА ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЪМ ПРИВЪРЖЕНИК НА ДСБ Из Защо продължавам да подкрепям ДСБ

Без да съм член на партията ДСБ, аз съм от нейния твърд електорат. Защото изповядвам ценностите й и приемам политиката й. Защото смятам, че в голямата политика трябва да има не само прагматика, но и принципи. Знам, че хората като мен са 1215% и вероятността за самостоятелно управление е твърде малка. Реалистичното ми очакване е при бъдеща управленска конфигурация ДСБ да е малък, но ключов за принципни решения партньор. Обаче и да не стане това при следващото изборно разиграване, аз

Автор Владимир Дойчинов На мен обаче ми се иска нещичко друго да добавя: а какво да кажем за ония рани на титана, които не се виждат, именно за вътрешните, душевните? Не са ли те

23 още повече - и още по-страшни?! Там обикновена лепенка няма да помогне. Душевните рани се лекуват с обич. И на това, изглежда, се дължи засилената потребност на нашия Премиер от обич. Личи си, че му се иска да го обичат колкото се може повече хора; не му стига да го обича само Люба Кулезич или оная, как се казваше, Диана Дамянова или другата, Шаренкова де, иска му се да го обича цeлият народ, дори цялата планета, цялата Вселена. На мен ми се струва обаче – нека да си позволя да кажа като психолог – че една такава лакомия за любов, свързана с очевидната му любов за власт и за слава, става една крайно опасна смес, която... да не пиша до какво може да доведе. Уго Чавес е живият пример докъде може да стигне нашият Вожд и Учител ако не почне да мирясва в един момент... ЗА СМЪРТТА, ПРОСТОТИЯТА, ПАРИТЕ И ДУХА НА ЧОВЕКА

Почина мой съсед и връстник. Да, вчера, връщайки се, забелязах на входа некролог и капак на ковчег; знаете, в такъв момент човек изтръпва. Оказа се, че е починал моя съсед, апартаментите ни са врата срещу врата. Той, оказва се, е почти мой връстник, на 53 години, даже с няколко месеца е по-малък от мен. Починал човекът внезапно, както си бил на крак, на работата си. Не зная какво точно е работил и ми е неудобно да питам. Бог да го прости! Почти не сме общували с него, понеже аз се преместих в този, сегашния апарта-

мент неотдавна, преди няколко години. Днес ще го погребват. Страшна работа! Ей-така има го и изведнъж – няма го вече човекът. Много се разстроих. Цяла нощ почти не можах да мигна; все пак в блокът, в общия ни дом, има мъртвец, а и ме глождеше ето тази тъпа мисъл: той те изпревари, но ти, наглецо, не си мисли, че си се отървал; ти си болният от сърце, той умря, но това е съвсем временно: и теб това те чака! Не залагай на статистическо-вероятностните закони, че няма как в кратко време да умрат двама съседи, чиито апартаменти са врата срещу врата. Смъртта не се подчинява на законите на вероятностите: като е дошла, барем и теб да вземе! Ей-такива мисли ме се въртяха и почти не можах да заспя. Дали пък не съм страхливец? Или подлец? Има нещо такова, щом такива мисли ми се въртят в такъв момент. Проблемът е, че през последните няколко дни хич ме няма със сърцето: почна, както се казва, да "мъжди"! Тая дума съм я чул от лекарите: съвсем не може да се долови пулсът на оня, чието сърце "мъжди". Дали пък "мъжденето" не е прелюдия към спирането? Не знам; вчера ходих при лекар, на контролен преглед, щото съм изписан от болница с едномесечен курс на "домашно лечение". Каза ми да пия едно друго лекарство за сърцето, ала тая нощ дали от него, дали заради смъртта на съседа, съвсем не чувствах пулса на сърцето си; не знам, както и да е, майната му, отсъденото ще се случи: Отсъденото ще се случи Не ще го спре самият Бог, затова без страх и мъка, приемай този смисъл строг (ОЩЕ >>>) ОЩЕ ЕДИН ОПИТ ЗА ДИАЛОГ С ДРУГ ОТ НАПУСНАЛИТЕ ПАРТИЯТА НА Г-Н КОСТОВ Г-н Тодор Сантов в своя блог, гледам, е написал текст със заглавие Eпилог на един бивш ентусиаст, в който заявява, че и той напуска ДСБ. Твърде любопитна е неговата мотивация за едно такова решение. Ето, напри-

мер, една част от мотивите му, както именно се е изразил там: Моето разочарование няма основание в липсата на някакви проценти, защото и онези минимални ми стигаха за толкова дълго време, без да ме разколебаят. Корена му е в това, че съм свидетел, пряк, на успешното удушване на политическа амбиция, свидетел на разстрел със заглушител, в тила, на собствен кандидат за кмет, в откровения диктат, в грубото напътствие какво е редно да гласувам и как трябва да постъпя със своята си съвест. В наставленията кого не трябва да избирам… Да ме прощава Господ, дано да ме прости и Командира (не че ми толкова важно), но цял живот съм мислел със своята глава, плащал съм за своите неуспехи и съм се радвал на успехите си, та възнамерявам така и да продължа. Защото струва ми се, не е редно да се наставляват хора, които се поели на плещите си обществената работа напълно доброволно, правещи го съвестно и напълно безвъзмездно… Това в продължението на цели осем години… Защото предпочитам да запазя самоуважението си в своите очи, пред уважението на доскорошните съпартийци. Ето така пише г-н Сантов. Съгласете се, че едно такова обяснение поражда ред въпроси. Пише за “разстрел”, “удушване” и прочие страховити, да ги наречем, неща. Моя милост също е от дясната общност, вълнуват ме нейните проблеми, и ето, затова, се осмелих да напиша следния коментар в блога на г-н Сантов, в който му зададох няколко въпроса: О, и Ваша милост ли напуска? Интересно. Вярвам, и Вие ще се прехвърлите към Кунева, или бъркам? Знаете ли какво, много ми е интересна мотивацията Ви, понеже съм нещо като изследовател на тия проблеми; вече писах относно бягството на ония, 4-мата. Опитах се да открия съществена причина в това тяхно решение: виж публикацията Защо напускаме ДСБ в блога на Пр.Прошков и моя коментар под нея, останала “глас в пустиня”. За жалост, не успях. Чувам или чета само общи приказки. А в диалог те не пожелаха да встъпят. Да не говорим пък за помирение или връщане.

24 Извинете, но и Вашите думи по-горе звучат твърде абстрактно. И неубедително. Бихте ли ми позволили да Ви задам няколко въпроса, за да разнищим и проясним проблема? Бих желал да разговарям с Вас, сякаш правя интервю. Ще се радвам да пожелаете да встъпите в диалог. Ето, да предположим, че сте се съгласили; първият ми въпрос е: някой вътре в ДСБ обиди ли Ви, не зачете заслугите Ви, или пък съвсем друга е истинската причина да напуснете една партия, която доскоро сте смятал за своята? Понеже по-горе се изразявате неясно, неопределено, с намеци, та затова питам. Приемете, че съм журналист и Ви правя интервю. Ще се радвам да отговорите на зададения въпрос, а пък след това ще си позволя да Ви задам още няколко. Предварително Ви благодаря! Апропо, и мълчанието е отговор, та и затова благодаря, но се надявам да не замълчите – както замълча, примерно, г-н Прошко Прошков на моята реплика, написана под формата на коментар в неговия блог… БЕЗ ИСТИНСКА СВОБОДА И КОНКУРЕНЦИЯ В ОБЛАСТТА НА МЕДИИТЕ НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ДЕМОКРАЦИЯ

Украинският журналист и политолог Виктор Каспрук, който наскоро взе от мен интервю – по темата за съвременните българоруски отношения; прочее, това интервю твърде много нашумя в Украйна и в Русия, но не и, естествено, в България! – днес ми предлага ново интервю за известен украински сайт: «Телекритика»; а темата на интервюто, така да се каже, ми е присърце, г-н Каспрук я формулира ето така: «Посткомунисти-

ческата телевизия в България. Нейните проблеми и особености»; ето по-долу поканата от страна на г-н Каспрук, а също и моя отговор до него; засега и двете са единствено на руски език: Добрый день, уважаемый господин Грънчаров! Хочу Вас попросить дать мне интервью для очень популярного в Украине интернет-издания «Телекритика». Тема: «Посткоммунистическое телевиденье в Болгарии. Его проблемы и особенности». После Вашего интервью в журнале (виж Моето интервю за списание “Український тиждень”; виж също и това: Руският империализъм е най-злият враг на българската свобода и на българското достойнство, бел. моя, А.Г.) у нас в Украине начали больше интересоваться тем, что происходит в Болгарии.

С уважением: Ангел Грънчаров ЕТО КАКВО ТВЪРДИ УНГАРСКИЯТ БОТЕВ...

ВСИЧКИ МАХНАЛИ СЕ ОТ БЪЛГАРИЯ КАЗВАТ, ЧЕ НЕ ПАРИТЕ СА ИМ БИЛИ ПРОБЛЕМА, А ПРОСТОТИЯТА

С уважением, Виктор Каспрук А ето сега и моят отговор до украинския журналист и политолог, което му изпратих преди около час: Здравствуйте, уважаемый господин Каспрук, Тема интерью мне очень, така сказать, по душе, так что принимаю предложения. Я много писал в этой области и пристально наблюдаю что произходить в медийной сфере в Болгарии, в частности и в области телевидения. Готов ответить на вопросы. Прошу посылать их мне. Спасибо за оферту и за интерес. Оцениваю проблемы, на которых будет направлено интервью как очень значимую, так как именно в этой сфере и у нас произошли ряд негативных явлений, в результате которых возникла ущербная, неполноценная демократия. Без подлинной свободы и конкуренции в области медий (и телевидения) нет и не может быть демократии. У нас, увы, возник тотальный медийный монополь олигархии; произходят неслыханные манипуляции. Демократические силы не имеют возможности распространять свои возрения, если не считать интернет. Вот о всем этом готов рассказать в подробностей в интерьвю.

Като поставих вчера във все същата дискусия, която тече под писанието на знаменития д-р Филипов, ето този крайно неприятен за някои въпрос Има ли морал в журналистиката, трябва ли да имат съвест пишещите, опитващите се да ни манипулират люде?, самият доктор, разбира се, сякаш изпадна в словесен ступор, не знам, не само аз, но и обожателите му са в нещо като вцепенение; мълчи стоически докторът, днес е време да излезе новото ми писание, да видим дали изобщо ще пише, или е постъпил в болница; това ще се разбере днес; а ето как все пак протече дискусията след моето обаждане, любопитно е, нека да стои тук, та да се чете от признателното потомство, което може би ще поиска един ден да разбере колко ни е бил акъла; да, нашият акъл, на т.н. "съвременни българи": Acho: Струва ми се, има нещо нередно тука… Ако това ще е блог, редно би било авторът да участва в дискусиите, да отговаря на въпросите и на критиките. “Докторът” никога не го прави, нито веднъж.

25 Пуска си коментарите и заключенията, добре, винаги е интересно да чуеш нечие мнение (стига да е обосновано). Но ако това ще е блог, нечието (в случая на доктора) мнение би трябвало да е начало на дискусия и съответно някой може да има различно мнение по въпроса (също обосновано). Това тук е просто (как да кажа помеко) надплюване. Интересно ми е само, доктора ако чете коментарите, просто се смее или просто се чувства велик от това какво голямо надплюване пораждат мислите и изказванията му? Това не е за интелигентни хора, а за примати. Виждам, че има интелигентни хора тука, които изказват и аргументират обосновано мнението си, но те бързо биват оплюти от приматите, които са постоянната публика и за които (основно) са насочени писанията на дра. Той затова и не коментира – едно е просто да се подхвърли тема за плюване, а съвсем друго е да поведеш диалог (то не е само да искаш, трябва и да можеш). Щото и аз като д-ра съм учил това-онова, един-два университета също надалече и като всеки българин имам мнение по всеки въпрос, но влизам в спорове само с интелигентни хора, а не с говорещи маймуни. Хайде, който тука не се има за примат да помълчи малко; доста мнения се изказаха и дори зачатъци на дискусии; сега да видим дали Доктора би отговорил нещо дали би повел диалог както е редно за един лидер на блог. Ако отговори, това може да даде начало на нов размисъл и дискусии (зависи какво и как ще отговори). А ако не отговори…. е, хората ще могат да си направят изводи, да си намерят истински блог и да оставят приматите да подемат с радост новото плюене което ще им бъде подхвърлено от лидера на този “блог”. Е, хайде със здраве! ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, ето във връзка с това изказване на Acho моя милост взе думата и написа ето този текст, който надолу бива подложен, както ще видим, на "унищожителна критика": А.3: Човече, наистина мястото на текстове с такава дължина не е в чужди блог пространства… Аз лично не те чета, не защото нямаш

какво да кажеш, а защото е като да отидеш на чужда сватба с бяла рокля… Мечо Пух от Редута: О, загубил разума си философе! Защо пишеш пак, без да си взел хапчето/тата? Прав е докторът да не ти отговаря, а да обръща внимание на малкото си внуче. Дали не е наистина безсмислено за него и пациентите му да се потапят в марианските дълбини на твоята суета. Ако ще кандидатстваш за постоянен пациент на блога, те съветвам да прекръстиш списанието си на “Диагнози”, като започнеш с описанието на твоето заболяване-графомания (за съжаление често срещана във времена на кризи). По-кратко, ако е възможно! антиФридман: ГРЪНЧАРОВ, друго сравнение освен “изгладнели софийски псета” във всеки постинг не можеш ли да измислиш? Банално, скучно. И много и излишно морализаторстваш. Все пак не сме в детската градина. Тук е повесело, острумието (поне според мен) е за предпочитане, включително и самоиронията. Стига постинги (като твоите), приличащи на цели уводни страници на единствено правилния “Работническо дело”.

Veselka: Предлагам форумът да се раздели на две части: “Ръкопляскане” и “Мнения”, защото ръкопляскащите много се дразнят на тези, които разсъждават.

N.: Грънчаров, графоманията я упражнявай в собствения си сайт. Иван Иванов: Г-н Гранчаров, болничните са ви дадени, за да си почивате и да се погрижите за здравето си. Не се преуморявайте с твърде много писане, за да можете да се върнете по-рано при учениците си. Със сигурност им липсвате и 25-минутни видеопослания към тях, едва ли запълват празнотата от часовете без вас. Ангел Грънчаров: Наистина съм трогнат от толкова топлите грижи за моето здраве… такава човечност… такава сърдечност… ще се разплача… разплаках се… благодаря много! Такова бликащо отвсякъде човеколюбие не бях срещал…

благодаря ви, толкова великодушни хора!

2 наум: Ангел Грънчаров, ти нали не си мислиш, че не знаем, че си също и Ачо. Или си мислиш, а?

Acho: Мммдааа…, доста се изказа след мен виждам. НО, не виждам ДОКТОРА. А пък единственият, който отправи смислен коментар, беше г-н Грънчаров. И наистина не бих имал нищо против да го взема, щото май с него може да се говори и дискутира, и то интелигентно. А с доктора – не. То, затова не ви се харесва той, щото е на ниво, което надхвърля значително вашето (и това на д-ра). Човекът се опитва да направи нещо различно, да ви покаже нещо дето да ви накара да почнете да мислите и от друга гледна точка, но среща яка бетонна стена. Плътен мозъчен кокал… Прочетох и няколко броя от списанието и блога му. До вчера не знаех че го има. Браво, г-н Грънчаров! (Ще ви пиша отделно на вашия и-мейл). Нивото му е в пъти над това тук, и май това е проблемът – отхвърляте всичко, което не разбирате - и дори не желаете да се опитате, па било и само от уважение. А коментар от доктора да видяхте?? Те затова и аз не ви се харесвам – неприятно е да видиш че някой друг може да е прав или да знае повече. За довиждане ще ви кажа една стара мъдрост (ма се съмнявам, че освен г-на Гр. някой ще я вдене): “Не спори с глупаци, те първо те принизяват до тяхното ниво и после те бият с дългия си опит.”

2 наум: Ачо, ти нали не си мислиш, че не знаем, че си също и Ангел Грънчаров. Или си мислиш, а? Сватовница: Reduta.bg може да се похвали с първата двойка, открила любовта тук. Да пожелаем много щастие на Acho и Ангел Грънчаров. Горчиво!

