Kniga za Dolna Bania

ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО НАШИ ДНИ

ЛЕТОПИСИ В ДВЕ ПОДБОРКИ (Второ допълнено издание) МАЙ 2012 г.

©Георги Димитров Гаджанов, автор ©Издателство A&G – Пловдив 2012 година, май 2

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е: ПЪРВА ПОДБОРКА: ЕДИН ВЕК ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "НАПРЕДЪК" Юбилеен летопис: 1911 – 2011 г. ................................................................................ 5 Въведение...................................................................................................................... 5 Пояснителни бележки................................................................................................... 7 I. Създаване и развитие на Потребителната Кооперация “Напредък” в условията на капиталистическа България (1911-1944 г.).......................................................... 11 II. Работа, същинско развитие и принос през 45-те години социалистическо строителство в България (1944-1989 г.) ................................................................... 40 1.Дейност за укрепване на Отечественофронтовската власт и възстановяване икономиката след войната ......................................................................................... 40 2 . Осъществяване, организационно-структурни промени, нарастване и усъвършенстване на търговската дейност............................................................... 44 3. Работа за създаване на съвременна материална база и развитие на кооперативната търговия до края на 1989 г............................................................. 50 4. Управление и търговски колектив, обществено признание................................ 61 III. Търговска дейност през двете десетилетия на прехода към пазарната икономика (1990-2011 г.) ............................................................................................ 85 ВТОРА ПОДБОРКА: МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ Нашата средновековна Венетица на два пъти е поробвана с кървавия турски ятаган.......................................................................................................................... 106 Данъчните теглила на нашите венетчани през петвековното турско робство .. 114 Незабравеният опълченец....................................................................................... 116 Спомен на баща ми за Балканските войни............................................................. 121 За Димчо Дебелянов в Копривщица и Долна баня................................................ 127 Долнобанци и 70-годишнината от „целокупна България” ..................................... 132 Долнобански войник, допринесъл за победата на 9.ІХ.1944 г. ............................ 139 „Възкръсналият” пленник ......................................................................................... 142 3

1961 г. – 2011 г., 12 април: 50 години от полета на Юрий Гагарин в Космоса ... 144 Носталгия и история за/по недалечното минало време ....................................... 158 ПРИЛОЖЕНИЯ.......................................................................................................... 218 От и за долнобанеца Епископ Нестор..................................................................... 218 Да измолим покаяние…............................................................................................ 220 Столетниците на Долна баня................................................................................... 223 Денят на Възкресение Христово през 1941 г. бе наречен „Българският Великден”. .................................................................................................................. 224 От редактора: Свободата, Санчо ............................................................................ 225 Премълчаната истина е лицемерие и притворство............................................... 226 Първо раздробиха селското стопанство, после ликвидираха материалната му база............................................................................................................................. 228 Бонусовата афера – „благоденствие и поруган морал”!....................................... 229 Хобито на инженера.................................................................................................. 232 Георги Димитров в Долна баня и долнобанци за него .......................................... 234

СПИСЪК НА ОТПЕЧАТАНИ КНИГИ ЗА ДОЛНА БАНЯ....................................... 251

4

ПЪРВА ПОДБОРКА: ЕДИН ВЕК ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК” ЮБИЛЕЕН ЛЕТОПИС: 1911 – 2011 Г. ВЪВЕДЕНИЕ През 2011 – 2012 г. потребителната кооперация „Напредък” в нашата Долна баня навършва стогодишно съществуване. Това е дълъг и важен изминат път – от нейните първи стъпки, до уважавания юбилей. миналото й е изпълнено с много усилия и работа, съпроводено е със сериозни трудности, неблагополучия и успехи. Всички грижи са били не само за нейните членове, но преди всичко за доброто на селото (града), т.е. за хората тук – организираните кооператори, но също и за цялото население. Равносметката за изминатия вековен юбилея от ПК “Напредък” безспорно е богата и недвусмислено говори за достойно изпълняван дълг и предназначение. Това се отнася и за настоящата й работа при съществено изменилите се условия в България след 1989 г. През двете десетилетия от тогава насам тя продължава традиционната си работа (търговия и услуги) все в името и за благоденствието на населението и гостите на Долна баня. В настоящия материал са обхванати и се описват основните моменти от вековната история на ПК “Напредък”. Обаче заради това, че не са достатъчно запазените архивни документи, описанието не можеше да се направи по-изчерпателно. Но и постиганото отразява точно и вярно нещата. Нищо съществено не е изпуснато, не е омаловажено или пренебрегнато. Особено в това отношение не е подхождащо избирателно, т.е. от личностни, или други подобни позиции и дори разбирания. И все пак пропуски и празноти не са изключени и неминуемо има. Към тях следва да се прояви разбиране, защото винаги миналото и настоящето са по-богати по съдържание. Заради това, който може да допринесе с нещо за попълване на праз нотите (ако има на разположение съответни документи, или за пазени лични спомени, впечатления), при добронамерено желание, може да ги предостави на автора или в ръководството на ПК, за да се ползват занапред. За такива постъпки предварително изказваме благодарност.

5

Нека направеното юбилейно писание се чете с уважение – за проявената инициатива от сегашното ръководство на ПК „Напредък”, положения труд за сътворяването му и да служи подходящо на следовниците. Същевременно необходимо е и си позволявам да изкажа искрена благодарност на всички, които се отзоваха и по някакъв начин допринесоха за осъществяване на настоящето юбилейно издание. А за пропуските – извинение. (БЕЛЕЖКА. Цитираните парични суми се отнасят или са по техния курс на лева за времето – годините, за които са те.) Месец май 2011 г., Долна баня

Авторът

6

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ В условията на закъснялото (поради 500-годишното турско робство), но ускоряващо се историческо развитие, след Освобождението (в 1878 г.) на младата буржоазно-демократична България като е в р о п е й с к а държава, още тогава, едновременно с укрепването на властта и бързо утвърждаващата се капиталистическа икономика (обществена политическа система), през по следните две десетилетия на отиващия си ХIХ век, започва все по-настъпателното проникване и разпространяване в страната на идеите за изграждане на кооперативни сдружения, които да обхващат, ясно и все по-определено очертаващите (оформящи) се и разграничаващи се социални обществени слоеве в държавата, т.е. наченатото (извършващо) се класово-антагонистично, т.е. заставайки едни срещу други на ясно очертаващи се противоположни позиции/ разделение и начеваща се борба. Естествено кооперативните идеи намират все по-благодатна почва и радушен прием сред бедните и средно имотните хора, които са мнозинство сред населението. В своето “битие-житие” същите са подложени и страдат най-много и безмилостно от ежедневните материални трудности и увеличаващата се експлоатация от страна на ново създаващата се и бързаща да забогатее, придобила вече ненаситност, българска капиталистическа класа. Първи и възторжени радетели и разпространители на кооперативните идеи и дело в страната ни са патриотични млади интелигенти, учили и добили професии в развитите за времето си европейски държави. Чрез книжнина /научна и популярна литература/ и от лично съприкосновение с практиката/действителността там, те споделят и усърдно пропагандират по подходящ начин за българските условия възгледите и известния им практически опит за различните видове /СЪЩНОСТНИ ТИПОВЕ/ изградени и работещи кооперативни сдружения (КООПЕРАЦИИ) в съответните западни /капиталистически/ страни – Англия, Франция, Германия и др. и в Освободителката – Царска Русия. Едновременно с пропагандирането се пристъпва все по-решително и към създаването на първите кооперативни сдружения /кооперации/ в България. Благородната цел е била действено да се помогне за обхващане и подобряване социално-битовото положение и напредъка в съществуването на широките народни маси, доколкото са приобщени /обхванати, включени/ в различните видове кооперативни организационни форми, с което спасително да ги предпазят и избавят от зависимостта, експлоатацията и ограбването на труда им и тяхната 7

продукция от новопръкващите се фабриканти, селски богаташи, едри и средни търговци-прекупчици, д у м б а з и, л и х в а р и и пр. След Освобождението /в 1878 г./ и Съединението /в 1885 г./ България е била селскостопанска страна с дребно собственическа икономика. Заради това зародилото се и перспективно развиващи се кооперативни идеи и движение, а едновременно с това и създаването на първите кооперации /особено от преобладаващо търговски същностен тип/ става все по-нашироко в селските райони /селата/ и малките градове: така в края на ХIХ в.от регистрираните в страната кооперации над три четвърти от тях са в тогавашните по-будни с е л а. Организационната форма и предназначение на въпросните кооперации била различна, т.е. имали свой същностен тип, характер, облик на/към един от следните видове: • производствено-търговски: градинарски, пчеларски, горско-производителни и пр.

• кредитно-спестовни и едновременно за търговска дейност и услуги и пр.

• смесени, или още известни като всестранки. С течение на времето те станали най-многобройни, т.е. повече местни в селищата на страната. В началото на ХХ в. в България нововъзникващото и все по-уверено развиващо се кооперативно движение и създаващите се кооперации, било вървяло като нехарактерно зряло и стабилно /законово точно неуредено/. Но поради налагащата се обективна необходимост, през 1907 г. Народното събрание приема Закон за кооперативните сдружения в Княжеството. По него кооперативното дело в страната се устройва вече по-съвременно и създаването на кооперации тръгнало по-масово и перспективно. За улеснение и финансово подпомагане дейността на кооперациите по законодателен път в България своевременно се създават и съответни ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ, на които се възлага да кредитират /да им дават заеми за тяхната успешна работа и развитие/, както следва: • В 1903 г. Българска Земеделска банка /БЗБ/, като институт за отпускане на парични средства за кредитиране на селското стопанство /кооперативните сдружения, кооперации в тях/, в т.ч. и на земеделските кредитни кооперации; • В 1911 г. Българска Централна Кооперативна б а н к а /БЦКБ/, на която се възлага, тъй като БЗБ вече е изчерпала възможностите си, кредитиране на цялостното кооперативно движение, т.е на всички видове изградени коопе8

рации. Тя има/изгражда в дейността си два отдела: к р е д и т е н и застрахователен. Всичко е добре уредено и работи. Същевременно в страната възниква необходимостта, специално поради увеличаване броя на селските кредитни кооперации и нарастване тяхната роля в стопанския живот на българското село и увеличената им кредитната дейност, налага се и създаване на по-висши организационни форми, а обединението на съществуващите земеделски кредитни сдружения/кооперации става неотменна необходимост. Така през м. ноември 1907 г. се учредява главен съюз на българските земеделски кооперации. Обаче поради наскоро възникнали непримирими противоречия в интересите на съставляващите го кооперации, той се разпада и през м. декември 1909 г., както и преди, пак в София, се създава отделен ЦСЗК. Но не след много време живота на земеделските кооперации в страната показва колко гибелно за съдбата им е стореното и разумността налага да се поправи допуснатата грешка – в първата половина на м. февруари 1914 г. в Столицата се провежда обединение на двата съюза и се създава (вече окончателно) Общ съюз на българските земеделски кооперации (ОСБЗК). Едновременно със създаването на горните ръководни кооперативни органи се създават и излизат в помощ на кооперациите и съответни печатни издания: сп. “Взаимност” на СБЗК и периодичен вестник “Българска кооперация” на ЦСБЗК. Те се оказват много полезни за дейците и членовете. С течение на времето – до края на 30-те и 40-те години на ХХ в. – кооперативното дело и живота на кооперациите в България непрекъснато се развиват и подходящо се усъвършенстват в съответствие с изискванията на живота. Подходящо се променят и създаваните за тях закони. Първата (от търговско-потребителски същностен тип) кооперация в България е създадена на 26 Х 1890 г. в с. Мирково /тогавашна Пирдопска околия/, Софийска област. На нея инициатори и организатори са неколцина местни патриотични интелигенти (учители) и предприемчиви млади селски стопани. Вдъхновител им е известния пирдопски, 9

също млад, писател и общественик Т.Г.Влайков /1865-1943 г./. Кооперацията е наречена “Орало” и първия председател й става Тод. Йончев /1859-1940 г./, учител-инспектор. Долнобанската потребителна кооперация е създадена в самото начало на второто десетилетие на обнадеждаващия ХХ в. – т.е.след обявяване на независимостта на българската държава през м. септември 1908 г., което предопределя по-хубави перспективи за цялостното й развитие. По онова време местната кооперация е била една от все пак немногобройните пионери на кооперативните сдружения в страната и също пък в селищата на тогавашните Самоковска околия и Софийска област. Следователно долнобанската търговска кооперация със своето СТО-летно съществуване и история заема свои, припадащи й се, скромни, но достойни, ДЯЛ и МЕСТО в цялостния кооперативен живот, развитие и възходящ градеж на икономическия облик на ГРАДА, региона и страната...

10

I. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛНАТА КООПЕРАЦИЯ “НАПРЕДЪК” В УСЛОВИЯТА НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ (1911-1944 г.) И в Долна баня първите радетели, създатели и дейци на кооперативното сдружение (кооперацията) са предимно интелигенти: авторитетните със своите знания, напредничави идеи, опит и загриженост, предвидливост и предприемчивост, и пр. полезни качества, тукашните дългогодишни учители (Атанас Дим. Цветков – 1862-1932, Иван Дим. Попов – 1874 – края на 1944, Димитър Янак. Кюркчиев – 1874-1955, Костадин Геор. Симонов – 1867-1932); тогавашни свещеници; служители в а д м и н и с т р а ц и я т а на общината и канцеларията на Сребърниковата дъскорезна фабрика. Те упорито и успешно привличат и сигурно /не само запалени от временни чувства, но трайно приобщават към кооперативните идея и дело по-млади селски стопани, а също така занаятчии и работници. През есенно-зимния сезон на 1911-12 г., на няколко пъти вечерно време, събрали се в помещението ту на кафене-читалнята на читалище “Рила-1898”, или в срещуположно намиращото се на селския площад Черешарско кафене, участниците четат от вестници и популярни книжки и разговарят многократно разпалено и амбициозно върху идеите и създаването на кооперативни сдружения в страната, в т.ч. и за първата кооперация в с. Мирково. Така присъстващите на задушевните сбирки стигат с единодушие до убеждението да се предприеме и без отлагане да се направи нужното, за да се създаде и в Долна баня КООПЕРАЦИЯ. Предстоящото начинание се улеснявало още по-уверено с разбирането за навременността, правилността и несъмнения му успех, още повече и поради факта, че са оказвали пълно разбиране и готовност за съдействие организациите, ръководствата и членовете на съществуващите партийни организации на ТЕСНЯЦИТЕ и СДРУЖЕНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ в селото, тъй като в техните платформи били залегнали задачи за изграждане на кооперативни сдружения/кооперации. Както е било останало в паметта на съвременниците, в Долна баня КООПЕРАЦИЯТА е била създадена в края на 1911 г. Заради това именно сега – през 2011 г. – се отбелязва навършването на нейните ДОСТОЛЕПНИ 100 лета /БЕЛЕЖКА. Но изглежда в учредителните документи за това отговорно събитие са допуснати съществени грешки, та се наложила допълнителна подготвителна работа и НОВО УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ и документите да се предста11

вят, както е редно, в изрядно състояние, за официалното ù регистриране в съда и тя да стане законно у с т а н о в е н а. Така именно се и постъпило. Но това вече е извършено в началото на 1912 г. и регистрираната след няколко месеца долнобанска кооперация станала /законно/ една от многобройните си посестрими в България, т.е. неизменно съществува и подходящо се р а з в и в а… Във ВЪВЕДЕНИЕТО на материала е посочено, че поради редица исторически събития настъпили тогава в страната – главно войните през 1912-1918 г. и възникналите причини /обективни и субективни/, в т.ч. премествания на кооперативната канцелария – не само тогава, но и доста пъти по-късно, в различни сгради и помещения /удобни, но и неудобни за ц е л т а/, и в известна степен поради проявена явна немарливост от различните отговорни лица за д о к у м е н т и т е, същите за периода до 1944 г., а дори и по-късно, с е г а някои от ТЯХ, макар и така необходими, почти ги няма в кооперацията. Разбираемо е, че това затрудни настоящата работа за възстановяване нещата с нужната точност на данните за юбилея, особено отнасящите се за първата му половина. При посочения развой на нещата, новото учредително събрание на долнобанската кооперация се провежда /се е състояло/ на 4 март 1912 г. То станало в читалищния салон, в който се поставяли към 150 /подвижни/ столове /без тези на балкона, който тогава не бил използван/. Присъствието е насърчително и повече от радващо. Наистина нямало правостоящи, но нямало и незаети места на наредените столове, което било важно за новото начинание. По обявения дневен ред и следваната процедура /фактически признато, посочено в регистрационния документ на Софийския областен съд – СОС – тогава официално била създадена долнобанската кооперация. Записали се и следователно са нейни членове-учредители 25 души. Няма запазен техен списък, но явно са били х о р а от вече различните социални слоеве в селото. Приет е устав /той по гореизложените причини/ също не е запазен, но е бил изготвен по подобие на примерния такъв за същностния тип изграждани кооперативни сдружения /кооперации/ в страната. Учредителите приемат единодушно и наричат кооперацията с перспективното име “НАПРЕДЪК”, което тя с чест носи неизменно през вече 100-те си години.

12

/БЕЛЕЖКА. Нещо много любопитно – в учредителния документ, навярно както се е изисквало тогава в Закона, е отбелязано, че кооперацията се създава да срок от 101 години!/ Учредителното събрание записва в устава: встъпителния и деловия /за създаване на първоначалния делови капитал на сдружението/ внос, размера на които бил по джоба и паричните възможности на учредителите; да се провеждат редовно и без протакане на срока отчетни събрания, а при неотложни нужди и извънредни такива; ръководството /включително и председателя/ да изпълняват задълженията си без заплащане; да се работи за по-скорошно откриване на собствен магазин и да се подбере за него човек, който да работи със старание и по този начин да допринася за развитие делото на кооперацията; като нарасне канцеларската книжнина да се наеме касиер-деловодител срещу съответна заплата (заплащане според времето на заангажирването му да е целодневно или за определени часове на деня, или в седмицата); ръководството да работи с почитателно поведение между своите отделни членове, за да се постига напредък и да се оправдава с чест, постоянно и неопетнено туреното име /”Напредък”/ на сдружението (кооперацията); със своята цялостната работа ръководството и член-кооператорите да служат за привлекателен пример на населението, с което да ги имат за добронамерени бъдещи членове и пр. Избрани са и двата кооперативни ръководни органи: ● УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ /УС/ от 7 души: председател – свещеник Гешаков и членове Иван Захариев, Кръсто Митков, Димитър Пенчов, Ангел Тренков, Андон Николчов и Христо Сестримски – всички добри и примерни земеделски стопани (някои от тях са членове на БЗНС); ● КОНТРОЛЕН СЪВЕТ /КС/ от трима души, но имената им не са запазени; Председателят свещеник Гешаков е избран и за делегат на КОНГРЕС на кооперативната организация в Столицата. По-нататък: в изискуемия се двуседмичен срок, на 17 март /с.г./ УС на ПК “Напредък” изпратил писмо до СОС и въз основа на него и приложените документи от проведеното на 4 март учредително събрание, КООПЕРАЦИЯТА ни била надлежно официално р е г и с т р и р а н а, т.е. станала за конно установена и й се създало фирмено дело 55/1912 г. на СОС. Решението е публикувано в Държавен вестник № 122/ 1912 г. и я съпътства неизменно в цялостния й дълъг живот.

13

На основание на посочените фактически обстоятелства /документи/, няколко години по-късно, в сведение до Главната Дирекция на Статистиката в София, попълнено и подписано от председателя на УС тук, е записано, че нашата долнобанска ПК “Напредък” е започнала да действа/работи от 1 август 1912 г. Но – забележимо – СОС я регистрира и тя ще функционира /по същностен тип/ като КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ, а не като ЗЕМЕДЕЛСКО СПЕСТОВНО-ЗАЕМНО СДРУЖЕНИЕ /кооперация/, както е било залегнало в устава, приет от членовете на учредителното събрание. ... Създаването на кооперация “Напредък” в Долна баня става с голяма надежда и очаквания за работата и развитието и чрез действена защита на интересите на трудовите хора в се лото. Но историческото време последвало през малко повече от четири десетилетия последващ неин живот и работа (до 1945 г.) в условията на буржоазно-капиталистическа България и тогавашната недолюбваща я /отнася се изобщо за кооперативните сдружения/ власт, се оказва период много труден, наистина изпълнен със съдбоносни за държавата и нея /кооперацията, кооперациите/ превратни, изпитателни и рискови обществено-политически, стопанско-икономически и пр. с ъ б и т и я (четири войни, две национални катастрофи, следвоенна немотия и разруха, налагане и изплащане на тежки репарации, убити и осакатени фронтоваци и семейства, военно-фашистки преврати, световна икономическа криза, безработица и скъпотия и т.н.). Всичко това всячески затормозява и почти постоянно се отразява сериозно и неблагоприятно на дейността на кооперацията и в Долна баня. Но въпреки всичко тя устоява на предизвикателствата, макар и съвсем не безболезнено. Нещо повече – противно на злонамереността на местните търговци, особено на по-едрите, по-богати и по-конкурентноспособни – успешно функционира на своето благородно поприще в/за “ползу роду”, следвайки праволинейно изпълнението на високохуманния и дълбоко съдържателен социален кооперативен девиз “Един за всички, всички за един”. Следва също да се изтъкне изрично, че независимо, макар до известна степен да се отнася до формална страна с определението за вида /същностния тип/ на регистрацията на кооперацията “Напредък” като КРЕДИТНА, а не като ЗЕМЕДЕЛСКО СПЕСТОВНО-ЗАЕМНО СДРУЖЕНИЕ /кооперация/, както е била замислена и учредена /записано в приетия устав на събранието на 4 март 1912 14

г./, за нейната ДЕЙНОСТ през първите почти 50 години на съществуване /до 1945 г./, ТЯ ВСЪЩНОСТ Е БИЛА, ФУНКЦИОНИРАЛА е по характер/вид КАТО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ и се е грижела, доколкото са й позволявали това материално-финансовите и организационни рамки и конкретното състояние, била е всячески в услуга на долнобанското население /а не само на своите членове/, за задоволяване на техните развиващи се и ставащи все по-в с е с т р а н н и потребителски нужди през различните годишни сезони. Заради това и не случайно местните хора са Я наричали/назовавали, не само за краткост при изговарянето, назоваването, а с уважение и благодарност за дейността ù – ВСЕСТРАНКАТА... Работата на долнобанската кооперация, всъщност от началото на третото четиримесечие на 1912 г., т.е. 1. IХ, започва и протича едновременно в няколко направления: ● Наемане на подходящо /скромно/ помещение за канцелария /устроена е в малка стая на приземния етаж на Черешарската сграда на селския площад/; ● Назначаване на човек за касиер-деловодител срещу заплащане на поносим месечен хонорар /такъв става учителя в местното школо и член-кооператор Костадин Симонов; ● Събиране на средства за деловия капитал и /отбелязано е/ и такива ЗА СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ. Съществени пречки не са срещани. Но, за да се наберат повече и по-бързо необходимите за започване кооперативната дейност налични пари, се дало възможност на желаещите да закупуват повече парични дялове и да внасят също неограничени по размер суми на влог /посочено е, че в този порив най-големи парични вложения за подема на кооперацията е направил Иван Георгиев Баняджийски. Благородния му пример последвали и доста други. Общо взето, преди края на 1912 г., добре потръгнала работата по устройване на долнобанската кооперация. … Но историческото време тогава се оказало за България и народа ни „барутно”: избухването и воденето на Балканската и Междусъюзническата войни /м. Х 1912 – м. V11 1913 г./, а после участието в Европейската - I Световна – война /IХ 1915 – ХI 1918 г./, последвани от много човешки жертви /в т.ч. и фронтоваци местни член-кооператори/ и стопанска разруха, както и особено съпътстващите ги две тежки национални катастрофи. Последиците се отразили съдбоносно гибелно в състоянието и живота на страната и българите.

15

Въпросното трудно време неизбежно засегнало състоянието и на още неукрепналата кооперация в Долна баня. В продължение на почти десетилетие време /1912-1919 г./, в началото хубаво подхванатото тук кооперативно дело, се развива противоречиво, което се оказва дори мъчително – през месеците на двете Балкански войни тя съществува почти само на книга. В последвалия двегодишен период /средата на 1913 г. – средата на 1915 г./ кооперацията се съживява: търсейки поносимо спасение от тежкия следвоенен недоимък, редица местни хора стават член-кооператори и броя ИМ нараства на около 150 души; отваря се и започва сравнително добре да функционира неголям магазин за железарски и колониални стоки; започнало увеличаване на броя и размера на спестовните парични влогове; във ведра и обнадеждаваща обстановка се провели поредните годишни отчетни събрания – на тях за председател на кооперацията бил преизбиран свещ. ГЕШАКОВ, който е изпращан и на провежданите (междувоенни) кооперативни конгреси. /БЕЛЕЖКА. За свещеник Гешаков в кондиката на местната църква няма записани данни. Но той явно веднага след края на Първата световна война се е преместил от Долна баня, за да служи и живее в София и на събрание на кооперацията естествено е бил освободен от УС като председател./ … Но скоро настъпили пак тежки изпитания с включването на България в Европейската (Първата световна) война (Х 1915 г. – Х1 1918 г.). Долнобанската кооперация изпитала от ново горчиви преживявания и трудно оцелявала – организационно и финансово-стопански, споделяйки подобната съдба на страната и българския народ. … След свършването на световната война, в тогавашните трудни социалноикономически и класово-политически обществени условия, при всеобщото разорение, бедност и оскъдици, все пак бавно и дори противоречиво, но неотклонно, стопанската обстановка/положение в България и естествено и в Долна баня, започва да се съвзема и оживява. Това дава възможност и се използува умело от преобладаващия частен търговски сектор в селото, който при очертаващия се и сигурно настъпващ подем, мобилизирайки паричните си ресурси (възможности), проявявайки гъвкава съобразителност, инициативност и дори рискованост, се развива и разраства тук твърде бързо. Изникват и ускоряващо, дори граничеща с бруталност и прилагайки/практикувайки безмилостна конкуренция, доста – постепенно увеличаващи се на брой – местни търговци, някои от които се превръ16

щат, в съзвучие с характера на времето, в типични новопръкнали се и „преуспяващи” дюкянджии-чорбаджии и др. подобни. В такава сложна следвоенна обстановка кооперацията в Долна баня работи и постепенно укрепва положението си през периода 1919-та – м. юни 1923-та години. Дейността си тя извършва съобразявайки се с конкретната местна обществено-стопанска конюктура. Обаче въпреки старанието и усилията полагани от ръководството и добронамереността на членовете-кооператори, темпа и обема на нейната търговска дейност, изостават и не може да се съизмерва с тези на нарояващите се ч а с т н и ц и тук. И все пак в условията на конкретната обстановка в Долна баня КООПЕРАЦИЯТА работи перспективно: наема по-голямо от предишното помещение за магазин /намиращо се също на главната селска улица и близо до центъра /площада/, като подобрява чувствително неговото оборудване, с присъщия, но не излишен и скъпоструващ инвентар; подбира и осигурява подходящо обигран и амбициозен (окомуш) магазинер/продавач; наема касиер-деловодител за работа на целодневен щат; прави нужното за осигуряване по-своевременно доставяне и продажба на търгуваните стоки, като приема и поръчки за тях от клиентите и пр. Кооперативният магазин доставя и предлага за продажба на увеличаващите му се клиенти все по-разнообразни по предназначение стоки: земеделски и занаятчийски сечива и дребни инструменти; хранителни и колониални продукти; зърнен фураж; докарват се и се предлагат дори платове, прежди и пр. Магазинерът се стреми да следи развиващия се пазар в по-големите околни търговски центрове и да докарва за продажба тук някои новоизлизащи и пробиващи си път, започващи да се търсят от местните клиенти стоки. Снабдяването (зареждането) на магазина се извършва по инициатива на продавача с наета каруца от Самоков, Пазарджик и други недалечни места. Изобщо кооперацията, макар и само с един свой магазин, затъргувала все по-добре и п е ч е л и в ш о. През годините 1920-та – средата на 1923-та долнобанската кооперация „Напредък” работи в, макар и неспокойни, но мирни условия на страната. Това дава своето положително отражение, което е насърчително и впечатляващо. Ето някои данни, записани в СТАТИСТИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ за 1920 г., съдържащи се в един от малкото запазените оригинални документи тук /формуляра е изпратен от ръководството на кооперацията на 14 ФЕВРУАРИ 1921 г. до Главната Дирекция на Статистиката в София/, подписан от председателя на УС К.Симонов и касиер-деловодителя Кр. Константинов: 17

• Преобразувана е по законов път в КРЕДИТНА кооперация /забележително – потвърдено е, че тя е учредена – през 1912 г. - за срок от 101 години, т.е. остава твърдото убеждение на първо кооператорите тук, че тя е сериозно тяхно дело и те работят убедено за преуспяването й/.

• Кооперацията /продължава да/ приема /по устава си/ за членове всички (желаещи) жители в седалището на сдружението, български граждани, без разлика на народност и пол, които са пълнолетни, разполагат с имот, имат граждански и политически права и не са вредни за целите и интересите на сдружението (к о о п е р а ц и я т а). Към 31 декември ТЕ са 206 души: 126 самостоятелни селски стопани, 35 занаятчии /също самостоятелни/, 1 търговец /кръчмар/, 3 бакали и 1 дюкянджия, 9 занаятчийски и фабрични работници, /но няма домашни работници, ратаи и други подобни/, 23 чиновници и други служители и 8 души други разни.

• Съгласно устава на сдружението членовете му носят номинална /лично поименна/ отговорност в резултат /според/ имотното им/си състояние и личния /теглен/ кредит.

• Общата сума на оборота /от магазина и кредитно-спестовната дейност/ е 1,576,1373.44 лв., а общата сума на актив а и пасива е 398,866.42 лв.

• Капитала е както следва: от внесени членски дялове сума 36,036.65 лв. и от внесени членски вноски 12,436.42 лв. Един член е могъл да внесе наймного 50 дела, всеки по 100 лв. номинална стойност. Дяловете са внесени от 205 члена от 1 до 5 дела и един е внесъл от 6 до 10 дела.

• Кооперацията има следните фондове: резервен с общо 4,042.65 лв. и за обществени начинания с 4,475.41 лв.

• В сдружението има направени от членовете следните влогове: срочни за 26,225 лв. и безсрочни за 150,301.36 лв.

• Задълженията на кооперацията към БЦКБ са били за 240,000 лв., но са намалени на 171,350.25 лв. Към края на отчетната година те са прехвърлени и се водят към Българската з е м е д е л с к а банка; • Пласменти на сдружението /раздадени заеми от него на своите членове/ срещу поръчителство за 179,094.73 лв. и сре щу залог /на имущество/ за 72,459 лв.

- Сдружението има собствени дялове внесени в Общия съюз на Българските кооперации за 1,200 лв., както и разни дебити /вземания/ за 719 лв.

- Други активни сметки: 20,000.18 лв. касова наличност, материали и стоки /в дружествения магазин/ за 115, 361.72 лв. и инвентар и мебели за 9,994.89 лв.

18

• Реализирани ПЕЧАЛБИ за 43,584 лв. и загуби за 38,372 лв. /под реализирани загуби се разбира изобщо разходите на кооперацията през годината/, или ЧИСТА ПЕЧАЛБА в размер на 7,275.08 лв. По-главни пера на прихода са от: лихви от раздадените на членовете заеми в размер на 24,405.13 лв., /събрани за услугите/ такси 2,000 лв. и /реализирани печалби от общи дейности 16,000 лв. По-главни пера на разхода /загубите/ са за: /изплатени или начислени на членовете лихви за внесените от тях/ срочни влогове в размер на 7,275.06 лв., същото за дяловете /на членовете/ 7,379.77 лв., заплати на персонала /на магазинера и хонорар на касиер-счетоводителя/ 7,490 лв. и др.

• Кооперацията е осъществявала следните дейности и служби: раздаване заеми на членовете, приемане на срочни и безсрочни спестовни влогове и общи доставки и продажби на стоки на членовете и населението – за 523,030.18 лв. от нейния оборот за годината.

• ПЕРСОНАЛ: Крум Константинов – със средно образование, касиерделоводител с 1,000 лв. месечна заплата и Ангел Мичов – с 4-то отделение /т.е. начално образование/, магазинер, с месечна заплата 700 лв. При това отбелязана е забележката, че преди тях на двете длъжности в кооперацията са били: Стилян Димитров, с начално образование, касиерделоводител и получавал месечен хонорар 500 лв., а магазинер – същия Ан.Мичов със заплата месечно 600 лв. Отбелязано е още, че освен двете посочени работи Т И Я лица, преди и след това, не заемат и не изпълняват и други длъжности в сдружението.

• Максималният размер на личен заем, който отпускало сдружението на своите членове е до 10,000 лв.

• Сдружението е отпускало /давало, начислявало/ лихви на/по: срочните влогове 6 %, на безсрочните /или наричани още спестовни/ влогове, на задължителните членски дялове и на дяловете дивиденти, т.е.капитализираните средства (дивиденти), оставени за ползване от кооперацията – по 5 % . Всички тези проценти са били по-високи от начисленията в други институции по същото време и следователно член-кооператорите са били заинтересовани да подкрепват с парите си своето сдружение, за да работи то подобре.

19

• В статистическото сведение е отбелязано, че сдружението не притежава свой собствен дом и други недвижими имоти. За да се снабди с такъв (такива) то е взело на търг от общината едно празно место от 519 кв.м., върху което смята или възнамерява да построи своя собствена сграда. Но търгът още не бил утвърден.

• Сдружението през отчетната 1920 г. /по сведението/ е извършвало следната просветна и културна работа с членовете си, но да се разбира и сред населението и институциите в селото: устроени са две събрания, които са посетени общо от 315 членове, а също така и от не членове /последните, както от любопитство, така и като евентуални бъдещи кооператори/; дадена е помощ от 300 лв. на местното читалище „Рила” – както за наем за провеждане общите събрания на кооперацията в неговия салон, така и изобщо за насърчаване на неговата цялостна дейност.

• НА заключителния въпрос в статистическото сведение за това, какви пречки и откъде сдружението среща в своята дейност – стопанскоорганизационна и културно-просветна, – е п о с о ч е н о, че „не среща никакви спънки.” (Отговорът е многозначителен!) От посочените обширни данни е редно да се направят няколко хубави констатации и изводи: отчетената дейност /макар и наглед сухо в цифри/ е удовлетворителна; няма допуснати загуби в крайния финансов резултат или начет на магазинера; същото се отнася за не допуснати разхищения и кражби на кооперативно имущество; заплатите и хонорарите са пестеливи, но определяни справедливо и по достойнство; търговския оборот ежемесечно се е увеличавал; подобрена е и другата – кредитно-заемната – дейност; ръководството е работило като цяло загрижено и добре. През 1921-1922 г. работата на кооперацията непрекъснато се подобрявала. Заради това и възнагражденията на магазинера и касиер-счетоводителя са увеличавани. На последната длъжност, тъй като изискванията и обема на работата нараствали, били наемани/назначавани все по-квалифицирани хора – последователно учителя Ангел Кулински, а после опитния с р е д н и с т Стилян Ковачки. … Същевременно през периода 1920-та – 1921-ва години, т.е. времето на самостоятелното земеделско управление в България, както на много места в стра20

ната, така и в Долна баня се създават клонове/магазини на Софийските КООПЕРАТИВНИ ЦЕНТРАЛИ на двете основни партии – „Освобождение” на БКП /т.с./ и „Самопомощ” на БЗНС. В тях се продавали почти същите стоки, както в магазина на кооперация „Напредък”. Характерното обаче е, че конкуренция и злонамереност/компроментиране в/м е ж д у работата на трите търговски обекти не е имало, което е напълно обяснимо, защото са работили за добруването на населението на благородното кооперативно поле. … След деветоюнския /1923 г./ военно-фашистки преврат в България господстващата буржоазно-капиталистическа реакционна власт започва и безмилостно извършва настъпление срещу демократичните права на трудещите се и техните кооперативни организации. В страната и в Долна баня най- напред последователно са затворени двата магазина на съответните партийни централи „Самопомощ” и „Освобождение”. Настъпилата обща мрачна обществено-политическа обстановка се сгъстява и поради отваряния все по-благоприятен простор за работата на частнособственическия търговски сектор. В Долна баня това също непосредствено и конкретно се отразява на дейността на кооперация „Напредък” – ръководството й е обсебено от членове /местни дейци/ на превратаджийските партии /сговористи и национал-либерали/, които всъщност са проводници на частния капитал и търговци/ дюкянджии в селото. Безогледността за нещата дори стига до там, че е „доведен” и поставен/назначен за ревизор, а после за касиер-деловодител от Самоков някой си /”квалифицран-професионалист”/ Кръстю Петков, който работи нехайно, води лошо отчетността, позволява си в онова смутно време да злоупотреби /както е отбелязано в следващи отчети н а УС/ с парични средства /посочено е дори, че сумите са били големи/ и по този начин изправил кооперацията едва ли не пред реалната опасност за предизвикване на неин ф а л и т. После – след смяната на държавното управление на кръволока Ал. Цанков с това на Андрей Ляпчев /в самото начало на 1926 г./ - в България настъпва известна либерализация на обществено-политическата обстановка. Това дава съответно по-благоприятно отражение и за дейността на кооперативните сдружения, т.е. естествено и на кооперация „Напредък” в Долна баня. При създалата се обстановка за отбелязване са две съществени събития, станали в живота на кооперацията в селото през втората половина на 20-те години: 21

ПЪРВОТО е построяването през 1925 г. на СОБСТВЕНА СГРАДА. Тя е в парцел/место до десния бряг на р. Бистрица – току до моста й на главната селска улица „Търговска” № 172 и недалеч от площада. Постройката е масивна, едноетажна, но обширна /върху 138 кв.м. площ/, с мазе и широк заден двор от 350 кв. Имала е две предни помещения, с преки самостоятелни входове от/на уличния тротоар. Към всяко от предните лицеви помещенията, в дълбочина/назад е имало по още едно помещение, което е служело за допълнителни нужди /към предните стаи, т.е. за складове към тях/. Дворът е предоставял възможност и през следващите години последователно са построявани една подир и до друга едноетажни тухлени сгради за наложили се различни нужди /за складове и работилници/ Основната и другите сгради в двора са свързани със селския водопровод и канализация. В кооперативната постройка са настанени и работят удобно м а г а з и н а и канцеларията на кооперацията. Това обстоятелство е много важно, защото облекчава издръжката, а същевременно повишава авторитета и привлекателността на кооперацията за постъпване молби и приемане на нови членове, за осъществяване на все по-активна и печеливша търговия. ВТОРОТО /макар и не пряко/ е ОТКРИВАНЕТО и, в продължение на почти две и половина д е с е т и л е т и я, СЪЩЕСТВУВАНЕ, РАБОТА на КЛОН НА ПОПУЛЯРНА БАНКА в Долна баня. Това е много съществена ситуация. Популярната банка в България е създадена през 1903 г. със задача да кредитира предимно в градовете дейността на занаятчиите, търговците и други социални слоеве, като отваря и потребителски магазини за нуждите на населението. В тях се продават предимно стоки за широко народно потребление, т.е. от първа потребност. Постепенно, след Първата Световна война, популярната банка разширява мрежата си, открива свои клонове и те започват успешно да работят и укрепват в по-големите и с перспективи за развитието им с е л а в страната – в тях извършват и търговско обслужване с предоставяне на кредити, уреждат дребна производствена дейност и др. подобни услуги. Така през 1925-27 г. се открива клон на популярната банка и в Долна баня. Той бързо укрепва и се развива с проявите си тук: настанява се със скромния си административен персонал в частно помещение, намиращо се към долния край на главната селска улица и чиновниците работят акуратно; клона на банката проявява предприемчивост, с която съумява да обхване и раздава кредити и на хора от съставните на общината селища. Това е много важно, защото през след22

ващото 30-летие на ХХ век, поради благоприятните почвено-климатични условия на земите в котловината, започва изгодно развитие на модерно овощарство, ягодарство и малинарство, за които е необходимо предварително/авансово влагане/разходване на доста парични средства. Естествено за тази цел повечето селски стопани търсят и ползват кредити. Кредитната дейност на клона на популярната банка в Долна баня не се оказва неприятно-конкурентна на кооперацията тук, всъщност по този начин тя избягва опасността да дава кредите на някои свои членове, които после трудно ги погасяват и й създават неприятности. А също така /пък може би и именно поради това/ кооперация „Напредък” се насочва /за по-перспективно функциониране/, към изменение на своя същностен тип, като се превърне в ТРУДОВА ГОРСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ. Впрочем, за клона на популярната банка в Долна баня следва да се кажат още неща, които също не противоречат на дейността на кооперацията в селото: наскоро клона открива СВОЙ МАГАЗИН за продажба на хлебно брашно и концентрирани фуражи за животновъдството на населението и цените им са почти като тези в кооперативния магазин; също постепенно взема участие в изкупуването и организиране първичната обработка /в повечето кампании общо, съвместно с кооперацията/ на продукцията от развиващото се овощарство, ленопроизводството и пр. /БЕЛЕЖКА. След средата на 30-те години в Долна баня свой клон открива и започва да работи и представителство на Българската Земеделска банка. То развива кредитна дейност, обаче не отваря собствен магазин тук. Кооперацията си взаимодейства ползотворно с него като добре ползува услугите му, което й спестява време и средства/ … След средата на 20-те години, ръководството на кооперацията в Долна баня прави констатацията, че макар и добре развиваща се, търговската й дейност е недостатъчна. Затова взема решение, предлага на събрание на членовете и те одобряват, тя да се превърне в трудова горска производителна кооперация, Основния мотив е, че след 1925 г. все повече се увеличава относителния обем в дейността и печалбата й, от преработвателната и търговска работа от добив на дървен материал: една част от него е продавана на населението /не само на член-кооператорите/ необработен, или разбичен на дъски по съответни разфасовки, за строителни и други нужди; съществена част е реализирана на външни, 23

много търсещи, пазари; макар че търгуваните обеми и получаваните приходи се увеличавали, те били под обективните възможности на кооперацията за това; а още по неестественото и неблагоприятното се състояло в обстоятелството, че поради дотогавашния статут на кооперацията, тя се принуждавала и закупувала дървения материал, добиван от /близката/ местна гора в Рила, от частни местни или външни търговци, или от кооперацията в съседното село Радуил. То ставало така, защото кооперация „Напредък”, като не била по статута си ГОРСКА…, нямала право на ЕТАТ /разрешение, отпуснат контингент от Министерството на земеделието и държавните имоти в София/ за пряк/собствен добив на дървен материал от държавната или общинска гора тук – било д о с т а парадоксално положение – околните рилски гори в много местности са долнобански, но кооперацията нямала придобито по-рано прав да работи в тях, а това правели частни търговци, често пъти прекупчици, а още по-необичайно, другоселската (Радуилска, ГОРСКА…) кооперация, като реализирали добри пари/ печалби. Фактическото положение било много неестествено, обидно и нетърпимо. С л е д направените постъпки и представените изискващи се документи, СОС в Столицата променил дотогавашната регистрация на долнобанската кооперация и по фирмено /първоначално, отпреди/ дело № 55, публикувано в Държавен вестник № 111/1927 г., ТЯ работи вече /законово/ като Трудово горска производствена т а к а в а. Дейността й непрекъснато се подобрява и увеличава. В това отношение полезно е, като един от малкото запазени документи от онова време, съдържащ любопитни и важни подробности, да се предадат някои съществени данни отразяващи работата на кооперация „Напредък” в Долна баня, вече като Трудова горска производствена, през 1927 година. ОТЧЕТЪТ /текст и няколко таблици/ съдържа доклада на УС /9 стр./ и КС /1 стр./ - почти гъст шрифт. Отпечатен е в ихтиманската печатница на Ив.Д.Кацаров – чисто и четливо Това е сторено до края на м. януари. На челната вътрешна страница е поместена и ПОКАНАТА /№ 8/ с оповестяване на дневния ред от 7 точки за свикване на 15-тото Общото годишно събрание /не е посочено дали е отчетно-изборно, или само отчетно/. То е насрочено за 3 март – неделя - /1927 г./, от 13 часа след обед и ще се състои в читалищния салон. ТАКА поканата е раздадена на членовете на кооперацията срещу подпис от всеки още на 24 януари . Към нея са приложени като брошура-документ докладите на УС и КС. Какво е впечатляващо от гореизложеното да се отбележи?

24

Докладите са написани доста време по-рано и са отпечатани и дадени с поканата на членовете също достатъчно време преди събранието, за да могат спокойно да ги прочетат и да размислят по извършената работа и предстоящите задачи, та които желаят да вземат участие в разискванията да го направят аргументирано. /Прибавена е забележката, че „Ако не се явят достатъчно число членове, то събранието ще стане следващия неделен ден, без специална /друга/ покана и ще се смета за законно при колкото се явили членове – съгласно чл. 29 от устава”: Н а първата вътрешна страница на брошурата-доклади са посочени на влизащите кооператори в УС и КС, за да си ги припомнят /да ги имат предвид: членовете и да ги улеснят за вземане отношение към тяхната работа при разискванията, какъв конкретен принос имат в нея и в зависимост от очерталата се о ц е н к а да определят (решат) как да гласуват при поименния избор на следващия ръководен състав. А ето и някои подробности от докладите за работата на кооперацията през 1927 г. /нека не се считат за излишни/. Основателно най-напред се прави преценка как кооперацията работи като (изразено кратко, както са я чувствали, възприемали и назовавали в говора си членовете и населението) ГОРСКО-ПОТРЕБИТЕЛНА: тя е спечелила етат за добив на дървен иглолистен материал от държавните и общински участъци в обем на 327 куб.м. и известно количество (посочени в бройки) застарели букови дървета за добив на дърва за огрев. В сравнение с предходната 1926 г., и особено пък спрямо още по-предишните години, това е радващо количество/обем. Но същевременно то се счита все още за крайно недостатъчно, особено като се има предвид /не толкова броя на членовете на кооперацията, колкото/ броя на населението /Долна баня тогава е имала малко над 3 х. души/, за чиито интереси /а не само за организираните си членове/ тя фактически работи. Несъмнено претенциите на кооперацията са били основателни, тъй като сравнено отпуснатото й количество дървен материал за добив с 8-те хил. куб.м. разрешени на кооперацията в съседното с е л о Радуил, което е не само два пъти по-малко по жители от Долна баня, но и добива основната част от п о с о ч е н и я дървен материал в долнобанските терени на Рила, несправедливостта е повече от крещяща и недопустима. Ръководството на кооперацията също повдига въпроса и остро протестира, че в сравнение с нея несъразмерно е даден висок етат за добив на дървен ма25

териал от гората и на местните /долнобански/ частни търговци и прекупчици. При цялата сериозност на този проблем ТО не премълчава, че местната /в тогавашната Ихтиманска околия/ и централна /в София/ буржоазно-капиталистическа власт (управляващите), в ония условия явно е дала незаслужено предпочитание да облагодетелстват по-добре користните егоистични класови интереси на местните едри частни търговци, за да осъществяват по-голям добив и продажби и да спечелят доста от тази доходоносна търговия, вместо да се зачетат и удовлетворят по-справедливо нуждите на сдружението, което работи с настоятелна грижа в името и за благоденствието на своите членовете и населението. Пак във връзка с цитирания проблем, ръководството на кооперацията посочва, че при проведения търг за получаване на етат, то е предложило с 60-70 х. лв. /за общото количество горски дървен материал, за което е претендирало/ от получилите/спечелилите го частни търговци, но кооперация та е била съвсем несправедливо пренебрегната и подценена, а с това и /социално-финансово за дейността й/ е ощетена. Несправедливостта спрямо нея продължава по-нататък: лесничейството (явно по внушение на властта?) поискало от кооперацията, противно на дотогавашната практика, да плати/внесе наведнаж и авансово сумата 50 х.лв. за извър шване на залесяване /полагащи се за него разноски/, веднага след спечелване на етата, т.е. преди да е започнал добива на горския дървен материал. Това допълнително утежнило положението на кооперацията, но с повече усилия тя се справила, т.е. преодоляла и тази умишлено поставена й пречка… Въпреки всички трудности стекли се през първата година в работата на кооперацията като Трудова горско производствена, ръководството организира и провежда успешно дейността по добива и продажбата на дървения материал (продукция): създадена е секаческа група от опитни местни хора; също група извозвачи с добитък /биволи, волове и конете работили през по-слабите сезони на полски си ангажименти, като докарвали материала на временни складове в Долна баня или /за удобство при по-нататъшното експедиране/ на гара/жп станция Костенец баня и т.н. Следва изрично да се отбележи, че тези успешни работи кооперацията е постигнала, като е заплащала справедливо и редовно труда на наетите секачи и извозвачи – обикновено то е било с по 10 лева в повече на кубик материал, отколкото са давали/заплащали на същите частните търговци. /БЕЛЕЖКА. Полезно е да се припомни, за да се има пред вид, че горско-добивната работа за осигуряването на мертеци, греди, трупи и дърва за огрев, е 26

била тежка, трудна и непривлекателна – извършвана е в слънчево и навъсено облачно, топло и студено, влажно и снеговито и т.н. време, с малки прекъсвания през различните годишни сезони, изключително РЪЧНО: със секири, жаги /триони/ и цепини от млади и на средна възраст мъже /по сами – индивидуално, или групирали се по работни двойки, за извършване на сечта, поваляне, кастрене, извличане от дълбоки долове и стръмни пресечени места, рязане за фасониране /на определени дължини/, товарене и разтоварване на колите за извозван и пр. При това горските работници обикновено ежедневно сутрин са отивали от селото и вечер след уморителния труд са се връщали у домовете си в него пешком, носели са си и там са яли суха храна и какви ли не още неблагоприятни неща…/ И още нещо, много важно, в тази насока: кооперацията е продавала на членовете си и другото долнобанско население продукцията /необработения дървен материал и избичените дъски/ с по 10 лева на кубически метър поевтино, отколкото са го продавали частниците. Преодолявайки сполучливо и своевременно срещаните трудности и увеличавайки опита си в горско-добивната и търговска дейност, през 1927 г. кооперацията постига хубави, насърчителни резултати в цялостната си работа и състояние. Любопитно е запознаването с тях.

• На 31 декември 1926 г. тя е имала 203 членове и през следващите 12 месеца са запи5сани нови 97, или общо кооператорите са 300 души. От тях 50 са надничари, 197 работници, 10 бичкиджии, 12 чиновници и 31 с разни други професии, т.е. социалния състав се разнообразява. ● Операции: през 1927 г. са извършени 1444 с оборот 9,093,650.84 лв. Сравнено с предходната година операциите са с 96 по-малко, но оборота е в повече със 777,576.80 лв. Цифрите показват хубава дейност.

• Активни сметки: на 31 декем.1926 г. наличността в каса та е била 46,656.38 лв. През 1927 г. в нея са постъпили 2,448,349.41 лв., а са изплатени 2,392,985.59 лв. и следователно към 31 декем. на отчетната година наличността е вече 102,363.80 лв. Това е хубаво.

• Заеми /раздадени/ срещу поръчителство: на 31 декем. 1926 г. е имало записи за 619,390 лв., а през 1927 г. са постъпили 278,430 лв. През същата година са изплатени и постъпили 301,730 лв., така че в края на 1927 г. са 27

останали записи /не издължени заеми/ за 596,090 лв. Тези просрочия на записите възлизат до 75 %. Отпускането на заемите е при 12 % лихва и 5 лв. на 1000 лв. такса, които са по-ниски от кредитите давани по същото време от някои други кредитни сдружения в страната.

• Общи покупки и продажби: на 31 декем. 1926 г. кооперацията е имала стоки за 307, 070.25 лв., и през 1927 г. са постъпили за 1,752,447.81 лв. През същото време са продадени стоки за 1,657,950.44 лв. . ● Имоти: през 1926 г. те са били за 290,976.21 лв. и през 1927 г. кооперацията се е сдобила с такива за 6,046 лв., но същевременно са начислени амортизации за 6,035 .74 лв. и следователно наличните й имоти вече са за 290,980.47 лв.

• Дялове в Съюза: кооперацията има 27 дела и полови на по 100 лв., или общо за 27,500 лв., които са внесени в Общия Съюз на кооперациите /в страната/ и на районния съюз „П о д е м”.

• Разни: през 1926 . за 242,411.64 лв., а през 1927 г. са постъпили за 1, 054, 768. 44 лв.. Същевременно през годината са изплатени за 988,745.17 лв. В тази сметка са отнесени лихвите от просрочените заеми, отпуснатите на кредит стоки на членовете от магазина /олихвени от деня на навършения месец на всеки длъжник/, също раздадени материали от склада – дъски, летви, капаци и янове, и то също олихвени, смет ни отношения с търговци, Земеделската банка и др.

• Дялов капитал – пасивни сметки: към 31 декем.1926 г. за 234,445.88 лв., през 1927 г. постъпили дялове за 33,628.59 лв. и изплатени са дялове за 13,053.54 лв., така че в края на отчетната година кооперацията има дялов капитал в размер на 255,020.53 лв., което фактически се счита за много добре. Съгласно новоприетия устав всеки член-кооператор е длъжен да внесе по 100 лева встъпителна вноска, като това се отнася и до старите членове, които трябва да довнесат по 90 лева към предишните им внесени по 10 лева.

• Българска Земеделска банка: на 31 декем. 1926 г. кооперацията й дължала 999,626.71 лв. през 1927 г. е теглила 158,645.40 лв. През годината са внесени /за погасяване на заемите/ 140,500 лв. и тя остава със задължение към банката в размер на 1,017,446.90 лв.

28

• Спестовни влогове: от 1926 г. 257,498.88 лв. и през текущата година са постъпили 348,646.40 лв., а през нея са изплатени 192,910-10 лв.

• Срочни влогове: от 1926 г. 88,756.65 лв. и новопостъпили 80,252 лв. Кооперацията през 1927 г. е въвела и ДЕТСКА СПЕСТОВНОСТ с лихва 10 % /т.е. по-голяма от лихвата по други те влогове/, с високо хуманното обяснение и благородната цел, че „по тази начин ще поощрим младежта към спестяване и приучване на редовен живот още от малки”. Резервен фонд: от 1926 г. 56,809.37 лв.. През 1927 г. са постъпили 6,601.10 лв., но през годината за неотложни нужди е намален с 4 х.. лв. и е останал с 59,410 лв.

• Фонд Обществени начинания: от 1926 г. 34,299.39 лв. и е увеличен през разглежданата година с 2,420.70 лв., но същевременно е намален с изправителна /по счетоводно изискване/ сума със 159 лв., та е останал в размер на 36,561.09 лв. И В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ето каква е за 1927 г. сметката за загубите и печалбата към 31 декември с.г.: ПЕЧАЛБИ: общо 328,300.99 лв., в т.ч. от лихви, глоби и такси – 84,244 лв. и от просрочени заеми – 67,906.80 лв.; от имоти – 6,800 лв. и от /незаета известно време длъжност и следователно неизплатена/ заплата/хонорар – 500 лв.; изправление на /допуснати счетоводни/ грешки – 204.78 лв.; продажба на трески – 510 лв. и на календари – 100 лв.; печалба от реализация на трупи - 28,1215.10 лв.; и от общи показани продажби – 139,920.31 лв. ЗАГУБИ – в размер на сумата на печалбата, в т.ч. за: лихви по срочни влогове – 14,449 лв., по спестовни влогове - 26,912 лв. и по кредитни сметки – 99,820.19 лв., повърнати лихви на заеми – 436 лв., събрани лихви по заемите отнасящи се към следната година – 45,657.76 лв., заплати на персонал - 97,750 лв., за наем на читалището – 1,000 лв., възнаграждение/хонорар на УС и КС – 1,478 лв., канцеларски – 2,556 лв., погашение на имотите – 6,035.74 лв., публикуване баланса - 153 лв., написване книжата от общото /за 1926 г./ събрание – 130 лв., такса /на общината/ за биене на барабана – 130 лв., порто и герб – 860 лв., превоз на треските – 196 лв., горска кооперация – 1,075 лв., проверка на мерки и теглилки – 15 лв., платени лихви, членски вноски и дял - 693 лв., осветление – 65 лв., спестовни книжки – 403 лв., печат – 100 лв., застраховка – 1538 лв., писма и бланки – 249 лв., поправка на ролетките – 50 лв., /счетоводно/ изправление 29

на грешки – 1,347.17 лв., търговски вестник – 560 лв., покани /за годишното събрание/ - 446 лв., дялове в натура – 240 лв., почистване на оджаците /комините/ 210 лв.,разни – 135 лв. ЧИСТА ПЕЧАЛБА – 2261617.13 лв., разпределена така: -

10 % към резервния фонд – 2,261.70 лв., 10 % фонд общи начинания – 2,261.70 лв. , 5 % възнаграждения/хонорари на УС и КС – 1,130 лв., 2 % хонорари за консултативни съвети – 452 лв., 5 % за възнаграждение на служащите – 1,130 лв., 60 % за ДИВИДЕНТ на дяловете – 13,572.73 лв. и 8 % за консумативи - ,809 лв.

