GRAJDANIN br. 13-2012

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 13, ГОД. 4, 2012, 1 ЮЛИ, НЕДЕЛЯ, Ц.2 ЛВ.

Тази сутрин се събуждам и в съзнанието ми се появява, кой знае защо, ето този проклет въпрос: какво ли ще пише на надгробния камък на “свободните медии” в България? Иска ми се да поразсъждавам над него… Това, което пише на надгробните камъни, се нарича епитафия. За да се съчини за нещо епитафия, значи то вече е умряло. В случая явно е умряла медийната свобода в България, щом се налага да й се съчинява епитафия. Прочее, тя вече е съчинена – и то от най-сигурен, независим, обективен източник. Ето как звучи самата епитафия, в оригинал и в превод, а после ми се ще да поразсъждавам над нея: Wirklich unabhängig seien in Bulgarien nur vereinzelte Blogger. (В България истински независими са само шепа блогъри.) Горното е изречение от статия на Stefanie Bolzen (Стефани Болцен) от авторитетния германски вестник „Die Welt“ („Ди Велт”), препубликувана и в “Дойче веле”. По-верна и поизразителна епитафия от тази – сполай му кажи! Медийната свобода в България умря – да живей свободата, приютила се единствено при шепата блогъри! (Продължава на 2 стр.)

До Министъра на образованието проф. Сергей Игнатов Копие: До Министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов, До Президента на Република България г-н Росен Плевенлиев Уважаеми г-н Министър, В медиите бяха изнесени много случаи на необосновани уволнения на заслужили просветни дейци, за които трудно може да се намери друго обяснение освен политическия мотив. В много от случаите над набелязаните за уволнение се налага психически тормоз, с прозрачната цел те сами да напуснат заеманата от тях длъжност. Пример за подобно антихуманно и противоконституционно поведение е отношението на началника на РИО гр. Перник Ваня Коконова към директора на Спортно училище „Олимпиец” в гр. Перник, дългогодишния просветен деятел Райчо Радев. Г-н Райчо Радев е добре познат на българските училищни дейци като отличен преподавател и педагог, като съвестен и принципен директор, като човек с висок морал, будна съвест и достойна гражданска позиция. (На с. 2)

2 КОЙ УБИ МЕДИЙНАТА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ? (От стр. 1)

Една горчива истина се съдържа в горното изречение, която беше пропусната (“процедена”) през злобно стиснати усти и със скърцащи зъби от флагманите на “свободния печат” у нас, вестниците “Труд” и “24 часа” ето как: „В България истински свободни били само някои блогъри” Забележи добре: “били”, не “са”, санким, нашите “свободолюбци” са редактирали оригинала, сиреч, това убийствено верната характеристика се вижда твърде преувеличена. Дотам са стигнали в падението си, че не могат да приемат поне малко по-достойно присъдата си, ами мигом, като изпечени лъжци, почват да апелират: “Тия там от Германия, моля ви се, силно преувеличават като твърдят, че в България истински независими били само шепа блогъри!”. От което нормалният човек си прави извода, че подобна реакция издава едно: че лъжците в случая явно принадлежат към убийците на медийната свобода в България! Е, верно, те натрупаха милиони, продавайки съвестта си, продавайки себе си, продавайки всяка останка от човешки морал, чест и достойнство. И превръщайки се в парцали. В мръсни парцали. В пачаври. Пачаврата именно е мръсен парцал. Бог да прости свободата на медиите в България! А кои, прочее, са по-точно нейните убийци? Щом имаме вече епитафия, щом е налице труп, нормално е да се запитаме кой именно е убиецът? Или и това убийство ще остане неразследвано, “в архив”, без виновници, без извършители, сякаш свободните медии у нас са си умрели от естествена смърт, понеже сигур са престарели, знам ли какво още да си мисля? Ще си позволя да направя една аналогия. Аналогията може да ви наведе на истината. Та намеква за нея. Особено когато истината е страшна или опасна, е допустимо да се пише и говори с аналогии. Нали уж аналогиите били несигурни? Ето моята аналогия: Ако си спомняте, днешният пръв и абсолютен властелин на България, който се разпорежда и има последната дума за всичко, който командва и Парламента, и Прези-

дента, и Висшия съдебен съвет, имам предвид нашия “народен кумир” Бойко Борисов преди да започне своя обвеян със слава възход беше най-прост главен секретар на МВР. А преди това беше бодигард на Царо и още по-преди на бай Тодор Живков. А преди това е бил чисто и просто една мутра. Бил е млад, но перспективен бандит. Та спомняте ли си как започна шеметния медиен възход на Бойко Борисов. Понеже мнозина у нас са с къса памет, помнят от ден до пладне, ще им припомня: По време на главното секретарстване на Бойко Борисов, по време на което той беше обвеян от медийна звездна слава, комай всеки ден ставаше едно и също нещо: извършвано беше някакво показно убийство, било с взрив в кола, било от наемни убийци, било по някой друг начин; броени минути след убийството Б.Борисов, сякаш убийците първо на него са съобщавали, че имат намерение да убиват, вече беше там и пламенно даваше поредното си интервю пред мечтаещите, пред живеещите с една мечта, именно да опипат некой ден мускулите му, репортерки; нито едно от поредицата показни убийства не беше обаче разкрито в епохата на толкова славния медиен възход на първия кумир на республиката ни, но тези убийства го изстреляха като с катапулт в крайна сметка до самия връх на бедната ни държавица. Значи излиза, че Бойко Борисов си проправи път към властта благодарение на прекалено много (неразкрити) убийства, т.е. мина през много кръв, докато се възвиси дотам, където сега е. Точка. Спирам дотук. И на мен ми се живее… и аз имам семейство… макар че моята вече се е видяла, щом имам такава голема уста. Та ето и хипотезата ми: по време на Б.Борисов безнаказано бяха убити, да речем, много мафиоти, та да се разчисти терена за възхода на никому неизвестната мутра, която, както твърдят, с набързо събрани от бандити пари си била купила генералски пагони от МВР. Тия (до едно неразкрити!) убийства обаче бяха само прелюдия. След това бяха убити, след това бяха дадени поне още две най-свидни жертви: убита беше свободата на медиите в България и също така беше убита така крехката и млада българска демокрация. Кой е техният убиец си правете сметка сами… Кого хвалят медиите у нас всеки ден? Кой дефилира неуморно по телевизионните екрани и денонощно, сякаш е роб, дава своите тъпи интервюта? Кой даже си има “подръчни медии” и медийни мекерета, забогатели като го хвалят най-нагло всеки ден? Името “Бареков” говори ли ви нещо? Кой даже спечели избори с безброй медийни манипулации? Кой стана абсолютен господар на България, който се е разпищолил като мутра, намирайки се на самия връх

на многострадалната ни държава и республика? Е те тоя същия уби медийната свобода в България. Убивайки медийната свобода в България, той получи пълната власт. Майка ни жална какво ни се пише, ако ние, гражданите, за които свободата все нещо значи, не съумеем да променим това. Защото без свободни медии няма и не може да има демокрация. Да убиеш демокрацията означава първо да убиеш медиите – и след това демокрацията ще ти падне като презряла круша в ръцете, та да си я насилваш както ти скимне. Да съживиш, да вдъхнеш живот на българската демокрация означава да реанимираш ако не съвсем умрялата, то поне умиращата, “берящата душа” медийна свобода в отечеството ни. Щото докато има “светлинки в мрака”, а това е именно изцяло свободната блогърска журналистика и публицистика, то това означава, че и медийната свобода все още блещука, а мъртвешкият мрак на гибелта на медийната свобода не е още настъпил… СПРЕТЕ НЕОБОСНОВАНИТЕ УВОЛНЕНИЯ НА ЗАСЛУЖИЛИ ПРОСВЕТНИ ДЕЙЦИ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ! (От стр. 1) В обстановка, когато за българското общество става все по-очевидна кризата в образователната система, заслужили просветни деятели като г-н Райчо Радев вместо да бъдат обект на особени грижи от страна на Министерството на образованието, вместо да се разчита на техния опит и всеотдайност за възраждане на българското образование, се подлагат на систематичен тормоз и преследване. От една седмица г-н Радев е обявил гладна стачка срещу безпардонните действия на началника на РИО гр. Перник. Рискувайки здравето и живота си, той защитава правата си на педагог и гражданин и се противопоставя на политическите уволнения в образователната система. Ние, подписалите това писмо представители на българската наука и култура, подкрепяме усилията на г-н Райчо Радев, да защити своето професионално и човешко достойнство. Настояваме поредната, необоснована проверка на повереното му училище да бъде прекратена, а на предизвикалите я да се потърси отговорност. Настояваме да се сложи край на позорните за страната ни политически уволнения. ПОДПИСАЛИ ДО МОМЕНТА: Проф. Искра Баева, Димитър Баталов, Проф. Николай Василев, бивш министър на образованието, Проф. Павел Герджиков, Доц. Асен Давидов, Румен Дечев, Никола Инджов, Недялко

3 Йорданов, Акад. проф. Константин Косев, бивш министър на образованието, Акад. проф. Георги Марков, Методи Недялков, Проф. Панайот Панайотов, Чл. кор проф. Румяна Радкова, Проф. Огнян Сапарев, Проф. Нако Стефанов... ЗАБЕЛЕЖКА: Настоящето писмо публикувам от Фейсбук-страницата Ние подкрепяме Райчо Радев! КУДА ИДЕТ МИР: НЕУЖЕЛИ И ПУТИН И МЕДВЕДЕВ – СЕРДЕЧНЫЕ ПОДРУЖКИ?!

ме сметка и за това. Ние сме нация, съставена предимно от мрънкала, от мърморковци, от дървени “философи” – това е моята теза. Искам да дам един показателен пример за такава една констатация, касаещ начина, по който се реагира във връзка с гладната стачка на философа Райчо Радев, директор на Спортното училище “Олимпиец” в Перник; стачката му продължава вече 10 дена. Той стачкува против политически мотивираните уволнения в сферата на образованието, против арогантността и всевластието на партийните дерибеи, които се разпореждат в образованието сякаш им е бащиния.

ФОТО – отсюда Участники шествия выстрелили залпами конфетти по зданию российского посольства, что на бульваре Унтер-денЛинден. В толпе были плакаты с изображением Владимира Путина и Дмитрия Медведева в виде девочек. На изображении у обоих на щеках яркие румяна, на губах фиолетовая помада, у Путина зеленые тени, у Медведева — голубые. Вдвоем они держат пышный букет ромашек. Некоторые участники были в футболках с надписью: "Не смотри на меня, иначе станешь геем. Так говорит российский закон". Группа участников шла в костюмах "Бурановских бабушек". Были участники в масках Pussy Riot. Парад окончился дискотекой. ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е на руски език тъй като е публикация в моя рускоезичен блог. НОРМАЛНОТО И ИСТИНСКОТО Е САМ ДА УЧИШ, А НЕ ДА ЧАКАШ ДА ТЕ УЧАТ...

ЗАТОВА УВОЛНЯВАТ РАЙЧО РАДЕВ: БЕЗЛИЧИЯТА НА ВЛАСТ НЕ МОГАТ ДА ТЪРПЯТ ОКОЛО СЕБЕ СИ ЛИЧНОСТИ, КОИТО НЕИЗБЕЖНО ГИ ЗАСЕНЧВАТ! Ние, българите, сме страшно и невероятно племе все пак, трябва да си дава-

За тия дни има и прояви на подкрепа и солидарност с отчаяната борба на Райчо Радев: във Фейсбук се създаде група в негова подкрепа, група интелектуалци написа писмо до министъра на образованието, до Премиера и до Президента в негова подкрепа (виж Спрете необоснованите уволнения на заслужили просветни дейци по политически мотиви!), сега тече и събирането на подписи под петиция В подкрепа на гладната стачка на Райчо Радев, директор на Спортното училище “Олимпиец” в Перник, която, прочее, до този момент е събрала 36 подписа (!), ако желаете, и вие можете да се присъедините и да подкрепите. Излишно е да споменавам, че институциите високомерно мълчат, а в мълчанието шумно им пригласят и верните на властта медии: нито една от “влиятелните медии” до този момент даже не е съобщила за гладната стачка на Райчо Радев!!! Медиите явно чакат той първом да умре (Да пази Бог!), а пък едва след това чевръстата Бенатова ще хукне да прави милозливите си репортажи! Пълно безсрамие! Изобщо такива случаи и нашите реакции около тях показват какви наистина сме и колко струваме, и като хора, и като граждани, и като народ. На никой общо не му пука особено от това какво става в сферата на образованието. Виж, Азис да си беше купил нови гащи, всички медии щяха да се напреварват да правят репортажи, предавания и интервюта, Устата и чалгамега-звездата Сулю Пулюв щяха да пропеят оди и оратории, а пък цели митинги от развълнувани граждани щяха да се блъскат та белким видят поне крайчето на гащите му. Тъжно ми е да констатирам, но като фило-

соф съм длъжен да го кажа: драги ми дами и господа, имам все по-засилващото се убеждение, че сме страна, в която поне половината от хората са пълни идиоти или полу-идиоти! Да, щом търпим такива гаври, щом сякаш се наслаждаваме на тая простотия и гнусотия – както свинята се наслаждава с притворени очи на гнуста в локвата, дето се е излегнала! – какво друго да си помисли човек, кажете де?! Дано да греша, дано впечатлението да ми е погрешно, дано да бъда опроверган някой ден, но докато не се появят решителни доводи, че не съм прав, ще продължавам да мисля така. А ето сега и моя пример, с който започнах този коментар – и който привеждам като свидетелство. Вчера по някое време обявих на моята страница във Фейсбук, че има подписка под петиция в подкрепа на Райчо Радев. Надявах се, че поне малка част от моите приятели ще отидат да отдадат подписа си и да го подкрепят; отнема една-две минутки само. Възможно е някои хора да са се впечатлили и да са се подписали. Но ето какви коментари някои хора благоволиха да напишат; публикувам също и моите отговори, пък вий си правете сметка какво те говорят и какво ни казват: Dina Netsova: Уважаеми г-н Грънчаров, в България нищо не върви защото никой не работи това, за което е учил. Да оставим спортните училища на професионалистите. Изобщо не съм в течение за какво става въпрос с този директор, но мисля че философ да управлява спортно училище е доста неуместно назначение. Може да е много почтен човек, но всеобщата криза, в която сме дълбоко затънали се дължи и на този факт, че доста хора са началници, където не са професионалисти. Не искам да обидя никого, но това е просто едно скромно мнение… Ангел Грънчаров: Защо да е неуместно философ да е директор на спортно училище? Философите стават за директори на всякакъв вид училища, понеже са широкопрофилни специалисти. Те са “дялани камъни”, не коне с капаци, и затова стават да ръководят всякакъв вид училища. Вие мислите, че спортист трябва да е директор на такова училище, така ли? Можете ли да се аргументирате? Прочее, този човек е доказал, че умее да ръководи училището… и го уволняват по политически причини: за да си назначат “наш човек”, гербовак на негово място… Борян Петров: ”Директор” е административна длъжност, а не професия. Самата същност на предприятието определя с каква професия трябва да е директора. Т.е. щом е училище – директорът трябва да е Педагог, Преподавател… независимо от профила – математика, философия или физическо възпитание. И приятелю Грънчаров – фило-

4 софите са мъдри хора, техният светоглед немож го затвори в канцелария…

Ангел Грънчаров: Г-н Петров, има обаче нещо, за което не си давате сметка: в наше време образователната система е в състояние на агония и катастрофа, налага се да бъде реформирана; точно в този момент в нея са крайно необходими хора като г-н Райчо Радев, които имат идеи за това какво следва да бъде направено. Нима искате да ме убедите, че ако има някакви свестни директори с личностния потенциал на Райчо Радев, точно те трябва да бъдат уволнени – та агонията да продължи?! Вие давате ли си сметка колко е тежко в образованието, където огромната част от т.н. “ръководен персонал” са все безгръбначни кариеристи, конформисти, подлизурковци?! Вашето изказване в последнато му част прозвуча така: Р.Радев е философ, философите са мъдри хора, не можеш да затвориш духа им в канцелария, следователно партията правилно го уволнява и унищожава, това ли искахте да ми кажете?!

Mariq Metodieva Ivanova: Подкрепям ви! Желая успех! Борян Петров: Аз съм Против партийни уволнения и назначения и това мнение съм заявявал още преди 1989 г. Професионализмът и квалификацията са водещото начало при определяне на кадрите. Не оспорвам личностните качества на Р.Радев – той е и педагог. Коментарът ми бе насочен към г-жа Нецова в частта за директорската длъжност. В останалото – мъдростта е поскоро препоръка към самият Райков… С този акт на протест не постига много… В общи линии обществото не го разбира. Апелирам към него да съхрани здравето си и да потърси друга форма на борба. Ангел Грънчаров: Благодаря, разбрах сега. Г-н Радев е умен и при това изключително добър човек: за да бъде принуден да прибегне до такава опасна и отчаяна форма на борба, правете си сметка докъде се е стигнало в изстъпленията на всевластните бюрократи над него – и като ръководител, и като преподавател, и като интелектуалец, който иначе може да е предмет на гордост за всяко едно образователно учреждение. Явно всичко, що е личност от голям кали-

бър, в нашето образование е нежелано: щото бива оценявано от бюрократите като “опасно”, опасно за техния презрян комфорт. Затова го уволняват: безличията на власт не могат да търпят около себе си личности, които неизбежно ги засенчват. Тази е истинската причина за проблемите на г-н Радев. Аз пък смятам, че точно такива хора като него са жизнено, направо съдбовно необходими на българското образование – и затова трябва да направим всичко той да бъде запазен! БЛЯСКАВ ОБРАЗЕЦ НА ХОМОФОБСКО СКУДОУМИЕ

Хич не е лесна работата на политиците и на ония, които искат да се занимават с политика. Винаги трябва да се нагаждат спрямо разпространените в страната, сред природонаселението й представи и настроения. Да се нагаждат и да угаждат с оглед печеленето на прословутите политически дивиденти. Ако един политик у нас, да речем, не се съобрази с преобладаващите хомофобски настроения и каже нещичко в защита на конституционното право на "обратните" публично да демонстрират, че са против сегрегацията на сексуална основа, то такъв "загубил ума си политик" мигом ще стане ненавистен на преобладаващата част от гласоподавателите, сиреч, ще се самоубие политически. Ето защо умните политици предпочитат да мълчат по такива проблеми, което пак си е израз на нагаждачество, но този път пасивно. От тази гледна точна никак не съм склонен да заменя позицията си на свободен гражданин с позицията на вечно съобразяващ се с настроенията на електората политик; демагогията сякаш е неотстраним дефект на политическото говорене, който само смели политици от голяма класа могат да го надмогват и преодоляват. Ето един прекрасен и най-свеж пример в това отношение: Попадам тази сутрин на следния документ: Позиция на Младежки Консервативен Клуб относно планирания на 30 юни 2012 г. гей-парад в София. Зачетох се и в един момент, признавам си, се хванах за главата: крайно лошо звучи този подлизурковски текст, който изобщо не се съобразя-

ва с истината, сиреч, тъпче я най-нагло и си позволява да се гаври с базисни и найсъщностни човешки принципи – само и само да угоди на немислещите части от електората и да му се подмаже, един вид да му стори "мили очи". Ето какво имам предвид, ето един-два примера. Ето как започва този одиозен и позорящ създателите си документ: Младежки Консервативен Клуб счита, че България се намира в достатъчно дискусионна обществено-политическа и икономическа ситуация, която на свой ред трябва да генерира гражданска енергия и експертен потенциал за преодоляване на социалните трудности пред съотечествениците ни. От МКК сме категорични, че провеждането на хомосексуално шоу в София, като планираното такова на 30 юни тази година, не е от този род инициативи, които могат да бъдат полезни за дневния ред на страната ни, така че тя да намери себе си пред императивите на днешния ден. Какво ще кажете, а? Нерде Ямбол, нерде Стамбул – как иначе да възкликне човек? Имали сме си значи като общество "тежки проблеми", затуй били недопустими проявите, които не били "полезни" с оглед "императивите на днешния ден"! Ало, пишещите, нима не сте чули, че в модерното общество има свобода и не вие ще решавате какво да правят други хора, как да мислят, какво да искат и прочие?! Не мога да скрия, че впечатлението ми е, че това погоре сякаш е писано от бетонни комунистически глави, обременени от тонове най-тъп комунизъм; язък, че претендират да са млади тия, дето са го писали! Да не говорим колко отвратителен е тоя пуешки надут стил, с който ми се правят на учени, та да шашнат олигофренския електорат, на който тия политически кариеристи се мазнят така безсрамно. Но надолу "аргументите" им стават още по-лудешки и идиотски; ето, четете: Въпреки своите съображения относно мотивите на организаторите на този гей-парад, МКК не оспорва чисточовешкото право на един субект да обича друг субект. МКК обаче е категорично против натрапването на сексуалното различие като аргумент сам по себе си за инициирането на подобен род обществени прояви, които са доказали, че са по-скоро разделителна линия за сънародниците ни, отколкото обединителна такава. И как така ви се "натрапва сексуалното различие"? То, сексуалното различие, си го има, то е факт на живота, какво, трябва да се правим на ударени, че го няма ли? И тия хора, именно хомосексуалните, според вас трябва да са по-ниски от тревата, та да не ги забележи никой, сякаш изобщо ги няма, така ли? И още един крещящ идиотизъм: нима може да се протестира, драги ми тикви, само за неща, които ни

5 обединяват, а не разделят, това пък откъде ви щукна в главите? Леле-мале, защо изобщо са се обадили тия списувачи, само и само да се изложат ли? Само и само да покажат тъпотия, затова ли? Има си фундаментално конституционно и човешко право: гражданите имат право на демонстрации, т.е. открито да показват какви проблеми ги вълнуват, от какво са разтревожени, как те виждат нещата и пр. Ние, гражданите и човеците сме различни - и, слава Богу, еднакви не можем да бъдем. Е, че някои различни ни били, представете си, дразнели, си е наш проблем, е проблем на нашата психика, но това не значи, че ние, дето сме се раздразнили, имаме право да налагаме на другите хора какво да правят или как да се държат. Или да оспорваме правото им да демонстрират откъде-накъде? Откъде-накъде ще претендираме да сме нещо като тартори, които ще казват какво други хора "било правилно" да правят? Липсата на елементарна етична и политическа култура в този документ е така крещяща, е в такава хипертрофирана форма и степен, че на човек му става мъчно, че е възможна чак такава ценностна деградация – и то тъкмо у хора, които претендират, че били "десни". Десният човек се познава по това, че признава различията между хората като неизбежни – и апелира за равнопоставен диалог между човешките общности, възникнали на основата на различията, без никой да може да претендира, че има монополно право върху истината, върху "доброто", "полезното", "правилното" за всички и пр. Ами преди години БКП претендираше, че тя най-добре мисли и вместо нас ще решава какво и добро и правилно: сега тия десни показват, че се движат в пределите на тази толкова вехта и анахронична представа за нещата. Което за мен показва – ако тия млади десни наистина са млади, а също така и ако не са преписали тия "мъдри мисли" от някои дърти комунистически глави – че най-вероятно комунизмът у нас вече е засегнал и гените на хората, щом може да се предава и на уж младите. Надолу текстът изобилства от шедьоври на скудоумието, но нямам време да се занимавам с конкретния им анализ. Ето ви нещичко един вид за наслада на душата, да се посмеете поне малко: Същевременно считаме схващането за подкрепата на гей-парада като нещо модерно, демократично и „европейско“, респективно, противопоставянето му като „закостенялост”, за прекалено елементарно по своята еднозначност. И още едно бляскаво скудоумие, хайде, днес съм по-щедър, щото сам се развеселих повечко, дотам, че сълзи ми излязоха на очите: От МКК изразяваме тревожност, че такива мероприятия като предстоящия гей-парад объркват дневния ред на

обществото и по никакъв начин не допринасят за неговото нормално функциониране. МКК призовава всички политически партии и организации, за които семейството, традициите и християнския морал представляват ценност, да изразят своето отношение срещу планирания гейпарад. Сюблимно е, нали? По-добре едва ли може да се каже. Човек се пита дали не са го писали специално само с оглед да ни доставят такива весели емоции? Дали пък не е хумористичен тоя документ, а аз да не съм го разбрал още? Много е възможно тоя документ да е писан с оглед по-веселото "функциониране" на обществото, а аз да не съм го сфанал още, леле, как се изложих?! Както и да е де, късно е вече да се поправям. Остава ми само едно: да ви пожелая днешният ден да бъде за вас един наистина вдъхновяващ ден! ИЗ ПЛАТФОРМАТА НА БЪЛГАРСКА ДЕСНИЦА

МОДЕРНАТА

лен опит; да взема самостоятелни решения и да носи отговорност за тях. Свободата ни дарява възможността да изберем своя път в живота, да рискуваме и носим отговорността за своя избор, да бъдем господари на своя живот. За равенството В обществото има естествени различия и социално неравенство. Самите различия и неравенството насърчават хората и фирмите да бъдат по-добри земеделци, търговци и производители; новатори и професионалисти – защото личното благосъстояние на всеки зависи от него самия, от неговия труд и творчество. Ние сме срещу уравниловката, срещу това тя да се налага със сила или с преразпределение на собствеността. Защото това унищожава мотора за нашето общо развитие. За личната отговорност Всеки здрав и правоспособен гражданин носи отговорност за себе си и за своето семейство. Тази отговорност е неотменима основа на неговото достойнство. Ние не искаме личните и семейните ни проблеми да ги решават други около нас. Всяко отнемане на правото и задължението на гражданите да решават своите проблеми ги поставя в унизително положение и пречи на тяхното развитие. А ИМА НАРОДИ, КОИТО ЗА СВОБОДАТА СИ СА СПОСОБНИ ДА МРАТ...

