ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
20-24 април 2015 Ямбол
Национален куклено-театрален фестивал
ЗАЕТО! И така, ден четвърти е; живеем в театросферата на земята, координати: 42° 28'/26° 30'. Градусът на настроението съвпада, опиянени сме, не от друго, а от сцената. Фестивалът се превръща в дом за всички нас: живеем в кукления театър; отново сме деца: оцветяваме книжки с вълшебства, заживяваме щастливо.
СЪДЪРЖАНИЕ: Театър "Ателие 313" - София ДКТ - Сливен
"
"
3 4
.5 Театър "Крушевачко позориште" - Сърбия
6
2
"Машината Ян Бибиян" Театър "Ателие 313" - София Автор: Петър Пашов младши, по мотиви от Елин Пелин Сценография: Димитър Димитров и Петя Димитрова Музика: Петър Пашов младши Участват: Тодор Нисторов, Радост Кожухарова, Даниел Русев, Цвети Пеняшки Театралният фестивал е вече в разгара си. Слънцето най-накрая изгря и е време за нещо различно. Не слънчево или весело, но изключително поучително. „Машината Ян Бибиян“ на „Ателие 313“ ни представи една позната история в съвременен контекст. Ян Бибиян е момче, което има семейни проблеми и вместо да се опита да се справи с тях, той решава да избяга. Случайността го среща с дяволчето Фют. В духа на съвременния прочит този персонаж е решен като облечен в черно метъл „пич“. Той отвежда Ян Бибиян в подземното царство. Какво има там? Там е машината - заплашителна със своите грозни зъбчати колела и ръждиви арматури. Свят, в който няма радост, просто желязна антиутопия, в която има само какофония от звуци и дори две маси за мъчения. Има ли начин да избяга? Да, разбира се – в джоба си той държи ключ - камертон, който може да зададе правилния тон, по който момчето да се настрои и да излезе от машината, създадена за мъчения. Всичко това беше на сцената, подкрепено с изключителното актьорско изпълнение на Тодор Нисторов, Даниел Русев, Стефан Димитров и прекрасната Радост Кожухарова и донесе бурни емоции у зрителите. „Машината Ян Бибиян“ е представление, което е по-скоро насочено към повъзрастните. Но съм сигурен, че всеки може да намери нещо интересно в него. Въпреки трудностите при пренасянето и изтощителните репетиции (буквално до последната секунда) на това представление, то беше изиграно цели два пъти с висок градус на енергия и изключителна концентрация. Какво остава накрая? Да си пожелаем повече слънчеви дни, изпълнени с театрални вълнения, далеч от Машината. Любомир Парушев
3
ИМАло едно време Фолклорни импровизации Държавен куклен театър - Сливен Автор: Елена Хрусанова Режисьор: Бианка Беновска Сценография: Стефка Кювлиева Музикално оформление: Елена Хрусанова Хореограф: Таня Иванова Ателие - кукли и костюми: Анна Пулиева и Мария Въскова Участват: Диляна Иванова, Елица Петкова, Евгения Ангелова, Атанас Махнев
„Имало едно време...“ така се казва представлението, което ни отвежда и потапя в българското, в онова, което наричаме бит, традиция и народност. „Това е преди години, когато майка ми е била малка.“, каза едно момиченце до мен...Е, почти….даже още по-отдавна, по времето на бабите на нашите баби на техните баби...и изобщо по времето на всички баби. Тогава, когато любовта е съпровождана от народна музика, хора и ръченица, надиграване от моми и момци, а първият любовен трепет е чист, с наивност на дете. Фолклорни импровизации е подзаглавието на представлението, което много добре говори какво всъщност ще гледаме. Освен любовния сюжет, разгърнат пред нас с помощта на българските бит, обичаи и традиции като нестинарството, времето по жътва, песните и танците на мегдана, виждаме и именно фолклорните импровизации. От сърп, гърне, кошница, голяма дървена лъжица, вретено, хурка, цветни платове и прежди, актьорите правят пред очите ни всякакви кукли – животни, момчета и момичета, танцуващи в ритъма на народната музика. Петле, овце, козички, магаренце, птички и какво ли още не - просто от тези подръчни материали, характерни за тогавашното време и служещи в бита на човека. Трябва да призная, че аз също като повечето дечица около мен си задавах въпроса – „Какво е това?