Youth Focus, edition 7 by National Youth Forum of Bulgaria

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

Промяна за теб, за мен, за НАС?

ВАРНА 2014

КОЙ Е ТВОЯ МОТИВАТОР?

АЗ ИМАМ ЩЕДРО СЪРЦЕ

ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ ЗА ЧИСТИ ЕКОСИСТЕМИ

НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, ИЛИ ОБУЧЕНИЕ, А УЧЕНЕ?

ИЛХАН КЮЧЮК ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

КОГАТО МЛАДИТЕ ХОРА СА ВДЪХНОВЕНИ ДА ДЕЙСТВАТ „МЕЖДУ НИРВАНА И САМСАРА“

„КАТО ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, НАШЕТО ВЕЛИЧИЕ Е НЕ ТОЛКОВА В ТОВА ДА МОЖЕМ ДА СЪГРАДИМ СВЕТА ОТНОВО – ТОВА Е МИТ НА АТОМНАТА ЕРА, – КОЛКОТО В ТОВА, ДА МОЖЕМ ДА ИЗГРАДИМ ОТНОВО СЕБЕ СИ.” МАХАТМА ГАНДИ

Нациoнален младежки форум „Национален младежки форум” (НМФ) е сдружение създадено, за да представлява интересите на младите хора и техните нужди, извеждайки на преден план значението и важността на младежките организации, тяхното развитие и участие в социалните и обществено-политически процеси и да осигурява ефективен структурен диалог чрез сътрудничество със съответните заинтересовани страни и институции, взимащи решения в младежката политика. Към момента НМФ обединява 36 младежки организации: Асоциация за подпомагане на академичната общност (представител на ISIC -Bulgaria); Асоциация на обединените европейски студенти AEGEE-Sofia (член на AEGEE-Europe); Асоциация на студентите медици в България (член на Световната федерация на студентите медици); Асоциация „Солидарност” (член на IFM-SEI Europe); Дружество на Обединените нации в България; Европейска лява младежка алтернатива (член на ECOSY, EUSY); Консорциум Консултативен съвет – Стара Загора; Младежка мрежа на Конфедерация на труда „Подкрепа”; Младежки център за развитие – Взаимопомощ; Младежко движение за права и свободи; Младежко национално движение за стабилност и възход; Младежко обединение на Българската социалистическа партия; Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (член на European Bureau for Conscientious Objection); Младежки Консорциум „Ритъм” – Варна; Младежки форум 21-ви век; Народно читалище „Бъдеще сега” (представител на Международна награда за млади хора); Национално студентско сдружение за образователен обмен АИСЕК България; Организация на българските скаути (член на Световното скаутско движение); Организация за практическо и научно развитие на студентите в България; Регионално младежко обединение – Област Хасково; Сдружение „Его Политико” – УНСС; Сдружение „Младежки глас”; Сдружение на младите психолози в България – 4ти април; Студентска организация за изследване на международните отношения; Студентски съвет при ТУ-София; Aсоциация за университетски спорт; Български младежки форум; Младежко сдружение „Полет” – Перник; Младежка организация към политическа партия „Земеделски съюз Ал. Стамболийски”; Сдружение „Спортен клуб по бойни изкуства К1”; Сдружение за демократично образование „ФАР”; Сдружение на младите психолози в България; Сдружение за международна младежка дейсност – България; Сдружение „Чудно”; Студентски съвет на висше училище „Международен колеж” – Добрич; Фондация „Европейска алтернатива за развитие“. НМФ е гласът на МЛАДИТЕ!

Екип „Младежки фокус”: „Младежки фокус” е електронно издание за младежка работа, политики и доброволчество на Национален младежки форум. Александра Пеева; Весела Герганска; Веселин Илиев; Виктория Клянева; Георги Мерджанов; Гергана Джелепска; Даниел Джинсов, Диана Йолова; Ивайло Богомилов; Лилия Буюклийска; Лилия Тамамджиева; Петя Иванова; Румен Петров; Филипа Анианиева; Юлия Кошаревска. Дизайн брой 7: Рая Боюкова. Снимков материал: Национален Младежки Форум, Георги Мерджанов, Даниел Джинсов, инж. Цветелина Славчева. Медийни партньори: Youth Opinion magazine (youthforum.org) и www.mediacafe.bg. Адрес: София, бул. „Васил Левски” 35, партер. Адрес за кореспонденция: София, Студентски град, бл. 61. Email: youth.focus@nmf.bg, Web: www.nmf.bg.

Корица: Фотография: инж. Цветелина Славчева Списание „Младежки фокус” се издава благодарение доброволния труд на своя екип, сътрудници и партньори. Благодарим ви за приноса!

Здравейте, приятели, Още един страхотен или пък не толкова месец измина от 2014 година. Това, което определено се случи за последните 30 дни, поне нас ни накара да се замислим отново за развитието на чисто човешките взаимоотношения във времето, в което живеем, и до колко ценностната ни система се променя – за съжаление май към по-лошо. Какво още трябва да ни се случи, че да осъзнаем, че е необходимо да спрем, да се огледаме, да си дадем равносметка и да променим начина си на възприемане и на държание към нас и към околните? Колко често през годината, сами, без да сме подстрекавани от различни коледни и великденски кампании се сещаме за хората, които имат нужда от помощ? Тези, към които съдбата не е била много благосклонна, и нямат възможност да се справят сами в живота си. А колко често се замисляме за последствията от едно природно бедствие и се опитваме да намалим риска и евентуални бъдещи щети като се застраховаме от някакво природно бедствие или дори злополука? Обикновено нагласата е, че това няма да се случи на нас,

че вероятността точно на моето дете да му открият болест, която засяга приблизително 15 деца в целия свят за година е абсурдна, че моята къща е желязна и ще издържи всичко, че ще му мисля, когато се случи. А да не говорим за момента, в който нещо лошо се случи, тогава всички други са виновни, но не и ние, тогава държавата ни е виновна и на всичкото отгоре, тя трябва да ни даде пари, тя трябва да се погрижи за нас. Какво трябва да ни се е случило, за да забравяме всекидневно или да подминаваме другите човешките нещастия, да не говорим за животните или природата. Да, много хора сме, всеки е различен, всеки мисли различно, всеки е преживял много падения и възходи, има много мъка по света, има много нещастия, несправедливост, няма да оправиш света, ако само ти се опиташ да си различен, но някак си това не е оправдание. Защото ако самите ние не си помогнем, няма кой друг да го направи!

Днес все още чакаме една „бяла пролет”, за която мечтае Никола Вапца-

ров. Но нашата неизживяна пролет е пречупена през призмата на днешното време. Днес не мечтаем за физическата свобода, а за нашата духовна свобода. И сякаш чакаме другите или държавата, или просто сама да дойде тази пролет. А всъщност ние сме тези, които градим стени около нас и правим света такъв какъвто е. Колко още „дъжд и урагани” ни трябват, за да се събудим и огледаме? В нашият-ваш „Младежки Фокус“ се опитваме да ви показваме предимно добрите примери, „добрите“ хора, защото те остават понякога невидими, а ежедневието все повече ни затрупва с лоши такива. В този брой акцентираме точно върху малките неща, които всеки от нас може да забележи, да се вслуша в тях и после в себе си, което по своему да генерира една всеобща позитивна промяна у всеки от нас, а още повече за всички ни като общество. Дали сме способни да преоткрием човешките си ценности и да станем „още по-добри“? Дали това е възможно или пък сме толкова добри, че няма какво да променяме, всичко ни е наред? Дали това какво мислят другите за нас е всъщност това, което сме в действителност? Дали постовете на стената ни във фейсбук и харесванията от другите са еквивалент на това, което сме и респективно на това до колко другите ни харесват? Е, отговора на тези въпроси оставяме на вас! Надяваме се, че всеки от вас ще открие частица истина за себе си в материалите в този брой. С надежда за малко по-добър свят и най-вече хора, Младежки Фокус

Варна – Eвропейска младежка столица 2017 или възможност за позитивна промяна за теб, за мен, за НАС

Мястото е Страсбург. Хиляди младежи на едно място представят своите организации, каузи, инициативи, кампании, а аз стоя пред най-яката палатка – на Национален Младежки Форум и представям … Варна! Малко странно имайки предвид, че обожавам планини, че съм дете на Балкана, та дори и в този момент, когато се връщам назад, пред мен се извисява величието на една планина. Но моята Варна не е само море, плаж, страхотни нощи, изгреви и купони. Моята Варна е на националните младежки срещи, посветени на определени теми, свързани с младежката работа и доброволчество. Работа от 9 до 20ч. точно над плажа и невъзможност да се отделиш от програмата дори за 30 минути. Не за друго, а защото тя те завладява и тези 30 минути на плажа се случват в един през нощта, когато вече може да седнеш и да разбереш, че си точно до морето и то те вика цял ден. Или до Морската градина, пълна с множество представители на неправителствени организации и техните инициативи, странно високи хора на кокили, усмихващи се на всички, дебати в сградата на Община Варна, почистване на плажа, работни

сесии посветени на екологията на плажа, игри из целия град, в които се губиш и после с часове не знаеш къде си, множество запознанства с интересни млади хора и приятелства, които ... просто остават! Това е Варна за мен. Точно поради тази причина дори и на хиляди километри аз представях не моя град, не столицата, а именно Варна и нейната кандидатура за европейска младежка столица 2017г. „Европейската столица на младежта“ е титла, присъждана на европейски град за период от една година. И през тази една година този град ще има възможност да покаже чрез многостранна програма младостта си, свързана със своя културен, социален, политически и икономически живот и развитие.

А кой ако не Варна от години е найяркия пример за град на младежта? И за да разберете за какво всъщност говоря и какво изпитвам, ви връщам в 2012г., когато младежи от неправителствения сектор във Варна решават, че могат да кандидатстват с

проект, който да спечели титлата за града им. Предвид фактът, че Варна се кандидатира за първи път, кандидатурата е достатъчно силна и влиза в топ 5 на всички подали кандидатурите си градове. Може би защото екипът участва в надпреварата за първи път някак си не обръща толкова силно внимание на видимостта, а именно силата на социалните мрежи, а също и на промотирането на кандидатурата. Това се оказва много важен аспект на видимостта на различни младежки събития из цяла Европа – да се говори за кандидатурата, да се правят снимки, флаери, постери. И така победител става Клуж-Напока, Румъния. През 2013г. Варна отново е измежду петте финалиста. При тази кандидатура дори всички български евродепутати в тогавашния момент подписват договор, в който обявяват, че подкрепят кандидатурата на града, което за България си е голямо постижение. Но победителят отново не е Варна, а Ганджа, Азербайджан. И стигаме до днес 2014 година, Варна отново е на линия, не се отказва! Отново е измежду петте финалисти, нещо повече, кандидатурата на града за Европейска младежка столица 2017 е повече от силна! Всички останали екипи подали кандидатурите си за титлата за 2017г. смятат Варна за основния претендент, което говори колко сериозни са нещата сега. Останалите финалисти са Кашкайш (Португалия), Голуей (Ирландия), Нюкасъл (Ирландия) и Перуджа (Италия). Ако се върнем назад във времето, забелязваме, че до момента столица на европейска държава не е печелила да бъде европейска младежка столица.

Национален младежки форум взе участие на Европейското младежко събитие 2014 (EYE 2014) и YO!Fest. Събитието се реализира в партньорство с Европейския парламент и тази година беше проведено в Страсбург, Франция в периода 9-11 май. Една от идеите на титлата е да се даде на град, който има потенциал за развитие, и освен да покаже добри практики, да има една дългосрочна визия за развитие на младежта както в съответния град и страна, така и в цяла Европа. И отново се връщаме на въпроса: кой ако не Варна? Да подадеш една кандидатура, да попаднеш в топ 5, да си на косъм от успеха и после отново да се вдигнеш и пак да кандидатстваш, пак да си на финала и...да не успееш. На третия път колко от нас биха опитали? А дори само това да си измежду финалистите е огромно постижение на фона на всичката бюрокрация (почти колкото програмата Младежта в действие, във вида й преди години), множеството документи, подкрепата, която трябва да се представи и самата концепция.

