ГЛАВА 3
На следващия ден всичките ни съученици бяха чули за Анатол. И за госпожица Шарлот! Разказах на приятеля си Били всичко за първата ни тренировка и той обеща да дойде на следващата. Бедният Били Бунгалоу. И той е нещастен като мен, но по противоположните причини. Той би дал всичко, за да влезе в отбора. Приятелят ми Били е умник, но е бавен като охлюв и честно казано, няма тялото на атлет. Нека кажем просто, че е по-скоро… пухкав – без съмнение вина за това има любовта му към карамелените бонбони. Винаги когато му доскучае, той лапа по един! Освен това баща му няма спортен магазин. Така че, съвсем разбираемо, не беше приет в отбора. Много мислих за мистерията, обгръщаща госпожица Шарлот, но още нямам никакъв напредък с разбулването ѝ. Всички знаят, че си лош губещ, ако избухнеш не на шега, защото отборът ти е паднал. Но вчера никой
не загуби самообладание. Така че как може да загубим по-добре? Споменах го на Били и той обеща да помисли. На този ден, за пръв път, на тренировката ни имаше зрители. И не беше само Били. Видях и Фиона Фалбала, красиво като кукла Барби момиче, което постоянно пърха с мигли около Фред Фероцио. Там бяха също Миранда и Моника, две приятелки на Фиона, които се интересуват от момчета повече, отколкото от футбол, и още дузина други деца. Госпожица Шарлот пристигна последна. Тя застана пред нас, остави чантата си на земята и ни дари с блестяща усмивка. От онзи вид, който те сгрява отвътре. А аз точно от това имах нужда! Предишната вечер, докато се хранехме, баща ми беше изнесъл реч, която бе разтърсила самочувствието ми. – Джеръми, слушай ме внимателно. Очаквам от теб да се представиш добре на финалния мач. Разбра ли? Не забравяй, че баща ти е собственик на магазина „Спорт Плюс“. Трябва да отбележиш поне един гол. Ясен ли съм? Пределно ясен, това е сигурно. Ушите ми звънтяха и сърцето ми бе прескочило удар.
22
23
Глава 3 Някой да ме ощипе, моля!
НОВАТА ФУТБОЛНА ТРЕНЬОРКА
ГЛАВА 3
Знаеше името на приятеля ми! Откога? Били продължи по-уверено: – Да загубиш добре, вероятно е същото като да спечелиш добре. Просто трябва да дадеш всичко от себе си. Всичко, което можеш. Госпожица Шарлот беше на седмото небе. Тя започна да подскача нагоре-надолу и да писка превъзбудено, като че Били беше решил някоя наистина сложна задача. – Абсолютно вярно – каза тя, когато се поуспокои. – Всички вие вчера бяхте звезди. После добави, гледайки към Били: – Е? Измисли ли някой правилния отговор? – попита госпожица Шарлот. Откъм публиката прозвуча глас. Беше Били! – Няма правилен отговор – заяви той. – Никой не е загубил най-добре, защото всички са се справили отлично! Джеръми ми каза, че… Лицето на госпожица Шарлот грейна и тя се усмихна толкова лъчезарно, че сякаш сияеше отвътре. – Браво, Били! – възкликна тя. 24
25
НОВАТА ФУТБОЛНА ТРЕНЬОРКА
ГЛАВА 3
– А ти защо не играеш? Били сведе поглед. – Защото не ме избраха – отговори той, засрамен от себе си. Госпожица Шарлот сякаш не разбираше. Тя се обърна към нас, очаквайки обяснение. Погледът ми срещна този на Фред. Той изглеждаше отвратен. – Били не става – каза Фред. – Това е всичко. Като Джеръми! Но по-добре да не подхващаме тази тема… Най-лошото, най-изумителното нещо беше това, че госпожица Шарлот май не беше разбрала и неговия отговор. – Искаш ли да бъдеш в отбора? – попита тя Били накрая. Били преглътна тежко. – Да – отвърна той с тънък гласец. После се овладя и добави по-силно: – Много бих искал. – Хубаво тогава, вече си официално селектиран! – обяви треньорката ни с глас, който не търпеше възражения. Зад мен Фред Фероцио измърмори гневно: – Някой да ме ощипе, моля! Не мога да повярвам, че това се случва наистина!
Госпожица Шарлот обаче ни най-малко не се смути и попита: – Кой друг иска да се присъедини към отбора? Няколко минути по-късно броят на играчите се беше удвоил. Дори Фиона Фалбала, която вечно се боеше да не си счупи нок тите, беше слязла от трибуните. Сякаш госпожица Шарлот беше хипнотизирала всички. Оформихме два отбора и играхме. Просто така. Както и предишния ден, във въздуха имаше нещо магично. Обикновено на терена правя грешка след грешка – истинска трагедия. Щом доближа топката, тя сякаш придобива собствена воля. Но този ден играх добре. Никой не крещя по мен, никой не ме обсипваше с обиди. За моя огромна изненада успях да се докопам до топката два пъти. Не отбелязах, разбира се. Но както казва госпожица Шарлот, не това е най-важното. Този път бях в отбора на Фред. Водехме с три на два гола, когато госпожица Шарлот изрита топката извън очертанията на игрището. Това се случва често по време на мач –
26
27