ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
20-24 април 2015 Ямбол
Национален куклено-театрален фестивал
На раздяла И ето, че сред невероятни емоции, театрални вълнения и слънчеви лъчи, дойде и последният ден на фестивала. Малко е тъжно. Чувството за раздяла леко се прокрадва в очите на всички. На фона на хубавото време всяка усмивка, която срещах, ме караше да съжалявам, че краят наближава. Срещи, погледи, усмивки, прегръдки, размяна на подаръци - всичко това ми напомня края на някой семеен празник, който е събрал огромен брой от роднини. А защо това да е сравнение? То си е истината – куклените артисти са едно сплотено семейство, а фестивалът в Ямбол - едно страхотно събитие, което е повод за празнуване. Време е за поклон и финални аплодисменти. Принцесата със скъсаните обувки ще дойде от нейния театрален свят зад огледалото. Охлювът Джуро с бодра песен ще ни поздрави. Феята Кандилка и всички малки вълшебници ще ни омагьосат с красотата на цветовете. Рибарят няма да търси вече златната рибка, а ще улови истинското щастие. Патенцето (Било, не било грозно) ще се появи като красив бял лебед. Всичко ще е като в сън… като в омагьосан сън. Бременските музиканти няма вече да си търсят белята, а ще ни покажат своите улични миниатюри. Аладин ще долети от далечния изток и ще поздрави всички нашенци. Ян Бибиян ще получи прошка и ще заживее щастливо със своето семейство, далеч от страшната машина. И всичко ще свърши? НЕ! Аз лично ще си взема една петрушка от пазара и зареден с позитивна енергия ще чакам следващото издание на фестивала.
СЪДЪРЖАНИЕ: ДКТ - Видин ДКТ - Варна Театр "Бродячий Вертеп" СЕЛЧУК ДИНЧЕР
Химични и взривоопасно смешни
3 4 5 6 7 2
Заедно можем повече "Бременските музиканти" Държавен куклен театър - Видин по Братя Грим Драматизация: Мая Димитрова, Димитър Димитров Режисьор: Димитър Димитров Сценография: Наталия Гочева Музика: Петко Манчев Участват: Христо Иванов, Ася Димитрова, Биляна Бозинарева, Александър Томов
Магаре, петле, котка и куче тръгват към Бремен с една единствена цел - да станат музиканти. Сигурно вече се сещате, че става дума за приказката на Братя Грим. В едноименното представление четирима аткьори се превръщат в стопаните, животните и разбойниците и с помощта на дървените кукли ни представят приказката, с простичкото, но ценно послание - „Заедно ли се държим, няма кой да ни надвие...“. Приятелите, които не просто искат да станат музиканти, а да живеят с изкуството, да го съхраняват и споделят в града. Пуснати на свобода от своите стопани, те тръгват на път и получават възможност да открият себе си и с помощта на приятелството да направят това, което целят, вървейки заедно по пътя. В последстие обаче успяват и много повече – връщат материалното богатство на града, но и потребността от изкуството. Така нашите приятели – котката, кучето, петлето и магарето накрая заслужено получават паметник в града. Представлението е заложило и на посланието за приятелството, което прави хората щастливи и ги сплотява. Пастелните цветове на декора и костюмите, куклите, сякаш направени от разгъваем дървен метър и нестандартната за детско представление музика оформиха цялото като огледало на съвременния ни живот. Теодора Захариева
3
малки вълшебници Държавен куклен театър - Варна по Джани Родари Режисьор: Вера Стойкова Сценография: Свила Величкова Музика: Христо Намлиев Участват: Красимир Добрев, Евгения Василева, Веселина Калчева, Боян Стоянов