Едно от основните неща при подаването на дадена кандидатура е това, че трябва да се представи силна концепция, визия за Европейската младежка столица на годината. А през всяка от изминалите години на кандидатстване Варна не само се опитва да покаже случващото се в самия град и страната, но и да покаже една визия за развитие именно на бъдещето на младежите и така на самата страна и Европа. И докато първата година концепцията на Варна е за „fun”дестинация на Европа, а втората е свързана с младежката безработица, то тази година е нещо съвсем различно и ново – социални иновации. Социалните иновации са всички социални и икономически секторни аспекти, които се опитват да изградят устойчивост в младежкия сектор, чрез позитивна промяна в заобикаляащата ни

среда и да превърнат иновациите в устойчива практика за младежкия сектор и не само. Аспекти, които представят младите като основна движеща сила на бъдещия икономически просперитет на Европа, като хората, които ще генерират бъдещия брутен вътрешен продукт на застаряваща Европа, чрез начинания като социално предприемачество, предприятия, които освен да генерират финансови средства, ще правят нещо хубаво за средата, в която живеем. Поради тази причина концепцията поставя силен акцент именно на развитието на социалното предприемачество и неговата решаваща роля като инструмент за развитие на младежта, за устойчиви решения за заетост, за творчество, за работа в мрежа, за обмен и образование.

Екипът на Варна, който стои зад една уникално яка кандидатура и цялостна идея..., работи не само за бъдещето на Варна, а за бъдещето на всички нас, на цяла Европа!

Днес точно младежкото иновативно и социално предприемачество се разпростира из всички области на развитие. Като започнем от там, че социалните проблеми са предпоставки за развитие. Именно социалните иновации на местно, национално и европейско ниво се явяват като инструмент за постигане на социално сближаване, необходимо за промяна на поведението, човечността и съпричастността на хората към социалните интереси и проблеми. И отново с помощта на социалните иновации ще можем да оценим и предоставим различни подходи за развитие на хората в рамките на един град, държава или в една мултинационална общност. Екипът на Варна, който стои зад една уникално яка кандидатура и цялостна идея, не само за 2017-та, но и за 2014, 2015 и 2016г., работи не само за бъдещето на Варна, а за бъдещето на всички нас, на цяла Европа! Тяхната цел е чрез социалните иновации да се започне един процес на промяна, която ще тласне живота ни към по-добро и ще промени самите нас. Един от основните проекти, които ще се случат през 2017г. ако Варна спечели, е изграждането на

ЧЕРНОМОРСКИ МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР. Идеята е Варна да се превърне в един център на Черноморския и югоизточен регион, който да включва държави не само от Европейския съюз, а също Грузия, Армения, Украйна и други. Центърът ще се води по примера на младежките центрове в Страсбург или Будапеща, ще

се изгради нещо голямо, физическото място, което да събира младите хора от целия регион да градят нови социални и иновативни проекти. Наред с това е и идеята е да се направи европейски

FUN CITY FESTIVAL във Варна. На фестивала ще се осигури пространство за младежи от цяла Европа да демонстрират таланта и интересите си, ще имат възможност да покажат какви невероятни неща правят и така да се надградят фестивалите провели се до 2017г. и да има европейско измерение.

InnoJump

е друг замислен проект, който цели да даде скок на спортните и здравни активности. Възможност на младите да надскочат себе си. А защо не и скок, разтърсване за цяла Европа?

InnoMove

– проект, в който основната цел е да се свърже Варна с Европа чрез младежите. Проектът се основава на мрежа от младежки обмени, чрез които социалните иновации да се осъществяват от млади хора от Варна до серия от проекти, събития, обучения на европейско ниво.

ДОБРОВОЛЧЕСКА СЛУЖБА ВАРНА (ДСВ) пък е проект, който ще обедини всички местни, регионални, национални и европейски доброволчески прояви, свързани с InnoWave /иновационната

вълна/. ДСВ няма да е просто управление на доброволците, а ще се фокусира върху признаването на компетенциите, придобити от доброволчеството, като практически опит, признаване и валидиране на неформалното обучение.

МЛАДЕЖКА МЕДИЙНА АКАДЕМИЯ ВАРНА е медиен проект с участието на млади хора във всички аспекти на производството на медии и медийна стратегия. Има ред други замислени проекти, като

„THE YOUTH PRO”, който се основава на уменията, талантите и индивидуални кариери на младите хора. Младежи-професионалисти свързват заинтересованите страни (бизнес, властимащи) с младите хора, които имат оригинален подход към между секторното сътрудничество.

„INNO THINK TANK” ще бъде платформа за събития, насочени към изграждане на капацитет и възможност за свързване на млади експерти, които вземат решения в предоставянето на местни, национални и европейски политики и изготвянето на младежки политики. И това са само една малка част от плануваните проекти за 2017 година. Изключително важно е чрез всеки проект или дейност, чрез цялата кандидатура на Варна да се даде

повече гласност на младите и възможностите, които им се предоставят. Да се подчертае значимостта на техния глас в администрацията на държавата. Екипът на Варна 2017 се стреми да провокира младите първо да надскочат себе си и после да надскочат и националното измерения, за да достигнат до Европейското. Ако Варна стане Европейска младежка столица 2017, то младежкия сектор получава една платформа, чрез която да развие по-активно себе си не само в града, но и в цяла България и Европа. Безспорно е, че Европа също има нужда от промени, от нова сила, а концепцията за социалните иновации е изключително релевантна. Разбира

се, зависи дали ще бъде оценена по достойнства от журито и дали ще бъде припозната от други младежки организации от цяла Европа. Също така до колко ние като българи ще успеем ак-

случаи започват от покрайнините. Т.е. ако гледаме Европейския съюз като една голяма държава, в която централните, богати квартали са от централна и западна Европа, то ние, като един по-краен квартал имаме подходящите условия да дадем началото на тази нова социална вълна. Имаме какво да покажем и оттук насетне зависи от всеки един млад човек в България (и не само) да промотира нашата кандидатура. Просто трябва всеки да даде повече от себе си, за да направи от Варна и себе си нещо повече.

...чрез социалните иновации да се започне един процес на промяна, която ще тласне живота ни към подобро и ще промени самите нас. тивно да промотираме себе си и концепцията, на която залагаме. И вместо да бъдем както обикновено в края на всякакви класации, този път ние да поставим началото на големи социални промени. Ако погледнем историята досега, революциите рядко са започвали от големите градове или центрове, в повечето

Автори: Диана Йолова Калоян Костадинов

А Варна 2014? Положението във Варна 2014 не е много цветущо - много разкопана, чакаща избори с разкаляни тротоари и песимистични хора. Варна 2014 има нужда от Варна 2017 и Варна 2019. Ех, ако имаше как да се телепортира един цял град години напред. Някъде там , където хората са малко по-умни, малко по-образовани, малко по-вежливи и проявяващи уважение. Някъде там, където общинските съветници не само слушат, но и чуват гражданите, някъде там, където хората искат да направят града си по-хубав и всъщност правят нещо по въпроса; някъде, където има изкуство по улиците, младите хора знаят защо е важно да гласуваш и никой не се осмелява да ти подмята 50 лв. за гласа ти. Някъде там...Телепортацията не работи. Както и адски много други неща във Варна.

ВАРНА 2017 – ЕВРОПЕЙСКА МЛАДЕЖКА СТОЛИЦА, ВАРНА 2019 – ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА. И двете на Европа. И двете във Варна.

Варна има нужда от презареждане. Даже може би от токов удар – по политиците, по организациите, по гражданите, по парковете и счупените пейки, по невъзпитаните деца, по пушещите на детската площадка майки, по безотговорните господа, които се храчат по улицата. Презареждане с ценности, перспективи, увереност и посока. Варна се е изгубила, барабар с варненците си. Между всички корупционни схеми, недоволни хора, клевети и разкопани тротоари забравихме да виждаме хубавото. В момента в цяла Европа има два града – само два града на целия стар континент, които подготвят паралелно две кандидатури – за младежка и за

културна столица. Това са Варна и Перуджа. За Перуджа нищо не знам. Но Варна... . Не Пловдив, не София, а Варна прави 2 кандидатури. Много странно – разкопан, разкъсан от общински, публични и църковни скандали град подготвя 2 кандидатури. И двете са на финал – така че явно нещо става в този странен град.

Варна прави две кандидатури за двете си най-проблемни области – младите хора и културата. Младите хора, които масово отиват да учат в Норвегия, Великобритания и да, в София... Младите хора, които ходят на чалготека, и не ги интересуват изборите на 25-ти май. Но и младите хора, които печелят конкурсите на НАСА и олимпиадите по математика. Единствените млади хора, които убедиха административно тяло в България да финансира младежки фестивал няколко години поред (ФънСити https://www.facebook. com/funcityfestival). Младите хора, които създадоха тенденции в стрийт-културата на България. Културата и тя горката се опитва да емигрира както може... Кандидатурата на Варна за културна столица има сигурно повече хейтъри, отколкото поддръжници, но това е типично варненски културен феномен. Културата не е само Балетния конкурс или Театралния фестивал. Културата е начин да оформиш едно общество като по-умно, по-търсещо и по-отговорно. Варна иска да качи ниво, но е трудно. Години на забвение – правителствено, гражданско

и икономическо – трябва да бъдат прескочени и да отидем някак си в 2017-та или 2019-та. 2014-та не е „красива”. В 2014та има едно единствено нещо – надежда. И тя за мое огромно съжаление не идва от датата 25ти май, защото вече никой не вярва на изборите като начин за промяна. Вече всеки вярва на себе си като начин за промяна. 2014-та има надежда, защото има две дати – 5-ти септември 2014-та и после неясна дата в края на месец ноември. Неясната дата е денят, в който в град Клуж-Напока ще стане ясно дали почти 6 млн. евро за младежки дейности и титлата Европейска младежка столица ще бъдат получени от Варна през 2017-та. 5-ти септември пък е датата, на която ще се разбере дали 68 млн. евро за артистична програма и над 30 млн. инвестиции в инфраструктура, заедно с титлата Европейска столица на Културата ще бъдат получени от Варна през 2019-та. Цифрите са ясни, датите почти. Ясно е и защо има надежда – защото градът ни има нужда от нов вид

„Хоризонт за такива като мен, които искат да се опитат да останат...” умисъл в управлението на всички нива, посока на развитие, която е насочена към живущите и творящите тук. Варна има реален шанс за всичко това, но типично по варненски не може да си повярва. А трябва, защото вече две отделни журита и голяма конкуренция от двата етапа на конкурсите повярваха във Варна. Ще ви кажа и аз защо вярвам, че Варна 2017 и 2019 ще се случат. Защото Варна 2014 е ужасна. Аз имам нужда да вярвам, че плиткоумните политически решения, липсата на визия и трудната администрация приключиха и остават назад. Хоризонтът ни е друг. Не е 2020, а 2017 и 2019. Хоризонт за такива като мен, които искат да се опитат да останат, но им става все по-трудно, защото простащината владее сетивата. Аз вярвам в тези две кандидатури по една причина – искам Варна да е друга.

2017-та и 2019-та ще са годините, в които ние хората ще имаме своя шанс да изковем своето бъдеще без избори. Тези кандидатури са надпартийни, защото партиите тук са безполезни. И всъщност къде ли са полезни. Тези кандидатури са надличностни, защото те са отражение на визиите на много хора. Тези кандидатури могат и да са твои, ако решиш да кажеш какво искаш през 2017-та и 2019-та. Кажи го на https://www.facebook.com/ Varna2019 и https://www.facebook.com/ varna2017 и вярвай www.крайновремеевече.сега Автор: Мая Донева Снимки: Георги Мерджанов и фотографии предоставени от екипа стоящ зад кандидатурата на Варна Европейска Младежка Столица 2017

Тази история е провокирана от една лепенка, която баща ми получи преди много години, може би повече от 15. Получи я от едно момче от Български Червен Кръст срещу скромна сума, дарена в името на благородна кауза. Всъщност предполагам, че доста хора са получавали такива лепенки, но едва ли някой друг я е запазил. Именно, защото я запазих, тя се превърна в символ на щедростта и добротата, които нося в своето сърце, щедростта и добротата, които искам да даря на хората около мен. Понякога в трудни моменти, когато бях изпълнена със злоба и егоизъм, я поглеждах и си казвах наум „Аз имам щедро сърце”. И това ми даваше сила да забравя собствения си интерес, собствената си болка и да остана човек. Тази стара лепенка ме накара и да отида в Аспарухово да доброволствам, когато стана наводнението и стотици домове бяха разрушени. Прибрах се във Варна след деня на наводнението, беше късно вечерта и веднага се обадих в БЧК да попитам имат ли нужда от доброволци. Сформирахме се група приятели и веднага тръгнахме натам. Естествено имаше и такива, които предпочетоха да гледат Световното по футбол и да пият бира на плажа. Но такива хора винаги ще има. Не трябва да им се сърдим и да ги упрекваме, защото те именно ни показват какви не трябва да бъдем. И там, в заринатото от кал и мръсотия Аспарухово, установих, че има безрой много хора, които си нямат своя лепенка „Щедро сърце”, но носят в себе си сърцето на доброволец. Прекланям се пред всички служители на БЧК, които понесоха на гърба си бедствието и бяха Държавата

