Къде растат парите? by Бисерче вълшебно

Първо четиво за финансите Превод от чешки Мая Христова, от екипа на NN България

Книгата се издава със съдействието на NN България

Посвещение: На Аничка и Елишка и изобщо на всички деца и техните родители, които обичат да си говорят за важни и маловажни неща

Скъпи читатели – деца и родители, Пред вас е преведената от чешки език книга „Къде растат парите“ на авторката Дениса Прошкова. Още когато чух за нея от моята колежка в Чехия, Рената Мразова, си помислих как в нашето общество като че ли възрастните са по-подготвени да отговарят на въпроси като „Откъде идват бебетата?“, отколкото на такива, свързани с предназначението и функциите на парите. Затова се радвам, че помогнахме за превеждането и издаването на такова четиво, изключително полезно и необходимо в наше време. То по забавен и същевременно достоверен начин отговаря на въпроси, които макар и да звучат елементарно, биха затруднили доста родители. Историята на второкласника Адам и по-малката му сестра Аделка ни предлага отговори на любопитни детски въпроси като „Защо не мога да имам всичко, което пожелая?“, „За какво родителите получават заплата?“, „Защо банкоматът не дава пари винаги, когато на нас ни се иска?“ и много други подобни. С помощта на различни домашни и горски животни (а тях кой не ги обича?!) децата научават връзката между ходенето на работа и получаването на пари и отрано могат да усетят как различното ниво на умения и знания формира много от аспектите в живота ни като възрастни. Въз основа на собствения ми опит и като човек, ангажиран професионално в сферата на финансовите услуги, горещо препоръчвам тази книжка на малки и големи. Уверен съм, че ако малките читатели се запознаят с нея в ранна възраст, това ще им помогне да бъдат по-грамотни и зрели в решенията, които по-късно ще вземат по отношение на личните си финанси. А благоразумното управление на средствата е ценно умение, изключително необходимо за реализиране на житейските ни цели и пълноценен живот като възрастни. Пожелавам ви приятно и споделено четене! Николай Стойков, Главен изпълнителен директор на NN Пенсионно осигуряване и NN Животозастраховане

Скъпи български читатели, За мен е чест, че NN България направи за вас възможна срещата с моята книга, чието издание в Чехия беше подпомогнато от ING в Чехия и Словакия. Нашите две страни всъщност решават сходни проблеми. Всички ние все още се учим, по един или друг начин, да живеем в една нова реалност. Има въпроси, на които не можем да получим отговор от родителите си, живели по-голямата част от съзнателния си живот в друга епоха. Това предполага сами да възпитаваме и образоваме децата си и себе си по така важните теми, свързани с управлението на личните финанси. Нерядко правим това чрез метода на опита и грешката. Имам хуманитарно образование, но в същото време съм съпруга и майка. Това означава, че аз не възприемам икономиката чрез търговия на борсата с ценни книжа или чрез управлението на фирми, а, преди всичко, посредством управлението на едно обикновено домакинство:през ежедневните разходи и планиране на отпуските, образованието на децата и мисълта за оцеляването в неблагоприятни времена. Щастлива съм, че чрез историите и илюстрациите в книжката ще вляза в диалог точно с вас. Името България буди у мен особено силни емоции. Като повечето чехи, и аз съм почивала на вашето море със синовете ми, когато бяха малки. А когато искам да преживея отново най-приятните спомени от майчинството си, отивам в един от българските ресторанти в Прага и хапвам ароматен таратор… Ще се радвам, ако книгата ми ви хареса толкова, колкото аз харесвам страната ви. Поздрави! ДенисаПрошкова

Препоръка от автора В книгите обикновено не се рисува. Но за тази е тъкмо обратното, затова си пригответе моливи за оцветяване. Когато се изморите да говорите и да четете за пари, просто си оцветете картинките, които са ви се сторили най-интересни.

Увод Мили деца, мили родители, Виждали ли сте някога човек, който за първи път се качва на ски и веднага със скоростта на светкавица се спуска от най-високия връх в околността? Бих казала – по-скоро не. Очевидно е, че карането на ски се учи постепенно. Че най-напред се качваме на ските, после внимателно се спускаме по някое полегато хълмче, постепенно ставаме все по-смели и си избираме по-труден терен. Щели сме да паднем няколко пъти? Е, и какво от това? Нали още се учим да караме ски? Когато става въпрос за пари, се държим по съвсем различен начин. Струва ни се, че някак автоматично разбираме от финанси. Ако не е така, ни е срам да си го признаем. И все пак правилното боравене с парите е умение и като всяко умение то трябва да се тренира и усъвършенства. Какво всъщност означава ПРАВИЛНО боравене с парите? Да умеем да ги печелим и същевременно така да ги разпределяме, че да имаме с какво да живеем, но и да не забравяме за бъдещето. Да не вземаме ненужни заеми, а ако все пак ни се наложи, да го правим разумно и за смислени неща. Но това далеч не е всичко. Също толкова важно е да се научим да правим разлика между спестовния човек, който не пилее пари за глупости, и скъперника, който в главата си вместо мозък има калкулатор. Границата между спестовността и скъперничеството е тънка и хората, които харчат повече от онова, което могат да спечелят, са също толкова противни като алчните хора, на които никога нищо не им стига! Най-важно и най-трудно от всичко обаче е ДА НЕ ЗАВИЖДАМЕ за чуждите пари! Да се помирим с мисълта, че край нас все ще има някой с повече пари. Защото винаги ще има и хора с по-малко възможности. Това, разбира се, не означава, че ще мразим по-богатите от нас и ще презираме по-бедните. Накратко казано, здравословното отношение към парите не се създава от само себе си. Усвояваме го стъпка по стъпка и това не е повод за срам. Такава е причината да се появи тази книжка. Всички ние, които взехме участие в създаването й, се надяваме, че ще бъде забавна за вас – деца и родители. А децата (благодарение и на нея) ще възприемат парите като помощник, не като враг и страшилище. Ще ги ценят, но няма да им позволят да ги командват. Парите всъщност приличат на огъня – те са добър слуга, но лош господар! Приятно четене и разглеждане!

