Летящото килимче на Хасим Оле Лун Киркегор
Килимчето
Не, както вече ти казах, Хасим не поумняваше и на йота. Напротив. Ден и нощ той си блъскаше главата, размишляваше как ли би могъл да тръгне по широкия свят, та да се поогледа. – Вие чухте ли? – питаха се хората в Пьорт. – Синът на разногледия шивач е полудял. Само разправя как искал да тръгне по широкия свят. – Че какво има да прави там? – чудеха се някои. – Кой го знае какво ще прави – отвръщаха други. – Но нали пък още е малък. Все ще поумнее, ще видите. И така, мъжете в Пьорт продължаваха да си пушат наргилетата, а жените продължаваха да носят стомни с вода от кладенеца, както бяха правили винаги. „Ух – мислеше си Хасим, – никой не ще да ме вземе по широкия свят. Възрастните не искат да водят децата никъде. Де да си имах една лодка, както рибарите долу край реката. Или пък каруца като хамалите. Или просто едно малко магаренце... Само че нямам нито едното от тия неща, нито пък пари, с които да си ги купя.“
ЛЕТЯЩОТО К И ЛИМ ЧЕ Н А Х АСИМ
17
Един ден, докато Хасим седеше на стъпалата пред бащината си къща, рееше поглед из жежката бяла слънчева светлина на тясната уличка и така се беше хванал да умува и размишлява, че чак главата му скърцаше, покрай него мина старият тъкач на килими ел-Фаза. Ел-Фаза беше много възрастен човек. Главата му беше сбръчкана като спаружен домат, големият му мустак висеше под носа му като метла, а той самият пристъпяше бавно, подпрян на своя бастун. Освен това очите му бяха сини. Всичките люде в Пьорт – пък и в цялата Абракадабрия – имаха черни очи. Тези на ел-Фаза бяха сини като морето. А може би бяха такива, понеже бяха тъй стари и видели толкова много. Ел-Фаза се спря пред Хасим. – Слушай – изгъргори той изпод мустак и погледна Хасим със сините си очи. – Какво си седнало да кибичиш тук, момче? Защо не си долу край кладенеца, та да закачаш жените като останалите хлапаци? Защо не гониш котките, нито ловиш риба край реката? – Защото мисля – отвърна Хасим. – Охо! – удиви се ел-Фаза. – Е, мислиш значи. Мдаа, личи си то. И за какво мислиш, ако мога да запитам? – За света – рече Хасим. – Никак не е малко това – отбеляза ел-Фаза и поглади мустака си. – Ама наистина не е малко.
18
ЛЕТЯЩОТО К И ЛИМ ЧЕ Н А Х АСИМ
– Не е – съгласи се Хасим. – И сега размишлявам вече пети ден. Но хората казват, че все някога съм щял да поумнея. И никой от тях не ще да ме вземе по широкия свят. – Това изобщо не ме учудва – рече старият ел-Фаза. – Не ме учудва. Хората тук в Пьорт са някакви дръвници. Не мислят за друго, освен за наргилетата си и сливовата си ракия. Ако обаче искаш да тръгнеш по света, ела с мен.
ЛЕТЯЩОТО К И ЛИМ ЧЕ Н А Х АСИМ
19
Хасим само дето не се прекатури от изумление. – Какво каза? – викна той и скочи на крака. – Нима знаеш как мога да тръгна по широкия свят? – Спокойно, момко, спокойно – отвърна старият ел-Фаза. – Само внимавай да не ме събориш. Падна ли, надали ще се надигна повече. Хасим обаче беше толкова развълнуван, че не можеше да спре да подскача нагоре-надолу. – Знаеш ли как мога да тръгна по широкия свят? – викаше той. – Бързо да ми разкажеш! – Тихо – настоя ел-Фаза. – Тихо, че светът е пълен със злонамерени хора с дълги уши. Ела с мен в моя магазин – но недей да викаш! Хасим последва стария тъкач на килими по тесните улички на градчето, ала беше толкова напрегнат, че целият трепереше. Най-накрая стигнаха до магазинчето на ел-Фаза. Старецът закрета през помещението и отвори една тясна врата. Зад нея се откри мрачна, прашасала стаичка. Навсякъде по протежение на стените имаше големи топове вехти килими. – Ела – прошепна дядото. – Влез вътре и затвори вратата, за да не може никой да ни чува. Хасим затвори вратата развълнувано. В прашасалата стаичка беше почти тъмно. – Тук – изгъгна старият ел-Фаза и измъкна един стар, полумухлясал килим от една голяма камара. – Ето този мога да ти заема, момче.
20
ЛЕТЯЩОТО К И ЛИМ ЧЕ Н А Х АСИМ
Хасим се втренчи в килима. – Но – учуди се той – това е просто килим. – Килим е – съгласи се старият ел-Фаза и сините му очи проблеснаха в полумрака. – Ала не е какъв да е килим, момчето ми. – Охо! – възкликна Хасим и попипа стария килим. – Какъв е тогава? – Това е – поде ел-Фаза шепнешком – летящо килимче. – Лелее! – провикна се Хасим. – Ура! – Шшт – изшътка му ел-Фаза. – Не така гръмогласно, ЛЕТЯЩОТО К И ЛИМ ЧЕ Н А Х АСИМ
21
момко. Както ти казах одеве: светът е пълен с хора с дълги уши, а за едно такова килимче като това тук човек трябва да внимава особено. Светът изобилства от люде, на които никак не им е чужда мисълта да се докопат до някое летящо килимче. Хасим кимна. – Сега ще ти дам назаем това килимче – каза старият ел-Фаза. – Но ще трябва много да внимаваш за него. Летящите килимчета вече са на изчезване. – Нима мога да го заема? – възхити се Хасим. – Леле, това е най-хубавият ден в живота ми! Как се прави? – Как се прави ли? – учуди се старият ел-Фаза. – О, имаш предвид как човек го кара да лети? Пфу, та това е най-лесното нещо на света. Просто го разстилаш, казваш „литни“ и то полита. Но запомни какво ти заръчах. Хубаво да го пазиш! – Да – обеща Хасим, – ще го пазя. После той взе килимчето под мишница и хукна през градчето тържествуващ и с песен на уста, за да го изпробва на някое усамотено място. – Нее, я виж ти – казваха си хората в Пьорт. – Ето че синът на разногледия шивач съвсем изкукурига. Е, явно така или иначе никога няма да поумнее.
22
ЛЕТЯЩОТО К И ЛИМ ЧЕ Н А Х АСИМ