Гoлeмият B3P B!
ог
в
ни годи . При то. и н м е очка еме арда з 3,7 мили ажежена т та и вр 1 о н л е т и з и л б ди при яща, н материя е пре о сбито в една пламт ч али , л ат та би възникн а к ч о т т и з а т я т а во см елен н взри те ъв Вс оначале и в ен рв Уч и ч ко н п ъ с оме р
XPOH K е
кн
и
го
зн
да
въ
Нашат а 4, 55 м Зем или я ар
ди
ни
.
ал
а
пр
ед
и
о ко
ло
Пpeвog Анema Дaнчeвa
Възнuквaнemo нa жuвoma След като възникнала Земята, минало още известно време, преди на нея да се зароди живот. Следи от първоначалните форми на живот понякога се намират в прастарите вкаменелости. Такива останки от растения или животни наричаме фосили. Открити са фосили от различни епохи. Всяка ера си има име и понякога се дели на още по-малки периоди, всеки със собствено име.
на а ио т ил уша е. с рит д
роятно са се появили те ве и пр н д во ж и в о т н и , ко и т о с а ж и е д и о о а н с в ко ели Зем и. Това водата, подобно на жаб отч ло 3 н ъв в и д и и те аст 50 го част ис и м т ал на ио ам ан
Рибите са първите гр ъбн Прешлените образуват ачни гръб жи нач вот ни яс н
и.
А
годин ди 400-66 милиона е р п о д и л е а жив я. те с ата на палеозоя и на мезозо и т р и е н в мо
и
т
ъл б. и бил са и т ра. Някои амони 5 мет 2, гол е ми н а д
Големината на трил об от милиметри до де итит ев сет ки а сан рир ти а ме т ри
000 т 15 и. Имало е повече о ит рилоб различни вида т
Същ
ест
ву ви
.
злични ци ра и т то . а с онити с м и а л ва ове д
лоб
ит
ит
ес а
жи
вел
ст ел ард зат или асли ка до ,5 м дор 3 во то ро ели те ц та и й-с реди елен На п -з от иньо с
ип рез пал еозо я, от 521 до преди 250 милиона го дини.
ге ри а. т ед и от и кр о т с а се с ъ ас, юр Мезозоят три
во
он Ам рели т изм а о к н
Фоси
лит а ен тр ило
за г ж . Т оди иво ов ни т а е п . Фо на н ри сил аш ми ни а ти те та п вен ст лан ви рома ета с дб т а акт олит стро ма и се ери и. обра толити зува т от
а
ичн олог
ит т е ит е с а о п предц и од ите .
Три
би ти
те
сп
ад
ат
към
най
-др
евн
ит
еф оси ли.
ода: и пери
етц Най-г аек н е м е ол ямото р летящо животно на всички в . Размахът тра на крилата му бил десет ме
а
тъ л ко а
л ът
.
а ги. три у ч вл е р е з щи ни п я ди лет , а на го и р лио озав а дин 20 ми с е н е т 2 Птерозаври е от Появили са се преди повеч
.
завър
в ра е на ше от н“ )
Стего
са
а ъст ст с е („ ър “ ос “ “). в а з н о ер „дин деи Думата думи „ („гущ е “ гръцкит „заурос и
“. рекс и Т „ ъм ои да к с ъщ ра, спа н въ ича ът. нар нтоза озавър , с к а н е гиг спи ър р озав аедно с само н а р й, з е ти ме завър жина то По-гол я о н и д ият дъл о. Най-известн е си метра изобщ и ц т и т н е С петнайс и хищ ухоземн с е т и р д е й на
год а н а с в и к о аменел ит или ости Откр 0м на на 5 3 с е ко м и н а в ъ з р а с т
Тита но раст завър ът ите ев лно Скел ел яд етъ т е но е икан от ът рът на кр бил въз и ср дъл раст т в ед д ъг 26 77 Арж ме мил тр и а
ова а т ина. н л год оси ъ.е Ф 2005 нозав а т ез р ри ит . ав а п и. Т она з н н о т ин нти годи 65 е ал а он теж и
ин
и.
Паразавролоф
През мезозоя повечето расте н
ия са бил и
Трицератоп
голо
семе
нни папр
с
и игл олистн и. ати
Дuнoзaвpume Динозаврите са живели от късния триас до периода креда. Това е било допреди около 230-65 милиона години, в мезозоя. Досега никой друг вид гръбначни не е живял толкова дълго. Имало е най-различни динозаври – от малките птицевидни до най-грамадните влечуги, бродили някога по нашата Земя. Някога в Европа се смятало, че фосилите на динозаври произлизат от дракони и чудовища. Първите динозаври били описани чак в началото на 19-и век.
