Много пъти съм чувал зад гърба си как разни примитивни елементи се шегуват с прическата ми. Последното, което чух, е, че в главата съм като бухал с разстройство. То не че това на главата ми може да се нарече прическа, но е факт, че никога през живота си не съм ходил на фризьор. Справям се чудесно и сам с ножица пред огледалото. По принцип я подрязвам, когато стане прекалено дълга. А разбирам, че е прекалено дълга, когато започне да ми пада пред очите и да не виждам добре. Така например онзи ден влязох в една книжарница и пет минути задавах въпроси на служителката, преди да разбера, че това изобщо не е книжарница, а бутик. Служителката не ми отговаряше не защото ме игнорира, а защото беше пластмасов манекен. 18
След като всички ми се смяха, избягах навън и осъзнах, че косата ми пречи да виждам добре и ще се наложи да я подрежа.
Наистина, защо е нужно човек да ходи на фризьор и въобще да се занимава толкова много с косата си? Функцията на косата все пак е точно определена – да предпазва кожата на главата и да регулира температурата. Природата го е измислила чудесно. Единственото, което е нужно все пак, е да се мие от време на време.
Познавам… ъъъ, по-скоро съм виждал момичета в училище, за които прическите са им целият живот. Всяка сутрин идват с нова прическа, започват да си правят селфита или да се снимат една друга, а после във всяко междучасие си коментират косите. Честно казано, май има повече термини, свързани с косата, отколкото аз знам за геометрията. Екстеншъни, вафлички, 19
клипс, капси, треса, брррррр. А с какви инструменти боравят. Например: ротационна термопреса, филажна ножица, дифузер за сешоар, автомат за къдрици. Човек ще си помисли, че сглобяват роботи, а не правят прически.
Ами цените! Започват от 20 лева и стигат до 200. ДВЕСТА лева, за да си направиш прическа, която след един ден вече за нищо не става. В Холивуд например прическите, които звездите си правят за Оскарите, са средно по около 1000 долара. Сещам се и за онзи случай, когато Джъстин Бийбър решава да се подстриже. Тогава на компанията, която произвежда куклата Джъстин Бийбър,
се налага да плати 100 000 дола-
ра, за да сменят на всички малки бийбъри прическите. Между другото, кой идиот си купува кукла Джъстин Бийбър? 20
Аз ако имах двеста лева, щях да си купя дигитален микроскоп или просто да ги дам на някое дете, което няма възможности да си купи книги примерно. Представям си, ако всички хора от богатите страни решат да пропуснат само едно подстригване в годината. Сметнах грубо, че ще се спести сумата от около 1 милиард долара. Само като се замисля на колко много хора може да се помогне с един милиард… Както и да е. Вчера стана малък инцидент.
Цяла вечер правих експерименти с магнити и статично електричество. Явно опитите са ме погълнали изцяло и изобщо не съм разбрал как е станало 2 часа посред нощ. По принцип нашите ми дават пълна свобода, предвид че съм надеж21
дата на семейството за наследник с кариера и успех в живот, но имам и някои известни ограничения. Например да си лягам преди 12. Същата вечер обаче прекалих с минералната вода. Като правя експерименти, много се разгорещявам и пия много вода. Така че се налагаше спешно да отида до тоалетна. Единственото условие беше да не събудя нашите и да се издам, че съм висял до толкова късно. Това, което трябваше да направя, бе да се промъкна по коридора тихо и без да светвам лампата. Е, това се е случвало и друг път и не ми се виждаше толкова сложно.
Отворих много внимателно вратата и бавно запристъпвах към тоалетната. Помагаше ми и леката светлина, която се процеждаше през прозореца на кухнята. Крачка след крачка, целта беше все по-близо, когато нещо изпука в другия край на коридора. Замръзнах и се ослушах, но звукът не се повтори. Реших, че може да са 22
изпукали моите колене. Продължих и стигнах до вратата на тоалетната. Влязох успешно и си свърших работата. Преди да изляза, изгасих лампата предварително, за да не свети в коридора. Отворих вратата и… се озовах лице в лице с красиво момиче по сутиен и бельо.
Със сигурност не сънувах, защото и двамата изкрещяхме толкова силно, че дори и хипопотамът в зоологическата се събуди. Може би всичко, което последва, нямаше да се случи, ако заради статичното електричество косата ми не беше щръкнала във всички посоки. В този момент приличах на Алберт Айнщайн от оная снимка, на която е изплезен. Но в тъмното сигурно съм изглеждал като зомбито на Айнщайн. Сега, като се замисля, ми става смешно какво чудовище е видяло горкото момиче в 2 часа посред нощ. 23
След като изкрещяхме и двамата, тя продължаваше с писъци да отстъпва назад, като се блъскаше в стените. Накрая отвори някаква врата и се шмугна вътре. След което се чуха още два писъка, защото това беше спалнята на нашите. Започнаха да се святкат лампи, брат ми също се появи, когато ме видя, изкрещя и той. Накрая всички излязоха в коридора. Оказа се, че Дидо тайно е поканил момиче. Тя е дошла късно и също толкова успешно като мен е успяла да се промъкне до стаята без никой да усети. Аз изглеждах като избухнал бойлер още един час. В крайна сметка, момичето си тръгна, а с брат ми бяхме наказани, като ни орязаха джобните. Днес сутринта Дидо дойде при мен и ме заплаши, че е крайно време да си оправя прическата, защото сме започнали да страдаме от това и 24
двамата. Реших този път да не се съпротивлявам и да го послушам. Но къде да се подстрижа? Забравих да спомена, че от няколко години насам освен момичетата, вече и много момчета си правят по-специални прически, за които харчат големи суми. Като брат ми например, който се оправдава, че го прави заради кастингите! Така че не е чудно, че именно Дидо предложи да ме заведе при своя фризьор. За идеята, естествено, му платих 20 лева, а за фризьора се оказа, че ще ми трябват още толкова.
