Театрален бюлетин
Бр. Национален кукленотеатрален фестивал МИХАИЛ ЛЪКАТНИК Ямбол 22 - 26 април 2013 г.
3
"Драматургията е кръвта на театъра" Днес спахме до късно. Всъщност, днес за първи път усетихме ритъма на Ямбол – равномерен, ритмичен, упойващ, успокоителен... Дишахме с:
* РУМЕТО И СТАРИЯ ЛЪВ.....................................................................Вилия Моновска Драматичен куклен театър "Георги Митев" – Ямбол * КЪДЕ Е ПЕТИЯТ.......................................Катерина Георгиева|Теодора Кафеджиева Задкарпатски регионален куклен театър "Бавка" – Украйна * ДИСКУСИЯ: Българската драматургия и куклата – проблеми и връзки Репортаж с елементи на наивистичен коментар * МИНИСТРИТЕ ИДАТ.....................................................................Теодора Маргинова Театър на комедията "Велко Кънев" – Тополовград
Нещо за другите:
Нещо за себе си:
Очаквам те с копнежа на парцал, предчувстващ сладостно забърсване на маса. Достига ми троха от твоя чар и обичта отново ще довтаса.
Господи, хайде да бъдем приятели! Федя, 1 клас За какво съм нужен на планетата Земя? Олег, 2 клас Покажи ме моля те на целия свят. Алла, 2 клас А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е? Толик, 2 клас Изненадай ме, Господи! Артур, 3 клас
Иван Газдов Цитат на деня:
"Само без актьорски подпръцквания"- Румен Николов
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Т.М. Т. К. К. Г. В. М. Я. А. С. А.
румето и старияТ лъв Драматичен куклен театър "Георги Митев" - Ямбол по Иван Остриков | режисьор: Ангел Попов | сценография и кукли: Томиана Томова | | музика: Стоян Косев | аранжимент: Светлин Петков | участват: Жулиета Николаева, Димитър Димитров, Стефка Янчева, Ангел Попов, Калина Баракова Актьорите пеят на финала на спектакъла, че найважното послание на тази детска история е винаги да помним своя род, своите корени. С гордост и чест да ги пазим, отстояваме и запознаваме другите хора с тях. Не да бягаме от своята същност и съдба. Но “Румето и старият лъв” е и за други непреходни ценности – изтърканите теми за приятелството, страха, дълга и свободата, желанието и способността да виждаш и да искаш да опознаеш невидимото са с нова боя. Да бъдеш извън общоприетата черупка с детския си наивизъм, който пробива всички стени и се обединява с другите добри сърца. Без чистотата на Румето, лишена от предубежденията на възрастните и свободно изразяваща мъдростта на детската индивидуалност, нито един от героите нямаше да осъзнае своята истина и да се докосне до себе си. Малко са моментите в живота, които те повеждат в нова посока и преобръщат мисленето, мечтите и чувствата ти. Но те се случват единствено когато подадеш ръка и отвърнеш на подадена ръка. И така можеш да преодолееш всеки страх, да осъществиш невъзможното – като например да се сприятелиш с лъв. Актьорите претворяват сценичното пространство в нещо близко до улица Консервна, то е толкова подвижно, колкото са и куклите. Умелото им водене печели доверието на децата, които развълнувано показват бурните си реакции на радост. Вилия Моновска
1
къде е петият Задкарпатски регионален куклен театър "Бавка" – Украйна режисьор: Александър Куцик | сценография и кукли: Татяна Улинетс | музика: Артур Булина | участват: Светлана Коти, Джулия Чеховска, Лариса Кривчук, Роман Кадар, Дмитро Малидж
И какво ще се случи ако едно дръвче в цяла вишнева градина не цъфне? Ако само едно... И какво ще се случи ако една звезда не изгрее на небето нощем? Ако само една... И какво ще се случи ако една капка дъжд не те окапе нежно по ръката? Ако само една... И какво ще се случи ако един ден не се събудиш усмихнат за новия ден? Ако само един... И какво ще се случи ако една птица не тръгне с ятото на прелет? Ако само една... И какво ще се случи ако една целувка от твоя ден не е получена? Ако само една... И какво ще се случи ако един път не изгрее слънцето? Ако само един... И какво ще се случи ако един прожектор не облее със светлина сцената? Ако само един... И какво ще се случи ако една буква изчезне от най-красивата ти дума? Ако само една... И какво ще се случи ако една нишка от пуловера не се вплете? Ако само една... И какво ще се случи ако едно листо от дървото не падне есента? Ако само едно... И какво ще се случи ако една нота от песента падне в реката? Ако само една... И какво ще се случи ако един клон се отчупи от дървото? Ако само един... И какво ще се случи ако един прозорец не се отвори? Ако само един... И какво ще се случи ако една мечта не се сбъдне? Ако само една... И какво ще се случи ако една прегръдка не усетиш? Ако само една... И какво ще се случи ако в една приказка не повярваш? Ако само в една... И какво ще се случи ако едно пиле не се роди? Ако само едно... И какво ще се случи ако това пиле не запее своята песен? Ако само едно... Ще запее. Рано или късно Катерина Георгиева
2
