Каза го грандиозно, като размаха ръце, сякаш всяка дума бе изключително важна и той говореше от сцена. Дядо Коледа се усмихна и кимна. Харесваше този мъж и неговата жилетка. – Любовта на елените също си я бива – каза той. – Е, не знам много за елените, но ще ви се доверя. Весела Коледа и на вас. Дядо Коледа реши да кара направо, когато мъжът понечи да затвори вратата. – Търся едно момиче на име Амелия Уишхарт. Този котарак някога беше неин. Вратата отново се отвори широко. Мъжът бе заинтригуван. – И кой пита? В един през нощта на Коледа? – Просто приятел на семейството. – И приятел на елените?
212
– Опитвам се да бъда приятел на всички. – И как се казвате? Аз съм Чарлз Дикенс. – О, да – каза Дядо Коледа. – Знам кой сте. – Разбира се, че знаете. – Раздавал съм ваши книги като подаръци. – Дядо Коледа осъзна, че този човек може да му помогне, но нямаше да го направи, ако не му се довери, а начинът за спечелване на доверието беше истината. Приближи се до вратата, така че никой да не го чуе. – Аз съм Дядо Коледа. Чарлз Дикенс нервно се изсмя. – Аз съм писател, но това не значи, че ви вярвам. Дядо Коледа напрегна всички сили, за да си спомни децата, които живееха там. Отне му известно време, но знаеше, че всичко бе все още някъде в ума му. – Дали... дали Чарли хареса шоколадовите си монети? А дали Кейт хареса писалките, които ѝ донесох? А дали добрият малък Уолтър хареса войниците играчки? – Как знаете това? – попита господин Дикенс. – Защото казвам истината. И много се извинявам, че ви притеснявам толкова късно през нощта, и то на Коледа, но е много важно. Раз213
бирате ли, вълшебството във въздуха не достига, за да спре времето. И колкото по-късно става, толкова по-малко вероятно е да успея да раздам играчките до сутринта. Освен това без вълшебство е прекалено опасно да летя с шейната. Елените не са птици. Просто падат от небето, ако наоколо няма достатъчно вълшебство. То трябва да бъде възстановено. А това означава, че трябва да има повече надежда. Веднъж, когато имахме нужда от допълнителна надежда, едно момиченце толкова силно се надяваше, че предизвика вълшебство. Момиче. Вълшебството на Амелия ми помогна да отпътувам от Джуджешки шлем. Там живеят джуджетата. Чарлз Дикенс клатеше невярващо глава и се смееше. – Джуджета? Извинете пристъпа ми на ки кот, но вие очевидно сте напълно побъркан. Знам, че е Коледа, но колко греяно вино сте изпили? Но Дядо Коледа продължи да обяснява. – Разбирате ли, преди две години всичко мина по план. Но на косъм. Вълшебството във въздуха едвам стигна. Както и надеждата. И тогава започнах от детето с най-много надежда. От онова, което вярваше във въл214
шебствата. Тя позволи на мен и елените ми да пътуваме. Тя донякъде направи така, че Коледа да се случи. Никога преди това не бе имало дете с толкова много надежда. Тя стигаше за целия свят. А сега няма надежда. Чарлз Дикенс попи очите си с къпричка. – Това е наистина тъжна история, но въп реки това не ѝ вярвам. Всички тези работи за спирането на вр... Спирането на времето. Това се канеше да каже. Но не го каза. Защото времето пак бе спряло. И Дядо Коледа знаеше, че това бе единственият му шанс да го убеди. Той бързо сложи червената си шапка с пухкав бял кант върху главата на Чарлз Дикенс. След това направи пет големи крачки назад, застана насред улицата и зачака времето отново да потече. Което и стана. Чарз Дикенс хлъцна, като видя, че сега Дядо Коледа бе насред улицата. – О, небеса. Как направихте това? Дядо Коледа посочи шапката, която господин Дикенс още не си даваше сметка, че носи. – Хубава шапка – каза Дядо Коледа. Чарлз Дикенс изпусна писалката си от из215
ненада. Отвори и затвори уста като риба. И най-накрая осъзна какво става. – Жив да не бях! Какво чудесно вълшебство. Вие наистина сте Дядо Коледа. Това е наистина забележително. – Той протегна ръка. – Изключително ми е приятно да се запозная с някого, който е почти толкова известен, колкото мен. – Но моля ви – прошепна Дядо Коледа и стисна ръката му. – Не бива да казвате на никого. – Разбира се, че не. Моля, влезте. Дядо Коледа прекара следващите десет минути в гостната на Чарлз Дикенс. Там бе доста тъмно, мъждукаше само една свещ, но стаята бе много приятна и двамата пиха греяно вино, което все още бе топло. Дядо Коледа научи, че Амелия е била изпратена в приюта „Крийпърс“ – „най-лошия приют в цял Лондон“. – Трябва да я спася. – Какво? Сега? – Абсолютно – каза Дядо Коледа. – Трябва да е тази нощ, за да имаме шанс да спасим Коледа. Не можем да пропуснем още една Коледа. Две години подред и няма да остане никаква надежда. – И тогава осъзна, че времето 216
217
не бе спирало изобщо от повече от десет минути. – Наистина трябва да вървя. Остават само пет часа, докато децата започнат да се събуждат. – Почакайте – каза Чарлз Дикенс. – Имате нужда от план. И от маскировка. Щом вълшебството ви убягва, не можете просто да се шмугнете в комина и да я изведете. И освен това какво ще я правите после? Къде ще отидете? Ами ако дори вече не е там? Това бяха много въпроси. И те се стрелкаха като светулки край мозъка на Дядо Коледа. – Мисля, че всичко това е доста невъзможно – каза Чарз Дикенс. – Няма невъзможни неща – каза Дядо Коледа и Капитан Сажди скочи в скута му. Чарлз Дикенс се засмя. – Разбира се, че има. Много неща са невъзможни. Като писането на истории, когато нямаш никакви идеи. – Смехът премина във въздишка. – Безнадеждно е. Дядо Коледа премигна. – Безнадеждно и невъзможно. Двете най-лоши думи. – Седя горе на бюрото всеки ден от пет седмици и се опитвам да измисля нова история, но умът ми е безплоден и празен. Започвам 218
да унивам. Хората много харесаха последната ми история, а сега се тревожа, че никога няма да мога да напиша друга. В момента умът ми е мъглив като Темза през март. Нямам представа за какво да пиша. Дядо Коледа се усмихна. – Коледа! Трябва да пишете за Коледа! – Но ми отнема един месец да напиша книга. Как да пиша за Коледа през март например? – Коледа не е дата, господин Дикенс. Тя е усещане. Дядо Коледа видя, че очите на писателя грейнаха като прозорци през нощта. – Коледна история? Това не е толкова лоша идея! – Видяхте ли? Няма невъзможни неща. Чарлз Дикенс отпи от виното си. – Добре, имам идея. Можете да се престорите на нощен инспектор. Нали знаете, приютите се проверяват. Обикновено когато не очакват да бъдат проверени. Например през нощ та. Или на Коледа. Но ще ви трябва маскировка. Ще ви помогна. Може да облечете някои от моите дрехи. И така Дядо Коледа облече най-големите черни панталони на Чарлз Дикенс. Те пак му 219