Бюлетин 5 by art7ess

Театрален бюлетин

Бр. Национален кукленотеатрален фестивал МИХАИЛ ЛЪКАТНИК Ямбол 22 - 26 април 2013 г.

Приказка без край Частично лунно затъмнение. Последен ден от фестивала. Не ни се заминава. Ще поседнем, преди да тръгнем с: * ИСКАМ ДА СТАНА ГОЛЯМ .......................................................Теодора Кафеджиева Държавен куклен театър – Бургас * ФЪН И НЕБЕСНИЯТ ДРАКОН........................................................Теодора Маргинова Държавен куклен театър – Търговище * НАГРАДИ 2013 * ИНТЕРВЮ С ЖУРИТО НА ФЕСТИВАЛА..............................................Вилия Моновска * ПОЛИ ТРИФОНОВА............................................................................Вилия Моновска интервю * СПОДЕЛЕНО ОТ ГОСТИТЕ

За другите: * Затъмнението е липса. (12 г.) * Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.) * Целият свят е рисунка. Нарисувал го е един великан, който живее на края на космоса (5 г.)

Цитат на деня:

"Херониме, мама, ти си гладен!" - из "Искам да стана голям", ДКТ Бургас

ЕКИП НА БЮЛЕТИНА: Теодора Маргинова Теодора Кафеджиева Катерина Георгиева Вилия Моновска Яна Алексиева Светла Алексиева

Поклон:

проф. АТАНАС ИЛКОВ

Днес, 26 април 2013 г. почина проф. Атанас Илков, първоучител и основател на висшето образование за куклен театър. Творческият път на Атанас Илков в кукления театър започва като „занаят”, но се превръща в мисия на живота му. През 1962 г. във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” се открива отделът за професионално обучение на актьори и режисьори за куклените театри. Един от основателите е Илков. В неговата творческа , научна и педагогическа дейност могат да се проследят етапите на разглеждане и изясняване на естетическата природа на куклата и кукленото изкуство, утвърждаването на принципите и пътищата на кукления театър. Дейността на Атанас Илков оставя траен отпечатък върху развитието на съвремения български куклен театър. Поклон пред паметта му!

ИСКАМ ДА СТАНА ГОЛЯМ Драматичен куклен театър - Бургас режисьор: Кирякос Аргиропулос | сценограф: Свила Величкова | композитор: Светлин Петков | участват: Неделина Роселинова, Александра Илиева-Енева, Диян Русев, Ивайло Енев

Малкият змей Хероним - име, което изключително забавлява детската публика, излиза от домашната пещера, за да открие Големия свят навън чрез поредица от приключения. Там, в магическата гора, среща вълшебница, рицар и дървар и в общуването си с тях осъществява своя полет отвъд самотата, приземявайки се в страната на смелостта. Сценографията е побрана в пътешествени раници, които въображението "нагърбва", за да потегли по горските пътеки. Осемстотингодишно дърво ни казва, че бързо расте само страхът и съветва малките да се наслаждават на дните си. Спектакълът ясно показва разликите между добро и зло, забавлява и полага опит да опитоми детската чувствителност.

Теодора Кафеджиева

ФЪН И НЕБЕСНИЯт ДРАКОН Държавен куклен театър - Търговище автор: Петя Миладинова | режисьор: Ивайло Марков | сценография: Наталия Гочева | музика: Ценко Минкин | участват: Цветана Иванова, Ивелина Паскалева, Русан Стаменов, Христо Златанов, Борислав Терзийски