Прочетох текст под заглавие Платформа на модерната десница на българите – проект (Същото може да се и чуе ето ТУК.) Много, твърде много неща в тази платформа ми харесаха: и аз мисля така, споделям същите разбирания и ценности; имам и някои забележки, за които тия дни ще пиша. Ето няколко момента, който ме впечатлиха по-силно, а иначе, разбира се, си заслужава да се изчете целия текст: За свободата Свободата изисква държавата да бъде равно поставена с гражданите и фирмите в икономическата и административна дейност. Тя трябва да има точно толкова права в търговските и административни спорове колкото гражданите и фирмите. Никой, включително властта, не може да замести творчеството и предприемчивостта на хората. Само свободното творчество на инициативните и предприемчивите, на работливите и упоритите постига икономическо развитие. За нас свободата отключва въображението и таланта на човека; кара го да експериментира и натрупва личен и социа-

СТРАШНО Е АКО Е ИСТИНА – НО ЗА ЖАЛОСТ, ИЗГЛЕЖДА, Е САМАТА ИСТИНА... Ако срещнете добър човек в България – застреляйте го, за да не се мъчи.

6 Стефан Цанев

А КАК ЛИ Е В СТРАНАТА, В КОЯТО "АКО СЕ РОДИ НЯКОГА ГЕНИЙ, ТО ТОВА ЩЕ БЪДЕ ГЕНИЯТ НА ЗАВИСТТА"?

Ако в великодушната Италия е така със завистта, то как ли е в страната, в която "ако се роди някой ден гений, то това ще бъде геният на завистта"? ЗА ВРЪЗКИТЕ НА НАСТОЯЩИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

листика и български партньор на Уикилийкс bivol.bg. По-късно данните за Борисов са били проучени и потвърдени от източник с псевдонима “СИМО”, а неотдавна германският “Тагесцайтунг” разкри, че зад този псевдоним се крие не друг, а американското ЦРУ, припомня “Дер Щандарт”.

В какво е замесен Борисов? Съмненията, че Борисов е имал връзки с подземния свят стигнаха до Брюксел. Това обвинение се повдига вече за втори път. И за втори път иначе приказливият български премиер отказва да коментира случая, пише “Дер Щандарт”. Независими журналисти дадоха българския премиер Бойко Борисов на новосъздадената европейска комисия “Антимафия”. Причината: тъмното му минало. За връзките на настоящия български премиер с организираната престъпност се разбра от депешите, изпращани от София до Вашингтон и публикуани от Уикилийкс, информира австрийското издание “Дер Щандарт”. В тези депеши бившият американски посланик Джон Байърли информира за тъмните епизоди от миналото на Борисов и връзките му с организираната престъпност, пише и сайтът за разследваща журна-

ДА ВИДИМ И НИЙ БЕЛАТА ЛЯСТОВИЦА, ТА БЕЛКИМ НИ ПОТРЪГНЕ НАЙ-СЕТНЕ В ЖИВОТА!

Контрабанда, нелегални сделки, пране на пари Публикуваните от Уикилийкс депеши свързват Борисов с контрабанда на метаамфетамини в огромни размери, нелегални сделки с горива в схема с Лукойл и пране на пари през СИБАНК, която тогава е била управлявана от приятелката на българския премиер Цветелина Бориславова, четем още в публикацията на австрийското издание. Набеденият Независимите български журналисти твърдят още, че информациите за Борисов идвали не само от свидетели от престъпния свят, но и от представители на Европол и на европейската служба за борба срещу измамите ОЛАФ. Специалната европейска комисия по въпросите на организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) е сезирана от журналистите Атанас Чобанов, основател на bivol.bg, Асен Йорданов, награждаван в Германия за разследваща журналистика, и от правозащитника Петър Пенчев от Асоциацията за свободно слово “Анна Политковская”. Първият път беше през 2007-ма

© 2012 Deutsche Welle

АГ, АПА, ДЩ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Набеденият български премиер обяви, че няма да отговаря на обвиненията, а ще остави за него да говори това, което той прави за страната си. За втори път Борисов попада в подобна неловка ситуация. През 2007 година американското списание “Конгрешънъл куортърли” обвини тогавашния кмет на София Борисов, че имал връзки с мафията и че бил “свързан с 30 неразкрити убийства”. Американското издание се позова тогава на резултатите от разследване, извършено съвместно с неназована швейцарска банка. Тогава Борисов, който иначе е доста приказлив, също отказа да коментира обвиненията. Специалната комисия по въпросите на организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европейския парламент беше създадена през март тази година. Дейността й се ръководи от Соня Алфано, която е от групата на либералите и демократите в Европейския парламент.

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ОТ ГЛАДНАТА СТАЧКА НА РАЙЧО РАДЕВ: ИНСТАНЦИИТЕ ОБНАГЛЕХА СЪВСЕМ!

Съобщения между мен и философа Райчо Радев, директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник, който е в гладна стачка вече повече от седмица – той протестира против политическите уволнения в сферата на образованието. Разбира се, подлизурковските спрямо властта медии, сиреч, почти всички медии, упорито мълчат за гладната му стачка; вие да сте чули нещо за нея по медиите? Аз не съм чул. Та ето какво си писахме тази нощ; Райчо ми написа: Приятелю, Онзи ден началничката (на инспектората по образованието, бел. моя, А.Г.) ми назначи нова проверка. Сега за взетото учебно съдържание и оценките по Философия и Етика и право. Точно в последния час за учебната година, при окончателното оформяне на оценките. Принципът е "проверка в проверката" или "от проверка в проверка". Райчо Моя милост му отвърна така: Райчо, приятелю, дръж се, подкрепата за теб се увеличава, вярвам, ще победиш тия партийни цербери и наглеци! Бог да ти дава сила! Гербовашките администратори в образованието са бесни и заради комп-

7 лекса си за крещяща личностна непълноценност: не мирясват, докато не опитат да смачкат всичко, що ги превъзхожда. Страшна е тази напаст! И тук, в Пловдив, също беснеят: скъсаха ме от проверки, от тормоз, от едминистративен терор, от интриги. Но аз знам: техният бяс е израз на безсилието им, а в крайна сметка и на обречеността им! Имат колосална власт в условията на зараждаща се диктатура, ала са безсилни: щото истината не е с тях! И правото не е с тях, законът също. Тъй че дръж се, приятелю, твоят протест е в защита и на правата и достойнството на ония преподаватели по философия и гражданско образование, на ония от нас, които не сме склонни да си продадем душите - и ще продължим да работим, независимо от всичко, за модернизирането на учебния процес, щото това е в интерес на учениците ни, на младите хора. Изцяло те подкрепям и взех да се замислям дали да не превърнем протеста ти в щафетен, да си предаваме щафетата на една такава стачка, та ти да си запазиш здравето. Пиши ми какво мислиш по този въпрос? Ще публикувам писмото в групата в твоя защита във Фейсбук, да видим дали и други хора ще откликнат. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров “МЮСЮЛМАНСКИТЕ БРАТЯ”, КАКТО И АЛ-КАЙДА И ХАМАС НЕ СА ТЕРОРИСТИ, ТЕ СА РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

В Сирия проблемът е много стар. В него са намесени мюсюлманските братя от Египет. Подобна ситуация беше във Сирия по времето на Хафес Ал Асад през 80-те. Ситуацията и преди и сега е един типичен пример от социалистическата революционна теория за износ на революции. “Мюсюлманските братя” както и Ал-Кайда не са терористи, същото важи и за Хамас, те са революционери. Социалистическите революционери искаха световна хегемония на социалистическия строй, която да се постигне със световна революция. Мюсюлманските революционери искат революция, установяваща хегемонията на Исляма и Традиционното Ислямско Право (Законодателство). Терорът се използва от тези мюсолмански революционери като средство за

сплашване на света – и за да им обърне той внимание. Спомнете си недалечното минало, войната в Испания, септемврийско въстание, революцията в Германия, в по късни дати нахлуването на Куба и УСР в Ангола и Мозамбик, Бадер Майнхофф, Ред Бригадес, и т.н., и т.н. В случая Русия е на страната на сегашния президент не от любов към него, а понеже Сирия е много голям пазар на оръжие (включително китайско производство продавано чрез Русия) което те купуват не само за себе си, но и за Хамас, а се предполага и за Ал Кайда и се явяват една транзитна станция за разпределението на оръжейните доставки. Предполагам, че историята с турския самолет е инспирирана от Русия за да провери здравината на НАТО и как ще реагират на това предизвикателство. Русия достави 7 бойни единици “Сухой”, последният модел изтребител, и сега го пробва в реална ситуация срещу турските военни изтребители, които са американско производство. След като Русия направи пълна документация на турския самолет (ренгенови снимки, измервания, копиране на електронните модули и т.н.), снемане на аеродинамичните характеристики и софтуер от бордовите компютри Сирия може би сте върне турския самолет на НАТО. Нападането на Сирия от НАТО означава нападане на Русия, не на Сирия. Дали Китай ще застане зад Русия не е известно поне на мен, защото в момента Китай има страшно много финансови и икономически проблеми, а също и спадането на Брутния Вътрешен Продукт, чието възстановяване зависи предимно от Америка. Въпреки доводите на левичарите за “сриващата се американска икономика” и изгряване на нови звезди Китай и Индия май че в Китай единственото сигурно във финансово отношение са изкупените части от САЩ външен дълг, които те изкупуваха. В Индия и Китай производството се срива всеки ден, което те дължат на Европа. Така че при един международен конфликт не е ясно кой зад кой ще застане, кой ще бъде неутрален и как сте се развие конфликта, който в действителност започна през 80-те на миналия век, но беше потушен от специалните армейски части на Хафез Ал Асад, водени от брат му, който беше обучен и трениран в КГБ школите. Въстанието беше потушено с масов терор, в Хама и Хомз бяха избити най-много хора. В Хама те надхвърляха 30,000 души. Реката, течаща през града, на която Александър Македонски е построил водни колела за напояване на селско стопанския район наоколо беше пълна с трупове. Сирия не се е освободила сама, направили са го френските войски, които в последствие се устройват във Ливан, който е бил сирийска територия (харесали са я защото има прекрасна питейна вода и в един ден можеш да караш ски и да си на

плажа) и отцепват Ливан от Сирия и създават самостоятелна държава с мнозинство на френските преселници християни и малцинство на мюсюлманите. Тези последните обаче увеличават населението си страшно бързо и тъй като живеят в една демократична държава каквато е Ливан натрупват страшно много пари. Но само малка част от тях които искат да учат и работят, другите, които както повечето фундаментални мюсюлмани, не искат да учат и затова работят само черна работа, но искат да имат пари. И се превръщат във вечни войници на Исляма и създават Хамас, която по същност е една революционна организация. Хамаз е лява популистка военно-революционна структура, която иска установяване на Исляма и Ислямското законодателство в Ливан като отнеме парите на богатите, включително и на богатите мюсюлмани. Обаче при изтеглянето си от Сирия Турция отнема найплодородните територии от Сирия. Коментира: Александър Йоцов

ДВАМА КРЪВНИ, НАПРАВО КЪРВАВИ БРАТЯ...

Братя-близнаци!

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА СВОБОДА БЪЧВАРОВА!

„Най-голямата вина на комунизма не е строителството, фалшивото строителство, не е материалната разруха, най-голямата вина на комунизма е неговата битка срещу духа.” Свобода Бъчварова

8 В ТУРЦИЯ ДЪРЖАВАТА ПОМАГА НА БИЗНЕСА, А В БЪЛГАРИЯ ИСКАМЕ ДА ВКАРАМЕ БИЗНЕСМЕНИТЕ СИ В ЗАТВОРА…

В същото време нашите синдикати искат неплащането на осигуровки и заплати да се КРИМИНАЛИЗИРА. И във властта има лоби, което иска същото. Народът мечтае да види зад решетките чорбаджиите-изедници. В Турция се помага на бизнеса, в България искаме да го вкараме в затвора. Ето защо ние едвам мърдаме, а Турция е на второ място в света по растеж. И за 10 години доходите са се увеличили 4 пъти. Ама кой да ти прави такива паралели. И то точно с Турция. КАК ЖИВЕЕ ЕДИН ФИЛОСОФ, ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ЧОВЕК НА ДУХА

Препечатано от тук: За разликата между Турция и България Автор: Евгений Тодоров Криза! Една фирма първо трябва да си плати тока, после ДДС-то – тук прошка няма. После идва ред на наема. Осигуровките? – а, те може да почакат. Поне докато от НАП не ти блокират банковите сметки – та да ти отежнят още повече дереджето. Щом не си платил осигуровките, нямаш право да даваш заплати. В същото време имаш да вземаш пари от сто места, част от парите трябва да дойдат от държавата, ама тя се стиска. Този месец закъсахме още при плащането на тока. Реших да взема кредит от банката – иначе трябваше да спрем работа и да фалираме. От банката ни влязоха в положението, но поискаха документ, че не дължим… осигуровки. Параграф 22. Намерих една европейска програма, от която може да падне някой лев – и там обаче искат документ, че нямаш задължения. Попаднах на един общински конкурс за някакви мижави пари – ужас, и там искат да нямаш задължения. Ами аз ако нямах задължения, щях ли да търся пари? Ама имало криза, не стигали парите – началниците казват: “Който не може да прави бизнес, да си ходи”. Само че те с нищо не са доказали, че могат да правят бизнес и си получават заплатите, осигурени от данъците, които плащам. Защо разказваме всичко това? Защото тези дни се порових за да разбера има ли “турско икономическо чудо?”. И какво открих? Правителството на Ердоган решило да помогне на фирмите, които не могат да си платят осигуровките. Как? Държавата ги плаща – плюс здравните осигуровки, докато фирмата се стабилизира. Защото едно умно правителството няма сметка от фалирали фирми и безработица, то прави всичко, за да оцелее бизнесът в този труден период.

Публикацията ми от днес под заглавие Никога няма да се откажа от своето суверенно и свещено право да имам собствено виждане, възприятие, разбиране предизвика интересен отзив, на който ми се иска да придам самостоятелно значение чрез отделната му публикация, та да стигне до повече хора. Темата е превъзходна; ето този отзив заедно с мой коментар; ще ми е интересно и други хора да коментират, за което ги призовавам: Как би трябвало да прекара ваканцията един философ, интелектуалец, човек на духа? Да се обърнем към античните автори: Свободното време (гр. schole, лат. otium, нем. Muße, англ. leisure), според Цицерон „otium cum dignitate“ (достойно прекарано свободно време в уединение), противопоставено на „negotium” – работа, труд - за гърците и римляните е абсолютно необходима предпоставка за философски занимания, писане, четене, научна работа и наслада от изкуството. Щастието на човека не се състои в безделието, а в свободата от трудова дейност. Свободното време е пред-

поставка за човешки и политически качества. Поради ва. Порадитова товазаетите заетитев производството в производсроби, занаятчии, селяни и работници нямат дял в свободното време и са лишени от човешки атрибути. Развитие на тяхната личност чрез работа е невъзможно. Ежедневието в Етрурия (респ. Долна баня) Гай Плиний (61 или 62 до ок. 113) - писмо до своя Фуск – привет! Питаш как разпределям деня си в Етрурия през лятото. Събуждам се, когато искам, понякога на изгрев слънце, често по-рано, но никога по-късно. Прозорците остават затворени. Чудно е как в тишината и мрака, далеч от всичко, което дразни, освободен и задълбочен в себе си, не подчинявам разума на очите, а очите – на разума; когато не могат да виждат друго, те виждат същите неща, които и разумът. Ако нещо съм захванал, обмислям го, и то дума по дума, като че пиша и поправям, ту повече, ту по-малко, според това дали ме затруднява, или не съчиняването и запомнянето на пасажите. Викам писаря, прозорците биват отворени, и му диктувам това, което съм оформил в съзнанието си. Отива си, а после отново го викам и пак го отпращам. Към четири или пет часа (времето ми не е точно определено) – според това какъв е денят, се отправям към терасата или покритата колонада и пак продължавам да обмислям, и пак диктувам. Качвам се на колата. И тук правя същото, което върша, когато лежа или се разхождам. Напрегнатият ми труд продължава, макар че самото разнообразие го облекчава. Поспивам, след това се разхождам, после прочитам реч на гръцки или латински, ясно и внимателно не само заради гласа си, но и заради стомаха – еднакво укрепва от това и едното, и другото. Отново разходка, разтриват ме с масла, играя упражнения, къпя се. По време на обеда, ако съм с жена си или с някои приятели, ми четат. След обеда – слушам изпълнение на комически актьор или свирач на лира. Веднага след това се разхождам с близките си хора и някои от робите (между тях има и високообразовани). Така в най-разнообразни разговори вечерите стават дълги, а денят, колкото и да е дълъг, бързо минава. Понякога някои неща в този ред се изменят. Защото, ако дълго съм лежал или съм се разхождал, веднага след съня и четенето не се качвам на кола, а яздя кон. Така разходката е по-енергична, а ми губи по-малко време. Идват приятели от найблизките селища и отнемат част от деня, като навреме прекъсват заниманията ми и ми помагат да се отморя по-бързо. Понякога ходя на лов, но не без табличките (восъчни-

9 те таблички, т.е. бележниците на римляните), за да не се върна празен, ако не уловя нищо. Отделям време и за селяните – според самите тях – недостатъчно. И техните селски жалби ме карат да ценя още повече моите литературни занимания и задълженията ми в града. Ангел Грънчаров каза: Интересен текст сте написал. Интелектуалните свободни занимания на философа в наше време пак изпълват времето му извън "работата", т.е. онази дейност, която е необходима за изработването на средства за прехрана (като преподаване на "службата", в училище, в университета и пр., където се работи за заплата и пари). Но в древността като труд се е разбирало времето, в което се работи за задоволяването на материалните нужди а философ е оня, който е свободен от такава принуда (според дефиницията на Аристотел умственият труд е възможен когато човек е свободен от грижата по задоволяване на материалните нужди). Даже Сократ е бил свободен от работа по задоволяване на материалните нужди, т.е. бил е един "безделник". Значи се е искало пълна освободеност от тази принудителна дейност по изработване на средства за съществуване, която в наше време на такива като мен, дето не могат да си позволят да бъдат изцяло свободни интелектуалци, заема голяма част от времето. Излиза, че ние сме философи (интелектуалци) в същинския смисъл едва когато сме в летен отпуск от работа. в другото време сме наемници, или сме... умствен пролетариат. Тоест, изпълването на свободното време с съвсем свободни и творчески занимания е онова, което мами на хоризонта, но трудно бива постигнато, щото дори и да пише една философско книга, в наше време пишещият го прави не толкова само да изрази духа си, а с оглед и да произведе "умствен продукт" за пазара, което пак служи в крайна сметка за оцеляването му. Което и показва, че същинска и изцяло свободна интелектуална дейност на философа в античната представа в нашето пазарно време е невъзможна. Или е възможна ако философът е богат човек (като Шопенхауер или като Толстой) и е свободен от грижи по осигуряване на материалните нужди, а пък масовият случай е този на Достоевски, където творчеството е подчинено на грижата по осигуряването на материалните нежди; именно затова Достоевски се е отдавал на хазарт – за да спечели оня 1 милион, който му е нужен, за да има свободата да твори истински, без грижи за материалното. Моя милост също в последно време се улавя, че поради липса на други възможности съм започнал, срам не срам, да играя... тото, пак със смътната надежда един ден да спечеля един или някой и друг милионец, та да имам в пълния обем жадуваната свобода да пиша както повелява моя

дух. Това, разбира се, е една химера, но много показателна химера... А когато съм свободен изцяло (през ваканцията) изпълвам времето си с ето тия неща: да чета хубави книги (примерно една трета част от времето), тук се включва също така и времето за ровене и четене в интернет; да пиша (също една трета част от времето), като често и пиша, бидейки в интернет, на компютъра в къщи или на лаптоп сред природата, а една трета част остава за разходки, за любуване на природата (включително и когато съм на плаж на реката, предимно река Марица в Долна баня, или река Чая когато съм тук, в Пловдив), т.е. за зареждане със сили в общуване с природата (и по-рядко в разговори с хора). Най-тежкото за философ като мен е липсата на среда за общуване с философи, разбира се, имам неколцина приятели, с които си обменяме мисли по скайпа примерно или по-рядко като се срещнем на живо, но тия хора живеят предимно в София. Това е в общи линии. Не мога да го опиша сочно като Гай Плиний, но той е живял в съвършено друго, значително поистинско според жизнената си пълнота време... КАКВО Е ДА СИ “НАРОДЕН ЧОВЕК” И КОЕ ИМЕННО Е “НАРОДНОТО” У БОЙКО БОРИСОВ?

На едно място чета следния коментар, който ме заинтригува така, че не само му отговорих, но и предлагам около него да се проведе една по-задълбочена дискусия; ето какво написа този човек с никнейм AZ, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах: Някакъв поет, на когото досега не му бях чувал името (Румен Леонидов) казал, че „Бойко Борисов е народен човек, дори прекалено народен, и се пише за него“ и според него това било съвсем нормално. Много бих искал да знам какво означава

“народен човек” и какво е да си прекалено народен – защото често съм го чувал включително и за Тодор Живков, който също бил народен човек? Изобщо нямам представа какво е да си народен човек. Аз народен човек ли съм или ненароден? В училище също не са ни казвали нищо за народните човеци и разликата между тях и останалите. Бих искал да знам, защото явно това е важно: в България и народните човеци се ползват с особен статут за разлика от само човеците. А ето сега моя коментар на горното: Чудесна тема поставяте, драги AZ, наистина е твърде любопитно да се разбере какъв смисъл влагат в израза “народен човек” тия, които го употребяват така често, и то по адрес на една бивша, но не по-малко арогантна мутра: Боко. Или за един наглец и простак: Тодор Живков. Все били “народни човеци” тия двамата и такива като тях – и се пита нормалният човек, като ги слуша: и кое им е “народното”? Какво, искат да кажат, че щом тия именно са “народните”, народът ни е като тях, тъй ли? Боко и бай Тошо са (или бяха, в случая с правешкия простак) невиждани наглеци, народното у тях е именно тая наглост, така ли? Значи наглостта е нещо като архетипическо народно и българско качество, така ли трябва да се разбира? Или простотията е такова качество? Или дебелашката хитрост? Или склонността да прецакват най-майсторски другите, в крайна сметка обаче всички сме прецаканите, а неколцина само са се облажили… Явно крайно ниско мнение имат за народа ни тия, които определят и Боко, и бай Тошо за “народни люде”, за “човеци от народа”. Или са народни тия двамата щото са неуки или учили-недоучили, щото са крайно неинтелигентни? Или щото са успели да сбъднат народните копнежи, именно, свинарят да стане цар, а роденият да слугува – генерален секретар, президент или премиер? Или щото Боко по-специално умее хубаво да си държи ръцете у джебовете като пич, а това много се аресва на народо, това ли му е на него “народното”? Кажете, не знам, затова питам? Или щото говори простонародно, затова ли е “народен човек”? Имам чувството, че ако изразът “народен човек” звучи в нечии уши като комплимент или похвала, то това само означава, че тия уши или не са мити, или са с извратена чувствителност, знам ли какви са точно? И ми се струва че е твърде интересно и любопитно да се помисли повече по така и така подхвърлената тема, с удоволствие ще участвам в една такава полезна дискусия. Полезна е щото ще ни помогне по-ясно да разберем себе си, какви сме ние самите и колко струваме и като народ, и като индивиди…

10 А за Румен Леонидов имах сякаш малко по-добро мнение, но ето, сега се питам: и той ли се включи в хора на подлизурковците спрямо Боко, дирижиран от нашия роден Караян на подлизурството – Бареков? ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТОЗИ, КОЙТО СЕ СЕТИ ДА ДОПЪЛНИ ТАКА ТАЗИ КАРТИНКА: ГЕНИАЛНО Е!