Кое е първо – кокошката или яйцето? С този спор започва представлението, историята на едно излюпване – откриването на света от ново същество. Куклите Кокошка и Петел напомнят на парцалените герои, които създавахме като малки, за да "излюпим" своя въображаем свят. И тук въображение не липсва. Четири малки птички излитат на музикалния фолклорен фон, едно след друго и моментално са въвлечени в обичливия спор "мама"/"тати". А къде е петият? Този въпрос постепенно прераства в родителска паника, търсеща съседските съвети за насилствено пропукване на малката черупчица, сякаш не напълно готова за шумотевицата отвън. Виждаме как черупката удържа своя собствен свят, независимо от външните усилия. Защо сме насилствени към вътрешните светове на тези, които обичаме? В бързото темпо на "големи хора" минаваме покрай детското, а би било добре да толерираме приказния ритъм на малките. Защото често се случва да мислим, когато просто трябва да чувстваме. А старците – " това са уморени деца" . Теодора Кафеджиева
3
Дискусия: "БЪЛГАРСКАТА ДРАМАТУРГИЯ И КУКЛАТА – ПРОБЛЕМИ И ВРЪЗКИ"
//Дискусиите в областта на изкуството се случват рядко, по-скоро ритуално и по конкретен повод. Истината е, че не се нуждаем от причина, за да обсъждаме театъра във всичките му посоки и измерения, през своите и чуждите погледи. Всеки диалог е обмяна на опит. Той не просто разрушава четвъртата стена, не е единствено трибуна за самоизява. Не функционира като сцена, не би следвало да наподобява и драматургичен диалог. Действително алегорията е най-устойчивото изразно средство, заселило се трайно в българското мислене, нагласи, съответно – прояви и действия. Като театровед за мен е важно да се говори за изкуството на театъра – не разказвателно, нито пожелателно, встрани от личните пристрастия, със сигурност, а пряко, искрено, със стремеж за обективност и любов. Любов към изкуството Театър, от което всички искаме да бъдем част. Планирах този текст да бъде изцяло репортажен, но считам, че това би било бягство и пример в нездравословен конформизъм. Затова го оставям така. Надявам се (пожелавам си) форумът да се случи/ва, независимо от пространство-времето, контекста, думите!
"Текстът трябва да те пожелае" Тази година в т.нар. дискусия засегната бе темата за съвременната българска куклена драматургия в контекста на настоящата театрална ситуация. Наблюдения, впечатления и мнения споделиха практици в различни сфери на театралното изкуство, сред които: Борис Павлович Голдовски (историк и теоретик на кукления театър, драматург), Румен Николов (драматург), Катя Петрова (режисьор), Елена Бухарина (директор на театър "Теремок"). Модератор на дискусията беше проф. Дойчина Синигерска, която откри форума с встъпителни думи, маркиращи отделни проблемни ядра в съвременния български куклен театър, в частност - драматургия. Важно е да отбележим отправения апел - да осъзнаем и приемем отговорността за избора на текст за куклен театър/спектакъл. "Текстът трябва да те пожелае" са думи, които под различна модификация присъстваха в изказванията на всички участници.
4
В речта си Голдовски коментира уъркшопите между драматурзи и режисьори, които са практика в Русия и чийто формат българският театър, куклен и драматичен, може свободно да заимства. Действително драматургът не е драматург преди досега и работата си с режисьор. Следва да се запитаме дали е достатъчно работещ форматът конкурс за набиране на драматургичен материал, в който формат авторът не получава съществен опит, нито насоки и ценни професионални критики по отношение на писането си за театър. Катя Петрова допълни и потвърди твърдението на Голдовски за преобладаващите драматизации в кукления театър. Причината за това, сподели режисьорът, е трудността да се намери материал от съвременен автор, който истински да вълнува. Вследствие режисьорите са принудени да правят адаптации на големи литературни и драматургични текстове. Петрова изрази необходимостта от нови изразни средства в театралната драматургия, драматургия с повисоки критерии и заключи: "Задължително трябва да се опираме на традицията, върху която да се опитваме да надградим". Екипът на бюлетина застава плътно зад този призив! Дано! Своя опит споделиха Елена Бухарина и драматургът Румен Николов, а младата театроведка (и част от екипа на нашия бюлетин) Вилия Моновска сподели впечатленията си от драматургията към спектакъла на Веселка Кунчева и Ина Божидарова "По ръба на небето". Дискусията, в истинския смисъл на думата, се състоя по-късно, надявам се във всеки един от нас, а скоро и помежду ни. Т.М.
5
Министрите идат
Театър на комедията "Велко Кънев", Тополовград по Чудомир | режисьор: Вълчо Янев | сценография: Александрина Игнатова | музика: Румен Иванов |участват: Петко Браянов, Стамо Стамов, Михо Желев, Трифон Ламбов, Илко Карайчев, Дани Браянова, Любов Узунова, Кристиан Николаев, Таня Стамова Карапачова, Силвия Демерджиева, Мариела Велева, Ангел Стамов
Едно е сигурно за театъра и то е, че не може да съществува без актьора. В този ред на мисли, впечатляващ е зарядът на трупата на Театър на комедията "Велко Кънев", Тополовград. Заразителният ентусиазъм на актьорите и всеотдайността им към театралното изкуство личат от сцената и зареждат публиката. Подобно актьорско поведение рядко можем да наблюдаваме в драматичния театър днес, особено що се отнася до цялостен състав. Спектакълът по Чудомир е професионално реализиран, с прецизно изграден темпо-ритъм. Функционалността и анимираността на сценографията, както и интермедиите със сенки, разделящи отделните сцени, допълват отдадената актьорска игра и превръщат постановката в особено приятно театрално изживяване.
6