– Точно така – кимна Ефи. – Но какво тогава ще ядат драконите? О! Може би синовете на земеделците? – Не. – Пропаднали жени? – Не. – Селски идиоти? – Не. Не бива да ядете хора. – Въобще? – Въобще. – Олеле! – Драконът отпи от виното си. – Разбира се, все още не си спечелила. Не си ме убила, не си ме повалила на земята. Не можеш да ми казваш какво да правя. – Не искам да се сражавам с теб – рече Ефи. – Безсмислено е. Пък и нали каза, че обикновено драконите губят. Може би има друг начин? Ако спечеля състезанието, ти ще обещаеш никога повече да не ядеш хора и така всички ще бъдат щастливи. Драконът обмисли предложението є. – Чувал съм за един далечен роднина, който си служел с лък изключително умело. Един ден срещнал истински герой в гората и се разбрали да си спретнат състезание по стрелба. Може и ние да направим нещо такова? Да повикаме хора от селото и да видим кой ще уцели повече от тях? Справям се доста добре с лък. – Мисля, че ще е по-добре никой да не умира. – Е, как ще стане това? Ефи помисли малко. За да победи дракона и да спаси Крецентия и останалите момичета, трябваше да измисли състезание, което едновременно да му хареса и да даде на нея възможност да спечели. В какво беше добра? Какво беше упражнявала? Думите Spyrys – Pryder – Wythrés отново изплуваха в съзнанието є. 184
Дух – мисъл – действие. Изображението на купата сякаш загатваше, че първите две превъзхождат по важност последното. Може би...
22 – Състезание по мислене – заяви Ефи. – Ще си организираме състезание по мислене. – О, небеса! – възкликна драконът. – Е, действително притежавам изключителен интелект, а ти си още дете. Но не разчита ли истинският герой на сурова сила? – Може би невинаги – отговори Ефи. – Ясно. Е, така да бъде. Ще имаме състезание по мислене! Драконът отпи от виното си. – Сигурен ли сте, че е разумно, господарю? – намеси се икономът. – Да, да, разбира се. Сигурен съм, че мога да надвия почти всеки в състезание по мислене. О! Ще бъде точно като битката при Хълма на Белия кон, само че не толкова кърваво! И така. Как точно да го направим? Ще имаме нужда от съдия. Елмар ще свърши работа. Икономът се съгласи с поклон. – Също така ни трябват правила. Какви са правилата? Как ще играем? – Можем да си задаваме въпроси и... – Ефи се замисли. – Въпроси, на които да отговориш с разсъждения, а не с факти, спомени или други такива. Да речем, не можеш да ме питаш за бащиното име на прапрапрачичо ти Грегорий или нещо подобно, което няма как да знам... 185
– Мътните да ме вземат! – възкликна драконът. – Откъде знаеш, че това щях да питам? – Гатанки ли имате предвид, госпожице? – намеси се икономът. – Да, предполагам – отговори Ефи. – Някои ги наричат задачи по Магическо мислене или дори задачи за нестандартно мислене, струва ми се. Но да, да ги наречем гатанки. – Позволете ми да предложа следния формат – рече икономът. – Чувал съм, че му казват „внезапна смърт“. Всеки задава по една гатанка и си лягате. По изгрев слънце се срещате на арената, за да дадете отговорите си. Ако и двамата дадете правилни отговори, задавате си нови гатанки и играта продължава. Но ако някой от вас не успее да отговори, губи. „Умира“, така да се каже. – Ами ако никой не познае правилния отговор? – попита Ефи. – Тогава резултатът в този кръг е равен и започвате нов кръг. – Ммм, чудесно! – каза драконът. – Вече знам какво ще попитам. – Има още едно последно нещо – отново се обади икономът. – Вече решихме, че ако драконът изгуби, трябва да спре да яде хора. А ако спечели? Каква ще бъде наградата му тогава? Трябва да я заяви. Ефи се зачуди дали няма да каже, че просто ще продължи да яде принцеси до края на живота си. Но драконът внимателно обмисли въпроса. – Ти – отговори след няколко минути и погледна към Ефи – ще ми станеш съпруга. – Какво? – извика тя. – Ама... – Да. Ако изгубиш, трябва да се омъжиш за мен и да останеш да живееш тук завинаги. – Ама... мислех, че предпочиташ Крецентия? 186