Даа... Понякога ние големите потъваме твърде надълбоко в своя сериозен свят; случва се той да е сив, изморен, без място за песнопойни птички, без време за детски игри и смях. В такива моменти за нас се грижат представления като Малки вълшебници на Държавен куклен театър Варна. На сцената, в дом-кутийка живее Той – сериозният пораснал, който бърза да затвори вратата си за всеки. Този, за когото смехът е шум и който не връща топката на децата от улицата. В началото хитро измайсторената сценография ни показва този капсулиран свят отвън, където всичко е пъстро и весело, докато ние ставаме любопитни: кой наднича от кутийката? Защо не излиза? Какво (се) крие вътре? След известна доза смях, четирите стени се разгръщат и какво да видим – безцветна стая, времето вътре - спряло, тихо, скучно. Мъжът в нея носи раирани дрехи и всичко е раирано, и някак прилича на затвор. С две думи: много работа предстои на малките вълшебници, които идват, за да влудят по детски нашия герой, да върнат цветовете в живота му, а всичко това започва символично с нахлузването на розови очила. Сцената напомня на скица, която чака да бъде оцветена и раздвижена, рисунка, на която предстои да й бъде вдъхнат живот. „Реалността може да влезе през входната врата, но и да се изплъзне през някой прозорец, което би било много по-забавно.“ В духа на Джани Родари Малки вълшебници ни призовава да не приспиваме децата в себе си, да не се изолираме от палитрата на света, да не се поддаваме на собствената си сивота. Много е лесно да обезцветим живота си, сваляйки всякакви (розови) очила, за да сме действителни. Не се нуждаем от думи, за да си припомним това, ето защо представлението ни намигва, без да обяснява подробно как да излезем от кутийките. Но нека не очакваме Вълшебникът да разкрие тайната си И така, гостите от Варна ни представиха поантата на фестивала, пожелаваме им успех и очакваме да се срещнем отново! Теодора Кафеджиева
4
ТЕАТР "БРОДЯЧИЙ ВЕРТЕП" www.booth.ru Ден – Сряда Декор – Етнографски музей - Ямбол Музикално оформление – Птича песен ( пролетна) Събеседници – Александър и Елена ( този път тя е без Петрушка в ръка)
Няма да ви казвам какви въпроси зададох – просто няма смисъл. След първите няколко изречения, в които и двамата споменаха, че са били преподаватели по химия в университет, че могат с часове да говорят за керамика, и че детайлите и различните материали ги вълнуват особено, аз осъзнах, че всичко, което очаквах, не се доближава дори малко до това, което ми разказаха. С петрушки те се занимават от 15 години, уважителен период от време, според мен. За тях изключително любопитни са спецификите на технологиите в различни култури.
Етнографският музей затваря, но нашият разговор продължава по ямболските улици. Александър пали лула и „разпалено“ говори за най-важното, което целят, а именно хората да се забавляват. Когато му се ражда внук, той наблюдава реакциите му и по този начин той и Елена превръщат играта на Петрушката в забавна и незабравима 15-минутна история.
Това казва Александър с усмивка на лице. И е прав. Когато гледах представлението, аз се почувствах като дете; изпитах чиста и топла емоция, която ме накара да се усмихвам 15 минути след като то приключи. Освен всичко останало се оказва, че 15 минути в кабинка с петрушка в ръка неминуемо означава 2 кг по-малко. Струва ми се, че това е един от най-забавните и приятни начини за сваляне на килограми. Също така не изпуснаха да споменат и за лечебните свойства на куклата, за които вече стана дума и по време на научната конференция. Беше ми интересно да узная, че в Русия днес няма много хора, които се занимават с Петрушки. Жалко! – казах си. Щеше да е прекрасно колкото се може повече хора да видят това, което и аз видях. Представете си – 15 минути, които ти остават в съзнанието за цял живот и при всеки проблясък в съзнанието на лицетоти се появява усмивка. Вече сме пред театъра. Слънцето се скри и започна леко да прикапва, но Елена и Александър продължават да говорят с усмивка на лице. Последното, което казаха, беше: „ Найважното е хората да се забавляват и да се чува детски смях“. Кой може "да каже копче" на това? Аз лично – не. Светломира Стоянова
5