Acho: До тези двамата отгоре… свата и няколкото наум. Коментарът е просто излишен; там си ви е мястото – в Чалгария. И вие яд на всичко и всички щото не сте никога успели в нищо и никога няма да успеете. И най ви е яд на тези дето

26 са успели; “я не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле”. Е, затуй се махнах – от такива като вас. И всички, които съм питал по света, махнали се като мен, казват, че не парите са им били проблем, а простотията. Ама гледам нещо на чалгаджиите вече не им е кеф, никой не ги ще никъде, и никой не ще да работи вместо тях. Пък те освен да завиждат, друго не знаят. И ги е яд. Ми те тия, дето могат, си отидоха почти всички. От време на време като се сетя за Родината, попрочитам това онова и ми минава; нищо не се е променило от 20 г. Вижте си заглавията на вестиците оттогава ако ви стиска. Приличате ми на настръхнала котка, завряна в ъгъла и почти изтощена, няма сили вече да даже да хапе, затова само съска и ако някой мине по-близо се опитва да го одраска. Та, стойте си там и съскайте отдалече, хапете се отзад, то сте само за смях, даже не и за съжаление. А, и още един лаф за сбогом: “Кат’ сте толкоз умни, що сте толкоз бедни?”

N Безум: Acho, ти голямо сбогуване направи… но как точно разбра откъде пишем и още повече колко сме богати? Ангел Грънчаров: И аз да кажа нещичко, така и така се отвори дума. Ако аз пишех под псевдонима Acho, за което бдителни другари остроумно ни предупреждават, барем щях да си избера друг псевдоним, та другарите да не ме раздегизират и разконспирират така лесно Бъдете сигурни, таваришчи, нямаше да се издам така баламски. :-) Прочее, д-р Филипов е найизтънчен стилист и по особеностите на изразяването на Acho и на моя скромна милост би могъл да се произнесе един вид като експерт. Да, ама негова милост мълчи сякаш е дала обет за мълчание – и за непорочност в отношенията си към простосмъртните. Както и да е. А иначе няма какво да добавя: чалгарията явно се е довлекла и тук, в този иначе чудесен сайт, и е завладяла пространството за коментиране, особено под писанията на любезния ни домакин. Моя милост чете с възхищение други автори в този сайт, чест и почита-

ния тям, и д-ра го чета, разбира се, и ще го чета, щото и аз се впечатлявам от разните му там чудати родни феномени, сред които и докторът, да не говорим пък за обожателите му, заемат, безспорно, найпочетно място. Затуй предлагам ето това: докторът и по-чевръстите му обожатели, които имат технически умения, да направят така, че лоши хора и мърморковци като мен и като моя адаш Acho изобщо да не могат да четат прозренията на този най-любим майстор на словото; самият сайт като ги надуши, да ги гони, сякаш до статиите на д-ра е завързано зло софийско куче; ето това си позволявам да предложа. А иначе хубав ден на всички! Бързам, простете, тоя път ще съм пределно лаконичен… Алф: “Кат’ сте толкоз умни, що сте толкоз бедни?” E-eй, найсетне! А аз си мислех, че никой от соросоидите няма да развее байряка с устата и правото черво! четвърта българка: Ха, Ха, ха… Тоя народ хептен е изперкал. Може да са умни, ама яко ги тресат разни мании и налудности. Ачи, я питай тогаз колко е богат твоят любимец Грънчаров - нали е умен?! Бъркаш нещо основни неща тук - в милата ни Татковина умен не означава непременно богат - примери бол. И леко с обидите, че пяна ви излезе на устата... антиФридман: Ачо, по всичко личи, че ТИ “съскаш от далече”. Като си толкова добре ТАМ, какво ти дава право да ненавиждаш и обиждаш хората ТУК. В цялата човешка история, включително и българската е имало умни и будни хора, живели и ТУК и ТАМнякъде. Левски е бил ТУК, а Ботев е бил ТАМ, но се е върнал ТУК с чета и пищов в ръка. Ти как ще се върнеш тук? Я ми кажи за пример ли са не единиците позабогатели имигранти, а десетки хилядите, миещи кенефи, чинии, сменящи памперси, берящи портокали, домати, маслини. Последният ти постинг е буквално отвратителен и пропит от омраза. Дано наистина да е за “сбогом”. Сбогом. четвърта българка: Ачи, нека ти кажа и още нещо: Като гледам

колко е производителен тоя Грънч. – по едно философско произведение до преди обед избичва, а за след обед по още едно, направо титан, цял Достоевски (да ме прости Господ за сравнението) да се чуди човек защо се занимава с нас – нисшите духом?! Ангел Грънчаров: Понеже докторът-сиромахомил, явно, е възпитал обожателите си в съвсем неправилно разбиране на думата “богатство”, както си личи от една реплика, отправена директно към моята скромна особа, съм длъжен найтържествено да декларирам: Моя милост е много богат човек, страшно богат, толкова, колкото не можете да си представите! Самият Бил Гейтс, самият Уорън Бъфет (тъй ли се викаше?), даже самият Путин не могат да се мерят с мен по богатство! Това исках само да декларирам щото се почувствах засегнат на чест… ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията, както забелязвате, продължава с пълна сила, който иска да я проследи или да се включи, да заповяда ето ТУК >>>. С НЕЖНА ЛЮБОВ КЪМ СССР – И С ЛЮТА НЕНАВИСТ КЪМ “ГРЪНЧАРОВСКАТА ЗЛОБА”

Наистина, велико нещо е интернет! Да благодарим на “лошите американци”, че го измислиха и че го подариха на човечеството: докато публикацията ми Нов скандал: в ПУ провъзгласили за

27 “доктор хонорис кауза” внука на Андрей Громико!, предизвикваше в Канада, в град Hamilton, провинция Онтарио представения вече реакция на нашия сънародник А.Йоцов, живеещ и работещ там – виж Заслужава ли си младите да стоят в България “на инат”, както ги увещава “флашмобът”, организиран от гербовашкото правителство? – тук, в България, в сякаш прокълнатото ни и обречено на комунизъм отечество, другарят Bacho Кольо, върл поклонник на СССР, на световния комунизъм, на АЕЦ “Белене”, на паметниците на съветската армия, на Че гевара, на Мао, на каквото още си помислите, но все от този дух, написа следния знаменателен коментар, който също заслужава да бъде публикуван отделно, и то на почетно място, понеже много говори и казва; ето: Не знам в каква научна област работи Андрей Громикомладши. Не знам какви са постиженията му, нито какви са заслугите му пред ПУ, заради които ще става Доктор хонорис кауза. Между другото в статията на Грънчаров също не става въпрос за това. ТЯ НЕ Е ЗА ТОВА. Тя е за омразата. Омразата, която души домораслия философ и непрекъснато го кара да ръси лъжи и клевети по интернетпространството. Прочетете само: “Андрей Громико… не сталинският любимец, не десетилетният сталинистки министър на външните работи на империята на злото, наречена СССР, не покровителят на всички ченгета на КГБ по цялото земно кълбо, а…”!!! Грънчаров, знам, че винаги си ненавиждал фактитете, които ти пречат да развиваш злобарските си тези, знам, че историческата ти култура е на ниво седмокласник от Столипиново, но за такива като теб е измислена Уикипедията – вземи па се ограмоти преди да пишеш! Андрей Андреевич бе един от архитектите на ООН, един от хората, благодарение на които на Европа и светът бе подарен петдесегодишен период без войни и пряко противопоставяне. В края на краищата Громико беше човекът в съветското Политбюро, който бе радетел за нормални отношения между СССР и САЩ.

Апропо, кой е Държавен секретар на САЩ по време на Труман? Знаеш ли? И защо не го наричаш Трумановски министър? Е, това разбирам аз: клаймо за пет поколения напред!

П.С. И накрая – най-хубавото. А то е че в Пловдив ще се проведе научна конференция за миналото и бъдещето на българо-руските отношения. Нямаме нужда да ги идеализираме, още повече имаме нужда от Грънчаровска злоба. Има остра необходимост да ги поставим на взаимоизгодна и равноправна основа. И, “прочее”, това е много по-важно за нас, отколкото за Русия. ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ МЛАДИТЕ ДА СТОЯТ В БЪЛГАРИЯ “НА ИНАТ”, КАКТО ГИ УВЕЩАВА “ФЛАШМОБЪТ”, ОРГАНИЗИРАН ОТ ГЕРБОВАШКОТО ПРАВИТЕЛСТВО?

Голяма работа е интернет, няма що! Ето пример: по току-що публикуваната в блога ми статия Нов скандал: в ПУ провъзгласили за “доктор хонорис кауза” внука на Андрей Громико! моят фейсбук-приятел г-н Александър Йоцов, който, ако не бъркам, живее

и работи в Канада, няколко минути по-късно написа във Фейсбук коментар. Коментарът му ме впечатли и аз пък му написах ето това, а по-долу помествам и неговия коментар като отделен постинг; за има-няма няколко минути се разбрахме изцяло, намирайки се на двата края на земното кълбо, пък и свършихме, да се надяваме, полезна работа; полезна за бъдещето на страната ни, горката България, не за нещо друго, да не ме разберете криво; ето: Благодаря, г-н Йоцов, чудесно сте го казал! Коментарът Ви е така добър, че просто на мен не ми се налага нищичко да коментирам – и без изменения, с Ваше позволение, ще публикувам коментара Ви в блога си като отделен постинг, запазвайки, разбира се, авторството Ви. Иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиено издание за хора, които не ползват интернет. Все пак да попитам: не възразявате ли да сторя това? И докато г-н Йоцов ми отговори, ето, аз вече подготвих за публикация и публикувам неговия наистина хубав и уместен коментар; на това му се вика сътрудничество, за което разстоянията, хилядите километри, не са пречка: Транспортният министър задържа младите в България с флашмоб на летището!!! Как звучи напъна на Транспортния Министър в контекста на края на статията: за симпозиум пристига внукът на Андрей Громико (със същото име като своя прославен сатрап-дядо!), citat: “Внукът на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на бившия СССР Андрей Андреевич Громико пристига в Пловдив, за да се включи в Научната конференция “Русия в България и България в Русия: перспективи на сътрудничеството през 21 век”. Форумът ще се проведе на 29 и 30 март. Негови организатори са Факултетът по икономически и социални науки, Философско-историческият и Юридическият факултети на ПУ “Паисий Хилендарски”, Центърът за руски език и култура и Асоциацията за европейски изследвания на Русия, обясни доц. Козлуджов.” Отворете Борсите за научни работници, лекари биолози и как-

28 ви ли още не и ще видите колко Teaching Професорс в различни области се търсят! Хората се движат от град на град, от провинция на провинция, от държава в държава. Главния лекар по Български (по тукашната система ЦЕО) на Университетската Детска Болница в града (Hamilton, Ontario, където живее г-н Йоцов, бел. моя, А.Г.) е от Австралия (спечелил конкурс); в началото на 2013 му изтича срока на договора и не мисли да го продължи; най-добрият лекар и преподавател в Медицинския Университет по ортопедична хирургия в града е от Южна Африка. Комунистите в България пак си продължават с комунистическите номера и чувства. Все се сещам за книгата “Родината не ми прости” на Христо Малинов, държавно военно издателство (естествено няма да е на “Наука и Изкуство”!). Много добре обаче звучи ето това: “Предприемачи от “Президентски клуб България” били на флашмоба! Значи ли това предприемачи от клуба на ДС в България? Колко синове, племеници и внуци на бивши партийни величия или настоящи миллионери са били във флаш моб?! Като го чета това се сещам за вица, който показва, че Българите правят всичко на инат, а не с някаква цел: В рая били Българинът, Англичанинът, Американецът, Французинът. Отворил Дяволът една дупка към Ада, престорил се на ангел и отишъл при тях. Посочил дупката и казал: “Ей-долу там се върти страшен business!”; Американецът веднага скочил. Поогледал се дявола и казал: “Там долу има страшни мацки!” и Французинът скочил. Помислил, помислил Дявола и изпял: “Там долу трима чакат четвърти за бридж.” Българинът попитал: “За бридж-белот ли?”. Дяволът казал: “Не, за бридж.” и Англичанинът скочил, а Българинът – не. Тогава Дяволът се поогледал и казал: “Ама ти не можеш да скочиш!!!”. А Българинът казал: “Кой бе, АЗ ли не мога да скоча?!” и скочил; ей-така, за слава и мъжество – и на инат! Много умно?!?! Дали тези млади хора, които ще се вържат да

останат в България, ще ги оценят до пенсионирането им?! О РUSSY RIOT И О БОЛГАРОРУССКИЙ "ПРАВОСЛАВЫЙ ТАЛИБАН" НИКОЛАЙ

Помествам и тук своя статия в моя рускоезичен блог; засега нямам възможност да я преведа на български, но и това ще сторя тия дни: В своем основном текстовом блоге – потому что у меня есть и видео-блог, и образовательный, и дискусионный, и практически психологический, и философский журнал, его имя ИДЕИ, и другие блоги – я опубликовал болгарский перевод статьи Алексея Широпаева Рussy Riot: вызов средневековью; вот эту публикацию на болгарском: Путинска Русия затъва в средновековен имперски деспотизъм и обскурантизъм. (По русски: Путинская Россия утонула в средневековый имперский деспотизм и обскурантизм; я не уверен, что падежи правильно поставил, мне вообще с падежами в русском трудно, очень даже.) Я дал такое заглавие только потому, чтобы публикация в моем блоге не мешала оригинальной в поисковых машин. Мне кажется, что те явления, феномены и процессы, которые автор описывает в своей замечательной статьи, характерные также и для Болгарии. Потому и статья, по моему, имеет большого смысла и для нас, болгарских граждан и демократов. Чуть не забыл написать: перевел на болгарском эту статью преподаватель (доцент) в Новом болгарском университете Момчил Дойчев, с кото-

рого я знаюсь еще с времен до 1989 года. Я ему благодарен, что он мне предоставил для публикации свой перевод. Мне хочется упомянуть интересный факт: в Пловдиве, в городе, где я живу, есть владыка, или митрополит – многие, в том числе и я, называем его мУтрополитом, слово "мутра" по болгарски "рожа", а также и неологизм, который означает "бандит") которого я также называю "православным талибаном", его имя Николай. Он молодой, конечно, он закончил Московскую духовную академию, мне даже кажется, что он именно является уполномоченный представитель "православной" путинской России по управлению делами Болгарской православной церкви. Я даже уверен, что он будет и будущий болгарский патриарх после смерти престарелого партиарха Максима, ставленика и любимца диктатора Тодора Живкова. Вот такие дела. Вот этот Николай стал известным и прославился тем, что назвал папа Йоан Павел Второй, великий польский папа и антикоммунист, назвал его "еретиком". Когда папа Йоан Павел Второй, уже очень старый, был на визиту в Болгарии, Николай, тогда работавший в Патриаршеской катедралы в Софии (ее имя, кстати, "Александр Невский", русский святой, он вам, конечно известен; я сам не знаю однако почему его в Болгарии так много уважают болгарские отцы церкви, что назвали основной болгарский храм его именем!), значит, этот Николай тогда распорядился чтобы раставить охрану перед олтарем с приказом: не пускать папу в олтарем, потому что он еретик и оксвернить храм! Вот такой он наш будущий патриарх, сущий талибан, спасибо, братушки, вы его хорошо воспытали! Вот такие дела. Много еще можно расказать о этого Николая, он, многие так думают, не в своем уме. Еще один маленький пример, даже два. Уверен, что вам будет интересно: В Пловдиве есть храм митрополии, его има "Света Марина". Древный храм, с оригинальными стенописями (фрески), верующие ходили там по античные каменный сплиты (есть такое слово, я правильно его употребил?) и так далее. И вот, этот храм неудержимый

29 Николай приказал "модернизовать": распорядился чтобы стены храма облепить... пластиковыми греческими обоями, на которых нехудожественные (у нас говорят "кичозными", не зная есть ли такое слово в русском, надо проверить?) изображения религиозных сюжетов, а пол храма обставили с мрамором, прямо с бетоном уничтожив античные сплиты, на которых ходили верующие веков назад! Сущее кощунство! Но Николай, конечно, отрицает и считает, что он, уничтожая памятник средневековой больгарской культуры, сделал ему благо, а не осквернил его! Вот такой он молодец наш (ваш) Николай! И второй подвиг того же Николая. В деревне (городке) Батак есть маленкий храм, в которою во время Апрельского востания против турок болгарские мюсюлмане с ятаганами и топорами убили, обезглавили тысячу людей, стариков, женщин, детей. Даже пока еще можно увидеть кров по стенал этого храма, святое место, который был музеем; люди входили в это ужасное место, там есть также кости убитых, это, всущности, еже не храм, а гробница. Да, но бесный Николай не думает так: он превратил храм в действующим, чтобы в нем могли теперь уже проводить и сватбы, представляете себе?! Тоже "модернизировал" храм как мог, пока еще на кровавые стены не положил пластиковые обои, но и этого можно ожидать. Он, простите, сумашедший. Наш (ваш) Николай! Будущий русско-путинский патриарх Болгарии! Простите! Мне плохо. У меня позывы к рвоте! Надеюсь меня понимаете. Простите за ошибки! Я уже 30 лет как не писал по русски, с тех времен, когда был студентом Санкт-Петербургского (тогда "Ленинградского") университета. Если не знаете, я вам объясню: город Петра Великого тогда, в ере коммунизма, считалось что был создан Лениным, потому и он назывался тогда "Ленинградом"). Теперь уже положительно рвану, простите! Пока! НОВ СКАНДАЛ: В ПУ ПРОВЪЗГЛАСИЛИ ЗА “ДОКТОР

ХОНОРИС КАУЗА” ВНУКА НА АНДРЕЙ ГРОМИКО!