– Така е. Но ако изгубиш, трябва да страдаш. Пък и ще бъдеш интересна съпруга. – Чудесно – заяви икономът. – Да започваме тогава! Макар да каза, че знае какво ще попита, драконът затвори очи, опря ноктести показалци о слепоочията си, свъси вежди и започна да издава странни гърлени звуци. Ефи погледна към иконома. – Мисли, госпожице – обясни той. – О! Разбира се. – Ефи също се замисли. Макар че знаеше какво ще попита. Е, беше почти сигурна. Не, съвсем сигурна. Не... Гърлените звуци затихнаха. Драконът отвори очи и погледна Ефи. – Начало – обяви икономът. – Драконът ще започ не пръв. – Хубаво – рече драконът. – Така. Кое е това същест во, което сутрин върви на четири крака, на обяд – на два, а вечер – на три? – Това ли е гатанката, господарю? – попита икономът. – Да – отвърна драконът, засмя се доволно и се отпусна назад в стола си, докато чакаше гатанката на Ефи. – Вие сте, госпожице – подкани я икономът. – Добре – каза Ефи. – Eдин човек хвърля топка… – Топка за крикет ли? – прекъсна я драконът. – Да, може и да е за крикет – отговори Ефи. – Един човек хвърля топка за крикет. След малко топката прави завой, връща се обратно при човека и той я хваща. – О! О! Знам отговора, знам отговора! – оживи се драконът. Ефи изтръпна от ужас. Спомни си как блестяха очите на дядо є, когато за първи път є зададе този въпрос преди толкова месеци. 187
– Топката не отскача от някакъв твърд предмет, нито пък е прикрепена към нещо – продължи тя. – И никой не я е омагьосал. Как е възможно това? Драконът закри лице с ръцете си. – Не знам! – проплака той. – Щях да кажа, че е била ударена с бухалка за крикет. Но пък казваш, че не е отскочила от твърд предмет. Ужасен въпрос! Той опря глава на масата и изстена продължително и шумно. – Позволете ми да ви припомня, господарю – рече икономът, – че разполагате с цяла нощ да мислите върху този въпрос. Възможно е да се досетите за отговора по-късно. Драконът се намръщи: – О, няма значение. Най-вероятно и ти не знаеш отговора на моята гатанка – той се прозя. – Отивам в леглото. Да мисля. Малко след като драконът излезе от трапезарията, прислужницата дойде, за да отведе Ефи до стаята є. Стигнаха до просторна, квадратна спалня три етажа надолу под земята, в която имаше огромно легло с балдахин със златисти копринени чаршафи и едва ли не стотици възглавници в розово и златно. В огнището тлееше огън. Някой беше напълнил старомодна бутилка за топла вода (солидна керамична бутилка) и я беше сложил на леглото, редом до копринена нощница със сложна бродерия. Ефи поседя замислена на леглото. Знаеше отговора на гатанката на дракона. Е, почти. Същата гатанка я имаше в една от първите пиеси, които г-жа Бетаг Хайд ги накара да прочетат. Ефи си спомняше, че на Улф Рийд се падна ролята на честолюбивия млад крал, който накрая си избоде очите със значка с надпис „Квартална вещица“. Значката бе част от реквизита и изобразяваше иглата от дрехата 188