"Фън и Небесният дракон" от Петя Миладинова печели наградата за авторски текст в драматургичния конкурс в рамките на фестивала през 2011 г. В пиесата малкото момиче Фън остава сираче и бива откупено за слугинче от злите Сюн и Тиенчи. В сънищата си Фън се среща с Небесния дракон, чието приятелство, подкрепа и дарове я превеждат в превръщането й в красива принцеса. Мотивът за външната неугледност като първопричина за житейски несгоди, нещастие и лич(ност)на неудовлетвореност е изначално зададен в текста. Ако трябва да търсим някакъв драматургичен конфликт на текстуално ниво, то това би била съпоставката грозно-красиво в един съвременно овъншнен, конвенционален, може би дори повърхностен план. Изходната драматургична ситуация представя Фън като ужасно непривлекателно, отблъскващо с външния си вид дете. За своята грозота момичето научава първо от родителите си, впоследствие - от всички останали. В самия край, Фън, вече красива принцеса, бива наградена от Небесния дракон с явно най-голямата световна ценност - властта над къщата на тираничните си господари, за кармично наказание превърнати в маймуни. Спектакълът на Държавен куклен театър - Търговище с режисьор Ивайло Марков печели симпатиите на детското фестивално жури, което му присъжда своята награда. Безспорно е качеството на спектакъла като постижение в съвременното куклено изкуство, впечатляващо с визия и употребата на нови медии. Красивата сценография на Наталия Гочева в съчетание с анимираната мултимедия успешно изграждат една многопланова, дълбочинна сценична среда - фантастичната реалност, в която съществуват персонажите. За съжаление, недоброто осветление на спектакъла нарушава комуникативността му с публиката, в резултат потенциала му като забележителен визуален спектакъл.

Теодора Маргинова

НАГРАДИ 2013 Жури в състав: председател: * Борис Павлович Голдовски членове: * проф. Николина Георгиева * Катя Петрова * Румен Николов присъди следните награди „Михаил Лъкатник” 2013 г.:

на Националния куклено-театрален фестивал

ЗА АКТЬОРСКО МАЙСТОРСТВО: * ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ – на АНА-МАРИЯ ЛАЛОВА за „Джуджето Дългоноско” на Държавен куклен театър - Сливен * ЗА МЪЖКА РОЛЯ – на КРАСИМИР КОЛЕВ за ролята му в спектакъла „Изгубеният ключ” на Държавен куклен театър – Видин. * НАГРАДА ЗА АКТЬОРИТЕ – ЕЛКА БАЛАБАНОВА И ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ в спектакъла „Принцесата и граховото зърно” на частен театър „Весел” – Велико Търново НАГРАДА НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА АКТЬОРСКИ АНСАМБЪЛ за спектакъла „Искам да стана голям” на Държавен куклен театър Бургас. НАГРАДА ЗА КУКЛИ И КОСТЮМИ СВИЛА ВЕЛИЧКОВА за спектакъла „Джуджето Дългоноско” на Държавен куклен театър – Сливен НАГРАДА ЗА СЦЕНОГРАФИЯ НАТАЛИЯ ГОЧЕВА за спектакъла „Фън и небесния дракон” на Държавен куклен театър – Търговище

НАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА БИСЕРКА КОЛЕВСКА за спектакъла „Джуджето Дългоноско” на Държавен куклен театър – Сливен СТАТУЕТКАТА „ИГРАЕЩИЯТ ЧОВЕК” Държавен куклен театър „Георги Митев” – Ямбол за смелостта да се върнат играещите и одухотворени кукли на сцената НАГРАДА НА ИМЕТО НА ГЕОРГИ МИТЕВ Държавен куклен театър – Видин като продуцент на творчески експеримент за спектакъла ”Изгубеният ключ” НАГРАДА НА ИМЕТО НА ПЕТЪР МАРКОВ актьорът Диян Русев, "Искам да стана голям", Държавен куклен театър – Бургас НАГРАДА НА ДЕТСКОТО ЖУРИ "Фън и небесният дракон" на Държавен куклен театър – Търговище

Интервю: АКАД. БОРИС ГОЛДОВСКИ, КАТЯ ПЕТРОВА, РУМЕН НИКОЛОВ Какви са впечатленията ви от фестивала? Акад. Борис Голдовски: Впечатленията ми от фестивала са много добри. Бил съм тук преди четири години. Мога да кажа, че нивото на фестивала и на театрите като цяло, и специално на Ямболския театър, се е повишило, качеството на постановките също. Радвам се да видя млади и талантливи сценографи, а за кукления театър това е изключително важно, защото минимум половината от успеха на спектакъла се дължи на тяхната работа. Прави ме щастлив професионалното ниво на българските куклени актьори, очевидно е влиянието на българската школа. Защото ако я нямаше Националната академия за театрално и филмово изкуство в София, която подготвя куклени актьори и режисьори, аз съм уверен, че резултатите щяха да са други. А тук се вижда, че българският куклен театър, сравнен с европейското ниво, е сериозен и с амбиции за високо качество. Можете да се гордеете с постиженията си. Впечатляващо е и разнообразието на форми, което показа фестивалът. Видяхме представления, които съчетават актьор и кукла. Радостно е, че кукленият театър се връща отново към куклите. Катя Петрова: Аз също съм била преди време. Организацията на фестивала става все по-добра. Впечатленията ми от спектаклите са, че те отговарят на реалната обстановка в нашата държава. Те са такива, каквато ни е държавата. Аз съм съгласна с Борис Голдовски за това, че има много ярки актьорски постижения и силна визуална среда на фестивала. Всъщност това е 5

