Театрален бюлетин
Бр. Национален кукленотеатрален фестивал МИХАИЛ ЛЪКАТНИК Ямбол 22 - 26 април 2013 г.
2
Целият театър е ваш! Слънцето силно пече. Ароматът на захарен памук пропива през дрехите и полепва по кожата. Умората е сладка, не тежи. В театъра на хладно не се крият: * ПРИНЦЕСАТА И СВИНАРЯТ.......................................................Теодора Кафеджиева Драматично-куклен театър "Иван Димов" – Хасково * НОВА ПРИКАЗКА ЗА ЖИТЕНАТА ПИТКА.....................................Катерина Георгиева Държавен куклен театър – Силистра * ПАЛЕЧКА.............................................................................................Вилия Моновска Вологодски областен куклен театър "Теремок" – Русия * ПРИКАЗНА ФИЕСТА VI..................................................................Теодора Маргинова наградените пиеси в драматургичния конкурс
За бухала и кравата Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник. "Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам - кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист."
Принцесата и свинарят Драматично- куклен театър " Иван Димов" - Хасково автор: Ханс Кристиян Андерсен драматизация и режисура: Ева Кьосовска сценография и кукли: Виржиния Петкова музика: Нели Лазарова участват: Катя Бръмбарова, Силвия Предова, Петър Влайков
Сядам между децата, които в следващия момент "скачат" от седалките, приканени като "всички принцове и принцеси" да се изправят. Едва ли съществува спектакъл за малки, който да не е спектакъл и за големи. И тук има какво да видим. Принцеса Кристияна има "всичко" и не приема всякакви подаръци. Тя не иска роза, която е истинска, която ще увехне и няма да бъде вечно в ръцете й. Не иска славей, чиито песни не може да "програмира". Дали ще поиска истинска любов тогава? Копнеем за вечни вещи, а имаме преходни взаимоотношения. Готови сме да приемем всяка убедителна изработка, която ни продават за реалност. Докога? Имаме ли право да скучаем? И кога смятаме, че имаме всичко? Появява се Князът- своеобразен войн за душата на принцесата. Спектакълът е ироничен, но заобикаля упрека и показва, че си заслужава да минем през калта, за да пробудим истинското у другия. Добре би било да го правим по- често, затова е удоволствие да чуя децата след края: "Хайде пак!". Теодора Кафеджиева
1
нова приказка за житената питка Държавен куклен театър – Силистра автор: Стефан Стоянов режисьор: Съби Събев сценография и кукли: Павлина Василева музика: Георги Гарчов участват: Мима Дапкова, Станислав Георгиев, Моника Угренова
„Нова приказка за житената питка“ като заявка предполага различна интерпретация върху една много разказвана история. Един друг прочит на познатите герои, очакваните развръзки, ситуациите и приключенията. Другият вариант е да си разкажем историята, така както са ни я шепнели нашите баби преди да заспим. Ако в нито едното не търсиш идеята и основната нишка на развитие на историята, ако не носиш конкретен смисъл, послание за децата, то може да се превърне в странна комбинация между старо и опит за ново, среда между двете, която все още не се намира на нито един бряг. Пространство на сцената, което не носи име и характер, атмосфера, която се колебае, история, която не провокира. Историята за приключенията на житената питка е чаровна в своето традиционно настроение, в аромата на фолклор и полета на въображението. Би било тъжно, ако й отнемеш дори и един от тези компоненти. Катерина Георгиева
2
ПАЛЕЧКА Вологодски областен куклен театър “Теремок” – Русия |aвтор: Ханс Кристиян Андерсен | режисьор: з.д.и. на РФ Игор Игнатиев | художник: з.д.и. на РФ Анна Игнатиева | композитор – Михаил Бебриш
Една актриса като всезнаещия разказвач нахлува на сцената енергично и ексцентрично в удивителен клоунски костюм, със зелен нос и весели шарени чорапи и с думите “Отново закъснях”. Играта на Елена Тадлова запазва клоунската си обвивка симпатично и сдържано. От небрежно поставените на пода кутии една по една излизат плоските кукли и всичко необходимо, което да направи от паравана в топли преливащи цветове магическата природа от историята за Палечка. Клоунът – разказвач обиграва тези предмети, които са гигантски в сравнение с Малечка Палечка и за нас са по-скоро смешни, отколкото страховити. Цялата енергия в спектакъла е съсредоточена в изобразяването на историята, а не в нейното разиграване. Танците и песните също се вплитат в клоунадното намигване. Истинското лице на актрисата е претопено в грима и се е вторачило в сцената и публиката, но от тази негова замръзналост струят много повече от предполагаемите емоции. Роклята й наподобява листото, на което Палечка плува, бягайки от жабите. И ненадминатата ведрост на представлението се разтваря в нашите мечти за сияйиното ни щастие като малки вълшебни същества.
