Джулия Доналдсън Илюстрации Аксел Шефлър
Грузулака заръча: – Да не стъпва дори и кракът ви във тъмните гъсти гори! – А защо не? – Защо ли? Защото тогава ще ви погне голямата мишка кафява. – Веднъж я видях – Грузулака добави. – Изминаха много лета оттогава.
- А какво представлява бе, тате, каква е? Зла, свирепа и страшна ли? – Един дявол знае...
– Позабравил съм – рече Грузулака отнесено. Замисли се и по тила се почеса.
– Голямата мишка е могъща и страшна. Има дълга и с люспи покрита опашка.
Очите º святкат като пламъци в мрака. А мустаците... Ох, и от тел са по-яки.
Една снежна нощ, щом заспа Грузулака, детето му тайно реши да не чака и в прилив на смелост пристъпи чевръсто – от пещерата се измъкна на пръсти.
Сняг валеше и духаше вятър, но ето – вдън гората пое на Грузулака детето.