Иван Теофилов
ЦВЕТНИЯТ ЧОВЕК
ЗА НАЙ– ПРИКАЗНОТО ВРЕМЕ Стихотворения за деца
НАРИСУВАНОТО КОНЧЕ Шарено конче рисува Петьо. Бързо опашка му слага, страх го е то да не хукне в полето — как без опашка ще бяга? Само остава слънце да сложи. Ето го — вече припича. Светва картинката. Кончето може в златния въздух да тича. Около ноздрите пръсва чертички — диша и цвили то вече. Петьо помага му с бързи боички, за да лети надалече. Ако не може с боичките, с дума ласкава той му помага. Трие и пътя отваря му с гума — кончето бяга ли бяга… С пръсната грива танцува, препуска, неоседлано, без шпори… Петьо го пита: — Не щеш ли закуска? Кончето иска простори — волно в картинката да галопира в шир от зелени чертички… Разбира го Петьо и вече прибира в кутийката всички боички.
7
РОКЛЯТА С ВОЛАНИ Окъселите вече ланшни рокли на Еми Александра получи и така е щастлива. Ето тези Љ стават, някои са Љ големи, а пък тази с воланите само как Љ отива! Еми даже Љ дала нещо свое, безценно: пръстенче с детелинка, диадема с мъниста. Александра се вижда в огледалото стенно в тази рокля с волани от лилава батиста, с диадема и пръстен, и трепти от възбуда: тя е… тя е принцеса, много истинска даже, щом и кучето Еди я следи като чудо и не знае възторга си как да изкаже. И цял ден на принцеса тя си играе. И върти се, танцува в свойто приказно време. Пепеляшка, Снежанка и каква ли не тя е… Може би е вълшебна тази рокля на Еми?!
9
ЗАВЪРЗАК, НО ЮНАК На годинка е тоя завързак Константин, но когато го питат как се нарича, важно бузки издува и смело изрича: — Тинтин!
11
АПЕТИТНАТА ФИЛИЯ Излeзе пред блока наперена Ния с една апетитна филия. И още преди да я видят децата провиква се с хапка в устата: — Ни го цЋля, ни го дЋля! А дворът е пълен в неделя с викащи, ритащи топка деца, но застиват за миг с разтуптени сърца и гледат стъписани Ния, как своята вкусна филия си гризва и перчи напук, как глезено гръб им обръща, а те я следят и преглъщат — удивени, стълпени накуп. Ала… „ЦЋли го, дЋли го!” в миг изненада я дружният вик на децата. Стъписа се Ния. И своята вкусна филия ще не ще от дете на дете раздаде сред детска обсада… Щом е стипца, така Љ се пада!
13
ЦВЕТНИЯТ ЧОВЕК
Пиеса в две части за куклен театър
Свободна инсценировка на Андерсеновата приказка „Оле Затвори очички”
36
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА В ПЪРВА ЧАСТ ОЛЕ ЗАТВОРИ ОЧИЧКИ ЯЛМАР ПОРТРЕТЪТ НА ПРОФЕСОР ЯЛМАР ВЕНЕЦИАНСКОТО КРЕСЛО ВОЛТЕРОВСКИЯТ СТОЛ ПОРЦЕЛАНОВИЯТ ПЛЮВАЛНИК ГАЗЕНАТА ЛАМПА МИШОКЪТ С МОНОКЪЛА МИШОКЪТ С ФРИЗИРАНАТА ПРИЧЕСКА МИШОКЪТ С ШАФЕРСКОТО ЦВЕТЕ В БУТОНИЕРАТА МИШОКЪТ СЪС ЗЛАТНИЯ ЗЪБ МИШКАТА С ПЕНСНЕТО МИШКАТА С ФРИЗИРАНАТА ПРИЧЕСКА МИШКАТА С ШАФЕРСКОТО ЦВЕТЕ НА ДЕКОЛТЕТО МИШКАТА СЪС ЗЛАТНИЯ ЗЪБ КОКОШКАТА С НАЙ–ДЪЛГОТО ИМЕ
37
38
ПЪРВА ЧАСТ Сцената е превърната в черна камера. На фона на космическа музика се въртят множество светлинни кръгове — жълти, сини, зелени, червени — с помощта на метални пръчици, снабдени с цветни батерийни крушки, изпълнявани от актьори, облечени в гащеризони и качулки от черно кадифе. И в това цветно, пулсиращо пространство като далечни еха затрептяват протяжни детски гласчета, които като в просъница викат: „Господин Оле!… Господин Оле!…” Светлинните кръгове изчезват един след друг и сред внезапно озарен дим се появява актьорът, който ще играе Оле Затвори очички. Той е в костюм от цветна предница и черен гръб, тъй че може изведнъж да се появява и изведнъж да изчезва в черната камера.
ОЛЕ ЗАТВОРИ ОЧИЧКИ Бързо, напрегнато. Е, добре, че аз съм един нестандартен човек, та можах от предишния в днешния век сто години да мина със музейна карета туй, което не могат и сто самолета да направят — дори с реактивен заряд. Че това са години — сто години назад. Да! Това не е път от Европа до Азия, а път от една към по–друга фантазия…
Намигва на публиката. Аз съм като факирите! Зависи от професията: едни са по гирите, други по импресията! 39 Ту изчезва, ту се появява, като напява. Алфа, бета, гама — всичко е измама, всичко е реклама, слама и измама… Биене на часовник. Оле Затвори очички се ослушва, преструва се на маг. Часовникът прави милионното си салтомортале, за да ни върне годините… Чувате ли камбанните му сигнали? Дано с едно — дан! — да не скъса пружините. Всичко ще иде по вятъра — и приказката, и театъра… Часовникът отново бие. Оле Затвори очички се смее и забавно го имитира. Дан–дан–дино! Дан–дан–дино! Розово, червено, синьо… Дан–дан–дино! Дан–дан–дино! Всичко е като на кино… Вика. Ялмар! Ялмар! Появява се леглото с интериора на Ялмар.
ЯЛМАР Скача от леглото. Тук съм, приятелю стар! Носиш ли си пръскалката?
ОЛЕ Ами да! Облегни се на малката бяла възглавничка. Точно така! Не мърдай с краче, не присягай с ръка! Не бъркай в носа си с немирния пръст! 40
Пръска го. Пръс! Пръс! Пръс! И сме готови за нови вълнения и приключения… Тръска пръскалката си. Разтворът трябваше да бъде много по–гъст! Я да опитам пак — става ли? Става!
ЯЛМАР Давай, приятелю? Давай! Пръс, пръс! Оле Затвори очички пръска енергично високо наоколо. Мебелите изведнъж оживяват. В дупките на техните изтърбушени облегалки сега се кокорят, комично гримирани, лицата на кукловодите, които тутакси проговарят:
ВЕНЕЦИАНСКОТО КРЕСЛО Не мога да ти опиша, не мога да ти опиша! Полудях от мухъл, от прах, от седене и сега просто едва дишам от венецианско напрежение: да говоря, да бърборя, да дърдоря, доря, оря, ря… И сам се учудва на себе си. Я!