ц Три
ера
п то
сч
е
яв
ш
ол В П след и на анц о за р т и Ф л с ко по за
ни
я
ано се казвал Мон Мод и лан по-р Монб ият връх. В епохата на Просве т а н л щеокъ – Пр аче хората вече не вярвали в прокл б я т о ия. о рен за пръв път през 17 н и е т ъ т б и л п о ко 86 г . х Вър
а
ир
и он Ант 44-1 м (16 ият а в н тн
британската Източноиндийска к о 7 и 1858 5 7 1 у ндийски субконтинент. С мпания Межд ства над целия и лед то д ва рия е част от Британска Индия до госпо 1947 терито тази г.
лди ива оВ ни й-иза то “. Ан х. Н зона Ба е се ит
озитор Йохан С комп 0) произх ебаст т о жд ия 5-175 кия мс х (168 кална фамили а от н е Н Ба я. и му з
73 о Ст ай 7) е радив си сто най- ари чки р н извесвре а цигул ки мен а.
17 0 ус 9 г. вя ъв ва ърш пи ен ан ст от ва о. и
оя
(1 вр път 756 йт опа ува 17 9 1 ) о . Мо т ум ир царт ар с ано тава .
рт
ия
н
е ов зап ет По Егип кам в к т ва амъ к
еш – дн
кри
лон холандците от Цей
иЛ
з
прогонват
Шр ата
ен с ан кият Ба ет на ст о ц ил ия на иона та 14 ле им юл н пр азн ал и 17 ос ик. ам 89 г Тог . ос ава с еде е яв се ява м пра зат д ст з арт нува вор . П на Н пре ови ниц взе ят ъ ри апо и, н изст мането л би к с р от на за рел ли те абот еон ф ам за Ф твор к бил ра ст ат ренск а на и ск р а зче и Париж лади енската те на т в еди те револ – Баст рани револ н юцион н р илията. фо ий и юция. ни войски мног еро различ рт през нахлуват о му 1 7 гли н 9 ниции 9 г. войниците фит и езика. . отБл е на египе агодарение на Розетския тскат а писменост . ем
ев
з 17 96 г. ан глича ните
В
фр
е
да ко й д ва асле а то н то е н ко я в а н е н т ги а . ов Пре
а. анк
Пр
а оц ар М с М Е з деу а м а у А н д о и , ко А г р м ган а -чу о Волф сестр деца озит и лни омп зика лен к у м а като гени
и
о
Една война за пре с наследи тр она. П толона сл о в ство (170 од з а Во едств 1-1713 ) йна о с било испанск е т ия с френ възмож а за вод европей ски и ски д ъ р жа я пр ното испа за н ви е не сто обед с л же лае . Др и ли у т
юл
98 р 16 офо п у жд ст се Ме Кри ака ео т лом а – о т ин Бар авес кл
о л . П р е з 1 7 9 9 г . ко р онтр к н та във Франи з в ъ в з е м а вл а с т о н т ва за император. ъл ап напар ровъзглася н Бо оп за ли еон е сам з и ол йс п На то и
14
и
ил в зи ст ви . То моти о ко рок чава с тя. и ва ве ид тл и ц а е о ини с в ко ра
Австрийската императрица М ар 1780) властва над обширна и ия Терези м я п с п а д а т и ю ж н и т е н и д е рл а н д е р и я , к ъ м ( 1 7 1 7 с к и ко я т пров Смятат я за един от на ин о й и п р о с в е т е н и а б с о л ю - вл и я т е л ц и и . нит тни м е онар си. Сл изк ед б уст ар во ок т с
78) 4-17 о. (169 ениет олюция. рев тер вещ Вол Прос нската л ят ел на а Фре те т н иса ави ата и п ст ов т ред в осн фъ т п т со ло ния яга Фи -важ зал ай му е н ите е Ид
И т а л и а н с к и я т ко м п (1678-1741) е о озитор тп и ок вестната му тво олен цигу рба ие т ла е„ о р Че н т
2 76 и с
И яи От 1 и л г н 727 до 1729 г. А а. ойн в в ъ отново били в
Фре н сика скат нск а р ция е . Сл и я т в о л ю ген ед пет ер ция а го л ди н
спа
II Велика е руска и ерина мп т а Ек 96 г. Твърди се, че п ерат 7 1 о д дванайсет л рез ц рица имала а юбо вни рува от ка. не 1 то
Англ ий Блей ският п исате к (17 л и худо 57-18 ж н и к Уи л я м 27) см ята въоб за по ражението -важн о от ра зума.