5.Една монета милостиня от бедна старица струва повече от много монети от богатия, защото старицата дава всичко, което има, а богатият дава от излишъка си; 6.Ти цар на евреите ли си, признаваш ли императора? Моето царство е на Небето, а не на Земята; 7.Блажени са вярващите без да са видели, и тяхно е царството небесно; 8.Петре, прибери ножа, защото който нож вади от нож умира; 9.Един хляб даден, макар и с отвращение и нежелание, на гладния струва повече от всичките злини, които си сторил в грешния си живот; 10.Господи, прости им, те не знаят що вършат… Повтарям въпроса – кое е нерационалното, лошото и нередното в посочените слова? А ето сега и моята съвсем кратичка реплика:

Взаимствано от ТУК КОВАРЕН ВЪПРОС КЪМ АТЕИСТИЧНО… НЕМИСЛЕЩИТЕ

Браво, г-н Божилов, адмирации към този Ваш коментар; когато пишете умно, Ви подкрепям с две ръце, сега сте направили точно това, похвално е! Напълно подкрепям въпроса Ви към атеистичното съсловие, което наистина само не знае какво точно иска… НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ СВОЕТО СУВЕРЕННО И СВЕЩЕНО ПРАВО ДА ИМАМ СОБСТВЕНО ВИЖДАНЕ, ВЪЗПРИЯТИЕ, РАЗБИРАНЕ

Вчера спорих с г-н Божилов и остро го критикувах, а днес ми се ще да го похваля; ето какво е написах, преценете сами вярно ли е което казва, а пък по-долу публикувам кратката си реплика по повод на неговите – бих си позволил дори да кажа – толкова мъдри думи; ето ги: Последните дни дискутирам с два вида заблудени души – със зелените човечета и с атеистите. Та да не помислят вторите, че съм ги забравил, след като не отговориха на предния ми въпрос, сега им задавам нов. Какво лошо, нередно, неправилно или нерационално (т.е. ненаучно) намират в следните тези: 1.Мястото на търговците е вън от храма; 2.Отдайте кесаревото кесарю и божието Богу; 3.Научи човека да лови риба, а не му давай риба наготово; 4.Болният има нужда от лекар, а не здравият;

Ето че учебната година все пак свърши. Беше напрегната, тежка, но, да се надяваме, и плодотворна. Противно на онова, което обикновено се смята, ние, учителите (е, не всички де, но някои), сме най-много заети когато сме уж свободни: даже и когато сме в отпуск, работата ни е такава, че много размишляваме, мислим и премисляме какво сме постигнали, докъде сме стигнали и накъде искаме да поемем,

търсим нови и нови неща, полезни за обучението на младите, четем, за да вдигнем нивото си и т.н. Поне при мен е точно така: най-много работя когато съм в "почивка". И ето, още незапочнала, си правя найразлични планове с какво да изпълня времето си по време на своята "почивка". Най-напред тия дни ще трябва усилено да поработя върху новата книжка на списание ИДЕИ, която трябва да излезе до края на юли. Списание ИДЕИ е списание преди всичко за младите хора, то работи за тяхното духовно и личностно израстване и заякчаване. А след това имам два нови проекта, по които, живот и здраве да е – и стига Бог да ми даде сили! – ще трябва здравата да поработя това лято. Най-напред в съзнанието ми се мержелее идеята да напиша книжка, в която да изложа своите разбирания за най-добрия начин, по който трябва да става обучението по философия. Понеже напоследък констатирам, че много хора не успяват да вникнат в смисъла на това, което правя, ето, налага се отново и отново да представя своя метод на "преподаване", над който работя вече десетилетия. Освен че съм написал и издал (някои вече в 4-ри издания) учебни помагала по всички философски предмети (6 на брой са тия предмети), които се изучават в гимназиалния курс по философия, аз много съм работил и по практическото приложение на методологическите си идеи в реалния учебен процес. Естествено е, че не срещам никакво разбиране – а опази Боже пък подкрепа! – от родните администратори в образованието, разните му там инспектори и пр., напротив, обявен съм за най-зъл враг на "законовите норми" за един банализиран типов учебен процес. Но аз ще пиша не толкова за да обясня на инспекторите какво правя и защо така го правя, а на го обясня на ония, които са изправени пред същите проблеми, именно учителите, които търсят нови и модерни подходи, а също така и учениците, на които им е писнало от едно неподобаващо, несъвременно отношение към това, което се нарича "учене", "обучение" и "преподаване". Понеже, ако не знаете, в методологическо отношение представите, от които се (ръко)водят предимно в българските училища, са на нивото късно средновековие, ако не и още по-рано. Крайно демодирали и анахронични са тия представи, аз много съм писал по тия въпроси, примерно в книгата си със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, в други книги (примерно книгата Истинският университет, която излезе наскоро в две части) и също така и в поредици от статии, публикувани в този блог. Ето защо се налага да се провокира дискусия по тия проблеми, крайно време е вече, щото летаргията, унилото вегетиране, в което пребиват почти поголовно в българските училища, е крайно време да бъде смутена. Знайно е, всичко

11 ново на този свят има ефекта на взривяването на мощен снаряд над блажено заспал и похъркващ си град. Е, точно този ефект търся аз: стряскане, събуждане, вцепеняване от уплах и тревожност. Може да звучи претенциозно, но е самата истина. Та новата ми книга, по която ще работя това лято, ще носи (засега, условно) заглавието Моите идеи и подходи в обучението по философия (разбира се, в процеса на работа ще се роди по-удачно заглавие). Аз и досега съм писал по тия неща (виж примерно Експеримент в училище по посока на реалната свобода, или Две "анархистични" нововъведения в училище, също така, да речем, Всичко в българското образование следва да бъде коренно променено и поставено на нови начала и т.н., в този блог могат да се намерят още много текстове в тази посока), но сега ми предстои систематично и цялостно да изложа разбиранията и иновациите си по посока на повдигане на ефективността и модернизирането на учебния процес по философия. Прочее, преди две години във Философския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" разговарях със зам.-деканката по тия мои инициативи и тя ме посъветва да седна да поработя и да ги представя под формата на дисертация; тъй че нищо не пречи да придам една такава, тъй да се рече, по "научна" или академична форма на книгата си, щото в тоя свой живот аз много дисертации написах, ала нито една не опитах да защитя - щото, да си призная, не виждам особен смисъл в това. Но защо пък да не съчетая, както се казва, приятното с полезното, и книгата ми да има и формата на поредна моя дисертация. Този е първият ми проект, над кой ще запретна ръкави тия дни. Само искам малко да си почина от напрежението в последните дни и започвам. А вторият ми проект е да се захвана да напиша книга на руски език под (условно засега) заглавие Кратко изложение на моята философия, за което много настояват мои приятели в Русия. Приятели, с които поддържам връзка още от студентските си години. Ще каже някой: защо на руски ще пишеш тая книга? Ще отвърна така: ще го сторя, защото нали неслучайно в Библията е написано "Никой не може да бъде пророк в собствената си родина", е, тъй като философията е родствена в някакъв смисъл на пророкуването, ще се опитам да емигрирам в една друга, близка ми страна, и то не толкова за да бъда признат за "пророк", а за да избягам от злобата и завистта, която, за жалост, цари в отечеството ни. Да, много, прекалено много тъпа злоба и завист цари в отечеството ни, не зная дали сте го усетили на собствен гръб; аз толкова съм го усетил, че ми се гади вече от злоба и завист. И от тази гледна точка много добре разбирам всички ония, които

емигрираха не в един духовен план, както се глася аз да го сторя, а в цялостен, истински, действителен план: взеха си шапките и се махнаха оттука – и правилно постъпиха. Защото, за жалост, у нас е така: колкото една личност е по-талантлива, толкова на нея повече й се пречи, толкова поненавистна също така е тя; най-щастливи у нас са тъкмо некадърниците, наглеците, безличниците и простаците – тук е раят за тях. Та на това именно основание решавам да емигрирам в Русия (само духовния смисъл), постепенно поне философските си текстове да почна да пиша предимно на руски, да се захвана, доколкото имам сили, и да преведа някоя от основните си книги на руски, да опитам да я издам в Русия, щото, каквото и да говорим, Русия е култура от световна величина, а България, за жалост, не е. България продължава да си е една културна провинция, едно село в културно и в духовно отношение. "Културно" ли рекох? Простете за алогизма... Това исках да кажа тази сутрин. Нещо лично сякаш написах, но пък, според мен, е важно, понеже не е само лично. Написах тия неща понеже показват как се чувства един български интелектуалец, един пишещ човек като мен в този отрязък от историята ни, в който всички ние живеем. Е, как се чувствам, аз го пиша най-искрено, та да се знае. Пиша само истината, така, както аз възприемам и виждам нещата. Не мога, като философ, да претендирам, че моето разбиране, виждане, възприятие е "абсолютно" или "единствено", напротив, много желая да вляза в съприкосновение и дискусия с други принципни разбирания по същите проблеми, но пък ето от това няма да се откажа никога: няма да се откажа от своето суверенно, бих казал от своето свещено право да имам собствено виждане, възприятие, преценка, разбиране. И не само да имам, ами и най-свободно да го изразявам - по всички начини, по които аз смятам за уместни. Оказва се, че в нашето болно време някои хора и това даже не могат да разберат: че всеки от нас има право да има свое собствено виждане, възприятие и преценка, и не само има, но и може свободно да го изразява, защищава, провежда и т.н. И също още едно нещо не може да се разбере – и с това вече наистина завършвам – че ценността на нашите виждания, възприятия, разбирания и пр. съвсем не зависи от ранга, който ние заемаме в социалната и властовата структура. Не е обезателно по-мъдър да е оня, който е повисшестоящ, няма такова нещо, властта, социалното няма отношение към тия неща. Така че ония, които се попикават (простете за думата!) от възторг и екстаз когато говори началството, нека да опитат поне малко да осъзнаят колко са жалки – и нещастни...

СВИНЯТА ОБИЧА ЛИ КЛАДЕНЧОВАТА ВОДА?

Ровейки се в Интернет тази вечер установявам, че Комитата е отразил в блога си твърде коментираното представяне на Бойко Борисов в списание LOVE Style – и на Цеца Цачева в списание "Мери"; има и снимки. Поставя и някои въпроси, примерно този: Несъмнено светлината, в която са показани, е много, само не съм сигурен дали е добра. Да се радвам ли или да тъжа, че моето определение за сегашните управляващи – диктатура на кича е вярно? Има ли смисъл да се занимаваме с това? И други неща пише Комитата в блога си. Да не пропусна: снимките са от блога на Бедров. На мен не ми се мисли по такива неща, понеже е късно, спи ми се, пък и изпитвам известни пориви на погнуса, гледайки народния кумир по къси гащи и с подпетени маратонки. Затуй написах като коментарец там, в блога на Комитата, само ето това:

Не знаех, че наш народний кумир имал естетическо-художническо хоби (рисуване), но ето, както подобава за велик човек, и он рисува – подобно на Хитлер, Чърчил или не знам си кой още от великите. Всестранно-развита личност ни е он, спор нема: и рисува, и дрънка на китара, и мачлета играе, и ни е каратист, и пожарникар, и какво ли не още; що се не гордеете бре, пезвенци?! Знае ли се, може да е по-добър в рисуването и в дрънкането на китара, отколкото в политиката, макар че и в три сфери сфери, безспорно, си е все менте... Да чакаме "висок вкус" от него е все едно да чакаме, че свинята може да оцени по достойнство кладенчовата вода...

12 Излиза в крайна сметка, че около Боко е пълно с хора, които от престараване в подлизурството си най-усърдно му рият политическия гроб... иронията на самата история обаче си знае работата! КАКВИ СА МЛАДИТЕ ДНЕС? (Въведение)

Тази сутрин реших да се поразходя "по мегдана", сиреч, из Фейсбук и да видя какви проблеми вълнуват хората. Разни хора, разни неща ги вълнуват; това, че сме различни и имаме различни вълнения, изобщо не е лошо, напротив, чудесно е. Най-хубавото е, че не можем да бъдем еднакви - и да мислим еднакво, да говорим еднакво, да се държим, да живеем еднакво. Различията винаги са за приветстване. Това, че сме различни, е предпоставка и разпалено да спорим; а пък споровете са за търсене и уточняване на истината, която е така примамлива на фона на различните и понякога толкова объркани представи на множеството хора. И ето, разхождайки се из Фейсбук, намирам едно твърдение, което пали полемичния ми плам, щото е претенциозно, ала съвсем неверно, т.е. човекът се изказва, без много-много да е наясно с проблема, т.е. пише общи приказки, "алабализми", позволява си да изказва баналности. Разбира се, този човек е моя стар познат Добри Божилов, най-активен фейсбуковец, който има претенции да е компетентен "по всички до един въпроси", дава "меродавни" мнения, понякога налучква правото, но в други случаи греши по един възхитителен начин. Днес този човек ни е подарил две безценни твърдения: за първото ще пиша по-долу, а пък второто е така гениално, че не мога да не го спомена сега, ала ще го анализирам (ако имам време) на отделно място; та това твърдение е (фанете се здраво за стола да не паднете от изненада; фанахте ли се вече?!): човекът бил осенен от прозрението, че по-южните страни били по-бедни заради... жегата: как човек да се труди в такава адска жега?! Дал това възхитително твърдение, което обяснява и цялата българска историческа трагедия - значи ний сме бедни не за друго, а щото климатът ни е топъл и "жежък"! - г-н Божилов гордо се

отправя към други теми, щото целият свят със затаен дъх чака неговите компетентни анализи и коментари. А ето сега първото му твърдение, по което искам да изкажа няколко съображения: ... Преходът очевидно съкруши напълно образованието, но не само него, той съкруши и отношението към четенето и усвояването на знания. Създаде се поколение от дебили, които изобщо не разбират света, не мислят, а действат основно на базата на емоции... Напълно неграмотни и неориентирани хора, които реагират спонтанно на първични мотивиращи фактори. Няма никаква разлика между чалгаджиите по концерти на Пайнер и зелените човечета на Орлов мост (има предвид протестиращите по екологични подбуди, бел. моя, А.Г.). И едните и другите са хора без мозъци, водени от първичната сигнална система. Та това ще ни е гражданското общество – след 20 години преход и образование и възпитание като последен приоритет. Възпитахме лумпени, които се мислят за граждани. :) Тези хора наистина си вярват, че са прави, а виновни за това да си вярват са всички, които допринесоха за погрома в образованието и възпитанието. Може да се каже, че миналите социалистическото образование днес са по-дясно мислещи и по-разумни от тези младежи, които се научиха на инструментите на гражданското общество (протеста), но не научиха смисъла на гражданското общество (прогреса). Добре звучи, добре казано, а? Какво ще кажете? Така майсторски е омесена истината с полуистини и със заблуди и илюзии, че се е получил превъзходен буламач. Интересното е, че повечето хора мигновено надушват буламача, което не е трудно: все едно в ресторант да ти поднесат помия за свине, не ядене за хора, нима няма да надушиш?! Ако си свиня няма да надушиш, но иначе непременно ще надушиш. Коментарите са интересни, прочетете ги; за да не става дълго, със съжаление ги пропускам, понеже на места, както е обичайно, се отклоняват значително от темата; ето какво написах там, пък после ще го допълня с още "некои съображения": Божилов, Божилов: знай едно, като деец на образованието с многогодишен стаж ти го казвам: младите винаги са подобри от старите - и много повече ще постигнат. И винаги имат предимства, найважното е: живеят в друго, променено време. Не е истина това, което си представяш и говориш за младите: ти не ги познаваш... А това, че си писал за "погрома" на "бляскавото социалистическо образование" показва, че съвсем не ти е ясно какво е било това образование; проблемът е там, че този хипотетичен "погром" изобщо не се състоя и "системата на социалистическото образование" си стои непокътната и неиз-

менна толкова години вече; там е проблемът, но ти си пиши какво ти дойде на акъла, пиши си, щом нямаш друга работа... Това написах там, във Фейсбук. Сега искам да продължа още малко. Г-н Божилов с така и така подхвърленото провокационно, пък макар и доста повърхностно изказване, противно дори на намеренията си, отваря голяма тема, която е добре да бъде обсъдена по-внимателно. С тая цел, да предложа една подобна дискусия, се захващам тук да поставя проблема в една по-вярна светлина. Ще започна с това. Разбира се, не преходът е виновен за днешната ситуация, а виновникът може да е само един: комунизмът. Ние сме общество, което са мъчи да лекува пораженията си от комунизма. Някъде успяваме, в повечето си опити се проваляме, но не трябва да се отказваме. Трябва да се опитва и опитва. Пътят към здравото общество не е лек. А мърморковци от типа на Божилов е имало и винаги ще има. Също така и дървени "философи" у Нашенско дал Бог: с лопата да ги ринеш. Какво бие на очи по-нататък в изказването му? Митичният преход, както пише г-н Божилов, "съкруши и отношението към четенето и усвояването на знания", едно негово твърдение, което е от сорта на това, че жегата е причина за бедността ни. Може би не преходът, а компютрите "съкрушиха" отношението ни към четенето и усвояването на знания, но никой сега не знае колко и какво младите четат, щото в компютрите може и много да се чете; явно четат, а като четат, сигурно и мислят. За какво мислят си е тяхна работа. Нека да си мислят за всичко, което искат, тяхна си работа, ние не трябва да им се месим. И да си мислят както искат. Последната ни грижа пък трябва да е тази, че младите не мислели като нас. Разбира се, че няма да мислят като нас, остана да почнат да мислят като нас: старчески, пенсионерски, като образцови мрънкала, обременени в душите си от толкова много комунизъм, че повече едва ли може да бъде! Да вървим нататък. Ето нещо, което си заслужава обсъждане: "създаде се поколение от дебили, които изобщо не разбират света, не мислят, а действат основно на базата на емоции". Това пише г-н Божилов, като забележете: пише в безлична форма, "създаде се", не смее да каже кой го е създал, а по-вярно щеше да бъде ако беше написал, че се е родило еди-какво си поколение. Естествено, не е вярно твърдението, което привеждам, за "поколението от дебили", това е крайно глупаво, да не кажа дебилско твърдение, твърдение, достойно за дебили: младите няма как да не разбират света, в който живеят, щом живеят, го разбират някак, но те просто иначе разбират този свят, което е съвсем естествено и няма за какво изобщо да се мрънка. Ние, по-

13 зрелите и старите, разбираме света някак, но това не значи, че ония, които не разбират света като нас, нямат никакво разбиране: изобщо не е доказано, че нашето разбиране е нещо като парадигмално или образцово, т.е. всяко различно разбиране, което възникне, да няма право на съществуване и дори на признание. А и тия, които не са като нас, не значи, че непременно са дебили; кои са дебилите, кои истински заслужават званието "дебил", тепърва ще трябва да се установи. Тъй че, виждаме, г-н Божилов говори (пише) съвсем голословно, а така не бива. Човек се излага когато си позволява да говори или пише по този начин. По-добре е да беше си замълчал и да беше помислил повечко. Забелязал съм, че човек говори или пише дебилщини когато не мисли, а плямпа което му дойде на акъла, примерно като Вучков, сиреч, като мелница, която не може да спре. Не стават така тия работи, трябва да се мисли, и то сериозно.

Това, че младите не мислели, а действали "чрез емоции", изобщо не е толкова лошо, както се струва на г-н Божилов; напротив, може да се окаже, че е чудесно. Вярно, трябва да се мисли, аз също смятам, че да се мисли е похвално, но и човек да не изневерява на емоциите си е чудесно: емоционалните хора и индивиди са хора с различен тип душевност, емоционалноинтуитивна, а това е друг, коренно различен начин за постигане на истината, който съвсем не се удава на "мислещите", всъщност на разсъдливите, на умуващите, на вечно недоволните... "мърморковци". Който що-годе се е занимавал с модерна психология и философия трябва да знае тази елементарна истина: има два пътя, по които върви познанието, пък и цялата култура, и тия два пътя са взаимнодопълващи се, те са също така и алтернативни. Първият път е пътят на дискурсивното познание, в основата на което стои разсъдъкът (умът, интелектът) като водеща душевна сила, тия хора са разсъдливи и "мислещи" (ако че са именно мислещи не е съвсем сигурно, но че са мърморковци е съвсем сигурно!), а вторият път е пътят на интуирането и чувстването, по който вървят хората и индивидите с друг, с коренно различен душевен строй. Това са хора и индивиди, за които онова, което може да ни даде самонадеяният ни ум, е съвсем недостатъчно и мизерно, сиреч, незадоволително. Два типа коренно разли-

чен мироглед неумолимо възникват на основата на тия различни душевни строя, при единия водеща душевна сила е умът, при другия – чувстващата, интуиращата душа. Това са също така и два "механизма" за постигане на истината, които ни дават различни по задълбочеността си истини. Общо взето т.н. "рационалнопостижима" истина, истината на ума, противно на представите на разните му там добрибожиловци, е истина, която ни дава една съвсем повърхностна и едноизмерна, сиреч плоска интерпретация, т.е. ни дава истина, която не е в състояние да прозре дълбините. А това последното прави именно интуитивно постижимата истина, "истината на сърцето", не на ума. Няма как да бъдат накарани хората, залагащи на чувствата и на интуицията, да допуснат тяхната душевност да бъде натикана в прокрустовото ложе на разсъдъка-самозванец; по същия начин ония, които са допуснали в тяхната душевност умът да стане господар и дори тиранин, няма как да оценят истините на сърцето, които на това "основание" им изглеждат именно "дебилщини". Разбира се, те съвсем не са такива, напротив: интуитивните истини на сърцето успяват да проникнат в такива пластове на смисъла, до които голият разсъдък, дори и, дето се казва, да се съдере, никога няма да стигне или да постигне. Това исках да кажа в един принципен план; виждате, че когато се помисли, нещата започват да изглеждат съвсем иначе, не каквито са ни изглеждали когато само сме плямпали, но съвсем не сме мислили. А сега кои хора са способни да мислят? Но да мислят не как да е, а в един същностен, автентичен смисъл, т.е. да не мислят като ония умници, които са в плен на едноизмерния, плосък и претенциозен разсъдък. Това е труден за вникване въпрос, но ще дръзна да кажа тук следното: Оня, който е способен да обединява в едно цяло истините на ума с истините на сърцето, такъв човек вече мисли истински, постига посилния за пълноценно развити човешки същества обхват на смисъла, нещо повече, такъв човек постига даже нещо богоподобно, онова, до което обикновен простосмъртен не може да стигне. Такъв човек вече се издига на нивото на автентичното разумно мислене, което е ниво на една висша духовност; такъв човек вече мисли мъдро, той, както се казва, възприема нещата философски, постига найдълбокия им философски смисъл. Винаги ще има много разсъдливи и не по-малко емоционално-интуитивни човешки същества, и това е прекрасно, това са двата основни типа човечност, но цялата работа е постижимото и от единия, и от другия човешки тип да бъде обединено в една цялост, т.е. да постигнем максимума проницателност, която е по силите на човека: и това е философското духовно отношение към нещата. Разумът пък е висшата – достигна-

ла до нивото на духовност! – душевна сила, която успява да синтезира в едно истините на ума и тези на сърцето, той е органон на мъдростта, благодарение на него ние постигаме изчерпателния смисъл на нещата, даван ни от философията (и от изкуството, и от религията, но при тях това е по съвършено други начини). Тия неща съм ги изложил най-детайлно в своята книга, която всъщност е един лекционен курс по философия, тя носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия) и който иска да се вглъби повече в тия проблеми, нека да заповяда, да почете (книгата я има и онлайн, подарил съм я на човечество, има я и в хартиен вариант, но е някъде по складовете на книжните борси, не в книжарниците, щото в български книжарници такива опасни книги не се допускат!).

По-нататък в своята утринна пледоария г-н Божилов нарича "зелените човечета" и чалгаджиите "хора без мозъци" и ги громи безпощадно, ала в светлината на вече казаното всеки сам може да прецени колко струват тия негови усилия: те ми приличат на усилията на оня, който клати листата и клоните на дърветата. Един заблуден, неразбиращ, ограничен, едноизмерно-мислещ човек се пъчи да ни обяснява неща, от които сам, както очебийно си личи, изобщо не разбира. Липсата на философска проницателност е дефект, който нищо не може да компенсира: ни "начетеност", ни претенции, ни голословни изхвърляния, ни обидните думи и пр. Били сме възпитали, според изпадналия в излишна патетика Божилов, "лумпени, които се мислят за граждани". Със званието "лумпени" навремето комунистите удостояваха всички нас, хората, свободните граждани със сини знамена в ръце, които изпълнихме улиците и площадите, искайки свобода, демокрация, човешки правдини. Ето как заблуденият тотално г-н Божилов дегенерира в крайна сметка до нивото, в случая, на един найбанален (пост)комунистически реакционер. Дефектите на откъсналия се от поривите на сърцето ум никому не прощават. Искаше ми се да пиша и по проблема за това какви са днешните млади, но текстът стана дългичък, ще се наложи да пиша по този въпрос отделно, на специално

14 място. За разбирането на младите, за отношението ни към тях си заслужава да се мисли повече. Темата е благодатна. Тия дни, живот и здраве да е, ще се постарая да напиша още нещичко. А сега на всички желая хубав ден!

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ НА ПОРЕДНОТО СВОЕВОЛИЕ НА КРИМИНАЛНАТА ГРУПИРОВКА, УПРАВЛЯВАЩА БЪЛГАРИЯ!

НА ВНИМАНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ, ПРАКТИКУВАЩИ СЛАВНАТА ПРОФЕСИЯ "ИНТРИГАНТ"

Проверката с „трите сита” Сократ, знайно е, бил един от найголемите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж някакъв човек отишъл при великия философ и му казал: – Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?

– Чакай малко – спрял го Сократ – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.

– Трите сита ли? – зачудил се човекът.

– Ами да – казал Сократ – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

– Не, просто чух другите да говорят...

– Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

– Ами не, напротив!

– Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

– Хм... Всъщност – не особено.

