свой. Освен това тази вечер излизам – значи ще можеш
да направиш онова, което кара всеки проблем да изглежда малко по-преодолим.
– Да поръчам пица? – Мърф вече се чувстваше при-
близително седем процента по-добре.
– Да поръчаш пица – потвърди майка му, стана и
се отдалечи с усмивка. – Картата ми е у Анди. И опитай да не се тревожиш за онова, каквото ще да е то. – Тя
се спря в края на алеята и се обърна с престорено не-
винно изражение. – Освен ако... Нали не е проблем с момиче?
Стрелката на вътрешния измерител за омаскаря-
ване на Мърф рязко се стрелна нагоре. – Като ти се струва, че всичко върви добре и почваш
наистина да задобряваш в нещо, нали се сещаш? – по-
пита Мърф. – А после осъзнаваш, че... Че не всеки те признава, както е редно?
– Знам отлично за какво говориш – кимна майка
му. – Но трябва да запомниш – само един човек може да ти каже добре ли се справяш с нещо или не.
– И ще ми кажеш, че това съм аз, нали? – усмихна
се неохотно Мърф.
– То е ясно! – отвърна тя. – Винаги има по някой,
готов да те принизи, и всичките си имат причини. Ама
това си е техен проблем. Опитай се да не го правиш и 82
– Не! Я млъквай! – сопна се той, стана и се упъти
към входната врата.
– Само че... Мери като че доста често ти гостуваше
това лято... – ухили се майка му до уши.
– Тралалалала! Не те чувам! – кресна
Мърф, оплези ѝ се и затръшна вратата. – А сега марш
оттука! И приятна вечер! – додаде той през пощенската кутия, а после се юрна нагоре по стълбите към стаята си.
Стовари се на леглото, а вътрешното му кино вър-
теше нежелан филм със заглавие НАЙ-ГАДНОТО ОТ
ГОСПОДИН СВЕТКАВИЦ въпреки съвета на майка му.
Все още чуваше смеха на другите ученици – а най-гад83
ното беше, че си представяше оскърбените лица на другите Супер Нули.
„Дали сега ги е срам, че са в моята банда? – запита
се Мърф. – Дали тайно не им се иска да шлифоват Капите си в живота заедно с другите, вместо да киснат с мен в стая, претъпкана с боклуци?“
Времето навън като че отразяваше настроението
ВЕДНАГА. – Добре де, добре! – възкликна той и набута об-
ратно Устройството на Съюза в джоба на джинсите си, скочи от леглото и закрачи към двойната врата, извеждаща на неговия балкон.
И щом я разтвори, усети кол-
му. Поривист вятър люлееше короните на дърветата, а
ко духа навън. Мръсни мокри
ненадейно Устройството на Съюза в джоба на Мърф
навсякъде и едно от тях влетя
пред стъклото на прозореца премина сянка. И тогава издаде тих пронизителен звук –
Брррръм!, какъв-
то той никога досега не бе чувал.
Извади го и го погледна. Зелената лампичка горе
листа от канавката се вихреха
право в зяпналата му уста. Той изплю с отвращение нежелана-
мигаше, а екранът показваше съобщение, изписано с грейнали букви:
НОРМАЛЕН... ОТГОВОРИ!
КАЧИ СЕ
– Ъмм – Мърф се прокашля и се стегна. Не така от-
кликваха Героите.
– Ало? – продължи той неуверено. Съобщението се
смени.
ИЗЛЕЗ НА БАЛКОНА.
– Извинете, какво? – изпелтечи Мърф стреснато.
– Защо?
НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ЗАЩО... ПРОСТО ГО НАПРАВИ.
Мърф се поколеба.
84
85
6
та есенна закусчица и чак след като махна още едно листо от устата си, забеляза с какво е различен балконът.
Във въздуха право пред него бе увиснала въжена
стълба. „Това нещо обикновено го няма тук“ – помисли
Тръпнещи пясъци
си проницателно Мърф.
На стълбата бе окачена спретната пластмасова та-
белчица. КАЧИ
СЕ – гласеше тя.
И без изобщо да се замисля, Мърф направи точно
това. Стисна здраво една от пречките с две ръце и стъпи на друга.
Щом го направи, в същия миг рязко политна към
небето. Присвил очи, той погледна нагоре и разбра от-
къде идваше вятърът и какво бе хвърлило сянката, затулила слънцето.
Точно над къщата му, обаче почти без да вдига шум,
бе увиснал грамаден черен хеликоптер и перките му разбиваха въздуха. Стълбата, в която той сега се беше
вкопчил на живот и смърт, се люлееше като обезумяла, докато постепенно я изтегляха в един люк от долната
С
лед като престана да усеща мозъка си като флипер, пълен с невестулки, Мърф се надигна до седнало
положение и се огледа.
Вътрешността на хеликоптера беше гола и функ-
ционална, с черни пейки от двете страни под редици от кръгли прозорци. Един дизайнер на вътрешно обзавеждане сигурно би го описал като „минималистичен“,
ако имахме такъв подръка, ала тази не е от ония истории, в които интериорни дизайнери волю-неволю изскачат.
Извисена над Мърф, вперила хладен поглед в него
страна на грамадната машина. Само след секунди чифт
със скръстени ръце, стоеше една личност с почти нулев
– Извличането успешно! – чу той да произнася от-
ботата ѝ като началник на Съюза на Героите не ѝ оста-
силни ръце го награбиха и го издърпаха вътре. сечено сериозен глас.
Люкът се затръшна и Мърф усети как земното при-
тегляне го дърпа надолу, щом хеликоптерът безшумно се стрелна нагоре в небето и отлетя. 86
интерес към всякакъв вид вътрешно обзавеждане. Равяше много време да се занимава с тапети. Госпожа
Флинт беше висока строга дама с прическа, с която не се спори. До нея стоеше плещест сериозен мъж в черна униформа във военен стил. Мърф се усети, че той е един 87