Аз имам щедро сърце! за всички бедстващи. Те, които избраха да прекарат деня и вечерта навън, а не при семействата си. Поздравявам всички мои приятели, които през следващите дни си купиха лопати и гумени ботуши и отидоха да разчистват домовете на хората, пострадали от наводненията. Именно те ме накараха да си върна вярата в хората, защото осъзнах, че там където в момента няма Държава, все още има народ. И народът не е безразличен. Може би все по-дистанциран, все по-егоитичен и вглъбен в себе си, но все още е народ с щедро сърце. Затова може би във всеки един друг ден бих избрала Терминал 2, но в онзи момент бях горда, че съм тук и че не съм обърнала гръб на случващото се. И най-вече бях горда, че имаше още много

младежи като мен. Но нека не забравяме, че щедростта е нещо, което носим в сърцата си, и можем да раздаваме всеки ден. За да я има не е нужна специална лепенка или специално бедствие. Тя е в паричките, които даваме на бабата, продаваща букетчета цветя на студа, в отстъпеното място на възрастен човек в автобуса, в похвалата, в добрата дума. Затова нека все по-често да носим сърцата на доброволци и да раздаваме безплатно от своята доброта. Защото не Господ кара чудесата да се случат, а нашата вяра в тях. Автор: Александра Пеева

Мобилна Варна

Какво знаеш за Варна? Море, плаж... Идвал ли си скоро? Ако си идвал, може би си я видял на входа на морската градина. Може и да не си, защото МоТо от юли е в квартал Владиславово, а не много туристи ходят там.... Може би си от тези, които ѝ казват „Кошарата“ или „Къщата на трите прасенца“. Но както и да ѝ казваш новото културно пространство на Варна си върши доста добре работата. МоТо беше създадена малко преди Регата „Tall Ships“ след конкурс, спечелен от Иван Крушевски, Радостина Станкова и Анета Крушевска от София. МоТо е тя, защото МоТо е абревиетура за Мобилна Точка за културни контакти. Точката беше построена за първи път на пристанище Варна по време на регатата и беше посетена от хиляди хора.

Една от най-хубавите черти на МоТо е, че е мобилна, но истински мобилна - разглобява се и се мести на различни локации в града или извън него. Идеята за създаването на такава точка принадлежи на екипа, отговорен за кандидатурата

на Варна за Европейска столица на културата. Именно тези хора организират състезание, на което се съревновават множество талантливи дизайнери, инженери и урбанисти, за да направят културата по-достъпна, по-интересна и по-близка до хората. Неформалното място на Варна – МоТо прекара повече от месец на входа на Морската градина и беше окупирано от над 30 организации и артисти. Окупацията на МоТо започна на 21-ви май с много зареждащо откриване с помощта на артистите от P4K, Power Jump, CR8, IDEA, Малка безплатна библиотека и още много ентусиасти. Фондация „Рая Георгиева“ , Работилничка 13, AIESEC и редица утвърдени имена във визуалните и приложните изкуства се възползваха и превзеха МоТо с изкуство. Но МоТо не е място само за изкуство. МоТо е място и за контакти. Множество организации като „За теб“, MOVE BG, МИГ Крайморие и Националния Младежки Форум (Ден на НМФ – 28ми юни) видяха в МоТо пространство за изява и дебат. Алтернативни обучения и педагогика, визуални изкуства, огнено шоу, уъркшоп за комикси и бижута – това е само една малка част от това, което се случи в МоТо през измина-

лия месец. Актуална информация за програмата на МоТо може да следиш във фейсбук на https://www.facebook.com/ moto.varna2019.bg. Специално за всички родители искаме да споделим, че

едно от постоянните неща в динамично МоТо е детския кът –

рисуване и време за родителите да се насладят на атмосферата и да създадат нови контакти. Ако не си родител, моля забрави последното изречение и просто ела. Автор: Мая Донева Снимки: Звезди Георгиева

дървени влакчета, кът за

ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ ЗА ЧИСТИ ЕКОСИСТЕМИ

Евродепутатите Ева Жоли от Франция (в средата) и Улрике Луначек, Австрия (от дясно) официално подкрепят инициативата от началото й В каквато и сфера да работим и да се развиваме, надали са ни отминали напоследък новините и все повечето каузи, посветени на опазването на природата, климатичните промени, природните бедствия, устойчивото развитие. Сред всички подобни каузи и организации се откроява едно движение, което за първи път използва законодателните функции на Европейския Съюз и инструментите за пряка демокрация. „Да спрем Екоцида” е гражданско движение, което се заражда от желанието на много и различни млади хора из цяла Европа да направят нещо за опазването на околната среда и да подсигурят правото на живот на следващите поколения. Какво е Екоцид? Екоцид произлиза от гръцката дума за дом „ойкос” и латинската „caedere”, която означава разрушавам, убивам или буквално „убиваме

нашия дом”. Накратко се дефинира като масови щети, разрушаване или загуба на екосистеми. Терминът навлиза в употреба от Виетнамската война насам, след опустошителните последствия от пръскането с оранжев агент, които нанасят дългосрочни щети както на природата, така и на хората. Учените окачествяват това, което се случва като „екоцид”, и оттогава насам активисти и експерти призовават подобни действия да се забранят и признаят за престъпление. Тези усилия почти достигат целта си, когато през 1993г. екоцидът е на път да бъде приет като едно от престъпленията срещу мира и човечеството, но за съжаление накрая това не е постигнато. През 2010г. отново е направено предложение към правната комисия на ООН да включи екоцида като липсващото 5то престъпление срещу

„ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 50 ГОДИНИ ЧОВЕЧЕСТВОТО Е КОНСУМИРАЛО ПОВЕЧЕ РЕСУРСИ ОТКОЛКОТО ПРЕЗ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ ДОСЕГА”

Всяка ръка помага Гласувай да спрем Екоцида

мира в Римския Статут. И стигаме до 2012-та, когато група млади ентусиазирани и загрижени хора решават да използват нововъведения механизъм от Европейския Съюз за пряко участие на гражданите в демократичния процес – Европейска Гражданска Инициатива. Това е инструмент, който позволява на граждани да предлагат директно законодателство на Европейската Комисия. Условието е да съберат 1 милион подписа от поне 7 Европейски страни за една година в подкрепа на дадено предложение, нещо като общоевропейски референдум. Профилът на хората, които се захващат с тази на пръв поглед постижима задача, е лесно разпознаваем – млади, образовани, активни граждани в сферата на младежките дейности, с вяра в Европейските ценности, загрижени за света, в който живеем, осъзнаващи заплахата от унищожение на околната среда и неотложността на проблемите, пред които се изправяме. Инициаторът на идеята да се стартира Европейска Гражданска Инициатива за екодица е Приска Мерц, член на Асоциацията на Обединените Европейски Студенти, бивш член на борда на Aegee-Passau. Тя вдъхновена от концепцията за закон, който да криминализира разрушаването не само на отделни компоненти от природата, а на цели екосистеми. С няколко свои приятели, много труд и ентусиазъм инициативата „Да спрем Екоцида в Европа” е одобрена от ЕК и стартира през януари 2013г. На пръв поглед не е изглеждало чак такава непреодолима задача да се съберат 1 милион подписа, толкова петиции и международни сайтове с подобни каузи го правят. Но строгите изисквания на Европейските институции тук се оказват сериозна пречка. За да се подкрепи такава инициатива, човек трябва да даде личните си данни, което в някои страни като България е особено проблематично. Самият механизъм Европейска Гражданска Инициатива е все още слабо познат, хората го възприемат като петиция и не разбират защо трябва да се дават лични данни. Така задачата на инициаторите става двойна – освен че трябва да разяснят какво е екоцид и защо каузата е толкова важна, трябва и да разяснят как действа една ЕГИ, че това не е обикновена петиция и тук подписът има реална тежест. Това в крайна сметка окозва голямо влияние върху целия процес и донякъде предопределя резултата на инициативата. Тя не успява да достигне броя подписи, а статистиките показват, че над 45 % процента от хората, които са отишли на страницата за подписване, са се отказали след

симулационен процес за екоцид в университета Рединг, Англия, 2013

Приска Мерц на пресконференция с Вивиан Уестууд януари 2014г., която официално подкрепи инициативата Да спрем Екоцида

Доброволци по време на акция, Германия 2013 Международния екип по време на среща, Германия 2013

като са стигнали до момента за въвеждане на личните данни. Това обаче не отказва инициаторите, за сметка на резултата, по време на цялата инициатива се създава обширна мрежа от доброволци, отдадени на каузата. Първоначалната група доброволци прераства в стабилно и целенасочено движение, което се обособява като водещ фактор в борбата за справяне с екологичните проблеми и постигане на устойчиво развитие и икономика. Веднага след края на инициативата, продължават автоматично да се събират подписи за петиция със същото предложение към Европейския парламент – вече без лични данни, като събраните подписи до този момент ще могат да се прибавят. Това представлява прецедент в регламента на гражданските инициативи и петиции до момента, благодарение на връзките и контактите, които инициаторите са успели да установят в Европейските институции. Освен това движението „Да спрем Екоцида” става един от инициаторите на Брюкселската харта, заедно с организации като Зеления кръст, Асоциация на бившите министри

на околната среда в ЕС, Европейска мрежа на прокурорите за престъпления към околната среда и др. Хартата е подписана на 30ти януари на официална церемония в Брюксел и призовава за ефективни законови санкции спрямо разрушението на природата и за основаването на Европейски и Международен наказателен съд за околна среда и здраве. Тя ще бъде връчена на генералния директор на ООН през месец септември, когато е генералната асамблея на ООН в Ню Йорк. Подкрепа за нея могат да дадат както отделни граждани, така и организации, НПО-та и компании на този адрес http://iecc-tpie.org/. Това е много важна стъпка както за движението, така и сериозен принос за цялостния световен процес за опазване на околната среда и природата. Опазването на екосистемите е от първостепенно значение, защото от тях зависи животът ни. Всички сме виждали крилатите фрази из фейсбук от сорта на „Ако сведем възрастта на Земята от 4.6. милиарда до 46 години, то ние сме били тук в продължение на 4 часа, индустриалната революция е започнала преди 1

минута и за това време сме разрушили 50% от горите по света” или „През последните 50 години човечеството е консумирало повече ресурси отколкото през цялата история досега”. Може да звучи нагласено и помпозно, но е истина. Трудно е да го осъзнаем, когато живеем в така устроения свят, и е трудно да видим изход. Само че той съществува и активистите от „Да спрем Екоцида” ни го предлагат – закон, който да криминализира всякакви действия, които разрушават околната среда и природата. Идеята му не е да се създават тежки и бюрократични процедури и хората да влизат в затвора, напротив, той е превантивен и целта му е да отключи и ускори процеса към устойчива икономика. Един от слоганите на кампанията е: „Компаниите ще продължат ли да извършват дейности, за които директорите им биха влезли в затвора?”. Отговорът е не. Изходът е в това да намерим по-щадящи и устойчиви практики, които да заменят сегашните изчерпаеми и разрушителни такива. Технически е напълно възможно, нужна е само воля – политическа и човешка. Ти можеш да направиш своя принос като не купиш следващата найлонова торбичка, предпочетеш колелото пред колата или избереш органичен местен продукт от фермерския пазар. А за по-глобалния принос можеш да подкрепиш двете петиции на www.endecocide.eu. Твоят подпис ще накара няколко дузини хора из цяла Европа да се усмихнат широко и ще им вдъхне още кураж по пътя, който са поели. Автор: Лилия Тамамджиева Снимки източник End Ecocide in Europe

“Аз”съм твоя мотиватор!

Какво правиш? -Нищо. -Какво ще правиш след малко? -Не знам. -Как си? -Нормално. -Как мина денят ти? -Скучно. И така вече 18 години. Рядко разговор с някой мой приятел започва по различен начин...