а с ан ъщ о я е се в н с о на а за а прес ди в о й н а тола сле сегн . Австрия дст ати от Во во йната меж ду 173 3-1738 г.
-1786) (1712 ки ния. ели в Герма а хВ ри амир н
се
т о и а н г л и й с ко т о к р а л л а н д с ко ств т о ш г. о кралство, или Кралство В а се с ъ 7 т о 0 н е 7 б елик з1 един обр ират Пре о – Об ит ани в едн я.
Двама бр шен б атя, ало н, сино на след ве едн о ка о
а ет та ко б р а д ра а ба .
От 1740-а чак д о е крал н а Пр смърт усия , ко т а с ят и о д Фр не с
ид
рн Че йс т а ра дв п и л ко а ят ти ай-м у ч о н Пр зел прев
на хартия М рикант ф а б к п л ъ т н о з а ко п о н г о л ф я и чана ие, ка р гат али с бо бел яз ият п о л е т с е к и п аж с иза с тиг е съ е на за Първ ст изд а ои у то ще. и п гн
въздуа за ата еят ид оплин до т т г . о т 3 ва з 178 ре
написва през 17 л Дефо 19 г. ание Д к с т ючен и роман „Робинзо свето л ъ к н и р и нК п руз вночан ния о “. гли вест н А из
18 mu вeк
Осемнайсетото столетие е и епоха на разцвет и на велики композитори като Моцарт, Бах и Вивалди. Философи доразвиват рационализма на 17-и век. Новата философия, основана на разума, се нарича Просвещение. Просвещението има голямо влияние, особено във Франция. Във Великобритания цари емпиризмът: знанието се добива възоснова на опит, а не само от разума. Учените се залавят да работят емпирично, тоест, да правят експерименти. В Англия са изнамерени нови селскостопански методи, благодарение на които добивите значително се повишават. Британската империя става все по-могъща. Разширява се чак до Индия.
На име т наречен о на К а но а в а т рл М а и ар де кс ол ог
и
Ницше дрих ва и р у Ф итик оф лос илно кр ал. и ф с ор ят 900) ския м и к н 1 ия мс 4Не (184 христ
м ар е пр о и Ог ж. Т жекти о ра юс т й е отк н иЛ ритие уи Л юмиер.
л по На нач В 18 ез Пр
ео ал н Бо 15 от на г. о н парт пр а 1 ет 9-и (176 9 ъ За рпяв век з -1821) то а а е в чен пора ладява император н а Франция. го е н жени е пр л яма част от Европа. ао и стр о в С в а л о н с ко т о с е ло Ватерло. вета Елена.
е ас . п о ии вр а Е п лин л я ж зц Пре рват а прок
еж М от
ду ю 1 ле 861 жни ъе д п до те ди об 18 и с н ст ени едат 65 г еверн ав те а н . се ите ап щ щ в а ри ати севе оди гр ати на р Амери а н пр ж ка ези се от яцит данска е во ден м та еня р през 186 йна. об 5 Ейб рах ството г. в ам . Това Линк ълн.
вноизе свето с е н д ндски 90) -18 ози хола 3 5 х. (18 иве т л ям успе г ж о о г Г ри а ан о п ням н ик жн
.
ксперименти ат е а фотогр с проя в ч афии вя о н ва . Зап нето -
С
сен вес т в те ху н, до
Гър ц
ия
ст
а
Живоп иста на романтизма набл яга на чувст вото и драматизма.
)е . 83 1- 8 сизъм 18 рк (18 м а ия
става 0 г. 3 8 1 принц рез кият п с те. я и ман гийци от Османската и а д р л м ге бе ан иси з 1832 г. Хол ова на е зав т о т не ия пр ал Белгия се откъсва след т кр ва пер а н м независима. Годи първия ва Леополд I ста
90 г. е до 18 2 6 дял 18 от ма гол ям ия о и н т я, а ск Герм ой и ,) к Прус е от рия. 8 а мпе ит н ав ска и ж ър ман ер
Айфеловата кула е построена к ато вхо д за Световното изложение в П ариж п ре на ар з 18 ка 89 г
Ото Л и тат лиент ел на а
с мотор е изобр самолет ете т братята Райт н през 1903 г. о .