– Тогава – заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш? Източник: Фейсбук-страницата на Positron Primus

рия, своеволие, което този път може да завърши с човешка трагедия! Райчо Радев е тих, скромен и честен човек. Казвайки, че прави гладна стачка, той ще я води докрай. Моля всички, които се чувстват съпричастни към каузата на справедливостта, да споделят и разпространят тази група. ДЕЦАТА НА КЪСМЕТА

Във Фейсбук вече е създадена отворена група под името НИЕ ПОДКРЕПЯМЕ РАЙЧО РАДЕВ!, към която и аз току-що отправих искане за присъединяване (по покана на един нейн член). Това можете да сторите и вие ако каузата ви се вижда достойна за вашата подкрепа. Ето възванието, около което се обединява групата: Ние подкрепяме Райчо Радев! Отворена група Скъпи приятели, Днес в 14,00 ч. Райчо Радев, директор на спортното училище в гр. Перник, обяви гладна стачка във връзка с продължилия месеци наред психологически тормоз върху него от страна на свързаните с ГЕРБ институции в сферата на образованието. Целта на този натиск е една – Райчо Радев, учител по философия, дългогодишен и безукорен директор на училището, известен граждански активист на гр. Перник (вкл. кандидат за кмет на града), отстоявал винаги принципното си становище по различни обществени въпроси, да напусне училището или (ако не се съгласи, каквато е неговата позиция) да бъде уволнен. Готвеното уволнение на Р. Радев е част от цялостна кампания на ГЕРБ да уволняват независими и критично настроени към тяхната власт просветни дейци, като на тяхното място се назначават некомпетентни, но верни на властта безгръбначни и безнравствени гербаджии. Още повпечатляващо е, че за тормоза над директора съществено допринася местният председател на групата на КНСБ (който е шофьора на училището), очевидно в съгласие с разпорежданията на председателката на СБУ – Янка Такева, която си позволи в предаване в ТВ СКАТ да лъже и да подкрепя уволнението на Р.Радев, поведение, недопустимо за синдикален работник. Нека проявим нашата солидарност с Райчо Радев и разпространим информацията за случващото се! Нека се противопоставим на поредното своеволие на криминалната групировка, управляваща Бълга-

Кризата е възможност за предприемчивите... Източник ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХОДА НА ГЛАДНАТА СТАЧКА НА РАЙЧО РАДЕВ, ПРОТЕСТИРАЩ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УВОЛНЕНИЯ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Както вече писах – виж Директор на училище обяви гладна стачка в знак на протест против политическите репресии и уволнения в образованието – философът Райчо Радев, директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник, е в

15 гладна стачка, вече четвърти ден. Познавам г-н Радев отблизко, зная името му още преди 1989 г., когато той беше основал в Перник младежки философски клуб на името на Сократ, а пък аз в Пловдив - младежки философски и дискусионен клуб, наречен на името на Аристотел. Колегата Радев е една високоморална личност, бляскав интелектуалец от висока проба, достоен човек и гражданин, на когото имам пълно доверие; за да бъде доведен до състояние да обяви гладна стачка, явно администраторите в образованието в Перник са се разпищолили съвсем, а произволът им е станал непоносим. А всъщност разгадаването на загадката е просто: партайгеносетата от ГЕРБ просто искат да уредят с директорски пост свое протеже, уволнявайки г-н Радев, една личност, която, като всяка личност, няма как да не е трън в очите на безличниците на власт и кариеристите, явяващи се опора на всеки режим. Публикувам със съгласието на г-н Радев и по мое настояване два изключително интересни документа: служебно писмо на началничката на РИО-Перник, някоя си Коконова, до г-н Радев (та да се насладите донасита на бюрократичното изкуство за изопачаване на истината и за гаврене с личности), а също така и писмено изложение на г-н Радев по нейното писмо и по повод на гладната си стачка. Да се надяваме, че тия два документа все пак ще стигнат до някоя от пребиваващите в своята сияйна звездна висота медии, та обществеността у нас да научи по скандалния случай за абсолютно немотивирана политическа разправа над една личност от самозабравили се местни партийни дерибеи-управници. Ето, прочее, двата толкова изразителни документа, които, разбира се, са чудесен паметник на нашето болно време: УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ, В отговор на Вашето Уведомително писмо с вх. № 04-1097/21.06.2012 г. в РИО – Перник за това, че обявявате гладна стачка от 21.06.2012 г. от 14.00 часа, още същия ден Ви информирах за следното: Съгласно Глава осма „ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ” от АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (АПК) се извършва проверка в повереното Ви училище по постъпили в РИО – Перник сигнал и становище. Разпоредбата на чл. 114. (5) от горепосочения нормативен документ Ви задължава да дадете исканите документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението. Напомням Ви, че съгласно връчената Ви на 27.01.2010 г. длъжностна характеристика за длъжността „директор” на общинско училище в Раздел ІІІ. ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ т. 15 гласи: „съдейства на компетентните общински и държавни органи при извършване на проверки в училището”,

а в Раздел ІХ. УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТИ т. 4 гласи: „способност да анализира конкретна ситуация и да взема решения”. В тази връзка Ви обръщам внимание, че анализирате неправилно конкретната ситуация, от което следва и неправилното Ви решение да обявите гладна стачка. Некоректно е да твърдите, че сте жертва на „психичен тормоз” и „план за политическо уволнение”. Искането Ви да отменя заповедта за проверка, като условие за прекратяване на гладната Ви стачка, противоречи на задължението ми по чл. 108.(1) от АПК, поради което не може да бъде изпълнено. Призовавам Ви отново да се държите професионално и отговорно като директор на съвременно българско училище. ВАНЯ КОКОНОВA Началник ОБРЪЩЕНИЕ-КОМЕНТАР към писмо на началника на РИО Перник, гжа Коконова, публикувано на страницата на АГОП (Активно Гражданско Общество в Перник) Не смесвайте качеството ми на директор с качествата ми на гражданин. Струва ми се, че не аз, а Вие „анализирате неправилно конкретната ситуация“ и сте взела „неправилно решение“ като ме обвиняватe, че с гладната си стачка съм нарушил задълженията си като директор. Това е твърде странно. Смесвате изискванията към изпълнението на служебните ми задължения, в качеството ми на директор, с правата ми на гражданин на демократична България. Както сама може да видите, уведомителното ми писмо не е придружено от реквизитите, които са задължителни за писмо, изпратено Ви от директор на училище – писмото ми не е написано на официалната бланка на училището и не е положен печат на училището. Уведомителното ми писмо е написано и изпратено в лично качество на гражданин на Република България и ако не съм анализирал правилно ситуацията и съм взел неадекватно решение за гладната ми стачка, то това няма нищо общо с длъжностната ми характеристика в качеството ми на директор на училище. Обявяването или необявяването на гладна стачка не присъства в длъжностната ми характеристика защото не е дейност на каквито и да са длъжностни лица. Правото ми да провеждам гладна стачка няма нищо общо с правата и задълженията ми на директор. Смесването на тези две права изпрати в затвора в Белене много хора от близкото минало. С обявяването и провеждането на гладна стачка не нарушавам задълженията си на директор. Не съм отказал съдействие

на проверяващите и винаги, както и в настоящата проверка съм давал „исканите документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган“, включително и по време на гладната ми стачка. Недоумявам защо се подчертава това мое задължение, след като съм го изпълнявал и го изпълнявам. Вероятно за да се внуши, че има нещо съмнително в изпълнението на задълженията ми. По време на тази проверка не съм се интересувал какво точно проверявате, а и не успях и да запомня целия текст на „сигнала“ и „становището“, защото ми бяха набързо прочетени от Вас и не ми бе даден текста – поисках текста без имената на авторите. Подобни доноси-оплювки можете да получавате всеки месец – поръчани или непоръчани и не вярвам, че за всички тях ги завеждате във входяща поща и назначавате проверка. Началникът на РИО Перник ме предупреждава, че неправилно анализирам ситуацията и вземам неправилно решение за обявяване на гладна стачка. Вярно е, че в същия ден, два или три часа след обявяването на гладната ми стачка, в училището пристигна експерт от РИО-Перник и донесе писмо, което е заведено от колегите в книгата за входяща поща. Сега разбирам, че неговото съдържание е предупреждение за неизпълнение на служебни задължения и обвинение, че обявяването на гладната ми стачка като е „неправилно анализиране на конкретната ситуация“ и „неправилно взето решение“. С това обвинение в мрачното минало не само щяха да ме уволнят, но и да ме вкарат в психиатрична клиника.

Защо оспорвам настоящата проверка (20.06.2012 г.)? Нямаше да оспорвам назначаването на настоящата проверка, ако тя не е следващ етап от изпълнението на намерението Ви да ме отстраните от длъжност и да изпълните повелята на Вашите началници. Във връзка с февруарската проверка (по донос) ми предложихте да се откажа от длъжността директор и да стана помощник директор на Румен Станишев, а ако това не стане ще продължат проверките, защото ще продължат доносите. Не е трудно да се досети човек, че тези доноси са предварително подготвени и Вие сте знаели за тях. През м. март заявихте на събрание в училището твърдата си реши-

16 мост да ме отстраните от длъжност и да назначите Румен Станишев. Тези Ваши действия съм описал в писмото ми до Премиера. Вие и доносниците изчакахте известно време, най-вероятно по Ваше указание, за периода на матурите и болничния ми отпуск и сега подновихте акцията за моето уволнение. В писмото до Премиера доказах наличието на „психичен тормоз” и „план за политическо уволнение”. Който не вижда в настоящата проверка изпълнението на Вашето намерение, значи е „сляп“ или „не иска“ да види това което вижда, или има интерес да изкривява фактите. Нагло е от Ваша страна да заявявате, че било „некоректно“ да твърдя, че съм „жертва“ на „психичен тормоз” и на „план за политическо уволнение”. Та нали Вие сама заявихте, пред мен и другите, че ще направите необходимото за моето уволнение и назначаването на Р. Станишев (човекът на ГЕРБ)?! И друго: престанете да се гаврите с подчинените си като употребявате думите с подигравателна семантика – не се изживявам като жертва, а като достоен гражданин, който отстоява свои фундаментални конституционни права. Защо е политическо намерението Ви? Странно е това намерение, след като съм назначен след спечелен конкурс, имам първи клас квалификация като преподавател по философия и множество професионални публикации и действия, които в една или друга степен са предизвикали раздвижванеили осмисляне по нов начин на нормативната база на образованието. Оказва се, че най-важната разлика между мен и Р. Станишев е това, че той е член на ГЕРБ, а аз не съм. За да разберете по-добре какво е то „политическото“ прочетете в блога ми моя доклад „Активната гражданска ангажираност“, изнесен миналата събота пред националната конференция на Сдружение "Морал, етика и гражданско образование" (МЕГО) и на Института за образование на фондация „Миню Балкански“, проведена в с. Оряховица, Старозагорско. Заплахата на началника. Сама знаете, че е излишен Вашият призив „да се държите професионално и отговорно като директор на съвременно българско училище“, защото винаги съм се държал професианално и отговорно. Този призив-заплаха се ражда в това съзнание, което не може да се отърве от управленско-наказателните модели на мислене от тоталитарно време. Убеден съм, че няма да прекратите акцията си, независимо от изхода на гладната ми стачка, защото виждам как кадровата политика на ГЕРБ се демонстрира по повод на политическите уволнения в образованието в страната, а МОМН се обяви за институция над българския съд, не зачитаща неговите решения. Ще прекратя гладната си стачка при следните условия:

1.Началникът на РИО Перник да отмени заповедта си за настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“; 2.Началникът на РИО Перник да прекрати акцията си за моето политическо уволнение; 3. Г-н Борисов и г-н Игнатов да отговорят на писмата ми, посочени по-горе и да предприемат действия за прекратяване на политическите уволнения в системата на образованието. РАЙЧО РАДЕВ ПРИЛОЖЕНИЕ: подкрепа от приятели: Неделя, 2012, Юни 24 11:03:16 - получих следното писмо от проф. Николай Василев, което ми дава кураж:

медиите ще реагират, та евентуално ръководните фактори в днешното управление на ГЕРБ, към които той се обърна преди време с Открито писмо, ще си изпълнят предписаните от закона задължения и ще отговорят на писмото му. И ето, като начало препубликувам текста, с който г-н Радев обявава своя опасен протест: ...“ ЗАБЕЛЕЖКА моя, Ангел Грънчаров: Още информация по случая: Коконова отвръща на удара и също така Райчо Радев обяви гладна стачка ВЗАИМСТВА ЛИ ЛЮБИМКАТА НА СЛ. ТРИФОНОВ КОБИЛКИНА ОТ МОЯТА КНИГА “ЕРОТИКА И СВОБОДА”?

„Райчо, приятелю, подкрепям те морално, поздравявам те за смелостта и решителността! Знаеш, че нямам, за съжаление, властови възможности да променя нещата или да помогна практически! Навсякъде, където мога, ще надигам глас в защита на твоята кауза! Дръж се! Николай“ Петък, 2012, Юни 22 18:35:50 - получих следното писмо от учителя по философия в Пловдив Ангел Грънчаров, което ми дава кураж: „Здравей, Райчо, Прегледах текста... Има го и в моя блог, където го препубликувах, та повече хора да научат за стачката ти. Ако има нещо, пиши, с каквото мога ще ти помагам. Бъди твърд! Успех! С поздрав: Ангел Грънчаров“. Извадка от блога на философа Ангел Грънчаров, публикацията Директор на училище обяви гладна стачка в знак на протест против политическите репресии и уволнения в образованието: В блога на г-н Райчо Радев, философ, с когото се познаваме лично от много време, който също от години е директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник чета, че колегата ми е обявил гладна стачка в знак на протест срещу политическите репресии и уволнения в образованието, в частност и срещу кампанията по неговото собствено уволнение по политически причини. Интересно е, че компанията, която се води срещу него, по време точно съвпадна с кампанията по моето дискредитиране като преподавател, водена от директорката на училището, в което аз работя. Преди време се получиха известия, че са уволнени преподаватели по философски дисциплини в училища в Сливен и в някои други градове. Разбира се, изцяло съм солидарен с исканията на протеста, който е обявил колегата ми Райчо Радев – и ще го подкрепя с всичко, с което мога. Надявам се и други хора ще го подкрепят, да се надяваме, че и

Вече няколко пъти попадам (съвсем случайно) на изяви на любимката на Слави Трифонов, именно на прочутата, на знаменитата “сексоложка” Кобилкина (простете, но първото й име не успях да запомня). Разбира се, в България и в Русия жена с пищната, пълната със сексуален подтекст фамилия “Кобилкина” – и също така с щогоде привлекателни гърди! – няма как да не стане най-уважавана и търсена сексоложка; остана пък и да не стане. Та искам в тази връзка да кажа нещичко, което не мога да подмина токутака: установих, че тази Кобилкина, когато се прави на “много осведомена” не само за голия секс, но и за психологията на секса и сексуалните отношения, до такава степен цитира (без, разбира се, да посочи първоизточника) цели пасажи от моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), че запознатия читател няма как да не си помисли, че тая дама сякаш се е обучавала по тоя предмет изцяло по моята книга. Книгата ми е писана в периода 1995-1996 г., а излезе от печат преди пет години, когато Кобилкина още я нямаше на хоризонта. До такава степен оправната руска дама борави с цели пасажи от книгата ми, че като едното нищо ще излезе, че тъкмо тази книга е изиграла за нея ролята на мощен стимул тя изобщо да се захване с

17 този предмет – и с тази, предполагам, доходна професия на сексуален консултант на хора като Слави Трифонов и кой ли не още. На тоя свят винаги има два типа хора: тия, които дават идеите, и ония, които след това печелят от техните идеи. Няма нищо учудващо в това: отдавна имам сведения, че в някои български университети разни доценти четат курсовете си изцяло по моя учебник по психология (със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), който вече има 4 издания, а първото негово издание излезе в далечната вече 1997 година. Аз изобщо нямаше да пиша за тия неща ако у нас имаше една елементарна почтеност и коректност; но тъй като у нас масово се краде, и то от всичко, що става за крадене, ето, крадат се и идеи. Абсурдно е да се очаква, че крадецът ще си признае, че е крал или че краде; напротив, особено в сферата на идеите се смята, че за кражба изобщо не може да става дума, тъй като върху самите идеи нямало право на собственост. Е, разбира се, аз нямам претенцията, че всичко сам съм открил, който е запознат с книгите ми, добре знае, че коректно съм обозначил на чии именно идеи съм привърженик и на кои съм противник, но пък има нещо, което съвсем не може да се окраде, а също така и да се скрие: и това е, така да се каже, “аромата” на самия начин, по който един или друг пишещ излага идеите си. Ето въз основа на този “аромат” аз нямаше как да не “подуша” някои взаимствания от толкова очарователната Кобилкина. Е, тя може да каже, че не знае за книгата ми даже, камо ли пък да е щипнала нещо от нея. Но ето в какво се състои незаменимостта на печатното слово: че веднъж излязла, една книга става непроменим и незаобиколим факт на развитието на науката и културата. Ако Кобилкина не е чела една такава книга като моята, която е точно от нейната област, правете си сметка тогава колко компетентна е самата тя… ВОЖДЪТ СА ЗАМИСЛИ...

Бях убеден, че чалгата, турските сериали и масовата манипулация от

покорните медии са втечнили мозъците на досадното младо поколение! А СЕГА?! ЯВНО И ДЖОН ЛЕНЪН Е БИЛ НЕПОСЛУШЕН УЧЕНИК!

Когато бях на 5 годинки майка ми винаги казваше, че щастието е ключът към живота. Като тръгнах на училище ме попитаха какъв искам да бъда когато порасна. Аз написах „щастлив”. Казаха ми, че не съм разбрал въпроса, а аз им казах, че те не са разбрали живота. ХЕЙ, ПРИЯТЕЛИ, ЗАЩО СПИТЕ: НЕ Е ЛИ ВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СЪБУДИТЕ И ДА РАЗКЛАТИТЕ ЯРЕМА?!

Жалко е, че новият Закон за училищното образование, приеман в последно време тихомълком от Парламента, почти не предизвиква никакви обществени реакции (ако не броим изявите на неколцина привърженици на либерализирането и обновяването според съвременни начала на българското образование, които се броят на пръсти). А това е един от най-важните закони, уреждащ за дълго време една съдбовно значима сфера на живота, която има пряко отношение към личностния ресурс на нацията, а оттук и към нейното бъдеще, богатство и просперитет. Липсата на разгорещени дебати в публичната сфера около този закон има злокобен смисъл: явно мнозинството от нас се е примирило с катастрофирането на демокрацията ни, а апатията, а безразличието към собствената участ, така добре познато ни от славната ера на комунизма, пак е надделяло. За сметка на това министерството се опита да организира няколко пиар хода, но и то, като видя липсата на отклик, да не

говорим пък за желание за дискусия, реши да остави всичко на безпощадно действащата парламентарна машина: всичко, което се спусне отгоре, послушното управляващо мнозинство ще го приеме. При това и управляващи, и "добрата опозиция" в лицето на БСП са единодушни, че действителни, същностни и коренни реформи в тази сфера не трябва да се правят, а само трябва да се преструваме, че уж нещо променяме, ала всичко ще трябва да си остане по старому. Залага се на известна "модернистична дегизировка" на съществуващия още от ерата на сталинизма модел на отношения в тази сфера, именно на изпитаната командно-административна система на монополното държавно образование, която няма нищо общо с изискванията на времето или пък на самата демокрация. Онова, от което най-старателно се пазят днешните пишман-"реформатори" от министерската бюрокрация, е в закона да няма и помисъл за истинска свобода на участниците в образователния процес; трябвало да има само държавен диктат и дори терор! Правете си сметка с какви ретроградни и анахронични представи живеят нашите "нови реформатори", щом като за тях вдъхновяващ и водещ е духът на изцяло дирижираното от държавната образователна бюрокрация образование, така, както, прочее, си беше и във всичките тия години след внедряването на комунизма със съветска специфика в нашето свидно отечество. Преценявам, че са палиатив, внесен за подвеждане на "противника" - а противника, според техните представи, е тъкмо "хидрата на свободата"! - всички ония уж модерни, уж нови, уж "най-радикални" половинчатости в министерския проекто-закон, които искат да ни убедят, че в нашето образование щяло да се възцари нов, "изцяло демократичен" и "съвременен" дух. Искам тук в тази връзка да представя няколко заплетени в труден възел проблема, от разнищването на които зависи проясняването на собствените ни представи, зараждането на едно наистина ново, модерно съзнание, така потребно ни в изцяло променените условия на света, в който живеем: 1.) Пълен абсурд е, че в едно уж демократично общество отново се залага на пълен недемократизъм в начина, по който е устроена най-свободолюбивата по естеството си сфера – образователната, интелектуалната, личностно-формиращата, духовната; държавата, сиреч, държавните чиновници, задават стандартите (прословутите "държавни образователни стандарти"), те правят програмите и учебните планове, те решават какво ще се учи, те одобряват учебниците, сиреч, те се грижат да бъде направен оня калъп, в който по-нататък всичко трябва да бъде натикано, та в крайна сметка от образователната система да излизат не личности, а... тухлички; според тази представа образователната система е

18 не духовна институция за свободно разгръщане на човешкия същностен потенциал, а нещо като... тухларна фабрика; 2.) Наистина държавната образователна бюрокрация и в "новия" закон ще продължи да притежава пълното и монополно фактическо всевластие: тя ще продължи да решава какво, колко и как да учат учениците, какво да правят учителите, тя ще насочва и дирижира случващото се, а от останалите участници се иска единствено подчинение и послушание; свободата е найнежеланата гостенка в коридорите и кабинетите на тази строга и тиранична, а също така и антихуманна система; 3.) Съобразно горното в българските училища ще си остане непокътната командно-директивната комунистическосталинистка административна система; съобразно нейните постулати директорът е всичко, а ученици, учители, родители са нищо; директорът командва, а всички изпълняват; е, и самият директор изпълнява директивите на висшестоящите началници, той пък изцяло зависи от тяхното благоволение и затова кипи да демонстрира политическа преданост към тях; всъщност, в българските училища ще продължава да се залага на казармения принцип на устройство и функциониране на живота в образователните общности; 4.) Никаква творческа инициатива и иновация в такава една система е невъзможна, понеже тя е несъвместима с враждебния спрямо личностното команднодирективен дух на системата; всякакъв свободен акт на участник в процеса, било учител, било ученик, било който и да е друг (примерно "загубил ума си директор"; ето, примерно, в Перник тия дни бюрокрацията прави всичко, за да уволни един такъв поразличен, творчески мислещ и човечен директор, директора на Спортното училище "Олимпиец", философа Райчо Радев!) бива оценяван като скандал, като инцидент, рушащ единството на системата и крайно опасен за нейното благополучие; такива агенти на промяната и свободата мигом трябва да бъдат извадени от системата, та нейната хегемония да бъде обезпечена завинаги; 5.) Законът робува на една овехтяла представа за държавно организираната и контролирана "промяна" в образованието, според която висшестоящите всичко знаят, те всичко ще решат най-добре и най-правилно, а пък "низините" трябвало изцяло да се осланят на тяхната безкрайно бликаща мъдрост и проницателност; никакви реални и действени законови стимули за насърчаване на "инициативата отдолу" в този закон не се предоставят, което именно и показва, че той е изцяло нелиберален по дух; нелиберален закон е оня, който е направен за да пречи и да задържа отприщването на инициативността, предприемчивостта, активността, ангажираността,

самодейността, творчеството, личностната изява и пр. на "низините", които само трябва да изпълняват, а не да мислят, не да решават, не да обсъждат, не да търсят, не да опитват и пр.; И така нататък, опитах се да очертая главното. Създателите на този закон са в плен на изцяло демодиралата представата, че ако се "даде" свобода на участниците в образователния процес, сиреч, ако се демократизира и либерализира системата, щяло да настъпи кошмарно време на "пълната анархия" и "катастрофа"; затуй те залагат на проверения вехт принцип "Вържи попа, та да е мирно селото!"; излишно е да казвам кой е "попа" в рамките на тази анахронична представа: личността и нейната свобода е тоя "поп"! Недоверието към личността и недоумението пред свободата са причините да се роди поредното недоносче, каквото е тоя иначе претенциозен закон. Който е направен така, че да подведе и в крайна сметка да излъже всички, като същината си остане непокътната: никаква свобода за учещи и учители – и пълно всевластие на бюрократите. Ще каже някой: е, лесно е да се отрича, добре, но ти какво предлагаш? Какво конкретно следва да бъде направено, та системата в един момент да помръдне от мъртвата точка, в която агонизира от десетилетия? Ще отвърна ето как, стараейки се да бъда пределно кратък, щото разговорът на тази плоскост – търсенето на работещи решения за изход от създалата се ситуация – трябва да бъде продължителен, разгорещен, не щадящ нищо и никого. Два са китовете на административната система, които трябва да бъдат помръднати: всевластието на министерската бюрокрация и на директорите, от една страна, и фактическата обезправеност на всички останали участници в образователно-възпитателния и личностно-формиращия процес – от друга. Много е ясно какво следва да бъде направено: да се ограничи всевластието на "ръководните кадри", да се озапти тази тяхна съвсем неоснователна претенция, че щом си на власт, значи си най-умен и затова мислиш "най-правилно", да се фиксират балансирани, на една либерално-демократична основа и то реални и действени пълномощия или правомощия на всички до един участници в процеса, да се даде възможност на образователните общности да заживеят свой живот извън сивотата на бюрократичната представа за стерилен и имитационен "духовен живот", в тия общности по демократичен път да започнат да се вземат решения за всичко, което следва да бъде направено, т.е. да се ангажират всички в търсенето на ползотворни и добри решения (а не тия решения в готов и не търпящ дискусия вид да се спускат отгоре!) и т.н. Просто е какво трябва да бъде направено, вярно, не е лесно; да, изходът от забърканата и тежка катастрофа, в която

натика българското училище нашата вездесъща бюрокрация, съвсем няма да е лесен или бърз, но трябва да се отхвърлят без пощада всички ония стари, овехтели, анахронични, демодирали представи, а найвече трябва да бъде победена боязънта пред свободата; освободи ли се съзнанието, появи ли се едно ново съзнание в една по-значителна демократична общност, т.е. оформи ли се силата, която е решена да се бори за промените, работите ще потръгнат. Ясно е, че без борба нещата няма да минат, всичко на този свят се постига с борба. Конфликтът е налице, страните в този конфликт, дори – смея да заявя! – в тази война са ясни: бюрокрацията срещу всички останали (родители, учещата младеж, учителите); силите за момента са неравни, властническата бюрокрация има зад себе си силата на държавата и се е окопала за дълга и продължителна война; лесно няма да бъде победен този октопод, най-зъл и най-коварен. Но битката трябва да започне, с недомлъвки и половинчатости, с палиативни полумерки нещо добро не може да се постигне, а агонията ще продължи. Но къде са бъдещите борци за свобода и достойнство сред страдалците на бюрократичния произвол и диктат? Хей, приятели, защо спите?! Не е ли вече време да се събудите и да разклатите ярема?! ДА СЕ ПОМОЛИМ, ДА БЛАГОДАРИМ НА СВЕТАТА БОЖИЯ МАЙКА

Закриляй ни, прости ни, извини слабостта и самонадеяността ни... благодарим за многотърпеливостта към нашите грехове, пороци, бесове! Източник на изображението

19 Благородство В много блогове има форми за финансова подкрепа на автора, или на някаква кауза; ето, и аз дръзнах да направя нещо такова (ако не броим рекламите на Гугъл, които пак са своеобразен начин за подкрепа, не много ефективен обаче). В случая имате възможност да подкрепите излизането на философското списание ИДЕИ, на което съм основател, издател и главен редактор. Да опитаме и този начин за подкрепа на една кауза, свързана с духовния живот на съвременните българи; духовното, прочее, не е много престижна "стока" из нашите предели, е, аз искам да проверя доколко е верно това, като ви предлагам да подкрепите списание ИДЕИ; ето къде: ИДЕИТЕ НА ПОКОЛЕНИЕТО НА СВОБОДАТА

