ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
20-24 април 2015 Ямбол
Национален куклено-театрален фестивал
Ден 3-ти или Ямбол през април – аромат на червени рози и тайни любовни бележки ИНТ. ЗАДИМЕНА КРЪЧМА – НОЩ. Фестивалът продължава с пълен напред, но освен представленията и доброто настроение нотката на романтика също се прокрадва между цигарен дим и хотелски етажи. В тази ветровита вторнишка вечер механата беше потайна, но, логично - тиха - след купона в понеделник по повод откриването на 19-тото издание на фестивала. Вечерта приключи за някои късно или по-скоро в малките часове на нощта. Сега може би няма да се усъмните като ви кажа, че успях да преброя 10 човека. Но, както се казва - не е важно количеството, а качеството. Изведнъж от цигарения дим се появи жена с червена роза, не за кого да е, а за чаровна червенокоса дама. Но от кого е? Кой е мистериозният романтик? (игрово продължава в хотелска стая - стр. 8 - б.р.) //ако си мисилите, че продължава на стр.8 , дълбоко се лъжете, но ще изпуснете много, ако не я прочетете
СЪДЪРЖАНИЕ: ДКТ "Георги Митев" - Ямбол ДКТ - Пловдив
3 4
Театър на комедията - "Велко Кънев" - Тополовград
5
"Съвременни предизвикателства на връзката между куклата и детския зрител" 6 2
Аладин и вълшебната лампа Държавен куклен театър "Георги Митев" - Ямбол Драматизация и постановка: Станислав Стрински Сценография и кукли: Ханна Шварц и Евгения Лачева Музика: Михаил Шишков - син Участват: Ангел Попов, Жулиета Николаева, Димитър Димитров, Тихомир Трифонов, Светослав Тихолов Списък на необходимото, за да се разкаже една прекрасна приказка: Паравани в пясъчен цвят – 3 бр. Интересни кукли, пресъздаващи различни персонажи и вълшебни предмети – на вкус. Зъл и грозен магьосник, който пречи на щастието на всички – 1 (с 2, най- много 3 брадавици) Стара, изтъркана лампа – 1 бр. Съставките се изсипват на сцената при постоянно разбъркване с жива, ориенталска музика, по посока на доброто настроение. След получаването на хомогенна театрална маса поставете в силно загрята, с идеи и поуки, фурна, до получаването на златиста коричка. Гарнира се с вълшебство и добро чувство за хумор. Поднесете с професионализъм, енергия и въображение. Консумиралите сладкиша твърдят: „Това беше един продукт, който ме остави удовлетворен. Този „сладкиш“ ми промени представите и асоциациите за заглавието.“ „Кухнята на ямболския театър, с главен готвач Станислав Стрински, демонстрираха умението да превърнат тази до болка позната материя в едно актуално, вълнуващо и „прясно“ творение на изкуството“ „Емоциите, забавлението и майсторството, което ми сервираха Ангел Попов, Димитър Димитров, Жулиета Николаева, Тихомир Трифонов и Светослав Тихолов, беше нещо, което премина през мен и ми остави страхотен, дълготраен вкус. С удоволствие отново бих се насладил на ямболските шедьоври“ Любомир Парушев
3
не си търси белята Държавен куклен театър - Пловдив Автор: Александър Михайлов Режисьор: Ваня Иванова Сценография: Майа Петрова Музика: Николай Иванов Участва: Александър Караманов
Когато бях малка, честно да си призная, ме беше страх от насекоми – паяци, скакалци, бръмбари. Навярно повечето деца изпитват или са изпитвали все някога същите притеснения, щом пред тях се изправи паяче или друго буболече. Но какво по-забавно за децата в тази ситуация, ако могат да си представят паячетата като приятели, с които да си говорят? Елфът Игнат, разказвачът на историята от представлението „Не си търси белята“, ни отвежда...тъкъ-тъкъ-тъкъ...в света на насекомите и ни запознава със семейство паяци – Страхил, Маргарита и малкото им любопитно паяче - Пипо. То тръгва по широкия свят с една едничка цел - да си търси приятелче. По пътя си обаче изгубва своята нишка към вкъщи и попада на куп интересни места. Среща се с Пеперудата Клара, Щурецът Киро, Калинката – бебе, пчелите, страшния бръмбар и накрая - с Мравката Жоро, която му помага докато търси пътя към дома да намери своя така желан приятел. А всичко това се случва пред нас чрез пъстрата и богата сценография. Голяма зелена количка с чадър се оказва дом на паячетата и всички други насекоми. От интересно добавените странични джобчета гората се превръща в пространство със загадки, през деня и през нощта. С ярки, изразителни цветове и много добре направени кукли – насекоми. Всичко това с музика, светлини и въображение се случва в света на насекомите, а елфът Игнат ни го представя със смешки и послание за истинското приятелство. Теодора Захариева
