Театрален бюлетин
Бр. Национален кукленотеатрален фестивал МИХАИЛ ЛЪКАТНИК Ямбол 22 - 26 април 2013 г.
1
"Въздухът ухае на театър" 18-тото издание на фестивала тръгна по вода и бързо съумя да разсее всички облаци на ежедневието. Ден 1-ви. В Ямбол е слънчево. В театъра греят:
* БЪР, БЪР ЗА СЛОН И ЧАДЪР.............................................................Вилия Моновска Държавен куклен театър – Габрово * ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО...........................................Катерина Георгиева "Театър Весел" – Велико Търново * ДЕВЕТ И НЕЩО...........................................................................Теодора Кафеджиева Държавен куклен театър – Варна * ОТКРИВАНЕ НА ФЕСТИВАЛА * ПРИКАЗНА ФИЕСТА Награди за драматургия и премиера на сборника
* ГЕОРГИ МИТЕВ – патрон на театъра * ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ....................................................................Теодора Кафеджиева интервю
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА:
Изказваме специалните си благодарности към СПОНСОРИТЕ НА ФЕСТИВАЛА:
Теодора Маргинова Теодора Кафеджиева Катерина Георгиева Вилия Моновска Яна Алексиева Светла Алексиева ЦИТАТ НА БРОЯ:
"Любовта не е информационен бюлетин" Оля Стоянова
° ПЕЧАТНИЦИ "ДЕМАКС" – Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ ° ОВЕРГАЗ – ИНК – СОФИЯ – Г-Н САШО ДОНЧЕВ ° ФОНДАЦИЯ "МЛАДА БЪЛГАРИЯ" ° "КВАРТА" – ЯМБОЛ ° ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ – Г-Н СТОЯН ПРОДАНОВ ° Х Е С – АД – ЯМБОЛ ° РЕПРОДУКТОР ПО СВИНЕВЪДСТВО ° БРАЙКОВИ – ООД ° ВИЛТРОН 2 – ООД – ЯМБОЛ ° А Р Ц "КАРМИЛ"
Приятел в приключение се познава "Бър, бър за слон и чадър" Държавен куклен театър – Габрово автор: Мая Дългъчева режисьор: Съби Събев сценография: Наталия Гочева композитор: Георги Гарчов участват: Мила Великова Ряпова, Десислава Чардаклиева, Петър Гайдаров Спектакълът “Бър, бър за слон и чадър” носи малко от атмосферата на “Хрониките на Нарния” – любимото детско четиво на К. С. Луис. Килерът в спектакъла сякаш е магическият дрешник – портал към Нарния. И той разкрива своя свят пред зрителите. Китарата, тромпетът, куклата, палтото, плюшеното слонче и чадърът оживяват под музикално – призрачния зов на килера. Цветовете на семплата сценография я приближават към сюрреализма, към усещането за мистичност и невероятна приказност. Основа на историята е мотивът за изгубената/отнетата част от теб самия, която само приятелството може да ти възвърне. При това доста необичайно приятелство, което те напътства в неочаквани приключения и обръща чувството за неибежната забрава - изгнание в тъмния и пълен с тайни килер. Всеки предмет в представлението “Бър, бър за слон и чадър” е отразен в нова светлина и преоткрит в забавната игра на значенията.
ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО участват: Елка Балабанова, Веселин Василев
по Ханс Кристиян Андерсен|„Театър Весел“ – Велико Търновo | постановкa: Тодор Вълов|сценография: Емилияна Тотева | музика: Елена Методиева
Цял живот чакаме да се появи подходящият. Момент. Ден. Човек. Принц. Най-често принцът, за наше дълбоко разочарование, далеч не е отражение на момичешките ни копнежи и утопии, родени от приказки, истории и сънища. Има нещо прекрасно в това тези илюзии да се превърнат в реалност, нещо нереално реално. Изхвърлено от съзнанието за миг и превърнато в дихание или миг на неистов идеализъм. Приказните герои от лабиринта на Андерсен, поставени в една бляскава и притихнала среда, изграждат свят, в който Принцесата се появява. Принцът вече е там и я чака 1
със свежо зърно грах. Грахче – любов, любов- мечтание, мечтание- реалност, реалностизпитание. Куклите- герои са извезани от сияние, съпроводени от лирични музикални излияния и ненатрапчива замечтаност. Отнесени сме от вихъра на приказката, сънливо и необезпокоявано. Забъркани поносимо в материалните кроежи на майката и оглупялостта на бащата, сънуващите дочакват финала с трепкащи клепачи и отнесени погледи. Но нали такава е любовта...Зърно грах в лудостта на Вселената.