Манифеста на протеста (2) (Продължението на Едно недоволно поколение – поколението на свободата – се събуди за граждански живот) ГЕОРГИ ДЕЯНОВ Дългоочакваните изневиделица връхлетяхме. Някои се стреснаха. Пречим на статуквото. Веднага се опитаха да ни разединят, да отклонят вниманието и да ни насочат едни срещу други. Реактивното манипулиране няма да се случи. Няма да ви оставим да повторите лъжата си 100 пъти. Изключваме телевизора. В интернет няма кой да ни излъже. Там има електронно гласуване срещу неистината. Хиляди зорки очи разобличават, на жалките опити за манипулация се смеем с посочване. Прозрачността, свободата на мнението и обмяната му е неразбиваема антивирусна програма срещу лъжата. Опитват се да ни изтласкат встрани, надолу, в гората, навън. Не и нас, не и този път. Засадихме и цветя символи в центъра. Садим и дървета, раждаме деца. Като заявка за постоянство и решителност. В гората и планината ходим, за да се възстановяваме, забавляваме и спортуваме. Навън – за да съберем сила и опит. Надолу протягаме ръка, за да издърпваме. Иначе

живеем в тук и сега, в центъра на обществото. И отказваме да живеем зле. Срещите ни са ценни. Заедно сме и се зареждаме положително. Този път е различно. Спояваме се химически. Алтернативата на това да си с нас е да се прибереш и да пуснеш новините, за да те програмират кой си и за какво се бориш. Ще научиш, че си хулиган, еколог, среден на ръст терорист, и че си се объркал. Не вярваме, че изборът е между това да си мълчиш или да си нахален и да вдигаш щанги. Ще се напънат да те убедят, че врагът е този до теб, а не развилнелият се монопол, който ви мачка и двамата. Ще пропуснат да говорят за свобода, откритост и еднакви правила за всички. Няма да има вест за разбиването на монопол. После ще ти пуснат и сериал. Медиите облъчват със зомби информация, защото си мислят, че обслужват зомбита, хора се превръщат в зомбита от медийно недохранване с нормалност. Не влизаме в порочния кръг. Създаваме среда за истинския дебат, където събуждането протича със скоростта на истината. Печелим от възможността за разумно и неограничено състезание на идеи. В свободното ни общуване най-ценните, найефективните мисли се чуват, а лъжата и вредността потъват. Искаме мирна конкуренция и във всички останали сфери – икономика, която да ври и кипи. Пространство за реализация на талантите си. Не очакваме държавата или олигарсите да построят една фабрика и една тръба, и да ни хранят. Очевидно това произвежда постна трапеза. Искаме благоприятни условия, в които да изградим хиляди фабрики и сами да се храним. Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда. Взимаме си живота обратно. Няма да свършваме нашия протест преждевременно. Очаква се медиите да показват оредяващи редици, журналисти искат да задоволят извратеното желание на много да бъде дръпнат в калта и нашия полет. Парализата от немощност да се мисли различно и да се осъществи промяна се разкривява в копнеж и ние да се разотидем. Разбираме агресивно комплексираните от неуспеха си по управление на промяната недоносени граждани. Заедно с всички останали се борим и за тях. Нашият бунт е съвременен. Прагматичен. Той е на осъзнаването, че нормалността идва от правилата на играта. Игра без край, чиято цел е подобряване на условията на живот. Засега, за цялата документирана човешка история, най-добре се справят обществата, които най-ефективно се борят срещу привилегии и злоупотреби с монополи. Няма хапче. Няма нирвана, подобряването е процес. Протестът ни е постоянен – движение към все повече и повече прозрачност, равноправност и състезание. Не е сложно. Връстниците ни от други вре-

мена са работили под много по-голям стрес по техните революции. Еволюционери сме. Не допускаме промяна на фокуса на обществения дневен ред от важната тема. За всяка една новина, действие, закон, случка съдим по прост показател – води ли към повече отворен достъп или представлява застопоряване и раздаване на привилегии за деня на монополиста. Първо бутаме олигарсите да се търкалят надолу от планината. Разчистваме горе, защото е важно да запазим привилегированата си гледна точка. Широтата на възгледите. Отвисоко се вижда надалеч и сиво не се забелязва. Случва се и осъзнаване на неизбежности. Губи се страхът. Изстискваме момента и живеем пълноценно. Демитологизираме. Обичаме да наричаме нещата с истинските им имена. Чистим определения, имена, чието старателно оплескване с кал е част от увековечаването на робството. Гледаме различно на нещата. Няма наивност, модерни сме. Не хабим енергия по вълнения относно детайли. Да се съди по прически, цвят на кожата, хобита, биографии е загуба на време. Протестът не е срещу правителства, а срещу действия. Няма вечно бели или вечно черни личности и организации. Оценяват се делата. Не е важно дали премиер-министърът е сърфист на десетилетието, а какво реално върши за прехода. Подкрепа за всички стъпки, които ни приближават до прозрачност и конкуренция. Избираме да живеем Европа. Миналото на развитите страни е нашето настояще. Анализираме опита им, пропускаме грешките им и прилагаме най-доброто. Горди сме да работим заедно. Днес извоювахме реална победа. Обединени сме. Имаме влияние, завинаги вече ще участваме във вземането на решения. Съобразяват се с нас. Вече сме част от играта. Факт. Ние сме най-новият олигарх. Без агресия. С дискусия. Изправени сме, говорим открито за решения. Разбираме се. Използваме оптимално знанията и уменията си. Намираме в разговор смисленото решение, водещо до отваряне на достъпи и устойчиво развитие. Никой не е по-умен от хиляди хора. Действията ни са заразни. Ние сме силен гравитационен център. Започваме да огъваме времето и пространството в наша полза. Една по една се трошат лъжите и манипулациите. Привличаме неудържимо, защото сме прави. Знаем какво трябва да се направи и как. Заемаме се да изградим богата и разнообразна мрежа от групи във всички сфери на стопанството, политиката, обществото, които да алармират при нарушаването на интереса на гражданите. Победите ще са много. Нормалността става ежедневие и чувството е приятно. Най-активните, особено специалистите с умения и виждане за архитектура-

20 та на първоначалната интернет-платформа за организация, моля да се обадят на most. orlov @gmail.com, за да обменим идеи и да действаме. БОГ ДА ВИ ПАЗИ И ЗАКРИЛЯ – КАКТО ВАС, ТАКА И ВАШИТЕ БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ

Взаимствано от страницата на Динко Пейчев във Фейсбук. ДА ПОМОГНЕМ НА АГОНИЗИРАЩАТА ОТ СРАМ ЗАРАДИ БЕЗОБРАЗИЯТА НА ЙЕРАРСИТЕ СИ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА!

Десетки миряни протестираха пред Синодалната палата в София преди началото на заседанието на Светия синод на Българската православна църква. Те настояват митрополитите да отменят своето решение отпреди седмица, с което на практика легализираха раздаването на титлата "архонт". Недоволството на граждани е породено от връчването на тази титла само заради спонсорство. През последните години за архонти бяха провъзгласени евродепутатът от "Атака" Слави Бинев и бизнесмените Петър Манджуков и Иван Кочев-Чомбе. Протестиращите връчиха подписка, която продължава да събира подкрепа в интернет. До петък сутринта подписалите се бяха над

700. Според един от организаторите на протеста, "през последните 23 години мафията си взе държавата, а сега посяга и към Църквата". (Източник) ДИРЕКТОР НА УЧИЛИЩЕ ОБЯВИ ГЛАДНА СТАЧКА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ И УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

В блога на г-н Райчо Радев, философ, с когото се познаваме лично от много време, който също от години е директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник чета, че колегата ми е обявил гладна стачка в знак на протест срещу политическите репресии и уволнения в образованието, в частност и срещу кампанията по неговото собствено уволнение по политически причини. Интересно е, че компанията, която се води срещу него, по време точно съвпадна с кампанията по моето дискредитиране като преподавател, водена от директорката на училището, в което аз работя. Преди време се получиха известия, че са уволнени преподаватели по философски дисциплини в училища в Сливен и в някои други градове. Разбира се, изцяло съм солидарен с исканията на протеста, който е обявил колегата ми Райчо Радев – и ще го подкрепя с всичко, с което мога. Надявам се, и други хора ще го подкрепят, да се надяваме, че и медиите ще реагират, та евентуално ръководните фактори в днешното управление на ГЕРБ, към които той се обърна преди време с Открито писмо, ще си изпълнят предписаните от закона задължения и ще отговорят на писмото му. И ето, като начало препубликувам текста, с който г-н Радев обявява своя опасен протест: ОБЯВЯВАМ

ГЛАДНА СТАЧКА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО И АКЦИЯТА НА НАЧАЛНИКА НА РИОПЕРНИК ЗА МОЕТО ПОЛИТИЧЕСКО УВОЛНЕНИЕ

Днес 21.06.2012 г. от 14.00 ч. обявявам гладна стачка с присъствие на работното си място (ще изпълнявам служебните си задължения), срещу политическите уволнения в образованието и акцията на началника на РИО Перник Ваня Коконова за моето политическо уволнение и за отмяна на настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“, поредна стъпка към моето политическо уволнение. Гладната ми стачка е протест против политическите уволнения в образованието и психическия тормоз, който ми наложи Началникът на РИО-Перник от 14.02.2012 г.

- и който продължава и до днес с цел моето политическо уволнение. В писмата, с изтекъл срок за отговор, до Бойко Борисов, министър-председател (вх.№ 18.0082/07.05.2012 г.) и Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката (вх.№ 0601-677/07.05-2012 г.) съм доказал, че началникът на РИО Перник провежда акция за моето политическо уволнение. Писмото до премиера, което е аналогично и до министъра, е публикувано в блога ми. Фактът, че началникът не намери основание да ме уволни, говори, че този тормоз е неоснователен. Първата проверка (от 14 до 24.02.2012 г - по донос) в акцията на началника на РИО-Перник г-жа Коконова не успя да постигне целта си. След завръщането ми на 18.06.2012 г. от болничен отпуск, поради тревожно-депресивно заболяване, предизвикано от тази акция, вчера 20.06.2012 г. лично тя започна нова проверка (по нов, поръчан или непоръчан, донос срещу мен), заедно с двама експерти от РИО Перник (това, в което се превърна РИО Перник ми прилича на репресивен апарат от близкото минало и на средновековен инквизиторски орган – за неудобните директори). Началникът лично влезе да провери учебния ми час по Етика и право и лично проведе писмена анкета с учениците. Недвусмислено е съвпадението на настоящата тенденциозност с тази от февруарската проверка. Не ми остана друг вариант за гражданско противодействие, освен гладна стачка. Ще прекратя гладната си стачка при следните условия: 1.Началникът на РИО Перник да отмени заповедта си за настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“; 2.Началникът на РИО Перник да прекрати акцията си за моето политическо уволнение; 3. Г-н Борисов и г-н Игнатов да отговорят на писмата ми, посочени по-горе и да предприемат действия за прекратяване на политическите уволнения в системата на образованието. Прилагам текста „Активната гражданска ангажираност“, от който желаещият може да разбере защо трябва да бъдем активно ангажирани граждани.

21 РАЙЧО РАДЕВ Директор на Спортно училище „Олимпиец“-Перник МОЯ МИЛОСТ В РУБЛАДЖИЙСКОКАГЕБИСТКИ ИНИЦИАТИВИ НЯМА КАК ДА УЧАСТВА, ГОСПОДА-ТАВАРИШЧИ! АЙСИКТИР!

Моля, подкрепете инициативата за провеждане на общонароден референдум за определяне на бъдещето на ядрената енергетика в нашата страна. Включете се в подписката с искане за провеждане на национален референдум с въпрос „ДА СЕ РАЗВИВА ЛИ АТОМНАТА ЕНЕРГЕТИКА В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА НА ПЛОЩАДКА „БЕЛЕНЕ“? и покажете, че желаете да упражните конституционното си право да изразите пряко своята позиция! С уважение: Петър Курумбашев

помощник-директор на училището (!). Повод за свикването е моя жалба до Регионалното и Национално ръководство на синдиката: виж Изключително интересен психологически и нравствен казус, показващ реалната ситуация в българското училище. Искам тук вкратце да представя какво се случи на това знаменателно събрание, тъй като любознателният читател, убеден съм, ще бъде възхитен от разразилата се интрига. Но преди това искам да кажа нещо в един по-друг, изцяло принципен, дори философски план.

На което, разбира се, отвърнах ето как:

На имейла ми някой си “Иван Иванов” чат-пат ми праща разни русофилски бълвочи, които няма как да подкрепя, примерно против шистовия газ, за “АЕЦБелене” и прочие; ето, сега гледам, че са ми пратили нещо като писмо на един червен депутат, който, разбира се, е милионер; ето какво пише в туй писмо, а по-долу имате възможност да прочетете и как моя милост отговори на призива на рубладжиите: Здравейте, Може би знаете, че бях продуцент на студентското предаване „Ку-Ку“ на 22 декември 1991 г. В него казахме, че нещо става, но няма кой да обясни на хората какво точно се случва. Тогава прекъснахме студентското шоу със съобщението, „… че в Козлодуй не се е случило нищо страшно“. Направихме го, защото искахме да покажем силата на медията. Искахме да кажем на хората, да не вярват толкова на медиите, защото могат да бъдат лесно манипулирани. Днес ти пиша, защото вярвам, че заедно с теб, можем да покажем силата не само на медиите, но и на гражданското общество! За съжаление, днес в България властва популизмът и икономическата авантюра. Взимат се решения ден за ден, без хоризонт. На власт е политическо шоу, което измества държавническото мислене и експертността. Виждаме, как по проекти, които се простират далеч след времето, в което ще управлява ГЕРБ, се предпочита личния интерес, вместо националния. На изпитание е поставен шансът ни за енергийна сигурност и стабилност. Затова референдум за бъдещето на ядрената енергетика като израз на пряка демокрация плаши управляващите.

Моя милост в рубладжийско-кагебистки инициативи няма как да участва, господа-таваришчи! Айсиктир! Ей, не мирясахте да обслужвате руските интереси, безсрамни вечни предатели на българската свобода и независимост! Очевидно за вас не България, а Русия ви е родината – пажалуйста тогава, идете си там, в Матушката, там си живейте, и си яжте боршч, и си рипайте казачок, що нас, българите, искате да ни тикате в ръцете на руската мечка? Пардон, знам защо: щото найщедро ви плащат, понятно! За пари сте способни да продадете не само България, а, предполагам, и собствените си майки. Та нали вашият “патриотизъм” се бил измервал с любовта ви към Русия, безподобни национални предатели такива! Що дирите тогава в България, а, продажници?! С поздрав: Ангел Грънчаров ЕДНА ОТ МОИТЕ МЕЧТИ...

Едно ефективно средство за пълна свобода... ИРОНИЧНО ЗА ТЕКУЩИТЕ ЖИТЕЙСКИ АБСУРДИ И ПРОСТОТИИ Вчера в ПГЕЕ-Пловдив се проведе събрание на секцията към синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", свикано от председателката на организацията Камелия Стоянова, синдикален лидер и също така

След случилото се вчера – а вчера ръководителката на синдиката, не затруднявайки се особено с мислене, се опита да разиграе позорна сценка, твърде много наподобяваща заседание на "народния съд", на което "възмутените народни маси" без жал громят подлия "враг на народа", именно моя милост! – решавам твърдо в тази история да заема позицията на Сократ: с весела ирония да застана над вършещото се безумие, над изстъпленията на арогантната глупост. Ироничното отношение е задължително, понеже иначе човек се принизява да застане на една и съща плоскост с хулителите и оплювателите си, не показващи особена склонност към осмисляне на това, което правят; защото ако малко поне се замислеха, щяха да се ужасят заради непристойната глупост, която са си позволили. А човек се държи глупаво когато се е оставил под властта на някаква недостойна емоция, подхранвана, предполагам, от предчувствието за интелектуалното и морално превъзходство на обекта на демонстрираната толкова неуместна ненавист - все пак всички сме хора, защо тогава се ядем взаимно?! В такава една ситуация да се ядосваш или да страдаш е абсолютно из-

22 лишно и също така е твърде глупаво; но да реагираш иронически, с ирония, означава да застанеш на едно по-високо, всъщност свободно и философско ниво, където си недосегаем от грозните набези на хулителите си, които в един момент ще осъзнаят, че техните усилия са съвсем напразни: просто не могат да докоснат иронически настроения обект на ненавистта им. Понеже той стои значително по-високо от тях. Аз някога ще пиша повече по този въпрос, та да поясня смисъла на това велико изкуство, сократовата ирония, имаща пряко отношение към вечната битка с арогантната и немирна глупост, сиреч, с подпомагане раждането на истината, което, както и да го погледнем, си е същинско изкуство. А сега да се върна на разказа си. Искам в началото да ви предупредя: описваните събития звучат абсолютно невероятно, но съвсем не са плод на нечия фантазия; всичко е взето от непосредствения живот, независимо от неправдоподобността и от абсурдността си. Та ето какво се случи на това паметно събрание, което заслужава да бъде увековечено в аналите на непредставимия български живот, течащ в нашето крайно странно и болезнено време. Време, в което обществото ни мъчително се чисти от останките на заразата и отровата, наречена комунизъм. Понеже имах час (а тия напрегнати за всички последни дни на учебната година учителите "оформят" годишните оценки на учениците) се случи така, че закъснях малко за "мероприятието"; разбира се, надлежно бях повикан от специално изпратен вестоносец. Когато влязох, забелязах, че залата беше пълна; явно организаторът се беше погрижил всички да присъстват предвид важността на събитието. Синдикалната председателка К.Стоянова откри събранието и започна своята историческа реч, която, за жалост, понеже нямам таланта както на безсмъртния Шекспир, така и на недостижимия Алеко, съвсем не мога да възсъздам; но ще се опитам да ви приобщя поне малко към есенцията на събитието. Разбира се, вечно ще съжалявам, че не се сетих да предложа да се направи видеозапис или поне аудиозапис на изреченото на туй наистина паметно събитие; ако бях предложил, ако се беше приело, сега щяхме да разполагаме с безценен психологически достоверен материал, който щеше да възторгва до екстаз бъдещите историци на нашето шантаво време. Както и да е. Макар да е крайно трудно, ще опитам, както казах, да ви предам поне основното, така, както аз съм го приел. Любезната г-жа Стоянова в един момент на речта си сама се сети и предложи да публикувам в блога си протокола на това историческо събрание – предложение, което аз сега с радост приемам, независимо че един сух протокол едва ли може да отрази цялото богатство на протеклия пред

очите ни пищен психологически процес. Процес, който с чиста съвест мога да определя дори като шоу, като едно твърде забавно и незабравимо представление. Поклон пред таланта на организиралите го сценаристи, режисьори, поклон също така и пред гениалните актьори, що успяха да доставят такива невероятни емоции на зрителите! Поклон и пред стоицизма на неговите зрители – за чест и слава на огромната част от членовете на синдиката те не допуснаха да станат актьори и участници в това невероятно шоу, а до края си останаха безмълвни зрители, гледащи с изумление сеира – излагацията на всинца нас, участниците, на нас, актьорите. Ех, защо нямах перото на великия Омир, та да съумея да ви направя преки зрители на историческия спектакъл, към който, убеден съм, историята няма да остане в никакъв случай безразлична! Но стига съм се отклонявал, да карам, както се казва "по същество". Нашата лидерка на синдиката, апропо, успя бляскаво да защити моята теза – противно на намеренията си, сиреч, ефектът от мероприятието беше изцяло бумерангов. Аз я обвиних в жалбата си, че тя е неспособна да застане в позицията на независим синдикален лидер, понеже като помощникдиректор на училището е пряко подчинена и изпълнява заповедите на работодателя; близко до ума е, че най-първа и безусловна заповед, нещо повече, морална повеля е да не се противопоставяш на желанията на шефа, щото този шеф моментално може да те уволни от така лелеяната длъжност "помощник-директор". Искам още тук да изтъкна, че явно длъжности, в които има думичката "директор", са така бленувани в наши условия, че дадени хора са спосони на чудеса от храброст, само и само да се доберат до такава длъжност, а пък след това да я бранят, както се казва, с нокти и зъби. Та значи моята теза биде бляскаво защитена от опонентката ми, която, с помощта на неколцина свои фенки, също като нея лишени от особени достойнства що се касае до развитостта на съдната им способност, направи така, че на събранието, от първата до последната минута, да покаже по бляскав начин, че нашата синдикална организация в лицето на ръководството си е изцяло продиректорска, проправителствена, сиреч, е нещо като патерица на всевластната директорка. Ето какво имам предвид. От първата минута на събранието "синдикалната ни лидерка" възприе изяло погрешна тактика: да изобличава колко е лош провинилия се синдикален член, сиреч, моя милост, колко той е съгрешил, колко, така да се каже, е виновен, дотам, че се е превърнал в нещо като злодей и пръв враг на народното добруване - и колко мъдра, сърдечна, щедра, великодушна и пр. е нашата любима директорка, която, понеже има голямо сърце, не уволни моментали-

чески злодея, ами дори му стори добро, а също така направи най-малкото, което можеше да направи, а именно, да освободи от тиранията на злодея "страдащите народни маси", сиреч, учениците (като ми отне тия 4 класа, и то два месеца преди края на учебната година; тия от читателите, които не знаят за какво иде реч, ще получат днесутре пълна справка за всички публикации в тоя блог по прословутата занимателна история, та да запълнят празнините в знанията си, както би се изразил един учител). Разбира се, като "веществено доказателство" в организирания трибунал (или заседание на "народния съд", в което тя се постара да превърне събранието) толкова усърдната помощник-директорка и синдикална лидерка беше донесла "ей-такавата" папка с надлежно събрани и сдиплени жалби на ученици, на родители, на "възмутени граждани" и на кой ли не още, т.е. на целокупните, онеправдани от тиранина (т.е. моя милост) и страдащи народни маси. Злостният враг на народа в мое лице беше подложен на безмилостно разобличаване; синдикалната лидерка, снабдена с подобаващата за случая страдаща или страдалческа физиономия (не зная коя дума е поподходяща за случая!), прочете подбрани откъси от тия "матрьяли", та косите на публиката щръкнаха от страх, срам, ужас, уплах и кошмар! Злодеят Грънчаров найперфидно се бил гаврил с учениците, обиждал ги, бил сторил още цяла плеяда нарушения на техните човешки и конституционни права, бил ги мъчил, подлецът, да мислят, стресирал ги, тормозил ги и пр., но за щастие страдащите ученици най-сетне получили справедливост, защото "народната власт" в лицето на мъдрата ни директорка най-сетне се била вслушала в роптанията на страдующите народни низини: има, другари, кой да бди над добруването на народа, и това е нашата толкова добра директорка! И така нататък, все в тоя дух. Тъй че злодеят Грънчаров беше яката разобличен и очернен – тази дума е очевидно неподходяща: как да очерниш самото черно, в каквото се е превърнал тоя проклет Ангел Грънчаров! – в паметното слово на отдалата се на емоцията си синдикална-лидерка-ипомощник-директорка. Съответно тия безценни документи, жалби, анкети и пр., които месеци наред бяха крити от моите очи, сега любезно бяха предоставени на събранието; забелязах, че някои участници с щръкнали коси, с облещени очи и с нескривана погнуса държаха и четяха документите, в които бяха свидетелствата за толкова възмутителните престъпления на злодея, на народния враг Ангел Грънчаров. И така нататък, да почна да пиша по-стегнато, че както съм го започнал, едва ли някога ще свърша тоя текст. Но то самата история си го предполага, та нали на колегата Омир, сами знаете, му се е наложило да напише два огромни тома, за да

23 представи една значително по-безобидна история, тази за някаква си там любов между Парис и Елена и за прословутия Ахилов гняв, както и за изпитанията на горкия Одисей. Мисълта ми е, че много повече заслужава да се пише по тия, описваните от мен сега събития - та то, както е тръгнало, вече започнаха да се оформят очертанията на цяла една книга, в която да представя перипетиите и знаменателните, направо умонепостижими събития и преживелици в този най-нов вариант на Троянска война, който тече пред очите на щастливите обитатели на туй наше знаменито училище. Та наистина все пак да се опитам да съм по-кратък; ето, почвам да опитвам, но предупреждавам, че не е леко, ох, как не е леко! След като другарката, пардон, госпожа Стоянова изнесе патетичното си слово за моите световно-исторически престъпления и грехове за да ни убеди, че тя самата не е изверг, за да може да защитава един толкова пропаднал човек, и след като сметна, че е доста сполучила в реализацията на целта си (понеже, както забелязах, от нейното въздействащо слово някои от членовете на синдиката почнаха да роптаят и да стенат от възмущение, а пък тия с почувствителните души направо и с глас взеха да вият от гняв, гледайки право в очите й; е, това бяха все пак единични случаи, но все пак имаше и такива!), та значи синдикалната ни лидерка, изпълняваща едновременно и длъжността помощник-директор, в един момент се сети да даде думата и на обвиняемия, на подсъдимия, сиреч, на моя милост. Вечно ще се проклинам, че в оня момент не се бях сетил за Сократовата мъдрост, учеща ни, че към такива случки и събития, които ни подарява така щедрия живот, следва да се отнасяме само иронически, иначе рискуваме да дегенерираме до едно неподобаващо за философа ниво; е, не се сетих, затуй сега оценявам поведението си на това паметно събрание, за май резил, като крайно глупаво: бях сериозен, а не ироничен, поради което само загубих и яко се изложих. Вързах се на приказките на г-жа Стоянова, почнах да се държа като адвокат на предварително загубен съдебен процес, почнах да апелирам към здравия разум и пр., почнах да се оправдавам, да се мъча да изтъквам аргументи, т.е. в един момент усетих, че се държа съвсем неадекватно; там не си давах сметка, че капиталната ми грешка е че не се бях сетил за иронията на Сократ, която единствена можеше да ме спаси, като ме издигне над случващото се, та да не се окалям. Пък и, като капак на всичко, бях твърде притеснен поради следното житейско обстоятелство: събранието, за моята зла участ, беше насрочено тъкмо във време, съвпадащо с часа за свиждане в болницата, където от десетина дни е моя брат-инвалид (свижданията са само в четвъртък, от 14-16

