клюката за големите буболечки За първи път чух за планетата Чом към края на първата ни година на Марс. Навъртах се в студиото заедно с Ная и Дженс. Почивахме си след снимките на видеоклипа, който бяхме заснели. Май беше или Как сам да си бъдеш домашен любимец, или Десетте най-добри тоалетни на марсианската станция – не си спомням кой от двата. Ная се наведе над масата и зашепна, все едно ни издаваше голяма тайна: – Татко разправя, че са открили планета, на която хората могат да живеят за постоянно. Така де, въздухът става за дишане и всичко останало. Но работата е там, че... – озърна се, за да се увери, че никой не ни подслушва, преди да продължи: – Там вече има извънземни. И приличат на гигантски буболечки. – Какви по-точно? – поинтересува се Дженс. – Не знам – призна Ная. – Май на комари, струва ми се. – Дали са опасни? Жило ли имат, или хапят? Планета, пълна с гигантски комари? Кошмарна представа! Ная поклати глава.
• 9 •
Колкото и да бях възбуден, денят се оказа тежък, а автомасажиращият матрак владееше същинска магия. За броени минути заспах като пън. Час преди изгрев ме събудиха виковете на журски войници, насочили електрически остени към лицето ми.
всички са съгласни (освен когато не са) – ЙИИИХХХХХИИИИ! – РИИИИХХИИИ! – ХИИИРИИИХИИИ! Жужаха с пълен глас, но не разбирах нито дума. Слушалката и екранът ми бяха поставени до леглото. Когато посегнах към тях, един от войниците удари толкова близо до ухото ми с остена си, че усетих косъмчетата на бузата ми да наст ръхват. – Извинете! – вдигнах ръце във въздуха. Те размахаха остените си. Ставай от леглото! Станах. Пак ми се разпищяха. – Не ви разбирам! Може ли просто да... – с разтреперана от страх ръка посочих екрана си втори път. Този път и тримата завряха остените си в лицето ми. – Моля ви! За да говорим! Не ви разбирам! Те или не схващаха, или не им пукаше. Просто ми дадоха знак да изляза от стаята. Постъпих, както ми наредиха. Останалите членове на семейството ми вече бяха в дневната, ожужавани от други войници. Бяха поне десетима, • 194 •
• 195 •
Мама превърза драскотината на главата є с плат, който татко откъсна от ръба на ризата си, сестра ми избърса сълзите си и след това се върна отново към репертоара си с песни. Не спря, докато след два часа гласът є не пресипна. Но после не включихме оградата, понеже вече не ни трябваше. Може би по новините е имало съобщение за смяната на правителството. Ако е така – изпуснахме го. Докато изровим слушалките си от хаоса в капсулата на Марф, вече предаваха как всички са съгласни, че хората и тяхната музика са добре дошли да останат на планетата Чом.
разпечатка от предаване Пети чомски телевизионен канал ЛАН:
Добре дошли в следобедния блок на Човешкия канал! Аз съм водещият, Лан Мифуне! НАЯ: А аз съм Ная Хадид! Гледате маратон на четвърти сезон на Ед и Фред и следва епизод шести – Фред по лучава кученце! ЛАН: При нас, в студиото, днес са обичайните ни разно видови фенове на комедиите – Марф, Изгър и Ируу. И така, какво мислите вие за този епизод? ИРУУ: Беше много смешен! Особено когато новото кученце остави телесния си боклук из цялата къща. Но беше и тъжно, и разстройващо. Не разбрах защо Фред превърна кученцето в свой затворник. ЛАН: Всъщност не беше точно така... • 250 •
• 251 •