Вината на магарето
П
ътник замръкнал в чуждо село и спрял да пренощува в някакъв хан. Бил добре облечен, но инак беден и затова търсел къде е по-евтино. Тук цената за преспиване била по джоба му и той се зарадвал, но когато го посрещал, ханджията му казал съвсем честно: – Заповядай, обаче имай предвид, че моите земляци много крадат. И са големи майстори в обирджийството. Способни са да те съблекат гол, без да усетиш дори. – От мен не знам какво могат да откраднат освен магарето – отговорил пътникът. – Затова ще легна на двора да го пазя. И като не наемам легло, по-малко ще платя, нали? Ханджията му поискал една дребна пара за нощувката на двора и се прибрал, а гостът намерил подходящо място, постлал на земята чердже – да не му се цапат новите дрехи, вързал магарето за едната си ръка, сложил торбата, която носел, за възглавница и както винаги, преди да заспи, започнал да мечтае. Обикновено всеки беден човек мечтае да забогатее. Но този искал да забогатее не как да е, а като намери заровено съкровище. С две думи – бил иманяр. Често сънувал – и ко-
25
гато спи, и когато будува – как на дъното на дупката, която копае, кирката му удря в нещо твърдо. И това твърдо нещо, естествено, е гърне, пълно догоре с едри, лъскави жълтици. Представял си колко хубаво ще живее тогава. Каква голяма къща ще си построи. Какви нови ризи и панталони ще си накупи. Обичал да има хубави дрехи и затова с последните свои пари си купил костюма, който носел сега... Унесен в мечтите си, иманярят се разсънил и доста дълго време не могъл да заспи. Въртял се насам, въртял се натам, гледал луната, докато забелязал, че две мъжки сенки се приближават към него и тихо си говорят: – Ако питаш мене – рекъл единият, – тук е най-подходящото място да заровим делвата. – Глупости говориш – възразил другият. – Това не ти е делва с мътеница, а със злато. Не виждаш ли, че на две крачки лежи човек? Ако я закопаем до него, все едно му я подаряваме. – Но той спи – настоявал първият. – Стори ми се, че мърда – не се предавал вторият. Като чул тези думи и си представил как неочаквано може да забогатее, и то по мечтания начин, пътникът замръзнал неподвижен и се престорил на дълбоко заспал. Но в същото време трескаво пресмятал колко ли жълтици могат да се поберат в една делва и си правел смели чорбаджийски планове... Първата сянка дошла съвсем близо до него и прошепнала: – Сигурен съм, че спи като заклан, но щом не вярваш, дай да проверим! Ще му съблечем дрехите и ако не се събуди, значи можем спокойно да скрием съкровището тука. Това място е много подходящо. „Измамих ги!“ – тържествувал в мислите си пътникът и лекичко им помагал, докато те изхлузвали крачолите на
26
панталоните и ръкавите на палтото му. След това той успял да види през клепките на едното си око къде точно копаят и повече не погледнал, за да не се издаде, че е буден. Когато дупката била готова, магарето се отместило в просъницата си към нея, вдигнало опашка и я напълнило. Двамата с измислените жълтици бързо я заринали отгоре и изчезнали в лунната нощ, отнасяйки и дрехите на съблечения иманяр, и торбата му. А той едва-едва дочакал да се поотдалечат, скочил и разровил дупката. Но като видял какво има в нея, така заплакал от яд, че събудил целия хан. Плакал и ругал и хитрите крадци, и своята глупост, и късмета си, па грабнал една тояга и започнал да бие магарето.
27