Вчера си купих многотиражното вестниче “Пловдивски университет”, охарчих се с 30 ст., но няма как. Разлиствах го и още на втора страница онемявам; гледам, и не вярвам, както се казва, на… ушите си! Не, това не е възможно, гледам пак, не, явно не сънувам, явно не е мираж? Майчице, нима е възможно това? Леле, тия съвсем са превъртели, ако това е истина! Явно е истина, щом го пишат черно на бяло; непоправими са обаче, спор в това няма! Как пък се сетиха? Егати простотията! Какво толкова съм прочел в това вестниче ли? Басирам се, че никой не може да се сети или дори само да допусне, че такова нещо изобщо е възможно. Това нещо е в сферата не просто на фантазиите, а на мистиката. Аз си мислех, че тия в ПУ не могат да ме шокират повече след обявяването на Ицо Мамата за “доктор хонорис кауза”, но ето че могло. Сами себе си надминаха, спор няма! Ашколсун! Бравос! Иска ми се да ви поднеса новината малко по малко, за да не припадне някой от изненадата. Преди време ТУ (Търновският университет, той е великотърновски де) реши да обяви за свой “доктор хонорис кауза” таваришч Путин, нали си спомняте? Вдигна се шум, намериха се даже академични хора в ВТУ, реагираха, противопоставиха се, отсрамиха се, така да се каже. Путиновата номинация биде провалена. Но ето, номинацията на Ицо Мамата, нищо че е така куриозна, в ПУ мина и замина и

ако изключим обречената акция на Цв.Томов, който в знак на протест си даде оставката като преподавател в ПУ, друг никой – повтарям, никой – не реагира. Аз на това му викам отровно “академично” блато; че е блато, блато е, но какво му е пък “академичното”? Е, вече ви подготвих, сега вече мога да ви съобщя новината. Не ми се ще някой със по-слабо сърце като моето да се шокира така, както се шокирах аз вчера. Но моя милост понеже е претръпнала, та го прие по-леко все пак. Философ съм, тъй да се рече. И така, новината е: нов “доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (“Свети” пред името на отец “Паисий” не се пише, партията – как коя партия, комунистическата, разбира се, вий още нима не знаете, че ПУ си е чисто и просто една непокътната крепост, нещо като оазис на автентичния комунизъм?! – не позволява!), та значи нов доктор хонорис кауза на ПУ е – фанете се за сърцето! – не някой друг, а… – спокойно, дръжте се за стола да не паднете! – да, не някой друг, а… Андрей Громико (на руски се пише “Громыко”), не бе, не оня същият, не сталинският любимец, не десетилетният сталинистки министър на външните работи на империята на злото, наречена СССР, не покровителят на всички ченгета на КГБ по цялото земно кълбо, а неговият внук, който също се нарича “Андрей Громыко”!!! Тази е новината, моля, не ме мислете за луд, не фантазирам, не си го и измислям, не съм превъртял, така пише. Ако някой друг е превъртял, моля, не обвинявайте мен! Аз само предавам каквото пише. Че пише там невероятни неща не съм ви аз виновен, виж ги ти, мен ще обвиняват?! Аз не бях чул за тая новина, явно съм я проспал. А вие чули ли я бяхте до тоя момент? Не, медиите не пошумяха, което е странно? Или не е странно вече? У нас, прочее, възможно ли е нещо да не е възможно – или странно? Всичко вече е възможно. Ето, и това било възможно. Та провъзгласяването на Громыко за доктор хонорис кауза било станало отдавна, на 28 март тая години, вече почти месец е минало оттогава. Ако се мълчи, явно някой го е срам, и затова новината

30 се крие. Е, аз ви я казах. Издадох я тая тайна. Какво ще кажете, а? Бива ли си я тайната, нали? Бива си ги тия, дето произвеждат такива лудешки новини? Аз на такива им викам “железо-бетонни комунистокомуноидни глави” или тикви. Непоправими са, спор в това няма!

Та тоя Громыко, разбира се, бил “световно признат учен”. Е, пак работи в сферата, в която се е подвизавал дедо му: международните отношения, провеждането на реската имперска експанзия по света, стратегията и тактиката на правене на България не само на троянски кон на Русия в ЕС и НАТО, но и на превръщането й в Задунайская губерния на Русия. Какво друго да работи внука на Громыко освен това, хайде де, не се занасяйте, он друго и не може да работи?! И ето, за тия негови приноси тукашните руски ченгесарски лакеи го направили “доктор хонорис кауза”, показвайки какво именно е скрито в мизерните им сърца! Кажи ми какви са ти доктор хонорис каузите, за да ти кажа що за университет си… и колко струват тия, дето го управляват. Е, на това провъзгласяване точно на такъв за “доктор хонорис кауза” аз му викам “комунистическа чалгария”, то е нещо като комунистическа оргия или отвратителен комунистически разврат – от рода на ръкоблудството… Три поредни ректора на ПУ, двама от които по два мандата, и двамата ченгета на ДС, филиал на ГКБ, бяха последователно рек-

тори на ПУ в годините на “демокрацията” у нас, бяха в най-топли отношения с СССР, сиреч, с КГБ. Партийният секретар-ректор Балабанов да не го броим като агент, щото той по презумпция си е техен най-доверен човек, защо да го вербуват пък него?! Но Огнян Сапарев и Иван Куцаров си бяха формени агенти на ДС, според комисията за досиетата. Сегашният ректор на ПУ явно е тяхно послушно момче, което е готово да изпълни всяко тяхно нареждане. Той затова и толкова уважава мутрополит Николай, доверен руски представител по управлението на Болхарская православная церковь. ПУ ли рекох по-горе? Пу, пу, пу, пу, да не ме чуе дяволът… Стига толкова. Аз няма да правя специален коментар. Повръща ми се. Простете, ще ида да повърна. Толкоз. Безсрамници! Превърнаха тая “академия” в нещо по-лошо и от проститутка! Безгръбначни комунистически мутанти! Наглеци! ЗАБЕЛЕЖКА: Поразгърнах други вестници от оня период и разбрах, че са писали за скандалното провъзгласяване на Громико за доктор хонорис кауза, но не са съзрели в него скандал; ето какво чета на едно място: Внукът на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на бившия СССР Андрей Андреевич Громико пристига в Пловдив, за да се включи в Научната конференция “Русия в България и България в Русия: перспективи на сътрудничеството през 21 век”. Форумът ще се проведе на 29 и 30 март. Негови организатори са Факултетът по икономически и социални науки, Философско-историческият и Юридическият факултети на ПУ “Паисий Хилендарски”, Центърът за руски език и култура и Асоциацията за европейски изследвания на Русия, обясни доц. Козлуджов. Това е положението. Няма смисъл повече да се говори или пише. Да замълчим както се мълчи в гробища… ПУТИНСКА РУСИЯ ЗАТЪВА В СРЕДНОВЕКОВЕН ИМПЕРС-

КИ ДЕСПОТИЗЪМ И ОБСРАНТИЗЪМ КУРАНТИЗЪМ

Рussy Riot: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕТО Автор: Алексей Широпаев Три девойки, с плетени маски на лицата и къси поли в ярки цветове, се хвърлят пред олтара, "колежките" им пък танцуват. След което охраната ги прогонва. Действието се развива във възстановения московски катедрален храм "Христос Спасител". "Майко Богородице, изгони Путин!" – това са първите строфи от песента, с която пънкарките от групата "Pussy Riot" озвучиха видеото, документиращо "щурма" на катедралата. Момичетата от "Pussy Riot" осъществиха тази си акция на 21 февруари. Както самите те разказват, протестът им е бил насочен не само срещу Путин, но и срещу официалната православна църква – заради обвързаността й с кагебистката власт и заради средновековно-архаичните структури. Не зная кое е подсказало на участниците от групата Рussy Riot идеята за тяхната акция в Храма на Христос Спасител. Най-вероятно безпогрешната артистична интуиция, а не просто анализ. Както и да е, акцията се получи не само смела, по право заслужаваща да се нарече граждански героизъм, но и имаща огромен смисъл. Антипутинският пънк-молебен в Храма на Христос Спасител – това е, не се страхувам да кажа, направо гениално. Това е предизвикателство не само към Путин и системата на неговата власт. Това е предизвикателство и към официозната църква, сраснала се с тази власт, с тази държава. Храмът на Христос Спасител е видимо въплъщение на тържествуващата държавна църква, стремително и органично запълнила иде-

31 ологическия вакуум, възникнал след изчезването на КПСС. Именно Руската Православна Църква помогна на значителна част от постсъветского население да преодолее кризата на идентичността: съветските хора без особена драма станаха православни. Главното е, че при това те запазиха вътрешния си комфорт и възможност да получат прости отговори на сложни въпроси, доколкото смисловата матрица на тяхното съзнание не се измени: Западът си остава враг, а Русия, както и порано, върви по свой собствен особен път. Освен това традиционната враждебност на руското православие към Запада придоби нова, метаисторическа и метафизическа дълбочина, също както и руската „изключителност”: митологемата за противопоставяне на „света на капитала” се обнови смислово с противостояние и на „царството на Антихриста”. Православността за мнозина стана легитимация на тяхната различност – разбира се по отношение към Запада, неговите ценности и целия негов начин на живот. С помощта на РПЦ съветското сякаш се превърна в „российско”, от което е било и породено. В резултат „росийското” стана позлокачествено и гротескно. Вторичен концентрат, историческа изостаналост, в които причудливо са смесени и Московското царство, и романовската империя, и СССР – ето това е путинска Русия. Ролята на РПЦ в нейното формиране е огромна – тя е съпоставима само с аналогичната роля на КГБ, с която църквата е свързана най-тясно още от 20-те години. За това директно казват Рussy Riot когато пеят за „черните раса със златни пагони”, поставяйки едно до друго имената на Путин и патриарха Кирил Гундяев. Но работа не е само в това, че Путин и Гундяев, са, така да се каже, колеги по служба от Лубянка. Работата е в това, че днешният съюз на чекистската държава и чекистската църква е по същество руски византизъм с неговата т.н. „симфония на властите”: светска и духовна, за което с възторг пише „православният експерт” Кирил Фролов. Навремето Николай Бердяев проницателно отбелязва: „Русия

никога не е излизала от средните векове”. Не излезе и през съветския период, доколкото болшевизмът, както пише Александър Янов, „разруши формата на руската политическа система за да запази нейната полувизантийска средновековна същност”. Да я спаси от от Февруарската буржоазно-демократическата модернизация.

Това става особено явно в периода на сталинското благоволение към РПЦ, когато съветските празници са вписани в Православния календар заедно с Църковните. Мнозина – и охранители, и либерали – виждат в късния сталинизъм изпълнение на пророчеството на византиста Константин Леонтиев за „православен цар начело на социалистическото движение”. Но Сталин все-пак не стоя със свещичка в главния тогава Елоховски събор – на пълната „симфония” пречеше партийният билет... Путинизмът стана поредният откат към средневековна политическа система след още една неуспешна буржоазно-демократична революция – от Август 1991 г. Единственото, което действително изчезна след Август-91, е официозният марксизъм-ленинизъм – и без това вече отдавна мъртъв. Но руското средновековие остана практически неприкосновено. Нещо повече, то се оголи, доколкото сега престана да се нуждае от реторическо съобразяване с диамата. Остана само едно, с което да се съобразява – Конституцията, декларираща светския характер на държавата. Обаче всъщност на практика РПЦ отдавна има неофициалното положение на държавна църква, постоянно потвърждавана от недвусмислените жестове на властта. Тук е същата история, както и с федерализма – макар и провъзгласен в Конституцията, но на практика го няма, на практика имаме империя. Така е и с президентската институция, която всъщ-

ност е осъвременена форма на царско самодържавие. Днешната Русия като цяло напълно съответства на онзи базисен модел, заложен още от Иван Грозни: монархия, осветена от църквата. РПЦ е една от най-важните държавни институции, призвани да укрепят лоялността на обществото към съществуващата власт и да придадат исторически смисли на Русия, изгодни на Кремъл. Самият патриотизъм, разбиран като политическа технология по обслужване на интересите на властта, се транслира днес преди всичко от РПЦ. Верноподаникът К. Фролов пише за това светло и благо: «Путин се заема да възстанови икономическия и геополитически потенциал на Русия, нейното обединение. Светейшият от своя страна възражда духовния потенциал на Историческата Рус, „оцърквява” "Великата Страна", със своето убедително слово разкрива опасността от чуждестранна интервенция в Русия, просвещава и народа, и Путин в духовните, църковни въпроси…». Ето на всичко това и посмя да вдигне ръка групата Рussy Riot – оттук и толкова острата и сурова, полицейско-наказателна реакция на нейното действие в Храма на Христос Спасител. Да, в няколко европейски страни има официални религии, но там те меко и надеждно са опаковани в демократичните традиции, в правната култура, в гражданското общество, в особения манталитет, свободен от фанатизъм и обскурантизъм. Реакцията към Рussy Riot – и на държавата, и на значителна част от обществото – показва колко далече е Русия от изброените фактори на цивилизован живот. Девойките са хвърлени в затвора само за „неканоническата им молитва” за избавяне на Русия от властта на Путин и кагебесните попове. При това, ще отбележа, че масов вестник с благочестивото название «Комсомолска правда» сериозно разсъждава за богохулство, при това като за углавно наказуемо деяние – и това в светска държава! Делото на Рussy Riot поставя Русия в един ред с такива забележителни страни като Иран, Пакистан и Саудитска Арабия. Напомням: в Иран наказват със

32 смърт за «богоотстъпничество», в Пакистан – за прословутото «богохулство», а в Саудитска Арабия – за «магьосничество». И когато отечествен черносотнически сайт с удоволствие цитира православноскандалния израилтянин И. Шамир, който смята, че нашите богохулнички „би трябвало да бъдат изгорени живи на брега на река Москва, пепелта им да се пусне по течението, а мястото на огъня да се посипе със сол... „ – осъзнаваш целия реализъм на епизода от знаменитата антиутопия на Владимир Сорокин, където някой си блажен Амоня предсказал, че «втория аборт на Господарката ще се случи заради урочасване от стрелецка вдовица. С тази вдовица тогава народът лошо се отнесъл – завлекли я по Василевското надолнище към Москва-река и с куки я избутали и удавили под леда» («Захарният Кремъл»).

менна страна, в която религията е неотделима от държавата, а агресивни фанатици бълнуват за разправа с еретиците. Групата Рussy Riot хвърли предизвикателство на деспотичната, архаична държава и контролираната от нея църква, на лъжата, лицемерието и конформизма, на полицейщината, цинизма и безправието, слепнали се в една огромна, мръсна и воняща буца. Акцията на Рussy Riot – това е весела манифестация на здравия смисъл и достойнството в самия епицентър на мрачната и безизходна фантасмагория на руския живот. Отстоявайки свободата на девойките, ние отстояваме своя разум (и разума по принцип) пред лицето на древното клерикално-полицейско мракобесие. Своето право да живеем в съвременния свят, а не в перманентните средни векове, където властват монархът, феодалите и поповете.