4
НАШЕНЦИ Театър на комедията "Велко Кънев" -Тополовград
По Чудомир | Режисьор: Вълчо Янев | Сценография: Александрина Игнатова | Музикална среда: Димитър Димитров |Участват: Петко Браянов, Стамо Стамов, Силвия Гемерджиева, Дани Браянова, Таня Стамова, Трифон Ламбов, Любов Узунова, Михо Желев, Димитър Куманов, Петко Ятакчиев, Илия Деведжиев, Траян Траев
Най – празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж „Внимание! Трябва да онемеете“ Така и стана. Предпремиерата на „Нашенци“ изпълни с топли емоции сърцата на гостите на фестивала. Лично аз онемях с усмивка на лице. Толкова много разкази на фона на спретнати къщурки и „дюкянъ“ в стар стил преминаха неусетно. Героите се появяваха „онемели“ на количка в поза за снимка; чуваше се глас, който ни представя новопристигналия, след което започва поредната забавна история. Светломира Стоянова „Мирно! Работата е много сериозна!“ Тополовград не само показаха огромен ентусиазъм, но и адекватно прiсъствие в текстовете на Димитър Чорбаджийски – Чудомир. От сцената бликаше сатирата, заложена в произведенията на автора. Точно като на снимка бяха изтипосани гротескни персонажи, които ни показват дефектите на родното общество, за съжаление валидни и днес. Съставът на „Нашенци“ със замах представи на публиката на фестивала „Какви изобретения стават“, ако се правят с любов и желание. Любомир Парушев „Светлина ни трябва на нас, повече светлина!“ Драматизацията по Чудомир и представянето на спектакъла „Нашенци“ ме потопи в атмосферата на „нашето“, родното, което понякога, колкото и абсурдно да изглежда, просто си е... „нашето“. Хубавото е, когато успеем да видим светлината и с усмивка да минем напред или да застанем един до друг, гледащи обектива на камерата, чакащи онова „щрак“ и снимката вече е готова. А след време, разглеждайки албума със стари спомени, да видим, че нещата не са били чак толкова лоши! Теодора Захариева
5
"Съвременни предизвикателства на връзката между куклата и детския зрител"
В рамките на XIX куклено-театрален фестивал в Ямбол се проведе и традиционната научна конференция. Между стените на Етнографския музей бяха обсъдени теми, касаещи проблеми и тенденции не само на кукления театър, но и на изкуството по принцип. Конференцията беше открита и водена от проф. Дойчина Синигерска, която представи доклад на тема „Между образът и проблемите пред куклата“. Темите, които засягаше, бяха за изключителното популяризиране на куклата, дори и извън сферата на изкуството. „Куклата навлиза вече и като средство в образователната сфера, дори и в домовете, като средство за комуникация и възпитание на децата“ – изтъкна проф. Синигерска. Друга застъпена тема беше за разширяването на многообразието на пространствата, в които се появява куклата. И наистина - ветрилото на концептуалните независими формации и частни трупи в България нараства. Имената на „Театър Абсурд“, „Усмивка“, „Слон“ все по-често отекват в публичното пространство и радват зрители с невероятни идеи. „Събудихме се!“ – беше становището на професора. „Все повече се обръща внимание и на музиката, която допринася за сценичния образ“, което подсказва развитие в мисленето и изразните средства на кукленото изкуство. Като вече отшумяващ проблем беше отбелязан и този с материалната среда. „В близкото минало сценографията се оказваше препятствие, параван за възприемането на спектаклите.“ Работата на художниците в кукления театър все по-често и категорично ни доказва, че този проблем е останал там – в миналото. „Куклата е поела на път – опасен и изпълнен с капани и препятствия, и ние [куклените артисти] сме тези, които са длъжни да направят пътя през този лабиринт по-лек.