ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
20-24 април 2015 Ямбол
Национален куклено-театрален фестивал
"Вода газим, жадни ходим". Или по друг начин - ден втори (трети, пети?). Може би за първи път разбираме понятието "телесна долница" отвъд ефимерното ни въображение - в и извън изкуството. Изкуството? И то май е гладничко... Но не за хляб и зрелища, със сигурност;
СЪДЪРЖАНИЕ: ДКТ - Бургас
3
Театър "Бродячий вертеп" - Москва
4
Драматично-куклен театър "Иван Димов" - Хасково Малко театро - Будапеща, Унгария
5 6
2
РИБАРЯТ И ЗЛАТНАТА РИБКА Държавен куклен театър - Бургас
Автор: А.С. Пушкин Режисьор: Мариета Ангелова Сценография и кукли: проф. Майа Петрова Композитор: Петър Цанков Участват: Георги Минков, Диян Русев, Грета Кръстева, Александра Грънчарова
Какво ще направите, ако хванете златна рибка, която може да изпълни вашите желания? Златна рибка или неповторимата възможност да сбъднете и най-смелите си мечти? Какво ще изберете богатства, имоти или нещо извън материалното? Познатата ни приказка на Пушкин „Рибарят и златната рибка“ е представена в едноименното представление чрез двама разказвачи, поставящи именно подобни въпроси, с акордеон в ръце. Чрез синия ефирен плат се пренасяме в безкрайното море, където рибарските мрежи никога не са празни. На пръв поглед плат с няколко пришити джоба, а всъщност синьо море, в което малка лодка с рибар се носят по вълните. Сценографията ни разгръща по интересен начин и превръщането на малката схлупена къщурка в богато украсеното кралство. И точно чрез получаването на исканото кралство, в лутане и в търсене на щастие, понякога забравяме кое е истински важно. В стремежа си да имаме още и още, рискуваме да загубим всичко. Щастие или нещастие е да получиш това, което искаш? В крайна сметка, богатството, колкото и да е голямо, не може да ни осигури онова търсено щастие. То дори може да ни накара да искаме все повече, без да имаме истинска нужда от него. Разказвачите - „Петрушки“, както те се наричат помежду си, с право се питат - това приказка за какво е – за щастието или за нещастието? А с въпроси към по-малките в публиката какво всъщност е щастието, едно момиченце извика – „Щастието са мечтите“ и аз се съгласям с тази мисъл. Мечтите са онези, които ни водят и винаги ни напомнят това, към което се стремим, и ни поддържат. Ако ги нямаме и имаме всичко, за което мечтаем, можем да останем накрая просто с едно пробито корито. Теодора Захариева
3
Петрушка на ярмарке Театър "Бродячий вертеп" - Москва Адаптация: Александър Греф и Елена Слонимская Художник: Александър Греф Музика: Елена Слонимская Участват: Александър Греф и Елена Слонимская
Няма нищо по-очарователно от това да ни гостува персонаж на вековете, все още млад и актуален, жизнерадостен и поучителен! Петрушка носи много повече от традициите на руския уличен куклен театър – това е специфичният хумор, за който няма никакви бариери – било то езикови, възрастови или времеви. И така: пространството пред театъра се сгъсти: в малкия павилион сякаш имаше място за всички ни, а звукът на латерната ни пренесе в друго време. Майсторски водената кула оживя пред нас и Александър Греф потвърди това, партнирайки си с Петрушка като с живо, а не просто одухотворено, същество. Бързият темпо-ритъм и ситуационната комедия ни дадоха усещане за празник, в който големите се чувствахме като деца и се вълнувахме редом с тях. Това е представление с малък формат, в което обаче се разгръща широкото, именно тогава разбираме, че театралното майсторство не се състои в мащаба, дори напротив: добрият хумор е този, който се ражда от нищо/всичко, добрата ситуация е тази, в която разбираме, че малкото е много. Петрушка е уникален с това, че в продължение на вековете никога не спира да предизвиква оживения ответ на публиката си; така беше и този път, а ние искахме още. Ще ни липсва очарователният, заразяващ смях и детската му, наивна хитрост.