/БЕЛЕЖКА.Непонятно/неизвестно е защо в СМЕТКАТА лявата и страна на баланса е отбелязана като ПЕЧАЛБА, а всъщност това са приходи, а дясната страна като ЗАГУБИ, а то са разходи по/за дейността на кооперацията./ В доклада на КС се казва, че всички операции и решения на УС са правилно и редовно записвани в книгите на кооперацията; баланса и сметките за печалбите за отчетната година са в съгласие със счетоводството; имотите и инвентара са налице /в известност/ и добре опазени; чистата печалба е разпределена съгласно устава. И в заключение – „Молим членовете, участващи в събранието, да освободят от отговорност членовете от УС и КС по управлението на делата на кооперацията за 1927 г.” Двата отчетни доклада са подписани от членовете на ръководствата, изброени поименно с професиите им, без обаче да се посочва образованието им/, както следва: • УС: председател Андон Николчов, земеделец; подпредседател Владимир Николов, мелничар и членове – Ангел Тренков, земеделец и мелничар; Симеон Захариев, бичкиджия и Коста Симонов, учител, пенсионер; • КС: председател Ангел П. Иванов, служащ и членове – Христо Ив.Клисуров, земеделец и Вл.Хр.Тодоров, работник. … Следващите малко над 15 години /1928-1944/ са период съпътстван от противоречиво съществуване и развитие в живота на кооперацията в Долна баня. Това е така, защото кооперативните сдружения, както и цялостния живот в 30

България, изпитват осезателно ударите на жестокото отражение от световната икономическа криза през 1929-32 г.; извършения военно-фашистки преврат на 19 май 1934 г.; установява нето след него на реакционния личен монархически режим на управление; все по-бруталното властово настъпление на фашизма с противонародното привързване на страната към колесницата на авантюристичната политика на Хитлерова Германия; избухването на пожара и воденето на 2-та Световна война и свързаните с нея икономически трудности /намаляване на гражданското производство в индустрията и селското стопанство; увеличаването на оскъдицата и скъпотията; въвеждането на купонната система за снабдяването и изхранването на населението/. В тези тежки обществено-политически и стопански условия, въпреки всички стоварващи й се неблагополучия, ръководството на долнобанската кооперация се стреми, полага големи и непрекъснати усилия и съумява да я опази и да не допусне да фалира. Но, напълно разбираемо е, че дейност та, финансовите резултати и цялостната й относителна тежест в стопанския живот в селото, временно ту„се свиват”, „ту – същевременно – се увеличават, нарастват”. Наред с посочените до тук обективни причини, за това положение повлияват и някои субективни – крайно неблагоприятни – събития, настъпили, станали тук в живота на кооперацията. Нагаждайки се към и използвайки подходящо възможностите на обективните условия, през последните две години на изтичащото 20-летие и първите две години на започващото 30-летие, по решение на съответните годишни събрания, ръководството на кооперацията предприема две важни неща: осигуряване/получаване от общината 20 декара празно место за засаждане с черничеви дръвчета. Целта е да се даде възможност на желаещите да отглеждат копринени буби /перспективно развиваща се изгодна стопанска дейност в страната/, с което да се подобрят трудовата заетост и материалните условия /паричните доходи/ на член-кооператорите и част от населението; взема под наем от русенската Сконтова банка, продадената й от предишния собственик, бившата дъскорезница /фабрика/ на Сребърников, за да преработва/избичва добивания от гората иглолистен материал и да го продава по търгуваните профили. Така ТЯ допринася за увеличаване на местната трудова заетост, а кооперацията реализира повисоки доходи и естествено и печалба от експедирането и продажбата на много търсената в страната обработена /а не само като мертеци, греди и трупи/ продукция. Следователно работата на кооперацията се оживява.

31

През времето на блокарското управление /1932 г. – до преврата на 19 май 1934 г./ работата на кооперацията се развива също обнадеждаващо. Тогава в долнобанския общински съвет мнозинство имат земеделци и комунисти, а кмет и заместник-кмет са – съответно Димитър Коцев Витаонов и Стоян Иванов Якорудски, – членове на БЗНС, прогресивни хора, земеделци по социално положение и професии и са също членове на кооперацията. Тогава общината съдейства всемерно с писма отправени до Министерството на земеделието и държавните имоти (оглавявано при това през втората половина от блокарското властване от Константин Ник. Муравиев, добре познат и благосклонен към селските проблеми) с искания да се предоставят ежегодно на Долна баня по-големи количества иглолистен материал за добиване от гората, които да ползува кооперацията. До голяма степен това е постигано. Заради увеличаване обема на дървопреработвателната дейност кооперацията преценява за полезно и приема направеното й тогава предложение от русенската банка и с теглен значителен банков кредит, купува държаната под наем допреди тук нейна дъскорезница, т.е. кооперацията й става собственик. Нещо повече – тя влага средства за модернизиране и увеличаване производствения й капацитет. Така работата се увеличава и бързо потръгва добре. Обаче, от „зла орис”, по-нататък се случват две беди: до края на десетилетието /30-те години/ на два пъти се случва нейно опожаряване и това причинява значителни парични щети за кооперацията. Въпреки всички неблагоприятности дъскорезницата е възстановявана и продължава да работи и да носи съответни доходи. През тридесетте години общо взето добре работи магазина на кооперацията – на поносими цени снабдява и продава на членовете и населението зърнен и брашнен фураж, железарски, колониални и други стоки от първа необходимост. Същевременно, съгласувано с ръководството на клона на популярната банка, магазина прави нужното за снабдяване по заявки на членовете-кооператори и други клиенти с посадъчен материал /фиданки и лицензирани корени/ от близки и по-далечни държавни и кооперативни разсадници, за да се развие тук високопродуктивно и приходоносно овощарство /нови сортове ябълки, круши, сини сливи и пр./, както и ягодарството и малинарството. За улесняване изкупуването от стопаните на ежегодно увеличаваната произвеждана от тях продукция от посочените култури, кооперацията, пак съгласувано с клона на популярната банка, сезонно организира работа на няколко пулпа за нейното приемане и първична преработка – замразяване и експедиране в бурета. Със съща та цел тук се пост32

роява ПЕЩ с няколко ЛЕСИ за изсушаване, чрез ползване на твърдо гориво, на плодовете от сини сливи, за да бъдат пласирани на пазара по-доходоносно. … Основно през 30-те години на ХХ век долнобанската кооперация, макар и да е със скромни възможности, участва активно в стопанския и обществен живот на селото. Поради това нейния авторитет непрекъснато расте, увеличава се значително интереса на хората към дейността й. Ежегодно броя на членовете й става все по-голям и пр. и пр. Ръководството не само се отнася положително към прогресивните промени в селото, за хората тук, но подходящо морално ги поощрява и материално ги подпомага. Това се отнася по отношение създаване и увеличаване материалната база на откритите Столарско и Земеделско училища; строителство на сграда към основното училище „Неофит Рилски” за трапезария и за осигуряване безплатно хранене на обяд в нея на деца-сирачета и на бедни родители /в т.ч. естествено и на член-кооператори/; нормално функциониране на открития дом за деца-сираци и полу-сираци „Костанца Ляпчева” /ученици в основното учили ще/; построяването от общината на сгради и откриване в тях съответно на кланица и ветеринарна лечебница за животни; водоснабдяването на селото с рилска вода за пиене и стопански нужди на хората; осъществяване електрификация на домовете и основните улици от ВЕЦ „Въча”; изграждане от водния синдикат „Мусала” на основната канална мрежа в долното поле /от лявата страна на р. Марица/ за напояване на хилядите декари плодородни земи там; строежа с твърда настилка на пътя нагоре от селото по лявото поречие на р. Бистрица към планината, което облекчава целогодишното му ползване и конкретно за по-лесното и непрекъснато извозване и поевтиняване разноските за добивания в различните местности горски дървен материал и т.н. Кооперацията с готовност и опита си съдейства за създаването в Долна баня на кооперативно сдружение на ленопроизводителите. То скоро наброява над 200 души, в т.ч. в него се включват и членове на кооперацията. Нещо повече – УС приема предложението на посестримата си за устройване/монтиране в помещение на дъскорезната фабрика на машина за първична преработка на лененото стебло.Обаче за жалост през есента на 1937 г., от склада на струпаната суха ленена маса, по неизяснени причини за виновника, избухва нощен унищожителен пожар и нанася значителни материални щети на фабричната сграда. Загубата, включително от спряното за доста време фабрично производство на дъскорезницата, се отразява зле на цялостното състояние на кооперацията. Тя мъчително лекува и изживява (възстановява) последиците, но с кредит и собст33

вени средства положението се оправя. С труд помага и цялото население, защото загубата и най-вече ползата от възобновяване на работата на дъскорезницата са за всички. Долнобанската кооперация „Напредък” не притежава пивница, но тя насърчава проявите и хуманната борба на местното въздържателно дружество, създадено през 1928 г., за трезвеност сред населението и особено сред младежта, за здравословен и природосъобразен начин на живот, за намаляване броя и затваряне на кръчми в селото. Неин конкретен пример и принос в това благородно дело са няколко хубави прояви: не допуска продажба на наливен или бутилиран алкохол в магазина си; насърчава морално и материално работата на създаденото в тук женско дружество „Майка” и раздава безплатни касички за деца на училищна и предучилищна възраст, за насърчаване у тях още от малки на спестовността и увеличава процента на лихвата за влоговете им. Заслужено следва да се отбележи още една много полезна кооперативна проява – насърчаване работата на организирания и провеждан от читалището през есенно-зимно-пролетен сезон така наречен „народен университет”. Докато той съществува – във вечерни часове на седмични, или в дневни часове на неделни и празнични дни, учители, лекари, лесничеи, ветеринари, агрономи, прависти и др. /местни или осигурени външни специалисти/, добре подготвени теоретично, на достъпен език и с конкретни примери от живота, допринасят много за повишаване знанията и културата в семействата на посещаващите го хора – както по техните занятия/работа в земеделието и животновъдството, така и по възпитанието на децата, т.е. на подрастващото поколение. Тези прояви, особено утрата, провеждани в съчетание с литературно-музикални програми, изнасяни от основното училище, или читалищни самодейци, провеждани при добро посещение и проявяван интерес от хората, тъй като ставали и за отбелязване на граждански и църковни празници и забележителни чествания на исторически и други събития, били очаквани и приятни. В значителна степен това се отнасяло, така се възприемали те и от посещаващите ги членкооператори, заради което ръководството напълно радушно ги насърчавало и съдействало всячески за тях. Все в тази връзка е и създаването към кооперацията в селото на младежка кооперативна група. Това прогресивно движение възниква в страната в условията на тежката обществено-политическа обстановка след превратните събития през 1923 г. То все повече се разширява и от средата на 30-те години вече има масови размери и се затвърдява/проявява в определена организационна форма.

34

Особено добре е организирана и активна дейност развива младежката кооперативна група в съседното с. Костенец с неин деятел, познатия и в Долна баня, Владо Томов. Като се взаимства хубав опит от там, през 1938 г. се създава успешно младежка кооперативна група и тук. Нейната задача и плодотворна работа се заключава в пропагандиране и настоятелно привличане на подрастващото поколение към делото на кооперацията. И действително, през следващите години постепенно се увеличава броя на организираните членове /и от двата пола/, въпреки трудния исторически период в живота на страната. Някои от тях постепенно са избирани в кооперативното ръководство и са се стараели да оправдаят гласуваното им доверие, като работят ентусиазирано. Следван тази насока да се отбележи, че в годините след 9-то септемврийската промяна през 1944 г. повечето от тях са гръбнака в работата и социалистическото развитие на кооперация „Напредък” в Долна баня. През двете десетилетия време след военно-фашисткия преврат на 9 юни и Септемврийското въстание в 1923 г., както и след 19 май 1934 г., съдбата на редица член-кооператори и семействата им в Долна баня е прекършена: няколко души членове на БКП, БЗНС и безпартийни патриоти са убити, много повече са арестувани и изтезавани в полицейските участъци, интернирани и пр. Най-вече страшно и непоносимо е било отношението на фашистката власт през последните години /1941-1944/ на съществуването и вилнеенето й. Въпреки това членовете-кооператори Христо Пандов /сдружен земеделец/ и Никола Брождин (комунист) - и двамата мелничари/воденичари – през втората половина н а 1943 г. се включват в нелегалната акция за събиране храна и предоставянето й за изхранването на партизаните от 2-ра бригада „Чавдар”, действаща в околните /на Долна баня и с. Костенец/ дебри на Рила. Но за злощастие, базата /устроена при домакина Г.Минчев в тогавашната учителска почивна станция „Бистрица” край селото/ е разкрита и редица от участниците, заедно с цитираните /но и не цитирани поименно/, са арестувани от полицията и малтретирани, а други са съдени и лежали до ДЕНЯ НА СВОБОДАТА в затвор. Тези изпитания обаче не са плашели най-смелите. За отбелязване в горната насока е поведението и приноса на ЙОСИФ ИВАНОВ КРИВЕНСКИ /1896-1990 г./. Той е роден във Виницка губерния /Украйна/ на Царска Русия. Произхожда от заможно семейство. Завършва военно училище и става пехотен офицер в армията. По време на контрареволюцията попада с частта си във редиците на Врангеловия белогвардейски военен корпус срещу младата Червена армия. С остатъците от него през 1920 г., с параход от пристанището в гр. Новорусийск през Черно море пристига в България и е установен в гр. Оряхово на р. Дунав.

35

Там живее няколко години при трудни условия. Оженва се за съпруга-немкиня, по професия фармацевтка. След принудителното изгонване на основната част от врангелистите от България, а някои други, разселени из страната ни, Кривенски идва семейно в Долна баня със своите две деца, съгражда къща на главната улица, открива аптека и работи почтено като аптекар. Отнася се с уважение и много дружелюбно към долнобанското население и с готовност участва в местния обществен. живот. Разбиранията и проявите му по отношение на училището, читалището и пр. са прогресивни и участва/съдейства с готовност в тях. Става все по-търсен и авторитетен човек в селото, защото продава без излишно оскъпяване лекарствата от аптеката на хората, а на редица бедни ги дава и почти безплатно. Макар че е частен търговец като аптекар, става член на кооперацията и работи непредубедено за успеха на делото й. Като такъв не остава настрана и от антифашистката работа в Долна баня. Макар че е безпартиен, ползва се с име на демократично мислещ и за някои прояви /легални и дори нелегални/ е търсен, доверявано му е и е приобщаван (включван) безкомпромисно, а той се е отнасял с разбиране и отзивчиво, не страхувайки се от неизбежния риск: давал е лекарствени материали за подпомагане лечението на пребиваващи нелегални в селото и особено за партизаните чрез създадената снабдителна база край Рила през 1943 г. И най-забележителното, като член-кооператор и безпартиен патриот – до и след 9 IХ 1944 г. – Кривенски приема и съхранява печата на нелегалната местна организация на БКП, като го предава в 1945 г. на ръководството й без да търси облаги. Разбираемо е, че Кривенски до края на живота си участва активно в живота на долнобанската кооперация. Така в 1950 г. той проявява инициатива и предава аптеката си за стопанисване от кооперацията, остава със семейството си в нея да работи като фармацевт и пр. За всичко това естествено получава топло благодарствено писмо от кооперативното ръководство, партийната организация и общинската власт в Д о л н а б а н я. … През своите около 32 години съществуване и работа /1912-1944 г./, т.е. в периода на класово устроената буржоазно-капиталистическа икономика и власт в България, долнобанската кооперация „НАПРЕДЪК” изминава неравен по съдържание, но достоен по значение ПЪТ. Броят на членовете Й, както при всяко важно проходческо дело, първоначално е бил малък, но постепенно кооперацията се налага с работата и авторитета си в ежедневието и съдбата на селото, 36

като по-нататък става неотменим фактор в тукашния обществено-политически живот. Нейното вътрешното устройство и работата на ръководството й /УС и КС/ са били подчинени на изискванията за строго съблюдавани демократични принципи, характерни за кооперативните сдружения в страната: неотменно провежда не на общите годишни събрания; съпричастно своевременно и отговорно обсъждане и решаване от членовете и ръководството на неотложните въпроси /за сведение – при вземане решение за теглене на заем от банка са се подписвали всички членове на УС/; първа грижа на всички е била да се допринася за повишаване благоденствието на членовете-кооператори и съселяните, за което е организирана /по възможностите й/ работа /трудова заетост/ за тях; приемани са влогове на поощрителна и са раздавани заеми на поносима лихва; редовно са изплащани /или са капитализирани/ годишни дивиденти /особено след като става Производствена горско-потребителна кооперация/; магазинерите на кооперацията са работили общо добре, като не са допускани кражби, начети и измами на клиентите /специално за изтъкване е работата на продавача Илия Митрев Драганов, сдружен земеделец, с основно образование, който е бил 9 г. такъв и за пример с усърдието си сред всички търговци в селото; платен човек в канцеларията е бил само един – касиер-деловодител и то на поносима плата; председателя, зам.председателя – в някои години, когато се е налагало да има такъв поради нарасналия обем на кооперативната дейност, са били на малък хонорар; работено е с постоянство, упоритост и увеличаващо се умение за постигане р а с т е ж а на оборота и материалната база/богатство на кооперацията. В резултат на всичко това долнобанската кооперация е била измежду найдобрите и за пример на хората и селищата в коритото и в околията. … Сега /през 2011-2012 г../, в 100-годишния ЮБИЛЕЙ на кооперация „Напредък”, за жалост, п о ч т и всички от нейните членове, ръководители и деятели от първите години и следващите 5 десетилетия след учредяването й, по силата на неотменните природни биологични закони, Н Е С А ж и в и. Но делото им с ъ щ е с т в у в а – за чест на Долна баня, н а с т о я щ и т е членове-кооператори и за хубав пример в ъ в всичко на следовниците-кооператори, за настоящето и н а й-в е ч е за хубавото п е р с п е к т и в н о б ъ д е щ е на Г Р А Д А и населението му…

37

АТАНАС ЦВЕТКОВ

Д.КЮРКЧИЕВ

ИВАН ПОПОВ

КОСТА СИМОНОВ

38

СГРАДАТА НА ПЪРВОТО ЧИТАЛИЩЕ

МАКЕТ НА СЪЩАТА СГРАДА

ХР.ПАНДОВ

Н.БРОЖДИН

39

ЙОСИФ КРИВЕНСКИ

II. РАБОТА, СЪЩИНСКО РАЗВИТИЕ И ПРИНОС ПРЕЗ 45-ТЕ ГОДИНИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СТРОИТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ (1944-1989 Г.) Работата на долнобанската потребителна кооперация „Напредък” през разглежданото твърде отговорно време/период се издига и характеризира с ново, значително по-високо в сравнение с когато и да било преди, качествено /в организационно и стопанско отношение/ н и в о. Това естествено не става бързо и лесно. Тя извървява своите неизбежни етапи едновременно с другите обществено-политически и икономически исторически преобразования ставащи в страната и следователно и в Долна баня. /БЕЛЕЖКА. Последователността в работата на кооперацията и различните прояви/действия през периода се излагат/описват не точно по календарен ред, но е спазено изискването/необходимостта за тяхната л о г и ч е с к а, фактическа, смислова и пр. правдива и точна обосновка/

1.Дейност за укрепване на отечественофронтовската власт и възстановяване икономиката след войната Ръководството и членовете на кооперацията, като почтени български граждани и родолюбиви патриоти, проявяват правилно разбиране по отношение характера и важността на настъпващите след деветосептемврийски промени в страната и произтичащите (налагащите) се в общи линии и до голяма степен своите конкретни задачи и кооперативни действия при/в тези обстоятелства. През месеците до края на 1944 г. и първата половина на следващата 1945 г. работата протича за изпълнение на девиза „Всичко за фронта, всичко за победата”. Членовете на УС и КС, както и редови член-кооператори са включени в съставите на изградените по линия на Селския комитет на Отечествения фронт /ОФ/ КОМИСИИ по квартали/махали, които няколкократно обикалят домовете и хората, записват продуктите за подлежащите наряди и съдействат за предаването им на съответните държавни /реквизационни и изкупвателни/ органи, които ги изпращат по определения ред за фронта; участват в дейността за събиране и приготовляване на колети с хранителни продукти /обикновено сладкиши/, предмети /из плетени ръкавици, пуловери, фланели, шалчета, чорапи и т.н./ и писма до/за бойци на фронта и ранени, настанени за лечение в Софийски болници; през м. март 1945 г., в провеждането на обявения от Правителството ЗАЕМ на Свобода40

та – в Долна баня тогава са записани и впоследствие събрани 5 милиона лева, което е било с 600 х.лв. в повече от предвижданата предварителна цифра. Лични вноски в заема с готовност правят както мнозинството член-кооператори, така и отделно КООПЕРАЦИЯТА от своята дейност и каса. Следдеветосептемврийските месеци и първите няколко години било възторжено време на народен обществено-политически възторг, активност и п о д е м в страната. Но и време изпълнено с военновременни и следвоенни икономически трудности и недоимък. Основните промишлени и хранителни стоки и продукти остро не достигали и се раздавали (продавали) на населението с купони. При това след 1944 г. се случват последователно няколко сушави години, от което реколтата е силно компрометирана. В тези условия, наред и с други съществени причини от обществено-политически характер, се появява черна борса и спекула на пазара, за които частнособственическата търговия била естествена паразитна хранителна среда. Това допълнително влошава условията за живот на хората и творческа работа в Отечественофронтовска България, тръгнала ентусиазирано по нов път на развитие. При гореописаната обстановка и/в Долна баня надеждна опора на извършваните промени става естествено потребителната кооперация тук с почтеното и в интерес на хората снабдяване и търгуване. Съдействал и клона на Популярната банка със своя работещ магазин. При засилени активност и партийно политическа дейност на местните организации и активистите на БКП, БЗНС, РМС, ЗМС, Селския комитет на ОФ и Общината /комисарството й/ – и чрез осъществяван организационно-финансов респект от потребителната кооперация и популярната банка, стопанското положение в Долна баня в ония тежки и тревожни години било и се развивало задоволително /разбирано като съставна част на общата обстановка в страната/. Така се развивала обществената търговия тук, растяло доверието и авторитета на потребителната кооперация „Напредък”. Едновременно ръководството на потребителната кооперация насърчава морално и дава с опита си своеобразно конкретно организационно съдействие за съответно създаване на други производствени кооперативни сдружения в Долна баня, като необходим и сигурен път в подкрепа на новото политико-стопанско развитие в селото: създаването през м. февруари 1945 г. на местна занаятчийска шивашка кооперация /от 5-те й учредители двама са нейни членове/, а след една година – през м. февруари 1946 г. – създаване на вече многочислена ОБЩА трудово-производствена кооперация /ТПК/ „Гранит”, която постепенно, но 41

трайно обхваща в себе си голяма част от дотогавашните /частно работещи/ дърводелци, зидаро-мазачи, обущари, бръснари и др., както в последствие и хората от малобройната шивашка кооперация, като се обединяват през 1953 г о д и н а. /БЕЛЕЖКА. С избързване отбелязваме, че на 21 ноември 1948 г. в Долна баня се създава ТКЗС, което има свои /отделни/ устав и ръководство, но по дотогавашния закон за кооперативните сдружения в страната, първоначално се учредява и води като ПРОИЗВОДСТВЕН ОТДЕЛ на потребителната кооперация „Напредък”, която същевременно п ъ к става колективен член на земеделското стопанство/ Също показателно е, че в обществено-политически живот на Долна баня Потребителната кооперация „Напредък” участвува по съответен начин: в проведените в страната избори за 26-то /обикновено/ Народно събрание на 5 ноем.

1945 г.; на 8 септем. 1946 г. в Референдума за премахване на монархията и обявяване на България за Република; както и на 27 октом. с.г. за избиране на Велико Народно събрание. Нейни служители и членове са включени в съставите на ОФ-агитаторските групи по квартали и махали, в селската и няколкото секционни избирателни комисии и пр. Всички те работят старателно и допринасят за изпълнението на възложените им задачи. На 4 декем. 1947 г. ВНС приема първата в България Републиканска Конституция /известна като Димитровска, действала до м. май 1972 г./. Тя определя, че за целите на изграждането на социализма в страната основни форми на икономическата собственост са държавната и кооперативната /в тяхното многообразие/. Така се открива всестранен простор за новото развитие на Родината по пътя на социализма. В това изключително отговорно и динамично д е л о кооперациите са естествен активен фактор с работата си. Една от най-важните задачи в това отношение е за привеждането на частния търговски сектор на ОБЩЕСТВЕНИ релси/основа. Долнобанската потребителна кооперация „Напредък”, заедно с местната отечественофронтовска общинска власт и политическите партии тук, се заемат и последователно, с нужната упоритост изпълняват през 1948 г. задачата. Естествено тя съвсем не е била проста и лека, но преобразованието се осъществява с поносима болезненост за засегнатите.

42

/БЕЛЕЖКА. Към 9 септем. 1944 г. в Долна баня съществуват около 60 частни магазини или дюкяни. Те се разпределят по видове на преобладаващо продаваните в тях стоки, както следва: бакалници /предимно за продажба на железария/ - 13, манифактурни – 5; пивници/кръчми – 10-тина; гостилници /с приготовляване на топла храна и продажба същевременно и на наливни алкохолни питиета/ - 4 и още 1 гостилница-градина, която се отваря и работи сезонно /главно от ранната пролет и до късната есен/; няколко магазинчета /съществуващи поотделно, самостоятелно към някои от кръчмите/ за продажба на месо от дребни животни през различните годишни сезони /агнета и ярета, овце и кози, телета и малачета/; кафенета – 5; сезонно отваряни магазинчета за продажба на риба и други подобни стоки – към 5; сладкарници – 2; книжарници /предимно за учебни помагала/ - 2 и т.н. Както се вижда броя и разнообразието им са доста. Освен това няколко /десетина/ занаятчии /предимно кожухари, обущари и фурнаджии/, освен по поръчка, са произвеждали /готови/ стоки и са ги продавали направо на клиенти в работилниците/фурните си и следователно по същество са осъществявали (извършвали) – нищо лошо в това! – търговска дейност като в магазин или дюкян. В селото е имало и 5 души /така наречените джамбази/ търговци-комисионери, т.е. изкупчици/прекупчици на продукция /дървен материал, живи животни и заклан добитък – особено за месо за сезонните годишни празници/ и препродажбата/експедирането Й извън Долна баня. Справедливостта изисква да не се скрива, че някои от магазините/дюкяните на частните търговци са били добре уредени, привлекателни и дейността им оживена: манифактурата на М.Г.Стрински; тези за хранителни стоки (поотделно) на братята Никола и Лазар Черешарови; гостилниците на Петър Стефанов, Методи Вельов и Ашингер; сладкарниците на Израел Стоянов и брат му Андон /Дончо/; кафенетата на Ив. Чешмеджиев и Георги Николов (Банскалията); двете книжарници и т.н./ Почти цялата частна магазинна мрежа и дейността и в Долна баня, без протакане, значителни трудности и излишни /поне на първо време/ структурни преустройства, бързо и по своя естествен начин се поема и извършва от потребителната кооперация. Така търговското обслужване на населението става/продължава да се извършва без сътресения. Дори някои по-млади и опитни магазинери докато са били частници и след това изявяват желание да работят в кооперативната търговия, - Шаул Шаулов, Методи Г. Стрински, Милко Върбанов, 43

Владо Ив. Черешаров и др. – ПК ГИ взема на работа и остават в кооперативната система до пенсионирането им. Това са хубави хуманни примери и добре отплащащи се с честна работа и най-вече с постигнатите от тях хубави резултати.

2 . Осъществяване, организационно-структурни промени, нарастване и усъвършенстване на търговската дейност Цялостната работа на Долнобанската Потребителна кооперация „Напредък” в условията на народната власт и социалистическото изграждане на страната добива все по широки простори. В тази насока п е р и о д и ч н о настават съществени промени, които текущото историческо време изисква и налага и следователно са неизбежни, т.е. тя трябва да се съобразява с тях и присъщо да устройва дейността си. От 1927 г. кооперацията е Трудова горска производителна. Този неин същностен тип и дейност обаче постепенно / в течение на последвалите години/ фактически се изменя/ променя се с ъ о б р а з н о текущите събития и очерталата се стопанска обстановка, развитие и състояние на икономи ката в България. Това става валидно особено след 9.9.1944 г. С оглед да се обединят и по-резултатно да се използуват възможностите/ресурсите на кооперативното дело /магазинната мрежа на отделните кооперации и на близки до тях по цел и задачи други подобни институции в България/, в Долна баня това става между ПК „Напредък” и клона на Популярната банка през 1945/1946 г. Процесът протича съвсем естествено – банковия клон от години време е разширил кредитната си дейност, с което е намалил и облекчил същата работа на кооперацията; също едновременно в селото работят техни два магазина с развиващи еднаква по съдържание търговия, което при новите условия се оказва излишно дублиращо и неефективно. Налагащия се извод в полза на обединяването е очевиден и то се пред приема с убеждение и готовност от двете институции тук. /Има обаче – в страната – и други фактори, макар и от по-късно време, които водят нещата и по същество убедено оправдават станалото сливане в едно сходната дейност на потребителна та кооперация и клона на популярната банка в Долна баня: това е откриването и съществуването до 1951 г. в селото на ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО на БНБ /Българската Народна банка/, което поема изцяло кредитната дейност; от 1952 г. местен КЛОН НА ДСК, който пък осъществява 44

влоговата дейност за населението. Така че за потребителната кооперация вече остава главно извършването на търговската работа, която по обем непрекъснато се увеличава и се р а з н о о б р а з я в а./ Организационно-стопанското сливане на ПК „Напредък” и клона на Популярната банка в Долна баня става на общо събрание, проведено радушно на 22 април 1945 г. Избрано е ръководство /УС/: председател Спас Дим. Кайтазов – майстор дърводелец, и членове: Георги Йосиф. Клисуров – бичкиджия, и двамата комунисти; Георги Апост. Торошанов и Иван Ник. Кулински и Стоян Г. Кьосев– земеделски стопани, и тримата сдружени земеделци; Никола П. Кацаров /обущар/, Елена Славова Николова /начална учителка/ и Димитър Михайлов Жмуранов /служител/ – тримата безпартийни. За Директор по търговската дейност е назначен Иван Зашев. /БЕЛЕЖКА. Въпреки посоченото сливане на двете институции в Долна баня, в национален мащаб техните централи продължават да съществуват и работят, макар и дружески, юридически самостоятелно. Заради това и в Долна баня общата им дейност в продължение на известно време е само по някои основни проблеми от взаимен интерес, т.е. ПК „Напредък” и клона на Популярната банка си остават и работят фактически/формално самостоятелни стопански субекти. При горната обстановка, за задоволяване на неотложните им нужди., през м. май 1945 г. е закупен и докаран, започва да работи в Долна баня първия обществен камион, за снабдяване на общия магазин със стоки.. Ето как става това тук: научава се, че в гр. Кюстендил се продава бордови товарен камион и ПК „Напредък” и клона на Популярната банка тук изпращат комисия от 3-ма души (Ив. Зашев, Ив. Кулински и Борис Ник. Чавдаров – шофьор) да го огледат, спазарят и да го купят. Успешно така и става , като цената на запазеното возило е намалена при пазарлъка с 200 х.лв. и то е доставен за 2 мил. лева. Шофьор дълги години е Б.Чавдаров, грижи се свойски за него и камиона работи добре/. Между впрочем в страната се подготвя и съответно се извършва /и/ официално/фактически СЛИВАНЕ в един стопански субект в ТЪРГОВИЯТА на потребителните кооперации и клоновете на Популярната банка. Скромен принос в този процес имат и техните долнобански деятели. Полезно е да се знаят някои подробности за извършеното тогава. Изхождайки от житейския опит и обстановката в Долна баня местните организации на БКП и БЗНС в края на 1944 г. и началото на 1945 г., научавайки от ежедневната преса и радиото, че в с. Арчар, Видинска околия, както и в село /сега град/ Твърдица, Сливенска околия, е подета инициатива за обединяване на 45

потребителните кооперации с клоновете на Популярната банка, вземат решение и те не само да подкрепят, но да работят за по-скорошното осъществяване на това разумно и от голяма полза дело. Избрана е делегация от 3-ма души /Янко П. Узунмихнев – отечественофронтовския кмет на селото, Иван Зашев – директор на Популярната банка и Иван Тод. Стефанов – счетоводител на ПК „Напредък”, която да отиде в София и да изложи местното гледище по проблема. През м. януари 1946 г. групата е приета в Столицата и е изслушана в разговор /двамата заедно/ с Илия Бояджиев – председател на ЦС на Горско-кредитните и производствено-потребителски кооперации и Петър Джидров – Директор на Централата на Общия съюз на популярните банки. Мнението и предложението на долнобанската делегация несъмнено е притурило своите значение и тежест в плодотворната почва в страната за уедряването и утвърждаването, /както е записано по-късно в документите за това/ на „ЦКС – Коопцентър” – в началото на м. април 1947 г. /определението е № 949/2 април с.г. на СОС/. През м. август с.г. към него се присъединява /и официално/ и Общия съюз на популярните банки. Постепенно същото правят и централите на дотогава съществуващите национални ръководства и конгреси на различните 20-тина кооперативни организации. Така в страната о б е д и н е н и е т о на кооперативния сектор се осъществява и по-нататък работи с умножени сили за социалистическото изграждане и развитие на Родината. Пръв председател на ЦКС /Централния кооперативен съюз/ през 1946/47 г. и до 31 октомври 1949 г. е кооперативния ветеран Илия Бояджиев /1898-1949 г./. След това /до 1962 г./ такъв е Пеко Таков /1909-2002 г./. До края на 1989 г. други председатели на ЦКС са били последователно Георги Йор. Георгиев, Стоян Ат. Сюлемезов, Иван Райчинов Пръмов, Румен Сл. Сербезов, Иван Георгиев Пехливанов и Панчо Иванов. Понастоящем /мандата от 2000 г./ е Петър Стефанов. В организационния строеж на ЦКС се създават Районни кооперативни съюзи /РКС/. За долнобанската кооперация той е в/на гара /от 1964 г. ГРАД/ Костенец. Около и след това време активен /търговски/ кооперативен деятел ТУК – следователно свързано и с ПК в Долна баня – е Захари /Зарко/ Минов Иванов /1905-1992 г./ от с. Подгорие. /На предходните страници е посочено как обединението на кооперативния сектор и търговската дейност се извършва в Долна баня/ В системата на ЦКС местната кооперация „Напредък” в цялостната си дейност работи и се развива все по-добре: в 1956 г. е построена едноетажна сграда и е открита ресторант-градина „Горски кът” в района на почивните станции край 46

Рила; обновени са външно и вътрешно редица от помещенията на бившите частници, които кооперацията използва за магазини; открита е и работи работилница за производство на лимонада; обновява се подходящо състава на търговските продавачи. Ръководството, подкрепено от член-кооператорите с разумни предложения и решения на съответните годишни събрания, извършва първоначално следните по-важни промени в дейността на к о о п е р а ц и я т а: • Намалява на два /предишните пет, но малки/ магазините за продажба на железарски стоки, без да се допусне влошаване на работата им и снабдяването на населението; • Закрива повече от половината от съществувалите при частната търговия кръчми, а после ги намалява и до две; • Открива и започва работа добре уреден книжарски магазин, който продава не само/главно учебни пособия /както при частниците/, а все повече и книги за прочит – художествена и обществено-политическа литература, за която има радващо увеличаващ се брой читатели от двете средни училища и други млади и на средна възраст хора. През 1952 г. книжарницата преминава от кооперацията към ДТП „Печатни произведения” и е една от добрите в окръга/; • Приема от семейството на своя член-кооператор Йос. Кривенски частната МУ аптека и я стопанисва/развива /търговията с лекарства за населението/ до началото на 50-те години, когато я предава на вече създаденото в страната специализираното държавно „Аптечни предприятия”; • Насърчава, подбира и назначава, със съдействието на обществено-политическите ръководства в селото, млади и на средна възраст хора, за работа в различните търговски магазини на мястото на освободените частници и пр. Наистина през тези първи години след обобществяването на частната търговия в Долна баня кооперацията не постига всичко, което възнамерява да промени, главно поради недостиг на финансови средства, но подобренията са не само видими, а много приятни и доста обнадеждаващи. Следва да се посочи, че от 1953 г., организационно в системата на ЦКС, явно за внасяне на единство в разбирането и процедурите, в цялата страна в селата КООПЕРАЦИИТЕ приемат името С Е Л К О О П. Това става и в Долна баня, т.е. тук Селкооп „Напредък” – по фирмено дело № 59/15 април с.г. на /вече 47

– то е прехвърлено там от СОС/ Ихтиманския районен съд, /Естествено е, че в горното деяние няма нищо обидно…/. По-нататък, в съгласие с извършваните организационно-административни промени (деления) в страната, за да се осъществява по-резултатно цялостното и единно административното, стопанското и обществено-политическото управление на общините, в долнобанската ПК се включват /обединяват се с нея/ СЪСТАВИТЕ на малките ДОТОГАВАШНИ КООПЕРАЦИИ и тя извършва своята ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ и в съседните села, които са включени в общината, а именно: ‘ • „Съгласие” от с. Пчелин /образувана през 1914 г./, е присъединена към ПК „Напредък” през м. март 1953 г., но през м. май 1959 г. е отделена и преминава към ПК „Венера” в гара Костенец, тъй като и селото отива на административно подчинение в тази община; • „Зора” от с. Подгорие /създадена в края на 1923 г./, е присъединена през м. декември 1953 г., а от началото на 1988 г., както по причините за с. Пчелин, е прехвърлена към кооперация „Венера” в гр. Костенец. По-съществени по характер и значение са станалите вливания на кооперации ПРЕЗ и СЛЕД 1959 г.: ● „Взаимопомощ”/или „Самопомощ”/ от с. Очуша, образувана през 1919 г. /Тя от началото на 1988 г. е прехвърлена към кооперация „Венера” по същите причини, както тази от с. Подгорие/; • „Правда” от с. Гуцал /основана през 1919 г./.Присъединена през м. май 1959 г. В края на 1987 г. местното кметство е включено административно в община Самоков, но член-кооператорите остават да членуват в кооперация „Напредък”; • По особено се развиват нещата с кооперацията в с.Марица. Там местната кооперация е създадена през годините на втората четвъртина на ХХ в. Наричат я „Байрак”, т.е. „Знаме”.Тя урежда и работи съвсем скромен смесен магазин за продажба на разнообразни стоки на немногобройното население, както и бичкиджийница, първо начално наета под наем, а после закупена на изгодна цена от другоселския й собственик, за фасониране на дървен строителен материал, добиван от нея по ЕТАТ от гората. Наложило се и поддържала и временен склад на гара Костенец за експедиране на продукцията по ЖеПето.

48

Тъй като с. Марица е малко селище, за по-резултатна дейност през 1946 г. местната кооперация се обединява с тази в съвсем близкото съседно с. Радуил (там кооперацията „Самопомощ” е основана през 1919 г.). В нейния състав магазинната мрежа се увеличава и подобрява. През 1959 г. селата Радуил и Марица са включени административно в състава на уедрената долнобанска община, но кооперация „Самопомощ” о с т а в а да съществува самостоятелно, т.е. без да се влива в долнобанската ПК „Напредък” в общинския център. През 1970 г. с. Радуил административно е отделено от състава на долнобанска община и е включено като кметство в състава на самоковската община. Но с. Марица си остава в долнобанска община. П о р а д и това н е й н и т е член-кооператори се отделят от ПК „Самопомощ” /в с.Радуил/ и стават такива (вече членуват – лично, индивидуално) в ПК „Напредък” в Долна баня. При казаното обединяване на кооперациите в България, следващо в края на 1958 г. създадените уедрени общини, отново в системата на ЦКС се налага и извършва организационно усъвършенстване в статута на кооперациите и те се наричат вече ПОТРЕБИТЕЛНИ, т.е. ПК „Напредък” в Долна баня /по фирмено дело от 8 април 1960 г. на Ихтиманския районен съд/. Промяната не е от формален, а има принципен смисъл/характер и значение.. /БЕЛЕЖКА. Пак в тази връзка избързваме с хронологичното изложение и отбелязваме, че по съответния съдебен ред, след м. септем. 1974 г., когато Долна баня беше призната за ГРАД, кооперацията – вече като градска такава, получи статут и наименование НАРКООП „Напредък”. А от края на 1989 г. и насам, по фирмено дело от 15 декем. с.г. на Ихтиманския районен съд, както и кооперациите в цялата страна, ТЕ/ТЯ приема и носи името ПК „Напредък”. Както се казва при такива случаи – „нищо ново под слънцето”, - но се иска работа, предприемчива дейност и пак непрекъсната и упорита, работа за постигане на н а п р е д ъ к…, за да се оправдае хубавото – турено и, и достойно носеща го от век време насам след нейното учредяването от ПРЕДЦИТЕ ентусиасти-долнобанци/ В селищата на уедрената община работата на кооперация „Напредък” бързо се увеличава и се извършва добре. Провеждат се редовно и при активно участие на членовете годишните събрания. Тъй като кооперативната търговска мрежа е почти единствена в селищата и от нейната работа е заинтересовано цялото население, броя на членовете от 252 /само в Долна баня преди посочените сливания, в средата на 50-те години/ нараства на 723, а през 1959 г. на над 1600. Не прекъснато се приемат членове, но главно в Долна баня, където населението расте, а в другите селища то постоянно /по редица причини/ намалява. Разбира се има и отпадане на член-кооператори /пак по-различни причини/, но 49

все пак ръста се запазва и към 1970 г. броя им вече надхвърля цифрата 1880 души. Заради това годишните кооперативни събрания се провеждат с делегати.

3. Работа за създаване на съвременна материална база и развитие на кооперативната търговия до края на 1989 г. Многостранната дейност на Потребителната кооперация „Напредък” в Долна баня се развива непрекъснато все по-активно, за да задоволява още по-пълно нарастващите нужди на населението и гостите му. В условията на ОБЕДИНЕНАТА кооперация, т.е. след 1958 г., уставния статут за нейната дейност е определен така – ИЗВЪРШВАНЕ на: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопанска продукция, кооперативна промишленост – хлебопроизводство, изваряване на ракия, хотелиерство, сладкарско производство, /текстилно/ бояджийство и люпилня /за пилета/. /БЕЛЕЖКА. По последните три дейности ПК не развива услуги, защото това по-добре – и к о н о м и ч е с к и изгодно – извършват съществуващата ТПК в Долна баня и РПК в град Костенец/. Тъй като в условията на социалистическия градеж на Родината постоянно се увеличава и става пълна местната трудова заетост /в края на 1989 г. тук работят към 2700 души/ и естествено се увеличават възнагражденията и доходите им, съответстващо се увеличават пазаруването и о б о р о т а в търговията. До началото на 60-те години на м.в. търговската дейност на кооперацията се извършва/реализира /във всички селища на общината/ в около 30 магазини. Повечето от тях са наследени от частните собственици и работата в тях е със значителни неудобства. Постепенно някои малки помещения са изоставени (затворени), а в други магазини са извършени разширявания и редица вътрешни подобрения. Но все пак трудностите и неудобствата от използването на старата материална база до голяма степен си остават и тормозят увеличаващата се търговска дейност и нарастващите културни и други изисквания при обслужването на увеличаващите се клиенти и реализирания оборот. За да разреши успешно и за дългосрочно време проблема с материалната база на търговията в общината, ръководството на ПК „Напредък”, подпомогнато действено от общинските ръководства /на народния съвет и общественополитическите организации/, съобразявайки се с насоките давани от ЦКС и ОКС 50

и решенията на годишните събрания от член-кооператорите, започва и извършва в продължение на повече от 25 години строителство на сгради за магазини, производствени помещения, складове и пр. Обектите се изграждат със собствени средства и кредити от БНБ. Строителството е масивно и по съвременни архитектурни (индивидуални или типови) проекти. Извършва се по стопански начин, за което кооперацията създава строителна група от местни опитни майстори и работници. Естествено полага се и доста безплатен труд от магазинерите, членкооператорите и населението на всяко селище, където се строи обекта. Ентусиазмът и подема са големи, а резултатите радващи, защото са за напредъка на местните хора и ще служат на поколенията… Не само приятно, но твърде показателно и полезно е да се изтъкне/изреди какво е направено през периода 1959-1989 г. за изграждане и оборудване на нова материална база за кооперативната търговия в Долнобанска о б щ и н а (поотделно в с е л и щ а т а). /БЕЛЕЖКА. Най-напред за удобство се посочват нещата за всяко село, а след това за общинския център/ В с. МАРИЦА: До 1945 г., населението е обслужвано от няколко частни магазини (дюкяни). До 1960 г. радуилската кооперация е подържала няколко обекта под наем, останали от предишните търговци. Също е направила нов малък едноетажен магазин. ПК „Напредък” построява и в 1981 г. е открита за ползване ТЪРГОВСКА СГРАДА. Тя е едноетажна, масивна, изградена върху 432 кв.м. площ и с мазе от 135 кв.м. Намира се в паркова обстановка и е в самата среда на селото, което я прави много удобна за търговското обслужване на населението. В нея има: обширен ресторант със кухня, стая-сепаре и складово помещение; три други помещения – достатъчно големи всяко от тях, с приятен интериор и съответно оборудвани за изпълняваното предназначение – по един магазин за промишлени и хранителни стоки и за сладкарница. Ресторантът, с добрата работа на персонала, много бързо се наложи и стана привлекателно заведение за устройване и удобно и приятно провеждане от местните хора и гости, от производствени колективи, ловджийски, младежки и туристически групи и пр. на сватбени тържества, кръщавания на деца, честване рождени и именни дни, различни прояви за отбелязване светски празници и пр. Отделно кооперацията поддържа целогодишно работа на магазин за продажба на железарски стоки и сезонно – за грозде и з е л е н ч у ц и.

51

В с. ГУЦАЛ: До 1945 г. в двете махали е съществувал по един частен смесен магазин, които са използвани едновременно и като пивници. През 50-те години местната кооперация също открива в махалите по един малък смесен магазин, които работят задоволително, защото са поносими надценките на продаваните стоки. След затварянето на частните магазини на тяхно место в двете махали кооперацията устройва и работи по една п и в н и ц а. ПК „Напредък” поддържа добре махаленските търговски обекти. Обаче, поради постоянното намаляване на населението се чувства нуждата за изграждане на ОБЩ селски магазин и се предлага той да бъде на место между двете махали. Но съгласие между хората не се постига и остават да работят, с неудобствата им, предишните махленски търговски обекти. В Долната махала магазина е преместен в помещение на бивш обществен клуб – просторно и удобно и работи по-добре отпреди. Все пак за съдбата на пивниците в двете махали се стига до „компромис” и през 1981/82 г. се изгражда масивна сграда, отстояща почти на еднакво приемливо разстояние между тях. Но населението непрекъснато намалява още повече, и търговския обект не проработва успешно, поради което се оказва излишен и е п р о д а д е н. В с. ОЧУША: Населението от около 1500 души в 6-те му махали, разположени на полупланински терен, до начало то на 50-те години се обслужва предимно от частници. В първата СЛЕД деветосептемврийска година, по хубаво споразумение между общината и кооперацията в селото, се изгражда административнокооперативен дом в централната селска махала „М А Р Т И Н С К А”. Това става с немного наличните обществени средства, събиране на още такива, безплатно добиване и осигуряване на материалите за градежа, много доброволен труд от член-кооператорите и цялото население, и естествено от всички – с голям ентусиазъм. Сградата през 1945/46 г. е готова и започва използването й: тя е масивна, двуетажна, достатъчно голяма на площ. На втория етаж помещенията са за/на общината, а на първия – за/на кооперацията /две обширни с т а и със складови такива към всяка. В тях са настанени и заработват смесен магазин и пивница. Така кооперативната търговия потръгва по-леко, приятно. По-късно смесени магазини кооперацията устройва в частни домове в още три селски махали – „Кьосева”, „Каменчанска” и ”Шатърска” /за нея и мах. „Кулева” едновременно/.

52

ПК „Напредък” след 1960 г. извършва следните подобрения за търговията в Очуша: построява едноетажен тухлен магазин в Шатърската махала; след закриване на началните училища там, преустройва помещения в освободените сгради и урежда добре своите магазини в Кьосевата и Каменчанската махали. Така, макар че продължава непрестанно и бързо да намалява селското население, за търговското му обслужване продължават да се полагат необходимите грижи и то е задоволително. В с. ПОДГОРИЕ. До края на 1947 г. там е имало само частно кафене, в което е търгувано и като магазин за някои стоки от първа необходимост. Работело е също и като кръчма. След закриването му се урежда от кооперацията общ търговски обект – за хранителни и други належащи стоки и за пивница. Поддържа се в приличен вид и работи оживено. ПК „Напредък” модернизира състоянието на магазина и повишава изискванията към работата на продавача: засилва се приемане и изпълнение на поръчки за набавяне на стоки с дълготраен характер. Редовно става зареждане и търговията върви. Но и тук бедата от ускоряващото се изселване на хората е причина да не се разширява обема и оборота от търгуването. За редовното търговско снабдяване и добрата работа на магазините в съставните селища на общината ПК „Напредък” полага много грижи: назначава закупчици/стоковеди за всяко от тях поотделно /за Очуша той е заедно и за с. Подгорие/; определя от наличните си камиони някои да са главно на тяхно разположение; есенно време осигурява необходимите запаси от стоки за спокойна работа при зимни условия; редовно снабдява населението с хляб от фурната в Долна баня. В ДОЛНА БАНЯ: Тук търговските обекти и дейността на цялата кооперация са най-много и съвсем естествено е да е най-много и извършваното в разглежданата насока. Още през 2-то тримесечие на 1959 г., с ентусиазма на младежка бригада и доброволен труд на търговските работници и член-кооператори се разчиства на площада терен за строителство на ТЪРГОВСКИ ДОМ – съборени са няколко отчуждени стари сгради, набавят се материали, извършват се изкопни работи. Тогава все още строителна механизация почти липсва, а и обекта се изпълнява от кооперацията по стопански начин, така че всичко става предимно с ръчен труд. Но подема е голям и до края на 1961 г. сградата е готова – изградена е масивно, на 2-ва етажа, върху 672 кв. м. застроена площ /или общо 1344 км. м./, при това 53

изцяло на мазе. Стойността й /без търговското оборудване/ е 97 х. лв. – собствени средства и от кредит. Откриването на Търговският дом става на 22 декември 1961 г. при подобаващо тържествена обстановка – присъства Пеко Таков, неотдавнашен дългогодишен председател на ЦКС и после Министър на Вътрешната търговия. Придобивката е много важна, преценявана не толкова от формалната и страна, а защото с обекта се подобрява на нужното качествено ниво цялостната търговска дейност в Долна баня и общината. В новооткрития Търговски дом има: обширна ЗАЛА на втория етаж за многофункционален (универсален) магазин с 6 щанда /за електроуреди и бяла техника, платове, обувки, домашни потреби; детско, мъжко и дамско бельо и за готови дрехи. Той е хубаво оборудван и комплектован с най-добрите търговски работници до тогава. На първия етаж са уредени магазин за хранителни стоки и просторен ресторант – наименован е „Бистрица” - /с повече от 200 места и стаясепаре/ и удобна кухня; към всяко от търговските помещения има и необходимите складове; на втория етаж едното крило е предназначено за канцеларските нужди на кооперацията с няколко стаи за удобна работа на персонала; към сградата има и обширен заден/вътрешен двор, в който по-късно се устройва и работи ресторант-градина, а в едно от помещенията на мазето – бар. Вторият голям строеж/придобивка в ПК „Напредък” е на правата на ХЛЕБОПЕКАРНА /фурна/. Изградена е почти за две години и в края на 1963 г. започва да работи. Тя е едноетажна постройка върху 286 кв.м. и струва 23 х.лв. Първоначално работи на две смени с по 8 души персонал и за 16 часа вади по около 7500 (еднокилограмови) хляба. От нея се извозва ежедневно хляб за задоволяване нуждите на населението във всички селища на общината. Има достатъчно помещения за складови и сервизни нужди. По-късно във фурната започва произвеждане и предлагане на населението различни закуски, които намират добър прием и се разширява асортимента им. Изпичането на хляба става с твърдо гориво, но непрекъснато се модернизира с монтиране горелки и пр. Материалната база на ПК в Долна баня п р о д ъ л ж а в а непрекъснато да се увеличава: през 1977 г. в обширния двор на фурната са построени помещения/сгради за гараж и ремонтна дейност за нарасналия транспорт и за магазин за продажба на фуражно зърно и строителни материали на населението; през 1977/78 г. две с г р а д и на пл. „Дружба” – едната с две помещения /за хранителен магазин и за пивница/ и другата за месо и месни произведения; през 1982 г. сграда на ресторант „Рила” /намира се срещу паметника на падналите долнобанци във войните; през 1988 г. билкозаготвителен пункт; към края на 1989 г. – 54

уреждане на магазин и складови помещения в двора на бившия клон на популярната банка и ТПК /срещу паметника на загиналите долнобанци във войните/. За да се развие още по-добре търговското обслужване, особено с хранителни стоки, ПК построи в началото на 80-те години и обслужва работата на 3 павилиона, к а к т о следва: при професионалната гимназия „Хр. Ботев”, при профсъюзната почивна станция край Рила и /съвместно с/ АПК „К.Лазаров” в неговия централен стопански двор. Поради нарасналото търсене ПК открива и до 1990-та година в Долна баня работи магазин за продажба на мебели – доставят се по поръчка на клиентите или за постоянна наличност и ИНДИВИДУАЛЕН избор. Открива се и работят доста години магазин за продажба на прясно и кисело млеко и младежка сладкарница „Роза”. Също през известен период на 70-те години ПК обзавежда и поддържа скромно хотелче (в Сапунджийската сграда на площада), но то не се развива изгодно и е закрито. Разбираемо е, че за нормалната работа на радващо развиващата се търговска дейност на ПК е необходим достатъчен и надежден транспорт и то собствен. Ето защо последователно през отделните години /до 1989-та/ кооперацията закупува и работи с 10 товарни коли – бордови камионни и лекотоварни /различни марки/. За тях естествено създава и поддържа и ремонтна работилница. Наетите шофьори са добре подбирани, не само правоспособни, но и работещи с желание и отговорност. Същото се отнася и за наетите товарачи към транспортните возила. Всичко това позволява ПК да започне и осъществява извозване на стоки за зареждане на магазините си като пазарува направо от складовете на едровите търговски организации, или дори и от някои производствени предприятия. Пак в тази връзка, с камионите се доставят/закарват обемистите стоки /строителни материали, мебели и пр., направо на клиентите, които са ги поръчали. Така се спестява време, постига се поевтиняване и става по-културна цялата търговска дейност. Хубавото е и това, че благодарение на добро планиране и осъществяване на товарните превози пълния пробег на камионите е над 75 %. През разглежданото време добре се развива изкупуването на селскостопански животни и продукцията от тях /особено на яйца – най-вече в съставните селища на общината/; във всяко селище работи изкупвателен пункт за млеко, като редовно се правят замерки и не се допуска ощетяване на стопаните по отношение регистрирането и заплащането според масления градус на предадената от тях продукция.

55

За целта ПК назначава и специален закупчик, който полага много старание в работата си. Същото се отнася и за изкупуването на билки, брането на които става доходоносно за циганската част на населението. За целта е построен и обзаведен /както е посочено по-горе/ и удобен билкозаготвителен пункт – обширна сграда и двор за изсушаване, балира не и съхраняване до експедирането на продукцията. ПК във всички селища на общината обзавежда и открива – работят – казани за изваряване на собствена ракия от населението. В Долна баня казаните са няколко – с различна вместимост, за да задоволят най-добре нуждите на хората. С оглед да се спомогне за увеличаване трудовата заетост на населението и по-пълното му задоволяване с някои стоки от първа необходимост, в изпълнение възможностите, които предоставя за страната 157-мо Постановление на Министерския съвет на НРБ, след втората половина на 70-те години ПК организира производство на кинкалерия и други дребни потреби, главно за домакински нужди, от пластмасови и пр. материали. Продукцията намира добър прием на пазара предимно извън Долна баня и скоро производството се извършва все по-производително в работилници на цехова основа. Заангажирани са, работят и получават насърчителни доходи няколко десетки трудови хора от двата пола. Отчетността е добре и не се допускат злоупотреби. Като един от сигурните показатели за добрата работа на ПК през периода е факта, че непрекъснато се реализират положителни резултати в цялостната търговска дейност. Благодарение растежа на стокооборота, свеждане неизбежните пропуски и щети до минимум, редовните планови и при нужда и извънпланови ревизии на магазините-магазинерите от КС, непрекъснатото повишаване умението и чувството за лична и обществена отговорност в търговската работа, и т.н., случаите на начети са малко на брой и за незначителни суми, полагат се постоянни грижи за укрепване сигурността на помещенията и предотвратяване на кражби. В оживената си търговска дейност ПК ползва краткосрочни банкови заеми, което е съвсем нормална практика. Ръководството обаче се стреми и почти го постига, да не допуска просрочие при връщането им. Заради това е рядко явление плащане на наказателни лихви, което е похвално. За цялостното добро състояние на кооперацията много е важно ежегодното увеличение на нейните собствени оборот ни средства. Постига се със заделяне пари по фондовете, доброволното капитализиране на полагащите се дивиденти на член-кооператорите и пр. Всичко това предопределя необходимостта 56

да се използуват все по-малко кредити, което пък спомага за ново увеличение на собствените средства и доходи. На тази основа кооперацията поддържа образуваните свои фондове, които попълва редовно според уставните изисквания за тях; има възможност и насърчително увеличава основното заплащане на персонала и т.н. ЕДНОВРЕМЕННО с другите грижи в ПК се работи за съответно развитие на търговския колектив. Това е много важен проблем, защото личния числен състав на кооперацията непрекъснато се увеличава и следователно неговия отговорен принос за успехите в работата това да бъде в пряко съответствие с интелектуалното ниво и знанията му. Изпълнението на задачата с т а в а по няколко взаимно свързани и ефективно въздействащи направления: - Подбиране и назначаване на работа главно по-млади хора и непременно със завършено средно образование; - Насочване на младежи и девойки след завършване на основното си образование да отидат да учат в икономически техникуми, обучението в които е най-полезно за завършващите ги питомци да започнат работа в търговската професия. В тази насока е специфична подготовката, която дава открития след средата на 50-те години Кооперативен Икономически техникум в София. В него постъпва, завършва го успешно и се завръща в Долна баня да работи в счетоводството на ПК Живка Г.Симонова. Има и други; - Непрекъснато повишаване знанията и квалификацията на работещите /главно на магазинерите и стоковедите/ чрез провеждане на курсове в ПК, запознаване с настъпващи новости в търговията и посещения за обмяна и подходящо внедряване на челен опит; - Подобряване на конкретната организация и заплащане на труда, стимулиране чрез съревнование и подходящи форми на организационна и културномасова работа и пр. В ПК по профлиния се създава и надеждно работи ВСК /Взаимно спомагателна каса/, която се оказва много полезна за удовлетворяване при изгодни условия /ниски лихви и приемливи срокове/ за раздаване на членове заеми, с което им се оказва съдействие/помощ в грижата да посрещат различни свои парични плащания в живота на семействата си и пр. Заради това в нея членуват всички от колектива.