“ След това беше прочетен и докладът на Ивет Лазарова, докторант в Националната академия за театрално и филмово изкуство, на тема „Съвременни предизвикателства пред връзката кукла – дете“, подплатен с аргументи не само от теоретичните разработки на Лазарова, но и от нейната сценична практика. „Кукленият театър е най-близко до детето“ беше основната изказана теза и този факт поставя пред Нея [куклата] и артистите изключителна отговорност. Куклата може да бъде използвана като средство за терапия, възпитание и дори обучение, както и проф. Синигерска изтъкна по-рано. Като един от основните „врагове“ на живото изкуство беше посочен напредъкът в технологиите. Децата наистина придобиват невъзможност да контактуват адекватно, което затруднява и общуването им с изкуството. Чрез куклата обаче би могло да се постигне счупване на тази бариера. „Самоизразяване чрез творчество“ – това е една от ролите, които куклата може да приеме в съвременния свят, или иначе казано – куклотерапия. Последният термин беше тълкуван и от друга кандидатка за научна степен Михаела Тюлева. Нейните разработки, които са в посока „Куклотерапията и нейната мисия, възможности и предизвикателства“, ни запознават с концепцията за медицинското приложение на куклата. Предимствата на куклата в този неочакван аспект са, че тя си служи именно с играта и спонтанното претворяване на реалността. Детето се идентифицира с герой, който самó създава, и това неимоверно подпомага комуникацията, диагностиката и дори лечението. Тюлева разкри едно доста интересно приложение на изкуството, подкрепено с множество аргументи от широк спектър от научни области. 6
На този оптимистичен фон като контрапункт прозвуча докладът на Михаил Байков, който лаконично постави множеството проблеми на кукления театър. Изтъквайки факти, резултат от професионални и лични наблюдения, Байков успя да обхване една широка палитра от теми, които са болни както за кукленото, така и за изкуството въобще. „Изкуството и неговите проблеми са резултат от колаборацията на системи като драматургията, репертоарната политика на театрите у нас, актьорската подготовка (а понякога липсата й), и театралната критика.“ „В новото време театралният деец трябва да познава не само своята история, но и да се адаптира към новите условия.“ – продължи Байков и не пропусна да обърне внимание на консервативното и остарялото в нашите „системи“. С надеждата да се вземат мерки по тревожните въпроси от доклада на докторанта преминахме към едно доста по- театрално изказване. На трибуната излязоха Александър Греф и Елена Слонимская, представляващи формацията за уличен куклен театър „Бродячий вертеп“. Докато първият говореше за съвременните театрални проблеми, актрисата до него правеше етюди с Петрушка. Той посочи с изключително чувство за хумор връзката между куклата и публиката. „Петрушка не е детско представление“ – припомни той, като подчерта сатиричния характер на представленията с тази кукла. „Основният начин, с който Петрушка решава проблемите си, е примитивен и точно затова е толкова въздействащ“. Още един от нашите гости от Русия – Давид Бурман, от позицията на театрален мениджър каза, че за културата на една държава може да се съди по отношението й към инвалидите. „Духовната субстанция е съвкупност от знание и възпитание (включително физическо)“. На конференцията присъстваха и драматургът Румен Николов и композиторът Петър Цанков. И двамата споделиха своите позиции върху обсъжданите теми. „Пишещите за куклен театър трябва да бъдат намирани и „култивирани“ от театрите“ – беше позицията на Николов, а тази на Цанков , че основният проблем на твореца е "да намери себе си", защото, като всеки човек, още в 7-мата година от живота си той вече е загубил своята неповторима индивидуалност, подчинявайки се на установени поведенчески модели на обществото и за твореца от първостепенна важност е да „намери себе си“. И двамата изразиха оптимистично очакване за промяна на културната и социалната политика в нашата държава. Заключителните думи произнесе отново професор Синигерска: „Проблемите са решими!“ Към нейното изказване бих добавил „Проблемите са формулирани – остава на нас да ги осмислим и решим“. Любомир Парушев
7
Научна конференция през смях и сериозни теми
Ден 3-ти!