каже за несметните му духовни богатства и съкровища! – та именно на това основание моя милост, като създател, издател и главен редактор на списанието съвсем нямам възможност да изплащам хонорари на авторите, чиито текстове са излезли в него. За да им се реванширам все пак някак реших да им подаря и да им изпратя по няколко, така да се каже, авторски екземпляра; сторих това и ето, Б.К., студентка по философия, чиито първи отпечатан във философско списание текст излезе в найновата книжка, ми е написала писмо, на което отговорих; та ето и двете писма, показващи какви са отношенията автор-издател в нашето списание:

Превод от руски език: Момчил Дойчев СПИСАНИЕ ИДЕИ Е ОТВОРЕНО ЗА ПЛОДОТВОРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО С НОВИ ТАЛАНТЛИВИ АВТОРИ

Здравей, 16-ти век! За какво държат в затвора момичетата? За това, че са се опълчили на Путин? Но това е тяхно конституционно право. Молили се по неподобаващ според каноните на РПЦ начин? Но тогава това е чисто вътрешно църковно дело – и какво общо има с това затворът и съдът, ако църквата е отделена от държавата? Или, получава се, не е отделена? Твърдят, че момичетата оскърбили чувствата на вярващите. Това, меко казано, е крайно дискусионно обвинение. Те са се молили на Богородица така както са сметнали за нужно. Необикновената, авангардна форма на молитвата им говори съвсем не за намерение да оскърбят някого, а, по-скоро, за юродство. Повтарям, всичко това е предмет изключително на вътрецърковно разбирателство, но съвсем не и на углавно преследване, което показва само това, че ние живеем още в изостанала несъвре-

Понеже списание ИДЕИ съвсем не е богато и популярно списание с щедри спонсори, напротив, тъне, както и подобава да е в нашенските родни условия, едва ли не в пълна материална мизерия – което обаче съвсем не може да се

Добър вечер, г-н Грънчаров, броевете, които ми изпратихте, пристигнаха благополучно. За което искам да ви благодаря от сърце! Броят е страхотен, а новият облик е още по-добър от преди. Надявам се все така успешно и истинско да бъде списанието и също така се надявам нашите взаимоотношения автор-редактор да продължат - и да имам възможността да публикувам още свои неща в списанието. Желая ви светли великденски празници, които да ви донесат само радост и искрени усмивки! С уважение: Б. К. (Публикувам само инициалите, понеже не съм поискал разрешението й да публикувам нашата кореспонденция; ако разреши, ще добавя пълните й имена.)

33 Здравейте, Б.! Много се радвам, че новият облик на списанието Ви е харесал; имах страхове, че сме развалили утвърдилия се вече традиционен облик, но ето, сега и Вие, и други хора също споделиха с мен, че новата корица била по-добра; дано е така. А иначе винаги сте добре дошла със свои текстове на страниците на списанието. Знаете, на мен ми се иска списание ИДЕИ да стане списание предимно на млади хора, които не само да го четат, но и да участват най-активно в списването му. Да си стане тяхно, сиреч ваше, на младите, списание. Също другата ми цел е списанието да може да публикува все по-качествени текстове, не преводни, а оригинални, наистина философски, задълбочени, истински, писани от българи. За тази цел съм готов на всичко, продължавам и да търся талантливи хора, които умеят да пишат, умеят също така и да мислят философски, да виждат нещата по един философски начин; възникне ли един такъв екип, едва тогава вече ще съм напълно спокоен за бъдещето на списание ИДЕИ. Това е засега. Продължавайте да работите все така, в работата, в приятните и смислени занимания е истината, а всичко друго в този живот е суета... :-) С поздрав: Ангел Грънчаров Днес, току-що, забелязвам, че съм получил отговор на горното си писмо; ето какво ми пише младата авторка на списание ИДЕИ: Добър ден, г-н Грънчаров, радвам се, че мислите по този начин. Защото това според мен е начинът, по който младите философи могат да просперират, т.е. да покажат своята истинска същност. А списанието дава много големи предимства това да се случи.

Aз също бих била много щастлива ако това списаниое стане изцяло на младите хора. И същевременно да е място, където всеки желаещ и можещ философ ще може да публикува своите разработки. Аз, както и мои колеги, сме готови да сме част от този авторски екип. Само Вие трябва да кажете дали сте съгласен и как да проце-

дираме със своето участие като автори в него. Благодаря ви отново за предоставената възможност. А също и за това, че в априлския брой публикувахте моя статия. Ако желаете мога да Ви изпратя още свои неща. Защото съм написала доста текстове – и бих искала и те някога да видят бял свят.

по мое възприятие, твърде интересен и важен проблем, по който не е зле да помислят повече хора; ето на това основание публикувам откъса, в който г-н Томи Томев ми зададе чудесния въпрос, а също и моя първоначален отговор, с което, чини ми се, дискусията може да отпочне; ето какво си казахме:

С уважение: К. Налага се да й отговоря. Ето съвсем краткия ми отговор: Здравейте, Б., Радвам се, че имате готовност и занапред най-активно да сътрудничите в списването на списанието. За мен това като издател е най-важното: списанието да стане място за среща на активно и добре пишещи автори, особено, повтарям, сред младите, щото ние, от постарото поколение, така или иначе сме увредени от рудиментите на миналото, докато вашите съзнания са свежи и могат да родят найоригинални идеи. А що се отнася до това какви са изискванията за публикуване на текстове, всичко това е публикувано в досега отпечатаните броеве на списанието, а също така може да се намери и в неговия блог. Принципът е този: всеки търсещ истината, сиреч мислещ и добре пишещ автор е добре дошъл на страниците на списанието. Критерият са качествените текстове - и оригиналните виждания и идеи. Това е в резюме. Но всичко в подробности можете да откриете на сътветното място или в списанието, или в блога му. Всичко добро и успехи! С поздрав: Ангел Грънчаров ЗАЩО БЪЛГАРИНЪТ ПОСТОЯННО ДУМА: ДАНО, ДАНО, ДАНО, ДА, НО... Покрай въпроси, свързани с трудностите в битието на сп. ИДЕИ, за които ви информирах в публикацията Издаването на философско списание в нашенските културно-психологически условия е крайно дръзко предизвикателство с приятел започнахме обсъждането на един,

Накрая искам да те питам следното: ние, българите, много често използваме думата "дано". Според мен тази дума изразява голямо противоречие (да-но). Ти как мислиш, имам ли основание да мисля така? С поздрав: Томи Томи, а това, дето ме питаш за честата употреба на думата "дано", прав си: постоянно ни е на устата тази дума. Аз даже не си давах сметка за това, че тази дума се състои от "да" и "но" ("не", щото това "но" е произлязло от "не"). Много интересен проблем поставяш, който е хубаво да се подложи на тълкуване. Тия дни ако имам време, ще го направя, пък може и дискусия в блога да направим, стига да се появят желаещи да

34 участват. Сега-засега мога да кажа само това: Тоя, дето постоянно говори "дано" или, сиреч, "да, но...", е един крайно колеблив, нерешителен, не знаещ какво иска, съмняващ се във всичко, склонен да увърта, дори безпринципен и малодушен човек. А пък думата "дано" говори за това, че подобни хора, дето я употребяват сякаш е паразитна дума, дума, дето им е постоянно на езика, са настроени така, че същевременно чакат нещата да станат, да се случат от само себе си, без нашето активно участие, един вид ний да си се протягаме в кревата, а пък нещата да си стават без да си мръднем и малкия пръст, бе да си разваляме рахатя. Което и показва, че такива хора са неактивни, безинициативни, недейни хора, разчитащи на късметя, разчитащи едва ли не на чудеса; за какво говори, примерно, това изказване" "Аз може и да съм безработен, но дано барем спечеля от тотото - или от някоя от телевизионните игри за лесно забогатяване! Дано ми провърви най-сетне къметят!". Нали е нашенска тая поговорка: "Роди ме, мамо, на смет, но ме роди с късмет!" - или как беше там. Не вярвам американците, дето са прочути със свободолюбието си, сиреч, с активността, със склонността си да действат, да мълвят така често като нас думата "дано"; аз дори се съмнявам, че имат даже такава дума или израз; същото може да се каже и за европейците. Даже руснаците, чини ми се, нямат такава дума, нищо че по начало са заспал народ като нашия; поне в момента не се сещам за тяхна дума-аналог на нашето "дано". Значи, оказва се, с туй "дано" ний сме оригинални също толкова, колкото и с кимането на глава: кимаме обратно на това както го прави целият свят! Това засега мога да кажа, съвсем отгоре-отгоре, ако имам време, ще помисля повече и щи пиша отделно и малко позадълбочено. Струва ми се, че повтарянето на думата "дано" е признак за несвобода. Несвободният дума "Дано, дано, да-но, да, но...", докато свободният казва: "Ще бъде!". Казва го и го прави, а не чака да стане от само себе си, мълвейки в несвяст "дано, дано, да-но, да,

но...". Така ми се струва в момента, не знам дали съм прав. Ще се радвам и други да се изкажат по нелекия проблем, който ти постави... Сега като се разписах, ми хрумна: дали да не публикувам тия наши писма в блога; и проблема за задушаването на списанието е значим и не трябва да се крие от общността, и този за честата употреба на думата "дано" заслужава да се объжда публично щото касае нашия национален характер. А пък чат-пат в блога идват умни хора, които ми се искат да вземат отношение. Те и могат да помогнат за решаването на проблема. Дали да не взема да се обърна към хората с молба да дават идеи как да решим и проблема с разпространението на ИДЕИ? Има хора умни, сведущи, може пък и да да помогнат. Та затова, ако не възразяваш, ще публикувам тия наши писма, белким това има някакъв ефект. Това е засега. Хубав ден ти желая! НАЙ-ПОСЛЕ НИ СЕ УДАВА ДА СЕ УБЕДИМ ЩО ЗА ПЕРНÀТА ПТИЦА Е БОЙКО БОРИСОВ

Чета тая заран информация, съдържаща чудесна, дългочакана новина: Бивши агенти на ДС да не заемат 5 години ръководни постове, предлага СДС. Смятам, че тази стъпка е съвсем разумна и, макари позакъсняла, е възможност донякъде да си измием срама. И да противодействаме на

безобразията и безочието на ченгетата, които напоследък се разпасаха дотам, че повече едва ли може. Ето един момент от тази информация, а пък по-долу можете да прочете и моя съвсем импулсивен коментар, който написах в сайта на това издание: Време е България да се разграничи от комунистическото си минало и апарата, създаван от тайните служби и социалистическата номенклатура в продължение на десетилетия, заявяват от партията. Според партията същите тези кадри от комунизма продължават да заемат важни постове в държавата или биват задействани в различни икономически или политически проекти, популистки партии, които спъват развитието на държавата и пречат на всяка предприета реформа. Един от мотивите за предложението, че страната сериозно изостава от другите европейски държави, които вече са приели подобни лустрационни закони. Време е политиците да приемат този морален акт и да покажат на българското общество желание за промяна, допълват от СДС. Дясната партия определя проекта като сериозен тест за управляващата партия ГЕРБ. Това е тест, който трябва да издържат и пред европейските партньори от Европейската народна партия, към която ГЕРБ принадлежи, допълват от СДС. А ето и моят кратък коментар: Наистина това е чудесен тест за управляващите, за Бойко Борисов, който, подобно на Аристотел, ще бъде принуден сега да избира между приятелството и истината, щото знаем, че повечето негови приятели са все херои на ДС (Божо, примерно). (Знайно е, но за тия, дето не знаят, а сред тях няма как да не е любимият ни Премиер, Аристотел е изрекъл ето тия думи: “Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа!”) Та лично на мен ми е много любопитно как ще реагира госин Премиеро. От това как ще реагира ще проличи на кой господар служи. Щото моята теория от много години насам е, че Бойко Борисов е любимо отроче и чедо на българо-

35 руската ченгесаро-кагебистка мафия, която финансира възхода му така щедро, че той успя да се възвиси от редови бодигард, сиреч, от обикновена мутра до висинето на пълен властелин на България! Което е резил и срам за всички нас като природопопулация, че допуснахме такова чудо. И внуците ни ще се срамуват заради това, но както и да е. Та ще се радвам да разбера дали, както се опасявам, съм бил прав в допущането си, че Боко е довереник на ДС-КГБ, или пък не съм прав, което ще означава, че той ще кандиса да приеме лустрацията. Ще видим. Имам подозрения как ще се държи народний любимец, ама да видим. Он винаги може да ни изненада, на което се дължи неустоимият му чар за простолюдието… ИМА ЛИ МОРАЛ В ЖУРНАЛИСТИКАТА, ТРЯБВА ЛИ ДА ИМАТ СЪВЕСТ ПИШЕЩИТЕ, ОПИТВАЩИТЕ СЕ ДА НИ МАНИПУЛИРАТ ЛЮДЕ? Оная същата дискусия, която водим вече не помня кой ден – виж поне Кого обича и кого мрази масовият българин – една дискусия, която, държа да заявя, е по най-важни, принципни, касаещи личностите ни, именно нравствени и дори идейни въпроси, разбира се, продължава с неотслабваща сила. Много е интересно поведението на участващите в спора, отрадно е, че има и достойни хора, но мнозинството, естествено, са мижитурки, които все гледат някому да се харесат; е, хубавото е, че има хора, на които е драга истината, а не тяхната горделива, празна и суетна субективност. Излишно е да казвам, че, тъй да се рече, подстрекателят на тази дискусия, великият д-р Филипов, мълчи, мълчи като... да не казвам като какво, да не земе да се обиди. Наложи се да реагирам ето как: Г-н докторът мълчи "без звук, без стон". И още по-упорито ще почне да мълчи. Що мълчи ли? Ами щото просто за n-ти път да ни каже за 1-я долар за Кремиковци ще бъде банално, а какво друго да каже? Ето, някой по-горе копира и пусна по-раншни негови отговори; ами звучат като оправдание на

правоверен комунист, заподозрян, че не е прочел за 101 път съчиненията на Сталин. Тъпо, тъпооо! Скука, госпада! А требе да се веселим!

И още нещичко да кажа: не става дума за "надплюване", както на някои им се чини, сигур щото им е изгодно да им се чини така. Става дума за МОРАЛ В ЖУРНАЛИСТИКАТА, именно за морала на пишещите и на опитващите се да ни манипулират люде, сред които докторът се нарежда на почетно място. Щото всяко писане е в някакъв смисъл манипулиране. Е, някои "манипулираме" с оглед на това в нечии глави да почнат да блещукат искрици здрав разум, щото подивяването сред нашенската природопопулация е твърде напреднало; виждаме по-горе, че някои фенове на доктора вече се изразяват нечленоразделно, с мучене, лаене или виене. Апропо, кажи ми какви са ти феновете, кажи ми какви са тия, дето те хвалят, та да ти кажа ти самият колко струваш, ама както и да е. Някои биха се засрамили от такива хвалещи, но както и да е, да не бъдем прекалено придирчиви... Та работите са съвсем сериозни. Да се лъже не бива да остава без последствия, да се лъже системно, от лъжата да се прави митология – това е една практика у нас, срещу която ние, хората, на които им е драга истината, сме длъжни да противодействаме. Не може така, ще заприличаме иначе на зверилник. Тъй че ако някой възприема моите критики и възражения срещу поведението на доктора за "плюнки", да има много здраве от мен, не е така, няма как да ме изкара такъв. Аз съм възразил по най-принципни подбуди, а не щото Костов ми е някакъв; Костов не ми е никакъв, ето, той вече

даже не е пловдивски депутат, тъй че и гласа си за него не съм дал. Но за съвсем друго става дума; става дума за това малко по малко да почнем да се очовечаваме, да противодействаме на подивяването, сред което триумфирането на лъжата и на лъжците заема най-водещо място. А и друго има: трябва да се уважава другата личност. Когато прави нещо непристойно, е добре (за него) да му покажем, че постъпва грозно; да го хвалим означава да го насърчаваме да затъва в калта, в мръсотията. А някои вече се чувстват в мръсотията като биволи, не могат без нея; така не подобава за човека. От човеколюбие възразих, а пък мизантропията оставям другиму. Прочее, да се нахвърлят кажи-речи всички, и то като изгладнели софийски псета, срещу един човек, пък бил той и Костов, а точно това се случи в тая славна медийна и пропагандна война срещу него (платена, естествено, от заинтересованите сили), е грозна картина; е, някои от нас, дето държим да си останем човеци, не ни е приятно това и затуй най-вече, не за друго, възразяваме. Реагираме щото сме човеци, тъй да се рече. Това е наше суверенно право. А и да ни обругават как ли не за това, че сме възразили, е твърде грозно. Тъй че докторът, ако наистина е враг на мизантропията, за какъвто така усърдно се представя, първо следва да възрази срещу поведението на своите кресливи и дюдюкащи фенове; второ, да покаже, че е почнал да съзнава, че като пишещ човек носи известна отговорност и не може ей-току-така, заради единия спорт, да плюе връз тоя или оня; иска се в тоя живот да имаш известни принципи, нали тъй, докторе?! Морални принципи, ако ме разбираш какво имам предвид. Е, ти пак си свободен, хули си Костова колкото ти иска сърцето, то това си е твой избор; щом ти харесва, щом без това не можеш, хули, плюй, цели се в него и търси по-голяма храчка; бъди какъвто искаш да бъдеш. Но имай добрината да приемеш, че на някои от публиката ще им се погнуси от гледката и нещо повече, ще възроптаят. Прочее, всички няма как да ти ръкопляскат, на всички няма