57

В определен период от време в дейността си, на съответна законова основа, ПК по СТАТУТ с ъ з д а в а и осъществява за своите служители и членкооператори, както и за желаещи други хора от населението дейност като агент на ДСК /Държавната спестовна каса/, приемайки и изплащайки суми за/по влогове. Набираните парични суми позволяват на ПК, доколко е относително постоянен техния /паричен/ остатък, да работи с по-малко по размер и количество банкови кредити и да плаща по малко лихви, т.е. да поевтинява съответно търговската си дейност. За всичко гореизложено активно съдействие и роля, в помощ на административното ръководство, оказват партийната и профсъюзната организации в ПК. Всичко гореизложено, а фактите са много повече и красноречиви по значение, дава естествено своето положително отражение в цялостната дейност на ПК през периода. Съвсем закономерно тя е многообразна и богата. ПОЛЕЗНО е, да се посочат някои конкретни данни за това какви по-важни стоки е продала ПК на населението в някои години /общо за всички селища в общината/.

С П Р А В К А Показатели 1

мярка 2

1959 г.

3

1969 г.

4

1973 г.

5

9668 21523 34473 38428 36576 58414 43328 115366 31788 47614 8613 68672 24079 33338 3867 4923 8817 25642

23903 60724 66822 159172 71198 107773 39212 6854 23264

Хранителни стоки: 1. О р и з кг 2. М е с о „ 3. О л и о л 4. З а х а р кг 5. Захарни изделия „ 6. М л е к о л 7. Сирене и кашкав. кг 8. М а с л о „ 9. Зеленч.. консерви „

Нехранителни стоки: 58

1. Памучни тъкани л.м.

2. Шивашки изделия лв.

3. Ч о р а п и „ 4. О б у в к и ч.

5. М е б е л и лв.

6. Т е л е в и з о р и бр.

7.Ел. п е р а л н и „ 8. Хладилници „ 10. Шевни машини „ 11. Прахосмукачки „ 12. Часовници, разни „

46005 64490 10844 3148 13911 „ -

41009 155004 20844 8148 69848 97 56 43 21 13 343

38893 143629 23947 8687 83204 142 149 118 32 42 541

/БЕЛЕЖКА. По т.т. 7-14 няма точни данни за продадени те стоки през 1959 г., макар че са продавани такива. Многообразната търговска дейност на ПК през следващо то десетилетие и половина, когато Долна баня се развива още по-неспирно отпреди вече като ГРАД /призната за такъв от Държавния съвет на НРБ с указ № 1942 от 4 септември 1974 г. по случай 30-годишнината от победата на социалистическата революция в България/, непрекъснато се увеличава. Макар че различни трудности, от обективен и субективен характер, съпътстват работата на кооперацията и неминуемо дават своето отражение, ежегодно постиганите оптимистични р е з у л т а т и непрекъснато р а с т а т. Ето какво говорят НЯКОИ данни със силата на своеобразния език на цифрите, т.е неоспоримите факти за 1989 г.: - При план за стокооборота в размер на 6,500,000 лв., реализиран е такъв в повече за 264 х.лв. От него 5,824,000 лв., или 104 % изпълнение на плана е в града, 713 х.лв. в Марица и 340 х.лв. в Гуцал; - Много важно е, че преобладаващата част от стокооборота е реализиран в търговията на дребно, т.е. за все по-пълното задоволяване потребителските търговски нужди на хор ата: в Долна бавя /от размера на посочения погоре стокооборот/ - за 4,757,000 лв., за 430 х. лв. в с. Марица и за 340 х.лв. в с. Гуцал; - Освен увеличения паричен израз на реализираните/продадени стоки м н о г о важно е и посочването на някои данни за видовете и количествата на продадените, т.е. за купените стоки от хората: месо – 112 т., месни произведения – 55 т., млеко – 420 т., памучни тъкани – 12 х.м., шивашки изделия – за 59

176 х.лв., обувки – 6 х.ч., мебели – за 104 х. лв., сапуни – 7 х.кг., перилни препарати – 30 т.; Съответни увеличени количества са продадени вино, ракия, бира и особено безалкохолни напитки и пр.; - Подобни приятни са отчетните данни за реализирания оборот в общественото хранене – примерно само в Долна баня той е за 1,055,000 лв.; - Много добри са постигнатите резултати в хлебопроизводството, работата на товарния автомобилен транспорт, бил по събирането, изкупуването, страничните дейности и пр.; - Подобрена е работата по редица качествени показатели, които говорят много изразително: ускоряване обращаемостта на стоките и оборотните средства, поевтиняване издръжката на търговската дейност на 100 лева стокооборот, увеличаване размера на собствените оборотни средства и на тази основа намаляване сумите и срокове те на ползваните кредити и плащаните за тях лихви и пр. И като краен резултат, т.е. обобщения стойностен и з р а з – ПК за 1989 г. е реализирала печалба в размер на 443 х.лв., което е значително повече от планираната сума. Постигнатото е резултат на много труд, старание и усилия, полагани ежедневно и непрекъснато от ръководството и търговския колектив на ПК за постигане все по-пълно задоволяване нарастващите многообразни нужди на населението. А значението му е още по-голямо, защото цените на стоките са били достъпни за купувачите, т.е.в унисон с ежегодно нарастващите при социалистическото развитие на България доходи на работещите за благото на родината възторжени наши труженици…

60

4. УПРАВЛЕНИЕ И ТЪРГОВСКИ КОЛЕКТИВ, ОБЩЕСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ Работата и дълголетното развитие на ПК „Напредък” в Долна баня е отговорна дейност. Особено това се отнася за периода на 45-те години социалистическо строителство /1944-1989 г./ в страната, когато /търговското обслужване/ търговията, най-вече след 1948 г., беше почти изцяло обобществена, т.е. в селата и неголемите градове беше съсредоточена в мрежата и се извършваше в обектите на потребителните кооперации. Като се има предвид, че това беше време на непрекъснат стопански/икономически възход и стабилност, когато с десетилетия не са или почти /чувствително/ не са се увеличавали цените на основните стоки и услуги в страната /те бяха единни и достъпни според доходите на хората/, че беше ликвидирана безработицата, осигурено безплатно здравеопазване и образование, обогатяваше се и растеше културното равнище на населението и най-вече на младите хора, непрекъснато се повишаваше оптимистично стандарта на живота в страната и пр., съответно от търговията се изискваше и очакваше много и все повече да внася своя принос в това благородно всечовешко ж и з н е н о поприще. Гледайки от далечината на изминалото време и преценявайки безпристрастно и подобаващо нещата за тогава /до 1990 г./ следва откровено и с чиста съвест да се каже, че ръководствата и търговския колектив на ПК „Напредък” д о б р е и правилно са изпълнявали своята високо хуманна и патриотична м н о г о о б р а з н а повеля. Не че не е имало грешки, неудовлетвореност и дори в редица случаи недоволство, целесъобразно и с п р а в о настоятелно предявяване на по-високи изисквания от страна на клиентите към кооперацията. Но те обикновено са били в добронамерен дух, не със злорадство, а за да им се пести време, да получават своевременни и културни търговски услуги, уважение като труженици, стоящи равностойно едни срещу други /като клиенти и продавачи/ от двете страни на съответния (казано образно) търговски тезгях в магазина. Така на дело е съществувала благородна гражданска р а в н о п о с т а в е н о с т в обществото и живота. … Ръководейки се от такова именно отношение и справедливост към изминатия МНОГОЛЕТЕН ПЪТ от ПК „Напредък” в Долна баня, съвсем естествено е да се кажат подобаващо и конкретно повече неща ЗА КАДРИТЕ, осъществили, извършвали търговската работа през въпросните 45 години. Понятно е, да се започва най-напред от ръководството.

61

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на УС – посочваме ги последовател но с данни и времето, през което са избирани за такива: 1. СПАС ДИМ. КАЙТАЗОВ /1895-1982 г./, майстор-дърводелец, БКП, основно образование, мандат януари 1945 – февруари 1947 г. /Заемал длъжността и през 1938 г./; 2. ИВАН НИК. КУЛИНСКИ /1905-1980 г./, средно образование, интелектуалец, БЗНС, февр. 1947-февр. 1948 г.; 3. ГЕОРГИ АПОСТ. ТОРОШАНОВ /1898-1959 г./, основно образование, селски стопанин, БЗНС, март 1948-февруари 1950 г.; Тримата са работили като НЕЩАТНИ, а само на известен ХОНОРАР. Това е било така, защото в същото време е имало ЩАТЕН директор – едновременно на местния клон на Популярната банка и ДИРЕКТОР НА ТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ на ПК.Такъв е б и л 4. ИВАН ЗАШЕВ АПОСТОЛОВ /1908-1980 г./, средно образование, служител, БКП, началото 1945-март 1950 г. /След този месец е избран за председател на ТКЗС/; 5. ДИМИТЪР САВЕВ БАНКОВ /1912-1967 г./, средно образование, служител, БКП, март 1950 - май 1952 г.; 6. БОРИС ИЛИЕВ ГАДЖАНОВ /1905-1983 г./, майстор-дърводелец, БКП, юни 1952-февруари 1955 г.; 7. ВЕЛЧО ГЕОР. ГЕРАСИМОВ /1923-2005 г./, средно образование, БКП, март 1955-декември 1958 г.; ОТНОВО Иван Зашев /временно/, януари-февр. 1958 г.

8.ЯНКО ПЕТР. УЗУНМИХНЕВ /1907-1983 г./, основно образование, строителен майстор и предприемач, БКП, март 1958-март 1962 г.; 9. ВЕЛИКО ПЕТР. КОЛЕВ /1925-1992 г./, средно образование, служител, БКП, март 1962-февруари 1968 г.; 10. ГЕОРГИ БОН. ЙОСИФОВ /1932-2006 г./, средно образование, служител-счетоводител, март 1968-септем. 1974 г.; 11. НАЙДЕН ПЕТР. ДРАГАНОВ /р. 1947 г./, висше икономическо образование, специалност Икономика на вътрешна търговия, служителикономист, БКП, октом. 1974-юли 1981 г. и повторно януари 1986-януари 2005 г.;

62

/През времето юли 1981 г. – декември 1985 г. е работил последователно като зам. Председател и Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет/ 12. ГЕОРГИ СТ. ЦЕНКОВ /р. 1947 г./, висше образова ние, инженерикономист, БКП, юли 1981-февруари 1986 г. ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛИ на УС /щатни/: 1. ГЕОРГИ СТ. ПЕНЧОВ /р. 1942 г./, средно образование, служител, БКП, февруари 1971-февруари 1979 г.; 2. ВЕНЕТА КИР. МЕДАРОВА /р. 1923 г./, средно образование, БКП, през 1981 г.; 3. ГЕОРГИ СТЕФ. СТОЯНОВ /р. 1946 г., от с. Марица/, средно образование, служител, БКП, декем.1981 – авг.1987 г. ПРЕДСЕДАТЕЛИ на КС /нещатни, а само на хонорар, когато извършват ревизионна дейност/проверки на магазинерите или изпълняват други кооперативни задачи/: ВЛАДИМИР АН. ДЖАМБАЗОВ /1909-1963 г./, основно образование, селски стопанин, БЗНС; ДИМИТЪР МИХ. ЖМУРАНОВ /1905-1994 г./, средно образование, финансов служител в общината, БКП; НИКОЛА ДИМ. ТОДОРОВ /1909-1998 г./, полувисше образование, учител в ПГ „Хр.Ботев”, пенсионер, БЗНС. /Посочени са само избираните м н о г о к р а т н о/. ГЛАВНИ/ОТГОВОРНИ СЧЕТОВОДИТЕЛИ: 1. ИВАН ТОД. СТЕФАНОВ /1902-1965 г./, средно образование, служител, безпартиен, през 1945-1955 г.; 2. СТОЯН СЛАВ. МАТРАКЧИЙСКИ /1919-1992 г./, средно образование, служител, БЗНС, през 1955-1980 г.; 3. АНКА ГЕОР. ВЕЛЧОВА /1954-2008 г./, средно, а после висше икономическо образование, служителка, БКП, през 1981-2008 г. За посоченото време от 45 г. основния ръководен кадър на кооперацията е бил добре комплектуван и стабилен: 63

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на УС са работили от един до няколко мандата. Образованието на първите е само основно /нещо обикновено за времето си/, но после вече са среднисти и висшисти /при това Н.Драганов и Г.Ценков са икономисти/. Всички обаче са с организационен и житейски опит, с чувство за отговорност и са работили усърдно на длъжностите. Особено важно е, че Н. Драганов е оглавявал УС в продължение на две и половина десетилетия и е провеждал похвално търговската дейност през трудното време на мандатите му. Всички са работили добре с членовете на УС-ти, а за такива са избирани авторитетни и грижовни кооператори. Някои от тях многократно са преизбирани. ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на УС също са работили амбициозно. Нарасналата търговска дейност е изисквала това от тях и действайки в екип са се справяли със задачите. ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на КС-ти са гледали особено загрижено на задълженията си. С готовност, внимателно и с точност са извършвали ревизиите на магазинерите, а после докладванията на годишните събрания. Така /заедно с останалите членове на този важен вътрешен контролен орган/ специфично са допринасяли за развитието на кооперацията. В работата на КС при ревизиите много важно е било взаимодействието с щатния служител по вътрешно-ведомствения контрол в кооперацията, длъжност, създадена в началото на 70-те години, поради нарасналата работа. ГЛАВНИТЕ СЧЕТОВОДИТЕЛИ са допринасяли много за поддържане финансово-стопанския стабилитет на кооперацията. Особено важно е, че всеки от тях е бил такъв в продължение на повече от десетилетие, т.е. владеели са добре професията си и са допринасяли пълноценно за управлението и постоянното увеличаване на материалното богатство на кооперацията. С течение на времето доста се увеличава обема на отчетническата работа и се създава счетоводен отдел, правилното комплектуване и ръководенето на който не е проста работа. Главните счетоводители се справят умело със задачата, икономически подпомагат УС и КС в цялостната управленческа дейност. ... Естествено е, че от ръководството на кооперацията много зависи вървежа, развитието на многообразната работа в нея. Но то не е единствения фактор.

64

Другият ф а к т о р в ПК „Напредък” е ТЪРГОВСКИЯ КОЛЕКТИВ, т.е. хората, които осъществяват непосредствената й търговска дейност (продаването на стоките и извършването на специфичните услуги) – постоянно и все по-добре са в контакти с многобройните клиенти /членовете-кооператори, населението, гостите и преминаващите през Долна баня/. Може да се каже с увереност, че това до голяма степен е постигано, правено е именно така. Несъмнено ДОБРОНАМЕРЕНИЯ ЧОВЕК, като се взре назад в годините, с хубави чувства и /може би с неизказана гласно, но все пак/ ПОЧТЕНО, ЧИСТОСЪРДЕЧНО и с ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ, ще си спомни за доста десетки хора, които са работили и са ги обслужвали в магазините, канцеларията и пр.: ЗА ТОВА, че са се отнасяли вежливо и загрижено, за да задоволят търсенето и нуждите от стоки на потребителите-клиенти през различните годишни сезони; че, въпреки влаганото искрено старание, често пъти не са били правилно разбирани за трудностите в нелеката им работа; слушали са и са понасяли /може дори да са преглъщали и горчиви сълзи/ груби, несправедливи упреци, хули и обиди за незадоволени капризи и вкусове и т.н. изобщо никак не ИМ е било ЛЕКО и БЕЗРАЗЛИЧНО. Изобщо, без умишлено и преднамерено да се изкривява истината, търговската дейност на кооперацията с клиентите, за които е ТЯ, в изпълнение на девиза, че „купувачите винаги имат право”, колектива на ПК „Напредък” е работил и преуспявал, влагайки търпение, съобразителност и усърдие… Не е безинтересно да се посочи, че целия съзнателен трудов живот на някои ръководители и магазинери са протекли в ПК „Напредък”. Не един (една) и двама (две) от тях са постъпили, започнали са работа в кооперацията след навършване на пълнолетието си, или завършване на своето средно/висше образование, проявявали са постоянство и амбиция в работата/службата и с чувството за достойно изпълнени трудови задължения са се пенсионира ли след навършване на изискващите се възраст и стаж. Това са, така да се каже, т а ч е н и т е ветерани на ПК. Но и всички други, които са прекарали преобладаваща, или поне известна част от трудовата си дейност в ПК, също заслужават припадащото им се у в а ж е н и е. В горната връзка съвсем естествено и задължаващо е да се припомни, че за тяхната работа заслужено редица магазинери, служители и деятели на ПК подходящо са награждава ни: Шаул Шаулов с Орден „Народен орден на труда” – сребърен; Петър Бончев Стоичков, Величка Петрова Джамбазова, Боянка Петрова Филимонова, Найден Петров Драганов, Екатерина Кирилова Донова, един от колективите на универсалния магазин и др. – със значката 65

„Отличник” на ЦКС; други /във връзка с различни юбилейни годишнини и исторически събития в страната/ с Паспорт на трудовата слава, Паспорт на Победата, Значка „Ветеран на труда” и пр.; с Юбилеен медал за 25годишнината на народната власт в България /1969 г./ - Б.Ил. Гаджанов, Велчо Г.Герасимов и Ангел Дим. Дамянов; със Значка на ГНС /Градския народен съвет Долна баня/ във връзка и след признаването на селото за ГРАД през м. септември 1974 г., за 1300-та годишнината от създаването на българската държава и т.н. Разбираемо е, че награди и поощрения с изказване на лична благодарност /морални и материални, в т.ч. екскурзии в страната и чужбина, посещения и срещи за весело и приятно прекарване на лични и обществени празници, при отчитане на съревнование и пр./ са присъждали и давали административното и профсъюзно ръководства на ПК /в доста случаи съвместно/. Придружени с искрено и сърдечно казани думи и благопожелания, те са ободрявали и ентусиазирали хората от колектива за постигане на все повече и приятни резултати в дейността им и за увеличаване общия напредък. Отбелязвайки основните неща за работата и резултатите на ПК „Напредък” в периода до края на 1989 г. следва да не се забравят още няколко важни обстоятелства: През 1963 г. в нея е създадена и близо 30 години работи първична организация на БКП /секретари последователно Ш.Шаулов, Стоичко Марков и Ек. Кочова/, която допринася много за своевременното решаване на основните проблеми; Съществуването на ПРОФОРГАНИЗАЦИЯ /най-дългогодишен председател ОЛГА Ник.Николова, а после Цветанка Широкодолска, МАЯ К. Спиридонова, ЕЛЕНА Стефан. Дамянова и др./. Дейността е разнообразна, но отговорна – организационна и културно-масова и то все за по-успешна работа на търговския колектив и цялата ПК; Всестранно съдействие от общинските ръководства на политическите и масови организации /БКП, БЗНС, ОФ, Комсомола, ТКЗС/АПК и др./. Общинският народен съвет на свои сесии ежегодно е разглеждал проблеми на ПК, а неговия Изпълнителен комитет е правил това и по-често, по който начин е помагано винаги и действено; В горната връзка основните ръководители на ПК и някои магазинери /от Долна баня и съставните селища/ са били избирани за членове на общинските ръководни органи, в т.ч. и за общински народни съветници и следователно непосредствено са поставяли пред/в тях проблемите и са предизвиквали съдействието им за реализиране на все по-добри резултати. Специално за от66

белязване с хубави думи е близкото отношение и загрижена работа с общинската организация на ОФ, за която цел е създадена и съществува ЖЕНСКА КООПЕРАТИВНА КОМИСИЯ към УС на ПК, оглавявана от учителката Венета Славова Николова. Нейната работа е била за пример в района и окръга; От своя страна ръководството и администрацията на ПК, според възможностите си, е помагало парично и с други материали в работата на читалището, училищата, обществените организации, общината и пр. Съвсем заслужено следва да се посочи добрата творческа обстановка, създавана от централните държавни и ведомствени ръководни органи, за непрекъснато повишаване и активизиране ролята на потребителните кооперации за социалистическото развитие на икономиката и най-вече на грижата за все по-пълното задоволяване потребителските нужди на населението. В това отношение е и ролята на създадения и подходящо отбелязван, честван ДЕН НА ТЪРГОВСКИЯ РАБОТНИК в предпоследния неделен ден на м. декември; /На празника административното, партийното и профсъюзното ръководства на ПК са награждавали най-добре работилите в търговския колектив през изтичащата година и така обстановката и веселбата са били още повесели/. Правилно е да се кажат хубави думи и за грижите и все по-конкретната помощ оказвани от ЦКС и Софийския Окръжен кооперативен съюз /в рамките на цялата кооперативна система и/ на долнобанската ПК. За провежданите техни конференции и конгреси от тук са избирани полагащия се брой делегати и те са участвали съзнателно в деловата им работа, а след това са допринасяли за изпълнението на вземаните решения, съобразявайки се с местните условия на ПК. … Така изминават четири и половината десетилетия от дейността на долнобанската ПК „Напредък” – време изпълнено с непрекъснато развитие и хубави резултати, със свой скромен, но ДОСТОЕН принос в социалистическото развитие на България и Софийски окръг, на своя ГРАД – за благоденствието на член-кооператорите и населението…

67

СПРАВКА за работилите в колектива на ПК „НАПРЕДЪК” през 1944-1989 година (НЕОБХОДИМИ ПОЯСНЕНИЯ: Включени са хората работили в ПК попродължително време; посочената работа се отнася за преобладаващия работен обект, в който е било заето лицето /макар че може да е работило – преди или след това – и на друг обект); знака „†” е ПОСТАВЕН пред името на човека, който за жалост, към 1 м а й 2011 г. е починал. Въпреки положеното старание за пълнота и точност, в справката е възможно да има отделни пропуски и грешки, за което предварително дължим и з в и н е н и е. В ГРАД Д О Л Н А Б А Н Я: АДМИНИСТРАЦИЯ /счетоводство, каса, стоковеди/: Величка П.Джамбазова, Вержа Миланова Бончева, Ваня Ф.Джамбазова, †Екатерина Мих.Кочова, Елена Стефан. Дамянова, †Живка Г.Кьосева, †Ив ан Кр.Благов, †Ивка Г.Горостанова, Лиляна Ст.Костадинова, Лиляна Иванова Сестримска, Лозан Дам.Андреев, Мая Кир.Спиридонова, Олга Николова /по баща Цветкова/, †Райна Сл.Янкулова, Станка Додова, Теменушка Владова Стринска. КАСИЕРИ: Атанас Сттоянов Велчов, †Георги Анд.Стоянов, †Георги Ив.Манански, †Иван Г.Луджов, Петрана Лазарова, Цветанка Бончова Широкодолска. ВЪТРЕШНО-ВЕДОМСТВЕН КОНТРОЛ /ВВК/: †Стоичко /Ицко/ Сп.Марков, †Стоян Д. Додов, Г.Ас.Трендафилов. СТОКОВЕДИ/ЗАКУПЧИЦИ: †Георги Йор.Тодоров, †Георги Спир.Христов, Петър Бонч. Стоичков, Иванка Шаулова. В РЕСТОРАНТ „БИСТРИЦА”: сем. Ангел Кост.Павлов, и съпругата му Надка, †Ангел Сл. Христов, †Александър Пенчов, †Васил Д.Симонов, Веса Г.Кульова, Владимир Люб.Трифонов, Георги Кир.Карлов, +Димитър Акшаров, †Димитър Анг.Пачев, †Иван Петр. Стефанов, †Йордан Г.Иванов /Вандев/, Лиляна Г.Свиленова, сем. †Любен Ник.Савов и съпругата му Василка, †Никола Вл.Джамбазов, †Петър Ар.Митев, †Стоил Лазар. Хаджилазов.

68

МАГАЗИНЕРИ НА РАЗЛИЧНИ ОБЕКТИ: †Васил Г.Герасимов, Боянка Петр.Филимонова, †братя Владо и Любен Слав. Трифонови, сем. Георги Шопов и съпругата му Живка, сем. †Георги Израелов и съпругата му Мария, Екатерина Кир. Донова, Елена Ст.Сухарева, †Иван Стамболийски, Кирил Г.Терзийски, Лиляна Ст.Вълкова /Ценкова/, †Милко Върб. Стефанов, Малинка Пенчова, †Милка Кост.Наумова, †Никола Хр.Лазов, Никола Кир. Никифоров, Невена Г.Донова, †Петър Ив.Велчов, Росица Ст. Михайлова, Стоян Николов Недялков, †Стоян Сп.Драганов, Стоян Бл.Свиленов, Трендафилка Ст. Керемидчийска. ФУРНА /хлебари-месачи, домакини, продавачи/: сем. †Борис Ст.Пенчов и съпругата му Мария, †Георги Хр.Стойчев, Георги Ник.Дамянов и съпругата му Елена, сем. †Добри Вл.Тодоров и съпругата му Славка, Елена П.Костова, Здравка Симонова, †Иван Ник. Иванов, Иван Г.Илиев и съпругата му Лиляна, Йорданка Николова, †Йорданка Ст. Якорудска, сем. †Кирил Ник. Янкулов и съпругата му Василка, Петрана Ст.Тодорова /Клисарова/, †Петър Ат. Донков, сем. †Стоян Кр.Миладинов и съпругата му †Гина, Тодор Лечов и съпругата му Надка. Ангел Хр.Янков, †Гина Миладинова, Георги Ал.Петков, †Йордан Г.Иванов, Кирил Анг.Торошанов †Анастасия /Сийка/ Свиленова, Лиляна Анг.Филимонова, Лиляна Янева, Мария Кир. Пенчова. БИЛКОСЪБИРАНЕ: †Георги Ник.Керемидчийски, †Димитър Геор.Герасимов, †Трифон Костадинов Трифонов, †Кирил Геор. Велчов ГРУПА ЗА СТРОИТЕЛНИ РЕМОНТИ И БОЯДЖИИ: †Васил Начев /Марица/, †Кирил Стеф. Колев, П.Джингаров ШОФЬОРИ НА ТОВАРНИ КОЛИ: Ангел Люб.Лечов, †Борис Хр.Лугов, †Георги Люб. Лечов, †Димитър Вл.Джамбазов, Никола Ив.Божилов, Никола Зафиров /Марица/, Йордан Г. Симонов, Стефан Геор. Якорудски. МОНТЬОРИ В ГАРАЖА: Божидар Терзийски, †Борис Николов Бонев, †Иван Вл. Анастасов, Никола Д.Змияров.

69

Село МАРИЦА /във всички търговски обекти/: Васил Вел. Христов, сем. †Васил Илиев и съпругата му Радка, †Ист, Павлов, Йорданка Атанасова, Йорданка Христова, †Никола Величков, Павлина Спасова, Стойка Иванова Димитрова, Ст.Л. Димитрова. Село ГУЦАЛ /на обектите в двете махали/: Бойка Влад. Йорданова, Веселина Ст. Петрова, †Васил Ник. Николчов, †Георги Ник. Трифонов, Лиляна Сп. Митева, Лиляна Йорд. Заркова, Георги Лазар. Стоянов /закупчик/. Село ОЧУША /на обектите във всички махали/: †Георги Йор.Трифонов, †Добри Стоицев, Иван Обретенов, †Йордан Геор.Ангелов, †Никола Леков, †Пено Йор.Шатаров. Село Подгорие: Никола Пашунов.Петрачков, †Стоян Николов Михайлов.

70

ИЛИЯ БОЯДЖИЕВ

ИВАН ПРЪМОВ

ИВАН КУЛИНСКИ

ПЕКО ТАКОВ

ЗАХАРИ МИНОВ

ГЕОРГИ ТОРОШАНОВ 71

СТ.СЮЛЕМЕЗОВ

СПАС КАЙТАЗОВ

ИВАН ЗАШЕВ

БОРИС ГАДЖАНОВ

ДИМ.БАНКОВ

ЯНКО ПЕТРОВ

ВЕЛИКО КОЛЕВ

ГЕОРГИ ЙОСИФОВ

ГЕОРГИ ЦЕНКОВ

ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ

НАЙДЕН ДРАГАНОВ

72

ВЕЛЧО ГЕРАСИМОВ

ГЕОРГИ СТОЯНОВ

ВЕНЕТА МЕДАРОВА

ДИМИТЪР ЖМУРАНОВ

НИКОЛА ТОДОРОВ

СТОЯН МАТРАКЧИЙСКИ

АНКА ВЕЛЧЕВА 73

ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ

ИВАН СТЕФАНОВ

СТОИЧКО МАРКОВ

СТОЯН ДОДОВ

ГЕОРГИ ТРЕНДАФИЛОВ

ГЕОРГИ СПИРИДОНОВ

ГЕОРГИ ТОДОРОВ

ИВАНКА ШАУЛОВА

ВЕЛИЧКА ДЖАМБАЗОВА 74

ПЕТЪР БОНЧЕВ

ВЕРЖА БОНЧЕВА

ИВАН БЛАГОВ

ЕКАТЕРИНА КОЧОВА ГОРОСТАНОВА

ОЛГА НИКОЛОВА

ЖИВКА КЬОСЕВА

ЛОЗАН АНДРЕЕВ

МАЯ СПИРИДОНОВА

ЕЛЕНА ДАМЯНОВА 75

ИВКА

ТЕМЕНУЖКА СТРИНСКА

ЛИЛЯНА СПАСОВА

СТАНКА ДОДОВА

ШАУЛ ШАУЛОВ

АНГЕЛ ДАМЯНОВ

ОРДЕН НА ТРУДА

ПЕТЪР РИМЕНОВ

76

КОЛЕКТИВИТЕ НА УНИВЕРСАЛНИЯ МАГАЗИН ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

КОЛЕКТИВ НА УНИВЕРСАЛНИЯ МАГАЗИН

ПАВЛИНА И АНГЕЛ ПОПОВИ

77

ЕКАТЕРИНА ДОНОВА

БОЯНКА ФИЛИМОНОВА

ГЕОРГИ ИЗРАЙЛОВ

МАРИЯ ИЗРАЙЛОВА

СТОЯН СВИЛЕНОВ

ИВАН ИВАНОВ 78

НИКОЛА НИКИФОРОВ

ИВАН СТАМБОЛИЙСКИ

АНГЕЛ СТОЙЧЕВ

ПЕТРУНА ТОДОРОВА

СЛАВКА ТОДОРОВА

ГЕОРГИ ПЕТКОВ

ЗДРАВКА СИМОНОВА

ДОБРИН ТОДОРОВ

КИРИЛ ТОРОШАНОВ 79

АНДОН АНГЕЛОВ

ЙОРДАНКА ЯКОРУДСКА

ГИНА МИЛАДИНОВА

Трендафила Керемедчийска

ИВАН ЛУДЖОВ

ГЕОРГИ МАНАНСКИ

ГЕОРГИ ДАМЯНОВ

ГЕОРГИ АНДОНОВ

. ЦВЕТАНКА ШИРОКОДОЛСКА

ЙОРДАНКА ДЖАМБАЗОВА

80

ЕЛЕНА ДАМЯНОВА

ВЕНЕТА СЛАВОВА

КОЛЕКТИВ НА СТРОЕЖ НА ОБЕКТ

ПРАЗНИК НА ТЪРГОВСКИЯ РАБОТНИК

НА ПРАЗНИК КРАЙ РИЛА

81

ПРАЗНИК ЗА ПЪРВИ МАЙ

ИЗЛЕТ В РОДОПИТЕ

ИВАН СТЕФАНОВ

ПЕТЪР МИТЕВ

82

НИКОЛА ДЖАМБАЗОВ

ДИМИТЪР АКШАРОВ

ЙОРДАН ГРИГОРОВ

ГЕОРГИ КЕРЕМЕДЧИЙСКИ

ДИМИТЪР ДЖАМБАЗОВ

АНГЕЛ ЛЕЧЕВ

ТРИФОН ТРИФОНОВ 83

СТОЯН ВЕЛЬОВ

ДИМИТЪР ГЕРАСИМОВ

КИРИЛ КОЛЕВ

ПЕТЪР ДЖИНГАРОВ ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ-С.ГУЦАЛ ИВАН СТОИЛОВ – С.ГУЦАЛ КОЛЕКТИВЪТ ОТ СЕЛО МАРИЦА

ГЕОРГИ ЗАФИРОВ

ВАСИЛ НАЧЕВ

ЗДРАВКА ХРИСТОВА

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА 84

ВЕЛИЧКА ЗАФИРОВА

ВЕСКА ПЕТРОВА

III. ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ ДВЕТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА (1990-2011 г.) След 10-то НОЕМВРИЙСКИЯ /1989 г./ пленум на ЦК на БКП обществено-политическия и икономически живот в България т р ъ г н а в противоположна на предишното социалистическо развитие посока, т.е. към изграждане на капитализъм. Постепенно в страната се унищожиха стабилното промишлено и селскостопанско производства; настъпи безработица и беднотия за мнозинството от хората и др. беди. В сектора на търговията се завърна и установи частно-собственическата дейност. В Долна баня от началото на 1990 г. все по-бързо започнаха да се откриват и работят също частни магазини – през първата половина на 90-те години те станаха около 80 – за продажби и извършване на услуги: хранителни и промишлени стоки, кафенета, кръчми и пр. С изключение на няколко добре уредени и приятни за пазаруване от клиентите, другите обекти се намират в тесни и неудобни, набързо пригодени за целта помещения – в предишни автогаражи или подобни на тях. Но никнеха, казано образно, като гъби след дъжд. Поради растящата безработица и следващите я безпаричие и обедняване като цяло на местното население, редица от частните търговски обекти естествено не могат да просперират и постепенно започнаха да фалират. Това стана с 20-тина от тях. Наистина ежегодно продължават да се откриват нови търговски обекти, но същевременно някои от тях затварят кепенци. Така че в града работят постоянно около 60 частни магазини. С много личен труд и усилия на собствениците проспериращо се развиват не повече от 10-15 магазини. Те са измежду по-големите, съвременно оборудвани, редовно и обилно зареждани и т.н. Преживяваните различни житейски трудности от населението и найвече бремето на нестихващо пълзящата нагоре инфлация и постоянния ръст на цените, си казват тежката злокобна дума и се отразяват много болезнено в „битието и житието” на всеки човек и семейство като потребители и търговски клиенти. Следва обаче да се отбележи наличието известно/добро удобство от съществуването на многобройните частни магазини из града – състои се в това, че те се намират на различни улици в махалите, /а не само на главното шосе и на площада/ в повечето случаи те са близко до домовете на хората и това ги облекчава в грижата им за най-належащите стоки и потреби, бързо 85

да излизат и да си купуват това-онова. Някои купуват или продават им и на вересия /без заплащане на стоката в момента от клиента, което не е приятно, но има, макар и с наличието на РИСК, своето значение… За отбелязване също е, че откъм 1995 г. в Долна баня се възстанови и бързо се разраства и утвърждава с работата си /съществувалия до 50-те години/ седмичен пазар. Той намери благоприятен прием не само от м е с т н о т о население, но се посещава и от много хора, идващи от различни околни селища, което е хубаво. Изобщо седмичния пазар безусловно е полезен, заради което е оживен. През разглежданото време нарасна и уличната търговия, която нерегламентирано се извършва от местни и гастролиращи р о м и /цигани/, което е нелицеприятно. В такава сложна обстановка след 1989 г. в Долна баня работи Потребителната кооперация „Напредък” /от начало то на 1990 г. тя обхваща освен града и само селата Марица и Гуцал/. Ръководството напряга усилия и прави всичко необходимо, макар и с цената на известна болезненост и риск, съумява да се справя с произтичащите трудности, по който начин продължава успешно да работи в услуга и за благополучието на своите членове и населението като уважавани и сериозни клиенти. Неминуемо и съвсем естествено е, че броя на клиентите и размера на търговския оборот в обектите на ПК след 1989 г. непрекъснато намаляват. Това наложи ръководството внимателно да наблюдава обстановката, да се съобразява с нейната динамика или променяне и да набелязва и да взема нужните бързи и решителни мерки за възможното /макар и относително/ подобряване на нещата/дейността. Това става внимателно и умело, съобразявайки се постоянно с действащите и периодично сериозно променящите се тенденции и условия в извършваната обществена търговия в областта и страната. Благодарение на всичко посочено долнобанската ПК „Напредък” съумява да се съхрани и да работи успешно /нормално/ през изтеклите 20 г о д и н и. Измеренията на цифрите за различните показатели, в сравнение с времето преди 1990 г., е много по-скромно. Но такава е суровата действителност… Ето по-важните данни за това как е постъпвано при конкретната обстановка и какво съумява да постигне ПК: - Редица търговски обекти са дадени под АРЕНДА /за работа под наем/ на частни лица, които работят на свои отговорност и риск с/в тях: ресторан86

тите „Бистрица” и „Рила” и пивницата „Горски кът” и тази на площад „Дружба” в Долна баня; - Почти всички търговски обекти, намиращи се до тогава в частни къщи (помещения), са затворени и цялата магазинна мрежа е намалена или свита до целесъобразния минимум; - Закрити, продадени или дадени за ползване под наем, в това число и за производствени, а не само за търговска дейност, са 3 предишни, добре изградени /от сглобяеми и стъклени плоскости, всеки от тях по над 50 кв.м. площ, благоустроени и пр./ павильони; - Закрити са станалите излишни магазини в двете съседни села и там остават да работят само по един /за продажба в тях на хранителни и други от първа необходимост стоки/ в Марица и в двете махали на Гуцал, защото населението, клиентите и търговски оборот чувствително са намалели; - Продадени са изгодно н я к о л к о, станали ненужни, и м о т и; - Многобройният собствен товарен транспорт е намален на една лекотоварна кола, която се поддържа и използва най-разумно и ефективно. Отпада необходимостта и е ликвидирана ремонтната работилница; - Поради това, че край града е открит склад за снабдяване на населението със строителни материали, спира тази търговска дейност; - Също, поради раздробяване на търговската мрежа и намаляване на търсенето, закрива магазина за продажба на мебели и продажбата на скъпа електро и друга техника, килими и други скъпоструващи и все по-малко търсени и некупувани домашни потреби; - Поради доставяне и продажба в града в частните магазини на хляб от други селища, намалява хлебопроизводство то и съответно броя на работниците и смените във фурната. Същевременно, по постигнато договаряне, започва ежедневно зареждане на някои частни магазини за продажба на хляб, произвеждан в местната фурна. Тъй като той се произвежда без хранителни набухватели и други добавки/”подобрители”, макар че с няколко стотинки цената му е по-висока от продавания „промишлен хляб”, много клиенти го предпочитат и купуват с готовност, ядат го с наслада; - Разширява във фурната производството на закуски /различни видове/, които намират добър прием и се пласират във все по-увеличаващо се количество. По договор, при изгодни ценови условия, в отделни години снабдява със закуски питомците на детската градина и на СОУ „Неофит Рилски”; - Извършва разширяване чрез дострояване и преобразуване на вътрешния интериор на фурната, с което се създава приятна и удобна обстановка в помещението за продаването на хляба и закуските. Започва еднов87

ременно и продажба на други стоки – хранителни и дребен текстил, с което се улесняват клиентите и им се пести време, за да не ходят да пазаруват в други магазини, отстоящи не близо от домовете им; - Поради намаляване на търгуването, през 2005 г., от обширното помещение на хранителния магазин в търговската сграда на площада, е отделена площ в размер на 38 кв.м. и е обособено като самостоятелно, което е дадено под наем за ползване от създадения в града КЛОН на ЦКБ като офис; - Също подходящо е подобрено вътрешното оборудване на магазина за хранителни стоки на пл. ”Дружба” и в него за удобство започва продажба и на други стоки и потреби; - С консултантско и финансово съдействие на ОКС-София е съществено преоборудван и подобрена технологията за търговското обслужване в магазина за хранителни стоки в центъра на града, който се помещава в търговския дом. Подобрената обстановка позволява да работи все по-оживено; - Същото се отнася за извършения основен ремонт и вътрешно преоборудване на магазина за железарски и други стоки /сградата, собственост на ПК, е строена и се ползва от 1925 г./. Сега търговския обект е много удобен, приятен и привлекателен за търгуване по предназначението му; - Намален е до максималния минимум канцеларския персонал, което облекчава подходящо издръжката на търговската дейност; - Полагат се постоянно увеличаващи се грижи за постигане все подобра работа от останалия вече малоброен търговски колектив, за поддържане в приветлив и привлекателен вид и състояние на обектите, отзивчиво, експедитивно и културно обслужване на клиентите, приемане и своевременно изпълнение на поръчки за търгувани стоки и пр.; - За жалост обаче, въпреки направеното рекламиране, някои помещения, ненужни и освободени от търговско ползване, тъй като н я м а желаещи (физически лица или фирми), не са наети и стоят празни, т.е. не носят приходи. Може да се каже, че като цяло търговската дейност на ПК „Напредък” през 90-те години на ХХ в., както и в цялата страна, п р о т и ч а в твърде противоречиви и рискови условия: действието на непрекъсната и то висока инфлация, почти неконтролирано повишаване цените на стоките, тревожно увеличаващи се безработица и бедност на населението и какви ли не още недопустими преди десетилетие неща. Дори имаше дни, когато частни магазинери затваряха обектите си и преставаха да търгуват /да продават стоки на клиентите/, защото темпа на ежедневното /за да не се каже и ежечасно/ изменяни цени на набавяните и доставяни тук стоки от разните борси, се по88

вишаваха така, че едва ли не „изпреварваха” необходимото време за докарването им в местните магазини. Така търговската дейност временно се обезсмисляше от неизвестността за размера на несъмнената загуба, съпровождаща и предизвиквана от неудържимо галопиращите цени „нагоре”. Бяха неизбежни обстановка, постъпки и съдба… /БЕЛЕЖКА.За критичността на положението е известен тревожния вик, превърнал се в своеобразен виц, на тогавашния министър-председател Дим. Попов – „За Бога, хора, не купувайте!” Но живота изисква своето…/ Разбираемо е, че такова поведение, въпреки абсурдността на положението, в търговската си дейност и ГРИЖАТА за снабдяването на населението, ПК не можеше да си позволи и нито за ден не допусна нетъргуване. Положението в търговията донякъде се успокои /без да се счита, че вече е нормално/ след 2000-та година, когато в страната се извърши деноминацията на лева (замяната на хиляда предишни – силно девалвирани, с един нов, т.е.сегашен л е в/. Следователно ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА е, както за другите, така и за нашата долнобанска ПК… При така очертаната обстановка ПК „Напредък” в Долна баня през 2002 и 2003 г. /поотделно за всяка от тях/ ПОСТИГАНЕ НА СЛЕДНИТЕ РЕЗУЛТАТИ: Показатели 2002 г.

2003 г. Стокооборот в търговията 366 х.лв.

419 х.л. В т.ч.: - от хранителни стоки 81 % 86 % - от промишлени стоки 13 % 14 % Произведен х л я б 376 т.

326 т. Продадени някои основни видове стоки: з а х а р няма данни 9823 кг олио „ 3453 л ориз „ 5488 кг колбаси „ 5800 кг месо „ 4377 кг Цифрите ги посочваме без да се прави каквото и да е сравнение с която и да е минала година или период от последното десетилетие на ХХ г., защото такова изобщо е невъзможно/безсмислено, поради несравнимост на цените и търгуването/покупките и в частните магазини. Но вижда се, че цялостната търговска дейност на ПК е значително намаляла, което не е неес89

тествено, като се има предвид, че работят в сектора значителен брой частни обекти. Целесъобразно е да се посочат данни и за търговската д е й н о с т на кооперацията през 2009 г., т.е. ПОЧТИ в края на десетилетието преди нейното столетие: - Реализиран е стокооборот в размер на 465 х.лв., в т.ч. 253, 201 лв. в Долна баня, 145,635 лв. в Гуцал и 55,943 лв. в Марица. Сумите са по-малки от планираните, т.е. има спад на оборота – във всички магазини, които са общо девет. Реализираният стокооборот, по по-важни групи стоки, е както следва: продажба на хляб и хлебни изделия – за 152 х.лв.; месо, местни произведения и месни консерви – за 52 х.лв.; захар, захарни изделия и шоколад – за 55 х.лв.; млеко, млечни произведения и яйца – за 34 х.лв.; текстилни изделия – за 57 х.лв.; домакински стоки за краткотрайна употреба – за 23 х. лв.; железария, лакове и бои – за 14 х.лв. и т.н. За неприятния резултат със спада на оборота през 2009 г. има съответните причини /обективни и субективни/, но основното е, че много се разрасна частната търговска мрежа и дейност и това се отразява чувствително на работата на ПК. Дори може да се каже, че до известна степен, благодарение на провежданата гъвкава дейност, е предотвратено допускането на поголям спад. Въпреки трудностите и нереализирания планов стокооборот през 2009 г., /както и изобщо в дейността си през двете десетилетия след 1989 г./, ПК редовно е плащала /внасяла/ на или към държавата полагащите се данъци, вноски, такси – ДДС, ДОД, здравни и други осигуровки и т.н. В това отношение нейните служители и работници са спокойни, че им се в о д и редовно трудовия стаж и са СОЦИАЛНО ЗАЩИТЕНИ /за разлика от м н о г о противоположни случаи и практиката на ощетяване при частни работодатели/. Освен това в ПК от десетилетия време съществува ВСК (Взаимоспомагателна каса), която при изгодни условия дава заеми на своите членове. Те към началото на 2011 г. са към 60 души – тройно повече от понастоящем работещите в НЕЯ щатни хора, т.е., макар че мнозина от предишния й личния състав са вече пенсионери, те не прекратяват членство то си, защото са доволни и могат при нужда да разчитат на подкрепа, като теглят заем при изгодни условия. ПК в края на 2010 г. има ДЕЛОВ КАПИТАЛ 35 х.лв. Макар че ежегодните отчетни събрания гласуват на ръководството право при нужда да тегли 90

банков кредит, тя работи изключително със собствени средства, което много я облекчава и й спестява ненужни плащания за лихви. Авторитета на ПК, въпреки трудните условия за работата ù, поради които през последните поредни години не реализира печалба и не разпределя дивиденти, числеността на членовете се запазва без съществени промени – 174 души, от които 104 жени. Наистина младите хора до 30-годишна възраст са малко, но такава е неизбежната реалност. Нужно е да се кажат още ТРИ съществени неща за ПК: Едното е, че през м. март 2008 г., на своето редовно годишно отчетноизборно събрание, член-кооператорите приеха НОВ УСТАВ, който привежда съществуването и работата й в съвременните условия. В т.ч. мандата на УС и КС /нейното ръководство/ е УДЪЛЖЕН от 3 на 4 години; Другото е, че тя работи коректно в търговията си – само с/по документи – за доставката и продажбата на стоките. Поради това в някои случаи цени на отделни стоки в нейните магазини са с по-някоя стотинка по-високи от отколкото са те в частните обекти. И третото е, че, поради работата само на документална основа, цените на стоките в кооперативните обекти, във всички случаи СА КАТО /п о л е з е н, в интерес на хората-клиенти/ КОРЕКТИВ/ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ /за сравняване/ с тези в частните магазини и /благородно/ предизвикват да не продават там същите стоки П О-С К Ъ П О. … Безспорно е, че въпреки безкрайно трудните условия в настоящето съвремие за развиване на нормална търговска дейност, нашата долнобанска кооперация съществува и работи сравнително нормално. /За сведение нека се знае, не за злорадство, а за трезво преценяване и отношение към нещата, че редица П.К-ции в страната, през двете десетилетия след 1989 г., за жалост, доброневолно прекратиха самостоятелното си многогодишно съществуване, или се сляха, макар и нелицеприятно, с други – съседни – но помощни от тях кооперации…/ Напълно заслужено следва да се каже, че нашата долнобанска ПК „Напредък” устоява успешно съществуването и дейността си през „бурните студени ветрове на прехода” – двудесетилетно тежко време на превратни събития и изпитания, предизвикани и съпътствани от „установяването” на недозрелите демокрация и пазарна икономика в България. З а с л у г и т е за това са на член-кооператорите и на избираните и усърдно работещи нейни ръководства.

91

След 1989 г. в ПК редовно и правилно са провеждани годишните събрания. В отчетните доклади и разискванията са поставяни и обсъждани с нужната сериозност и отговорност проблемите за дейността. Обстановката е била тревожна, но е надделявал о п т и м и з м а. Затова са вземани разумни решения и тя функционира съобразно конкретната обективна обстановката в страната. През годините на последните две десетилетия УС се е състоял от 9 души, а КС – от 3-ма. До 2003 г. /продължавайки от 1986 г./ председател на ПК е бил Н.П.Драганов. На неговите знания и дългогодишен опит се дължи доста от извършеното, за да се справя кооперацията с дейността си, да оцелява и т.н. За малко повече от две години /2003-2005/ председател на УС е Анка Г.Велчова – дотогавашна главна счетоводителка. Тя прояви много упоритост и успешно едновременно завърши задочно висше икономическо образование. Опитът й от нейната двудесетилетната работа в ПК се оказа полезен и тя се справяше със задачите. През 2005 г. за председател на УС е избран Георги Ас.Трендафилов /р.

1955 г., със средно образование/ – търговски служител от края на 70-години на м.в. /по ВВК/. Натрупаният опит му дава възможност да работи енергично и успешно по задачите в ПК. През разглежданите 20 години за председатели на КС са били избирани Георги Дим. Гаджанов, Йорданка Лозанова Стринска, Лозан Дамянов Андреев, Никола Митев Тодоров. Всеки от тях е допринасял за постигнатото в работата на ПК. За всичко хубаво в своята работа и състояние долнобанската ПК „Напредък” дължи благодарност за ръководните указания и съдействие от ЦКС и ОКС. За отбелязване е, че председателката на последния – Снежана Ас. Лазарова /р. в 1956 г., юристка по образование/, - от началото на 2000-та година е тукашна ЧЛЕН-кооператорка, участвала е в повечето от годишните събрания и се стреми да оказва конкретна помощ при много моменти от текущата работа на ПК. Но нашата ПК, за още по-ползотворната си работа, очаква п о-б л и з к о отношение и с ъ д е й с т в и е от МЕСТНОТО УПРАВЛЕНИЕ - Общинския съвет, КМЕТА и общинската администрация в Долна баня, защото работата и състоянието на ПК /пряко и косвено/ са насочени за постигане подобряване на поминъка и благоденствието на населението, за р а з в и т и е т о и в с е по-доброто благоденстващо съществуване на града… …

92

На 8 април /четвъртък/ 2011 г. се проведе предюбилейното редовно годишно отчетно събрание на ПК „Напредък”. То премина оживено. Бяха приети решения за по-нататъшната работа на ПК през започващото нейно двувековно съществуване. СПРАВКА ЗА РЪКОВОДСТВОТО И ТЪРГОВСКИЯ КОЛЕКТИВ НА ПК „НАПРЕДЪК” КЪМ М. МАЙ 2011 ГОДИНА: УС – 9 души: председател – Г.Ас.Трендафилов, р. 1955 г. Членове: Георги Ан.Христов, р.1967 г., средно образование, стоковед; Георги Стеф. Стоянов, р. 1945 г., /от с.Марица/, средно образование, пенсионер; Григор Борисов Пандов, р. 1957 г., висше инженерно образование, бизнесмен; Иван Борисов Славчев, р. 1964 г. /от с. Гуцал/, средно образование, магазинер; Найден Петров Драганов, висше икономическо образование, пенсионер; Стефан Живков Троянски, р. 1977 г., средно образование, шофьор; Стоян Любенов Николов, р. 1954 г. /от с. Марица/, висше инженерно образование. КС – 3 души: председател Цветанка Бонч. Широкодолска и членове: Екатерина Кирилова Божилова /двете р. 1943 г., със средно образование, пенсионерки, бивши служитулки в ПК – съответно касиерка и магазинерка/ и Кирил Георгиев Бояджийски, р. 1934 г., основно образование, пенсионер. МАГАЗИНЕРИ в Долна баня: Стефка Георгиева и Иван Георгиев Луджов. /Преди – Симка Кръстева/, сем. Светла и Йордан Христови /в хранителния магазин на площада/, Във ФУРНАТА в Долна баня /месачи, домакини, продавачи/: Теменужка Ник.Маринкова, Иван Станков Борисов, Венетка Г. Трендафилова; Недялка Георгиева Проданова и Цветанка Стефанова Вельова. /Преди във фурната: Валентин Хр.Пенов, Йордан Григоров, Красимира Ив. Лечова, Любен Лечов, Михаил Вл.Михайлов; Боряна Сим.Троянска и Никола Ив.Божилов; Цветанка Ангелова Янкулова и Трендафилка Ст. Керемидчийска.