л фи П ият . в я Първ 5 г рат б 189 през ата ам на дв
се
л и ко б р и т а н и я и К о В е г о д и н и и рл р а л с т в т во андц о с и И и ст рал . К . Ц е л о т и в л я в а т с р е щ у т е м рл а г о 1 т р т п а ова щн нди 0 18 иняв се с ъ я . о з щ е ед р е б П о
ият Първ
Ото фон Би минист смарк ъ ( в обеди р-пред 1815 нява сед -18 с ъ ю з не то ате 9 ве дин на л на д Г
зобренемски и 6) е амолети. 9 8 ес -1 48 рнит (18 м от о л ез б
Вин
С
25 г. рез 18 п я гли В Ан
Годините о ко л епок “ – „ о 1900 хуб -на „Муле авите та н Ру с ж “ врем е на ен се р игр а“. ае
ка
ит ткр е о цузина ът р а н . ф нек ае
18 у жд беди о
5 ня 9 и ва 18 в 70 ед на г. Ит дър ал жа ия с ва. е
Евро пей Авст ци търс ят р с п е ц а л и я , Ка н п о - д о б р о б ъ д еще в Съединените щати, иалн ада и о се Нова Зе ландия. За тези пътувания постр ояват параходи к ато „Титаник “.
Й ът ам иец ц Д нен Белг е от рого т т я п за Сами
ор ван . Т Бет во рч овен позив л и е с т в о ( 1 7 7 0 - 1 8 2 7 ) е н е м с к и ко м а то м яни у и до ден днешен оказв е въ рху с ъвременната музика.
тател на ел е изобре ят исон (1847-193 ктрич и к 1 с ) е д Е кан омас анията „Дженер основ скат и р а Т п а е л Е ва а м лек п А м у ш к а г . ко тр рез кр 1889 ик “. Ст ет през 181 оск 6 о Рен г. от п еЛ
Ме
дв Лу
т
ко м е р с и а л н а ж е л е з н и ц а .
В
е
ре
От 1815 г . д о П р у с ко - а в с т р и й с к а т а война пре з 1866 г. редица независими държави сфо рмират Германската я през 1903 г. се с ъзд В Англи ко н ф е д е р а ц и я . оциално-полити ава Ж ският с ческ ени ражетки “ се Тези „суф боре с ъюз . л телни прав за избира аи и з а н а а ж т е н а ите. прав
VOTES FOR WOMEN
иг
вата ира пър т р а т с
бел „ла в ат иж ич Пар н. а нк
то
Благод ар н а ко н е н и е н а серв нат изобр 1810 г . а да се хранат кут етяв с ъхр ан а в ия аня ва ече м пре е з и п поо-д до ож ълг б о.
П р е з 1 8 8 5 г . К а рл Б е н ц прави първия автомобил.
си ки об ли Ве рид те а п д ски пей сяка в ка –
Може да се каже, че деветнайсети век продължава до 1914 г. Тогава избухва Първата световна война и това променя всичко. Наполеон е разбит през 1815 г. Старите кралства се разпадат под натиска на революции и бунтове. Оформят се модерните държави. По подобие на американската независимост и други колонии също се откъсват от Европа. Подтиквани от бедност или от авантюризъм, мнозина напускат Европа, за да започнат нов живот другаде. След изнамирането на парната машина се задава индустриализацията: навсякъде никнат фабрики. Градовете са мръсни и пренаселени. В търсене на суровини за промишлеността европейските държави заграбват нови колониални територии.
Евро
19 mu вeк
Афри
оз иа еф Д и нс еВ е ьо н ой а ос посв ст ер ( е ум тро щ ава 184 0 - 1889 ) – в ир а о Моло на грижата т т кан п рокажени ази . болес т.
Х на енри Фор бата ко н в д ус ъвършенства употре тини ко л ейера ев и ка . ежда брой . е п . Негови Така успява да произв а в р н усна ъ ят „Фо рд “ модел Т, чиято п попул яре та п рез 190 о 8 г., става изключителн
л ие и си ко л ко с ъ п е то рни мо чат же за п о - ко л о н погол изиран яма ет площ о на от н ея.
Белгийск г. Свободн ият крал Леополд II (1835-1909) основава през 1885 еата държав а р п а Конго като своя частна собственост. У вл нието м и у, съпроводен о с терор, причинява смъртта на милион от местното население.
о 1990 г. премиер на О бед 79 г д 9 1 арг От кралство е М арет Тачър. З инеар о ебимост тя н о т я т а н е п о ко л полу ао св Жел язната лейди чава д и п р я ко р а „ “.
о
г.
осн
През 19 75
с „М и П о ай л Ал кро ън соф т“.
т
ежд да о ане са гран мо ичи на е бро дно ян а н дете асе лен цели ие то .
за о тгл
р ла нали г ъ „Уо стите рл о. тър-
тика поли ската
Ктиай
не-
за аг ин ежи, али .