единственият национален фестивал. Това, което искам да отбележа, е, че има фестивали, на които не се допускат частни трупи. Самият факт, че тук са допуснати, вече е добър знак. Смятам, че частните трупи трябва да могат да участват на всички фестивали. Румен Николов: Бил съм на няколко поредни фестивала и смятам, че този има най-високо равнище от последните три. Радвам се, че фестивалът наистина израства от издание на издание и като организация, и като качество на селекция, защото тук сме гледали масово посредствени неща. Този път това не случи. Имаше доста пъстра палитра от спектакли. Мен изключително много ме радва присъствието и излъчването на тази млада енергия, която имат някои от трупите. Това прескача сцената и се усеща в публиката, което е чудесно. Изключително много ми харесва атмосферата, която се създава тук на контакти, на обмен на идеи между различни театри и творци. Това е и част от целта на фестивала. Освен това той остана единственият уникален фестивал с конкурса си за драматургия. Важно е да се създава оригинална българска драматургия, защото това беше позанемарено последните години, но явно вече има раздвижване в тази посока. Подкрепям Катя Петрова за мнението й за правото на частни трупи да участват на фестивали. Всъщност това е един нов вид демократичност на регламента на фестивала, който може да приеме всяка трупа, която представи качествен спектакъл. Акад. Борис Голдовски: Фестивалът показа, че частните трупи могат да създават не по-лоши, а често и по-добри спектакли от държавните трупи. Защото става дума за изкуство и най-важното е, че това е български куклен театър. Какви затруднения и колебания имахте в избора на фаворити на наградите? Акад. Борис Голдовски: При решенията на наградите нямахме затруднения. На мен като председател ми провървя, защото журито е от истински професионалисти. За всичко, което видяхме, ние имахме едно и също мнение, защото всички се старахме да сме обективни. Всички умеем да различаваме изкуството от неизкуството. Катя Петрова: В някои моменти авторитети като акад. Борис Голдовски и проф. Николина Георгиева ме провокираха да се замисля дали куклата съществува или не. Защото аз самата в много случаи не я включвам или тя не е в този смисъл, в който те искат да бъде и искат да се развива кукленият театър. Самият Юрковски казва в книгата си как просто куклата е изчезнала от полезрението за сметка на актьора. Това е един много спорен проблем, който ме вълнува като режисьор. Аз използвам куклата и като знак, тя невинаги е кукла. Но това е въпрос на гледна точка, зависи от спектакъла. И все пак като цяло тази тенденция да се връща куклата е добра като пожелание. Румен Николов: Вече я има тази тенденция и това беше мотивацията статуетката да остане в Ямбол за първи път от осемнадесет издания на фестивала за постановката “Румето и старият лъв”. Защо? Защото спектакълът е функционален, защото куклите дишат, движат се и само те са на сцената. Актьорите са потънали на заден план, но пластиката, която те даваха, беше доста впечатляваща, както и пространственото решение, което актьорите обиграваха добре. Това беше чисто куклен спектакъл, но с дишащи и функционални, играещи кукли, което беше важно. И проф. Георгиева и акад. Голдовски веднага забелязаха, че наистина рядко се случва в последно време. 6