93

МАГАЗИНЕРИ в другите селища: Христина Стоименова Димитрова в с. Марица; Иван Б.Славчев, Валентина Христова Стоименова и Миглена Симеонова в с. Гуцал. СЧЕТОВОДСТВО и КАСА: Боряна Сим. Троянска и Магдалина Александр. Христова – и двете със средно образование СТОКОВЕД – Георги Ангелов Христов, среднист. ШОФЬОР – Георги Ангелов Гълъбов, основно. СПИСЪК на членовете на ПК „НАПРЕДЪК” към 1 май 2011 година: /БЕЛЕЖКА. Буквата „п” пред името означава „пенсионер”, със знака „§”- единичен, - че е приет за член-кооператор след 1989 г., а със знака „§§” – двоен, - че е приет на събранието на 8 април 2011 г./. От гр. ДОЛНА БАНЯ: 1. п.АНАСТАСИЯ ИВАНОВА НИКОЛОВА 2. п.АНГЕЛ ДИМИТРОВ ИВАНОВ 3. п.АНГЕЛ ЛАЗАРОВ ЛЕЧОВ 4. АНГЕЛ ЛЮБЕНОВ ЛЕЧОВ 5. АНГЕЛИНА АНГЕЛОВА.ЧЕРЕШАРОВА 6.АНГЕЛИНА ЖИВКОВА КИРИЛОВА, § 7.АНКА ВАСИЛЕВА СТОЯНОВА 8.АННА СЛАВЕВА ГРУЕВА 9.АНТОАНЕТА СТЕФАНОВА ПОПОВА, § 10. АСЯ ГЕОРГИЕВА ТРЕНДАФИЛОВА 11. п.АТАНАС СТОЯНОВ ВЕЛЧЕВ 12.АТАНАСКА ТРИФОНОВА ТОДОРОВА 13.БОРИС СТЕФАНОВ СИМЕОНОВ 14.БОРЯНА МЕТОДИЕВА БРОЖДИНА, § 15.БОРЯНА СИМЕОН. ТРОЯНСКА 16.ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ ПЕНОВ 17.ИЛИНА СИМЕОНОВА ЦВЕТКОВА, §§ 18.ВАЛЕНТИНА ГЕОР. АТАНАСОВА, § 19.ВАНЯ ЙОРДАНОНВА. ДЖАМБАЗОВА 94

20. п.ВАСИЛ АНГЕЛОВ ВАСИЛЕВ 21. п.ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ АНГЕЛОВ 22.ВАСИЛКА ПЕТРОВА САВОВА 23. п.ВЕНЕТА НИКОЛОВА СТРИНСКА 24.ВЕНЕТКА ГЕОРГ.ТРЕНДАФИЛОВА 25.ВЕРКА ЛЮБЕНОВА ДРАГАНОВА 26. п.ВЕРКА /Вержа/ МИЛАНОВА БОНЧЕВА 27. ВИОЛЕТА ПЕТРОВА ДОНОВА 28. ВЛАДИМИР ИВАНОВ КЛИСАРОВ 29. ГАЛЯ ПЕТРОВА КЛИСУРОВА, § 30. п.ГЕОРГИ СТОЯНОВ ЦЕНКОВ 31. ГЕОРГИ АНГЕЛОВ ГЪЛЪБОВ 32. ГЕОРГИ АНГЕЛОВ ХРИСТОВ, § 33. ГЕОРГИ АСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ 34. п.ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ГАДЖАНОВ 35. ГЕОРГИ КИРИЛОВ БОЯДЖИЕВ 36. п.ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ ШОПОВ 37. ГРИГОР БОРИСОВ ПАНДОВ 38. КРАСИМИРА СТОИЛ. БОЖИЛОВА, § 39. . ДИМИТЪР МАРИНОВ БОЖИНОВ 41. ЕКАТЕРИНА АСЕНОВА СЪБОТИНОВА, § 42. п.ЕКАТЕРИНА КИРИЛОВА ДОНОВА 43. ЕЛЕНА ПЕТРОВА ГАДЖАНОВА 44. п.ЕЛЕНА ПЕТРОВА КОСТОВА 45. ЕЛМИРА ГЕОРГИЕНА ДИМИТРОВА, § 46. п.ЖИВКА КИРИЛОВА ШОПОВА 47. п.ЗДРАВКА МИРЧОВА ПОПОВА 48. ИВАЙЛО ТОДОРОВ ЛЕЧОВ 49. ИВАН АНГЕЛОВ ЗАХАРИЕВ, § 50. п.ИВАН АТАНАСОВ ВАСИЛЕВ 51. МЕТОДИ ДИМИТРОВ БЛАГОВ, §§ 52. СНЕЖАНА ЙОРДАНОВА ПЕНЧОВА, §§ 53. п.ИВАНКА ЙОРДАНОВА ШАУЛОВА 54. ИВАНКА АНГЕЛОВА ВЕЛЧЕВА 55. ИВАНКА СТОЯНОВА ГЪЛЪБОВА 56. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ МИТРЕВ 57. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СЪБОТИНОВ, § 58. п.ЙОРДАНКА КОСТОВА ПЕНЧОВА 95

59. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ 60. п.КИРИЛ ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ 61. КИРИЛ ХРИСТОВ ГЪЛЪБОВ 62. п КРЪСТО СПАСОВ ДИМИТРОВ 63. п.ЛИЛЯНА АНГЕЛОВА ДРАГАНОВА 64. п.ЛИЛЯНА ИВАНОВА СЕСТРИМСКА 65. ЛИЛЯНА ЛЮБЕНОВА ХРИСТОВА 66. п.ЛИЛЯНА ПАУНОВА ИВАНЧЕВА 67. п.ЛИЛЯНА СТОЯНОВА СПАСОВА 68. п.ЛОЗАН ДАМЯНОВ АНДРЕЕВ 69 ЛЮБКА ЛАЗАРОВА ХАРАЛАМПИЕВА 70. МАГДАЛИНА АЛЕКС. ХРИСТОВА 71. п.МАРА ЛИЛОВА ЦВЕТКОВА 72. МАРГАРИТА ИВАНОВА ЗАНЕВА, § 73. МАРИАНА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА, § 74. МАРИЯ АТАНАСОВА ЛЕЧОВА 75. п.МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА 76. п.МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ДЖАМБАЗОВА 77. МАРИЯ ГЕОРГИЕВА СУРОДЖИЙСКА 78. п.МАРИЯ КИРИЛОВА БОЯДЖИЕВА 79. п.МАРИЯ ТОМЕВА БОЖИЛОВА 80. п.МАЯ КИРИЛОВА СЛАВЕВА 81. МИЛКА БОРИСОВА ШАМОВА 82. п.МИЛКО АНГЕЛОВ КОСТОВ 83. НАДЕЖДА ДИМИТРОВА РАДЕВА 84. п.НАЙДЕН ПЕТРОВ ДРАГАНОВ 85. НЕВЯНА ЙОРДАНОВА ПАВЛОВА, § 86. п.НЕДЯЛКА ГЕОРГИЕВА ПРОДАНО, 87. п.НИКОЛА КИРИЛОВ НИКИФОРОВ 88. НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ ДРАГАНОВ 89. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ БОЖИЛОВ 90. НИКОЛАЙ ХРИСТОВ СТРИНСКИ 91. НИКОЛИНКА КИРИЛОВА СТРИНСКА 92. ОЛГА НИКОЛОВА НИКОЛОВА 93. ПЕТРАНКА АНГЕЛОВА АНДОНОВА 94. ПЕТРАНКА ЛАЗАРОВА ЛАЗАРОВА 95. п.ПЕТЪР БОНЧЕВ СТОИЧКОВ 96. п.ПЕТЪР ДИМИТРОВ СВИЛЕНОВ 96

97. ПЕТЪР НАЙДЕНОВ ДРАГАНОВ, § 98. п.РАДКА ТОМЕВА ИВАНОВА 99. РОЗА КИРИЛОВА ВЕЛЧЕВА, § 100. РОСЕН ВЛАДИМИРОВ АНЧИН 101. п.РОСИЦА СП.МИХАЙЛОВА 102. п.РУСКА ГЕОРГИЕВА СТОИЛКОВА 103. СВЕТЛА АНГЕЛОВА ХРИСТОВА 104. СВЕТЛАНА СТОЙНОВА ШАТАРОВА, § 105. п.СИМКА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА 106. СЛАВКА ИВАНОВА КРЪСТЕВА 107. СНЕЖАНА БОРИСОВА ТРЕНЕВА, § 108. п.СНЕЖАНА ВАСИЛЕВА ДИМИТРОВА 109. СНЕЖАНА ВЛАДИМИР. НИКОЛОВА 110. п.СПАСУНКА АНГЕЛОВА АНДРЕЕВА 111. СТЕФАН БЛАГОЕВ СЛАВЕВ 112. СТЕФАН ЖИВКОВ ТРОЯНСКИ, § 113. СТЕФКА ГЕОРГ.СТЕФАНОВА 114. п.СТОЯН ИВАНОВ ВЕЛЬОВ 115. СТОЯН ИВАНОВ МИХАЙЛОВ, § 116. СТОЯНКА СПАСОВА МАВРОВА 117. п.ТЕМЕНУЖКА ВЛАДОВА СТРИНСКА 118. ТЕМЕНУЖКА НИК.МАРИНКОВА 119. ФИЛИП БОРИСОВ ДЖАМБАЗОВ 120. п.ХРИСТИНА ЛЮБЕНОВА ИВАНОВА 121. ЦВЕТАНКА АНГ.ЯНКУЛОВА 122. п.ЦВЕТАНКА БОНЧ.ШИРОКОДОЛСКА 123. ЦВЕТАНКА СТЕФАНОВА ВЕЛЬОВА 124. п.ЦВЕТАНКА СТЕФАНОВА ПЕТКОВА 125. п.ЦВЕТАНКА СЪБЕВА ИВАНОВА 126. ЮЛИЯ ИВАНОВА ГЕНЕВА 127. ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ, § 128. КИРИЛ ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ, § От с. Марица: 129. АНГЕЛ ИВАНОВ АНГЕЛОВ 130. ВАСИЛ ВЕЛКОВ ХРИСТОВ 131. ВЕСКА НИКОЛОВА ХРИСТОВА 97

132. ВИТКА АНГЕЛОВА СПАСОВА 133. п.ГЕОРГИ СТЕФАНОВ СТОЯНОВ 134. п.ЗДРАВКА ДИМИТРОВА ХРИСТОВА 135. ИВАН СЛАВЕВ ПЕНЕВ 136. п.ЙОРДАНКА ИВАНОВА ХРИСТОВА 137. п.ЙОРДАНКА СТ. МИЛУШЕВА 138. п.ПЕТРУНКА Г. СТОЙНЕВА 139. п.СТОИМЕН АНГЕЛОВ СТЕФАНОВ 140. СТОЯН ЛЮБЕНОВ НИКОЛОВ От с. Гуцал: 141. ВЕСЕЛИНКА СТОЯНОВА ПЕТРОВА 142. п.ВЛАДИМИР ПАУНОВ ГЕОРГИЕВ 143. ГАЛИНА ХРИСТОВА ДИМИТРОВА 144. ГЕОРГИ КИРИЛОВ СИМЕОНОВ 145. п.ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ СТОЯНОВ 146. ЖИВКА СПАСОВА ГЕОРГИЕВА 147. ИВАН БОРИСОВ СЛАВЧЕВ 148. ИВАН ГЕОРГИЕВ БОРИСОВ 149. п.ИВАНКА АЛЕКС.СТОЙКОВА 150. КОСТАДИН ПАВЛОВ ИВАНОВ 151. МИНКА СТОЯНОВА ИВАНОВА 152. п.НИКОЛАЙ СТОИМЕНОВ ДАМЯНОВ 153. СИМЕОН ВАСИЛЕВ НИКОЛОВ, § 154. п.ЦВЕТАНКА ПАШУНОВА ХРИСТОВ От ДРУГИ места: 155. ВАСИЛ ИВАНОВ СПАСОВ, СОФИЯ 156. ВЕРКА АРАНГЕЛ. КАЛИМАНОВА, СОФИЯ 157. ВЕСКА ГЕОРГИЕВА ИЛИЕВА, РАДУИЛ 158. ВИДИН ДИМИТРОВ ВИДЕНОВ, СОФИЯ 159. ДИМИТЪР ИВАНОВ ТОДОРОВ, СОФИЯ 160. ЕЛЕНА ВАСИЛЕВА НОНЧЕВА, с. РАДУИЛ 161. ИРИНА КИРИЛОВА КОТЛАРОВА, гр. КОСТЕНЕЦ 162. ЙОРДАН ДИМИТРОВ НОНЧЕВ, с. РАДУИЛ 163. ЛЮБОВ ГЕОРГИЕВА ВИДЕНОВА, СОФИЯ 98

164. ПЕТЯ СТОЯНОВА ВАСИЛЕВА, гр.КОСТЕНЕЦ 165. ПЛАМЕН ИВАНОВ МЛАДЕНОВ, гр. КОСТЕНЕЦ 166. СТОЯН ЛЮБЕНОВ ВАСИЛЕВ, гр. КОСТЕНЕЦ 167. СНЕЖАНА АСЕНОВА ЛАЗАРОВА,СОФИЯ 168. СПАС ИВАНОВ ГОВЕДАРОВ, гр. КОСТЕНЕЦ 169. СТАНИМИР СП.КОСТАДИНОВ, ПЛОВДИВ 170. СТОИМЕНКА АРАНГ. НИКОЛОВА, СОФИЯ 171. СВЕТЛА АРАНГЕЛОВА ГЕОРГИЕВА, Самоков

ПОТРЕБИТЕЛНАТА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК” ОТ ПЪРВИЯ ВЪВ ВТОРИЯ СИ ВЕК (СЛЕД 2011 Г.) ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ В поредицата на годините изтичат ДЕСЕТИЛЕТИЯ и цял ВЕК от създаването и работата на долнобанската потребителна кооперация. Това е ДОСТОЙНО изминат ПЪТ в един малък откъс от веригата на времето изобщо. Обаче наред с МИНАЛОТО в а ж н и са НАСТОЯЩЕТО и особено БЪДЕЩЕТО. Въпреки трудностите има перспективата за успешна търговска дейност. Ръководството и членовете на ПК виждат трезво нещата и работят отговорно за продължаване добрите традиции на кооперативното дело. Чрез гъвкаво реагиране и съобразяване с конкретната обществено-икономическа обстановка в страната, безсъмнено това ще става все по-сигурно и резултатно. Така ТЯ ЩЕ д о п р и н а с я за все по-пълното и своевременно задоволяване нарастващите потребителски нужди на населението и гостите на града. За ИЗПЪЛНЕНИЕТО на тази нелека, но благородна задача, в търговската работа вдъхновяващ е кооперативния девиз „Заедно можем повече!”. Него колектива на Долнобанската ПК следва ОЩЕ от първия ден на започналото й ДВУвековно съществуване!...

99

Първата сграда на ПК в Долна баня, построена 1926 г. – обновена

Сградата на ПК, строена 1960-62 г. ПК,

Централния хранителен магазин на продавач Светла Христова

100

ХРАНИТЕЛНИЯ МАГАЗИН НА ПЛОЩАД „ДРУЖБА” С ПРОДАВАЧ СТЕФКА СТЕФАНОВА

101

Хлебопекарната с продавач Цв. Вельова

Колективът на фурната

Магазинът на ПК в с. Марица с продавач Миглена Симеонова

Магазина на ПК с. Гуцал, продавач Хр. Димитрова

102

УПРАВЛЕНИЕТО НА ПК „НАПРЕДЪК” В ЮБИЛЕЙНАТА ГОДИНА

СНЕЖАНА ЛАЗАРОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКС СОФИЯ И ЧЛЕН НА ПК ДОЛНА БАНЯ

ГЕОРГИ ТРЕНДАФИЛОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПК „НАПРЕДЪК” ДОЛНА БАНЯ

103

ВТОРА ПОДБОРКА

104

В Ъ В Е Д Е Н И Е По географско разположение Долна баня заема ЦЕНТРАЛНО место в едноименната ни котловина. Поради природните кръстопътни удобства и други красоти, тук най-напред в историческото време идват, заселват се и живеят ТРАКИ /от племето БЕСИ/, после СЛАВЯНИ /от племето ВЕНЕТИ/ и към 9-я век БЪЛГАРИ /от Ордата на Аспарух/. Хан Крум в 814 г. присъединява ТРАЙНО нашите земи, с така смесеното население, към БЪЛГАРСКАТА държава. Всеки период от времето/историята е свързан/изпълнен със значими събития за хората тук. За някои от тях разказвам в поместените материали, за да се запаметят т р а й н о и да бъдат на разположение на местното население и гостите… За тях се разказва в отделните материали.

105

НАШАТА СРЕДНОВЕКОВНА ВЕНЕТИЦА НА ДВА ПЪТИ Е ПОРОБВАНА С КЪРВАВИЯ ТУРСКИ ЯТАГАН От историята на България е известно, че „след като се укрепили в Мала Азия, османските владетели” и други сродни с тях турски околни емири, започнали, отначало краткотрайни, грабителски набези по Егейското крайбрежие на Балканския полуостров. Но от 1352 г. султан Орхан стъпил вече трайно тук и постепенно войските на нашествениците завоюват земите и поробват народите на отделните държави за близо пет века време. Феодалната разпокъсаност и военно-политическата слабост на отделните тукашни владетели, включително и на Българското Царство, през 14 в. не са били в състояние, въпреки отделни усилия, да спрат разорителните и гибелни османски набези и са една от причините за постигналата ги трагична съдба и последвалия коренен поврат на житието и битието им в условията на чуждоземските и друговерски /под зловещото, омразно и мракобесно знаме на зеления полумесец/ п о р о б и т е л и. За злочестата съдба на България, в т.ч. и на нашата Средновековна Венетица /предшественица на днешна Долна баня/, настъпилите трагични исторически събития са свързани с военното поражение на обединените християнски войски на двамата деспоти-войводи Вълкашин /управител на Прилепска област/ и Углеш /управител на Серска област/ в Македония, станало на 29 септември 1371 г. при селището Черномен край Одрин. Предните войскови колони на настървените чуждоземски мюсюлмански нашественици, добили от постигнатата с много жертви победа недалеч от левия бряг на основната българска река Марица /Хеброс/ , със невиждан порано зверски фанатизъм и жажда за изтребление на местното население, се насочили на северозапад. В Тракия и по горното поречие на Хеброс с меч, огън и варварски разрушения те прегазвали/завладявали нашите земи и люде, в редица случаи с дивашко отмъщение за о к а з в а н а т а им УПОРИТА с ъ п р о т и в а. През есента на 1372 г., след ГЕРОИЧНА БРАН, били завладени тогавашните селища в н а ш а т а котловина в т.ч. и Венетица. Н а с т а в а и тук османското (турското) р о б с т в о (а не присъствие или съвместно съществуване). /Повече неща за трагичните събития от онова време любознателния читател може да прочете в книгата „Долна баня през вековете”, изд. 2003 г., с.с. 162-180 – три статии на еп. Нестор/.

106

По злочеста ирония на съдбата, десетина години по-късно станало ВТОРОТО ПОРОБВАНЕ на Средновековна В е н е т и ц а!!! Ето какви са конкретните обстоятелства свързани с ужасното събитие. След претърпяното военно поражение в битката при Черномен в края на м. септември 1371 г., българската държава се оказала пред надвисналата заплаха от османско завладяване/поробване. За да избегне или поне да забави тази зловеща съдба, младият – около 20-годишен – цар Ив. Шишман, /възкачил се на ПРЕСТОЛА през м. март с.г./, намерил за принудителнонеизбежно и се признал за васал на турския султан Мурад /или Мурат/ първи. От него османския силен владетел поискал да изпрати за ханъма в харема му около 40-годишната /по-голяма от Ив.Шишман/ царска сестра Тамара. Известно е, че във владетелските среди/дворове подобни бракосъчетания било нещо обикновено и се практикувало редовно. А турския султан поискал Тамара,за една от многото си други жени в харема, известна като и именувана КЕРА, т.е. ГОСПОЖА /Тамара/, защото, макар че била вдовица, била запазена и физически много хубава, привлекателна и съблазнителна /много важно за турските мурафети/ жена. Положението било с и л н о комплицирано /сложно/, защото Тамара, макар и родена /майка й/ от царкиня-еврейка, била високо съзнателна, убедена, и душевно последователна християнка. Тя приела с обреченско примирение новата си съдба в името и за доброто на Отечеството и българския народ, като обаче поставила условие и в султанския дворец си запазила християнското вероизповедание, защото по неизбежна необходимост се съгласила и станала жена на мюсюлманския султан, т.е. отишла в смъртно противна и ненавиждана на бащиното /Ив.Александър/ си царство османска/турска държава. Бракът на Кера Тамара с Мурад първи става през 1373 г. Осъществил се уговорения след Черноменската битка „мир” между Шишманова България и Османската държава. Султанът, в израз на „добра воля, П О В Ъ Р Н А Л” на България поробените дотогава земи в Самоковско и Ихтиманско и част от Северна Тракия по горното течение на Хеброс. Така Средновековна Венетица и другите околни селища о т н о в о станали с в о б о д н а ч а с т на своето Българско Царство… ` … Но всичко траяло/продължило, както се казва „от ден до пладне”! След десетина години българската царска заложница в Мурадовия султански харем Кера Тамара у м р я л а. С това свършва и „сватлъка”, т.е. нашите земи и хора повторно са заробени с всичките п р о и з т и ч а щ и про107

тивочовешки съдбоносни последици, изпълващи 5-вековното диво чуждоземско мюсюлманско господство, подтискане и и з т р е б л е н и е на страната и народа ни, които възпрепятствали/спирали нормалното ни историческото развитие. Като посочваме горните неща, големия смисъл на събитието е, че със сторената /с а м о ж е р т в е н а/ самообреченост на Кера Тамара Шишманова България тогава получава в продължение на едно десетина години ценно временно затишие/облекчение, т.е. „живителна глътка въздух” /точно така е отбелязано в българската история/ в турските завоевания срещу нашата държава – тя, с падането на Царската Престолнина Търновград, е поробена окончателно в 1393 г…. А ето как протичат събитията в/за нашия роден край. Ордите/войските предвождани от Лала Шехин последователно и жестоко напредват устремно към Средец /София – поробена през 1385 г./ и по пътищата колоните им обръщат /повторно/ в робство земите и хората ни. Така се установява т р а й н о мрачното 5-вековно робство до освободителната Руско-Турска война през 1877/78 г. Следва да се отбележи, че след р а з р у х а т а през есента на 1372 г., Средновековна Венетица съвсем не се е била възстановила за изминалите 10-тина години /временно/ възвърната свобода – като селище с предишното материално състояние и още повече пък с броя на хората/населението. При похода на повторните поробители нейното разрушаване продължило и цялостния живот тук бил отново повърнат съдбоносно и още по-трагично. Като се изтъква изложения факт необходимо е да се знае, че това повторно поробване /около 1383 г./ от турците на нашия край и Средновековна Венетица съвсем не е станало току-така „по мирен начин и безкръвно”. Тъй като преди 10-тината години ТЯ е БИЛА почти о с н о в н о разрушена и местните хора безжалостно и едва ли не поголовно избити в 1372 г., а малцината оцелели се с п а с и л и като по чудо, защото забягнали по околните селища из Карабаир, постепенно се завръщали в родното си гнездо и с мъки устройвали сносно бита и живота си, НЕСЪМНЕНО Венетица и хората й били подложени пак на варварско завоевателско похищение и трагичното ИМ положение п р о д ъ л ж и л о с различна утежняваща и увеличаваща се сила през цялата по-нататъшна 5 века р о б и я.

108

/БЕЛЕЖКА. За жалост пряко и конкретно описание, както за трагичните и кървави събития/ужаси ТУК при първата вълна на поробването през 1372 г., н я м а /документално/ оставени. Но в исторически аспект все пак се намират, макар и оскъдни данни, от които като писмен документ за ХV! век, в книгата „Самоков и Самоковска каза /околия – бел. Г.Г./ през 16 в. според описи /по-нататък ще ги посочваме за удобство съкратено само като „Описи” - бел. ГГ/ от Истанбулския османски архив” /първо издание/, София, 2001 г., Народна библиотека „Св.Св. „Кирил и Методий”, Ориенталски отдел/ Румен Ковачев от град Самоков, научен работник в БАН, е направил изследвания в това отношение и могат да се прочетат ц е н н и редове. Тук ще отбележим само за любознателния читател, че във въпросните описи за/от онова време дори не се споменава/посочва отделно, т.е. попрецизно не е посочено и документирано, името на Венетица, а се цитира даденото тогава турско наименование на селището като ЪЛЪДЖА – и то на два пъти, - което от автора на книгата се пояснява под черта, че в с л у ч а я в описанието/позоваването се отнася „или/още за днешна Долна баня”, като селище близо до Костенец – тогава добре известно такова. Следователно може да се направи разумното заключение, че е било извършено станалото за втори път поробването на Венетица – явно с меч и огън – за да престане да съществува /повече/ тя и поради това дори не е отбелязана отделно в посочените описи като самостоятелно селище, а е спомената само като такова „близо до Костенец баня”…/ Безспорно обаче п о л е з н о е, завършвайки настоящето описание, да се изтъкнат няколко важни по значение неща, отнасящи се до историческата съдба на Венетица и Венетчани през Г О Д И Н И Т Е ПРЕДИ и особено ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ на турското И Г О, които показват и говорят за ПАТРИОТИЗМА и горещото с в о б о д о л ю б и е на хората от нашето средновековно и по-сетнешно селище, за отстояване и борбата им за запазване на своята б ъ л г а р щ и н а, на з е м я т а и ОТЕЧЕСТВОТО. ● През 1364 г., както се посочва в т. първи на История на България (издателство „Наука и Изкуство”, София, 1954 г.), след като по българските земи в ръцете на турските завоеватели паднали Стара Загора и Одрин, понататъшното настъпление на настървените нашественици било спряно, в резултат на оказаната енергична и ожесточена с ъ п р о т и в а на българското население до/в граничните околности на Ихтиман и Самоков. Цар Иван Александър тогава започнал надеждни укрепителни работи по граници109

те на държавата и засилил отбранителната й мощ с помощта на населението. ● Не ще и съмнение, че във всички тези прояви вземали участие и свой скромен дял имали Венетица и Венетчани; ● През 1443/44 г. обединените войски на полския крал Ягело 3-ти и унгарския войвода Януш Хунияди преминават в освободителен поход срещу турците през Средногорието и /според легендата/ в района на Страшки или Градишки дол /в землището на днешното с.Очуша – недалеч от Венетица, днешна Долна баня/ дават/става решително сражение с турските орди. Падат много жертви, и, както се пее в народна песен, околностите побелели от човешки кости. Наред с обединените полско-унгарски войни в битката участвали и доброволци от българското население. Такива е и м а л о и от Венетица – Венетчани…; ● През 1667-71 г. местните хора с цената на живота и имота си устояват на напъните на фанатизираните османлии в безогледния им опит с насилия да помохамеданчат населението на Венетица. Поради отказа им да сменят православната си вяра с чуждоземската ислямска /и по този начин всъщност да се подложат на потурчване/, в буквалния смисъл на думата, Венетица и хората й са избити/затрити от лицето на земята и дотогавашното селище за няколко десетилетия престава да съществува. След 1700-та година бавно и болезнено то започва да се възстановява/създава на сегашното место – т.е. на по-късната днешна Долна баня. Така Венетица и Венетчани преди 340 години патриотично, без жалост и мъжествено колебание, „се пренесли в курбан” на православната си вяра, но със саможертвата им била пресечена отслабващата сила на вълната за помохамеданчването, ислямизирането на българите на Запад; ● Цялата Средна гора, в т.ч. най-вече Западната й част, следователно и нейния /околен/ Карабаир, като естествен и удобен преход към полите и вътрешностите на високата и труднодостъпна за чуждоземския турски завоевател и поробител Рила планина, в продължение на неизчислими точно години и периоди от ХV до Х!Х в, са били ю л к а на хайдутството. То е свързано с постоянно засилващите и ставащи все по-нетърпими, непоносими и изострящи се противоречиви отношения между султанската власт и българското население в съпротивата и активната му борба срещу ангарията, нала110

ганите за плащане многобройни тежки данъци и въобще всякакви своеволия извършвани безотговорно от агаларите /от централната Истанбулска и местната власти/ и пр. срещу живота и имота на хората. Ихтиманският и Самоковския райони, непосредствено ограждащи и свързани със съдбата на селищата и хората от днешната КостенскоДолнобанската котловина, не правят изключение в общата съдба и борбите на българския народ – включват се и участват в различна степен в хайдушкото движение. Категорични и убедителни са писмените източници в това отношение, както за у ч а с т и е като хайдути от най-смелите мъже (момци), така и, особено в а ж н о и необходимо, за съдействие на местното население за снабдяване с храна, укриване и съобщаване за извършвани злодеяния от поробителите, за придвижване на организирани потери за гонение и изтребване на народните защитници и пр. Това се отнася за шеталите в поблизките или по-далечни райони на хайдушките чети на Петко Илиев от Пусти Пасарел, Страхил страшен войвода от Ветрен, Чавдар и Чакър войводи от Самоков /Самоковско/, Пено Чобан от Ихтиманско, Цвятко Натов от с. (Радуил)… ● Създаване на ОГРАДНАТА/ЗАЩИТНА стена. ● Поради отслабване силата на Централната Султанска (Истанбулска) власт през втората половина на 18 в. в българските земи се развива с особена сила кърджалийското /даалийското/ разбойническо движение. На длъж и щир в поробената ни страна кръстосвали бандитски шайки и подлагали на „едва ли не невиждано до тогава и безнаказано и масово ограбване и опустошаване на всичко по пътя си”. В това, така наречено/отбелязано в българската история „смутно време”, или още по-изразително, „най-черно и страшно робство в робството”, естествено най-много страдало и жертви давало местното българско население. ● Така през 1793 г., както е записано в по-сетнешни турски хроники, шайка от 300 кърджалии от Родопите, предвождана от ненаситния си главатар Идрис, нападнала и безжалостно ограбила с. Баня /както е записано с едно от имената на Средновековна Венетица/. ● За да се предотвратят подобни гибелни обществени бедствия занапред, от които се нарушавало спокойствието и страдали и местните турци, властта решава и чрез ангария и други принудителни способи се изгражда 111

надежда в продължение на 10-тина години оградна/защитна стена около селото – дълга около 2 километра, каменна, допълнително укрепени дуварите с дебели греди, с керемиден покрив, в три посоки с железни врати и стражници при тях. Освен местното население, превози със собствени коли и добитък и с тежък и продължителен труд, участвали и българи от съседните села. Стената била готова през 1802 г. Постепенно в селото идвали и се заселвали, заради надеждната защита от стената, хора от другите селища в котловината. Така числото на българите в селото се увеличило значително и се почти изравнило с този на турската част от населението, а постепенно, в продължение на последвалия половин век на 5-вековното турско робство станали вече повече от тях, което се оказало много важно за съществуването и съдбата им по онова време. Така увеличаващото се и укрепващо по БОРБЕН дух венетишко население по-късно оказало решителна съпротива и не позволило проникване в селото /т.е. зад изградената защитна стена/ на появилата се по-късно с грабителска цел многобройна кърджалийска дружина предвождана от главатаря Фейзи. Тя често вилнеела наоколо – добре организирана, бързо подвижна на коне и изненадващо нападала набелязаните селища, които трудно устоявали на напорите й. Обаче дадения отпор от решителните нашенци бил силен, шайката не могла да го преодолее и да влезе и безчинства в селото. Тя се принудила да устрои лагера си в долния край на източната част на Градището над местността Парда. Принудена от оказаната им упорита съпротива по-късно шайката напуснала /буквално „се измела”/ от района, като за наследство само останало да напомня тук на местното население наименованието ФИЗИ тепе; ● Четиринадесет долнобанци, макар и намиращи се извън селото, в изпълнение на своя свободолюбив патриотичен дълг към Отечеството, се включили с готовност в редиците на сформираното БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ /едни още в Кишинев, а други после в Плоещ/ и воювали с оръжие в ръка и горещо себеотрицание през Руско-турската, освободителна за България, война. ● Така те дали своя скромен принос за това историческо велико дело. …

112

И ЗАСЛУЖЕНО ДОШЛО о с в о б о ж д е н и е т о на нашата Долна баня от 5-вековното турско робство. Станало на 31декември – по стар стил – 1877 г., или 12 януари 1878 г. – по нов, т.е. сегашен стил. Донесли жадуваната СВОБОДА на изстрадалите долнобанци ЩИКОВЕТЕ НА РУСКИТЕ БРАТУШКИ от отряда на легендарния генерал Гурко, пристигнали в селото, в следобедните часове на този мразовит зимен снежен съботен ден, от две колони: бойците на ген. Шувалов от дружината на Финландския полк – идващи от посоката на Ихтиман през Карабаир и съседното с. Кованлък , и тези на ген. Вилияминов от Козловския и Пензенския полкове, идващи по пътя от Самоков през Гуцалския баир. … За Долна баня и хората й ЗАПОЧНАЛ НОВ ЖИВОТ в условията на бързо освобождаваното Отечество!

113

ДАНЪЧНИТЕ ТЕГЛИЛА НА НАШИТЕ ВЕНЕТЧАНИ ПРЕЗ ПЕТВЕКОВНОТО ТУРСКО РОБСТВО (А не живот при/в „съвместно съжителство”!) Известно е, че АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА В.Левски пред Извънредния турски съд в София /януари-февруари 1873 г./, на въпроса защо бунтува народа и се бори срещу властта на Падишаха, отговаря, че има за цел да облекчи съдбата и живота на многострадалните си български братя, защото страдат непосилно от налаганите им ангария, много д а н ъ ц и, непрекъснато извършване на безобразни своеволия и опасности (несигурност) срещу живота и имота на хората и пр. /казаното предавам без буквално цитиране на думите – бел. Г.Г./. Естествено е, че това се отнасяло в съответна степен и за Долна баня и нейните хора… Ето п р и м е р н о ИЗВЛЕЧЕНИЕ за това положение, т.е. някои съществени неща от бита и съответно от теглилата на българите в последните години на непоносимото турско робство, така както са видени, почувствани чистосърдечно и правдоподобно описани от английския журналист Роберт Джаспър МОР в книгата „Под Балкана” /или един пътепис „Камбана на съвестта”/, излязла в Лондон през 1877 г., издадена на български език през 1992 г. Журналистът е бил в България през летото на 1876 г., проучвал е положението и е направил описанието след трагедията в 4-я Панагюрски (Пловдивски) революционен окръг при потушаването на Априлското въстание. Достоверността на фактите, събирани лично от обективния автор, не е била подложена на оспорване. ДЕСЯТЪК В ЗЕМЕДЕЛИЕТО: „Десятъкът, от който само една десета или понякога една осма понякога действително се получава от правителството, често достига около п о л о в и н а т а от стойността на реколтата при събирането й, при което се взимат насила и разходите за събирането на данъка. Няма възможност за изплъзване от бирника. Ако хората откажат да платят тежките му данъци, правителствените заптиета са на негово разположение, за да ги накарат да платят”. НЯКОИ ДРУГИ ПЛАЩАНИ ТЕЖКИ ДАНЪЦИ: - БЕДЕЛ, или освобождаване от военна служба.

- ТЕМЕТОВ, или почетен /?/ данък.

- КУМЛЕТ-имлак, или данък върху собствеността.

114

ва.

-

ПОДОХОДЕН данък РАЗХОДИ по събирането на данъците. ДАНЪЦИ за мостовете /в пари/. ЗА СОБСТВЕНОСТ НА КЪЩА. ДАНЪК върху овцете, козите и свинете в размер на 4.5 пиастри на глаРАЗРЕШИТЕЛНИИ за продажба на… РАКИЯ. ДОКУМЕНТИ за собственост на имот. ЗА направа на пътища и чакъл. ЗА КОМИСИЯТА на бирника.

И не малко други данъчни и пр. непосилни плащания, труд ангария и други всякакви турски своеволия… /Бележка. Тъй като материала на английския автор се отнася за нещата около 1876 г., не е излишно да припомним и за два други данъка, наложени и непоносимо много тежали на българското поробено население: - ДЖИЗИЕ, понякога наричан и ХАРАДЖ, само за това, че при завоюването на земите ни султанът не ги е изтребил /всички/, а ги е оставил живи, който се вземал от всички мъже немюсюлмани, с изключение на децата и немощните старци.

- ДЕВШИРМЕ, или още КРЪВЕН/КРЪВНИЯ данък – по характера му е бил най-страшен, защото се състоял в задължение на българите в определени години да предават от семействата си момчета, достигнали ДЕСЕТГОДИШНА възраст, за да служат в турската армия като еничари – в специално създадения еничарски корпус, който съществувал няколко века Това било от особено тежко и съдбоносно значение за българщината в земите ни, тъй като при събирането му турците вземали най-здравите физически и найразвитите умствено деца. /Примерно – само през 1515 г. султан Селим е организирал събирането на 325 х. момчета и момичета на възраст между 10 и 13 години. Колко милиона българчета са потурчени по време на 500-годишното турско робство!?,вкл. и от Венетица – бел. Г.Г.,от в.„Дума”,03.04. 2012 г./ КОМЕНТАР в заключение е н е н у ж е н… Защото е бил т е ж ъ к живот в черна р о б и я!

115

НЕЗАБРАВЕНИЯТ ОПЪЛЧЕНЕЦ Във връзка с навършване 135 години от създаването на БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ и у ч а с т и е т о му в Освободителната Руско-турска война през 1877/78 г., се ИЗВЪРШИ ПРОУЧВАНЕ и СТАНА ВЪЗМОЖНО да се в ъ с т а н о в и ПАМЕТТА за неизвестен до сега долнобански поборник, който е 14-я опълченец от селището ни. Става дума за ЦВЕТАН СТОЯНОВ ДИМИТРОВ /Митров – по македонски/ – пра-пра дядо на местния начален учител-пенсионер Георги Димитров Цветанов и другите наследници от фамилията. ЦВЕТАН ОПЪЛЧЕНЕЦА, както са го назовавали тук /в Долна баня/ съвременниците му, е роден през третото десетилетие на 19 в. в Местенска Македония – с. Голиина Баня /Мехомийско/, сега гр. Баня в състава на Разложка община. Произхожда от родолюбиво земеделскокираджийско семейство с много силен патриотичен дух. Завършва основно образование в родния си край и помага в поминъка на родителите си. Израснал височък и красив здравеняк. Същевременно, с младежиакрани от селото, слиза по южния път проточил се в долината между Родопа и Пирина и стига до редица селища разположени по брега на Егея /Егейско, или още Бяло море/. Намира за потребно и с малко отделени пари купува от магазин на евреин в Солун револвер барабанлия/толубар /бил му нужен в ония робски дни и години за всеки случай срещу турските зулуми/. Цветан навреме се оженил като навършил второто си десетилетие в младостта – взел за жена, със съгласието на родителите си и п о любов, съселянката Магда – девойка кръшна и привлекателна /Чок гюзел – хубавица, както се казвало/. Свили със старание младо семейство в къщата на родителите му. Но… щастието им не т р а я л о дълго.

116

Един ден, когато работел на бахчата, дочул д у м и т е на минаващия по пътя край нея местен турски ага, който не го виждал че е в браздите на ошумения фасул-приткар, да казва на двамата придружаващи го единоверски слуги-бабаити, че повече няма търпение да чака и още тази нощ да отвлекат младата му жена и да я доставят в харема. Цветан добре разбрал грозната закана, защото местния турски дерибей правел така не за първи път. Прибрал се у дома, разказал нещата на невестата, и, тежко-нетежко, решили незабавно да бягат от селото си, т.е. като замръкнат да не осъмват тук. Казал накратко за неизбежно наложилото се решение на родителите си и че разколебаване не може да има. Сложили най-необходими дрехи и немного храна, колкото могли да се поберат в цедилката и да се носят на гръб от Магда, взел от скътаните парици,мушнал в пояса си барабанлията и като се простили с домашните, в очаквано настъпилата доба на нощта, поели към недалечната планина за Г о р н а Б ъ л г а р и я. /Бележка. Но преди да напуснат селото си Цветан навестил къщата на заканилия му се ага, за да му даде урок по македонски, т.е. „о т и ОН МЕНЕ да яде, я да го ядем!”, като го убие „за отплата на заканата му” и по този начин да отърве съселяните си от това зло. Предприетото станало лесно, защото тъкмо аговите слуги отваряли дворищната порта, в добре осветената с няколко фенера каруца ясно се виждала фигурата на турчина, Цветан изпразнил няколко куршума от барабанлията в него и го убил. В настъпилата суматоха хукнал обратно в тъмното и с чакащата го на закътано место недалеч невеста, трепетно и не без съжаление за селото си, поели пътеките за бягството и спасението във вътрешността на поробената страна… Минало семейството на Цветан Рило-Родопа под Белмекенската седловина и дошли в с. Костенец. Тук престояли до идващата пролет, но им се сторило студено и неприветливо селище, защото е разположено в полите от северната страна на планината./Рила/. Затова решили и в началото на настъпилото лето прекосили полето на котловината и се спрели да живеят в ед117

на /тогава били само две/ махала на с. Горна Василица, кацнала на слънчевия южен склон на Карабаир. След някоя и друга година Цветан отново нарамил торбата с малко багаж и храна в нея и тръгнал сам на Североизток – отвъд Дунава към Влашко и Русия. За тях бил слушал хубави неща от свои съселяни в родната Голиина баня и твърдо решил да си опита късмета там... Установил се в Бесарабия и прекарал там д о с т а години – работил в стопанствата на по-рано пристигнали и замогнали се тук български изселници и се препитавал от селскостопански труд. Битието му съвсем не било леко и за завиждане, но… с ъ д б а! Облекчително му било само, че имало там и други такива пришълци и че мнозинството бесарабските българи живеели от поколение на поколение с поддържани добри чувства за предишната си родина, с искрени жалби за робската ù орисия и надежда за свободата... При научаване вестта за отварянето на Рускотурската освободителна война и за сформирането на българско опълчение в състава на руската армия, Цветан отива в Кишинев и се записва в редиците на ентусиазираните многобройни доброволципатриоти, та след дългите години на „немил-не-драг” в имиграция, „ако ще мре, да е в България!” По-нататък нещата се развиват бързо и вълнуващо: краткотрайно, но напрегнато военно обучение, превозване с железницата до Плоещ, връчване на Самарското знаме и клетвата, пешия поход в летните юнски горещини по прашните южни румънски пътища до Зимнич – на левия бряг на Дунава срещу Свищов – на 2 юли /1877 г./ преминаване по построения понтонен мост на реката и в състава на Предния отряд на ген. Гурко бързо напредване по родната българска земя в посока Търново-Химитлийския (Хаинбоазкия) проход през Балкана в Тракия, боеве в Старозагорско и т.н. При наложилото се отстъпление под напора на Сюлеймановата армия, в състава на неговата 3-та опълченска дружина Цветан 118

участва в героичните сражения за отбраната /през август-януари/ на Шипчанския проход, а в първата седмица на януари 1878 г. превземането на Шейновския укрепен турски военен редут и т.н. – до подписването на Сан Стефанския мирен договор на 3 март и края на войната с добиване много изстраданата и дълго въжделенна с в о б о д а на м и л а т а Б ъ л г а р и я… През цялото това време опълченеца Цветан винаги е сред бойците в първите сражаващи се редици. Завръща се после при семейството си за мирен живот щастливо и благодарен на съдбата си – през войната нито е раняван, нито го лови б о л е с т. След завършване на освободителната война от състава на опълчението се сформират първите дружини на младата българска войска. Предлагат и на Цветан да остане в нейните редици, но той отказва и се завръща при семейството си в махалата на Горна Василица. Тук обаче сега не прекарва/не живял дълго време. Баирския терен, безводието на селището и пр. го тормозят и принуждават да търси по-добри у с л о в и я за последвалия си живот. Затова, възползувайки се от дадената от Правителството възможност, около 1880 г. се преселва отново и идва, заселва се завинаги в Долна баня. Настанява се в стара къща, но с обширен двор, на избягал турчин: до края на века семейството я разтурва и си построява по-удобен д о м.; в нея отглежда децата си – най-големия Стоян с още едно момче и две момичета; после Първородният има в своето семейство момичета и синовете Христо (1898-1971) и Димитър /Димитко - 1900-1975/; всяко от техните не едно и две деца с времето си също създават свои семейства и деца в тях, а те от своя страна – пак семейства и деца. Така /в продължение на цял век/ в Долна баня се формира и живее известната и уважавана фамилия ЦВЕТАНОВИ – многобройна по мъжка и женска линии /разбираемо е, че съвсем не всички продължават да живеят в Долна баня, но помнят и тачат родовия си корен. Опълченецът Цветан живее в Долна баня дълго и съвсем скромно – уважаван от хората в родата си, съмахленците и възрастните жители на селото. Но… той е твърде оскъден на приказки за своето житие-битие в миналото. Макар че е бил „писмен” не е оставил и бележки за някои важни моменти от своя живот и най вече за поборничеството. Също никой от децата и внуците му не са си направили труда да запишат на книга макар и малкото разказвано/научено от него. Поради това и сега /за написването на настоящия материал/ от пра-пра внука Г.Д.Цветанов /р. 1 940 г./ трудно можахме да възстановим и излагаме тук описаните неща н Все пак хубаво е, че послед119

ният е нарисувал пра-пра дядовата си къща /намирала се на днешната ул. „И б а р” № 23 /наричана по-рано улицата на Цветан-махала/, в която е живял със семейството си до 80-те години на м.в., после тя е съборена и сега там има нова жилищна сграда, построена от н а с л е д н и к на фамилията. Третото поколение наследник Г.Д.Цветанов е запазил и пачка с десетина патрона от Опълченеца, които то е Донесъл със себе си и пазил като скъп спомен от героичните боеве при Шипка-Шейново /пачката е ХАРТИЕНА от пушката КРИНКА, които са били без патронен магазин и са слагани в цевта поединично, поради което е било бавно и затруднително в моментите на горещите боеве при сраженията с турците/. Съпругата Магда на Цветан Опълченеца умира значително по-рано от него, а той, както е посочено в смъртния акт № 100/21 април 1928 г., съставен в общината, напуска земния си път предния ден, на 96-годишна възраст. Отива си най-стария и най-дълго живелия д о с т о е н м е с т е н патриот п о б о р н и к…

120

СПОМЕН НА БАЩА МИ ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (По случай 100-години от Балканските войни - 1912-1913 г.) Известно е, че по силата на Берлинския договор /диктат/ - м. юли 1878 г. – на тогавашните велики европейски сили /Англия, Германия, АвстроУнгария и Франция/ току що създадената със Сан-Стефанския мирен договор България /след 5-вековното турско робство с в о б о д н а българска държава/ и Вардарска и Егейска Македония, тази исторически българска земя с площ около 70 х.кв.км., заедно с Източна и Западна Тракия /23 х. кв. км./ е върната на Турция. В тях мъчителното чуждоземско робство на братския ни народ продължава още 34 години – през 1878-1912 г. За освобождението на тези исконни наши земи, в съюз със Сърбия, Гърция и Черна гора, България води Балканската война /октомври 1912-март 1913 г./, която завършва за 6 м. с пълен успех. Но поради ненаситните апетити на „съюзниците-разбойници” /както с гняв и болка се пеело в страната ни непосредствено след това/, и предприетата военна авантюра от цар Фердинанд и вернопослушната му дворцова камарила, СЕ отваря и води Междусъюзническата война /юни-юли 1913/. Тя е краткотрайна, но неуспешна и завършва пагубно за България – с 1-вата в историята ни национална катастрофа: по подписания на 28 август 1913 г. в Букурещ мирен договор от Отечеството ни са отнети почти 9/10 от македонската земя /освободена от турците с най-много пролята кръв и дадени жертви във войната от нашата млада, но героична армия/ и незаслужено са дадени 27 х.кв.км. /цялата Вардарска част/ на Сърбия и 35 х.кв.км /цялата Егейска – Беломорска – част/ на Гърция. На нея са дадени и 9 х.кв.км. от Западна /Беломорска/ Тракия. Победената в Балканската война Турция, на която най-големи поражения от съюзниците е нанесла българската армия, се възползвала от злополучно завършилата за страната ни Междусъюзническа война и на 23 юни /1913 г./, турското правителство, нарушавайки вероломно сключения на 30 май /с.г./, т.е. едва месец оттогава, Лондонски мирен договор между двете ни съседни страни, заповядва на своите войски да НАХЛУЯТ в България, като преминат установената граница по линията Мидия-Енос /между Черно и Мраморно морета/, като самоволно си присвоява, с прилагане безогледно и варварски на военна сила, 14 х.кв. км. току що освободена българска земя в Източна, т.е. Одринска, Т Р А К И Я Започва нова трагедия/робство там за българите, която за съжаление продължава в различна степен и понастоя121

щем… (за малкото наши сънародници, останали и живеещи и преживяващи по тези места). В Балканската война българските бойци участват с голям ентусиазъм, защото се води за освобождението на свои/наши земи и братя от Македония и Тракия. В редиците на сражаващите се по фронтовете са и над 200 долнобанци – едновременно бащи и синове, братя и други роднини, редовно служещи, запасни и доброволци. От тях 55 души не се завръщат в селото и домовете си, при своите семейства. Имената им са изписани, за вечна поука, пример и уважение от поколенията, на издигнатия в Долна баня през 1935 г. ПАМЕТНИК на местните герои паднали във в о й н и т е... … Докато бяха живи, с не един и двама от долнобанците участници в Балканската война, съм разговарял и те са споделяли свои преживелици/спомени. Слушал съм ги трепетно и питах допълнително за подробности. Тук ще споделя запомненото от, разбираемо е, на баща ми Димитър Петров Гаджанов /1893-1975 г./. Винаги съм го слушал със затаен дъх – „със зинали/зяпнали уста”, както се казва и затова не съм ги забравил, така че НЯМА нищо преиначавам, т.е. несъответстващо на истината и само на истината, при предаването на някои неща сега… Баща ми Димитър е от занаятчийско семейство – родителя му Петър /1871-1945 г./, помня го добре, беше кожухар и по традиция Татко също усвоява и работи професията в дюкяна у дома при него – преди и доста години след казармата/войниклъка. В мобилизираната българска войска, явно поради нуждата от бойци за войната, го вземат и отива с патриотична готовност да служи веднага след навършването на пълнолетните 18 години. Дъхът на наближаващата освободителна Балканска война се е чувствал навред в страната и особено в младите хора и това ги е вдъхновявало за по-леко понасяне на неизбежните военни тегоби. Не без значение е било то и за долнобанските призовани войскари, тъй като границата с поробена Македония /Пиринския край/ е отстояла на един хвърлей разстояние, т.е. оттатък Белмекенската седловина на Рила и поради това в селото е имало много бежанци от местенската долина, 122

дошли след Кресненското и Илинденското въстания и по други поводи, за да се избавят от тежка та орисия, на „повърналото се /по Берлинския договор/ иго”. И така – баща ми също облича войнишката шинела и слага фуражката с кокарда, в средата й с българския трицвет и върху него изправен в героична поза лъв. Отначало във военните редици, той, както и другите, са обути в собствените си цървули и торба (вместо раница) на рамото от домашно тъкано платно. Но настроението е било бодро и са нетърпеливи за проявление на войнствен героизъм при сражения с ненавиждания враг. Баща ми, в състава на своята пехотна част, воюва на основното (Югоизточното) направление срещу турската армия. Участвал е в битките за превземането на Лозенград и Люлебургас, после на Булаир и при отбиване десанта на Шаркьой. Било е много трудно, защото времето през есента и зимата на 1912-13 г. станало твърде кишаво, а на Булаир /март/ паднал сняг и захванало сериозно замръзване, та доста войници в окопите от студ останали да лежат там мъртви завинаги. Много мор предизвикала и неочаквано появилата се и безмилостно бушувала холера... Но Балканската война приключила успешно, макар и с немалко свидни жертви, в т.ч. другари и съселяни на баща ми. Споменът за убитите, осакатените и тежко ранените бил мъчителен, бавно се изживявал, но не се забравял. След завършване бойните действия на турския фронт, през м. април 1913 г. баща ми го преместват/прехвърлят и той продължава военната си служба в ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА дружина на войската. Работили са по възстановяване и поддържане линията по десния бряг на р. Марица от Одрин до Бяло море. Там го сварва авантюристичната Междусъюзническа война. Но по една щастлива случайност дружината му, заедно с малкото намиращи се наоколо български военни подразделения, успяват да се изтеглят до старата граница около Свиленград /тогава наричан Мустафа паша/ – станало едва ли не в последните часове на деня в началото на м.,юли – преди турската войска, нарушавайки Лондонския мирен договор, да настъпи и завземе предишните освободени територии на Източна /Одринска/ Тракия.

123

При това изтегляне към България, едновременно с наште малки военни части, вървели, бягайки с тревога и ужас, и много цивилни хора към старите предели на страната. За тези моменти и дни баща ми разказваше ставащото с чувства на истинска болка и покруса, характерни особено за военните изобщо, и най-вече за фронтоваците тогава… Позволявам си да предам почти дословно, както са се запечатили с голяма достоверност в съзнанието ми, неговите думи, защото с течение на времето не само не съм ги забравил, но ме терзаят и разумно съм ги о с м и с л я л: „През ВОЙНАТА на фронта /а и в тила/, не е никак леко, макар, че тя беше за НАС /България/ с п р а в е д л и в а. Но това, което се случи и видях при отстъплението беше може би по-страшно, лошо и тежко – как наши, българи-тракийци, от Одринско, по семейства, селища, махленски и единично вървяха бягайки /с малко багаж, с някакви дребни животни, пеша и с коли, и /особено болезнено – немислимо като съдба и проявление при нормални условия на живот за „родителска обич и самопожертвателност”/ без, дори принудително „захвърлени”, малки немощни деца, с разкъсани връзки между роднини, фамилии и семейства и още какви ли не трагедии и ужаси, изморени, гладни и изтощени, с вайкане и плач за напуснати и изоставени на турския ненаситен произвол и разграбване селища, домове и плодородна обработена земя. и… какво ли не още… В сърцераздирателните и предразнели разкази на бегълците имаше неизживяна покруса за хилядите избити безжалостно от турската полицейска власт и настъпилата войска близки и изобщо българи-християни… Беше непоносимо, я тръпки ни побиваха, като се слуша и гледа това окаяно положение на хората - бедстващи българи… Ние военните се стараехме да помогнем и облекчаваме съдбата на бегълците, но не можехме да надмогнем връхлетялото ги турско-мюсюлманско злощастие и пред очите ни те го понасяха/преживяваха с цялата съдбоносна, неизчерпаема и преживявана м ъ к а…” … /П о с л е п и с. След 1913 г., от този извършен истински ГЕНОЦИД, изминават вече 100 години. Отдалечеността във времето наистина /поне донякъде/ притъпява болката, но б е з да Я и з ц е р я в а… ЗЛОстореното тогава не бива /исторически/ да се забравя и лековато да се прости. Защото става дума за невинната смърт на няколко десетки хиляди (документално 124

установено – между 40 и 60 х.д.) и з б и т и българи/жертви, а още и за над 50 х. прокудени тракийци и ЗАГРАБЕНИТЕ им имущества и земи за над – по оценки в 2011 г. - 10 млр.лв., неплатени от турската държава досега. А като Е дума за турския геноцид над българите, не е излишно да се напомни, че за периода от 1396 г. – поробването на Шишмановото царство – до 1913 г. вкл., - са изтребени по различни начини толкова много българи в империята на османските турци, че ДНЕС БЪЛГАРСКАТА Н А Ц И Я ЩЕШЕ ДА НАБРОЯВА НАД 100 милиона души…/ /Пак п о с л е п и с. Считам за полезно да приведа текст-извадка от седмичника в. „Атака”, 3-9 февруари 2012 г., поместена в обстоятелствена статия под наслов „Никакви права за ХРИСТИЯНИТЕ!”: „Обожаваният в Турция от някои верноподанни слуги на Високата порта, т.е. Правителството – бел. ГГ, Мустафа Кемал Ататюрк ,1885-1938 г. - бел. ГГ, Е ЕДИН от най-големите САТРАПИ в първите десетилетия на миналия век, сполучливо назован от наш известен историк, като „успелият Хитлер”. Независимо от редица прогресивни моменти в неговия исторически път: участие в Младотурската революция през 1908 г.; оглавяване Кемалистката революция в Анадола през 1919 г.; сваления по негова инициатива в страната СУЛТАНАТ на 01.11.1922 г.; осъществяване на законодателни, административни, културни и други съществени промени като пръв президент на Турската република - 1933-1938 г., - които полагат основите на съвременна Турция; и, че укрепва общо взето турско-българските – след 1-та световна война – отношения, в т.ч. сключването в 1925 г. Договор за приятелство и пр., ТОЙ си остава верен на османската кървава традиция срещу другите народности в дотогавашната империя в изпълнение на прокламирания преди него мракобесен мирогледен пантюркски принцип: „Една държава, един народ, една нация”… НЕКА Е знайно за запомняне, че Ататюрк е БИЛ един от командващите в османската армия, която през юни 1913 г. нахлува в земите на тракийските българи. Близо 20 села са разграбени и опожарени, а жителите им – колкото и да е абсурдно и антихумано, не за вярване, че е възможно въобще и да се направи в действителност, за нормални хора, и особено за вярващи, па макар и за мюсюлмани, които твърдят – и в наше време - голословно, че тяхната ислямска религия е такава „на мира”, бел. Г.Г. – изклани, изгорени живи заедно с децата в домовете си или в църквите, където се надявали да намерят спасително убежище. Главорезите събирали беззащитните хора без разлика на пол и възраст, избивали мъжете, нанизвали бебетата на шишове, изнасилвали жените, после превръщали християнските храмове в огромни 125

клади, в които намирали смъртта си хиляди мъченици... Много хиляди тракийци, останали живи като по чудо, потърсили спасение /голи и боси/ в България, преследвани безжалостно от армията и разбеснели се башибозуци, и пак доста от тях избивани , като диви зверове”… ТАКАВА е суровата и неподправена действителност. И вероятно за капак, т.е. за „достойна възхвала” на стореното, преди няколко години в страната ни една телевизия беше обявила конкурс със съблазнителен размер на парична награда, послучай деня на влюбените – празника на Св. Валентин на 14 февруари – зрителите да направят класация, като „забележителна, романтична и за пример в миналото сантиментална и чистосърдечна любов” – благородно „гарнирана” в името на толерантността – между мюсюлманин – поименно е визиран Ататюрк, който през втората половина на 1913-та и следващата година бил военен аташе на Турция в София – и образована красива българска християнска девойка, която вълнуващо, се развивала, но съществувала краткотрайно, т.е. незавършила благополучно и не се създало семейство между двамата /увлекателно любили се/ млади, защото бащата на българката, фронтови командир на турския фронт през неотдавна завършилата Балканска война, за своята човешка, семейна, офицерска и национална чест, непозволил дъщеря си да стане ханъма, като се омъжи за турски военен фанатик, който Е един от н е п о с р е д с т в е н и т е виновници за хилядите български жертви-тракийци през юни 1913 г./.