на жената на честолюбивия млад крал. Жена му, за нещастие, се бе оказала и негова майка. Ефи си спомни как г-жа Бетаг Хайд ги умоляваше да не преиграват, да запазят спокойствие пред лицето на голямата трагедия, да є позволят тя да ги пречисти. „Оставете се на емоциите си“, каза тя на обърканите деца, които все още се чудеха защо бе необходимо бедният крал да се ослепява с иглата, да бяга в планините и... А гатанката? Ефи си спомни, че в началото на пиесата младият крал срещна някакво чудовище. Сфинкс. Точно така. Сфинксът му зададе гатанката, а отговорът беше... Отговорът беше... Преди да се усети, Ефи заспа. Когато се събуди, някак си се бе озовала под чаршафите и носеше нощницата. Прислужницата вероятно є бе помогнала. В подземния замък нямаше прозорци, а Ефи не носеше и часовник, но не след дълго някой почука на вратата и є каза, че слънцето ще изгрее след половин час. Ефи стана, напръска лицето си с вода и си изми зъбите. Куфарът на Крецентия беше в стаята є. Ефи се зачуди какво ли прави тя в момента. Дали се беше върнала в Училището за принцеси? Въпреки всичко Ефи бе радостна, че Крецентия нямаше да бъде изя дена тази сутрин. Колко ужасно – да се събудиш, да се облечеш и да отидеш на закуска, съзнавайки, че скоро ще умреш. Тоалетът, който Крецентия трябваше да носи тази сутрин, бе сгънат прилежно в чантата є – семплата розова копринена рокля, която Ефи бе виждала и преди. Не є се стори много подходяща за битка обаче, макар и битката да беше мисловна. В стаята имаше голям гардероб. Може би в него щеше да открие нещо пo-удобно? Щом го отвори, Ефи ахна. Вътре висяха дрехите на всички принцеси, които бяха идвали някога тук – 189
или поне на голяма част от тях. Имаше сатенени бални рокли и копринени рокли с презрамки, миниполи, кожени панталони и дори няколко чифта дънки. Още копринени блузи, кашмирени жилетки, меки тениски и бели памучни ризи. А също и тесни поли, розови балетни пачки и много обувки, включително обувки на висок ток с блестящи кристали и меки розови кожени пантофки. Ефи набързо спретна тоалет, който є се стори по-подходящ за истински герой – чифт тъмносини дънки, черна тениска и сиво вълнено сако. Нямаше време да си направи прическа, затова просто върза косата си на небрежна опашка. След това нахлузи чифт черни боти с капси и излезе от стаята. Прислужницата я поведе нагоре по стълбите към основната част на замъка и є обясни, че закуската ще бъде сервирана след срещата им на арената. Драконът, обясни тя, бил прекалено притеснен, за да се храни. Пък и, продължи прислужницата, искали да приключат с това сражение насаме, преди по-кръвожадните сред жителите на селото да дойдат да видят как драконът изяжда принцесата. За голяма част от селяните това била връхната точка на всеки две седмици. Прислужницата не знаеше какво ги чака днес, щом селяните разберат, че драконът е спрял да яде принцеси – поне за момента. Тя се надяваше, че няма да настане хаос. Ефи последва приказливата жена нагоре по стълбището с червения килим, откъдето бе слязла вчера. Подвижният мост вече беше спуснат и когато Ефи мина по него, я лъхна свеж утринен въздух. Беше мъгливо и все още рано, небето розовееше в далечината. Ефи и прислужницата качиха още няколко каменни стъпала, заобиколиха малко езерце и тръгнаха по затревена площ. Ефи видя арената. При190