Намерих салона, Дидо ми беше записал час. Посрещна ме някакъв много странен дребен тип, който говореше с тънък глас и от вратата ми каза „Здравей, сладък“, след което ми пипна косата и се намръщи: „Оууу, това коса ли е, или водорасло?“. Сложи ме на стола и започна да ме подстригва. Аз не знам така ли е по принцип, но 25
това се оказа много болезнено. Първо се пробва с някакъв гребен да ме среши, но вместо това ме оскуба десетина пъти. После намери в косата ми светодиод, явно от експеримента ми с електричеството. След като счупи гребена, съобщи, че „това чудо на природата“ се налага да го измие.
Сложих си главата като някаква лелка над онова, което прилича на малка вана. Фризьорът, сори – коафьорът, 15 минути ме маза с някакви шампоани и лосиони, накрая започна да ме мие с почти ледена вода, от която ми се схвана ченето. Попита ме как е водата, а аз бях толкова скован, че успях само да кажа „Ззззбрвууутена“, той не ме разбра и продължи да ме мие.
След като приключихме с къпането, треперещ, седнах на стола пред огледалото. Онзи съобщи: „Брат ти каза късо, така че те правя късо“. Тък26
мо отряза първия кичур откъм лявото ми ухо, когато кихнах зловещо. Усетих, че нещо странно се случва с главата ми. Появи се някакъв ужасен сърбеж, все едно хиляди мравки ходят по скалпа ми. Коафьорът предупреди да не се движа, но аз не можех да се спра. Той беше успял да отреже още няколко кичура, когато не издържах и започнах неистово да се чеша по главата. Коафьорът се разгневи и ме предупреди да не мърдам. Очите ми определено се насълзиха и започнах да подсмърчам неистово. Обърнах се към господина и го попитах от какво е шампоанът, с който ме е измил. Коафьорът с досада грабна опаковката и започна да чете съставките: „Алкил, моноглицерид, амониев лаурил сулфат, ланолин, пантенол, протеини, екстракт от кокосово масло, витамин B, D“, и тогава осъзнах защо ме сърби главата.
27
Явно съм изкрещял на глас, защото човекът се стресна, а всички останали в салона се бяха втренчили в мен. Обясних му, че съм алергичен към кокос. Той обаче остана невъзмутим и твърдо каза, че ще довърши прическата, поне да съм си умрял красив. Опитах се да се съсредоточа и да изолирам дразнението. Тогава ме засърбя неистово носът. Все едно младо семейство малки мушици бяха решили да се нанесат в лявата ми ноздра. Направих опит с движение на лицевите мускули да отстраня дразнението, но то ставаше по-силно. Коафьорът успешно отряза още дватри кичура отляво. Тъкмо се пресегна да отреже няколко косъма до ухото ми, когато не издържах и кихнах със силата на изригващ вулкан. Облегнах се назад доволен, сърбежът беше изчезнал. Тогава в огледалото забелязах, че коафьорът е като замръзнал, а от ухото ми се стича капка кръв. Заради кихавицата ръката му се беше отплеснала и ми беше клъцнал ухото. А аз изпитвам ужас от 28
кръв. Преди онзи да успее да реагира, аз изкрещях и хукнах навън, като си придържах ухото с ръка. Тичах по улиците и си мислех, че в главата наистина приличам на бухал с разстройство. Този път обаче бухалът се връщаше от фронта, защото очевидно беше и ранен.
Край! Никога повече на фризьор. Оставям го за момичетата и звездите. Слава Богу, на учените не им се налага да изглеждат добре. Оказва се, че на ухото ми нищо му няма, само малка резка. Лошото е, че съм подстриган само от едната страна и ще се наложи цял месец да ходя с шапка.
29
Днес брат ми отиде на екскурзия заедно с половината ми клас и една дузина негови приятели. Нямах никаква представа, че се организира подобна екскурзия. Може би защото никой не се сети да ми каже. Всъщност ми е напълно ясно, че за много хора просто не съществувам, а за малкото, които ме познават, съм онзи с очилата от първия чин. Как разбрах, че брат ми е отишъл на екскурзия ли? От нашите, които сутринта ми дадоха джобни за пътуването. Казаха ми: „Нищо че е хижа, всичко става“. После звъннах на брат ми, който явно не искаше да се издава, че говори с мен, и се престори, че има грешка.
30