36 как да угодиш; на никой не бива човек да се стреми само да угажда. Особено пък на читателите, както се стреми да прави д-р Филипов. И то да угажда именно на дадена категория читатели, които са възпитани от медиите, че всички до един политици са маскари, ерго, някакъв си там Костов не може, няма как да е чист. Но каквото и да прави, пишещият трябва да гледа съвестта му поне да е чиста. А на мен ми се струва, че на доктора постоянно му се иска някому да угоди; не, на никого не трябва да се угажда, пък дори и този някой да е твоята свита от хвалители, която неотлъчно кръжи като нимба край главата ти сякаш си светец. О, суета на суетите, всичко е суета, човешко е да си суетен! – и това няма как да ти помогне, докторе. Това, че плюнките върху Костов се пласират добре из медиите (виж Барекова, Кеворкян, Слави Трифонова, Дачкова, даже Люба Кулезич се присламчи към плюещите - и към хвалещите, разбира се - срещу пари, естествено!) не значи, че всички трябва да сме като тях. Може да има и друго поведение в тази нелека медийна ситуация, д-ре, не си длъжен непременно да си като тях. И, последно: не страдай толкова заради това, че натрапници като мен възразиха и един вид ти развалиха кефа да бъдеш като тях, като ония изброените по-горе. Не бива да се страда за такива неща. И не бива да се лъже, че не се страда - ако се страда. Това сякаш е най-главното. Още много може да се каже, но да млъквам, че да не взема с това свое обаждане да причиня инфаркт на някой от найголемите обожатели на г-н д-ра. Сред обожателите му има и хора на преклонна възраст и човеколюбието ни изисква да щадим душевния им мир. И съвсем накрая: мога да се обзаложа, че докторът ще продължи да мълчи; ще мълчи по еднаединствена причина: под достойнството му е – и под достойнството на такива като него е – да се принизява да влиза в спорове с "навлеци" и "селендури" като мен, които, вместо да го хвалят, както и подобава за една звезда, си позволяват, представете си, да го критикуват или мъмрят. Да се хвали требе, я ги виж ти, ще ми се правят на инте-

ресни да разсъждават?! Молчать! Смирно! Вон! Пръждосвайте се!

А ТРЯБВА ЛИ, ПРИНЦИПНО, БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА?

МОЕ ИНТЕРВЮ Е ПУБЛИКУВАНО И НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Това интервю е по проблемите на българо-руските отношения и е публикувано ето тук: Bulgaria Is Indeed Abroad: European and pro-Russian sentiments clash in Bulgaria. Журналистът-политолог Виктор Каспрук, който взе интервюто от мен, ми съобщи, че изложените в него тези били предизвикали голям интерес; в Украйна правдивата информация за реалното положение около българските работи била съвсем оскъдна. Ето и текста, за който става дума; той за момента е публикуван на руски, украински, български и английски език: Philosopher and political writer Angel Grancharov told The Ukrainian Week about fundamental issues behind current politics in Bulgaria U.W.: Ukraine has complicated relations with Russia. But Bulgaria is located farther away from the Russian Federation and has already become part of the European Union.

Do you feel the Kremlin's influence in your country?

Yes, and more than we want to. That we are quite far away from Moscow does not help. Our history in the past 134 years, after liberation from Turkish rule, convincingly shows that imperial and Soviet Russia is the most perfidious enemy of Bulgaria’s independence. It has always viewed our country as its Transdanubian gubernia. There was even a saying: “A chicken is not a bird, and Bulgaria is not abroad.” (ОЩЕ >>>)

Г-жа Новодворская отговаря на въпроса “Особеният път на Русия: а трябва ли, принципно, Русия да става “европейска страна”? (Особый путь России: А надо ли России в принципе становиться “европейской страной”?) твърде умно; понеже и у нас, в България, немалко хора си задават, пък макар и негласно, същия този въпрос, ми се струва, че нейният отговор, нищо че е даден за Русия, може да има значение и за нас; у нас той би следвало да се преформулира ето така: А трябва ли, принципно, България да бъде европейска страна? И така, би следвало да се замислим сериозно над това, което тази мъдра жена казва: Въпросът за това трябва или не трябва вече не стои. Доколкото Русия не може да стане европейска страна – не я тегли, съвсем не се получава. Както е казал Андрей Козирев: Азиопа. Не толкова Евразия, колкото Азиопа. И остава да се утешаваме само с това, че да се секнем в носна кърпа – това не е за нас, ние имаме особен път, ние ще се секнем в покривката. (Апропо, повечето от наште сънародници, забелязал съм, се секнат така изкусно с един или с два пръста направо върху тротоара, че човек неволно може да изпита същинска национална гордост, че принадлежи към такъв талантлив народ! Бел. моя, А.Г.) Да си

37 мием ръцете преди ядене също не е за нас. Да използваме вилица и нож – също не е за нас, ние ще си ядем с ръце от глинената чиния. Защото не се полага, и изобщо, да ходим по земята не се полага, не става. Значи остава ни да почнем да се катерим обратно по дърветата и да се превръщаме в маймуни. Този и е, както изглежда, особеният път на Русия от гледна точка на този, който задава подобни въпроси. А ето и отговора на г-жа Новодворская на руски, понеже тя има изключително гъвкав, богат на смисъл начин на изразяване, който трудно се превежда: Вопрос о том, стоит или не стоит, уже не стоит. Поскольку Россия не может стать европейской страной – не тянет, никак не получается. Как сказал Андрей Козырев, Азиопа. Не столько Евразия, сколько Азиопа. И остаётся утешаться только тем, что сморкаться в носовой платок – это не наше дело, у нас особый путь, мы будем сморкаться в скатерть. Мыть руки перед едой – это тоже не наше дело. Пользоваться вилкой и ножом – это тоже не наше дело, мы будем есть руками из глиняной миски. Потому что не положено, и вообще, ходить по земле не положено, не выходит. Значит, остаётся нам карабкаться обратно на деревья и превращаться в обезьян. Это и есть, видимо, особый путь России, с точки зрения того, кто задаёт подобные вопросы. ИЗДАВАНЕТО НА ФИЛОСОФСКО СПИСАНИЕ В НАШЕНСКИТЕ КУЛТУРНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ УСЛОВИЯ Е КРАЙНО ДРЪЗКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО На едно място, съвсем между другото, споменах за списание ИДЕИ и ето как мигновено се провикна типичния (средностатистическия) нашенски интернетен дремлю-завистливец, нарекъл, се, разбира се, BadFed: Ангеле, братко, стига страда! Мисля, че форумът разбра и оцени факта, че издаваш списание “Идеи”, явно на принципа: “Сами си го пишем, сами си го четем!”. Между другото, мога да

предложа и други, също толкова оригинални имена за списания: “Прозрения”, “Обобщения”, “Понятия”, “Съждения”, “Умозаключения”. Рекламодателите съвсем ще загубят дар слово от възторг.

Публикувам тук това горното като достоверен факт на живота и на разпространената така чудновата нашенска родна психология; нека да се запази, да се знае и да се помни, да се чете и след време тази реплика – щото тя много говори и показва. Прочее, ситуацията с издаването на едно философско списание в тукашните нашенски културно-психологически условия е един твърде дързък акт (процес) на игра или на спекулация с невъзможното, със самата безнадеждност; както и да е; ето в тази връзка какво писмо получих снощи, а по-долу можете да прочетете как пък му отговорих тази сутрин: Здравей, Ангеле. Получих списанията. Ще се опитам да ги разпространя като предните, но имам усещането, че в Елхово няма хора които да се интересуват от философия, ценности и духовност (надявам се да греша). Списанията, които предоставих на книжарницата и на репа все още си стоят на витрината, а от библиотеката нямам информация дали някой се е заинтересувал от ИДЕИ. Сега ще занеса и ще им подаря и от този брой, а също и ще попитам има ли интерес към списанието. С поздрав: Томи

Здравей, Томи, Радвам се, че списанието те е намерило. Знаеш ли, моето впечатление също е такова, нещо повече: не само в Елхово, но и, за жалост, в цяла България сякаш няма хора, които да се интересуват от философия, ценности, духовност. Е, почти няма, но тия, дето ги има, дето се интересуват, са твърде малко. Срам ме е да ти кажа, но напоследък все повече намалява броя на продадените книжки на списанието, и в резултат от предпоследната (не най-новата) книжка сме продали я има, я няма 20-30 книжки в цяла България! Или малко повече, но не кой знае колко повече. Всичко друго си стои непипнато на книжната борса! Непипнато дори не само от ръка на читател, но и от ръка на книжар, което вече е страшно! Излишно е да казвам, че в нито един "РЕП" и в нито една книжарница на републиката ни човек не може да намери списанието; всичко друго има там, даже списание БЪЛХА да се появи, веднага ще го изтипосат на найпредно място, да не говорим пък за най-престижно списание с името ЦИЦИ, но ето, само за списание с името ИДЕИ у нас няма място. Това е. По този начин обричат списанието на неминуема смърт. Не знам дали го правят импулсивно, несъзнавано – или умишлено. Но както и да е: взех да се отчайвам. Признавам си го. Не виждам начин как може да се реши този проблем. Всички други проблеми решихме, ето, издаваме списанието с неимоверни трудности, но то все пак излиза, по три книжки годишно, вече четвърта година; но в крайна сметка книжарите, разпространителите, пък и медиите (които четвърта година се преструват, че не са го забелязали), сякаш са се сговорили, го убиват найбавно, жестоко, мъчително. Нямам думи вече. Ако списанието се разпространяваше нормално, аз съм убеден, че щеше вече да е започнало да се продава в целия си тираж (който съвсем не е голям дори за България, само 500 бройки). Но ето, намериха цаката на нашето списание: не го разпространяват книжарите и веригите за периодика, не щат да го разпространяват и това е.

38 Страшна работа! Ще видим какво ще правим по-нататък, но така не може да продължава повече... С поздрав: Ангел Грънчаров БЪЛГАРИЯ Е ИМАЛА И ТАКИВА ДЪРЖАВНИ МЪЖЕ, А НЕ КАТО...

Български исторически календар На 17 април 1879 година Велико народно събрание избира Александър I Батенберг за български княз. Написах там ето това: Александър Първи Български – един княз на България, който показа българолюбието си дотам, че даже не се уплаши да си пожертва короната, само и само да я има България! Поклон! СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ Е КРАЙНО ТЕЖКА, КАТАСТРОФАЛНА ДАЖЕ: ВСИЧКО В НЕГО Е МНИМО, ФАЛШИВО, КАЗИОННО, ОТ НЕГО ОТДАВНА Е ОТЛЕТЯЛ ДУХЪТ Специално бях поканен от организаторите да участвам в една чудесна анкета по надслов Управление на съвременното училище – предизвикателства и пер-

спективи, която се прави от екип от Факултета по Педагогика, СУ „Св. Климент Охридски”. Както пише в разяснението в началото на проучването "Неговата цел е да проучи очакванията и нагласите на обществото към училището като специфичен вид организация и към неговото управление в съвременните социално-икономически условия в България".

Не се плашете, въпросите в анкетата са много добре формулирани, а пък вариантите на отговори, между които човек може да избира, са направо перфектно разграничени и дефинирани. Наистина се възхитих от добре формулираните отговори, което показва познаване на проблемите от организаторите. Съветвам ви и вие да участвате в анкетата, заслужава си. А и така може с нещичко ще допринесете за решаването на лавината от проблеми в българското училище, която се е натрупала през годините – и вече не може да бъде удържана. Ето един от въпросите на анкетата с отговорите; препубликувам го тук, за да ви, така да се каже, "зарибя": Кои са основните проблеми в управлението на училището в момента? (моля, посочете до 5 отговора) ● Бюрокрация ● Централизиран контрол ● Неадекватни изисквания от регулиращите органи ● Неефективно планиране на дейността на училището ● Неефективна организация на учебно-възпитателния процес ● Непълноценно участие на родителите и общността в управлението на училището ● Неадекватно използване на наличните ресурси и бюджета на училището ● Липса на подготвени управленски кадри

● Неясни права и задължения на директора и другите управленски органи в училището ● Несъобразяване на дейността на училището с потребностите на родители и ученици ● Липса на ефективна комуникация между училището и родителите ● Непрозрачност при вземането на управленски решения ● Непознаване на потребностите и очакванията на родители и ученици от определен тип образование и образователни услуги. ● Ограничена свобода на избор на подход и стил на управление от директора съобразно особеностите на училището и социалноикономическите условия ● Липса на гъвкавост и адаптивност при решаването на различни проблеми и задачи ● Друго (моля, посочете в полето под въпроса) ● Не мога да преценя Разбира се, има и още причини, които могат да се дефинират, но и тия са предостатъчни; аз например (понеже човек може да избере до 5 отговора) писах отдолу, че съм съгласен с всичките до един дефекти и кусури, които са изброени. Разбира се, мога да изброя още много такива, но не му е там мястото, аз вече съм го направил в своята книга под заглавието Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, която излезе от печат преди две години. Ситуацията в българското училище е крайно тежка, катастрофална даже. Всичко в него е мнимо, фалшиво, казионно, от него отдавна е отлетял духът. А духът в едно такова културно учреждение се носи и дава от свободата. Отдавна свободата е прогонена и прокудена от българските училища, а сега бюрокрацията вече 23 години води титанична битка, та да не допусне завръщането ù. Ние, гражданите, учителите, учениците, родителите и прочие, т.е. общността като цяло, трябва - крайно време е! - да дадем решителен отпор на тия попълзновения на бюрокрацията, та да се отпуши животът в българските училища. Защото, за жалост, в тях, противно на общоразпространените представи, няма

39 свобода и демокрация, поради което и животът изнемогва... Да, будалкат ни, че проблемите в българското училище идели от това, че, представяте ли си, в тях свободата през последните години на демокрация била "прекалено много", т.е. в тях имало "свободия" – и затова било рухнало прекрасното ни образование от ерата на комунизма. Разбира се, че не е така; няма свободата, а има мимикрия на свобода, има също така обаче съвсем реално всевластие на бюрокрацията, поради което няма и напредък, а има само агония. Има катастрофа. Това е положението. Крайно време е това да се осъзнае от загрижените за България нейни граждани и да се започне люта битка за едно модерно, качествено, европейско, демократично и свободолюбиво българско образование. КОГО ОБИЧА И КОГО МРАЗИ МАСОВИЯТ БЪЛГАРИН

Дискусията по предимно нравствени проблеми, която моя милост се постара, тъй да се рече, да оптимизира – виж Май са вдигнали тарифата, по която се плаща за плюене в медиите на И.Костов, що така ли?! и също Дискусията за адреса на службата, която раздава пари за мръсни медийни поръчки, взе да придобива екстремна форма – придоби епичен размах; който иска, да надникне, та да се възхити от гледката на това "какви деца е раждала, раждала, ражда и сега, българска майка юнашка"; прочее, изказани бяха и твърде смислени мнения на фона на дюдюкащата простотия. Тая заран, за да придам нови екстремни и дори епохални висоти на дискусията, дръзнах да напиша там следния коментар:

Тимон Атински явно не е бил любимец на тълпата, а пък, знайно е, тълпата винаги не обича ония, които я превъзхождат; тълпата не обича личностите, щото непрекъснато я дразнят. Личността дразни тълпата със самото си съществуване. И точно на това основание, един вид заради собственото си самоуспокоение, тълпата е нарекла Тимон "мизантроп", приписвайки нему собствената си ненавист и злоба; тук принципът пак е все този, именно "Крадецът вика: дръжте крадеца!". Злобната, подивялата от злоба заради жизнената си непълноценност тълпа мрази личностите и само по тази причина личността бива определяна и назовавана и "човекомразец", и "злодей", и как ли не още. И точно така се е появила някаква митология на тълпата, на безличното мнозинство, на мнозинството, състоящо се все от безличности, което няма как да харесва личностите, напротив, харесва безличностите, такива като него самото. Смятам, че случаят и с Костов е същият: ако не мнозинството от народа го мрази, със сигурност го мрази мнозинството от т.н. ни политически елит; Костов е нещо като "бела врана" сред него. Да не говорим пък за това как го мрази нашия, простете, "журналистически" елит, вечно готов да прислугва на властта – и на тия, дето плащат. Респективно у нас най-обичан е Боко, а пък безличности като Желю и Гоце са дотам безлични, че тях даже не могат да ги обичат, камо ли пък да ги мразят; те са просто безразлични на всички – именно заради крещящата си безличност. Ето тук е проблемът и на нашия така любезен д-р Филипов. Той не трябваше да споменава Тимон Атински и не трябваше да нарича Костов "човекомразец", щото стана така: хвърленият по Костов камък, подобно на бумеранг, се върна и прасна самия доктор по темето. Ето в какво е същината на проблема: по-горе някой много точно забеляза, че докторът има тая слабост: иска да се хареса на всички и се старае всички да го обичат. Затова той няма позиция, а се занимава със спорта "плюене": плюе уж всички, вдъхновяван от байганювия принцип че всички били маскари; такова едно поведе-