часа); той, горкият ми брат, ме чакаше, а аз трябваше да се занимавам с тия умопомрачителни глупости; притеснен от това, че времето безжалостно течеше и аз можех да пропусна часа за свиждане (брат ми е пушач, това, за което най-много ме чакаше, са пустите цигари, които аз трябваше да му занеса; аз самият съм бивш пушач и добре знам какво е да се чакат цигари след като, да речем, вече цял ден си изобщо без цигари и пр.), та значи аз се разсеях, и, както се казва, се олях. Но станалото-станало, не може да се върне. Нищичко не можах да постигна, трудно е човек, като е обвинен в толкова много смъртни грехове, да може да се оправдае пред недоверчива публика, която пък при това е поставена в твърде неловко, неудобно положение: все пак не е лесно човек да каже нещо, което може да го злепостави пред всемогъщата, разполагащата със съдбите ни директорка, и то пред очите на толкова преданата й помощникдиректорка, кой знае защо подвизаваща се и като синдикална лидерка (?!). Та така. Длъжен съм специално да подчертая, че членовете на синдиката, с едно-две изключения, се държаха изключително достойно и разумно: мълчаха, наслаждаваха се на невероятното шоу, какво друго да правят хората?! Така и трябва, какво друго може да направи човек в тия условия. Един човек, преподавател по френски език, казва се Стефан Кралев, на няколко пъти се изказа смело, без да се смущава от гнева на администраторите, подчертавайки абсурда пряко подчинено и изпълняващо заповедите на работодателката лице да бъде също така неин синдикален опонент, коректив, критик, равностоен и независим партньор и пр.; то е същото като човек да се надява собствената му дясна ръка да почне да не се подчинява на командите на мозъка и главата и да влезе в спор с тях, което, както и да го погледнем, си е чиста лудница. Та г-н Кралев изложи цяла поредица от разумни аргументи, които помогнаха на публиката да вникне по-дълбоко в същината на ситуацията и на проблема. Разбира се, веднага скочиха една-две дами, които, мило гледайки право в очите толкова самоотвержената ни "синдикална лидерка", се включиха в антигрънчаровистката кампания и почнаха да громят "непоносимия индивид Грънчаров", който, представете си, било истински абсурд, че все още е търпян да бъде учител; другари, какво чакаме, та тоя човек трябва мигом да бъде изритан, как така ще си позволява, като капак на всичко, да пише всекидневните си "бълвочи" в прословутия си блог, който, вярно, никой не чете, ама все пак; проклетникът, не е ли време да бъде заставен, другари, да замълчи веднъж-завинаги?! Разбира се, тия дами не пропуснаха да кажат и няколко думи на гореща благодарност към нашата така добра директорка, която, заради толкова щедрото си сърце, все още търпи злодея

Грънчаров, ала, другари, всяко великодушие, шие, както както знаем, знаем, си си имаима предел, предел, нали нали така? Та ето това имам предвид, като писах, че това паметно събрание бляскаво потвърди моята теза, че г-жа Стоянова не само че няма качествата да бъде синдикален лидер, но и по принцип тя не може да бъде такава, понеже позицията й на помощник-директор я прави беззаветно предана на работодателя, на когото просто няма как да е какъвто и да е коректив или независима страна в едни партньорски отношения между синдикат и работодател; това се нарича крещящ конфликт на интереси и тя самата, ако съвестта някога все пак й проговори, би следвало да си подаде оставката, особено пък след вчерашния сеир. Сеир, на който тя без замисляне се постара да демонстрира най-убедително, че не е нищо друго освен "синдикална патерица" на всевластната директорка, позволяваща си груб административен произвол и крещящо нарушение на правата на един трудещ се, именно на моя милост. Тъй че тезата й, че това били "лични отношения" между злодея Грънчаров и безкрайно великодушната директорка, в които нямало нищо синдикално, се провали с гръм и трясък, противно на намеренията и на очакванията й. Забравих да спомена, че на събранието в деловия президиум седеше една строго гледаща представителка на повисшестоящото синдикално ръководство, нарочно поканена за случая. Когато тази дама взе думата и почна да изпълнява заучената си роля – именно, да ругае "народния враг" Грънчаров, "здравата сгазил в лука" (това са нейни думи!) и да хвали двете директорки, главната и помощницата й, по съвместителство и за измама на противника представяща се за синдикална лидерка, на моя милост й писна, влязох в кратка словесна схватка с тази другарка, приличаща ми на партийна секретарка от славното комунистическо време, казах й честно в очите що мисля за поведението й, и, понеже времето беше напреднало, аз вече решително закъснявах за свиждането в болницата, помолих да бъда освободен от събранието за да бързам за свиждане с брат си. Понататък не знам какво се е случило, ако, примерно, са ме изключили от синдиката, щото и тази глупост, както е тръгнало, може да се случи (та нали съм толкова лош, та нали съм така нетърпимо непоносим и злостен народен враг!), та значи ако има нещо сюблимно в това как е протекло историческото събрание след като моя милост си излезе, щом разбера, веднага, драги и търпеливи читателю, ще те информирам. Ами това е в основни линии. Ако някой има впечатлението, че си измислям, че фантазирам, че такива неща в наше време не могат да се случват, ще му кажа, че напълно го разбирам, и аз не вярвам че са се случили, но на, случиха се, ох, как съвсем реално се случиха, и то вчера в

24 късния следобед! Даже и ние, участниците, на моменти имахме чувството, че играем в някаква шеметна пиеса на Бекет или на Йонеско – или че сме се пренесли в атмосферата на някой роман на Кафка; ряпа да ядат и Бекет, и Йонеско, и Кафка, бедно им е въображението на тях в сравнение с щуротиите, които българският гений е способен да сътвори в наше време! Говоря за българския административно-бюрократичен гений, непостижим в размаха на сътворяваните от него абсурди, на които и Бекет, и Йонеско, и Кафка сега, като разбират какво се е случило вчера, предполагам, от завист ще се обърнат в гробовете си, ами ето на, бихме ги тия гадни европейци поне в едно отношение! Урррааааа! Слава! Да живей! Драги и търпеливи ми читателю! Искам да кажа накрая нещо най-важно: за жалост, тия абсурдни събития се случват в едно училище, и то не какво и да е училище, а едно от най-бляскавите, най-елитните училища в Пловдив, в което, за жалост, от две години се случват, сякаш по ирония на самия живот, непостижими от нито един ум случки и събития! Е, разбира се, се случиха и хубави неща, направени от новото ръководство: имаме си вече хубави щори против непоносимия слънцепек, имаме си климатик в учителската стая, вярно, само там, но скоро, да се надяваме, и в учебните кабинети (ех, мечти!), имаме си парно, от няколко дни дори си имаме романтични пейки в двора, под сянката на дърветата, сред красиво подредената градинка; хубавото, дето се случи, не може да се отрече. Е, и някои грешки допусна ръководството, ала, за жалост, няма кой да му ги каже, а ако някой му ги каже, той мигом бива обвинен, че е най-злостен враг; както и да е, да не издребняваме, животът, както се казва, е шарен! Има в това училище най-бляскави преподаватели, има все още някаква атмосфера, останала от предишните години, ето, вчера, въпреки старанието на дваматрима предани на ръководството индивида огромното мнозинство от участниците в описаното събрание не се принизиха да се включат в позорната игричка, в съдебния процес или трибунал, организиран над мен, а изразително, направо оглушително мълчаха. Това е едно многоизразително мълчание, така мълчат ония, които имат какво да кажат и скоро ще го кажат; малко им трябва, за да го кажат и дори изкрещят. Това исках да напиша; то нали никой не чете тоя блог защо ли го писах де, но аз предупредих вече: пиша го за бъдащата история, не за друго, пиша го, щото, както се знае, обичам да пиша за всичко, което ме вълнува, което мисля, което съм преживял, което ми се е случило. Аз, другари, по една прокоба на съдбата съм пишещ човек, не мога да не пиша, писането е мой начин на живот. Написал съм много книги, издавам вестник и

списание; това мога, това правя: пиша. И преподавам философия. Тъй че изводът е: не се закачайте с пишещи хора! Щото ще ви опишат! :-) Санким, ще ви изобличат. Ще ви покажат глупостите, които сте сторили. Вярно, умният човек, когато му показват, че е сторил някоя глупост – всички грешим, всички правим глупости, безгрешни и съвършени хора няма, дори и да са директори или министри! – е благодарен на оня, който му е направил такова щедро благодеяние; е, други хора се сърдят, гневят се, обиждат се и пр., което е човешко; те, докато не осъзнаят какво са сторили, няма как да реагират иначе. Но този е пътят към съвършенството на човека: да си помагаме в битката си с глупостите. Със собствените глупости най-вече. Този е заветът на безсмъртния Сократ. На моя идол Сократ! Хубав ден на всички и прощавайте ако има нещо! Постарах се всичко да представя весело и незлобливо, за разтуха и за доброто настроение на прочелите го. Това е, какво друго ни остава: да се посмеем поне. Щото наистина е крайно глупаво да тъгуваме над житейските абсурди и простотии, в които сме потопени до шията вече... щото си ги произвеждаме сами... ПОДКРЕПЯЙКИ СОФИЯ ПРАЙД ВСЪЩНОСТ ПОДКРЕПЯМЕ СВОБОДАТА В БЪЛГАРИЯ!

София Прайд (Sofia Pride) 2012

армия. В шоуто ще се включи цяла плеяда обичани български звезди – Мария Илиева, Софи Маринова, Орлин Павлов, Поли Генова, Цветелина Чендова и нашумялата момчешката банда Voice of Boys. ПРОГРАМА: 16:00 Събиране пред Паметника на съветската армия 16:45 Официално откриване с речи 17:00 Начало на шествието 18:00 Концерт пред Паметника на съветската армия 23:00 Афтърпарти в ID Club Поканете приятелите и близките си, защото, колкото повече сме, толкова посилно ще бъде посланието ни! Повече инфо за събитията, придружаващи прайда, можете да намерите на този адрес. ЗАБЕЛЕЖКА: Аз самият получих следната лична покана за участие, която си позволявам да препратя и към ония, които споделят родствени виждания по проблема: Здравейте г-н Грънчаров, Бих искал да ви поканя, ако имате път през София, на Sofia Pride на 30 юни от 16:00 на Паметника на съветската армия. Ще се поразходим малко, ще бъде много весело, много пъстро и ще завърши с концерт на Мария Илиева, Софи Маринова, Орлин Павлов, Поли Генова, Цветелина Чендова инякакви други! Много бих се радвал, ако дойдете да ни подкрепите, както го правите и в блога си. Поздрави! Б.БОРИСОВ ДА ОБЯСНИ КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА 40 МИЛИОНА ЕВРО “РЕАЛНО ИЗПЛАТЕНИ СУМИ” ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЕВРОФОНДОВЕ!

30 юни 2012 г., 16:00 до 19:00 Петият, юбилеен София Прайд ще се проведе на 30 юни. Както в предходните години, събитието ще бъде съчетание от социално-политически протест и развлекателни елементи. Мисията на прайда е да повиши видимостта на маргинализираната ЛГБТ общност, да поддържа обществения дебат за приемането й и да покаже на всички нехетеросексуални българи, че не са сами. На събитието ще присъстват европейски политици, дипломати, български и международни организации и, разбира се, хиляди обикновени българи, които искат да живеят в общество, свободно от хомофобия. Шествието ще завърши с голям концерт пред Паметника на съветската

Голяма издънка на правителството с Еврофондовете! Автор: Павел Начев Тези дни правителството се похвали с рекордни договорени и усвоени средства от програмите на ЕС – 75% договорени

25 от оперативните програми и 22% от тях – изплатени, като всеки месец тези проценти се увеличават. Не така обаче седи ситуацията с договорените пари от земеделските фондове… Спрямо официалната информация, публикувана на официалният сайт на Министерски съвет за Еврофондовете, разплатените средства по земеделските програми нарастват с по около 10 милиона евро всеки месец от Януари 2012 насам… до месец Май, когато вместо да продължат да се увеличават, изведнъж от изплатените вече пари мистериозно се изпаряват 40 милиона евро! В сайта на правителството отидете на месечният преглед на напредъка на България по оперативните програми и ще видите списък с PDF файлове, които следват развитието по усвояването на средствата. От Януари 2012 категорията “Земеделски фондове” е отделена от останалите оперативни програми и можем да следим развитието й като усвояемост отделно. Когато разгледаме документа за Януари 2012, виждаме, че разплатените средства са милиард и 58 милиона евро, които представляват 31.26% от общите средства. През Февруари те нарастват на милиард и 63 милиона евро, през Март – милиард и 75 милиона евро и Април достигат вече милиард и 86 милиона евро, представляващи 32.09% от парите за земеделски фондове. Последно изнесените данни от Май 2012 обаче показват ПОНИЖАВАНЕ на “реално изплатените суми” до милиард и 46 милиона евро, представляващи 30.91% от общо предвидените от ЕС пари! Понижението спрямо ОФИЦИАЛНИТЕ данни от сайтът на Министерски съвет показват, че само за един месец някъде мистериозно изчезват 40 милиона евро, а разплатеното, като процент от средствата се смъква на нива по-ниски дори и от Януари 2012. Парадоксите и несъстоятелността на правителството тук се засилват от тези данни и от факта, че за месеците от началото на тази година до момента са изплащани само по 10 милиона евро по програма, която свършва 2013 и имаме да усвояваме още повече от 2 милиарда и 300 милиона евро! С темпото, с което е вървяло усвояването до края на 2013 (края на програмата) щяхме да сме усвоили само 180 милиона от тях. Обаче сега по официални данни излиза, че дори и този минимален ръст е заличен! Призовавам Бойко Борисов вместо един ден да подписва Закона за Горите, а на другия да нарежда на Плевнелиев да налага вето, да излезе и да обясни защо първата гордост на кабинета – Еврофондо-

вете – в частта им за усвояване на парите за земеделските фондове, върви с толкова мизерни темпове. А също така и да обясни къде в средата на годината безследно изчезват 40 милиона евро “РЕАЛНО изплатени суми” по същите тези фондове и то не по данни на опозицията, а спрямо официалният сайт на Министерски съвет! ЗАБЕЛЕЖКА: Съответните графики, с които се доказва тезата на автора, че намират и могат да бъдат разгледани в първоначалната, в оригиналната публикация. ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ “МИРОПОМАЗАНАТА” И НЕПРИЗНАТАТА, АЛА ИЗЦЯЛО СВОБОДНА БЛОГЪРСКА ЖУРНАЛИСТИКА

И.Инджев е написал и публикувал текст в блога си под заглавие Журналисти с граници, в която разнищва интересен казус около публикация в ДНЕВНИК на текста на Георги Деянов, който най-напред излезе в блога на И.Инджев, а после и в моя блог (аз все още не отстъпвам от теорията си за т.н. “блогърско цунами” и правя всичко то един ден да бъде възприето и да се утвърди като най-ефективен начин за умножаване на ефективността на блогърстването). Който иска може да прочете и да се информира за казуса, говорещ много относно измамното съзнание, с което живеят “официалните журналисти”, имащи предимството за някаква избраност – в сравнение с “някакви си там блогъри”; прочее, моят конфликт с ДНЕВНИК по подобни нравствено-медийни казуси датира от няколко години и всички свидетелства за това може да се открият в ето този блог на съответното място. В същия текст на г-н Инджев има и още един крайно любопитен пасаж, касаещ блогърите; ето го: Но днес ме застигна и историята със спестяването на истината от страна на сайтове, които очевидно са решили да не информират докрай какво пише в статия на „Ди Велт” за българските медии. От статията, разпространена от „Дойче веле” и поместена в сайтове, който бих искал да смятам за свободни медии, липсва тъкмо онази част, която посочва „шепа български блогъри” като единствените свободни журналисти в България. Явно подобна оценка е непоносима дори и за приятелите сред колегите, които си изкарват хляба в интернет (за разлика от блогърите, които пишат „залудо”). Та в тази, пък и по повод на погорната връзка, ми се наложи да напиша

коментар в блога на И.Инджев, в който и поставям един крайно интригуващ въпрос въпрос; ето самия коментар, от който може да се разбере за какво именно става дума: Може би само няколко часа след публикацията в блога на г-н Инджев (а може би и още по-скоро) същият текст излезе и в моя, надлежно снабден с линк към блога на И.Инджев, с нарочна бележка откъде е взет и с предложение до автора да даде разрешение за публикацията на текста в списание ИДЕИ – ето под това заглавие: Едно недоволно поколение – поколението на свободата – се събуди за граждански живот. Тъй че редакторите в ДНЕВНИК не биха се затруднили много да проследят първоизточника, за което щеше да е достатъчно едно запитване на Гугъл. Но явно друго пречи за такава коректност: откъде-накъде ще се “принизяват” да се допитват до “шепата блогъри”, след като може да се демонстрира все пак известна надменност спрямо тях?! Интересно е също така как можа толкова скоростно да реагира главната редакторка на ДНЕВНИК ето сега, пишейки специално “опровергващо писмо” – което именно и показва, че са твърде добре запознати с това какво пише в блога на г-н Инджев; как сега разбраха, а тогава – “изобщо не”?! Май сами се издават и изобличават, ала както и да е… Но имам и един въпрос до тия, които знаят: така и така не стана ясно какво именно пише в онази липсваща част, която посочва „шепата български блогъри” като единствените свободни журналисти в България; кое именно е липсващото? Ако някой може да посочи кое е именно липсващото или спестеното, ще сме му благодарни всички ние, за които е интересно коя именно е липсващата част. Сиреч, на мен ми е интересна оригиналната статия на „Ди Велт“, а не нейни преразкази, особено в частта, касаеща “шепата блогъри”, които били истински независими… Това написах в блога на г-н Инджев. Интересно ми е коя е пропуснатата от “Дойче веле” част. Да видим дали тя ще се открие и разбере. А иначе цялата история е много показателна за разпространените у нас нрави, свързани по-специално с отношенията между “официално миропомазаната” и “непризнатата” аналитична журналистика и публицистика, която се е приютила именно в блоговете… ТАКА МИСЛИ ВОЛТЕР, А ВИЕ КАК МИСЛИТЕ?

26 Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш. Франсоа-Мари Аруа Волтер МОРАЛНОТО ПАДЕНИЕ И МЕДИЙНАТА КАТАСТРОФА НА BTV СА СВЪРЗАНИ И СЕ ОБУСЛАВЯТ ВЗАИМНО

След като bTV стигна до падението да не може да си върши нормално работата заради нетърпимоста на хората срещу техни камери и репортери на протеста на Орлов мост, нещо, което е абсолютен провал за всяка една телевизия да достигне до такова положение, вместо да се замисли как и защо се е стигнало дотам хората да скандират “Долу bTV!”, да отказват да дават интервюта за тях и даже един малко по-луд протестиращ да нападне операторът им и да го набие, та вместо да се запита защо само към тях има такова отношение, а не примерно срещу Канал 3, БНТ или Нова телевизия, вместо това Btv решиха да атакуват по тъч-линията – като играят на ръба на засадата. Те поканиха в едно предаване екоактивист и чрез една водеща го понаритаха вербално, като го заставиха да се извинява за положението в което е изпаднала телевизията – нейн оператор да бъде бит, заплашиха го да си ходи преждевременно от студиото и накрая демонстративно сложиха край на неговото „гостуване“ при поредното искане на извинение, което той отказа да даде. По принцип нормалното състояние на една телевизията е следното: хората търсят телевизията за съдействие и подкрепа, уважават екипите, които се отзоват на техен сигнал, вярват й и се бутат кой пръв да сподели проблема си пред камерата й. Това, в което е изпаднала Btv, e пълната противоположност на нормалното положение и като цяло е пълен провал в политиката и цялостното управление на всяка една телевизия. Как е възможно да достигнеш до положение хора да скандират „Долу!“, „Уууууу!“ и т.н. при вида на твои екипи и камери при положение, че съществуваш като телевизия в една свободна, демократична система на изборен принцип, разполагаш с ресурс и кадри, спонсори и рекламно време и една от всеобхватните

ефирни честоти (bTV зае честотата на втората национална телевизия Ефир 2), как е възможно да стигнеш до там просто не мога да си обясня. Що за некадърно управление трябва да имаш, що за автоголове е трябвало да си забиваш години наред и колко ли е трябвало да танцуваш по нервите на зрителите, за да достигнеш дотам?! Смятам, че в най-скоро време и други телевизии ще последват съдбата на bTV. И други танцуващи по нервите на хората телевизии скоро ще бягат от изнервени зрители от улицата където им е мястото на сигурно в студиото и оттам отвисоко и зад дебеловрата охрана ще се жалват какви изроди сме ние зрителите и как ги биеме е така просто за кеф, защото сме идиоти. Танцувайте, телевизионери, водещи и монтажисти, танцувайте, защото българинът е търпелив, но всяко нещо си има граници и на вашия танц се вижда края! Защото струните, върху които друсате кючеците си, не издържат вече и са пред скъсване.

Posted by AZ И В НАШИ ДНИ ИМА ХОРА, СПОСОБНИ НА ПОСТЪПКИ ОТ НАЙ-ЧИСТИ ИДЕАЛИСТИЧНИ ПОДБУДИ

Днес пощальонката ми е донесла препоръчано писмо, изпратено от млад човек (зрелостник, току-що завършил 12 клас, бъдещ студент), комуто преди около седмица бях изпратил по пощата досега излезлите книжки на списание ИДЕИ. Ето за какво ми пише този млад човек, а пък подолу можете да прочетете и моя отговор до него: Драги г-н Грънчаров, Изпращам Ви тези пари (50 лева, бел. моя, А.Г.) като едно скромно, но добронамерено финансиране на проекта Ви списание ИДЕИ, понеже (типично за младите

хора) все още вярвам в стойността на доброто, а във Вашия проект виждам една прекрасна инициатива. Пожелавам Ви единствено повече хора, които да купуват списанието – и найвече да го четат с разбиране! С уважение: Г. С. Уважаеми г-н С., С благодарност, пък макар и с голямо неудобство, приемам Вашата лепта за списание ИДЕИ; с жеста си Вие давате един пример, че и в наши дни е възможно да има хора, способни на идеалистични дела, на постъпки по повелята на най-чисти идеалистични подбуди. Това, че сте млад човек, прави жеста Ви още по-изразителен, понеже надеждата е тъкмо вие, младите хора, да успеете да пресътворите съвременна България така, че духовността (и поражданото от нея личностно отношение) да не е рядък, нежелан гостенин в нея, а постоянен жител и дори стопанин. Именно от тази благородна кауза се вдъхновяваме и ние, създателите на списание ИДЕИ. Понеже Вие сте съвсем млад човек, който още няма свои доходи, аз бих желал да се реванширам пред Вас, като за тия пари, при Ваше желание, ще Ви изпратя, да речем, 20 книжки от списанието, които Вие да подарите на познати хора и Ваши близки, способни да го оценят, или пък да го дадете на книжари във Вашия град, които да опитат да го продадат на консигнация, и по този начин поне малко да си върнете разхода около това дарение. Моля да ме разберете, предлагам това, понеже ми е крайно неудобно да приема тези пари от човек без доходи; ако приемете книжките на списанието, които Ви предлагам, това отчасти ще успокои съвестта ми. Бихте могли също така, ако желаете, да подарите от тия книжки на читалища, библиотеки, училища и пр., т.е. да направите с тях каквото желаете, сиреч, да сторите още едно добро дело. А другият вариант е за тия пари да Ви изпратя свои книги – имам доста издадени книги, вярвам, че лично на Вас ще са Ви от полза. Сам решете кой вариант Ви устройва повече или кой вариант предпочитате. Пишете ми и ще изпълня каквото кажете. Моля, разберете го, правя това за успокоение на собствената ми съвест - та Вие сте съвсем млад човек, който още няма доходи, как тогава да приема дарението Ви?! С уважение: Ангел Грънчаров ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е НАЙЗЛИЯТ ОКТОПОД, ЗАЩО ВСИЧКИ СМЕ НЕГОВИ ЖЕРТВИ Проблемът на българското общество е, че не е либерално, т.е. свободата не е водеща ценност в него. Мнозинството от хората у нас не разбират свободата, не

27 умеят да живеят с нея, подозрителни и недоверчиви са, а има и такива, което са нейни открити врагове. Ние сме едно болно общество, едно общество, болно от заразата на комунизма. Комунизмът е това: несвобода, отказ от свободата заради спокойствието на комуната, отказ също така и от личността, щото комуната личности не търпи. Посткомунизмът е едно мъчително пътуване на болното от комунизъм общество към ценностите на свободата, към здравото и отговорно съществуване на свободния, на вярващия в силите си човек.