Обикновено не правим нищо, скучно ни е или още по-лошо – не знаем какво ни е. Следващият час е мистерия, следващият ден – някъде твърде далеч. И в това няма проблем, защото на среща са родителите да ни кажат, че ни се учи. Или съквартирантът, който ни убеждава, че ни се мият чинии. Колегите, според които ни се излиза навън на по бира или професорът, който стои твърдо зад това, че ни е време да направим някой друг тест. Е, правим го. Днес писах някакъв доклад, пусках прахосмукачка, излизах на бар, утре съм на изпит,всичко изглеждаше наред, но… Но когато онзи ден една жена в трамвая ме попита какво планирам да правя с живота си, нещо не беше напълно наред. Тя била много разтревожена за своя внук, който просто като робот изпълнявал заповеди от околните, учел добре, но нямал никаква мотивация. Не знаел какво иска или дори да знаел, не намирал смисъл да го прави. За мен ли говореше тя или за своя внук...Липсваше ми мотивацията, чувството да усещам как сърцето ми ще експлодира от вълнение, защото знам,

че това, което правя е защото аз искам. Защото то ще промени нещо, ще премоделира света и аз ще съм виновна за това. А когато говоря за промяна, за развитие, няма как да не се сетя за младежките неправителствени организации. Хората от този сектор често убеждават останалите колко важно е личностното развитие. От какво значение е неформалното учене за младежите и колко полезно за тяхното бъдеще би било да станат техни членове. Дори още по-важно се оказа да им го покажат нагледно. Защото, когато се наложи да напишеш 7 от нещата, които те мотивират в живота и след това едно по едно да степенуваш важността им, изведнъж установяваш, че трябва да избираш. И то между семейството и приятелите, между постигането на целта и сбъдването на мечтата си. Да, като цяло нямаш никаква представа как ще го направиш . Е, това беше моят случай. Когато на местния тренинг на AEGEE-Sofia една събота ни бе зададена подобна задача, първоначално се почувствах изключително НЕвдъхновена. Дотолкова, че едва-ед-

ва достигнах заветните 7 листчета. И представете си момента, в който бяхме инструктирани да се отказваме едно по едно, докато достигнем до най-важната движеща сила в живота си. Реших, че се подиграват с мен! Та аз имах 7 мотиватора, сам-сама си ги бях написала, а сега искаха да се откажа от тях! Със сигурност внукът на онази жена нямаше и три... Но всичко май беше само на цветната хартия, на която ги бях записала, защото все още не разбирах какво точно е мотивация. Тя се оказа не седемте неща на листчетата, които си бях изсмукала от пръстите, абсолютно различни едно от друго. Tова, което ме мотивира не са моите роднини, въпреки че баба си е доста силен вдъхновител (особено с онзи неин „Ех, бабе, пак ли не си най-доброто дете в групата“ поглед). Не, мотивацията или по-скоро листчето, което изведнъж остана в ръката ми най-накрая, беше „Аз“. „Аз“ бях силата, която остана и тогава, след като се бях разделила с предишните шест, изведнъж едно нетипично чувство на просветление ме озари. Аз бях единственият човек, отговорен за съдбата си. Само Аз можех да я променя и макар и несъзнателно Аз бях започнала да го правя. Аз вярвах, че правейки крачките в правилната посока, работя за това да се срещна с мечтаното Себе си в бъдеще. Аз въобще не бях като внука на жената от трамвая. Та аз всеки ден работех с хора, които проме-

нят света (не като Мис Америка, която се бори за световен мир). Не, те се борят да създадат свят, в който тяхното бъдещо Аз ще се гордее със сегашното. Те конструират добрите практики, които ще станат основата на бъдещите поколения. И това беше МОЯТ избор. И така неусетно се уверих колко е важно да помагаме на членовете си да прозрат онова, което на мен ми отне малко по-

вече време. Покрай цялото суетене около организирането на събития, форуми, конференции, да не забравим да поспрем за минута и да се вгледаме в себе си. Да се обърнем към членовете си и да им дадем тласъка сами да се докоснат до смисъла на това да бъдат доброволци. Поне няколко пъти годишно си заслужава да се събираме на едно място, да приоритизираме мотивациите си и заедно да обсъдим ЗАЩО

все още работим, ЗАЩО въобще сме започнали и съвсем простичко да напишем на едно малко цветно листче (което между другото още държа в джоба си) кой е нашия МОТИВАТОР. Автор: Виктория Клянева Снимки: Диана Йолова

РАЗГОВОР НА ВЕСЕЛИН ИЛИЕВ Член съм на Младежко ДПС от 2005 г., като през годините съм се занимавал с различни дейности в рамките на организацията. В периода 2009-2012 г. бях член на Централния оперативен съвет на Младежко ДПС. През 2010 г. станах част и от Управителния съвет на Национален младежки форум (НМФ). През 2011 г. бях избран за заместникпредседател на НМФ. НаVI-таНационална конференция, проведена на 17.11.2012г., бях избран за председател на Младежко ДПС. Най-големият ми стимул винаги е бил подкрепата, която съм срещал от страна на младите хора. Винаги съм се старал да не ги разочаровам, защото вярвам, че доверието е пряко свързано с отговорността. Трябва ли да се радват младежките организации, че Илхан Кючюк е евродепутат? Teзи, които ме познават, знаят, че радостта я оставям за други моменти. По-скоро отговорност е усещането, което се налага след първите месеци работа в Парламента на Европа. Ето защо предпочитам младежките организации да имат своите обосновани намерения за развитие чрез контактите и мрежата на ниво Брюксел. Вече си член на комисията по образование на ЕП. Какви са твоите цели в това направление?

С НОВОИЗБРАНИЯ ЗА ЕВРОДЕПУТАТ ИЛХАН КЮЧЮК

Повече от категорично увеличаване на ръста на образованите хора у нас. Сравнението с другите страни членки показва, че имаме какво да наваксваме. От изключителна важност е да се възползваме от различните практики и обмени за повишаване на знанията след основно образование. Или казано накратко - да съкратим пътя на знанието за младите хора. Навлизането на новите технологии предлага различни форми на обучение. Всеки може да се възползва от един нов начин на получаване на образованост. Как можеш да бъдеш полезен

на младежките организации в страната, имаш ли конкретни планове и идеи за проекти и инициативи? Нашите организации добре познават работата ми и съм сигурен, че ще продължим в същата посока. Имаме още доста да свършим по отношение на изграждането на силни професионални кадри още от студентската скамейка. Работата е елемент от реализацията на младежите и моята настоятелност за намаляване на безработицата при хората до 30 години е повече от постоянна. Днес ние сме изправени пред предизвикателствата, които

ни поставят изключително силната конкурентна среда, за едно висококвалифицирано работно място. Посоката е тази, пътят е нелек, но другото е отстъпление от завоювани позиции. И да, младежките организации могат да разчитат на подкрепата ми. През последните месеци имаше редица предизвикателства по отношение на програма Еразъм плюс. Каква е твоята визия за успешната работа на програмата? Най - важно за успешния старт на програмата е провеждането на информационна кампания, насочена към досегашни и потенциални бенефициенти. Има и много новости, които трябва да бъдат разяснение. Как младежките организации могат да се свържат с теб по определени въпроси? Е това вероятно е шега от Ваша страна. Вие разговаряте с един от най-комуникативните хора. До този момент не сме имали с колегите и най-минимален дисонанс във взаимните ни контакти. Дори преди минути разговарях с момчета от Габрово. Въпросите са разнолики - от чисто лични до такива, свързани с предтоящи международни участия на младежи от партията. С удоволствие бих коментирал всякакви теми чрез социалните мрежи, по телефона, но най-вече държа на комуникацията на живо. И един въпрос, насочен по-скоро към ситуацията в България. Какви са темите, които ДПС счита за важни по отношение на развитието на младежката политика в страната, и които смята да включи в програмата си за следващия парламент? Ще бъда телеграфен в отговора си. Безработица, образование, реализация на млади специа-

В периода 2013-2014 г. бях парламентарен секретар на вицепремиера по икономическите въпроси в Министерския съвет на Република България. На евроизборите през май 2014 г. бях избран за член на Европейския парламент от групата на Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Член съм и на Комисията по външни работи (AFET) и заместващ член в Комисия по култура и образование (CULT). Участвам и в Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб, както и в Делегация за връзки със Съединените американски щати. листи и задържането им у нас. Простичко казано е редно да се направят сериозни стъпки по отношение на изтичането на мозъци в чужбина. Дубай вече е пълен с наши млади медици, но оставете близкия изток. Европа стимулира вноса на качествени кадри, а ние не намираме правилните практики, за да ги запазим у нас. Сред основните предизвикателства на българските евродепутати е връзката им с България. Как смяташ да работиш за доближаването на ЕП до българските граждани? Искам да успокоя моите колеги и приятели. Добре организира-

ният евродепутат винаги намира начин да съчетае ангажиментите в Брюксел с тези у нас. Моята енергия е отдадена на работа в интерес на страната ни и това отговаря на очакванията. Пък и нека сме откровени - седмицата в ЕП е натоварена, но една трета от времето е отредено и за пътувания и срещи в страната. Приемни на евродепутатите у нас е позитивна практика, която следвам от скоро. Честно казано разбирането за фукционирането на ЕП е малко неясно. Казвам неясно, а не отхвърляно или игнорирано. Да не забравяме, че ние не сме от най-големите евроскептици.

КАК НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ СЕ ПРЕВЪРНА В НЕФОРМАЛНО ОБУЧЕНИЕ ИЛИ КАК ЕДНО ОБУЧЕНИЕ ПРЕОБЪРНА ЦЯЛОТО УЧЕНЕ.

Когато разбрах, че ще ходя на обучението за валидиране на неформалното образование (което много скоро ще се преобърне в тази статия и ще се превърне в неформално учене), в Бургас от 12ти до 14ти юни, първото, което си помислих беше – супер, на морето, с тема, която е сред моите таргети, както и на организацията, която представях – AEGEE–Sofia . Беше идеалният семинар за мен и мислех, че това което ще говорим, обсъждаме и правим там, няма да бъде нищо извън моя опит. Дори реших, че мога да си спестя да прочета вежливо изпратените материали от фасилитаторите по тази тема (което в последствие се оказа голяма грешка). Просто защото бях убеден, че съм прекалено подготвен за едно такова обучение, което впоследствие се оказа хубав „шамар“ (както обичаме да се изразяваме), който напомня, че никога не бива да си мислиш, че можеш и знаеш почти всичко в определена област. Пристигнахме в приятен, топъл ден и затварянето в конферентната зала не ми се понрави много, особено когато знаеш, че си на две крачки от морето. Но се бяхме събрали да разискваме важна тема и то да доуточним, да доизясним и доопределим редица понятия, трактовки, термини и пр. Наскоро предложеният от БАН превод на термина Nоn-formal education като неформално обучение или учене, беше един от основните мотиви за нова дискусия, както и актуализиране на гледните точки. Само че не ни предстоеше просто дискусия, а сериозна работа. Не просто трябваше да разискваме и да говорим и научим за всички системи за валидиране, които се опитват да се наложат в България от НАПОО (Национална Агенция за професионално образование и обучение), но трябваше и да изготвим документ, становище – защо, как и с какви механизми трябва да се валидира и сертифицира т.нар. вече неформално учене. Оказа се трудна задача! На моменти ми се виждаше меко казано невъзможно. Освен това умело и на място в програмата бяха включени и презентации за добри практики в тази сфера, както и лекции, които разясняваха съществуващите

12-14 юни в град Бургас Национален младежки форум и Фондация “Фридрих Еберт” организираха обучителен семинар на тема „Валидиране на неформалното учене”

валидиращи методики в други области. Не виждах как група от 20 човека ще можем да напишем нещо сериозно за толкова малко време, да го компилираме и да стигнем до консенсус. Но ето че дойде и моето учудване накрая – успяхме! Как – само ние си знаем. Онова, което обучението предложи, беше един силен диалог между всички участници и нямаше значение дали си фасилитатор (тук е хубаво да споменем за прекрасните треньори от Звеното за треньори към НМФ) или просто участник. Освен насоки от по-опитния, всичко беше като една смазана машина. Млади хора се бореха за новата си млада система, защото живеем в прекрасно време, в което за пръв път говорим и мислим за неформалното учене като за нещо съществуващо. Като фактор на средата, който може да я променя и да се променя от нея, като динамична структура с всичките й съвършенства и недостатъци. Имаме възможност да градим и да отстояваме легитимирането на този нов или