Вилия Моновска
3
детски пиеси за любовта (ИЛИ ЗА 7 КОТКИ, ФЕЯ, КНЯЗ И МОМА НЕРОДЕНА, ХАЛА, МАЛКА ПРИНЦЕСА И КОЛЕДА)
Сборникът "Приказна фиеста" за шести път събира номинираните и наградените пиеси от драматургичния конкурс, осъществяващ се в рамките на Национален куклено-театрален фестивал "Михаил Лъкатник". За участие в конкурса са подадени близо 50 пиеси, от които са излъчени по четири номинации в двете категории – оригинален текст и драматизация, публикувани в настоящия сборник. В категория "текст за образователен театър" журито в състав Ина Божидарова, Богдана Костуркова, Никола Вандов не присъжда награда. Отличените пиеси са различни по жанр, структура, теми, език, но по един или друг начин всяка една от тях засяга проблема за любовта, в различните и форми и проявления. Проблем, защото именно с неговото разрешаване се занимават драматургичните текстове и техните персонажи. "Хорът на уличните котки" от Оля Стоянова проследява ден от живота на три котки и три котарака, бездомни и пролетно, къде тайно, къде не, изпонавлюбени едни в други. От вайкането покрай останалия брой животи на всеки, през пиперливи закачки и котарашко надцакване, хорът котаци се обединява около спасителната акция на Шарената котка. В съпътстващото я вълнение се разкриват персоналните чувства и симпатии, наблюдаваме обяснения и прояви на любов с щастлив... безкрай. Персонажите на котките и котараците са типизирани, но в никакъв случай еднопластови. Драматургът успешно изгражда личностната им характеристика в езика, маниера, движението. Не можем да не отбележим лекотата на умело изградения диалог, особено този, реализиран в груповите сцени. Чувството за хумор в пиесата е приятно и разведряващо, далеч от изтъркани фрази и заучени формули. В рамките на последната година Оля Стоянова печели три драматургични конкурса. Поет и прозаик, а сега и драматург, Стоянова е ценен автор за българската литература и театър. Във "Феята на изгубените котки" от Весел Цанков момиченце е загубило котето си. На помощ му се явява ексцентричната и разсеяна Фея, специалист по намиране на изгубени котки. В процеса на търсене момиченцето се среща с войник, паун и куче, от които получава ценни уроци за взаимоотношенията с домашния си любимец и всички останали. Трите вълшебни думички моля, благодаря и извинявай стоят в основата на драматургичния текст и маркират пътуването на момичето към откриването – първо на себе си, като едно по-любезно, възпитано и любвеобвилно дете, а след това и на изгубеното коте. Въпреки че тази година журито на конкурса не отличи пиеса в категорията "образователен текст", пиесата на Весел Цанков сякаш е замислена като такъв. Дидактичният тон липсва, върху структурата и диалога може още да се работи, но "Феята на изгубените котки" е един симпатичен опит в правилната посока. "Ясен и Омая" от Петя Миладинова е драматизация по българска народна приказка. Проклета Хала, съсипваща царството, блажените години след нейната смърт и закъснялото отмъщение на наследницата й. Всички девойки се борят за вниманието на княз Ясен, но той така и не успява да се влюби. Предрешена като баба, младата Хала провокира младежа да тръгне да търси своята любима неродена мома. След купища характерни за приказките 4
перипетии, проблеми, забъркани от група митологични чудовища, след поредица от влюбвания, нещастия, погубваща ревност, лошите стават добри, а добрите заживяват щастливо. Пиесата е замислена като мюзикъл. Множеството и различни реалии, в които се разпростира драматургичното действие, както и зададените сценични ефекти, предполагат един богат, плътен, подчертано зрелищен спектакъл. Трансформациите на част от персонажите ще поставят предизвикателство пред екипа на евентуална постановка, тъй като изисква конкретни и работещи решения на художниците в изработката на кукли, костюми или други изразни средства, в зависимост от типа театър и предпочетената естетика. "Ясен и Омая" е пиеса за (силата на) любовта като обединяваща всички живи същества, като живителен еликсир и първопричина за щастлие. "Случка преди Коледа или какво се случи... (Принцесата, която не искаше да играе)" от Елза Лалева е драматизация по мотиви от приказките на Астрид Линдгрен. Малката принцеса Лизе-Лота има всичко, но не и приятелче. Родителите й силно се тревожат за нейната демонстративна и стоическа апатия. Семейният доктор замесва различни лекарства, Кралицата измисля различни игри и забавления, но нищо не помага. Един ден ЛизеЛота среща Мая и я кани в градината на двореца. Двете момичета потъват в игра на въображението и щастието. Елза Лалева получава наградата си Лизе-Лота е излекувана, а Мая и семейството й са поканени да отпразнуват Коледа с кралското семейство. Любовта като тайна и причина за неудобство при първото влюбване, любовта към себе си и другите, като най-ценен урок, любовта като цел, хоризонт, смисъл, любовта като споделеност и топлинка в студеното време. Четирите наградени на конкурса пиеси със сигурност има на какво да научат децата, а и възрастните. Любовта не е информационен бюлетин, защото побира безкрая и всички ни.
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Теодора Маргинова Теодора Кафеджиева Катерина Георгиева Вилия Моновска Яна Алексиева Светла Алексиева 5