СЕЛЧУК ДИНЧЕР В разгара на фестивала дебнем Селчук Динчер - селекционер, директор на фестивала Международни дни на кукленото изкуство, дошъл да отвлече някое представление към Измир. Ха! Ето пет минути, в които е сам, споделя ми, че се шегуват с него - казват, че фестивалът му е полубългарски. Търпеливо изчавам да ни остави послание в книгата за гости. Какво още? Здравейте, бихте ли споделили с няколко думи усещанията си в тазгодишното, деветнадесето издание на Михаил Лъкатник? Знам, че сте ни посещавали и в предходни години. С.Д. : За мен винаги е голямо удоволствие да работя с български куклено-театрални компании, защото вашето куклено изкуство е много развито, на много високо ниво. Имате много хубави куклени театри, особено държавните. Винаги създавате великолепни представления, подходящи за всякакви възрасти – за малки и големи. Ние считаме за много хубаво това, че можем да каним български куклено-театрални трупи на своя фестивал с различни представления, всяка година. Може и да сте чували как някои хора се шегуват, наричайки фестивала ни български, защото всяка година каним 6-7 български представления и се случва, понякога, вашите представления да са повече на брой от турските. С какво фестивалът в Ямбол е специален за Вас? Каква е атмосферата му? С.Д. : Има много добри куклени фестивали в България. Михаил Лъкатник е един от тях. Има и други – в Пловдив, например или във Варна. Намирам всичко това за много добра възможност да се запозная с български артисти, кукловоди, да се доближа до вашето куклено изкуство. Всеки фестивал е повод за това. Особено щастлив съм да бъда именно тук тази година, да имам шанса да срещна много хора, различни: актьори, режисьори, мениджъри. Оставам удовлетворен от присъствието си тук, за което благодаря на организаторите. С.Д. : За мен е от специално значение именно този фестивал, защото ние буквално живеем заедно тук – от закуска до вечеря, ние прекарваме времето си тук, виждаме се постоянно през целия ден – това е най-важното за мен в един фестивал. Малък град в малка страна - ние можем да се докоснем един до друг по този начин, това е същността за мен. Това е, което прави едно събиране фестивал. Прекрасно е. Обещават ми да се върнат тук отново, а на раздяла си пожелаваме много вдъхновение.
интервюто взе Теодора Кафеджиева
6
Днес на 24.04.2015 година приключи деветнайстото издание на Националния кукленотеатрален фестивал “Михаил Лъкатник”- град Ямбол. Продукцията на фестивала бе оценявана от жури в състав: Борис Голдовски, Боян Иванов, Красимира Филипова и Никола Вандов – председател. След като изгледа вкючените в конкурсната програма десет спектакъла, журито реши:
на ВЕСЕЛИН КОЙЧЕВ за спектакъла “Охлювът Джуро” на ДКТ “Иван Димов”- Хасково
на СИЛВА БЪЧВАРОВА и ВАСИЛ РОКОМАНОВ за марионетките в спектакъла “Принцесата и скъсаните обувки” на ДКТ – Търговище и Наталия Гочева за сценографията на “Бременските музиканти” на ДКТ – Видин
на ЗАХАРИНКА ТЕРЗИЕВА за ролите й в “Охлювът Джуро” на ДКТ “Иван Димов” – Хасково
на ТИХОМИР ТРИФОНОВ за ролята на Джина в “Аладин и вълшебната лампа” ДКТ “Георги Митев” – Ямбол
на ТОДОР НИСТОРОВ, РАДОСТ КОЖУХАРОВА, ДАНИЕЛ РУСЕВ и ЦВЕТИ ПЕНЯШКИ за “Машината Ян Бибиян” на Театър “Ателие 313” София
не се присъжда.
(статуетката “Играещият човек”, изработена от скулптура Георги Чапкънов) на “МАЛКИ ВЪЛШЕБНИЦИ” по Джани Родари, режисьор Вера Стойкова, сценография Свила Величкова, музика Христо Намлиев и актьорите Красимир Добрев, Евгения Василева, Веселина Калчева и Боян Стоянов. Спектакъл е дело на ДКТ – Варна
на "ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ" на ДКТ - Сливен
на "АЛАДИН И ВЪЛШЕБНАТА ЛАМПА" на ДКТ - Ямбол
на "МАШИНАТА ЯН БИБИЯН" на Ателие 313 - София
7
8
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Любомир Парушев Светломира Стоянова Теодора Захариева Теодора Кафеджиева Теодора Маргинова Светла Алексива
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СПОНСОРИТЕ НА ФЕСТИВАЛА: Печатници "Демакс" - София "ОВЕРГАЗ ИНК" - АД - София Фондация "Млада България" "Кварта" ЕООД - Ямбол "Виена Стил" - Ямбол "Репродуктор по свиневъдство" - с. Калчево
znmowypdbslr 9