Дискусията на фестивала беше свързана с драматургията. От драматургична гледна точка как оценявате спектаклите? Акад. Борис Голдовски: Мисля, че спектаклите бяха по интересни пиеси. Спектакълът се отбелязва в началото като текст. „Изгубеният ключ” е една изключително интересна пиеса, според мен с бъдеще. Предстои й живот и в други театри. Имаше спектакли, в които нямаше драматургия, а просто приказка. Имаше спектакли по класически пиеси. Имаше и експериментални текстове. В това отношение фестивалът предложи голямо разнообразие. Катя Петрова: Много е ценно, че има авторски спектакъл – “Изгубеният ключ”, има и драматизации – добри и лоши. Другото ценно нещо е, че ние гледахме и “Фън и небесният дракон” от Петя Миладинова - пиесата, която бе наградена в предишното издание на фестивала. Румен Николов: Мисля, че имаше интересно направени като драматургия спектакли. Драматизацията “Джуджето Дългоноско” на Юрий Дачев ми направи добро впечатление. Разбира се “Изгубеният ключ”. Много културно и без тежки авторски претенции беше направена драматизацията на “Принцесата и граховото зърно”. Така трябва да се борави с класика, това беше интересно.

Интервю: ПОЛИ ТРИФОНОВА Поли Трифонова, директор на Държавен куклен театър – Видин: “Съвременното дете обича да ходи на театър, ако му се поднася адекватна на целия му мироглед постановка” Каква е историята на спектакъла “Изгубеният ключ”? За “Изгубеният ключ” аз бях по-агресивната като идеи и представа за бъдещия спектакъл. Провокирах я да направим едно представление, което да не бъде само за сцена и театрална атмосфера. Тя веднага отвърна “Айде да направим нещо за боклуци, екологията е много важно нещо в момента. Мисля, че ще бъде харесван и продаваем спектакъл.” Но Магдалена Митева вплете и тази емоционална история, която малките ни зрители много добре прочитат. Тя винаги идва подготвена за репетиции, защото изработва декорите и куклите. Всичко беше премислила, може би и затова този спектакъл е толкова интересен. Реализира го с много провокация и виждаме радостна следпремиерна съдба.. Магдалена е един творец, който умее да прави гледаеми спектакли и за най-малките, и за възрастните. И това е причината да продължаваме да работим заедно. Има много театрално мислене и виждане, използва огромно въображение и е различна от другите творци в кукленото съсловие. Но натрупахме толкова много емоции в съвместната си работа, че имам чувството, че се познаваме по-отдавна от 2008 година. Провокацията в “Изгубеният ключ” е на няколко нива: социална, любовна – за смелостта изобщо да обичаш истински, провокацията към театъра, към чистата игра, не само в професионален план, за добротата.... Много са пластовете. За мен, освен всичко, което изброи, провокация е и това, че се сблъскват два свята, два манталитета. В нашето общество сме доста разделени и разликите между 7

различните слоеве и поведения са доста категорични. Всъщност този сблъсък между един клошар и една чистофайница, колкото и драстичен да е, довежда до нова емоция, до едно сближаване, харесване, не само между мъжа и жената, но и между тези два свята, между тези различия. Аз много се радвам, че в последно време се обръща много внимание на различията и приближаването между полове, религии, различни общества и държави. В този смисъл спектакълът звучи актуално. Магдалена Митева е много скромна. Не обича да говори за своите спектакли и идеи. Какви впечатления имаш от репетиционния процес? Какво споделяше тя? По време на репетиции се опитвам да не я притеснявам, просто много й вярвам. Имаме и емоционални диалози, например за коя категория публика е по-подходящо представлението. Но аз млъквам и я оставям да работи свободно, защото с времето ме е убедила, че прави театър, който е интересен за всички възрасти. Аз не бях убедена, че децата от детската градина ще харесат и разберат “Изгубеният ключ”. Оказа се, че не съм била права. Прие се възторжено и от децата между четвърти и дванайсети клас. Мисля, че ние задоволихме различни емоции, интерес и любопитство към кукления театър със спектакъла “Изгубеният ключ”. Показваме им друг свят, не само традиционния куклен театър с неговите кукли, колкото и разнообразни да са те. И публиката се вълнува. Какво изгубено се намери в театъра с представлението? Това е поредната различна постановка, която правим. Защото целта на нашия театър е да изградим един много разнообразен репертоар – като жанр, като изразни средства. Продължаваме да търсим в тази посока. Все пак това е приказка, която комбинира и мотиви от класически приказки, и свои алтернативи. Но доколко тя е реалистична и възможна в днешния свят? Каква е целта на изкуството? Да показва неща, за които човек би се замислил, би повярвал, биха му доставили удоволствие и би си казал “А защо не и в реалния живот?”.