не толкова нов тип учене и то да го отстояваме имено чрез него. Как по-добре да докажеш, че една кауза е значима, от това да се бориш за нея, като използваш собствените й механизми! Вижданията и идеите ми през тези няколко дни се промениха няколко пъти. Уж отидох като силно подготвен по тема, по която пиша и работя с проекти, а се оказа, че започнах да се питам как така ще валидираме неформалното образование без да го формализираме, как ще се сложат правила за сертифицирането и стандартизирането му без да то да се превърне в продукт на същата тази система на образование, която ни налага новия термин „учене”. Ако неформалното учене е достатъчно и толкова важно, защо изобщо да има формално? Това бе преклонният момент, в който разбрах по какъв тънък лед стъпваме всички, като си играем с тези термини така фриволно. Светът се е променял и са се сменили толкова много цивилизации. Променял се е защото дерзал, защото е бил в конфликт с природата, но поважно, защото е бил в конфликт със себе си. Измислил е форми на управление, на образование и на обществено поведение, за да върви напред, да се справя с конфликтите. Тях все още ги има, но вече са на друга основа, погледнати под друг ракурс, вече не са толкова прости и лесни за дефиниране, защото се развиваме, растем, променяме се, придобиваме опит и знания. Все още имаме нужда от този натрупан опит и знания, казваме ‘да’ на твърдата основа, на вече изградената, позната, отвоюваната форма на базата на формалното. А неформалното образование е вече един друг етап, едно друго развитие, по-

скоро връх на формалността, но откъснало се от нея, за да добие неформалните измерения. А за какво по-хубаво да се бориш, освен да докажеш, че човек със своите качества не може да се затвори в един термин като формално образование. Защото ученето и усъвършенстването са движещата сила, която дефинира човека, толкова колкото е и неформалното обучение . Затова тези два термина стават все по-важни за изясняване. Ако не можем да разберем и дефинираме какво е човек, поне ни остава да го направим с неформалното учене, за да не изпуснем основен щрих от това на какво е способен всеки един от нас! Автор: Ивайло Богомилов Снимки: предоставени от участници от семинара

МЕДИЦИНСКИ КОНГРЕС В ПЛОВДИВ Разговор на Диана Йолова с Елеонора Христова

Този септември в Пловдив ще бъде по-горещо от всякога. Причината е Европейският Студентски Медицински Конгрес по редки болести и лекарства сираци, както и Генералната асамблея на Европейската асоциация на студентите по медицина. Между 6-8 септември се очаква Пловдив да бъде разтърсен от повече от 80 студенти от цяла Европа – участници в първия за годината студентски медицински конгрес за редки болести. Веднага след това, от 9ти до 13ти септември ще се проведе и 24-та Генерална асамблея на Европейската асоциация на студентите по медицина (EMSA). Домакините на двете събития тази есен са Асоциацията на студентите медици – Пловдив и Медицински Университет - Пловдив с подкрепата

на Община Пловдив. Все по-често в страната се реализират конгреси, семинари, асамблеи, общи събрания на големи международни организации, чиито организатори са наши членове. Сигурна съм, че чуваемостта и значението на тези събития е много по-голямо в Европа и по света, отколкото на местно ниво, но от друга страна това говори колко развити са нашите организации, нашия неправителствен сектор, а заедно с него и гражданския. Да организираш събитие и то добре, само за петдесетина човека от България не е най-лесното нещо, да не говорим за 200 и то от цяла Европа. Поради тази причина днес ви срещаме с Елеонора Христова – координатор на предстоящия конгрес и Председател на Асоциацията на студентите – медици в България. 1. Елеонора, разкажи ни на кратко за АСМБ, който са съучредител и пълноправен член на НМФ и за структурата ви? Асоциацията на студентите – медици в България (АСМБ) е самостоятелна, независима, неполитическа, неправителствена организация на студентите по медицина в България. Създа-

дена е на 03.03.1990 година и е една от най-големите младежки неправителствени организации в България. АСМБ е спечелила признанието и на Българския Лекарски Съюз като официален форум на студентите по медицина в България. В АСМБ са пълноправни членове – АСМБ София, АСМБ–Софийски Университет, АСМ-Пловдив, АСМБ–Стара Загора, АСМБ–Варна и АСМБ-Плевен. Организацията е пълноправен член на Международната федерация на студентите по медицина – най-голямата студентска организация в света, представляваща 1.5 млн. студенти – медици от 105 страни и партнираща със СЗО, UNESCO, UNICEF, UNFPA (Фонда на ООН за население) и др. АСМБ е съучредител и на Националния Младежки Форум. Асоциацията допринася за подобряване на квалификацията на студентите по медицина в България чрез опита и допълнителните възможности за професионално развитие, които предоставя. Реализирайки проекти и работейки в сферата на здравеопазването, АСМБ е социално значима организация със съществена роля в профилактиката и промоцията на общественото здраве. Важна част от дейността на асоциацията е организирането на кампании с обществена насоченост, целящи подобряване здравната култура на населението.

пании свързани с контрацепция, първи гинекологичен преглед, хипертония, диабет, туберкулоза, психично здраве, ден против тютюнопушенето, Ден на болните от рак, за употреба на наркотици, алкохол. Осъществяват се множество кампании свързани с човешките права, с отношението на хората един към друг, кампании, насочени към децата, тяхното здраве и нужди , кампании насочени към животните в приют, кампании свързани със защита на околната среда. 3. Ако аз съм студент по медицина, важно ли е да съм част от

АСМБ? С какво ще ми помогне това? Не мога да кажа дали е важно всеки студент по медицина да е част от АСМБ, но това му дава известно предимство и опит в сравнение с останалите му колеги. Аз съм член на АСМБ вече от четири години, какво съм получила от нея – възможност за допълнително обучение, практика, изграждане на характер и способност да отстояваш до последно целите си и не на последно място запознанства и приятелства с много нови хора. 4. Какво представлява и до кол-

2. Какви кампании организирате през годината? В България ежегодно се организират следните кампании: Анти-СПИН кампания за 1-ви декември, кампании за безопасен секс по случай Св.Валентин, кам-

един по-разширен медицински поглед на бъдещите лекари.

ко е важен предстоящия Конгрес? Предстоящият конгрес се организира за първи път на Европейско ниво с тематика Редки болести. До сега АСМ-Пловдив е била част от организационния комитет на четири Национални конференции за редки болести и лекарства сираци и основен организатор на Първа национална студентска конференция за редки болести провела се миналата година през септември месец. Конгресът има за цел да подобри компетентността на бъдещите лекари в областта на редките заболявания. В рамките на събитието ще се разглеждат проблемите, свързани с профилактиката, диагностиката, лечението и мониторинга на редките болести, които са предизвикателство за лекарската практика и здравната система. На тази платформа студентите ще обменят информация по проблема и как се подхожда към него в различните Европейски държави. Заедно с помощта на специалисти в областта ще работят и за

5. А Генералната асамблея? Генералната асамблея е върховният орган на Европейската асоциация на студентите по медицина (EMSA) и в рамките на 4 дни ще се провеждат пленарни сесии относно политиката и развитието на асоциацията. Наред с това ще се състоят обучения, свързани с медицинско образование, обществено здраве, медицинска наука, европейска интеграция, медицинска етика и култура. Немалка част от Генералната асамблея са и неформалните обучения по ‘soft skills’, свързани с подобряване на работата в екип, креативност, времево плануване и др. 6. Какво е значението в международен аспект на такива събития? Домакниството на такива събития дава възможността на студентите по медицина в България да докажат своята конкурентноспособност и да допринесат за утвърждаването на страната ни като достоен научен и културен център. 7. Трудно ли е да се организира нещо подобно? Организарането на такива събития е трудност, но и удоволствие. Ако работиш с надъхани млади хора, които имат желание и хъс за работа и за осъществяване на своите идеи всяко едно събитие протича с лекота.

почнала от повече от една година. Партньорите и спонсорите са винаги проблем при организацията на различни събития. Наши основни партньори към момента са Медицински Университет- Пловдив, Община Пловдив, Институт за редки болести. 9. До колко медицинското образование е от значение и не е ли по-добре да учим медицина в чужбина? Качественото медицинското образование е от огромно значение за всеки студент по медицина, без познание няма как да бъдеш добър медицински работник. На въпроса по-добре ли е да учим в чужбина,ми е малко трудно да отговоря, всяко едно такова решение има своите плюсове и минуси. В България всеки студент получава добро образование, но основен проблем е трудната реализация, ниското заплащане и отношението на пациентите към лекуващия лекар. Едно образование в чужбина, може би ти предоставя това, което не можеш да получиш в България, но в замяна на това, отношението към теб винаги ще е различно, отговорностите и работното време, изискванията ще са по-високи и не на последно място езиковата бариера, която е на лице въпреки добрите ти езикови познания. Снимки: АСМБ

8. От колко време подготвяте събитията и кои са вашите партньори? Подготовката за събитията е за-

дата: 08.07.2014г.

място: Къмпинг „Кариерата“ , с. Згориград, Врачански Балкан

Слънцето започва силно да напича, но въпреки жегата, кипи усилена работа – около тридесет доброволци почистват района, насипват пръст, пренасят камъни, садят билки, рисуват по останките от бетонни конструкции. Всеки се е включил към някоя от работните групи и с желание помага за разкрасяване на заобикалящата го среда. Работи се задружно и с усмивка, защото за всеки от присъстващите си струва да отдели време и усилия, за да направи мястото на старата каменна кариера по-приветливо, да го превърне в истински къмпинг. А мястото.... То е уникално. Веднага те грабва със спиращата дъха гледка към прохода Вратцата и вече си убеден, че за него има много по-добро бъдеще от това да се превърне в поредното сметище край пътя и че ти му помагаш да заживее нов живот. Така изглеждаше заключителната инициатива по проект „Ваканция за устойчиво развитие“ на Фондация „Екоцентрик“, в която се включиха гимназисти от София, Враца, Бяла Слатина, техни учители и приятели, както и доброволци от Българския младежки червен кръст-Враца. Младите хора активно участваха в облагородяването на къмпинг „Кариерата” в Природен парк „Врачански Балкан“ като изградиха кът-алпинеум с билки от Парка, изработиха табели с послания за чиста природа, почистиха и украсиха местността с рисунки и така дадоха поредния нагледен урок по активно гражданство на своите сънародници. Малко предистория Фондация “Екоцентрик” е неправителствена организация в обществена полза, която от създаването си през 2011 г. работи за утвърждаване принципите на

устойчивото развитие, гражданското общество, защитата на човешките права и демократичното управление, опазването на околната среда и културно-историческото наследство, за повишаване екологичната култура сред всички групи на гражданското общество. За проекта През 2012-2013г. Екоцентрик изпълни проект “Подпомагане образованието за устойчиво развитие в България – Ваканция за устойчиво развитие”, който се реализира в партньорство с Образователен център по история и екология (HÖB)-Германия, ДПП “Врачански Балкан” и с финансова подкрепа от страна на Немската фондация за околна среда (DBU). В рамките на проекта през пролетната и лятната ваканции на 2013г. бяха проведени 6 едноседмични образователни се-

минара за гимназисти на тема “Устойчив начин на живот”, по време на които в 5 села от Врачански Балкан (Паволче, Челопек, Люти брод, Миланово и Очин дол) наред с интерактивните образователни дейности, участниците се включиха и в 6 устойчиви местни инициативи за облагородяване на средата в селата, за подобряване на туристическата инфраструктура в природния парк и за подпомагане развитието на устойчив туризъм в района. Местни партньори по проекта са НЧ “Фар”- с. Паволче, НЧ “Огнище”- с. Челопек, НЧ “Колката”- с. Люти брод, Сдружение “Искърско дефиле” и над 20 средни училища от София, Враца, Бяла Слатина и Козлодуй. Заедно с младежите от България в два от семинарите участваха и групи от Германия, а във всеки от 6-те семинара дейно се включиха и деца от съответните села.

Посредством игри, дискусии и занимателни задачи, младежите се запознаха подробно със същността на устойчивото развитие и отговорностите, които поемат като част от общността, в която живеят. Като неизменна част от семинарите беше организирането на събитие „Отворени врати“ във всяко село за повишаване чувствителността на местните

общности към проблемите на околната среда и въпросите за устойчивост. По време на „Отворените врати“ гимназистите представяха своите концепции за развитие на региона и приобщаваха местните общности към идеята за устойчив туризъм и проява на местна самоиницативност за облагородяване и развитие на селата. Представяха се и резултатите от местните инициативи за регионално развитие, на които младежите бяха посветили част от времето си: > В Очин дол беше освежена съществуващата екопътека край селото и бяха поставени информационни табели. Маршрутът беше естетизиран с природни материали. Изграден беше и кът за отдих и кладенец за оползотворяване на водните ресурси от близкия планински извор. > В с. Люти брод беше изграден кът за отдих с цветна градина и естрадна сцена за провеждане на културни мероприятия като например традиционните чествания по време на Ботевите дни. > В селата Миланово и Челопек

фокуса беше облагородяване на средата и стимулиране на здравословен начин на живот. Изградени бяха спортни площадки, а фасадата на кметството в Миланово беше изрисувана и изписана с послания за чиста природа. > В с. Паволче беше направен кът за отдих с пейки и маси за туристите. Беше поставена информационна табела и беше изграден компостер (контейнер за изхвърляне на органични отпадъци и получаване на почвоподобрител) на зелените площи при къта за отдих на селото. И отново на къмпинга Като допълнение към местните инициативи по проект „Ваканция за устойчиво развитие“, Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ предложи голям инфраструктурен проект за създаването на модерен къмпинг по пътя към Леденика в местността Гарванец. Мястото е било кариера и е известен катерачен район с общо 88 тура за катерене. В момента теренът е заравнен и разделен на нива, като на долното ниво има построена беседка с маса и е изградено огнище, а до него има място за паркинг.