Девет и нещо Държавен куклен театър – Варна авторски спектакъл на Боян Иванов и Татяна Соколова | режисьор: Боян Иванов | хореография: Татяна Николова | видео, сцена и костюми: Венелин Шурелов |музикално оформление: S.U.S.F. | участват: Боян Стоянов, Вера Стойкова, Веселина Калчева, Галин Гинев, Гергана Господинова, Диана Цолевска, Евгения Василева, Стоян Стоянов, Красимир Добрев
снимки: Крум Крумов
Човекът от екрана излиза на театралната сцена, за да ни покаже условността на пространствата. Три измерения си взаимодействат в опит да откроят истинското. Актьорите се оглеждат в публиката и спектакълът започва. Не са нужни думи, за да разберем желанието за живот, за обич на тези, които плуват в ежедневието. Това е нашето желание. Какво правите в девет и нещо? Какво правите в свят, в който "сте хора там, където пазарувате"? Виждаме абсурда, до който ни докарва битът. Виждаме хора, които са вплетени в танц, които дори общуват без да взаимодействат. Убийствено прилича на нас. Когато всички сме заедно, а не се поглеждаме. Представление- диагноза, но поставена с любов, от любов към Човека. Защото непрестанно нещо в нас крещи: не може това да е всичко! Видеото документира своеобразната ни лудница: когато да пресечеш улицата е невъзможно, когато може да няма разлика между картонен макет и човешко същество, когато не искаш да се облечеш за работа и продължаваш да танцуваш. Къде е връзката ни с природата? Кога ще се върнем към себе си и защо това ни плаши? Полуреален, полумултимедиен, спектакълът показва, че е въпрос на избор дали да гледаме живота през телевизора, или да излезем от екрана.
2
ОТКРИВАНЕ НА ФЕСТИВАЛА Без шествие може, без откриване – не! В първия фестивален ден някои откриха Ямбол за първи път, други, сигурни сме, са открили театъра. Сутрешният дъжд отмени тържественото шествие, но церемонията по откриването на фестивала премина като по вода. Чухме встъпителните думи на г-н Ангел Попов и директора на театъра г-жа Елена Дойчева. Окуражителни слова и пожелания към фестивала, ямболския театър и всички, обвързани по един или друг начин с театралното изкуство, отправиха специалните гости, сред които кметът на град Ямбол – г-н Георги Славов, представителя на "Съюза на артистите в България" – г-н Стефан Илиев, заместник областния управител – г-жа Нели Кадиева, кръстникът на фестивала – г-н Атанас Мерджанов. Във втората част от откриването бяха обявени резултатите от провеждащия се в рамките на фестивала конкурс за драматургия. Директорът на Регионална библиотека "Г. С. Раковски" г-н Димитър Бечев представи сборника с номинирани и наградени пиеси "Приказна фиеста". Театроведите Ина Божидарова и Никола Вандов, членове на журито в драматургичния конкурс, споделиха впечатленията си от подадените за участие близо 50 пиеси и изказаха наблюденията си върху развитието на конкурса в годините до тазгодишното му издание. На финала тържествено беше открита паметната плоча на патрона на театъра Георги Митев, дело на скулптура Георги Чапкънов. Вечерта нямаше да бъде същата без музиката на страхотния духов оркестър! Благодарим!