Ветровито е и температурите рязко спаднаха, но настроението все още е на висок, бих казала дори – летен, градус. Обикаляйки улиците на Ямбол, неусетно се озовахме на едно друго… различно място; някак магично дори. Ще излъжа, ако не кажа, че ми напомни на кукления театър, който щеш не щеш със златен ключ отваря дори дворцови врати. „...бликналата като гейзер популярност на куклата“
Всички се настаниха и една мила жена с фамилия на песнопойна птичка започна да говори, а словата й напомняха пролетна песен. Сигурно вече сте се досетили, че говоря за проф. Дойчина Синигерска. Тя предложи нов поглед на традиционната тема за връзката между куклата и детския зрител. Това, което остана в моето съзнание, беше свързано с куклено-театралното пространство в България и „бликналата като гейзер популярност на куклата“. Не може да не сте забелязали в магазини и дори аптеки всевъзможни гъби за баня под формата на ръкавица-жабка или пате. Аз лично винаги съм искала такава. Другата загатната тема беше за образованието. Майка ми е учителка и знам колко е важна работата с деца и когато чух за участието на куклата в учебния процес, въображението ми се развихри и с машина на времето се върнах с 20 години назад и си представих колко щях да се забавлявам. Нека загатна и за фестивала на миниатюрния спектакъл, който след по-малко от година ще бъде реалност. Впечатлиха ме и идеите за куклен театър за най-малките (под 3 години) или пък за водния куклен театър (тук ще спомена и частна трупа „Слон“). „Най – накрая се събудихме“ – това бяха думите на проф. Синигерска, които сякаш удебелени отекнаха в малката зала. Момент! Къде обаче е новата българска драматургия и обръща ли се достатъчно внимание на музиката и сценографията? Все въпроси, които получиха (донякъде) отговори по-късно. „21. век – засега век на технология“
Дойде време и за следващия говорител, наричам го така, защото не беше автор на текста, но пък думите бяха на лице. Научното съобщение на Ивет Лазарова (която за съжаление не успя да присъства) прозвуча с мъжки глас. Най – новото попълнение на Ямболския театър – Светослав Тихов, прочете думите на младата куклена актриса. В текста се говори за позитивния психологически ефект върху детето, който се постига посредством кукления театър, и значението му за укрепването на комуникативните способности в днешно време. Разбира се, бе спомената и ролята на актьора, пластичната му сетивност и изобретателност както и позитивният ефект от търсене на нови средства и предизвикателства особено в 21. век, който според нея „засега е век на технологии“. Позитивно или не „засега“ прозвуча категорично. „Съвременни течения и затлачвания в кукления театър“
Михаил
Байков представи един достоен за аплодисменти текст. Откровен и заслужен
предупредителен шамар бе отправен към кукленото съсловие в България. Като най – ярки бих определила следните темите:
8
- за рецепцията на „новото поколение“, което се променя за разлика от методите и оборудването на куклените театрите в мажоритетно отношение - за политиката на театрите, предвид нуждата от организация и специфичната колективност в този тип представления „Системата не признава промените“ – истина...тъжна, но истина. И все пак надеждата умира последна, нали така!? „Куклотерапията – детето прави куклата; намисля биография и пренася част от себе си върху героя“
След Михаил Байков логично и напълно случайно дойде ред и за доклада на младата и чаровна докторантка в НАТФИЗ Михаела Тюлева. Тя говори за арт терапията и в частност – значението на куклотерапията за деца със специфични потребности. Тя твърди, че детето разбира света посредством играта – кой би могъл да оспори тази констатация. Посредник между пациента и детето се явява куклата, която е форма на самоизразяване, тъй като детето я прави само и когато говори от нейно име, всъщност споделя свои лични проблеми. Друг ползотворен ефект от терапията е възпитателният момент и решаването на проблемите с общуването. Когато децата намислят биография на създадена от тях кукла, те влагат в това повече от това, което дори бихме могли да предположим. „Петрушките – социални маски - Когато ми се роди внук, наблюдавах реакциите му и така разбрах как да направя петрушката смешна“
Александър Греф излезе пред аудиторията, но не беше сам. Придружи го Елена Слонимская с Петрушка под ръка ( или по-скоро в ръка). Петрушката „помагаше“ на руския ни гост да се ориентира в опорните точки на своя доклад. Беше споменат внукът му. Оказа се, че най – лесният начин да разберем кое е смешно за едно дете, е да наблюдаваме реакциите му. Разбира се, с това не се открива топлата вода, но в крайна сметка не е зле от време на време да си припомняме добре забравени истини.