На горното ниво освен беседка и маси с пейки има и зелена площ, предвидена за палатки, а встрани е изградения алпинеум с билки. Затова и мястото неслучайно беше избрано за заключителните дейности по проекта. Голяма част от доброволците, които се включиха в тях, бяха именно участници от миналогодишните семинари. Специални гости на събитието на къмпинг „Кариерата“ бяха д-р Улрих Вите – отдел „Еко комуникации и опазване на културното наследство” към DBU, д-р Томас Зюдбек -ръководител на образователен център по екология и история и д-р Клаудия Домел -координатор на проектите за Източна Европа на DBU. Бяха представени резултатите от „Ваканция за устойчиво развитие“ - 139 ученици и 34 учители участвали в семинари за образование за устойчиво развитие, наръчник и филм за образование за устойчиво развитие, 27 младежки концепции за устойчиво развитие на региона. Беше показана и част от пътуващата изложба по проекта. В рамките на инициативата бяха връчени благодарствени плакати за съдействие на местните партньори в селата от проекта. Най-важното Младите хора още по време на семинарите неминуемо бяха вдъхновени за действие. Така се стигна и до проведения през м. ноември 2013г. заключителен семинар “Уикенд за устойчиво развитие” , по време на който те разработиха собствени проектоидеи. Тяхната реализация беше подпомогната от Фондация „Екоцентрик“ в рамките на учебната 2013/2014 година. Така се роди проектът „В помощ на природата“, в който гимназ-

исти от София проведоха образователни занимания за разделно събиране на отпадъци и повторната им употреба с над 70 деца от 4ти и 5ти клас в две столични училища и направиха флашмоб акция в центъра на града. За запазване на мотивацията и ентусиазма на младежите, Екоцентрик ги свързва и с други неправителствени организации, в чиито дейности да участват, а обратната връзка потвърждава,

че именно семинарите са ги запалили по “зелените” идеи и те искат да продължават да бъдат активни граждани. Ваканцията продължава Дори след края на проекта серията семинари „Ваканция за устойчиво развитие“ ще продължи. Тази година младежите могат да се включат във „Ваканция за устойчиво развитие 2014 –отговорно потребление и защите-

ни територии“ през юли и август този път в София, в полите на Витоша. Партньор на тазгодишната Ваканция е ЧСОУ „Рьорих“, чиято сграда ще бъде използвана за база на семинарите. Автор: Жанета Петрова и Христина Банчева от Фондация „Екоцентрик“ Снимки: Милен Цолов и Христина Банчева

ДЕЦА НА СВЕТА или колко точно истински живот можеш да изживееш на един Фестивал в планината Знаеш ли, че има едно вълшебно място, високо в Балкана, хем близо до София, хем откъснато, сякаш е на светлинни години от „цивилизацията”. Едно такова място, до което стигаш само ако отделиш около два часа от времето си, за да преминеш през живописната природа, катерейки се все по-нагоре и по-нагоре, все едно се качваш към небето в облаците. Ето там в с. Реброво се случи Фестивал „Деца на света” . И ако се чудиш колко точно деца имаше там горе, да знаеш, че беше само едно – един сладур Влади от скаутски клуб „Кафяв мечок”. А всички останали „деца” от България и света се върнахме назад и се почувствахме отново на 10, защото всичката красота и емоции, нямаше как да не ни накарат да се чувстваме свободни, специални и вдъхновени и да ни накарат да се радваме като деца. Проектът, благодарение на който реализирахме Фестивала, се казва „Завръщане към селото – скок към промяната” и е финансиран по програма „Младежта в действие”, Дейност 2 „Европейска доброволческа служба”. Фестивалът „Деца на света” се превърна в естествен завършек на Проекта. А това ни даде възможност да се запознаем с изключително много момчета и момичета, които в момента са в България по своите проекти по EVS . Фестивалът (7-13 юли 2014г.) целеше да събере на едно място млади хора от всички краища на България и света, които да покажат своите умения или да изразят себе си пред други младежи, които пък биха искали да научат нещо ново и интересно. Бяха обхванати теми като Неформалното учене, Толерантността към различията, Хомофобията, Опазването на околната среда и Здравословния начин на живот. Творихме с въображението и ръцете си предмети и медальони от глина, рисувахме, плетохме гривни ... Изявихме се като актьори чрез Форум театър. Разказвахме приказки. Дишахме правилно с йога и се смяхме много с Йога на смеха. Дори минахме през Спиралата на своите мечти и написахме послания към вселената за бъдещето. Научихме се да палим огън с магнезиева запалка и естествено как да оказваме първа помощ. Но това е само външната страна на нещата. Онова, което няма да влезе в отчета, онова, което не може да се покаже чрез снимките, е това, което може само да се почувства. Това, което ни накара да направим този Фестивал, бяха мястото, хората и възможността. Какво да ти кажа за мястото - има много планински селца, които предлагат гледка и емоции, но това като че ли не е достатъчно. В с. Реброво и по-специално в неговата отдалечена на около 2 часа от всякакъв магазин и гара вилна зона, къ-

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СДРУЖЕНИЕТО НА: www.4april.eu и https://www.facebook. com/4april.eu

дето бяхме ние, има нещо специално. За да стигнеш до мястото на Фестивала, трябва да имаш търпение и ако отвориш сетивата си, ще почувстваш истински гората, водата по пътя и поздравяващото те слънце. Дори един от нашите водещи определи пътя до горе като проекция на криволичеща разходка из собствената ти душа. Поляните, които избрахме за сцени, палатковия лагер, вилата, в която се помещаваше кухнята и мястото за хамаци - все специални места. Под сянката на дърветата и опънатите тенти, загледани в невероятната гледка,

„ТОВА, КОЕТО НИ НАКАРА ДА НАПРАВИМ ТОЗИ ФЕСТИВАЛ, БЯХА МЯСТОТО, ХОРАТА И ВЪЗМОЖНОСТТА.” открихме хората, с които искахме да прекараме една сплотяваща, уникална седмица. А за да се случи едно такова събитие, са ти нужни истински хора, посветени на една идея, хора с огромно желание да са на това място, за да почувстват магията на случващото се. Хора дошли да покажат, да учат, да се забавляват... Ще запомним човека, който не ни остави гладни, ще запомним и най-вкусната леща на света. Няма да подминем двата

екипа на БМЧК, които ни обезпечиха събитието с присъствието си и станаха наши приятели за отрицателно време. Организация на българските скаути, SMART Volunteer, Сдружение за инициативи по заекването, AEGEE – Sofia, Асоциация „Дебати” София, Българско вегетарианско общество, Association Mackenzie и Работилничка за здраве „Вишна” – просто имена на организации, но всъщност много повече. Хората, които дойдоха, с техните имена и

лица като представители на тези организации, направиха възможно онова, за което се борим толкова много в неправителствения сектор в България, а именно - работата в мрежа. Всички заедно, вярвайки в доброволчеството, в себе си, в уменията си и в своето Аз, се събрахме на едно място по едно и също време и творихме с въображение, творихме бъдеще. Няма как да пропусна хората, заради които всъщност се случи и Фестивала – нашите доброволци по Проекта - Инесе, Байба, Кристапс и Пиер. И четиримата дойдоха в България и в Сдружението преди 10 месеца, за да работят с деца и младежи от Реброво и Своге, като по този начин повишат емоционалната интелигентност и стимулират развитието на социалните им умения. Независимо дали познаваш или не тези невероятни младежи, на лагерния огън всички се опознаваме – с много песни и огнено шоу. Този Фестивал се превърна в място на приятелството и сплотеността. Когато стартирахме организирането му, виждахме в главите си

само една мечта, построена от визия за бъдеще и възможност да реализираме собствения си потенциал и този на още много други хора покрай нас. Сега можем да кажем, че първият Фестивал, организиран от Сдружение на младите психолози в България „4-ти Април”, е факт. Възможността да представиш една дейност пред други хора, възможността да се изявиш в среда, която те разбира и приема, възможността да се развиеш и представиш уменията и мечтите си пред другите, е възможността да спомогнеш за развитието на доброволчеството. Всеки, отделил два часа, за да се качи при нас в облаците от мечти и да помогне в реализирането на идеята да бъдем заедно и да живеем истински живот сред природата и чистотата на планината, дал от себе си частицата усмивка, знание и потенциал, си тръгна с една идея по чиста душа и целеустремен живот. Фестивалът донесе и един неочакван плюс под формата на своеобразен тимбилдинг на екипа. Сред природата се изграждат неразрушими връзки между хората, основани на базата на уважение и доверие. И в крайна сметка бе постигнат основният замисъл на Проекта – да съберем много млади хора в едно село и заедно да скочим в промяната, защото вярваме, че доброволчеството и искреното помагане могат да направят света, в който живеем, едно по-добро място.

Автор: Таня Бозукова Снимки: Сдружение на младите психолози в България “4-ти Aприл”

„ВСИЧКИ ЗАЕДНО, ВЯРВАЙКИ В ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО, В СЕБЕ СИ, В УМЕНИЯТА СИ И В СВОЕТО АЗ, СЕ СЪБРАХМЕ НА ЕДНО МЯСТО ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ И ТВОРИХМЕ С ВЪОБРАЖЕНИЕ, ТВОРИХМЕ БЪДЕЩЕ.“ 41

WakeЪп! Обратно към корените За четвърта поредна година сдружение WakeЪп! България организира своя open air фестивал. Тазгодишното издание бе под надслов „Обратно към корените”, с което организаторите искат да ни провокират и да ни накарат да се замислим колко е важна основата на всяко едно нещо и че трябва да сме търпеливи и всеотдайни към това, което правим.

„Интересно е да се види как едно такова събитие отваря пространство за изява на различни артисти, творци и хора с някакво знание” НМФ по време на фестивала: НМФ бе партньор на WakeЪп! България в реализирането на тазгодишния фестивал. По време на фестивала организациите-членки имаха възможността да представят себе си и да споделят нещо интересно от работата си. Организациите, които взеха участие, бяха сдружение „Различният поглед”, които се представиха с нощно кино и импровизирано фото студио. Другата организация бе сдружение „Чудно”, които проведоха лекции по „Регресия – връщане в минали животи” и работилница на тема „Сетивно пътешествие”. Какво е да си на фестивала? Тръгваме към фестивала. Стигаме до гр. Куклен, разположен в полите на Родопа планина, и се отправяме

На кратко за Фестивала: 60 часа нон-стоп музика в стиловете: World fusion misuc, Ethno jazz, Reggae, Ragga, Drum ‘n’ bass, Dubstep, Hip-hop, House music, Progressive trance и други. Въпреки разнообразната музикална програма вниманието на събитието е насочено главно към българските традиции в бита и културата. Другата главна цел е запознаването с иновативни гледни точки за алтернативния и целесъобразен начин на живот, представени от хора, споделящи личния си опит в множество сфери като: детски градина Монтесори, екстремни спортове, кино, театър, коне за езда, огнено шоу, народни игри, йога, нестинари, кукери, пермакултура, цирк, хамачена градина, слаклайн и други.

по един тесен криволичещ път към боровата гора над града. Колите и хората са знак, че сме стигнали фестивалната зона. На входа чакат групи млади хора – усмихнати, позитивни, нетърпеливи да се слеят с природата и да станат част от фестивала. Преминаваме входа и вече сме в боровата гора... „Добре дошъл” ;) От лявата ни страна има бар

Как се появява организацията? „Организацията се появи от нуждата да съществува, защото по един или друг начин трябва да започне промяната в заспалото ни съзнание. Ние вярваме, че тя ще се прояви, когато се провокираме да бъдем позитивни и градивни и заедно да бъдем живия пример за подрастващите, които са бъдещето на България и света.”