ди
–
бе
и
мр
О я и на и д н ру лан г . И с з а м о о л ов з 3 7 9 1 б През 1958, 1972 и е и яма йнит ер ното кралство водят Во ават с ие н ож ст правата за риболов. Унищ . За ща уг ко р а б и с е б л ъ с к а т е д и н в д р
а
жни до
т Кемп Дейвид менията о поразу пет признава правот с с ъ о С г. Еги 1978 зраел. през ствуване на И ъще на с
Черв ка н ените ат кхм е на в иет рор. З ери нам а в с к и г и в а ко м те е во дна унис йс к и тр сл е аг
гри.
См
.
ей “
„
кът Робър т
ез ън п рави пр
0 г . тоз и
н
у .Х ав ла н д ш а ф та
т
В резулта т
„Понг “ е една от първит е виде ои
д
. 5-а
политиждат е в о р ето ап хлуван одж то. На б ва. т ам ение те убийс К л и ка насе асов ес ич от на м т а й т кра а
у фо рма лж а и м тор, осведо йт и д Ка кан “, и м рл Б ъ р н с т и й н з а с к о т о ал к о одовото име Дълб
ър
7 рез
е кът Освен музикален стил, пън ление. в дно я и начин н а живот и мо
ит с
19 7
се
есв
ре з ) и 197 дъ зв 3 г. рж ърш ген е ав ен ва с рал Пи ночет аме пр р евр ат. икан-
Америк ан гейт“ ският . Из е п р о т тич пр екл а ак о
отъра „У дал ния не а ан ск кам п 7 4 г . 19 му през я
Лендартът е изкуство, което
ам
ин
мп лбу а си рвия ъ п а Австр издав алийскат а рок група „Ей Си/Ди Си “
п ли 006 и В Ч 15-2 ощ (19 пом ска
. 72 г На Ол импиадата в Мюнхен през 19 п а залож алестински терористи вземат з та а ници и зраелски спортисти. В драм сти. и загиват рт всичките девет спо
ият у Тайн б Уд е г Бо
Уга н (ок дийски 197 .1925-2 ят дик т 1 г. 0 Пор 03) заг атор Иди А рабва ади мин ж уми в рат естокат ластта през а му п над олитика 300 000 д уши.
свален шах 1979 г. е ът П р е з , ко й т о д ъ р ж и п р о н з апа ра н а И а вл а с т и д в а м ю с ю л м а д е н Н с. аятолах Хом нскикур духовник ейни . ят
Американският режисьор Стивън Спилбърг прави филма „Челюсти “,
ън има проб Никс че пре леми т д из б о зар я, р а ден рма ц и и ъ с н з к с е о т н а та д и е фо но. Ни те ин ект гл р
71 г. тен в 19 ирия напада изпра еникът ет и С е п и г а в Е т а разник. свет предшес ия н рейски п в ц е в и – л . ур оа та война. нет ае ейл г. к ом Кип омкипурска им Т. Тов я интер 3 Й Й 7 Е т за 19 л на ия ПАН ешни ез вори е рв н Пр Изра се го Пъ о АР на д п ва то За
През 19 76 Возня г. ко с
нзинът по
Бе
на п арабск олитич ите е стр ски н апр ани Това затв ежен е П аря ия т ет рол кр меж на анч д та е кр
процента.
В Португалия през 1 9 вежда безкръвната 74 г. се Ре на карамф или т волю проци е. я
ей л Г ат и Б вав
През 1978 г. в Афганист а н ко м у Муджахидините (и сл ямск нистич еска и бой Съветският с ъюз и ци т зпращ а вое за с ъп а пар нни т р час отив ия ти а ) пое , ко м з а д а с е р м а в а ун ис пом збу ти о те г .
. та ст т . ла ува нт на не
пв а с ъс 7 скъ
скъдното гориво, различн сти о ие е п „недели без а е ас обявяват втом вропе За д държави оби йски ли “ .
Сп ирален к
Д ив ват т С ова н
а
0
д Запа и вят я с ла. и к о с аб петр р А а у н о т за. и
жо б ко с и С мп ко ю т т и в мп ани ърната я „Е пъл“.
Проми шлени у п р а вл я ят р ва от обот к о изпълняв с а сложн мпютър и мо е и зада же д чи на а ко н в ейер а.
Гoguнume c eg 1970 ma Хипи стилът става мода. Характерни за него са панталоните с широки крачоли, ярки цветове и причудливи десени. Естествените материали все повече отстъпват място на пластмасата. Почти всеки се сдобива с кола. В Близкия изток продължава да тлее конфликтът между Израел и арабските страни. Като негова последица бензинът поскъпва драстично. Това е Петролната криза.