Глава 1.

Кои са Аделка и Адам Паричкови Аделка и Адам Паричкови живеят с майка си Вероника и татко си Мартин на втория етаж в една сиво-розова къща на номер три. Къщата се намира на улица „Скъпернишка“ и точно заради нея миналата седмица Аделка си имаше големи тревоги. И по-точно – госпожа Линда от детската градина изневиделица попита: – Може ли всеки от вас да ми каже точно къде живее? Много е важно да го знаете, в случай че се загубите. Например ти, Аделка Паричкова? Поначало в детската градина на Аделка се обръщат към момичетата с двете им имена. В групата има още две Аделки – Кохова и Винтерова. Освен това има и три Емички и двама Петьовци. По принцип Аделка Паричкова е много приказлива. Този път обаче стана и смутено започна да увива на един пръст кичур от косата си, вързана на опашка. Какво ще стане, ако останалите деца си помислят, че и тя е скъперничка като името на тяхната улица? За щастие веднага след нея госпожата се обърна към Ема Кохоутова. Когато Ема измънка, че живее на улица „Козя“, останалите деца се скъсаха от смях.

Глава 2.

Какво означава да си скъперник

Аделка знае много добре какво означава да си скъперник. Съвсем неотдавна в семейство Паричкови се заговори какво е да си скъперник и какво означава скъперничество. Трябваше да пристигнат баба Миладка и дядо Яро, а баба никога не пристига просто така. Винаги донася на Аделка и Адам – на всекиго поотделно, за да не се карат – поне едно пакетче желирани бонбони „червейчета“ или по един шоколад. Всеки път, преди да пристигне баба им, майка им изрично напомня: – Когато някой ви донесе нещо за ядене, шоколад или бонбони, какво не трябва да забравяте? Разбира се – да благодарите. А след това? И да почерпите останалите. Само невъзпитаните невъзпитаници и стиснатите стисльовци неучтиво пазят всичко само за себе си. Адам е с две години по-голям от Аделка. Той е ученик във втори клас и винаги трябва да има за всичко поне по една, а в повечето случаи и повече забележки. И сега започва: – Ами ако... – Адам всъщност винаги започва коментарите си с думите „ами ако“ – не си отворя веднага шоколада? Тогава няма да е необходимо да давам на никого нищо и не съм невъзпитан. А освен това баба казва: „Това ви е от нас с дядо. Обаче не се тъпчете със сладко преди вечеря. Не е нужно да излапате всичко наведнъж.“ Изобщо баба Миладка се изразява доста грубо и невъзпитано. На Адам му се струва абсолютно несправедливо, че тя може да говори така, а той не бива!

Глава 3.

Грубиянката баба Миладка

Ако Адам и Аделка се изразяваха както баба им по отношение на храната, или ако кажеха на дядо Яро „дедик”, майка им щеше здравата да ги скастри. Но на баба всичко й се разминава. Мама не й се сопва, напротив, с нея е мека като памук: – Мамо, не им носете нищо, моля ви. Имат си всичко. По-добре си купете витамини. Искате ли кафенце и малко кекс? А баба Миладка всеки път отговаря: – Каква бабишкера ще съм, ако идвам с празни ръце? Благодаря, Верунко, с удоволствие ще опитам кекса ти. Слагаш ли му сметана? Виждате ли? Каза „бабишкера“, а мама пак не й направи забележка.

Глава 4.

Речите на Адам

Мама, свикнала със забележките на Адам кое е справедливо и кое не е, не се остави той да я обърка. – Нали разбираш, Адам, дори да си оставил шоколада за покъсно, за да не го отваряш пред гостите, с теб постоянно живеем Аделка, аз и татко ти. Ще ти бъде ли вкусно, ако си го хрупаш вечер тайно под юргана и не дадеш на никого дори едно парченце? Я си представи какво ще стане, ако и баба ти мисли като теб. Смяташ, че ще ти носи шоколад ли? Едва ли, по-скоро тайно ще си го излапа сама, че да не я видиш. Точно така постъпват скъперниците. Мислят само за себе си. Не умеят да споделят каквото имат, но искат другите да го правят. Нали така, Минимаечка? – обърна се мама към още един член на семейството, за когото досега не сме споменавали. Глава 5.

Временно гостуване

Леля Минимаечка не живее постоянно със семейство Паричкови на улица „Скъпернишка“. Фактически тя е у тях само за известно време, както казват мама и татко – временно. Сега Минимаечка внимателно изслуша мама, а най-накрая каза: – Може ли и аз да добавя нещо? Скъперничеството е болест и нещастие. На скъперниците никога нищо не им е достатъчно и никога на нищо не се радват. Леля Минимаечка случайно разбира от тези работи. Адам е дочул, че е богата и си е скътала в банката доста пари. Но шшшт, тихо, не се говори кой колко пари има. – Ами тогава – шепне Адам на майка си – защо не живее на хотел, щом може да си го плаща? Пък и Минимаечка е много странно име. А на всичкото отгоре тя изобщо не е истинска леля на Адам и Аделка, както например сестрата на майка им, леля Маркета!