с различни свежи напитки, бира и разбира се скара. След него има кухни с най-различни вкусотии, приготвени от био продукти и разбира се без месо – рай за вегетарианците и хората, които внимават какво слагат в стомаха си. След тях започват ателиета и работилнички с най-различни ръчно изработени брошки, сувенири, дрехи и други, от които може да си купиш или да си ги направиш сам. Всичко това е подредено в полуокръжност по края на боровата гора, а в края на тази окръжност „кацнала” на четири дървета се намира „Айляшката сцена”,която озвучава боровата гора през деня. Самата тя пък е изпълнена с хамаци, слаклайн ленти и хора, които се забавляват, танцуват, говорят

си или просто си „бичат айляк” на хамаците. Нека се върнем на входа и да погледнем на дясно – виждаме голяма поляна, на която е разположена сцена „Нощ”, а зад нея величествено се издигат била, които ограждат цялата фестивална зона, представи ли си го? Магично е...

продължавайки по пътя стигаме до едно по ниско било, което е осеяно с палатки и хора. Всички те пъстри и цветни, пръснати из билото, създават невероятна картина и атмосфера... вече се чувства фестивалния дух. Намираме си

своето местенце сред всички тях и сме готов да продължим с обиколката. Тръгваме отново по пътя и се спускаме към зона „Двете тополи” и сцена „Сфера”. На Двете тополи се провеждат лекции и уъркшопи по теми, свързани със здравословния и целесъобразен начин на живот и устойчиво развитие. Освен тях, тук се намира „фермата”с пермакултура и киното. Малко по-надолу стигаме до сцена „Сфера”. Странно е да я видиш, но тя наистина е сфера, увита в плат, а вътре в сърцевината й е разположена техниката на DJ-ите. Пред нея е „дансинга”, от ляво има 30 метров транспарант с графити, а зад сферата за момент затаяваш дъх пред гледката, която се открива – вижда се Пловдив и част от Тракийската

низина, а в далечината сивеят върховете на Стара планина, гледка, която не може да се опише с думи. Дотук беше описанието на самата зона, но по-ценното са хората, които сътворяват този фестивал, а това освен организаторите са и всички присъстващи. Трудно е да се опише атмосферата на това място.

ВСИЧКИ СА ПОЗИТИВНО НАСТРОЕНИ, УСМИХНАТИ. Заговаряш се и се запознаваш с най-различни хора, кой от кой по-цветен и различен, но всички подхождащи с добронамереност и разбиране, готови да споделят, готови да

си говорят за важните неща в живота, жадни да научат нещо ново, които обичат и уважават природата, искат да преоткриват себе си, другите хора, красотата на Земята и любовта във вселената. Интересно е да се види как едно такова събитие отваря пространство за изява на различни артисти, творци и хора с някакво знание. Как за един уикенд всички „изпадат” в една друга реалност, в едно по-добро място, където всеки е ценен заради своята различност и всеки е интересен точно с нея. За един уикенд всички бяхме едно голямо семейство, семейството на будните хора, отворени към различното, новото, готови да посрещат предизвикателствата в живота с усмивка и да се поучат от тях.

За съжаление всяко нещо си има край, с края на фестивала останаха само спомените и приятелствата от него, но поважното е, че пак ще се видим след една година и отново ще имаме възможността да се заредим, да споделим, да научим...да се „събудим”! Автор: Даниел Джинсов

Въпреки разнообразната музикална програма вниманието на събитието е насочено главно към българските традиции в бита и културата. 47

Проект РЕ<ЛА<КС и Училище сред природата – очаквано добра комбинация История за пътя на старите вещи, превърнати в изкуство, подпомагащо социални каузи История за пътя на старите вещи, превърнати в изкуство, подпомагащо социални каузи.

През месец юни три столични пространства станаха домакин на цветна инициатива за преосмисляне на вещи и градска среда.

За какво става дума? >>> 48

Таня, Изабела и Нора са три млади момичета, чиято идея е да облагородят неприветливи места в София. Така се ражда идеята за проекта „РЕ>ЛА>КС“. Проектът се фокусира върху повторното използване на вече непотребни вещи. Основната идея е преобразяването на вещите и средата да се осъществи с прякото участие на гражданите. Ето защо те стартират кампания по събиране на стари предмети от бита. В кампанията се включват над 40 души, които даряват свои непотребни вещи: щайги, ски, гуми, палети, шкафове и други интересни „находки“ от мазета и тавани. През април и май в работилницата на РЕ>ЛА>КС във Фабрика за градско изкуство, с участието на студенти и дизайнери, те изработват новите обекти. Участниците работят на групи като всяка група проектира своите изделия, съобразявайки се с локацията, на която ще бъдат изложени. На 7 юни в парк „Хиподрума“, район Красно село, те излагат първите произведения, сред които можем да видим фотьойл от вана, закачалка от ски, бар за чай от дъска за гладене, интерактивни пружиниращи табуретки от гуми и стари футболни топки и др. В допълнителната програма вземат участие Sofia green tour, сдружение Черчеве, СИПИ.еу и Slow Food- България. На 14 юни проект „РЕ>ЛА>КС“ оживява пространството на Ротондата на Централна жп гара. Това изоставено градско място се преобразява с пейки от ски, говорещ стол, шейна на колела и множество презентации и прожекции с екологична тематика. В импровизирания кино салон посетителите се запознават с филми като: „Бунище Земя“, „Те отлитат“, „Love the brown bear“, „Непознатите гори“ и др. Публиката включва хора от различни

социални слоеве и възрасти. На 21 юни „релаксирахме“ на Пазар „Римска стена“. За там дизайнерите са изработили специални щандове, символизиращи знака за рециклиране. Във формата на стрелки те образуват кръг, който изобразява чрез материал трите вида отпадъци за разделно изхвърляне. На тези щандове се настаняват няколко екоорганизации, които разказват на посетителите за своите каузи. Запознаваме се с дейностите на WWF, Greenpeace, БФ Биоразнообразие, Сдружение за дива природа „Балкани“, За Земята. На всяка от локациите се провеждат уъркшопи за малки и големи със свободен достъп. Проектът продължава с изложба в галерия „Алма матер“ на СУ с подкрепата на Културен център към СУ и завършва с благотворителен базар, на който голяма част от готовите вещи се продават. И тъй като проектът започва с дарени вещи, логично продължава благодарение на доброволен труд и се реализира с много творчество и свобода на изразяване на талантливите творци. Нямаше как да не намери пресечни точки с каузата на НЧ „Бъдеще сега“ – Училище сред природата. Екипът на РЕ>ЛА>КС реши да про-

дължи линията на даряване, а със средствата, събрани от благотворителния базар, ще бъде закупена образователна литература за деца и младежи, ориентирана към природата и околната среда. Тя ще допълни библиотеката на Читалището в с. Гудевица и ще разкрива нови светове на малките и големите участници в образователните лагери в Родопите. Някои от цветните предмети пък ще красят сградата на Читалището, бъдейки практична част от неговия интериор. Училище сред природата е кауза и мечта на екипа на Народно читалище „Бъдеще сега“ за преобразяване на старата сграда на училището в село Гудевица, Смолянско, в среда за преподаване и обучение чрез преживяване в природата. В него се организират обучителни и приключенски лагери, иновативни работилници, тренинги и занятия. В обученията се използват доказали резултатността си методи за неформално образование и обучение като сугестопедия, обучение чрез преживяване, преподаване през движение и др. В Училище сред природата децата се обучават като свободни и отговорни млади хора, разкриващи пълния си потенциал. Водещи

в са личното отношение към всеки млад човек и фокусът върху неговото развитие в творческа среда. Те придобиват умения за учене през целия си живот и основа да се самоизграждат като личности, иноватори и, разбира се, творци с въображение и отношение към заобикалящата ги среда. Целият проект се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и програма „Култура“ на Столична община, в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата през 2019г.

Автор: Екипът на проект „РЕ>ЛА>КС“ и Александра Мирчева Снимки: Здравко Йончев

ГУБИМ ЛИ СЕТИВАТА СИ ЧРЕЗ ПРЕНАСИЩАНЕ С ИНФОРМАЦИЯ?

Инсталацията съдържа два основни елемента: ембрионална скулптура (1,70 m) и телевизор. Те са съединени чрез въздуховодна тръба, която играе ролята на пъпна връв. За сигнали и мутации са използвани заснети и обработени видеа, които се подсилват със сонарна звукова картина.

Боряна Чернева е на 25 години, има бакалавърска степен по „Сценография” от Художествената Академия в София, a след това и магистърска степен „Дигитални изкуства”. Тя и нейният екип, в който участват Цветелина Ангелова (скулптура – ембрион), Ангел Симитчиев (звук) и Иван Иванов (скулптура) поставиха в инсталацията „Мутациите като еволюционен фактор на ТВ-съзнанието“ проблема за информационните

Концепция: Тв-люзия - илюзия-революция, еволюция. ТвЛюзия-та се занимава с проблема за информационните потоци, които произтичат и се захранват от Масмедията. Също така разглежда връзката между човека и машината и обсебващият елемент, който деструктурира мисленето и променя съзнанието. Чрез това се оформят основните нишки в темата за ТВ-съзнанието. Съзнанието ми се въртеше около думите: връзка, поток, човек, информация, телевизор, машина, започнах да мисля върху това как Човека се изменя непрекъснато, всекидневно, чрез промяната на тези потоци информация. Всяко едно изменение в природата бива разглеждано внимателно и определяно като еволюция на човешкия индивид. Така тази промяна на съзнанието би могла да се нарече еволюция.

Еволюцията е една доста обширна и често обсъждана тема . Нейното тълковно значение е в процес на постепенно и непрекъснато изменение. Нейните биологични механизми могат да се съпоставят аналогично с процеса на съзнателна и несъзнателна обработка на информационния поток.Точно както в биологията има положителни и отрицателни елементи, така и в информационния поток има такива. Когато се получава свръх информация, тя носи със себе си и отрицателни елементи. Те биха били нещо наподобяващо Мутагени, които могат да доведат до еволюционно изменение. Получава се генна мутация, в която се вмъкват частици отрицателна информация, при която се променя и структурата на съзнанието. Думата за такава мутация в биологията е Инсерция. Тя се получава, когато сегмент от ДНК – една базова двойка или удължение – е вмъкнат в нишката на ДНК. Представяйки си, че тази информация е ДНК, в нея се вмъкват, вкопчват и разплождат информационни частици, които са с положителен и отрицателен полюс. Винаги се прикрепя еднакво количество данни, като то е винаги голямо. Тези неконтролируеми положителни и отрицателни двойки ин-

формации довеждат до мутация на информацията и изменят съзнанието и мисленето. Чрез появата на тази мутация се спира развитието и се размножава отрицателното у човека. Довежда се до разграждане на организма и израждане на отрицателни елементи (информации), каквито са например раковите образувания. Всъщност самите ракови образувания са мутирали клетки. По един такъв начин може да се докаже, че връзката човек - машина (телевизор) води до изменение на съзнанието. Еволюцията на човешкото същество често е разглеждана в неговата ембрионална фаза. Така, поставяйки ембриона като знаков, ключов елемент, той сам по себе си отваря тази вратичка в мисълта за нещо развиващо се, за нещо еволюиращо, за този момент в съществуването, когато

ние не контролираме, а сме контролирани. Поставяйки телевизора като „майка”, която праща информационни потоци, аз се опитвам да покажа зависимостта към него. Разглеждайки по-задълбочено изградената връзка, тази черна кутия може да промени човешкото развитие. Изпращайки тази информация (мутагени), добрата майка налага своя контрол над своето бъдещо дете. Докато сърцето ни изпраща кръв до мозъка, ние ще можем да поглъщаме информацията, която ежедневно ни се предлага. Но имаме ли лимит на приемане, има ли момент, в който съзнанието и сетивата ни се пренасищат и отказват да ни служат? Безразборната информация, която попиваме ежедневно, колко от нея всъщност остава в главата ни за дълго? Ако не можем да запомним и половината, от това, което сме видели и прочели днес

до следващия ден, не страдаме ли всички от масова амнезия? Първото представяне на инсталацията „Мутациите като еволюционен фактор на ТВ-съзнанието“ или с други думи “Телевизията е преработка на действителността в нейната лъжа” бе на 6 юни 2014г. в Бургас в Морското казино като част от фестивала „Включи града”. Второто представяне се състоя в София на 11 юни в Хладилен завод като част от отпуснатите пространства за арт квартала „Зона Култура”, финансиран от Европейският проект за София – „Европейска столица на Културата 2019”. А сега Боряна Чернева ще ни разкаже малко повече за същността на проекта.