126

ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ В КОПРИВЩИЦА И ДОЛНА БАНЯ (По случай 95-та годишнина от гибелта на фронта на поета-командир на 2 октомври 1916 г.) През първия срок (от септември до декември) на учебната 1950/51 г., по стечение на обстоятелствата, заедно с още трима долнобански юноши – Д. Вл. Джамбазов, Филип Ст. Маникатов и Л. Хар. Стратиев – бях ученик в Х кл. на Копривщенската климатична гимназия „Любен Каравелов”. Паралелката ни се помещаваше в стая на 2-рия етаж в северното крило на сградата /доста години по-късно, училището – основно ремонтирано и пригодено за новото му предназначение – беше превърнато в дом на общината. В паралелката бяхме малко над двадесетина само момчета. Седяхме по двама души на високите дървени чинове подредени в две къси редици. Моето место беше на втория чин, в дясната страна на стаята, покрай няколкото й големи прозорци. Взорът на вън – винаги ведър и приятен – гледаше към леко извисяващия се баир с прекрасна гледка на двора и сградата на храма „Успение Богородично”. От мястото ми на чина през прозореца се виждаха също доста добре очертанията на гроба на Д. Дебелянов с приклекналата, изваяна като жива, каменна фигура на неговата майка – намираща се като на „завет под клоните на посаденото дърво, за вечно подпряла с ръка брадата на лицето си, беше в съчувствена поза на очакваща „своя син да се завърне в бащиния дом”... ... С течение на времето и годините научих много неща за Димчо Дебелянов – като копривщенски и български поет, командир на взвод и рота в 1вата световна война и загиването му от вражески съглашенски коршум на Южния Серески фронт, недалеч от левия бряг на българската река Струма … Научих и описвам тук и съществени неща за Димчо Дебелянов в нашата Долна баня. Димчо Дебелянов е КОПРИВЩИНЕЦ – там е роден през 1887 г. в многодетно патриотично еснафско семейство, изживял детството си и учението в 127

първите две начални отделения на местното школо. Баща му Вельо, търговец умира скоропостижно през 1896 г. След 40 дни, като направили равненката на гроба му, съпругата Цана и децата й Найда, Мика, Илия и Димчо, както пише Д. Дебелянова-Каролева, натоварили на една волска кола побралия се в раклата багаж от покъщнината, качили се и те и потеглили за Пловдив при Иван – най-големия син. Така зад себе си те оставили завинаги своето средногорско гнездо. После семейството се разпилявало и преживявало в различни селища на страната, където младите работили, задомили се, живели и т.н. Майката умряла при една от дъщерите си във Враца. Самият Димчо последователно учил в Пловдив, Ихтиман и София, където завършил гимназия, живял и творил в тях, служил в о й н и к в Самоков и пр. Но през следващите 20 години, т.е. до края на живота си /по стечение на житейските обстоятелства и зла орисия на съдбата му/, не се в р ъ щ а там (в родното си гнездо Копривщица). Напротив, в известна степен и смисъл Димчо Дебелянов се СВЪРЗВА, ОСТАВА близко СВЪРЗАН в своето житие и битие, с поетичното си творчество, И с нашата Долна баня, заради което Е справедливо и го тачим и като наш поет. По-големия Димчов брат Илия /1884 – 15 май 1943 г./ идва през 1906 г. в селото ни на работа в тогавашната дървопреработвателна дъскорезница/фабрика като квалифициран майстор в дърводелския занаят. Тук през следващата година се оженва за местната девойка Мария Кръстева и със семейството си /имат двама сина и три девойки/ прекарва тук целия си живот – участва активно в местните прояви /той е един от учредителите на тесносоциалистическата партийна група, активен деятел на читалище „Рила 1898”, туристическото дружество и пр./. С него е свързано идването, пребиваването и всичко друго от живота на Димчо Дебелянов в Долна баня. Той идва за пръв път в нашето село през 1907 г., за да участвува в сватбата на батьо си. През следващите 8-9 години, по уточнени данни от племенницата му Димка Ил.Дебелянова /1925-1993 г., по мъж Каролева/, литературоведка, автор на книгата /художествено-биографично изследване за вуйчо си Димчо/, под наслов „Живях в заключени простори”, Сф., 2005 г., 128

второ допълнено издание, с.294, издателство „Зах.Стоянов”, ТОЙ идва и пребивава в Долна баня не по-малко от 10-тина пъти: престоявал е тук с удоволствие в дома при братовото му семейство в продължение на поняколко дни и дори цял месец или летен период; поводите са различни: съвместно прекарване на празници, лечение, или просто за разтуха. По повод на последното Димчо е к а з в а л, откровено е споделял, в т.ч. и с литературния си събрат Гео Милев, че буквално бяга от „тази малка и зла София, която ненавижда”, че с готовност идва и седи в селото; че тук му е приятно, защото с досада бяга от Града, като… бездушен, скучен. Това е било напълно разбираемо като се има предвид, че в нея той е оставал неведнъж без работа и доходите му за препитание са били не само оскъдни, но и често за продължително време непостоянни, живеел е там неприсъщо скромно и в НЕСЕКВАЩ обиден недоимък; интелектуалния живот е бил по това време не за завиждане; малко са били личните му интелигентни удоволствия, за да не става дума за радостни наслади и пр. В Долна баня Димчо Дебелянов води пълноценен за местните условия живот: намира и изпитва удоволствие в разходни по улиците и пътя за Самоков, из местности в полето, по поречието на Марица: където се къпе във вировете/гьоловете, по пътеки из близкото Градище и /неведнаж/ по красивите околни поли на могъщата гориста /за отбелязване е използваното понятие ГОРИСТА, което всъщност означава не правещото впечатление за листата на широколистните дъбови и букови дървета в нея, а за нейната тогавашна девственост, т.е. в смисъл н е и з с е ч е н а до необяснима за човешките възприятия/ Рила, прави запознанства с учители от основното школо и интелигенти/служители в Сребърниковата дърводелска фабрика (дъскорезница), интересува се от и участва в прояви на местния обществен живот и пр. /ЛЮБОПИТНО. Д. Дебелянов е бил висок, строен, лирично настроена личност. Макар че в началото на творческата си дейност и дори приживе не е бил много известен като поет, той е правел впечатление със силата на нежните „трели” на стихотворенията си. Той – без да му е кусур, защото е млад човек, – е бил в л ю б ч и в към противоположния пол млад човек: през времето на 1908-12 г. създава и е имал интимно-приятелски връзки последователно с 3-4 девойки – образовани, стройни, красиви, взаимно отговарящи на чувствата му. Дори началната учителка Мария Василева от София, му е гостувала доста дни в Долна баня през школска ваканция и /в съкровен разговор с Димчовата сестра М. Григорова, също начална учителка/ е изразявала готовност ДА СЕ ВЕНЧАЕ С 129

ДИМЧО ПРИ СКРОМНА ОБСТАНОВКА В МЕСТНАТА ЦЪРКВА… Но за жалост всички връзки с девойките „избраници на сърцето му” завършват за него трагично…, съвсем не обаче по Димчова вина. Така той си остава и завършва краткия си земен път само на 29 години като ерген – бохем-самотник /но не с бохемски начин на живот – в разгул, пиянство и пр., а с житейска философия на творец, която във времето след смъртта му ГО прави присъщо/заслужено по достойнство още по-известен и ценен в българската литература /и не само в нея/ като поет и патриот-гражданин загинал за Р о д и н а т а на фронта. Също полезно е във връзка с Димчовото „бохемство” да се преведат и знаят думи-спомен на българския писател Гьончо Белев, от Ихтиман, близък негов приятел, които имат своето голямо хуманно-социално значение: „Димчо обичаше живота и с това си поведение ме привличаше. Две стотинки да има – с приятелите ще ги раздели. Щом има у него – има и у приятелите. Много се злослови около неговото бохемство. Вярно е, бяхме бохеми? Гладни бохеми. Ние се събирахме не за да се напием, а за да се повеселим…, не от отчаяние, а защото обичахме живота и неговите блаженства. Това ни свързваше, а Димчо всякога е бил отличен другар…”/ Димчо Дебелянов, ОТ/С вдъхновение и може бил от благодарност и интелектуална о т п л а т а, в Долна баня написва през 1913 г. стихотворението си „ГОРА” /публикувано във в. „Смях”, бр. 110 от с.г./. Както Димка Ил. Дебелянова посочва /в „Живях в заключени простори”/, поета Николай Лилиев, познат литературен събрат на Димчо от 1907 г. след съвместно пребиваване и запознанство в Долна баня, х а р а к т е р и з и р а първата редакция на творението като „е д и н от ШЕДЬОВРИТ Е на Дебелянов”. По-нататък в книгата си Димка Дебелянова посочва, че поетесата Валентина Радинска написала възторжена статия за тази творба. За това, че Димчовото стихотворение „Гора” се отнася за долнобанските лесове потвърждава недвусмислено, наред с другото посочено по-горе за преживяванията на поета в селото ни, и спомен на брат му Илия, споделен в редове до поета Владимир Русалиев: „Димчо… в Долна бавя… обича- ще да прекарва между горските работници и вечер често с я д а ш е с тях на м а с а, да се разговарят… Обичаше да скита в полето и горите”. И още – характерната дума в стихотворението, т у к употребявана – „ВАЛОЗИ”, т.е. снишено/снишение всред околното по-високо место-места, а не „ПАДИНИ”!

130

И накрая ето текста на стихотворението „Г о р а”: ГОРА Накрай полето, дето плавно слънцето стрели и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли, меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра – виши колони непреклонни успокоената Гора. Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина и в безответните й скути, като вълна подир вълна, заглъхват хоровете страстни на многогласното поле и подслон верен в час вечерен намират морните криле. И знае пътникът утруден, че в презнощ тръпните листа с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта, взори низ глъхнали присои, далек от полски прах и дим, пред него повтор ще въстава животът ласкав и любим, а денем, лик когато свежда над примирената вода ще вижда прежните копнежи там мъдро спящи навсегда. Че дълги дни към хубост вярна в небег безцелен устремен той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен и сам е свърнал – на Гората в съкровищните самоти, последна радост да изведа, последна скръб да приюти... Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли, меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра – виши колони непреконни успокоената Гора.

/Бележка. Още за Д.Дебелянов в Долна баня може да се прочете в книгата „Живот между Рила и Карабаир”, издадена през 2009 г., - по точно статията „Димчо Дебелянов в Долна баня…”, с.с.80-84/.

131

ДОЛНОБАНЦИ И 70-ГОДИШНИНАТА ОТ „ЦЕЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ” На 6 април 1941 г. хитлерофашистка Германия започва агресивна война и вероломно напада съседна Югославия. Само за няколко дни тя е разгромена и се разпада като държава. Вардарска Македония е присъединена и в продължение на повече от 3 години /до края на м. август 1944 г./ населението й живее в естествените предели на /предишните, т.е. истинските си/ историческите граници /ЗА СВЕДЕНИЕ – обхващащи земите на Мизия, Тракия и Южна Добруджа/ на майката-РОДИНА Б Ъ Л Г А Р И Я. Този период, като се има предвид присъединяването и на други територии /или така наречени още „нови земи” – части от Егейска Македония и тези от Западна Тракия, намиращи се между долните течения на нашите реки Струма и Марица/, се нарича още Целокупна България. Както през м. септември 1940 г. по Крайовската спогодба с Румъния българските войски навлязоха в Южна Добруджа /около 7.7 х.кв.км. територия на сегашните Добричка и Силистренка области/, за да осъществят присъединяването им към предишните /старите/ граници на страната, начиная от 20 април /1941 г/ наши военни части навлизат във Вардарска Македония и се установяват на гарнизони в различни градове там. Те подпомагат всячески създадените до идването им МЕСТНИ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ, като израз на масовия патриотичен порив на населението за изграждане в селищата на органите на дълго жадуваната своя, б ъ л г а р с к а власт. За тази цел своевременно е приета и публикувана ДЕКЛАРАЦИЯ на ЦК на Българските Акционни комитети, в която се казва: „Македония е вече свободна и е вече в общобългарската национална общност”. Основната задача и цялостната работа на изградената българска администрация е да се осигури прехраната на населението и нормализирането на живота. С активното участие на преобладаващата част от местното население това става /извършва се/ у с п е ш н о. За целта много и постоянно допринасят грижите проявявани от българското Правителство /в София/, което отпуска и изпраща храни и други стоки и материали, необходимите парични средства по годишните бюджети на държавата за времето до напускането на Вардарска Македония в началото на м. септември 1944 г., както и изпращането от вътрешността на България на различни специалисти/кадри за /подпомагане/ работа там в различни сектори – учители, технически, правни и пр. .

132

В този поток следва да се знае и има предвид скромния принос и на долнобанци… Много наши младежи служат войници в различни български военни гарнизони, разположени във Вардарска Македония. Целесъобразно е и привеждам за гр. Велес, където са били в казармата няколко долнобанци, споделяно от тях в разговори приживе, запомнени от мен добре и сега ги пиша/ предавам със свои думи възможно най-точно и смислено... На снимката: Влизането на българските войски в Скопие ТОДОР КУЗЕВ ЯКОВ /1922-1987 г/, редник. Получил повиквателна заповед и цялата си войнишка служба изкарва в този неголям, но живописен град, разположен по двата бряга на р. Вардар. Населението обичало българската войска като „своя”, от свои синове. При гарнизонните отпуски се движели между местните хора и те ги уважавали искрено… ВЕЛЧО ГЕОРГИЕВ ГЕРАСИМОВ /1923-2005 г./( Отива войник във Велес с голямо патриотично чувство в началото на м. септември 1943 г. Като среднист след известно време е откомандирован в София за обучение в ШЗО. Но през дните пребивавани в града на Вардар схванал бодрия дух и хубавото отношение на местните хора към армията ни и мисията й. ВАСИЛ ДИМИТРОВ ГАДЖАНОВ /р.1920 г./., редник, а после ефрейтор. Началото на военната служба прекарва в гл. Дупница. През м. април 1943 г. и до уволнението след 14 месеца /м. юни 1944 г./ е в казармата в гр. Велес. Тъй като е бил ординарец на командира на полка /полк. Л.Апостолов/ е имал възможност и се е движил често из града. Затова има повече съприкосновения и хубави впечатления от местните хора. За тях казва чистосърдечно, че македонците, т.е. македонските българи, са приятни хора. Когато ги водели от казармата да се черкуват и при133

честяват за най-големите християнски празници Коледа и Великден, се чувствало топлото им отношение към войниците. Българските /и станали и техни/ национални празници – Деня на народните будители /1 ноември/, 3 март и 24 май – ги чествали масово и задушевно. Във Велес за 3 години българска /тяхна си/ власт са направени много /примерно/ благоустройствени подобрения: изправяне и шосиране на улици, тротоари, ремонт и добро поддържане на няколкото училища и пр. Специално главната улица, проточила се по десния бряг на Вардар, била изправена от дотогавашните криволици, а на реката, в долната градска част, е построен стабилен мост, което било много облекчително за живота на хората и превозите им, защото преди, за да отидат в отсрещната част на селището, е трябвало да извървят протежението на не един километър до моста в горния му край и да губят непрекъснато/постоянно ценно време… На други места във Вардарска Македония също са работили долнобанци и са оставили трайни следи там: КИРИЛ АНГЕЛОВ КИРОВ /Турчето/ - /1898-1978 г./. Той е между малкото НАШЕНСКИ младежи, който в първите десетилетия на ХХ в. учи и завършва средно специално образование – механотехникум в гр. Габрово. Като се завръща в Долна баня работи по поддържане машините на тогавашната Сребърникова дърводелска фабрика/дъскорезница тук. После отива в БДЖ и е по ремонтите на машини от подвижния състав, извършвани в депата в Харманлийско, а после на гара Саранбей /Септември/. Добитият специфичен опит скоро му послужва добре. За да облекчи материалната издръжка на семейството си в средата на 1941 г. ТОЙ отива на работа в ЖП депо в гр. Скопие. Утвърждава се бързо с усърдния си труд и добрата квалификация и е уважаван кадър. Обучавал е няколко млади местни македонци, постъпили на работа в депото. Както той, така и те са останали с добри впечатления едни към други – т.е. като свои братя българи… През м. август 1944 г. К. Ангелов се прибира в България и Долна баня. До пенсионирането си работи на обекти в гара Костенец, а после в ТКЗС Долна баня. Награждаван е с орден и други отличия. ЕЛЕНА СЛАВОВА НИКОЛОВА /1910-1948 г./, начална учителка. Завършва Самоковската гимназия /педагогическа паралелка/. 13 години учи децата в отделенията от няколко випуска на долнобанското основно училище „Н. Рилски” и е една от изградилите се тук добра педагожка. Заради това от 134

Министерството на Просвещението е назначена и през м. февруари-март 1943 г. отива учителска в с. Дреновци, Прилепско. От 15 септември с.г. е преназначена и до края на м. май 1944 г. е учителка в с. Котланово, Скопско. И в двете села е полагала много старание и грижи за малчуганите. Заради това те бързо я заобикват, а родителите им я подкрепят всячески при/за провеждането на извънучилищни самодейни прояви с децата и семействата и искрено я ценят. В израз на такова отношение ТЕ /в с. Котланово/ й подаряват за 24 май /1944 г./ домашно тъкана и ръчно красиво многоцветно извезана местна носия. С нея, заедно със своя българска колежка, Славова се снима и я донася и пази в Долна баня като хубав спомен от учителстването и добрите хората във Вардарска Македония. На снимката: Празнуване на 24 май 1942 г. в Скопие Няма да е отегчително да споделя и свои кратки спомени за Вардарска Македония и тамошните българи. В съседната ни страна през втората половина на миналия ХХ в. съм бил няколко пъти. Винаги съм се стремял да пребивавам и гледам нещата там само като турист, а да разговарям сърдечно с местни хора и да вниквам и разбирам всичко по-дълбоко в същината им. При първите ми посещения в Македония през 1965 г., разговорите и констатациите ми бяха много искрени и поучителни, защото срещах още живи хора участвали в Илинденското въстание през 1903 г., или техни преки наследници, също свидетели на преживяното през двете Балкански /1912-13 г./ и /също двете/ Световни /1915-1941-45 г./ войни. Твърдя, че съвременниците съвсем н е п р е д у б е д е н о споделяха хубави неща за България и народа ни, за своята несрета българщина там и пр. Тези хора не бяха забравили и особено подчертаваха направеното в техните селища през периода май 1941-ва – август 1944 г. И не скриваха да казват, че тогава, българска – власт и армия не са ги чувствали к а т о, и НЕ СА ИМ били чужди, „нашественици, завоеватели-окупатори”, а като свои защитници и държава, отдавна очакващи да се поправи една допусната в миналото историческа несправедливост и да се присъединят земята и народа към майката България…

135

/БЕЛЕЖКА. След м. август 1944 г. и приключването на 2-та Световна война /по клаузите на Парижкия мирен договор в 1947 г. със страната ни/ България е принудена да свие териториалните си граници върху земите влизащи в тях до/преди 1 октомври 1940 г. В онова сложно време, под влиянието на силни западноевропейски държави от лагера на победителите, на Югославия и Гърция бяха върнати земите на Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия, като им се изплатиха и съответни репарации. Но тогава, ако не беше защитата на съветската дипломация, можеше да стане и по-лошо за България, тъй като примерно Гърция имаше предявени претенции да присъедини към държавата си територии включващи Източните Родопи и отстоящите земи НА ЮГ от правата линия Хасково-Бургас./. В книгата си „Погребани идеали”, излязла от печат към средата на 2011 г., доц. Йордан Величков, пенсиониран дипломат от кариерата и експерт – преподавател във ВУЗ, пише, че „Една стопанска или финансова криза се овладява, последствията от природни бедствия и разрушения се възстановяват”. Но „Последиците от една грешна, безотговорна, недалновидна… външна политика остават завинаги непоправими и незаличими. България надживя монархизма с причинените две национални катастрофи, три изгубени войни с огромни материални и човешки жертви. Тя оцеля и след студената война, като отново се оказа в лагера на победените. Вероятно, макар и мъчително, ще приключи и прехода към демокрация и ще стане нормална европейска държава. Тя обаче никога няма да се вмести в естествените си етнически граници. Милиони българи, останали извън Отечеството, са с избледняло или заличено вече национално съзнание. От други наши сънародници направиха „еничари” – „македонци”, „гагаузи” и пр. Стотици хиляди семейства не само не се събират, но завинаги остават разделени…”

136

Тодор Яков

Кирил Киров (Турчето)

Велчо Герасимов

Елена Славова Николова

Елена Славова

При съвременните условия, я в н о само в рамките на Европейския съюз /т.е. съобщество/, когато постепенно между съставляващите го отделни държави ще изчезват, премахват се /в предишния им смисъл, ограничения и пр./ дотогавашните граници, естествено ще се разреши/изчезне и проблема за „Целокупна България” /”новите земи”/. А дотогава ще я караме/живеем ЕДНОВРЕМЕННО „по прежному и по днешному”. т.е., както се пее в МАРША на ВМРО-БНД, изпълняван прочувствено на ежеседмичната съботна тв „Седянка…” с водещ Никола Григоров, а именно: „Къде и да одиш, къде и да шеташ, 137

не се с р а м и БЪЛГАРИН да бидеш! Ако някой р е ч е „България е м а л а”, има още о с е м дяла, (за сведение: Тимошко, Царибродско, Босилеградско, Вардарска и Егейска Македония, Западна и Източна – Одринска – Тракия и Северна Добруджа) за да б и д е ц я л а и в с е к о й да Я з н а е! И още: Ние не сме г ъ р ц и, о с м а н ц и и с ъ р б и, чеда сме на А с п а р у х а ГОРДОСТ НАЙ-БЪЛГАРСКА!”

138

ДОЛНОБАНСКИ ВОЙНИК, ДОПРИНЕСЪЛ ЗА ПОБЕДАТА НА 9.ІХ.1944 г. Иван Ангелов Кьосев е роден на 18 декември 1923 г. Произхожда от трудолюбиво селско семейство. След основното ш к о л о завършва съществувалото тогава в селото допълнително земеделско училище /ДЗУ/ по специалността земеделие и овощарство. Помага на родителите си за обработката на имота и се развива/израства като буден младеж. През м. септември 1943 г. с набора си отива в казармата. Разпределен е и служи в прожекторната батарея на Бронирания полк/бригада в София. По време на англо-американските бомбардировки над Столицата /есента на 1943-та – пролетта на 1944 г./, подразделението им е изнесено на полеви позиции около града. Бойната им задача е била при тревога и нападение на вражеските самолети нощно време да ги търсят в тъмнината из висинето към небето и като ги осветяват с мощни лъчи да улесняват насочването на зенитните/противовъздушните оръдия към целите, за да поразяват успешно неканените чуждоземски „гости”. Службата на войнишкия състав от/в прожекторната батарея никак не е била лека – чести нощни тревоги свързани с неспане, бодърстване на позицията и опасност от попадения на вражески бомби, а през деня напрегнати тренировъчни занятия. Заради това времето на службата е признато на личния състав за участие във войната – първата й фаза /ІХ 1944-та – ноември 1945 г./. Наред с другата бойна дейност, МНОГО СЪЩЕСТВЕНО Е, че ПРОЖЕКТОРНАТА БАТАРЕЯ, заедно с други подразделения на Бронираната бригада участва в нанасяне на съкрушителния удар за свалянето на фашистката власт в Столицата през нощта на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г. Следователно участие в тази решителна политическа проява, действие взема и нашия долнобанец Ив. Ан. Кьосев. За станалото тогава, т.е. преди 67 години, ето какво ми е споделил вече 89-годишния тогавашен боец от прожекторната батарея в София – човек скромен, с запазен бистър ум и т.н., поради което споменът му е пестелив, но искрен и без всякакво съмнение за точността му. Личният състав на батареята е бил за времето си от образовани и будни младежи. Водили са заинтригуващи разговори за политическите събития в страната. По „безжичния телеграф” са научавали за доста събития и научили, че на 5 септември /1944-та/ Червената Армия е навлязла в България през 139

добруджанската граница, че тамошните подразделения на българската армия не са оказали съпротива и не само са се държали спокойно, но и дружелюбно към ставащото. Това се е възприемало ясно като наближаване на окончателната развръзка и победата в антифашистката борба на левите и патриотични сили в страната. На 8 септември, петък, вечерта към 20 ч., в прожекторната батарея е обявена тревога. Тя се изнася от казарменото помещение и район на поляната в близост до Семинарията. Малко по-късно пристига командира кап. Димитър Попов, познат като офицер-патриот и пред строя обявява заповед, с която нарежда батареята да отиде в центъра на Столицата с личното оръжие на бойците /карабина, нож на нея и паласки с патрони/, но без прожекторната техника, за да подсили след полунощ, в това тревожно време, охраната на сградата на Министерството на Войната /така се е казвало то тогава/, където са настанени Правителството и командния център на армията. Батареята се натоварва на камионите и те потеглят бавно и внимателно по определения маршрут в тъмната нощ по безлюдните улици. Около полунощ /т.е. към 02 ч. на настъпващия исторически деветосептемврийски ден подразделението е на заповяданото место. Скачат от камионите и влизат бързо и почти безшумно през страничния вход в сградата на Министерството на войната. Там ги чака офицер и отвежда войниците, както са по групи за обслужване на прожекторите, по коридорите на сградата. Командата с Ив.Кьосев е разпределена за 2-рия етаж. По двойки войниците са разставени пред вратите на канцелариите с указание, до второ нареждане, да не допускат никой да излиза или влиза в тях, тъй като работещите в кабинетите старши офицери през онези дни там са и спели/. Така Кьосев и другаря му охраняват, както разбират по-късно, кабинета на полковник Янакиев. Изпълняват заповедта стриктно. Стоят на заповядания им пост почти до о б е д на 9 септември… От съобщенията предавани по радиото, Ив.Кьосев и другите войници от батареята научават, че е извършена съдбоносна политическа промяна на властта в страната – свалено е дотогавашното едноседмично правителство на Муравиев и е установено Правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев. В следобеден час се дава команда и батареята се изтегля от постовете в сградата на Министерството на Войната.Като излизат навън войниците виждат, че пред сградата се намират на позиция и танкове от бригадата, а наоколо – много въоръжени /партизани и от софийските бойни групи/ и други ликуващи възторжени хора, които приветстват и се радват на настъпващата промяна...

140

Прожекторната батарея, след излизане от сградата е разположения на палатков бивак/лагер в срещуположната градинка и там престоява с охранителна задача към новата, народната власт в продължение на две денонощия. На 11 септември батареята е строена и пред строя командира й Д. Попов, вече произведен в генералско звание за активното му участие и принос за деветосептемврийската победа, поздравява войниците и им благодари за проявената дисциплина и успешното изпълнение на поставената задача. /БЕЛЕЖКА: Ротният командир, вече генерал Попов, съобщава на войниците радостна вест – като награда за доброто изпълнение на задачата през нощта всеки от тях се повишава в звание и получава на пагоните си по една нашивка, т.е. редниците стават ефрейтори, ефрейторите – младши подофицери, тези последните – подофицери, а дотогавашните подофицери – фелдфебели. Неочакваната придобивка е изпратена на площада със спонтанно многократно „УРА” от личния състав на батареята/ После с колите батареята се прибира в казармата… Понастоящем Ив.А.Кьосев е един от 4-ма живи долнобански фронтоваци, от всичко 235-те тукашни мъже – от редовния набор, мобилизирани и доброволци – участвали във заключителната фаза на войната и допринесли за извоюване победата над Хитлерофашистка Германия. Той е на крак и бодър човек, макар че догонва 90-годишна възраст. Ползува се със з а с л у ж е н о уважение като ВЕТЕРАН ОТ ВОЙНАТА и е пример в живота за младите…

141

„ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ” ПЛЕННИК Има и такива чудни/неестествени случаи в човешкия живот, както е с Васил Захариев – Цильо, /1922-1991 г./ Той е от махала „Къосева” на с. Очуша, но малко след създаването на ОТКЗС в тогавашната долнобанска община, през 70-те години на ХХ в., се преселва и до края на живота си живее семейно в Долна баня, т.е. става тукашен човек. Нещата които излагам в следващите редове са наистина колкото съдбовно-трагични, повече „романтично”-патриотични, затова е полезно да се знаят. … Васил Захариев двадесетгодишен отива да отбие редовната си служба в българската армия в „новите земи”, както се е казвало тогава за присъединената към страната Вардарска Македония. Повиквателната му заповед е за полк на 15-та пехотна дивизия в гр. Битоля. Той с трепет отива да служи в този далечен от Очуша град. Двете години минават с напрежението на ежедневния казармен войнишки живот. Но трагедията се случва накрая на периода, в самото навечерие на предстоящото уволнение. Поради политическата промяна на властта в България на 9 септември 1944 г, в този ден изтеглящите се добре въоръжени германски военни части, които преминават от Гърция /като една от използваните посоки/ през Битоля, за да отидат на Запад, след сломяване на оказаната им упорита съпротива, успяват да обградят плътно и да п л е н я т българския полк там, с което възпрепятстват изтеглянето му към България. В посочената обстановка, бойците от полка с боеве и жертви си пробиват път и бавно, преодолявайки много трудности, се придвижват почти месец време към Отечеството. Освен убитите има ранени. Между тях е и Васил, на който немски куршум в лакътя на едната му ръка го оставя полусакат в живота до смъртта. В тази сложна и смутна обстановка в Очуша до семейството на Васил Захариев в Очуша неофициално достига „злокобна вест, че той е загинал като пленник”. И тук от родителите и близките започват извършването на обичайните помени като за умрял човек… Но съдбата била не само коварна, а и странно щедра…

142

В един ден на втората половина на м. октомври 1944 г.1 около обяд, когато група от семейството и близки отиват за гробищата, за да отбележат 40те дни и равненката на гроба от неговата /неизвестна/ „смърт/загиване”, като явило им се библейско чудо, хората виждат че насреща им по пътя от махала „Мартинска”, върви млад човек и с наближаването му се оказва, че това е техния „смъртник – възкръснал”, идвайки/връщайки се у дома от военната неизвестност… По нататък е ясно – преживян шок и нормализиране живота в семейството на Васил… След няколко години той се задомява за местна изгора и им се раждат през 50-те години дъщеря и син, които израстват като достойни наследници. Самият Васил, със съпругата и родителите си работят земеделие, а в края на 1958 г. стават членове на новосъздаденото в полупланинското им село ТКЗС. В него е последователно бригадир, домакин и деловодител. През 70-те години /на м.в./ семейството се преселва в Долна баня и до пенсионирането си работи като домакин на централния склад на ОТКС и АПК. Същевременно в Очуша, а после в Долна баня е активен общественик – като член на БЗНС е избиран за председател на местната дружбена организация и общински съветник. Няколкократно е отличаван с различни материални и морални награди…

143

1961 г. – 2011 г., 12 април: 50 ГОДИНИ ОТ ПОЛЕТА НА ЮРИЙ ГАГАРИН В КОСМОСА СЪВЕТСКИ КОСМОНАВТИ И/В ДОЛНА БАНЯ (Лични спомени) Още от неписаното време на древността, когато се формират елементите на съзнанието му, с любопитство човешкия поглед е бил отправян към небесното висине над него. През епохата на възраждането и просвещението мъдреците все по-често и заинтригуващо се вглеждат в синеещия се нагоре простор. Обаче едва през ХХ век, благодарение на развитието на науката и техниката, става възможно да се проникне в тайните на Небосвода-Космоса, за да се работи и постигне действително и реално успешното му изучаване с перспектива за надеждно ползване за живота на Човека. ПЪРВИЯТ, който н а у ч н о доказва възможността за ПОЛЕТ В КОСМОСА /в аргументирана статия още през далечната 1903 г./ е руския учен Константи Циолковски… /Любопитно: През м. август 1976 г. имах възможност да посетя гр. Калуга – областен център на 200-тина километра югозападно от Москва. Там уважително тачат своя земляк Циолковски и в знак на признателност, след осъществените космически полети му е уреден нов, значително обогатен музей. Разгледах го с интерес. В градинката около него е издигнат скромен, но вълнуващ паметник – фигура на летец устремил поглед нагоре във въздушния безкрай. За отбелязване е, че първия съветски космонавт Ю. Гагарин, допринесъл за осъществяване на практика космическата мечта на Циолковски, след завръщане от посещението си в България /м. май 1961 г./ отива в Калуга и музея и признателно смирен разглежда въпросния паметник, посветен на /преди 1961 г. все още мечтания/ космически полет /т.е. едва ли не на себе си, Гагарин – бел. Г.Г./ През 1954-1958 г. бях студент във Висшия стопанско-финансов институт в гр. НАВЕЧЕРИЕТО Свищов /тогава се казваше ВФСИ „Фр. Енгелс”, а сега – Стопанска Академия „Димитър Ценович”/. Като лектор по комсомолска линия с готовност ходех и на събрания вечерно време изнасях беседи в различни села на околията. На 4 октомври 1957 г. вечерта бях на събрание в с. Алеково, отстоящо на 20-тина километра южно от Свищов. Поради важността на събитието доб144

ре си спомням и предавам случилото се тогава, защото то е с историческо стойност. След свършване на събранието излязохме от читалищния салон и понеже беше ведра вечер, доста млади и възрастни хора не бързаха да се прибират по домовете. Тихото време правеше още по-красиво звездното небе. Загледани нагоре в безкрая, присъстващите видяхме високо над нас, стрелкаща и движеща се светеща „игла”. Екзалтирани младежи досетливо завикаха, че това е кръжащия около земята съветски космически спътник, пуснат/изстрелян, както беше съобщила ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския съюз/ този ден. … През м. септември 1959 г., на среща в Националния клуб по печата във Вашингтон /САШ/, американски журналисти запитват Никита Сергеевич ХРУШЧОВ, който е на правителствено посещение в страната - Кога мислите да изхвърлите /не „изпратите”, а именно казано типично по американски, „изхвърлите” – бел. Г.Г./ човек към Л у н а т а? Отговорът на съветския партиен и държавен ръководител е конкретен, сдържан и заинтригуващо оптимистичен: - Човек в Космоса ще изпратим тогава, когато бъдат създадени необходимите т е х н и ч е с к и условия! … ПОЛЕТЪТ НА МАЙОР ГАГАРИН … През месеците март-април 1961 г. бях на двумесечно обучение като офицер от запаса във ВНВАУ „Г. Димитров” в Шумен. Току що започвахме първия сутрешен учебен час, когато се чу призивния сигнал на тръбата, който изискваше личния състав на намиращите се в учебния комплекс бързо да излезе и да се построи на плаца. Сборът не беше по тревога, а за някакво друго, с извънредна важност, събитие. Така и направихме – възбудени от неизвестността на ставащото. Пред строените редици /на редовните курсанти и ние запасните/, припряно и видимо приятно много развълнуван, от щаба излезе офицер /явно дежурен свързочник в едноименната вузовска катедра/ с лист в ръка и на висок глас зачете записан текст на п р е д а д е н о т о радио –

145

СЪОБЩЕНИЕ НА ТАСС: „На 12 април 1961 г. в Съветския съюз е изведен на орбита около Земята първия в света космически кораб-спътник „Восток” с човек на борда. Пилот космонавт… е гражданина на СССР летецът майор Гагарин Юрий Алексеевич. … Полетът… продължава…” Вестта беше кратка, но радостно голяма и затрогваща. Думите на четящия я офицер /без команда/ строените на плаца изпратихме със спонтанно и продължително „ура”…

Родната къща на Ю.Гагарин

Гагарин като ученик

Гагарин като пионер Поклонение пред „бащата” на космонавтиката 146

Официалното посрещане в София

Среща с пионери

147

Посрещане с хляб и сол

В Розовата долина

Посланик на мира

Атанас Зафиров и Герман Титов

148

Валентина Терешкова

Светлана Савитская

Георги Иванов и Александър Александров

149

Валя Балканска

Ю. ГАГАРИН И В ДОЛНА БАНЯ По държавна и обществена линия първия в света космонавт е поканен и през третата десетдневка на 1961 г. той посети/гостува в България. Забележителни са споделените от него по този повод редове в издадената му не много след събитието книга „Път в Космоса”: „Трудещите се от България ми изпратиха хиляди писма. През време на полета към София аз прочетох с интерес няколко десетки от тях. Всяко писмо ме трогваше със своята искреност и гореща любов към Съветския съюз, към лагера на социализма. Върху много от пликовете бяха залепени нови марки, изобразяващи съветските спътници на Земята и космически кораби. Темата за космоса все повече и повече навлизаше в живота на хората” – по света, вълнуваше ги и я следяха с интерес (бел. Г.Г.). … В София Ю.Гагарин пристига на 23 май /1961 г./ и на следващия ден участва в тържеството за славянските братя Кирил и Методий /т.е. на Българската просвета и култура и на Славянската писменост/. Нощта след 24 май Ю. Гагарин прекарва в Боровец. В ранния следобед на 25 май Гагарин и придружаващите го лица, с три леки коли, преминаха през нашата Долна баня на път за Пловдив. Предварително съобщение за това нямаше, но аз и неколцина долнобанци станахме неволни свидетели на приятната случка, която остана завинаги в паметта ни.. ... С по-големия ми брат Кирил :1924-1988/, учител по физика и астрономия в Ихтиманската гимназия „Хр. Ботев”, вървяхме към площада по левия тротоар на главната улица /гледано по шосето откъм Самоков/. Макар че беше приятен слънчев следпразничен ден, оживлението не беше голямо, а намиращите се наоколо хора бяха предимно младежи и девойки. Когато и ние с брат ми навлязохме от тротоара на площада , намирайки се пред читалищната сграда /старата – тогава беше само тя, в която се помещаваше и киното/, се зададе по главната улица отгоре /откъм Боровец-Самоков/ колона 150

от три леки коли. Виждаше се по поставените им на предната част малки знаменца – трикольорното българско и червеното със сърп и чук, т.е. съветско – че са официални. Возилата /явно през селището ни/ не се движеха бързо и се виждаха/открояваха ясно фигурите на намиращите се човеци в тях. Във втората лека кола на задната седалка отляво беше и добре видяхме КОСМОНАВТА Ю. ГАГАРИН. Той гледаше настрани през отвореното стъкло, защото сигурно са му били интересни природната и селищната гледки по маршрута. Като го видяхме спонтанно с брат ми извикахме единогласно и високо – „Космонавта Гагарин!” и инстинктивно замахахме с ръце за поздрав. Това стана съвсем машинално, но искрено и радостно. Същото започнаха да правят и другите присъстващи на площада млади хора. Дали в отговор на спонтанната реакция, но в секундите през които колите преминаваха през площада, или защото изобщо в младостта си беше бързо реагиращ/откликващ възторжен човек, но Ю р и й Г а г а р и н също помаха от колата вътре с ръце и се /ни се/ у с м и х в а ш е… Така х у б а в о и п а м е т н о премина той тогава през нашата Долна баня и се запомни от тези, които го видяха…

ПО ГАГАРИНОВИТЕ МЕСТА В РУСИЯ След 1961 г. имах възможност и няколко пъти ходих в Съветската страна – на екскурзии и в продължение на три години /1976-1978/ като служител в служба „Личен състав” на БСГ /Българските строителни групи в СССР/. Бях отначало в гр. Железногорск, Курска област /на Курската магнитна аномалия/, а после в гр. Оренбург. При многократните ми командировки в Москва и други селища съм се интересувал и посещавал известни места свързани с Ю.Гагарин. … Той е роден на 9 март 1934 г. /и така да се каже ми е сънаборник/ в с. Клушино, Гжатски – сега наречен на името му, Гагарински – район на Смоленска област /намиращи се на запад от съветската Столица/. Има селски произход. Със семейството си преживява ужасите на временната германофашистка окупация през войната, започнала във втората половина на м. юни 1941 г. Учи в началното училище в малкото си родно село и завършва про151

гимназия в Гжатск. Сега на школските сгради там има поставени паметни плочи в чест на Ю. Гагарин и не стихват посетители, които с признателност ги окичват с цветя в знак на уважение към първия в света КОСМОНАВТ (за съжаление рано загинал при тренировъчен полет през м. март 1968 г.). После юношата Гагарин учи в Занаятчийското училище в гр. Люберци, край Москва. Там също е поставена паметна плоча, която постоянно е окичвана с цветя. Средното си образование той добива в Индустриалния техникум в големия областен град Саратов – разположен на десния бряг към долното течение на р. Волга. Тук паметните места за Гагарин са доста и са подходящо обозначени. Забележителното е, че в града той постъпва и завършва като доброволец в извънучебно време, летателните курсове към ДОСААФ /Доброволна организация за съдействие на армията, авиацията и флота/. Това предопределя по-нататъшния му път и съдба в живота – щастлива и трагична. Гагариновите места в Саратов са уважавани и тачени и ми е приятно, че на два пъти през 1977-а и следващата година някои от тях посетих и аз и положих цвета. И ето го през есента на 1954 г. 20-годишния Ю.Гагарин в Авиационното /висше/ училище в гр. Оренбург – също областен център, разположен на десния бряг на р. Урал. Наоколо е все безбрежна степ – руска и казахстанска, необходими условия за доброто обучение на военните курсанти, избрали за своя професия летенето във въздушния простор. В Оренбург в продължение на почти 8 месеца през 1978 г. бях на работа /служител/ в тамошната БСГ и имах достатъчно време да се запозная с места свързани с Гагарин. Проявявах и необходимия интерес. За целта разговарях и с доста отговорни местни хора, които са познавали и общували с Гагарин. Заради това впечатленията/спомените ми са неизбледняващи. Но ще разкажа само за някои от тях. Сградата на Оренбургското Авиационно училище е недалече от градския център. То е старо и много авторитетно в страната учебно заведение в профила си за подготовка на летци, защото е в дълбоката вътрешност на страната и примерно през годините на Великата Отечествена война /19411945/ е подготвило и дало много добре обучени летци, мнозина от които са се проявили героично в боевете. В Авиационното училище има устроен и добре поддържан музей за неговия достоен възпитаник Ю.Гагарин – посещава се масово и се разглежда с 152

интерес и трепет от хора – млади и стари – идващи в града от различни републики /тогава на СССР/ и чужденци. Естествено посетих го и аз. Друго важно паметно место за Гагарин в Оренбург е дома, в който е живял в семейството на съпругата му Валентина. Курсанта се запознава с нея през зимата на 1957 г. на градско състезание по ски, като участник в него. Квартирата е в панелен блок близо до градския център и Авиационното училище. Двамата се събират в семейство и живеят с Валентинините родители докато Гагарин завършва военния ВУЗ. Там се ражда и първата им дъщеря Лена. Съпругата завършва образование по професията медицински лаборант. В квартирата на Юрий и Валентина Гагарин в Оренбург е устроен уютен музеен кът, а на входа на блока има паметна плоча. Човешкият интерес и поток към него беше несекващ. В т.ч. посещаваха го и хора от БСГ, както направих и аз. … След Ю.Гагарин полетите и числото на съветски космонавти бързо се увеличават. Всички те разширяват и обогатяват научното значение на пътя в Космоса. През първите две години след 1961-ва те са непосредствено в полезрението на подвига извършен от пионера Гагарин. А мястото за подготовка на съветски космонавти, /създадено през м. януари 1960 г. като поделение 26266 във ВВС на СССР, на което по-късно след полета, вече като генерал, Гагарин става командир на Отряда съветски космонавти, след трагичната му гибел през м. март 1968 г., през 1995 г. е назовано „Ц е н т ъ р /на Русия/ за подготовка на Космонавти Юрий Гагарин”. Позволявам си да споделя лични спомени за още някои от съветски космонавти.

ГЕРМАН ТИТОВ През м. август 1961 г. в Космоса летя дубльора на Гагарин – Герман Титов /1935-2000/. С брат ми Кирил бяхме по това време на екскурзия в Полската Народна република. Там по радиото слушахме многократните съобщения за полета на в т о р и я съветски космонавт, който продължи едно денонощие. Нашето възхищение от ставащото беше приятно и голямо. Както видяхме, живеейки 153

в тогавашното голямо семейство на Източноевропейското социалистическо съдружие /тогава/, искрено се радваха и полските хора, - като непосредствени съседи на съветската страна, граничещи с нейните съюзни републики Литва, Белорусия и Украйна. Космонавтът Герман Титов в началото на 70-те години на м.в. през лятото пребиваваше с делегация в България. В продължение на два дни той беше на почивка в станцията на МВР край нашата Долна баня. Прекараното кратко време за отдих в полите на Рила тук са хубаво събитие. Той се е отнасял много общително с другите почиващи и персонала, които искрено са се вълнували и възхищавали от възможността да го видят и да бъдат неочаквано в обкръжение, макар и за кратко, с него. Титов остава много доволен от/за прекараните тук часове и споделил при заминаването си, че красивата местна природа и приветливите хора са му подействали прекрасно, и, че си отива ободрен. За приятен спомен Титов се снима в парка на почивната станция с летуващи и част от персонала… (Бележка. За станалото през онези дни ми разказа и предостави скъпоценната снимка Атанас Зафиров – 1924-1991 – началник на почивния дом на МВР тогава.)

ВАЛЕНТИНА ТЕРЕШКОВА През м. юли 1963 г., със съпругата си Добринка, бяхме на екскурзия с група по линия на БТС в СССР. Цяла седмица прекарахме в прекрасна почивна станция, разположена на източния бряг на Черно море, в световно известния, много оживен и модерен град-курорт Сочи, намиращ се в полите на приказната Кавказка планина. Там, заедно с пребиваващите хиляди съветски хора /местни жители и почиващи, между които и немалко чужденци от Запад и Изток/, имахме възможността и видяхме Валентина Терешкова. Тя беше на посещение за съвсем малко дни, които обаче се оказаха достатъчно време, за да я посрещнат, приветстват и да й се порадват едва ли не всички присъстващи в близо 100хилядния град-курорт и мнозина, дошли за предстоящото събитие, от околните близки и по-далечни селища и почиващи в района след съобщението, че ще пребивава там.

154

Валентина Терешкова /р. 1937 г./ беше млада, височка, с начупена кестенява коса, грациозна. Не кокетничеше, но фигурата й беше красива и правеше привлекателно впечатление, т.е. тя като цяло беше много симпатична за гледане, с нейната естествена усмивка, която не слизаше от устните и лицето й при движенията и срещите с хората. Така млада космонавтка бързо, естествено и заслужено ”грабваше” с физическия си вид и извършения полет подвиг погледа, възхищението и всеобщото признателно любопитство… Значително по-късно – в началото на м. септември 1977 г.., при туристическо пътуване в състав на съветска група от Курска област, където работех в сл. „Личен състав” на БСГ гр. Железногорск, с параход по Волга от Москва до Астрахан, имах възможност да бъда в старинния, неголям, но живописен и красив град Углич, разположен на десния бряг в горното течение на величествената река. Там научих интересни моменти от живота на космонавтката Валентина Терешкова: тя произхожда от селско семейство на района. Средно образование завършва в града. До 1960 г. е заводска работничка. След това тренира парашутизъм в областния Ярославски авиоклуб. Там я забелязва специалната комисия отбираща кандидати за жени космонавти. Така тя попада в отряда на избраниците, подготвяни за полет в небесния безкрай. И на 16 юни 1963 г. става ПЪРВАТА ЖЕНА В СВЕТА летяла в космоса с кораб „Восток 6” и прекарала в орбита 2 денонощия, 22 часа и 50 минути. В краеведческия музей в Углич ни разказаха много интересни неща за своята землячка-космонавка Терешкова. Хората от родното й село и района се отнасят с голямо уважение, почитание и любов към знаменитата си съгражданка. Много обекти са назовани и носят името й, на редица от тях са поставени паметни плочи. Валентина Терешкова „не лежи на космонавската си слава”. В 1969 г. завършва престижната Военновъздушна инженерна академия „Жуковски”. Последователно след това, като учен, става кандидат на техническите науки и генерал-майор. Едновременно с професионалното си развитие тя е активна общественичка в живота на Руската Федерация. През 2000 г. Валентина Терешкова е обявена от Британската женска организация за „ЖЕНА НА ВЕКА”. СВЕТЛАНА САВИЦКАЯ Родена в 1948 г., макар и съвсем млада, тя е втората жена съветска космонавтка. Освен това е ПЪРВАТА ЖЕНА В СВЕТА участвала в два кос155

мически полета със „Союз” Т-18 и Т-23. Още по-важното обаче е, че Савицкая е също ЖЕНА която ПЪРВА на 18 юли 1984 г. ИЗЛИЗА ОТ КОРАБА и пребивава в О Т К Р И Т И Я К О С М О С. … Трудовият колектив на цеха за вина и сиропи на АПК „.Лазаров” в Долна баня, работейки по почина „Героят е винаги в строя”, с уважение прие в средата на 80-те години на м.в. нейното име за СВОЙ ПАТРОН. По този повод колектива й изпрати ПРИВЕТСТВЕНО ПИСМО и Я покани при идване в България да посети и гостува на града ни, АПК, цеха и бригадата. Получи се в отговор сърдечно благодарствено писмо от Космонавтката, но редица събития през текущото време не позволиха замисленото да стане… … /Любопитно: През 1972 г. България става18-ата космическа страна в света. Това е голямо и много важно събитие и постижение. Тогава на борда на спътника „Интеркосмос 8” се е състояло първото извеждане в Космоса на българската апаратура „П1”, чрез която се изследват периметрите на космическата плазма. Апаратурата е създадена от Научна група по физика на Космоса към Президиума на БАН. В следващи години България участва с приготовляване по специални рецепти и доставяне необходимата при полетите х р а н а за космонавтите. С тях от 1976 г. „лети” в безкрая и се разнасят във Всемира и вълнуващите думи на прекрасната патриотична родопска песен „Излял е Дельо хайдутин”, изпълнявана от мощния м е д е н глас на именитата ни съвременничка, световно известната гордост на България, В а л я Б а л к а н с к а./ … През м. април 2011 г., във връзка с 50-годишнината от първия в света полет на /съветски/ човек в Космоса, в Москва се провеждат ЮБИЛЕЙНИ ТЪРЖЕСТВА. В тях, освен местните, участват с уважение и достойнство и редица чуждестранни космонавти /броя на летелите в Космоса е около 500 души/. Между тях са и БЪЛГАРСКИТЕ ГЕНЕРАЛИ – КОСМОНАВТИ Георги Иванов /летял през м. май 1979 г. със съветския си колега Рукавишников/ и Ал. Александров /летял през м. юни 1988 г. с Анатоли Салавьов и Виктор Савиних/. … При посещения в Москва, голямо любопитство е да се види/посети и разгледа бившата ВДНХ /Изложба за постиженията на народното стопанство 156

– тогава на СССР, а понастоящем на Руската федерация/. Пред внушителния вход на комплекса има А Л Е Я С Б Ю С Т О В Е НА СЪВЕТСКИ КОСМОНАВТИ. Приятно ми е, че имах възможност и на три пъти преди края на ХХ в., сам или със семейството си, посещавах алеята и поставяхме цвета… … … Обаче във връзка с разглежданата 50-годишнина още по-приятно е да се посочи, че след двете болезнени десетилетия изминали от разпадането на СССР /1991-2011/, характеризиращи се с редица изгубени предишни световни лидерски позиции завоювани с много усилия до тогава, СЕГА РУСИЯ ВЪЗВРЪЩА СТАРАТА СИ КОСМИЧЕСКА СЛАВА. Както пише в. „Дума” на 18 ноември 2011 г., в страница подготвена от Велиана Христова, „Откакто полетите на американската совалка бяха прекратени, Русия остана основната страна, към която са насочени надеждите на космическите държави, както за транспорта ДО и ОТ Международната космическа станция, така и за извеждането в Космоса на безпилотни и пилотирани апарати. Разбира се Москва добре разбира своята роля и полага всякакви усилия за развитието на космическата си програма. През миналата – 2010 г. – тя ИЗВЪРШИ 37 % от общо 78 изстрелвания на космическа апарати по света”. През настоящата 2012 г. Русия предвижда да изпрати САМОСТОЯТЕЛНО нови 36 ракети-НОСИТЕЛИ в Космоса, при това от три земни КОСМОДРУМА /стария Байконур в Казахстан и новоизградените в Плесецк и базата Домборовски в Русия/, както и /за първи път в света/ от плаваща платформа „Морски старт” в океански води… Наред с това Русия /през 2012 г./ ще участва в осъществяване извежданите в орбита ракети-носители от Европейския космически център във Френска Гвиана. /Бележка. Освен горепосоченото Русия е създала конкуренция на американски ПРЕЦЕДЕНТЕН космически апарат и строи ДВА НОВИ КОСМОДРУМА,което е от съществено значение за постигане нов космически напредък и успехи/.