3
Приказна 2013Фиеста
наградени пиеси от конкурса за драматургия на Национален кукленотеатрален фестивал „МИХАИЛ ЛЪКАТНИК”
Жури в състав: Ина Божидарова, Никола Вандов, Богдана Костуркова, определи следните драматургични награди: Награда за оригинален текст:
ХОРЪТ НА УЛИЧНИТЕ КОТКИ – Оля Стоянова Награда на името на Стефан Чирпанлиев:
ФЕЯТА НА ИЗГУБЕНИТЕ КОТКИ – Весел Цанков Първа награда за драматизация:
ЯСЕН И ОМАЯ – Петя Миладинова (мюзикъл по мотиви от българска народна приказка) Втора награда за драматизация:
СЛУЧКА ПРЕДИ КОЛЕДА ИЛИ КАКВО СЕ СЛУЧИ... (ПРИНЦЕСАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ИГРАЕ) – Елза Лалева Номинации за авторска пиеса:
ЖАБОКЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАШЕ ДА СТАВА ПРИНЦ – Бианка Бенковска ГОЛЯМОТО КОЛЕДНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА БОЦКО – Магдалена Борисова КОЙ МЕ ГЪДЕЛИЧКА? – Румен Николов ХОРЪТ НА УЛИЧНИТЕ КОТКИ – Оля Стоянова Номинации за драматизация:
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ – Мария Анастасова (по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен)
СЛУЧКА ПРЕДИ КОЛЕДА ИЛИ КАКВО СЕ СЛУЧИ... (ПРИНЦЕСАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ИГРАЕ) – Елза Лалева (по мотиви от приказките на Астрид Линдгрен)
ЯСЕН И ОМАЯ– Петя Миладинова (мюзикъл по мотиви от българска народна приказка)
ПРИКАЗКА ЗА ЦВЕТЯ – Мартина Новакова (по „Приказка за Хиацинт и Розичка” от Фридрих фон Харденберг Новалис) * В категория "образователен текст" награда не се присъжда. 4
Георги Чапкънов: За Жоро, театъра и още нещо... Какво Ви свързва с Георги Митев и инспирира създаването на тази паметна плоча? Лично познанство, любов към театъра, или? Имам късмета, че се познавахме с него и бяхме твърде близки, имахме общи скъпи приятели. Той беше такъв лъчезарен и прекрасен- няма как да не го обича човек. Много приятен, умен, интелигентен, умееше да забавлява. Умееше да си подрежда изкуството както подобава, беше много добър. Сега, след като го няма вече, е истинска загуба. Така е. Фестивалът, за който сте изработили пластиката, е за куклен театър. Откъде дойде идеята за Играещият човек? Кукленото изкуство е, може би, най- старото изкуство на Земята. Майките, след като родят и децата пораснат, трябва по някакъв начин да ги забавляват. Неслучайно това става предимно с кукли, с някакви аксесоари, които са неотразими, неотменими, откакто съществува човечеството. Слава Богу, че го има- кукленото изкуство- защото така се възпитават цели поколения в допир с красивото, с истината за човека, за съществуването му. Без това изкуство животът би бил пуст, некачествен. Радвам се, че го има тук, все пак най- малкото, за което се мисли в България- в тая клета държава- е изкуството. На последно място. И все пак е факт, че съществува този Ямболски фестивал – преглед на кукленото изкуство в България. То е жизнено и независимо от това, кой колко малко прави- то съществува, дай Боже да съществува докрай. Според Вас доколко в страната ни има уважение към хората на изкуството? То уважението го има, но големите институции като Парламент, като Министерства най- малко мислят за културата и оттам- на последно място, както казах, за изкуството. За театър, музика, изобразително изкуство, а в театъра неотразимо място има кукленото изкуство. И се отделя нищожно внимание, да не говорим за пари. Просто няма. И това е обидно. Обидно зле живеят хората на изкуството в България. Няма значение в кой жанр, кой бранш, няма никакво значение- всички са зле. Толкова зле не е било от години. Казвам това с голямо съжаление, но е истина. И много се надявам, че един ден- тъй като по- долу няма накъде- ще тръгнат нещата малко по-оптимистично. Нашата действителност мотивира твореца или го унищожава? Хората на изкуството са много уязвими, деликатни, фини души, които, за да могат да се справят със своята материя, трябва да бъдат чувствителни. Те са най-ранимите от всички хора в тази клета държава и съответно- най-зле живеещите. Просто това е прагът. Но, тъй като казах, че позле не може да бъде, оттук нататък ще бъде другояче. Ще дойдат и по-свестни хора, които да помислят най- после и за културата. Вие сте автор на много портрети. Какъв бихте искали да бъде портретът на българина? Българинът е, общо взето, автентичен тип. Той се разпознава сред останалите народности, но преди всичко със своята проклетия. И за нещастие- колкото по- зле живее българинът, толкова 5