“, очаквайки да видя следващото животно, което ще оживее пред нас. Играта на асоциации, които си правеха децата, подвиквайки щастливо познатото животно, беше като обратна връзка. „Имало едно време“ е спектакъл, който връща назад в историята на нашето – българското и онова, което навярно сме забравили или не си спомняме всеки ден. Добре е да напомняме тези традиции на децата, за да се съхранят и да живеят сред нас. Цветно, пъстро и с въображение. Такава е приказката на онова „едно време“, което го е имало и ще го има, чрез нас. Тези, които го съхраняваме и споделяме най-вече с по-малките! Теодора Захариева
4
"Цветни вълшебства" Представянето на нова книга с детски пиеси за театър е на път да се превърне в традиция, придружаваща програмата на Националния куклено-театрален фестивал "Михаил Лъкатник" - гр. Ямбол. Може би дори не традиция, която периодично/календарно възпитано спазваме, а от онези, другите, които съвсем естествено тук ще нарека приказни. Новата книга на Румен Николов излиза от издателство "ВББ" под заглавието "Цветни вълшебства" и събира в себе си пет, не какви да е, а "тилилейско-приказни образователни пиеси". През 2011 г. заглавната получава първа награда за образователен текст на литературния конкурс на фестивала "Михаил Лъкатник". Останалите четири пиеси също са с възпитателна насоченост. Заедно те изграждат своеобразен театрален сериал - нов драматургичен формат, все още непознат за българския куклен театър, но (д)оказал се като успешен с текстовете за театър на Яна Борисова, например, които в годините привлякоха и отгледаха своя собствена, последователна в интереса си, публика. В серийните пиеси постоянните главни персонажи преминават през различни ситуации и (ни) научават нови уроци. Дългогодишният опит на автора в телевизионното сценарно писане не ни оставя място за съмнение в качествата на този, макар и първи, опит за детски театрален сериал.
Образователният елемент е водещ за тези пиеси на Румен Николов. Тази посока на писане в българската детска драматургия вече се оформя като тенденция, идваща да запълни ниша в театъра, а текстовете на Румен Николов успяват да изпъкнат на фона й със своето високо качество. Така започна представянето на сборника театроведът Никола Вандов (и горд дядо - б.р.). Той очерта един друг възможен път за комуникация на идеи в образователните текстове за театър и техните постановки, встрани от практиката в прав текст да бързаме да кажем на детето какво да бъде и как да се държи. Това е пътят на интеракцията, на ролевите игри, образование и възпитание:
Вандов акцентира върху това колко важно е да имаме съзнанието за адекватността на педагогическите (си) действия/практики в театъра. Нещо, под което и всички ние следва да се подпишем. За текстовете на Румен Николов театроведът допълни, че са изпълнени със стихове и песни, много от които блестящи - поезия, напомняща тази на Валери Петров, Леда Милева, родееща се с класиците на българската детска поезия. Сред другите ценни и характерни белези на автора са неговата способност грижливо да се вслушва в детето в себе си и да му се доверява повече, отколкото на разни моди. Доверяваме му се на мига и бързаме да прочетем книжката, която, освен пиесите, е приютила и прекрасните приказни илюстрации на Свила Величкова. За по-нетърпеливите, докато чакаме реализацията на сериала, ще видим постановка по "Сънни принцеси" - друг текст Румен Николов, награден в драматургичния конкурс на едно от предходните 1 издания на фестивала. По пиесата работят режисьорът Ангел Попов и сценографът Недко Данев , а премиерата можем да очакваме през лятото. Къде шеговито, къде не, режисьорът сподели, че серийните пиеси в сборника "Цветни вълшебства" не са насочени само към най-малките и вече са успели да превъзпитат и някои от неговите собствени житейски навици. Т.М. 1