ние може да се определи като израз на ценностен дефицит или ценностен нихилизъм. Нямало нищо свястно и добро на тоя свят, а всичко било прогизнало от мръсотия – според тоя популярен възглед. Тая теория, прочее, е твърде полезна и изгодна за истинските злодеи и маскари: като приравниш към тях всички останали, вината им се разтваря и губи; тях ги е страх точно от това да не би, не дай Боже, народът един ден да осъзнае кои именно са действителните маскари и злодеи, да ги идентифицира сред аморфното "сите са маскари", да ги посочи с пръст като маскари и злодеи и да се надъха срещу тях; затуй именно за дадени сили е твърде изгодна и полезна теорията "Всички са маскари", а пък ония, които, подобно на д-р Филипов, я прокарват така усърдно, няма проблем да не получат благодарността на заинтересованите под формата на красиво сдиплени в пачки банкнотки. У нас всички мразят Костов: като се почне, ето, от безличието, от политическия хамелеон Желю, от Гоце, разбира се, мине се през Тошо Тошев-Бор, Кеворкян, Славито, цялата политическа гмеж от безличности, да не изброявам имена, Боко Тиквата, естествено, също най-всеотдайно мрази Костов и не пропуска да го ръфне сякаш е изгладняло софийско псе, всички, направо всички, с една дума, целокупният ченгесариат също мрази Костов, ето, даже и нашият иначе любвеобилен д-р Филипов, виждаме, се присламчва към цялата тая антикостовистка напаст, сред която всички различия избледняват, а ги обединява едно: ненавистта спрямо Костов, "мизантропът"! Сега, вярвам, се разбра кой е коренът на иначе необяснимите изблици на доктора срещу Костов, които наистина стоят като кръпка върху чисто нов костюм, ала ето, докторът, уж представящ се за "стилист", се прави, че не забелязва това. Чета коментарите и имам чувството, че сред обожателите на доктора сякаш най-активни са активистките на пенсионерските клубове, състоящи се все от червени бабички; точно тия, предполагам, и питаят най-силни любовни чувства към него. Фърлят се като матросовки пред амбразурата, за

40 да го защитят с морни тела; една лоша дума, изречена срещу него, не прощават. Хулят със такава страст, че човек може да си помисли, че не е в блог или в сайт, ами е попаднал на събрание на ОФ-клуб от 40-те години; ето, такива като мен и други, които не споделят "всеобщата" ненавист към "мизантропа" Костов, биват обявени за врагове и ако им паднем, с удоволствие биха ни разкъсали, а пък останките ни биха ги дали за храна на гладните софийски кучета. Такава е атмосферата тука, показваща логичния край на евтиния популизъм, който не се свени да изповядва любимецът на масите доктор Филипов. Вярно, който се зафане да плюе Костов, мигом ще стане любимец на медиите, ще почне да дефилира неуморно из сутрешните блокове на телевизиите, ще зафърчи от медия в медия, подобно на такива телевизионни навлеци като Г.Лозанов или Андрей Слабаков, от които спасение няма. Ето два примера: д-р Николай Михайлов, докато беше "костовист", никъде из медиите не беше канен; щом се зафана с плюене на Костов, веднага стана телевизионна звезда и сега не минава кампания срещу Костов, в която той да не е на найпредната линия; същият е примерът на Явор Дачков, беше найненавистен когато се представяше за "костовист", а пък като възропта срещу Костов, мигом стана телевизионен любимец, и зам.-главен редактор на най-богат вестник го направиха, и към него рукна, предполагам, буен златен поток. За Барекова да не говорим, стана найярката звезда на небосклона на родната ни парцалистика. За да тръгнат из медиите и да станат любимци на масите се отказаха от Костов и четиримата лакомници за власт, слава и почести, да не им изброявам имената, че не заслужават. Изглежда от такива светли примери се вдъхновява нашият д-р Филипов и затуй не пропуска и той да ръфне Костова, та белким го забележат и белким и той влезе в големата далавера. На времето, в едни още подиви времена от нашето, когато положили на кладата Ян Хус (а според други сведения - Йероним Пражки) и я подпалили, а огънят почнал да лизва нозете му, той

видял една бабичка да бърза, та да не закъснее да хвърли в огъня съчките, които носела в престилката си; и тогава Ян Хус, виждайки това, промълвил паметните думи "О, sancta simplicitas!" ("О, свещена простота!"), които са много подходящи и за нашия случай. Докторът Филипов ми прилича на тая именно бабичка със своята припряност да се нареди и той сред оплювачите на Костов – и да угоди на простотията, която не само царува у нас, но даже достигна и до властни позиции. И която той, представете си, иска да ни убеди, че уж презирал, ала на която, както биде доказано, най-самоотвержено служи... Подобно писане с цел да се угоди на вкусовете на простотията и на ширещите сред нея настроения аз се считам в правото си да го определя като чалга-"журналистика" или дори като чалга-"литература". Моралната му нечистоплътност е основанието ми да процедирам така. Язък за дарбата му на майтапчия – това се отнася за "народния трибун" д-р Филипов... КОГА ЛИ ЩЕ ЗАБЛЕЩУКАТ НЯКАКВИ ИСКРИЦИ РАЗУМ В ТЪМНИНАТА НА ТОЛКОВА КУХАТА САМОМНИТЕЛНОСТ НА ВСЕЗНАЙКОВЦИТЕ?!

Преди няколко дни поставих интересен казус – виж Казус: Има ли книги, в които авторът не е казал абсолютно нищо? – явяващ се частен извод от една моя дълга полемика с млад човек, който е известен с това, че е прочел много книги, ала малко или почти нищичко не разбрал от тях: Христо Блажев. За него, примерно, представете си, Библията нямала никакъв, абсолютно никакъв смисъл твърдение, което ми дава основание да твърдя, че проблемът на

този младеж е свързан с крещящото му неумение да разбира. Особено пък да разбира един по-богат, многоизмерен смисъл. Е, аз съм философ, т.е. професията ми е да обучавам млади хора в това ценно нещо: да разбират, да постигат смисъла, да схващат, а на тази основа да започнат и основателно да мислят, сиреч, главите им да не са им само за украшение, а да започнат да раждат мисли; та затуй си пожертвах от ценното време, за да поспоря с този младеж. Ето как ми е отговорил, което показва, че ситуацията с разбирането при него специално е твърде тежка; не му се удава да разбере почти нищичко, а си пердаши да пише каквото му дойде на акъла; ето, подивете му се: Христо Блажев каза: Неведома е страстта ви да проповядвате и да се изживявате като жертва, подобно на вашия бог тия дни, но просто ме изумявате с упоритостта си. Отдавам я на липсата на теми, които да заинтригуват аудиторията ви и надеждата, че конфронтация с млади и рационални хора като мен могат да сберат под знамената на религиозната ви ревност съратници... но малко се съмнявам в това. Както вече казах, хич не ми се занимава с безкрайните ви писаници и не знам за каква цензура сте се разпищял като ощипана госпожица – помолих да не копирате повече мои лични текстове, а да си коментирате никой не ви е спирал. Виж, да очаквате отговор на пространното си словоблудство вече не мога да обещая, някои правим доста неща по силите си, за да върнем българите към книгите и четенето, но това не се брои, щото, нали.. знаете, невярващите са греховни по дефиниция на любимата ви книга. И нищо, което правим, не може да е правилно. Макар че и вие пишете на компютър, имате електричество у вас, все дяволски творения на невярващи хора. Откажете си, омърсявате безсмъртната си душа така. Да проповядвате, че няма книги, в които няма нищо, означава, че просто не сте чел достатъчно, грубичко ви го казвам, за да не ме разберете погрешно. Аз съм на 27, все ще имам време да попрочета още доста, но вас не разбирам на тази възраст защо още се чудите с

41 кой да се заядете в интернет. Драмата на костовистите малко ли ви е? Разбирам вашия антикомунистически порив, който по неясни причини сте съчетал с яростна вяра в безумщините в библията, но не разбирам защо го таргетирате върху мен. Но не смея да гадая... За вас аз и моето неверие може да съм предизвикателство, докато за мен вие сте просто досадник с твърде много свободно време, който се изживява като духовен лидер без стадо, което да води. Защо не се замонашите? Видно е, че в БПЦ ще имат полза от бесовци като вас, които да се борят за оцеляването си във времена, в които са по-излишни от грамофони. Тъжно ми е, че толкова енергия изливате от пусто в празно. Оставете ме да си ида в ада, барем се видим там. Но е малко вероятно. С приятелски поздрав, Христо, който за последен път се занимава с вас. И да не вземете сега да копирате този коментар в нова статия – ще го приема за твърде сериозно ласкателство, което моята скромна личност не заслужава ни най-малко. Това пише момчето Блажев. Мисля, че няма смисъл да му отговарям, безнадеждна работа е да разбере нещичко. Новото е обаче, че ненавистта му към мен имала и политически подтекст: момчето, което аз обявих, че е ходеща енциклопедия на всички догми на т.н. "научен атеизъм" на комунистите, явно има и най-светли комунистически убеждения. Не знаех това, но ето, сега пъзелът се понареди. От опит знам, че с бетонни комунистически глави е глупава работа да се разговаря, е, Блажев е млад, "бетонът" още не се е втвърдил, дали пък да не му нанеса още някоя и друга пукнатина в него? Та белким някога съзнанието му се освободи от коварната бетонна броня на комунистическите догми. Понеже се познавам, понеже знам, че ценя всяка личност, дори и оная, която има коренно погрешни възгледи – свещено право на всеки човек е да си има каквито иска възгледи – та нищо чудно и да му отговоря. Проблемът ми е, че в едно изцяло недиалогично общество – да, у нас се плямпоти, мърмори, мрънка, вие, крещи, но не се разговаря като хората - моя милост е крайно диалогичен човек.

Да, обаче ето, той тържествено обяви, че щял вече да мълчи завинаги, не щяло момчето да разговаря повече с мен; е, нека помълчи, белким в тишината земе да мисли. А ето какво казва в дискусията един уважаван от мен, един мислещ човек: В. Алтънов каза: Г-н Грънчаров, имам малко несъгласие с вас по отношение на гениалността на авторите на хилядите страници изписани и нищонеказването. Аз мисля, че много добре познаваме такива. Например Ленин. Той действително е изписал хиляди страници. И съвсем не съм убеден, че нещо много значително е казал. Като ехо от него, тук партийните "другари" (`другари` ни се наричаха, сякаш, че сме си играли на пясъчника с тях) на всеки Пленум на ЦК на БКП и после отразеното от техни писачи във вестниците даваха прекрасен пример на писането на "чаршафи", за които да се разбере нещо се изисква минимум вашето или моето образование взети заедно. И въпреки това, нищо не ми беше възможно да открия като смислено. Така че, тези хора може и да са били `гении`, ама от тези, дето можем да наречем "гений на злото": освен досада, прозявка, крайна скука и отврат – нищо друго не биха могли да произведат. Така че, вие, г-н Грънчаров изобщо не бихте могли да бъдете от тях. А този, автор ли го нарекохте, за да питае такава злоба към вас имам само две възможни обяснения: или ще да е `гений` на злото, подобен на тях, но самороден, сам достигнал до такъв `възход`, всъщност падение. Или ще да е дълбоко свързан с тази система - дъщерно уродливо отроче на... Империята на злото – СССР. На г-н Алтънов отвръщам ето как: Господин Алтънов, напълно сте прав, вземам си думите назад: има автори, които, макар че са писали цели книги, в тях няма кажиречи никакъв смисъл: Ленин е един от тях. Повтаря до втръсване три догми, нищичко друго не може да се открие в словоизлиянията му. Тодор Живков и такива като него (Брежнев и пр.) умееха да се изказват "по ленински", сиреч, много да говорят, нищичко да не казват;

наистина с лупа да търсиш смисъл в речите им, няма да го намериш. Общи приказки или, както казваше един мой приятел, само БОЗА има в такива писаници. Тъй че приемам критиката от Ваша страна. Прав сте. Така беше. Е, сигур в наше време има хора, примерно тоя Блажев, които, щом не намират смисъл в Библията, да намират смисъл в писаниците на Ленин; сигурно е така. Което, както и да го погледне човек, е голяма трагедия. Трябва да сме милостиви към такива... горките те... кога ли ще заблещукат някакви искрици разум в тъмнината на толкова кухата им самомнителност? ДИСКУСИЯТА ЗА АДРЕСА НА СЛУЖБАТА, КОЯТО РАЗДАВА ПАРИ ЗА МРЪСНИ МЕДИЙНИ ПОРЪЧКИ, ВЗЕ ДА ПРИДОБИВА ЕКСТРЕМНА ФОРМА

По проблема, който поставих вчера – виж Май са вдигнали тарифата, по която се плаща за плюене в медиите на И.Костов, що така ли?! – се завърза и найвероятно ще се разрази интересна и показателна дискусия; съветвам ви да не я изпущате, щото много ще загубите. Повтарям: темата не е Костов, а нещо съвсем друго: за морала в медиите, за това възможен ли е морал в тия деликатни сфери в нашенските родни и типични условия, в които, както е известно, цъфна медийния феномен “Бареков”, който стигна дотам в печалбите срещу известни услуги, че взе да се полива по тумбака във френски курорти с шампанско, бутилката от което струвала, казват, 300 еврА! Ето, и Кулезич почна неудържимо да фали титана Бойко – и “злите езици” говорят, че припечелвала таман по 3000 лева на предаване! Та във връзка с всичко това моя милост допусна, че и д-р Фи-

42 липов се е полакомил и затуй е зафанал да плюе Костова ей-така, сякаш за самия спорт или за едната слава. Аз, простете, не вервам да се върши такава мръсна работа само за едното нищо, има друго, и ми се ще да докарам самия доктор до горчивото признание; а пък и не крия, много ми е интересно как докторът ще почне да увърта; понеже съм психолог и философ, не мога да скрия: имам най-горещ изследователски интерес, та затуй се зафанах с разнищването на тоя проблем, а не за нещо друго. Та ето какво написах тая сутрин, за да долея малко масълце в дискусията; отговорих на реплика на някой си Д.Попов ето как: Попов, разговорът не е за заслугите и постиженията на Костов – за това историята ще се произнесе, бъди спокоен – а за мотивите, които вдъхновяват д-р Филипова та да се нахвърля върху Костов ей-така, без нищо, сякаш е гладно софийско псе. Костов в момента не управлява, нали така? Не може да е виновен за всичко, както постоянно ни се вменява. Никого не защищавам, само моралът не ми е безразличен. Трябва да има поне малко морал в неща; ето, иска ми се и докторът да го разбере туй нещо все някога. Та ето го моралния проблем, който, чини ми се, не се удава да бъде схванат от публиката: от Костова избягаха четирима кариериста, за да се присламчат към поперспективен, по тяхното мнение, проект, именно, да се качат на каручката на Кунева. Е, и това дава повод на г-н и д-р Филипова да почне да ръфа Костов, а не тия четиримата ренегати – питам аз, на какво основание, нима Костов е виновен и за тяхното поведение? Еди кой си, значи, с извинение, се е осрал в собствените си гащи, и за туй пак Костов е виновен, тъй ли? И за тая цел ни се внушава, сякаш сме хептен малоумни, че Костов бил несрещан в природата мизантроп, че бил нещо като “бог”, не знам що си още. Глупости на търкалета, а има претенцията да е интелигентен тоя Филипов! Ето това не се връзва, и на това основание, за да има все пак известна логика, аз допущам прагматичния момент: докторът го е закъсал за пари, приел е поръчка да похули Костова, та и той да се облажи

малко, както мнозина други се облажиха. Туйто. У нас живеем, тук така стават тия работи. Погледнете го Барекова как цъфна, а он ни е най-светъл пример на всичките журналя: полива се с бутилки шампанско по тумбака, а всяка бутилка струвала по 300 еврА! Как човек да не се вдъхнови при тоя светъл пример? Ето, и докторът не е издържал. Човещинка! И знайте, не пиша тия неща наизуст. Кеворкян на едно място в дневниците си пише, че Слави Трифонов дошъл при него в един момент да го моли, рекъл, няма ли пак поръчка да похулим и оплюем Костов, че съм го закъсал с парите?! Чьорний плащаше, а пък медийните псета хапеха Костова, това е. Така стават тия работи у нас, приказва се, че цели куфарчета с пачки се разнасят в сутрешните блокове на телевизиите, как човек да не се полакоми?! Само Бареков ли ще цъфти, откъде-накъде, не е справедливо това?! Явно и сега, понеже още се хули Костов, и то съвсем неоснователно, аз допущам, че този е мотивът, че тази е причината: паричките, милите! Няма как да е иначе. Ако е иначе, ето, воаля, нека докторът да заповяда да обясни коя е възможната друга причина. Примерно: Костов ми изяде навремето десерта в детската градинка! Или: мразя Костов, щот е по-умен от мен! Или: няма да му простя, че той влезе в историята, а пък аз още се трепя да правя смешки на народа и даже народна пенсия не заслужих в тоя скапан живот! Кажи, докторе, коя е истинската причина, та да се държиш като изгладняло софийско (или пазарджийско, все тая) псе, ръфайки с повод и дори без повод тоя злодей Костов, проклет да е?! И ний, както забелязваш, взехме веч да хулим Костова, тренираме, щото чакаме да ни дадеш адреса на службата, която раздава пари за плюене връз Костов; вервам, ще проявиш капка човечност и ще ми дадеш шанс и аз да се поопарича малко. Парите, които ще зема, заявявам най-отговорно, няма да ги употребя за винце и пържолки, а ще ги дам до шушка за отпечатването на списание ИДЕИ, що моя милост има неблагоразумието да издава в тия недобри времена…

МАЙ СА ВДИГНАЛИ ТАРИФАТА, ПО КОЯТО СЕ ПЛАЩА ЗА ПЛЮЕНЕ В МЕДИИТЕ НА И.КОСТОВ, ЩО ТАКА ЛИ?!