Ако всички "системи на отношения" в болното общество са болни, то т.н. реформа и промяна не е нищо друго освен процес на оздравяване, на пътуване към зравето. Обществото е организъм, подобен на живия, а здравето в организма не е нищо друго освен съпротива срещу слабостта и болестта. Жизнено необходими като общество са ни силните и свободолюбиви личности, постигне ли се една критична маса от такива индивиди, едва тогава ще се отървем от болестта, ще излезем от мрака, от среднощието на вампирясалия комунизъм. А пък свободата може да се уподоби на светлината; без светлина няма и живот. Ако всички системи в обществото ни буксуват или се въртят на празни обороти, то е безспорно, че една от тези системи, именно образователната, е начало на всички начала, т.е. същностната промяна по либерализиране на отношенията в болното ни посткомунистическо общество трябва да започне от нея. Именно младите трябва да бъдат насърчени да тръгнат смело по пътищата на свободата, да я опитват всеки ден, да бъдат приучени да заживеят с нея, да започнат да не могат да си представят живота без нея; този е начинът и обществото ни да се освободи един ден от игото на комунизма, т.е. да стигне до заветния бряг на свободата, достойнството, личностността, просперитета. Воден от тия свои базисни разбирания и принципи (които изразих преди повече от 15 години в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), моя милост, в качеството си на преподавател по философия нямам друга, по-мъчителна грижа от тази как да помогна на младите хора да налучкат верния път, как да ги окуража да вървят по него, как да ги стимулирам да започнат всеотдайно да работят за своето

личностно изграждане във всекидневните си практически изяви, да започнат да ценят свободата, да се привързват към нея, да я обикнат, да започнат да не могат да си представят отговорния и самостоятелен живот без и извън нея. И тъй като в нашите училища, които все още са под диктата на една непроменена, на една непокътната командно-административна система, това, което си позволявам да правя в училище, не е нищо друго освен открито "подстрекаване" на така наречените "народни маси" към съпротива, към бунт, към революция. Към революция в сферата на мислите, на представите, на идеите, на убежденията - основата на всички други промени. Уверявам ви, това е едно твърде опасно занимание дори и в наше време, във времето на "свободата". Това е открито предизвикателство към всевластната система, която няма друга, поважна грижа от тази да потиска личността, да мачка личностите и личностното отношение, да не позволява покълването в душите на младите на "отровните корени" на свободолюбието, на предаността към свободата. Задачата, която е поставена на непроменената ни система на образование и възпитание, е тази: да фабрикува безразлични, индиферентни, неактивни, примирени, отегчени, неангажирани, податливи на внушения и манипулации "човешки" и "народни" маси. Ето на това основание смятам, че същата тази система е в най-остро противоречие с изискванията на времето, в което живеем, че тя е изцяло абсурдна и анахронична, с две думи казано, че тази система е изцяло вредна. У нас продължава да се очаква никога несбъдналата се "реформа отгоре", т.е. живее се с представата, че държавата, че министерството за всичко ще помисли, че началството знае, а ние няма защо да си разваляме рахатя, сиреч, трябва да продължаваме кротко да търпим всички издевателства. Но да очакваме чудото, което всички вкупом да спаси, не е стратегия, която може да задоволи вкуса на един пристрастен към свободата човек; такъв човек е нещо като "шило в торба" и дори като "таралеж в гащите" на самонадеяната и всевластна административна система – и на нейните цербери, именно директори, инспектори, министерски чиновници, т.е. бюроклатичното съсловие, което именно е силата, жизнено заинтересована от това в системата да няма никакви промени – защото промените застрашават нейния монопол, нейното всевластие, съществуването й дори. Спирам дотук с уводните, с принципните думи и постановки; оттук-нататък ще опитам да представя един мащабен експеримент все в посока на "освобождаването на същностите сили на човека", който дръзнах да проведа в своите часове по философия в едно училище; не зная дали си давате сметка, но заниманията с философия не са нищо друго освен обучение по

свобода, практикуване, опитване на свободата, привикване и причастяване към нейното велико тайнство. Излишно е да казвам, че в нашите училища се преподава предимно "нещо като философия", което съвсем няма отношение към нейния дух, към нейната исконна мисия и задача. Преподава се една безжизнена, суха, скучна, теоретизираща, затъпяваща философия, от която е извадено тъкмо нейното "жило", т.е. върши се, по заповед на началството, една постоянно издевателство и над философията, и над изучаващите я. Също излишно е да казвам, че няма сила на тоя свят, която да ме принуди да се държа нефилософски, т.е. да изменя на мисията и на призванието си като философ, което именно и означава, че неизбежно с цялото си поведение се намирам в остър конфликт с цялата система. Нещо повече: убеден съм, че тъкмо философията трябва да стане онази "трансмисия", която да задвижи промените в цялата система, като даде един убедителен пример, че това е възможно. Философията, подобно на климатик, трябва да задвижи, озонира и прочисти застоялия въздух в коридорите на устроеното по непроменен сталинистки модел българско училище, да вдъхне живот в него. Излишно е също така да казвам, че философията по идея е живот, е форма на духовен живот, а нима изобщо е възможно да се живее по човешки начин без свобода?! За да съхраня духа на самата философия аз трябваше до пожертвам собствения си презрян комфорт в рамките на административната педагогическа система. И да си навлека гнева на административните цербери. Това са съвсем естествени и логични неща. Рискът обаче си струва, заслужава си: за достойнството си трябва да правим всичко, докато да жертваме личността си е на смърт подобно. На духовна смърт, най-страшната смърт в битието изобщо. Иска ми се в една поредица от статии да опиша замисъла си, както и етапите, през които премина един иницииран от мен мащабен експеримент, продължил повече от 15 години и проведен в рамките на българското училище. Докато в тия години в системата на българското образование само и предимно се говореше, по стар маниер, за "дълбоката потребност от промени", т.е. енергията отиваше за произвеждането на празни приказки, "концепции", "нови повратни линии" и пр., аз, с неколцина съмишленици работех на дело за внасянето на духа на свободата и оживяване на обучението по философия. Основаният от мен още в 1994 година Център за развитие на личността HUMANUS си изработи своя оригинална концепция за коренни промени в образователната система, що се отнася най-вече до преподаването на дисциплините от т.н. философски цикъл (психология, етика, право, философия, гражданско образование), воден от съзнанието, че промени-

28 те трябва да започнат "отдолу", и то именно в тази духовна сфера, която трябва да изиграе ролята на локомотив. Ето какво направихме най-вече за тия години. В един първи, подготвителен етап разработихме цяла поредица от диалогични, пропити от духа на свободата и уважението към личността учебници и учебни помагала по всички до една учебни дисциплини, преподавани по т.н. "философски цикъл". За 6-7 години това беше сторено, т.е. успяхме във всяка от тия паметни години да подготвим и да издадем по един учебник или помагало годишно. Това е къртовска, безкрайно тежка работа, но, с Божията помощ, успяхме да изпълним замисленото. Някои от тези помагала днес, 15 години покъсно, вече имат по 4 издания и по тях се преподава ("нелегално", разбира се) в много български училища и университети. Излишно е да споменавам, че във всичките тия години институцията не само че не ни подкрепи, напротив, тя друго не правеше, освен самоотвержено да пречи. Е, излъгахме я, примерно, две помагала успяхме да прокараме дори и през иглените уши на министерската процедура за "одобряване", сиреч, за цензуриране на нови учебници; за останалите помагала даже и не сме търсили държавна санкция, понеже решихме да станем нещо като "нелегални рушители" на установения строй, да станем нещо като "партизани" или "комити", а когато е трябвало, сме спазвали и правилата на конспирацията. Не за друго, а за да избегнем пламването на излишни войни, които можеха да осуетят замисъла ни: защото същата тая система, която ние се опитваме да подкопаем, е още твърде мощна и всевластна, зад нея стои цялата мощ на държавната администрация, зад нея е дори законът. Та мисълта ми беше, че тия учебници и помагала изиграха ролята на искри, от които по-късно, по нашите разбирания, щеше да се разгори пламъка на промяната в образованието. (Понякога пиша твърде дразнещо, но отчетете, че го правя умишлено, и то по еднаединствена причина: да дразня администраторите, да предизвиквам техния бяс!) Парадоксално е, но за всички тия години след 1989-та, в които все пак и въпреки всичко се случиха много, а някои от тях и знаменателни промени – България днес е член на Европейския съюз и на НАТО! – единствената сфера, която си остана изцяло капсулирана, е т.н. система на българското образование. Нищо не беше променено в нея, а ако е било променено, то е докоснало не същността, а само подробностите, детайлите, несъществените, второстепенните и третостепенните неща, което пък засили до нетърпимост абсурдизмите на цялата система. В сферата на българското образование все още 10 ноември 1989-та година не е дошъл; административната комунистическо-сталинистка система си стои непокътната, като непревземаем бас-

тион. Даже и историческото "съгласуване" на българското законодателство с нищичко не докосна нормите, от които се ръководи административната образователна система. И ето, монополистичното държавно образование се превърна в най-мощната спирачка на движение на страната и нацията по пътя към добруването и просперитета – защото личностният фактор, подготвян в нея, както и да го погледнем, в наши условия е съвсем неадекватен на изискванията на живота и времето. Какво представлява днес едно българско училище, основната "клетка" на системата? Всичко друго, но не една демократична общност. Резервоар на комунизъм, не друго, представлява едно българско училище днес и все още. Директорът е "вождът", облечен с пълната авторитарна и тоталитарна власт; нему всички са подчинени и той може да си прави каквото иска (най-лесното е да бъде заобикалян законът в условията на административен произвол и терор, господстващ в тая сфера). Директорът има една-единствена грижа (освен тази стадото да търпи, да е търпеливо!): спокойствието да е на висота, та началството да не му дърпа ушите. Всички реални и тежки проблеми в така устроената система се замазват и нивелират, защото единединствен проблем да бъде разнищен по същество, и цялата система ще рухне; системата обаче е божеството, тя е свещена и нея никой не смее да докосне. Разбира се, оправданието винаги е налице: вързани са ни ръцете, "уставът не позволява", повисшестоящите са по-умни, те всичко знаят и всичко ще решат най-добре, а ние само ще чакаме и ще ръкопляскаме! Никаква, повтарям, абсолютно никаква инициатива в рамките на такава една система е невъзможна: от всички се очаква да изпълняват безчислените инструкции, директиви, насоки, правилници, постановления, наредби, указания и пр. Всички трябва да са прости изпълнители, а най-вече горкият учител е поставен на дулото на топа, защото абсурдните изисквания на системата отдавна са влезли в най-остър конфликт с изискванията на духа на времето; носители на този вечно свеж дух на времето и живота са, разбира се, учениците, нищо че и те, като "най-ниско ниво", са поставени в ситуация на безчет, при това всекидневни и най-парадоксални унижения. Никаква, повтарям, абсолютно никаква свобода е невъзможна в рамките на такъв тип (противо)човешки отношения, които имат една-единствена цел: обезличаване на личностния фактор, обезличаване на личността. За това изглежда най-вече служи българското образование: да ражда безличници, безличия, безличност, безхарактерност, безразличност и пр. Много съм писал по тия проблеми, цяла книга издадох – виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ – тъй че

тук мога да спра; който се интересува повече, може сам да намери интересуващото го на съответното място. Съвсем скоро, тия дни, ще продължа с описанието на този мащабен експеримент, целящ промяна отдолу на установилата се гибелна за българското образование система, която моят Център за развитие на личността HUMANUS си позволи да проведе тия години и то изцяло "незаконно", дори "противоконституционно", както напоследък бях обвинен от една администраторка. Всичко от гледна точка на казаното обаче изглежда съвсем иначе, не както се струва на администраторите. Които сега си мислят, че са ме "затиснали" без възможност да мръдна, щото така много им се иска да ме накажат, а най-добре, разбира се, да освободят от мен несвободната по принцип система, системата, нетърпяща свободата и изцяло враждебна на нея. Много е опасен един такъв "подривен елемент", един такъв "агент на свободата" в една съвсем прогнила система на несвободата, каквато е българското образование; защото се иска и наймалък полъх на свобода, един лек "вятър на промяната", и прогнилата система ще рухне за миг. Ето защо, за да се спасява спешно системата трябва да бъда пожертван аз. За целта съм обявен за "коварен враг", който вече е нетърпим и непоносим. Аз вече писах по тия административни гаври, на които съм подложен напоследък от самозабравили се административни цербери, тия дни ще продължа, понеже ми се иска най-плътно да опиша това, което всъщност правя в тия години. Защото имам чувството, че то не се разбира не само от административните цербери, но и от много, иначе също така лутащи се хора, била работещи в същата система, било извън нея, но заинтересовани от случващото се там. А заинтересовани от случващото се с нашите деца трябва да сме всички ние, цялата общност; друг е въпросът, че и мнозина от нас живеят със съвсем неверни представи за смисъла и назначението на образованието, понеже и ние самите сме жертви, сме ощетени продукти на същата тая система-октопод. Тук е най-злият октопод, не другаде, щото всичко друго е само проекция на дефектите, които сме придобили когато сме били ученици. Дефекти, които тегнат цял живот – и на цялата общност. Ето че нещата стават, както се казва, съвсем дебели. Затова е жизнено потребно, съдбовно даже да се пише и говори за тия неща. Иска ми се да инициирам един такъв разговор, пък каквото и да ми струва това. Тия дни имам покана от някои медии да поставя горещите проблеми и там. Но найосновната ми медия е моят блог. Ето, започна вече обсъждането в Парламента на новия Закон за училищното образование. Тихомълком, в условията на пълна апатия на обезсърченото да мисли и да търси

29 истаната общество ще го приемат - та хомотът на административната система да си остане и занапред. И агонията да продължи. Това не бива да бъде допускано. Като протестираме за горите, защо не тръгнем на протест също така и за бъдещето на собствените си деца?! (Следва, очаквайте продължение) Б.БОРИСОВ ВЕЧЕ СЕ ГАВРИ НАЙБЕЗЦЕРЕМОННО С ИЗНАСИЛЕНАТА, С УНИЗЕНАТА, СЪС СКОПЕНАТА НИ ДЕМОКРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА!

Чета тази сутрин коментар на Е.Дайнов по повод това, че властта у нас вече сама си организира “спонтанни контрапротести” (по повод протестите заради Закона за горите), което е признак, характерен за антидемократичните политически режими от рода на путинския, на този на Хитлер, на Уго Чавес или на Лукашенко. На мен пък в последните дни ми прави впечатление, че тарторът Боко вече съвсем го удари през просото; ето какво имам предвид. Пак по повод на същите тия протести и особено по ветото на Президента върху същия закон чух в новините как Премиерът Б.Борисов каза, че щял, представяте ли си, да нареди на Парламента да преразгледа Закона еди-как си и пр.! Доколкото ми е известно, ние по Конституция сме парламентарна, а не премиерска република, както на него явно му се чини. Което и означава, че Негова светлост е подчинен на Парламента, а не Парламентът да му е подчинен. Даже неговите собствени депутати, тия от неговата парламентарна група (към която той, по мутренския тертип, си напазарува и някои други депутати, продажници от други групи, та да си има собствено парламентарно мнозинство!) изобщо не са му подчинени, както пожарникарят си мисли, понеже именно те са го избрали за Премиер, т.е. те са му началниците, а пък на депутатите, и то от всички политически сили, ние, избирателите, сме им началниците. А той непрекъснато, без капчица свян демонстрира, че над него няма никаква друга власт, че над него е само Бог – знаете,

великодушно нарича Бог “Началникът”! – което за сетен път показва антидемократичния му манталитет. Та той щял да нареди на депутатите какво да правят, представяте ли си? И още по-лошото е, че той може да си дрънка каквото си иска, каквото му дойде на езика, но истински лошото е, че нито една медия не забеляза гафа с толкова арогантното нарушение на Конституцията и не му направи една, поне от кумува срама, забележчица. Да не говорим за това, че съдебната власт, която по Конституция трябва да бди за спазването на законите, съвсем няма намерение да забележи такива незаконни плямпаници на това нахално чудо от Банкя. Щото той и нея вече възседна и я постави под контрола си, което значи, че вече сме милиционерска, а не някаква друга република, камо ли пък правова или демократична! Та ето, нахалникът от Банкя, излиза, не признава нищо, той не признава даже и конституционните правомощия Министерския съвет, примерно когато говори без да му мигне окото: “Аз дадох еди колко си милиона за еди-какво си!”, “Аз ви направих за едиколко си милиона еди-какво си!” и пр., той, горкият, си мисли, че той ги дава – сякаш ги дава от собствения си джоб, представяте ли си колко се е самозабравил?! – а нали тия неща уж ги решават министрите?! Като няма нужда от Министерски съвет, от Парламент, от Съд, Прокуратура и дори от Президент, като всичко той сам може, като всичко сам решава и всичко сам прави тоя наглец Боко, тогава нека да ликвидираме най-сетне республиката си и нему да дадем цялата власт, като го обявим за диктатор, за абсолютен монарх, за император, за цар или за каквото си искате още! То не че не сме му дали цялата власт веке де, сами виждате с какво съзнание живей чудото от Банкя, всичко той решава, за всичко щял само да се погрижи, всичко щял сам да направи! Дори и почна да нарежда на банките да работят в почивни дни, та да изплащат заплатите на стачкуващи работници да бъдат изплатени, работници, работещи при това в частни фирми – представяте ли си, давате ли си сметка какво значи пък това?! Трябва нещо да се прави, трябва да почнем още по-ефективно да се съпротивляваме срещу тия неприкрити авторитарни и диктаторски попълзновения на самозабравилия се пръв властник и триумфатор на изнасилената ни, на унизената, на скопената ни демокрация и република! Трябва, и то непременно трябва да се реагира и противодейства, защото ето каква антидемократична тирада пък си позволило да изрече това чудо от Банкя пред представители на протестиращите на среща в Министерския съвет (текста открих в блога на И.Инджев): След всеки избори има загубили партии и една спечелила, която и да е тя.

Следва ли другата да си изкара симпатизантите, които са повече от три хиляди души примерно да протестират? За нас са гласували милион, да ги изкараме да затворят пътищата, защото пък те не са съгласни с нашите политически опоненти!? Какво общо има екологията, горите с политически протест?! Нима не ви приех и не стоях тук колкото искахте в петък, за да се получат тези кървища и да се бият хора по Орлов мост вечерта. Не ви чува властта, не ви приема, няма демокрация, нямате чуваемост ли?! Кой налага да се говорят такива глупости? От сутрин до вечер всички телевизии, всички активисти са по екраните. Поголяма демокрация, аз не знам какво трябва да направите.

Кабинетът на министрите е и ваш кабинет втори път вече от момента, в който сте се обозначили, че искате да говорим. Защо да си цапам партията и да давам възможност на олигарси, на агенти от Държавна сигурност, журналисти, които се изявяват за демократи?! Когато комунистите и тези, на които им дърпат конците и са убили дядо ми, на мен ми дадоха да работя сам в пожарната. Кой от вас е притиснат от правителството в каквото и да било?! Няма такова нещо. Иво Инджев ще е водач на демократичните журналисти – агент от Държавна сигурност – откъде накъде?! Това изявление дава нагледна представа за тотално сбърканите представи за демокрацията на народния кумир и на авторитарния самозванец, който имаме за Премиер уж на европейската ни страна и демокрация. Той еднолично щял да решава дори кой журналист е “демократичен” и кой не е, кой е “добър” и кой не е, каква трябвало да ни е журналистиката, какви трябвало да ни бъдат медиите, кои медии били “добри” и кои “лоши”, той собственоръчно щял да чертае генералната линия в държавната пропаганда и прочие, т.е. всичкото това показва едно: че тоя човек е безнадеждно обременен от тодорживкови представи за държавния живот, за “демокрацията”, за политиката и за всичко останало! Хак да ви е, берете си му сега срама, имам предвид тия, дето ни го натресохте! Представям си как се кръстят и с двете си ръце посланиците на западните

30 държави като слушат такива тиради на родния ни самодържец! Който по всичко вече прилича на Путин, на кремълския си вдъхновител; аз отдавна пиша и алармирам, че Боко е кремълски политически проект, че той е творение на кремълската политико-медийна инженерия, ето, това се потвърждава – защото в тоя живот кой какъв е се познава по делата, по това какво прави. Ами прави досущ същото, което и Путин, правете си изводите по-нататък сами… Та в резюме да кажа: Б.Борисов вече се гаври най-безцеремонно с изнасилената, с унизената, със скопената ни демокрация и република! Това е… срамота, че го търпим!!! В един момент положението ще стане неудържимо, ала тогава ще бъде късно; ето, уреждат му втори мандат в съдружие с услужливата на всички власт Кунева, която пак е лансирана от същите ония кагебистки политически инженери, които ни натресоха и Доган, и Царо, и Боко, за комунистите от БСП да не говорим. Толкова просто е това, нима не се разбира още?!

„Първо те пренебрегват, после ти се подиграват, после започват война срещу теб и накрая побеждаваш.”

До г-н Юлиян Иванов Петров, Председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

Махатма Ганди

До г-н Цило Петков Нейчев, Председател на РО на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

Добавка от мен, А.Г.: А след това те убиват! (Махатма Ганди не е могъл за знае тази поука от собствения си живот, понеже е изрекъл горната мисъл още преди да са го убили...)

ЖАЛБА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И НРАВСТВЕН КАЗУС, ПОКАЗВАЩ РЕАЛНАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

СЪРДЕЧНА ПОХВАЛА ЗА СОФИЙСКИТЕ АНТИКОМУНИСТИ!

Вие водите една благородна битка, в която залогът е достойнството, честта на европейска България! Бъдете уверени, че ще успеете: обречени сте да успеете, защото сте прави, а истината винаги в крайна сметка побеждава и тържествува – въпреки обречените старания на лъжльовците, на поклонниците на лъжата! ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката взаимствах от ТУК. ЕДНА МИСЪЛ, КОЯТО МЕ КРЕПИ В ИЗПИТАНИЯТА, КОИТО ЖИВОТЪТ – А ПОСКОРО НЕДОЛЮБВАЩИТЕ, ОЗЛОБЕНИТЕ НА ЖИВОТА! – МИ ПОДНАСЯТ...

КОПИЕ: До членовете на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив

Редовните читатели на този блог вече добре знаят за възникването на един изключително интересен психологически, нравствен и административен казус, свързан с битието ми на преподавател по философия в една елитна пловдивска гимназия професионалната гимназия по електротехника и електроника. Тъй като смятам, че разнищването на този казус има голямо значение за схващането на конкретната и реална ситуация в българското училище, възникнала в резултат на действието на абсурдни, анахронични, отдавна остарели и отречени от самия живот организационни норми, т.е. понеже смятам, че случващо се е естествена последица от липсата на реформи в сферата на училищното образование, то считам, че същият този казус представлява обществен интерес, поради което съм решен да дам пълна гласност на случващото се - въпреки всички рискове да предизвикам гнева на разни администратори, предпочитащи тайната по отношение на техните своеволия и капризи да бъде на висота. Ето защо днес откривам една поредица, в която ще публикувам някои документи, които са свързани с разбирането на казуса; първият такъв документ е моя жалба до ръководствата - национално и регионално - на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", на който, в качеството ми на преподавател по философия, съм член още от основаването на организацията, още от 1989-та година. Ето какво пише в този документ:

от Ангел Иванов Грънчаров, учител, синдикален член на организацията към синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в ПГЕЕПловдив Уважаеми господа, Член съм на КТ "Подкрепа" още от основаването й през 1989 г., а работя вече 12 години като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. От около година в синдикалната ни организация в училището се зароди и взе опасни размери едно явление, което би следвало да бъде предотвратено час по-скоро. Искам да алармирам за него, та евентуално да бъдат избегнати крайно негативните му последици. Председателката на синдикалната ни организация към КТ "Подкрепа" в училището г-жа Камелия Стоянова беше назначена за заместник-директор на ПГЕЕ-Пловдив. Въпреки някои предупреждения от страна на синдикални членове, че в тази нейна позиция тя вече не може да бъде ефективна като ръководител на синдиката, тя не само не си подаде оставката, нещо повече, кандидатира се за още един мандат и след съответната обработка на "членската маса" беше избрана. Предупрежденията, че тя вече е в положение на остър "конфликт на интереси", т.е. не може да изпълнява функцията си на синдикалист, на защитник на интересите на членовете на синдиката пред администрацията (бидейки де факто член на същата тая администрация!), не бяха взети в предвид, но ето, за жалост, няколко месеца по-късно се стигна до остра конфликтна ситуация, в която г-жа Камелия Стоянова изцяло застана зад директорката на училището в опитите й да упражни груб административен произвол върху един работещ, върху един синдикален член, именно върху моя милост. Поради мои спорове с директорката по проблеми от училищния живот (примерно около ученическата стачка през декември 2010 г., също така във връзка с потребността от провеждане на демократичен избор на патрон на гимназията и други такива) ръководството поде абсурдна, недопустима кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с цел уволнението ми, включваща нечестни игри с учениците (отнети ми бяха от преподаване,

31 и то два месеца преди края на годината, цели 4 класа и бяха дадени на външен лектор, протеже на директорката), системен, всекидневен административен тормоз и репресии, пречещи ми нормално и ефективно да изпълнявам служебните си задължения (непланирани проверки на учебни часове без надлежното уведомяване, принуждаването да пиша всякакви обяснения по абсурдни обвинения, привикване на инспектор, пак без надлежно уведомяване и предупреждение, за ранни сутрешни проверки на учебни часове, недопустими манипулации на учениците и принуждаването им да пишат жалби против преподавателя си, съчиняването на изкуствени, изсмукани от пръстите "обвинения", че съм бил системно нарушавал "човешките и конституционни права" на учениците, ни най-малък опит от страна на директорката за осмисляне на мои творчески инициативи и иновации във връзка с преподаването на философия в съответствие със съвременните изисквания и какво ли не още). Във всичките тия неправомерни действия моята "синдикална ръководителка" изцяло застана зад позицията на прякото си началство, именно зад позицията на директорката, в ущърб на правата и интересите на един синдикален член, т.е. прие линия на поведение, нямаща нищо общо с положението й на синдикален лидер. При така създалата се ситуация считам, че е крайно належащо свикването на общо събрание на синдикалната организация, на което да бъде обсъдено положението и поведението на влязлата в положение на остър конфликт на интереси синдикална председателка. Разбира се, в цялата история има и съответния етичен момент: естественото е, след като се изясни, че г-жа К.Стоянова не може да се справи по достойния начин със задълженията си на синдикален ръководител, би следвало да осъзнае конфликта и сама да си подаде оставката. Аз изчаках повече от месец и половина тя самата да преосмисли позицията си и да направи това, което според изискванията на правото и на морала е задължена да стори, но, уви, промяна в нейното отношение и поведение няма. Поради което, като синдикален член настоявам, в съответствие с устава, по-висшестоящите ръководства да се намесят и да въздействат да се проведе общо събрание на синдикалната организация на КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив, на което да се обсъди внимателно така създалото се положение и да се потърси разумен изход от него. С уважение: Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКИЯТ "ТИТАНИК" УВЕРЕНО ПЛАВА КЪМ СВОЯТА ГИБЕЛ... Важното е, че медийният оркестър шумно свири френетична и шеметна чалга,

а народът рипа ли рипа! Ако не друго, то поне ще умрем с пълни с лудешко веселие души...