157

НОСТАЛГИЯ И ИСТОРИЯ ЗА/ПО НЕДАЛЕЧНОТО МИНАЛО ВРЕМЕ (продължило 45 години) И СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ (или по повод навършената на 7.09.2011 г. 100-годишнината от рождението на ТОДОР ЖИВКОВ)

ВЪЗРОДЕНА НОСТАЛГИЯ На 10 ноември 2011 г., в централната вечерна емисия от 19 ч. на БТВ, една от уредничките в наскоро открития в София Музей на СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО, на въпрос на водещата телевизионна репортерка, за масовостта на посещенията и интереса на хората към изложените експонати, ОТГОВОРИ С ЯВНА НЕОХОТА, че противно на очакванията, те съвсем не са големи, защото съвремието, за което се отнасят експонатите, Е неотдавна ПРЕЖИВЯНО от ТЯХ. По-нататък уредничката сподели пред екрана, нещо много важно/съществено, а именно, че във връцка с 22-та годишнина от 10 ноември /1989-та/, колектива на музея е направил непреднамерена анкета, за това как участниците в нея УСТРОЙВАТ и ОЦЕНЯВАТ своя живот С Е Г А и промените настъпили в страната през изминалите вече над две десетилетия време?! Полученият отговор – за забелязване! - на мнозинството участвали в анкетата бил недвусмислен и категоричен: ИЗПИТВАТ ИСКРЕНА НОСТАЛГИЯ ПО ВРЕМЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ, ЗА СОЦИАЛИЗМА. /Бележка: Не е безинтересно да се приведе и констатацията на германския политолог Мартин Вайс, който от години следи случващото се в България, цитиран от „Дойче веле” /по публикация във в. „Дума” - 03.01.2012 г./. Той пише непреднамерено, „че въпреки макроикономическите успехи България си остава най-бедната страна в Европа… Българските доходи едва достигат една трета от средното за ЕС. Крайно ниските заплати действително са привлекателни за инвеститорите – чуждестранните, бел. Г.Г. – но не могат за покрият дори жизнено необходимите разходи и голяма част от населението живее в н и щ е т а. Много българи,… са материално по-зле, отколкото по времето на Тодор Живков”./ /Забележимо: в речта си на 20.01 тази година в Народното събрание при полагане на клетвата от новия президент Росен Плевнелиев, р.1964 г., 158

той заяви, че постигнати след 2009 г. икономически макропоказатели в България – ниския държавен дълг, в размер близо на 16 % от БВП през 2011 г., а преди две години е бил 14%, сравнително ниският бюджетен дефицит и други подобни – всъщност не означават нищо за хората в страната. ЗАЩОТО ТЕ ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ, ПО-ДОБРЕ, ПО-СИГУРНО, ПО-ЗАМОЖНО и с ПОЯСНА ПЕСПЕКТИВА ЗА СЕБЕ СИ. Или казано ясно и с други прости думи – народът иска работа, хляб, здраве, образование, възмездие и своето, отнето от „героите” та „прехода”!/ /Пак Бележка: Такава е трагичната истина и тя не може да бъде скрита, макар че зам.премиера и министър на финансите в Правителството на ГЕРБ Сим. Дянков – р. 1970 г., - тръби, че към края на 2011 г. българите имат (имали) лични парични депозити/спестявания в тукашни банки и ДСК-банка в размер на над 30 млрд.лв., но не ги харчили Той обаче добре знае, но не е му е изгодно /”не му отърва”/ и/та, вероятно нарочно изпуска, икономисва „да каже”, че над 90 % от тези суми са ПРИТЕЖАНИЕ на не повече от 5-8 % от българите /т.е. богаташите–милионери, които към началото на 2012 г. са вече над 2 х.д., като само през предходната година броя им се е увеличил с 99 д. В същото време броя на тези с депозити/влогове в размер на над 500 х.лв. е нараснал от 783 на 1043 души. Обаче мнозинството от народа, доколкото въобще са смогнали да направят и имат спестявания, са едва „спастрили едва по някоя бяла пара за черни дни”. За напред, които при продължаващата криза/рецесия в страната са напълно неизбежна орисия. Нещо повече – средният размер на най-масовия влог в българските банки е 112 лв. и 15 ст. /Виж в. „Дума” от 7 януари 2012 г.,изказване на Корнелия Нинова от КБ в НС. ПОЛЕЗНО е в горната връзка – за богаташите и бедното мнозинство от народа да се напомнят думите на френския писател Оноре дьо Балзак, че зад всяко голямо богатство се крие някакво /явно голямо, ама дори много големи/ п р е с т ъ п л е н и е… А народът е казал следната поговорка – „И най-богатия отнася със себе си само САВАНА /погребалната покривка в сандъка за гроба/”… /И ОТНОВО БЕЛЕЖКА. Вероятно никой в България не е против да се консолидират държавните финанси, но е ПРОТИВ това да става/да се извършва за сметка, на гърба на хората с н и с к и доходи, т.е. на беднотата./ В тази връзка, а и изобщо и по повод на други „мисли и практики” на ДЯНКОВ /примерно че икономическото и финансово положение на страната „ще се оправи” чрез увеличаване и по-добро използуване на средствата от 159

ЕС, като се задържа броя на пенсионерите чрез увеличаване на пенсионната възраст за всички категории и др.п., за което проф. Ив.Ангелов, виден икономист, в редица добре аргументирани статии във в. „Дума” от половин година насам доказва, че финансовия министър по този начин показва, че съвсем не е в час и фактически демонстрира учудваща, за здравия разум и противна за практиката, некомпетентност по проблема и пр. В България ТЕ се критикуват и от други сведущи учени и политици все по-често и остро, защото съвсем не са, а обратно, са в противоречие с реалностите. Просто може да се каже /както за ДЯНКОВ, но и за други като него от екипа му и от управляващите страната изобщо/ образно – „Да го е срам човек, честния, почтения, че други НЕ ГИ Е СРАМ да лъжат, да изкривяват паметта си и пр., за да представят „черното за бяло”, което грубо излага, компрометира и НЕ Е в интерес и на управляващия страната ГЕРБ./ НЕОБХОДИМО ПОЯСНЕНИЕ. НОСТАЛГИЯ е чувство на т ъ г а по Родината на човек/човеци, който/които е/са в чужбина продължително време… Така е обяснена тази дума в българския тълковен речник. Но по мнение на известен наш детски писател и поет, при ново издание на тълковен речник, нейното значение трябва да се значително разшири, защото в последните времена и години ТЯ прие/придоби по широко смислово определение, а именно – НОСТАЛГИЯ е ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПО-ПОЛОЖИТЕЛНО ЧУВСТВО, т.е. за х у б а в о т о /сантиментален спомен/, към/за нещо, за/от което /независимо от причината/, си се отдалечил, останало е в миналото, ИЗЗАгубено е – примерно по МЯСТО, ВРЕМЕ, СЪБИТИЕ-Я – отнасящо се както за ОТДЕЛЕН ЧОВЕК, или ГРУПА ХОРА, /така и/ особено за ОБЩЕСТВОТО, Д Ъ Р Ж А В А Т А… Така че, И С Т О Р И Я Т А /свързана в случая конкретно с понятието за носталгия/ е не само обществено знание за миналото и настоящето /обективно, не идеологизирано, максимална степен п р а в д о п о д о б н о/, НО И следваща се ПОУКА за непосредственото и по-далечното б ъ д е щ е. СЪЩНОСТТА НОСТАЛГИЯТА понастоящем в живота и въжделенията на мнозинството българи, е с т е с т в е н о съществува ОБЕКТИВНО и в с ъ д б а т а на нашите долнобанци. Тя е предизвикана от ставащото в Отечеството ни през последните две десетилетия /1990-2011 г./. Обаче, което е още по-печално и 160

нетърпимо, ТО Е, ЧЕ СЕ състои в невиждащия се в обозримото бъдеще край на п р е х о д а, т.е. на връхлетелите ни беди. Дойде ни всичко от неразумно наложената след 1989 „демокрация” за изграждане на диво „пазарно стопанство”, т.е. „реставрация на капитализма”, със съпътстващото го проявление на всички присъщи му „античовешки п р е л е с т и”, които изживяваме твърде болезнено на гърбовете си в България.. В тази връзка ИСТОРИЯТА ИЗИСКВА отрезвяване и задълбоченост при изследването и представянето /изложението, списването, описанието/, а не повърхностна публицистика и повторение на предъвквани т е з и и съмнителни и с т и н и /противно примерно на постулата, че една лъжа като се повтаря безброй пъти започва да прилича и „да се приема вече като достоверна истина/. …

Георги Димитров

Вълко Червенков

Тодор Живков

НАИСТИНА, след 1989 г. в България има „всякакви свободи”: на словото /устно, писмено и всякакво друго/, което всъщност е превърнато в е ч е едва ли не в словоблудство; на многопартийност, но дори огромната част от 400-те понастоящем регистрирани партии, партийки и други подобни обществени образования, са по-скоро, за да привличат по-лесно и бързо членове и привърженици, т.е. СА партии често състоящи се от по „един файтон членове”, съществуващи символично само на книга, или някои от тях се пооживяват около предизборно време, и следователно, противно на здравия разум, за да объркват и разсейват до развращаване и обезличаване политическата мисъл и действия на редица гласоподаватели; „право и възможност за проявление на икономическа, духовна” и пр. инициативи и дейност на индиви161

да/човека /поотделно или групово/, но фактически само за който/които притежават капитал/пари /и то множко/ за всичко това; право за пътуване неограничено в чужбина, но стига да имаш достатъчно средства /и то немалко/. /БЕЛЕЖКА. По отношение на така наречения ПЛУРАЛИЗЪМ след 1989 г., т.е. многообразието на партийни и пр. с такъв характер организации, е полезно да се посочи още следното: огромната част от набързо появилите се партии НЯМАХА СЕРИОЗНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОГРАМИ/ЦЕЛИ, за да не става дума за задълбочен и на научна основа ДОКУМЕНТ – наализи, съобразени с исторически обоснована реалност, обвързаност с обективните възможности, вътрешните и международни тенденции за развитие и пр., а бяха израз на конюнктурни настроения, искания и движения, възникнали в дните/процеса на шумния натиск на улични „вълнения и неосъзнат популизъм” и пр., което естествено не можеше да води до никаква тяхна по-нататъшна дългосрочна перспективност. И заради това естествено в по-кратко или подлъжко време, след кресливото им появяване и оповестяване, огромната част от тях естествено, почти тихомълком, се разпадат и изчезват от живота на българите в страната ни, без някои да си спомня броя и имената им – има ги само в съдебния регистър на фирменото отделение на Софийския градски съд, докато се наложи да ги заличат и там… /Но ВЪЛНАТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ПАРТИИ продължава: вече е обявено свикването на учредителен конгрес на 2 юни т.г. за създаване на Национално-демократична партия на отцепилия се от досегашната АТАКА семеен тандем Капка Георгиева – доскорошна съпруга на В.Сидеров – и сина й Д.Стоянов. Същото се подготвя да направи и съпартиеца им Сл.Бинев/. /ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО е избързване в пространството и последователността на материала да се отбележи нужното и за ПП ГЕРБ. ТЯ е създадена на 3 декември 2006 г. с председател Цв.Цветанов – р.

1965 г., а неформален лидер Б.Борисов, който през м. януари 2010 г. става официален такъв, а предишния – остава зам.председател. Както е известно след парламентарните избори в началото на м. юли 2009 г. ГЕРБ получи 116 народни представители – от всичко 240 – и състави самостоятелно от свои членове и привърженици ПРАВИТЕЛСТВО на МАЛЦИНСТВОТО, подкрепяно в Народното събрание от гласовете на представителите от партиите АТАКА, СИНЯТА КОАЛИЦИЯ – СДС-ДСБ – и някои „независими”. В началото на 2012 г. правителството на Б.Борисов вече има парламентарно мнозинство, тъй като към управляващите /интересчийски/ се присъединиха отцепници от други парламентарни групи – главно от Атака. Какво обаче е по-важно за ПП ГЕРБ и управлението й?

162

При изборите през м. юли 2009 г. ПП ГЕРБ получи своите избраници в НС благодарение гласовете на българските доверчиви избиратели, заради обещанието ДА УПРАВЛАВА честно и почтено, м о р а л н о… Но именно това не става, т.е. избирателите и народа са грубо излъгани! Понастоящем – в края на 1-то тримесечие на 2012 г., - в страната икономическото, общественото и политическото положение, климат и пр. са очевидно и непреднамерено оценявани повече от т р е в о ж н и. ЗАЩОТО най-важното, за която и да е политическа партия/сила, но особено за властващата, са смисъла на лансираните идеи и очертаните действени/реални посоки за развитие, каузите зад които стоят и ги следват хората. Несъмнена азбучна истина е, прагматично е, както е обичайно да се казва сега, че ДЪРЖАВАТА – ВЛАСТТА/ПРАВИТЕЛСТВО трябва ДА СЕ ГРИЖИ в основни линии за материалния и духовен живот на своите граждани т.е. от нея най-вече зависи качеството на тяхното съществуване. Следователно нейна работа е да развива икономиката, да създава условия и възможности хората да работят и печелят в добрия смисъл на думата, стоките /чрез цените им/ да бъдат достъпни и да не са необяснимо, недоказано скъпи. Това се отнася също и за обществените услуги /отопление, осветление, вода и пр./. В този дух не трябва да буди съмнение, че държавата ни е влязла, съществува и достига определено развитие в семейството на Европейския съюз, а по-нататък и към Шенгенската зона, в която ни предстои да влезем, за да защитава/отстоява с достоинство и все по-енергично интересите на своите граждани, т.е на нас българските граждани. Но когато то не се прави и НЕ СЕ постигат достатъчно устойчиво/перспективно такива резултати, на дело очевидно л и п с в а т, а не са само приказки и пожелателни „обещания занапред”, на преден план излизат, прокарват се КОНЮКТУРНИ, макар и не излишни от гледище на близкото или по-далечно бъдеще, теми и задачи /примерно за издигнатите в култ магистрали към морето и пр., а още потревожно - продължава голямото оттегляне на държавата: от проблемите и ангажиментите към науката - БАН,- от товарните превози на железниците, които при това сега са печеливши, до голяма степен в земеделието и животновъдството, държавния резерв, пощите, добива в златните мини и др.; корупцията, и то предимно по горните етажи на властта, НЕ намалява, а скъпотията расте; подобно е положението с наркотрафика и употребата на наркотици от все по-млади хора и дори деца на училищна възраст; вилнеенето в грозни краски на мафията /за година нейните доходи надхвърлят астрономическата сума 3-5 млр. лв./; ширещата се битова престъпност/кражби и т.н. На практика излиза темата за СИЛНАТА РЪКА и за СИЛНИЯ ЛИДЕР. Всъщност 163

утвърждава се обстановката, че управлението на правителството зависи главно от волята на е д н о л и ц е /ББ/, с всички неминуеми злополучни последици. НЕСЪМНЕНО, така желанието и управленската самонадеяност на ГЕРБ, че сами могат да се справят с проблемите, може да завърши с крах и с още по-дълбоко затъване в неизбежно пораждащите се и съпътстващи икономически, финансови и пр. трудности, за да не се използува по-грозната дума – сгромолясване /нека не звучи пресилено/ в пропастта… А политиката – именно п о л и т и к а т а – къде да се търси?, - явно в джобовете на министри, които по разни поводи на протести в страната, като им искат оставките, публично „казват и уверяват недоволните хора”, че „предварително са си ги написали” и държат там /писмените си оставки/, за случаите обаче, само когато/ако ще им ги поиска Премиера-властелин! В т.ч. влиза и отговорността за взетото решение от МС на 28 март т.г. за окончателно отказване/излизане на България от строеж на АЕЦ „Белене”, което е равно на определението за „Политиката като кич”, защото по думите на видни партийни ръководители от БСП и Атака и български учениенергетици: „Това решение е фатално за България”, „България ще купува в пъти по-скъп ток”, „Спирането на „Белене” е срам за България”, „Кабинетът на ГЕРБ унищожава българската икономика”, „Отказът от „Белене” е край на ядрената ни енергетика”, „Газова централа е много скъпа алтернатива” и др.п. /вж. публикации във вестниците „Дума” и „Атака” от 29 март до 10 април 2012 г./. А може би още по-лошото е, че ГЕРБ подготвя почвата за добив на ШИСТОВ ГАЗ /вх. пак в. „Дума”, 3 април 2012 г./ И всичко това, както неотдавна изтъкна с текст и снимка м. „Атака”, Б.Борисов и ГЕРБ го правят със вземане на остър завой поне на 180 градуса, след като на 8 април 2011 г. заявява, че „АЕЦ „Белене” Е ЖИЗНЕНО НЕОБХОДИМА за НАЦИОНАЛНАТА сигурност на България”. И ето очевидността едновременно на въпроса и отговора по проблема – явно последната противоположна позиция на ГЕРБ за загърбване на „Белене” се взема /въпреки планините от благовидно привеждани доводи и причини за политиката и поведението си/ ВЕДНАГА след „пресното” посещение в България на Държавния секретар на САЩ и засиления натиск на тукашния им посланик… ТАКА ЧЕ, както показват резултатите от проучване на общественото мнение в България, извършено от НЦИОМ между 30 март и 6 април т.г., „ВЛАСТТА ГУБИ ЕДНА ТРЕТА ОТ ЕЛЕКТОРАТА СИ /вж. пресата на 12.04./. И ОШЕ: През 2011 г. в България са фалирали 1300 /хиляда и триста/ фирми, предимно малки и средни по големина и по брой на заетите в тях работници, а от 2009 г. насам броят им /на фалиралите фирми/ се е удвоил, 164

като само строителните, които са престанали да съществуват, са 1100. По данни на Евростат България е на трето място по „умрели” фирми. Така тенденцията и усилията за стремящите се, работещите да създадат/да бъдат СРЕДНАТА КЛАСА от народа, фактически са обречени на провал, Но, по безпристрасна оценка на видни български икономисти, злокобната вълна за предстоящи фалити не е отминала и дебне безжалостно съдбата и на мнозина от досега оцелелите с много труд и мизерстващи усилия и ограничения в ежедневието си, за да се задържат на всяка цена, „едва ли не на живот и смърт”, на повърхността на живота,т.е.да продължават житието и битието си на нашия/своя бял свят. /В тази връзка колко струва неотдавнашната нагло изречена „хвалба” на премиера Б.Борисов, че откакто е на власт правителството му до началото на м. април /2012-та/ е прерязал 2000 лентички на нови обекти и пр., когато в същото време, ако са го викали да прерязва черни/траурни ленти на фалирали фирми и обекти, броят име ще е значително повече./ За същите две години ЧИСЛОТО НА МИЛИОНЕРИТЕ в България е нараснало с 54 %, а само през 2011 г. с 99 души. През посоченото вече време, при замразени от правителството на ГЕРБ доходи и пенсии и вследствие на непреставащото нарастване на цените на дребно на стоките, особено на хранителните и други от първа необходимост потреби, в т.ч. на лекарствата, ЗНАЧИТЕЛНА ЧАСТ ОТ НАРОДА, непрестанно и непоносимо обеднява. Принос в този трагичен за ежедневния човешки живот процес дават също, наред с бича на постоянно и трайно увеличаващата се безработица, неизплащането на заплати, или само заплащане на незначителни авансови суми в продължение на месеци за трудови заработки на заети и работещи в редица предприятия и обекти из страната. Това поставя стотици и хиляди семейства в много градове и други селища, буквално в бедстваща обстановка и ги подтиква към активни протести и гражданско неподчинение. Така обществения климат в страната е изпълнен с нестихващи взривоопасни и ерозиращи реда и живота на големи маси от хора кризи… Следователно някои придобивки са с а м о формални, т.е. като лъскава примамка за лековерни, НЕДОмислещи… Но същевременно вече НЯМА икономически развитата, силна, стабилна и а в т о р и т е т н а България. Защото е разбита и почти унищожена промишлеността /за позорна илюстрация ето един много характерен ВИЦ: че „отдавна свърши онова трудно време, когато рано заран тълпи от хора се устремяваха към индустриалния квартал. То и него го няма – само цигани като 165

трудолюбиви мравки доизгризват скелетите на отдавна вече о Боже почиващите фабрики и заводи…” – по Г. Коновски, в. „Дума”, 29 Х 2011 г./; Разорено, нанесени са трудно възстановими щети и едва ли не незаличими рани на земеделието, поради които фактически пустее, не се обработва (документирано статистически към 2010 г.) около 40 % от полето в страната, като за някои региони то е 50 и повече проценти, /а още по-непростимо е, че това се отнася и за районите за отглеждане на интензивни култури – зеленчукови, овощни, технически – които са най-доходоносни/. Такова е днес цъфтящото ни преди селско стопанство – земята о п у с т я в а /точната дума е именно тази,` т.е. става, заприличва, едва ли не като пустинна, пустиня, защото на големи пространства в продължение на не една и две години е необработвана, занемарена и закелевяла, превзета и потънала в бурени, тръни, храстовидни израстъци и станала „благотворно царство” на всякакви отровни и пр. паразити. Но затова пък вместо произведени на нашата плодородна земя внасяме по-скъпи, в много случаи некачествени и дори натравящи ни храни – ОСОБЕНО ЗАРЗАВАТА ОТ ТУРЦИЯ, който се оказва в това отношение сред най-опасните в Европа /вж. в. „Дума” от 28 март т.г./ н от далечна – Китай и други презокеански страни – и съседна чужбина/; непрекъснато увеличаваща се безработица /за времето откакто ГЕРБ е на власт и до края на 2011 г. са изядени не по-малко от 400 х. работни места, т.е. с толкова са се увеличили безработните. За настоящата 2012 г. не се очертава да е радостна – примерно през първия й месец януари те станаха с около 50 х. д. повече и през м. февруари се увеличиха с още не по-малко от 36 х. д., а през март и дори и по-нататък вероятно нови немалко хиляди бройки работни хора ще споделят горчивата съдба на предишните си събратя! В тази връзка не е по-завидна съдбата и на хиляди работещи – но намален работен ден и пр., които за труда си не получават полагащото им се трудово възнаграждение, с месеци им се заплащат само някакви авансови суми, не им се внасят установените осигуровки, занижена е охраната на труда и т.н/. Още по-трагичното е, че тревожно масова и трайна е безработицата сред младите хора /примерно всеки трети млад човек у нас е без работа!/. И България е на първо место в Европа по брой на младежите, които нито учат, нито работят. Много висшисти по образование се принуждават да заемат места и работят на длъжности с пониска квалификация, т.е. такава изискваща се като за среднисти. Увеличава се неимоверно бързо имиграцията на млади хора за работа и препитание в чужбина – за последните две години /2010-2011/ по тази причина България са напуснали 10 пъти повече младежи и девойки – образовани, с различни професии и квалификация – в сравнение със същия по продължителност пе166

риод непосредствено до тогава. След 2009 г. дори половината от ежегодно завършващите ВУЗове не могат да си намерят работа в страната. Но явно и до края на годината /2012-та/ този неблагоприятен процес няма да спре, защото, както е изчислил и предвижда икономиста П.Чобанов, който е оглавявал Агенцията за анализи и прогнозиране към Министерство на финансите, в изявление направено на 9/10 март т.г. в ефира по Дарик радио, за това, че през настоящата 2012 г. икономиката явно ще се свие с 3 % и държавата ни върви към свръхдефицит в бюджета; Още по тревожно е заключението на Ст.Мавродиев от ГЕРБ, председател на Комисията за финансов надзор към Народното събрание, а именно, че през настоящата 2012 г. „икономическия растеж” в България може да е равен на нула и това ще даде съответни неприятни финансови резултати за цялостното състояние на страната. Здравеопазването и висшето образование /без да се говори за силно влошеното им качество/ станаха скъпо платени и недостъпни за масата от народа обикновени хора, които са поголовно с ниски доходи, ако не са изобщо трайно безработни; предишните социални придобивки са орязани и размерът им е дори обиден за нормално възприемане; обществения ред, живота и имота/имуществото на хората са уязвими и непредсказуемо за сигурността им във времето под влиянието на всякакви неизвестности и фатални удари и събития; По публикация във в. „Дума” от 10 март 2012 г. през последните една-две години са отнети в страната 6 х. ипотекирани жилища за дългови дела /необслужване на банкови кредити/, а други над 618 х. изпълнителни дела /също за необслужвани кредити/ се водят към 10 март н.г. Следва ли да се напомня изрично, че всичко това на законно основание то правят бирниците срещу изпаднали в бедност и без доходи хора?!; Тежкият и безрадостен живот на мнозинството хора в България, наред с всичко друго травматизира тяхното съзнание и положение – до края на 2011 г., според специализираната статистика, всеки 5-ти българин е имал психически проблеми, над 70 х.д. редовно вземат медикаменти срещу депресия. Появиха се и маниакалните прищевки на пръкналите се „неуловими” пиромани, които само за месец в края на 2011 г. запалиха и изгоряха над 50 автомобила в различни големи и по-малки градове на страната и безчинствата им продължават и през н.г.; увеличават се човешките самоубийствата по социални причини, които вече годишно надхвърлят ужасно тревожещата цифра 1000 /за м. септември 2011 г. те достигнаха/бият своеобразен досегашен рекорд/; отвличанията на възрастни /от бизнеса и други/ хора и деца за искане и получаване на откупи; като цяло изобщо много хора са в постоянен стрес за съдбата си и пр.

167

Българите, след две десетилетия „преход”, са в дъното на класацията в ЕС по продължителност на човешки живот. Към 2011 г. България стана /за зла участ/ п ъ р в а по смъртност; шири се сред населението /безработните и работещи – поради несигурността за битието и житието им/ отчаяние, което довежда много хора до фатални решения и последици; завърнаха се и прибират в гроба редица социални болести като туберколозата, които преди бяха ликвидирани в страната; обезпокоителна за бъдещия брой на населението в държавата ни Е раждаемостта, която стана почти най-ниска в Европа /не само в ЕС/. Сива икономика се появи и съществува дори в траурния бизнес, т.е. за скъпо извършване на неизбежните погребални услуги… Или о б о б щ е н о, като резултат, от управлението на десните и подобни на тях политически сили в обществения живот на страната, тласкана и вървейки по пътя, образно казано „от развала към провала” - в 2011 г. стандарта на живота в нашата България Е /официално статистически изчислено и оповестено наскоро в печата/ Д В А ПЪТИ ПО-Н И С Ъ К в сравнение с този постигнат/съществувал в края на 1989 г. Такава е ж е с т о к а т а и печална истина. Изброяванията на подробности в горната насока могат да бъдат продължени още доста – не от злонамереност, а за по-цялостно показване лицето на многоликата съвременна неприятна действителност. И никак не е чудно, че в нашата България ПОНАСТОЯЩЕМ, за жалост и НЕДОСТОЙНО, се живее все по-бедно, трудно и безперспективно в сравнение с периода до 1989 г., т.е. ЖИВЕЕ СЕ най-зле от страните членки на ЕС. При непрекъснато нарастващите цени на стоките и услугите /примерно с е г а, докато ТЕ стигнат от производителя до купувача на пазара – особено за плодове, зеленчуци и т.н.

- увеличението е около 113 %, а в много случаи и над 200%, в резултат на многобройни прекупвачи, рекетьори, изнудвачи и пр., докато нормалното в западните страни от ЕС е не повече от 30 %/. В същото време страната ни – бързо и брутално - се превърна в най-корумпираната държава и на върха сме по политически риск, а на дъното по върховенството/спазването на закона. ЗАМРАЗЕНИ са доходите /заплатите/ на служещите и работещите, незаслужено се поддържа на НИСКО НИВО /особено след 2009 г./ размера на пенсиите и др.п. Това е заложено в общи линии и в приетия от депутатите на ГЕРБ в Народното събрание ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ за 2012 г., т.е тя ще бъде несъмнено поредната тежка година за България, а и очертаващата се отрано тенденция и за 2013 г. е приблизително такава. МОЖЕ ДА Е СЪЩАТА?! .

168

Такова е в края на 2011 г. и началото на 2012 г. общо взето положението в Родината ни, т.е. БИТИЕТО и ЖИТИЕТО на мнозинството българи… За съдбата и недоимъчните, б е д н я ш к и т е теглила на хората, както е казано в народната мъдрост, „милост и шега не очаквай и няма от безсърдечен и алчен господар”… … Ето защо, съвсем естествено и закономерно, носталгичните чувства в съзнанието и поведението на п о в е ч е т о честни, трудолюбиви и добронамерени ТРУЖЕНИЦИ /предишни и сегашни/ не само са запазени и живи, но се изявяват засилено и искрено в полза НА ГОДИНИТЕ/ПЕРИОДА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ – СОЦИАЛИЗМА в България. Това не може да се скрива и отрича т е н д е н ц и о з н о, голословно и най-вече н а г л о, безсъвестно и безчовечно. Или, както още се казва, вече е непоносимо с р а м н о и по-точно, че някои от у п р а в л я в а щ и т е люде, на различни нива в държавата ни, нямат капчица срам и явно се правят, че не виждат, не чувстват и не признават тази тежка действителност. Всъщност това само обезличава в съвремието ни онази част от хората, които са изгубили, в преклонение пред властта и властващите, по различни поводи и начини, всякаква почтеност, само и само да бъдат забелязани, устроени, облагодетелствани, т.е. на практика в живота си са потъпкали, захвърлили и погазили, образно казано, тъпчат сами с краката си в кал и непростимо безчестие, СВОИ ГРАЖДАНСКИ И ДОРИ ХРИСТИЯНСКИ,- ако са вярващи, - задължения: да имат автоцензура; да не се подлагат/подават безпринципно и лековерно на манипулиране и да си сменят личното мнение, позиции; да действат по чужда угода, противно на социалния им произход и положение и противно на моралните човешки цивилизовани за съвремието ни изисквания изобщо; за отстояване и проявление на драгоценната си духовна свобода; простили са се с правото си да м и с л я т разумно, да имат и проявяват свои неопетнена чест, достойнство и пр.; без да лъжат, да се отмятат от думите и предишни свои дела; неузнаваемо да изопачават и безсъвестно да чернят, отричат и нагло да к л е в е т я т и о б и ж д а т. Горните неща излагаме/пишем не от зла воля и намерения, а тъй като всичко е повече от НЕПОНОСИМО. Също не случайно ГО СВЪРЗВАМЕ с навършилата се 100-годишнина от рождението на Т. Живков /починал на 8 август 1998 г./, партиен и държавен ръководител в продължение на три и половина десетилетия. По обективни и субективни причини/условия, социалис169

тическите постижения в България са постигнати, осъществени главно през този период и не случайно се свързват с името му. /БЕЛЕЖКА. Разбира се не може да се омаловажава извършеното в страната по пътя на социализма през първото десетилетие след 9 септември 1944 г. от другите двама партийни и държавни ръководители – Георги Димитров и Вълко Ч е р в е н к о в/. … З а д а с е з н а е ПРАВДАТА/ИСТИНАТА за тогава от МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ, родено и израснало у нас след 1989 г., както и за всички други хора, които са забравили или преиначават, противно на съвестта си, сътворената и изживяната очебийна действителност, п о л е з н о, справедливо и поучително е, и привеждаме редица, макар и кратки, основни статистически данни за страната в края на 1989 г. /Данните са от книгата „От Девети до Десети”, съставител Димитър Иванов, издадена през 2004 г. – бел. ГГ/

С Т Р У К Т УР А СТРУКТУРА На ОБЩЕСТВЕНИЯ продукт На Националния доход /по отрасли/ - като основа на общественото богатство – в %: в: 1948 г. -70 г. - 89 г. 1948 г. -70 г. -89 г. Промишленост 32 Строителство 6 Селско стопанство 49 Транспорт/Пощи 3/0 Търговия 7 Други отрасли 4

65 9 14 4/1 5 2

70 8 9 5/1 4 6

23 4 58 2 8 4

53 9 17 6 9 2

59 10 11 8` 9 2

Р А С Т Е Ж Н А Н А С Е Л Е Н И Е Т О: Г о д и н а бр., млн. естест. прираст за год. % /на хил./ `1939 5294600 плюс 50683 плюс 8 1956 7535800 „ 76757 „ 10.5 1989 8992300 „ 436500 „ 0.6

170

ПРОИЗВОДСТВО НА ОСНОВНИ ПРОДУКТИ в 1989 г., в сравнение с 1939 г. – индекс тогава 100. Електрическа и топлинна енергия, индекс 7400 Хранително-вкусова промишленост, индекс 2200 Текстилна промишленост, индекс 5600 Ц и м е н т, хил. т.

5036 Тютюневи изделия, хил. т.

85.8 М е с о, хил. т.

587.6 С и р е н а, хил.т.

120.8 К а ш к а в а л, хил. т.

33.0 С т р о и т е л с т в о, индекс 1400 П ш е н и ц а, хил. т.

5425 В т.ч. добив от декар – за света 138 кг.

- за България 476 кг. Ц а р е в и ц а – зърно, хил. т.

2265 Д о м а т и, хил. т.

873 В и н е н о г р о з д е, хил. т.

587 Отглеждани говеда, хил. бр.

1575 в т.ч.: - к р а в и, хил. бр.

609 о в ц е, хил. бр.

8130 с в и н е, хил. бр.

4332 Добито/надоено м л е к о, милиони л.

2438 Добити я й ц а, милиони бр.

2720 Добиви от декар: пшеница, кг /в 1939 г. – 131/ 476.5 царевица /зърно/, кг / „ - 135.9/ 0399.9 к а р т о ф и, кг / „ - 779.5/ 1365.1

ПОТГРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВНИ ПРОДУКТИ /На Ч О В Е К от н а с е л е н и е т о/ 1970 г. 1989 г. Хляб и хлебни изделия, кг 216 200 М е с о, кг 41.4 77.8 М л е к о, л.

116.6 192.8 Я й ц а, бр.

122 255 З а х а р, кг.

32.9 34.9 171

З е л е н ч у ц и, кг.

88.9 П л о д о в е, кг.

148.2 Растителни и животински мазнини,кг.76.2 П а м у ч н и платове, кв.м.

22.2 В ъ л н е н и платове, кв.м.

3.8 Кожени о б у в к и, чифта 1.7

171.1 184.8 23.4 27.9 4.7 2.8

ПОТРЕБЛЕНИЕ В ЛЕВА на ч о в е к от населението по цени от съответната година: 1960 г. 1970 г. 1980 г. 1989 г. 1989 г.

394 839 1685 2572 2978

К У Л Т У Р Н И И Н С Т И Т У Ц И И: Театри 46 70 Кина 3401 3081 Музеи 146 217 Читалища 4495 4269 Библиотеки 11066 9347 /Бележка. Намаленията при кината и библиотеките се дължи съответно главно на ДВА ФАКТОРА: единият е намаления брой селища, тъй като хората – предимно младите и тези на средна възраст – отиват на работа в градовете или в по-големи села и по този начин съответно намалява броя на кината и библиотеките в изчезналите или останали съвсем с малко хора села; другият е появяването и навлизането на телевизията в бита и домовете на хората – първото телевизионно предаване в България е осъществено на 7 ноември 1956 г., а след десетилетие-две вече почти няма семейство без ползване на тази придобивка/. СОЦИАЛНИ ПОК АЗАТЕЛИ в: 1948 г.

-70 г.

-89 г. Театрални постановки /на 1000 души/ 360 637 Посещения на кино / от човека годишно/ 4 11 Болнични легла 172

602 8

/на 10000 души/ 28 75 90 Население на 1 лекар 1460 407 319 „ 1 зъболекар 5535 1834 1587 Жилищна площ на човек, кв.м. няма данни 14.8 17.9 Построени жилища, бр. „ 45656 74308 Построена жилищна площ, х.кв.м. „ 2243 2141 Учащи, на 10 х. д. население 1604 1825 1732 Деца в детските градини, х.бр.

166 332 318 Студенти, на 10 х- д. население 55 105 148 Изплатени пенсии, милиони лв. 45.3 718.9 1245.0 Телефонни постове, х.бр.

67.5 387.5 2302.1

Привеждайки тези убедителни данни съвсем сме далеч от мисълта, да се твърди, че през периода до 1989 г. всичко в България е било като „по мед и масло”: имало е различни трудности, допускани са грешки и изкривявания, копиран е механично и грубо е прилаган чужд опит и т.н. Но това се неизбежни п р о б л е м и на градежа и развитието. По-важното е, че основната част от тях своевременно са забелязвани, критикувани и са вземани съответни мерки за отстраняването им, за НАДЕЖДНОТО ПОДОБРЯВАНЕ на нещата/положението. Така социалистическия възход на Родината е СТАВАЛ поплодотворен, живота на хората – НЕСЪМНЕНО и ЗАСЛУЖЕНО – ПО-БОГАТ и П Р И Я Т Е Н… Постигнатото не се разглеждаше като предел, имаше още доста какво да се желае и се работеше с упоритост и ентусиазъм в тази насока. Но… историческото време свързано с 10 ноември 1989 г., въпреки обективните намерения и предвиждания, се оказа изтекло/фатално за последвалата незаслужена съдба на България и народа… /Бележка. Който читател иска да знае повече неща в това отношение, отнасящи се конкретно за нашата Долна баня, м о ж е д а г и намери в книгите „Долна баня – 30 СЪЗИДАТЕЛНИ ГОДИНИ”, изд. 1974 г. и „Долна баня – 30 ГРАДСКИ ГОДИНИ”, изд. 2004 г./ Приведените по-горе факти и цифри са хубаво нещо, защото когато те убедително говорят и боговете, ако изобщо ги има на небето, мълчат. Но полезно е да се цитират и няколко лични мнения на искрени социалистически труженици от времето до 1990 г. Споделеното ИМ е с думи прости, но МИС173

ЛИТЕ СА ИЗКАЗАНИ/НАПИСАНИ ОТ СЪРЦЕ, поради което са Н Е С А М О ПРАВДИВИ, но и НЕПРЕДНАМЕРЕНО СИЛНО УБЕДИТЕЛНИ.

ИЗПОВЕД/З А В Е Т НА В Ъ Л К А ГОРАНОВА /Съпруга на починалия виден партиен и държавен деец Пеко Таков/ „СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИДЕЯ И ВЯРАТА В ПОБЕДАТА Й Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА, ПО-ВИСОКО ОТ МАТЕРИАЛНОТО БИТИЕ. КОЙТО Е ИСТИНСКИ БОРЕЦ ЗА СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, А НЕ ПРИСПОСОБЛЕНЕЦ, Е ГОТОВ ДА ПОЖЕРТВА ЗА ИДЕАЛА ВСИЧКО, КОЕТО ИМА, ДОРИ И Ж И В О Т А С И.” /Из интервю дадено от авторката, бивша партизанка и отечественофронтовски деец, вече починала, пред Лъчезар Еленков, сега гл. редактор на в. „Жарава”, публикувано във в. „Дума” на 24 март 2012 г., по случай 100 години от рождението й./

ЗАЩО – САМО – ДА СЕ ХУЛИ МИНАЛОТО НИ? (Мнение на семейство Гинка и Георги Златанови) Повод да напишем тази статия е „заклинанието” на висшите среди на ГЕРБ, че възрастното поколение днес живее и ще си умре от носталгията от социалистическото време”. Когато го чухме стана ни много болно, защото е изплюто камъче и злобно чумосване на нашето поколение. Заболя ни много, защото н о с т а л г и я т а не е нито грях, нито порив, нито е мръсна дума „със затихващи функции”. Напротив, тя е състояние на духа и самочувствието, тръпка в душата и гальовен шепот на сърцето, преживяно по време на съзиданието на нова България в периода 1944-1989 г.. За нас това беше време на реален прелом, разцвет и възход на България… Нашата носталгия е по онова трудово и романтично време, започнало с младежкото бригадирско движение, събрало в едно младите хора – не за печалба, не за да рушат, ограбват, а да строят и истински да градят нова България. А нима по-възрастните хулители на нашата носталгия не помнят как Европа изтръпна от почуда, като видя как цяло поколение, доброволно и родолюбиво, варди сянката, достойнството и честта си в СТРОИТЕЛНИЯ ЛЕ174

ТОПИС на България, която се превърна в съкратени срокове във величава строителна площадка. Строяха се не само магистрали и пътища, железници и язовири. Заедно с тях се изграждаше мощна индустриална и икономическа база. Бързо извисиха снага заводите. Роди се Димитровград с образа и трудовия подвиг на младото поколение. Разпокъсаното селско стопанство се уедри и можеше да изхрани две Българии.… Нашата носталгия е по това съзидание, по този трудов героизъм, който и днес не може да бъде обезценен и обезсмислен с политически хитрости и партийни хватки. Даже и такъв „майстор на отрицанието”, какъвто е днешния премиер Б.Борисов. Носталгията е несъкрушима и безсмъртна. Нейното чумосване показва страха от нея и че тя ги събужда. Нас ни боли не само от злословието и упреците, че живеем и ще си отидем от този свят със своята носталгия по социалистическото време. Боли ни, защото елитът на ГЕРБ мълчи, премигва и не вижда, а и не осъжда на висок глас мързела, безразличието, безхаберието и обезродяването, залели ц я л о т о ни о б щ е с т в о, като и с т и н с к о национално бедствие. Много ни се иска „носталгично” да пишем за носталгията по пионерските и детските лагери, за взаимоспомагателните каси във всеки завод и предприятие, за взаимната подкрепа и дружелюбие между хората, за семействата, родовете и колегиалността между служителите и работниците. Но ще спрем дотук, за да можем като дейци на културния фронт да огласим нашата носталгия по онова социалистическо време, когато културата, изкуството и науката бяха на голяма почит, обкръжение и внимание и признание за големия техен принос за развитието на България. Сега ни боли и се срамуваме, че проблемите на духовността и културните дейци са натикани в кошчето на политиката на ГЕРБ. На тях се гледа като „тежест на държавния бюджет”. Боли ни и се срамуваме, защото всички разумни и м ъ д р и управници знаят, че изкуството, културата и науката са градивна сила и че без тяхното участие и съпричастие политика не се прави, държава не се гради, а националното самоутвърждаване г а с н е. … Човек не може истински да живее, работи и да твори без носталгия. Тя е безсмъртен спомен, зов и завет, съхранена със своята емоция, интимност и много тайни. Тя е мост между поколенията, път от миналото през настоящето към бъдещето. Затова без човешката /обоснована – бел. Г.Г./ носталгия на поколенията България ще изглежда по-бедна /във всяко друго отношение – бел. ГГ/ духовно.

175

Иска ни се… да попитаме премиера /Б.Борисов – бел. Г.Г./ дали вярва, че днешното поколение някога ще изпитва носталгия по негова политика, при която няма реален възход, а има /растящи – бел. Г.Г./ бедност и безработица, има неграмотности и скокообразна заболеваемост, когато има милиони българи едва свързващи двата края /в ежедневието на живота си – бел. Г.Г./, а премиера дава рамо само на богатите… По-голямата част от нашето поколение… нямаше разкоша на днешния банков капитал и едър бизнес. Заплатите и пенсиите, хонорарите и комисионните, доколкото ги имаше, не бяха големи. Но с тях хората построиха прилични къщи, домове и апартаменти. Изучиха децата си и заделяха бели пари за черни дни. Ето това е голямата носталгична истина. Другото е измама. Затова, когато слушаме язвителните упреци по нашата носталгия, хем ни боли, хем ни сърби езика да попитаме: откъде дойде тази тъмна и безумна злоба? Откъде дойде това човешко озверение и отчуждение между хората? Защо България обезлюдя /при преброяването през м. февруари 2011 г. се оказа че в Отечеството ги няма над 1 млн. българи в сравнение с 1989 г. – бел. Г.Г./ и обезродя, а разрухата, омразата, враждата и натрапчивото отрицание на миналото станаха приоритет и политика на ГЕРБ? Питаме се хулителите на нашата носталгия от българска майка ли са родени? Български ли е техния корен? Българска кръв ли тече в техните жили? Да, ние признаваме, че живеем и ще си умрем с нашата носталгия по социалистическото време на България… Тя си остава наша тръпка, зов и шепот от младините, които можем да премълчим, но не можем да се разделим с тях, защото ни дава живот и сили да носим кръста на съдбата си. Тя ни дарява с кураж, надежда и самочувствие за живот в този объркан, криминален и вълчи преход, в който живеем. Народ, който няма носталгия по миналото си /по хубавото, а не по лошото – бел. Г.Г./, няма и надежда за бъдещето си”. /От в. „Дума, 21 октомври 2011 г., със съкращения. Заглавието е променено/

НИКАК НЕ Е САМО ЧЕРНО МИНАЛОТО! (Мнение на Асен Григоров, адвокат, гр. Търговище) „В средствата за масова информация непрекъснато се публикуват материали, в които годините на социализма се представят в най-черни краски. Безспорно, че тогава са допускани немалко грешки, имало е недостатъци 176

/сега те са п о в е ч е/, но когато се оценява даден период, в него се търси основното, определящото. А трябва да признаем, че при социализма ДОБРОТО е б и л о п о в е ч е от злото. След 9 септември 1944 г. до 1989 г. страната ни от изостанала се превърна постепенно в индустриална, с развито уедрено селско стопанство. По получаваните добиви от единица площ, българското земеделие се равняваше с развитите страни в света. Имаше работа за цялото трудоспособно население. Въведени бяха безплатно образование и здравеопазване за всички – без разлика на етнос и грамотност. Създадени бяха нормални условия за живот, които не предизвикваха тревоги за утрешния ден, и най-бедните можеха да изучат децата си /какъвто съм бил и аз/, без да изпитат трудностите, които ни морят сега. Та, струва ми се, важното днес е не да ругаем социализма, а да си зададем въпроси, свързани с настоящата действителност. И да потърсим отговора им. Например кой и защо унищожи българската икономика, в това число и цветущото ни селско стопанство? В чии ръце и как отидоха заводите и фабриките на България? Кой даде възможност на разни кулаци-арендатори да се обогатяват за сметка на бедните и средни собственици на земя? /Полезна справка: „Днес на повърхността започват да се виждат и негативите от порочната неолиберална доктрина – „Свободна пазарна икономика, без намеса на държавата, или с намеса на страната на силния”. В сектора земеделие тя доведе до съсредоточаване на земята и производството в ръцете на 10-15 едри земевладелци – арендатори от национален мащаб, с национален капитал с неясен произход и от 300-400 по-дребни местни величия, които със завидна настървеност, породена от стремежа да достигнат първите, завладяха земята и я експлоатират, водени от единствения критерий – максимална печалба. Намират я засега в зърно-производството, в субсидиите за единица площ и в безмилостното ограбване на дребните собственициАРЕНДОДАТЕЛИ, чрез поддържане на нищожно арендно плащане” - бел.Г.Г., от в.”Дума”, 8.12.2011 г./. Защо другите бивши социалистически страни са много по-добре от нас във всяко отношение, а ние допуснахме тук да се строи най-лошият капитализъм, в който няма никаква грижа за човека и определящото винаги и за всичко са парите? Техните правителства по-умни и по-отговорни ли бяха? Възмутен съм и от онази част на българите, които предават идеали и сменят партии само и само да могат да използуват властта за трупане на имоти и пари. Тези хора хулят социализма, който им даде възможност да се 177

образоват, за тях е най-точен изразът „Докато сте на власт, дотогава и аз съм с вас”. Нагледен пример за всичко това е министър-председателя Б. Борисов и обкръжението му. Самият Борисов е бил ревностен член на БКП и днес хули социализма и социалистите, като че е чужденец, живял извън България. Такива хора са срам за страната ни. А след като ГЕРБ завзе всички власти, те получиха възможност да правят каквото си искат, да притискат всячески хората, да им отнемат социални и други права, т.е. да въвеждат диктатура. Но нека не се забравя, че съдбата на всеки диктатор не завършва цветущо. Спомнете си за най-пресния случай – за всесилния Муамар Кадафи”. /От в. „Дума”, 8 декември 2011 г./

СИЛАТА НА НОВАТА НОСТАЛГИЯ (Мнение на известния детски писател и поет Панчо Панчев) „Ще спомена първите /носталгични чувства – бел. Г.Г./, които ми идват наум. ВЪЗМОЖНОСТТА на всички българи да бъдат поне сити, да не се чудат с какво да нахранят и този ден децата си. ВЪЗМОЖНОСТТ да изкарват хляба си със своя труд, който беше им осигурен. Думата безработица я знаехме от вестниците. Днешните млади хора не ми вярват, че когато някой от моето поколение завършваше висше образование, заедно с дипломата си получаваше назначение за работа. ВЪЗМОЖНОСТТА да се разхождаме до късно време по паркове и сокаци, без да ни дойде наум, че ще бъдем нападнати, ограбени и дори убити. Ами чиновническите грабежи наречени к о р у п ц и я? ВЪЗМОЖНОСТТА да се лекуваме и д а н е плащаме нищо за това. ВЪЗМОЖНОСТТА да се учим и също да не плащаме огромните суми за следване, които оставят сега много деца вън от висшите учебни заведения. И не само от висшите. Споменаването на образователната дискриминация ме подсеща и за цялата духовна сфера, където носталгията ни по миналото е една от найсилните. Малко е да се каже, че процентите определени в бюджета за култура, са позорно ниски.. Те вещаят национално опростачаване.

178

Ако изобщо в България останат обекти за опростачаване, тъй като не е тайна масовото емигриране от страната ни предимно на квалифицирани и на млади хора Ех, някои остават и тук. И аз ги поздравявам за необикновения им патриотизъм. Той едва ли е плод на лъжата, че живеем добре. По-скоро на други, емоционални сили, които поддържат вярата на останалите в по-добро утре. Дано то дойде! Поне за младите. Дано дочакат, по-точно извоюват, някаква промяна, която да ги доведе!” /Цитирано по в. „Дума”, м. Х 2011 г./ … ИМЕТО и всичко свързано с Тодор Живков като дългогодишен партиен и държавен ръководител на България, за равносметка, е свързано повече с промяната извършена на и след 10 ноември 1989 г. Затова е целесъобразно да се приведат няколко компетентни мнения в това отношение. ПАРАГРАФ „СЛЕД 22 ГОДИНИ” Годината 1989-та е вече само праг на разделение между надеждата преди и мизерията, в която живеем сега. … Огледайте около себе си, вижте близките, има ли я усмивката им, спокойни ли са днес за утре… Много от тях няма как да видите, защото са заровили поглед и ръце в кофите за смет сутрин и търсят през целия ден… А как гледат тези, които имат бизнес? Вижте погледа им на постоянни фалиращи и пред фалит усилия да оцелеят …1989 г. вече повечето българи не приемат като празник и повод за оптимизъм. Тази година остана само като праг за сравнение между живелите „преди” и живеещите „сега”. /Лозан Такев, в. Дума” – 14 10 2011 г., със съкращения, заглавието е променено – бел. Г.Г./ Д Р Ъ Ж Т Е К Р А Д ЕЦ А В аптека снощи извършиха грабеж. В останалото време АПТЕКАТА ГРАБИ тотално чрез тройните цени на лекарствата от болните. Вчера през нощта въоръжени лица ограбиха оборота на бензиностанцията. В останалата част от денонощието бензиностанцията краде от потребителите от най-скъпо продаваното гориво в света у нас.

179

/ДОПЪЛНЕНО в духа на горното: за м. февруари 2012 г. получих Фактура № 0104285182/02.02.2012, от доставчика ЧЕЗ Електро България АД, ул. „.С.Раковски” 140, 1000, София – и т.н. другите данни, - за потребена електроенергия през месеца по дневна и нощна тарифа, за 10.17 лв. Но по 5 вида други начисления – достъп до разпределителната мрежа, достъп до електропреносната мрежа ВН, пренос през разпространителната мрежа НН, пренос през електроразпределителната мрежа ВН, добавка за зелена енергия, и високоефективно комбинирано производство /?!/, стойността на разпределението/сметката за заплащане нараства с 9.43 лв., т.е. почти двойно в сравнение с потребената еленергия през м.февруари. Пита се – какво е всичко това – ТО е непознат по-рано г р а б е ж, сумите от който при това отиват извън границата, т.е. в Чешката република – бел. ГГ/ В клон на банка влезе крадец, новобранец и остави заложници, без да вземе нито лев, а в останалото време банката държи като заложници хиляди с кредити и лихви. Конекрадци откраднаха автомобил с мощност 50 конски сили. Шофьори и доктори откраднаха европари по най-различни програми. По програмата СПИН – Синдром на Придобити пари Извън нормативите… роми окрадоха мирни граждани. Джебчийки преджобиха дамски чанти и неохраняеми джобове в трамвая. Тотка и Тотю тотално ограбиха по своему европейска валута и български левове. Също по СПИН… Компютър окраде ноти от колега. В Правителството влязоха нови хора с нов морал и поновому присвоиха във вид на заслужени БОНУСИ за достоен труд и много работа, милиони лева В ПОВЕЧЕ от всички досега, като непрекъснато внушаваха и тези преди тях да върнат парите… Исках да направя родословно дърво на Симеон Сакскобурготски. Оказа се, че всички дървета по родословна линия са отсечени и изнесени вече. А премиерът продължава да вика „Върнете парите. Дръжте крадеца!” ПОСЛЕПИС. вместо оптимистичен край: Деца от училище „Васил Друмев” в столицата намериха портфейл с 400 лв., приели ги като незаслужен от тях бонус и ги върнали чрез учителката, която обещала да ги заведе на сладкарница!? /ВМЕТНАТО: наскоро полицай намерил част от златно съкровище и го предал по предназначение за обществено ползване бел. Г.Г./ ВСЕ ПАК НЕ ВСИЧКО Е ИЗГУБЕНО, ДАМИ И ГОСПОДА/ /Пак Лозан Такев, в. „Дума”, 23 варт 2012 г./ 180

НА КОЛЕНЕ ПРЕД ХЛАДИЛНИКА /Бел. Г.Г.- Авторът Веселин Стоянов, като посочва конкретни факти за недоимъка в храненето на мнозина българи, по повод разсъжденията на политолога Огнян Минчев, за проведен неотдавна четвърти семинар на „Школа за демокрация” в България, з а к л ю ч а в а въпросително/: „Каква е тази „Школа за демокрация” и къде беше през всичките тези 22 години…, няма да питам. Само ще припомня, че българския народ изкара такава школа по демокрация, че чак не му се отваря дума за този род обществени отношения. Ако пък все пак някои се опита да заговори за демокрация, хората около него започват да го гледат диво и да търсят по-здрави колове от съседните огради. Нейсе… Да му мисли Ог. Минчев…!!! /От в. „Дума” - 14 10 2011 г., със съкращения/. Р А З М И Н А В А Н Е За нас възрастните, изкушени от политиката, 10 ноември от две десетилетия е ден на равносметка. И с всяка измината година, като поставям един до друг мечтите и живота, сметките н е и з л и з а т. Тръгнахме по новия път с увереността, страстта и желанието да хванем живота здраво в ръцете си. Говорехме по митинги, радиа, телевизии, вестници и парламентарна трибуна, бранехме своето достойнство, опиянявахме се от свободата да бъдем себе си, да бъдем искрени и искащи, защитавахме идеи и ценности, а животът нагло си тръгна по някакъв свой път. Бяхме убедени, че България е вече на младите, а те – младите и можещите, един по един взеха да се изнизват. Издигнахме високо над главите си програми и концепции, поехме уж по пътя на богатите страни в Европа, а се оказа, че живота е тръгнал към реалностите на Африка. Развявахме енергично знамето на свободата във всички цветове – червено, синьо, зелено, жълто …, а животът... ни окова във всякакви зависимости Крещяхме „Ценности!, „Ценности!”, а животът ни гледаше присмехулно и ни отговаряше „П а р и! П а р и!” …И търсим с поглед младите, които с убеденост и страст да накарат живота да ги слуша… /Юрий Борисов, в. „Дума” - 14 10 2011 г., със съкращения/

181

Н И З О С Т БЕЗ Г Р А Н И Ц И (Мнение на проф. Велко Вълканов, почетен председател на Българския Антифашистки съюз, правист) „През своя сравнително дълъг живот – скоро ще навърша 84 години – съм видял какви ли не хора и преживял какви ли не събития. Можах да извлека и поуката: всяко време има и своите герои, и с в о и т е П О Д Л Е Ц И. Подлеците са, разбира се, значително повече от героите. Тази по-рода хора особено силно избуява във времена, когато една обществена система се разпада, за да бъде заменена от друга. Тогава те започват безогледна борба за място под новото слънце. Няма низост, на която те да не са способни в устрема да заемат по-изгодни обществени позиции Низостта им не познава граници – нито правни, нито морални. Те нямат съвест, те нямат чувство за срам. Последните две десетилетия у нас – това са годините на така наречения преход – изобилстват с този тип хора. Повечето от тях при всичката им неудържима жажда за власт и богатства са крайно незначителни, и ако съм успял все пак да запомня някои от тях, то е благодарение на непреодолимото чувство на отвращение, което са оставили у мен. Погледнете само в П Р А В И Т Е Л С Т В О Т О /сегашното – бел. Г.Г./ ренегат до ренегата! До вчера верни членове на БКП, днес те са активни, добре платени антикомунисти. М у т а н т и… ще откриете и в останалите обществени структури. Средствата за масово осведомяване например са пълни с хора, които днес служат на новата, демократична, власт със същото усърдие, с което преди са служили на старата, комунистическата власт. /От в. „Жарава”, 30 септември 2011 г./:

КАК АМЕРИКА РЕШАВА ДА СЪСИПЕ БЪЛГАРИЯ (Или истината и за един външен фактор в/при промяната) След избухването на демокрацията, през 1990 г. Правителството на България кани екип от 22 души американци от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Ронал Ът, за да разработи „Проект 182

за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм” Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти. Това е практическата програма, по която се измени обществения /социалистически – бел. ГГ/ строй в България. С този документ са предвидени всички бъдещи процеси в икономическия и обществен живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България. Интересното е да се знае, че доклада по „Проекта Ран-Ът е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки депутат. В документа има и специална – поверителна част, за която малцина знаят. Това е раздела за „ц е н а т а на п р е х о д а” /което всъщност е и най-важното – бел. ГГ/. В „Труд” на 9 декември 2000 г. публикува коментара на /известния компетентен журналист, понастоящем покойник – бел. ГГ/ Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският „МИРЕН” преход към гробищата: „Чета и косите ми настръхват… Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина /н а ч е р т а в а н а - бел. Г.Г./ на прехода”.

КАКВО ОБЩЕСТВО Г Р А Д И М? (Мнение на Васил Попов, в. „Дума”, 26 ноември 2011 г.)

От „началото /1990 г. – бел. ГГ/ на тъй наречения преход за децата, за подрастващите и за младите хора няма територия, в която трупащата се енергия да бъде изразходвана в разумни и прилични граници. Днес липсват много от ония места, които привличаха младежта в продължение на 45 години по време на социализма. Това са различните видове клубове на разни организации – било спортни, било музикални и художествени, пък ако щете и „Готов за труд и отбрана”. От малки децата се увличаха от различни моделизми – авио-, корабо-, авто- и привличаха се от установяване на любителска радиовръзка. Да не забравяме десетките видове спорт, от които излизаха и много шампиони. Това не е носталгия по социализма. И при капитализма децата спортуват и танцуват, нали? Това е просто една горчива констатация, че местата, където 183

се изграждаше ценностна система, съдържаща патриотизъм, отговорност, доблест, мъжество и себеотрицание, въобще качества, които правеха човека позитивен, положителен, днес ги няма. Те не са заменени с нищо друго. И тази констатация е горчива. Затова днешната ценностна система на младите се изгражда на улицата, и то в най-порочния вид”. /Бел. ГГ – Към горното ще добавим само безспорното, че НАСИЛИЕТО В ДЪРЖАВАТА РАЖДА НАСИЛИЕ И В ДЕЦАТА. А нали бъдещето принадлежи на ТЯХ?!/

ПЪТЯТ ДО УПАДЪКА И ДЕГРАДАЦИЯТА (Мнение на Панко Анчев – в. ”Дума”, 10 ноември 2011 г.) „Свалянето на Т.Живков изведнъж изправи страната в ситуация, в която трябва да решава жизнено важни проблеми без лидер и програма. Вече нямаше човек, който да е толкова силен и опитен, че да е способен да олицетворява властта и да поема отговорности от нейно име. Властовата празнина се почувства веднага щом /на пленума на ЦК на БКП на 10.11.1989 г. – бел. ГГ/ беше обявено решението за промяната. Настъпи пълно объркване. Това тогава изглеждаше странно и необяснимо: властта не успя да се справи нито с последвалото протестно движение, стачки, демонстрации. Ситуацията бързо стана неконтролируема. Тези, които свалиха Т. Живков и го наследиха, бяха част от младия и уж реформаторски екип, който виждаше недъзите на социализма и искаше да го промени. Сега историята им предостави тази възможност, но поради неподготвеност и идейно-политическа незрялост и принципност /много скоро и под силен външен натиск/ те изпаднаха в безтегловност и невъзможност да овладеят положението… Прояви се абсурдът на тогавашните им амбиции, еклектиката на идеите и безплодността на предишните им търсения. Реалността изискваше конкретни действия, а те говореха само общи приказки… и направо се изплашиха от надигащата се народна вълна… Създадена бе политическа опозиция с антикомунистически уклон и нагласа.” /Бележка: Това вече НЕ Е НОСТАЛГИЯ, а реална действителност, която преживяваме в нашата Родина вече над две д е с е т и л е т и я – бел.ГГ/ 184

НЕИЗБЕЖНАТА П О С О К А В БЪДЕЩЕТО През изминалите 22 години /10 ноември 1989-2011 г./, в условията на връхлетялата България и народа ни „демокрация” и изграждане на КАПИТАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО /с методи и резултати характерни за времената отпреди две столетия, когато се извършва по най-див, груб и грабителски начин първоначално продължителността на годините и спечелените след избори мандати/, ПЪРВО не могат да отрекат и ВТОРО, въпреки върлите и прекосилите им напъни, не могат да унищожат всичко хубаво постигнато/направено през годините на народната власт и социализма у нас. /В това отношение ще приведем НЯКОЛКО признания, може би направени със скърцащо прецеждане на думите през зъбите си: Б.Борисов – р.