Тазседмичното издание на Из делниците на един луд (9 – 13 април), популярната поредица от смешни коментари, която се списва от Тони Филипов, д-р, жител на Пазарджик, който напоследък публикува безценните си мисли в сайта РЕДУТА.БГ, та този път любимият на зяпачите сред интернетната общност текст, както можете и сами да забележите, е посветен предимно, кажи-речи, на Иван Костов; е, за кумова срама, дето се казва, са споменати и Цецо Ц., и Боко Т., но най-голямо внимание е отделено на бившия премиер, управлявал в периода 19972001 г. Направи ми впечатление, че този път лудият доктор не просто е метнал един-два камъка в костовата градина, както обичайно прави, а се е вдъхновил така, че даже е попрекалил; сравнява Костова не с кой да е, а с мизантропа Тимон Атински; ако не знаете кой е тоя, можете да научите, д-рът е обяснил досконално и дори е разказал най-подлите изказвания на тоя зъл неприятел на човешкия род; ето, например една от тия случки: Веднъж на агората – Тимон Атински, не Иван Костов! – държал следната реч: «Атиняни! Имам малък имот, а в него смокиня. На

43 нея се обесиха вече доста граждани. Мисля да вдигна къща на мястото, та затова искам публично да известя; ако някой от вас иска да се обеси, да го стори, преди да отсека смокинята.» А после д-р Филипов ни обяснява старателно, че Костов е още по-голям човекомразец от този същия Тимон, което иде да внуши на читателя-гласоподавател, че в никакъв случай, разочарован от безобразията на недотам умния Бат ви Бойко, не следва да дава гласа си за Иван Костов, щото той може и да е умен, но за сметка на това е и зъл, и подъл, и дори, както сега научаваме, бил несравним с никой друг сред човекомразците. И тъй нататък, и прочие, и ала-бала, и так далее, казвам ви, че на Костов е отделено непропорционално голямо внимание, което породи у мен, като изследовател на чудатостите на психиката, особено на медийни херои като доктора, засилващ се интерес относно мотивацията на тоя пропаганден залп, що благият доктор си позволи срещу Костова, въпреки че пропагандната война срещу него, която се води вече 15 години, би следвало да се предположи, вече трябва да е позатихнала (нали уж се казва, че “на умряло куче” нож не трябвало да се вади?!). Да, ама не: нищо че толкова много списувачи направиха много добри пари от практикуването на популярния спорт “плюене връз Костов”, явно още има келепир в тая работа. И така, на моя милост, заинтригувана необичайно от от описваното явление, й се наложи да напише там, във визирания сайт, следната реплика: Абе, докторе, изглежда са повишили тарифата за хулене и плюене на Костов, та гледам, че си се доста постарал. Кажи, мама му стара, каква е тая тарифа и къде требе да се запише човек, че да земат да му плащат, щото и моя милост много е закъсала за пари, цяло списание издавам с учителска заплата, съвсем я закъсах; та моля ти, кажи ми и аз да зема некой лев, че не се издържа веке. Бъди малко алтруист де, Великден е днес. Знаеш ли как познах че са вдигнали тарифата за плюене връз Костов: при положение, че вече имаме във властта вече трета година извънземния по оригиналността си феномен Боко (Тиквата)

да плюеш връз Костов, който е управлявал преди 12 години, е или признак на прогресираща параноя, или пък загадката е лесно обяснима, като се земе предвид паричния фактор. Сам знаеш, че Боко с пари купи кого не, та тебе ли нема да купи?! И понеже живейм в Българско, явно везните натежават към втората вероятност. Тъй че те излових, сега чакам на имейла да ми дадеш координатите на тайния център, дето плаща такива хубави пари за плюене връз Костов, та и аз да изкарам некой лев. Мерси предварително! МЛАД МИЛИОНЕР, ЧЕТЯЩ СПИСАНИЕ ИДЕИ, ИСКА ДА СИ НАМЕРИ БУЛКА, ЧЕТЯЩА СПИСАНИЕ ИДЕИ Във Фейсбук прочетох за интересен казус, касаещ продажбите на най-безнадеждната и сякаш излишна стока за нашенските родни условия – продажбата на книги. Понеже съм малко нещо писател и издател на книги и списания, се заинтересувах, разбира се; ето самия казус и моята реакция по него:

вия романа на Иван Иванов." На следващия ден тиражът е изчерпан. :-Р (Валери Величков) Та моя милост написа там ето тия съвсем импровизирани мисли: Умно! Такива ходове измислят специалистите по продажби, че главата може да ти се замае. А ето, моя милост не може да измисли печеливш ход с разпространението на списание ИДЕИ, което издавам вече от 4 години. Да се опитваш да "продаваш" тъкмо идеи в България е все едно да се опитваш да продаваш на ескимосите хладилници; ний, българите, предполагам, сме с глави, натъпкани с идеи, предполагам, толкова, колкото ескимосите са богати на студ. Ей, има ли някой спец по продажбите, който, примерно, да ми даде съвет как мога да разубедя книжарите да почнат да вземат за книжарниците си от сп. ИДЕИ нищо че то, както те са убедени, богати няма да ги направи? Нещо за "млад милионер", четящ списание ИДЕИ и искащ да си намери булка, четяща списание ИДЕИ, дали и тук няма да проработи този номер? Или млада милионерка чалга-певица си търси жених, който обича да чете списание ИДЕИ? Човек не знае откъде ще изскочи заека, тъй че трябва да опитва, нали така, а? :-) ПИСМОТО ДО ПУТИН – ДО Г-Н НАГЛОСТ – ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Младият писател Иван Иванов написва любовен роман. Успява да го издаде в тираж 10 000 броя, но никой не го купува. След консултация със специалист по продажби и реклама помества обява във вестника: "Млад милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята от но-

При какви обстоятелства съм написал това писмо този, който се интересува, може да прочете тук: Сънувам, че съм на пресконференция на… Путин! (Мне снится, что я на пресконференции Путина!). А ето и самото писмо; аз действително го написах и публикувах преди време, то твърде много на-

44 шумя не само в Русия, но и, например, в Украйна; в България, разбира се, никой не го забележи (или го забележиха, но се престориха, че не са го забелязали), което съвсем не е случайно: медийните слуги не биха показали, че безумец като мен е оскърбил господаря им. Тази сутрин “от нямане какво да правя” решавам да го преведа на български, понеже ми се иска да разберат какво казвам на Путин и младите българи, които не са учили руски език задължително в училище както ние сме го учили; та ето и самото писмо най-накрая: Господин Путин, Аз съм български гражданин и демократ. Аз съм гражданин на европейска България. Уточнявам това, защото у нас, в България, всъщност има не една, а две Българии. Едната България е европейска, достойна, независима страна, а нейните граждани обичат свободата най-много в сравнение с всичко останало. Другата България се прекланя пред СССР и пред Вашата, путинската Русия; нейните поданици искат и ние да си имаме свой Путин, а найсъкровената им мечта е България да стане Задунайска губерния на Русия – под Вашето управление, разбира се. Освен това съм длъжен да Ви кажа, че аз обичам Русия, но не тази Русия, която Вие олицетворявате. Аз обичам тази Русия, която, струва ми се, никога не я е имало, или, по-вярно, я е имало само в сърцата на една част от руснаците, които я населяват. Това е една европейска, демократическа, свободолюбива, духовно чиста Русия. Тази нетипична Русия, вярвам, също я има, но тя сега-засега е много слаба. Моите симпатии са само към нея – и към нейните граждани. Аз зная, че нея я очаква славно бъдеще! Та ето, искам да Ви кажа следното: Най-напред ще започна с това, което касае моята родина. Престанете, господин Путин, да се месите в работите на суверенна България! Престанете с Вашия атомен, енергиен, икономически, политически, психологически, пропаганден, шпионски, медиен и какъвто друг си искате шантаж! Вие, г-н Путин, живеете, струва ми се, на съвършено друга планета – и

Вашето съзнание страда от представите на отдавна отишла си епоха. Епохата от времената на Сталин и Иван Грозни. Или поне на Брежнев. Светът вече е друг, съвършено друг, г-н Путин. Така че оставате моята родина на мира. Тя не е бастион на Русия. Искам да доложа за Ваше сведение, че България вече 5 години се явява член на Европейския съюз. И на НАТО. Вие, възползвайки се от предателствата на Вашата чекисткокагебистка агентура в България, начело с бившия президент Гоце Първанов и хвърляйки огромни пари, успяхте да превърнете моята страна в “руски троянски кон” в Европейския съюз. България така много е страдала от рускосъветската доминация, че сега ми се иска да Ви кажа: оставете ни на мира! Омръзна ни! И, много Ви моля, вземайте си вашите съветски паметници на окупатора, които са във всеки български град. Вие, г-н Путин, се много нагъл, на Вас това никой Ви ли не го е казвал? Вашата наглост ще Ви доведе до това, че непременно ще си счупите главата. Тъй че, г-н Путин, за Ваше добро, да доброто на руския народ, моля, отивайте си с мир! И навреме. Иначе ще стане лошо. Вие нали видяхте какво се случи с един друг наглец: Кадафи. На Вас харесва ли Ви неговата участ? Тоя умря като куче… помислете над това. На второ място, ние видяхме какво направихте с Грузия. Вие я наказахте жестоко. Вие не се церемоните, Вие сте способен да наказвате цели народи, но също и индивиди, които не Ви харесват: Политковская, Ходорковски, Старовойтова, Литвиненко и така нататък, всички човек не може да изброи. Аз зная, че Вашия гняв може много да коства на оня, на който сте се разгневил. Но аз съм философ и за мен истината е найглавното. Ето затова и Ви казвам: Вие тиранизирате не само други народи, Вие тиранизирате Вашия собствен народ. Това също е много нагло. Прочее, руският народ не е “Ваш собствен”, опитайте да разберете това. Вие искате да ни убедите, че великият руски народ е стадо овце, което Ви обожава. Вие много се заблуждавате, г-н Путин. Руснаците не са овце. Ние живеем в 21-и век, г-н Путин. Младежта на

Русия, по-голямата част от руснаците обича свободата. И ненавижда тирани като Вас. Вие много се заблуждавате ако смятате, че “народът” Ви обича. Вас, всъщност, много Ви е страх от този народ, защото знаете какво може да направи разгневеният народ. Затова и разигравате спектакли като този, който вчера гледах по новините: хиляди хора, специално докарани с държавни пари от цяла Русия, Ви аплодират в екстаз, а Вие, като самия Господ Бог, вървите към тях, снабдявайки злото си лице с мила усмивка. Това е цирк, господин Наглост! Нима Вие смятате, че руснаците са идиоти?! Някаква дебела бабичка говореше сякаш по учебник: “Петин ни даде стабилност, ние затова и толкова силно го искаме, той ни е нужен!”. Нима тази жена не знае, че този, който жертва свобода за стабилност, в крайна сметка губи и едното, и другото?! Господин Путин, Вие сте вреден за своя народ; затова, моля, отивайте си с мир! Това е найдобрия за Вас вариант. Ако останете, горчиво ще се каете. Трето, вчера гледах предаване, в което сирийски журналисти показваха ужасни снимки, на които можеше да се видят жертви на сириаския диктатор. Обезглавени тела, убити деца, палачите с нож вадят очите на въстаници! В Сирия, г-н Путин, сега е страшно. Но никой не може да се спаси от отмъщението на гневния народ, никой! Даже Хитлер. Даже Саддам. Даже Кадафи. Даже Вие, г-н Путин, нямате тази сила, че да обърнете назад хода на световната история. В това предаване беше казано че Вие, г-н Путин, въоръжавате сирийските убийци! Че Русия изцяло стои зад войските на диктатора, убиващ своя народ. Това много ще Ви струва, г-н Наглост! Това, което правите, ми показва, че заради Вашата колосална наглост Вие сте загубили това, което хората наричат “здрав разсъдък”. Не ми се да иска да вярвам, че Вие сте такъв урод, че съзнателно поддържате кървавия диктатор, ето, аз казвам, че сте си загубили разсъдъка. Вие трябва да се лекувате, г-н Путин. Затова и аз казвам: г-н Путин, г-н Наглост, моля, идете си с мир! Ако поне капчица здрав разсъдък и смисъл има още у Вас, моля, сдавайте властта и заминавайте в

45 най-близката болница. Така и за Вас ще бъде по-добре. Иначе ще стане страшно. Русия знае какво означава властта на обезумял диктатор; само имената “Иван Грозни” и “Йосиф Сталин” са напълно достатъчни. Но сега, г-н Путин, не е първата половина на ХХ век – и не е средновековие. Вие много сте закъснели, г-н Путин. Затова – идете си с мир! Всъщност само това исках да Ви кажа. Това е главното. Трябва човек да има поне капчица съвест, г-н Путин. Наглостта към нищо добро няма да Ви доведе. А Вашата наглост е колосална. Вие в моето възприятие сте най-лошото, което комунизмът-кагебизмът е сътворил и изобретил. Накрая, Вие наистина сте загубили разсъдъка си. Властта е наркотик; Вие вече сте наркоман, г-н Путин. Идете да се лекувате. Обезумял диктатор повече не е нужен на многострадалната Русия. Русия до насита се е налюбувала на такива диктатори. Вие вече бяхте Президент. След това – Премиер. Сега отново искате да бъдете Президент. Но това е нагло, г-н Путин?! Нима не разбирате това?! Това е нагло, така нагло, че даже самият г-н Наглост трябва да се позасрами от колосалната си наглост! Вие, г-н Наглост, убихте руската демокрация. Вие, кагебистите, направихте нужното да погубите и българската демокрация. Вие сте готов да разкъсате грузинската демокрация. Вие, г-н Наглост, сте заплаха за световната демокрация. Вие сте най-добър приятел на най-злите врагове на демокрацията в целия свят. И на иранските талибани, и на сирийския кървав диктатор. Вие сте Сатана, г-н Путин. Но Ви евсе пак давате ли си сметка, че все пак Бог, самият Бог, е по-силен от Сатана?! Или Вие сам себе си вече считате за “бог”, така ли, г-н ЧекистоКагебист? А, таваришч Чекист Кагебистович, Вие разбирате ли кой сте? Вървете си овреме с мир, господин Змия! Прощавайте, това исках да Ви кажа. Исках да напиша всичко това по-спокойно, но аз съм жив човек и много се вълнувам. Надявам се, че Вие няма да направите така да не се вълнувам повече – като ме лишите от живот. За едно писмо не бива да се убива жив чо-

век. За истината е напразно да се убива. Нея не можеш да я спреш. С (не)уважение: Ангел Грънчаров, философ, блогър, България 24 февруари 2012 година ЗАБЕЛЕЖКА: Същото това писмо публикувах и в моя рускоезичен блог, наречен ДНЕВНИК ФИЛОСОФА. НЕКА ДА КРЕПНАТ ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ РУСКИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ БЛОГЪРИ: ЗА БЛАГОТО НА НАШИТЕ НАРОДИ! Тази сутрин особено много ме зарадва следния факт на живота: запознах се (задочно) с Наталья Шатунова, рускиня, която си е създала блог с много показателното заглавие Болгария, которую я люблю. Разбрах за чудесния й блог от самата авторка, която ми е написала в имейла следното съобщение: Ангел, благодарю за ссылку, которую я использовала в своем нарождающемся блоге. С уважением, Наталья Шатунова. Блогът й наистина е страхотен, аз от българи не съм чел текстове за България, написани с такова чисто и дълбоко чувство. Научавам, че гжа Шатунова от 6 години има своя фирма в България.

Оказа се, че в постингът Мастера авторката е представила двама българи, художничката ТАНЯ МЛАДЕНОВА и един философ, именно моя милост. Приятно е, трогнах се, не мога да скрия това; причината е, че обикновено ме ругаят, а ето, тук съм представен в по-друга светлина; ще преведа от руски този текст, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ: Често ме питат: “А как там българите се отнасят към руснаците?” – Боже! Какви българи и към какви руснаци? Със същия успех може да се пита: “А как руснаците се отнасят към руснаците?” Примерът Ангел Грънчаров – това е философското отношение към живота и към нашите отношения. А от времената на великия Мамардашвили съм запомнила неговите думи: “Страна, в която количеството на философите като постоянно мислещи хора е помалко от 3%, е обречена”. Ето, в България такива хора има. Почетете, например, статията на Ангел за Путин, помислете… Знаете ли какво ме впечатли? Ами това, че г-жа Шатунова ме представя в своя блог точно с този мой текст; който е чел или ще прочете този текст – а това е моето “Писмо към Путин”, писано дни преди изборите за президент – ще разбере какво имам предвид. Аз имам много други, съвсем безобидни текстове за руско-българските отношения – е, не крия, имам и “обидни”, но друг е въпросът за кого са обидни?! – но ето, тя е попаднала точно на този мой текст. Прочее, много ме зарадва това, че г-жа Шатунова е реагирала съвсем по европейски към моето писание, щото много нейни сънародници за подобни писания ме ругаят твърде… всеотдайно: Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство. Ето, че г-жа Шатунова по-горе се изказва твърде мъдро като пише за това за какви руснаци и за какви българи именно става дума, щото да се пита “Как руснаците (българите) се отнасят към българите (руснаците)?” е един крайно абстрактен, а значи и некоректно поставен, сиреч, безсмислен въпрос. Т.е., оказва се, дадени категории руснаци и дадени категории българи се разбират и отнасят едни към други прекрасно и найсърдечно, а други категории – едва ли. Спорят, не се разбират, виждат нещата в коренно различна светлина – и това е съвсем естествено, понеже става дума за това, че са имат съвсем различни ценности и убеждения. Толкова е естествено това! Тъй че и изрази като “русо-

46 фоб” и “русофил” – или “българофоб” и “българофил” – са крайно глупави: и “русофобът” е русофил, но към съвсем друг “тип” руснаци, с които прекрасно се разбира на основата на общи, споделени ценности; докато с друг тип руснаци – пък и българи, положението е съвсем същото! – никога няма да се разбере. Аз с дадена категория българи никога няма да се разбера и ще споря винаги, щото смятам, че оптиката им е твърде изкривена; ето че излиза, че в тия отношения националният признак, противно на общоразпространените и модерни националистически (националсоциалстически) представи, няма абсолютно никакво значение. Съвсем други неща имат значение тук, но това е друг проблем, по който бих могъл да пиша отделно, ето, сега ми хрумва, че това е една превъзходна тема за осмисляне. С тази публикация връщам жеста на г-жа Шатунова и представям блога й пред читателите на моя блог. Много съм й благодарен, че е сложила в блога си рекламното изображение на списание ИДЕИ. Прочее, ето с какво писъмце се обърнах към нея в имейла си, с което и завършвам този постинг: Здравствуйте! Спасибо, Наталья, за ссылку. Желаю удачи Вашего блога! Буду рад сотрудничеству; пусть крепнут связи между русскими и болгарскими блогерами! На благо наших народов! С уважением: Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: В представяния блог има наистина невероятно хубави текстове, напричер този: Трявна. Обожаемая мною. Или този: Древняя. Гордая. Красивая. БОЛГАРИЯ. Наистина, да пожелаем успех на чудесния блог! ЦЪРКВАТА НИ, ЗА ЖАЛОСТ, ОТДАВНА НЕ ЖИВЕЕ ОНЯ ЖИВОТ, КОЙТО БИ СЛЕДВАЛО ДА ЖИВЕЕ Снощи, както и подобава, бях на черква; в една черква в Пловдив отидох със семейството си. Първо с кола, после пеша: защото в огромния, многохиляден жилищен комплекс "Тракия", в който живея,

няма православен храм; строят се две черкви, едната сякаш интензивно се строи, а другата е занемарена, само стени с железа стърчат години наред вече. Но не за това ми е думата сега. Искам просто да кажа впечатлението си от снощното богослужение – и да споделя възприятието си от случилото се там, в храма и около него.

Признавам си с болка на сърцето: разочарован съм крайно много. От всичко. Снощи отидох в друг храм, в който досега не бях посрещал Възкресението. Но това, което ще пиша за случилото се снощи в и около този храм се отнася и за предишни мои възприятия, свързани с други храмове; искам да кажа, че това не е изключение. За жалост, не е изключение. Отидохме рано, към 11 часа. В храма постепенно се събираха хора. Стояха смирено и чакаха. В Храма цареше тишина. Много минути наред. Аз съм бил преди години в руски храм, в Петербург като студент, и съм чакал от 6 часа вечерта в храма (защото ако покъсно отидеш, милицията няма да те пусне), но във всичките тия часове на чакане там вярващият народ се молеше и пееше разни религиозни песнопения. А тук: пълна тишина. Не личи, че сме в храм, а сякаш чакаме на гара. Никой сякаш не се молеше, не си личеше, хората стояха, чакаха, прозяваха се, приказваха си. Тъжна работа. Хората, както се оказа, просто чакаха да си запалят свещите от благодатния огън. Е, след доста чакане най-накрая завесите се размърдаха, появиха се двама свещеника, единият носеше горящите свещи, запалени с огъня, докаран чак от Йерусалим; и произнесе кратко слово, в който благоволи да ни съобщи, че лично светиня му, владиката Николай бил си направил труда да иде с прави-

телствения самолет до Божия град, та да ни донесе огъня! Толкова, нищичко друго не каза, само това! А, и попът каза да си занесем огъня в домовете. Простете, но имах чувството, че съм на нещо като партийно или комсомолско събрание: делово, практично, без излишни емоции! Ние само за този огън ли сме дошли на църква?! Май само заради него... Е, после народът почна да се бута та всеки да изпревари другите в паленето на своята свещ. Голямо бутане. Понеже всеки гледаше по-рано да се уреди с йерусалимски огън, тия, дето вече си бяха запалили свещта, притиснати от прииждащите, не можеха да се измъкнат от тълпата; някои протестираха да не се бутаме, сякаш бяхме на опашка за домати в ерата на зрелия социализъм. Вместо богомолците да стоят в шпалир и свещеникът да мине по средата, та всеки спокойно да може да си запали свещта, както казах, стана голямо стълпотворение около него, с бутането му, с протестите, какъвто си е обичаят у нас. Както и да е. Измъкнахме се от черквата и зачакахме свещеникът да обяви "Христос воскресе!". Впечатлих се, че целият двор на черквата и цялата улица пред нея беше изпълнена с народ! Многолюдно множество, хубаво, така и трябва, християнски народ сме. Ръсеше слаб дъждец, сякаш самата природа плачеше; тя се вълнуваше, а хората?! Е, повечето от улицата първо не можеха да влязат в двора, второ, съвсем не можеха да се настроят с подобаващото настроение. Настроението, което витаеше във въздуха, беше, как да кажа, сякаш прозаично, не знам, може би аз не можах да усетя някакъв същински религиозен трепет; всичко се свеждаше сякаш до спазването на един ритуал, лишен от мистичния му смисъл. Това усещане се засили по-нататък. Свещениците запяха някъде, сякаш вдън земя, уж имаше нещо като озвучителна техника, но съвсем слабо се чуваше богослужението. Е, по едно време чухме дългочаканото "Христос воскресе!", забиха камбаните, добре че забиха те, иначе повечето хора нямаше и да разберат, че вече е обявено Христовото възкресение, хората почнаха да се поздравяват, изва-

47 диха, както си му е реда, и да се чукнат с яйца. И после морето от хора се раздвижи и повечето занапираха към портата да излизат, да си заминават. Пак блъсканица, едни отвън напираха да влязат, а тия, дето бяхме в двора, напирахме да си вървим. Това трая може би 10-тина минути. Народът се пръсна по улиците със запалените свещи. Да, някои преди това спазиха обичая да обиколят черквата. Дворът на черквата скоро почти опустя. В храма се започна богослужението. Беше пълен, но това бяха не повече от една десета от хората, дошли тази вечер. Както и да е. А ето сега това, което най-много ме смути – и дори възмути. Не мога да се сетя точно в кой момент, дали преди произнасянето думите "Христос воскресе!" или след тях, но няма особено значение това, свещеникът почна да чете едно суховато послание на Максим. Простете, но имах чувството, че четеше реч, писана едва ли не от Тодор Живков! Прелитаха покрай ушите ни думички и изрази като "движеща сила", "подем", "народът", "светлата вяра" и пр., както подобава, ала стилът на това писание не можа да трогне никой. Та питам: този ли е моментът свещеникът да чете официални суховати и скучни документи?! Толкова ли не можа да произнесе, от сърце обаче, едно кратко слово, една проповед, но от себе си, а не да повтаря думите на "началството"?! Ето това най-много ме смути и възмути дори: признавам си, до този момент не съм срещнал наш, православен духовник, който да умее да произнася наистина прочувствено слово. Което говори много! Нашите свещеници в мнозинството си са се превърнали в нещо като държавни служители и чиновници, които рутинно, без патос, четат Божието слово, а и не умеят да проповядват така, че да завладеят духа на слушателите; което на мен ми говори ето това: те самите сякаш не са вдъхновени от една чиста вяра! Не е учудващо това при положение, че духовните водачи, владиците, са станали нещо като бизнесмени и дори мутри: изразът мутрополит съвсем не е случаен. Е, рибата се вмирисва от главата... страшно е ако обаче се окаже, че заразата вече е обхванала цялото тяло, цялата ни Църква!

Имам чувството, че натам отиват работите, ако не са вече стигнали дотам отдавна. Страшна работа! Та прочете отчето Максимовото послание, което никого не трогна от бързащата да си иде тълпа, изчете накрая целия списък на Синода, в който, знайно е, са все ченге до ченге, кое от кое поголямо и по-безочливо, по тоя начин биде осквернен целия празник, а моя милост си тръгна с недобро, нерадостно чувство. Вярата и религията ни в техния същински смисъл вече май следва да ги търсим не в Храма, а в себе си, в своите сърца. Църквата ни, за жалост, отдавна не живее оня живот, който би следвало да живее. Всичко е станало церемонии без патос, една прозаична рутина. Вижте само как свещениците четат е нас Божието слово: четат без да им пука дали някой ще разбере какво казват. Некадърно четат повечето. Не умеят да проповядват. Казионно звучат. Така не бива. Да, лошо, лошо! Това исках да ви кажа. Така възприех нещата, така мисля, така и написах всичко. Дано вината е в мен, дано съм се заблудил, дано не съм прав, но имам ужасното предчувствие, че съм твърде много прав... НЕКА СВЕТЛИНАТА НА ЧУДОТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И НА СЪДЪРЖАЩАТА СЕ В НЕГО ВЕЛИКА ИСТИНА ОЗАРИ И ПРОСВЕТЛИ ЖИВОТА ВИ

Великден е. Трябва да се опитаме да се потопим в духовния смисъл на този наистина велик

ден. Иска се подобаваща настройка на душата. Един иподякон (ученик в семинарията в София) написа на едно място ето тия възторжени думи, които ми харесаха и затова си позволявам да ги отправя и Вам: Христос воскресе! С Вас Бог! Желая Ви светла седмица и ярко просветление след светото Възкресение Христово! Радвайте се, защото Христос възкръсна! Какво да добавя от себе си? Иска ми се да намеря вълнуващи думи, които да могат да трогнат дори и душата, която е съвсем безчувствена, която е със закоравяла чувствителност спрямо духовното. Спрямо свръхчовешката, непосилната за човека мъдрост, съдържаща се в историята на нашия толкова човечен Бог Исус Христос, който умря в ужасни мъки – за да изкупи греховете на обезумялото от безразличие към Истината човечество. И ни даде един впечатляващ нравствен пример: да, представете си, ония, които обичат със сърцето си Истината, биват тормозени, бити, плюти, замеряни с камъни, разпъвани дори на кръст! Не само тогава, но и сега, всеки ден, а пък на лъжците всички умилително ръкопляскат! Но за нея, за Истината, за тържеството ù трябва да сме в състояние, трябваме да можем да възпитаме у себе си такава твърдост на духа, че да можем да понесем всички изпитания; защото нашият Спасител е казал ето тия най-велики, пребогати със смисъл думи: Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни! Любов към Истината и към Свободата ни завеща нашият толкова човечен Бог, Учител и Спасител Исус Христос. Това е същината, най-точния смисъл на неговото Велико Учение. На основата на Истината, съдържаща се в неговото Учение, човечеството, водейки битка за свобода векове наред, достигна дотам днес да живеем в свят, устроен според принципите на свободата и човечността. Живеем в една вдъхновяваща цивилизация на свободата, каквато е християнската, дала пример на цялото човечество. Не че няма съблазни и конфликти в този наш така пъстър свят, битката за човешко съвършенство, за тържеството на доброто

48 продължава, но Христовата религия, именно религията на свободата и на любовта, ни дава надеждата, че този е верният път: за свободата си трябва да се борим всеки ден! Тя не е дар, а човешко творение и завоевание! Човекът е човек доколкото не само чувства свободата си, но я показва и на дело, във всяка своя постъпка е свободен – и знае, че така трябва, че това е наш пръв човешки дълг. А пък свободата е тази, която поражда човешкото достойнство: истински свободният е достоен, не някой друг. Както писа един голям мислител на ХХ-я век, в който човечеството води грандиозни битки за свобода срещу найголемите, срещу най-злите ù врагове – комунизмът и национал-социализмът – ние, хората, човеците, сме осъдени да бъдем свободни! Да, най-благодатната присъда е тази: да бъдеш съдбовно привързан за собствената си свобода! Да не можеш себе си да представиш извън нея, а какво остава за живота ти. Да си пристрастен всецяло към свободното и достойно съществуване. Защото на свободата си дължим всичко. А заради нея си заслужава и да се мре! Както умря за свободата ни нашият вдъхновяващ с примера си Учител – Христос. И така, приятели: нека светлината на чудото на Възкресението и на съдържащата се в него велика Истина озари и просветли живота Ви. Носете светлината на Възкресението дълбоко в душите си, там, където е съкровищницата на най-доброто, което имаме. Повярвалият в чудото на Възкресението човек е преживял най-съдбовен духовен поврат и вече не е същият; пред него са се открили всички хоризонти на свободата. А преди това се е мятал като риба на пясъка, като платноходен кораб, подхвърлян от всякакви ветрове, като странник без цел и посока – в пустинята на собствения си живот... Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд.

A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-886, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори

за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека.

Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива понататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни

шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена. БРОЙ 8 ОТ 15 АПРИЛ 2012 ГОД. НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА С ОГЛЕД УТРЕ ДА ОТПЪТУВА ЗА АБОНАТИТЕ СИ Вестник ГРАЖДАНИНЪ – първият блогърски вестник ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ! КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg

Телефон 0878269488