Понеделник 02 Скъпо тъпо дневниче, Този следобед бях навън и си играех с моето куче Стинкър, което е порода „Бийгъл“. На онази игра, в която се преструваш, че хвърляш топка, но всъщност не я хвърляш, а Стинкър тича да я донесе, докато не се усети, че изобщо не си я хвърлил. Обикновено повтарям играта два или три пъти, но днес трябва да съм се разсеяла и да съм мислела за нещо друго, защото, докато разбера, че още не съм хвърлила топката, се бях престорила, че го правя, поне сто и четиридесет пъти. Накрая Стинкър стана малко разноглед и от устата му потече пяна, и не искаше да се прибере вкъщи доста дълго време. Чудя се дали кучетата могат да имат зъб на някого.
15
Вторник 03 Скъпо тъпо дневниче, Мисля, че днес за малко да ми измислят прякор , което е почти най-лошото нещо, което може да ти се случи в училище. Докато хапвах една праскова за обяд, друга падна от раницата ми на пода, а Майк Пинсети, който диша само през устата си, видя и каза: Ей, Прасковке. Може да се каже, че той е официалният създател на прякори в училище. Въпреки че са тъпи, прякорите на Пинсети често „залепват“ за хората. (Не ми ли вярваш, дневниче? Попитай горкия Бът Бътлингтън* това е един от първите прякори, измислени от Пинсети. Дори не знам истинското му име. Никой не го знае. От толкова дълго го наричат Бът Бътлингтън, че дори и собствената му майка веднъж, без да иска, го нарече Бът, когато го докара на училище. „Чао, Бът“, каза тя. Когато разбра какво беше направила, се опита да оправи нещата и добави: „Гордеем се с теб“.)
*Butt (англ.) „задник“. Б. пр.
16
Но да се върнем на историята с прасковата. Грабнах този плод предател наистина бързо. Помислих, че никой не успя да чуе Пинсети, което отменя прякора. Но тогава зад мен се чу този прелестен звънлив смях, който звучи сякаш някой гъделичка бебе по корема. Обърнах се и видях, че смехът принадлежи не на кого да е, а на Анджелин, която вероятно запомни прякора с цялата си злоба. Въпрос на време бе да започна да подписвам контролните си като ПРАСКОВКА .
17