рието в едно първоначално възприятие; ето какво пише този, ако мога да се изразя така, "новоспечелен" читател – пък и автор, защо не, знае ли се?! – на списанието:

Източник ТРЕТА СЕРИЯ НА ЧЕНГЕСАРСКИЯ СЕРИАЛ ЗА МАЛОУМНИЦИ "СПАСИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ", ТОЗИ ПЪТ "ОПРАВЯЧКАТА" НИ Е С РОКЛЯ

Господин Грънчаров, получих списанията, както и помагалото – и трябва да кажа, че след разглеждането им съм просто във възторг! Подбрали сте наистина интересни неща, опитвате се да популяризирате философската традиция по достоен за похвала начин. Искрено се надявам списанието да получи медийното внимание в най-скоро време – защото го заслужава! Георги Стоянов

Първите, вече гледани серии носеха заглавията "Царо" и "Боко"... Лигава, двулична и пръскаща в индустриални дози фалш восъчна фигура от българския политически музей. Възможно ли е българите да са обезумели докрай?

Anton Todorov ДА СЕ НАДЯВАМЕ, В ЕДИН МОМЕНТ МЕДИЙНОТО ЗАТЪМНЕНИЕ ОКОЛО СПИСАНИЕ ИДЕИ ЩЕ БЪДЕ РАЗСЕЯНО И НАДМОГНАТО Публикувам по-долу кратко съобщение, написано от млад човек (съавтора на статията Матурите – между "здравия разум" и "позволеното безумие”), на когото по негова поръчка изпратих всички досега излезли броеве на списание ИДЕИ, а след него помествам също така и моя отговор; правя го, защото ми струва, че е важно да се знае как списание ИДЕИ е било възп-

Здравейте, господин Стоянов, Благодаря Ви много, за мен това, което пишете, е изключително важно; чудесно е, че Вашето впечатление за списание ИДЕИ е положително! Радвам се, че сте го възприели по този начин. Да се надяваме, че във Ваше лице списание ИДЕИ е намерило един истински приятел. Ако решите да се включите в дискусиите, водещи се на страниците на списанието, или пък напишете отзив по някоя от темите, а също и оригинални Ваши текстове, пращайте ги, за нас това ще бъде интересно, а най-доброто ще публикуваме на страниците на списанието. Вашето съобщение ми показва, че главното в нашата амбициозна цел - списанието да е полезно и вълнуващо най-вече за младите хора – е в общи линии постигнато. Да се надяваме, че ще успеем да запазим и повдигнем достигнатото ниво. Целта ни е колкото е възможно по-качествени и смислени текстове, писани от съвременни, в това число и млади автори, да могат да се четат на страниците на списание ИДЕИ. Разбира се, ще продължим да публикуваме и шедьоври на философската класика. Ще обогатим тематиката на списанието с пуб-

32 ликации от областта на философията на изкуството, най-новите тенденции на модерната психология, на практическата философия и други такива. Иска ми се повече хора да научат за списанието поне благодарение на интернет, та в един момент медийното затъмнение около него все пак да бъде надмогнато или разсеяно. В тази връзка си позволявам да публикувам в блога на списанието тези две наши кратки писъмца. Моля, ако възразявате или имате забележки, да ми пишете, та да направя нужните корекции. С поздрав: Ангел Грънчаров КОЙТО Е БЕЗГРЕШЕН, НЕКА ПРЪВ ХВЪРЛИ КАМЪК СРЕЩУ УЧАСТНИЦИТЕ В ГЕЙ-ПАРАДА!

Аз и друг път съм писал, че изхождайки преди всичко от хуманни подбуди – човешкото право на различност е свещено!

– и също така воден от съзнанието, че всички общности имат суверенното право да протестират, да демонстрират, открито да заявяват, че искат да бъдат третирани като пълноправни граждани и човешки същества, убедено подкрепям хомосексуалните хора и техния т.н. парад. Прочее, нали арогантните представители на т.н. сексуално мнозинство нескривано и необезпокоявано парадират всеки ден със сексуалността си, та затова нека “обратните” да имат правото поне един път в годината да заявят, че съществуват – и че имат правото да изискват да бъдат възприемани като човешки същества, имащи правото на различие… Това исках да заявя. Приятен ден на всички и успешна седмица! ЗЕЛЕНИТЕ ЧЕРВЕНИ ЛИ СА, ЩОМ ТОЛКОВА СИ ОБИЧАТ СЪРПА И ЧУКА?!

Наши “духовни лица” призовават участниците в предстоящия гей-парад да бъдат замеряни с камъни – и така влязоха във фокуса на медиите. Възможно ли е човек, претендиращ да е християнин, да призовава с камъни да посрещаме “обратните”, при положение, че няма как да не знае ето тия думи на Христос, казани по повод възмущението на лицемерите (във връзка с това как Божият син се е отнесъл към блудницата Мария-Магдалена): Който от вас е безгрешен (или: невинен) нека пръв хвърли камък на нея! Та искам да запитам: тия попове с антихристиянски манталитет, дето призовават за камъните, нима претендират, че са безгрешни?! Като са толкова взискателни към чуждия морал, що мълчат, когато се разбра, че техните духовни йерарси и предводители, именно владиците, директно са служили на Сатана в лицето на червените дяволи от ДС-КГБ? Щом за тях “безгрешни” са самите червени владици-сатанисти, то каква вина тогава намират те в ония хора, които просто са различни – и затова имат човешкото и законно право да заявят открито, че не искат да бъдат дискриминирани заради тяхното различие? Това исках да запитам само, щото тия въпроси сякаш никой не ги задава. А уж имаме претенцията, че сме били християнски народ. Констатирам, че нашето казионно “православие” напоследък все по-определено мирише на кагебизъм,а кагебизмът няма друга цел, освен да сее всякакви раздори, та да обезсилва нацията ни…

На Запад путинският империалистически кагебизъм не само флиртува със зелените, ами им бута и доста пари, щото те директно защищават негови интереси... тогава?! ЕДНО НЕДОВОЛНО ПОКОЛЕНИЕ – ПОКОЛЕНИЕТО НА СВОБОДАТА – СЕ СЪБУДИ ЗА ГРАЖДАНСКИ ЖИВОТ ДОБРО УТРО! АВТОР: ГЕОРГИ ДЕЯНОВ Добро утро! Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот. Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено нахлуваща свобода. Ние сме недоволни защото сме недоспали. Не, нас не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е, но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно по-адекватно съдържание по поискване, репортерите ни са хиляди и

непрестанно предават от мястото на събитието. Желанието ви да се видите и „разберете“ с „организаторите“ ни предизвиква смях. Най-страхотния ви кошмар се сбъдна – змеят на мнозинството има възможност да се самоорганизира. Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно. Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората. Връзката на българите с гората и планината е дълбока и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владени, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно. Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно. Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци, данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на революции. Живеем в интересни времена, днешната битка не се води в горите кой ще владее площада, а на площада за това кой притежава горите. Днес попречихме за горите. Обединихме се спряхме раздаването на поредната привилегия. Утре ще спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя. Протестът е принципен. Крещим против лъжата. Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло, някакво дорелигиозно същество, което е откраднало нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва. Битката е различна и ние сме готови да я поведем. Тя не е срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи изключително на два стълба – привилегии и монополи. Против сме олигархичният елит да стои извън зако-

33 на и да монополизира всички сектори на стопанството, политиката и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси, на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме каквото и да било ограничаване на свободния достъп до възможности за реализация. Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание. Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на правилата, които всички сме се съгласили да спазваме. Правила, които облагодетелстват колкото се може повече хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството. И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът е завършил. На другия край трябваше да има благоденствие и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои. Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката. Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна на правилата. Но ние сме нови играчи. Прагматични. Адаптивни, жилави, интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Работим, не очакваме подаръци. Енергични сме. Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време, без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте да работим с компютри, сега сме сред найдобрите. Не ни научихте как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични. Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме, прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си. Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат. Отговорни сме, няма да ги оставим. На "ти" сме с информационните технологии – използваме платформи за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете. Ние сме програмисти – ще създадем нови платформи и среда за организация против вашите монополи и привилегии. Също сме и предприемчиви – виждаме къде и от какво имат нужда хората и сме готови да им го предоставим; създава-

ме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме – общуваме активно, попиваме найдобрите практики и ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и режисьори и ще направим каталог с безобразията ви. Ние сме 200 и няколко барабанисти. Ние сме утрешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста. Ние сме историци, художници, учени, философи, арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени от планината. Хора. Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти, връзката ни с природата е важна и значима. Ние протестираме защото знаем какво трябва да се промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани от емоция, опиянени от победата и сме секси. Сега имаме още една причина да се будим сутрин. И да се усмихваме.

ЧЕРЕШКАТА НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЙНА ТОРТА

ЗАБЕЛЕЖКА: Препубликувам този текст от блога на И.Инджев, където го открих под заглавието Манифеста на протеста, с ясното съзнание, че заслужава да се прочете от колкото се може повече хора. За което се опитвам с нещичко да допринеса; по тази причина написах следните думи до автора на текста: На мен текстът също много ми хареса; оценявам го като дълбок и проницателен, а също така и доста оптимистичен, което е хубаво дори и за мен, стария песимисто-реалист. По тази причина си позволявам да помоля автора Георги Деянов да ми даде съгласието си за публикацията на текста му във философското списание ИДЕИ. Г-н Деянов, бихте ли ми дали своето съгласие? Списанието ни е предимно за млади хора, за хора, които в мнозинството си, да се надяваме, мислят като Вас, т.е. добре е да сверите мислите си... Ще очаквам съгласието Ви...) ЕВРОПЕЙСКИ БЪЛГАРИ, ЕЛАТЕ ДНЕС ПРИ ПОЗОРЯЩИЯ НИ МОНУМЕНТ НА ОКУПАЦИОННАТА СЪВЕТСКА АРМИЯ В СОФИЯ! ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: виж Искаме си Родината, историята и държавата! Източник на колажа

КУНЕВИСТИТЕ ЗАТЪНАХА В СЪВСЕМ НЕПРИСТОЙНО ПОЛИТИКО-МЕДИЙНО ШИКАЛКАВЕНЕ

Г-н Радан Кънев е написал в блога си интересен и силен текст под заглавие Мълчанието на гражданите, който заслужава да бъде прочетена; в него става дума за последните “позиции” и “действия” – и най-вече “без-позиции” и многопоказателни бездействия, обвити с крещящо мълчание – на движението-партия на г-жа Кунева. Крайната оценка за главния порок на куневистите, именно, че са “… тръгнали по утъпкания

34 път на компромис с всеки интерес, с всяка потенциално симпатизираща медия, с всеки очакван спонсор”, е и моя оценка; ето какво в тази връзка написах в блога на г-н Кънев: Споделям изразената оценка в текста на г-н Кънев. Представих го на приятелите си във Фейсбук със следните думи, които написах съвсем искрено: Заслужава да се прочете, долавям в този текст признаците на мъдро, разумно, балансирано политическо говорене и писане, съобразено с реалностите – и с мисълта за едно по-добро бъдеще на България… Искам тук само да прибавя, че политиците уж с някакви “най-високи” морални претенции – а такива бяха предишните ни кандидат-”спасители” от царското движение, после от боковото движение, а сега от куневото – които обаче си позволяват да прибягват до жонглиране и до разни обтекаеми словесни еквилибристики (с оглед на това предимно да се харесат на този или онзи, особено пък на разните му там кръгове, разполагащи най-вече със значителен паричен или медиен ресурс, та да спечелят благоразположението им или някакви други, още по-прозаични дивиденти!) допускат сериозна грешка: подценяват по груб начин “гласоподавателя”, който пък, особено в наши условия, има едно добре развито сетиво, крайно чувствително към нечестността, към разните нечистоплътни тарикатлъци; тъй че и да флиртуват после с такъв избирател, и да му се подмазват, като долови веднъж тая нечестност и своекористност, работите стават съвсем непоправими; да не говорим пък ако на такива политици им излезе име на лицемерни нагаждачи-въжеиграчи в една движена предимно от кариеристични подбуди политическопартийна активност. Жалкото е, че такива политици подклаждат разпространението на политическия нихилизъм сред многострадалния български избирател, надявайки се вероятно, че в неговите мътни води ще могат все пак да уловят някоя и друга рибка… Вярно, политиката не трябва да се изражда и да се свежда до морална проповед, но пък политика, в която на дело си проличава едно безцеремонно потъпкване на най-базисни морални принципи (докато в същото време на думи се лъже, че всичко било правено в името на не знам колко си “висок” морал!), такава политика неминуемо ще облагодетелства не “народа”, не “страдащите низини”, а само, и то временно, своите адепти, именно неуморните и вечно бодри кариеристи. Изглежда някои в политиката друго и не търсят, щото по идея политиката е всеотдайно служене, работа в името на благородна мисия, движена от общочовешки и ценностни подбуди, тя е носене на най-тежък товар, на бремето на твърде високи отговорности, при което, като капак на всичко, се плаща и

твърде висока цена; забележете, “плаща”, сиреч, се дава, а не да се черпят дивиденти, не се се получава. Мисълта ми е, че в движението на Кунева бие на очи нескриваното желание на дадени хора с лидерски претенции, на разни любители на славата и властта, да се наместят най-вече на държавната и народна трапеза, а пък всичко друго явно е само за камуфлаж, за баламосване на наивния избирател, за спекулиране с долни страсти и настроения и прочие. Лакомията за власт у такива не може да се скрие, колкото и да се напъват да ни впечатлят с “изтънчеността” си. На пръсти се броят у нас политиците, които са способни да говорят единствено истината и да работят, движени от мисълта за доброто на страната, независимо че подобно поведение може да ги направи “непопулярни”, “дразнещи”, ненавистни, отхвърлени от медиите и пр. – тъй като у нас, уви, се смята, че от истината предимно боли, а не че тя винаги е благотворна и благодатна. Аз лично такива политици съзирам най-вече в ДСБ, поради което тази партия има моята подкрепа като гражданин и избирател…

Браво, продължавайте все така, бъдете упорити – и не се оставяйте да ви излъжат! Щото тия, дето ни управляват, са лъжци-майстори, са най-изкусни и преуспели в лъжите си лъжци. Имат невероятна школовка в лъженето и в измамите. Пазете се от такива – и за нищо не им вярвайте. Лъжльото Боко лъже така изкусно, че нищо чудно и сам да си вярва като лъже. Той всъщност не е друго, а едно медийно търчи-лъжи. С лъжене и измами той се докопа до властта, не с друго. Бай Тодор Живков добре му е предал и завещал тоя нелек занаят: политическото лъжене, което е основа на издевателствата над цял един доста лекомислен и склонен към наивност, много патил, ала не поумнял заради патилата си народ… Тъй че: внимавайте, не знаете с кого си имате работа! Да не стане така, че утре Боко да дойде сред вас, да каже някакви брадати лъжи, облечени в привлекателна “пичовска” форма – и вие да вземете да му заръкопляскате?! ДАЛИ ИЗОБЩО Е ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИ ДА СИ СЪТРУДНИЧАТ АЛТРУИСТИЧНО – И С ИЗВЕСТНА ПОЛЗА ЗА БЪЛГАРИЯ?

КЪМ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ: БРАВО, ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА, БЪДЕТЕ УПОРИТИ – И НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ИЗЛЪЖАТ!

Моя кратка реплика във Фейсбук предизвика отзив от участник в екологичните протести на Орлов мост; по повод на неговите думи моя милост се наложи да отправи нещо като кратичко “наставление” към протестиращите, щото все пак съм много протестирал и опитен в протестите човек; ето как реагира този млад човек, а пък по-долу ще можете да прочетете и моя своеобразен апел към самите протестиращи: Днеска пак сме там, тия се подиграха вчера с 10 000 умни и свободни хора, наричат ни пияници и терористи! Вчера не видях нито един пиян човек, а терористи пък хич… (Deso Tossunov) На което изявление ми се наложи да напиша следните думи:

Господин Теодор Дечев, сега забелязвам, е препубликувал в блога си моето Отворено писмо до него във връзка с излизането тия дни на първия брой на (възстановения) в-к СВОБОДЕН НАРОД: виж Излизането на вестник "Свободен народ" беше морално подкрепено с отворено писмо от философ и блогър. Придружил е публикацията със следната своя забележка: Г-н Ангел Грънчаров, философ и блогър се е обърнал към мен с отворено писмо във връзка със започналото излизане на новия опозиционен седмичник - вестник "Свободен народ". Като подчертавам,

35 че без да подценявам ролята си в партията на свободните социалдемократи "Свободен народ" аз съвсем НЕ съм неин лидер ("Свободен народ" не е лидерска партия, а председател на инициативния комитет за учредяването й е Радослав Пашов), помествам изцяло отвореното писмо на г-н Ангел Грънчаров на което ще отговоря при първа възможност. То не е от текстовете, отговорите на които могат да бъдат "претупани". Та в тази връзка с интерес ще очаквам отговора на г-н Дечев. Преди време - и то не само веднъж, впрочем - писах, че е крайно трудно и дори сякаш съвсем невъзможно българи от различни кръгове да си сътрудничат изцяло безкористно с оглед реализацията на някакво общо, значимо за страната и нацията дело: виж, примерно, това Открито писмо до проф. М.Балкански, съдържащо крещящ нравствен казус от българския живот, една моя инициатива, завършила съвсем злополучно, ето как: Отговорът на проф. Балкански и мой отговор до него, засягащ и темата за капризната суетност на г-н Министъра Игнатов. Та ми е интересно дали все пак, като получа отговора на г-н Дечев, ще бъде опроверган скептицизма ми относно това възможно ли е изобщо българи, особено пък такива от различни интелектуални и политически кръгове, да си сътрудничат алтруистично – и с известна полза за България...

АРХИТЕКТУРАТА НА ВЛАСТТА В СТИЛ (В)АМПИР Написа: Иво Инджев Някои поговорки се превръщат от обикновен каламбур в безрезервно приемана парадигма. Сред тях е правилото да оценяваме хората по техните приятели. И понеже човекът, от когото практически зависи всичко в държавата, не веднъж е обяснявал с приятелските си чувства необяснимата си търпимост към глупостите на видни личности от неговия управляващ „елит“, всеки публичен жест на Бойко Борисов в тази посока допълва неговия и без това напиращ отвсякъде образ на главен медиен герой в българския политически комикс.

Приятелят на Бойко Борисов, бившият му министър без портфейл Божидар Димитров, не се притеснява обаче никак, че става за мезе с лансирането на кичозни примамки за привличане на туристи в родния си Созопол. Най-новият му хит на тази сергия е разкопаният скелет на вампир. Уж на майтап, но не на шега гладните за шеги и закачки медии включиха в менюто си тези подхвърли кокали и ги глозгат с наслада. Поради липса на достолепни знаци, достойни за възхищението на посетителите, като разни постройки в стил ампир, характерен за имперските европейски държави от 19 век след войните на Наполеон, тук избиваме комплекси с нашенски стил (в)ампир, достоен за Наполеон от Банкя. Този стил се „кльопа“ от непретенциозните ни разпространители на клюки, наречени медии. Зер културата ни е това, както би казал Бай ви Ганя! А културата ни днес-това е Вежди Рашидов. След като ни „построи“ музей във възхвала на т.н. социалистическо изкуство, горда канара от което се усеща и той като повелител на малката пластика от същия период, сега се е засилил да ни дари и с „българския Лувър“. Прави си резервация за личен музей на славата, нещо като собствена „Триумфална арка“. В оригинал тя е тъкмо в стил ампир, но у нас ще й подхожда нашенския (в)ампир.

ИМА И ЗА КАКВО ДРУГО ДА СЕ ПРОТЕСТИРА, НЕ НИ Е ПРОБЛЕМЪТ САМО ГОРИТЕ

Под тази снимка (източник) във Фейсбук написах ето какво: Поздравления! Не се оставяйте обаче тарикатът Боко да ви залъже – или да купи някои от вас, та да извади жилото на протеста и да обезсърчи останалите... Прочее, има и за какво друго да се протестира, не само за горите. Де да ни беше проблемът само горите; ако само за тях трябваше да протестираме, блазе ни! Ама съвсем не е така...

Разнежи се напоследък силният човек. Той поначало е дащен към публичността и петимен да се покаже пред нея, но инвазията на светските му откровения все пак озадачава. Заваляха някак без предупреждение бисери за тайна госпожица в живота му, която щял някой ден да си прибере (сякаш става дума за поредното каракачанско кученце, вързано нейде да пази нечий имот). В друго интервю пък нашият премиер откровеничи за интимния си живот с дългогодишната си спътница, на която продължавали да й „ядат ушите“ заради него, макар да били разделени от 4 години (интересно, това с „яденето“ ми го каза и на мен по телефона на 28 март, призовавайки ме на практика да му се отплатя за честта да ми се обади лично като престана да му „ям кокалите“). Но какво да се прави, френската поговорка пък казва, че апетитът идва с яденето…А у нас яденето по традиция е предхождано е мезето. Никога не е късно някой да стане за мезе, ако е препил от чашата на славата.

Като стана дума за триумфалната запазена марка, специалитетите на Рашидов в боравенето със средствата за изграждане на разни обекти са обект на напоително шушукане в летните жеги. Добре че на „злите езици“ не им дават думата в медиите, където попържането на султана не е позволено. Иначе публиката можеше да научи какви очаквания битуват за предполагаемите кражби от този проект, за които се говори в нашите (наистина ) културни среди. Приятелството на Вежди с премиера го импрегнира откъм медийните червеи на съмнението и му гарантира комфорта да

36 попържа на майка под държавния герб. Този факта си остана „тайна“, разгласявана предимно от маргиналните (ви) компютърни екрани. Нещо повече, достатъчно е от културното ведомство да заявят, че културният им министър не бил псувал и това се приема за истина. Точно толкова примирено се възприе и „честната дума“ на президента Първанов, че не е получавал никакви недвижими подаръци от своя спонсор Петър Манджуков, награден после от него с орден „Стара планина“. Дори и когато същият спонсор (погрешно титулован като български търговец на оръжие, макар частната му дейност в тази област да се корени в посредничеството за продажба на руско оръжие- т.е. made in USSR- в Африка в началото на 90-те години на миналия век), си купи титлата архонт, това не предизвика любопитството на българските медии към погребаната история с президентското му спонсорство. У нас е така:плащаш си и получаваш слава под формата на орден от държавния глава или пък на архонтска титла от млад митрополит със съмнителна репутация на ценител на луксозния живот. Нещо повече, в рамките на приятелския кръг и традицията на взаимната защита за целта приятелят на премиера Борисов, директорът на Националния исторически институт Божидар Димитров, обясни от телевизионния екран, че архонтското безобразие (според мнозина, дори в обикновено монолитния Свети синод, то е такова) всъщност било напълно безобидно нещо.

По думите на професора найновият ни архонт можел да даде парите си за друго, например за яхта, но ги дал за църква и напълно си заслужил наградата (с нищо незначещата титла?!). Този адвокатски аргумент прозвуча не само като безсилие да обезсили силата на парите спрямо предалата като че ли Богу дух върхушка на БПЦ, но и твърде лицемерно спрямо реалността: та г-н Манджуков си има и яхта! Тя стоя дълго време на показ, паркирана почти на централния столичен бул. „България“ на броени метри от входа на построената от него жилищна сграда, в която е видно по нотариален акт, че Манджуков-младши е продал два мезонета на Владимир Лазов,

много близък семеен приятел на президентското семейство Първанови, който се крие неистово от медиите ( макар те да не го търсят), след като моя милост разобличи тази връзка в книгата „Президент на РъБъ“. Не искам да си мисля какъв разговор тече между Бойко и Вежди когато ходят на кино заедно- защото премиерът споделя, че ходи на кино само с Вежди ( дори и тайнствената госпожица, към която има сериозните намерения да си и я прибира някой ден, явно не е допускана до този интелектуален тандем при общуването с изкуството на тъмно). Но междуметията, с които културният ни министър замества глаголите в незавършените си изречения, сигурно правят диалога напълно неразгадаем за шпионите, освен ако не са македонци ( питайте Божидар Димитров, той ще ви обясни защо). Не смея да предположа, че зачестилите напоследък негативни публикации за нашия премиер в западни издания, както и мрачните му очаквания за пустия мониторингов доклад на ЕС през юли, са причината за неговата депресия, която го кара да споделя с нас най-съкровените си тайни. Но че има проблем, това е видно от инициативата му да съобщи, че вече не се бои да бъде убит млад, след което, ако това се случи, щели да кръстят улица на негово име в Банкя или да му нарекат полицейската академия.

Да не дава Господ, кръстим се ние искрено заедно с него. Но все пак е мъчително да се догаждаме защо така страда силният човек, че чак се произнесе скромно и за непреходността на собствената си славата в светско интервю, заявявайки, че никой не може да му я отнеме. Ами лошата слава, отбелязана в споменатите западни издания? Май и нея никой не може да я отнеме! Когато човек си избира епитафията в разцвета на силите си нещо не е наред. А когато това е силният човек, от когото зависи всичко в държавата, тази слабост издава

не толкова комплекси, колкото нерешени комплексни проблеми и съответните тревожни очаквания от техния бумерангов ефект. Хората, при които самоиронията е искрена, не кокетничат с публиката при избора на епитафии за надгробната си плоча. Скот Фицджералд имал силата на духа да се изгаври със слабостта си към алкохола приживе и да пожелае на гроба му да пише: „Цял живот пих и после умрях“. Оригинално, нали.

Стремежът към слава обаче не е нито оригинално, нито хумористично хрумване. Може да се окаже дори много тъжно за слугите, които великият им покровител завлича със себе си, за да му служат и в отвъдното. Съдбата им служи съответно за останалите като предупреждение за рисковете при избора на приятел. Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ от днес, 15 юни, вече е в ръцете на абонатите си

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS, основан през 1994 г. Гл. редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg