ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
БРОЙ 13, ГОД. 4, 2012, 1 ЮЛИ, НЕДЕЛЯ, Ц.2 ЛВ.
Тази сутрин се събуждам и в съзнанието ми се появява, кой знае защо, ето този проклет въпрос: какво ли ще пише на надгробния камък на “свободните медии” в България? Иска ми се да поразсъждавам над него… Това, което пише на надгробните камъни, се нарича епитафия. За да се съчини за нещо епитафия, значи то вече е умряло. В случая явно е умряла медийната свобода в България, щом се налага да й се съчинява епитафия. Прочее, тя вече е съчинена – и то от най-сигурен, независим, обективен източник. Ето как звучи самата епитафия, в оригинал и в превод, а после ми се ще да поразсъждавам над нея: Wirklich unabhängig seien in Bulgarien nur vereinzelte Blogger. (В България истински независими са само шепа блогъри.) Горното е изречение от статия на Stefanie Bolzen (Стефани Болцен) от авторитетния германски вестник „Die Welt“ („Ди Велт”), препубликувана и в “Дойче веле”. По-верна и поизразителна епитафия от тази – сполай му кажи! Медийната свобода в България умря – да живей свободата, приютила се единствено при шепата блогъри! (Продължава на 2 стр.)
До Министъра на образованието проф. Сергей Игнатов Копие: До Министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов, До Президента на Република България г-н Росен Плевенлиев Уважаеми г-н Министър, В медиите бяха изнесени много случаи на необосновани уволнения на заслужили просветни дейци, за които трудно може да се намери друго обяснение освен политическия мотив. В много от случаите над набелязаните за уволнение се налага психически тормоз, с прозрачната цел те сами да напуснат заеманата от тях длъжност. Пример за подобно антихуманно и противоконституционно поведение е отношението на началника на РИО гр. Перник Ваня Коконова към директора на Спортно училище „Олимпиец” в гр. Перник, дългогодишния просветен деятел Райчо Радев. Г-н Райчо Радев е добре познат на българските училищни дейци като отличен преподавател и педагог, като съвестен и принципен директор, като човек с висок морал, будна съвест и достойна гражданска позиция. (На с. 2)