1961 г., - м-р председател на България и шеф на ПП ГЕРБ, през м. октомври 2011 г. в реч предизборно призна, че ТОГАВА са извършвани и добри дела!; Още по-категоричен е Волен Сидеров – р. 1956 г., - шеф на ПП АТАКА. Във връзка с 22-годишнина от 10 ноември, в обширно интервю, поместено на 11 ноември с.г. в едноименния вестник, ТОЙ казва, че по време на кръглата маса в началото на 90-те години на м.в., когато е бил репортер на новосъздадения в. „Демокрация” и е отразявал разискванията, се е говорело, че България тогава е била ограбена, обрулена, и, че всъщност сега – тогава - СДС „трябва едва ли не отново да я строим”. Оказа се че 20 години след това има още много за брулене и продължава да се брули натрупаното до тогава като икономически мощности и активи. Грешка беше, че не се постави въпроса кое да остане държавна собственост и кое да се приватизира”/. /За цитираните – Борисов, Дянков, Плевенлиев, Цв.Цветанов, Сидеров и др. – посочихме годините на раждането им не от празно любопитство, а за да се вижда и знае, че те са раждани, раснали и живели, учили са се и са се развивали като образовани хора, някои от тях са били членове на БКП, БЗНС, ОФ, Комсомола и пр., заемали са и различни ръководни длъжности и т.н. през годините на народната власт и социализма, ползвали са полезно благата и следва да ГИ ценят и уважават по достойнство за всичко постигнато в Родината , от семействата и личностите им тогава и после, вкл. сега – в наши дни. Това е повеля на човешкия и обществен дълг, морал и чест!/ /Също СПРАВКА: Не е безинтересно да се знае и това, че през изтеклите две десетилетия, от извършените приватизационни сделки за над 33 милиарда лева, по предварителното им предназначение са отишли едва око185

ло 3 млрд. лв., а на другите, мястото/следата – но явно злоупотребата - не им се знае.И това Е отделно от факта, че продажбите са извършвани при повечето от сделките неизгодно, т.е. едва ли не за жълти стотинки, спрямо реалната стойност – бел. Г.Г./. При това не може да не се напомни изрично, че за десетилетие време след 1995 г. през дивия м а с о в приватизационен процес и неосъществяване след това на полагащия се контрол БЕШЕ ОГРАБЕНО н а ц и о н а л н о богатство за 70-80 млр. лв., които отидоха по бандитски начин в джобовете/сметките на безотговорни и ненаситни хора. Мнозина от тях НЕ ГИ реинвестираха /вложиха в материалното производство/, а безсъвестно се обогатиха и бързо-бързо се превърнаха в нашенски ОЛИГАРСИ, като съединиха икономическото си богатство с навлизане и придобиване/овладяване на изгодни им лостове в централната или местна власт. Така до съответна степен превърнаха държавата ни в мафиотско-корумпирана /мутренска/, от които е трудно отърваването/изчистване. СЛЕДОВАТЕЛНО, т о г а в а ЧРЕЗ/С извършеното предварително рекламиране – публично широко и всевъзможно само в розова светлина – за УЖ социалното предназначение и вложение на средствата, които ще се получат от приватизацията, се оказа, че дотогавашните /преди 1990 г./ социалистически труженици, фактически сътворили материалните и духовни блага в страната дръзко са били „законно” лъгани от управляващите и пригласящите, помагащите им в пъклените замисли и дела, за да бъдат трайно заблуждавани и „спокойни” за извършваното… На всичко това му се казва/вика, какво друго, ако не изразително и неприкрито, „Д е м о к р а ц и я на в ъ л ц и и г р а б и т е л и”! Колкото български и чуждестранни недоброжелатели и врагове НЕПРЕКЪСНАТО да се опитват с безразсъдни напъни, преиначавания и фалшификации да очернят, отричат и да обявяват за исторически загубено време периода 1944-1989 г. за България, истината не може вече 22 години, а и изобщо занапред, да бъде п о т у л е н а и и з т р и т а от ЖИТИЕТО и БИТИЕТО на Отечеството ни и поколенията негови безкористни труженици. Защото съграденото и постигнато до 10 ноември 1989 г. Е една съществена г л а в а от над 1300-та годишната българска история. НЕЙНАТА Е М Б Л Е М А, КАЗАНО И ИЗТЪКВАНО ИСКРЕНО И С ВСЕ ПО-ЗАСИЛВАЩА СЕ обективна ИСТОРИЧЕСКА ДОКАЗАТЕЛНОСТ, колкото повече се отдалечават изминатите години оттогава насам, е и м е т о на партийния и държавен ръководител ТОДОР ЖИВКОВ!

186

Знайно е, че в историята п р а з н и ходове н я м а. Както се посочва аргументирано в заключението на цитираната по-горе книга „От Девети до Десети”, „Всяка епоха Е бременна с нова, двадесет и първи век е създаден от двадесетия век. Той е характерен и остава в историята със социалната реформация на капитализма и съществуването на социализма” /независимо от неговия крах в Съветския съюз и страните от Източна Европа, в т.ч. и в България, по редица субективни и обективни причини, които в историческото време през десетилетията на студената война не можаха, въпреки полаганите енергични усилия и понесени удари и неблагополучия, да бъдат успешно преодолени/. НО оптимизма и перспективата с а в това /се казва пак в посоченото заключение/, че „Двадесет и първия век и м а в с и ч к и ш а н с о в е да стане п о л е н а п ъ л н а т р а н с ф о р м а ц и я на /съвременния/ капитализъм, което означава, че СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ имат реалната възможност ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ПО МИРЕН ПЪТ в хармонични и високоразвити социални о б щ е с т в а и д ъ р ж а в н и о б е д и н е н и я”. СЛЕДОВАТЕЛНО БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ХОРАТА /ч о в е ч е с т в о т о/ и за т я х н и я по-добър живот са П О У К И Т Е и Н А Д Е Ж Д И Т Е !...

ДВЕ ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА НЕИЗЛИШНО З Н А Н И Е ПЪРВОТО. ИЗРАБОТВАНЕТО на глобални контрамодели на капиталистическата система, за да се отхвърли/преодолее социалната и политическата й КЛОПКА, поражда сериозен размисъл в л е в и ц а т а в световен мащаб, често пъти неоснователно обвинявана, че по същество н е п р е д л а г а н и щ о”. Интересно е да се приведе ПРОГНОЗА от съвременната крепост на капитализма в света – САЩ. Професор д-р Имануел Уолърстийн, ст.н.с. в университета Иеил, виден американски социолог и политолог, завършил Колумбийския университет, носител на много академични отличия от САЩ и Европа, бил е президент на Международната социологическа асоциация, в есе през 2002 г. на злободневната /със стратегическо значение/ тема „Америка и с в е т а”, п и ш е /едва ли не пророческото/ НЕОЧАКВАНО:

187

„КАПИТАЛИЗМЪТ СИ ОТИВА” Той солидно развива тезата, че сегашната капиталистическа система може да просъществува САМО ОЩЕ десетина-двайсетина години. Отговора се намира в историята на човешкото общество - смяната на един обществен строй с друг е дълъг и мъчителен процес, придружен от редица политически и социални трусове с пренареждане на ценности и идеи. Той изтъква, че не само не обичат Америка, но я и мразят. Интересно е и изказаното наскоро авторитетно мнение на Ангела Меркел, /Канцлер/ м-р председател на Германия, държавата с най-силна икономика и позиции в ЕС, че РЕЦЕСИЯТА /СЕГАШНАТА – бел. ГГ/ може /ЩЕ/ да продължи още 10 /десет/ години… Дори има нещо много по сериозно забележимо: западните компетентни анализатори, правейки равносметка за приключилата 2011 г., авторитетно и с цялата обезпокоителна отговорност изтъкват, че рецесията в еврозоната, в която влизат най-развитите и мощни държави от ЕС, и следователно, които определят в значителна степен икономическия и политически климат и в света, мъчителната рецесия продължава и то за непредвидимо колко време з а н а п р е д. Същевременно изтъква се, че на обстановката трудно може оптимистично да повлияе САЩ, тъй като и там забелязващото се оживление е минимално и нестабилно, т.е. непоследователно по тримесечие на последната 2011 година: числото на относително все по-бедно живеещите хора в „благоденстващата отвъдокеанска страна” страна, не спира да се увеличава тревожно и вече надхвърля 50 млн. души, т.е. гони една четвърт от населението й. Следователно, в духа на горецитирания авторитетен американски автор – проф. Уолърстийн – както сам той пише, п р о с т о „Г-н Капитализма а г о н и з и р а… Докога и КОЙ ЩЕ ГО СМЕНИ, е въпрос с огромна трудност и никой не може да се нагърби с конкретна прогноза. Но очевидно е, че световната обстановка е свързана със съдбоносни огромно напрежение, социални трусове и д о р и в о й н и…” /В тази връзка редица световни политически отговорни фактори изразяват компетентни и безапелационни мнения и опасения, че ако САЩ предизвика или се намеси в конфликт с ИРАН, който неминуемо ще бъде ракетно-ядрен, последиците за съвременния свят и човечеството ще бъдат непредвидими и дори по-страшни от тези преживяни в Хирошима и Нагазаки през 1945 г., тъй като последиците за оцелелите още са кошмарни – бел. ГГ/ 188

В Т О Р О Т О. Навремето – в 1848 г., т.е. в средата на 19-я век, - в знаменателната, със историческо, неизчерпано значение и днес, неголяма книжка „Комунистически манифест”, К.Маркс – значително по-късно признат обявен посмъртно за най-добрия философ на века – и Ф.Енгелс писаха, едва ли не пророчески, а всъщност напълно следствие на свои научни анализи и доводи, че „ЕДИН ПРИЗРАК – ПРИЗРАКА НА К О М У Н И З М А – броди в ЕВРОПА!” Днес в обзорна статия, поместена в рубриката „Общество” /в.”Дума” от 18 януари 2012 г./, ерудираният журналист Петър Бъчваров, анализирайки действителността в самото начало на нашия 21-ви век, пише, че в условията на капитализма, в света се създава ДВИЖЕНИЕ ЗА „СВЕТОВНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА С О Ц И А Л И С Т И Ч Е С К А РЕВОЛЮЦИЯ„ /и/ ДОКОЛКО Н И Е /България, българите – бел. ГГ/ СМЕ ЧАСТ ОТ НЕГО/СВЕТА”. Ето и още едно съществено положение в казаната разглеждана насока: Клаус Шваб, основателя на авторитетния Световен икономически форум, който се свиква на най-високо държавно, правителствено и икономическо равнище, редовно от няколко десетилетия насам в Швейцарския зимен курорт ДАВОС, пита ДУХА НА МАРКС /не е спиритичен сеанс – бел Г.Г./, „защо капитализма – поставяйки на неолибералните с п а з м и, гърчещи световната икономика вече над 4-та година /считано от 2008 г. насам – бел. ГГ/ у м и р а?!” Явно в отговор форумът, проведен от 23 до 29 януари т.г. под надслов „Капитализмът от ХХ в. п р о в а л я обществата на 21-я век? О Т Г О В О Р Ъ Т е по-скоро „ДА”! /ПОСЛЕПИС. Според международната научна общност, а не само от политици и политолози, ВЕЧЕ СЕ ПРИЗНАВА, ЧЕ КРИЗАТА В СИСТКЕМАТА /капиталистическата – бел. ГГ/ и и з х о д ъ т от нея трябва да бъде чрез системна РЕКОНСТРУКЦИЯ на модела на обществото – икономически, политически и граждански. С отделни мерки, с палиативни средства, с наливане на пари, кризата не само че не може да бъде разрешена, а /само/ омекотявана в отделните й периоди. Този анализ прави на 12 март т.г. проф. Мих. Мирчев в дискусия по продължението на проекта „Изследвания по история на социализма в България. Преходът”. /В.”Дума”, 13 март 2012 г. Следователно днес няма съмнение, че Европа е бременна /наймалкото/ с н а д е ж д а за СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ. … ВЕРОЯТНО всеки съвременен анализ, всяка старателно извършена оценка до определена степен не са перфектни, не са най-добрите и точ189

ните за момента, защото текущото време дава допълнителни аргументи за влияние/отклонение в една или друга посока. Но все пак в политиката, а още повече в практикуването на властта, винаги има цикли – на възход и обратно. При това естествено ситуацията е по-благоприятна за управляващите, които са спечелили вот на национално ниво. Но този, който си въобразява обаче, че е във властта завинаги или за въображаемо и желателно за него дълго време/мандати, всъщност е загубил категорично перспективата, избори, защото грандомански допуска груба грешка – в стратегически аспект и реалността.. Известно е, че понастоящем има загуба в доверието към ГЕРБ, което все още ГО държи над повърхността и затова е основната причина понастоящем е неизчерпания популистки талант на Б.Борисов. Но ако него го няма, явно няма да ги има нещата-ГЕРБ, свързани предимно с „магията” ББ…

ОТ ДЕЙСТВАЩАТА ПРОГРАМА НА БСП За с е г а ш н а т а политика на Партията са записани ДВЕ ЗАДАЧИ: 1.ДАЛЕЧНА – ИСТОРИЧЕСКОТО ПРЕДОЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛИЗМА КАТО ПРОЦЕС НА НЕГОВОТО ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ОГРАНИЧАВАНЕ И О Б Е З Л И Ч А В А Н Е.

2.АКТУАЛНА /на сегашния етап/ - НАДЕЖДНА ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ХОРАТА НА ТРУДА, НА БЕДНИТЕ И ОЗОСТКАВЕНИТЕ, НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ.

НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РОБУВА НА МИНАЛОТО, НО ТО НЕ ТРЯБВА И ДА СЕ ЗАБРАВЯ! (По мнение на Г.Пирински – член на ИБ на НС на БСП и зам. председател на настоящето 41-во Народно събрание) „След 9 септември /1944 г. – бел. Г.Г./ ПАРТИЯТА събуди градивната енергия на народа с призива за народна демокрация – не като практически маньовър, а като дълбока изстрадана платформа за възход на свободна и демократична България.

190

Днес БСП е… автентичен и привлекателен носител на каузата на социалната демокрация като верния път за България в с ъ в р е м е н н и я свят. С поне т р и внимателно обосновани и категорично заявени приоритета: - демократична власт - достойна р а б о т а - духовно възраждане”. /Из статия във в. „Дума”, 17 ноември 2011 г./ В ДАВОС ПОГРЕБАХА КАПИТАЛИЗМА, ИСКАТ ПЕРЕСТРОЙКА

191

Х Р О Н И К А (Из обществения живот в Долна баня през 2010-2011 г.) През м. декември 2010 г. в града се състояха ДВЕ приятни прояви: --На общоградско събрание в навечерието на Нова година в читалищния салон областния управител Красимир Живков връчи на местния градоначалник Вл. Джамбазов ПРИЗА /за/ „Кмет на годината” – присъден за общини от групата до 5 х. д. население. Отличието е за постигнати резултати по обобщени показатели в развитието на общината ни.

--В предпоследния декемврийски неделен ден в хижа „Гергиница” край града се проведе среща на туристическия актив на местното дружество „Ибър”. Състоя се оживен разговор за работата през годината и задачите през 2011-та. Набелязаха се мерки за увеличаване на проявите. В създадената задушевна обстановка беше отбелязана 70-годишнината на Атанас Ст. Велчов. За неговата активна туристическа дейност от ЦС на БТС беше отличен и му се връчи медала „Алеко” /най-голямата съюзна награда/. Така ТОЙ става 11-тия неин носител в града/дружеството.

--ПРЕЗ м. ФЕВРУАРИ 2011 г. се проведе в страната преброяване на населението. Експедитивно и правилно в града ни го извършиха 21 преброители и 3 контрольори. От общината отговаряше и координираше работата Красимир Кир. Терзийски – секретар на кметството. Преброени са в града 4504 души население. От тях 2208 са от мъжки и 2296 от женски пол; до 18-годишна възраст са 914 души, от 18 до 63 г. вкл. – 3007 д. и над 64 г. -583 д. /Любопитно: по данните на сл. ГРАО – „Гражданска регистрация и административно обслужване” в общинското кметство – в края на 2010 г. в Долна баня текущото отчитане показва почти 5 х. д. население. Същевременно в Голямата енциклопедия на България, изд. на БАН, 2011 г., т. 2-ри, 192

с.с. 697-699, е посочено, че при извършеното преброяване ГРАДА има 4665 д. население. Защо е тази разлика в числата в местното общинско кметство н я м а т обяснение. При посоченото население от 4665 д. в Енциклопедията, са интересни още следните данни: от всички 256 градове в страната, 120 са с по по-малко жители от нашия град; същевременно от 70-те градове, с население до 4665 души, центрове на общини, нашия има най-много жители/.

--ДЕМОГРАФСКИ ДАННИ: През 2010 г. ТУК СА СЕ РОДИЛИ 61 деца, починали са 41 д. и са регистрирани 21 граждански брака /създадени семейства/. През 2011 г. – са родени 63 деца, починали са 62 души и са регистрирани 19 /деветнадесет/ граждански брака.

--На 2 март в помещение на приземния етаж на общината е ОТКРИТ КЛУБ на пенсионерското дружество „Надежда” /председател учителката Атанаска Лазарова/. Със средства от областта, общината и пенсионерския съюз клуба е добре обзаведен и уютен. В него може да се пие кафе, безалкохолна напитка, или чай; да се гледа телевизия и играе шах; да се прочете вестник, в т.ч. и „Жарава”; просто да се поседи и разговаря приятно в компания. Провеждат се и културно-масови прояви. Всичко е привлекателно за посетителите. /Справка. ДРУЖЕСТВОТО е създадено в края на м. април 1998 г. с пръв председател Петър Кир. Рименов – 1934-1999 г., бивш търговски работник. След него председател е Васил Сл. Захариев – 1932-2009 г., бивш гимназиален учител.

--През 2003 г. в Долна баня беше създадено и съществува пенсионерски клуб „Венетица” на дружеството за хора с увреждания – различни степени на инвалидност. За него инициатор и пръв председател беше Йордан Ал. Спасов – Стойков. От 2004 г. неизменно такъв е Таня Ник. Стринска, бивша начална учителка. Клуба развива активна дейност и се ползува с уважение в града и областта.

--193

От м. март в района на предприятието „Венетица” /посоката по пътя за с. Пчелин, преди моста на р. Марица/ се намира открит обор за ДВУГЪРБИ КАМИЛИ – по две мъжки и женски, трите са възрастни, а едната е съвсем млада. Те са на софийска фирма и се предназначени за предоставяне под наем за снимки при атракционни прояви с предвидено участие на такива животни. За стадото се грижи със старание младия долнобанец Радослав Петров Хаджилазов. Характерното е, че за отглеждането им през есенно-зимния период няма предвидено и изградено закрито топло оборско помещение, защото, тъй като са доставени не от африканска страна, а от Алтайския край на Русия, те издържали на студ до минус 50 градуса, а по нашите места такъв не се случва. Също района с интерес се посещава от любопитни хора, и найвече от деца и учащи се. Позволява се желаещите да си направят снимки за спомен с екзотичните животни.

--През м. май в продължение на няколко дни на стадиона се проведоха Републикански ученически игри по футбол за млада генерация от основния курс /5-ти - 7-ми класове/. Участваха 6 /класирани за финала/ отбора от страната. Местните учащи се и запалянковци проявиха заслужен интерес с посещение на срещите и имаха удоволствие да гледат добра футболна игра. 1во место з а е отбора на основното училище „В.Левски” в гр. Ловеч. Долнобанският отбор се нареди на 3-то место. Всички получиха награди.

--ЗА 135-ГОДИШНИНАТА от АПРИЛСКОТО въстание в България Георги Ангелов Благоев /р. 1934 г./, пенсионер, дърводелец по професия, изработи макет на ЧЕРЕШОВОТО ТОПЧЕ. То е в по-малки размери от това на Боримечката, през 1876 г., но е достатъчно изразително. Поставено е на подходящо место в двора на семейната къща /ул. „Търговска” № 252/, която е главната градска улица, и може да се види по всяко време. Местните хора и най-вече учащи се проявяват интерес и любознателно го разглеждат. Благоев изработва още едно черешово топче, което ще предостави на местната историко-етнографска сбирка.

--194

На 30 юни беше открит и отворен за д в и ж е н и е новопостроения масивен мост на р. Марица по пътя Д.баня-с.Пчелин, отнесен при наводнението през м. август 2005 г. Изграден е със средства от ЕС по документи преди 2007 г. В процеса на строителството на моста е изграден и започна използването на удобен пешеходен мост/мостче на р. Марица по пътеката за параклиса „Св.Петка” при Градището край града. Така се улесняват многобройните посетители. На 2 юни – „Спасовден” и ТРАДИЦИОНЕН ПРАЗНИК на Долна баня се състоя голям събор в едноименната курортна местност в полите на Рила. Участва и делегация от побратимения полски град Непорент, водена от кмета Мазур. При деловите срещи с местното ръководство на общината са разменени мнения и идеи за съдействие от полска страна да се изгради в Долна баня предприятие за производство на хляб и хлебни изделия, като продукцията да се реализира на пазар в по-широк периметър извън общината. Така ще се реализира тук полезна инвестиция и ще се открият и нови работни места, ако всичко стане благополучно…

--През м. август /2011 г./ отвори врати най-новия хотел в града – четириетажния „Цветелина палас” /носи името на дъщерята на семейство Илинка и Георги Николови/. Намира се на главната улица „Търговска” № 107 и е до самия градски площад, както и до поречието на Бистрица. На своите гости хотела предлага: два апартамента, състоящи се от по една двойна стая, дневна и кухненски бокс; четири броя студия в състав всяка от спалня и разтегателен диван; 1 бр. двойна стая със спалня; две двойни стаи – поотделно с по две единични легла; две единични стаи с легла персон и половина. Всички стаи имат поотделно баня, тоалетна, предверие и тераса. Също са оборудвани с ТВ кабелна телевизия и безжичен интернет. На партера са разположени входно фоайе с рецепция и кът за сядане на клиенти, както и ресторант с 27 места. Има уредена и приятна лятна градина. Най-важното – ЦЕНИТЕ са достъпни за финансовите възможности на местните клиенти и външните гости.

195

На ул. „Дим.БЛАГОЕВ” № 4, непосредствено до района на минералната баня и открития плувен басейн с топла вода, долнобанецът Чавдар Герасимов строи триетажен дом, посочен на информационната табела като „Къща за гости”. На ул. „Ал.Стамболийски” № 19, т.е. съвсем близо до градския център, младия долнобански стопанин Костадин Дим. Костадинов /Занов/, построи представителна сграда: на 1-ия етаж помещенията са за търговско предназначение, а на 2-рия – за хотел.

--На 12 юни група членове на местната земеделска дружба посети с. Славовица, Пазарджишка област и участва в националното тържество във връзка с навършване 88 години от гибелта на земеделския трибун и министър-председател на България Ал. Стамболийски, убит по зверски начин на 14 юни след среднощния военно-фашистки преврат в страната извършен на 9 юни 1923 г.

--На 30 юли /събота/ група от над 20 души членове и симпатизанти на Общинската организация на БСП посети и участва в ЮБИЛЕЙНИТЕ ТЪРЖЕСТВА /многохиляден митинг с концерт и пр./ на в. Бузлуджа в Стара планина, за отбелязване историческата 120-годишнина от създаването там /на 2 август 1891 г./ на Партията на българската работническа класа и трудовия народ в страната.

--В предпоследния ден от първата десетдневка на м. септември, в читалищния салон, при стечение на многобройни почитатели, по почин на общинското кметство и настоятелството на местния храм „Успение Богорочично”, се състоя ПОЛУДЕН на християнското песнопение. Участваха хорове към църквите в гр. Ихтиман, селата Радуил и Марица и Долна баня – детски и възрастен състав. Специални гости с програма беше хор „Еурегио” от Хонландия с диригент Хр. Илиев. Проявата нямаше състезателен характер, но участниците се бяха подготвили старателно и се представиха много добре. Тенденцията е ТЯ да ста196

не ежегодна с разширяване на участниците – т.е. да се включат хорове към храмовете от повечето села в Ихтиманска и Самоковска епархии. Свещеник-иконом Пламен Кир.Димитров, председател на местното храмово настоятелство, благодари на участниците за положените усилия и връчи на ръководителите на хоровете Възпоменателен плакат, посветен на 140-та годишнина от изграждането /през 1870 г./ на църквата в Долна баня. В един от следващите дни певците от холандския хор се срещнаха със състава на певческата група „Сладък спомен” към читалището в града. Срещата премина п р и я т н о.

--ЗА ГОДИШНИНИТЕ на 9 септември /1944-та/ и 23 септември /1923-та/ общинската организация на БСП проведе паметно поклонение на Братската могила в парка до ПГ „Хр. Ботев”. Заедно със социалистите участваха и симпатизанти. Участниците изслушаха слова за двете исторически събития и положиха цветя за признателност.

--През трета десетдневка на м. септември /по случай Деня на независимостта на България – 22 септември 1908 г./, в градската музейна сбирка към читалището, Катя Кир. Торошанова, начална учителка /долнобанка, но сега със семейството си живее в София/, уреди изложба на свои картини, рисувани с м а с л е н и бои. Мотивите са за природни забележителности в околностите на родната Долна баня и други забележителни места. Проявата предизвика хубав интерес и бяха доста посетителите от различни възрасти и професии. Има откупени картини. След закриване на изложбата авторката подари картина на читалището.Така ще се създаде хубава традиция за меценатство.

--ЦЯЛАТА УЧЕБНА 2010-2011-та ГОДИНА беше свързана с навършващата се 160-ГОДИШНИНА НА УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ„ в Долна баня. Проведоха се редица прояви, с които достойно се отбеляза в училището и града х у б а в о т о събитие. Може би най-приятното от тях беше, че се осъществи обхващането на 6-годишните, малко над 50 деца в три паралелки, за ЦЕЛОДНЕВНО обучение по нова програма на МОМН в 1-ви клас – сутрин в класните стаи, след обед почивка и занимателни игри, храна на обед и обучаване/занимаване от по две учителки за всяка група. На 23 май вечерта читалищния салон беше препълнен от местни хора и гости. Състоя се ЮБИЛЕЙНО събрание. Директорката на училището Петя Янева произнесе слово.

197

Приветствия поднесоха представители на градската общественост – общината, политически и културни организации, другите училища и пр. Бяха прочетени и поздравителни адреси от ресорното Министерство, Областния управител, Регионалния училищен инспекторат и от бивши учители и възпитаници на школото. Кмета на общината Вл. Джамбазов, наред с приветствието, връчи на всички от ръководството и педагогическия колектив специално изработен за юбилеен ПЛАКЕТ. /Любопитно: целесъобразно е да се посочи, че 3-ма учители са сред ветераните-педагози в школото, т.е. работят с постоянство и усърдие любимата си професия и са участници в трите досегашни юбилейни чествания – през 1976- та, 2001-ва и настоящата 2011-а години. Това са уважаваните Елена Вас. Захариева, начална, от 1972 г.; Албена Венцисл. Велчева и Иван Ст. Вукадинов – гимназиални; и двамата от 1973 г; както и прогимназиалните им колегите Лазар Кашъмов и Елена Г. Дамянова – от 15 септ. 1976 г. Училищни самодейни групи изнесоха богат концерт. На 24 май в училищния двор се състоя също юбилейно тържество за ПРАЗНИКА НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ, успешното приключване учебната година за първолаците и изпращане поредния випуск зрелостници /12токласниците/.

161-та учебна година в СОУ „Неофит Рилски” започна успешно на 15 септември 2011 г. През нея, най-същественото е, че във връзка с оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” на МОМН, в училището ще се работи за „Интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система” на тема „Другостта е територия, която няма граници”, За целта, преди началото на учебните занятия, ръководството и педагогическата колегия, бяха на няколкодневен семинар във Велико Търново.

--На 7 май общинската организация на БСП проведе своето годишно отчетно-изборно събрание. За председател на ръководството и делегат на 48 конгрес беше избран Любен Иванов Драганов, роден 1979 г., с висше икономическо образование.

198

С П И С Ъ К на ЗАВЪРШИЛИ /преди 2011 г./ и УЧАЩИ СТУДЕНТИ (през учебните 2009-2011 г.) – редовно и задочно обучение ● з а в ъ р ш и л и: 1. Анка Ангелова Иванова – икономика 2. Владимир Николов Джамбазов – право 3. Иван Йорданов Янкулов – инженерство 4. Милена Йорданова Джамбазова – физическо възпитание 5. Мариела Илиева Наумова – химия 6. Николай Георгиев Велчов – физическо възпитание 7. Петър Ангелов Костов – инженерство, електроника 8. Светлана Красимирова Тодорова – право 9. Стоян Георгиев Пенчов – история 10. Георги /младши/ Ангелов Благоев - инженерство ● понастоящем учат/следват: 1. Анелия Лазарова Суроджийска - икономика 2. Борислава Стефанова Драганова – икономика 3. Владимир Георгиев Христов, информатика 4. Владислав Цветанов Манолов – военно инженерство 5. Васил Иванов Асенов – транспортна икономика, БДЖ 6. Велислава Георгиева Стефанова – икономика 7. Велко Тодоров Велков /младши/ - инженерство 8. Васил Иванов Йорданов – икономика 9. Гергана Данаилова Черешарова – философия 10. Димитър Влайков Димитров – право 11. Даниел Лазаров Генев – икономика на регионално развитие 12. Добрин Александров Тодоров – физическо възпитание 13. Евгени Атанасов Минов – военно инженерство 14. Екатерина Ангелова Мичова – биология 15. Зорница Василева Христова – информатика 16. Иван Стоянов Якимов, връзки с обществеността 17. Катя Йорданова Лечова – философия 18. Кирил Славев Додов – архитектура 199

19. Кристина Илиянова Торошанова – политология 20. Лиляна Иванова Лозанова – право 21. Мартин Георгиев Велчов – физическо възпитание 22. Мария Иванова Йорданова – межд. туризъм, в Дания 23. Надя Иванова Стоилова – социология 24. Надежда Тодорова Сотирова – икономика 25. Петър Иванов Стоилов – аграрен туризъм 26. Светлана Илиянова Торошанова – психология 27. Светлана Славева Додова – начална педагогика 28. Светлив Божидаров Стефанов – информатика 29. Стоянка Борисова Аракчийска – начална педагогика 30. Славян Славев Тодоров – транспортно инженерство 31. Цветанка Георгиева Цветкова – икономика,счетоводство 32. Цветанка Илиянова Илиева – микробиология 33. Десислава Спасова Вельова /по баща/, икономика 34. Крестиян Емилов Стоянов, библиотекознание 35. Лидия Георгиева Симеонова, международни иконом. отношения З6. Силвия Лечова, компютърна техника 37. Цветелина Геор. Стефанова, българска литература 38-39. Братята Емил и Йоан /свещ./ Пламенови Димитрови, богословие 49. Анита Александрова Гаджанова, педагогика /в Полша/

/Бележка. Настоящият списък е продължение към материала „160 години учебно дело” – в Долна баня. Виж книгата „Долна баня – Земя и хора”, изд.

2010 г., с.с. 98-134. – бел. ГГ/.

--На 25 ноември, участвайки в Регионален фолклорен конкурс-надпяване под надслов ”В песента е душата на народа”, посветен на 150-годишнината от излизането на сборника „Български народни песни” /от Македония/ на двамата стружки братя Константин – 1830-1862 г. и Димитър – 1810-1862 г. – Миладинови, умъртвени в Истанбулска тъмница през Робството като „Султански душмани”, проведен в СОУ „Св. Кирил и Методий” – гр. Костенец, участниците, подредени в четири възрастови групи – от предучилищни години до 12 кл. вкл. – СРЕД ИНДИВИДУАЛНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ТЕОДОРА 200

РАДЕВА, в 6-ти клас на СОУ „Неофит Рилски” Долна баня е ОТЛИЧЕНА като една от най-добрите..

Празника на града и полските гости

Черешовото топче

В Долна баня вече има и камили

201

Атанас Велчев

Златен еделвайс за особени заслуги Туристически медал „Алеко”

202

Семеен хотел „Цветелина палас” и семейство Цветкови – собственици

Юбилеен плакет

Гостуващият хор от Холандия

Заедно с дамската група „Сладък спомен”

Елена Захариева 203

Албена Велчева

Иван Стоянов

Българските самодейки Д.Гаджанова и Й.Грънчарова сред полски самодейци от побратимения град Непорент – м. юни 2007 г.

204

Полски гости от гр. Непорент в Долна баня – 2 юни 2011 г.

Полските гости в български носии, м. август 2011 г.

205

Полските гости от гр. Непорент в Рила планина

206

С Л Е Д И З Б О Р Н О На 23 октомври /2011 г./ в проведените местни избори /при около 70 % избирателна активност/ на подлежащите да гласуват и сравнително незначителен брой невалидни бюлетини, в града се получиха /едновременно за общински кмет и общински съветници/ следните резултати: - за кандидатите на ПП ГЕРБ - 2120 гласа, към 70 %; - за кандидатите на Коалиция за България – 277 гласа; - за кандидатите на „Коалиция за долнобанци” – 350 гласа; - за кандидатите на ПП РЗС – 19 гласа и - за кандидатите на ПП Атака” /само за съветници/ - 50 гл.

Владимир Джамбазов Кмет

Лиляна Драганова Красимир Тодоров Председател на ОбС Зам.Кмет

Кр.Терзийски – секретар

Обновената сграда на общината

207

По този начин още на първия тур за ОБЩИНСКИ КМЕТ беше избран /преизбран за втори мандат/ Вл.Н.Джамбазов от ПП ГЕРБ. Г.Т.Иванов, Илина Цветкова и Г.Сл.Тодоров от другите партии отпаднаха. За съветници от ПП ГЕРБ са избрани 9 души и от КБ и „Коалиция за долнобанци” – по 1. Какво може да се каже общо за предизборната работа и получените резултати в града: Хубавото е, че за тези местни избори се кандидатираха за кмет 4 души /при 7 през 2007 г./ и за общински съветници 5 листи /при 17 преди/. Така беше облекчено населението като избиратели, за да направят предпочитанията си при гласуването по-спокойно, определено и сигурно. По-интересно е обаче да се посочи за недостатъците: Прави впечатление, че двамата председатели на сериозни политически партии в града /от ЗНС с национален председател Стефан Личев и ВМРОБНД с председател Кр.Каракачанов/ се включиха в листата на ПП ГЕРБ за общински съветници /а по този начин и за кандидата за общински кмет/ НЕ като коалиционни партньори, а като редови кандидати /т.е. от името на ПП ГЕРБ/, което на практика /тяхна си работа – как са я мислили и са се подредили, но всъщност/ обезличава техните организации в града; както в цялата страна и тук се ширеха предизборен натиск /уволнения на членове на ПП Атака – дори хора от техни семейства, които, куриозно, са били заети на непретенциозен щат като прислужнички и пр., - от работа; внушения, че родители на служители в общината и други места - членове на БСП и пр. партии опоненти на ГЕРБ, - трябва да внимават и да гласуват правилно, т.е. явно – само - за ГЕРБ; съблазняване с материални облаги – обещания за предпочитане да бъдат назначени на работа; доставяне по списък /твърде предпочитано/ материали за строителство и ремонти, дърва за огрев и т.н.; срещи с пенсионери, учители и пр. групи и гощаване с безплатна вечеря; та дори и закупуване на гласове с даване, включително и в изборния ден, пари в брой. Всичко /и не всичко/ това направи, подобно и в цялата страна, изборите непочтени и за срам, както никога по-рано. Редно е да се каже ИЗРИЧНО и нещо друго: за добрия резултат в полза на ПП ГЕРБ /тук и за страната/ значително допринесе и факта, че ОСНОВНО през втората половина на годината в града бяха извършени редица благоустройствени мероприятия: ремонт и асфалтиране на улици, почистване корита на дерета, пускане за движение новопостроения мост на р. Марица, направа на масивни огради на СОУ и ОДЗ, ремонт и обновяване на помещението на клуб „Венетица” за хората с увреждания, ремонт – вътрешен и 208

външен – на сградата на общината, започване строеж на пристройка върху 220 кв. м. разгъната площ на 2 етажа като крило на ОДЗ „Ю.Гагарин”, коренно преустройство и разкрасяване на градския площад и пр. Всичко това е хубаво. То впечатли приятно и въздейства привлекателно на местните хора като граждани и гласоподаватели в полза на ПП ГЕРБ, защото си имаше естествено своята предварителна цел – т.е. силен ПРЕДИЗБОРЕН привкус. /Парадоксално: естествено е и много ни се искаше за благоустройствените работи в Долна баня, извършени през втората половина на изборната 2011 г., да посочим натурални показатели – бройки; линейни, квадратни или кубически метри; стойност и т.н., но въпреки направените усилия, инж. П.Трифонов, началник на съответната служба или дирекция в общината, самоволно отказа да даде такива данни /дано не са „класифицирана” информация или служебна тайна/, като изрично – за срам и резил – се противопостави на устното нареждане за това, дадено му от зам.кмета. Не допускам, че Трифонов, който не е местен човек и кадър, не знае за съществуващата субординация /съподчинение/ в длъжностите и при действията, но такава беше постъпката му и всъщност той си позволи, какво друго, ако не волността, практически и своеобразно да унизи по-висшестоящия от него в кметската йерархия!/ След местните избори в Долна баня обществения и личния живот на населението си вдървят в своето русло: - На 31 октомври се проведе учредителната сесия на Общинския съвет. Кмета Вл. Джамбазов положи клетва и пое задълженията си. По-сетне той съответно назначава на длъжностите другите основни ръководни лица в неговия екип: зам.кмет Кр.К.Тодоров /р. 1956 г./, пенсионер като старши офицер от МВР-КАТ и секретар Кр.К.Терзийски – р. 1967 г. /и двамата досегашни/.

- Учредителната сесия избра и ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Общинския съвет – Лиляна Ан. Драганова /р. 1961 г./ НОВА, началничка на местната поща. След сесията е открит новия градски площад – с музика, певица и почерпване и веселие…

- На следващите две сесии – на 9 и 22 ноември - Общинския съвет приема ПРАВИЛНИК за своята работа през мандата и избира съставите на необходимите ТРИ ПК:

209

● „Общинска икономика и инвестиционна политика. Евроинтеграция. Общинско имущество. Общински финанси, данъци и такси. Общинска администрация. Общински ред и сигурност.Бедствия, аварии и катастрофи”: - Председател - Елисавета Йор. Сестримска, финансист.

- членове: Огнян Сл. Добрев, Ангелина Ник. Бояджиева, Филип Бор. Джамбазов и Иван Кал. Церовски; ● „Регионална политика. Инфраструктури. Устройство на територията. Земеделие и гори. Опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси. Благоустрояване и комунални дейности”: - председател – инж. Иван Калинов Церовски.

- членове: Огнян Сл. Добрев, Филип Бор. Джамбазов, Станислав Петр. Рименов и Албена Венцисл. Велчева ● „Образование. Култура. Ритуали. Културни, исторически и други паметници. Здравеопазване. Социални грижи. Работа с деца и младежи. Работа с ромско население. Развитие на отдиха и туризма”: - председател - Ангелина Николова Бояджиева, педагожка - членове: Цветанка Анг. Благоева, Албена Велчева, Станислав П. Рименов и Елисавета Сестримска. /Всички председатели на ПК са нови и за първи път/. Както се вижда в състава на ПК някои от 9-те общински съветници на ГЕРБ са включени в по две комисии, а Найден П. Драганов от КБ и Здравко 210

Анг. Митрев от „Коалиция за долнобанци” са ПРЕНЕБРЕГНАТИ, и, както първоначално през миналия мандат, изобщо не са включени в тях, което не само е груба, но е тенденциозна политика и отношение на мнозинството към малцинството. Явно засега от ГЕРБ амбициозно-самоволно се повтаря „старата песен на нов глас”, което Е несъвместимо и в ОСТРО ПРОТИВОРЕЧИЕ с демократичните принципи за управление, и, ако не се поправи като стил и метод на действия, безспорно ще куца през мандата в цялостната работа на Общинския СЪВЕТ и КМЕТА за ОБЩИНАТА. Целесъобразно е да се напомни, че УПРАВЛЕНИЕТО е преди всичко о т г о в о р н о с т, и че управляващите, особено когато имат пълно мнозинство /9 от всичко 11 общински съветници/ и другите отговорни /изборни и назначавани/ длъжности в общинското кметство, трябва да умеят да работят и да водят правилно по пътя на настоящето за доброто и благоденствието на Долна баня и населението, а не да управляват, КАЗАНО И ВИЖДАЩО СЕ ЯСНО, безпардонно самоуверено и с ПОЛИТИЧЕСКИ ИНАТ… Несъмнено полезно е да се напомнят и други безспорни и много съществени неща: - По изискванията на съответния закон Общинския съвет следва да разработи и приеме своя МАНДАТНА ПРОГРАМА до 6 месеца след конструирането си, т.е. официалното започване на своята делова работа. Миналият състав, доминиран с абсолютно мнозинство от съветниците на ГЕРБ и ВМРО-БНД, едва съумя да направи това след изтичането на цяла година и то с доста недостатъци на документа /за достоверност виж книгата „Живот между Рила и Карабаир”, с.с. 147-161 и 177-185/; - През миналия мандат /2007-2011 г./ кмета и председателя на Общинския съвет за с в о я т а и работата на ръководените органи/администрация от тях, не се отчитаха периодично публично пред населението (избирателите) примерно за изминалите първи 100 дни, 3 м., и после за всяка календарна година/, а направиха това с едностранчиви информации само два пъти – на 23 октомври 2008 г. /предизвикано от конфликта с голф-игрището на клуб „Ибър”, и в края на м. декември 2010 г. /хвалебствено/, във връзка с обявяването от областната управа на долнобанския кмет за „Кмет на годината”; - През настоящия мандат /2011-2015 г./ общинските съветници стават почти ПОЛУ-щатни. Абсолютното мнозинство от листата на ГЕРБ /9 от всичко 11 души/ е решило МЕСЕЧНО на съветниците за участието им в редовните сесии /провеждани обикновено всеки месец/ да се заплаща по 80 лв., а за из211

вънредните – по 40 лв. /независимо от продължителността им, но при присъствие на тях поне през 80 % от заседателните часове/ Същевременно всеки общински съветник ще получава месечно /и/ по 60 лв. за участие в заседанията на П. Комисии, независимо колко пъти ще се събират те; Тъй като са публични личности в общината, не е непочтено да се обявят месечните заплати на КМЕТА – 1200 лв. /преди 1000 лв./ и на ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на ОбС /предвидена съответно за работа през месеците съвкупно за по половин работен ден/ - 45 % от кметската заплата /което е равно, отнесено примерно спрямо, ако е цял работен ден – фактически 90 %, при 80 % на предишния, който при това е бил на цял работен ден/. Посочените възнаграждения на кмета и председателя на ОбС ще се индексират/изменят, обикновено увеличават, както се прави това за народните представители, на всяко тримесечие през годините на мандата /Бележка: В/за Общинския съвет, предизборно и след това, избраниците на КБ винаги са предлагали, ако не безплатно /на обществени начала/, то хонорарите да бъдат значително по-малки, за да не се оскъпява и бюрократизира – щом са като на щат – местното управление. Но… за жалост окончателно решават гласовете на мнозинството, които, в отговорни случаи се дават И с механично вдигане на ръка при вземане на съответни решения.../ … ДЕМОКРАТИЧНОСТТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩИНАТА изисква да се вземат предвид рационалните неща, заложени примерно предизборно в програмите на партиите/кандидатите, които не са мнозинство в ОбС, а кандидат-кметовете им са загубили избора в благородната надпревара. Тъй като това е напълно в интерес на Долна баня и населението, полезно е да се посочат някои основни неща.

- От листата на КБ /кандидат кмет Г.Т.Иванов и избран общински съветник Н. П. Драганов/: ● осигуряване нормален стандарт на живот; действена борба с безработицата и осигуряване на постоянни работни места; активно развитие на балнеолечението и туризма; ежегодно почистване на основните напоителни канали в полето и надеждна охрана на селскостопанската продукция и пр.

212

- От листата на „Коалиция за долнобанци” – основно СДС и ДСБ (кандидат кмет Илина Цветкова и избран Общински съветник Здравко Ан. Митрев): ● възстановяване работата на общинското радио; построяване на оздравителен балнеолечебен и спа-център; възстановяване на общинския спешен медицински център; създаване на ОБЩЕСТВЕН съвет към общинския кмет, което до известна степен ще компенсира с компетенциите си консултации недостатъците в работата еднопартийното мнозинство в ОбС и т.н.

В този смисъл не е излишно да се знае и помни завещаната от хилядолетия мъдрост, че демокрацията предполага висока политическа и нравствена култура; че истинска демокрация днес е възможна само ако управляващите /не само на държавно и областно, но и на м е с т н о ниво/ са носители СПАЗВАТ устойчиви ценности, принципи и добродетели… Безспорно важно е не само кой като кмет е спечелил местните избори и коя партия мнозинство в Общинския съвет в Долна баня през м. октомври 2011 г. Много по-важно е ОБАЧЕ как след това се управлява общината ни. Несъмнено заслужава нужното внимание ДЕВИЗА на ПП ГЕРБ „Градим Долна баня!”, но още по-важен е въпроса как се претворява той в ДЕЛА още от началото на мандата.

213

за да няма протакане, огорчения и да не се превърне само в самоцелна предизборна уловка…, Интересите на нашите избиратели и населението в града изискват и налагат ПОВЕЛИТЕЛНО м н о г о с т р а н н а и ЗАДРУЖНА, и ц и а т и в н а и р а з у м н а р а б о т а, без гонене на партийни, групови и индивидуални пристрастия и интереси, за да се постигат през мандата /до 2015 г./ на новоизбраната местна власт, п р и с ъ щ и т е по силите и възможностите, поголям напредък и просперитет на Долна баня и долнобанци!...

ПРЕЗ 1-вото тримесечие на 2012 г. На 28 февруари /вторник/ вечерта в салона на сградата му се проведе поредното /редовно/ годишно отчетно събрание на нашето Образцово читалище „Рила 1898”. Бяха посочени приятни резултати, постигнати през предходната година в дейността при условията на дългия проточил се преход и икономическата и финансова криза в живота на страната: - Читалищното настоятелство е от 7 членове с председател Никола Г. Николов; проверителна комисия от 3 души с председател Нина Иванова и читалищен секретар Маргарита Цветан. Стефанова; Броя на читалищните членове е 153.

- Проведени са над 24 добре подготвени и посетени /на закрито и в открита обстановка/ масови градски прояви /чествания, концерти, изложби, публични четения на литературни произведения, срещи с творци и пр./ за членовете и населението по повод на национални, местни и други – светски и християнско-църковни-празници и бележите дати – през времето на 12-те месеца от Нова година до Коледа включително; - Поддържат се и се работи в различни самодейни форми – певчески, танцови и др. колективи, седянка за възрастни, многогодишната ДАМСКА група за стари градски песни „Сладък спомен”, школи и кръжоци по изкуства и пр., с членове и широк кръг от населението, като е установено творческо взаимодействие с ПГ „Хр.Ботев” и СОУ „Неофит Рилски”, и в съответни читалищни изяви са включени все по-масово ученици. Така се допринася естествено и действено за създаване в подрастващите още от детско-юношеската им възраст да придобиват интерес и да се включват и участват с готовност в многообразния читалищен живот като основен център на културно-масова работа в малкия ни град; 214

- Осъществени са и някои специфични инициативи: съдействие на Българското национално радио за произвеждане/записване на едночасова програма за Долна баня, която е излъчена и слушана /по достоверно получени радушни отзиви/ с интерес от хората и гости в града и извън него; през м. март /2011-та/ са доставени и пуснати два НОВИ компютри, получени по програмата „Глобални библиотеки – България” със СВОБОДЕН /и безплатен/ ДОСТЪП до Интернет и обучение на възрастни /в продължение на време до 2 м. продължителност, по един час седмично/ вече са преминали подготовка две групи от по 4 души и работата продължава. Обучението водят читалищните служителки в Информационния център Даниела Стоилова и библиотекарката Атанаска П. Тодорова; - Сполучливо разработване и спечелване /макар и не в очаквания размер/ от Министерство на културата, на сумата 1000 /хиляда/ лева за закупуване на нова литература за библиотеката /закупени са 92 книги/;.

- През годината е увеличен броя на дарителите - 19 души – към библиотеката, които са й предоставили 330 книги за прочит. /СПИСЪК на дарителите: Ан. Ив.Грънчаров, доц. Ан. Милев, Борис Гр.Моцев, Борис К.Стрински, Георги Д.Гаджанов, Георги Заркин, Георги Кръстев, Елина Попова, Елена Филчева, Иваило Божилов, Ивайло Сестримски, Илияна Каракончева, Йорданка Джелепова, Йоранка Славчева, Лиляна Иванчева, Любка Пенцова, Маргарита Стефанова , Недялка Проданова, Нина Антова, Сашка Гаджанова, Светла Якова, Слада Пав.Попова, Цветанка Благоева. Някои от дарителите са такива още от 90-те години на м.в., ГГ/ Към 31 декември 2011 г. читалищната библиотека притежава не помалко от 35 х. тома разнообразна литература. В същото време броя на картотекираните читатели е 316 души от различни възрасти, професии и социални групи. Фактическият брой на читателите обаче е значително по-голям, защото доста от тях, които са от едно семейство, вземат и записват книги на името на картотекиран свой /семеен/ човек.

- Читалищната библиотека получава/разполага с доста ежедневни и седмични вестници и списания. Някои членове са я абонирали /дарили/ за целогодишно получаване на вестници - доктор доц. Ангел Г. Милев – „Стършел”, Светлана Д. Жмуранова – „Над 55” и Г. Д. Гаджанов – „Жарава”; - Направена е страница на читалището в социалната мрежа Фейсбук, което дава възможност на интересуващите се много бързо да получават и ползват постоянна информация, да теглят снимки и т.н. Също – много важно 215

– исторически сведения за читалището, неговата разнообразна дейност и изобщо за мястото и приноса МУ в цялостния културен живот на ГРАДА ни; - Много хубаво дело е събрания репертоар и издадена брошура „Народни песни от Долна баня”, изпълнявани от двете /неотдавна починал Йорданки – Джамбазова и Боянова, бивши дългогодишни читалищни самодейки. Съставител на фолклора е Маргарита Стефанова. Също читалищния информационен център – организатор Даниела П. Стоилова – е указал ценно техническо съдействие за компютърната подготовка на текста и снимките, за издаването на две печатни брошури за Долна баня, написани от Г.Д.Гаджанов – „Един век ПК „Напредък” и „От Средновековието до наши дни”.

- През м. май съставът на групата за модерни танци, с ръководител Радостина Г.Велчова, участва в ЕЖЕГОДНИЯ ПРАЗНИК НА КУЛТУРАТА в гр. Ихтиман и се представи много добре. Дамската група „СЛАДЪК СПОМЕН” участва за втори път в Националния преглед за Стари градски песни гр. Кюстендил и се завърна заслужено с награда Г Р А М О Т А; - Много добре работи читалищния Информационен център с организатор Даниела П. Стоилова; - Извършени са редица ремонтни работи на читалищната сграда и на отделни нейни помещения, като служителките са направили лично боядисването на стаите и коридора на първия етаж /библиотечното крило/ и канцеларията, с което са икономисали парични средства. И пр. Не бива обаче да се остава с впечатление, че всичко м дейността на читалището е било само в положителна светлина. Допускани са и недостатъци, които от присъстващите на събранието са критикувани. Наред с някои организационни моменти, другите недостатъци са главно в ограниченото финансиране и недоимък на средства за осъществяване на по-богата читалищна дейност, която членовете и населението на града заслужават… На събранието е приет финансовия отчет на читалището за 2011 г. и проекта /станал финансов план/ за 2012 г., балансиран за приходите и разходите в размер /закръглено/ на 45 х.лв.

--На 2 март /петък/ вечерта в препълнения читалищен салон в града се състоя тържество посветено на 134-годишнината от Освобождението на България от Турско/Османско иго. Приветствени слова произнесоха общинския кмет Вл.Н.Джамбазов и председателката на Общинския съвет Лиляна Ан.

216

Драганова. Читалищни и училищни самодейци изнесоха разнообразна концертна програма. На 3 март от 10 ч. се състоя възпоменателна процесия за вдигане на НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ на пилона пред сградата на общината, което направи под звуците на държавния химн кмета В.Н.Джамбазов. След това присъстващите граждани положиха цвета на паметните плочи при читалищната сграда в чест на руските войни освободители и 14-те долнобанци-опълченци, както и на паметната плоча посветена на В.Левски и Г.Бенковски, и ДВАТА ПАМЕТНИКА, издигнати /поотделно/ за падналите долнобанци – 78 души – във войните /1885-1945 г./ за с в о б о д а т а на Отечеството и тези – 32-ма – в антифашистката съпротива /1923-1944 г./.

217

ПРИЛОЖЕНИЯ ОТ И ЗА ДОЛНОБАНЕЦА ЕПИСКОП НЕСТОР

Местна легенда за родното място на Цар Самуил (на престола през 997 – 1014 г.) Легендите, преданията са неписаната история на хората. Това, което не са успели да запишат летописците, съхранила го е народната памет. Понякога народа своеобразно предава и украсява легендите, но в тях почти всякога има зърно от истината, поради което те не бива да се игнорират. Близо преди 50 години, като ученик в долнобанската прогимназия, трябваше и аз да изпълня поръчението на нашия учител по български език Г. Т. Стоянов да събираме и записваме легенди, народни предания в Долна баня и близките селища. С особена любов се заех да върша това, та сега,… притежавам две големи папки… От тях изрових по-долу съобщената легенда… Легендата чух и записах от стария свещеник Стефан Джаов в с. Радуил, но тя се отнася за строежа на старата черква в близкото село Иванова махала /днес с. М а р и ц а/. Когато жителите на Иванова махала върху основите на срутената черква изградили нова и започнали изографисването й /в 1830 г. – бел. автора/, възникнала препирня между черковните настоятели и двамата иконописци, доведени от с. Вуково, Дупнишко /днес Кюстендилски окръг – бел. автора/. Един от настоятелите – дядо Секул – се противопоставил на иконописците да рисуват образи на светци, които те не искали. „Ще я изпишете така, както помним старата… Нашите деди са ни разказвали, а пък те са слушали от дедите си, че някой си нашенец, на име Никола Мокри, е построил тая черква преди много години. Грамотен човек бил. В манастира „Св. Спас” се учил на писмо и четмо. После се оженил в Костенец и му се родили четирима сина. Държал той цялата земя оттук до София. Като си дошъл веднъж с голяма войска в Иванова махала, оставил половин дисаги жълтици, за да се изгради хубава черква в селото ни. Поръчал на лично място да изпишат неговия небесен ангел Свети Никола, каквото име носи черквата ни, и покровителите на 218

синовете му – ветхозаветните пророци Давид, Моисей, Арон и Самуил… Така че, както си е била старата, така ще я наредите и новата”. И днес в старата черква „Св.Никола” в с. Марица, недействаща, обявена от Народната власт за паметник на културата, човек може да види и тълкува интересната стенопис, на която народното предание обяснява дълбокото съдържание. Значи, Никола Мокри е бил за времето си грамотен човек щом се е учил в Костенския /от над век време именуван само Долнобански – бел. ГГ/ манастир „Свети Спас”… След това Никола Мокри се оженил в с. Костенец. Съпругата му се казвала Рипсиция. Местната легенда това не съобщава, но името й узнаваме от така наречения Самуилов надпис /993 г./, от Битолския надпис на Цар Иван Владислав /1016 г./ и от „Историята” на Скилица и Кедрин. От брака си с костенчанката… иваново-махленецът Никола Мокри добил синовете си… Не е известно как Никола Мокри се е добрал до високия пост „комит на Средечката/Софийската област” Нямам за цел да разказвам как Никола Мокри и четиримата му синовекомитопули успели да отцепят всички западни български земи и да образуват независима българска държава, известна на историците като „Западно българско царство”. Това ни е известно от отечествената история. … Още като младеж войственият Самуил добре е познавал стратегическото значение на прохожда Траянова врата…, за което труднопроходимото място от 8 км, неизвестен български черноризец беше писал: „благословени бъдете, планини български – каменни щитове на земята ни!” Затова и ТУК по-късно Самуил решил да издебне и нанесе съкрушителен удар на византийския император Василий 2-ри... Към Самуиловите войски МАСОВО НА ПОМОЩ СЕ ПРЕТЕКЛИ „селските отряди” от Костенец., В Е Н Е Т И Ц А /днешна Долна баня/, Иванова махала, Радуил, Истипон /днешен Ихтиман/, защото населението от тоя край познавало и обичало своя земляк Самуил… И как ли са ликували преди 1000 години н а ш и т е п р а д е д и от Костенско-долно-банската котловина след победата в паметната битка между българи и ромеи на 17 август 986 г. Нашият землячески дълг на наследници е да припомним и техния героичен подвиг за свободата на България…

219

Епископ НЕСТОР, кандидат и магистър по ИСТОРИЯ от Московската духовна академия (Отпечатено във в. „Костенска трибуна”, бр. 11, 1986 г. /БЕЛЕЖКА. Публикувахме материала, защото събитията отпред над 1000 години се отнасят и за Венетица, и са от съществено значение и за Долна баня и нашите с ъ в р е м е н н и ц и – родолюбивите долнобанци – Г.Г.)

