Театрален бюлетин
Бр. Национален кукленотеатрален фестивал МИХАИЛ ЛЪКАТНИК Ямбол 22 - 26 април 2013 г.
4
"В театъра трябва да се случват чудеса" В театъра има китара и акордеон. Открихме ги тази нощ. Изгубихме се в безвремието на музиката, в нейната споделеност. Сутринта притичахме до театъра, кафето бе с надеждата да се разсъним. Още не съзнавахме какво ни предстои. По ред на номерата чудесата бяха:
* ИЗГУБЕНИЯТ КЛЮЧ....................................................................................................х3 Държавен куклен театър – Видин * ДЖУДЖЕТО ДЪЛГОНОСКО...............................................................Вилия Моновска Държавен куклен театър – Сливен * ТРИТЕ ПРАСЕНЦА.......................................................................Теодора Кафеджиева Куклен театър "Гъливър" – Галац, Румъния * ИНТЕРВЮ: Петя Миладинова.......................Катерина Георгиева|Вилия Моновска * СПОДЕЛЕНО ОТ ГОСТИТЕ
За другите: *Децата живеят 35 години, младите хора - 25, а възрастните за 5 години умират. *Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват. *Аз като бях малък, не можех да мисля наум.
Цитат на деня:
"Гледай ги, въображението им е по-голямо от нашето" - децата в салона на театъра
ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Теодора Маргинова Теодора Кафеджиева Катерина Георгиева Вилия Моновска Яна Алексиева Светла Алексиева
изгубеният ключ Драматичен куклен театър - Видин автор и режисьор: Магдалена Митева | сценограф: Магдалена Митева | композитор: Владо Ковачев | участват: Красимир Колев, Аделина Илиева
„Ключът е в теб!“, гласеше една свежа реклама на бира. Ключът е в теб, несъмнено. Ключът е в нас, вас, нея, него, тях. „Изгубеният ключ“ на Държавен куклен театър- Видин носи колкото си ключове пожелаеш. Ключове към Театъра, ключове към Играта, ключове към Сърцето, ключове към Импровизацията, ключове към Преобразяване на реалността. Както и да го погледнеш- можеш да си сътвориш ключ. И той ще те намери, преди да си духнал и да си изгасил луната. Защото няма нищо попрекрасно от възможността да намериш ключ в Изкуството. Той така ти намига, така те разсмива, така ти връща нещо забравено и подхвърлено, че ти се иска да заплачеш. Ей така на инат, по детски, наивно и инфантилно катарзисно насълзяване, което носи яснота и тишина. Тишина, в която се ослушваш и оглеждаш с изненада, миг, в който проглеждаш всичката Красота на малките неща в света, които се превръщат в нов Космос, в нова история, в следваща случка, в топъл и забързан пулс на Сърцето. Спектакълът въвежда Магия, създава Магия, твори Магия, раздава смисъл и вдъхновение. Ако някой ден Вълшебството дойде при теб и не го пуснеш, не го разпознаеш, да знаеш - много си се вглъбил в търсенето на едно конкретно нещо. А животът е много неща, и ги пропускаш, докато си вперил поглед в онова, твоето Си, онова рутинното Ти нещо, което много искаш да си намериш и да се настаниш отново удобно в неговата сигурност и преданост. Трябва ти единствено Нова гледна точка и хиляди малки ключове- и не си прави илюзии, че те откючват врати към сърцето на някой. Това е друга приказка. Тези са ключовете на собственото ти Въображение - могат да те отведат, където си поискаш. Само отвори широко очи и наблюдавай. Излез от черупката си и танцувай. Колкото си щеш. Това е Ключът.