Децата бяха много въодушевени и възхитени и някои хора плачеха от радост. Често ли се среща този плач? Тази емоция тече на всички представления на “Изгубеният ключ”. Съвременното дете е много информирано. То носи една емоционалност, която е много зряла и мъдра. В този смисъл в момента кукленият театър би трябвало да носи отговорността да прави представления за съвременното дете... Ние си мислим, че то само гледа телевизия и слуша чалга, виси пред компютъра, за да играе. Да, нормално е, такова е времето. Това дете обаче не е напълно компютъризирано, може да се смее и да плаче, може да ръкопляска, може да се вълнува и да изпитва радост. Съвременното дете обича да ходи на театър, ако му се поднася адекватна на целия му мироглед постановка. В спектакъла се говори за всяко значение на думата ключ. Кой е най-важният ключ? Ключът към сърцето.

Споделено от гостите Аурелин Йорга за екипа на театър „Гъливър” – Галац, Румъния Нашият театър е гостувал в България преди десетина години на фестивала в Силистра. Благодарни сме за поканата да участваме във фестивала „Михаил Лъкатник”. Някои от спектаклите бяха приятна изненада за нас. Впечатлени сме от актьорската игра на българските актьори и на колегите от Украйна. Децата в нашата публика реагираха ярко и разбрахме, че посланието ни е стигнало до тях. Това е важно и за нас, и за организаторите. Ние оценяваме този факт, защото правим фестивал и знаем колко е трудно. Тук фестивалът определено постига целта си. Очакваме Ямболския куклен театър на нашите фестивали!

Цирил, Саша и Лена от екипа на Задкарпатски регионален куклен театър "Бавка" – Украйна Цирил, Саша и Лена идват от Украйна и са част от екипа на "Къде е петият". За пръв път са в България и споделят своите впечатления за страната, града и, разбира се, фестивала. Как ви въздейства всичко тук? Атмосферата е чудесна! Хората са много хубави, гостоприемни и вече създадохме приятелства. Срещнахме и стари приятели, изобщо взаимоотношенията са много топли. Много благодарим на организаторите за чудесните условия и сърдечното посрещане. Понрави ни се и това, че по-формалната част от фестивала беше в самото начало. На други фестивали се случва да е в края или дори в средата, а това може да е натоварващо. Сутринта отидохме на екскурзия до античния град Кабиле и много ни хареса! Много е красиво! Изобщо, тук е много хубаво и се надяваме следващия път, когато дойдем, а ние ще дойдем, да останем по-дълго.

Стефан Илиев, Съюз на артистите в България: НАЙ-ХУБАВАТА ЧАСТ НА ФЕСТИВАЛА СА РЕАКЦИИТЕ НА ДЕЦАТА! Отнасям се с уважение към куклено-театралния фестивал „Михаил Лъкатник“ - Ямбол, защото е единственото място, на което се обръща внимание на писаното слово, и то за деца. Погледнато отстрани това е нищо, но всъщност е доста трудна работа. Като актьор мога да кажа, че за деца се играе най-трудно. Трябва да си искрен до край, да си кратък и ясен, поучителен, да им покажеш кое е доброто и кое злото, за да не го забравят. Освен това тук се събират много артисти - актьори, режисьори, сценографи, това е много важно, музиканти. Събира се техническият състав, без който илюзията в кукления театър не може да се постигне по никакъв начин, ако те не го обичат, не се втурнат да повярват и не го изпълнят за радост на 9

децата. Щастлив съм, че децата много възторжено възприемаха представленията, което говори за тяхното качество. Могат всякакви неща да се говорят, да се употребяват всякакъв вид клишета, но детските ръкопляскания, съпровождащи ритъма на песните с малките си ръчички, отзвука им на мислите на актьорите, които те съобщават, виковете - одобряващи или изплашени, предупрежденията, които отправят към героите, с които те очевидно живеят това е най-хубавата част на фестивала. Мисля, че е много важно тази атмосфера и посещение

на театъра да се запазят и след края на фестивала. Той свършва, всички гости си тръгват и нещата се връщат в предишния си ритъм. Това не трябва да се получава. Моето пожелание за фестивала е да не остава всичко глас в пустиня и тихо да отмине.