ДА ИЗМОЛИМ ПОКАЯНИЕ… (Сиреч – религиозно-атеистично, или за мощеманията, която в наши дни се намира в очевиден възход) ПОЗИЦИЯ на проф. Димитър Овчаров, в. „Дума” на 21. V. 2011 г. „Така ни съветва напористият млад пловдивски митрополит Николай. „Нетленното на светите мощи е свидетелство за Божията сила, то е чудо на вярата”. А в същото време сливенският митрополит Йоаникий ни поучава: в духовната сфера има много неизвестни неща… Хората на Науката изследват видимото, реалното, дадеността, законите на природата. Но това са също Божи закони”. Не виждам необходимост да влизам в спор със свещенослужителя и да му доказвам погрешността на неговите възгледи. Интересува ме повече друг въпрос, който, ако се изразим на съвременен език, е хит на днешната духовност. Става дума за МОЩЕМАНИЯТА, която в наши дни се намира в очевиден възход. Засили се след откриването на реликварий на мощите на светец, именуван Йоан /може би известен като Кръстител, както ни убеждават сведущите богослови. По същото време премиерът Борисов връчи на сливенския митрополит манна от нетленните мощи на св. Николай Чудотворец, изпратени на България от Италия.

220

Мощи много, хлебец – малко, ще кажат богохулните скептици! А аз, изправен пред проблема къде са днес законите на науката и тези на Бога, си припомних един епизод от моя начален досег с науката. Разказвам го без никакво намерение да се отнасям с неуважение към тези, които изявяват своята вяра в чудотворността на светите мощи. СВЕТИТЕ МОЩИ СЕ ОКАЗАХА ФАЛШИВИ - Драги Овчаров – чух по телефона гласът на отец Нестор – искам да се видим, имам интересна новина за теб! Отец Нестор е ПРОТОСИНГЕЛ /пръв помощник и заместник на владиката, т.е. митрополита, от 16 декември 1956 г. до 22 октомври 1962 г. – бел. ГГ/ на Великотърновския бързо се сприятелихме. Събирахме се често в неговия уютен дом, темата беше свързана със същността на религиозната доктрина. Отпивахме от тежкото митрополитско кафе и влизахме в тежки словесни схватки. Накрая се разделяхме по-добри приятели отпреди срещата. Като работех, и поради това бързо се оказах при него. Той не ме остави дълго да гадая за какво има да говорим и ми каза: - Чудото, драги, дойде! В едно севлиевско село /името му вече съм забравил/ са открити свети мощи… При това – нетленни. Искаш ли да отидем заедно да ги видим и да се у в е р и ш? Разбира се, че исках, макар и мислено да се усмихвах на колегата археолог от музея Богдан Султов и се отправихме на път с митрополитската лимузина. Когато пристигнахме в селото, веднага ни заведоха на паметното место, което, както се полага, беше възбудило духовете на селяните. Заварихме значителна тълпа от зяпачи, които бяха обиколили голям, прясно изкопан трап. В дъното му се виждаха купчини с кости обвити в някаква бяла материя, и, което беше най-впечатляващо, по тях имаше парчета от неизтляло месо. Разгледахме ги внимателно с Богдан, после се спогледахме многозначително и не знаехме какво да си кажем. Млади бяхме, току-що завършили университета, видяното ни изненада и обърка.

221

А над нас Нестор стоеше на края на изкопа, усмихваше се доволно и тържествуваше. После се обърна към новодошлия старец и му каза с победоносен глас: - Свети мощи, дядо, нетленни мощи! Потвърждава се светото честно слово, а вашето село е честито, че тези мощи се откриват край него. Дядото не каза нищо, посуети се около изкопа, надникна в него и тогава се обърна към Нестор: - Абе, какво да ви кажа, отче. През 30-те години в нашето село се появи мор по свинете. Дойдоха доктори и санитари от Търново и наредиха да закопаем дълбоко в земята прасетата и върху тях да насипем много вар… За да спре заразата казаха, за да се спасят хората. Та от тях те това е останало. Пък ние бяхме забравили за свинската чума. … Завръщането беше тягостно, всички мълчахме и се правихме, че нищо не се е случило. Пък то се беше случило – светите мощи се оказаха фалшиви! Но аз нямах никакво желание да се н а д с м и в а м”… (Препечатано с м а л к и съкращения – бел. Г.Г.)

222

СТОЛЕТНИЦИТЕ НА ДОЛНА БАНЯ (Продължение към книгата „Долна баня - „ЗЕМЯ и ХОРА”, изд. 2010, с.с. 140142) ПАРАСКЕВА СПАСОВА ЧЕРЕШАРОВА (1850-1955 г.) Починала на 105 г., тя е най-старата столетница живяла в селото ни през и след освобождението от турското робство. Произхожда от семейство в Ихтиман, но се омъжила тук и съдбата я свързва завинаги с Долна баня и нашенци. През годините на своята зряла възраст в селото ни е работила 18 години като санитарка в местната амбулатория. Така прихванала медицински познания и практически умения от лекарите и фелдшерите. Това й позволило, след пенсионирането си, да оказва лечебна помощ на нуждаещи се хора. Ето защо не е имало местен човек и много приходящи, които да я знаят и искрено да я уважават. Пак поради това, площада в средата на селото, където се е намирала семейната къща, е бил наричан и се е знаел от хората като „Площад Баба Парашкева” – през 1964 г. той е преименуван и сега се казва пл. „Дружба”. АТАНАС ДИМИТРОВ АТАНАСОВ (Златаров) (1850-1954 г.) Роден е в с. Карбунар, Пазарджишко. Преселва се и работи и живее в Долна баня наскоро след освобождението на България от турското робство. Тук се оженва за местна девойка и построява семейна къща, което го закрепва завинаги в Долна баня. Усвоява и практикува златарския занаят и местните хора го помнят като човек с професията му. От децата му, Димитър – най-голям в домочадието – е убит като боец в Балканската 223

война и името е изписано с признателност на тукашния паметник за падналите във войните. /Бележка. Понастоящем – в 2012 г. столетие в Долна баня гонят навършване две жени, родени през 1913 г. /едната от тях е Милка Ник. Цветкова, по мъж М.К.Торошанова/, а мъжът е Георги В. Геров, шивач, р. през 1914 г.

ДЕНЯТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО ПРЕЗ 1941 г. БЕ НАРЕЧЕН „БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН” По повод 70 години на „Българския Великден” 19-20 април 1941 г., през седмицата преди тези дати, в Благоевград се провежда научна конференция на тема „Националното обединение на България – 1941-1944 г.”, организирана от Македонския научен институт – София, Института по исторически изследвания при БАН, общината и регионалния исторически музей в Благоевград. Този форум припомня огромната инвестиционна, културно-възстановителна и цивилизаторска мисия на българската държава (тогава – бел. Г.Г.) през периода на Втората световна война. Ето някои факти, изнесени от участниците в научния форум (по в. „Атака”). „Българският Великден” – така са останали в историята ни 19 и 20 април 1941 г., когато нашите войски навлизат в Беломорието, Западните покрайнини и Македония. Тъкмо тогава се чества големия християнски празник Възкресение Христово и всички български вестници от онова време пишат „Честито Възкресение”… Какво всъщност донася българското управление в годините 1941-1944та в тези изконни български земи? … Само бегло някои факти: Открива се Скопския университет „Цар Борис 3-ти Обединител”, отварят се черквите и училищата, сформира се Пета армия с щаб в Скопие, 65-80 процента от състава на която са местни младежи. Българската държава отделя милиарди левове от бюджета си за новоосвободените земи главно в областите Скопска, Битолска, Ксантийска. В продължение на четири години България, постигнала своето национално обединение, оставя крупна цивилизационна среда в Македония, като инвестира 38 млрд. лева за възстановяване на разрушеното от войната, за 224

строителство на нови пътища, сгради, училища. Възстановява се и богослужението на български език за българите… Всичко това показва, че българската държава, в рамките на това второ българско национално обединение оставя една златна страница от общобългарската история на Балканите, но световните събития се развиха така, че идеята за национално обединение е погребана, а Скопската „историография”, която е изцяло АНТИБЪЛГАРСКА, създава планина от фалшификации. Установяването на българската военна, гражданска и църковна власт в Македония през пролетта на 1941 г. десетилетия наред е представяно… в тенденциозна и невярна светлина… За дълбоко съжаление „за историците и политиците от Скопие този въпрос и до днес заема стратегическо място в антибългарската им пропаганда”…

ОТ РЕДАКТОРА: СВОБОДАТА САНЧО „В недалечното минало родните „демократи” ни проглушиха ушите с тяхната „свобода”. Тогава блажено почиващата днес ”Демокрация” (ежедневен вестник на СДС, издаван през 1990-2002 г., с първоначално главен редактор Йордан Василев, а след това Волен Сидеров – бел. Г.Г.) беше обявена едва ли не за единствената „свободна трибуна”, която произнасяше истини от „последна инстанция” и раздава присъди, лепи позорни епитети наляво и надясно, в зависимост от това кой е удобен или неудобен на тъй наречената „синя идея”. По-късно се нароиха изданията на „свободната преса”, които и досега не пропускат случай , че те са „единствените” и „независими” информатори. Като гъби след дъжд се пръкнаха множеството телевизионни канали и каналчета, електронни сайтове, блогове и блогъри, изливащи своята информационна мъгла в ефира и виртуалното пространство, внушавайки на своите зрители и интернетмани колко са „с в о б о д н и”, широко скроени и отворени към света”. И по-нататък: „Свободата, Санчо, е на върха на копието!” – казва Дон Кихот. Да, но този девиз сигурно щеше са има смисъл у нас, ако нашего брата /от журналистиката, журналистите – бел. Г.Г./ не бяхме по-ниски от тревата и по-тихи от водата, ако нашите колеги от „свободните” медии не се гънеха при 225

всяко подухване на вятъра „отгоре”. Накратко, ако свободата в Българско не беше по-дефицитна от най-дефицитната стока на света”. /Б.Данков,в. „Дума”, 7 януари 2012 г./

ПРЕМЪЛЧАНАТА ИСТИНА Е ЛИЦЕМЕРИЕ И ПРИТВОРСТВО „В деня на Националния празник на страната – 3 март и 134 годишнината от започването на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г., президентът Росен Плевнелиев при изявите си в качеството на държавен глава велзевулски ПРЕМЪЛЧА заслугите на РУСИЯ И РЕШАВАЩИЯ ПРИНОС НА РУСКАТА АРМИЯ ЗА НАШЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ТУРСКО ИГО. Нима той не разбира и не знае,че ако не беше Русия и нейния жертвоготовен славянски народ /във войната са убити над 105 х. руски войни – бел. ГГ/, българската държава и нейният народ щяха да бъдат наистина заличени от географската карта на Балканите и света?. Това не е пресилено твърдение. Това е една жива реална угроза не от капризите на историята, а благодарение и единствено на славянската солидарност. В дълголетната история на човечеството, в безбройните войни, резолюции, въстания, социални бунтове и метежи няма случаи една държава и един народ доброволно, на драга воля и с добро сърце, да жертват над 60 х. свои свидни чада, за да възкресят на картата на света друга държава и нейния народ, трагично попаднали в робските лапи на една империя. Съзнателно повтарям още веднъж, такъв случай в историята няма.Има само сходни събития. Нима българският президент не знае това? Знае го и още как! Но той премълчава истини, нещо неудобно за задокеанските господари, жадуващи навсякъде, по всички точки на земното кълбо, да се живее и съществува само и единствено по техните представи за демокрация и съобразно техните интереси. Р.Плевнелиев прескочи границата на искреността и се потопи в лоното на баналното и тривиално угодничество. А премълчаваната истина не е нищо друго, освен лицемерие и притворство. В предизборната надпревара веднъж Б.Борисов каза: „Мен ми трябва президент, който да ме слуша”. Ето 226

че си го има. Да му е честит! Друг е въпросът доколко в дадения случай това послушание съответства на истинската признателност на българския народ и на неговата благодарност към Р у с и я и руския народ”. Тодор Гигов, в. „Дума”, 7 март 2012 г. /ПОСЛЕПИС. По повод на горното, в статията „Метафизика на любовта” руският автор Михаил Швидков пише във в. „Дума” от 16 март т.г. „Когато на 6 март пристигнах в България, цяла София продължаваше да обсъжда изказването на Р.Плевнелиев. Произнасяйки празничното си слово, посветено на Деня на освобождението на България от османско иго, той ПРОЯВИЛ ЧУДЕСА ОТ ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ, без да споменава нито турците, нито р у с н а ц и т е. Тоест освобождение Е ИМАЛО, но от кого и с чия помощ, така и не било казано. Казват, че вечерта същия ден, на 3 март, по време на съвсем тесен прием, господин президентът си спомнил и едните и другите – но в случая /ДАНО НЕ – БЕЛ. ГГ/ се ползвам от слухове… Ето нагледен пример за „президентска толерантност, т.е. „за еднаква отдалеченост”: и от вярното-хубаво – за Руско-турската война в 1877/1878 г. и освобождения на България; и от вярното-лошо – за турското робство. Т.е. – едновременно: и като „НЕблагодарствен” български привет – т.е. „добре дошли Освободители Московци”, придружено с всенародното сърдечно и „во веки веков „болшое спасибо братушки”, и „НЕ” /но всъщност „ДА”/ – ашкулсун/машала”. ххх Но ето и още по-фрапантен случай: около началото на м.март т.г., в интервю по една национална ефирна телевизия, Вежди Рашидов – р. 1951 г. Министър на Културата на Република България, по произхождение от семейство с турски корен в Кърджали, в и н т е р в ю по повод Националния празник на страната 3 март, ЗАЯВЯВА, че това за него не е наш национален празник, а дата за слагане край на битката между д в е и м п е р и и… /Полезно е да приведем писаното от Боряна Костова във в.”Дума” на 3 април т.г.: „Преди години Вежди Рашидов минаваше за смислен човек. Обаче откак помириса властта, взе да ръси невероятни нелепости, недопустими за един средноинтелигентен човек, камо ли за министър на културата” Друг коментар е и з л и ш е н – бел. Г.Г.!/ Както се казва в такива случай „слушай, гледай го и му виж акъла!” Но нека напомним и нещо друго: при такова отношение на български управници, чудно ли е, че Рашидов и Б.Борисов, при неотдавнашно посеще227

ние в Турция, постигат съгласие и подписват съответен документ за възстановяване – макар и с турски пари – в района на Бургас обекти, които били „мил и непрежалим спомен” за харемлъка /разбирай жените/ на султан Сюлейман Великолепни, който през 16-ти век провежда първата масова вълна в поробеното ни Отечество за насилствено/принудително обръщане с меч, изтребване и проливане на много невинна човешка кръв, на местното население в ислямската вяра, което е начало за асимилация и превръщане на сънародниците ни в мохамедани-турци! ПАК В ТАЗИ ВРЪЗКА. НЕ бива да не се напомни, че двамата наши управници са подписали и споразумение за възстановяване на Ески джамия в Стара Загора, където да бъдел устроен музей на религиите, а всъщност /за своеобразна възхвала/ на ИСЛЯМА в България. И всичко това в името на криворазбраната благовидна ТОЛЕРАНТНОСТ!/ НЕЩО ПОВЕЧЕ. Специална програма предвижда опазване на недвижимото историческо наследство, което на практика визира/обхваща-преди всичко джамиите издигнати върху руините на опожарените от османските варвари ЦЪРКВИ, както и други обекти по време /както е отбелязано „уж невинно”/ османското присъствие /а не робство/ по българските земи. По този начин, между другото, кабинета на Б.Борисов, /примерно/ съветван и подпомаган от министъра на културата, сам се натиква в НЕОосманския капан на АНКАРА, обслужвайки имперската стратегия на югоизточната ни съседка, която освен другото цели и осъществяване на агресивна инвазия/вмесване в духовния живот на България.

ПЪРВО РАЗДРОБИХА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ПОСЛЕ ЛИКВИДИРАХА МАТЕРИАЛНАТА МУ БАЗА Председателят на селскостопанската земеделска кооперация инж. Г. Диманов в с. Новачене, Плевенска област, в интервю пред в. „Дума”, публикувано на 22 март 2012 г., с болка с п о д е л я: „Минал съм през целия цикъл от ТКЗС-та, през АПК-та, ДЗС-та, МТС-та и знам защо бяха създадени кооперациите. Сега нещата се промениха. Малко кооперации оцеляха По професия съм инженер, работил съм в промишлеността… Обиколих света покрай „Балканкар” и видях, че н я м а друга д ъ р ж а в а, в която 228

селското стопанство е било подложено на такъв тормоз като нашето. Първо го раздробихме, а после ликвидирахме материалната му база. ХОНЛАНДЦИТЕ /държавата с най-модерно и производително селско стопанство в Европа и дори в света – бел. Г.Г./ като дойдоха при нас и ни казаха: „Ей, вие българите, какво правите? Разрушавате това, което е направено”. /БЕЛЕЖКА. Ще добавя само, че кооперацията в с. Новачене е създадена в началото на 90-те години на м.в. и с преодоляване на много първоначални трудности сега е добре развито стопанство, което обработва, изключително механизирано, над 20 х. дка земя: отглежда предимно пшеница, рапица, слънчоглед и царевица. Механизаторите – млади хора с техническо образование, работят усърдно и грижливо и средномесечно – целогодишно – получават по около 1200 лв. заплащане за труда си. Кооперацията за 2011 г. е реализирала 820 х. лв. печалба. Тя осигурява/плаща редица социални придобивки на своите членове и за обществения и културен живот в селото. В същото време, както споделя с болка Г.Диманов, големи кооперативни фирми идват в тяхното и съседното село Славяново, вземат земя под аренда, обработват я определено време/години и си отиват, но нищо не остават в селата им. Дори така експлоатират земя, че я изтощават и я зарязват негодна за по-нататъшно нормално производително ползване, а след тях трябват полагане на много грижи и разходи за възстановяване на нормалното й плодородие. Това обаче отчуждава селяните от тяхната дотогавашна земя и са склонни да я изоставят…/

БОНУСОВАТА АФЕРА – „БЛАГОДЕНСТВИЕ И ПОРУГАН МОРАЛ”! Съществувала е и е таяла взривоопасността си след втората половина на 2009 г. През последните две години се е развила ракообразно и достига своеобразен апогей. Под прикритието да не се разрази опасен обществен скандал и уж да не се изнасят лични данни за отнасящите се, аферата, своеволията /и то масови, безцеремонни/ все пак проби всякакви замислени потайности и излезе/излиза полека, частично и все по-цялостно/грозно, под острата разобличаваща критика на опозиционните представители в Народното събрание и придобилото широко и нетърпимо недоволство на българския народ. Дали ще се стигне до дъното на аферата и в ъ з м е з д и е е отделен 229

„щекотлив” въпрос с повишена трудност, но явно да се работи повече така няма да може… Цифрите, разкрити и изнесени публично до началото на м. април т.г., са невероятни и страшно големи – през управлението на ГЕРБ /по станали вече публично достояние данни/ са раздадени бонуси и пр. доплащания в размер на не по-малко от 120 /сто и двадесет/ милиона лева!? От тях, в отговор на призива на министър-председателя, до края на м. март т.г. са върнати в държавната хазна само около 600 х… Как ще се развие и приключи/тушира по-нататък аферата Е голям и интригуващ проблем, т.е., както се казва дали ще бъде опазена от управляващите „честта на пагона”, е отделен непредвидим въпрос, но думата може да бъде за следните п р и н ц и п н и неща: - КАТО НЯМА – ДА НЯМА ЗА ВСИЧКИ! Министър-председателя /ББ/, Финансовия министър /СД/ и кой ли не от управляващите, със самото си идване на власт проглушиха ушите на хората, за „лошото наследство” в държавата получено от тройната коалиция, че е криза и няма пари, че трябва да се затягат здраво коланите от народа. Но съвсем неизлезе такава истината. Защото се оказа, че няма за простосмъртния народ /доходите и пенсиите са замразени и пр./, но има за върхушката: щедро раздавани пари за бонуси, премии, заплащане за допълнителна „уж” работа по втори договори и то в големи размери. А най-лошото е, че разни ръководители с а м и са определяли за себе си и тези от най-близкия им кръг – с хиляди левове на месец и година, а за другите – в същото време по – 50 или, явно „от кумова срама, по някоя десетица повече левове. И всичко това при твърде високите месечни заплати на същата върхушка, чиито самозабравили се представители се самохвалят и успокояват другите, че много, едва ли не денонощно и непрекъснато в продължение на 365-те дни – и нощи -годишно, отговорно, със свръх напрежение и пр., работят/служат и си „заслужават получаваното” /та още дори може би и наглостта, че някак не е прекалено допълнителното им парично „поощрение”, т.е. че то е съвсем заслужено и „оправдано”/, за да не се добави, и ненаситното им, че даже „Не е МНОГО”…

- /За илюстрация ще приведем и един, от многото, последни примери, публикуван във в.”Дума” на 6 април 2012 г.: Марияна Велкова, директорка на Агенцията за малките и средни предприятия в Министерството на Икономиката, при основна заплата за м.г. в размер на 26 х.л., е получила бонус над 17300 лв., а заместничката й Нина Тодорова е получила близо 14 х.лв. бонус към своята основна заплата за годината в размер на 19 х.лв. Друг е въпроса 230

кой е определил размера на бонуса – дали министърът на икономиката примерно, както е заявил лидера на сините Мартин Димитров/ - КАТО ИМА – ДА ИМА ЗА ВСИЧКИ! След разразяване на скандала с бонусите, управляващите започнаха да „търсят под вола теле” и „настървено-убедително” извадиха на показ „мръсните ризи на тройната коалиция”, т.е. че и при онова управление са давани парични поощрения. Но истината е проста и не се криеше – до 2009 г. имаше, ако може така да се каже, бонуси за всички в държавата: ежегодно индексиране на пенсиите с милиарди левове; коледно-новогодишни допълнителни плащания пак за пенсионерите; за 24 май и 15 септември специфични допълнителни плащания за учители и културно-просветни деятели, служители в сферата и пр.; периодични допълнителни плащания по тримесечия и за коледно-новогодишните празници, при съответно изпълнение на задачите за държавната и общинска администрация и пр. И всичко това в разумни размери, при спазване изискванията за трудово усърдие, принос в изпълнение на задачите и пр. И може би НЕпоследно.

- СЕГА ЗА ЕДНИ /нисшите, обикновените трудови хора на държавния щат/ НЯМА ИЛИ ИМА СЪВСЕМ МАЛКО, а за ДРУГИТЕ – върхушката, ръководителите – ИМА и то ТВЪРДЕ МНОГО! Ето я в действителност, на практика ГЕРБЕРСКАТА СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗА НЕДОПУСКАНЕ НА ПОДОБНИ БЕЗОБРАЗИЯ, НОВ МОРАЛ И пр., в името на които на 5 юли 2009 г. на парламентарните избори, „ОМАЯХА с пропаганда, ПОДЛЪГАХА И ЗАБЛУДИХА” ДОВЕРЧИВОТО МНОЗИНСТВО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ, и те им се довериха с гласовете си, та станаха управници!... … Известна е философската сентенция на СЕНЕКА от времето на СРЕДНОВЕКОВИЕТО, че „няма лекарство там, където това, което е било считано за п о р о к, СТАНЕ ОБИЧАЙ”. … „ДА”, ама „НЕ”, както е казал в началото на настоящия преход известния вече 90-годишен български журналист Петко Бочаров. В такива случаи въпроса и отговора при равносметката безсъмнено е, ПО ПИСАНИЕТО ОЩЕ В СРЕДАТА НА МИНАЛИЯ ВЕК на СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИЯ ПИСАТЕЛ ХЕМИНГУЕЙ, че, като НАБАНТ /т.е. тревожно-мобилизиращо и предупредително/ – „ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА!?”…

231

ХОБИТО НА ИНЖЕНЕРА Ако сте решили и се разходите по късата, но приятна ул. „Хр. Смирненски”, която се намира зад триетажната внушителна и красива сграда и двора на ОДЗ „Ю.Гагарин” в града, загледайте се, за да не пропуснете надписа на малката сграда на № 2. На външната врата, току на тротоара, има скромно изписана, но заинтригуваща табела – „Малка галерия - „ЩАСТИЕ„ … Тя заслужава да се посети и разгледа, както направих и аз и останах едновременно изненадан и много приятно у д о в л е т в о р е н. Помещението на галерията е непретенциозно – около 20 кв. метра. На двете му срещуположни надлъжни стени са богато и с вкус подредени, с неголеми по размери, добре изработени и „грабващи окото” дърворезби и нарисувани с маслени бои картини. Мотивите на изложените към 60 експонати са различни, но приятни и заинтригуващи, задържащи вниманието на любознателно влезлия в галерията. Създател и /за себе си/ уредник на малката галерия „Щастие” е инженер ИВАН ГЕОРГИЕВ ЛУДЖОВ. Тоя е млад човек /р. 1976 г./, кореняк долнобанец, син на родители интелектуалци: майката Елена е по образование педагожка, а баща му Георги – зъботехник. И двамата са от неотдавна пенсионери. Иван след долнобанското средно училище завършва електроинженерство в София. Женен. В настоящето трудно за „житие и битие” време в страната ни той няма постоянен трудов ангажимент, но засега то не го плаши излишно. Така е защото търси и си намира сам работа за препитание – изработва ел-сувенири. Усърдието му е похвално, т.е. прецизно и с вкус навреме изпълнява поръчките, които идват от разни места в София и други селища. В случая по-важно е другото по отношение практикуването и развитието на хобито на инженера. От над 3 години се е отдал/захванал и през свободното си време се занимава с дърворезба и рисуване на картини. Мотивите са различни, но просто много приятни и привлекателни за продължително гледане/съзерцание. Да се опише всичко за тях е трудно, но хубаво е да се види/разгледа изложеното в малката Иванова галерия… Инж. Ив.Г. Луджов практикува хобито се с увлечение и упоритост, но не с комерческа цел, т.е. за да подпомага материалната издръжка на семейството си. Живее културно и духовно богато, но скромно и непретенциозно. Заради това е доволен от заниманието си и постигнатото.

232

През 2010 г. в местното читалище „Рила 1898” уреди добре посетена и оценена изложба с материали от хобито си. Насърчен от стореното той със собствен труд и подръчни материали, т.е евтино, той преобразува автогаража на баща му в дворното место на къщата, в която живее /ул.”Хр. Смирненски” № 2/ и направи/уреди помещението за въпросната малка галерия „Щастие”. В него работи по ел. инженерската си професия за изпълнението на сувенирните поръчки. Едновременно, в създадената уютна обстановка, упражнява и хобито си. Така и двете направления вървят ритмично и ползотворно. „Малката галерия – „Щастие” е отворена всеки ден. Тя добива все повече популярност и рядко остава без любознателни посетители от хора на различни възрасти. Входна плата естествено няма. Но много е важно и удобно това, че галерията се намира на еднакво близко разстояние между двете местни училища – СОУ „Неофит Рилски” и ПГ „Хр. Ботев”. От тях всъщност са и най-многобройните посетители и ценители на експонатите. … Инженер Ив. Луджов приема в „Малката галерия” ценителите на хобито му по всяко време на деня, когато е в помещението. Отнася се с уважение към дошлите и им напомня, че „следващия път”, ако отново дойдат, неупременно ще видят и НОВИ интересни експонати…

233

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ В ДОЛНА БАНЯ И ДОЛНОБАНЦИ ЗА НЕГО (По случай навършване 130 г. от рождението му на 18 юни 2012 г.) ТОЙ е изтъкнат български политически и държавен деец. Наред с това е и виден международен авторитет и признат АНТИФАШИСТ! Тези неща може голословно да се премълчават и дори отричат в наши дни от „съвременни български и други историци”, обществени дейци и заклети недоброжелатели и врагове на социализма и комунизма, на БКП и приемницата й БСП, на НОВА България. Но истината остава и ТЯ своеобразно тържествува. … За мен е приятно да споделя и опиша някои моменти, отнасящи се за Г.Димитров и свързани с нашата Долна баня и видни долнобанци. Излагам ги с трепет и уважение, така както са ми станали известни от налични оскъдни писмени източници и лични разговори отпреди години, или съм ги преживял лично в младежката си възраст. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Михайлов е роден в с. Ковачевци /сега общински център/, бившата Радомирска околия, Пернишка област. Родителите му са бегълци/преселници от Местенска Македониая след повръщането й от Берлинския конгрес /юли 1878 г./ отново под турска власт - бащата, кожухар, е от Разлог, а майката Парашкева от Банско. Домочадието е многолюдно и общото семейно препитание е от земеделие и занаятчийство. Духът обаче е силно родолюбив на български патриоти. В Ковачевци битието на новите му жители е трудно и преживяването в постоянен недоимък. Заради това първородния Георги още на 12 г., поради липса на средства, прекъсва основното си образование и започва работа като словослагател в печатница. Бранша обаче му дава възможност, в съчетание с неговата упоритост, трудолюбие, ученолюбие и прогресивни стремежи за израстване, да извърви своите житейски университети „като достоен син на работническата класа” – на българската работническа класа, Партията и България. Г.Димитров става член на БРСДП в 1992 г., а на следващата година, след разцеплението, застава уверено и непоклатимо до Д.Благоев, Г.Кирков и другите дейци в редиците на ТЕСНЯЦИТЕ. През 1009 г. е избран за член на техния централен комитет и за РЪКОВОДИТЕЛ НА ОБЩИЯ РАБОТНИЧЕСКИ СИНДИКАЛЕН СЪВЕТ. Като такъв ръководи пернишката 35-дневна миньорска стачка. За противовоенна патриотична дейност е арестуван, съ234

ден и през 1914-18 г. лежи в затвора, но след злополучния за България край на войната е амнистиран. През 1919 г. Е един от енергичните ръководители на транспортната и на общата политическа стачка в страната. През същата година участва в 1-вия конгрес на БКП, който единодушно Я преименува така от дотогавашното БРСДП-т.с. и същевременно взема решение ДА СЕ присъедини към новосъздадения ТРЕТИ КОМУНИСТИЧЕДКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ в Москва. После участва като делегат в неговия 3-ти и 4-ти конгреси през 1921 и следващата година и там се среща и разговаря загрижено по политическите проблеми в България с Вл. Ленин.Същевременно е един от организаторите на Профинтерна в Москва през 1922 г. Заедно с Васил Коларов Г..ДИМИТРОВ ръководи първото в света антифашистко Септемврийско въстание в България през 1923 г. След потушаването му, емигрира в Югославия и Виена, а от там в Съветския съюз. В продължение на десетина години е активен деец на европейското работническо и комунистическо движение, като последователно е Секретар на Изпълнителното бюро на Балканската комунистическа федерация, а после ръководител на Западноевропейското Бюро на КИ. След 1934 г. Г. Димитров като политемигрант е постоянно в СССР. /Забележимо. През всичките 22 години на пребиваване извън България /1923-1945-та/ Г.Димитров, както казва развълнувано в речта си при пристигането в София на 6 ноември 1945 г., НЕ Е ПРЕСТАВАЛ ДА СЕ ЧУСТВА БЪЛГАРИН И ДА МИЛЕЕ И РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ, КАТО НЕИН ВЕРЕН, ПРЕДАН СИН И ИСТИНСКИ ПАТРИОТ./ … ДОЛНОБАНСКИТЕ тесни социалисти и мнозина други местни хора знаят Г.Димитров от 1909 г. Това става от лични срещи и косвено по други поводи до края на живота му /2 юли 1949 г./. На 23 май 1909 г. Г. Димитров, като млад, очертаващ се убеден, енергичен партиен и профсъюзен деец, идва в гара Костенец и оказва съдействие за развитието и успеха на историческата стачка на работниците от кибритената фабрика. Между кибритарите, класово борещи се срещу буржоазната капиталистическа експлоатация на труда им, са и фабрични пролетарии от Долна баня. Някои от тях са членове на местната тесносоциалистическа група създадена през 1906 г., други са съмишленици или просто безпартийни. Секретарят на долнобанските тесни социалисти БУКО АВРАМОВ ЛЕВИ /1888-1956/ организира няколко души от групата и други долнобанци /от Сре235

бърниковата дърводелска фабрика, горски работници и бедни селяни/, които отиват на гара Костенец и присъстват на митинга проведен на 23 май. Това се явява полезна съпричастност, защото още при избухването на кибритарската стачка тукашната партийна група проявява гореща солидарност и активна подкрепа, като участва в събирането на средства и материална помощ за облекчаване бита на семействата и успешната им стачна борба. Долнобанските участници в митинга на 23 май отиват и са участници в протестната проява не от просто любопитство /да видят и чуят видния, макар и още млад, партиен и профсъюзен ръководител-тесняк, а водени от чувството на дълбоко класово съпричастие и за взаимодействие…. Затова слушат с внимание речта на Г.Димитров и други оратори на митинга. Завръщат се в Долна баня с удовлетворение и повишено вдъхновение за борба. Около митинга на кибритарите става друго, по-сетнешно неимоверно важно н е щ о за долнобанските социалисти и населението ни: Партийния секретар Б.Леви разговаря отделно с младия трибун Г.Димитров и му предлага в непродължително време да дойде в селото и да произнесе реч по текущи за страната политически проблеми. Ораторът изразява задоволство и приема предложението-покана. Макар че изминават почти 9 месеца от поемане на ангажимента, използвайки подходящия случил се момент, на 4 март 1910 г. Г.Димитров идва в Д.баня. Това става забележително по характера си събитие за селото. Членовете на тесносоциалистическата партийна група, която е четвърта по ред създадена в тогавашната Софийска област, след тези в сегашните градове Ботевград – тогава Орхане - Самоков и Етрополе, но първа за/в селата, са около 30-тина души: работници в Сребърниковата дърводелска фабрика, бичкиджийниците по р. Бистрица и др., интелигенти от фабричната канцелария, основното училище и общинското управление, бедни селяни. Благодарение на извършената организаторска и пропагандна работа, в салона на новопостроената читалищна сграда, дошли и присъствали, освен организираните членове на групата и над 150 души от населението, което е доста радващо и показателно за времето си и обстановката тук.` По предварителната уговорка Г. Димитров тогава пристигнал от София с трена до гара Костенец, а от нея в Долна баня с чакащия го файтон и местен придружител. Той останал предварително много доволен от събраното множество в салона. Вдъхновението му се увеличило и произнесъл почти двучасова реч по текущото политическо положение в България. Разгледал и случая с устроената неотдавна „русенска кървава баня” /разстрела на невинни българи по заповед на министъра на вътрешните работи/.

236

Г.Димитров говорел увлекателно и бойко. Присъстващите го слушали с обясним интерес. После били му зададени въпроси и той отговорил обширно. Събранието, започнало след свечеряване, завършило към полунощ. Хората се разотишли доволни от участието си в него и не съжалявали за късната доба, макар че ги чакал напрегнат за работа утрешен пролетен ден. А Г.Димитров преспал в дома на гостоприемен организиран социалист и сутринта на другия ден си заминал по обратния маршрут за София. Разделяйки се споделил с партийния секретар Буко Леви добрите си впечатления за протичането на проявата и обещал, изразил готовност и друг път да дойде в Долна баня на среща със социалистите и населението. Но… това вече не се случило… /ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ. Буко Леви, вече наближаващ шестдесетте си години, с над 4 десетилетия членство в БРСДП-т.с./БКП, като един от седмината й учредители – на групата – тук, в разговор с мен като секретар на долнобанския Общоселски комитет на СНМ – Младежката организация, създадена през м. декември 1947 г. – в един от дните между 2 и 10 юли 1949 г., дните след смъртта и погребението на Г.Димитров в София, - полагането му в изградения мавзолей, - като ми разказа за идването на починалия Димитров в Долна баня на 4 март 1910 г., с въздишка и почитателно дълбоко съжаление заключи: „Отиде си един голям наш българин, добил със суровия живот и борбата си международна работническа и антифашистка известност, оценка и значение за името и честта на нашата демократична България…”/ Много и вълнуващи спомени за Г.Димитров имат и споделят няколко видни долнобанци.

- Чл.кор. на БАН, проф. Кирил Г.Лазаров /1895-1980 г./: Като ученик в горните гимназиални класове и след това студент по право в СДУ „Кл. Охридски”, той е живял на квартира в близост до ул. „Кирил и Методий”, където на № 64 се е намирала сградата с работните помещения на ЦК на БРСДПт.с. и на Работническия синдикален съюз. На приземния етаж имало салон за доста хора. Преди и непосредствено след 1-вата Световна война, на различни културно-масови прояви – вечеринки, утра посветени на исторически събития, други увеселения, празници и пр., - партийни и профсъюзни членове в задушевна обстановка са се срещали, опознавали и дружели - разговаряли се и по семейни въпроси, търсели от по-възрастните и опитни лични съвети за учението, служебната и обществената работа и личния си живот. Наред с 237

другите изтъкнати ръководни дейци, идвал и участвал в проявите и все още младия тогава, но бързо утвърждаващ се Г.Димитров. Както К.Лазаров пише по-късно в книгата си „Незабравими дни”, изд. на БКП, Сф. 1966 г., , а и после е споделял и подчертавал в разговори с мен през периода 1960-1975 година, когато като министър на финансите и член на ЦК на БКП идваше в Долна баня по различни поводи, а аз бях в общинските ръководни звена – ДСНМ, БКП, ОФ и Общинския народен съвет,ТАМ по онова време ТОЙ се запознава с НЕГО и останал с хубави впечатления. Те непрекъснато се увеличавали и затвърдявали, тъй като Г.Димитров работел енергично и се развивал идейнополитически и организационно, все повече ставал надежден партиен ръководител. Преди Септемврийското антифашистко въстание в 1923 г. К.Лазаров, като секретар на Районния партиен комитет в Долна баня, се е свързвал с Г.Димитров по редица въпроси. Особено силно впечатление му е направило публикуваните в „Работнически вестник” през м. август 4 статии разглеждащи важни неща за изграждане ЕДИНЕНВ ФРОНТ в България в борбата срещу деветоюнските военно-фашистки превратаджии. След потушаването на въстанието и дадените хиляди жертви, вече в нелегалност, е посрещнато с удовлетворение ОТВОРЕНОТО ПИСМО на Г.Димитров и В.Коларов, изпратено от Виена /Австрия/ чрез нелегалния партиен вестник, изпратено още през м. октомври с.г., за продължаване борбата от комунистите и патриотите в страната с мобилизиращия призив „ГОРЕ ГЛАВИТЕ!”

- Професор Рубен Аврамов Леви /1900-1987 г./.. Като студент и комсомолски ръководител в тогавашната Софийска област участва в подготовката на Септемврийското антифашистко въстание в Ботевградския район. След потушаването му в нелегалност е осъден на смърт и емигрира в СССР. Там участва активно в обществено политическия живот на страната и Коминтерна. През 1936 г., по препоръка на Г.Димитров, като Генерален Секретар на КИ, е изпратен в Испания и през Гражданската война там, в продължение на 3 години е ГЛАВЕН ПОЛИТКОМИСАР НА РЕПУБЛИКАНСКАТА АРМИЯ. От 1939 г. отново е политемигрант на съветска земя. ДВАМАТА – К.Г.Лазаров и Р.Ав.Леви – под непосредственото ръководство на Г.Димитров участвуват в международната антифашистка дейност против опасността от избухване на задаващата се 2-ра световна война. А през нейните години – в разработване и оповестяване по радио Москва 238

СПАСИТЕЛНАТА ПРОГРАМА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ В България. След деветосептемврийската победа в 1944 г., на следващата година К.Г.Лазаров и Р.А.Леви се завръщат в България и участват активно в социалистическите преобразования на страната: двамата най-напред в апарата на ЦК на БКП, а след това като министри – първия на финансите, а втория на културата и просветата и след пенсионирането им – на други отговорни централни обществени постове. Докато е жив Г.Димитров двамата нашенци имат много непосредствени контакти с НЕГО. С уважение и респект те споделят, че Димитров се е отнасял с внимание към тях, не само се е интересувал и ги е напътствал в отговорната им работа, но дружески им е помагал/съдействал по задачите, за да се реализира извършваното дело, да се избягват недостатъци и провали. Заради всичко това и доста други неща, Лазаров и Леви с уважавали и обичали Димитров и са му били благодарни за всичко хубаво, което са видели и получили от НЕГО през годините на съвместната им и под негово творческо ръководство работа.

- Полезно е да спомена и за ПИСМОТО изпратено от Г.Димитров до долнобанеца Димитър Г.Герасимов. Димитър /1915-1994/ в началото на 1945 г. е изпратен с партийна поръка за политофицер на военното летище в с. Божурище край София. Той проявява инициатива и организира за рождения ден на Г.Димитров на 18 юни 1945 г. да се изпрати по съветски офицер ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО в Москва, придружено с майсторство изработена в техническата работилница писалищна мастилница. Наскоро след това се получава ръчно написан отговор от Г.Димитров, адресиран до Д.Герасимов /датата е 26 юни 1945 г./. Като благодари най-сърдечно и вълнуващо за изпратените му поздравление и подарък, ето неговите заключителни редове: „Работниците са призовани да бъдат в първите редове на борбата за изкореняване на проклетия фашизъм и великобългарския шовинизъм и за възтържествуването и процъфтяването на нашата хубава РОДИНА, намираща се в искрена и нерушима дружба с великия Съветски съюз. Стискам здраво вашата д е с н и ц а”... Долнобанската партийна организация се грижи докато е жив Г. Димитров местните комунисти и немалко хора от населението да научават и да знаят все повече неща за НЕГО. Така, по съседски в домовете на партийни членове се слушат от млади и възрастни: речта на Г.Димитров, произнесена на 6 ноември 1945 г. в Народния театър при честване 38-годишнината на Ок239

томврийската революция в Русия, когато той току-що се завръща в Родината след 22-годишния период на емиграцията му; словото при произнасяне програмната реч на Отечественофронтовското Правителство през м. ноември 1946 г., когато ТОЙ става министър-председател; негови изказвания във Великото народно събрание при изработването и приемането на 4 декември 1947 г. на Републиканската конституция на страната, – наречена тогава Димитровска; речта на многолюдния митинг в София в средата на м. март 1948 г . след завръщането на българската правителствена делегация от Москва, където е подписан /първия/ Договор за дружба и сътрудничество между двете страни; отчетния доклад и заключителното му слово на историческия Пети конгрес на БКП /18-25 декември 1948 г./. … И идва 2 юли 1949 г. Радиото донася в страната тъжната вест за смъртта, едва навършил 67 г., на Георги Димитров. Долнобанските комунисти посрещат с огорчение съобщението. Провежда се в един от следващите дни в читалищния салон /в старата читалищна сграда/ ОТКРИТО ТРАУРНО СЪБРАНИЕ, на което присъстват, НАРЕД С ЧЛЕНОВЕТЕ НА МЕСТНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ и много патриоти – млади и възрастни хора… А за деня на погребението /полагането на Г.Димитров в новоизградения мавзолей на пл. „9-ти септември” /сега „Ал.Батемберг 1-ви”/ г р у п а, съставена от местни комунисти и от членове на БЗНС и СНМ, отиват в София и присъстват на траурната процесия… /БЕЛЕЖКА. Мавзолеят е разрушен в края на м. август 1999 г. по решени на Правителството на СДС с министър-председател Ив.Костов /р. 1949 г./ и министър-разрушител Евгений Бакърджиев /р.1955 г./, откъдето още през 1990 г., по решение на семейството на сина Бойко, тялото на Г.Димитров е изнесено и погребано в Централните Софийски гробища/. … ПОЗВОЛЯВАМ си да споделя лични спомени за, Г.Димитров. Като средношколец в първите два курса на Столарското училище /сега ПГ „Хр.Ботев”/ през 1947-49 г. в Долна баня и после в последните два класа на Ихтиманската гимназия „Хр.Ботев” през 1950-52 г., бях пропагандист в системата на политическата просвета /кръжоци/ на Младежкия съюз. Изучавахме най-напред биографията на Г.Димитров. Тогава наличната литература 240

беше оскъдна. Правехме го главно по две книги – „Биографичен очерк за Г.Димитров”, написан от Стела Благоева, 1887-1954 г. /дъщеря на Д.Благоев и сподвижничка на Г.Димитров/ и романизираната му биография „Син на работническата класа” от писателя Камен Калчев, 1914-1988 г., написани по поръка на ЦК на ДСНМ. Двете книги излагаха материала на достъпен език, четяха се увлекателно, станаха много популярни и бързо претърпяха няколко издания. Разбираемо е, колкото и да се струва сега невероятно на някого и особено на върли недоброжелатели и врагове, че ни беше интересно, защото като млади и възторжени хора, наред със знанията от учебниците, бяхме жадни за политически просвета и разширяване на обществения ни кръгозор, в т.ч. за Г.Димитров. … Имах възможност и видях живия Г.Димитров на 17 декември 1947 г.. Беше снежен, студен, но ведър зимен ден. От дирекцията на Столарското училище ни казаха, че министър-председателя на НРБ ще премине по жп линията от София за гара Кричим /сега Стамболийски/ с държавно-партийна делегация на Народнодемократична република Албания за важно политическо събитие – сключване Договор за приятелство, дружба и сътрудничество между двете страни – и ще спре на гара Костенец. Група ученици, членове на СНМ, изявихме желание да отидем на гарата и придружени от учител го направихме. Естествено вървяхме пеш и за около час време стигнахме. Там вече се беше събрал много народ – групи от съседните селища, хора на различна възраст, социално положение и пр., безспорно не само членове на БКП, но и такива на БЗНС, ОФ и просто любопитни. Имаше и не малко долнобанци, пристигнали с някакъв превоз или пеш като нас. Настроението на чакащите беше бодро. Като се съобщи, че композицията на специалния влак пристига, всички се скупчихме и подредихме на перона до първия гаров коловоз в трепетно очакване. Към 10 ч. влака пристигна бавно и спря. Случи се така, че прозореца на вагона с Г.Димитров и високите му албански гости, се оказа точно срещу входната врата за пътническата чакалня на тогавашната стара гарова сграда. А ние – долнобанската група – се намирахме именно на това место на перона. Веднага след спирането на влака Г.Димитров отвори прозореца. От двете му страни стояха албанските ръководители Енвер Ходжа и Мехмед Шеху. Още преди да спре влака на гарата посрещачите завикахме високо и продължително „Ура!” и „Дружба!” Това може би попречи Г.Димитров, след като отвори прозореца на вагона, да произнесе няколко приветствени думи, защото престоят на композицията беше само в продължение на секунди. За241

ради това Г.Димитров и гостите до него само ни махаха приветливо, развълнувани и усмихнати, с ръце, изразявайки благодарност за радушното им посрещане. Потеглилата влакова композиция присъстващите изпратихме, със същите бурни възгласи, както и при посрещането докато и последния вагон се изниза бавно надолу по линията към Кричим... … Имах възможност от 60-те до края на 80-те години на м.в. да бъда семейно с туристически групи или по други поводи в Съветския съюз и Германската Демократична република /ГДР/. По този начин няколкократно посетих места свързани с Г.Димитров в тези приятелски страни. … Двайсет години преди промяната през 1989 г., в края на м. юли, със съпругата Добринка – начална учителка – бяхме в Лайпциг. Там посетихме сградата „Музей…” на Имперския съд”. Тя е импозантна, двуетажна. През деня в нея не секват посещенията на любознателни туристи и пр. – германци и от различни други страни. Естествено посетихме музея и ние двамата. Случихме пристигане на руска група и включени в състава й, това ни облекчи при разглеждането. За нас българите Музея е много важен, защото историческия Лайпцигски процес/съд – 21 септември – 23 декември 1933 г. - се провежда срещу Г.Димитров и още двама наши сънародници – В.Танев и Бл.Попов, арестувани на 9 март с.г., както и срещу Торглер, председател на Комунистическата фракция в Райхстага. Това става, защото дошлата на власт на 30 януари с.г. Хитлеро-фашистка Национал-Социалистическа партия извършва голяма международна провокация, като на 28 февруари /с. г./ запалва през нощта сградата на Райхстага и обвинява комунистите и КИ в международен заговор срещу Хитлер и партията му, че предизвикването на пожара е бил сигнал за комунистическото въстание за сваляне на установената власт в Германия. Провокацията е разобличена благодарение блестящата защита на Г.Димитров, и съда е принуден да оправдае обвинените /те излизат на свобода от Берлинския моабитски затвор на 27 февруари 1934 г. и отлитат за Съветския съюз, който ги приема за свои граждани, защото българското блокарско правителство на Н.Мушанов по това време им отказва българско гражданство/. Така е нанесен в историята първия съкрушителен удар на фашизма в неговата бърлога Германия и то е направено от Колоса Г.Димитров, което е негова огромна историческа заслуга не само за Европа, но и за целия свят… При разглеждането на музея в Лайпциг, тъй като останахме при експонатите му след излизането на съветската група, немските преводачи прояви242

ха голямо уважение към нас, още повече като разбраха, че сме българи – пуснаха ни запис на заключителната реч на Г.Димитров пред съда, възпроизведена от артист на руски език, разказаха ни доста допълнителни неща за Г.Димитров и пр., и изобщо показаха голямо и приятно уважение към нас като негови сънародници… В Съветския съюз Г.Димитров е политемигрант до завръщането му в България на 6 ноември 1945 г. Там след Лайпцигския процес той се ползува с голям авторитет и е изтъкнат политически деец: през м. август 1935 г. е избран за Генерален секретар на КИ /такъв Е до разпускането му през м. май 1943 г./; разработване проблемите – тактиката и стратегията – за изграждане и работата на НАРОДНИТЕ ФРОНТОВЕ в борбата срещу настъплението на фашизма и разпалването от него на война; оглавява работата на Задграничното бюро на БКП и заедно с В.Коларов постигат много за обхващане и сплотяване на българската политемиграция като труженици на социализма във втората им родина /Съветския съюз/ и като бъдещи кадри за новия живот в демократична България; разработва програмата за спасителния ОФ в България; дава ръководни указания по конкретни проблеми на антифашистката борба в отделни европейски страни и на Балканите; работи във висшия апарат на ВКП /б/ и съветската държава – завежда /след м. май 1943 г./ международния отдел на ЦК на ВКП-б и два мандата – 1937-45 г. – е депутат във Върховния съвет на СССР от Костромска област и т.н. Заради всичко това в съветската страна има назовани много заводи, фабрики, училища, райони, селища и пр. обекти на името на Г. Димитров. Колективите им с гордост са приели и носели тази голяма чест. … При пребиваванията си в СССР имах възможността и посетих редица от местата свързани с името на Г.Димитров. Ще спомена само три от тях: сградата на Коминтерна в гр. Куйбишев /предишно и сегашно име – Самара/ на р. Волга, където апарата и Генералния секретар /Г.Димитров/ са били евакуирани и са работили почти цяла година след наближаването и опасността за съдбата на Москва от немскофашистките войски през м. октомври 1941 г.; сградата на Областния съвет на депутатите на трудещите се в гр. Кострома и сградата на краймосковския санаториум „Барвиха”. На всяка от тях има поставени мемориални плочи в памет на Г.Димитров и съветските хора и други посетители, се отнасят с уважение и достойно почитание към тях. Цветя поставях и аз при посещенията… ПОСЛЕПИС. На 17 и 18 март 2012 г., във гр. Франкфурт, Германия, се провежда редовно заседание на Изпълнителния комитет на Международната 243

асоциация на борците антифашисти. В заседанията участва и българска делегация в състав: Чавдар Стоименов – председател на ЦС на БАС и член на ИК на Международната асоциация /ФИР/ и Николай Мартинов - главен експерт в отдел Външна политика на НС на БСП. Българската делегация е запознала участниците в заседанието с п р о г р а м а т а за честване 130-годишнината от рождението на ГЕОРГИ ДИМИТРОВ и е предложила ДА СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ под патронажа на ФИР. Поканена е и е решено ДЕЛЕГАЦИЯ на ФИР, съставена от председателя й Д-Р Шнайдер и други високопоставени нейни ръководни дейци, да пристигнат в България и ДА УЧАСТВАТ В ЧЕСТВАНЕТО. Д-р Шнайдер е натоварен да изнесе доклад за ЗНАЧЕНИЕТО на ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ЗА МОБИЛИЗИРАНЕ НАЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ в БОРБАТА СРЕЩУ ФАШИЗМА. /По информация на в.”Жарава” от 31 март 2012 г., София/

Г.Димитров – 1910 г.

Г. Димитров – 1945 г.

Сградата на Лайпцигския процес 244

Тримата българи в Моабитския затвор,1933 г.

Митинг на Българосъветската дружба 1948 г.

Г.Димитров пред бригадири на панорамния път за Витоша

245

Г.Димитров със съпругата си в санаториума Барвиха

Мавзолеят на Г.Димитров 246

Писмо на Г.Димитров до Димитър Герасимов

247

Долнобански фронтоваци на посещение в с. Ковачевци 1987 г. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ЮБИЛЕЙНИ СЪБИТИЯ ПРЕЗ 2012 Г. ДЕВЕТИ МАЙ – 67 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НАД ХИТЛЕРОФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ

248

За ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА общинските организации на ветераните от войните и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Общината поздравиха живите фронтоваци и вдовиците на фронтоваци с юбилея, като от името на ОбС им връчиха поздравителен адрес и парична сума. Също бяха положени цветя на паметника в града, изграден за долнобанците, паднали във войните.

Честването на юбилея на 13 май в района на курорта в полите на Рила

Откриването на новата читалищна сграда - 24 май 1962 г.

249

23 септември 1962 – откриване на Стадиона (физкултурен комплекс)

250

СПИСЪК НА ОТПЕЧАТАНИ КНИГИ ЗА ДОЛНА БАНЯ (Намират се в читалищната и в лични домашни библиотеки) 1.

2.

3.

4.

5.

6.

Чл.кор., проф.К.Г.Лазаров – „Незабравими дни” Ив.Г.Герасимов – „Искри в мрака” Г.Д.Гаджанов – „Д. баня – 25 неуморни години – ТКЗС” Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 30 съзидателни години” Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – Сбъднати мечти, селото става Г Р А Д”. Стефка Пет.Тодорова – „Септемврийското въстание през 1923 г. в Долна баня” 7. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 40 години ТКЗС и АПК” 8. Ръководство на СОУ „Неофит Рилски” – „150 години училище в Долна баня” 9. Г-Д.Гаджанов - „Долна баня – Век и половина светско у ч и л и щ е” 10. Г.Д.Гаджанов, даскал Атанас Цветков, еп. Нестор, Стефка Пет. Тодорова и Александра Драганова – „Долна баня през вековете”.

11. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 55 години земеделски к о о п е р а ц и и” 12. Анелия Стеф. Иванова – „Света Петка в Долна баня 13. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – 30 градски години” 14. Стоян Вл.Тренев – „Поема за родовия корен.

15. Г.Д.Гаджанов – „Извървени пътища”.

16. Виолета Ян. Даскалова – „Янко Петров /100 години/”.

17. Маргарита Цв.Стефанова – „Приказка за онова нещо” и някои други нещица” 18. Стефка Пет.Тодорова – „Из миналото на с. Долна баня” 19. „Нас ни свързва не само болката” – стихове от 6 долнобански жени: Венета Н.Стринска, Добринка Кантарджийска, Лиляна П.Иванчева, Лиляна Ст. Ценкова, Мария Торошанова и Таня НИК.СТРИНСКА.

20. Г.Д.ГАДЖАНОВ, СТАНКО АЛ.ИВАНОВ, ИВАН ВАСИЛЕВ, НИКОЛА ХР. СТОЙЧЕВ И ДАСКАЛ СОТИР СТАНОЕВ - „ЖИВОТ МЕЖДУ РИЛА И КАРАБАИР” /ЗА ДОЛНА БАНЯ И СЕЛАТА ОЧУША, ПОДГОРИЕ И ПЧЕЛИН/.

21. МАРГАРИТА ЦВ. СТЕФАНОВА – „РЕЧНИК НА ДУМИ, ОСТАНАЛИ ОТ НАШИТЕ БАБИ В Е З И К А НА ДОЛНОБАНЦИ”.

22. Г.Д.ГАДЖАНОВ – „ДОЛНА БАНЯ – ЗЕМЯ И ХОРА”.

23. МАРГАРИТА ЦВ. СТЕФАНОВА – „В ПОМОЩ НА ДНЕШНИТЕ И БЪДЕЩИ РОДОЛЮБЦИ”, Д.БАНЯ.

251

24. Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – Един век потребителна кооперация „Напредък”.

25.Съставител Маргарита Стефанова – „Сборник народни песни от Долна баня”, в изпълнение на самодейките Йорданка Ст.Джамбазова и Йорданка Г. Боянова.

25.Г.Д.Гаджанов – „Долна баня – Времена и събития”.

26. Васил Г. Ангелов - "Старец на 80, спомени и лакардии” И още: Чл.кор., проф.Рада Балевска – „По каменисти пътеки”, материала „Изгреви и залези над Долна баня, с.с. 70-83. Литературоведка Димка Ил.Дебелянова-Каролева – „Живях в затворени простори”, книга за Димчо Дебелянов, материалите „Някога в Долна баня”, с.с. 123-125 и „Димчо и Илия”, с.. 153-158.

252