9
„Ако има нещо божествено в човек, това е неговата индивидуалност“
Това
изречение е мото на композитора Петър Цанков,
който с фин хумор говори за детската същност. Той твърди: „Детето е господар на света“. И е прав. А когато говорим за музика, трябва да се знае, че текстът е изключително важен, и че музиката е необходимият нюанс, който подсилва изразителността му. Само ще спомена и други две теми, които се очертаха в забавно изказаните думи на композитора – за навлизането на новите технологии в музикалното оформление на кукления спектакъл и за естетиката на интимност в този тип театър. „Драматургията се отглежда“ Румен Николов коментира основния конкурент на кукления театър, а именно компютъризацията. Масовата конфекция не може да се сравни с душата, която според него се намира тук (размърдва пръстите на дясната си ръка). Не е лошо, а нужно въвеждането на модерен елемент – нов тип герои и взаимоотношения, които са адекватни на „новата публика“. В рамките на фестивала (23.04) е и премиерата на неговия театрален куклен сериал в 4 епизода „Цветни вълшебства“, но за това в следващия брой ;) И за да завърши, той предложи една „негенномодифицирана песен“ в стих, част от която гласи: „... да дишаш и живееш в приказка е несравнимо“. „Технологиите – не са проблем, а промяна“
Давид Бурман – чаровен руснак с приятно чувство за хумор, но освен това и човек с интересни визии и идеи. Какво означава културата освен култ към бога слънце и триединство – мисия, мотивация и колектив. Той засегна и една много важна тема – за отношението към хората в неравностойно положение. Според него по отношението към инвалидите в една страна може да се съди и за отношението на хората към културата. В един момент той премълча куп слова, за които времето не стигна и пусна клип, който довърши достойно мисълта му. С музика и усмивки приключи научната конференция в Ямбол, но не в залата, а на чист въздух и под слънчевите лъчи с едно последно – „щрак“. Не на всички въпроси бе отговорено, но в крайна сметка, както се казва, „за всичко си има време“. Светломира Стоянова
10
Симпатичен мъж се показва зад димна завеса. Брада, цигара и мистериозна усмивка. Името ще оставя в тайна. Къде ако не на фестивал ароматите на рози и цигарен дим се съчетават толкова добре? ИНТ.ХОТЕЛСКА СТАЯ – НОЩ. С напредване на вечерта клепачите сами започнаха да се притварят под звуците на телевизора и светлините на Ямбол, които деликатно надничаха през прозореца на петия етаж. Изведнъж се чу шум – обезпокоителен, но будещ любопитство. Погледнах към вратата и какво да видя – подпъхната малка розова опаковка, а в нея – Поп купа (карта) и бележка – червени букви, обвити в румънска мистика. За съжаление не беше за мен (оказа се, че и колежката няма чуждестранен обожател). Само ще споделя, че в долния ъгъл на малкия лист едно мъничко сърце си стоеше самотно и пронизано от стрела. Помислих, че някой е объркал стаята, но когато на следващата сутрин видях до рецепция плюшено сърце с малко листче под него, разбрах, че въздухът в Ямбол по време на фестивала става някак по-различен, по-любовен, по-вдъхновен. 11
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Любомир Парушев Светломира Стоянова Теодора Захариева Теодора Кафеджиева Теодора Маргинова Светла Алексива
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СПОНСОРИТЕ НА ФЕСТИВАЛА: Печатници "Демакс" - София "ОВЕРГАЗ ИНК" - АД - София Фондация "Млада България" "Кварта" ЕООД - Ямбол "Виена Стил" - Ямбол "Репродуктор по свиневъдство" - с. Калчево
znmowypdbslr 12