без когото Ямболският театър още дълго щеше да си търси логото;)
5
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ Бялата пухкава душа на черното „ружно паче“ Театър "Крушевачко позориште" - Крушевац, Сърбия По Х. Кр. Андерсен Режисура и сценография: Зоран Лозанчич Кукли: Драгана Бурич и Душан Станкович Музика: Боривоже Младенович Участват: Биляна Савич, Слабана Ристич, Йованка Андрич, Йована Борич, Никола Ракич Мека светлина и „пухкавост“ нахлу в театъра този четвъртък със сръбска реч. Прекрасните, детайлни кукли оживяха пред очите ни. Почти съм сигурна, че в салона нямаше много хора, които говорят сръбски, но както децата, така и възрастните следяха с интерес историята на чичко Андерсен. Синьо-зелените ленти още преди първата реплика ни пренесоха на брега на безбрежно езеро, около което свежата трева зеленее, а четирите сламени врати напомнят толкова много домашен уют. Пред очите ни се появиха актьори с микрофони тип слушалки. Гласовете им отекваха дори на последния ред. Разбира се не това беше целта, но в крайна сметка дори на чужд език е важно да чуваш всяко слово, идващо от сцената (това не винаги се оказва лесна задача, но щом е изпълнена, лично аз съм щастлива). Сценографията е както някои хора биха се изразили „постна“,но според мен изключително ефектна. Вълшебството дойде от максимата „колкото по-малко, толкова повече“. За едно приказно представление не винаги са нужни пищни декори и светлини а ла Боб Уилсън, защото когато тънката нотка на въображението бъде докосната по правилния начин, то само отваря тайни врати. Музиката, която през целия път съпровождаше патенцето, куклите и гласовете на актьорите, които бяха така завладяващи, не ми позволиха и за миг да откъсна поглед от историята на „ружното паче“. Разказът за това, че си различен не е задължително лоша история с тъжен край. Външността е субективна представа, която ни се налага от малки в определена стереотипна рамка. Ако от по – малки свикнем с мисълта, че за всеки има място под необятния купол на пъстрия свят, толкова по – щастливо ще е „плуването“ ни в малкото езерце с другите. Светломира Стоянова
6
Акрословица 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 1. Фамилното име на Румен Николов 2. Как се казва голямата награда на куклено-театралния фестивал в Ямбол? (статуетка) 3. Театрално списание за куклен театър 4. Кой е пазачът на лозето в Хасково? 5. Братът на Офелия в пиесата „Хамлет“ от Уилям Шекспир се казва… 6. „______ и вълшебната лампа“ (попълнете в табличката) 7. Каква е лампата на Аладин 8. Гатанка: „Къдрав и голям, весел и засмян, по пеене е рекордьор и ямболски актьор“ 9. Представление на Тополовградския театър (реж. Вълчо Янев). 10. Малкото име на проф. д. н. Синигерска 11. Какво написахте на въпрос номер 4 12. In _ _ _ _ veritas (отговорът се изписва на кирилица) *В лявата колонка ще получите името на известен български театровед
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Любомир Парушев Светломира Стоянова Теодора Захариева Теодора Кафеджиева Теодора Маргинова Светла Алексива
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СПОНСОРИТЕ НА ФЕСТИВАЛА: Печатници "Демакс" - София "ОВЕРГАЗ ИНК" - АД - София Фондация "Млада България" "Кварта" ЕООД - Ямбол "Виена Стил" - Ямбол "Репродуктор по свиневъдство" - с. Калчево
znmowypdbslr 7