по- проклет става. Да стане така, че да живее малко по- нормално, да се отключат и неговите добри качества, които той безспорно притежава. Той е чувствителен, нее стиснат. Българинът не е лош човек, той е добър човек, но не живее добре. Вашата тема на деня? Непрекъснато има нещо, което ме владее, което не ми позволява да се занимавам с глупости. Примерно много искам да направя един паметник на Св. Неделя, за съжаление още се мотаят нещата, трудно става. Ако даде Господ, ако всичко е наред, може би ще направя паметник на Георги Калоянчев в Бургас. Непрекъснато имам някакви забавления, чрез които удовлетворявам етичните си нужди и храня фамилията си. В наше време възможно ли е да се съхранява едно приятелство в сферата на изкуството? Пак се връщам на това, че хората живеят зле. Това стимулира егоизма. Притворството. Когато човек е нападнат от много страни, когато се чувства несигурен и слаб, той се затваря в себе си, не може да бъде пълноценен в контакта с ближния си. Когато човек живее по- добре, любовта към човека е пълноценна. Това е чувство, което лесно се отключва, но зависи как живее човекът. Например в цялата беднотия, в която съществува българинът, той непрекъснато добродетелства. Има хора в страшна нужда, за които се събират средства, въпреки всичко. Това доказва, че българинът не е лош човек. Той има дълбоко в себе си една доброта, която го спасява да бъде човек, да не е слуга на Рогатия. Какво мислите за понятието "Български Лувър" ? Това ми се вижда смешна работа. Много лошо е, че българинът не може да иде в Париж да посети същинския Лувър- да е наясно за какво става дума. Но нека. Дават се милиони за подслушване, както стана ясно, така че за един такъв Български Лувър, в какъвто и смисъл да бъде поднесен- ще е нещо по- добро. Нека да има усилия в тази посока. Вдигането на театралната завеса е ритуал. Какво е за Вас откриването на Ваше ново произведение? Трябва да бъде отпразнувано такова нещо. Много ми е хубаво като погледна как някой стои при Славейковците или се снима. Направил съм доста неща в България. Гледам, че им се радват хората. Разбира се, има и такива, които крадат. Доста неща са ми откраднали. Две хубави чешми имаше до Св. Седмочисленици и в градинката Такев. Крадат хората. Лоша работа. Те не открадват произведението да му се радват или да го спасят от друга напаст, а просто за метала, който съдържа- нарязват го, дават го на вторични суровини и унищожават част от духовността на нацията. На такова място живеем. Хубаво би било, ако всичко се пази, предизвиква възторга на хората, защото това не се купува с никакви пари. То става нетленно, хората постепено придобиват нужда от такива неща. Остава ли ви време за театър? Имам много приятели в театъра. Видях какво става, както и те- какво става с нашите задачи. Трябва да се поддържа едно приятелство между хората на различните изкуства, защото то е плодоносно. Колкото по- твърдо е това приятелство, толкова повече излизат на бял свят красиви неща, които дори не могат да бъдат обяснени защо се правят. Това е от вроденото чувство за нужда от красота. 6
Георги Митев Роден в град Ямбол, Георги Митев е трето поколение актьор. Наследява таланта на своя дядо- Георги Шавирин и любовта към сцената от майка си- актрисата Луша Петрова- един от основателите на Драматичен театър, Куклен театър и Музикален театър – Ямбол. Стъпва на сцената на седем години в постановката "Многострадалната Геновева", с което поставя началото на своя път към безкрая. Сезон 1970-1971 година. Жоро е сред най- младото и ярко попълнение на Държавен куклен театър – Ямбол. За няколко години изключителният му талант и бликащата емоционалност са вече ярко огрени от сценичните прожектори. Става носител на няколко национални отличия. Началото е в Ямбол, най-силните творчески години – в Столичния куклен театър. Работи в Българската национална телевизия и Българското национално радио. Над 10 години е водещ на популярното телевизионно предаване "Не се сърди човече". Води също предаванията "Лексикон", "Музикална чуднотека" , "Папагала" , "Жоро - Метъла". Озвучава десетки филми и дава българския глас на Чичо Скруч. Носител на златна значка "Отличник на Комитета за култура". Печели годишна награда за актьор на САБ. Награда за актьорско майсторство на Международния фестивал "Златният делфин" – Варна 1981г. Награда за актьорско майсторство на Четвърти национален преглед 1985г. Актьорска награда "София" 1987г. През 2004г. Жоро се връща в Държавен куклен театър – Ямбол като актьор-консултант, режисьор на постановката "Приказка за принцеси и още нещо..." Консултант е и на постановката "Цветове", получила няколко фестивални отличия и номинирана от Съюза на артистите в България за наградата "ИКАР" – 2007г. Колегите му го помнят като актьор с огромно сърце, обаяние, талант и енергия. Живеещ от театъра и за театъра, дишащ чрез него. Даващ всичко от себе си на сцената, заради своята публика – децата. Жоро разнася славата на българското куклено изкуство по света, което е само една от причините да бъде запомнен като знакова личност в историята на българскя куклен театър.
7