Сюзан Колинс ГРЕГОР И ШИФЪРЪТ НА НОКТИТЕ
СЮЗАН КОЛИНС Е АВТОР НА ТРИЛОГИЯТА ИГРИТЕ НА ГЛАДА: ИГРИТЕ НА ГЛАДА ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ СОЙКА ПРИСМЕХУЛКА
ГРЕГОР И ШИФЪРЪТ НА НОКТИТЕ Книга 5 от ПОДЗЕМНИТЕ ХРОНИКИ © 2007 Сюзан Колинс #5: GREGOR AND THE CODE OF CLAW Copyright © 2007 by Suzanne Collins. All rights reserved. Published by arrangement with Scholastic Inc., 557 Broadway, New York, NY 10012, USA. Превод © Деница Райкова Илюстрация на корицата Вивиен Ту Дизайн на корицата Елизабет Б. Париси Българска корица © Огнян Илиев Поредицата „Подземните хроники“ е отпечатана в „Симолини 94“ ООД. ISBN 978-619-7115-18-5 Всички права запазени. Екслибрис 2014
ɇɚ Ʉɚɬɢ Ⱦɪɭ ɢ Ⱦɠɨɭɧɢ
Част 1 Шифърът
Глава 1 Грегор лежеше по гръб на студения каменен под и се взираше в думите на тавана. Очите и кожата му още пареха от вулканичната пепел, в която беше попаднал преди няколко часа. Заради изгарящото усещане в дробовете и бързото биене на сърцето си, беше трудно да си поеме дъх с пълни гърди. За да се овладее, стисна по-здраво ръкохватката на новопридобития си меч. Още щом взе меча от музея, той изтича в тази стая. Всеки сантиметър от нея – стените, подът и таванът – беше покрит с пророчества за Подземната страна, този мрачен, вечно воюващ свят далеч под Ню Йорк, който поглъщаше живота на Грегор през последната година. Бартолъмю Сандуич, основателят на град Регалия, бе издълбал пророчествата преди около четири столетия. Макар повечето от думите му да се отнасяха за жителите на Регалия, той пишеше и за много от гигантските същества, които живееха в съседните земи тук долу – прилепи, хлебарки, паяци, мишки и най-често плъхове. О, и за Грегор. Няколко се отнасяха за Грегор. Но не го наричаха по име. В пророчествата той беше познат като „воина”. Грегор не позволи на никого да влезе в стаята с него. Искаше да бъде съвсем сам, когато чете за пръв път това пророчество. През последните няколко месеца всички бяха положили големи усилия да скрият съдържанието на пророчеството от него 9
Сюзан Колинс и той знаеше, че там сигурно се казва нещо ужасно. И искаше да реагира на ужасното съдържание, без никой да го гледа. Да плаче, ако трябва да плаче. Да крещи, ако има нужда да крещи. Оказа се обаче, че няма значение, защото почти не реагира на онова, което прочете. „Трябва да се изправиш пред това нещо. Трябва да го разбереш”, каза си той. Затова се застави да се съсредоточи отново върху грижливо издълбаните букви. Докато ги препрочиташе, имаше чувството, че с всеки ред чува тиктакането на часовник. Това, в края на краищата, беше „Пророчеството за Времето”. Тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик, тик… И ЕТО, ОБЯВЕНА Е ВОЙНАТА, СЪЮЗНИКЪТ ТИ Е ПЛЕНЕН. СЕГА ИЛИ НИКОГА, РАЗГАДАЙ ШИФЪРА ИЛИ ЗАВИНАГИ УМРИ. ВРЕМЕТО ИЗТИЧА, ИЗТИЧА, ИЗТИЧА. НА ВОИНА ДАЙТЕ МОЯ МЕЧ, РЪКАТА МУ СЪДБАТА ВИ КОВЕ. НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ НА ЧАСОВНИКА ТИКТАКАЩИЯ ЗВУК НИТО ЦЪКАНЕТО, ЦЪКАНЕТО, ЦЪКАНЕТО. НО МОЖЕ БИ НА ПЛЪХ ЕЗИКЪТ ТРЕПКА, С КРАКА СЪЗДАВА ТОЙ ИЗМАМАТА СЕГА. ЗАЩОТО ЛАПАТА, А НЕ ЗЪБАТАТА УСТА
10
Грегор и шифърът на ноктите ИЗПИСВА ШИФЪРА НА НОКТИТЕ. ВРЕМЕТО СПИРА, СПИРА, СПИРА. ЩОМ ПРИНЦЕСАТА Е КЛЮЧЪТ ЗА ДА РАЗГАДАЕШ ИЗМАМАТА, НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЕГНЕ ТЯ... ИЛИ ДРАСКАНЕТО, ДРАСКАНТО, ДРАСКАНЕТО. КОГАТО ТАЕН ЗАГОВОР СЕ ГОТВИ. В ИМЕТО Е ХИТРОСТТА. КАКВОТО ТЯ ВИДЯ, Е ПРОЛУКАТА В ШИФЪРА НА НОКТИТЕ. ВРЕМЕТО НАЗАД СЕ ВРЪЩА, НАЗАД СЕ ВРЪЩА, НАЗАД СЕ ВРЪЩА. НА ЧУДОВИЩЕТО ЩОМ КРЪВТА СЕ ПРОЛЕЕ, И ЩОМ ВОИНЪТ ЗАГИНЕ, БЪДЕТЕ НАЩРЕК ЗА ПОЧУКВАНЕ, ИЛИ ТРОПАНЕ, ТРОПАНЕ, ТРОПАНЕ АКО ГРИЗАЧИТЕ ВИ ЗАВАРЯТ ДА СПИТЕ, ЩЕ ИЗГНИЕТЕ ВИЕ, ДОКАТО ТЕ НАЛАГАТ ЗАКОНА НА ОНЕЗИ, КОИТО ГРИЗАТ С ШИФЪРА НА НОКТИТЕ.
Тиктакането спря заедно с думите. Грегор затвори очи, а в главата му се въртеше една-единствена фраза: ЩОМ ВОИНЪТ ЗАГИНЕ
Очевидно за това ставаше дума. Това беше тази част, която криеха от него.
11