Катерина Георгиева
1
Никога не съм виждала децата да се изправят на крака от възхищение в театралния салон. Зад гърба си чувам малките да казват, че дори те самите нямат такова въображение. "Изгубеният ключ" е спектакъл за намерени души. За рециклирането на взаимоотношения. Боклуците от кофата на един бездомник оживяват, за да ни покажат колко лесно можем да изхвърлим магическото. Когато се стига до въпроса за реалността, лишена от фантазия, забързана и сериозна, ни питат: "Това ли искате?" Пътешестваме от свят на свят - всеки сякаш все по-вълшебен, всеки носещ своето послание. Какъв ключ е изгубен? Домакинята губи ключа от апартамента си при бездомник, а когато го получава обратно- това вече е ключ към сърцето. Спектакъл, за който бих казала: Отидете, за да ви отключат. Теодора Кафеджиева
Ключ. Изгубен, не като изгубена от косата ролка. Без ключ оставаш без дом. И човек, когото мислиш за гнусен, непотребен, отвратителен ти предлага своя дом на приказки. Предлага ти фантазия в замяна на малко споделено време. Ти трябва само да го следваш в играта, непосредствената, дори не театралната, а по детски искрената. Но ти си доста опърничава, преди да се потопиш в тази игра. Той държи твоя ключ до сърцето си, но ти подарява своя ключ към сърцето си. Къде да намери ключа към твоето сърце? В хартиеното царство или в царството на метала, като принц или жабок, или като бабата - пазителка на морски ключове: “Не стига че ги изхвърляте, но и ги търсите...” – ключовете, да не си помислите боклуците. Че 2
кой търси боклуците... Контейнер, вторични суровини от всякакъв калибър, че дори и планина, море, поле наоколо. Лукс е да намериш ябълка в боклука, но на желанието си да я споделиш получаваш отказ. Лукс е да имаш телевизор в безкрайния си дом – контейнер и е проява на възпитание и уважение да изпуснеш любимото си предаване. Но достойно е да го направиш заради отчаяна, превъзнасяща себе си домакиня. А тя те оставя в клюна на щъркела. Убива те. После решава да те спаси и си тръгва. Обидена за прекрасното преживяване, потискаща вълнението и ключовите трепети, които ти дълго си й показвал. Но напразно. Какво ти остава? Това, което става в приказките - звънливи и блещукащи човечета намират своето съкровище. И светът изчезва. Любовта става света. И после ти ставаш любов. Заради неповторимата позия, скрита в боклуците, които може и никога да не отидат за вторични суровини. Романтиката е бледа залязваща звезда за спектакъла. Тя вече е поне за две хиляди и тринайсети път вторична суровина. “Изгубеният ключ” е просто сбъднат сън, от онези божествените. Дано и от онези пророческите, за които тайничко си мечтаем, но сме твърде опърничави, невярващи, неиграещи. Веднъж само, когато изгубим нещо уж важно, намираме истински ценното. Но трябва да си позволим да импровизираме с фантазията си, с неподозираната си свобода на чувства и усет към играта. А не да изхвърляме интуицията си, защото без нея принцът на кон с каляска от контейнер не би могъл да те срещне. Нито пък префърцунената чистофайница, чието сърце обаче накрая се разтопява. Вилия Моновска
джуджето дългоноско Държавен куклен театър – Сливен драматизация: Юрий Дачев | режисьор: Бисерка Колевска | сценография: Свила Величкова | музика: Михаил Шишков | участват: Иван Кордов, Ана-Мария Лалова, Евгения Ангелова / Венера Нечкова Фингарова, Елица Петкова, Атанас Махнев
Как си представяте една вещица? Ами един херцог? Със сигурност тези герои от спекткаъла ще ви изненадат и ще надминат и най-богатите ви представи. И ще ви разсмеят. И ще ви забъркат коктейл от приключения, от най-сложните, за разомагьосване. Растящи билки по косите, криви крака, шарена грозотия – това е злата вещица. Херцогът е лаком великан, но и 3
доста глупав. И джуджето Дългоноско, което ги побеждава, защото да си такова особено джудже като него е трудно. А кой обича да е в плен на лоша магия? Разбира се битката не може без гъска, която е омагьосана принцеса. А комичните актьори – те намират призванието си благодарение на тази история, но и те помагат много за щастливия край. Еднооки кули, полусферични същества, нож и вилица вместо тризъбец, клетка – рокля и рокля – клетка – това са само част от причудливите предмети на сцената. Очарователни кукли и маски в очарователно забавното представление. Ведро и цветно ще ни е в душата, докато се разхождаме в този непознат свят, който няма да е същият без своята необичайно изглеждаща и любима вещица.
Трите прасенца
Куклен театър "Гъливър"- Галац, Румъния автор: Сергей Михалков режисьор: Даниел Станциу сценография: Влад Танасе музика: Джоу- Джоу Драган участват: Адина Аритон, Аурелин Йорга, Юлия Кристеску, Джина Геру, Рамона Паук
Спектакълът "Трите прасенца" поднася прочит, отвъд езиковата бариера, поради
предимно музикалното си оформление. Актьорският състав опитва да привлече детската симпатия от първия ред чрез поднасянето на балони. Ще се спука ли балонът? Куклите, сценографията и костюмите са ведри и алегорията "вълк в овча кожа" е създадена. А самият вълк е сякаш излязъл от "Ну, погоди!" - усещане, допълнено от руските песни, макар и преведени на съседски език. Много въпроси могат да бъдат избегнати, но все остава питането: поради каква причина актьорските реплики са предварително записани? Добре е, че детската публика е любопитна и фантазираща. Както знаем, децата се вълнуват и от приказки за лека нощ.
