тел! Ти си преда Двоен агет! Този път похитителите на Чапек запазили упорито мълча ние, но поне отвличането, което повече напомняло пренасяне на фотьойл от група хамали, продължило само няколко часа. Когато махнали качулката от главата на робота, той видял, че се намира в просторна каменна зала. През високи прозорци нахлували блестящи снопове лъчи, от тавана се спускали пъс три знамена, а в грамадна камина танцували игриви пламъци. На широк подиум се издигал величествен трон от жълт мра мор, в който седяла кльощава фигура с щръкнал нос и сърдит поглед. Кибеанецът носел на главата си златна корона със скъпоценни камъни, които пречупвали слънчевата светлина. До него Чапек разпознал не кого да е, а Пафуй Сянката. – Ти? Нима пак ме отвличаш? – възму тил се той. – Ами аз, ъ-ъ-ъ – с известно неудоб ство заговорил Пафуй и посочил коро нованата особа. – Господарят Джиджу бляс заповяда да те доведа при него.
Шпионинът Пафуй Сянка та — сподари агент на трима го
– Император Джиджубляс! – поправил го владетелят. – Но това е скандално – скарал се Ча пек. – Ти си предател! Двоен агет! Служиш на двама господари. – Всъщност на трима – тихичко про мърморил Пафуй. – Върша това-онова и за херцог Пържолай от Тръстиков рът. Само нека си остане между нас, че това не е много за хвалене, ако попиташ сериозните шпиони. Ето, моят братовчед Алвин Фалшивата брада изпълнява поръчки на петима владетели и си купи нов апартамент с джакузи и отделен асансьор. А аз, клетникът – от честен по-честен – още се вра в миризливата колиба. – Заповядах да те доведат, защото създаваш куп неприятности – обадил се Джи джубляс. – Помагаш на моите врагове и спъваш развитието на цветущата ми империя. – Но ти правиш толкова бели – отвър нал му Чапек. – Пречиш на мирните жители да си гледат живота. – Нищо подобно – кипнал владете лят и гневно сключил рошавите си вежди. – Тъкмо ти нарушаваш реда и дисциплината, спираш прогреса. – Считам себе си за доста прогресивен, модерен и красив – скромно вметнал роботът.
убляс ж д и ж тор Д Импера
31
– Разкошно! – пляскал с ръце Джиджубляс. – Каква драма! Какъв обрат! Как не се сетих по-рано? Хрумнаха ми страхотни идеи.
Само да извикам личния си хроникьор Пинтифлюш.
Не след дълго се появило пъргаво прегърбено старче с дълга бяла брада, която се виела между краката му и се влачела по земята. То държало цял наръч свитъци. – Какво има, господарю? – попитал Пинтифлюш и наместил мо нокълa на лявото си око. – Тъкмо си спомних някои важни подробности, които незабавно трябва да добавиш към биографията ми – важно казал императо рът. – Та значи, като съм бил пеленаче, предатели са ме пуснали в плетена кошница по реката. После космата свинезавърка ме накърмила заедно с петте си малки. След това един тръбоклюн опашат мисирник ме отнесъл в гнездото си и половин година си мислел, че съм едно от неговите пилета. – Ама Вие си отраснахте тук, с нас – напомнил старецът. – Я какво здраво и розовобузо бебе бяхте. Целият дворец се тресеше от Вашия рев, като си изплюехте биберона. – Пиши там и недей много да знаеш, че ще си намеря нов хроникьор! – смъмрил го Джиджубляс.
Пин личният х тифлюш — роникьор на Джиджубляс
37
Млък! ил, служ а з и не с чо! о щ Ни дин о п с го
Аз заслуж авам най-д оброт о.
– Млък! Нищо не си заслужил, господинчо! Един кибеански лев не си внесъл в хазната, а балове ще ми правиш. Хайде, бе! Ще ми събира, хубостникът му с хубостник, куцо и сакато да яде и пие за моя сметка. В собствения ми дворец! И кой ще ти плаща кетъринга бе, мушморок с мушморок?! Така ли се гради империя? Роден със злат на лъжичка в устата и цял живот си бърше дупето с дантелени кърпички... Хич не ме гледай с тоя кравешки поглед, че както ми е кипнало... Чапек влязъл в ролята на парламентьор и не след дълго сватбата била уредена. За щастие, Негодин и Чукундрела се харесали и всички били доволни. Празничната церемония била грандиозна. Доскорошни врагове се прегръщали просълзени, вдигали шумни наздравици и с цяло гърло пеели стари шлагери. Само Пафуй Сянката негодувал, по неже вече не можел да обслужва двамата господари едновременно. – Знам, че си доста влиятелен – небрежно подхвърлил той на Чапек по време на тридневните пиршества. – Дали не ти се намира някаква
шпионска работа напоследък?
– Нямам нужда от подобни услуги – отрязал го роботът. – А, добре, ама то не се знае кога може да изникне нещо. Ей ти една визитка, ако по-нататък се присетиш. И въобще не се подлъгвай да наемаш братовчед ми Алвин Фалшивата брада. Не си го чул от мен, ама доста дилетантски подхожда към занаята.
– Да си слушал по-внимателно! – Ама тя готина ли е? – Много е готина. Първа подгласничка на мис Кибеа от по-миналата година – излъгал Джиджубляс. – Да знаеш, че ако не е красива, няма да се женя за нея. – То ти пък си един хубавец! – Ама нали щяхме да правим бал и така нататък... – И гък да не съм чул за тази щуротия с баловете! – скастрил го баща му и се обърнал към Чапек. – Нашият бохем не можел да си избере невяста и тръгнал да кани всички момичета в страната на бал. – Аз заслужавам най-доброто – обадил се Негодин.
Да ли не т ис е на ми ра а някакв ска шпион ? ота б а р
51