ция, която се получава. Защото, когато се достигне до един праг на свръх информация, сетивата губят светоусещането и започва да се препуска през информацията, без тя да бъде асимилирана. Имам предвид, че се стига до една масова амнезия, когато се прескочи прага на познанието до безразборността на информация. Дори самите ни сетива имат капацитет. Като пример мога да посоча възприемането на различни миризми. Когато човек свикне с определена – той спира да я усеща. Същият принцип важи и за зрението. Човек губи сетивността към детайла, не го запаметява.

Защо избра да твориш точно по тази тематика? Избрах да разнищя тази проблематика най-вече заради самата себе си. Исках основно да засегна темата за консумацията като цяло, защото и аз самата съм засегната от това сериозно. Точно това ми беше мисълта дали те е засегнала? Трябваше да разуча в какво ни трансформира, в какво ни превръща. С творбата си визираш глобален проблем или проблем, засягащ само България? Световен! Цялостно глобално влияние върху съзнанието. Обекта, който използваш е телевизор. Конкретно телевизията ли визираш или обхващаш и интернет пространството? Това е доста относително, аз съм обобщила до Масмедията (телевизията), защото дори и така въпросът е доста обширен и е много трудно да го рамкираш категорично. Но масовата свръх-информация от всякакъв вид медия би било по-точно твърдение. Наблягаш на отрицателните качества на масовата медия в творбата си, това значи ли че отхвърляш положителните – например, че е средство за комуникация и лесен достъп за информация? Не! Идеята е, че ние получаваме информация, която ни отваря голяма врата към разнообразието на познанието за света около нас и случващото се. Истинският проблем е наситеността от информа-

Наистина съществува такъв проблем. Не веднъж съм си мислела колко динамично препуска информацията и няма как да я запомним, защото всеки ден тя се увеличава многократно. Имаш ли някакво предложение за решение на този тип многопластност? Бих отговорила, че не знам! Самата аз съм въвлечена в това масово консумиране на образи, задавайки си подобни въпроси всеки ден. Всяко нещо има решение някъде по средата, сигурно и тук е това, но уви, дали има връщане назад, след като аз самата вече съм даже с таблет, плеър, телефон, телевизор, лаптоп. И всичко това продължава, ще се измисли нещо ново и ще го имаш, може би е свързано донякъде с егото и човешките желания. Там някъде може да се открие решението. Смяташ ли, че създадохме удобства, които започват да ни контролират без да усещаме това пряко? Абсолютно! Те се внедряват сред нас. Като чиповете на кучетата, разпознават ни чрез тях (примерфейсбук - приятели, събития, познание - без фейсбук не е невъзможно,, но е някак неестествено вече). Телефон – не могат да те открият, притесняват се за теб, а преди как е било? Някак е забравено това, че е било естествен процес на постепенно познание, сега е някаква лудост, даже те заклеймяват, ако не знаеш нещо. Дори и писането без Google за поправка на думата е някак невъзможно. Разкажи ми малко как осъществи тази инсталация - колко време ви отне, какви материали използвахте? Самият ембрион от какво е изработен? Самата инсталация е изградена от аналогов телевизор (стар), въздуховодна тръба и Ембрион. Ембрионът е изработен от стиропор, като е надграж-

дано с лепило отгоре и е боядисан. Цвети би могла да обясни по-подробно за изработката. Заедно с Иван Иванов са като мои съавтори и именно те изработиха ембриона. Телевизорът излъчва ТВ сигнали, които са заснети направо от телевизора, за да дадат максимално изкривяване и натуралност на истинския изкривен сигнал. Фрагментарното е много близко до тези телевизионни реклами, в които постоянно се преповтарят откъси, за да се получи това запаметяване. Избрала съм сонарен звук, който е вграден в тръбата.Той самият някак със своята монотонност носи това усещане за нещо дълбоко свързващо и изпращащо. Самата инсталация е доста статична и илюстративна, като картина e. Не е търсено да се покаже това изпращане на информация, а по скоро тази хомогенност между „бебето“ и телевизията. Как се прие творбата ти? Различно. Аз съм доволна. Различно, но не в отрицателния смисъл. Просто някои очакват да видят как точно се предава сигнала. А цялата инсталация представя проблема по един по – статичен начин, но това не означава, че не е харесвана. Планирала ли си следващ проект? В момента - не! По-скоро ще се върна към сценографията, докато не се роди нов проект! :) Или нова идея.

За изработката на Ембриона ни разказа Цветелина Ангелова – съавтор на инсталацията „Мутациите като еволюционен фактор на ТВ-съзнанието“: „Ембрионът е направен от стиропор и строително лепило. Използвахме три стека стиропор за изолация с дебелина 10 см за лист. Слепихме един стек за торс, стек и половина за главата и останалото за крайниците. Работата протичаше не на принципа на изграждането, а чрез отнемане. От слепените вече елементи отнемахме, докато стигнем до формата. Оформихме обемите, както и някои детайли. Ембрионът, или както се нарича бебе в петия месец (в нашия случай) – фетусът, е висок 160 см. Широчината във анфас е около метър. За да придобием представа как ще стои в пространството използвахме различни източници – снимки от интернет, атласи по анатомия, посетихме МИ, където наблюдавахме запазени фетуси във формалин. Направихме много скици и фотографии, които използвахме в целия процес на работа. Направихме и 3D видео-ехограф на бебенцето на наша приятелка. След като оформихме обемите и детайлите, намазахме формата с лепило на няколко слоя, за да получим добра покривност. И аз, и Боряна харесахме цвета на лепилото, който се оказа всъщност и основния цвят на скулптурата. След като изсъхна и последният слой на лепилото, сложихме нюанси и акценти със спрей. Получи се страхотно.” Автор: Тони Тодорова Автор на снимките: Боряна Чернева

„Животът, който живееш, е изцяло твой.“ – Атанас Куцeв - фотограф, фрийленсър и един от онези хора, които се надяваш да срещнеш, когато си на кръстопът в живота, защото точно те са тези, които са избрали неотъпкания път и сега берат плодовете на избора си.

„Между Нирвана и Самсара“ 56

Фотографията му е страст, видеооператорството също. Завършва журналистика в Софийския университет, занимава се с документално кино като миналата година работи по проект, свързан с ромите и тяхното образование. Преди година щеше да го намериш в офис, сега е някъде навън с фотоапарат в ръка, улавяйки пъстротата на живота и наслаждавайки се на онова, за което много от нас тайно си мечтаем- да изкарваш прехраната си от това, което обожаваш да правиш. Как го е променило пътуването до другия край на света? Какво е научил за себе си в и как снимките от фотоапарата му се озовават в галерия в центъра на София? Неговото бягство към рая започва преди година с едно „Да“, което дава на предложението да замине за Непал, за да преподава английски език на деца в будистки хррам. Нереално, а? Е, за него това била реалността в продължение на месеци и тази реалност му е показала живот много по-различен, но и по-пъстър от нашия. Първият му сблъсък с непознатата култура няма нищо общо с приказното начало- още от летището в Катманду го посрещат навалица от хора, отвратителен трафик и прашни улици. Хората живеят ужасЖивотът, до който се докосна в Азия по-различен ли ти се стори от този в България и местата, до които беше пътувал до тогава? Определено е много по-различно. Ако си представиш една мислена линия, която свързва САЩ и Азия, то от Запад на Изток нещата стават все по- некомерсиални, нематериални. Но пък от друга страна, глобализацията навлиза и там. Казаха ми, че това е една от последните години, в които може да се види истинската Индия. Случи ми се на няколко пъти поклонници, хора, които се предполага, че са там, за да се молят, да искат пари, за да ги снимам. Те стояха само, за да изкарат пари от туристите. В Непал пък има табели- “Не давайте пари на просяците, нека запазим достойнството си като народ“. В Азия го има това разбиране, че хората от Запада са с възможости, имат пари и за тях

но оскъдно, без почти никакво право на избор, но въпреки това са щастливи. “Тук в България мислим страшно много за нещата, които нямаме- кола, собствен апартамент,престижна работа, обаче там стига да имаш магазинче, в което да продадеш две-три неща и да изкараш прехраната си, си окей. Нещата там са много ларж, леки са. Ако трябва да опиша с една дума всичко там, то тя е лекота. Много е мръсно, много е шумно, противно дори на моменти, но е леко. “

1 евро не е нищо, но ако дадат на един просяк тези пари, то той може да се наяде в ресторант. Местните не искат да бъдат съжалявани, дразнят се на това, че са мизерни. Как би определил хората, с които се запозна там? Много по-щастливи са. Макар и да са в неведение за много неща и да живеят в мизерия, те са щастливи. Знаеш ли, че там кучетата не лаят, децата не плачат, нещата са спокойни. Докато чакате да започнете да преподавате в манастира решавате да направите преход през Хималаите. Какво беше усещането да катериш найвисоката планина в света? Имах много време сам със себе си, дадох си сметка за доста неща. Прекарахме Бъдни вечер там, а на слизане взех едно съд-

боносно решение за живота си. Хималаите не е лъжа като казват, ча са по-близко до небесата. Беше уникално, и то не само фотографски погледнато. Бъдни вечер под това нощтно небе беше невероятна. Когато избираше заглавието за изложбата си „Между Нирвана и Самсара“, знаеше ли какво означава? Самсара е цикълът от прераждания, който всеки човек има в живота си. Като животът не започва с раждането и не завършва със смъртта, той е до момента, в който получиш просветление. Когато цикълът на Самсара приключи, тогава се получава Нирвана,просветлението. И аз смятам, че монасите са една стъпка след Самсара и една преди Нирвана. Аз съм бил между тях двете. Отивайки там, аз бях свръзката между Запада и Изтока. Може спо-

И най-важният въпрос, сега по-щастлив ли си от преди, когато работеше в офис? Да. Много по-щастлив съм. Ти не може да си представиш какво щастие е аз да мога да покажа това, което толкова много обичам и това, в което съм вложил толкова много от себе си, толкова труд. И то не къде да е, а именно в тази галерия. Вече има фотографи, които знаят за мен, което е по-важно дори от това просто хората да знаят за мен.

койно да приемем, че Самсара е западният свят, а Нирвана- източният. Затова и хората отиват в Азия, за да търсят своята Нирвана. Но, тя не е там, тя се намира вътре в нас. И ние сами трябва да намерим начин да я достигнем. Не може да смятаме, че трябва да се занимаваме с медитация или с йога, за да сме щастливи или спокойни, не, трябва просто да правим това, което ни кара да бъдем щастливи. Да работим това, което ни харесва и да обичаме хората около себе си. Постигна ли го това щастие? Ами в момента се заимавам с това, което искам. Работих върху тази изложба и тя е вече факт. Някой повярва в мен и аз успях

да го постигна. От „Между Нирвана и Самсара“ тръгна всичко. Така се родих аз като фотограф. Загърбваш стабилността, която си имал, за да се впуснеш в това приключение, което какво ти даде в крайна сметка? Това пътуване беше началото, поводът да рискувам. Реших да поема риска да се занимавам само с фотография. И от както съм се прибрал не съм спирал. Буквално имам само един, два дни на месец, когато не се занимавам с това. Финансово нещата не са много лесни. Парите не идват редовно, нищо не е напълно сигурно, но това са битовизми. Трябва да вярваш, че ще се случат нещата.

В момента България за теб каква е? Хубаво място. За момента искам да се развивам тук. Има нещо, което ме кара да остана. Бях в Африка и не исках да съм там. Радвах се на преживяването и всичките възможности, които имах, но исках да се прибера. Сега в момента ми е хубаво тук. Хубаво ми е да работя с хора от България, да бъда на българското черноморие. Би ли посъветвал хората да започнат да се занивамат с нещото, за което са мечтали, въпреки че може да не им осигури постоянен доход? Знаеш ли какво ще им кажа на тези хора, които се чудят какво да правят с живота си - „СКАЧАЙ”.

С Атанас Куцeв разговаря Виктория Клянева

Национална лятна академия „Млади лидери 2014“ НМФ продължава своята традиция и за трета поредна година стартира своята Младежка Академия. *** Национална лятна академия „Млади лидери 2014“ на Национален младежки форум е събитие за тези, които искат да развият и усъвършенстват лидерските и комуникационните си умения, младежи от цяла България, събрани от идеи, концепции и желание за позитивна промяна в обществото. *** Проектът тази година се организира от Национален младежки форум, с финансовата подкрепа на Фондация „Фридрих Еберт“ и Американското посолство в България.