личаше на малък римски амфитеатър. Покрай каменните пейки бяха избили бурени и мъх бе покрил голяма част от кръглата централна част. Очевидно тук никога не се бяха провеждали сражения. Драконът обикаляше арената, мърморейки под носа си. Държеше яркочервена топка за крикет в една от ноктестите си ръце и я подхвърляше нагоре-надолу. О, не! Дали не се бе досетил какъв е отговорът? Но пък не приличаше на дракон, който знае отговора. Целият трепереше, ходеше напред-назад и мърмореше, а от време на време тропваше с крак по земята. На няколко пъти от ноздрите му лумна огън, докато въздишаше и пъшкаше. – Добро утро, госпожице! – поздрави икономът. – Добро утро! – отвърна Ефи. Драконът се домъкна мудно. – Въпросът ти е невъзможен! – простена той. Ефи пое дълбоко въздух. – Аз пък имам отговор на твоя – рече тя. – КАКВО? – избухна драконът и от ноздрите му излезе още огън. – Успокойте се, господарю! – призова икономът. – Нека да започваме. Икономът повтори правилата, които бяха уговорили предната вечер и след това, като извади лист синя хартия от вътрешния джоб на сакото си, прочете на глас въпросите. Погледна първо към дракона. – Знаете ли отговора на гатанката на Ефимия Трулав? – попита той. Драконът въздъхна, издиша малко огън и се намръщи. – Мътните да ме вземат! – рече след малко. – Не. – А вие, Ефимия, знаете ли отговора на гатанката на дракона? 191
– Да. – Кажете го. – Отговорът е човекът – каза Ефимия. – По-точно хората. Сутрин – в началото на живота – хората пълзят, затова краката са четири. На обед, ще рече, когато са на средна възраст, ходят на два крака. Когато остареят обаче, често се разболяват, затова краката стават три. Драконът изръмжа. – Така ли е, господарю? Драконът кимна с глава: – Да, мътните да ви вземат! Трябваше да избера по-трудна гатанка. Но това е само първият кръг! Да започнем отначало! Не е честно! Икономът прочисти гърлото си. – Ще попитам отново. Вие, господарю, имате ли отговор на гатанката на Ефимия Трулав? – Не. – В такъв случай следва да обявим Ефимия Трулав за победител! – Момент! – прекъсна го драконът. – Нека първо да чуем отговора на гатанката є. За топката, която е хвърлена и се връща обратно, без да отскача от друг предмет. – Той хвърли топката на Ефи. – Покажи ни как ще стане това. – Добре – съгласи се Ефи. Тя хвърли топката във въздуха и я хвана. – Ето така – каза. – Хвърлих я и тя се върна при мен, без да се удари в друг предмет и без да е прикрепена към нещо. Не използвах магия. Причината е гравитацията. Виждаш ли? – Тя хвърли топката и отново я хвана. – О, браво! – ахна икономът, а след това добави: – Съжалявам, господарю! Драконът не каза нищо в продължение на няколко секунди. Ефи се зачуди дали няма да я изяде въпреки 192
всичко, или просто да я опече жива на пламъците, които сега постоянно излизаха от ноздрите му. Той наклони глава на една страна. Пламъците изчезнаха. Направи крачка към Ефи. После още една. Сетне є подаде хищническата си ръка. – Много хитро – каза. – Ти печелиш. Защо истинските герои винаги намират начин да преборят дракона? – Значи, обещаваш, че никога повече няма да ядеш хора? – Щом настояваш – отвърна той. Икономът изръкопляска, прислужницата се присъедини, а след нея и готвачът, който също бе дошъл да гледа. След това още някой започна да ръкопляска. Беше Крецентия. – Олеле! – извика тя. – Не мога да повярвам! – Крецентия! – възкликна драконът. – По-прекрасна си, отколкото на снимките! – Като знам, че няма да бъда изядена, реших да дойда да кажа „здрасти“. И да си насроча вечеря с теб след, да кажем, три години. Дали все още ще проявяваш интерес? Драконът изглеждаше доволен, но и малко объркан. – О, прислужницата ми разказа всичко – обясни Крецентия.
23 Звукът от ръкопляскането затихна и отшумя и изведнъж на Ефи є се стори, че небето се изпълни с падащи звезди. Дали нямаше да изпадне в безсъзнание от вълнение? Не. Стоеше изправена, но светът около 193