4
Интервю: ПЕТЯ МИЛАДИНОВА Петя, какви са впечатленията ти от фестивала? За мен този фестивал е свързан с една голяма радост, която имах преди две години. Това беше специалната награда за пиесата „Фън и небесният дракон“. А тази година ми се обадиха за номинация на моята нова пиеса „Ясен и Омая“, която е по мотиви от приказката „Неродена мома“. Най-вълнуващото в нея е фактът, че Ясен се влюбва в неродено същество, което само по себе си е толкова вълшебно и невъзможно. Магията на любовта, героите, техните светове...? Това е една любовна приказка за много разбити сърца. В нея всички герои са жертви. Халата, която е най-страшният герой, иска да направи злина на Ясен, но накрая сама се влюбва в него, т.е. става жертва на собствената си злина. Има причина всички тези герои да бъдат лоши, зли, жестоки. Аз се опитвам да я намеря. Но те някак успяват да открият своята пътека. По нея чувствата се развиха много неочаквано. И затова завършвам пиесата със следното двустишие: И какво да кажем накрая? Любовта е най-силната омая! До къде стигна въображението ти? До където може. ( засмива се ) И...? Започнах да пиша пиесата в едно село, което се нарича Пушево. Това е и мястото на любовната среща между Княза и Неродената мома. Изведнъж и моето собствено сърце беше съкрушено и аз спрях да пиша (погледът й се променя за секунди). След няколко месеца се случиха прекрасни неща и започнах да пиша отново пиесата. Написах я много бързо и тя стана по-различна от това, което очаквах. Вдъхновението...и другите неща ?
5
Много обичам да се скитам по чуждите култури и да изваждам нови непознати чудовища. На децата трябва да се подаряват истински вълшебства, а не да се заменят с нещо, което е злободневно. Децата трябва да се радват на красивото, те са лишени от категории като добро-зло, красиво-зло. Променят се стойностите. Какво е мястото на митологията в живота на съвременния човек? Това е много сложен и интересeн въпрос, но аз мисля, че днешният живот е митология. Реалностите са така подменени, че ние живеем в една митология много по-различна от приказната. Всички категории и стойности са до безкрай разместени, все едно се намираме в огледална стая, в която не виждаме собствените си реални образи, а някакви други. Не смятам, че древната митология няма връзка със сегашната, по-скоро би ни накарала да поразмислим малко, за да преоценим някои неща в живота си. Къде е днес кукленият театър? Днес се случват много интересни неща с кукления театър. Особено последните две години. Има хора, които се опитват да правят неща със стойност, въпреки пошлостта и бездуховността. А съвременната драматургия за куклен театър? Мисля, че нещата се променят малко по малко. Не съм информирана в детайли, но знам, че се случват хубави неща. Само едно ще кажа и с това мисля да сложим точка - в театъра трябва да се случват чудеса.
Катерина Георгиева и Вилия Моновска
Споделено от гостите ЕЛЕНА БУХАРИНА: Фестивалът е много уютен, има много интересни и разнообразни спектакли. Всеки ден нещо ме удивлява, дава храна за творчество. Най-интересен за мен беше спектакълът на Варненския куклен театър. Гледала съм много спектакли с мултимедия, но този много ме впечатли. Това беше философски спектакъл, който те кара да мислиш за живота и за обратната реалност. Разбираш нещо, което досега не си разбирал. Трупата е изключително силна. Атмосферата на фестивала е топла, дружеска. Усещането е за среща на приятели. Дойдохме тук от зима и попаднахме сред слънце, птици и зеленина. Хората са спокойни и 6
доброжелателни. В същото време като зрители в театъра реагират активно. По реакциите на нашия спектакъл съдя, че се хареса. Притеснявахме се за текста, но успяхме да преодолеем езиковата бариера. Тук намерихме много нови приятели – актьорите, Гергана, Лариса. Срещнахме и стари приятели. Разбираме се с всички. Аз съм за първи път в България, но театърът ни е бил няколко пъти в различни градове, за последен път през 1995 г. Всичко ми беше интересно. Съпътстващата фестивала програма изгради в мен представата за Ямбол като град с културни традиции и богата история. Конференцията провокира много мисли в мен. Радвам се на срещата си с Катя Петрова и Дойчина Синигерска. С Елена Дойчева и Христина Арсениева се надявам да работим по проект, който ще бъде интересен и на нашите зрители в Русия, и тук. В Ямбол сме за първи път и много се надявам не за последен!
7