отново бе обзето от силно вълнение -
скоро щеше да тръгва на училище.
- Какво правят децата в това нещо, училището? -
попита то любопитно.
- Учат се да четат, да пишат и да смятат - обясни татко.
- А остава ли им време за игра? - плахо попита паячето.
- Ама разбира се, съкровище - успокои го гальовно
мама. - Има междучасия, през които ще можеш да
си играеш с много другарчета. Освен това в училище
ще рисувате, ще пеете и ще моделирате.
- Е, това вече звучи интересно - зарадва се паячето
и веднага му хрумна идея:
- Мини, хайде да си поиграем на училище!
И се запъти заедно с малкото си сестриче към...
... най-добрия си приятел Кихльо.
- Какво? Ще играете на
S.
Страхотно! Аз също искам да съм паяк-ученик! -
възкликна Кихльо и набързо грабна няколко листа и моливчета. - Чудесно, значи станахме трима ученици
радостно заключи малкото паяче. -
А сега трябва да си намерим някого,
който ще играе учителя.
- Да отидем при чичо Дългокрачо
и да го попитаме дали ще ни учи на
математика - предложи Кихльо. - Какво е това? - попита малката Мини.
- По математика децата се учат
да смятат - гордо отговори Кихльо.
Трите паячета чакаха с нетърпение
отговора на чичо Дългокрачо.
- Добре - отвърна той. - Значи, ще почнем с
,
от едно до десет - и започна да ги учи. -
Гледайте внимателно, с всяко число ще премествам
по едно зърно на ето този конец: 1, 2, 3, 4, 5 , 6, 7, 8, 9...
и ...? Знае ли някой кое число идва след девет? -
попита той малките си ученици.
- Де... де... десет!? - въодушевено се провикна Кихльо
и от вълнение от устата му отново излезе
малка салата от паяжинки.
- Дааа, правилно, много добре - със задоволство
каза чичо Дългокрачо.
Трите паячета преброиха няколко пъти
заедно от едно до десет, след което
се отправиха на път към ...