Теодора Кафеджиева
4
Охлювът джуро Неочаквано реален и материален Драматично-куклен театър "Иван Димов" - Хасково Автор: Миланка Милосавлевич Режисьор: Янко Митев Сценография и кукли: Наталия Гочева Музика: Веселин Койчев Участват: Силвия Предова, Захаринка Терзиева, Анди Райчев
Къде сме? В театъра, разбира се. Тъмнина. Чуват се виковете на десетки деца „Почвайте!!!“. И театърът започва. Малко езерце вдясно, зелено хълмче - вляво, а в средата, като приказна каляска – домът на охлюва Джуро. Той не е просто охлюв, а пазач на лозе, има си къща и една съкровена мечта – да намери своята сродна душа. Един от доста важните акценти в това представление е имотното състояние. Този елемент се прокрадва във всички нива на представлението: сценографията, която пресъздава мястото на обитаване на персонажите; основният конфликт е, че Джуро не може да отвърне на поканите на своите възлюбени, да живее с тях; нравствени поучения, като „Неглупис, доублиз“ (Не е глупав този, който облизва клечката на сладоледа, преди да я изхвърли) ни припомнят, че живеем в един материален свят, който следва определени закони, задължително обвързани с веществената страна на нещата. Не може да се каже, че охлювът Джуро се е влюбил в червейката, жабата, калинката, или охлювката, в които той припознава своята бъдеща съпруга. Напротив – той действа на принципа „при която стане“, което явно е и начинът да намериш „подходящата“ за себе си. Чрез съчетание на актьорска игра с и без кукли и директната комуникация с публиката, съставът ни внушава, че действието на сцената директно кореспондира с „реалния свят“. Липсва детската наивност и идеалистичната представа за любовта. На сцената е въплътен духът на проблемите и мирогледа на „възрастните“. Въпреки че жабката беше друг персонаж, не мога да не свържа посланието, изведено чрез главния герой, с известната сентенция „Всяка жаба да си знае гьола.“ Може би, колкото и да се опитваме да се променим – да полетим, да направим най-великото съчетание в синхронното плуване или да разгледаме земята „отвътре“, ние трябва да се придържаме към своята собствена същност, възможности и задачи. Вече съм сигурен – светът не е розов (за съжаление), а зелен… Любомир Парушев
5
ЗЕБРА Пътуване в себе си или пресичане в покой Малко театро - Будапеща, Унгария Автор: Яна Добрева и Габриела Хаджикостова Режисьор: Ищван Наги Декор и костюми: Габриела Хаджикостова
Имаш ли нужда от GPS, за да пресечеш? Когато застанеш пред зебра и машинката, която те води и ти казва как да стигнеш от точка А до точка Б в живота, вече не работи, оставаш сам... или по-точно – най-накрая си се отървал от този натрапчив глас, който по-скоро те е спирал, а не водил. И сега какво? Парализиран си! Не знаеш как и дали да продължиш. Важното е, че ако успееш, ще си го направил по най-добрия възможен начин, а именно – твоят. “Зебра” е представление за възрастни, в което теми като: „Коя съм?“, „Как изглеждам отвътре?“ и „Къде е вкъщи, ако мен ме няма там?“, са само малка част от тона на тази сценична картина на домино. Влизаш, сядаш и виждаш точно три неща – на аванс сцената вляво – дървен стол, опънат прозрачен найлон - от единия до другия край и микрофон на стойка вдясно. Това представление е един откровен монолог на изгубен човек, който с носталгия си спомня детството, черешата в двора, козунака и бабините истории. Тя живее в няколко паралелни свята. Първият е чужда страна, където освен че улиците са пусти; хората и колите са изчезнали, но и вече не се чува „потракването на трамваите“. Там тя се намира на безлюдно кръстовище без знаци. Стои пред светофар и независимо от цвета, не тръгва. Сякаш краката й са бетонирани в страх. Другият свят е този на изкуството – тя е художник, но от месеци не е рисувала. Точно когато животът изглежда, че няма възвишени стремежи и страстни мечти, се появява идеята. Жена, застанала на кръстовище. Тук идва и оптимистичното послание – „Разбира се, че за всеки от нас има път. И това е утеха“. Разбира се, няма как да не отбележа аудио-визуалните ефекти, които само допринесоха за нюансиране на посланията. Въпреки че представлението се играе в Будапеща, съм убедена, че нито типичните български песни, нито езиковата бариера биха могли да смутят унгарския зрител. Изповедта на една нежна, наранена и все пак силна жена, която, стъпила здраво на босите си нозе, се повдига на пръсти като малко дете, за да достигне микрофона, от който като шепот ще прозвучат спомените и надеждите й. Дали е нужно да влезем в интернет и да напишем името си, за да разберем кои сме всъщност? Надявам се, че не. Важното е да намерим границата между преди и сега, а тя се крие в смисъла, надеждата и копнежа за едно по-добро утре, в което проблясват спомени от вчера. Светломира Стоянова 6
До ранчото на един съвременен български еврофермер се появява база на НАТО. Загрижени за сигурността на нашите съюзници, от ДАНС пращат агент, за да направи проверка. Влиза костюмираният агент при „фермера“, който без да му обръща внимание си премята сено с вилата. За да си подсигури най-ефектното представяне, ДАНС-аджията изважда рязко от вътрешния си джоб една служебна карта и заявява: - Аз съм висш агент на Държавното разузнаване. Ето баджа ми. Този бадж ми дава правото, да проверя имота ти. Фермерът безучастно свива рамене. Агентът, който не бил свикнал на подобно отношение, се разпалва още повече и, навирайки в очите на заетия земеделец своя бадж, изкрещява ядосано: - Виж какво, аз съм агент на ДАНС и този бадж ми дава правото да надникна навсякъде в твоята къща – ще науча даже и пломбите на прабаба ти! Фермерът отново свива рамене и му отвръща без да е особено впечатлен: - Добре, ама само (посочва с пръст) в онази колибка не влизай. - Виж какво – отвръща вбесен агентът – Ей този бадж ми дава право да погледна навсякъде. И знаеш ли какво? Не само ще проверя бараката, а дори ще започна от нея. Напористият агент влиза в бараката, предусещайки конспиративното й съдържание. Селянинът си продължава със сеното. След точно пет секунди ДАНС-аджията изхвърча от бараката в панически бяг. Разярен бик го гони из цялата ферма. Селянинът се притеснил за родния разузнавач и решил, че задължително трябва да му помогне. Хвърлил вилата настрана, направил си ръцете на фуния и извикал: - Баджа!!! Покажи му БАДЖАААА…
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Любомир Парушев Светломира Стоянова Теодора Захариева Теодора Кафеджиева Теодора Маргинова Светла Алексива
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СПОНСОРИТЕ НА ФЕСТИВАЛА: Печатници "Демакс" - София "ОВЕРГАЗ ИНК" - АД - София Фондация "Млада България" "Кварта" ЕООД - Ямбол "Виена Стил" - Ямбол "Репродуктор по свиневъдство" - с. Калчево
znmowypdbslr 7